☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯

Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on April 15, 2014, 12:53:56 AM

Title: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години
Post by: MSL on April 15, 2014, 12:53:56 AM

Спомени

  В един стар диск си намерих доста запазени през годините беседи, спорове, мнения и други материали от отминалите години. Тук може да ги представям под една или друга форма. Някои са от места, които не съществуват вече в интернет, други са от чатове и т.н.
 
Title: Спорове с една българска тинейджърка с ник "Aries"
Post by: MSL on April 15, 2014, 03:58:00 AM
  Това беше в един форум, който вече не съществува. Имахме големи спорове с нея (една българска тинейджърка с ник "Aries"). Някои съм запазил и ще дам тук, с коментари:
Quote
"Само едно нещо имам да кажа  -  всеки си има различни разбирания,нито веднъж  аз не те нападнах по никакъв начин за твоите."

    Да бе, ти направо си ми каза, че съм тъпанар... Ако някой се усъмни, да издири линковете.

 Наистина хората имат различни разбирания - понякога са правилни, понякога не са. Аз и преди съм писал, че различното не е задължително правилно! Лошото е, обаче, когато, някои хора не се усещат как нагрубяват останалите и си остават дори с впечатлението, че се държат неагресивно и културно.

 
Quote
"За да има мир напуснах форума,ти обаче продължаваш със нападките."

  Е, хайде сега, за да има мир... не е за това. Напуснала си го след като видя, че не става на твоята. Даже си се репчила на колежките тука, да не цитирам кои и как. Точно заради мира си си заминала... Откога пък стана пацифист? Иначе - бате Далайчо като ти се извини, ти защо не дойде, пък да се извиниш и ти, па да си караме мирно и тихо? Явно пак от пацифизъм ще да е било...

 Наистина е добре хората да намират сили и да се извиняват, да прощават и да си живеят в мир, хармония и разбирателство. Говорейки сериозно пацифизмът е нещо добро и аз съм закърмен с него от рано. Смятам, че съм пацифист, в една или друга степен.
 
 
Quote
"Харесвам ХИМ,какъв ти е проблема?"

 Еййййййй, какъв проблем, бе, човек!?!?!?! ТИ ВИЖДАЛА ЛИ СИ НЯКОЙ ДА НЕ ХАРЕСВА "ХИМ"? :o ...Проблем е, ако някой НЕ харесва "ХИМ". Баси... все едно да каже някой, че е проблем нещо, че се обличаш в черно или от сорта... Дай да си имаме уважението сега!
Шегички и без лоши чувства. :) Всъщност за тази група ставаше дума - http://bg.wikipedia.org/wiki/HIM (http://bg.wikipedia.org/wiki/HIM) и нямам нищо против нея.

Quote
"Не познаваш или не харесваш музиката им - не го гледай,не ги слушай."

 Да-да! Че аз без "ХИМ" съм като птица без крила...Направо като едно КИВИ!!!
;D Това го бях забравил! Оригинално сравнение и натурално - кивито си е птица без криле. :)

Quote
"Относно Брандън Лий - мисля че е повече от недостойно,направо жалко да се подиграваш така със смъртта на един човек,който и да е той."

  Къде съм се подиграл? Ти пак изхалюцинира тука яко. Няма подигравки. Все пак не забравяй, че си обичам китайците, а за мене той си е китаец.

 Това наистина ме втрещи. Аз не се подигравам с ничия смърт. А този човек ми харесваше и като актьор(Брендън Лий), и като това, че беше син на Брус Лий и като това, че има родство с китайците, естествено. Мисля че е ясно, че става дума за недоразумение от нейна страна, но аз съм длъжен да подчертая. За тези, които са по-млади и не го помнят този човек, ето линк: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D0%BD_%D0%9B%D0%B8%D0%B9 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D0%BD_%D0%9B%D0%B8%D0%B9)

 
Quote
"Никога не съм говорила на ма."

Какво откритие... Вярно! Просто им казваш учтиво да се гръмнат... Въйййй...

 Не е хубаво хората да са груби един към друг. Не е градивно, не е красиво, не е добро.

 
Quote
"И хората са казали - по умният отстъпва."

Ако беше така нямаше да има изгорени по кладите. А и, кажи ми, всеки ли, който отстъпи е умен? Ти, примерно, като отстъпваш,когато са ти показали, че не си знаела за Павел и Матей, да не би да си професор по теология от Ватикана?!
 Аз, наистина, имам резерви към тази поговорка. Не винаги е умно/по-умно да се отстъпва. Разбира се, че това е правилно/резонно в много случаи, но не винаги е така, а и самото отстъпление (в случая - от спор) не доказва по-голяма умност/по-голям интелект. Не мисля, че е винаги релевантно, с една дума (въпросното отстъпване/отстъпление).

 
Quote

"Аз казах още в началото да прекратим,ти не пожела."

Пожелах, но ти все пишеш. ОТДЕЛНО не отвори тема за християнството, защото се почувства слаба, християнке...

 Това винаги ми е правило лошо впечатление. Някой казва да се спре даден спор, НО продължава да спори! Другото, което прави недобро впечатление пък е това, че вместо да се отвори прегледно една нова тема, настоящата се превръща в офтопик - примерно става дума за гълъби, но някой почва да пише за религия и накрая от темата за гълъбите се получава тема за религия.

 
Quote
"Аз напуснах форума,наложи се потребителите да ме викат да се връщам за да престане този цирк тук."

 Абе глупости! ВСИЧКИ ТЕ ВИКАМЕ!!! ИНАЧЕ ЦИРКЪТ Е ПЪЛЕН, СПОР НЯМА!!! Аз даже стихотворение ти написах! Ела, върни се... иначе - няма нищо за Менсън, да не говорим за гробове, светлини и пр.

 Жалко, че не помня това стихотворение! :( Аз се стремях, а и продължавам да се стремя, да си ги спомня/издиря всичките и да си ги напиша тук, където съм сбрал немалко свои творби, но това точно... язък, наистина!
 А към хората, които харесват Мерилин Менсън нямам нищо против. Даже напоследък ми беше харесал един негов кавър, честно! :) Против съм разни сатанистични изцепки, които са си чиста форма религиозност, а аз съм учен и атеист човек, та разбираемо, все пак, защо не ми допадат такива, а и не мисля, че някога ще ми допаднат. Иначе Хелоуин ми харесва, но като културен и приказен феномен, естетически, не че си падам по сатанизми реално! Това, мисля, беше важно пояснение!


 
Quote
"Не знам до къде искаш да се стигне,не знам какво целиш.Нито пък ме интересува."


    Не, че те интересува, ама аз викам да се връщаш във форума (като потребител, защото за модериране не ставаш, заявил съм го публично) и да си спориме като хората, а не да се хистеросваш!

 Наистина някои хора са прекрасни или поне добри като потребители/юзъри на дадени форуми, но за модератори (началници) не стават. Модерирането изисква качества, които не всеки притежава. Силно емоционалните, неуравновесени, неуки хора и др. такива, и комбинации от такива просто не стават за такъв род дейност, защото те даже себе си не умеят да модерират. ::)

 
Quote
"Я си гледай работата!"

Йеее, пък и отворена!  

 На това какво да му коментирам? По-горе беше казано достатъчно.

 
Quote
"Затворих първата тема защото започна да флуудиш с тъпи постове."

Тъпите постове са само от тебе, миличка. Моите не са тъпи. Най-малкото си служа с доказателства, които ти не можеш да обориш и сега се хистеризираш тука.

 Наистина, не всеки става за модератор, както се вижда. Особено пък такива, които като им докажеш нещо и вместо да се замислят върху доказателствата/фактологиите/данните, те се ядосват, изпадат и в ярост, и почват да използват силови методи като затваряне на теми, банове, лоши карми/репутации и т.н.

Quote
"Каноните на православието не са каквито не табе ти изнася."

Ето една тъпотия! Кой е говорил за това, че те са такива, според както ми изнася?! Я вземи прочети малко повече за религията на семейството си, преди да се държиш така непочтително.

Не ми беше първият случай и не ми беше последният да попадам на хора, които се имат за някакви християни или други по религия, но да не са наясно с основни нейни канони и положения. Фактически те вярват в някакъв свой сектантски/еретически недоразвит вариант на конкретната религия. Темата е обширна и не мисля да я доразвивам точно тук и сега.

Quote
"Ти си първият,който ми казва че не съм християнка и че не знам "законите,които спазвам"."

Ами аз съм и първият, който е имал щастието да прочете какви ги говориш и, вероятно, съм първият магистър по философия, с когото разговаряш.

 Това си е точно така! Не всеки извън интернет, а и в интернет, има възможността и/или желанието да си споделя вярванията и да ги развива. Още по-рядко пък е да срещнеш философ по професия и то над бакалавърската степен. Така че, мисля, точно на място съм го казал и не е с цел самохвалство.
 
 
Quote
"Престани да се заяждаш с мен,като ти е беразлично какво си се задрънкал като ученичка "ама ти това ама ти онова"."

Че кой се заяжда? Помолих те човешки да ми отговориш на някои въпроси и то в отделна тема, а ти ми представяш класическа картина на хистерия в момента. Това на нищо не прилича, да знаеш!
 Това за класическата картина на хистерията си е хипербола/стилистична фигура/ (не, че нямаше достатъчно хистеросване от нейна страна). За тези, които наистина, се интересуват от хистерията - http://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria (http://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria) (на английски е, в английската Уикипедия).

Quote
"Лафче ли си търсиш?"

Май ти си търсиш, ама не случи. Свикнала си всеки да ти играе по свирката, ама не става. Като си сбъркала - ще имаш малко повече доблест и ще си признаваш няма да се отваряш такава.

  За мен, когато някой е сгрешил и вместо да се извини или поне да си замълчи и да се осъзнае, почне да вилнее/да се отваря/да проявява агресивност/да заплашва дори (имало е и такива случаи в интернет и извън него, с най-разлини хора!), то това е проява на наглост. Иначе донякъде, особено по онова време, аз си търсех и лафче, защото още не знаех как да си пиша/работя за себе си. Сега, най-често, си пиша за собствения и обществения интерес, но не пиша конкретно за други хора.

 
Quote
"Тръгнал той да ме съди."

Като говорим за съдене на тебе всеки ти е крив, доколкото виждам. А аз не съдя, само показвам, колко си калпава, щом като отричаш неща, които всеки що-годе прочел и с половин око Библията, ще ти каже (като това какво написали Павел и Матей).

 Наистина за съдене не става дума, а за даване на различни оценки - познавателни, морални, етични и пр. от моя страна. Т.е. говорим си за аксеология.
 
 
Quote
"Думите ми не са "слово",умник такъв!"

Преди бяха, а сега вече не са. Сега са чиста хистерия и психопатизъм.

В много субкултури не обичат умните, мразят "зубрачите"... Някакво такова отношение виждам и тук. Психопатното/психопатията е широко понятие и в този случай, мисля че, наистина имаше вид психопатно поведение онлайн. Психопатията е гранично състояние между здравата психика и лудостта, т.е. психопатите не са точно луди (това е лаическо понятие, но го използвам за удобство). Повече за психопатиите, за да разберете какво точно имам предвид обективно-научно - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F)

 
Quote
"Аз се защитавам от шибаните ти нападки вече вотир ден"

Шибан ти е мозъка на тебе. Аз не нападам, а се аргументирам.

 Каквото повикало - такова се обадило. Аз наистина не обичам да нападам, а да се аргументирам. С нападки спор не се печели истински! А като става дума за етимологията на "шибан" - години по-късно се появи и този случай: http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/b.-dimitrov-shiban-oznachava-bit-s-prychka-3176291 (http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/b.-dimitrov-shiban-oznachava-bit-s-prychka-3176291) , от който разбираме, че това означава, например, "бит с пръчки".  :)

 
Quote
"и останалите потребители ни гледат сеира,момичето го заболя глава."

Ами ти го правиш! Кой те карА да ми оспорваш познанията по Библията? Ти май си ме объркала с някоя от посредствените си съученички, с които си свикнала да печелиш спорове (ама надали и с тях печелиш, че все ти е крив света!)

 Не всички съученици/съученички са ученолюбиви, а и да са, не на всеки/всяка се отдава да научат добре нещата и да напреднат в тях. Дългогодишните ми наблюдения като ученик, преподавател, антрополог-философ и психолог-любител, както и тези на колеги около мен, го потвърждават. А и, когато хората са на години преди университет или колеж, то шансът да са обградени с някои посредствени съученици/съученички е доста по-голям. Когато даден човек пък е обграден само с по-напреднали в образованието съученици/съученички, обикновено, неговото ниво също се усеща като по-високо.
 Така че, на такава една база, бе и моето обосновано предположение.


 
Quote
"Измислици са думите ти,всяка от първата до последната."

Да бе, че мигар не могат хората да си направят справка в Библията, нали? Ти си като щраусите от анимациите, дееба! Като си заровиш главицата в пясъка и мислиш, че и другите няма да видят!

Това "дееба" е в невулгарния му и разговорен смисъл на "да му се не види".

 
Quote
"Какво си тръгнал да защитаваш от мен,религията в която не вярваш?"

НЕ ЗАЩИТАВАМ НИЩО. ПРОСТО ПОСОЧВАМ НЕДОПУСТИМИ ПРОПУСКИ. А, ВЯРВАНЕТО НЕ Е НЕОБХОДИМА ПРЕДПОСТАВКА ЗА РЕФЛЕКСИЯ ВЪРХУ ДАДЕН ПРОБЛЕМ, В СЛУЧАЯ РЕЛИГИОЗЕН.

 Мисля, че добре е казано. Даже ще допълня - това, че не вярваш в нещо, може да те постави в позицията на доста по-обективен в изследванята и наблюденията ти.

 
Quote
"Ти не разбираш АБСОЛЮТНО НИЩО от библия или религия."

Това да не си ТИ?  Не ме бъркай със себе си. Не забравяй, че не Аз, а ТИ се осра ПЕРМАНЕНТНО по Библията и продължаваш. Толкова си жалка, че, ако се видиш отстрани, наистина ще си пуснеш някоя песен на Менсън и ще се самозатриеш. Но имаш късмет, че не си достатъчно самокритична, както и, отделно, си достатъчно безочлива.

 Не обичам хора, които не са квалифицирани в нещо да се правят на специалисти по него и да дават "вещите" си мнения. А за самозатриването на акаунти не си спомням дали беше възможно там, но това е подробност. Ударението не е върху това, а върху проекцията (психологическо понятие), липсата на самокритичност и в безочието или наглостта, както писах и по-горе. Срещано явление!
 
 
Quote
"Ква е тая истина през крив макарон?"

Ами такава - давам ти ЦИТАТИ от Павел и Матей. А ти почваш да се хистеросваш! Ето как при тебе няма истина, а има нерви и вдигане на много шум, с надеждата да успееш. И какво успя? Успя да докажеш за последен път как и 2 пари не струваш.

 Действително, в това отношение (теологичното), както се казва, и 2 пари не струваше. Сега, да е жива и здрава, може и да е напреднала, но по онова време си беше за "слаб 2", особено с тази излишна агресивност и излации, и наивната надежда за победа в спор по такъв начин.

 
Quote
"НЕ СЕ ЗАЯЖДАЙ,и не ми викай сладурче,ненормалник такъв."

А "ненормалник" сега. Всеки който те обори и е "ненормалник". Ти погледни себе си - достойна пациентка на най-близкото отделение!

 Реципрочност!  ;D Какво да се прави?... Иначе, безспорно, опитал съм да стопя малко ледовете, но уви...  :)

 
Quote
"Какво си мислиш?Че като цитираш нещо,което си научил на изуст си победител?Оле!Да те видя с това дето си го научил до къде ще стигнеш."

Ами ти ме обвини, че не съм знаел, дадох ти цитати, а сега ти се н@сра от яд. Почвай да ядеш каквото си изср@ла и не се отваряй много!
Офидия спомена, че с някакъв друг си се псувала тука. Ами нямало ме е, ама като гледам с какви методи боравиш -заслужаваш си го. Нямаш никакво уважение, лоялност, чест. И после някой ти крив, че хората искат да ти еб@т путк@та майна! Ми това е положението!

 В началото съм използвал алегория (за алегорията в Уикипедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)) и е ясно, че не става въпрос за реална дефекация (за справка - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F)), още по-малко пък за реален екскремент (също за справка - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)).
 Тинейджърката беше създала негативизъм към себе си и преди да се засечем във въпросния вече несъществуващ отдавна форум.
 Оттогава не сме се засичали. Тя, вероятно, отдавна е порастнала и променила част от възгледите си, поведението си... кой знае? Аз нямам лоши чувства към нея, ще се радвам да се засечем отновно някъде, а ако случайно прочете това, да се чувства поздравена и да заповяда при нас тук. Ще се радвам, най-чистосърдечно!
:)
 

 

 
Title: Още, но не съм сигурен дали е било от беседа с Ариес
Post by: MSL on April 16, 2014, 05:11:25 AM
  Сега ще дам пък едно друго, но не съм сигурен дали е било от беседа/беседи със същата Ариес (или, както си й виках още "Ариесчето", "Ариеската" и "Ариеса"  :) ). Не си спомням, но пък си спомням, че имах подпис изразяващ в едно и философия, и антропология, и зоология -

Quote
"Човекът е обществено животно."
Аристотел

 Да започвам:
 
Quote
"На времето се говореше, че това ще стане през 2000-та година, но вече сме 2007-ма. "


 Те, християните и през 999 са го чакали да настъпи през 1000-та.

 Предлагам повече да не се чакат такива неща! :)

 А тука гледам съм се изказвал по въпроса за Исак Нютон и края на света:

 
Quote
Знанията му по физика са впечатляващи за онова време. Не и днес. Според съвременното ниво на познание във физиката няма индикации за край на Света, още по-малко за точна дата. Алхимията пък е квази-наука, а с теология или без не може да се предсказва никакво бъдеще, камо ли за "Край".
 
 Бих допълнил, че не само във физиката, но и в която и да е наука, няма индикации, че ще настъпва някакъв си "Край" на света.

 По въпроса за Библията:
 
Quote
Ааааа, то там пише и, че жените са правени от ребро на мъж, а мъжа - от кал... Просто Библията е "авторитет" на който "може" да се доверим изцяло! ;)
Сарказъм.

 
Quote
"Да се включа ли?За всички вярващи а и невярващи - край на света ще има."

 НЕВЯРНО! В много религии НЯМА ЕСХАТОЛОГИЯ, следователно не за всички вярващи ще има "край". Колкото до невярващите - същата работа! Не всеки е склонен да приема нещо току-така.

 Независимо кой в какво вярва (дали ще има или няма да има край на света), то това няма значение за обективното развитие на света/Земята и Вселената. Вярванията/гледните точки/мислите са в главите на хората и не влияят, сами по себе си, на историческото развитие на Битието.

 
Quote
"Казано е,вижда се - света отива към унищожение."

Доста по-малко, отколкото по времето на Карибската криза, например. А тя, както знаем, беше преодоляна. С какво днешното положение е по-очевидно "крайно"?

 Днес, в международен план, е също малко напрегнато, но не и колкото по времето на споменатата Карибска криза. Така че, оставам си на същото мнение. Не мисля, че чак толкова "светът отива към унищожение".

 
Quote
"Когато хората се мразят,когато в семействата се избиват,когато вече на никой не му пука за другия - отмъщение ще има."

 Хех... че то това си го има от край време. И какво е това "отмъщение"? От Бога? Ами, ако няма Бог (досега не е доказано да има). Кой ще отмъщава? Природата? (Ами то това е само едно понятие...)

 След време доста доразвих това за понятието "природа"/"Майката Природа", може да видите това (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/oeamameto-m-%28ot-ee-ktae%29/msg4395/#msg4395).

 
Quote
"Може би не днес и не сега,но този ден ще настъпи."

 Със същата увереност може да се каже - "Никога няма да настъпи такъв ден." Просто нямаш доказателства, че такъв ден ще настъпи.

 Така си е. Даже за самата Вселена не е ясно какво ще е бъдещето й - крайно, безкрайно...
 
 
Quote
Браво бе! Значи заради една част от хората - дай да мрем всички. Ами ти, щом желаеш, самоубий се, аз предпочитам да живея и пожелавам живот и здраве на всички свестни хора по света!
Какви са тези агресии?! И защо не видите колко неща пък са направили хората за оцеляване на видове, за укрепване на природни зони и пр.? Само черното, лошото и деструктивното ли виждате?!

 Надявам се никой да не се самоубива, в действителност! Трябва, наистина, да сме по-здравомислещи, по-обективни, по-уравновесени и да разглеждаме нещата от всичките им страни!
Title: Спорове с един татарин
Post by: MSL on April 30, 2014, 12:04:18 AM
  Не бях съгласен с пропаганда на крайно-дясна националистическа пантюркистка пропаганда (за справка - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8)) в един бивш форум за татарите в България, която правеше някакъв с ник "Алперен" (не помня дали не беше на латински - Alperen, но какво значение има?) и това доведе до конфликти с останалите двама татари, с които правихме форума, защото нещо не бяха в час, че този човек е вреден за развитието на един научен и миролюбив форум, най-просто казано. Та, ето какво намирам из архивите по този въпрос от преди доста години:

 Аз:
Quote
Точно така! Никой не е бил гонен нито от тебе, нито пък от мене. Това че някои (стихийно или под чуждо давление) си нанасят сами удари в неуспешните опити за тоталитарно изнудване си е техен проблем, генериран от неправилен избор и погрешни фиксации, но... толкова си могат хората.
И.И.:
 
Quote
Да съм казал, че не те искат тука? Не искат да ти давам пароли. А и тебе не те интересува на кого ще отговарям и на кого няма. Шахин филмите като ги кача ще ги видите. Далай пък и не те интаресува дали ще изчистя флуда или не. Аз каквото искам това ще правя. Ако не ти харесва форума недей да влизаш. 100 пъти съм го казвал и ще продължавам да го казвам. НА КОГОТО НЕ МУ ХАРЕСВА ФОРУМА ДА НЕ ВЛИЗА !
Аз:
Quote
Точно така! Нанасяй си сам удари в неуспешните опити за тоталитарно поведение! Твой проблем, генериран от неправилен избор и погрешни фиксации, но... толкова си можеш, какво да те правя!
Каквото искал - това ще правел...    АМИ НАЛИ ТОЧНО ТОВА СЕЛСКО НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ И НЕУВАЖЕНИЕ ОТБЛЪСНА ТОЛКОВА НАРОД ОТ ТЕБЕ, БЕ!

Иначе не бъркай форума с ТВОЯТА ЛИЧНОСТ - форумът е това, което е в над 80% благодарение на мене! СВЕРИ КАКВО АЗ СЪМ ПИСАЛ ЗА ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И ПР. И КАКВО ТИ СИ ПИСАЛ! Да не говорим, че хал-хабер си нямаше от основни татарски работи! (Ако искаш може да ти ги цитирам поименно?!)

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ВЛИЗАШ В КОНФЛИКТ НЕ САМО С ТАТАРСКОТО У СЕБЕ СИ, НО И С ИСЛЯМСКОТО. На мене не ми пука много, но НАЛИ ТИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ПРИМЕРЕН МЮСЮЛМАНИН? Къде ти е примера? По-скоро се държиш като типичен западен кръстоносец, който със силата на меча и огъня коли и подпалва всичко, което не му изнася, "ПОНЕЖЕ ЩЕ ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА!"

(А за флуда - прав си , не ме интересува - сам си си го правил с Алперен, сам си го чисти!)

  Вярно си е, че там основно аз наливах съдържание, както и се занимавах с по-простата техническа част като правене на секции/рубрики и чистене на спам.
 Сега, като се поразвих още повече в техническата част на форумите, мисля че не е ставало дума само и единствено за флуд, а за спамботове и този И.И. и Алперен не са толкова виновни, но последният заплашваше форума с хакерска атака (вместо да помогне с някаква спам-защита, т.е. да използва уменията си за добро, а не за лошо) и затова беше на мушката по този въпрос.


 И още от мен:
 
Quote
Иначе гледам смени версията - онези хора, дето ги има само в пустата ти главичка май, не, че не ме харесвали, ами само не искали да ми даваш паролите. Ару, ба, аджеба, КОИ СА ТЕЗИ ХОРА? Толкова ли те е страх да ги кажеш? Страхливец ли си?
Тука пишем основно само аз, ти и Шахин, нали така? ИЗЛИЗА, ЧЕ НЕПРЯКО ОБВИНЯВАШ ШАХИН, ЧЕ Е КАЗАЛ ТОВА ЗА МЕНЕ, ТАКА ЛИ? Имай малко смелост и малко чест, долкото си татар, хайде да видим дали можеш?
После се оказа, че е точно въпросният Шахин, ако има значение.
Title: От бившия форум на татарите в България
Post by: MSL on April 30, 2014, 12:39:58 AM
  Пак по същата тема и в същия дух:

И.И.:
Quote
Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 8:29 pm    Заглавие: hah


       
Абе какви хакове какво простотии ви гонят бе хора ? Какви спамове ? Стига сте се обиждали и недейте да правите сеир на хората. Аи да сте лапетии да кажа, че избивате комплекси, но несте и лапета. Затова ви казвам и на двамата ви да спрете ! След малко махам всички банове и пеостотии и искам всичко да е наред. След 2 дена и тоъа пост ще го махна. Малай, а и тебе те предупреждавам да не се възползвай от по-висшите си права ..... зашото както знаеш има и от тях по висши. Така, че пак ви казвам СПРЕТЕ СЕ !!! . Кой каквото иска да прави по сайта не ме е страх от хакери ! ТОВА Е !!! Малай пресани да пишеш от името на администратора, ако обичкаш.   

Аз:
Quote
Регистриран на: 20 Юни 2006
Мнения: 139

   
Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 8:52 pm    Заглавие: Re: hah       



Я ЧАКАЙ МАЛКО!

1. Нали не плащаш ти сайта, нито аз, а ШАХИН?
2. Нали ние 3-та сме АДМИНИСТРАЦИЯТА?
3. Като онзи ме обижда и спами, защо да не се възползвам от правата си?
_________________
____________________
Единство на ТАТАРЛЪКА, Единство на ИЗТОКА. Велик Източен Съюз.      

И.И.
Quote
Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 9:21 pm    Заглавие:

       
Това пък какво общо има ? Абе ... хайде зарежи ... Утре ще говоря със Шахин, пък и може да се оттегля от администрирането на сайта. Щом почна да става вапрос за пари .... работата ясна.

Както се вижда, не можа да разбере човекът и да застане на по-добрата страна, по-градивната страна - все пак от една страна имахме заплахи с хакване и простотия, а от друга - по-висока образованост, допринасяне с много и качествено съдържание, и ратуване за спазване на правилата. Спомням си, че заради въпросния заплашващ, И.И. предложи да се промени правилото за писане на кирилица. Голямо съобразяване с неговата личност беше и затова, най-вече, и не свърши добре въпросния форум.
Title: Още от него
Post by: MSL on April 30, 2014, 01:34:18 AM
  Сега намерих и още в контекста на по-горното, което и ще хвърли светлина върху казаното вече:

Аз:
Quote
Пуснато на: Съб Юли 29, 2006 4:28 pm    Заглавие:          
БАН ПОЛУЧИ, ЗАЩОТО:

1. Не се спря с обидите, макар че и True_tatar те предупреди, не само аз МНОГОКРАТНО!
2. Не говориш по същество, а спамваш темите с безсмислиците си, написани ГЛАВНО на турски!
________

Даже славяно-българските посетили този форум се държат по-нормално от тебе! Ти си срам за татарския народ и писанията ти, които вероятно са плод на болен мозък или системната ти злоупотреба с алкохол (за която ЛИЧНО СИ МИ СПОДЕЛЯЛ!) нямат място тук!

***************

Регистрирай се пак, ако решиш, че можеш да се държиш, АКО НЕ КАТО ИСТИНСКИ ТАТАРИН, ТО ПОНЕ КАТО НОРМАЛЕН 26 ГОДИШЕН МЪЖ КАКЪВТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ, АКО ЛИ НЕ, ще бъдеш баннат и по АЙПИТАТА СИ (които си ги наблъскал няколко) и дотам!

Ако желаеш си намери някой турски форум, дето да правиш Пантюркистката си пропаганда и да пишеш на турски. Това е форум на татарите в България. И АЗ ЖИВЕЯ В КИТАЙ, НО НЕ СЪМ ВЗЕЛ ДА ВИ ПОСТВАМ НА КИТАЙСКИ ИЛИ ДА ВИ ПРОПАГАНДИРАМ СОЦИАЛИЗМА ОТ КИТАЙСКИ ТИП, НАЛИ?
Тука сме, за да помагаме за развитието на културата на татарите!
ТОЧКА ПО ВЪПРОСА!

Usually I am translating in English, but this time I will not, just because I understood that your specific brain is unable to get some foreign language except your favourite Turkish.
_______
_________________
____________________
Единство на ТАТАРЛЪКА, Единство на ИЗТОКА. Велик Източен Съюз.   
          

По онова време страдах от заблудата, че, примерно, повечето татари, виетнамци, китайци и пр. са добри и възпитани. След това срещнах доста татари, виетнамци, китайци и въобще хора от цял свят, та разбрах, че възпитанието и добротата, човечността и пр. не са народностно/национално обособени.
 Нямам вече и нещо против турския език - уважавам всички езици по света, както подобава на един истински учен и пацифист. Само че въпросният форум на татарите в България беше предвиден за български език и/или за татарски, а не за турски.
 Колкото до простъпките на въпросния Алперен - очевидни са.


 Алперен, този път като "гост" и с добавката "Бозкурт", т.е. "Сив вълк" (Отново за справка какво е това "Сиви вълци" - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8)):
Quote
AlperenBozkurt
Гост
...
az ne sam pravil turska propaganda, kogato se kazva turk vseki misli 4e za turci koito sa ot turciq. tatarite ne sa ot turcia te sa kap4aci, a v turcia , turcite sa ot oguz imat si razlika. az iskam da kaja turcia za nas e vajno.


sega, za teb kazvam sabancho

tozi sait mnogo prost, mnogo lesno se pravi i ti sega si pravil na istina katastrova.tuka e tvoe carstvo, tvoi krepost oba4i ot nailon  az informatika u4a i ako ne me puskate vatre za 48 4asa saita falira  kazah 48 4asa 6toto rabotya ,nqmam vreme 

Kimseyi uzmek istemiyorum, 48 saat icinde beni geri almazsaniz siteyi kapatmak zorunda kalicam.

saygilar ALPEREN   

Въпреки шльокавицата и разваления български, мисля че заплахата си личи.
 
 Аз:
Quote
Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 8:01 am    Заглавие:          
Да, знам, че се занимаваше с хакерство, нали все пак учиш някаква информатика на български!!! ОТДЕЛНО - ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ СЕ ИЗДАДЕ КОЙ СИ И КАКЪВ СИ!!!
"БОЗКУРТ" - ТУРСКАТА ТЕРОРИСТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ - "СИВИТЕ ВЪЛЦИ", а?
ЩЕ ХАКВАШ САЙТА НИ ДО 48 ЧАСА!
Ще изпратя заплахата ти до МВР, както и до службите за борба с организираната престъпност.

ВЪЗМОЖНО Е ДА ТИ БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО СЛЕДВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ И, АКО НЕ В ЗАТВОРА, ДА СЕ ОЗОВЕШ ОБРАТНО В ЛЮБИМАТА СИ ТУРЦИЯ, КЪДЕТО МОЖЕ ДА НЕ ПИШЕШ НА КИРИЛИЦА И БЪЛГАРСКИ, А САМО НА ТУРСКИ!
_________________
____________________
Единство на ТАТАРЛЪКА, Единство на ИЗТОКА. Велик Източен Съюз.   
Върнете се в началото   

Мисля, че не се нуждае от коментар, в следващия пост се вижда още повече що за възпитание, манталитет и светоглед демонстрираше въпросния Алперен:

Quote
""""
ave shaban oglu shaban az sam kazal koi sam o6te kogato 4lenuvah na saita , ti sega go razbra nali, tapanar .

eto pak si4ko znae na6iq shaban, da terorist sam. ee mnogo si umen maina. ot 6 godini sam tuka samo ti me pozna. tapanar oglu tapanar

da she me rejat glavata, tva ne sait we, tva ne 48 4asa za 2 maina, na tva ne trqbva da si haker tva 6e padne ot vqtara. ti misli6 li seriozno koito falira tozi sait e haker???   


vijdas6 li hem sam bannat hem pak moga da pi6a na saita tva hakerstovto li e ili tvoeto tapanarstvo????   

  Аз:
Quote
Тъпанарство е твоето, че не разбираш български, еничерю! Казах ти, че си баннат по ник и, ако искаш можеш да регнеш друг. В момента пишеш като гост, НЕЩО ЗА КОЕТО ИЛКИН 100 ПЪТИ Е ПРЕДУПРЕЖДАВАЛ, ЧЕ НЕ БИВА. Е, АКО ИСКАШ ДА СИ ИГРАЕМ НА БАНВАНЕ, КАЖИ И ЩЕ ТЕ БАННА ПО АЙПИТАТА ТИ?
_________________
____________________
Единство на ТАТАРЛЪКА, Единство на ИЗТОКА. Велик Източен Съюз.   
Върнете се в началото

Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 3:48 pm    Заглавие:          
""""
"ave shaban oglu shaban az sam kazal koi sam o6te kogato 4lenuvah na saita , ti sega go razbra nali, tapanar . "

Не ми говори на "АВЕ", щото още не съм станал Цезар. А "тъпанар" викай на баща си, че те е възпитал такъв еничерин долен!

"eto pak si4ko znae na6iq shaban, da terorist sam. ee mnogo si umen maina. ot 6 godini sam tuka samo ti me pozna. tapanar oglu tapanar"

Аз, ако съм "Тъпанар-оглу", ти трябва да си "Имбецил-оглу", Еничер скапан!

"da she me rejat glavata, tva ne sait we, tva ne 48 4asa za 2 maina, na tva ne trqbva da si haker tva 6e padne ot vqtara. ti misli6 li seriozno koito falira tozi sait e haker???"

Добре турски олигофрен, прави каквото знаеш, аз съм уведомил полицията, да става каквото ще. Личи си кой е за ДЕЛОТО на татарите и кой е социопатизиран турски агент!!! Не казвай, че си татарин, че си по-лош и от едно татарско л@йно!

ОЩЕ ЕДНА ОБИДА И ЩЕ БЪДЕШ БАННАТ ПО АЙПИТАТА СИ! НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ТИ ТЪРПЯ ТУКА СПАМЕНЕТО И КРЕТЕНСКИТЕ ИСТОРИИ, ЕНИЧЕР ИМБЕЦИЛ-ОГЛУ!
_________________
____________________
Единство на ТАТАРЛЪКА, Единство на ИЗТОКА. Велик Източен Съюз.   
   

 Относно обръщението "еничерю" - това идва от историческото "еничери" (нова войска) - хора, които са били не-османци по народност, но са били от малки с променено народностно самосъзнание и са служили, в повечето случаи, предано и всеотдайно на Османската империя. За повече по темата - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81)
 "Агент" е употребено в по-широкия си смисъл - "действащ" (в смисъл про- нещо си, деятел за нещо си), а не задължително в смисъла на "специален агент" ;D. Повече за тази дума - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82)
 В днешния свят на все по-голяма глобализация вече не ме учудва, когато видя татари с турско, руско и др. самосъзнания. Това се отнася не само за татарите, разбира се. Приемам правото на самоопределение и нека всеки си се чувства такъв, какъвто намери за добре - американец, руснак, китаец, австралиец, турчин, грък...
 Така че вече не съм толкова идеалист и борбен в тези отношения, та да очаквам, че всеки татарин ще е родолюбец и изцяло ще работи за развитието на своята култура, език, история...

 
И.И.
Quote
Пуснато на: Нед Юли 30, 2006 7:14 pm    Заглавие:          
Алперен. хайде да ме намериш в MSN, ако обичаш.


Title: И още от него
Post by: MSL on April 30, 2014, 01:34:22 PM
  Продължавам от вчера по темата за разни постове във вече несъществуващия споменат по-горе форум.
 Аз:
 
Quote
Хубаво си припейстнал на татарски разни неща, в които има доста истини, ама най-накрая - БУМ! Едно "рядко" на турски! Татар ли си?
It's good for you that you are pasting in Tatar some materials, where we can read some true facts, but..., what the hell, is this Turkish sh@t in the end?! Are you a Tatar?
Подчертавам, че турският език за мен, както вече споменах, е равнопоставен с останалите по света, но в онзи форум идеята беше да се пише на български и/или на татарски, а не на турски, защото беше форум за българските татари.
 Същото отношение имам и към турците - ако някой е "турски олигофрен" не означава, че всички турци са глупави. Турците днес са си народ като всички останали и си имат и умни, и неумни, и учени, и добри, и лоши, и умерени, и екстремисти и пр.
 Because there is some information in English, I'd like to explain it here too. 1) I wrote it long time ago. 2) It's from an ex-forum, which was aimed at the Bulgarian Tatars. That's why the adequate languages were Bulgarian or/and Tatar, not Turkish. 3) I'm not against the Turkish language. As a philosopher and a pacifist I do admit equality of all the languages in the world. 4) I'm also not against the Turkish people. In every people there are different individuals - educated, not educated, good, bad, old, young, etc.

 
Quote
TURKISH is not TURKIC, can you got it, Brainy?
This is very important! Turkish is one of the Turkic languages, but it's not all the Turkic languages. There are many more like: Uzbek, Kazakh, Tatar, Chuvash, etc.
 С една дума ТУРСКИ не е равнозначно на ТЮРКСКИ. Да, турският принадлежи на тюркските езици, но те съвсем не се изчерпват само с него. Има много други тюркски езици като например: узкебски, казахски, татарски, чувашки и т.н.


 Пак аз:
Quote
Предполагам, че говориш поредната си безсмислица, но ще ми преведеш ли какво значи това?
I suppose that you are typing one of your non-sensible sentences, but, anyway, would you be so kind to translate me what do you mean?
Сега остава да кажеш, че и английски не отбираш...
Както и преди съм писал - важно е да се знае английски, защото, както се беше изразил сполучливо един австриец - Томас, мисля че се казваше, "английският е днешното есперанто.", т.е. днешният международен език е английският.

 Alperen:
 
Quote
konu basligi tatarlar hakkinda idi ama ilk sen yazdin, sacmaladin Ataturk pers dilini kaldirmis diye, sonra turkce yapmis.

hem ben turkce bulgaristanda her yerde konusabilirim, cunku bulgaristanin resmi ikinci dili. bulgaristande demokrasi var gibi

turkiye diyor ki cinden vienaya kadar turkce konusuluyor. millet olarak turkiye turku ve diger turkler aynidir ayni dili konusur, bir turkiye turku kirima gitse bir ayda tatarcagi ogrenir

  Аз:
Quote
За реформата на Ататюрк така и не обясни...Иначе, РАЗБИРАМ ТЕ, като няма какво да отговориш и почваш на турски!

Сега те давам предложение на АНГЛИЙСКИ (АКО "НЕ ЗНАЕШ" какво е АНГЛИЙСКИ, да ти го преведа - става дума за ИНГЛИЗ-ЧЕ, ДОСТУМ!!!):

I got a suggestion for you! As far as you are unable to type in some normal Bulgarian (PROBABLY just because you don't want to do it), may we go on our discussion in English? A lot of Turkish people do speak English. Well, I can speak SOME English, too. So, what about this? And than most of the people over here will be able to understand some of your undeveloped ideas, akay ... ...!
And, please, don't EVEN try to think about Panturkish and Chinese. As I can see your knowledge is just 0 (zero), so be a nice guy, don't be gay and TRY TO TYPE IN SOME INDERSTANDABLE LANGUAGE for most of the people in BULGARIA, all right?
  Относно "не бъди гей"("don't be gay") не е употребено в обиден смисъл, а в идиоматичния, разговорния английски. The "don't be gay" one is used as an idiom in English, not as an insult. More about this phrase: http://theverse.co.uk/dont-gay/ (http://theverse.co.uk/dont-gay/)
 Alperen:
Quote
kurtler hakkinda konusalim bakalim
Вече споменах за "Сивите вълци" по-горе, та е обяснимо раздразнението ми, когато се насочва отновно разговора към такива крайни и терористични организации, а и пак на турски, въпреки, че форумът беше предвиден да е на български и/или татарски, по изключение на един от най-разпространените езици в света и работен за ООН - английския:
Quote
БАКАЛЪМ-МАКАЛЪМ, пиши на български, бре!

Това просто изречение, не можеш ли да го "сборуваш" на български? Хайде, заради тебе, махнахме изискването да се пише на Кирилица, което може да е хубав повод на някои да се заядат и да ни изкарат анти-българи, ама поне пиши на бълг. ез.!
А и, да ти кажа, аз турски много не разбирам, та, при положение, че го адресираш до мене, какъв е смисълът?

 Доста неприятности си имахме с този, както виждате.
 Alperen:
 
Quote
dobre az sam bilgin toi ne e li shaban
Аз:
 
Quote
Така,
1. След още една такава глупост ще бъдеш баннат.
2. НЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО СИ НАБУТАЛ ШОВИНИСТИЧЕСКИТЕ САЙТОВЕ ТУКА АНОНИМНО НЕ СЕ ВИДЯ, ЧЕ СИ ТИ ПО АЙПИ-то!
 При положение, че имаш НИК (Алперен) и, че ИЛКИН 100 пъти ви каза, ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ И ТАКА ДА ПИШЕТЕ, няма да търпя анонимните ти провокации, затова са и изтрити!
3. Отново ти казвам човешки, Б. (... ... ТИ Е ИМЕТО, НЕ СЕ ПРАВИ НА ОТНЕСЕН!). Намери ме на АЙСИКЮТО, където преди 2 години активно обменяхме мисли и ти помагах да се адаптираш към живота в България, изслушвах ти проблемите, които си имал с турците, и ти съдействах да си търсиш ИСТИНСКА татарка, и ми кажи С КАКВО СИ СЕ ЗАСЕГНАЛ ТОЛКОВА, че сега само кал и слуз хвърляш тука? Единственото, с което може да си се обидил е, че ти казах да пишеш на БЪЛГАРСКИ И НА КИРИЛИЦА!
4. Съвземи се малко и бъди по-конструктивен (ако знаеш какво значи) и дай да не правим сакатлъци! Можеш да видиш как спорихме с българина от БАН, колкото и да не бяхме на едно мнение! Не падай на нивото на най-необразованите слоеве от населението на България, все пак вишист ще ставаш след година-две!
Много ми приличаше на един Б., с който преди си говорихме по ICQ, но, от позициите на времето, като размисля, може и да не е същия човек. Въпреки това, критиките ми си остават основателни, смятам.
Title: По темата "дядо ми почина"/"дядо ми умря" и философски за живота-смъртта
Post by: MSL on May 01, 2014, 12:34:14 AM
  Като става дума за дядо, много хора правят асоциации с "Дядо Горио" (от Оноре дьо Балзак), "Дядо Йоцо гледа" (от Иван Вазов), детската приказка "Дядо и ряпа" и даже за Дядо Добри (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8) http://saintdobry.com/ (http://saintdobry.com/)).
 Има обаче и тъжни, направо (на днешния етап на развитие на обществото и науката) неизбежни неща, свързани с дядовците като "дядо ми почина" ("дядо ми умря"). Аз го преживях (донякъде тежко) този момент, т.е. преди няколко години и при мен се случи дядо ми да почине. (Другият почти не го помня, почина рано, когато бях още малко дете и неговата смърт не съм я преживявал много.) Тогава написах едни по-философско произведение, което бях изпратил (вече не помня точно къде и на кого), а сега ще го споделя и в тази рубрика, която е за разни такива минали писаници.
 
Quote
Здрасти!!!
  Ето тука по Интернета писах някои неща, които искам да ти покажа:

   ПЪРВО ПИСАХ ТАКА:

 "А сега да споделя нещо тежко за мене - дядо е починал. Човекът, който ми даде толкова много подкрепа в живота от всякакво естество - емоционална, материална, даже физическа, преди години! Много ми липсва и понеже това е мястото, в което съм срещнал едни от най-милите хора на България - форумчето на Емилия, искам да споделя тази много тежка болка с вас, така както съм споделял и радостите си!

Ще споделя по този повод и какви неща си мисля за смъртта, дано да са от полза на всички вас, когато някой ден неизбежно се сблъскате с този... проблем или по-скоро "естествен" ход на битието.

1. Наистина "не е честно" да умират хората. Хайде, да речем, моят дядо е голяма загуба сигурно само за мен и за още няколко човека, но какво да кажем за гениите, които си отиват от света, лишавайки ни от толкова много знания и потенциални открития - Ленин, Айнщайн, Адлер, Юнг, Гадамер, Хегел,... Просто гениални искрици във вечността, родили се, поживели и изгаснали завинаги... 
 
2. Прави са хората, които казват, че е доста гадно да оставиш такова ценно нещо като съзнанието си на произвола на капризното тяло, което може да умре по хиляди начини, убивайки по този начин и съзнанието ти (изключваме религиозните работи, че душата после остава - не е доказано и е несигурно, макар че е много красиво и хубаво, ако е нещо такова). Някои предлагат модели като копиране на съзнанието в компютър, присаждане на мозъка в безсмъртен андроид и пр. фантастични неща, нелишени от резон.

3. Според някои религиозни хора или мистици, като умре човек и се разхожда духа му (душата му) около нас, иска да ни каже нещо, ама не го чуваме, иска да ни пипне, ама не го усещаме. Ето защо днес, колкото и да е налудно, ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ (както ни е учил Б. ПАСКАЛ) му поговорих в смисъл - "Дядо, така и така, не се чуди, че ти говоря, чел съм в книги, че сигурно искаш да ме видиш, да ми кажеш нещо и пр., знай че няма начин да те чуя, но ми липсваш, ще пазя заветите и съветите ти, и ще се моля да си добре в новото си битие, ако има такова!"
Даже и да е тъпо отстрани, представете си, ако наистина хората, душите им се навъртат около нас, колко ще ги изненадаме приятно, ако им кажем, че знаем, че са около нас, даже и да не можем да ги чуем! Нали?

4. Не забравяйте, ВСЕКИ ДЕН И ПРИ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ГРИЖИТЕ ЗА ВАШИТЕ БЛИЗКИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО после ще съжалявате. Аз, общо взето, дадох доста на този човек, макар и не толкова, колкото той ми даде!...

5. ЕДИН НЕКРО-СТИХ, доста популярен и банален, но истински:

"Добрите хора нивга не умират,
Не се превръщат в пепел или в дим.
Но ни оставят светла диря
И път по който да вървим!"

6. Да завършим с малко хумор, пък било то и тъжен:

-Бай Иван умрял, наборе!
-Кога, ва?
-Ами че преди 4 месеца, а аз чак днес научих от горната махала!
-Ваййй, аз затова ли го срещам вече по-рядко?



-Наборе, ти знаеш ли, че Бай Иван почнал работа в Енергото?
-Как бе? Той е толкова стар!!!
-Да бе, няма да те лъжа я. Днес му видях снимката на един електрически стълб!
 


(Ако на някой може да му е полезно това инфо - казват, че България била една от малкото, ако не и единствената страна, в която има некролози. В другите държави не съм виждал - примерно тука, в Китай няма такова нещо. А една българка, дето беше живяла дълго време на Запад казваше, че, когато дошла, като малка в България и видяла некролози за пръв път си помислила, че това са снимки на хора, които ги издирва полицията и питала - "Мамо, защо тука има толкова много престъпници? Какво са направили?")...


От опечаления ви бате!

_________

 ПОСЛЕ ЕДНО МОМИЧЕ ОТ МОНТАНА, ДЕТО СЪЩО СЕ КАЗВА ЕМИЛИЯ МИ ПИСА ТОВА:

Бате, поднасям ти най-искрените си съболезнования, защото знам колко тежко е да загубиш близък човек, когото си цянял и уважавал. Лично аз съм го изпитала многократно и знам колко боли! Не са ми останали много близки, които да уважавам и се стремя да прекарвам доста време с тях, защото смъртта не прави копромиси.
Надявам се времето и разговорите с близките да ти помогне.
_______

 АЗ Й ОТГОВОРИХ ТОВА:

А, да и това е вярно. Съвет към всички депресирани по повод смърт, зарязване от любим/любима и подобни стресови положения:
- говорете с хора, гледайте телевизия, сърфирайте из нета!!! Не оставайте насаме с мислите си, защото ще бъдете като една локва със застояла вода. Колкото повече информация мине през мозъка ви, толкова по-добре. От локва, блато и пр., ще се превърнете в река, която да отмива старото и да носи новото.

_______

 ЕДНО МОМЧЕ ОТ ВАРНА ПИСА ТОВА:

Моите саболезнования...няма какво да кажа освен че това е хода на нещата във този живот.Нека почива във мир!!!Знам какво е да загубиш близък и да има само болка във тебе...Вече съм се примирил със смърта и съм готов да я посрещна както трябва...без страх........
______

 АЗ МУ КАЗАХ:


БЛАГОДАРЯ ЗА ВСЯКА ЕДНА думичка за дядо Г.!!! Наистина я заслужава този човек!
А животът трудно или лесно - продължава...
_____


 ПОСЛЕ ЕДНО МОМИЧЕ ОТ СОФИЯ ПИСА ТОВА:
Бате,приеми и моите най-искрени съболезнования.От думите,които каза за дядо си,съм сигурна,че е бил изключителен човек.

Май само аз от тук не съм се сблъсквала със смъртта на близък човек(или поне в такава възраст,че да мога да я осъзная напълно)...все някой ден ще ми се наложи.

______

 И АЗ ОТГОВОРИХ ТОВА:


Най-сърдечно благодаря! Да, беше изключителен:

-Съгласяваше се да ми партнира по тренираовките за бойнини изкуства - пускаше по някой удар, отигравахме блокове, абе направо като китайските стари даоси и будисти 
-Като имах работа (а аз кога ли нямам работа) ми правеше салатки, миеше чинии, пазаруваше!...
-Като се наложи да живеем в едно село, той първи отиде, проучи, нае квартира, после имаше само една топла стая, аз спях в нея, а той спеше в по-студената. ЖЕРТВА СЕ ЧОВЕКЪТ!
-Даваше по някой лев, а последните години до Китай даже по 10-20 евро пращаше от пенсията!
-Имаше много интересни становища за живота, а и можеше да се разговаря с него и за жени, секс и пр.
МУЛТИФУНКЦИОНАЛЕН ДЯДО БЕШЕ ТОВА!
Исторически е участвал в боевете срещу немците, минавайки през Югославия и стигайки до Унгария.
Това е.

Има една доста банална мисъл : "Всичко, което се е родило, ще вземе и да умре!"... Нострадамус и др. май били предсказали, че някой ден ще се измислят лекарства за подмлдаяване и общо взето няма да мрем, понеже главната причина за умирането - остаряването, фактически си било нещо като вродена болест, а не най-естественото нещо на света. Има наука ГЕРОНТОЛОГИЯ, която се занимава с това.
Отделно, всичко е въпрос на емоции. Както ти правилно подчертаваш - била си малка, не си осъзнала. И на мене единия ми дядо /по майчина линия/ почина като бях малък. Виждал го бях само няколко пъти и единствения ми жив спомен е как ме беше прегърнал, че да не ме е страх от братовчед ми, който се опитваше да ме плаши.Отделно пък, Офидия казва, че времето помага и е много права. Това пак е свързано с емоционалността. На мене майка ми почина през 1995 и сега, 11 години по-късно, като се сетя просто ми е кофти в стил "Гле'й сега как хората си имат майка пък аз нямам!", но не е както ми е в момента за дядо ми - една огромна дупка, празнота и , все едно, че съм болен и ще умирам аз самия!
Така че проблемът на умрелите е никакъв!
а/ Ако умрелите просто изчезват, заспиват - няма проблеми.
б/ Ако пък има прераждане и се пъхват в нова обвивка на човек, животно или нещо друго - просто си живеят живота като всичко наоколо.
в/ Ако пък има Господ, Рай и пр., то те са си супер, понеже, както каза онзи моя китайския философ - "(Според религията), ако ти обичаш някой починал представи си колко повече го обича Бог (като Отец на всички нас) и ще се погрижи за него."

Проблемът обаче си е нас, че ни е мъчно, че ни лиспват, че ни боли...Затова трябва да се борим, определено, с нашето състояние.
И така ние трябва да се опитаме максимално да живеем по-дълго, за да не потапяме депресии хората около нас. Ето защо основни и лесни работи - никакви цигари, алкохоли и пр. боклуци, движение, колкото се може повече витамини и полезни вещества и по възможност - чист въздух.
------
 В КИТАЙ НА ЕДИН ПОЗНАТ, КОЙТО ОТКРИВА ТУРИСТИЧЕСКА ФИРМА И МУ ПОМАГАМЕ КАЗА, ЧЕ СМЪРТТА Е СИГУРНО ПАК НЯКАКЪВ ВИД ЖИВОТ. СЪЩО КАКТО ЕДНА КОЛА, АКо Е СПРЯЛА, СИ МИСЛИМ, ЧЕ Е СПРЯЛА, НО ТЯ ВСЪЩНОСТ СЕ ДВИЖИ, ПОНЕЖЕ ЗЕМЯТА СЕ ДВИЖИ.
 ЖЕНАТА НА ЗАМЕСТНИК-КМЕТА НА ГРАДА МИ КАЗА, ЧЕ СА Й УМРЕЛИ ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, МАЙКА И БАЩА, НО НИЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ, ЗАЩОТО В БЪДЕЩЕТО НИ ЧАКАТ И ДОБРИ ИЗНЕНАДИ.
 НА НЕЛИТО МАЙКА Й КАЗА ДА НЕ СЕ ДЕПРЕСИРАМ, ЗАЩОТО ЧОВЕКЪТ Е БИЛ И БЕЗ ТОВА СТАР. ВИКАТ, ЧЕ В КИТАЙ НЯКОЙ КАТО НАДХВЪРЛИ 70 И ГО СЧИТАТ ЗА ЩАСТЛИВО ПОЖИВЯЛ.

      С това ще приключвам, защото имам да превеждам разни неща за пари.
 Пак ще пиша.
                                                                       Г.
  Това не помня на кой съм го пращал, но добре, че съм го запазил. Някои неща даже ги бях забравил, та, добре че сега си ги припомних! Колкото до вижданията ми за "живота след смъртта" - от това, което научих досега, няма доказателства да има такива неща като прераждания, Ад, Рай, Чистилище и пр. религиозни творения, та, най-малкото, си оставам скептик.
Title: Баба ми
Post by: MSL on May 01, 2014, 01:05:00 AM
  Същата работа и с бабите ми. И по майчина, и по бащина линия - починаха. За едната не го преживях кой знае колко, а за другата - доста. Все пак, тя беше дала повече за мен, а и беше по-човечна, по-добра, като цяло, според моите разбирания и усещания.
 Намерих едно старо писмо до тази по-любима моя баба:
 
Quote
      Здрасти, бабо!!!
 
  Тези дни нямахме Интернет, ама го платих за една година и вече ще имаме. Квартирата ще я сменяме на същия етаж, което улеснява преместването на багажа. Освен това там има хладилник, пералня и повече шкафове с етажерки, както и задължителния за почти всяка квартира в Китай телевизор, но лошото е, че е само една стая с баничка и един ъгъл с кухничка - около 40 квадрата само. По 200 лева на месец е наемът.

  Това беше по тежкото време, когато още нямах свое жилище в Китай и се налагаше да се сменят квартири. Нямам много добри спомени от този период. На някои места доста лъжеха/мамеха с наемите/депозитите. Така че по-добре човек да си има собствено жилище. Даже и да не те мамят, то си е доста гадно да губиш пари за наеми. Аз, примерно, съм издавал пари за наеми, които ако бях спестил, сега можеше да си купя поне 1 автомобил или нещо подобно!
 Иначе новината за смъртта на въпросната баба М. ме завари в една книжарница, където си търсех интересна научна литература. Няколко дена преди това в един от хотелите, където преподавах чужди езици, пък чертаех на бялата дъска (знайно е, че освен черни дъски, има и бели дъски, по които не се пише с тебешири, а с маркери) чертаех разни философски схеми с гносеологичен и онтологичен характер (нали съм си философ по образование)... И като получих тази новина, някакси ми се разтресоха за миг и дори обезсмислиха научните (научно-философските) пориви/стремления. Е, после се възстанових, пак благодарение на науката - тежко ми беше, че баба ми е умряла, но пък се задълбочих в интернет по темата за масовото измиране (масовите измирания) - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5) и това ме изведе на една по-обективна, по-безпристрастна (недепресивна) плоскост, при която погледнах на индивидуалната смърт не толкова трагично. Впечатляващо е това: "Над 99% от видовете, които някога са съществували, днес са изчезнали."http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:CC-BY-SA_icon.svg (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:CC-BY-SA_icon.svg)...
Title: Споровете ми с един Ванго
Post by: MSL on May 01, 2014, 02:56:05 AM
  Дойде време да представя и някои ранни спорове с един Ванго. След тези спорове, трябва да отбележа, Ванго доста се поизучи и ми правеше добро впечатление как се представяше в споровете си с други хора. Нещо изгубихме връзка с него през последните години, но аз, неуморно, се опитвам да го намеря този човек. Дано пак да имаме връзка по интернета!
 Сега и ще представя част от споровете ни, които съм запазил и открих наскоро
:

 О, Ванго, ти съвсем вече получи инкохеренция на мисълта.

"ВИЖДАМ, ЧЕ НЕЗНАЕШ, ЗА КАКВО СЕ ПИШЕ В "ЧЕРНАТА КНИГА НА КОМУНИЗМА", ИНАК НЕ БИ МЕ ПИТАЛ ГЛУПОСТИ, ОТ РОДА НА "КАК ЗАПАДА Е ПРЕБРОИЛ ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА":)
"
а/ Питах конкретно за Китай.
б/ Ти казваш, че си чел книгата, но не можеш да отговориш, въпреки, че си я чел, само я препоръчваш.
Как да разбираме тази поредна недомислица?

"В университет се учи само, ако си фабрикант с няколко фабрики

В УНИВЕРСИТЕТА? В КОЙ УНИВЕРСИТЕТ?.. ТИ ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ИСТОРИЯ И ЛОГИКА?"

а/ Понеже се правиш на разсеян да ти припомня, че ти каза, че Макрс е имал няколко фабрики, понеже е учил в 2 университета, а без няколко фабрики в 2 университета е невъзможно, нали така?
б/ История и логика знам какво е, но ти не знаеш. Даже не знаеш, че има няколко вида логики и затова си писал думата в ед. ч., нали?
"А ТИ ОТ КЪДЕ ИМАШ ДАННИТЕ НА ЦРУ-ТО? АЗ В МРЕЖАТА НЕ СЪМ НАМЕРИЛ НИЩО! АБЕ, Я МИ КАЖИ, ТИ НАИСТИНА ЛИ СИ В КИТАЙ?

"
а/ След като се провали тотално в идеята, че ЦРУ-то не ползва материали от "Работническо дело" и "ДУМА", малкият Вангелчо реши да се усъмни, че нормалните хора имат достъп до сайта на ЦРУ. Ванчето не бил намерил в мрежата, значи нямало. Ех, откога ли хората родом от Койнаре станаха инстанция за определяне на наличното в Интернет?
б/ След като потъна в земята от срам по темите, Ванго реши да ме пита дали наистина съм в Китай. Явно за него "АЙПИ-адрес" е понятие, равнозначно на ИСТОРИЯ, т.е. пълна мъгла.
"КАТО НАПИША НА КИРИЛИЗАТОРА - ЛАТИНИ3АТОРА "МИЛИАРД" СЕ ПОЛУЧАВА "МИЛЯРД"... ПОВЕЧЕ ЗА ЛЕКСИКА НЕ МЕ ЕБАВАЙ! ТИ СЪЩО ПРАВИШ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ГРЕШКИ.
"
а/ За тази цел си има ПРАВИЛА НА ПИСАНЕ НА ЛАТИНИЦА! Ти не можеш да спелнеш едно "Я"
б/ Аз и да имам - имам технически, а не правописни грешки. Но ти не знаеш разликата.

"ДА ТИ ПРИЛИЧАМ НА МАГАРЕ, ЗА ДА МЕ ВОДИШ, ВРЪЗВАШ И КАРАШ? :) НЕ ВСИЧКИ СА "ЛАБАВИ" АКЪЛНО КАТО ТЕБЕ, ДРАГИ МИ ГОШКО!
"

Лабав акълно в този форум в момента си най-вече ти, Вангелчо и понеже примитивната ти психика не може друго, тя само проецира собствените си недъзи върху опонентите. Ето, примерно, сега ти смяташ, че ЦРУ няма сайт, понеже ТИ не си го намерил, след като дълго време казваше, че ЦРУ-то пише по инерция или, че ползва материалите на "Работническо дело" и "ДУМА". През инфантилното ти мислене и за миг не е минала мисълта, че ЦРУ на английски се пише по друг начин, след което да намериш някой он-лайн речник, да си го преведеш, след което да използваш някоя търсачка и да намериш сайта. Или искаш аз да ти го дам наготово? Ами ок, но, ако ме помолиш учтиво.

"НЕ СЪМ БИЛ НИКОГА ОДЕСАРЕЦ! ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1994 БЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШKА НА БЪЛГАРИЯ, СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА БОЛШЕВИШКИЯТ РЕЖИМ В ИСТОРИЯТА Й. А МАКЕДОНИЯ Я ПРИЗНА СДС, А НЕ ОДС."

ИСКАШ ЛИ пак да си поговорим за отношението и връзката ОДС и ВМРО-СДС ?
Болшевиките я признали, ами демократите щото ПРЕПОТВЪРДИХА БОЛШЕВИШКОТО РЕШЕНИЕ? Да не би по навик, понеже са бивши болшевики повечкото от тях и се пребоядисаха? Как мислиш?
_______

"НЕ СЪМ КАЗАЛ, ЧЕ ИДЕОЛОГИЯТА Е РАВНА НА НАСИЛИЕТО. ИДЕОЛОГИЯТА ПОРАЖДА НАСИЛИЕ И КУП ДРУГИ ЧОВЕШКИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТТИ, КАТО ЛАБИЛНА НЕРВНА СИСТЕМА И ВИСОКА РАЗДРАЗНИМОСТ, КОИТО СЕ НАБЛЮДАВАТ ПРИ ТЕБ, ДРАГИ МИ ГОШКО!

"
1. Избегнал си въпроса за КОЛИЧЕСТВОТО, КАЧЕСТВОТО и МЯРАТА!
2. ОТНОВО ГОВОРИШ ТЪПОТИИ. Идеологията пораждала насилие и други човешки особености - ХАХАХАХАХА. Малчо, изброените неща въобще не корелират по генезис с идеологията. И си писал "РАДРАЗНИМОСТ". Какъв е този термин? Я провери! Да не си искал да кажеш, случайно, РАДРАЗНИТЕЛНОСТ? Или то пак Кирилизаторът (упс, забавих, че ти му викаш "Латинизатора") е виновен?
____________


СЪГЛАСЕН СЪМ С ТЕБ! КОМУНИЗМА Е НЯКАКВА ФАНТАСТИКА, САМИЯТ НЕГОВ БАЩА ГО Е КАЗАЛ, МАКАР И С ДУМАТА "УТОПИЯ".

"Но болестта си е болест, братле и немож му помогнá."

Ванго е като онези луди, дето си мислят, че лекарите, сестрите и санитарите са луди.

МОЖЕ:)

"като видя, че неможе да ме убори, взе да се лови за сламки - "правилна лексика"..."

Хем го оборвам системно, хем му показвам грешките, ама малчо скотомизира.
Спомняте ли си какво стана с твърденията му за Корея? А с тези за "Маркс-фабриканта" или икономическите статистики на ЦРУ, които са от "Работническо дело"?

СПОМНЯМЕ СИ, НИЩО НЕ СТАНА:)
ТИ ЧУВАЛ Л СИ ЗА "БЕДЕН УЧЕН ЕВРЕИН" И ПРИ ТОВА В ГЕРМАНИЯ??? АМИ ЧЕЛ ЛИ СИ НЕЩО ОТ ГЕРМАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА МОРДОХАЙ ЛРВИ? КОЙ Е БИЛ БАШАТ МУ И КОЙ ВСЪЩНОСТ МУ ДАВА ПОРЪЧКА ДА НАПИШЕ НЕЩО БЛИЗКО ДО ТОМАС-МОРОВАТА "УТОПИЯ"?


"Абе Гошо, за каква правилна лексика ми говориш, при грешките на ЛАТИНИ3АТОРА, а?"

Гoворя за това, че целият форум ти се хили. Това не са грешки на никакъв латинизатор, а ТВОИ, недоучко! Как пък, да речем, пропуснатите запетайки са от латинизатора?

"ТИ СЪЩО ДОПУСКАШ ЗАПЕТАЖКИ"

АЗ ДОПУСКАМ "ЗАПЕТАЖКИ"? Как мога да допусна такова нещо? Ванго, заклевам се, че никога не съм ДОПУСКАЛ и няма да ДОПУСНА ЗАПЕТАЖКИ! :)

", БУКВИ,"

Виж за това си прав! ДОПУСКАМ БУКВИ! За да мога да пиша!

""ВЪКА" "т""

Тoва трябва да е нещо като "Запетажките"!!!...Страхотии, ужасии!...

"И ТЕМ ПОДОБНИ, НО АЗ НЕ ТИ ПРАВЯ ЗАБЕЛЕЖКА НАЛИ? ИЛИ АКО ТИ ПРАВЯ, ТИ НАГЛИЧКО Я ЗАОБИКАЛЯШ, КОГАТО ИДЕ РЕД ДА МИ ЦИТИРАШ ТЕКСТОВЕТЕ."

Не си направил. Ако беше направил ВЕДНАГА щях да ти отговоря. Че това да те обвинят, че "ДОПУСКАШ ЗАПЕТАЖКИ" си е феноменално, бе! Бих ли могъл да не отговоря?!



"АЗ ТИ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ ЧЕЛ "ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БРИТAНИКА" И ТИ КАЗАХ, ЧЕ ПАЗАРНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ ПРОСТО Е ОБЯСНЕН КАТО ЧАСТ ОТ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ СВЯТ."

Сериозно??? Я ми дай линк към статията на Енциклопедия Британика, за да видим как е ОБЯСНЕН КАТО ЧАСТ ОТ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ и, тогава, обещавам, че ще ти се извиня публично и ще направя каквото поискаш с оглед на форума - примерно ще спра да пиша или ще призная някой от абсурдите ти! Или ще викам 3 пъти "Аз съм Ванго!" Абе пич, ти сайта на ЦРУ-то не можеш да намериш, чел си Енциклопедия Британика! Що говориш глупости?






"ИДЕЯ - МИСЪЛ."


Идеята е МИСЪЛ?

"МИСЪЛТА ИМА РЕАЛИСТИЧНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО СИ"

За развитието от себе си или за развитието на съдържанието си или за развитието за себе си?

"ИЛИ ТЕОРИТИЧНА УТОПИЯ"

ТеорИтична?
А има ли ПРАКТИЧНА УТОПИЯ?

"В ЗАВИСИМОСТ НА ЛОГИКАТА НА ОБЕКТИВНОСТТА."

Как се проявява тази зависимост?

"ПОЗНАЙ В КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ, КАКЪВ ВИД КОНЦЕПЦИИ СА ЗАЛОЧЕНИ?"

ВАНГО, КЪЛНА СЕ, ЧЕ В КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ НИЩО НЕ Е ЗАЛОЧВАНО! Какво значи "ЗАЛОЧЕН"? Неологизъмче на Ванго?


"И АЗ ТОВА ТИ КАЗАХ ЗА ТЕБЕ, НО БАТЕ ГОШКО МАЙ ОБИЧА ДА ПАПАГАЛСТВА..."

Само, когато общувам с хора, на които трябва да се повтаря. Олигофренопедагогически метод. Знаеш ли, че има една специалност в СУ "Олигофренопедагогика"?


"ЗА ТОВА ТИ ГРИЖА НЕ БЕРИ. НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ МОЕТО ОБРАЗУВАНИЕ И РАБОТА НЕ СА ТВОЯ РАБОТА, ОСВЕН ДА СЕ ЕБАВАШ С МЕН, РАЗБИРАСЕ!"

ОбразУвание????????БОЖИЧКО!!!! КАНДИДАТ-ВИСШИСТ ПИШЕ ОБРАЗОВАНИЕ С "У"?Ванго ти, ако завършиш образОван ли ще си или образУван? ОбразУвание... Тц-тц-тц!!! Всички ли анти-комунисти са толкова неграмотни? ОбразУвание...ОбразУвал си се... Видно е.






"-(по-отдолу ме наричаш "страхливец". Е, трябва да си разбрал, Драги ми Гошко, че не се плаша от призраци)"

Но ти си уплашен по природа, бе, Ванго! За какво да те плаша повече?






"НЕ СМЯТАМ, А ВЯРВАМ, ЧЕНЯМАШ НИКАКВИ ФАКТИ НА НИКАКВО ЦРУ:)"

Ами, ако имам и ти ги покажа, какво ще получа в замяна? Някоя от поредните ти инкохеренции ли?


"АБЕ, ГОШКО, МНОГО БЪРЗО ТИ СЕ ПРИИСКА ДА "ЗАТВАРЯМЕ ТЕМАТА"... НА МЕН НЕ МИ Е ОМРЪЗНАЛА, АКО СИ БЕДЕН ВЕЧЕ НА ФАКТИ, ТОГАВА МОЖЕБИ Е РЕДНО ДА ИСКАШ ДА ЗАТВАРЯМЕ ТЕМАТА...
АХ, ГОШКО, ГОШКО..."

ХАЛЮЦИНАЦИЙКИ! Беден на факти си само и единствено ти. Примерно като нямаш фактите за диалектиката и за Маркс и си измисяш твои. Ако не си чел Е.Б. си измисляш статийи, без дори да можеш да ги посочиш и т.н.

Хайде, със здраве!

Бате ти - Гошко.


_______________

 Големи дебати бяха... видно е.  :)
 Предполагам, че в този вид на реплики-дуплики се подразбира кое е мое и кое е на Ванго...
 Ако Ванго прочете това, моля го да си спомни с умиление нашите спорчета и да се свърже с мен тук, че ми е залипсвал много отдавна! Сериозно пиша.
 И да добавя: Имахме познат от Койнаре, който беше доста начетен и полезен с познанията си. Така че, под "хората от Койнаре" визирах само въпросния Ванго, който по онова време нещо не чаткаше нещата.
Title: Разни от минал чат
Post by: MSL on January 09, 2015, 02:17:32 AM
Quote
Мисля да се депресирам за около 6 часа като онзи, но без статуси където и да е, за да не губя време, а да изкарам 3 евроцента, примерно!
Шегички. :) :)
Quote
Както е казал един (то не е нещо впечатлително, но вярно) - "Това, че съм стар и грозен, не значи, че не искам млада и хубава, бе!!!"
Което си е вярно, вярно си е. :)
Quote
Успокояването приспива ума и може да направи мечешка услуга. Добре е, човек да е откровен и да си/се знае кога светва "червено", за да взема мерки.
Истината, истината и пак истината, демек!
 Да завършим с нещо по-дълго и философично:
Quote
Аха. Разбрах те. Ами да - аз това съм го мислил много: във връзките, не само любовни, някой си мисли, че прави нещо супер, а то се тълува направо на 180 градуса... навсякъде е така...
... и така - няма съвършена любов, защото няма съвършено съвпадение и съвършено разбиране - на 3 жени вече цветя подарявам, а те ме критикуват, че било излишен харч. В СЪЩОТО ВРЕМЕ чета изповеди на други колко са нещастни, че не били видели едно цветенце досега (чак ми е мъчно за тях)...
Разбирането, тълкуването...  ::)
 
Title: Re: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години
Post by: MSL on December 08, 2016, 07:14:22 PM
 Просто търсех информация и попаднах във форума (в тази му част); не бях го правил от доста време. И мисля, че тя ще трябва да бъде дообогатена (включително и препостване на неща, които съм писал за без пари на други места в нета, а не е трябвало...)
Title: Re: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години
Post by: MSL on December 10, 2016, 04:33:14 PM
Това са изтрити от predpriemach.com и прекопирани тук мои отдавнашни постове:
1. От темата "Рекорд ли е изкачването на ввв.кръчма.ком в Алекса?" (Става дума за мой бивш форум, който отдавна продадох и вече не пиша там - kry4ma.com.)

Добър ден на хората от Предприемач.ком!
Няколко пъти съм чел в този форум и съм намирал полезна и обективна информация.
Регистрирах се, за да попитам за професионалното ви мнение (а не само с цел популяризиране на Кръчма.ком, затова ако прецените, че темата не ви харесва, може да я изтриете, но ще се радвам да ми пишете на ЛС, защото наистина искам да знам и да не се изложа нещо пред аудиторията си!)
Става дума за следното - не разбирам много от софтуеър, философ съм по образование, но направих нещо, което още не беше налично в българския нет - Първата виртуална българска кръчма. Сложих няколко уникални рубрики (раздела в нея), линкнах я в няколко сайта, поканих потребители от други сайтове и други държави, и се получи СКОК ОТ НЯКОЛКО МИЛИОНА В РАМКИТЕ НА ОКОЛО МЕСЕЦ. 8)
Естествено това ме радва, а и радва няколко мои познати, които поназнайват това-онова от компютри, но мен ме интересува вашето, професионало мнение, на хора, които са, струва ми се, специалисти по ранглисти, търсачки, оптимизации и пр. Моля, кажете ми, във вашия си стил - обективно и сериозно - има ли нещо рекордно (уникално) в следния скок или той е нормално (или сравнително-нормално) явление за новите сайтове от типа на Кръчма.ком ?
ЗА ДА НЕ ВИ ГУБЯ ПОВЕЧЕ ОТ ВРЕМЕТО, КОНКРЕТНИТЕ ДАННИ (по Алекса.ком):


17 Август 2010 :17 933 647-мо място
18 Септември 2010: 4 366 434 - то място!

(Ако някой иска да проследи конкретните изменения - тук е темата: ввв.кръ4ма.ком , рубриката "Кръчмарска книга за оплаквания", тема "Къде сме ние?")

Та да се хваля ли с това или не е кой знае какво постижение?

Ще очаквам с нетърпение вашите отговори!

Поздрави: Баш Винар (ввв.кръчма.ком) .
Last edited: Sep 19, 2010
Bashvinar, Sep 19, 2010

--
Мантаман,
Благодаря за тулчето, не съм го ползвал досега, но щом е само позоваване на Алекса-та, явно не върши някаква допълнителна работа. Относно самата позиция в момета, да си в ТОП 5 милиона разбира се, че не е нещо особено,
но аз визирах самия скок от няколко милиона покачване на Кръчма.ком в рамките на 1 месец, а не самата позиция. Т.е. интересува ме дали това може да се брои за нещо уникално или не (понеже досега съм имал само 1 сайт и той си стои на позиция ТОП 11 милиона най-много, а, отделно редактирам 2 онлайн речника, но там не съм забелязвал подобни скокове). Все пак, благодаря за мнението ти!
Bashvinar, Sep 19, 2010

--

Against, нещо такова и аз усетих, но не бях сигурен. Благодаря за разяснението. Действително конкуренцията в по-горните позиции си е по-голяма! :)
Bashvinar, Sep 19, 2010
--

Социалните мрежи, по принцип, са си на по-горни позиции. Онази от подписа на Атанасов също не може да се оплаче от позиция по света и в България :)
Bashvinar, Sep 19, 2010
--

Ето това е нещо, което ме вълнува. Гугъл аналитикс е ясен, но има ли някоя друга Гугъл или каквато и да е система, която да дава ранглиста от типа на Алекса.ком? Не, че нещо, но друго си е да има поне една друга база за сравнение...
Bashvinar, Sep 19, 2010
--

Има значение, но нали, все пак, много рекламодатели първо гледат какъв е трафикът, а някои дори искат достъп и до Гугъл аналитикса? Според мен ранглистата си е важна.
Bashvinar, Sep 20, 2010
--

Лично на мен не ми е и минавала мисълта за измама на който и да било рекламодател. Както казвате, то за кратко може да си проличи кой какъв е, а и ми е малко раничко за рекламодатели. В момента давам само безплатни реклами :)
Прав си, че рекламодателите са различни така, както са различни и хората. Някои предпочитат да слагат реклами в сайтове с много посещаемост, а други просто в тематични сайтове, трети не подбират, защото си имат голям бюджет за реклами и просто гледат да правят масирана реклама, четвърти въобще не рекламират в Интернет, пети..., шести...и т.н.,
но според мен едно е да си на по-челно място в алекса.ком, а друго е да не те хваща брояча :)
Bashvinar, Sep 20, 2010
--

Бекграундът съм го търсил над 2 седмици и намерих само тоя като тематика, та го приложих. Разработен е от американец. Аз не мога да правя такива неща :) Ако, наистина ти харесва такъв тип бекграунд, освен ввв.кръ4ма.ком, подобен има и в сайта: ввв.бирата.нет :) /Не е мой, да кажа предварително!/
Bashvinar, Sep 20, 2010
--

Според моят анализ на думата СПАМ тя е неправомерна по отношение на форумите, защото означава като изконен смисъл НЕЖЕЛАНА ПОЩА. Ако приемем, че същността на спама като такъв се намира в НЕЖЕЛАТЕЛНОСТТА му, то съдейки по това, че темата се радва на интерес + че не е изтрита досега, говори за по-различната й от "спам" същност.
Между другото, пиша и в други теми на предприемач.ком, не само в тази, допринасяйки и за развитието на този форум С какво? 1) Полезна информация за някои от участниците и случайните посетители относно някои китайски и философски аспекти в Интернета (например благодарение на мен някои са научили, че на света има не само Гугъл, Яху и пр., но и БАЙДУ, което намира неща, с които Гугъл не се справя) 2) Повече думи (използвани от мен за пръв път в този форум), което ще го направи по-популярен при търсенията и от хора, които са далеч от основната му тематика. 3) Още един уникален потребител, с чужбинко айпи, което също дава отражение на престижа на форума.
Относно чуждите форуми - владея 7 езика и е възможно, не си спомям конкретно в момента, но Кръчма.ком по план се развива и към чужбинските потребители (аз лично живея в чужбина от близо 7 години) и в едно по-глобализирано представяне няма нищо лошо, даже напротив - вземайте пример от мен и търсете чужда аудитория, не само родна.
Поздрави!:)
Bashvinar, Sep 22, 2010

--

Много интересен пост. Благодаря. Аналогията ми хареса. Но сигурно ли е, че съм надминал само сайтове, които имат по 3 посещения месечно? Изкушавам се да дам пример с Щъркел.еу (сайт за литературно творчество). Според статистиката му (http://bgcounter.com/?_id=shtyrk), той е имал вчера над 70 посещения, а за месеца около 1600. (Аз имам двойно повече към днешна дата, според гугъл аналитикс). И резонно вижте какво става:
Site Information for shtyrkel.eu
Get Details
Alexa Traffic Rank: 10,217,499

А аз:

Site Information for kry4ma.com
Get Details
Alexa Traffic Rank: 4,241,735

Тъй, че не съм задминал само "пенсионерите" :) Иначе е трудно, сравнително и се прогресира до определени рамки. Не може човек да надмине световните ТОП 1000 с такъв сайт като кръчма.ком, но поне да влезне в българските ТОП 200 и дори ТОП 100 си е напълно в реда на нещата, до 1-2 години време, ако не стане някой сакатлък, разбира се дотогава...
Мерси за линкчето!!!! Всичко му е хубаво, видях водещи китайски сайтове на челни позиции, научих и за някои нови интересни сайтове, само че не съм го изчел цялото и не знам дали Кръчма.ком е в класацията или не е, но ако е, ще ви пиша ;)
Bashvinar, Sep 22, 2010

--

До гъбарят, който се гъбарка с човекът направил такъв уникален сайт като Кръчма.ком - хехе...Господин гъбар, сигурен съм, че ми приписвате някакъв тип наркомания само-и-защото вашето професионално ниво в сферата на оптимизациите, класациите и всичките други -ции, за които говорим тук е несравнимо по-високо от моето. Обаче, както са ни учили едни хора - ПРАКТИКАТА, практиката и само практиката, е мерилото за истинността на теориите. Та нека видим някои от сайтовете, които сте написал в подписа си (не знам дали са ваши, а и няма значение) къде се намират в Алекса.ком и в същото време къде стои www.kry4ma.com
Започваме с много-мило звучащия домейн ЧАЛГА.БИЗ. Какво да ви кажа? българите обичали чалгата, казват, вървежна тематика била, а и сайтът ни е предложен на вниманието от човек като гъбаря, което неминуемо дава асоциация за надежден професионализъм, но уви, според алексчето:

Alexa Traffic Rank: 6,544,631
No regional data
Sites Linking In: 23

Т.е. с над 2 милиона назад от Кръчма.ком

Ние, обаче не бива да се отчайваме и ще приемем това като една необяснима случайност. И отиваме към нещо по-ударно като "20 тире век.ком"
Тоя сайт почти два пъти по-назад даже и от биз-чалгата. Вижте:

Alexa Traffic Rank: 12,515,277
No regional data
Sites Linking In: 14


Сигурно е заради тирето ;) Разни умни глави съветват като си избираш домейн да не слагаш тирета от психологическа гледна точка - юзърите трудно ги помнели, но...карай.

Нека сега да видим къде е домейнът, който сякаш се състезава за най-дълго домейн-име в света (също много непрепоръчително от гледна точка на популярността на даден сайт). Този домейн се казва "гледайфилмионлайн". И понеже хората честичко обичат да гледат филмчета на аванта, би следвало този домейн да е изкачил позициите и да удари Кръчмата поне сто пъти, но къде ти такъв успех?! ЕДВАМ НА ТАЯ ПОЗИЦИЯ:
Alexa Traffic Rank: 3,758,526, което значи, че Кръчма.ком му диша във врата (като сме тръгнали с лекоателетическите категории).
Накрая какво остана? Някакъв блог - twis7.com Вероятно е блогът на гъбаря, който аз ще посетя, за да му вдигна малко трафика и да се поуча от неговата мъдрост по-отблизо. И да тука е успехът - : 1,457,299-то място към днешна дата! :) Ама само с 1 блог напред, мило 17 годишно момче, не си убедителен батковото, да не кажа чичовото, защото съм на "~ (2 х 17) + 1". Мисля, че си добър математик и ще ме разбереш :) Иначе хубави, тематични снимки си сложил там с пиячката - идвай в Кръчма.ком (като направиш 18!), за да влизам по-бързо в ТОП 100 на България, сигурен съм, че заедно ще успеем :)
Bashvinar, Sep 22, 2010

--

Скорпи, не се нерви, не е полезно за здравето. Отделно ти препоръчвам да схващаш по-правилно смислите, които влагам/излагам тук. Ще се опитам да ти обЕсня (правилно е да се пише "обЯсня", да знаеш, защото правописът също може да повлияе благотворно на SEO-то, когато повечето хора, които търсят са грамотни). Има си различни видове ФАКТОРИ в света при оценката на нещо. Задаваните критерии за оценка на всеки оценяващ включват различни по значимост/сила фактори. Ти силно подценяваш Алекса-та, докато аз, без да я надценявам, просто й отчитам значимостта на фактор при оценяване, който се взема предвид от "средната класа (средното ниво)" рекламодатели.
Относно дали съм помогнал с нещо тук, ще ти дам един пример. Въвел съм няколко нови думи в българския език като : зодизъм, неоценовизъм, новопрабългарски и пр. Един от неологизмите, които написах в Кръчма.ком беше КРЪЧМОПЕДИЯ. Напиши думата "кръчмопедия" и ще видиш, че в Гугъл излиза на първо място www.kry4ma.com Ето защо употребата в даден форум на думи, които средният потребител не употребява (да речем, ако тук няма професионални философи, рядко някой ще употреби понятия като: онтичност, гносеологичен или иманентен) е доста ДОПРИНАСЯЩО за индексирането на даден форум в Гугъл. Същото се отнася и за т.нар. дългоопашати (long-tail) фрази, изречения. Разбира се, не е важно как точно оценяваш приноса ми, той обективно се показва в Кръчма.ком, която основно с уникално съдържание (рубрики, теми, изречения, думи) се издига и ще се издига, ако не стане нещо лошо.
Предложенито ти за разпращане на личи съобщения с молби за посещение на най-готината виртуална кръчма, както я определи, е вид пряк маркетинг, който аз използвам, но не по този начин. Когато пишеш във форум е по-резонно да направиш съобщението си в теми или на аватар, подпис, никнейм. Така се пести време и ресурс. Но, предполагам, тези неща са ти известни. Аз ги пиша за читателите тук, които са прохождащи в тази сфера, а не за специалисти от твоя ранг.
Надеждата ми е, че можем да сме по-смирени и хрисими като си помагаме взаимно, с различна степен на реципрочност, според способностите и възможностите. Искрено се надявам и с изказванията си да не съм навредил по някакъв начин (неумишлено и случайно) на някой твой бизнес, в случай, че на някакво такова опасение се дължи твоята буйна реакция, изписана с приведен в действие Caps Lock или, още по-лошо - с постоянно настиснат Shift...не смея да си го представя просто. Хумор :) Усмихни се сега, налей си едно, ако не си на работа и помисли върху думите ми, а ако искаш и посети кръчма.ком, няма никак да сбъркаш ;)
Пожелавам ти много здраве, спокойствие и успехи както във виртуала, така и в реала :)
Bashvinar, Sep 23, 2010

--

Иво, прав си, че езиците са богатство дори и днес, когато имаме автоматизирани преводи, които стават все по-добри и вбъдеще напълно е възможно да изместят дори класическите преводачи, както и липсата от списване на други езици.

В момента, обаче, все още е много голямо богатство, да поназнайваш езици.
За блогът - имам отдавна. Може би вече над 2 години, но не мръдва на по-високо от ТОП 11 000 000. Аз и не правя усилия да го вдигам, защото там пиша основно поезията си, научните си статии и мнения за разни неща из нета.
Езиковите си познания прилагам в момента на 3 фронта - в тоя момент съм : а) редактор в първия онлайн български речник за неологизми - Неолог.бг (www.neolog.bg)
б) главен редактор съм на първия Китайско-българо-китайски онлайн речник (www.zhongbaotong.com)
в) собственик на Кръчма.ком (www.kry4ma.com) , където наред с другите неща пишем уроци по италиански и китайски.

Много си прав, че форумите за развлечение вече не са това, което бяха, НО Кръчма.ком не е само форум. В него, както май съм казвал, има уникални рубрики като "Любов с азиатки/-ци", където всеки българин, знаещ английски може да им пише на имейлите с цел приятелство или брак; Кръчмопедия-Encyclopedia Alternativa (за всичко, което е изтрито или го няма по други причини в Уикипедия); "Интересно от други форуми" (няма нужда от разяснение); Безплатните уроци на български по китайски и италиански езици ...Т.е., ако някой не иска да се забавлява с алкохолни и параалкохолни тематики, то може да влиза там с други цели - езиково обучение, брак с жълти хора, намиране на инфо, което го е няма в Уикипедията и дори в целия интернет, понякога...По тая логика нещата ще вървят добре, защото още нямат конкуренция на тоя етап, а и да се появи, пак ще сме си конкуретнособни до известна степен, защото потребителите не са ябълки. Както съм писал: "Ако ти имаш 2 ябълки и ми дадеш 2, аз ще имам 2, а ти 0. Но, ако ти имаш двама потребителя и ми дадеш 2, тогава може и ти да имаш 2-ма и аз да имам 2-ма."
Ето защо в Нет-а е по-хубаво да се сътрудничи, отколкото да мисли егоистично. Едно от най-гениалните неща измисляни някога, според мен, това са бартерните реклами от типа на размяна на линкове и пр.
Bashvinar, Sep 23, 2010

--

Ето и още нещо, мъничко, в подкрепа на някои мои думи:

Site Information for kry4ma.comGet Details Alexa Traffic Rank: 3,705,674 Traffic Rank in BG: 22,211 Sites Linking In: No Data

http://www.alexa.com/search?q=www.kry4ma.com&r=home_home&p=bigtop
Bashvinar, Sep 23, 2010

--

Здравей, отново, Скорпи!

Виждам, че наистина не умееш да контролираш добре емоционално-волевата си сфера, затова предлагам, ако желаеш да пренесем спора в секцията "Анти-кръчма" в www.kry4ma.com, където вече си обект на моето специално внимание, давайки копия от отговорите си до теб тук. Резонно е да пренесем спора и обидите ти в моя сайт, защото тукашните потребители не заслужават с нищо да понасят такава безпочвена агресия, съгласен ли си? В края на този пост ще ти дам линк към "Анти-кръчма", заповядай там и можем даже да се псуваме :) Тук нека спазваме добрия и научен тон. Следвайки го ще то отговоря за последен път тук, а оттам насетне - само и единствено в кръчма.ком, рубриката "анти-кръчма". Разбрахме ли се като джентълмени или поне като мъже?
А сега нека започнем:
1. Моите постове не са глупави, още по-малко идиотски, защото аз съм човек с богат опит, добра специалност и различни научни хобита. Твоите асоциации относно качеството на моите постове (съждения и умозаключения) са нелепи.
2. Умалителното "кретенче" не може да се съотнесе с мен нито като количество нито като качество, защото първо, че съм на почти 35 години, второ че съм с магистърска степен по философия от не къде да е, а от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това определение, обаче, предвид инфантилно-агресивните ти реакции на някакви спокойни и приятелски мои постове, би могло с доста голяма тежест да се приложи към теб. Мисля, че много от мислещите хора тук биха се съгласили с едно такова предложение от моя страна - за кретенче да приемем теб, а не мен - почти 35 годишния магистър-философ, преподавател, полиглот, поет и пр.

3. Няма смисъл да се отказваш от темата. Ела, регистрирай се в Кръчма.ком, обещавам ти, ако не пишеш за политика и, ако спазва действащите закони на Република България и тези на ЕС, да не те санкционирам; там можем даже да разпуснем малко езиците и да излееш малко повече от негативната си енергия, породена от дявол знае какво.

4. На кого ще се смеят, плачат, радват, безразличничат всички е относително. Оценките на даден пост се пораждат от аперцепцията на всеки един човек. Така че е доста самонадеяано и/или инфантилно да правиш прогнози кой на какво щял да се смее.

5. Средната класа, средното ниво и пр. СРЕДНИ величини са термини от няколко науки, които, явно не са в твоето интелектуално поле. Разбира се, щом като питаш така "учтиво" аз може и да ти отговоря реципрочно учтиво - "ВЗЕМИ ПРОЧЕТИ МАЛКО ПОВЕЧЕ КНИГИ, БЕ, ЦЪРВУЛ!" или нещо от сорта, в контекста на реципрочното отношение, което се прилага ДОРИ в дипломатическите среди.

6. Ще се опитам да продам реклама някъде тогава, когато Кръчма.ком се изкачи по-горе в класациите на така ненавистната ти алекса.ком. В момента, макар и на доста по-високи позиции от много небългарски и български сайтове (а именно : 3,705,674-то в света и 22,211-во в България: http://www.alexa.com/search?q=kry4ma.com&r=site_screener&p=bigtop), още е рано за реклами. Когато станем в ТОП 1 000 000 на света и в ТОП 200 на България ще мобилизирам моите консултанти, адвокати, приятели, модератори и роднини да направят една масивна рекламна кампания в Б-я, а аз ще сторя същата в чужбина :) Надявам се това да те задоволява.

7. Неуморно, вдъхновен от науката олигофренопедагогика, ПАКще ти обясня, че не говорим САМО за Алекса. Казах ти, че тя е ФАКТОР, но не единствен; уви развитостта на ЦНС-то ти е такава, че още не може, а и не знам дали ще може да усвои това мое съждение. Човеко, ПАК-И-ПАК ти казва, че никой не ти говори САМО за Алекса, така че не ми приписвай съждения, които аз не съм писал и не съм имал предвид. Едва ли си учил философия на ниво "Средно училище" , но , в случай, че си, СЕТИ СЕ ЗА ЕДНО НЕЩО НАРЕЧЕНО - "Необходимо, но недостатъчно условие". Т.е. да си класиран в дадена ранглиста, според мен, е необходимо (или ПОНЕ ЖЕЛАТЕЛНО), но не е всичко, така че ОТКАЖИ СЕ ПИЧ от това да си измисляш симулакрумни съждения и да оборваш тях.


"И аз да си въведа думата - СКОРПИОПЕДИЯ и тя ще излиза на първо място от блога ми , защото никой друг я няма!?"

Я! Ти си могъл да разбираш ЧАСТ от нещата, които говоря! АМИ ДА, ДА, ДА, ДА, ДА!!!!!!! НАЛИ ТОВА КАЗВАМ И АЗ - УНИКАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ! Въвеждаш уникални думи, изречения, статии и пр., което вдига нещата!



"ТРЕТО - Айде недей ако обичаш да помагаш да индексираш форума с думи като - КРЪЧМОПЕДИЯ!?!?!? Най-много да свалиш боунс рейта на форума ( за предприемач говоря ) "

А ти само тази дума ли запомни?! Нали писах още : онтично, гносеология...УВИ, МОМКО, УВИ...толкова ти позволява акълчето, толкова си запомнил...е, не е беда - като не си на това ниво, пък довери се на човек, който е учил за такива неща, свързани с: думи, смисъл, значение, семантика, гносис, онтология, антропос и пр. и ще видиш, рано или късно, че може да се борави с "матрицата" и на по-прости нива, а не само на технически-извисените, които позитивистично пропагандираш по свой си, имплицитен начин!


"О колко си прав! Може да започнеш с пускането на теми във форума ти от рода на : " КРЪЧМОПЕДИЯ ДЪ БЕСТ" "УИ ЛОВ ЧАЙНИЗ" , така ще излизаш на първо място по тези кл.думи , което явно е прецедент и рекорд за тебе. "

Би могло. Само че, както казах, нивото ти не задава голяма възможност да направиш разлика между НАУЧЕН НЕОЛОГИЗЪМ, за който споменах и някакви си НЕПРАВИЛИ кирилишки транскрипции на английски...Жалко е, но не е и безнадеждно. Имаш възможности, животът е пред теб; предполагам още си младеж под 20 години (поне интелектуалната ти възраст оценявам на толкова) и можеш да напреднеш...


"ПЕТО - Никой от предприемач не одобрява спаменето . Пращането на Л.С -"МОЛЯ ВЛЕЗНИ ВЪВ ФОРУМА" е чист СПАМ ."

ДРУГАРЧЕ, ПАК ТИ КАЗВАМ, ЧЕ АЗ ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ НЕ СЪМ ПРАЩАЛ! ОТНОВО И ЗА СЕТЕН ПЪТ КАЗВАМ, ЧЕ ЛИЧНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ НЕ СА С ДОБРО КПД!

" Как не те е срам да наречеш това МАРКЕТИНГ трик ?"

Ами не съм го наричал така. Говоря за пряк маркетинг и то само теоретично. Практически не съм го ползвал. Аз досега на 1 човек от Предприемач не съм влизал в профила, камо ли пък да губя време с ЛС...Ти нормален ли си?!?!?!?!



"И ако обичаш разясни , с какво се различава твоето маркетингово непоискано съобщение ,със спама на виагра и какво ли не , което идва в пощата ми."

По това, че не съм пращал нищо до пощата ти, нито до пощите и до ЛС-тата на останалите. А т.нар. спам не е априори лошо нещо. Всяка реклама е ИНФОРМАЦИЯ, а информацията е много ценно нещо в днешното ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО, МОЙ!



"Как да си наливам и да ти се кефя, като си спамнал целия нет бе умнико ."

С мерак! Стига да имаш 18, защото след последните ти изцепки почвам дълбоко да се съмнявам. А целият нет не съм спамил, няма как да стане просто, но явно това е пак някое от бебешките ти изказвания към които започвам да привиквам.

" Може ли да имаш мнение , в което не си хвалиш заспалия ти форум ( о да ,повярвай наистина е заспал! ). Не ти прави чест да го споменаваш всеки път в постовете си ."

Може и да може. Възможностите се делят, според арменския философ Георг А. Брутян на ФОРМАЛНА, АБСТРАКТНА И РЕАЛНА. Иначе няма как да е заспало нещо, което само за по-малко от 2 месеца се изкачва стремително нагоре в Алеска.ком и то без никакви особени трикове и оптимизации, а основно, само на база УНИКАЛНИ РУБРИКИ и СЪДЪРЖАНИЕ. Когато ти за 2 месеца без трикове успееш да вдигнеш някой сайт така високо, ела ми се обади. може да разменяме линкове :)



"За каква конкуренция ми говориш с кръчмите ? Това твоето е ФОРУМ и нищо друго , конкуренцията ти е всеки един форум."

Отново нисш философски разсъдък. Абе, нашьо! ФОРУМ е само ФОРМА. Да си чувал за съдържание?!?!?!?!?! Посочи ми кой форум към днешна дата в България предлага:

а) безплатни уроци по китайски и италиански
б) запознаства с азиатки и азиатци
в) алтернативна енциклопедия, стемяща се да запълва празнините в Уикипедия
г) безплатни реклами
д) свободна трибуна за всички баннати от други форуми

И ВСИЧКО ТОВА НА ЕДНО МЯСТО?! Не виждаш ли уникалността и революционността на Кръчма.ком?!

"ДЕВЕТО - как върви със спама в teenproblem"

В тийнпроблем ми казаха, че ще приемат сътрудничество с мен, когато като тях докарам по 300 потребителя. В момента съм само на 40 - 50 % от тяхните потребители, но до няколко седмици или месеци ще мога да се похваля с 300 потребителя и тогава ще видим дали върви или не върви. Ако не върви, за разлика от теб, знам китайски език и мога да опитам в някой китайски форум, който има не 300 , а 30 000 потребителя на ден, а ти...ще лапаш мухите :)


"ДЕСЕТО - НЕДЕЙ ми отговаряй , само би изсрал нещо по-голямо , аз повече няма да пиша в темата."

Не сера, когато отговарям. Бих дефекирал само, ако си ми наблизо, за да ти дам да ядеш. Ти не правиш друго, освен да ядеш лайна, мой!

Оттук насетне, пълен игнор за тебе тук и само на тоя адрес:

http://kry4ma.com/index.php/topic,137.msg2663.html#msg2663

!
Bashvinar, Sep 23, 2010

--

Да, ама поне ще влиза да види какво съм му отговарял, а и не само той, а това прави повече посещения. Отделно ми намалява риска да ме изгонят от този форум заради него. А, който иска сеир, също идва, където съм му отговорил и готово, щото в кръчмето има доста сеирджилък, понеже е таргетирано към всички категории (без малолетни и без политология/политиканство). Т.е. с един куршум - 3 заека.
А, ако той наистина е мъж и си държи на мъжката дума да не пише повече (или поне да спре с деструктивната си агресивност), тогава пак е добре, защото няма да губим време с него, а например, ще поканя още няколко човека от България и Източна Азия да се присъединят там. И резултатът е ясен - нагоре :)
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

От магистрите може да се научи доста, но и от бакалаврите може. В същото време от някой доктор или дори професор може нищо да не научиш, ако не знае или не може да обяснява и/или, ако интелектът не ти е достатъчно развит. В същото време, при постигането на разбиране (да не говорим за разбирателство) се появява и още една трудност, че генераторът на смисли и рецепиентите не винаги влагат един и същи смисъл в един и същ конструкт. Както съм писал в темата за разкрепостената и курвата в Кръчма.ком (http://kry4ma.com/index.php/board,3.0.html) в едно и съща дума може да се влага различно отношение, емоция, разбиране...Ето защо херменевтиката не е лесна работа, а и клони към степени на невъзможност.
Bashvinar, Sep 24, 201

--

От http://kry4ma.com/index.php/topic,137.msg2686.html#msg2686 :

Не дотам уважаеми Вий-бий-ТИЙ-КЕЙ,
отговарям и на тебе тук за пръв и последен път, по-нататък, ако искаш да четеш мъдрите ми отговори, ще трябва да посещаваш Кръчма.ком, рубриката "Антикръчма", където може да се регнеш (става бързо, без имейл-потвърждение) и даже, ако искаш да се разгорещим. А тук се стремя да отговарям по-научно и по-възпитано отколкото някои от вас заслужават. Нека преминем сега към същността на отговора ми:
1. Не съм дървен философ, а съм с магистърска степен по философска антропология, специалност "Философия". Ако още не си го разбрал и продължаваш да ми приписваш предикати като дървен, значи, че ти е дървен мозъка. Хаха, дървен мозък!
2. Не парадирам с диплома (то това от дървените мозъци няма как да се разбере), а ползвам дипломата си като аргумент, че не съм кретенче, както оня ме обижда. А ти вместо да застанеш на страната на възпитаното общуване и да му направиш забележка да не употребява думи в този уважаван от мен форум, ти си взел да засливаш агресивността и обидите. Ами сорка, ама не ми трябва подкрепа от лоши хора като теб. Предпочитам да ме подкрепят достойните, а не недостойните. Така че логично е човек като теб да не подкрепи човек като мен, а да го обижда дори. Нямаш проблеми...
3. Университетът "Св. Климент Охридски" не е смешен, а е най-ранният и най-голям университет в България и на Балканите, както и един от най-големите в Източна Европа. Естествено от дървен мозък не можем да очакваме това да се знае и да се ОЦЕНИ. Ти, утре, може да кажеш, че и Цинхуа или Харвард са смешни университети, което хептен ще определи не само мозъка ти като дървен, но и прояден от дървеници. Клониш към лудост, разбери. Не всеки ден някой, някъде може да се изцепи така за най-почитания български университет!
4. Да, лични съобщения ТУК не съм пращал, а на други места пращам, ако преценя, че има високо КПД. Да речем пратих на 2-ма души, които вече са мои модератори (част от модераторския екип). Пращам и лични съобщения на азиатците, за да имам потвърждение, че са съгласни и разбират смисъла на регистрацията си в Европейски форум като Кръчма.ком Благодаря, че попита!
5. О, да! Визираш Хилари от Тийнпроблем ли?! Ами че как?!?!?!? Тя е една от малкото момичета, които се пазят девствени до сватбата! В същото време генералната ми модераторка пък не пие НИКАКЪВ АЛКОХОЛ! Аз ги събирам само авторитети, бре! Точно това имах предвид като казах, че пращам лични само, ако има високо КПД, т.е. където степента на сигурност или поне субективна сигурност е по-висока. Няма да ти пратя на тебе я! ;)
6. Тийнпроблемът наистина има с какво да се похвали и затова е закупен за десетки хиляди левове. Когато и ти направиш такъв форум, който може да вземе поне хиляда лева, кажи ми, ще се поуча и от твоя опит, защото може да си с лоша етика и/или етикет, но пък може да си гений. Аз се уча от всички и затова напредвам в този живот сравнително-качествено. Разбира се това е само 1 от причините - другите са, че спазвам законите, че не се правя на отворен, когато не е нужно, както правиш ти сега и пр. Т.е. успехът си има условия, а аз се стремя да се доближавам до техния оптимум.
7. Да, информцията е ценна, а информационните бюлетини са нещо прекрасно! Моля ти се, понеже аз не знам как, абонирай ме за колкото се може повече информационни бюлетина. Може да използваме този имейл: tatarkishi@yahoo.com
Знам, че би го направил, за да ми навредиш, но просто не си наясно колко ценно за мен би било да имам повече потоци на информация. Така може дори с 10 до 50 % по-скоро да се ускори издигането на Кръчма.ком!
8. Не е глупост разделянето на 3 на възможностите от Брутян, но за човек, който смята СУ-то за смешен университет, де да очаквам да разбира от ДИАЛЕКТИЧЕСКА ОНТОЛОГИЯ? Няма как да стане, батко, няма! И к'во? Смяташ, че мога да забравя какво е писал Брутян точно в една от пропедевтичните си книжки ли, дървено мозъче? Няма начин! Че даже и Брутян бил дървен философ. Ей, жалък си, да знаеш! На да видиш Брутян що за личност е:
http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?ID=13456
МНОГО СИ ДАЛЕЧ ОТ ФУНДАМЕНТАЛНАТА НАУКА И ЗА ТОВА НЯМА КАК ДА ЗНАЕШ КОЛКО МНОГО МОЖЕ ДА ПОМОГНАТ НЕЩА КАТО ДИАЛЕКТИЧЕСКАТА ОНТОЛОГИЯ И ЛОГИКА, примерно, ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЕДИН САЙТ!
9. Нека отговорим на заинтересоваността ти:
а) Няма значение колко човека ще тръгнат да учат китайски от форум. И 10 човека да са от България и 2-ма българиста от Китай, това все е нещо. Отделно, все още, няма много китайски ресурси на български, така че съм ударил в десетката или поне в деветката с тая рубрика. По същия начин по който и основателят на Zhongbaotong с първия китайско-българо-китайски речник, където се явявам главен редактор и от който ползвам материали за моите уроци. А в бъдеще Китай ще е все повече фактор, поне в икономиката, ако не и в културата на света, така че повече и повече народ иска да учи китайски в САЩ, а скоро и в България.
б) Няма лошо, ако има и секция за запознанства в даден сайт. ЕСЕНЦИАЛНО Е ЗА КРЪЧМИТЕ, ЧЕ СТАВАТ В ТЯХ ЗАПОЗНАСТВА. А това, че ми е хрумнала идейката да направя първите в България запознанства с азиатки е много дразнещо, понеже не ти е хрумнало първо на тебе, нали? Направи и ти, бе! Да не съм те спрял. Нека цъфтят хиляди цветя, нека има хиляди сайтове за запознанства с азиатки! Аз от конкуренти се не плаша, знаеш ли? Напротив! Развиват ме!
в) Не си ти човека, който казва кое е боклук. А и не съм писал, че се събира само изтритото в Уикипедия. Казвам, че се пише за неща, които ОЩЕ ги няма там. Т.е. помагам на хората да имат повече инфо, а ти какво правиш? Обиждаш стойностния труд на човека. И кой те излъга, че от Уикипедия се трие само боклука?! Често се трият и неща, които имат енциклопедична стойност, а после ги добавят. Можеш да разгледаш историята на изтритие им неща и колко от тях, О НЕБЕСА, вече ги има като статии.
Така че всяка информация е ценна, ако е вярна, няма боклук-информация, както си мислиш.
г) Да, след година ще има и платени обяви, НО ВИНАГИ ще предлагам и безплатни такива, защото не всеки може да си плаща, а информацията, както съм те учил, е необходима и е добра анти-кризисна мярка.
д) Не всеки, който е баннат от друг форум е лош. А и да е лош, доколкото спазва законите на Република България и ЕС, нека дойде и да се изкаже. Даже лоши хора като тебе, както казах, са добре дошли! Свободата на словото е ЦЕННОСТ на всяко демократично общество и аз ще я предоставя!

Следва...
Bashvinar, Sep 24, 2010

--
е) За автомобилите - Кръчма.ком има тема "Бръм-бръм", заповядайте! Може да пишеш и за тунингите на автомобилите там, стига и те да не се окажат нещо дървено, тъпо, смешно и пр. за тебе, както се оказа най-големият бг-университет, философията и учени като Г.А. Брутян.
ж) Нямам раздел за компютри, но има ПОДРАЗДЕЛ "Наука", може всеки да пише там, ако има какво да сподели. Така или иначе не знам дали ти ще се справиш с темата, но опитай...
з) Свободната трибуна засега е заключена, защото се местя на друг хостинг и този, който ме хоства сега е против тази рубрика, но скоро ще я има и ще я презентирам, не ми бери грижата точно ти, плийз!
и) Ще вкарам и още рубрики и ще се качвам по-нагоре, а ти, както казах - ще лапаш мухите и ще се изявяваш като "писател"
й) Не, не съм същия човек.
к) Уникално, дръвченце, означава неповторимо. Т.е. неповторимото в КРъчма.ком е , че е :
1) Първа виртуална б ългарска кръчма
2) Предлага свободна трибуна за банати от други форуми
3) Предлага безплатни уроци по италиански и китайски
4) ПРедлага запознанства с азиатки
5) Предлага философска гледна точка към алкохолните и параалкохолните тематики
6) Предлага материали, които няма как да прочетеш някъде в Интернет.
Резултатът? Качва се все по-нагоре. Видя за малко над месец къде сме, нали? Ако си забравил - да припомня - вече на Site Information for kry4ma.comGet Details Alexa Traffic Rank: 3,705,674 Traffic Rank in BG: 22,211
А ти вместо да се радваш и да се гордееш, че България си има и своя виртуална кръчма си взел да завиждаш и да обиждаш. Нямаш ли поне малко национална гордост, ако не друго?!
---
Не съм научил 20-30 думички, а поне 200-300, които ти не знаеш и няма как да употребиш не само в ежедневието, но и дори с въже на шията. Т.е., ако някой си го няма акъла, няма как да го има, без да си го усвои. А това, че не се употребяват често ГИ ПРАВИ ЦЕННИ. Никой няма да тръгне да търси в нет-а думи като :
аз, пет, ако...
много по-вероятно е да потърси дума, която НЕ СЕ УПОТРЕБЯВА ЧЕСТО. Затова е и гениална идеята на Еленко Еленкове, на който също съм редактор, да направи речника Неолог.бг за новите думи, неологизмите в б ългарския език. Този речник в момента е почти със същия трафик като Кръчма.ком, макар и да е само един речник, та представи си какво е да има база-данни за по-специални думи...ама мозък си трябва!
Не знам каква ти е реперната точка за "нормален човек", но не мисля, че ти го представляваш. А аз ще си говоря научно в този форум и ще си говоря на твоето ниво в Кръчма.ком, ти само ми се появи и ще видиш едно "нормално човешко говорене" там :) Чакам те, душко! Няма да те натоварвам с такива "сложни" думи. И си личи, че не си стъпвал в университет, щом мислиш, че магистър се става само за 4 години ;)
Хаха, аз не съм имал жени?! Хихи...мен даже редовно ме критикуват, че правя тройки и, че съм за полиамуризма и, че съм оправял проститутки, ти ми говориш, че не съм имал жени...Хаха...просто не ме познаваш, ела в www.kry4ma.com да се опознаем (ама само, ако си на над 17, че май не си...)
Не си прав, че съм си чоплил носа. Основно се занимавах с бойни изкуства, а и сега се занимавам, та не си мисли, че философите само четат...Имах 3-ма колеги, които бяха културисти, а един беше преподавател по кунг-фу. Имахме и спринтьори...Просто специалността не задава физическата култура. Много си на грешен път, мой...
Не избиваме никакви комплексчета. Как може човек, който има Кръчма.ком, който има магистърска степен по философия, който е здрав, който е вървежен сред жените и, който си има гадже-китайка, живущ в Китай да е с комплекси?! Ти май проецираш собствените си комплекси върху мен. Не става, дръвче, не става така...
За застаряването - пак не си прав. Като станеш на 34-35 ще видиш, че човек няма усещането за толкова стар. А и , ако ме срещнеш на пътя ще си мислиш, че съм някой на 18 до 20 годишен. Имам си методи за поддържане. Иначе не знам с кой кирлив акъл си помисли, че преподавател може да е безделник...Ти преподавал ли си нещо? А да не говорим за заетостта ми по кръчма.ком...Аз още не мога да почна да си пиша сценария за филм и да си работя по другите проекти , ти за безделие говориш...не си добре, то е ясно...
Клеветиш, бе, дръвчо, де съм писал, "20 годишни цървули"? Ако имаш нужда - пий някакви лекарства (по лекарско предписание!) и не си описвай халюцинациите или илюзиите.
Няма да ми даваш акъл къде и как да пиша. Пиша си, помагам хем на този форум, хем на Кръчма.ком Но ти няма как да разбереш смисъла на това, което правя :) Затова и резултатите ще са такива. Ти какъв сайт си направил,я се похвали и да сравним трафика, посещаемостта, това-онова?
Значи, колкото и да си дървен и да си злобарче, пак си наясно, че Кръчма.ком няма как да не влезне в Алекса на ТОП 1 000 000? Ами рано или късно и най-бавноразвиващите се елементи като твоя милост ще го схванат :) А, ако чакам ти да ме храниш, ще заприличам на Св. Иван Рилски (а в момента съм 81 килограма за справка)...Извинявам ти се, че отново те натоварих с мислене и вайкане кой пък е тоя Иван Рилски...сигурно и той е някой, който си е чоплел носа...Надявам се България да има по-малко хора като тебе, честно ти казвам, защото ако всички са на едно такова ниво, наистина ще трябва да се мисли за човешкия материал дали е лош или не е. Но аз съм оптимист и не мисля така, иначе нямаше да се изненадвам от такава простотия. Ти просто цепиш мрака с твоята!
За следващи реакции (дуплики) на твои реплики тук, само в "Анти-кръчма" на Кръчма.ком!
Поздрави и пожелания за здраве и повече мозъчно развитие!
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Пич, направо си заслужи темичка в "Господар на форума" ("Интересни постове от други форуми"). Влез и се наслади на отговорчето ми :p...Уникален си и ти, не е само Кръчма.ком уникалната! Скъса ме от смях, да знаеш! Наздраве!

Чети тука (http://kry4ma.com/index.php/topic,614.0.html) и обърни много сериозно внимание на т.5 !!!!
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Скорпи може и да е прав, но не е това начинът (с невъзпитаност и нисък праг на избухливост) да убеждава. Разбира се, това е мое мнение.
Скайпът е добро начало. По принцип използвам и Яху, както и QQ (ето още нещо ново, което научиха много хора току-що, предполагам :) )...
Извинявам се, че съм те подразнил, както и всички останали, които са се усетили подразнени. Защото, както знаем от психологията, праговете на дразнимост (раздразнителност) като количество и качество са различни :)
Сайтът на който не бива да му се споменава името ;), за да няма разразнени, мисля, че само след година-две няма да има никаква нужда от реклама, ако всичко върви толкова добре, както досега или поне на 20 % от досегашния успех.
Успех и на Спортплейс.инфо. Заповядай, ако искаш, за безплатна рекламка в сайта, на който не му споменавам името в тоя пост ;)
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Ади, първо още в самото начало на темата съм казал, че ако се сметне за нужно - може да се изтрие!
Второ, Ади, трябва да сме по-малко егоистични и да сме си взаимоизгодни. Много е коректно даже да си пиша тука за Кръчма.ком, при положение, че там пък редовно цитирам Предприемач.ком (имаме търсачка провери кой и колко пъти е цитирал Предприемач.ком). Това е взаимоизгодно и справедливо.
Колкото до нахалството - не мисля така. Просто давам отговори на хората, които се включват по темата и никой не съм накарал със сатър на гърлото или шило в слабините да пише в тая тема, а още по-малко да ме напада.
Извинявам се, ако неволно съм накърнил с нещо морално-естетическите ви чувства с това, че съм написал нещо повече от допустимото (във вашите представи) за Кръчма.ком!
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

ВториЧепик,...само като ти гледам ника "Втори Чепик" и местонахождението "В замъка на Дядо Прас" бих сериозно се замислил кой от двама ни е по-изперкал, но щом мислиш, че съм аз и, че си щастлив, че не си мен - жив и здрав.
Хубав аватар...при един по-дълбок психологически анализ би показал доста за психо-същността ти. Поздрави!
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Както съм казал на този ненормален субект отговарям само в моя сайт. Останалите също да видят отговора, за да не допускат сериозната грешка в търсенето с Гугъл, която е демонстрирана по-горе. Ето и реакцията ни:

http://kry4ma.com/index.php/topic,614.msg2704.html#msg2704
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Не знам кой е Апостол Апостолов. Не съм карал курсове при него. Аз съм Гесер Курултаев (магистър по философия, поет, преводач,главен редактор на Zhongbaotong - първият китайско-българо-китайски онлайн речник в България, редактор в Neolog.bg - първият речник за неологизми на журналиста Еленко Еленков, преподавател в КНР, собсвеник на Първа виртуална българска кръчма(www.kry4ma.com) и преводач, към днешна дата)
Не знам за какви същи методи говорите, но е показателна позицията на Кръчма.ком, която за по-малко от два месеца вече е на 12 387-мо място в България и на 3 302 474-то място в света. Даже пред часове получих предложение за продан от 10 000 евро, но отказах. Всъщност това е отделна тема, която също трябва да се обсъди, по възможност без участието на хората със заявено психотично поведение.
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Отговор на обидата на психарчето:

http://kry4ma.com/index.php/topic,614.msg2708.html#msg2708

(За останалите нищо интересно, не го посещавайте да губите време, ако очаквате нещо кой знае колко интересно)

Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Радвам се, че си вкарал сайт толкова напред и то само за 1 месец! Кой е този сайт? Бих искал да го посетя, а и да видя каква му е днешната позиция.
За топ 1000 си прав. А и аз не съм говорил за голям успех. Даже в по-предни постове дефинирах успеха като нещо със субективни измерения, защото зависи от личните разбирания на хората. За някой успех е това, че е здрав, а за друг това е само изходна точка и се счита за успял чак след като е не само здрав, но и милионер.
Не, не съм съгласен, че статистиката идва само от тулбарът! В началото ме посещаваха само мои познати и трафикът се вдигна с няколко милиона, а доколкото знам никой от тях няма този тулбар! Аз в момента имам по около 100-200 уникални посещения на ден, за справка, ако някой го вълнува.
Всъщност темата за алекса я генерирате и вие. Ето, ако не я беше споменал сега, може би нямаше и аз да я споменавам. :)
Аз правя неприятно впечатление? А какво впечатление прави Скорпи, който обижда, клевети, пише измислици по блоговете и пр.? Или ти само избирателно си ги гледаш нещата.
Няма лошо капанчето да се рекламира в баровете, а баровете в капанчето. Това се нарича ВЗАИМОПОМОЩ, ЧОВЕЩИНА, ВЗАИМОИЗГОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, АНТИКРИЗИСНА МЯРКА и пр. неща, които са малко далечко от егоистичната човешка същност на някои хора...
Все пак - благодаря за коментара ти!
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Няма смисъл да го уважавам толкова на ЛС. Нека от цялата му агресия поне да има полза за сайтовете. Малко ли думи и кантънт така се вкарва?
Съжалявам, че съм ти досадил, не го приемай персонално.
Не, не мисля, че съм "луузър" (всъщност на български може да го спелваш само с едно "у", защото чуждицата по принцип така е приела популярност, а и фонетично в английския език звукът не се произнася с толкова дълга гласна).
Не мисля, че съм лузър, защото имам диплома от СУ с магистърска степен, имам си приятелка, имам си добра работа, уважаван човек съм в различни среди, имам различни научни хобита (алтаистика, психология, история, езици), владея няколко езика и разполагам с богата автобиография. Рядко има хора, които могат да се похвалят с нещо такова, така че, по-скоро ме приемай за "съксесфул мен", ако, разбира се, желаеш да си по-близко до обективната реалност.
Та не разбрайх - защо мълчаливо се отнасяш към обидите, клеветите и простащината на онзи човек, а на мен, ИЗБИРАТЕЛНО, ми реагираш остро? На какво се базира двойния стандарт и избирателността при теб?
Last edited: Sep 24, 2010
Bashvinar, Sep 24, 2010

--

Прав си много. Различната гледна точка е много хубаво нещо, защото даже и да не е правилна в някои отношения може да е правилна в други...Сещам се за Кримската война. Ако някой не знае - тогава няколко западни държави помагат на Османската империя във войната й с Русия и пребиват от бой Русията. Казват, че главна причина за победата била големият технически напредък на Западните сили спрямо които Русия била изостанала. ОБАЧЕ Русия в същата война, на Северния морски фронт прилага първите в света морски мини. Което значи, че всяка държава, даже и изостанала може да има някое изненадващо откритие. Нещо подобно е и тук. Не знам колко от вас са професионални, дипломирани софтуеър-инженери или подобни специалности, но знам, че от всяко мнение има полза, защото и съвсем неук човек, който си мисли, че интернет и интранет е едно и също, може да е ценен с някакви идеи.
Сещам се и за изобретяването на едно противоторпедно оръжие от една Западна армия. Решили да събират мнения как да го построят даже от простолюдието и една бабичка казала : "Като идва към кораба, всички моряци да се съберат и да духат срещу него, за да стане силен вятър и да го отклонят!"...И с това наивно изказване бил измислен принципа на създаване на противоторпедно оръжие, което наистина отклонява торпедото. Този пример го знам от колегата Теодор - ушуиста (випуск 1993 - 1998, СУ, ФФ, спец. "Философия") - поздрави, ако ни чете тук!
Bashvinar, Sep 25, 2010

--

2. От тема "ZoOmBG - Увеличи забавлението!":

За тях не знам, но заповядай в Кръчма.ком за безплатна реклама!
Успех на ZoOmBG!
Bashvinar, Sep 26, 2010

3. От тема "Да БАНосъчетаем ли Гъзосер Курлапаев и Гесер Курултаев?"

Аз оценявам способността ти да пишеш тематичен хумор и съм готов да ти предложа заплащане за статии от подобно естество, виж си личните съобщения :)
Bashvinar, Sep 26, 2010

--

Нямам някакви големи нарушения и не намирам смисъл от банове, но, както знаят всички, в Българското интернет пространство вече съществува "Свободна трибуна" ("Free speech"), която дава възможност на хора, получили забрана да пишат по други форуми, да се изказват. "Свободна трибуна" е раздел от Кръчма.ком
@ Томов, такива общи обвинения, че хората говорили глупост са безпочвени. Ако обвиняваш някой в нещо такова е редно да посочиш КОНКРЕТНО и да ДОКАЖЕШ, иначе си е чисто и просто клевета/обида.
@@ ВбТК - ти си един от най-големите посерковци, приеми го и не проецирай собствената си посерщина върху по-кадърните, по-умни и др. "по-" от тебе.
@@@ Йорданов, както съм писал - всяка една дума за Кръчма.ком, без значение добра, остра или неутрална я популяризира. А популярно е по-добре от непопулярно. Защото, когато кажеш, че "Х е лошо" някои хора ще помислят, че Х е лошо, други, че не е лошо, а трети няма да ги интересува, НО ВСИЧКИ ЩЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ИМА "Х"...Т.е. независимо от предикатите (лоши, добри, неутрални) популярността на субекта (в случая Кръчма.ком) е налице. След това, всеки за себе си, преценява дали е добра, лоша или горе-долу.
Bashvinar, Sep 26, 2010

4. От тема "Рекорд ли е качването на осем кучета наведнъж върху кучка.ком?"

Виж си ЛС-то.

--




Title: Още такива
Post by: MSL on December 11, 2016, 02:49:56 AM
 Още от същата "поредица" - изтрити от predpriemach.com и пейстнати тук, за да се увеличава съдържанието на този международен всичкологичен (омнилогичен) форум:

От: Вече съм на първа страница в Google

    Ами и аз така, само че на шльокавица (популярната българска латиница). Като напишеш "Kry4ma" и още дори на пърия резултат, не само на първа страница, се показва ввв.кръ4ма.цом. И това без всякакви по-сложни неща (оптимизации), които описваш. Просто каня хора лично и/или публично да го посещават, давам безплатни обяви (засега!), пишем по интересни (относително-казано, защото интересността е субективна работа) тематики, сложих уникални рубрики ("Encyclopedia Alternativa" ("Кръчмопедия") - за всичко, което по някакви причини е изтрито или не присъства в Уикипедия към момента на публикуването му и "Любов с азиатки/-ци"("Asian love") за запознанства на българи с хора от Източна Азия) и това е. А! Да не забравя. Сложих (по препоръка от някаква тема на ввв.предприемач.цом ) една карта на сайта, че да го индексирал по-лесно Гугъла или нещо такова, вчера и това изчерпва всичко. Както писах в една друга тема, въпросната първа българска виртуална кръчма за месец се вдигна с няколко милиона в Алекса-та, така че засега върви добре в рамките на малко повече от месец развитие. И, ако все така вървим, ще е доказателство как успешен сайт може да се прави и без много-много СЕО и без специални умения (както писах и преди дилетант съм в информатиката, с философско образование, без нито един изкаран курс по хардуеър, софтуеър и каквото и да било друго свързано с компютри, ако не броим един ЗИП по електроника и електротехника в Средното). Да не забравяме, че едно време, когато нямаше такива СЕО-та и пр. (не, че ги отричам или онищоствявам) пак си имаше сайтове, които и до днес си стоят на челни позиции...

От: Вече съм на първа страница в Google

Аз не разбрах към кого се обръщате, но в случай, че е до мен - както казах, аз съм дилетант в тези неща и като всеки дилетант е възможно (даже, в известна степен, полу-задължително) да съм с малко по-романтичен (не-реалистичен) стремеж и/или подход към тези неща, но...доколкото в науката историята свидетелства, че точно дилетантите са правили (понякога) революции, запазвам едно голямо зрънце надежда за "кръчмичката" си. За разлика от други сайтове, в този сайт (предприемач.ком) гледам на всеки човек като на по-голям от мен и като на свой учител в дебрите на интернет/софтуеър/оптимизации и пр., затова се радвам на всяко съдържателно мнение, дори и на критичните

 От: Вече съм на първа страница в Google

    Разбира се, че търся и ще прилагам каквото намеря за добре и каквото е във възможностите и желанията ми. Относно успехите, учил съм, че успехът е нещо с доста субективни страни. Ако за някои успех е да са въобще в Гугъл, за други успех е чак след като са на първа страница Т.е. успехът се подразбира от всеки по разному, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА, КАКВИ ГРАНИЦИ(цели; постижения) СИ Е ЗАДАЛ. Аз лично съм сравнително-скромен по отношение на сайта си и приемам за успех това, че го имам, че е първи по рода си (Първа цялостна виртуална кръчма в България), че работи, че можах да си сложа Гугъл адсенс, че сложих карта на сайта, че се справям с администрирането му и, че съм сложил раздели, които ги няма на други места (безплатни уроци по китайски и италиански, запознаства с азиатки, и др.), че съм по-напред в класациите от доста други сайтове (правени и поддържани от специалисти в бранша), че го списвам на 3 езика (български, китайски и английски) и, че имам посещения не само от България Както виждаш все скромни неща, които всеки може да постигне, но ги приемам за успехи (без да се хваля пред вас точно с тях. Тук пиша само, за да се консултирам). Виждам, че в момента Бригадири.ком е с около 2.8 (две цяло и осем) пъти по-високо място в Алекса отколкото Кръчма.ком Разбира се последната е само на повече от месец, а "бригадирите" са на почти 2 години, ако може да се вярва на това: http://www.whois.net/whois/brigadiri.com.com , така че, след 2 години, а и по-рано, може да се изравним, живот и здраве, ако всичко е наред

От: Вече съм на първа страница в Google
Ами не е задължително, като сме взели да си споделяме опит. Гледам, че в България е много вървежен Тийнпроблема. И си мислех да направя едно сайтче за китайските тийнчета, но уви, както всичко друго, което съм търсил из китайския нет, вече имаше направено такова, но, уви явно китайските тийнчета са доста по-заети с уроците и/или с онлайн игрите, нямаше почти никаква посещаемост, докато българскийят тийнпроблем на едно от водещите места...Така че не всичко, което е на китайския пазар е успешно реализируемо. Друго какво да ти/ви кажа? Китай по абсолютна бройка (а не на глава от населението) е втората икономическа сила в света и първата по брой юзъри. Уви, в света на нет-а, това също не задава гарантирано предимство, защото например американският Гугъл е номер 1 в света, а китайкият Байду (www.baidu.com) 6-ти.
Колкото за пияниците - прав си, но те, поне класическите пияници, много от комп не разбират, а и да разбират не се задържат, камо ли да пишат у форуми. Ето, примерно, на Махмурлук.ком нещата:
 Alexa Traffic Rank: 3,992,401
 Traffic Rank in BG: 9,798
Sites Linking In: 21

Ето на Бирата.нет

Alexa Traffic Rank: 25,205,002
No regional data
Sites Linking In: 14

Ето и на Виното.ком

Alexa Traffic Rank: 4,414,885
No regional data
Sites Linking In: 44

Ето и на Кръчма.ком:

 Alexa Traffic Rank: 4,365,494
No regional data
Sites Linking In: No Data

Единственият по-напреднал сайт е този на нашите приятели Кръчми.ком (той е нещо като каталог на кръчмите + малко допълнително инфо за футбол и др.), който в момента е така:

 Alexa Traffic Rank: 2,163,863
 Traffic Rank in BG: 11,620
Sites Linking In: : 6

За алексчето - обръщам му толкова внимание, защото няма друго. Аз в друга тема питах има ли някоя друга такава системка, която да измерва и да прави класации на световно равнище, но никой не ми каза, та предполагам, че още няма или не сме търсили като хората.

Така правя, djeims

От: Развиване на сайт за запознанства.
Мога да помогна с безплатна реклама в www.kry4ma.com
Линк: http://kry4ma.com/index.php/board,20.0.html
Ако искаш да е стикната (залепена, неподвижна, стояща винаги на първа страница), обаче, ще трябва да направиме бартерче с твоя сайт
(Предложението важи за всички тук!)


От: Сайт за запознанства на -en
Цитат Първоначално написано от CrAzY-MaST  Разгледай мнение
Quote
за хостинг аз нямам оплаквания от hostgator засега

дали ще има успех си зависи от теб...

трафик може да събираш от всякакви сайтове като teenproblem, форуми, акаунти в други извесни сайтове

дизайна има къде да се пипне:
горе в дясно търсачката не ми харесват много цветовете
тия червените лентички може да се променят на нещо по-приятно и съвременно като дизайн
и т.н....
Имах опит с тийнпроблем, можете да прочетете тук какво би се получило и ориентировъчно как искат минимум 300+ потребителя:

От: колко пари мога да взема на prognozi.biz ?
Абе и на мен ми се струват занижени тези оценки. www.kry4ma.com (http://www.kry4ma.com) ми го дава само за "EstiBot Value: $ 180 USD"...Представяте ли си такъв безценен домейн да е само 180 долара?!
Колкото по темата - правиш в подходящ сайт/-ове търгче с начална минимална цена и виждаш колко мераклии биха се намерили.
За gonghui - това е на китайски и предполагам, че става дума за "公会". На китайската латиница се пише gonghui, но това се произнася като ГУНХУЪЙ и наистина, според мен, ако има такъв домейн би бил доста успешен в Китай, заради значението на думата (можете да видите 5-те значения тук: http://kry4ma.com/index.php/topic,50.msg2604.html#msg2604 (http://kry4ma.com/index.php/topic,50.msg2604.html#msg2604)), както и заради това на една подобна на нея (информация на същото място).
Ако продадеш този домейн, напиши къде и за колко е станала сделката!

От: колко пари мога да взема на prognozi.biz ?
Да. И живея в Китай. Ако това може да е от полза/помощ за някой тук, да го имате предвид :)
От: Алекса рейтингите са замразени?
Причината за отговаряне в стари теми е, че се появяват като подобни теми, под тези, които разглеждаш. По принцип това е полезно, защото даже и да са имат историческа значимост.

От: Много правилно!
Ааа, господин Апостоле, макар и да се разграничавам от просташките прояви спрямо вас, ще ви оспоря мъничко. Казвате
"текстът продава, а не графиката, картинката"...Според науките за човека - психология, неврофизиология и пр., най-общо казано, човекът си е ДЯСНО и ЛЯВО полукълбо. Ако текстът отива към лявото, рационалното, то изображението, картинката си води до дясното, емоционалното. Дори и да приемем, че няма такава строга локализация в мозъците ни, няма как да отречем, че ВИЗИЯТА също влияе в различна степен. Особено подходящи са визуалните реклами за хора с по-нисък интелект, защото не всеки може да е умен и да схваща текстове. Ако за мен с тебе изречението "Ефективни и ефикасни" има смисъл и се възприема като 2 думи с различно значение и съюз, то за, примерно, 10 % от аудиторията тук може това да няма смисъл или да имат ЕФЕКТИВНО и ЕФИКАСНО за синоними, а не само за омофони. На такива хора визуалните, емоционални послания биха били доста по-маркетингово успешни и/или разбираеми.
Поздрави, радвам се, че има и хора от интелигенцията в този форум, а не само тесни специалисти и/или набодобяващи специалисти!



От "Дайте малко съвети за www.kry4ma.com"

Здравейте, мили хора!
(Моля не-милите да не отговарят и да спазваме добрия тон!)

Направих наскоро един сайт и в момента съм по няколко ключови думи на първа страница в Гугъл, на първа в Байду, на първа в Яндекс и на първа в Яху.

Отделно, нямам алекса тулбар, но пък за по-малко от месец и половина, вече съм на следните позиции:

Alexa Traffic Rank: 3,002,914
Traffic Rank in BG: 8,595
Sites Linking In: No Data

...

Ако някой иска да знае кой е въпросния сайт (без това да се счита за реклама), то той е : www.kry4ma.com (http://www.kry4ma.com)

[SIZE="5"]Основният ми въпрос е:[/SIZE]

Така и така не съм правил никакви специални SEO-та като изключим слагане на карта на сайта, по препоръка на някой тук, отделно съм събмитвал сайта на много места (нали има разни, които те канят - добави си сайта, безплатна реклама, от този тип са)...Другото всичко е пряк маркетинг...Та нещата вървят засега много добре, но има ли нещо, което бихте препоръчали, за да може сайтът по-скоро да се издигне примерно в ТОП 200 за България и в ТОП 600 000 на света? В смисъл, че то, ако всичко върви добре, пак ще си дойде до тези позиции след половин-една година, максимум - две, но има ли легални средства (и безплатни), които биха ускорили този процес и, примерно, както каза едно момче - "Още за Коледа", т.е. в рамките на 3 месеца?
Моля само за професионални и възпитани отговори!
Предварително ви благодаря!


От: Дайте малко съвети за www.kry4ma.com
Спокойно, няма да си губя времето да пиша тук. На психариите като тази на гангстеро - отговарям супер-яко тук: http://kry4ma.com/index.php/topic,662.15.html (http://kry4ma.com/index.php/topic,662.15.html) , въобще не оставам длъжен никому.
А за всички, които се правеха на интересни и предричаха, че www.kry4ma.com (http://"http://www.kry4ma.com") няма да се издигне - да ги "зарадвам" с резултата ни към днешна дата:

Site Information for kry4ma.com (http://"http://www.alexa.com/siteinfo/kry4ma.com#trafficstats")

Get Details (http://"http://www.alexa.com/siteinfo/kry4ma.com#trafficstats")
2 450 955 - то място в света
4 207- мо в България

(За няма и 2 месеца! А, нека заинтересованите да сравнят позициите на някои от "разбирачите" тук с техните сайтове)

Продължавам да мисля, че в Предприемач.ком пишат и много интелигентни хора, но няколкото тъпи, недалновидни, психопатни и завистливи личности развалят обстановката, както и необективното, обременено с двоен стадарт, модериране.
Поздрави и успехи на всички добри хора, които ме подкрепиха и с, които даже си сътрудничим! Поздрави и на онези, които бяха достатъчно-възпитани, за да не се обаждат с примитивни обиди, даже и да не са съгласни с мен!
За всякакви по-сетнешни дуплики (отговори) на реплики от предприемач.ком спрямо Кръчма.ком или Гесер Курултаев - само в Кръчма.ком или в личния сайт на въпросния : kurultaev.com
~Bye

Ето и един от "милите спомени" там:

Quote
Latest Reputation Received (-48 point(s) total)
25-09-10 16:13
Тема: Върховни постижения на българския маркетинг
досаден дебил

 ;D

(Напомням, че вече не съм собственик на kry4ma.com. А kurultaev.com просто го спрях и прехвърлих повече от съдържанието му тук.)
Title: Re: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години
Post by: MSL on December 11, 2016, 04:13:55 PM
 Ето как съм приветствал с "добре дошъл" един човек по времето, когато бях модератор в един вече несъществуващ зоологически форум:

"МнениеПуснато на: Пон Авг 21, 2006 8:00 pm    Заглавие: Добре дошъл!   Отговорете с цитат
Добре дошъл, tgpetrov!

Видях сайтчето за гълъбите и ми хареса! Доста труд и желание е било положено, съдейки по подобен опит в друг сайт от моя страна, и от страна на един познат!
Тука има доста хора, които разбират от животни, независимо от възрастта, а и по всичко останало си говорим (даже се и караме при нужда), така че ще ти е интересно!
  ;D"

Тогава и Петя с подпис ""Животът е пълен с приключения...просто трябва да ги откриеш!"
Катрина" и интересно местожителство - "в края на нищото" се включи с "Дано да си редовен :)".

 Това е засега, че много бързам за 2 урока с партньорката! 8)
Title: Спомняте ли си ги тези двете?
Post by: Nadia on December 16, 2016, 03:23:56 PM
Спомняте ли си ги тези двете? Едното го беше дала Skarlet, а другото ophidia:

;D

little_tiger реагира "лелеееее това с кравата ме разби...

а в онова за мравката и щуреца има нещо тъжно и доста познато..."

А warrior рече: "Разбихтеме."

 ;D ;D
Title: Re: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години
Post by: MSL on December 16, 2016, 03:44:05 PM
 Аз бях/бих коментирал, че "Да, хубави са. Колкото до кравата - това дете е на нивото на мислене, което много лесно позволява склонност към религиозност." Офидия прояви интерес със "Защо така мислиш за склонността към религионост? Стана ми интересно просто. Я разкажи?", а войнът го прие лично май (може би, защото беше религиозен. Съдя по това, че в някакъв форум беше против абортите, по онова време.) и ми бе писал "Далай ще се обиждаме ли?"... Аз съм за научния атеизъм (не просто за атеизма, а за този положен на научни основи) и не помня дали нещо им бях отговорил. Ако си спомня, ще приложа насам задължително. 8) Сега, наистина не си спомням в момента. Склерозираме бавно. ;D
Title: Разсъждения за "ЕС" и "България в ЕС" от 2006
Post by: MSL on December 21, 2016, 03:54:28 AM
  Намерих и няколко разсъждения (мои и на други хора, с които съм комуникирал в далечната 2006 година) относно темите "ЕС" и, конкретно, "България в ЕС". (Тези дни четох, че някои предричат край на ЕС в бъдните между 2 и 5 години. Евроскептицизъм или обективно предположение? Времето ще покаже. Аз в момента също не виждам много големи надежди за бъдещето на този съюз, но и не съм напълно убеден, че по-натам напълно ще се разпадне.) През 2006 си мислехме (много от нас), че влизането на България в ЕС означава и веднагическо (или скорошно) преминаване от левове към евро. Та в този дух бях започнал и една тема, която ще представя и тук, за да не се губи съдържание по никакъв начин.

 България в ЕС...нек'ъф ужас, нек'ъф ад! (Пуснато на: Вто Окт 31, 2006 7:15 am)

"Нек'ъф ужас, нек'ъф ад! Така се казваше един албум на група "Хиподил". Така може да се определи положението с цените в България с влизането в ЕС. Предлагам ви една кратка статия, която навява лозунга от казармата (ЗАБРАНЕТО ДО 14 ГОДИНИ  ;D ):

"Попълнение - ташак!...Уволнение - ташак! А между тези два ташака, какъв К@Р те чакаааа...!"

______

ГОТВЯТ НОВ ОБИР НА НАРОДА – 1 ЕВРО ЩЕ СТРУВА 1 ЛЕВ



По курс както с марката преди ще се обменя левът след като влезнем в Еврозоната. Няма гаранции за по-високи доходи.



Тодор Иванов





Едно евро ще струва точно един, а не два лева, след като влезнем в Еврозоната. За това са се разбрали нашите и европейските политици в течение на преговорите ни за членство, които приключиха преди две седмици. Това разкрива икономистът д.и.н. Христо Хаджииванов.

Това на практика ще се превърне в третото голямо ограбване на българския народ, твърди Хаджииванов. Първото беше така наречената масова приватизация, която роди няколко милионера и масова бедност, второто – по времето на Виденовата зима, когато се провокира хиперинфлация и хората загубиха спестяванията си.

Сега механизмът ще бъде по-различен – при преминаването ни към общата европейска валута левът ще бъде силно надценен. Резултатът ще е изравняването на цените ни с европейските, нещо, за което всъщност от съюза отдавна настоявали. Ако един хляб сега струва 60 стотинки, то през 2009 година ще бъде вече 60 евроцента, прогнозира икономистът. От друга страна обаче няма никаква гаранция, че доходите на хората ще нараснат достатъчно, че да покрият това почти двойно увеличение. Така веднъж завинаги ще постигнем европейски стандарт, но само по отношение на цените, а иначе крайният резултат ще бъде, че хората ще обеднеят още повече.

Подобни процеси вече се случиха и в други европейски страни след като приеха общата валута, припомня Хаджииванов. Най-тежко преходът влияе на страните с по-слаба икономика, каквито в Европейския съюз се считат Гърция и Италия. Там се забелязваше едновременно повишаване на цените, тъй като търговците завишаваха разликите между дотогавашната национална валута и еврото, а от друга се отчете сериозен спад на доходите. В резултат наблюдателите отчитат, че въпреки статистиките, средният грък днес живее с по-малко от 250 евро на месец, при цени два пъти по-високи от българските.

След като тези сравнително стабилни икономики понесоха толкова тежко преминаването към еврото, какво да очакваме за нашата, пита риторично Хаджииванов. Още повече, ако очакванията за левче – евро се окажат верни.
_________________
"Човекът е обществено животно."
Аристотел "

На това Тигърчето ("little_tiger" "Пристрастен") рече: "Уф,да така ще стане 100%.Това още миналата година ни го разправяха по икономика в училище.Първите 2-3 години ще бъде абсолютен ад!"

Аз отговорих: "Съмнява ме, че после нещо ще се оправи. Ето какво казва един умен човек още по въпроса:


"Приемането на България в Европейския съюз в момент, когато тя е слаба политически и икономически, и е затънала в корупция и престъпност с ориентация към САЩ във външната политика, е най-лошото съчетание, както за нас, така и за ЕС."

и още:

"В тази ситуация присъединяването на Източна Европа към западноевропейския интеграционен модел е изкуствено, неефективно и вредно за тях.

Геополитиката и кратополитиката предлагат своя обективна карта на Европа. От нейна гледна точка актуалната ориентация на България е грешна, а в историческа перспектива, ако не бъде коригирана, може да бъде и катастрофална.""

Войнът ("The Warrior" "Воин на Отечеството") се включи с мнението (цитирам): "Като към нас прибавиме и Румъния,ЕС ще останат ужасени от последиците.За нас шще е ужас,за тях двоен.Поне манготата по-лесно ще ходят в други страни(естествено да работят като джапчийки или проститутки) и ще са по-малко тука." (Тук държа да отбележа, че лично съм против наричането на който и да е народ с такива прякори като "мангота".)

Ариес ("Aries" "Природозащитничката" и подпис "Любовта е погребението на сърцата
И ода за жестокостта
Когато ангелите плачат кръв по цветовете на злото които цъфтят
Погребението на сърцата
И молба за помилване
Когато любовта е оръжие
Което те отделя от мен ") писа, че "Ад,ама за тях...Като им нахълтат нашите ци**ни там да ги видя как ще се оправят!"

Аз: "Ама защо "ци**ни"? Кажи си го ЦИГАНИ, те са си ЦИГАНИ. Това, че се самоназовават РОМА, не прави задължително да им викаме и ние така. Все едно китайците като се наричат ЧУНГУОЖЪН, да им викаме "чунгуожъни", а не "китайци"."

Тя: "е да де,ама някои се засягат като им го кажеш"

Аз: "Те някои са си засегнати и без да им казваш нищо. Ей-така, както си върви някой и го почват на тупаници или го обират или си го колват. Това е изродско племенце в много голяма своя част и каквото и да им казваш - все тая. Просто стой по-надалече и това е." (Тук пояснявам, че ключовото е "в много голяма своя част", което значи НЕ "всички цигани в България и по света", и НЕ "по-голямата част". В такъв смисъл съм го употребил. Че голяма част (примерно тази голяма част може да е 10% или 15% и пр., а не над 50%!) са изродски. Това се дължи не на нещо биологично (с изключение на браковете между много близки роднини, които ги има на много места и сред различни народности по Земята), т.е. не става дума тук за расизъм, нито за шовинизъм, а за социална констатация - знайно е, че когато тези хора (а и всички други) се включат в образование, възпитание и пр., то те са си напълно равностойни на останалите. Причините за изродяването (деградирането) са чисто социални + политически + икономически + културни, но не и расистки/биологични/природни. Заявявам го като човек, който е против расизъм, дискриминации и човеконенавистничество!)

Тя се съгласи с емотиконка в смисъл "Yes!" (на английски "Да!")..

Войнът писа (цитирам с цензуриране на вулгарната дума): "Абе то ние ще им Еб@ме мамата на европата,че ще искат да не са ни виждали никога. Twisted Evil  Twisted Evil Twisted Evil То вече ги шашкаме малко по-малко.Аз нали ходих та ги пооправяме лека полека."

Аз: "Май не ми се вярва да стане така. Я кажи по-точно какво имаш предвид - като как България ще разстрои Европата (обратното е ясно как и нямаме спор, мисля.)" (И до днес съм нещо като умерен евроскептик, ако трябва да използвам такива понятия.)

Ариес се включи с отговор на моя въпрос към Война с: "Как ще ги разтроим ли?Ромското ни общество малко по малко като се изсели нанатък ще видиш."

Офидия ("ophidia" "Шефката" с подпис ""Some people look at things the way they are and say, 'Why?' I see things the way they never were and I say, 'Why not?'"
Robert Kennedy ") се включи с: "Роми има в цяла европа. Само дето нашите са по-друг вид, и само ние се оплакваме от тях, май Confused"

Ариес отвърна представяйки своята гледна точка за българските цигани (които между другото са доста различни групи като култура, езици и пр., та може да се говори за различни народности донякъде. Не са само "едни цигани".): "Има,ама наште роми са толкова нахални....като бълхи...Освен това как да не се оплакваш - ако един циганин ти влезе в къщата да краде и ти го раниш при самозащита осъждат теб.Я ми кажи ти няма ли да се оплакваш??? Confused" (Мисля че е излишно да казвам, че съм против такива обобщения. Преди време пътувах във влак с много добри цигани - баба, дядо и внуче. Говориха хората културно, детето също се държеше много добре. Предлагаха ми да хапна от техния хляб и сирене. Водихме съдържателен разговор. Казаха си, че са "цигани". По въпроса за това, че имат много хора от други етноси негативно отношение към циганите, бабата рече много правилно, че когато една мишка направи нещо лошо, хората не казват "мишката", а "мишките".
 С това не се изчерпват всички добри случки, които съм имал с цигани. Два пъти по погрешка съм се озовавал в цигански махали. И двата пъти хората-цигани, които срещнах там бяха културни и ме упътваха възпитано и говорейки на правилен български език.
 За да не ме изкара някой "прекален ромофил/циганофил", ще спомена, че съм имал и неприятни преки или непреки случки с цигани. Двама циганина в София откраднаха от семейството ми 99 американски долара. Някакви други, в провинцията, пък бяха пребили първо приятел и дядо му, а после и пастрока му.
 Така че, от всичко съм видял; опитвам се да бъда обективен.)
 За да сте наясно повече по въпроса - вижте, ако досега не сте го преглеждали това за циганите в България (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/a-ate-(omte)/msg12262/#msg12262).
Title: От тема за етимологията ми за "Българ"
Post by: MSL on December 22, 2016, 01:27:29 AM
  Самата етимология отдавна и тук вече е представена (Етимологията на самоназванието "Българ" (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/msg5241/#msg5241)), но ето темата, в която май я представих онлайн за първи път (иначе офлайн си я имах напечатана на машина от доста години, в първоначалния й, малко по-сбит вид, но със същото заключение - тюрко-алтайски произход + "главен (на-)род"):


"Пуснато на: Съб Ное 25, 2006 12:56 pm    Заглавие: "ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ"

"ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ"
(Или как бате Далайчо направи откритието, върху, което мислеше отпреди над 13 години)

* * *
Досега са правени много опити за разгадаване на значението на думата "БЪЛГАРИН" (БЪЛГАР, БУЛГАР, БАЛКАР и пр. варианти), но те не са се увенчавали с успех. Главните причини са, че или е тълкувана през не-алтайски езици и/или е разчленявана неправилно на "БЪЛГ" и "АР", а не на "БЪЛ" и "ГАР".

Изхождайки от презумпцията, че прабългарите са говорили на език, сходен с днешния чувашки (Р-Л език), успях да изведа следното значение, което смятам за напълно естествено и реално.

Първата сричка е "БЪЛ". Имаме варианти "БУЛ", "БАЛ", "БОЛ" Изхождайки от това, че първоначалното звучене е било "БАЛГАР", а след това е потъмняло в "БЪЛГАР", извеждам БАЛ (с по-късната му форма БЪЛ-) от ОБЩОТЮРКСКОТО "БАШ" = "ГЛАВА, ГЛАВЕН, ГЛАВАТАР, ВОДАЧ, ВОДЕЩ". Това потъмняване се отбелязва зза татарския, башкирския и, което ни интересува най-много - древно-чувашкия.

Ето какво пише по темата Н.З. Гаджиева:
"В татарском, башкирском и древнечувашском языках произошел переход /a/ в первых слогах многих слов в лабиализованное, отодвинутое назад /å/, ср. *кара 'черный', др.-тюрк., казах. кара, но тат. кåра; *åт 'лошадь', др.-тюрк., тур., азерб., казах. ат, но тат., башк. åт и т.д. Произошел также переход /a/ в лабиализованное /o/, типичный для узбекского языка, ср. *баш 'голова', узб. бош."
ИЗВОР:
http://www.philology.ru/linguistics4/gadzhiyeva-90.htm

В З-Ш тюркските езици освен "БАШ" имаме и варианти с: "БАС", "ПАШ" или узбекското "БОШ" (това също се обяснява малко по-горе и дава прекрасен пример за преходите на "А" в "Ъ" (българ) или "О" (болгар) и пр.)

Какво още имам за доказателство освен днешните родствени форми :

-Баш
-Бас
-Бош
-Паш
-Пуш
?

Естествено това е ПРАТЮРКСКАТА ФОРМА НА ДУМАТА - "БАЛ" / "БАЛЧ". В реконструираният древнотюркски език доста от думите са си във варианта Р-Л, което показва, че наистина БУЛГАРСКАТА ГРУПА (хазарски, прабългарски и чувашки) се е отделила според данните на историята и глосохронологията от останалото тюркско население и по този начин е запазила тази си характеристика, докато другите езици са се развили (променили) до З-Ш:

ИМАМЕ ПОДОБНЕ ПРИМЕР С

1. "ШАРАН", което стои доста по-близко до пратюркската форма "САРЮГАН", отколкото общотюркското днешно "САЗАН".

2. "ЧОЛ" (чувашки - "КАМЪК"), което се противопоставя на останалите общотюркски - ТАШ, ТЪШ, ДАШ, ТАС, ТОШ, но се доближава до ПРАТЮРКСКОТО "ДИЪЛ" и праалтайското "ТЬОЛИ".

3. "ХЪР" (момиче) - "КЪЗ"




Освен доказателството, че като Р-Л език прабългарският е запазил за "Главен, глава, водещ и пр." Л-формата "БАЛ" ("БЪЛ") , която си съответства на пратюркското "БАЛ-/ БАЛЧ-", ще приведем и още по-широки - АЛТАЙСКИ РОДСТВЕНИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

1. Корейското "МЪРИ" ("МОРИ", "БОРИ", "БЪРИ"). Знае се, че в корейския "Р" и "Л", често са преходими (графично се изобразяват с една и съща буква дори), както е и известно, че често "М" прехожда в "Б". Например при названието на БАЛКАРЦИТЕ - "МАЛКАР/МАЪЛКАР". Ето защо имаме реално съответствие между прабългарското ГЛАВНО/ГЛАВА - БЪЛ/БАЛ/БОЛ/БУЛ с корейското МОРИ/МЪРИ/БОРИ/БЪРИ.
2. Предполагаема древно-японска форма за ГЛАВА - "МУСИ" , "ПУСИ".
2. Праалтайската форма - "МЪЛ-ЧУ", от която следва пратюркската БАЛ-/БАЛЧ- и по-сетнешните БАШ, БОШ, БАС, ПАШ и, както виждам прабългарската БАЛ-/БЪЛ- /БУЛ-/БОЛ-/МАЛ-

______

ВТОРАТА СРИЧКА - "ГАР" се явява в разновидност "КАР" (при "БАЛКАР", "МАЛКАР"), а според някои и като ГУР в "Оногур", "Утигур", "Кутригур".

Това "ГАР" означава според някои "КЛАН", "РОД", "НАРОД", "ХОРА", "МАСА" и пр.

Нека да намеря сходните, родствени форми из тюркските и алтайските езици:


1. Имаме аналог с ДЖУН-ГАР. "ГАР" буквално на монголски значи "РЪКА", но под това се е разбирало военно-административно - НАРОД, ВОЙСКА
На тюркски имаме формите:

-КАР
-КАРА
-ГАРИ
-ХЪР

2. Имаме си и близки думи със значение на ПЛЕМЕ, РОД:

а/ Съответствието по закона Р-Л : З-Ш
на общотюркското ОГУЗ, ГУЗ, ГЪЗ, КЪЗ - обозначаващо даден народ - например КЪР-ГЪЗ (киргиз), т.е. ГАР=ГАЗ;ГЪЗ,ГУЗ.
б/ На старояпонски имаме думата У-КАРА с вариант УГАРА, което значи КЛАН, СЕМЕЙСТВО и се сближава по смисъл и звучене с прабългарското "ГАР". На съвренен японски имаме сходната дума "КУРАН".
в/ На пракорейски РОД, КЛАН е "УР", а РОДНИНИ е "КЙЪРЪЙ", на среднокорейски - "КЙЪРЕ"

3. Имаме и близки думи със значение СЕМЕЙСТВО, СБОР, СЪБРАНИЕ (на хора):

а/ Праалтайска форма "КАЛА"
б/ Тунгусо-манджурска - "КАЛ-"
в/ Японска - "КАРА"
г/ Тюркското (Башкирско) "КОР", което значи политическо събрание на хора.

4. Имаме подобие и с ЧОВЕК, НАРОД:

ЕРЕН - пратюркски
ХАРАН - прамонголски

5. Някои лингвисти извеждат името КОРЕЯ ( идващо от едно от древните кралства - КОГУРЬО) от алтайски езици, при които КОР, ХОР, значи ХОРА.
От всичко това се стига до заключението, че "ГАР" значи нещо от типа на КЛАН, РОД, НАРОД, ОБЕДИНЕНИЕ ОТ ХОРА, в най-общ смисъл, което е обозначавало нацията в онези времена, изговаряна с този соционим.
Според различни историци прабългарите са заемали водещи позиции в различни държавни обединения или са правели опити да заемат такива. Ето защо можем да сме сигурни, че:

"БЪЛ-ГАР", означава "ГЛАВЕН НАРОД".
* * *

25.11.2006 (17 ч. 54 м.)

Току-що го и лицензирах - всички права запазени!

<!--Creative Commons License--><a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/"><img alt="Creative Commons License" style="border-width: 0" src="http://creativecommons.org/images/public/somerights20.png"/></a><br/>Произведението произведение ползва условията на <a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/">Криейтив Комънс лиценз</a>.<!--/Creative Commons License--><!-- <rdf:RDF xmlns="http://web.resource.org/cc/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:rdf="http://www.w3.org/1999/02/22-rdf-syntax-ns#">
<Work rdf:about="">
<license rdf:resource="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/" />
<dc:title>"ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ "</dc:title>
<dc:date>2006</dc:date>
<dc:description> Значението на "БЪЛГАР" = "ГЛАВЕН (НА-)РОД"</dc:description>
<dc:creator><Agent><dc:title>Георги Иванов Русев (Гесер Курултаев)</dc:title></Agent></dc:creator>
<dc:rights><Agent><dc:title>Георги Иванов Русев (Гесер Курултаев)</dc:title></Agent></dc:rights>
<dc:type rdf:resource="http://purl.org/dc/dcmitype/Text" />
</Work>
<License rdf:about="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/"><permits rdf:resource="http://web.resource.org/cc/Reproduction"/><permits rdf:resource="http://web.resource.org/cc/Distribution"/><requires rdf:resource="http://web.resource.org/cc/Notice"/><requires rdf:resource="http://web.resource.org/cc/Attribution"/><prohibits rdf:resource="http://web.resource.org/cc/CommercialUse"/></License></rdf:RDF> -->
_________________
"

Офидия: "Браво!!! Наистина звучи правдоподобно и много вярно, имайки предвид какви позиции са заемали прабългарите Smile
Поздравления за откритието Very Happy"

Тигърче: "Уби ме направо Shocked за такова нещо се изискват страшни познания!браво! Very Happy"

"Да, според някои са били главно ядро в империята ХУННУ, на север от Китай, а после са били и главния народ на европейските хуни - нали Атила и сина му ги има ужким в "Именника на българските ханове". Отделно правят опит за преврат в Аварския хаганат, ама не успяват. В Дунавска БГ веднага се налагат над славяните и северите (които май не са славяни), а във Волжка БГ са подчинили веднага околните фино-угорски племена.
Така че, логично е да са имали самочувствие поне от времето на Атила (Авитохол).
+
Така си е и е важно да се отсяват нормалните знания от ненормалните "знания". Защото, примерно, един пише, че БЪЛГАРИН си идва от "БЯЛ човек", понеже ето на БЪЛ си било чисто и просто "БЯЛ"...Ама това, че едното е Алтайско, а другото славянско - няма значение, дай да пишем глупости, пък неуките да вярват...Разни пък татари, макар и от алтайски го извеждат от "БЕЛЮ", което на татарски значи "ЗНАМ" и излиза, че БЪЛГАРИ били ЗНАЕЩИ...Абе всякакви неправилни тълкувания има..."

tgpetrov: "E хей, това много ми хареса.....независимо и неангажиращо мнение. ПОДКРЕПЯМ ГО.
Ако дам някои думи, които нямат аналог в сегашния език, можеш ли да откриеш корена им...?
зумрен - червено
кула - жълто
сиак - черно.....Естествено ако има интерес в темата.
_________________
Порталът за Българските породи гълъби"

"Благодаря!
За съжаление не знам от какъв прозход са наименованията на цветовете с тези думи."

Fighter_Girl: "ЗДРАВЕЙ, СКЪПО МОМЧЕ!!!
Въпреки, въпреки всичко случило се между нас, за мен ти ще си останеш именно това - най-скъпото момче в живота ми! Искам тук да ти кажа колко много съжалявам за загубата на дядо ти! И да те поздравя със страхотния ти успех с това ОТКРИТИЕ. Лингвистиката не ми е много силна страна, но ми звучи убедително и рационално! ЧЕСТИТО и за страницата ти в УИКИПЕДИЯ! Всичко написано там за теб е само една малка част от това, което си ти всъщност и, което ще си останеш за мен през целия ми живот. Ако щеш ме наречи една малка глупачка, още ненавършила пълнолетие, но ти си човекът-мечта, който колкото и да ме наранява винаги ще си остане за мене вълшебен с неувяхващия си чист извор на енергия, неповторимия хумор, великанските знания и добрият морал!!! ЛИЧНО МНЕНИЕ, НЕ АНГАЖИРАМ НИКОЙ С НЕГО!
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДА ТЕ ПОЗДРАВЯ И ДА ЗНАЕШ, ЧЕ СЪМ С ТЕБЕ!
_________________
Невинен до доказване на противното! " (Майтап да става! ;D)

"Леле-майко! :P"

Title: Тема с анкета от 2006-та за трябвало ли България да изпраща контингент в Ливан
Post by: MSL on December 22, 2016, 02:30:53 AM
 Тук ще представя една отдавнашна история: Тема с анкета от 2006-та за трябвало ли България да изпраща контингент в Ливан.
 Беше с малко участие:
Quote
Трябва ли България да изпрати контингент в Ливан?
Да.    
   20%    
    20%     [ 1 ]
Не.    
   80%    
    80%     [ 4 ]
Общо гласове : 5

 Бях взел и аз такова. Та ще дам и тук (с малко доразяснения):

 Ачо (Acho): "Как мислите Arrow"

 Аз: "НЕ, най-малкото щото после се почва - "Убиха български войничетааааааа!"
"Ама да не са ходили, бе! Що са отишли?"
"Как може да сте толкова коравосърдечниииии и циничнииииии!"
"Нали са отишли свободно и за пари, какво толкова?"
"%&^%*&*("

И пр."

Войнът: "Аз искам да пратят защото съм против евреите и американците."

И аз му отговорих тогава така: "И аз съм така, особено против американците, но става дума, че контингентите по принцип обслужват тях и ето защо съм против И ПО тази причина. Не, че някой ни пита, де." (Пояснявам и доразяснявам, че говоря не за американския и/или израелския народ, а за политиката на държавите САЩ и Израел като цяло. Т.е. изказването ми е било с политическа и геополитическа насоченост, а не с шовинистична или расистка!
 В днешно време (към днешна дата), като много хора по света, и аз имам малко или повече оптимизъм за подобряване на отношението (на хората по света) към и отношенията (на други държави) със САЩ, след като Доналд Тръмп спечели там!)
Title: Неща от bonchina
Post by: Nadia on January 02, 2017, 03:31:12 AM
Много ми харесваше как пише bonchina, но вече ги няма много нейни неща онлайн, затова което е запазено искам да ви го пейстна насам, за да остане в историята. Започвам ги. Не са малко.

"Да живее България! Да живее Доган!

Здравей, почитаеми Читателю.

            В първата ни среща те запознах накратко с един съвременен гений в графичното изкуство – проф. Галилей Симеонов. Не се ли впечатли от житейската му философия, залегнала и в отправеното в личния ми тефтер негово послание: “Да се изнижем забележимо!” Тази идея се е превърнала във “фикс-“ в последните две десетилетия, гарантирали си спорно място в българската история като “новото време” на “демократичен подем”. Творци, политици, общественици, държавници, журналисти – всички те подреждат живота си, прокарвайки пътека през публични пространства, през медии, през чужди животи. Сам по себе си този ентусиазъм е похвален. Но каква следа, какъв знак ще оставят върху тази пътека? По-често атакувана и преброждана с пошлост, с предателство, с лъжи и кражби, с лицемерие, по-рядко с човечност, с достойнство, с родолюбие и себеотдаване.

            Какви ли не амбиции, зародили се и притайвали се в близкото ни минало, но не получили възможност за реализация, се развихриха в обърканите години на жадувания “преход”? Амбиции за влияние, за богатство, за власт. Имена на политици и “държавници” се вкопаха завинаги в земята ни, в градовете ни, в селата ни, в нивите ни, с една дума – в живота ни. Не без почуда констатирах от преживяванията си през последните седмици, че една странна, магическа нишка следва неподозирано от нас случки, събития, нашите и чужди съдби, провира се през времето, през спомените ни и ни оставя чувство за недовършеност, за сладникав възторг или гневен вой.

            “Да се изнижем забележимо!” Ех, Човеко! Какво по-забележимо изнизване от явлението Догановщина в бедната ни държава? Позна! Става дума за Доган – най-умният, най-интелигентният, най-богатият, най-дипломатичният, най-силният, най-влиятелният, най-независимият, най-почитаният, най-страшният, най-недосегаемият…и най-необходимият. Ненаказуемият – Политикът, създаден от самите нас – от нашето невежество, от нашата вяра, от глупавите ни надежди, от суеверията ни, от мечтите ни за нещо по-човечно и красиво; политикът, “балансиращ” правителства, собственик на държава, специалист по всичко, свръхнадарен професионалист, най-скъпият и свръхкомпетентен “консултант” в частната си държава. Където и да отидеш в нея, навсякъде ще те следва името “Доган” – символ на България.

            …Преди четири години заведох бедната ми майка – интелигентна, почтена и трудолюбива селянка от северозапада за първи път да види нашето Черно море. А беше на 75 години. Но почтеният и честен труд не й осигуряваха възможност да види морето. Та то е толкова далече! Толкова е скъпо да стигнеш дотам! Заведох я на река Ропотамо. От младостта си бях съхранила романтичен спомен за прекрасна река – с невероятна екзотична фауна и флора, с оазис от буйна растителност, зеленина и цветя, с китни малки рибарски колибки, накацали зад стъкмени с мерак цветни лехички. Сега нямаше и намек за някогашното великолепие – само сивота и мъртвило. Нямаше ги пъстрите кресливи пернати, цветния килим, буйните храсти. Беше стар дори капитанът. Тъжен и мълчалив. Само параходчето, разхождащо малкото туристи, беше почти същото. Озадачена, изненадана от отчайващата гледка, стъкмих набързо моето импровизирано интервю с нашия гид:

            – Капитане, какво се е случило тук?”

Отговорът беше не само лаконичен, но и стряскащ:

            “Сигурно е умишлено…Доган искал да купи реката…”!

Тук ли си, Читателю мой? Имаш ли очи да видиш това, имаш ли уши да чуеш капитана, без да настръхнеш, имаш ли душа, за да страдаш? За река Ропотамо, за птиците, за липсващите водни лилии, за романтичната си младост, оставила следа по тези места?

…Изнизва се човекът. Забележимо!

            “Почти всичко в Бургас вече е негово!” – финализира най-краткото ми интервю старият капитан.

            Преди да тръгна към Велинград за отдих в санаториум, отново срещнах проф. Галилей Симеонов, но в родното му село, което той настойчиво назоваваше “Сръбляница” /Гаврил Геново/. Преди години “доброжелатели” запалили и двете му къщурки на село. Оттогава чудакът се отдал единствено на таланта си – загърбил всичко материално, враг на човешките същества и поел необятния път към духа. Няма си уютен, топъл, подреден дом, какъвто се очаква да притежава “класикът на българското графично изкуство”, няма си своето “местенце” – огромно ателие,  оказва се и без него родили се внушителни епични платна на велики събития и личности от историята ни. Та професорът мечтаеше и жадуваше близката до импровизирания му нов дом сграда да превърне в дом на изкуството, където да излага свои и чужди творби и да има възможност за творчество както самият той, така и неговите приятели по гилдия.

            -Но защо не предприемеш нещо веднага? – попитах графика.

            “Е, не става толкова лесно!…Казват, че Доган е собственикът!”…

            Доган…Разбира се, той е и във Велинград.

            Когато преди дни посетих отново този град след близо 40 години, имах усещането, че съм попаднала в някоя далечна турска провинция, заселена и със значителен брой български емигранти. Където и да отидеш в този трад, в хотел, в ресторант, на строителна площадка, из парка – навсякъде ще слушаш турска реч. Толкова силно ще ти се набива в ушите и съзнанието, че в един момент започваш да изпитваш необяснимо смущение и притеснение да проговориш на родния си език в собствената си родина, за да не предизвикаш любопитството на околните, владеещи и ползващи някакъв чужд език в тази твоя собствена българска земя. Чувстваш се чужд, чужденец, гост, случайност.

            Разходих се из “Клептуза” – някогашен красив символ на туристическия град. От великолепието на езерото и парка нямаше и следа, всичко беше леш – ресторантчета, кафенета, барчета около езерото бяха порутени, занемарени и изоставени. Две самотни водни колелета събираха около себе си останки от листа и мръсотия по езерото. Туристи отсъстваха. А и какво ли щяха да видят и да правят тук днес?

            На фона на това забравено и изоставено “минало” изведнъж се заклещващ между огромните мастодонти –хотели, накацали по височините на градчето, с часовници, кули, с внушителни входни арки и зелени площи. Гледаш, обикаляш около тях, немееш, тъгуваш, че никога няма да влезеш в тях и се питаш: Толкова ли богата беше моята предишна България, та с откраднатите пари, изнесени в чужбина и върнати в подходящия момент, успяха да построят самотните четири и пет-звездни хотели в това малко градче /и къде ли не още из България?/, струващи милиони пъти повече от два-три дома за изоставените деца на България?

            – Чий е онзи хотел с големия часовник? – питам възрастен преселник от Гоце Делчев

            “Май е на Доган…” – смутено отговаря на моя роден език.

            Пренаситена с Догановщина, имах невероятна нужда да прочистя съвестта си, да проясня спомените си, да избистря паметта си. И отскочих до Батак – “Батак легендарен, Батак наш безсмъртен” – както го възпя поетът.

            На колене! Шапки долу, Българино! Батак е свещен! “Славният и злочести Батак” –  нашата съвест и чест!…Вървиш из града, а в ушите ти бучи неясен шум, в очите ти прозират сякаш сенки от оживели обезглавени, изписани по паметници и паметни плочи. Влязох в музея на Батак. Ще замръзнеш пред стената на смъртта – хиляди имена на бебета, деца, мъже, жени, млади и стари – удушени, обезглавени, изгорени, измъчвани. Злочести мъченици, “изнизали се забележимо” за епохи напред!…Обръщаш се кръгом, а срещу теб стои петметров страшник-герой – въстаник от славен “април”! Оживял в духа и гениалната ръка на Професора от Сръбляница!

            Напускаш съкрушен музея и се отправяш точно насреща – в дваж по-свещената баташка църква – най-тъжната гробница на България, най-яркият знак от петвековното турско “изнизване”. Стоиш и трепериш до черепите, до дръвниците за сеч, до кладенеца на майките – трепериш и проклиняш! Нека никога не се повтори!

            …Няма случайни неща, драги Читателю! Вчера /23 ноември/ присъствах на представяне на уникална книга – сензация, с чиито научни изследвания и фактология авторът й зачерква с тежък кръст “постиженията” на съвременните български официални историци, но книгата ще бъде тема за следващ разговор с теб. Изненадващото, което бих искала да ти споделя, беше подарената ми втора книга по време на премиерата от непознат ми издател, която се оказа единствената у него в този ден, а честта да я притежавам беше моя! Още по-странното е, че тази невероятна книга представляваше неиздаван досега на български език пътепис на английски автор, пасторски син от Линли хол, графство Шропшър, магистър на хуманитарните науки и бакалавър по гражданско право, депутат в английския парламент, посетил българските земи по време на Априлската епопея – 1876 г. и оставил следи за “най-страшното престъпление, осквернило историята на 19-ти век”!

            Ако имаш сили, Читателю, продължи!

            “Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт!”

            “На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.”

            “След като изклали всички, които могли да открият по улиците и къщите, башибозуците нападнали църквата и училището, някои от хората в школото били извлечени навън, ограбени и тогава убити на улицата, а други били третирани по същия начин в сградата. След това тя била запалена с живите и мъртвите тела в нея…Почти едновременно с разрушаването и клането в училището били издълбани дупки в стените на църковния двор, през които башибозуците стреляли по намиращите се вътре и убивали всички, които се опитвали да избягат. След като влезли в двора, стреляли тогава през прозорците в църквата и като разкъртили плочите от покрива на сградата, хвърлили горящи парцали, намокрени с газ, върху хората под тях. По-късно разбили вратата на църквата, влезли, първо обрали и после системно умъртвили, без да им мигне окото, повечето от безпомощните жертви в нея. След това запалили църквата, която била само частично опожарена!”

            “Всички очевидци са съгласни, че броят не е по-малък от 3000, като някои оценяват жертвите на 4000 души!”

            “…башибозуците извадили очите на баща му, отрязали му ръцете и краката и го изкормили, като убили също и учителя!”

            “Стефан Трендафилов от Батак, син на Ангел Трендафилов, който бил набит на кол и опечен, казва, че първият намек за приближаващите се премеждия бил опожаряването на околните села.”

            “…Вранков и брат му били обезглавени, а неговият баща /срещу когото Ахмед ага бил озлобен, защото успял да причини връщането на някои ливади и гори, оспорвани от едно турско село, на хората от Батак/, след като му извадили зъбите и очите, бил набит на кол и опечен.”

            “…Тогава изтичах при реката и видях, че мъжът ми и Петър Трендафилов са убити, като главата на мъжа ми беше почти отделена от тялото. Видях Трендафил, набит на кол, с извадени зъби и очи и горящ огън под него…Долните му крайници бяха изгорени и овъглени. Тялото му беше клюмнало настрана и главата му докосваше земята, ръцете му бяха скръстени, броеницата му беше сложена върху тях, а очите и зъбите му бяха сложени близо до него.Те са били извадени, преди да бъде набит на кола и изгорен…Дадох им всичко, което имах, и след това те ме съблякоха гола. Тогава убиха бебето ми, като му отрязаха главата. Пощурях и им изкрещях: ”Щом убихте мъжа и бебето ми, убийте и мене!” Те рекоха: “Ще те продадем на циганите като робиня!”

            “Снахата на Ангел Трендафилов, която била неволна зрителка на престъплението, описва убийството на Трендафил така:

            “Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха “Shishak aor”, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени кебап. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена…По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.”

            “…Мнозина от отведените жени и моми накрая били убити, след като прекарали доста нощи с башибозуците.”

            “Т.Ц. на 20 години, заедно с баща си, майка си и петима братя и сестри бил откаран по баира от башибозуците. Казали им, че нищо няма да стане с тях, ако вървят тихо. Щом стигнали върха на хълма, те били заобиколени от тълпа башибозуци и той видял, че отсичат главите на баща му и майка му. След това сторили същото със сестра му и брат му. Други двама негови братя избягали, но башибозуците ги преследвали и заклали до църквата. Те казали да си наведе главата като другите и той изпълнил нареждането. Получил удар с дълъг нож отзад по врата и паднал в несвяст сред хората, които вече били убити. Останал там, без да се помръдне от болка и страх, в продължение на три дни. В края на това време той си раздвижил главата, едно момиченце го забелязало и като разбрало, че още е жив, го извлякло изпод труповете. Тогава те избягали заедно, но тъй като всички къщи в Батак били изгорени, двамата отишли пеш чак до Пещера – малък град на шест часа разстояние с кон.”

            “Трите ми деца бяха при мен, като държах две на ръце и третото беше застанало до мен. Най-малкото ми дете беше застреляно в ръцете ми от една пушка, която се целеше през прозореца и аз го положих мъртво на пода. Много скоро след това второто ми дете беше също застреляно и същият куршум, който го уби, се заби в рамото ми и предизвика раната, която виждате. Паднах в безсъзнание сред труповете и останах така два дена, докато настъпи вторник. Този ден се съживих и дойдох в съзнание…Смятам, че башибозуците накрая се умориха да убиват. Известен брой жени и деца бяха оставени незаклани и бяха изпратени в лагера и турските села. Когато се надигнах, не видях нищо друго около мене, освен трупове и бях принуден да стъпвам по купища мъртви тела и в локви кръв на излизане от църквата и двора и дори след като тръгнах по улицата….Мисля, че около 2000 души, главно мъже, бяха убити в църквата, двора и училището.”

            …- Как се живее днес с такива спомени, с такава съдба? – попитах служителка в музея на Батак.

            “Ами…живеем някак!…Как иначе?…Цяло едно съседно село е от българи-мохамедани…Примирени сме…Но на моя прадядо убили четирите от пет деца!…”

 

            Българино, склони глава пред Батак! После спри предизборната  върволица автобуси от Турция. Те нямат право да решават съдбата ти. И преди да пуснеш бюлетината за “Турция в Европейския съюз”, ако някой изобщо ти я поиска, не се страхувай, действай по съвест! Но първо отскочи до Батак! Прочисти съвестта си!

Изнижи се достойно!

            Да живее България! Да живее Доган!     "
Title: Неща от bonchina 2
Post by: Nadia on January 02, 2017, 03:39:34 AM
Второто, което ще ви дам е едно трогателно писмо до Славито.

"Писмо до Слави Трифонов



Здравейте, дълбокоуважаеми Слави!

            Пише Ви Цецка Бончина. На 25 октомври 2007 г. гледах по БТВ шоуто Ви, в което разговаряхте с Вашия гост г-н Георги Гергов. Диалогът ви провокира у мен дълбоки размисли. Затова се изкушавам и си позволявам да Ви отговоря от моя гледна точка на въпроса “Защо в България думата “богат” е лоша дума?” /Но с предварителната уговорка, че аз споделям философията и копнея да живея в една просперираща държава с още по-проспериращо население./ С начина, по който ще се опитам да сторя това, рискувам да бъда обвинена в прекалена обстоятелственост, както и в злоупотреба с времето Ви, но нали животът е извел мъдростта, че понякога “дребните камъчета преобръщат каручката ни”. Разчитам на Вашата ерудираност, аналитичен ум и добър житейски опит и се надявам да разберете и оцените добре моята теза. Уверявам Ви, че споделеното не е “частен случай”, а порочна практика в “европейска” България, за която управляващите угоднически дори за самите себе си си затварят очите и нямат политическа воля да я зачеркнат завинаги. Имах дори намерение да споделя с д-р Константин Тренчев скромното си мнение откъде управляващите биха могли да вземат пари, за да се разплатят със стачкуващите учители, освен от тримилиардния /престъпен/!/ бюджетен излишък и намаляване на държавната администрация. Но предпочетох да го споделя с Вас, за да аргументирам моя отговор.

            Познавам добре един богат българин. Той е нискокултурен, нискообразован и невъзпитан човек. Чужд на ценностната система, която споделят болшинството нормални, обикновени българи. Този господин няма един ден “прослужено време” преди “промяната” на 10 ноември 1989 г. Дори се гордее с факта, че “никога не е работил в държавно предприятие”. А вече гони половин столетие. Като младеж е наобикалял своя баща, който частно се е занимавал с ковано желязо…

            “Демокрацията” отприщва апетитите на този зажаднял за пари, за много пари, българин и той започва своя “проспериращ” бизнес там, където е най-лесно – в търговията. С взети в заем пари от приятели и роднини /които по-късно връща разсрочено/, той започва своя свръхегоистичен поход към богатството. Без много усилия и труд. Стъкмява един магазин, но не понася да дели пари със съдружници. Затова го напуска с ловък трик, като ги удостоява те да изплащат задълженията му към държавата. Стъкмява втора фирма и втори магазин, който успява да популяризира като един от “най-реномираните”, но и от най-скъпите. /Несъстоятелността на първото ще отстоявам в бъдеще./

            Как забогатява този “бизнесмен”?

            Наема няколко обикновени жени, които нямат друга възможност да изкарват прехраната си и да помагат на семействата си, тъй като са обикновени българки с повече от нисък социален статус и нисък образователен ценз. Едната назначава официално като “счетоводител”. Тя е 41-годишна госпожица с трудно детство, от баща с три брака, с болна майка, безработна сестра и двама племенника, със зет – постоянно скитащ по света нигериец с неустановена професия. Госпожицата ще остане “най-довереният” му човек в магазина. Предлага й добра заплата, но я задължава да поема всички функции в търговския обект – управител, продавач, понякога и хигиенист. Няма почивен ден, няма полагащ се по закон платен годишен отпуск, осигурява я на 240 лева работна заплата, не може да разчита на болнични и няма право да се разболява. Но тя е по-ценна за бизнесмена с друго – извършва наивно и без да си дава сметка за това, фалшифициране на документи и на предлаганата на потребителя стока. И му спестява стотици хиляди лева данъци към държавата. Тероризира я по всички параграфи, а се оплаква, че неговата “управителка” е лишена от всякакво самочувствие на управител.

Горката жена е подложена на това унизително изпитание поради липса на по-добра професия, на образованост, на грамотност, на достойнство и не на последно място поради известни проблеми в общуването. На бизнесмена му е нужен точно такъв “пазач” и слуга в магазина. И довереник, с чиято безмълвна подкрепа и съглашателство спокойно и безпрепятствено да лъже и мами държавата по отношение на обороти и обем работа.

            И успява дълго време да лъже тази сляпа, или умишлено сляпа държава, която от такива капиталисти губи милиони лева данъци за бюджета си. /Но подобни факти в ущърб и на стачкуващите учители, и на целия народ или им убягват, или няма кой да им разясни!/…И госпожицата пази и слугува, готова да се отзове по всяко време.

            Остават още четири жени, другата важна брънка, енергично реализиращи бизнеса на новобогаташа – продавачките. За “финес” наричани “продавач-консултанти”! Жените, през чиито ръце, бързина, отзивчивост, излъчване, интелигентност, дружелюбност, ведрост, контактност, минават левче след левче милионите на господин бизнесмена.

            На какво са подложени те?

            Назначени са на четиричасов работен ден, което автоматически ги лишава от подобаващите нормални осигуровки и от трудов стаж едно към едно /година труд, година трудов стаж/. Но едно е сигурно – десет години работа за пет години трудов стаж! Години наред не им позволява да ползват полагащия им се по трудов кодекс платен годишен отпуск – доработват помежду си няколко дни, в които все пак да починат през годината. Не им изплаща болнични листове – когато някоя се разболее, заплаща на колежката си, за да й поеме смяната. Нямат право на официална почивка през време на десетчасовия си работен ден – хапват в промеждутъците на подтичванията в обслужване на клиентите си. Нямат право на хигиенична атмосфера, нямат право да се докосват до радиото, до климатика, да пипат вратата, нямат право да изказват мнения, становища, да дават съвети, предложения по какъвто и да е служебен въпрос. Имат едно единствено право – да бъдат мъртви души и движещи се пионки на бизнесмена. Пренебрегвани, обиждани, недооценявани, ощетявани – в името на богаташа. Но за жалост и в името на насъщния си. Напук на закон и морал…

            Уважаеми Слави, сигурно Ви звучи откачено, невероятно тенденциозно! За нещастие, това е факт. За да имам време да пиша книгите си, бях част от този екип и този психоклимат. Давах и личния си принос за забогатяването на този българин. Работих 6 години, за 3 години трудов стаж. Разбира се, всеки има своя избор. Но нека това да не остане превантивното оправдание за десетилетия напред. Ще попитате: -тогава защо го правихте? Аз все пак имах избор, но колежките ми – не! Защото ги чакаше глад и мизерия, и безработица, и още по-големи унижения. Дълбоко тук прозират и условията за здравината  и стабилността както на българското семейство, така и на българското общество, но това е друга тема.

            Ето тази “представителна извадка“ от съсловието на богаташите в България, уважаеми Слави, е причината обикновени хора като мен /а те са болшинството в държавата ни/ да изпитват, меко казано “недоверие” към тях, още повече имайки за пример технологията на забогатяване на този субект – подреждайки от време на време сергийките си със скъпотийки както на гърба на няколко жени, грубо, безнаказано и цинично експлоатирайки ги, така и на гърба на държавата, укривайки огромни данъци и окопал се в снагата на сивата икономика, стопиращ механизмите за нормално функциониране на институциите в тази държава, реализиращи събираемостта на постъпленията в държавния бюджет.

            А лично аз се отвращавам от този богат, но неуспял човек. Нали, ако перифразирам думите на Вашия гост, “успял” е този, който е в състояние да осигури около себе си уют и човещина. А горесподеленото е “човещината”, която бълваше съществото на нашия човек. Лично мен ме квалифицираше като “руса муха”, “аристократка, родена на село”, “некадърна комунистка”, “луда”, “ненормална”, …”като те започна, ще изтръпнеш”, “ще те пратя, където ти е мястото”, “тебе и съд няма да те оправи” /за съда богаташът позна – прекратиха съдебното разследване срещу него след една година усилен труд на млада, ентусиазирана и амбициозна полицайка!/ И познайте от първи път защо!

            /Уважаемия Читател ще запозная впоследствие с абсурди и цинизми в съдебната ни система, ако все още не е наясно с тях./       

            Колежките ми бяха мъртви души, вербално “общуване” с шефа си позволявах единствено аз, за да го подсещам за законите, за правата ни, в крайна сметка и за морала и достойнството ни. Богаташът дори си позволяваше с императивен тон да ми дава “съвети” за какво имам право /!/ да пиша и за какво – не!

            Това е жестоката ни реалност, другата реалност, която нито г-н Гергов, нито себеподобните му подозират, че съществува. А може би това е твърде наивно! Може би и персони от неговия ранг печелят по подобен начин богатството си! По-важно е държавата да има желание и воля да функционира нормално, по законите, които самата тя ни налага и да не съглашателства със закононарушители, престъпници и всякакви други вредни за нея и за честните люде субекти.

            Апелирам към богатите да отворят душите и сърцата си, най-вече ръцете си и да помагат поне на нещастните деца в тази държава!

Бъдете здрав! Приемете почитанията ми!

 

                                                                                “Светът се крепи на три неща –
                                                                                 на милосърдието на богатите,
                                                                                   на перото на мъдрите и на 
                                                                                  молитвата на праведните!”

                                                                                     Монах от Черногорски манастир
"
Title: Неща от bonchina 3
Post by: Nadia on January 02, 2017, 03:55:44 AM
Продължавам с нещата тук.

"“VENEFICIUM BULGARICUS” – “УМЪРТВЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ”

Привет, почитаеми Читателю! Бъди здрав!   

            За да не попаднеш на операционната маса в някоя от престижните ни болници и начаса да бъдеш умъртвен, само за да източат скорострелно поредната доза пари от клиничната пътека!   

            Преди година и половина злодей умъртви собствената ми майка. Беше болна, но не й дадоха възможност да изстрада болестта си – изпратиха я с устрем в отвъдното. За да оцелея и психически, и физически, трябваше задължително да преживея повторно смъртта й върху белите листи – единствената възможна и изпробвана терапия за лекуване и прочистване на следи от трагедии.   

            Твърдо бях решила да връча на безценните ни народни избраници в 41-я Парламент съвременната българска технология за печелене на пари чрез умъртвяване. Стъкмих няколко пакета от книгата за всички парламентарни групи и се отправих към Парламента. Във връзка с друга моя книга бях посещавала “светинята” няколко пъти и бях запозната с правилата за “посетители”. Но това се случи в мандата на 40-то Народно събрание. В новия Парламент имаше други правила – дисциплината беше затегната здраво и простосмъртни като мен трудно можеха да влязат, освен с протекции. С невежеството си съвършено погрешно бях решила, че е по-лесно да подариш, отколкото да ти подарят. Уви! Оказа се, че без протекции на народен представител дори книга не можеш да подариш. Висях до гишето на пощенската служба на парламента близо два часа, докато се извърши задължителната процедура – да се докладва на Председателя на Народното събрание, че някаква авторка желае да подари книги на колегите й и самата нея, да се предостави въпросната книга лично на нейно височество, за да прецени /категорично според собствените й критерии за качествата на една книга/ дали наистина си заслужава подаръка, /да не е евентуално компрометиращ народните представители документ!/ Госпожа Председател уж видяла книгата и наредила да бъде “подарена” персонално на всеки народен представител.   

            Каква по-хубава вест от тази! От няколкото хиляди екземпляра на мои книги бях предложила на  книжна борса само десетина, ужасена от очевадното безскрупулно печалбарство от чужда интелектуална собственост за сметка на притежателя й, което беше негласно толерирано от непукизма на държавата. /Хеликон присвояваха цели 45% от стойността на една литературна /художествена или не /творба! Всичко останало бях подарила на приятели, близки, почитатели. С удоволствие щях да изпълня желанието на г-жа Цачева. Върнах обратно пакетите у дома и приготвих 240 броя, като изричното изискване беше всяка книга да бъде в отделен плик, адресиран до съответния народен представител. Аз съм дисциплиниран човек и изпълних всичко. Похарчих стойността на половин българска пенсия за пликове, стоварих в преддверието на 41-во Народно събрание четири огромни кашона с технологията за умъртвяване по български, но не бях съобразила и преценила, че книгата за г-жа Цецка Цачева трябва специално да бъде връчена на служителка от Пощенската служба, което щеше да предизвика проблем. Нейсе! След предостатъчно висене се яви госпожа, която “позволи” книгата да бъде приета!     

            В писмо до бившия Председател на Комисия по здравеопазване в Народното събрание, когото бях поканила на представянето на книгата в Столична библиотека, /която, разбира се, не беше уважена, те не ходят по подобни “мероприятия”/, анонсирах темата й – изродена човешка съвест, антихуманен медицински експеримент или лекарска грешка! Всеки здравомислещ българин трябва да преценява сам за себе си. Участват субекти от на-низш ранг до най-висшето стъпало в болничната йерархия – от санитар, през старша сестра и сестра, до професор и началник на отделение. Като автор бих била удовлетворена, ако представените факти и документи, илюстриращи както неефективността на провинциална болница, така и уличаващи отговорни субекти-лекари в източване на държавни и наши пари чрез светкавично консумиране на клинични пътеки с изфабрикуване на диагнози, атрактивни епикризи и мними хоспитализации в едно от най-големите ни здравни столични заведения, внесат своя, макар и скромен принос в ликвидиране на евентуални съмнения и нерешителност на нашите държавници относно необходимостта от спешна реформа и преструктуриране на болничната помощ в България. Поканих тях, господата управляващи, в кухнята на престъпленията, но те не желаеха и не се осмелиха да влязат в нея. Пък и струва ли си? Безметежни четири години, още четири и няколко поколения са осигурени! А фишеците с грижи за здравеопазването в България са здравословни за един едва ли не гарантиран продължителен престой в бялата сграда.   

            Родена и израснала в северозападния край на България, отправих любезна покана за премиерата на “Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория” и до народния представител от област Монтана г-н Янаки Стоилов, опонентът на бившия премиер,  господинът, който никога преди предизборната кампания за 41-во Народно събрание вероятно не беше нито чувал, нито идвал в родното ми село Гаганица. Но се наложи да притвори очи и да дойде – само веднъж и по време на избори. Повече кракът му не стъпи, до момента. Догодина, преди изборите, със сигурност отново ще ни окаже високата чест. Важно е да си на трибуната, пред камерите, в няколко комисии, председател, зам.председател и т. н. и т. н. А провинцията и болните – по дяволите!   

Нямам информация някой от високопоставените господа да е реагирал по някакъв начин на изнесените факти и данни за извършено престъпление. Това не е и тяхно задължение.   

            Обсъждахме глави от книгата с моя позната, бивш съдия, понастоящем адвокат. Изумих се още повече след изявлението й, че брат й, професор по медицина и преподавател в престижен медицински университет споделил, че негови колеги-лекари “оперирали дори здрави хора”, отново в името на парите. Изхождайки от собствените си преживелици, нямам основания да не вярвам на подобно, макар главозамайващо твърдение. Дочух го и в други среди. И отново се питам – има ли държава, има ли прокуратура, има  ли съд? От моя гледна точка – няма. Впоследствие ще се опитам да се аргументирам в твърдението си, защото имах нещастието да се сблъскам лице в лице и с тази институция – и наскоро, и преди години. Получих и обаждания от мои приятели и почитатели, които дори предложиха да “учредим някаква фондация” на пострадалите от лекарска “помощ”.   

            Беден и безпомощен български народ! Наистина трябва сам да се спасява или да разчита на божествени и свръхестествени сили, за да оцелее!Но не и на държавата си!   

            Книгата посветих на майка ми Виктория и на обремененото със съдбовност нейно поколение – последните мъдреци и крепители на моралните ни устои в началото на третото хилядолетие. Това е моята задочна пледоария към един отсъстващ съд. Пледирам не за спасение на мъртвите, а за безпристрастност към екзекуторите им. Пледирам за милост към живите! Нека не допускаме да бъде изкоренена из основи хуманността! Ако това се случи, нашето физическо оцеляване ще бъде обречено, а духът ни ще витае в бездушното пространство между живота и смъртта.   

            Тази книга ще бъде анатемосана от всеки, гарантирал публичност на фалшивото си “Аз”. Няма да се хареса на промитите мозъци, повярвали във възможното изкореняване на човешките пороци или поне онези, които ни убиват. Няма да се хареса на онези, не изпитали личната трагедия да притворят мъртвите очи на родната си майка, оказала се жертва на порочността на една система, в която вегетираме, обезнадеждени както за настоящето, така и за близкото си бъдеще. Изводите и становищата в книгата са на абсолютен лаик и не биха удовлетворили специалистите-медици, но те са и изповед на човек, сблъскал се лице в лице с най-тежките последствия от упражняване – съвестно или не, хуманно или не, професионално или не, на най-хуманната по своята същност професия – тази на лекаря. Книгата е преди всичко за вас, беззащитни! За да се вгледате зорко наоколо в опит за самозащита, защото няма кой друг да ви спаси! Позволявам си да поднеса извинения към всички приятели, добросъвестни медици и почтени личности, както и на всички останали, за които чувството за дълг и отговорност е основополагащо в професията им, а Хипократовата клетва не е просто символичен ритуал, а клетва за човечност. Въпреки всички изживени трагедии боготворях и и продължавам да се възхищавам на магическите ръце и фантастични умове на хирурзи като тези, спасили живота на сина ми и моя собствен живот без грам корист и сребролюбие, което автоматически ги разграничава от личностите, гонещи безпардонно слава и материално благополучие с цената на човешки животи.   

            С тази книга поднасям почитта и преклонението си към вече пребродилите живота си българи заради смелостта, издръжливостта и жилавостта да го сторят. Поднасям и извиненията си към почитаемия Читател за липсата на какъвто и да е евфемистичен израз, който няма място в изложената проблематика.   

            Почитаеми Читателю, за разнообразие оттук насетне ще ти предлагам поносимо, под формата на приложение, части от “Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория”.   

            Ако се интересуваш, предлагам ти най-напред съдържанието на книгата:   

            Глава първа:  Кървяща памет   

            Глава втора:  “И ние не знаем какво да правим!”   

            Глава Трета:  “И аз не зная каква е причината!”   

            Глава Четвърта:  Как се източват пари от държавата? Пари и слава на всяка цена!   

            Глава Пета:  “Защо не намерите по-добро място за майка си?”   

            Глава Шеста: “Днес медицината се старае само да осигурява пари, но не и да се грижи за болните!”   

            Глава Седма:  “Явно те са взели майка Ви за опитно зайче!”   

            Глава Осма:  “О…ние с такива неща не се занимаваме!”   

ПРИЛОЖЕНИЕ   

     

Из “Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория”   

     

     

Вместо Предговор   

     

            Няма наука за майчинството. Никой не ни подготвя, за да създадем, отгледаме и възпитаме децата си. “Резултатът” е обусловен от собствените ни природни инстинкти и от влиянието на обществената и всякаква друга среда, в която сме имали щастието или нещастието да се родим и живеем…   

            Посрещаме сблъсъци и преодоляваме несгоди, за което също никой не ни подготвя и учи, но отново природата върви съучастнически по дирите ни и нашепва на свой език съветите си, разбираеми единствено за перфектната или слаба наша интуиция.   

            Никой не ни учи как да посрещаме или преодоляваме смъртта. Но тя ни връхлита, потапя ни в черния си свят и в крайна сметка изплуваме оттам може би по-мъдри, по-зрели, но трайно наранени и не по-готови да продължим живота си.  Никой не ме беше учил, нито предупреждавал, че няма философия, която да спаси изчезващото чувство за самосъхранение, когато смъртта покоси тази, която ти дава живот – твоята собствена майка. Трябваше да изживея втори път тази злочеста смърт, оставена щедро на страниците на една книга, за да мога да продължа живота си. Всяка от тях е напоена със сълзите и собственото ми страдание. Сагата за пътуването на майка ми към вечността е и моя собствена сага, която едва ли ме направи по-твърда и по-силна, но не по-уюзвима. И със сигурност разпадна навръзваната с блудкави дрипи вечна илюзия, че раждането и животът са святост и дар, мисия и материализирано чудо.   

Нямаше да продължи да пътува в мир и моята душа, ако не дръзнех да се отдам на необходимостта от собственото си измъкване от капани, залагани десетилетия, пропити с разрушителна зараза от човешка слепота, угодничество, егоизъм, убийствен материализъм и липса на основополагащото човешко чувство – хуманността.   

            “VENEFICIUM BULGARICUS” е сага за моята майка, но и сага за моето време и моето поколение.   

            Спокоен път, Читателю, из дебрите на смъртта!   

ГЛАВА ПЪРВА   

     

КЪРВЯЩА ПАМЕТ   

“Там, където е съкровището ти,
там ще бъде и сърцето ти!” 
Св. Матей   

            Помня късче от биографията на мама, звучащо като притча, като сън:   

В знойно лято, по жътва, тя ме носила – третата, най-малката, в люлка на гърба си до житните поля.   

            “Беше хубаво бебе – казваше мама, – като розова ябълка!” Закачвала люлката на близко дърво, докато жъне – обляна с пот от жаркото слънче, от грубия сърп, от уплаха да не ми се случи нещо лошо.   

            – Вите…Вите…прибери това дете от дървото! – викала уплашена жетварка, отишла до сянката да отпие глътка животворна вода. – Ей там пролази змия…!   

            Това е моят първи, по детски неосъзнат, но най-свиден спомен за святата ми майка. Звучи толкова далечно, нереално, като епизод от фантастичен филм. Разказваше го моя близка и с носталгия се връщаше към младостта си.   

            Изминали са повече от пет десетилетия от онова тежко, но щастливо лято. Витае в спомените и съкрушителна, люта зима. Главната героиня в тази бяла приказка подвиква уморено след тежката волска кола, дотътрила се из дълбоките преспи сякаш чак от хоризонта. Мама влачи изтощено тяло, мокра до кръста, едва крета с подгизнали крака и няма повече сили. Татко ми смъква от изтръпналите си плещи заскрежената си дреха, накъсва я на парцали и увива като новородено краката на мама…И вървят…и се губят думите им…сами сред горската тишина на зимния мраз, обсебени от любов, грижи и мечти…Очакват ги децата и животът…   

            Днес селските герои ги няма. Изсечена е гората, вероятно го няма и онова самотно дърво, разстволило сянка над детската ми люлка. Отдавна не съм поемала пречистващата сила на онези поля и гори, където завинаги ще витае духът на мама и татко. Там друго нищо не остана – само тежки спомени, тревясали пътеки и…паметни плочи!   

* * *   

            Беше пет часа по ранина, в края на април – тъмно и студено. Пътувахме към майка ми, горе към върха, по-черен от мрака, надвиснал като страшилище. А всъщност толкова тих и спокоен – домът на нашите мъртъвци, останал във вечно съприкосновение със залезите и дългите, бледнеещи пухчета на отлитащи самолети. Бяхме само трите нейни дъщери и…една приятелка, станала в полунощ, за да я посети на “Третини”. И да й издекламира стих, затрогващ и невинен, по своему преживян, наслоил тъга върху собствената й самота и непосилен живот на село.   

            И лумна огън от недогорели свещи, опасали в кръг пресния гроб, потънал в цветя. Мистичен огън, изгарящ сърцето, сякаш преминал през нашата кръв, проникващ в застиналата кръв на покойната ни майка. Хукнаха светлинки към близките гробове, пресичани от студени, влажни стрелички. Сякаш стъкмявахме магия, светотатство, за да си я върнем отново при нас…   

            В селото ни срещна ранобуден старик – от малкото истински българи. Посрещна ни със своя си ритуал в знак на почит към покойната ни майка – свали отдалеч, почтително, шапка, приведен се прекръсти и взе сладкиш за “Бог да прости!” В този миг видях, почувствах и съпреживях най-дълбоката човещина, която като по чудо беше оцеляла след поредното “цивилизоване” на нацията ни. Тук, в изчезващото село, с дъх на тор и трева, лазеща вече и по селските улици, само тук беше оцеляла най-истинската, вечната, спасителна цивилизация, на която се крепи всеки оцеляващ дух и онази тежка думичка – морал. Но старецът никога не беше изричал тази думичка, не познаваше подобна “категория”. Той самият Беше тази думичка, той я носеше дълбоко в себе си…И сигурно затова ще му бъде по-лек и спокоен пътят нагоре – към върха и самолетните пухчета…Друга “цивилизация” не съществуваше. Но дори и да я назовавахме така, то тя убиваше, оплюваше с мерзост, погубваше. Нейният път беше постлан не с цветя и треви, не с мирис на тор и сено, а с дъх на убити спомени, вонящ на пари.   

 * * *   

            Този жалостив, безмилостен кукувичи зов! През онази тежка пролет ме следваше неотлъчно по пътя ми нагоре – към върха на мъртъвците и нашата неосъзнато жадувана вечност. Идваше още от детството, може би от житните поля на мама. Оцелял някъде дълбоко и в люлчината песен на дървото, и в августовския зной на едно далечно лято, съхранило и радостта, и мъката, и тревогите на мама. Две кукувици съпровождаха “срещите” ми с нея и оставаха при нас, сякаш да съживят отново и отново забравени спомени. Но още по-силно разяждаха раните – мама обичаше птичите песни в градината, топлия повей на южняка в провисналите над терасата и напиращи към вратата на селския ни дом клони на стария бор – любимец и на татко, металните удари на кълвача в мъртвия пречупен ствол на старото дърво.   

            Месеци наред страдах, че мама не чува тези песни, че не вижда вече нито огнените лалета, нито млечните багри на ябълковия цвят. Докато осъзная, че този не беше вече нейният дом. И престанах да жалея по птиците и цветята в него. Сега тя имаше свои птици – две кукувици, чийто дом горе на върха беше и неин. Имаше и свои цветя – които посадихме и й дарявахме с обич всеки ден.   

            Но бедната добродушна и тиха Сара осиротя и замлъкна. Остана сама у дома и мама й липсваше не по-малко, отколкото на нас. Може би се надяваше един ден да я види отново, мама отново да я нахрани, да я погали. За самотата й страдахме заедно с нея, но не искахме да я изоставим и да се разделим и с вярното, предано куче, единственото живо същество, което остана в родния ни дом, за да ни напомня за мама…   

            …Дойде есента и настървено трупаше листи и окапал плод. Смъртта властваше неотстъпно под родната стряха и искаше да заличи всяко кътче, където бе стъпвала мама. Всеки ден, с безчувствени ръце и кървящо сърце ровех студената, влажна земя, за да изтръгна и погубя тази забрава, да съживя и запазя пътеката, по която с преливаща радост се връщах в късни вечери у дома, а мама все седеше насреща под бора, подпряла в очакване кротко глава, тъжна и умишлена. Беше щастлива с нас, но татко й липсваше. Дълги години все й липсваше. Споделяше го рядко, но ние го чувствахме, знаехме, виждахме…И може би сега в отвъдното отново е щастлива с него…!     

* * *   

            Невъзможно беше да потискам мъката си, застанала на един истински, селски, вечен кръстопът, превърнал се в символ на моя собствен, кошмарен кръстопът в оставащия ми живот. Спряхме церемониално на него и когато изпращахме мама. Тук стъпките ти се забавят, душата излита, оплетена в объркващите три посоки.   

            Едната беше съдбоносната, най-магнетичната, най-сигурната – по изровения стръмен път нагоре към върха, пренесла вече опустяващото мое родно селце в задгробния живот. Достигнат ли ти сили да го изкачиш, горе, потънал в сълзи, спомени, сред кукувичи зов, сред опияняващ дъх на ливади и треви, останал сам сред царството на небитието, зовеш свободата си. Онази велика, единствена и най-истинска свобода, извоювали с цената на един трудно преборван живот заселниците в този вечен и неостаряващ храм на смъртта. Единствено тук и приживе те докосва пречистващата сила на тази свобода.   

            Втората посока води към пустеещия роден дом. Назад към детството, към изворите на надежди, на любопитство към света  и живота, към една устремена и неопорочена младост, към вярност и себеотдаване, към почит и любов. Тази остана най-вярната посока. И най-достойният ти път. Но там днес те очаква единствено самота и забрава.   

            Животът ме принуди да поемам отново и отново последната посока, моя нежадуван и неочакван избор. Тя те тласка с необуздана сила към бездната на кипящи и пагубни страсти, болни амбиции, неудовлетворени желания. Тя ти гарантира новия, “цивилизационен” избор, орисва те да бъдеш “сам сред вълци”, внушава ти величието на славата, но ти гарантира тихомълком сигурността на “поединичното” спасение, когато попаднеш в тази всеобемаща и всеобсебваща цивилизация, решаща корени, потъпкваща традиции, отнемаща вековните устои под нозете ти, изсмуквайки и осакатявайки духа ти. И накрая – превръщайки те в купчинка човешка отломка.   

* * *   

            Коледарчето разцъфтя. Любимо цвете на мама. Пренесох го от родния ми селски дом в софийското жилище, за да продължа живота му и след смъртта й. Въобразявах си, че ще понасям по-леко мъката си, като се грижа за тези прекрасни, розови, ефирни цветове. Всяка сутрин обръщах поглед към крехките му листа и всяка вечер тръпнех с надежда – живее ли все още, има ли напъпили стъбълца, кога ли ще покаже необикновения си чар. Наслаждавах се на приказните му цветчета и се мъчех да си представя онези бледосини цветчета по сватбената рокля на мама, опасали младото й тяло, пърхащо влюбено и щастливо едва на осемнадесет години.   

            Била е красива. С черните, подредени коси, прибрани в барета, с нежния овал на лицето й, с благородството на онези добри очи, които денонощно ме гледат от повехтялата черно-бяла снимка, сякаш ми казват с дискретна полуусмивка-тъга, достойна за четката на Леонардо: “Не тъгувай!…Аз бях щастлива!…Бедна, но щастлива с татко ви и с вас, мои безценни дъщери…!” Всичко събирах в душата си, за да прокарам пътя към вечността на мама. В хола, спалнята, кухнята, от фотографии, възпоменания, жалейки, окупирали съзнанието и целия ми свят, отвсякъде ме наблюдаваха с нежност очите й…   

            Коледарчето цъфна без нея. Ще посрещна и първата Нова година без терзанието, че тя не бива да я посреща в родния ми дом сама на село. Толкова жестока беше необходимосста ми да чуя по телефона гласа на мама, че сякаш в умопомрачение вдигнах слушалката…И отново избухнах в истеричен плач. А този плач е постоянен, рушащ, убиващ!…С неизпитвано през живота ми чувство на физическа болка от тази мъртвешка празнота и ужасяваща вина за чудовищния й край, който самите ние, дъщерите й, бяхме й подготвили с прекалените си грижи и погубващата наша вяра в медицината, чийто посланик за зла участ се оказа един злодей!   

            Присъствието на мама в живота ни правеше по-поносими тревогите и драмите, които насищаха дните ни. Съкровените й грижи, майчиното състрадание и съчувствие бяха на-искрените, най-истинските, което ги правеше безценни. Беше нейна визитка усмивката на лицето й, успокояващият тих ромон на гласа й, собствената й необходимост да приласкае, да оправдае всеки, волно или неволно съгрешил. Кръгозорът й беше всеобхватен. В осмото си десетилетие тя с еднакво любопитство, състрадание и удовлетворявайки собствената си необходимост да тренира ума си и поддържа своя дух, ежедневно се потапяше в житейските драми – четеше както своя любимец проф. Марко Семов и биографиите на знаменити политици и творци на изкуството, така и романтичните любовни приключения в отдавна нашумелите “розови” романи. Пътуваше без умора със своите приятелки и “колежки”-самодейки из страната. Бликаща радост излъчваха очите й както след концерти в старопрестолен Търновград, така и в малки, но китни градчета на България. И със същата воля и удоволствие потъваше в селския си труд – неизменния бит на всеки българин, роден и прекарал живота си на село. Всичко това даваше сили и смисъл на живота й.   

            Пазя писмата на мама отпреди 30 години. Препрочитам ги отново и отново – няма по-силно страдание от задочния разговор с нея, когато вече е в отвъдното. Колко грижовност, колко обич, колко мъка, труд и страдание в дните й!   

            “...Много обичам да получавам писмата ти, но ми е домъчняло да те видя – споделя мама в първото писмо до мен, когато за първи път отсъствах дълго от родния си дом. –С татко ти повече на работа го караме, вечер няма кой да ни сготви…Вижда ни се много трудно сами!…Зная, че обичаш да ме вземеш при себе си /на морето, което мама видя едва на 75 -годишна възраст/, но с татко ти имаме много задължения. Сега започнахме ударно да работиме в цеха и се надяваме на повече пари…”       

            /В продължение на десетки години и понастоящем т. н. “галваничен цех”, функциониращ в родното ми село, бълва отрови с химикали и токсичните си препарати, които са основни в дейността му. Някога предлагаше на работниците си “полагащо се кисело мляко”. Но помня постоянните обриви и физическо неразположение на майка ми и нейните колеги. Непростимо, дори престъпно е, че тогава никой от местните “управляващи” не се интересуваше от подобни проблеми. Не се интересува и днес. Нямам информация дали в “дълбоката провинция” държавата, в лицето на оторизираните си органи, понастоящем прилага контролните си функции по отношение на подобна престъпна и вредна за човешкото здраве дейност, бдейки за стриктно спазване на законите и правилата както за “чиста работна среда”, така и за опазване на екологията. Но моите съселяни преживяха трагична съдба – за шокиращо кратък период починаха бивши работници в този цех и всички с диагноза “рак”! Но по-обезпокоителен е фактът, че собствениците използват за “бизнеса” си и млади българи, останали да живеят в забравените и изостанали селца и пападнали там по принуда поради липса на каквато и да е алтернатива за социална реализация, за достоен и здравословен живот!/   

            …До последния си дъх мама се грижеше, мислеше и страдаше не само за мен и сестрите ми, но и “за нашата бедна България, която пренебрегват и не ценят в Европа” – с подобни тегоби тази свята жена пътуваше към отвъдното.   

            …Нищо не можеше да ме спаси! След една година стана още по-болезнена погубващата сила на нейната липса. Тази сила свежда до минимум съществуването ти, ден след ден се рушат сетивата ти и усещането за живота около теб и в теб. И се топиш от безпомощност, от безсилие. И ставаш подвластен на нищото…Обзема те убийствена апатия към обкръжаващия те свят – всъщност той изчезва пред теб, не допускаш никого в твоя собствен, вече само въображаем свят, в който попадаш с трясък и гръм, не разговаряш с никого за нищо, не споделяш, не си задаваш въпроси, защото не те интересуват отговорите, смяташ за безсмислено всяко докосване до реалността, до хората около теб, до събитията и причинно-следствените връзки между тях. Ставаш асоциален, безчувствен, неадекватен. И докато с умъртвени сетива потапяш душата и сърцето си в миналото, докато виждаш единствено трагедията, няма измъкване в реалността. То се оказва по-тежко от всяко болестно страдание.   

            “Постоянна вярност на реалността на всяка цена” – определя Морган Скот формулата си за психическото здраве. Но страданието при такава загуба е по-силно от нас. Човешкото същество не е достигнало такова съвършенство в еволюцията си, че да се справя с всичко, което диктува животът ни и да излиза винаги победител в борбата с него. Човек може всичко, но не и да полети с птиците, не и да върне обратно живота.   

Преди години, по време на мое интервю с колоритния писател, драматург, театрален и филмов режисьор Павел Павлов приех за твърде странна любимата му мисъл, чийто автор е Райнхард Урбах:   

            “Бъдещето е тъмно! Миналото е светло. То е завършено. Бъдещето е смъртта! Миналото е вечният живот.”   

            Схванах философията на тези думи, прониквайки в тъгата на писателя по безкрайната му самотност и изгубените прекрасни и верни приятели, останали в миналото и спомените му. Но може ли да се живее истински, ако не си в състояние да гониш мечтите си, а преследваш само погубващи спомени?   

            Вече не изпитвах никакво съмнение в твърденията, че всичкото зло на света се извършва от хора, които са абсолютно убедени, че знаят какво вършат. Абсолютно убедени в действията си бяха и субектите, които тласнаха майка ми към едно предумишлено и бързо умъртвяване, с което обрекоха на тъжно бъдеще и многолюдния й род.   

Следва продължение.   

 "
Title: Неща от bonchina 4
Post by: Nadia on January 02, 2017, 09:07:04 PM
Следващото материалче на вашето внимание.

"Скандал в Столична Дирекция „Култура“

Здравей, Читателю!

            Днес те правя свидетел на моето послание до г-жа Галина Бежанска – директор на дирекция “Култура” при Столична община. Поводът: скандалното безотговорно отношение и поведение на нейна служителка.

            На 19 ноември в родното ми село предстоеше тържествено честване 50-годишен юбилей на фолклорната певческа група, организирано от наскоро учредения Клуб на пенсионера в полупланинското село, оредяло, обедняло и  забравено от всички. Подобно събитие не се беше случвало от десетилетия. Една малка група от ентусиазирани възрастни българки-родолюбки и ценители на народните стари традиции, станали причина за тяхното оцеляване и съхранение до днешния ден, в студ и пек, уморени и отчаяни от недоимък и забрава, всяка вечер захвърлят мотики и мръсни работни дрехи и се отправят като влюбени девици към пенсионерския клуб. Там ще освежат душата си, ще се почувстват нужни за съселяните си, защото ще ги върнат в далечните години на тяхната младост и възторг от живота. Няма съмнение, че тези велики жени са забравените бисери в нашия живот, изворът на нашето вдъхновение да го осмислим и преодолеем своите страдания и неволи. Те са лекотата, силата и волята, с която еднакво са поемали и уханието на ябълков цвят, и болката от къпиновия храст, и красотата в живота, и тъмните му, тежки краски. Те са нашата сила и наша благодарност. Годините са изрисували бразди по отрудените им лица, времето е наслоило своя блясък върху сребърните им коси. Изгубвали илюзии, поглъщали дълбоко душевните си болки, обикновени, благородно старомодни, те живеят по законите на една предопределена съдба. Магията на слънчевите изгреви и залези, мистичните сенки на лунните нощи само измамнически ще докосват и галят прозаичния им живот, с еднаква завидна сила на духа си създали, посрещнали и сбогуваще се с този живот. Те не знаят какво е слава и богатство, но са щастливци, разчели голямата магия на съзиданието. Помнят кръстопътища на мъки и раздели. Със сигурност са усетили мириса на барут, изпитали са страха от тътена на смъртоносни бомби, ужаса от люлееща се земя и ураганен вятър, но не са позволили върху собствения си гръб поражението от сгромолясване на духовните висини до моралния упадък – без тази тежест вълните на времето ги носят от люлката до гроба.

            Никога няма да притежаваме тяхното богатство-леките им стъпки из буренясали поля, издръжливостта сред убийствената мараня, напевния им глас сред дългите бразди, тъжните им напеви край дъхави купи сено. Те знаят силата на истината и лъжата, на любовта и омразата, на разочарованието и надеждата, завинаги отворили очите си за слънце и за обич. За света са безименни и непознати, но за нас са безценните бащи и майки, баби, дядовци, любими. А когато ги загубим и нашите години отиват си безследно – липсват ни и в дните, и в кошмарните ни нощи. Липсват ни прегръдките, очите и усмивките. Липсва ни най-истинската обич, съвест и доблест.

            Никой не се сеща за тях десетилетия. Читалищната дейност отдавна е проформа. Никой няма амбиции да съхрани миналото, рода, традициите, освен единици. Помага им и ги разбира доц. Великов, правнукът на Петко Страшника, бивш депутат от 40-то народно събрание, Председател на сдружение “Приятели на Радичков”, мъдрецът-земляк на възрастните самодейки, гордеещи се с името и делото му. Помага им и кметът на община Берковица – инж. Милчо Доцов. Не са велики гласове, кръстосвайки света и прославяйки България, но отдадени на прекрасното си хоби и обич към песента, кръстосват с любов България – по надпявания, събори и тържества. Гостуват на премиера на книга в Столична библиотека, срещат се с великата Янка Рупкина, а когато запяват, с обич и възхита им припява и знаменитата певица, носителка на “Грами”. И те са повече от щастливи от тази боголюбива среща.

            Като тяхна землячка, обичаща родния си край, реших, че любовта и отдадеността на тези селянки към певческото изкуство е достойно за почит и поклон. Позволих си да споделя това с министъра на културата, като заявих, че Министерство на културата е в дълг към тях. Похвална е светкавичната реакция на г-н министъра Вежди Рашидов. Екипът му веднага изготви специален Поздравителен адрес до юбилярите лично от името на министъра.

             За жалост, оказа се, че е много по-трудно да се срещнеш с върховния представител на столичната дирекция “Култура”, отколкото с министъра на културата! Направих отчаян опит да сторя това и тъй като нямах предварителна уговорка за среща с г-жа Бежанска /такава нямах и в Министерство на културата, но бях приета безпроблемно и безпрепятствено!/, опитах да сторя това чрез секретарката й. В деня на моето посещение тази функция /може би временно/ изпълняваше г-жа Ивана Пасева – един от главните експерти в дирекцията. Тя не ме допусна до г-жа Бежанска, с която имах щастливата възможност да се запозная при гостуването й по моя покана на премиера на моя книга, за която имах съдействието на самата дирекция и лично на г-жа Бежанска. Г-жа Пасева брилянтно ме прогони от стаята на секретарката, дори не склони да съобщи на Галя Бежанска за молбата ми да се срещна за минутка с нея. “Любезността“ на Пасева не ме изненада /обикновено тя се проявява преди всичко от низшия персонал на която и да е институция, което е успокоителна констатация/. Заявих на Пасева, че в такъв случай няма да й създавам проблеми и ще изчакам в коридора. За да докаже вероятно “предаността си” към шефката, г-жа Пасева ме последва, за да осуети това мое намерение. Но едно от лошите ми качества е, че когато си наумя да сторя нещо за имена и личности, заслужили с живота си, с действията си почит, внимание и уважение, не бих допуснала екземпляри от рода на “експертката” да се гаврят с тях чрез мен. За моя изненада г-жа Пасева предусети това и прие молбата ми за жест към моите земляци-юбиляри, приети така радушно от екипа на Столична библиотека при гостуването им в София. Уговорихме се за среща в петък. В този ден тя отсъстваше. Но се оказа по “недоразумение”, че било в “следващия” петък. Тя отново отсъстваше. Колежката й г-жа Горанова нямаше никаква информация за случая. Това обстоятелство ме разгневи, защото не допусках подобна безотговорност, бездействие и непукизъм, а след два часа трябваше да съм на 100 км. от София, за да поздравя юбилярите от името на Министерство на културата и от техни колеги от други населени места. /При наличие на поне двама главни или “старши” експерти във всяка стая на ІV-ти етаж на дирекция “Култура” на Столична община./ Почти спретнах скандал, което принуди г-жа Горанова да поеме ангажимента на отсъстващата си колежка. А тя пристигна с цялото си безочие и без ни най-малко притеснение излъга:

            “Готово е…При г-жа Бежанска е…”

            - Като е при г-жа Бежанска, защо се налага колежката Ви да го пише отново? – не издържа възмущението ми.   

И експертката Пасева избълва скандално “оправдание”:

            “Нямам вина…Все пак поех ангажимент в коридора…”

            Този епизод в дирекция “Култура” наистина беше скандален.

            Почитаема г-жо Бежанска, моля Ви, не допускайте отново Ваши некадърни и безотговорни служители да внушават неизпълнение на собствените Ви ангажименти, прехвърляйки изцяло отговорността върху Вашата личност и длъжност. Позволявам си в качеството на дългогодишен организационен работник в сферата на културата да заявя, че персони като г-жа Ивана Пасева са не само безполезни, те са категорично вредни за тази институция. С действия като нейните се рушат основите на дълго изграждан авторитет, както на уважавани личности, така и на цяла институция, имаща великата мисия да съхрани духа и българщината.

Приемете почитанията ми!

 Цецка Бончина

София"
Title: Неща от bonchina 5
Post by: Nadia on January 02, 2017, 09:17:46 PM
Следващото от нея.

"В Парламента отново ни предадоха



Привет, Читателю!

 

            Приеми искрените ми съболезнования, скъпи земляко от българския Северозапад!

            Неизвестно още колко години ще пътуваш до родната столица през дупки и нескончаеми завои. Оставаш анатемосан и забравен за дълъг период напред.

Днес /26 ноември 2010/ в родния Парламент отново направиха опит да се погаврят с теб, уж изпълнявайки дълга си. Господин народен представител Лъчезар Тошев с “въпроса” си “изпълни” повече от формално “дълга” си пред своите избиратели и пред телевизионните камери. Без “дуплики”, без “реплики”! “Отговарящият” ресорен министър беше лаконичен и категоричен:

             “Тунелът под Петрохан /както и Троянският/  не е приоритет, не попада в Трансевропейската транспортна мрежа…не е от стратегическо значение!”

            Българино от Северозападнала България, кога най-сетне ще ти стане ясно, че твоят живот и съдба никога не са били и няма да бъдат от “стратегическо значение”! Трагичното е, че ако за братята европейци, контролиращи с твърда ръка съдбините ти с т.н. Европейски съюз не си от “стратегическо значение”, още по-несъществено е това ти “значение” за братята родни държавници и политици. Не си “значителен”, българино-земляк, нито днес, нито си бил важен в миналото! Нито ти, нито твояг “Петрохан” сте от “национално и европейско значение”!

            Видя ли, чу ли колко брилянтно, безоблачно, протоколно, колегиално,  “мина” – и въпросът на Лъчезар Тошев, и отговорът на министъра  в петъчния “парламентарен контрол”?

            Нима отново ще се примириш! В кой век живееш? Радостно е, че в транспортната инфраструктура на България “приоритетни” са преди всичко магистралите , но ти, гражданино от Берковица, Вършец, Монтана, Лом, Видин, Белоградчик, Вълчедръм, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Чипровци и т.н. и т. н. – колко пъти през последните две десетилетия преброди България, съжалявайки, че не си се движил по магистрала? Тази година колко пъти пътува по магистрала?…Ти не успя, но италианецът, комуто подари земите си, беше ощастливен! Почувства се европеец дори в България! Това не е ли чест за теб?…Сниши се, смали се и си вегетирай, както си го правил слугински и до сега! Ако ти отърва!

            За отговорните български политици, ако има все още такива, и за нашите народни представители от Видински и Монтански избирателни райони ще си позволя една ретроспекция, надявайки се да прояснят паметта си и прочистят съвестта си:

След прокарването на ж.п. линия между гр. Лом и София гр. Берковица остава откъснат от главната артерия, свързваща столицата с европейските страни. Остава настрана и изолирана, тъй като Петроханският проход вече не се използва. Азбучна истина е, че пътищата са главните артерии, по които пулсира кръвта на живота и този път дотогава е играл решаваща роля както за Берковица, така и за селищата наоколо. Това обстоятелство допълнително стопира развитието на града и региона, който, кретайки бавно и несигурно, започва все повече да изостава…

            Проблемът “тунел под Петрохан” се влачи от цяло столетие. Той е бил последната, голямата, дълголетна мечта на родолюбци и патриоти, “мечтата на нашенци”, както я зове най-големият родолюбец на северозападна България – Милан Революцията. Изминали са почти сто/!/ години, откакто е лансирана идеята за прокарване тунел под Петрохан, който да продължи ж.п. линията от гр. Берковица до София. Днес братята европейци имат ли интерес от това? Според отговора на г-н министъра – категорично не! Нелогично е, защото подобно епохално начинание е свързано и с решаване на проблеми от общоевропейско значение, които биха възникнали след построяване на Дунав–мост 2.

            Както споделя урбанистът Иван Ценков на страниците на органа на “Регионално сдружение на общините за развитие на туризма – “Северозападен балкан” – в-к “Северозападен балкан”, София ще стане уникална столица, пресечна точка на три еврокоридора – 4, 8 и 10 – за прехвърляне на ж.п. и автотовари. А най-късото разстояние от Дунав-мост 2 през София за гръцката и турската граница е нова ж.п. автомагистрала, която да минава в тунели и естакади под Петрохан и Стара планина.

            Но днес Донкихотовци не се раждат. Поне за да поддържат живи мечтите ни.

Тунел под Петрохан е разковничето за сбъдване мечтите на болшинството българи от този регион за жизнен просперитет. Има /ло/ е проекти за изграждане на двойна скоростна ж.п. магистрала под вр. Петрохан, както и нова автомагистрала от Видин до София. Очаква/ло/ се гр. Берковица да бъде сред основните гари в посока север. Ж.п. магистралата трябва да минава през изключително трудни терени, сред които е преодоляването на Стара планина под петроханския проход с тунел с дължина от 16 до 19 км. По предварително направени разчети изграждането на магистралата би струвала между три и четири милиона долара на километър.

            При посещението си в Япония бившият външен министър Соломон Паси подхвърля идеята  за тунел под Петрохан на японското правителство, може би поради факта, че през 2002 г. Япония предоставя заем на България от 109 млн. долара, плюс японски хидро-щит – “къртица”, за да се пробие с нея подземно центъра на София и се построят новите метростанции.

            През 2004 г. българският урбанист Ценков не е много обнадежден в реализацията на този стратегически инфраструктурен проект, завещаващ го на “идващи правителства в близките 50 години!” Но Милан Революцията, берковският “възрожденец”, както го нарича акад. Светлин Русев, не се предава и продължава да разпалва дълго тлеещия огън. На среща в Министерство на регионалното развитие през м. декември 2005 г. той отстоява идеята за концесионирането на тунел под Петрохан, като се солидаризира с идеята на народния представител от Монтанско  Васил Калинов, че концесионери могат да се намерят не само в България, но и извън нея.

            “Според мен Сдружението на общините Берковица, Годеч, Георги Дамяново, Чипровци, Чупрене и Белоградчик са най-заинтересовани от прокопаването на тунела и модернизирането на шосето и трябва всячески да се борят за това – убеден е Милан Революцията. – Много важно е сега цялото трасе и тунелите да се разделят на участъци, които да се предложат на концесионерите.”

 

            Уважаеми народни представители на Северозападна България, уважаеми господа кметове на северозападните български общини, имате ли ентусиазма, амбицията и волята да се борите за жизнения просперитет на вашите гласоподаватели от този край? Не забравяйте, че същите те ще се явят пред урните и догодина, и след три години! Какво ще обещавате тогава? А какво ще отчитате от поетите предизборно ангажименти, макар че сте достатъчно обиграни и опитни, за да не захапвате непоносимо голяма лъжица, каквато е тунелът по Петрохан!!!

            Гласоподаватели от северозапада – мечтайте, но и дерзайте! Не забравяйте, че Европейският съюз няма да ви помогне, както се оказа на практика от изявлението на министъра в петъчния парламентарен контрол на 26 ноември 2010 г.! Приказката за дебелия врат на вълка и днес си остава актуална!

            През нашите земи, твърдят, “историята преминала в галоп” и оставила единствено следи от копита. Кой най-сетне ще зажалее за този, някога буден, сетне западнал край, чиито селища някога обявяват за “затихваши”, а сетне наистина докарали до затихнали, пренебрегвани и често забравяни през всички периоди от новата история на България. В годините на социализма оставен на автопилот – в идеологически план някога размирно, а днес послушното му население изповядва онова велико, но неправдоподобно и невъзможно Ботевско верую – “единний, светъл комунизъм”! И дълги години е сигурният бастион на управляващата класа. Затова и пропагандната машина пренасочва изцяло своята енергия и бдителност и упорито ухажва другия западнал край – етнически деликатния югоизток на България. Той трябва да се поддържа за каузата за необозримо дълъг период.

            През дивия зародиш на новия капитализъм, в “новото време” на “демократичен подем”, оказва се Северозападът отново е пренебрегван и дори вече обругаван поради същата причина – болшинството от населението му остава верен привърженик на лявата идея и не й изневерява дори и в критичния период, когато тя, стремително и сякаш безвъзвратно, изтича във времето…   

            “Неразрешимият” за България казус в Парламента – “тунел под Петрохан” по време и на днешния парламентарен контрол красноречиво и още веднъж доказва горната констатация!
"
Title: Неща от bonchina 6
Post by: Nadia on January 02, 2017, 09:28:19 PM
Следва това: "Овчарката за Путин и АЕЦ Белене



Здравей, Читателю!

            Хареса ли ти премиерския подарък за Путин? Руският ни приятел гушна, целуна с нежност българската овчарка и си замина. Но тя не провокира милост и снизхождение у първенеца на необятната страна. И след дни “Росатом” отправи към България своя ултиматум – Русия няма да строи АЕЦ “Белене” при цена, по-ниска от 6,4 млрд.!

А България не дава повече от 5 млрд. “Росатом” държи да притежава поне 26% от акциите. Вложените инвестиции ще се възвърнат едва на 20-та година след пускането на съоръжението, чиято възраст съобразно проектирането му се очаква да достигне до 60 години. Ако България не удържи на думата си, Русия ще пренасочи оборудването в други държави, а загубите от неустойки за нас ще възлязат на повече от 1млрд.!

            Премиерът Борисов е категоричен:

            “С ултиматум преговори не се водят!”

            “Искаме АЕЦ да бъде най-сигурната и най-евтината!”

            “Колкото повече ми поставят ултиматуми, толкова повече се втвърдявам!”

            И все пак – ще подпише ли България договора за строителство на АЕЦ “Белене” с Русия?

            Министърът на енергетиката отговаря по-дипломатично:

            “Ще подпишем, ако се споразумеем по всички клаузи…Ако има загуби, те ще бъдат и за нас, и за руската страна.”

            Пак според министъра договор ще има там, където се срещат интересите ни.

            А опозицията отново демонстрира самочувствие:

            От БСП предупреждават, че “отговорностите са огромни”, заложени са сериозни геополитически интереси. А управляващите “се срамуват да кажат пред обществото, че искат да реализират този проект.”

            Остава да наблюдаваме внимателно до каква степен ще продължи да се “втвърдява” премиерът Борисов и какви ще са последиците от това за България и всички нас.
"
Title: Неща от bonchina 7
Post by: Nadia on January 02, 2017, 09:36:40 PM
Едни стари, но интересни новини от bonchina: "27 ноември 2010 Съботните новини



+ Активистите от „Атака“, предвождани от лидера си Волен Сидеров – върнати на сръбската граница на път за Босилеград за честване 91-та годишнина от подписване на Ньойския договор; протестират, няма никой в сръбското посолство за информация; за българското Министерство на вътрешните работи не е ясна причината, важно е активистите да не блокират работата на граничен КПП;  от Външно министерство също са „обезпокоени“, че българските граждани не са допуснати до Сърбия;

Волен Сидеров:  „Нямаме отговор. Три часа ни държаха на българобългарската граница. Шестстотин човека бяха строени и недопуснати в Босилеград за честване годишнината от Ньойския договор. Външно министерство обеща да повика за разговор сръбския посланик. Не са успели до този момент да се свържат със сръбското Вънщно министерство. Търсят информация и от турските власти за причината за спиране на автобусите…Сърбите нарушават всички международни норми. Сърбия кандидатства за Европейския съюз, но няма необходимите качества за това. Никой не е провокирал никакви действия, спряха ни и не ни пуснаха, защо – не отговориха.“

Водят се дипломатически разговори.

+ Запорирано е имуществото на Главното мюфтийство;

+ Крак от хлебарка открива Кристина Керчева в хляба за закуска на децата си. Търговци го приемат за „нелоялна конкуренция“. Води се разследване.

+ Бербатов – с пет гола в един двубой с Блекбърн!

+ Над 1 млн. лева от такси на студенти – преведени на частно сдужение, оглавено от декана на Юридическия факултет при СУ – проф. Тенчо Колев. Сдружението ползва сградата и името на алма-матер. Оползотворява почти половината от студентските такси, за да „подпомага обучението им“, харчи и пари за реклами, нощувки в бутикови хотели, вечери, за „обгрижване и ухажване“ на чуждестранни преподаватели. Секретар на сдружението и ръководител на магистърската програма е бившият зам.председател на 41-во Народно събрание от РЗС Атанас Семов.

Предстои да се разбере има ли сблъсък на интереси в публично-частното партньорство между СУ и частното сдружение. Води се проверка.

+ 86х. евро са задържани от операция „Пластиките“ . От арестувани 10 души  в ареста остават четирима.

+ Ген. Ваньо Танов – шеф на Агенция „Митници“ и бивш шеф на ГД БОП:

„Ако някой е в зависимост, то това е Румен Петков, който не е сигурен дали Алексей Петров не е записал срещата им с братя Галеви. Алексей Петров най-вероятно е записал срещата с Румен Петков и го поставя под зависимост.“

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        +  Резерватът  Никополис ад иструм – с незаконно продадени терени на частни лица.                                                               

+ Барак Обама – пострадал в устната при игра на волейбол и пропуска срещата с коледната елха. Остава с 12 шева.

+ Петя Буюклиева –  с грандиозен юбилеен концерт – ще пее със сина си и със световноизвестния български тенор Бойко Цветанов. В шоуто ще участва бендът на БНР, ансамбълът на Нешка Робева и група „Конкурент“.

Петя се гордее, че има ученик, приет в „Мюзикскуул“ – Лондон
"
Title: Неща от bonchina 8
Post by: Nadia on January 02, 2017, 10:41:20 PM
Пак новини. Ах, какви новини е имало едно време!

"29 ноември, 2010 Новините



+ Във ВМА на 45-годишна възраст почина от „полиорганна недостатъчност“, причинена от рядко инфекциозно заболяване „Ку-треска“ и липса на донор за чернодробна трансплантация, големият и обичан български актьор Андрей Баташов. Роден във Волгоград, Русия.  Доцент по актьорство майсторство и режисура в НАТФИЗ, с над 40 роли в театъра и киното. Емблематичният за Баташов моноспектатъл „Секс, наркотици и рокенрол“ има над 500 представления пред българските му почитатели и любители на Мелпомена. На сцената на театър „199“ е изиграл 799 представления. Бивш депутат от листата на НДСВ в 40-то народно събрание. Церемониал-майстор на „Ордена на тамплиерите“  в България.                                           

„Единствената партия у нас е България“

Андрей Баташов

+ Код „оранжево“ за опасност от силни ветрове – със скорост от 60-100-140 км/ч.

+ Отлага се делото за „Наглите“.

Жертвите:

Сем. Бончеви – 1 200 000 лв.

Румен Гунински – 700 000 лв.

Киро Киров – 1 000 000 лв.

Илиян Цанев – 200 000 лв.

Джорджо Марков – 400 000 лв.

+ Сблъсък на два танкера на 20 км. южно от нос Емине; четирима спасени от 10-членен екипаж на потъналия танкер, превозващ скрап, сред които 9-ма сирийци, 1 египтянин;

+ Сергей Кириенко – бивш премиер на Русия и настоящ президент на „Росатом“ – отново на посещение в България за нови преговори около АЕЦ „Белене“;

Трайчо Трайков – енергиен министър:

„..За нас основно нещата се въртят около цената…Ние искаме да го имаме като доходоносен актив и елемент на енергийната система на България, но не като нещо, от което ще губим пари…Ако се стигне до прекратяване на договора, неустойките ще са на база „пропуснати ползи“.

+ Криминалната търговия с черни и цветни метали – законодателно преустановена; Само фирмите – с право да търгуват; Забрана за търговия на физически лица;  Изкупвателните пунктове – извън жилищните квартали и с постоянно видеонаблюдение;

+ Сайт „Уикилийкс“ взривява световната дипломация и провокира дипломатическа криза с публикувана информация за 250 хиляди секретни документа на Държавния департамент на САЩ, хвърлящи светлина върху дейността на дипломатическите посолства по света. 

/Муамар Кадафи: „…Не обича да лети дълго със самолет,  да изкачва повече от 35 стъпала; …не се разделя с медицинската си сестра.“/

/Путин: „…мъжкар, лидер на глутницата!“/

/Берлускони: „…безпомощен, безполезен лидер!“/

/Саркози: -„..император без дрехи!“/

„Не всяко събиране на информация е шпионаж“ – твърди Ст. Тафров, дипломат от кариерата.

+ Северна и Южна Корея – отново на крачка от война.

+ Протести в Хаити заради фалшив вот.

+ В България – 26 места с температурни рекорди – 25,5 – 25,7; студено – към 10-ти-11-ти декември; сняг – към средата на декември;

Минус 27 градуса във Великобритания.

+ Кръстовището „Русе-Бяла“, открито на 19 ноември,  – погрешно проектирано!

Агенция „Пътна инфраструктура: „Кръстовището е безопасно…Взети са всички мерки за това“.

+ Българката Мишел Бонев, спонсорирала посещението на делегация от българското Министерство на културата във Венеция  - в центъра на медийното внимание в Италия; Вот на недоверие към министъра на културата на Италия поради провокирания скандал около българката; Италиански интелектуалци настояват тя да върне наградата си от кинофестивала във Венеция; Мишел Бонев се извинява на българския министър на културата Вежди Рашидов; Филмът на българката „Сбогом, мамо“ е спонсориран с 330 х. лв. от Национален филмов център на Ал. Донев; Не е участвал в национален филмов фестивал в България; Българският министър на културата  присъства на 15 април 2010 г. на снимачната площадка.

+ Созопол иска да влезе в списъка на „ЮНЕСКО“

+ Емисари от „ЮНЕСКО“ – нелегално в Несебър с дискретна охрана; Отказват официална информация за целта на посещението си;

Изявление на Тодор Чобанов, зам.министър на културата:

„Българската държава ще докаже, че може да пази световното културно наследство – свое и на света.“

+ ФСБ – на турне /София, Варна, Пловдив/;

Румен Бояджиев: „Човек, когато не знае какво да прави, трябва да се осланя на направеното преди него..Опитваме се да създаваме дела, вместо да приказваме“. .

+ На 84-год. възраст почина един от най-великите американски комедийни актьори /от „Има ли пилот в самолета?“/ – Лесли Нилсен.
"
Title: Неща от bonchina 9
Post by: Nadia on January 02, 2017, 10:59:28 PM
Едно за болница от 30.11.2010:

"Лукс и безотговорност в болница „Токуда“



Макар че ти е писнало от куриози и абсурди в ежедневието, бих искала да те запозная с пореден любопитен, но опасен за всеки простосмъртен, абсурд, разиграл се в една от най-реномираните и големи болници в страната – болница „Токуда“! Всеобщото утвърдило се мнение за нея е това „…символ на професионализъм, богатство и лукс“. Съвсем отговорно ще направя „малка“ корекция: „символ на безотговорност, богатство и лукс“.

Наистина „дребните камъчета“, за които ти намекнах в предишна среща с теб, Читателю, „преобръщат каручката“. Луксозната „колесница“ „Токуда“ не е застрахована от подобна съдба.  И тя си има своите компрометиращи и опасни за живота и здравето ни „камъни“.

Преди няколко месеца синът ми се нуждаеше от оперативна интервенция. Личната лекарка го насочва към съответно отделение на „Токуда“. /Честно казано, това съчетание от звукове в името на японския й собственик малко ме стряска, не зная защо!/ Както може да се предполага, социалният ми статус не е за завиждане  и подобно „насочване“ доста ме притесни. Нямах никаква представа колко ще струва това лечение, има ли клинична пътека за него и пр., и пр.

Часове преди операцията изрично предупредих старшата сестра, че синът ми има медикаментозна алергия към две лекарства, което той беше пропуснал да сподели, но никой не го беше и питал за това! И както изискват правилата във всяко болнично заведение, тя уж „отбеляза“ този факт в т. н. „предоперативна епикриза“ на пациента. След извеждането на сина ми от операционната, в болничната му стая посетилият го хирург, извършил интервенцията /справедливо е да отбележа, че той беше добър събеседник, внимателен, тактичен и дипломатичен, впоследствие се оказа и прекрасен специалист/, ми зададе твърде озадачаващ, почти риторичен въпрос:

„Синът Ви няма някаква алергия, нали?“

Това наистина абсурдно обстоятелство ме подлуди и атакувах  светкавично хирурга:

„Докторе, какво говорите?…Преди операцията специално се срещнах със старшата сестра, която отбеляза в документ алергията на сина ми!“

Рутината, а вероятно и донякъде професионалната деформация на лекаря му помогнаха да запази самообладание и той още по-изненадващо и за себе си, и за мен, сподели:

„Вероятно е станало объркване/!!!/ …А аз се чудех защо синът Ви пие в момента/!/ тези лекарства!“

Схващаш ли, бедни българино, на какво може да бъде подложено детето ти и с какво изпитание трябва да се бори съдбата ти, за да те съхрани жив – и теб, и децата ти, и близките ти? Подобна „практика“ не е изненадваща за нашето здравеопазване. Практика, която убива, умъртвява, но никога няма отговорни, потърпевши и наказани. Не бях в състояние да премълча тази ужасяваща, опасна безотговорност и поисках специална среща с хирурга. Той внимателно, търпеливо  и с очевидно притеснение  изслуша тирадата ми, която беше приблизително следната:

„Докторе, не мога да Ви го спестя и да не споделя с Вас огромното си възмущение от престъпната безотговорност и нехайство на субекти от екипа Ви! Вие вероятно сте прекрасен хирург и човек, но следващия път това Ви реноме и авторитет ще бъдат тотално и светкавично сринати от евентуалните действия на една медицинска сестра…Но когато пациентът Ви издъхне на операционната маса, виновникът ще сте Вие! Вероятно не по-малко виновен ще бъде и анестезиологът! Позволявам си да Ви споделя, че ако зависеше от мен, тази медицинска сестра веднага би трябвало да понесе най-тежкото и административно, и дисциплинарно наказание!

Нямаше място за друга реакция, освен:

„Съжалявам!…Ние се стараем периодично да прилагаме строг контрол върху работата на екипите, но виждате, че не съвсем успяваме…Ще имам предвид случилото се…!“

…Дали е „взето предвид“ случилото се в отделението на луксозната „Токуда“ нямам информация. Изкушавах се дълго време от желанието да внеса „Оплакване“ до ръководството на болницата, но реших, че няма да има никакви последствия за виновните, изхождайки от абсурдността на времето, в което живеем.

„Всеки да се спасява поединично!“ си остава в сила. Но нали някой в тази държава трябва да бъде загрижен за здравето поне на децата ни!

Втори абсурд в „Токуда“, утвърдил се като постоянна практика, предизвикала  напоследък интереса на медии и протеста на пациенти:

Преди операцията връчват на сина ми с изискване за личния му подпис пакет документи, сред които и такъв за прословутия „Избор на екип“ със съответната изискваща се сума за този „избор“. И младият пациент, несхващащ /но дори и да я беше схванал, какво от това?/ хитринката, разбира се, ги подписва. Естествено, никой не му предлага никакъв „избор“, но той си плаща за това! Непосредствено преди изписването в кратък „диалог“ със злополучната „старша сестра“ попитах защо трябва да плащаме за „избор на екип“, след като такъв никой не ни е предлагал! Сам разбираш, скъпи Читателю /не дай Боже бъдещ пациент/, че сестрата нямаше друг избор, освен да приложи, вбесена от поведението ми,  стратегическото „нападението е най-добрата отбрана“:

„Ъ-ъ-ъ…Какво искате…Пациентът е запознат предварително с изискването и е положил подписа си!“

Нямаше и какво друго да отговори! На това му се казва чист рекет и цинизъм! Унизително и срамно е, нали! Дано някога, някой има волята и силата да го промени! И този „някой“ мъдро да съобрази, че „куфарчето“ трудно ще му бъде предложено, ако такива като мен и теб пуснат листче с чуждо, не с неговото име. Ако изобщо поумнее някога избирателят, а и манипулирането на избори остане в историята, /което си е чисто  успокоение за невежи!/

Тук си позволявам да направя едно /надявам се уместно/ отклонение, като цитирам  древния философ Клод Адриан Хелвеций, живял и творил през втората половина на 18-ти век. Та френският мислител казва по отношение адекватността на закона на обществения интерес, в случай че ако с изменението на интересите на държавата и обществото не се изменят и тези закони, те „непременно трябва да доведат държавата до нейното пропадане“!

Силно се надявам интересите на държавата да не са се променили до степен, игнорираща живота и интересите на нацията ни, а интересите на обществото да не са претърпели такава еволюция, че да са зачеркнали всички човешки ценности, съхраняващи живота ни. Защото в противен случай всички сме обречени на гибел.

В заключение:

„…Не върху почвата на лукса и богатствата, а върху тази на бедността растат най-възвишените добродетели…Всеки, умножил своите нужди, е дал на тиранията залог за низостта и подлостта си. Добродетелта, която се задоволява с малко, единствена е пощадена от покварата. Именно този вид добродетел е подсказал отговорът, който е дал на английския министър един аристократ, отличил се със своите заслуги. Тъй като дворът имал интерес да го привлече в своята партия, Валпол /министър-председател на Англия -18 –ти век/ отишъл да го намери:

„Аз идвам – казал му той, – от страна на краля, за да ви уверя в неговото покровителство и да изразя съжалението, което той изпитва, че още не е направил нищо за вас и да ви предложа един по-подходящ за вашите заслуги пост.“

„Милорд, – отговорил му английският аристократ, – преди да отговоря на вашите предложения, позволете ми да поръчам да ми донесат вечерята и да се храня пред вас.“ В същия момент му поднесли ядене от кълцано месо, подготвено от остатъците на печеното овнешко, което ял на обяд. Тогава, обръщайки се към Валпол, казал:

„Милорд, мислите ли, че човек, който се задоволява с подобна храна, е човек, когото дворът лесно може да спечели? Разкажете на краля това, което видяхте; този е единственият отговор, който мога да дам.“

Изводите от всичко горесподелено, почитаеми Читателю, направи сам!

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“

 ГЛАВА ТРЕТА

„И АЗ НЕ ЗНАЯ КАКВА Е ПРИЧИНАТА!“

 

„През целия си живот човек

трябва да се учи как да живее,
а още по-удивително е,
че през целия си живот
трябва да се учи как да умре“.

Сенека

                                                                                                                                                                                                             

 Оказва се, че нашият човешки ум е непрактичен. Става престъпно бездеен и подхранва фатално чувството ни за самосъжаление и безпомощност. Така похабява дълбоко заложения у него потенциал за съобразителност, бързо действие, за изискване на отговорности, за споделяне на проблеми и свръхентусиазъм за разрешаването им. Когато чувстваме, че губим близките си, у нас избликва неистова, болезнена необходимост да им помогнем, да ги спасим.  И не осъзнаваме, че изкристализира с пълна сила собственото ни невежество, експлоатирано изцяло от субекти, следвали методично консуматорските си нагони.

Със страданията на майка ми и нейната смърт осъзнах гибелната сила на това невежество, демонстрирайки го несъзнателно, когато предоставяме възможност да ни манипулират нечисти души, без да изразяваме нашето негодувание и протест. И се оставяме да ни влече силата на доверието. Животът е доказал, че колкото по-примитивно е едно общество, толкова повече намалява силата на доверието – в човека, в институцията. Нека се запитаме тогава кое човешко същество олицетворява този примитивизъм – това, което е достатъчно дряло и мъдро, готово да гласува някому доверие, или онова, което не се нуждае от него?

Като всички българи с моите близки се доверихме безапелационно на „бялата престилка“. Тази сляпа вяра съкрати многократно живота на майка ми. И нищо не можеше да оправдае степента на нашето невежество. Кой беше виновен? Самите ние, обкръжаващият ни свят, държавата, системата, бита ни, нашата неосведоменост, необразованост! Но можехме ли и трябваше ли всички да нагазим в дебрите на медицината, за да сме сигурни за собственото си здраве?

 * * *

 Краят на месец март. Денят е скован в убийствен студ, примесен с бръснещ, вледеняващ вятър. В полутъмното и неприветливо подземие за прием на пациенти в УМБАЛ /Университетска многопрофилна болница за активно лечение/ „Александровска“ лъха на застоял, влажен въздух. Стените са отвращаващо мръсни, с наслоени по тях мазни на вид, тъмни петна. Върху някои от вратите на кабинетите има табели с надпис: „Свободен прием“ или „Платен прием“. Всички скамейки са заети от болни, предимно възрастни хора с мътни, отчаяни погледи. Има и правостоящи, пристигнали да търсят лек от далечната провинция. Разговарям с един от тях, пътувал дотук около четири часа и очакващ реда си от цели два часа – повече от оптимист, съхранил доверие към системата. Но няма ред. Никой не знае къде и кога да влезе. На хаоса не издържат по-емоционалните и хвърлят безплодно словесния си гняв в пространството. Никой не обръща внимание на това. „Късметлиите“ все пак чуват името си след безрезултатно обхождане и почукване по вратите.

Тук е и майка ми. Чакала е дълго. Седи смирено, смутена от безразличието на болничния персонал. Държи кофичка кисело мляко и с чувство за вина за нарушаване на странно кои „правила“ тук, се опитва да „обядва“. По същите тези правила недалеч в тъмния ъгъл „обядва“ самотна черна котка, заровена в млъсотии и захвърлени кутии. Виктория е хоспитализирана още вчерашния ден и би трябвало да се ползва с предимство. Но вчера никой не обясни, че редът изисква и преглед при анестезиолог. Иначе щеше да си спести днешната гавра.

Най-накрая анестезиоложката склони да се яви. Пристигна като лъвица – със самочувствие на недосегаем. И беше недосегаема. Влезе и заключи вратата. Болни светкавично окупираха кабинета й. Когато й хрумна, отвори и избирателно „покани“ някои от чакащите. Но очевидно липсваха бременни и инвалиди с предимство. Майка ми беше повече от изтощена и не можеше да чака повече. Пък и нали беше тук по заръката на „лекуващия“ професор, не по своя собствена воля.

Демонстрираният наш „балкански“ стил на работа, властващ във всяка наша институция, никога не ми е допадал, но най-вече от съжаление и съчувствие към майка ми реших да се намеся. Почуках и си позволих да вляза при анестезиоложката без покана, за да обясня ситуацията около хоспитализираната пациентка. С гневен поглед тя ме отпрати веднага навън. След нова „пауза“ изчезна от кабинета и се яви отново със списък на пациенти, който закачи на вратата. Но името на майка ми не фигурираше в него. Това обстоятелство ме изненада. Чакахме повече от два часа, колкото току-що пристигналия от провинцията пациент, с когото беседвах. Майка ми беше и най-възрастната от чакащите. Но това ни най-малко и далеч не беше в нейна полза. Чувството ми за справедливост надделя и се втурнах отново в анестезиологичния кабинет. Лекарката беше отново сама и едва ли очакваше второто ми посещение. Попитах защо Виктория не фигурира в списъка, след като ни изпращат при нея изрично от Урологично отделение, изрично от „лекуващия“ лекар. Случаят беше спешен, пациентката продължаваше да кърви, констатираната хематурия според професора е „фатална“, ако веднага не се предприемат адекватни мерки. Но всички мерки в това болнично заведение бяха толкова „бързи“ и „адекватни“, че ни изправиха на нокти, притеснени не толкова за нашето психическо оцеляване, застрашено от абсурди, колкото за физическото оцеляване на нещастната ни майка.

Последва сцена, която вцепени всички посетители в подземието. Анестезиоложката скочи, вбесена от „нахалството“ми и направи всичко възможно да „приобщи“ към скандала колегите си. При умишлено отворена врата се разрази буря. Нямаше логично обяснение за поведението на лекарката и отношението й към майка ми. Тя набързо се свърза по телефона с дежурната в УРО медицинска сестра и крещейки с фалцет „обясни“ следното:

„Как може тук една луда, която сте изпратили, да ми вдига кръвното!…Професорът й казал, че майка й ще умре, защото ще й изтече кръвта…! Аз си имам достатъчно работа, за да се занимавам с тях…направете нещо!…“

Нищо не разбирах. Нищо не можех да проумея. В една истинска лудница аз се оказах единствената „луда“. Тази жена си позволи да наруши безобразно всички изисквания и правила, всички норми, отнасящи се до лекарска етика и морал, до „лекарска тайна“ и пр., и пр…Крясъците й огласяха цялото подземие, майка ми слушаше всичко това и гледаше като дете…Професорът казал, че тя „ще умре!“…Кресчендото на откачената лекарка проби слуха и на майка ми, и на всички пациенти в подземието.

Това беше чисто престъпление! Подобно поведение беше нагло, цинично, долно и античовешко! Какви ти правила, каква ти лекарска етика, какъв ти морален кодекс, каква ти „Хипократова клетва“! Всичко се срина из основи и за нас, дъщерите на Виктория, които искахме да сторим и невъзможното, за да помогнем и успокоим мама, и за самата нея, която не вярваше на очите и ушите си, защото, макар и възрастна, беше интелигентна, образована за времето си българка, беше свръхетичен и благороден човек и ужасът, който се разигра пред нея, не се вместваше в никакви човешки норми. Та тя просто се възползваше от своето изконно право да търси спасение за здравето и живота си. Да го търси сред личности, които сами бяха избрали трудното поприще, дори бяха се клели да бъдат човеци!

Имаше ли Виктория някаква вина за тоталното опорочаване на системата? Не, не и не! Но тя се оказа потърпевша от самото начало на постлания с мъртви души, неин собствен път към Ада.

…Махнах с ръка и поведохме мама към болничната й стая. След разигралия се цирк изненадващо ни извика самата анестезиоложка, за да ни „обясни“, че в УРО ще предприемат необходимото за пациентката. Озадачи ме бързата промяна в поведението и смекчения й тон. Вероятно си имаше причини за това! Разбрахме ги по-късно.

Преди да напуснем „приемното“ отделение се разигра друг шокилащ епизод. Медицинска служителка изтласка повече от грубо през вратата на един от кабинетите полусляп старик. „Изпращаше“ почти нищо невиждащия пациент към кабинет извън централната болнична сграда, където да направи изследвания. Ругаейки го, че „й губи времето“, му навря енергично в ръцете някакви документи, част от които се разпиляха по пода. И се скри в кабинета си.

Нещастникът се подпря до стената и като безпомощно, наранено зверче отправи към братята си по съдба, присъстващи в подземието, своя отчаян, жалостив, съкрушаващ всяко човешко същество зов за помощ:

„Хора, моля ви се, някой да ми помогне и да ме придружи!…Не мога сам да отида!…Ще ви платя за услугата, само да ми помогнете!…“

Това беше нечувано! Сцената се вряза в съзнанието ми и няма излизане оттам. Случваше се в началото на нов век, в една драпаща за цивилизованост страна от т. н. Европейски съюз, където уж беше държавна политика, но всъщност умело симулирана „специалната“ грижа за „хората с увреждания“, а глобалният свят като че ли се тресеше и бореше за оцеляване на планетата и човечеството.  Но каква част от това „човечество“ бяха безпомощният, полусляп старик, кървящата ми майка и всички нещастници, наредени по пейките на болници и клиники, обречени на обида, гняв, цинизъм и гавра? Разбира се, нищожната част от това човечество.

Материалният свят ще погуби духовния. Изричали са го мъдреците на планетата.

„Самото човечество, развивайки се циклично, понастоящем се намира в период на върхов материален прогрес и принизена духовност“ – казва го не някой друг, а един от великите религиозниводачи в непал, натрупал колосални знания за произхода и развитието на човешката цивилизация – Бонпо Лама. Според него „…тялото и особено мозъкът трябва да са съвършени и да са на нивото на неговия дух.“

Може ли човешко същество, лишено от чест, съвест и морал, да владее духовността, онази духовност, за която учени твърдят, че владее и контролира психическата енергия до степен, с каквато древните атланти са изграждали емблематични за древните цивилизации монументи? Колкото и неудачно да изглежда това сравнение, нали именно пак от човешко същество зависи създаването на благоприятна духовна атмосфера, оказваща неоценимото си въздействие върху психиката на всеки човек, имал нещастието да изпадне в позицията на „пациент“, което пък от своя страна оказва положително въздействие върху всяко едно лечение. В този смисъл има ли право да решава или влияе върху живота и здравето на човешко същество друго човешко същество, което провокира смущаваща въпросителна относно нивата на съвършенство на неговия „мозък“ и „дух“?

Нашата медицинска наука и практика в състояние ли е изобщо да датира старта на създаване на подходяща духовна атмосфера и психоклимат, залегнали в отношенията лекар-пациент и играещи съществена, не второстепенна роля в методологията на медицинските грижи и лечение на болния? Какъвто и да се окаже отговорът, ясно е едно – когато се съчетаят непохватен ум и липсата на морал, бедствието е гарантирано.

 * * *

 Да направим опит за тълкуване на разигралия се екшън в приемното отделение на „Александровска“ през зимата на 2009 г., изводите от което ще илюстрират за пореден път и  красноречиво картината на моралните норми и хуманността в българското здравеопазване.

Нашата майка, пациентката Виктория, вече беше хоспитализирана. Всъщност, за дежурната анестезиоложка тя вече е „бита карта“, изконсумирана сума, невместваща се този ден в личните планове и джобове на лекарката. За нея по-съществен актив представляваха другите чакащи пациенти, от които има какво още да се отчете, получи и вземе. Колкото повече, толкова по-доходоносно. А възможностите за всякакви „активи“ трябва да се използват максимално. За анестезиоложката лепнатият на вратата на кабинета й списък вероятно изиграва ролята на морален еквивалент на действията й. Но по-страшното, съдбоносното е, ако тези действия, тези принципи, това поведение са съпричастно и негласно споделяни, а, не дай Боже и провокирани от значимите, влияещите върху дейността на това и подобните нему здравни заведения фактори и висшестоящи в йерархията субекти, които с желязна ръка диктуват и покровителстват неписаните правила.

Анестезиоложката категорично отказа да приеме за консултация изпратената й хоспитализирана пациентка, като, неясно в чий интерес, изкусно скандализира своя отказ. Поведението й с нищо не може да бъде оправдано. Но по-голямата гавра с болната прави „лекуващия“ професор, който я изпраща в приемното отделение в качеството й на вече приета в здравното заведение болна. Защото предишния ден са „пропуснали“ да изпълнят докрай ангажиментите си. Оказва се, че след извършения „пропуск“ Виктория е трябвало да бъде консултирана от дежурен в самото урологично отделение анестезиолог, което на практика не се случва. /По-късно това не се случи и с дежурния пулмолог./ Вероятно това е бил и тайният коз и самооправдание на скандалната анестезиоложка.  Друго логично обяснение няма. Но ако лекарката неоснователно отказва да приеме въпросната пациентка, не трябва ли да понесе своето наказание? И изобщо има ли „наказание“ за нарушения и престъпления в българското здравеопазване?…

Когато споделих мнението си с дежурната медицинска сестра, с която се проведе злополучният телефонен разговор, за „предимствата“ на хоспитализираната болна, тя хрисимо се съгласи:

„Да, Вие наистина сте правилно информирана, но явно е станало недоразумение“.

За нещастие „недоразуменията“ се оказаха вклинен принцип в дейността  на здравните  ни заведения. А по-късно фактите доказват, че всички тези „прегледи“ в приемното отделение са чиста формалност, но поне оправдават възнагражденията на губещите времето си специалисти.

* * *

 …Какво пък, нека се изпробват и колегите. Попаднал ни е подходящ обект за експерименти. Загубата не ще да е голяма – жената отдавна е минала 70-те…Унесен в клинични пътеки и бъдещи парични приходи, професорът забравя своята „Хипократова клетва“, ако изобщо помни за нея, ако тя изобщо има някаква стойност и значение. Загърбва всякаква хуманност. По дяволите и клетва, и хуманност!…Тук се открива златоносно поле. Да действаме!…Първа клинична пътека…, втора клинична пътека…,трета клинична пътека – изконсумирани са за седмица. Без свян, без страх, цинично! Резултатът – една негодна, умираща човешка плът!

„Господин професоре, какво се случи, че само за два дена бъбреците престанаха да функционират?“

„…И аз не зная каква е причината!…Госпожо, колко пъти да ви обяснявам – нали спряхме кървенето...-многократно повтаря в кабинета си професорът, вече неудържащ емоциите си. – Спряхме ли го?…Спряхме го!… – вярва си професорът и не признава никаква вина и грешка. – Нали това беше целта?“

Да, на пръв поглед това беше „основната цел“ на професора. Но дали една необмислена транс-уретрална резекция беше най-подходящият, научно-обоснован и изпитан метод за „спиране на кървене“? Не, разбира се. Тя беше добре обмислен експеримент, лишен от всякаква хуманност.

„Добре, г-н професоре, как по принцип се спира това кървене?“

Ученият не беше подготвен за подобен изненадващ и за него може би недопустим, изтърван от устата на „невеж“ човек, въпрос. Разбира се, кървенето по никакъв начин няма да се спре с ТУР /транс-уретрална резекция/. Напротив – създава се възможност за отпушване на тотална инвазия на кръвопотока със светкавично рецидивиращи туморни клетки. Но професорът продължава „обяснението„ си, вече нервно фъфлещ неразбираема за мен медицинска терминология, от която само успях да разбера, че един от начините за хемостаза /кръвоспиране/ е…“с ток“!

„Повърхностно разположените, малки тумори се отстраняват чрез електрокаутеризация с помощта на цистоскоп – пише в медицинската си енциклопедия Робърт ротенберг. -…При екстензивен растеж на силно злокачествен тумор, ангажиращ значителна част от пикочния мехур, се отстранява целия мехур /цистектомия/“

„А Вие как я спряхте, с ток ли?“ – последва наивният ми въпрос.

Очевидно беше, че този диалог и въпросите ми дойдоха „в повече“ на учения и той изгуби самообладание. Защо ще спира кървене с ТУР?…Тук нямаше как да отговори…тук ученият леко се обърка. Констатираният тумор не беше „малък“, не беше и „повърхностен“ с кървящи съдове, изискващи само електрокоагулация. След всички изследвания и диагностицирания, които науката беше напъхала в ума и ръцете му, и които с настървението на лешояд употреби, професорът има наглостта да заяви, че „не предполага, че е толкова голям“!

А защо най-членоразделната му думичка, на която акцентира, беше „ток“? След като извърши ТУР! Е, в крайна сметка туморът се оказва доста голям. Но…“цистектомии на възрастни хора отдавна не се правят“ – беше заключил професорът. Тогава? Какво беше решил, каква беше за него алтернативата? Коя концепция и методика според него беше най-подходящата, обусловена от науката и хуманността?

В този момент вече не разсъждавах трезво, за да попитам учения с цената на какво беше спрял кървенето? Единственият възможен отговор на пропуснатия въпрос: с цената на отравяне на организма и бърз летален изход.

Професорът е в капан, но е изиграл всичките си козове. Резултатът – увредена до смърт пациентка…Къде е отишла онази част от собствената му личност, формирала съзнанието на този човек? Колко дълбоко защитени там са останали категории като личен морал, етика, човеколюбие? Имат ли място в духовното скривалище на професора както клетвата, така и обществените морални норми?Как съжителстват те с амбициите му за успехи и слава? И как се вместват тези амбиции в личния му морален кодекс, в дълга и отговорността за живота на пациента и за собственитехму действия? Или всичко е атрофирало безвъзвратно, щом като си готов с лекота да разрушиш една силна вяра, една необхватна надежда за живот и в крайна сметка физически да досъсипеш за часове този живот, съдбовно орисан на страдание?

Къде остана онова „величие в мисленето, дълбочина в чувствата, силата и последователността в действията, за които копнее преди три века още великият Гьоте?…Или и тук ще съзрем само неловък исторически паралел?…

Другите колеги от лекарската свита „не ме забелязват“ из коридорите на клиниката. Нямат и какво да споделят. Абсурд е да дават информация за състоянието на пациентката и самите „лекуващи“ я лекари. Всичко се върши тайно и на тъмно. И обяснения никому.

„Необходимо е незабавно и публично да признаваме провалите си, без да прикриваме допуснатите грешки. Много по-важно е да се научат фактите от една неуспешна операция, отколкото за дузина успешни“ – пречистващо, но безполезно пренася историята апела на австрийски учен-хирург.

Суетата и ламтежът за пари и слава са обсебили българския професор.

„Аз за две години постигнах много, а ти…? – гордо заявява той в конфликт със свой колега и не къде да е, а по време на визитация пред смутените погледи на пациентите си. Изисква се много „самочувствие“, безочие и наглост, за да декларираш „успехите“ си и да демонстрираш превъзходството си пред по-низш в йерархията в присъствието на хора, гласували и нему същото доверие, едва кретащи във физическото си оцеляване, да забравиш правилата, но и да подцениш подмолните камъни из пътя, по който си поел. Болният се обръща с надежда за изцеление и тази надежда лекарят е длъжен да поддържа винаги. Тесният контакт, основан на пълно доверие на болния към деловите, професионални и морални качества на лекуващия лекар, е един от важните фактори за успешно лечение. До тежки последствия за пациента може да доведат безотговорните слова на лекар не само по отношение на „неизлечими“ болести, но и по адрес на свой събрат в професията. Но остава впечатлението, че някои лекари, в частност професорът, както и анестезиоложката от приемното отделение /а оказа се и по-висшестоящи в тази сфера/третират своите пациенти като немислещи и нечувстващи същества. И изключват, че под нечии злокобен скалпел може да попаднат собствените им майки, синове и дъщери.

…Беше ясно, че част от онова, до което е достигнал с постиженията си австрийският предшественик на професора, „за две години“ той е успял да опропасти исъсипе. И все пак отговор за постигнатите „резултати“ в „лечението“ на виктория вероятно ще даде в научен труд или монография, каквито според негови колеги „дописва“ и доуточнява в служебния си кабинет в миговете между операциите си и затихващите надежди на своите пациенти.

Животът ни е наложил морален императив: „Не убивай невинен! “  Но майка ми не беше невинна. Тя беше живяла повече от 70 години и в това се състоеше вината й. Наистина ли в здравните ни заведения всеки „непривилегирован“ пациент над 70-те е обречен на гибел? Що за общество е нашето? Възможността чрез една възрастна нещастница, по волята на съдбата попаднала в ръцете ти, да осигуриш за себе си и евентуално за службата си няколко хилядарки от НЗОК,  до каква степен гарантира на професора напредък в кариерата и израстване в йерархията? Или придобитите в повече материални „активи“, респ. парите и тук са задължителният атрибут за това израстване, наложил се трайно в нашето развитие.

Кои са покровителите, бдящи върху тази схема?

Съвременната медицинска наука и обществото ни биха ли оправдали подобно поведение?

То гарантира на майка ми бързо, ежечасно умъртвяване, което тя понасяше като разпнат Христос. И с вяра в професора и екипа му до последния ден на престоя й в болницата. Природата й в тези дни я беше възнаградила с нужната енергия, оптимизъм, жажда за живот, вяра в доброто и в бъдещето. Преди каквато и да е лекарска намеса я придружавах в разходките й из коридорите на отделението, където тя с притаен дъх и скрита надежда наблюдаваше бавните, отмерени движения на вече оперирани по-млади пациенти. Искаше да бъде смела и силна. Вярваше и на себе си, и на бъдещите й спасители…Един ден пусна внезапно ръката ми, отскубна се от мен и с бързи крачки и изпънато тяло хукна пред мен с някаква детинска жизнерадост, сякаш искаше да каже: „Нищо ми няма…Ще издържа…Ще се оправя…!“

Виктория беше перфектната „пациентка“, изхождайки от характеристиката на латинския произход на този термин – „търпелив“. Беше дарила своето „Аз“ в ръцете, знанията и съвестта на един доказан професионалист, когото моето дълбоко и фатално невежество в първите мигове приемаше като бог, подведена от сияйната му усмивка и светкавично изразена готовност да „помогне“ на болната. Тази негова готовност поражда възхита, дори учудване – как е възможно с широко отворени обятия да приема безусловно /!/ една проблемна онкоболна? Не беше длъжен да стори това.

Но още на секундата професорът си е изградил стратегия – това е подходящият пациент дори и за най-рискованите манипулации, които хирургията може да си позволи. И никой няма да го обвини, ако нещо се провали. А той е достатъчно образован и опитен, за да пресметне майсторски евентуалния риск, от, оказва се, непрепоръчвана за конкретния случай от никой негов колега, операция – Ту ТУР /туморна транс-уретрална резекция/. Но знанията му са достатъчни, за да се довери на своите преценки. И манипулативният му ум е дотолкова перфектен, че промива до дъно, с убедеността на Галилей, приспаните ни мозъци, удавени в собственото си страдание:

„Ще спрем кървенето!“ И благодарните дъщери са трогнати от вниманието. Дълбоко унесени, като в хипнотичен сън…     

 Кратък речник на медицинските термини:

 резекция – метод в хирургията, открит и практикуван от знаменития австрийски хирург Теодор Билрот /A. Th. Billroth/ 1829 – 1894/;

 електрокоагулация – слепване на частици, главно в колоидни разтвори, което води до образуване на утайка; мека, полутвърда маса, гел;

 инвазивност – способност за проникване и растеж в околните здрави тъкани /което ги руши/, характерна за злокачествените тумори;

 Следва продължение!
"
Title: Неща от bonchina 10
Post by: Nadia on January 02, 2017, 11:08:59 PM
Десетото, което ви давам тук от нея е:
"„Партийна“ ретроспекция в компанията на Владимир Кузов и Татов съветник



Поредната ми среща с теб е провокирана от интервю на журналистката Люба Кулезич с ексдепутата от партия „Атака“ и първия осъден /условно/ за педофилия бивш депутат Владимир Кузов, както и с политическия съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров. С настоящите редове споделям и личните си впечатления от прилагане на партийните принципи на „столетницата“, сред които най-важният е кадруването – решаващ и от съществено значение за реализация на „политическата

технология за борба с противника“, както я нарича г-н Чакъров.

Дискриминацията в обществото на социализма, прилагана по отношение на личности с „различна сексуална ориентация“ и превръщането им в мишени по силата на тази „технология“, но и възползвайки се в повечето случаи от тяхната „силна професионална и интелектуална позиция“ /случая с Атанас Свиленов по думите на г-н Чакъров/, е гаранция за успехите в това кадруване. То има за цел БКП да се изгражда само от верни, предани, надеждни кадри. Което обстоятелство я и предпазва в онези години от опасността да бъде обвинен политическия й елит, а и самата БКП в „политически деградирала класа“.

Абсолютно се солидаризирам с изявлението на Костадин Чакъров, че за изграждането на „кариера“ в структурите на БКП в минало време необходимото и най-важно условие е „заемането на низов пост по местоживеене“.  Наблюденията върху живота на БКП и последвалите констатации доказват подобно твърдение.

Няма как да се оспори фактът, че БКП имаше в редиците си най-добрите кадри. И както стана ясно, една от причините е: –  безкомпромисно високите критерии за членство в нея. Приемаха се най-умните, най-надеждните…, „най-“ във всяко отношение. А създаването на такива кадри е дълъг и сложен процес, технологията за който столетницата беше усъвършенствала до перфектност.

„Култивирането“ на един истински комунист изискваше изключителни предпоставки:

Произход: здрава, „прогресивна“ среда на трудолюбиви, честни, скромни, предани на Партията родители;

Бащата: проповядващ комунистическата идея до смърт, бивш ремсист, ятак, участник в съпротивителното движение фронтовак, основател на ТКЗС;

Майката: ярък симпатизант на БКП, образована, отлична домакиня, съпруга и майка, със строг морал – гаранция за доброто възпитание на бъдещ кадър;

Дядото: активен борец против фашизма и капитализма, раняван септемвриец, беден до просешка тояга, но честен и верен комунист;

Ако отговаряш на тези „критерии“, Партията амбициозно и негласно започва да работи върху твоето „изграждане“: бил си „активист“ още в пионерската организация, ставаш комсомолски секретар в родното си място, дори ставаш „съветник“, макар че все още не разбираш значението на това словосъчетание, изпращат те в партийна школа по „комсомолско строителство“. Без да съзнаваш, някой е след дирите ти през всичките тези години и чака удобния момент, за да те „поеме“. Ако се поддадеш, разбира се! И ако не го сториш веднага, ако не се поддадеш в уречения от тях момент, като станеш светкавично член на БКП единствено съобразно тяхното желание и нужди,…жална ти майка. Ще те преследват, докато могат…

В бъдещи срещи ще ти споделя как точно става това, почитаеми приятелю-Читател!

Бъди здрав и жилав!
"
Title: Неща от bonchina 11
Post by: Nadia on January 02, 2017, 11:19:27 PM
Ето едно друго от нея:
"Два любопитни диалога с новобогаташ и с млад българин – за самочувствието, парите и прехода



Неотдавна бях свидетел на сценка, в която се изумих от желанието на млада българка да скрива националната си принадлежност. Млада жена, почти девойка, придружаваше свой приятел – гост от чужбина, в търговски обект в столицата. По време на покупката на чужденеца тя упорито мълчеше, докато той се мъчеше да обяснява на български какво иска да закупи от магазина. Но без да иска се „издава“, когато обстоятелството наложи спешно да се намеси в разговора между продавачката и клиента й. Лично за мен такова поведение е унизително за самата българка, но тя очевидно не съзнаваше това. Чуждопоклонничеството и липсата на собствен „избор“ във всяко отношение винаги е било във вреда на собствените ни интереси като българи и нация. Първопричините за подобно явление се коренят дълбоко в механизмите за  функционирането на държавата и живота на самото българско общество – на традиции, ценностна система, възпитание, приемственост между поколенията и т. н., но тази сложна материя не би могла да бъде вместена тук и не е предмет на разговора ми с теб, почитаеми Читателю. Но със сигурност това поведение доказва повече липсата у младата жена на каквото и да е самочувствие като българка, отколкото присъщото желание на младото поколение да се прави на „интересно“.

За мен любопитство провокира последвалият диалог между собственика на магазина – бързо изкачил се в социалната йерархия новобогаташ, ощетен откъм красноречие,  и неговата наемничка-продавачка:

- …Да, ще се крие, защото няма чувството за…

- …за национално самочувствие – помага му продавачката. – Ако го има, то се проявява винаги и навсякъде. А ако не успеем да го съхраним, предаваме и нация, и родина, и родители, а най-вече – себе си.

- Откъде да го има? – риторично вметва „шефът“. – Като 500 години са ни тъпчали турци, а 45 години – комунисти. /Не беше прецизен – още два века са ни тъпчали „византийци“!/бел.ав./

- Има го! Но се придобива чрез възпитание преди всичко. Съществена роля играе и обществената, и семейната среда, и училището… – уточнява продавачката. – Но кой го е грижа за възпитанието на младите в последните години?

- Лишиха ни от всичко…и от това/!/…-расте възмущението на новобогаташа. Нямахме нищо. /Впоследствие дълбоко си противоречеше с твърденията!/

- Така ли? Аз имах. Бях от средната класа.

- Говориш като майка ми. Какво си имала? – „атакува“ шефът.

- Не бях бедна като днес. Имах всичко, което в онзи момент ми е било нужно. И бях спокойна и доволна. А ти ако не си имал, запитай се защо!

- За да си била от средната класа, е трябвало да имаш фабрики, предприятия, бизнес – демонстрира дълбокозаложеното си частнособственическо чувство богаташът. – Нямаше средна класа.

- Не, имаше! – не се предава наемничката. – И живеехме по-човешки. Но ако средната класа се идентифицира според теб чрез наличието на бизнес, то днес ти би трябвало да си от тази класа с твоя бизнес.

- Не, не съм от средната класа…Трябва да имам милиони, за да бъда неин представител. /Ако милионерите в България бяха представители на „средната“ класа, то кои тогава бяха „богаташите“?/ бел. ав./

- Щом като ти не си от нея, то тогава аз от коя съм…аз, продавачката? Днес аз съм на най-ниското стъпало…по-ниско и от него, под „минимума“.

- Трябва да има производство, бизнес…/Тук „шефът“ зацикли в собственото си противоречие. Отрича „онова“ време, отнело ни „всичко“, а се възмущава от днешното, което „нищо не произвежда!“/ А какво се произвежда? Аз предлагам само чужди стоки. Магазинът сякаш не е български.

- Но решението е лично твое. Защо си скрил под щандовете българските вина? Защо предлагаш само 2-3 вида ракии, а всичко останало е чуждо? За да прилича магазинът ти на български, предлагай българското!…Преди имаше и производство, и износ. България дишаше преди всичко с хранително-вкусова промишленост. Сега хрупкаме жилави изкуствени плодове и зеленчуци откъде ли не. А ако се яви нещо „българско“, то чуждата конкуренция, толерирана от собствената ни държава, го смазва с нелоялността си в ценообразуването…

„Бизнесменът“ не беше в състояние да „събеседва“ повече спокойно с наемничката си, отправи й няколко нецензурни реплики и се скри в офиса си. За да скрие може би собственото си чуждопоклонничество и липса на национално самочувствие. 

* * *

Диалог между „младостта“ и „старото поколение“

     

-…Можех да пазарувам за препитанието на семейството си всичко необходимо и онова, което пожелая.

- А какво имаше тогава по магазините? Изброй асортиментите!

-  Можех да си купувам хубави дрехи, обувки, козметика.

- Колко хубави? Какви бяха модните критерии тогава? На чужди фирми притежаваше ли нещо?

- Да, носех закупени от Германия /където имах възможност да пътувам/ обувки на „Саламандър“, кожени палта, закупени с валута от Гърция, кожени изделия от Дрезден, Франкфурт на Одер, златни бижута от Москва и Истанбул…Без притеснение купувах на детето си дрехи и храна, …можех всяка година да почивам на Черноморието със семейството си…Още като госпожица притежавах лек автомобил, можех да си го позволя чрез заем с поносими лихви.

- Каква марка? Само от източни страни, нали!

- Да, от източни, но ново производство, не стар, изхвърлен боклук от „западни“ страни!

- Можех да завърша безплатно образованието си, а българската образователна система беше една от най-качествените, особено средното образование, което ни го признаваха и страните с „едрия“ капитал. /А впоследствие обучението на сина ми във ВУЗ гълташе почти всички скромни финансови средства, от които трябваше да се отделя и за битуването ни./  Бях сигурна и законово защитена на работното си място, ползвах се от всички права на гражданин на държавата си. Имах редовен годишен платен отпуск, ползвах болнични, когато здравословното ми състояние го налагаше, ползвах отпуск по майчинство, /добавките за деца продължават да са обидни за всяка нация, имаща претенции за „грижа за младото поколение и децата“.

/Тук въпросите на младежа „оредяват“/

…Бях сигурна и защитена на улицата, поради спецификата на работата си се прибирах вкъщи в малките часове на нощта, без да се притеснявам за живота си, без да се страхувам от грабеж, побой, изнасилване…

…Когато в годините на „демокрацията“ имах „наглостта“ да тръгна по следите на развихрилия се трафик с новородени деца, последваха заплахи за мен и семейството ми, за детето ми, започнаха следствени действия с размахване на белезници, та дори и дисциплинарно уволнение след повече от 15 години предана служба на държавата…     

Ако имаш желание, Читателю, можеш да продължиш и споделиш как се промени твоят живот и съдба в годините на „прехода“! Ще бъда благодарна за това.
"
Title: Неща от bonchina 12
Post by: Nadia on January 02, 2017, 11:51:26 PM
Следващото:

"Българинът плаче и се моли на „бога на разума“



В края на м. ноември 2010 г. в Европейска България един възрастен българин,  за да отговори на въпроса „Какво се е променило днес в България?“, декламира любимото си Ботево стихотворение „ Моята молитва“. И искрено плаче!…Защо? Кой го позволява? Кой го допуска? Да докараш днес един възрастен твой родител до жалък плач, това си е чисто престъпление спрямо нацията! Ще има ли все пак възмездие? И кога ще настъпи?…

Друг, не толкова възрастен българин,  пропътува с трамвай № 20 разстоянието от „Подуяне“ до централни хали с два лева в джоба си. Когато съпругата му поръчва по телефона някаква покупка, българинът отговаря:

„Нямам пари…Купих малко ябълки. Дадох и един лев за метро…Останаха ми само два лева…“

Тези парични единици характеризират социалния статус на една трета от българската нация в началото на 21-ви век. На народа все още му е нужен „хляб“. А когато се нуждаеш от него и от „зрелища“, ти неминуемо си нечий роб. Догодина отново ще ни предложат безвъзмездно /и еднократно/ и хляб, и зрелища, а може би и олио. Такова „благородство“ е задължително, когато се нуждаеш от някого, за да те изстреля светкавично във върховете на политическия „елит“! А след това -  механизмите да се задържиш там са отработени, както и тези, за да скочиш там.

Но тази „представителна извадка“ за жизнен стандарт няма как да бъде и забелязана от политиците и държавниците. През последните 15 години още не съм забелязала такъв да използва обществен транспорт. Някак си не е престижно! Горе ще му се подиграват и обвиняват в липса на „аристократизъм“. А те все пак са нашите, родни аристократи…Пък и всеки да си знае мястото!

МОЯТА МОЛИТВА

Благословен бог наш…

О, мой боже, прави боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже –

мен в сърцето и душата…

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже,

любов жива за свобода –

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина

и гласът ми да премине

тихо, като през пустиня!…

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

 

КАК СЕ ИЗТОЧВАТ ДЪРЖАВНИ ПАРИ?

 СЛАВА И ПАРИ НА ВСЯКА ЦЕНА!

 

Ако човек си направи труда да вникне по-задълбочено и направи „дисекция“ на действията на професора през целия период на „грижите“ му към Виктория, няма как да не остане възхитен от стремежа, усилията и уменията му, вложени при заиграване с епикризите на пациентката. Звучи абсурдно, но се оказва, че всички манипулации са предвиждани, обмисляни, натъкмявани и предприемани така, че да бъдат максимално полезни и използвани и при консумацията на клиничните пътеки, и изготвянето на финалните документи.

Когато се срещнах с бивш шеф от гилдията и му предоставих епикризите на майка ми, реакцията му беше затрогващо откровена:

„Ето, тази е напълно измислена диагноза!“

Измислена, но полезна, върши работа – носи парични средства. В деня на приема на болната в „Александровска“ върху фиша за имунохематологично изследване отбелязаната диагноза е „Ту везице уринарие“ /тумор на пикочния мехур/. Но ако тя бъде експлоатирана веднага като диагноза, фигурираща върху първата епикриза, би било доста наивно, тъй като се проиграват други възможности. Това е и причината тя да не фигурира там. Вместо нея, в първата епикриза е посочена другата, „измислената“ според колегата-медик диагноза – „Хематурия. Ст. пост евакуацио коагулорум“. Терминът „хематурия“ няма как да се избегне, тъй като е основният проблем, довел ни до „Александровска“!

Изходящият номер при първия /действителен, защото има и измислен/ прием е 7655/834. Всичко в действията трябва да бъде обосновано, без никакъв риск за пропуски, респ. компрометиране. Бяха си „запазили“ и подходящ изходящ номер за този прием, но всичко натъкмено последователно по номера и дати. И колко ли главоболия са изтърпели администраторите на болницата в старанието да скалъпват, натъкмяват тези номера и дати, за да има „последователност“ и „логика“ в тях? И старанията им дават плод: всички епикризи са надлежно оформени според изискванията:

„Втори“ прием- 8104/877;

„Трети“ прием – 8729/929;

Колегата им бивш ръководител имаше право – „парите“, а не „болните“ имаха значение!

Професорът предприема първата „уретроцистоскопия“, прониква в пикочния мехур, където намира „множество коагулуми“, които, съвсем разбираемо, трябва да „евакуира“, за да оправдае клиничната пътека. И забележете – едва сега, на 27 март /датата е посочена в епикризата/, „открива/!/ туморна формация в лявата половина на тригонума. Но нека „изненадаме“ тук професора – същата тази диагноза фигурира вече върху фиша с дата 25 март! Но той е старателен и отново „преоткрива“ проблема. Манипулацията се извършва /според документа/ в условията на „венозна анестезия“! Нищо подобно! Самият професор споделя в кабинета си, че действа без упойка, защото „в момента няма такава“!

Адекватно и допустимо ли е подобно извинение?

Би ли го приел някой в медицинските среди и изобщо в медицинската наука?

 Нали самата тя, науката, базирайки се на опита на вероятно разграничаващи се от професора свои представители твърди, че въвеждането в уретрата и пикочния мехур инструменти предизвиква дори у здравия човек неприятно усещане, а при наличие на възпалителни процеси или груба техника – болки. Често провокираните от тях рефлекторни спазми правят невъзможно проникването на инструмент ав уретрата и пикочния мехур. При наличие на патологични процеси, както и от механическите раздразнения на мехура биха възникнали императивни позиви за уриниране, непозволяващи пълненето на пикочния мехур с промивна течност, необходима за провеждане на цистоскопия или друга ендовезикална манипулация. При неуравновесени болни пък с неустойчива психика при подобни процедури често се наблюдава пребледняване на кожата, учестено дишане, падане на кръвното налягане и дори изпадане в безсъзнание.

Документиран случай в медицинската литература съобщава за летален изход на пациент по време на цистоскопия. Причината се оказала реакция вследствие на болка, причинена от въведения в пикочния мехур „оглеждащ“ цистоскоп. Не било налице органично заболяване, способно да предизвика внезапна смърт. Анестезията на уретрата и пикочния мехур прави ендоуретралните и ендовезикални вмешателства абсолютно безболезнени и дава възможност болният да понесе, а лекарят спокойно да извърши необходимите манипулации. Изключително важно е не само да се обясни и внуши на болния, че необходимата инструментална манипулация е безболезнена, но и да се осъществи това на дело. Всички тези рискове поставят под сериозно съмнение логичността в оправданието на професора, както и неговата професионална отговорност и лекарски дълг пред пациента и работата си. Лъжа е отбелязаното в документа поставяне на трипътен катетър и промивна система. Те са на ход едва след извършване на съдбоносната транс-уретрална резекция. И така, пациентката е „с гладък следоперативен период“, „изписва“ се афебрилна, в добро общо състояние, хемодинамично стабилна. Само че „несъществената“ подробност тук е – Виктория реално е изписана едва на трети април!

 В този ден епикризата с гореспоменатите данни от т. н. „първи прием“ не ни се предоставя. И нямаше как да ни се предостави, защото в нея е документирано „изписване“ на пациентката не на 3-ти април, а на 30-ти март! И защо ще я изписват, след като задачата на професора беше хемостаза, а в документа фигурира само „откриване“ и „евакуация“ на коагулуми?

Несъответствията, недоразуменията, объркването, алогичността нямат край. След като професорът откри „туморна формация в лявата половина на тригонума“, подобна диагноза единствено катетеризация и промивки ли изисква според науката, след каквито манипулации я изписват?

При реалното изписване на 3-ти април получаваме епикриза с отбелязан в нея, но на практика засега несъществуващ „втори“ прием! И при този мним „втори“ прием пациентката е постъпила отново с „макроскопска хематурия“, както и при действителния първи прием. И отново, както в първия прием, „за диагностично уточняване и лечение“! И разбира се, все още „в добро общо състояние“. Отново се прониква в пикочния мехур и се „визуализира туморна формация…“ Извършва се и ужасяващата „транс-уретрална резекция“. Според лекуващите лекари начело с професора „следоперативният период протича гладко/!/“ До каква степен, ще видим сами.

* * *

Драмите около майка ми бяха толкова шокиращи, че за нас последна грижа бяха някакви документи. И лекарите прекрасно са знаели това. Преди да напуснем болницата, получаваме единствената епикриза, в която мимоходом прочитам, че пациентката е постъпила „за втори път“! Засега от документ за „първи прием“ няма и следа. Но не обърнах внимание на тази евентуална за мен „техническа грешка“. А авторите се бяха подсигурили – епикризата от „втория“ прием си имаше и изходящ номер – 8104/877!

…Неведоми са пътищата на съдбата. Кой е могъл да предполага, че същата пациентка ще се върне обратно в същата болница, в същата клиника и при невероятния лекарски екип? И от този момент стартират замислите по изфабрикуване на болнична документация, чиято единствена цел е да оправдае действията на лекуващите в източване на НЗОК! Които погубиха скорострелно и майка ми. Колко ли време и интелектуална енергия са похабили за това?

Следва продължение!
"
Title: Неща от bonchina 13
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:04:17 AM
Новините едно време:

"Новини – 1 декември 2010 г.



+ Четирима лекари от УМБАЛ в гр. Горна Оряховица са задържани на 28 ноември, 2010 г. в обвинение за умишлено умъртвяване на неродено бебе /в петия или 6-я лунарен месец/. Двама от лекарите, единият шеф на болницата, са били следени със специални разузнавателни средства още преди този случай. Единият от задържаните в ареста предстоояло да постъпи като шеф на АГО в болница във Велико Търново. Трима от лекарите не са били на смяна по време на раждането. Майка на бебето е 17-годишна девойка, чийто родители не са знаели за бременността на дъщеря си.

 „Аспирирах устната кухина, стомаха…стана ясно, че детето не е живо…Нямаше тонус, не изплака…не продиша – споделя педиатър от болницата. – Плодът беше недоразвит, посинял…“;

 „Това не е жив плод…това е абортиран плод – допълва директорът на болницата. – Промръдванията за нас не са живот!“

Детето помръдва на път за хладилната камера. Транспортирано е в УМБАЛ „Александровска“, откъдето се очаква петорна медицинска експертиза.

+ Казусът „Калина Илиева“:

Заведено е дело срещу ексшефката на държавен фонд „Земеделие“.

Лъже и премиера Борисов, и министър Найденов, и министъра по европейските фондове, че „не е бременна“! Те се чувстват „шокирани и измамени“.

„Тя ме лъжеше, че има тумор…И изведнъж…бебе! Като всички се чувствам измамен“ – заявява премиерът Бойко Борисов.

Според министър Мирослав Найденов този случай е прецедент за България, дава лош сигнал до европейските институции и руши доверието към държавните институции в България.

„Разплащателната агенция е акредитирана структура…Тя е лъгала ОЛАФ…разбирате ли на какво ниво!  – възмутен е  министър Найденов. – Тя ми се кълне във всичко живо, че не е бременна и ми размахва този болничен лист…Не зная това момиче или жена дали не трябва да потърси медицинска помощ. Това граничи с лудост!“

Германия е потвърдила фалшивата задгранична диплома на бившата шефка на държавен фонд „Земеделие“. Води се разследване и от германските власти.

+ Първите 1100 явили се по списък хора с увреждания ще получат т. н. „асистент за независим живот“. За другите „има други програми“- според служители от социалното ведомство. На 1 декември в община „Люлин“ за два часа всички кандидати успяват да подадат молбите си.

+ Народното събрание гласува налог и за най-евтините имоти – данък „Колиба“ за имоти с данъчна оценка под 1680 лв.

Туристическата такса също ще бъде сменена с данък.

+ Депутатът от РЗС Яне Янев внесе 600 хиляди подписа за референдум за нова конституция.

„Преходът се размина с очакванията ни“ – коментира Янев.

РЗС е за: намаляване броя на депутатите; преминаване от парламентарна към президентска република; за свикване на Велико Народно събрание;

Цецка Цачева: „РЗС първо трябва да внесе в Народното събрание „проект“ за промяна на конституцията!“

+ Министър Трайчо Трайков – за подписания меморандум между България и Русия, касаещ изграждането на АЕЦ „Белене“:

„…Няма съгласие за цените…Имаме консултант, който да представи експертната си оценка за нея…За да се реализира проектът, зависи от крайната цена“.

/Цената на АЕЦ възлиза на 6 298 000 000 лв./

„Разчистване на масата“, „Не е обвързващ документ“ – коментират специалисти меморандума.

БСП: „ Можеше да се постигне по-ниска цена“; „Договорената цена е поне с 1 млрд. по-висока и от песимистичния вариант за България“;  „Преговори тип „капалъ-чарши“; „Грандиозен успех за руската дипломация и лично за екс-премиера Сергей Кириенко“;

Бойко Борисов: „Те са нагли и когато всички маски са свалени, пак говорят глупости!“   

+ Част от мощностите на „БРИКЕЛ“ / два от 6-те котела/ за нарушаване на европейските екологични изисквания са запечатани принудително. Не са изпълнили доброволно тези действия.

„Това ще ни принуди да повишим цената на брикетите“ – заявява зам. изп. директор.

+ В София около 1000 лекари, учени, студенти и филмови дейци провеждат митинг-шествие и протестират с балони срещу политиката на правителството.

„Може да се стигне и до гражданско неподчинение“ – заявява митингуващ. 

+ В Източна Европа расте броят на болните от СПИН.  Заразените само в Русия – 470 хиляди. Наричат я „болестта на младите“ – заразените са на възраст от 20 до 40 години.

+ Авторът на скандалния сайт Уикилийкс – Джулиан Асандж е издирван от Интерпол. Обвинен е за „изнасилване“ и „сексуален тормоз“.

Путин за изтичането на информация: „Не е кой знае каква катастрофа.“

+ Българският еврокомисар Кристалина Георгиева е избрана за „еврокомисар и европеец на годината“ според гласуване в годишната класация на електронното издание „Юръпиън войс“.

От „Юръпиън войс“: „Станала е случайно еврокомисар, но е впечатлила с работата си много хора.“

+ Търсенето на петимата моряци, потънали около нос „Емине“, продължава само по суша. Предстои повторен оглед на потъналия кораб.

+ Сняг затваря международно летище в Женева и Лондон.

 Минус 23,6 градуса  – в Русия.

В България – отново температурни рекорди: 19,5 – в Елхово; 19 – в Кюстендил;

+ В деня на празника на гр. Ботевград – изложба – живопис на Петър Пиронков – син на Енчо Пиронков. 

+ На ул. „Алабин“ грейна коледната елха на столицата.
"

"Новините 2 декември 2010 г.



+ В Народното събрание приеха рамката на държавния бюджет за 2011 г.:

3,6 % – икономически ръст;

77 млрд. лв. – брутен вътрешен продукт;

2,5 % – бюджетен дефицит;

240 лв. – минимална работна заплата;

1,5 млрд. лв. ще бъдат прехвърлени от НЗОК към държавния бюджет;

Синя коалиция: – Предлага бюджетът да бъде увеличен с 900 млн. лв.;

БСП: – Предлага да бъде увеличен с 2 млрд. лв.;

ДПС: – Да се гласуват допълнителни средства за развитие на тютюнопроизводството и земеделските производители;

Павел Шопов /“Атака“/: „Бюджетът е рестриктивен…Защото вие всичко опоскахте“.

Мартин Димитров /Синя коалиция/: „Това е трета поредна година на бюджетен дефицит над 3 % от брутния вътрешен продукт.“

Иван Костов /Синя коалиция/ – „Със 150 млн. лв. да се намалят парите за социални програми…“

Лютви Местан /ДПС/: „Над този бюджет тегне плътната сянка на изборите за местни власти и президент…За да се съхрани емоционалния вот, който качи тази политическа сила на власт.“

+ Посланикът на САЩ  Джеймс Уорлик:

 „Американската държава не шпионира българските политици…Визата на Румен Петков е отнета поради криминално разследване…Двете страни работим като съюзници.“

+ Казусът „Калина Илиева“:

Министър Мирослав Найденов: „Предала е над 400 електронни съобщения за нарушения към ОЛАФ и други проверяващи България институции от Европейския съюз.“

+ Нови разкрития от „Уикилийкс“:

В-к „Гардиън“ публикува информация от сайта, че „не трябва да се отлага приемането на България в Европейския съюз, защото това ще затрудни борбата с организираната престъпност в страната.“

Русия – „мафиотска държава“;

Путин – с 400 млрд. долара в сметките си;

„Избрал си е слаб приемник, за да не бъде съден“;

„България – страна на организирана престъпност“;

+ 16 депутата от всички парламентарни групи напускат дебатите в Народното събрание, за да участват в симулирана промоция на скъпи телефонни апарати и да „получат по един подарък“.

Бойко Борисов: „Срамувам се от тяхното поведение. Надявам се това никога да не се повтори…Но дисциплината в ГЕРБ е десетки пъти по-добра.“

+ Столичният кмет Йорданка Фандъкова се извинява на инвалидите, чакали по програма „Асистент за независим живот“.

„Всички ще бъдат записани, но правилата ще се променят…сега нямах право, защото са приети от Столичен Общински съвет.“

+ Издирването на потъналите край нос Емине моряци – прекратено и по суша.

+ Арестуваните лекари от УМБАЛ в Горна Оряховица – отново на работните места.

Директорът на болницата: „Ние не сме виновни. Тука убийци няма…Не се отнасяйте така с нас!“

+ На 4-ти  и 5-ти декември – безплатни профилактични прегледи в Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“.

+ Обществено недоволство от образователното видео за борбата със СПИН: /“брутален клип с вулгарно съдържание“/;

Камен Воденичаров: „Изплатено е с пари по международна инициатива – 11 х. лв.“;

+ Отменя се посещението на сръбския премиер в България.

+ Дарик-радио – за 20-ти път класация за „Мъж на годината“.

Номинирани: Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътрешните работи;

Росен Плевнелиев- министър на регионалното развитие и благоустройството;

Матей Казийски – спортист, състезател по волейбол;

Избран за „Мъж на годината“ – Матей Казийски

+ Класация на ФИФА:

Новите домакини  на световното първенство по футбол:

Русия – 2018 г.;

Катар – 2022 г.;

+ Студове сковават Европа; В България – нови температурни рекорди;
"

"Новини 3 декември 2010



+ Земеделското министерство ще съди Калина Илиева; По сигнал на К. Илиева от ДАНС разследват в продължение на повече от 6 месеца земеделския министър за оказване на натиск и злоупотреба с власт;

            Министър Мирослав Найденов иска Калина Илиева да си върне заплатите:

            “Не съм я виждал с бръмбари…може и да е била. Ако съм я видял, щеше веднага да изхвърчи от кабинета си…Имам обица на ухото заради двама мои предшественици..Калина Илиева е дала на прокурор над 900 животновъди, лишавайки ги от възможност за субсидии по европейски програми…По нейна вина са спрени стотици проекти по фонд “Земеделие”…Може би ще бъде внесен и иск от фирмите поради същите причини”.

            Партия РЗС:

            “Калина Илиева се е противопоставила на корупционните схеми в министерството…С нея ще си измият ръцете”.

            + Парламентът прие бюджет 2011.

            Министър Дянков: “Това е бюджет на стабилността…Коледни пенсии няма да има. Такива са възможностите на държавата в този момент…Неуместно е да се дава допълнителна заплата на държавните служители. Лично при мен няма да се случи…Който има ресурс от спестявания, може да се даде”.

            + Казусът с умъртвеното бебе в Горна Оряховица:

            Според МВР и Прокуратурата лекарите умишлено са оставили едно дете да умре. Близо денонощие се е борило за живота си.

            Министър Цветан Цветанов пред Народното събрание:

            “Едно бебе е живо умъртвено…И не му е даден шанс…Това си е умишлено престъпление и убийство!”

            Из разсекретените разговори в МБАЛ “Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица:

            “…Всички вкупом сме умъртвили бебето нарочно…никой не е виждал, не е чул…Сега ще ни съдят за убийство, бе!”

            Главен прокурор Борис Велчев:

            “Радвам се, че резултатите от подслушванията бяха огласени.Те показват колко прибързани са били изводите за произвол на полицията.

            Български лекарски съюз иска да съди България в Страсбург за изтичане на информация от СРС-та и отношението към българските лекари.

            + Казусът Джеймс Уорлик – Румен Петков

            За Румен Петков посланик Уорлик е “лъжец”;

            Посланик Уорлик: “Визата е отнета на базата на информация за текущо разследване”.

            Гл. Прокурор Борис Велчев: “Понастоящем такова разследване срещу Румен Петков не се води…Може да се води, но в друга държава.”

            + Във връзка с “новосформираната парламентарна група “Скъп телефон”

Цецка Цачева свиква комисията по парламентарна етика . Но няма нормативен документ, на базата на който депутатите да бъдат наказани.

            + Кинодейци – срещу убийството на българското кино. Призовават премиера или да се разграничи от действията на министър Вежди Рашидов, или да поеме политическа отговорност. Кинодейците ще търсят съдействие и от европейските институции.

            + Звездата на “Левски” – Гара Дембеле – арестуван в служебен автомобил за употреба на алкохол / 1,6 промила/ и фалшива шофьорска книжка.

            Георги Иванов: “За нас е важен отборът, а не отделен футболист”.

            Дембеле: “Нямам какво да кажа…Всичко е нормално”.

            + ЦСКА отпадна от лига Европа с 0:1 срещу Бешикташ.

            + Бушува пожарът край Хайфа в Израел. Българи участват в потушаването му.

            + Люта зима в Северна и Централна Европа.

            Сняг и наводнения в Южна Европа и на Балканите.

            В Румъния – дъжд и силни ветрове.
"

Title: Неща от bonchina 14
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:10:42 AM
За 2 жени от нея:

"Двете най-известни жени на България!



Впечатли ли се, Читателю, от един на пръв поглед дребен, но много съществен и любопитен детайл от церемонията по награждаване на българския еврокомисар Кристалина Георгиева, спечелила в номинациите на електронното издание „Юръпиън войс“ за „еврокомисар на годината“ и „европеец на годината“?

Преди да излезе пред публиката, за да й бъдат връчени наградите, камерата улови джентълментското ръкуване между двете засега най-популярни жени на България в световен мащаб – Кристалина Георгиева и бившия комисар на България и настоящ съветник в Европейския парламент Меглена Кунева.

Разнобой, разединение, противоборство, противопоставяне – всички тези синоними са същностна характеристика на обществено-политическия и социален живот в България и понастоящем, както винаги и в предшестващи периоди от нашето развитие. Припомнете си тежкия и скандален казус с бившия външен министър в правителството на Бойко Борисов – Румяна Желева, когато трябваше да защитава кандидатурата си за еврокомисар на България! Откъде дойде ударът, кой й заби нож в гърба? Сънародничка, разбира се. „Компроматът“ беше подхвърлен от г-жа Антония Първанова – депутат в Европейския парламент, представител на партията на „негово величестнво“ -  НДСВ.  Защо? От злоба, от завист, от чувство за превъзходство, от политическо късогледство, от увреден „светоглед“?

Съвършено други асоциации внушава поведението на г-жа Георгиева и г-жа Кунева, респ. отношението им помежду си. Ако жестът на Кристалина Георгиева не е единствено протоколен /но не би могъл да бъде – в подобна ситуация тя не беше длъжна да „забележи“ сънародничката си/ или израз на дипломатичност, то той заслужава горещи адмирации като израз на цивилизованост, европейска ерудиция, възпитание, човечност, добронамереност, колегиалност, съпричастност към една голяма кауза!  Но в това не би имало нищо странно – г-жа Кристалина Георгиева в качеството й на бивш кадър на Световната банка е живяла достатъчно време в среда, съвсем различна от родната ни – „балканска“, „байганьовска“, „ориенталска“!

Очевидно изцяло я владее свеж, европейски дух на цивилизованост и хуманност.  Които качества брилянтно се вписват в оценката за нея, довела до избирането й както за еврокомисар по хуманитарните въпроси, така и за носител на двойната награда на „Юръпиън войс“.  Поведението и постъпката й са показателни за промяната у българина, когато е поставен в ситуация да изостави дивашкото и да попадне в обкръжението на осъзнати човеци.
"
Title: Неща от bonchina 15
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:26:41 AM
Следващото:
"Отказът от сътрудничество с ДС – кошмар и “анатема за цял живот!”



Из секретните документи на ДС:

 

“ПРИСЪДА
№ 1211

гр. Враца 11 ноември 1946 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА И НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

            Врачанският областен съд наказателно отделение

 в публичното съдебно заседание на 30 и 31.10 от 1-2 и /.!../ -8.11

през хилядо деветстотин четиридесет и шеста година в състав

            Председател: Пенчо Спасов

            Членове: Никифор Василев

                            Никола Новкиришки

при секретаря Е. Калдърмов, Ив. Зверински, К. Дерибечов, Ил. Ангелов, В.Стаматова при прокурор Тод. Чернев

като разгледа докладваното от член съдията Никила /!/ Новкиришки           

н. с. х. Дело № 1327 по описа за 1946 г.

ПРИСЪДИ:

            1…….

            2…….

            15. Признава подсъдимите Георги Петков Евстатиев, 19 годишен, от с. Долно Церовене, Ломско 16 /като номерация/ бел. ав./ Тодор Петков Тодорв /!/, 20 годишен,

с.с./вероятно “същото село”/бел. ав./ 17 /като номерация/ бел. ав./ Йордан Тодорв /!/ Антонов, 17 годишен, от с. с. българи, православни грамотни, неженени, неосъждани, за ВИНОВНИ, след 17 март 1945 година, в гр. Враца, да са членували в горните организации /по-горе / бел. ав./ ”…с фашистка идеология, с цел събарянето, подравянето и отслабването на установената власт в държавата чрез преврат”./ и по силата  на чл. 1 ал. 2 н. зак. за защита на народната власт в въска /!/ с чл. 61 и чл. 58 т. 3

Н.З. ги ОСЪЖДА да изтърпят по две /две/ години 2 /два/ месеца и 20 /двадесет/ дни строг тъмничен затвор…

            …Осъжда всичките подсъдими да заплатят на държавното съкровище солидарно сумата 46.100 /четиридесет и шест хиляди и сто лева/ станали по дялото/!/ разноски.”

“Строго секретно.

№ 27

            Георги Петков Евстатиев, роден на 4.май 1927 година в с. Долно Церовене – Ломско, женен с едно дете на три месеца, средно образование, живущ на ул. “Ш. Петьофи” 39 – София в собствен апартамент.

            Произхожда от реакционно кулашко семейство.

            Съпруга Ефросина Михайлова Евстатиева е родена 1929 г., лекарка.

            Обекта като ученик е бил член на легиона и бранник.

            След 9.09.1944 година също членува в нелегална военна /легионерска/ организация, която е била разкрита през 1946 година и обекта е бил осъден на 2 години и 6 месеца строг тъмничен затвор.

През 1950 година се е изказал, че “събитията се развиват със светкавичен темп, това ще бъде благоприятно за нас, ще дойде нашето освобождение и тогава, аз затворника от конспирацията “Цар Крум” и ти ще бъдем добре”.

            Във връзка със събитията в Унгария и Египет е казал пред съкварталците си, че с вас е свършено и твоят мъж, който е офицер от ВВС ще ми пада на колене.

            Годен е за всякакъв вид вражеска дейност.

            Подлежащи на изселване с него са:

            а/ Съпруга – ЕФРОСИНА МИХАЙЛОВА ЕВСТАТИЕВА, р. 1929 г., лекарка с дете на 3 години – Михаил.

            Да се изсели в село Церово – Ломско. Ще работи земеделие при баща си.

ПРЕДЛАГА: /подпис/

НАЧАЛНИК ЧЕТВЪРТО РАЙОННО У-НИЕ МВР

СЪГЛАСНИ:  1. СЕКРЕТАР ЧЕТВЪРТИ РК БКП: /подпис/

                         2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЕТВЪРТИ РАЙСЪВЕТ /подпис/

                         3. ПРОКУРОР ПРИ ЧЕТВЪРТИ РАЙОН /подпис/”

“Строго секретно!

Донася: аг. “Орлин”

Приел: ст. ле т. Ангел Андреев

На 11 октомври 958 г. 17 ч. в я/к

Справка по донесението

Отнася се за Георги Петков Евстатиев

Обект по ОНД – изселен от София в Берковица.

      На 27 септември 1958 г. източника е бил на панаира в Д. Церовине Ломско, там се е срещнал с лицето Георги Петков Евстатиев, бивш жител на Церовине, изселен от София, а сега жител на Берковица по международното положение е казал:

      Предимство в световната политика ще има СССР до м. Февруари 1959 година, тя ще има до тогава надмощиея и успех. Събитията ще се развиват в наша полза, затова, че другите не са готови. След този срок събитията ще вземат голем обрат, предимство ще имат американците, ще задуха другия вятър. Най-късно ние с тебе след година ще бъдем в София отново. Ти много си се отчаял, паднал духом, кураж повече, не губи надежда.

      На източника прави впечатление, че Георги е много укоражен и сигорен в победата на капитализъма.

11 октомври 958 г.

Д. Церовине                                                                                  “Орлин”

      ЗАДАЧА: – При посещение в Берковица да се интересува от Георги има ли “наши” хора  как се държат кои са и проявяват ли се в нещо.

Дал задачата. /подпис/”

            Горецитираните документи са една нищожна част от архивите на ДС, доказващи следенето,  преследването и тероризирането на един млад българин, понастоящем изявен учен-химик – проф. ГЕОРГИ ЕВСТАТИЕВ.

            На любознателния Читател предлагам емоционалното обръщение на проф. Георги Евстатиев към представителите на съдебната система в България:

“Уважаеми Господа съдии,

            Поводът да се обърна към Вас е изключително любопитен. Най-после съм допуснат да се запозная с личното си досие, водено от отделите на държавна сигурност до 1971 г. Съобщено ми бе, че след тази дата по нареждане на министъра на вътрешните работи генерал Семерджиев досието ми е унищожено. Предоставените ми материали са събрани в три папки, наброяващи хиляди страници и обхващат периода 1944-1971 г. От всичко, което е написано и грижливо съхранено, би трябвало да получа “заслуги”. “Да, ама не!”, както се казва. Определението, което ми е дадено от ДС и сега тегне върху моята съдба и предопределя резултатите от всяко мое действие и начинание…

            “Годен за всякаква вражеска дейност” е анатемата за целия ми живот.

            Но нека ви запозная с моята особа и съдба:

            Роден съм на 4 май 1927 г. в семейство, занимаващо се със земеделие. На 17 септември 1944 г. бях арестуван с обвинение, че съм написал и пускал позиви срещу влизането на Съветската армия в България. В края на годината бях освободен. През 1945 г. отново бях арестуван и през 1946 г. осъден за участие в конспиративна военна организация “Цар Крум” срещу народната власт на 2 години и 2 месеца строг тъмничен затвор като малолетен. След това бях изпратен в концентрационния лагер в Белене. През 1949 г. като трудовак бях изпратен в дисциплинарната рота в урановата мина в Бухово. През 1951 г. записах медицина и през 1952 г. ме изключиха. През 1953 г. записах агрономство и през 1955 г. ме изключиха.

Кадрова справка

 

             Изготвена е от отдел “Личен състав” в Централния институт по химическа промишленост във връзка с предложението да получа държавна награда.

           

            Лицето Георги Петков Евстатиев, роден на 4 май 1927 г. в с. Долно Церовене, Михайловградско.

            Осъждан за конспиративна дейност в легионерска организация срещу Народната власт по закон за защита на народната власт, дело № 1327/45 г. на Врачанския окръжен съд на 2 години, 2 месеца и 20 дни строг тъмничен затвор.    Присъдата е изтърпял в затвора, а после е бил на лагер “Пъстината” и “Белене”.

            През 1949 г. постъпва трудовак в Бухово и Суходол.

            През 1951 г. с нередовни документи записва медицина.

            През 1953 г. е разкрит и изключен.

            През 1953 г. е записал агрономство.

            През 1955 г. е изключен.

            През 1957 г. е изселен във връзка с унгарските събития в Берковица, където започва работа като строителен работник, а по-късно става технолог в предприятие за пластмаси.

            През 1967 г. е изселен в Бургаско във връзка с чехските събития, а после въдворен в Кнежа.

            През 1971 г. постъпва в института по химия.

            През 1972 г. е въдворен в с. Минно селище – Бургаско.

            През 1973 г. постъпва отново в института.

            През 1975 г. е назначен за ръководител на секция.

            През 1983 г. е назначен за зам.директор на ЦУВ-КП-София.

            През 1985 г. министър Панков го назначава за директор на завод “Иван Бонов” – Кнежа и за началник на центъра по конструкционни полимери.

            През 1987 г. отново се завръща като директор на научното направление”Конструкционни полимери” към института.

           

            В тази справка кадровите служби умишлено са пропуснали, че:

            През 1959 г. организирах със съгласието на партията цех за преработка на пластмаси, който до 1963 г. разшири своята дейност и стана държавно предприятие “Ком” в Берковица към министерството на химията и металургията. На това предприятие съм назначен за директор лично от министър Георги Павлов, който въпреки моето “минало” преодоля решението на партията да се назначи партиен ръководител. Това предизвикателство не се прие от окръжния партиен комитет, поради което във връзка със събитията в Чехословакия през 1968 г. бях изселен в с. Алфатар, Силистренско.

            Благодарение пак на министър Георги Павлов бях пренасочен “като въдворен със същия режим да се подписвам сутрин и вечер в МВР” в гр. Кнежа. Там ми бе възложено да организирам първото в България предприятие за производство на изделия от реактопласти.

            В Берковица оставих завод “Ком” с 800 работници и специалисти. Заводът се разви успешно и няколко години печелеше знамето на министерството и стана едно от модерните водещи предприятия на химическата промишленост.

            В Кнежа тези успехи продължиха със създаването на единственото в България предприятие за производство на изделия от стъклопласти с широка гама на приложение, в това число и за военната промишленост. 

            Тази моя дейност, подмината от отговорните органи на МВР, е моят атестат като мениджър-промишленик. Тя продължи успешно до 1971 г., след което с конкурс бях приет за научен сътрудник в Института по химическа промишленост.

За съжаление и тук не бях “забравен” от съответните органи. През 1972 г. бях въдворен в с. Минно селище – Бургаско. Там ми бе възложено да решавам някои проблеми на нефтопреработването.   

            След връщането ми в института бях назначен за ръководител на лаборатория, а по-късно и за ръководител на секция с 4 лаборатории. Постигнати бяха значими разработки, някои от които бяха внедрени за отбраната.

            Бях инициатор за създаването на Научно-производствен комбинат за конструкционни полимери. Тази идея се оформи след посещението ми в САЩ в институт в щат Делауер, където бях поканен във връзка с разработения от мен първи в света мост от стъклопласти с товароносимост 1200 тона, предназначен за първокласно шосе.

            Бях назначен за зам.директор на научно-производствения комбинат и директор на научния център към него.

            За цялостната си дейност многократно съм награждаван:

            За принос към отбраната – правителствена награда;

            От Комитета за наука – “За принос към науката” – златна значка;

            От Министерство на химическата промишленост – златна значка;

            От Комитета за наука – “За създаване на нов метод” – златен медал;

            От председателя на държавния съвет Тодор Живков – двутомник с авторски знак “за заслуги към науката и принос за отбраната”;

            През 1976 г. от Министерство на химическата промишленост и Комитета за наука и технически прогрес бях предложен за лауреат, но предложението беше спряно от ДС с “мотива” – “годен, но не е наш!” Предложението за “заслужил химик” бе спряно от ДС с мотив – “Работоспособността му е прикритие за вражеската му дейност към народната власт”.

            Преди три години /2007 г.- бел. Ц.Б./ по случай моята 80-годишнина бях предложен за удостояване с орден “Стара планина”, но това не се случи. Няма друг случай предложение, съгласувано с Министерство на отбраната и Генералния щаб, Българската академия на науките, общинското ръководство на гр. Берковица, където съм почетен гражданин и общински съветник, да остане без резултат! Това е потвърждение за присъствие на старите структури на МВР, които още диктуват съдби, икономика и развитието на страната ни.

            Благодаря на Бога, че ме окриля и ме е дарил със здраве и с хъс за работа. В момента участвам с разработки на изделия за столичното метро.

Имах рядката възможност да се срещна с първия зам.главен прокурор г-н Ситнилски, когото съм запознал с материалите, които представих и на вас. Съветът му беше загрижен и лаконичен:

            “Бъдете по-настоятелен и по-упорит!”

            Отговорът ми беше също точен:

-          Бях настоятелен – щяха да ме изхвърлят от етажа, за което сигнализирах на органите на МВР;

-          Бях упорит – гръмнаха ми колата и ми запалиха апартамента;

-          Тормозът ускори и смъртта на съпругата ми;

-          Не след дълго бях нападнат и жестоко инквизиран – извадени ми бяха и двете ръце от раменете със скъсан мускул на дясната ръка и повече от половин година не бях в състояние да се самообслужвам; като следствие загубих зрение на лявото си око; По повод на заканите подадох молба до МВР, откъдето получих отговор, че въпросните господа Тенчев и Николов от БАТ “Секюрити” са предупредени /цитирам/ – “да не отправят закани и заплахи спрямо Вас, Вашето семейство и вашите служители…”

      Съжалявам, че след приватизацията на института ме изгониха от площадката и блокираха всичко, което успях за десет години да придобия с труда на колегите, техниците и работниците, работили във фирмата ми, някои от които напуснаха страната. Блокираната производствена база от машини и съоръжения, съвременни лаборатории, ивструментална екипировка, суровини и материали, фирмена и технологична документация, възлизащи на стотици хиляди евро са запечатани вече десет години, без да имам достъп до тях, въпреки изложенията, отправени до всички           

инстанции, имащи отношение към проблема.

            Документът с № 27/ У-57 “Строго секретно”, с който Георги Петков Евстатиев е обявен като “годен за всякаква вражеска дейност и подлежи на изселване заедно със съпругата си д-р Ефросина Петрова и 3 –годишното си дете Михаил.…” е анатема, която тежи и сега над семейството ми.

            Щастлив съм, че имам прекрасно семейство- двама сина, една дъщеря, четири внуци и една правнучка. Големият ми син е проф, д-р, ръководител на катедра. Дъщеря ми и зет ми са медици – работят в Германия – тя е лицензиран психотерапевт, а той е кардиохирург. Малкият ми син е инженер-химик, завършил е аспирантура в Германия. В момента работи като специалист във водещо предприятие по нетрадиционни материали.

            Доскоро децата ми не знаеха, че баща им е квалифициран като “враг на народа”.

Всичко, което съм създал за 20 години в промишлеността и 35 години в науката и успехите и признанията, които съм получил като почетен гражданин на гр. Берковица и почетен член на Съюза на химиците в България, е омерзено с този черен печат.

            Досието ми, състоящо се от няколко хиляди страници се основава само и единствено на отказа ми през 1945, 1953 и 1956 г. да подпиша декларация за сътрудничество с ДС. Смайващи измишльотини около моята дейност през тези години! Няма нищо вярно – просто изкуствено създаване на абсурдни ситуации от хора, за да оправдаят служебното си положение. Въпреки законното основание да получа полагаемите се обезщетения за пребиваването ми в затвора, лагерите и изселванията ми, не съм се възползвал от тази възможност.

            Още съм в кондиция, работоспособен и продуктивен. Това показах и миналата година, когато скочих с парашут от 3500 метра – 50 секунди свободно падане със скорост 350 км./час, за което имам сертификат. Неофициално съм единственият на 82 години парашутист в Европа.

Извинете за емоционалността ми!

С уважение,

Ст. н. с. инж. Георги Петков Евстатиев”

            Евентуалните коментари по гореописаното оставям на всички онези, които изповядат все още ценности като справедливост, хуманизъм, възмездие.
"
Title: Неща от bonchina 16
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:34:14 AM
Друго:
"Един диалог между Манол Велев и проф. Георги Евстатиев



Няколко дни преди стрелбата срещу бизнесмена

Някогашният “герой” от секретните архиви на Държавна сигурност – проф. Георги Евстатиев, основател на едно от първите държавни предприятия на химическата промишленост в България – завод “Ком” в гр. Берковица, решава да участва в приватизацията му през 2003 г. След поредица от лъжи професорът разбира “колко гадно е всичко”.

            Предприятието става собственост на бизнесмена Манол Велев, който впоследствие обявява конкурс за директор.В него участват няколко кандидати, но го спечелва проф. Евстатиев, познавайки в основи предприятието като негов създател. Не защото е “по-умен” от останалите.

            Тук предавам диалога между Манол Велев и бъдещия директор на завод “Ком” след спечеления от него конкурс, както го предава проф. Евстатиев:   

“- Браво, бе! Кажи кой си, какъв си? – бяха въпросите на Велев.

В този момент влиза Георги Крумов от с. Бързия /община Берковица/ бел. Ц.Б./

- Ти познаваш ли го? – пита Велев.

- Това е най-големият…- отговаря Крумов.

- Е, аз съм ударил тотото! – заявява Велев.

- Какво става? – недоумява Георги Крумов.

- Той спечели конкурса.

- Ти си говорил с Господ! Знаеш ли кой е Гоцо? – /С Георги Крумов бяхме съученици –бел.Г. Е. /

- Кажи сега какво искаш ти? – пита Велев. – Ставаш директор на това предприятие.

- Искам да платите всички данъци на предприятието. /Г. Е./

- Няма проблеми. /М. В/

- Да платите осигуровките на работниците. /Г. Е./

- Няма проблеми. /М. В./

- Искам да платите заплатите на работниците, които не са получавани шест месеца./Г. Е./

- Няма проблеми – отново заявява Манол Велев. – Абе…кажи за себе си какво искаш? Каква заплата искаш?

- Не искам никаква заплата, докато не тръгне предприятието. /Г. Е./

      Професорът допълва:

      “По списъчен състав работниците бяха около 230 души. Възстанових всичко, тръгна много добре производството. Но поради разногласия в становищата, след един месец напуснах. Велев ми предложи да го взема под наем. Спазарихме 10 хиляди лева наем и с 15 хиляди лева предварително да гарантирам оставането си в предприятието в рамките на три години, които впоследствие възстанових…

Работата тръгна добре, но за труда си не получих никакво възнаграждение, макар че членовете на Борда на директорите с председател инж. Върбанов и Илия Божинов ми определиха месечно възнаграждение от 2 хиляди лева.

      Посетих международен панаир в Дюселдорф, където на пет години се демонстрират постиженията на пластмасо-преработващата промишленост. След като представих визитната си картичка на една фирма, ме поканиха за специален гост. Президентът им, г-н Цимермен, пристигал същата вечер от Париж и желаел да му бъда гост за вечеря. Оказа се, че ме запомнили от някаква конференция, на която съм бил един от докладчиците и веднага ми предложиха:

      “Ние ще предоставим оборудване по Ваш метод и ще купуваме 80 % от продукцията, 20 % ще давате на Ловеч”.

      Обещаха да подпишат договор най-малко за пет години. Съобщих това на Манол Велев, както и че ще сключа този голям договор.

      “Аз ще го сключа!” – беше светкавичната му реакция.

      “Но, моля ти се…това не може да стане” – отговорих на Велев.

      “Добре…Добре…”

      Отивам, преливащ от радост, в Берковица и пускам факс на г-н Цимерман. Той потвърждава, че пристига в София на 15 март в 16 часа /2001 г./ На тази дата синът ми има рожден ден и това подсилва радостта ми. Сутринта на същия ден ми се обажда Манол Велев:

      “Ще приемеш ли един работен обяд?”

      “С удоволствие!” – отговорих, неподозирайки какво предстои.

      …На срещата ми беше трудно да се ориентирам в поведението и вулгарния му език.

      “Подпиши това нещо!” – нареди ми Велев. Беше анекс към договора. Прекратяваше го едностранно.

      “Но как!…Аз съм вложил технологии, пари, доверие!”

      “Подпиши!…Подпиши!”

      “Няма да подпиша това нещо!” – продължавах да упорствам.

Влизат двама боядисани, с пера.

      “О, вие сте направили сценария” – съвсем спокойно реагирах аз.

      “Тоя не ще да подпише!” – съобщава им Велев.

А те само ръмжат…

Ще ви спестя начина на моето “излизане” оттам.

Шофьорът ме чака, вдигам телефона и се обаждам на нашите в Берковица. Всичко това се случва в промеждутъка между 12 и 15.30 часа. Работниците в Берковица ми съобщиха:

      “Преди 15 минути тук дойдоха дегизирани около двадесет човека, запечатиха предприятието и казаха всички да напускат.”

      Но нямаше как да избегна срещата си с германския гост г-н Цимерман.

      “Искам да Ви съобщя нещо много неприятно – отчаяно започнах опита си за спасение. – Ние сме крайграничен град, там става нещо със сърбите и са блокирали изцяло пътя.!”

      “Утре не може ли да стане?”

      “Най-малко след една седмица…не се знае!”

      Гостът се намуси, обърна гръб, презавери си билета и в 18 часа отпътува обратно за Германия. Берковица беше блокирана. Обърнах се за самоуправство към адвоката Исай в Монтана, който е берковчанин. След три дена ме върнаха. След пет дена отново ме изгониха. Работниците бяха в стачка. Дойдоха от Монтана и всичко снимаха. Шест-седем пъти ме вкарват и ме изкарват. Премянов и Весела Лечева отиват в Главна прокуратура и разбира се, не зная какво са говорили с главния прокурор Никола Филчев…

      Започнахме дела. Къде ли не писах! С 1180 подписа до Председателя на Народното събрание през царско време, до Главния прокурор, до Министерски съвет, до всички “най”!…Никой не отговори. Един прокурор ми каза: “Бъди настоятелен!” След като ми гръмнаха колата, запалиха апартамента ми и предизвикаха преждевременната смърт на съпругата ми, последва въпросът:

      “Съмняваш ли се в някого?”

Ако се съмняваш в някого, трябва да кажеш. Как да кажа? Някой е говорил нещо и затова ме питат:

      “Какви са Ви взаимоотношенията с еди-кой си?”

И какво от това? Казваш какви са, засилват се и…нищо.

      …Поканих Манол Велев на 80-годишнината си, за да му покажа, че не съм мръсник. Бях ангажирал ресторант за 80 души, но се събраха около 200. Реших да се обадя на Велев и вдигам телефона към три часа:

      “Какво искаш, да ме скандалиш ли?”

      “Ела, да разбереш, че трябва да се извиниш за много неща!”

      Но не дойде. След празника ми се обади по мобилния телефон:

      “Къде си бе, пич?”

      Срещнахме се в бензиностанция “Еко” до завода за електроника. Велев ми поднесе някакъв скъп парфюм.

      “Искам да ти продам предприятието” – изненадващо заяви той.

      “Нямам пари! Нали ме съдиш!”

      “Ще ти изкарам един заем и ще ти призная парите”.

      “Ти го бутна на разни чакали, те изнесоха и унищожиха всичко, което имаше.”

      В това време дойдоха някакви яки мъжаги.

      “Ей…Забравих!…Ще се видим утре или вдругиден…сега имам среща на много високо ниво!”

      Остави десет лева на масата. Станах и аз и си забравих подаръка…

      След няколко дена го гръмнаха. Тогава бях на съвещание в Съюза на химиците. Казах си: “Ужас!” След пет минути всички ми се обаждат, включително и дъщеря ми от Германия:

      “Татко, не му мисли нищо лошо? Нека оживее! Иди и запали свещ за здраве!”

И вярвайте – направих го…Искам да оживее, за да му натрия носа. Преди месеци откриваше на Петте кьошета, където беше кино “Иван Вазов”, едно бинго и ме среща:

      “Ей, професоре! Здравей, бе!”

      “Здрасти!”

      И напсува: “Да……..!”

      “На кого?”

      “На ония…и на оня, твоя приятел, министъра /Любо Дачев, той почина. /бел. Г. Е./
"
Title: Неща от bonchina 17
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:38:08 AM
Следващото:

"“Ще трошим дискове и ще режем глави!”



На основание изложените в открити писма до президента, премиера и Народното събрание мотиви /с които имате възможност да се запознаете по-долу/ няколко сдружения в България предлагат на Министерски съвет на РБ следните мерки:

    1.      Да бъдат отстранени от работа следните длъжностни лица:

Димитър Дерелиев – заместник министър и председателстващ Съвета за защита на интелектуалната собственост при Министерство на културата;

      Георги Дамянов – Директор на Дирекция “Авторско право и сродни права” в Министерство на културата;

      Да се прекрати ползването на услугите на т. н. “независим” консултант от Министерство на културата – Георги Саракинов – за каквато и да е работа, свързана с авторското право и сродните му права /искано писмено от трима поредни министри на културата, включително и от настоящия – Вежди Рашидов/.

 

            2. Спиране по-нататъшното разглеждане на внесения в Народното събрание Проект на Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за авторско право и сродните му права /ЗАПСП/; Етап – обсъждане в Комисията по култура, гражданско общество и медии /септември 2010 г./, връщането му в Министерство на културата за цялостна преработка на чл. 40, включване на чл. 26 и цялостното усъвършенстване на закона.

            3. Съветът за интелектуална собственост да предложи на Министерски съвет План за стартиране изпълнението на чл. 26 от Закона за авторско право и сродните му права /ЗАПСП/ и за събиране на натрупания дълг от фирмите-длъжници за последните пет години, чието изпълнение да започне до края на 2010 г.

 

            Вносители на откритите писма с горните предложения са:

            Сдружение “Европейска агенция за защита на изпълнителски, продуцентски и авторски права /ЕАЗИПА/”.

            Председател на УС – Кирил Икономов, композитор

            Сдружение “Нехудожествена литература – България”

            Председател на УС – Здравка Сиракова, продуцент

            Почетен председател – Евгения Божилова

            Сдружение “ИЗА – АРТ”

            Председател на УС – Александър Радославов

            Сдружение “ИНТЕРФИЛМАРТ”

            Председател на УС – Здравка Сиракова

            Национална Асоциаци за дизайн и реклама

            Председател на УС – проф. д-р Сашо Драганов

            Съюз на преводачите в България

            Артистаутор

            БИПА

 

МОТИВИ

за внесените открити писма и предложения

            Неплатените компенсационни плащания от около 180 фирми, произвеждащи и внасящи апарати и носители за репрографиране и копиране на творби, дължими по чл. 26 от Закона за авторско право и сродните му права /ЗАПСП – от 1993г./, за последните 5 години възлизат на около 300 милиона лева.

            Въпреки внесените анализи, информация за извършеното и предложенията, поради ненамеса на държавата не са наложени предвидените по закон санкции на незаконно обогатяващи се фирми в България. За да бъде събрано дължимото не са предприети нужните мерки и от Министерство на финансите, НАП, Агенция Митници и др., които са задължени да сторят това. Пасивността на държавата по този проблем ощетява правоносителите от секторите култура, изкуство и наука, национален фонд “Култура” и националния бюджет.

            Любопитният въпрос е: Кой има най-голяма сметка от това будещо съмнения бездействие?

            По данни на организацията за колективно управление на права, кражбата, продължаваща у нас вече 15 г./и както стана ясно възлизаща на около 300 млн. лв. само за последните пет г./, се разпределя по следния начин:

            Около 60 млн. лв. се дължат на Национален фонд “Култура”.

            /По закон от всяка постъпваща сума, преди да бъдат осъществени плащанията на правоносителите, организациите им отчисляват 20 % за фонда./ Тези средства, с които фонд “Култура” никога не е разполагал, са предназначени за изпълнение на проекти в трите творчески сектора.

            Поне 30 млн. лв. са щетите от неплатени данъци в общинските бюджети.

            /Тъй като значителна част от авторите и изпълнителите /в т. ч. хорове, фолклорни и др. групи и състави/ са със записи на изпълнения и творби на аудио- и видео носители – на музикални и аудиовизуални творби. На носители отдавна са и творби на нехудожествената литература /научна, публицистична, визуални изкуства, дизайн и т. н./

            Основната част от натрупаните задължения – почти 70 %, е на правоносителите – автори на свободна практика или работещи в издържани от бюджета институти в културата, но и в сектора образование и наука.

            Въпросът, освен социален, касае и развитието на цели жанрове или направления на съвременната българска култура…

ОСНОВАНИЯ

за спиране по-нататъшното разглеждане в Народното събрание на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права /ЗИД на ЗАПСП/, внесен от Министерство на културата

-                      В обсъждането му по-голямата част от действащите организации за колективно управление на права в България не са имали възможност да участват и да защитят интересите на създаващите произведения от секторите литература, изкуство и наука – обект на закона. Даденият от зам.министър Димитър Дерелиев писмен отговор-обяснение на Кабинета на Министър председателя с неверни факти и изводи /според вносителите на писмото и предложенията/, има малка връзка с поставения проблем – събиране на дълговете и усъвършенстване на ЗАПСП по чл. 26 и чл. 40.

      Отговорът на зам.министър Дерелиев внушава:

                  Монополизмът при управление на правата е полезен, /без никакво доказателство за това/;!

      Повечето от организациите за колективно управление на права у нас нямат нужния финансов ресурс, за да развият необходимия административен капацитет за ефективна работа! Подминават факта, че след като правоимащите не получават дължимите им се плащания за права, трудно издържат и създадените от тях организации;

      Поставяните проблеми са обект на частното право, поради което Министерство на културата и институциите не могат да се намесват! Пропускайки, че именно на тях е възложен контролът за изпълнение на ЗАПСП и санкциите спрямо нарушителите.

      Министерство на културата любопитно защо пропуска обстоятелството, че и неговият Национален фонд “Култура” е “правоимащ” по закон, а следователно – и обект на кражба 17 години. Остава предположението, че “ненамесата” на тази институция по трудния казус ще й донесе повече дивиденти /материални или други/, отколкото разрешаването му, т. е. – вероятност за корупция! Премълчава и факта, че ако от есента на 2009 г. бе изпълнило задълженията си по направените предложения и бе наложило предписаните от закона две символични санкции на фирмите, в момента в бюджета на Министерство на културата и на националния фонд “Култура” приходът само от тях би бил 1,6 млн. лв.   

            След като фирмите, задължени да плащат за копи- и репро права не са платили нито лев за 17 години, според министър Дерелиев трябва да се преразгледа определения процент на компенсационните отчисления в закона, за да започнат да ги плащат!

            /Но не предлага намаляване или поне разсрочване на плащанията на данъците на правоимащите от секторите литература, изкуство и наука, след като само през последните пет години те са обект на кражба от над 300 мил. лв., срещу което институциите не са наложили дори една санкция. Реализираните от фирмите обеми незаконни печалби са над милиард за първите 15 г. от влизане в сила на закона. /

            Причината за неотложност на събиране на дълговете е, че кражбите от фирмите по чл. 26 са 100 %. Обемът от тях са щети за трите творчески сектора – литература, изкуство, наука в размер на над 1 млрд. лв., но задълженията за последните пет години са все още събираеми. Министерство на културата също “пропуска”, че ако несъбираеми за него са 200 млн. лв.-по старите данъчни закони /с които фонд “Култура” финансира и проекти на бюджетно издържани културни институти и читалища/, все още събираеми са 60 млн. лв.

            Замисълът за усъвършенстване на ЗАПСП с нов вид ЗИД е:

            Допълване на чл. 26 за дължимите компенсационни отчисления – най-вече с текстове в няколко други закона, за да се осигурят по-добри условия за събиране плащанията он задълженията и се облекчи работата на институциите.

            Да се направи по-подробна разработка на чл. 40 – за сдруженията за колективно управление на права, за да се гарантира по-голяма прозрачност и възможност за контрол над дейността им, тъй като плащанията по чл. 26 се събират само от тях.

            Необходим е отговор на въпроса – Действията на Министерство на културата са само недопустимо лобиране за чужди и незаконни интереси в нарушение на законните интереси на правоимащите от сектори литература, изкуство и наука, Национален фонд “Култура” и държавния бюджет, или корупция?

Последици от обсъждания ЗИД, ако той влезе в сила:

 

            Поне 4 от действащите понастоящем сдружения изкуствено ще бъдат превърнати в монополни организации.

            Освен че ще бъдат ликвидирани по-голяма част отсъществуващите днес организации, ще се стигне до последици като тази, че от няколкото организации за колективно управление на права на фотографите, например, ще остане само най-рано регистрираната по време. Докато втората е с най-голям принос за решаването на въпроси на целия жанр.

            Последицата от въвеждането на текст, че организациите, които през последните 5 г. не са събирали и разпределяли възнаграждения, няма да бъдат регистрирани като такива за колективно управление на права, е: ще бъдат закрити 27 организации и ще останат само 5 – най-старите: МУЗИКАУТОР, ФИЛМАУТОР, АРТИСТАУТОР, ТЕАТЪРАУТОР и ПРОФОН.

            Тук липсва логика – Това, че в резултат на системните кражби в повечето организации няма постъпления през последните 5 /или повече/ години, не може да бъде “отсяващо” условие за леквидирането на организациите – и то по закон, след като плащанията за членовете им са дължими – от 17 г. , а за последните 5 – събираеми! Пак по закон!

            Министерство на културага ще остави без нито една организация и сектора “Наука”, в случай, че този ЗИД бъде приет!

 

            /Пълния текст на гореспоменатите документи заинтересованите могат да прочетат в офиса на Сдружение “Европейска агенция за защита на изпълнителски, продуцентски и авторски права” в столицата./
"
Title: Неща от bonchina 18
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:46:49 AM
Следващото от нея:

"Зад кулисите на властта – Как се продават бебета?



Цинизмът на днешния властник
Минало и настояще- една гноясала връзка

Ще започна историята с един празник – 8 септември, ден на гр. Берковица. Годината е 2010. На посещение в Берковица е президентът на РБ Георги Първанов. Жестът към местните управляващи и населението е повече от трогателен. Домакините са се постарали в сценария. След година предстоят нови избори, все пак. Има всичко: “Луна-парк”, знамена, балони, музика, павилиони на гостуващи търговци с лакомства и невероятни “подаръци”. Организацията е перфектна – на площад “Йордан Радичков” е стълпотворение от любопитен и развеселен народ, жадуващ зрелище. И го получават: приветствия, награди, почести, песни и танци…колко му трябва на народа?

            Последен има думата г-н президента. Ловък и опитен политик, безупречно владеещ хватките на дипломацията, без значителни усилия успява да разнежи публиката. Лесно се печели симпатия в тези български ширини, стига да провокираш изчезващото чувство за значимост, за законна гордост от постиженията на твой почитан земляк и…президентът припомня емблематичи мисли на мъдреца-земляк Йордан Радичков. Всички са омилостивени, трогнати и доволни!…Не, не всички! Помежду си присъстващите реагират по своему – никой не им дава думата да поставят на президента тревожещи ги и неотложни въпроси за пенсиите, за безработицата, най-голяма в страната, за бедността, за “свършека” на родния край. И…както би казал Милан Революцията  - и аз бях там.

            Имах намерение да се възползвам от гостуването на президента и да му връча в писмен вид една от технологиите за кражба от държавата. Не че той не ги познаваше! Постарах се доста, но от първи опит не успях. Темпото, с което първенецът “разглеждаше” в ОНЧ “Иван Вазов” изложбата на местни творци и занаятчии, както и “постиженията” в Берковско, беше вихрено, а “интересът” на президента беше повече от протоколен. Но децата сияеха и очакваха похвали. Нали е висока чест самият президент да спре пред теб и да те заговори!

            Междувременно се случи нещо любопитно и изненадващо, касаещо мен самата. Двоумейки се дали да поема по освободеното от президентската охрана място пред читалищната сграда в посока към президентската свита, виждам идващия към мен секретар на Общинска администрация. В момента, в който бях готова да поздравя, той преминава край мен, но…не ме познава! С този субект се познавахме отдавна, години поред бяхме колеги в общинска администрация, а и преди постъпването му там се познавахме като “съграждани”. Нито ме “позна”, нито поздрави! Поведението му ме изненада, тъй като в минало време той сполучливо и навсякъде демонстрираше “открит” характер, дружелюбност и контактност, с една дума – умееше да общува с всички. Макар че подобни качества не са типични за един бивш военен.

            Този на пръв поглед съвсем незначителен епизод в деня на празника на Берковица си има и своята предистория, както и логично обяснение. Никак не беше трудно да се досетя, че подтекстът в поведението на г-н секретаря се коренеше дълбоко в минали събития и най-вече в един необичаен телефонен разговор, който той провежда с мен през зимата на 2009 г. Но за да стигнем до него, ще се случат поредица главозамайващи събития, малка част от които вече съм описала през 2002 г. 

Участниците в тях присъстват и в миналото, и в настоящето. Предрешават и диктуват събития и съдби, “пишейки” с делата си една позорна история за родния си край.

Предисторията

 

Как се търгува с извънбрачни новородени бебета?

Късата памет и безотговорност на държавните институции

 

            Тук ще стане въпрос за абсурдната технология, с която се продаваха извънбрачно родени деца без съгласието на собствените им майки; раждането и отказването от деца без знанието на собствените им бащи; за престъпност с чудовишен облик; за престъпната и консуматорска природа на хора, оторизирани да защитават закона и самите нас; за подлостта и чувството за безнаказаност у истински престъпници, насочващи оръжие срещу всеки, дръзнал да защити интересите им.

До болка познато! Стартира в началото на жадувания “преход” към нов, “демократичен подем”. Но и днес съпътстващо живота, сънищата, мечтите ни.

            Днес, някъде в столицата, упражнява професията си “акушер-гинеколог”, бивш служител на болница в гр. Лом – изгонен оттам, бивш служител и на болница в гр. Берковица – изгонен и оттам с дисциплинарно уволнение. И дано само “бивш” търговец на бебета! Вероятно става ясно, че този “бивш” е лишен по повелята на закон да упражнява “легално” професията си. Но както многократно вече е доказано, в страна на абсурди като нашата няма невъзможни неща. Този лекар е сред главните герои в настоящата история.

            Властите в гр. Берковица го приютяват безапелационно и гинекологът започва да си разиграва коня, години несмущаван от никого. Благодарение на него в Берковица идват, за да раждат децата си наивни момичета от Лом и областта, на които специалистът предлага офертите си за гинекологична и родилна помощ. Каналът Лом – Берковица става постоянен, сигурен и най-важното – доходоносен. Но за девойките този “жест” е благороден, защото ги спасява от бъдещо унижение, презрение и пренебрежение в обществото, поне според философията на родителите им. Но героят-“благодетел” се заиграва до такава степен, че се самозабравя. Една след друга девойките идват и си отиват, оставяйки след себе си по един нещастен живот, чието бъдеще определят безскрупулни и необезпокоявани до този момент от никого, личности.   

            Другият главен герой в историята с бебетата понастоящем е юрис-консулт в община Берковица! Но…”нищо не е забравено и никой не е забравен”, макар че тези думи овенчават най-трагичния период  в съдбата на народа ни – баташкото клане! Е, тук не става дума за клане, само за търговия с жива плът! С детска плът!

Адвокатката е поела отговорна функция – тя ще движи и ръководи“търговското разпределение” на извънбрачните новородени в качеството си на “близка” на гинеколога. Двамата се утвърждават като прекрасен тандем, чиито действия са добре обмислени и синхронизирани.

Властта не си “мърси” ръцете

 

            След констатираното фалшифициране на пристигащи от Родилно отделение на берковската болница документи на новородени, служителка в съответния отдел на общинска администрация, оформяща Актовете за раждане на бебетата, преценява, че е задължена и в правото си да сигнализира на по-висшестоящи органи и институции. Докладва на прекия си ръководител, тогава и. д. кмет на общината, съдебните власти и прокуратурата. Реакция – никаква. Но твърде съмнително и безпрепятствено новородените започват да се препращат и приемат от различни Домове за деца, без предоставяне на ясна и точна информация за бъдещата им съдба. За едно и също дете постъпват противоречиви сведения – и “осиновено , и “неосиновено”.

            Оказва се, че за развихрилия се незаконен трафик на новородени в страната и чужбина са осведомени почти всички “отговорни” институции в градчето, овластени да контролират изпълнението на законите и преследнат нарушителите им. За действията на търговците на деца вече се знае и в столицата. Служителката сигнализира и в местната преса, обществеността научава за всичко, случващо се в местната болница и по етажите на местната власт, но безотговорност, страх или лични интереси пречат да се разбули истината докрай. Зашумява се и в централната преса. Журналисти от столицата посещават градчето, за да се запознаят със случая. Но си заминават, умело манипулирани, “предупредени” или уплашени да огласят това, което със сигурност са открили с професионалния си журналистически усет и ерудиция. Но странно защо “не достигат” до извора – до служителката и до документите!

            В същия период драматично събитие раздвижва духовете задълго. Девойка от друго населено място ражда в берковската болница извънбрачно дете. И неговата съдба е предопределена. Действащите в търговската схема лица правят опит да скрият следите на бебето и успяват. Донякъде. Но съвсем изненадващо за всички, майката, след мъчителна битка със съвестта си, решава да прибере рожбата си. Намерението й обърква всичко. Тя напуска болницата, като споделя с персонала, че ще се срещне с бащата на детето и тогава ще вземе окончателното си решение. Само след един ден се връща в болницата. Но детето вече е продадено! От родилно отделение го изнасят по време на отсъствието на майката две непознати жени – същите, които случайно среща в този момент на входа на болницата Управителят на здравното заведение. Този факт той си спомня на следващия ден по време на разпит на завеждащия родилно отделение.

            На разговора присъства следовател от полицейско управление, служителката от общинската администрация и управителят на болницата. Гинекологът с ирония подхвърля на присъстващите всевъзможни документи, нямащи нищо общо с разследвания случай и категорично и цинично заявява, че няма да издаде “тайната” за местонахождението на новороденото! Изумената служителка, неповярвала на случващото се, скача вбесена и изкрещява срещу циника:

             “Как! Вие, господине, искате да кажете, че аз вчера съм родила детето си, оставила съм го за един ден във Вашите ръце, а Вие го давате някъде и отказвате да кажете къде е!…Що за престъпление е това!”

            Но докторът сякаш е изгубил всякакво чувство на срам и най-малкото на неудобство. Да не споменаваме за “отговорност” пред полиция и който и да е друг представител на местната власт. Просто изпълнява успешно ролята на клоун в едно великолепно стъкмено от самия него цирково шоу. А лицата на другите двама присъстващи изразяват само недоумение и безпомощност. След скандала управителят на болницата, ненамиращ изход от абсурдната ситуаци, любезно подканя проверяващите да напуснат кабинета на един вече несъмнен престъпник! В своя кабинет той потвърждава личната си безпомощност и разказва за случайната среща с жените, изнесли дедето от болницата. Часове след инцидента и. д. кметът с негови колеги забелязва да излизат от града с автомобил шефът на Родилно отделение, придружаван от адвокатката. И както би могло да се очаква, наскоро майката променя изцяло показанията си.

            След този случай и. д. кметът е информиран, че на входната врата на скандалната адвокатка някой е написал приблизително следния текст: “Убийца! Не забравяй, че и ти имаш дете!” Но “оплакване” до полицията не постъпва. Съвсем резонно.           

            Тогава емоциите са толкова силни, че служителката не си задава въпроса, но след години се пита: Ако завеждащият нямаше сигурен и стабилен гръб, щеше ли да има смелост и кураж за подобни действия?

            Разкритието за изтъргуваното новородено е сензационно и покъртително за широката общественост, но не и за специализираните звена в съдебната система – полиция, съд, прокуратура. За подобна, достигнала до тях информация, споделят районният прокурор и началникът на РПУ в града. Но тогава никой няма желание да си “мърси” ръцете. Това е един от изводите. Вторият е: Не се знае кои точно са “двигателите” на този процес! Може би част от същите, които не желаят да се “цапат”!

Кой е “силният гръб”?

 

            “Някой” започва усилено да стопира работата в отдела на Общинска администрация, където пристигат от Родилно отделение и се оформят документите на новородените. Дълго време не се предоставят в законоустановения за това срок. Служителката, оторизирана да ги обработва, внася докладна за случаите на фалшифицирането им  до кмета и прокуратурата. Присъствала на злополучния “разговор” в болницата, тя е изпращана и на други “разговори” и “проверки” в РПУ, Районен съд, Районна болница. Управляващите умело демонстрират “активност” и “загриженост” за случващото се!

            Със създаването на публичност на разкритията с новородените чрез местната и централна преса се завихря обществен скандал, в чийто център се озовава и общинската служителка, превърнала се в крайна сметка в изкупителна жертва. Започва следствие, заформя се съдебно дело, но…само толкова. Скандалът е потулен. Публична тайна остава твърдението, че в “голямата игра” основна е ролята на “големите пари”! За жалост!

“Безсилието” на властта

 

 

            Следва период на затишие. В тези дни Общинска администрация е посетена от местен жител, юрист, живеещ в столицата, който споделя, че гореспоменатата адвокатка е известна и в столичните среди с около 40 продадени новородени! Но това не смущава все още никого. И няма кого да смути.

След отправяне вече на заплахи към служителката и семейството й, тя решава да се „брани“ сама. Включва се в курс за „Дейности с огнестрелно оръжие“. Този факт е сензация за изцяло мъжката аудитория на ръководители на предприятия и охранители. А и едва ли са допускали абсурдността на мотивите й за подобно решение! То изглежда „налудничаво“ за „широката общественост“ в малкия град и проявеното любопитство няма как да се прикрие. Колежка на „курсистката“ се престрашава и пита:

„Курсът за оръжие има ли нещо общо с изчезването на бебетата?“ Но как ли е можело да й се отговори?

Въпреки всичко търговската фиеста продължава. Майка на три деца ражда четвърто. Бащата, работещ в друго населено място, рядко посещава семейството и не успява да „усети“ и да разбере за този факт, майсторски прикриван от съпругата му. Детето е нежелано и майката иска да го изостави, като за тази цел ангажира отново местната адвокатка, специалист в тези дела. След уреждане на паричните взаимоотношения нотариус „обработва“ отказа от новороденото, като заверява нотариално документа,  фалшифицирайки подписа на бащата. Детето е изпратено в София!

Но…в един момент майката изисква от адвокатката копие от „отказа“, което категорично й е отказано. Тя се обръща за съдействие към Общинска администрация и полицейско управление. Но никой не е в състояние да реши проблема й! А и адвокатката не би допуснала подобна грешка – представянето на копие от договора автоматически уличава нея и нотариуса в извършено престъпление! Но на среща с и. д. кмет и началника на Полицейско управление майката разкрива цялата истина, която се записва на касета /според кмета/. Но управляващите са „безсилни“!

Общинската служителка не издържа на тези издевателства срещу закона и истината  и въпреки несъгласието на кмета заминава за столицата и посещава болницата, където проучва, че е настанено временно детето. Успява да пристигне, преди то да е „пренасочено“ за някъде. Легитимира се и получава копие от прословутия фалшификат, за който болничният персонал и не подозира. „Охранявана“ от кмета на път за Полицейско управление  го предоставя на началника на управлението, с което решава, че е изпълнила дълга си като служител, човек и майка. Но изпитвайки съмнения, че очевадното доказателство за извършено престъпление от няколко защитници на закона е попаднало на мястото си!

Междувременно отново се задейства изобретателността на същите субекти, реализирали престъпната схема и отново в съучастие със същата майка. Наложително е все пак да се спасяват. Нотариусът, обезпокоен за кариерата си, посещава родното място на родилката – многодетна майка и след умела „обработка“ на съпруга й, чийто подпис в нотариално заверения документ е фалшифициран, се оказва, че бащата „е дал съгласието си по телефона!“…

И гаврите на властта нямат край!     

 

Новият градоначалник влиза в играта

 

 

Новоизбраният кмет включва в екипа си същата адвокатка, станала печално известна с трафика с новородени. Само броени дни преди това, в неофициален разговор с него, главната редакторка на печатния орган на общината споделя притесненията си около избора на новия юридически консултант на кмета и общината, като за най-неподходящ посочва въпросната адвокатка. Уви! Именно тя отпочва „делата“ на общината. За кратък срок след пристигането си тя внася със „съветите“ си хаос в работата на общинското звено, занимаващо се с новородените. Отново същата главна редакторка предупреждава кмета, че с действията си адвокатката „разчиства лични сметки“, което фактически разстройва работата на цяло звено в структурите на общинска администрация.

Но новият кмет е в еуфория от постигнатата изборна победа, „приобщен“ и устремен впоследствие към откриващия се нов хоризонт за облагодетелстване, неотклонно следва съветите на своя юрис-консулт, които, разбира се, го устройват на сто процента. 

С новия мандат започва и ново развихряне на скандала с бебетата. На 15 май в гр. Вършец, в домашно мазе /по признанията на дядото на новороденото/ се ражда извънбрачно дете, което е докарано впоследствие заедно с майката в Районната болница поради влошеното здравословно състояние на родилката. Необходимият документ „Съобщение за раждане“, изпратен от родилното отделение на болницата, пристига в законоустановения срок в съответната служба на Общинска администрация с подпис на майката, подпис и печат от здравното заведение. В него е отбелязано, забележете, че детето е „родено в болницата в Берковица“, в „присъствието на лекар и акушерка!“ В графата „Местожителство“ и „Местоживеене“ е отбелязано гр. Монтана, Дом „Майка и дете“, тъй като майката е решила да се откаже от детето. След като тя представя „Декларация за отказ“ от детето си, заверена нотариално в Районен съд, служителката в съответния отдел издава „Акт за раждане“, който майката получава чрез положен от нея подпис в Актовата книга. Привидно дотук всичко е наред. Впоследствие служители от АГО на същата болница съобщават на общинските служители, че този адрес, посочен в болничния документ за пребиваването на детето, не е верен. От кметството изискват нов документ с вярно посочен адрес за местонахождението на детето след изписването му от родилно отделение.

След публикация в местната преса от болницата изпращат втори документ с подпис и печат и с подписа на майката, в който отново е отбелязано раждането на детето в „здравно заведение“/!/ и „в присъствие на лекар и акушерка“/!/, с допълнение в графата за местожителство и местоживеене – освен Дом „Майка и дете“- Монтана, е „допълнено“, че „на 16 май /забележете! – светкавично, веднага на следващия ден след раждането му!/ детето е преведено в НИК-ВМИ-София, клиника по неонатология!

След скандалното разкритие, че детето не е родено в болницата и не „в присъствие на лекар и акушерка“, завеждащият Родилно отделение, /нашият познайник от сензационния „разговор“ с „тайната“ за местонахождението на вече познатото ни друго извънбрачно родено бебе/ стъкмява поредната си гавра с държавните служители, както и със своите работодатели в болницата, като изпраща трето/!/ пародийно „Съобщение за раждане“, в което не посочва нито името на майката, нито местоживеене и местожителство на новороденото, но пък с любопитна „корекция“ – детето този път е родено „у дома“ /но не беше в Берковица, както е отбелязано, а в гр. Вършец!/ и „без присъствие“ на лекар и акушерка“!…И полага собствения си подпис като „Зав. АГО“!   

След настоятелно изискване от болницата на документ с пълно и вярно съдържание, в който се посочва действителното местонахождение, където ще бъде изпратено  детето след временния му болничен престой в неонатологичната клиника в столицата, един от отговорите е: „То може и да умре!“

Тези нагли, цинични и безотговорни действия, почитаеми Читателю, са неизменната част от престъпната технология за трафик на деца в България, която се вихреше в средата на 90-те!

…Работата в кметството е блокирана, респ. и на служба „ЕСГРАОН“ в областния град, където по закон се придвижва документа на отказаното новородено. За възникналата неразрешима ситуация служителката уведомява устно кмета. Нареденото от него е да се подготви докладна до ръководителя на болницата, в която да бъде „помолен“ служителите му да изпълнят задълженията си, оформяйки точно и ясно документа на новороденото. Нареждането е изпълнено. За случая вече са уведомени и ресорния на отдела, и новоназначения/!/ юрис-консулт, който „съветва“ служителите „да не се занимават повече със случая“, а да подадат сигнал до прокуратурата. Играта наистина загрубява и участниците в този цирк вече не усещат, че губят контрол и излизат „извън релси“! „Ресорният“ също изиграва „ролята“ си и също „съветва“ служителите  – да не сигнализират, а да предоставят тази „възможност“ на самия юрис-консулт… „Верни“ и „предани“ на кмета подчинени, достойни за възхищение!

Очевидно и най-вече възмутително е, че няма кой да разреши въпроса с документацията. Служителката отново решава да информира устно кмета, но той умело избягва среща с нея, като „обещава“ такава, но до края на работното време не се появява в служебния си кабинет. И тя решава да внесе писмено докладна за неразрешимия казус, в която предупреждава работодателя си, че ако не се намеси лично за разрешаване на проблема с новороденото, с което ще предотврати опасността от изчезването му, ще сигнализира най-висшите инстанции на съдебната система! С този акт настъпва и кулминацията. „Бунтът“ на служителката провокира всички, участвали или съглашателствали в схемата за трафика. И е назидана публично за „дързостта“ си. На специално организирана от кмета „среща“ между служители в общинска администрация и ръководството на болницата се разиграва пореден цирк, в което юристът на общината преобръща наопаки изразеното становище за сигнализиране на прокуратурата и обвинява в „бездействие“/!/ служителите в оторизирания за обработка на документите отдел в общината. Парадокс – престъплението е факт, но истината е поругана, а виновни са тези, които преследват тази истина! А толкова е просто обяснението – никой не може да се осмели да посегне на един печеливш „бизнес“, толкова печеливш, че играчите с цената на всичко го бранят докрай.       

…Следва последен, четвърти/!/рунд – четвърти документ за едно и също новородено, в което вече са отбелязани всички изискващи се от закона данни, но този път без подпис на майката. За сметка на него пък фигурират два подписа от родилно отделение – и на завеждащия, и на акушерка!“

…В онзи период битката за всяко извънбрачно родено дете, водена от една обикновена и наивна служителка на най-ниското стъпало на държавната йерархия, атакувана от всички институции за поведението си, беше с предизвестена, тежка загуба. Но тази война и до днес не е спечелена от държавата. Защото войната за съхранение на остатъците от морал и човеколюбие може да бъде спечелена от личности, чиято свещена мисия е именно тази победа! А такива вече липсват. Или са на доизживяване.

А това вече е проблем за цялата ни нация!…

И тук е мястото да споменем следващия „главен герой“ в нашата история, чиито действия през 2009 г. довеждат до прословутия телефонен разговор със секретаря на Общинска администрация в Берковица. В този период политическите страсти на местно ниво са нагорещени до краен предел. Бивш общински съветник и бивш кандидат за кмет трудно преживява срива в постигнатата на някакво ниво политическа кариера и започва повсеместни атаки към местните управляващи. Възползвайки се от определени „връзки“ в медиите и съдебната система, с компромати  „руши“ авторитета на местната власт – кмет и общински съветници. Опонентът сериозно застрашава устоите им и властимащите решават да се бранят с всякакви средства.

И изведнъж като в изневиделица, някой се „сеща“, че преди доста години този субект, юрист по образование и професия, е същият, участвал с действията си, макар и в сянка /и не само!/, в защитата /и не само!/ на трафикантите на новородени бебета! Същият тогава прави опит да изкупи от местна книжарница всички екземпляри на книга, официално оповестила трафика с новородени в града. И пак същият изкупува наведнъж стотици броеве на областно печатно издание с публикации за случващото се около неговите приятели-„търговци“!

И управляващите разчитат именно на тези факти. Последен отчаян опит за самоотбрана, за спасяване на властта, службиците и парите е „провокацията“ към общинската служителка, уволнена някога дисциплинарно поради атакуване на действията и престъпленията на всички гореспоменати „главни герои“! Тя може да им бъде полезна, като предприеме собствена атака и „припомни“ на обществото старите „провинения“ на опонента им.

И…както би казал Милан Революцията, тази служителка „бях аз“!

…Зимата на 2009 г. се грижех за умиращата ми майка в УМБАЛ „Александровска“ в столицата. Бях прекратила в продължение на месеци всички контакти с външния свят и телефонното позвъняване тогава на личност извън най-тясното ми обкръжение ме изненада. Обаждаше се секретарят на Общинска администрация –Берковица. След светкавично „резюме“ на проблема, не без доза притеснение, достига и до същността – не мога ли да „помогна“ по някакъв начин! Нали преди няколко години „съм писала нещо против тях!“…

Трагедията на майка ми и моята собствена бяха толкова покъртителни, че тогава бях изгубила способността да мисля и разсъждавам трезво. Но това обаждане ме извади от вегетирането ми, изуми ме, преобърна ми представите за нищожните, но все пак остатъци от етика, морал, почтеност, достойнство! Секретарят, може би използван като нечия чужда, удобна маша, едва ли съзнаваше на каква гавра със собствената си личност се беше подложил. Лично аз дълбоко се надявам да не го е осъзнавал, зашото в противен случай демонстрираше по най-скандален начин и доказваше на практика безочието, наглостта, лицемерието, аморалността, властолюбието, отмъстителността на властимащите ни днес!   

Секретарят, натоварен с тази непочтена за моите представи мисия, нямаше как да знае, че искаше от мен нещо, което моята съвест, моето възпитание, чувството ми за лично достойнство, което отстоявам цял живот и си понасям последиците от това, не биха ми позволили подобно поведение. Защото изискваха от мен съпричастност към действията на тотално деградирала ценностна система, съхранила своята безпаметност. Бях в състояние да „атакувам“ мои лични бивши /а вероятно и настоящи/ врагове, само ако това го изискваше собствената ми личност, собствените ми необходимости.

Отговорът ми беше лаконичен:

„Г-н секретар, явно Вие пропускате нещо много съществено – едно от лицата, участвали в онази схема, за която ме молите отново да „пиша“ и което преди години трябваше да бъде зад решетките, в момента е Ваш юрис-консулт“!

С тази неочаквана за секретаря „констатация“ разговорът по телефона приключи. Но събеседникът ми може да бъде оневинен донякъде. Не поради наивитет, а поради слабата си информираност. Не знаеше още един факт: Прекият му началник понастоящем беше нарочният „свидетел“ на бившия градоначалник, и двамата участвали в сценария по моето дисциплинарно уволнение през лятото на 1997 г. поради „намесата“ ми в трафика с новородени!

 Година и половина по-късно, в деня на празника на Берковица и президентското посещение, минавайки край мен, г-н Секретарят просто „не ме позна“!

Е…оневинен е, защото „поръчителят“ беше друг! А манипулираният винаги е достоен за съжаление!

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

 

 

* * *

…Драмите около майка ми бяха толкова шокиращи, че последна грижа бяха някакви документи. И лекарите прекрасно са знаели това. Преди да напуснем болницата, получаваме единствената епикриза, в която мимоходом прочитам, че пациентката е постъпила „за втори път“/!/ Засега от документ за „първи прием“ няма и следа. Но не обърнах внимание на тази евентуална, за мен „техническа грешка“. А авторите се бяха подсигурили – епикризата от „втория прием“ си имаше и изходящ номер – 8104/877!

…Наистина неведоми са пътищата на съдбата. Кой е предполагал, че същата пациентка ще се върне почти веднага обратно в същата болница, в същата клиника и при невероятния лекарски екип? И от този момент стартират замислите по изфабрикуване на болнична документация, чиято единствена цел е да оправдае действията на лекуващите в източване на НЗОК. Колко ли време и интелектуална енергия са похабили за това?

От деня на постъпването на Виктория в „Александровска“ в продължение на шест дена не се предприемат никакви реални стъпки за лечението й. Назначените консултации с отделни специалисти се провалят една след друга. Основна причина за това са „служебни ангажименти“! Твърде любопитно е дали консултациите и прегледите на пациентите се вместват в тези „ангажименти“! Те са причина както майка ми, така и почти всички останали пациенти да бъдат разигравани и разкарвани из необятните пространства в дворовете на най-голямото в България болнично заведение, за да ги „консултират“ специалисти и да извършват назначените им изследвания. Такъв почти двукилометров круиз на болната ми майка до кабинет за ЕКГ /електрокардиограма/ и обратно до болничната стая й гарантира и тежка пневмония, която се оказа решаваща за очакващите я мъчения. Симптомите й започнаха светкавично, а й предстоеше несъмнено сложна и тежка хирургическа интервенция, която само Бог и съмишлениците на професора знаят дали се вмества и оправдава основнатахцел, която си поставя хирургът – хемостаза /спиране на кървенето/.

Упоритата кашлица на майка ми не спира. Но никой в болницата не обръща внимание на този проблем. Тук да не е клиника за белодробни болести! Очевидно авторитетът на професора не е респектиращият, който да задължи специалистите да изпълнят своя хуманен и лекарски дълг. Назначената консултация на 27 март със специалист-пулмолог не се осъществява. Причината е ясна и проста – „не дойде консултанта“ – отбелязват в листа за „наблюдение на болния“. На 30 март отново е назначена консултация с пулмолог. Отчетено е, че на същата дата тя е проведена, което не отговаря на истината. Фактите го доказват по-долу. Но за сметка на този „пропуск“ отново след десетки настойчиви молби към лекуващия професор, най-сетне се явява и интернистка. Но за наша изненада тя провежда „консултацията“ с болната единствено чрез диалог и то на почтително разстояние от нея. Може би грешим! Сигурно това е най-модерният и ефикасен метод в съвременната медицина.

 Преди да подложат пациентката на пагубната туморна транс-уретрална резекция /Ту ТУР/ се предполага, или поне се изисква от правилата в медицината, да се извършат всички необходими и задължителни изследвания. Бяха ли извършени такива?

При постъпване в болницата рентгенографията на белите дробове на Виктория констатира липса на огнищни промени. Благодарение на провокираната чрез круиза на майка ми пневмония и последвалото нехайство и безотговорност на лекарския екип, непосредствено преди резекцията, следващото образно изследване, искането за което е подписано лично от лекуващия професор /на което никой не обръща внимание!/, отбелязва промяна в първоначалната констатация – наличие на „плеврални усилвания“ и „излив“. Каква друга би била причината за тази промяна, ако не безхаберието на лекарите? Резултатът от него вероятно щеше да бъде още по-драматичен, ако не бях попаднала съвсем случайно на дежурен в отделението анестезиолог, с когото споделих проблема на майка ми. Очевидно той беше наясно с предстоящата ТУР и съвсем в прав текст ми довери, че не споделя това решение на професора, нито вярва в успешния изход на манипулацията.

Беше моя фатална грешка, че тогава не вникнах по-задълбочено в думите му. Именно той прояви определена загриженост и съчувствие към изразеното мое безпокойство за пневмонията на майка ми и по своему ме „консултира“! Странно е, че единствено той се съобрази с доказано от медицинската наука твърдение, че вследствие на белодробната инфекция тя неминуемо достига до кръвния ток и до бъбреците, като им гарантира още едно тежко изпитание преди да унищожат функционирането им с транс-уретралната резекция! На хвърчащ лист, който пазя в документацията на Виктория, анестезиологът „изписа“ антибиотик „Azatril“, който трябваше за два дни/!/, непосредствено преди резекцията, да „излекува“ пневмонията на майка ми. Несъмнено подобна бърза и агресивна атака на сърцето беше погрешна и нехуманна. Лекарят е знаел това. Може би затова не получих надлежно попълнена от лекаря рецепта с оправданието, че „няма право“ на това. Такова „право“ със сигурност имаше консултиращата от разстояние интернистка, но тя съвсем не се възползва от него. Да не говорим пък за „дълга“ на прословутия „пулмолог“! Оставаше да разчитам единствено на човечността на млада фармацевтка, която с определен за службата си риск ми предостави без рецепта антибиотика. А ако беше отказала? И тогава нищо нямаше да спре професора да качи на операционната маса пациентка с очевадна пневмония!

На 27 март, преди агресивната медикаментозна атака на сърцето, пациентката е „хемодинамично стабилна“, с „ритмична сърдечна дейност“. На 31 март вкарват майка ми в операционната. Впоследствие в документа за „наблюдение на болния“ с дата 31 март присъстваща на нечовешкото зрелище лекарка, оказала се от малкото добросъвестни в тази дружина, а може би и безпокояща се в по-голяма степен за собствената си репутация, но със сигурност по-слаба сребролюбка, отбелязва:

„При поставяне на операционната маса болната е с аритмия, камерни екстрасистоли. За момента не подлежи на обща /спинална/ анестезия. След консултация с кардиолог и съответно /…/ може да се обсъди за подлежане на анестезия. С молба за Ro-графия pulmo et cor. С болед. перист. кашлица. Да се повтори ЛКК и…“

Нечувано, нали? Но чудовищното, престъпното е друго. Непосредствено преди тази гавра с болната в т. н. „Предоперативна епикриза“, нечия ръка е отбелязала следното:

„Ro gr/sc pulmo et cor – да“/!/

„КАТ – да“/!/

„Консултация с интернист – да“/!/

„Предлага се за оперативно лечение“/!/ 

 /И може би най-безобидното тук, но изрично отбелязаното е, че пациентката „постъпва за втори път.“/!/ След като до този момент тя никога не е напускала болницата и официално не е била изпиствана./

В този ден някой трябваше задължително да зададе и изисква отговор на неотложните въпроси:

Преди или след качването на пациентката на операционната маса е била изготвена предоперативната епикриза с отбелязаните в нея изследвания?

Документът действителен ли е, или е напълно формално изготвен, след като след отложената – т. е. „пропадналата“ манипулация анестезиоложката дава мнения и становища, които според предоперативната епикриза са били извършени и пациентката се предлага за операция?

Ако необходимите изследвания са извършени предварително, дотолкова ли се разминават и си противоречат знанията и схващанията за научните методи и принципи в медицината на двама лекари-специалисти анестезиолози, че единият казва „Да“, а другият – категорично „Не!“? Ако наистина е така, всички ни очаква черно бъдеще. 

Бяха ли налице реални изследвания, имаше ли легитимна документация, на която да разчитат хирурзите, чие мнение беше зачетено и чие – не?

Кой е отговорният, или по-скоро безотговорният, който подложи на тежко изпитание и медицинската наука, и майка ми, и някой почтен свой колега?

Безотговорни, пезпардонни, незачитащи нито клетва, нито дълг, нито човешко същество! Някой се е самозабравил в стремежа да реализира на всяка цена и веднага още една клинична пътека. /И още една, и още една!/ След този зрелищен провал лекуващият професор роптае, недоволен от реакцията на анестезиоложката по този „дребен“ проблем, а всъщност единствената, поне за момента спасила майка ми от смърт още на операционната маса.

На гореспоменатия документ под становището на анестезиоложката дава своето мнение и кардиолог, който констатира:

„пациентка с хипертонична болест и екстрасистолна аритмия, от седмица не си пие лекарствата „диротон“ и „тертензиф“ /а през тази една седмица тя е в ръцете и „грижите“ на същите лекари в „Александровска“!/…С мнение за лечение с „Betaloc Zoc“.

И забележете – всички тези заключения, мнения и препоръки, цялата тази „загриженост“ се проявяват след провалената резекция! 

Нямам представа дали впоследствие някой от лекарите е обърнал внимание и се е съобразил с указанията на кардиолога и анестезиоложката, но препоръчаното лекарство в деня на „опита“ 31 март е изписано на рецептурна бланка едва на 7 април, втория ден от второто/реално/ постъпване на майка ми в същото отделение, а реализираният този път втори опит за ТУР е веднага на следващия ден – 1 април!

Но и от това никой не се интересува. Едва след скандалния провал в медицински документ са отбелязани консултация с кардиолог, ЕКГ, ЛКК, Ro-gr. Pulmo et cor, проба с „Ceftrin“, фигурира „Fragmin“, „Dexofen“, витамин „С“.

За да успокои все пак съвестта си, професорът решава /едва преди втория опит/ да изпише на пациентката антибиотика „Monural“ /„Fosfomycin“/. Изписаният за еднократен прием медикамент е предназначен за лечение на „неусложнени инфекции/!/ на долните пикочни пътища и профилактика при хирургични процедури“. Препоръчителни преди транс-уретрални хирургични процедури са две дози – първата се приема орално три часа преди операцията, втората – 25 часа след нея. Лекарството е „назначено“, но не и „изписано“ с рецептурна бланка! Такава ни се предоставя едва на 3-ти април – два дена след хирургичната интервенция на пациентката! За втора доза никой не споменава.

Професорът нервничи, нетърпелив е около възможността да изконсумира клиничната пътека. И прави с майка ми експеримент след експеримент, безсърдечно, безцеремонно, хладнокръвно, като с жив, ненужен плъх! Няма кой да охлади „ентусиазма“ му и да го върне в реалността. След всички препятствия той най-накрая е изпълнил намеренията си. Но в изфабрикуваната „История на заболяването“ след мнимия „втори“ прием нехайството е толкова голямо, че липсват каквито и да е данни, изискващи се в документа относно изхода от хоспитализацията. Не се знае болният дали е „оздравял“, дали е „с подобрение“, дали е „без промяна“ или „с влошаване“. Слава Богу, че и квадратчето, съответстващо на „починал“, засега е празно! Но и без това рискът не е съществен – поредната възрастна „бройка“ можеше да си отиде, просто защото „не е издържала на операцията“! Но както вече стана ясно, завидна доза старание пък е вложено в редактиране на епикризите на Виктория.

Дали наистина това поведение е нехайство, или са умишлено направени пропуски? Все пак е необходим документ, целящ да оправдае един несъществуващ прием на пациент. И съвсем логично е в него да не фигурира ничий подпис. Страшното за майка ми беше /което може да сполети всеки българин, потенциален пациент/, че въпреки ясно осъзнатата от лекарите невъзможност в рамките само на една нощ да бъдат елиминирани всички проблеми, довели до отлагането на една операция – хипертоничната болест, екстрасистолната аритмия, упорита кашлица и пневмония, те настървено продължават веднага пъкленото си дело! Кой го е грижа?

Елиминирани или не, трескава възбуда владее професора в часовете между двете интервенции – пропадналата и предстоящата. Ако тогава бяхме с бистър ум, нямаше как да ни убегне и да не ни безпокои това нетърпение, този стремеж на всяка цена да положи отново и веднага пациентката на операционната маса, престъпно игнорирайки всички реални причини за отлагането и рисковете за живота й от подобно съвършено безотговорно решение…

Под № 330, след една кошмарна нощ за шокираната Виктория и близките й, адът настъпва отново. В затрогващо единомислие с част от екипа си професорът чрез втори опит прави зрелищна операция. Дава тон на касапницата и без да се интересува от крайния резултат, преотстъпва скалпела на свой любопитен и любознателен по-млад колега. Нали все пак всички трябва да се „учат“! Нали науката трябва да напредва, нали такава е преди всичко и целта на този експеримент! Оправдан или не от медицинска гледна точка /от хуманна – категорично Не!/, с него ученият очаква да са приключили ангажиментите му към Виктория. По всяка вероятност научният му труд ще бъде обогатен с нова, актуална информация. Важното е, че пациентката е изписана в „добро общо състояние“, „афебрилна“, дори нещо повече – „даден й е телефон за връзка“! Но никой не дава никакви съвети, препоръки, указания за последващи и задължителни действия и грижи за една онкоболна!   

Виктория постъпва в УМБАЛ „Александровска“ на 25-ти март и е изписана на 3-ти април. Както вече е известно, единствената епикриза, която получаваме в този ден от лекарите, е с текст:

„…приета на 31.03.09г., изписана на 03.04.09г…Постъпва за втори /!/ път в клиниката по повод микционно-дизурични смущения и епизоди на макроскопска хематурия.“

Напълно е игнориран първият прием. Епикризата от него с „измислената“ диагноза не трябваше да става наше достояние и ние нямаше как да научим за нея. На това е разчитал и г-н професорът!Уви! А и какво невежество допускам от моя страна да предполагам, че всичко това е само и единствено неволна грешка на човек от екипа или на самия професор. А може би са очаквали майка ми да се върне отново при тях, имайки предвид положените за нея медицински грижи! За да й връчат епикризата от първия прием! Със сигурност професорът би заложил и най-скъпото си това да не се случва. Но за негово нещастие – случи се!

В хаоса е допуснат много съществен пропуск, който отново документално компрометира авторите. В листа за „наблюдение на болния“ с изх. № 7655/834, който успях да съхраня, всички изследвания и манипулации логично следват на една и съща страница от деня на приемането 25-ти март до 1-ви април  включително. Същото се отнася и за т. н. „температулен лист“ на пациентката. В него без прекъсване са отбелязани температурните амплитуди в състоянието на В иктория. И в листа фигурира едно единствено, отбелязано писмено „изписва се“ под дата 3-ти април!

Любопитно е дали изискванията за оформяне на болничната документация допускат на един и същ документ с изх. № 7655/834 да се попълват данни и изследвания на пациент, приет за „втори път“ в болницата и със съвършено различен изодящ № 8104/877? И като капак на всичко в единствения температурен лист е отбелязана стая №7, с легло №2, които сякаш съвсем случайно фигурират и в документа за мнимия „втори“ прием!

Но срамът за лекарския екип и преди всичко за професора нямаше да е пълен, ако не беше попълнен още един много важен документ, с който на пръв поглед авторите като че ли се подсигуряват и „бетонират“ законосъобразността на действията си – декларация „от името“ на Виктория, потвърждаваща, че един от лекарите й „предлага“ да бъде хоспитализирана на 31-ви март 2009 г.! Но нали вече е хоспитализирана!…Дявол да го вземе, нали за да има нов прием, трябва да има и изписване!…Скритата първоначално от нас епикриза с измислената диагноза ще свърши перфектно тази работа…Лекарят не се подписва, но вписва своя „УИН“! Може би неволно! А дали Виктория е знаела за какво полага своя подпис? Дали е автентичен? Може би ще узнаем в бъдещето!

Върху епикризата и за мнимия, и за реалния прием фигурират подписите на мастит професор, със сигурност врял и кипял в казана на беззаконието, както и на млад, но твърде сервилен, за жалост, лекар, който при други обстоятелства би се оказал изкупителната жертва на професора. Нему се падна незавидната участ да излее доста пот, хвърляйки се пред очите ми от кабинет в кабинет, като уплашена лястовица в неприветливо, тясно и задушно хале, докато успее да „синхронизира“ действията на колегите си, респ. да коригира и „уточни“  номерата на клиничните пътеки и текстовете в предоставените няколко на брой и с разминаващо се съдържание за един и същ прием епикризи, но всичките „оригинали“! И верният млад колега се справя перфектно. Но едва ли осъзнал риска за бъдещата си репутация на евентуално почитан и достоен лекар!

Станах неволен свидетел и бях изумена от тази срамна и жалка гонка, с която лекарите като че ли преследваха, и то упорито, собствените си кошмари. Когато виждат, че ги наблюдавам, скупчени до полуотворената врата на професорския кабинет по време на напрегнатия им разговор, може би спешен „консилиум“, но не за състоянието на пациентката, а за „здравословното състояние“ на документите, мигом я затварят.

„Гузен негонен бяга“ – е казал мъдрият ни народ…Сякаш аз от разстояние „подслушвах“ и бях в състояние да „чуя“ необичайния им разговор!

За изфабрикувания „трети прием“ получаваме две епикризи с различна редакция. Диагнозата на единия вариант беше допълнена с текст: „Collica renalis“! Анамнезата твърдеше: „Не се оплаква от болки!“ Но нали все нещо трябваше да свършат лекарите при приема на тази пациентка и то, забележете – „спешно“ насочена тук от „Спешен кабинет“ на „Александровска“. И независимо че според анамнезата Виктория не се оплаква от болки, единствената грижа според този вариант на епикризата се оказва „…спазмолитична и аналгетична терапия“, след което „болките намаляха“! – Нелогично, жалко, чудовищно!

При втория вариант на епикризата за „третия прием“ липсва „Колика реналис“! Тук няма „болки“, няма „спазмолитична и аналгетична терапия“. Но пък е добавен много внимателно редактиран текст, според който „след щателно почистване на оперативното поле“ отново е извършена „уретроцистоскопия“! След което отново прецизно е „поставен трипътен катетър“ и „включена промивна система“! И въпреки че майка ми вече беше „пътник“, „следоперативният период“ е „гладък“, а пациентката „се изписва“ „в добро общо състояние“!

А във ВМА, където Виктория постъпва полужив труп същия ден, „доброто общо състояние“ от „Александровска“ е характеризирано: „…увредено общо състояние…обща отпадналост до безсилие, коремни болки и гадене, невъзможност да уринира, болезненост двустранно в лумбалната област, разстройство – диарийни изхождания,…отслабено везикуларно дишане, отслабени сърдечни тонове, двустранна хидронефроза!“           

…На мама й оставаха няколко дни живот, които й подари един военен лекар.

Следва продължение!

Кратък речник на медицинските термини

 

коагулорум /коагулум/ – съсирек; маса от съсирена кръв, каквато се образува при кръвосъсирване; кръвосъсирекът е като запушалка за кръвоносния съд;

хемодинамично стабилна /хемодинамика/ – движение на кръвта в сърдечносъдовата система съгласно силите и законите, по които кръвообръщението функционира;

пулмолог – специалист по белодробни болести;

спазмолитична и аналгетична /терапия/ – с обезболяващ ефект;

„колика реналис“- болки в бъбреците;

двустранна хидронефроза – симптомокомплекс, включващ прогресивно патологично разширение на пиелокаликсната система и атрофия на бъбречния паренхим, настъпващи след обструкция по хода на уретера с последващо частично или пълно спиране оттока на урина; ако пречката е в нивото на пикочния мехур или уретрата, може да се стигне до двустранна хидронефроза;   

Ще започна историята с един празник – 8 септември, ден на гр. Берковица. Годината е 2010. На посещение в Берковица е президентът на РБ Георги Първанов. Жестът към местните управляващи и населението е повече от трогателен. Домакините са се постарали в сценария. След година предстоят нови избори, все пак. Има всичко: “Луна-парк”, знамена, балони, музика, павилиони на гостуващи търговци с лакомства и невероятни “подаръци”. Организацията е перфектна – на площад “Йордан Радичков” е стълпотворение от любопитен и развеселен народ, жадуващ зрелище. И го получават: приветствия, награди, почести, песни и танци…колко му трябва на народа?

            Последен има думата г-н президента. Ловък и опитен политик, безупречно владеещ хватките на дипломацията, без значителни усилия успява да разнежи публиката. Лесно се печели симпатия в тези български ширини, стига да провокираш изчезващото чувство за значимост, за законна гордост от постиженията на твой почитан земляк и…президентът припомня емблематичи мисли на мъдреца-земляк Йордан Радичков. Всички са омилостивени, трогнати и доволни!…Не, не всички! Помежду си присъстващите реагират по своему – никой не им дава думата да поставят на президента тревожещи ги и неотложни въпроси за пенсиите, за безработицата, най-голяма в страната, за бедността, за “свършека” на родния край. И…както би казал Милан Революцията  - и аз бях там.

            Имах намерение да се възползвам от гостуването на президента и да му връча в писмен вид една от технологиите за кражба от държавата. Не че той не ги познаваше! Постарах се доста, но от първи опит не успях. Темпото, с което първенецът “разглеждаше” в ОНЧ “Иван Вазов” изложбата на местни творци и занаятчии, както и “постиженията” в Берковско, беше вихрено, а “интересът” на президента беше повече от протоколен. Но децата сияеха и очакваха похвали. Нали е висока чест самият президент да спре пред теб и да те заговори!

            Междувременно се случи нещо любопитно и изненадващо, касаещо мен самата. Двоумейки се дали да поема по освободеното от президентската охрана място пред читалищната сграда в посока към президентската свита, виждам идващия към мен секретар на Общинска администрация. В момента, в който бях готова да поздравя, той преминава край мен, но…не ме познава! С този субект се познавахме отдавна, години поред бяхме колеги в общинска администрация, а и преди постъпването му там се познавахме като “съграждани”. Нито ме “позна”, нито поздрави! Поведението му ме изненада, тъй като в минало време той сполучливо и навсякъде демонстрираше “открит” характер, дружелюбност и контактност, с една дума – умееше да общува с всички. Макар че подобни качества не са типични за един бивш военен.

            Този на пръв поглед съвсем незначителен епизод в деня на празника на Берковица си има и своята предистория, както и логично обяснение. Никак не беше трудно да се досетя, че подтекстът в поведението на г-н секретаря се коренеше дълбоко в минали събития и най-вече в един необичаен телефонен разговор, който той провежда с мен през зимата на 2009 г. Но за да стигнем до него, ще се случат поредица главозамайващи събития, малка част от които вече съм описала през 2002 г.

Участниците в тях присъстват и в миналото, и в настоящето. Предрешават и диктуват събития и съдби, “пишейки” с делата си една позорна история за родния си край.

 

 

 

 

 

Предисторията

 

Как се търгува с извънбрачни новородени бебета?

Късата памет и безотговорност на държавните институции

 

            Тук ще стане въпрос за абсурдната технология, с която се продаваха извънбрачно родени деца без съгласието на собствените им майки; раждането и отказването от деца без знанието на собствените им бащи; за престъпност с чудовишен облик; за престъпната и консуматорска природа на хора, оторизирани да защитават закона и самите нас; за подлостта и чувството за безнаказаност у истински престъпници, насочващи оръжие срещу всеки, дръзнал да защити интересите им.

До болка познато! Стартира в началото на жадувания “преход” към нов, “демократичен подем”. Но и днес съпътстващо живота, сънищата, мечтите ни.

            Днес, някъде в столицата, упражнява професията си “акушер-гинеколог”, бивш служител на болница в гр. Лом – изгонен оттам, бивш служител и на болница в гр. Берковица – изгонен и оттам с дисциплинарно уволнение. И дано само “бивш” търговец на бебета! Вероятно става ясно, че този “бивш” е лишен по повелята на закон да упражнява “легално” професията си. Но както многократно вече е доказано, в страна на абсурди като нашата няма невъзможни неща. Този лекар е сред главните герои в настоящата история.

            Властите в гр. Берковица го приютяват безапелационно и гинекологът започва да си разиграва коня, години несмущаван от никого. Благодарение на него в Берковица идват, за да раждат децата си наивни момичета от Лом и областта, на които специалистът предлага офертите си за гинекологична и родилна помощ. Каналът Лом – Берковица става постоянен, сигурен и най-важното – доходоносен. Но за девойките този “жест” е благороден, защото ги спасява от бъдещо унижение, презрение и пренебрежение в обществото, поне според философията на родителите им. Но героят-“благодетел” се заиграва до такава степен, че се самозабравя. Една след друга девойките идват и си отиват, оставяйки след себе си по един нещастен живот, чието бъдеще определят безскрупулни и необезпокоявани до този момент от никого, личности.   

            Другият главен герой в историята с бебетата понастоящем е юрис-консулт в община Берковица! Но…”нищо не е забравено и никой не е забравен”, макар че тези думи овенчават най-трагичния период  в съдбата на народа ни – баташкото клане! Е, тук не става дума за клане, само за търговия с жива плът! С детска плът!

Адвокатката е поела отговорна функция – тя ще движи и ръководи“търговското разпределение” на извънбрачните новородени в качеството си на “близка” на гинеколога. Двамата се утвърждават като прекрасен тандем, чиито действия са добре обмислени и синхронизирани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Властта не си “мърси” ръцете

 

            След констатираното фалшифициране на пристигащи от Родилно отделение на берковската болница документи на новородени, служителка в съответния отдел на общинска администрация, оформяща Актовете за раждане на бебетата, преценява, че е задължена и в правото си да сигнализира на по-висшестоящи органи и институции. Докладва на прекия си ръководител, тогава и. д. кмет на общината, съдебните власти и прокуратурата. Реакция – никаква. Но твърде съмнително и безпрепятствено новородените започват да се препращат и приемат от различни Домове за деца, без предоставяне на ясна и точна информация за бъдещата им съдба. За едно и също дете постъпват противоречиви сведения – и “осиновено , и “неосиновено”.

            Оказва се, че за развихрилия се незаконен трафик на новородени в страната и чужбина са осведомени почти всички “отговорни” институции в градчето, овластени да контролират изпълнението на законите и преследнат нарушителите им. За действията на търговците на деца вече се знае и в столицата. Служителката сигнализира и в местната преса, обществеността научава за всичко, случващо се в местната болница и по етажите на местната власт, но безотговорност, страх или лични интереси пречат да се разбули истината докрай. Зашумява се и в централната преса. Журналисти от столицата посещават градчето, за да се запознаят със случая. Но си заминават, умело манипулирани, “предупредени” или уплашени да огласят това, което със сигурност са открили с професионалния си журналистически усет и ерудиция. Но странно защо “не достигат” до извора – до служителката и до документите!

            В същия период драматично събитие раздвижва духовете задълго. Девойка от друго населено място ражда в берковската болница извънбрачно дете. И неговата съдба е предопределена. Действащите в търговската схема лица правят опит да скрият следите на бебето и успяват. Донякъде. Но съвсем изненадващо за всички, майката, след мъчителна битка със съвестта си, решава да прибере рожбата си. Намерението й обърква всичко. Тя напуска болницата, като споделя с персонала, че ще се срещне с бащата на детето и тогава ще вземе окончателното си решение. Само след един ден се връща в болницата. Но детето вече е продадено! От родилно отделение го изнасят по време на отсъствието на майката две непознати жени – същите, които случайно среща в този момент на входа на болницата Управителят на здравното заведение. Този факт той си спомня на следващия ден по време на разпит на завеждащия родилно отделение.

            На разговора присъства следовател от полицейско управление, служителката от общинската администрация и управителят на болницата. Гинекологът с ирония подхвърля на присъстващите всевъзможни документи, нямащи нищо общо с разследвания случай и категорично и цинично заявява, че няма да издаде “тайната” за местонахождението на новороденото! Изумената служителка, неповярвала на случващото се, скача вбесена и изкрещява срещу циника:

             “Как! Вие, господине, искате да кажете, че аз вчера съм родила детето си, оставила съм го за един ден във Вашите ръце, а Вие го давате някъде и отказвате да кажете къде е!…Що за престъпление е това!”

            Но докторът сякаш е изгубил всякакво чувство на срам и най-малкото на неудобство. Да не споменаваме за “отговорност” пред полиция и който и да е друг представител на местната власт. Просто изпълнява успешно ролята на клоун в едно великолепно стъкмено от самия него цирково шоу. А лицата на другите двама присъстващи изразяват само недоумение и безпомощност. След скандала управителят на болницата, ненамиращ изход от абсурдната ситуаци, любезно подканя проверяващите да напуснат кабинета на един вече несъмнен престъпник! В своя кабинет той потвърждава личната си безпомощност и разказва за случайната среща с жените, изнесли дедето от болницата. Часове след инцидента и. д. кметът с негови колеги забелязва да излизат от града с автомобил шефът на Родилно отделение, придружаван от адвокатката. И както би могло да се очаква, наскоро майката променя изцяло показанията си.

            След този случай и. д. кметът е информиран, че на входната врата на скандалната адвокатка някой е написал приблизително следния текст: “Убийца! Не забравяй, че и ти имаш дете!” Но “оплакване” до полицията не постъпва. Съвсем резонно.           

            Тогава емоциите са толкова силни, че служителката не си задава въпроса, но след години се пита: Ако завеждащият нямаше сигурен и стабилен гръб, щеше ли да има смелост и кураж за подобни действия?

            Разкритието за изтъргуваното новородено е сензационно и покъртително за широката общественост, но не и за специализираните звена в съдебната система – полиция, съд, прокуратура. За подобна, достигнала до тях информация, споделят районният прокурор и началникът на РПУ в града. Но тогава никой няма желание да си “мърси” ръцете. Това е един от изводите. Вторият е: Не се знае кои точно са “двигателите” на този процес! Може би част от същите, които не желаят да се “цапат”!

 

 

Кой е “силният гръб”?

 

            “Някой” започва усилено да стопира работата в отдела на Общинска администрация, където пристигат от Родилно отделение и се оформят документите на новородените. Дълго време не се предоставят в законоустановения за това срок. Служителката, оторизирана да ги обработва, внася докладна за случаите на фалшифицирането им  до кмета и прокуратурата. Присъствала на злополучния “разговор” в болницата, тя е изпращана и на други “разговори” и “проверки” в РПУ, Районен съд, Районна болница. Управляващите умело демонстрират “активност” и “загриженост” за случващото се!

            Със създаването на публичност на разкритията с новородените чрез местната и централна преса се завихря обществен скандал, в чийто център се озовава и общинската служителка, превърнала се в крайна сметка в изкупителна жертва. Започва следствие, заформя се съдебно дело, но…само толкова. Скандалът е потулен. Публична тайна остава твърдението, че в “голямата игра” основна е ролята на “големите пари”! За жалост!

 

 

“Безсилието” на властта

 

 

            Следва период на затишие. В тези дни Общинска администрация е посетена от местен жител, юрист, живеещ в столицата, който споделя, че гореспоменатата адвокатка е известна и в столичните среди с около 40 продадени новородени! Но това не смущава все още никого. И няма кого да смути.

След отправяне вече на заплахи към служителката и семейството й, тя решава да се „брани“ сама. Включва се в курс за „Дейности с огнестрелно оръжие“. Този факт е сензация за изцяло мъжката аудитория на ръководители на предприятия и охранители. А и едва ли са допускали абсурдността на мотивите й за подобно решение! То изглежда „налудничаво“ за „широката общественост“ в малкия град и проявеното любопитство няма как да се прикрие. Колежка на „курсистката“ се престрашава и пита:

„Курсът за оръжие има ли нещо общо с изчезването на бебетата?“ Но как ли е можело да й се отговори?

Въпреки всичко търговската фиеста продължава. Майка на три деца ражда четвърто. Бащата, работещ в друго населено място, рядко посещава семейството и не успява да „усети“ и да разбере за този факт, майсторски прикриван от съпругата му. Детето е нежелано и майката иска да го изостави, като за тази цел ангажира отново местната адвокатка, специалист в тези дела. След уреждане на паричните взаимоотношения нотариус „обработва“ отказа от новороденото, като заверява нотариално документа,  фалшифицирайки подписа на бащата. Детето е изпратено в София!

Но…в един момент майката изисква от адвокатката копие от „отказа“, което категорично й е отказано. Тя се обръща за съдействие към Общинска администрация и полицейско управление. Но никой не е в състояние да реши проблема й! А и адвокатката не би допуснала подобна грешка – представянето на копие от договора автоматически уличава нея и нотариуса в извършено престъпление! Но на среща с и. д. кмет и началника на Полицейско управление майката разкрива цялата истина, която се записва на касета /според кмета/. Но управляващите са „безсилни“!

Общинската служителка не издържа на тези издевателства срещу закона и истината  и въпреки несъгласието на кмета заминава за столицата и посещава болницата, където проучва, че е настанено временно детето. Успява да пристигне, преди то да е „пренасочено“ за някъде. Легитимира се и получава копие от прословутия фалшификат, за който болничният персонал и не подозира. „Охранявана“ от кмета на път за Полицейско управление  го предоставя на началника на управлението, с което решава, че е изпълнила дълга си като служител, човек и майка. Но изпитвайки съмнения, че очевадното доказателство за извършено престъпление от няколко защитници на закона е попаднало на мястото си!

Междувременно отново се задейства изобретателността на същите субекти, реализирали престъпната схема и отново в съучастие със същата майка. Наложително е все пак да се спасяват. Нотариусът, обезпокоен за кариерата си, посещава родното място на родилката – многодетна майка и след умела „обработка“ на съпруга й, чийто подпис в нотариално заверения документ е фалшифициран, се оказва, че бащата „е дал съгласието си по телефона!“…

И гаврите на властта нямат край!     

 

 

 

Новият градоначалник влиза в играта

 

 

Новоизбраният кмет включва в екипа си същата адвокатка, станала печално известна с трафика с новородени. Само броени дни преди това, в неофициален разговор с него, главната редакторка на печатния орган на общината споделя притесненията си около избора на новия юридически консултант на кмета и общината, като за най-неподходящ посочва въпросната адвокатка. Уви! Именно тя отпочва „делата“ на общината. За кратък срок след пристигането си тя внася със „съветите“ си хаос в работата на общинското звено, занимаващо се с новородените. Отново същата главна редакторка предупреждава кмета, че с действията си адвокатката „разчиства лични сметки“, което фактически разстройва работата на цяло звено в структурите на общинска администрация.

Но новият кмет е в еуфория от постигнатата изборна победа, „приобщен“ и устремен впоследствие към откриващия се нов хоризонт за облагодетелстване, неотклонно следва съветите на своя юрис-консулт, които, разбира се, го устройват на сто процента. 

С новия мандат започва и ново развихряне на скандала с бебетата. На 15 май в гр. Вършец, в домашно мазе /по признанията на дядото на новороденото/ се ражда извънбрачно дете, което е докарано впоследствие заедно с майката в Районната болница поради влошеното здравословно състояние на родилката. Необходимият документ „Съобщение за раждане“, изпратен от родилното отделение на болницата, пристига в законоустановения срок в съответната служба на Общинска администрация с подпис на майката, подпис и печат от здравното заведение. В него е отбелязано, забележете, че детето е „родено в болницата в Берковица“, в „присъствието на лекар и акушерка!“ В графата „Местожителство“ и „Местоживеене“ е отбелязано гр. Монтана, Дом „Майка и дете“, тъй като майката е решила да се откаже от детето. След като тя представя „Декларация за отказ“ от детето си, заверена нотариално в Районен съд, служителката в съответния отдел издава „Акт за раждане“, който майката получава чрез положен от нея подпис в Актовата книга. Привидно дотук всичко е наред. Впоследствие служители от АГО на същата болница съобщават на общинските служители, че този адрес, посочен в болничния документ за пребиваването на детето, не е верен. От кметството изискват нов документ с вярно посочен адрес за местонахождението на детето след изписването му от родилно отделение.

След публикация в местната преса от болницата изпращат втори документ с подпис и печат и с подписа на майката, в който отново е отбелязано раждането на детето в „здравно заведение“/!/ и „в присъствие на лекар и акушерка“/!/, с допълнение в графата за местожителство и местоживеене – освен Дом „Майка и дете“- Монтана, е „допълнено“, че „на 16 май /забележете! – светкавично, веднага на следващия ден след раждането му!/ детето е преведено в НИК-ВМИ-София, клиника по неонатология!

След скандалното разкритие, че детето не е родено в болницата и не „в присъствие на лекар и акушерка“, завеждащият Родилно отделение, /нашият познайник от сензационния „разговор“ с „тайната“ за местонахождението на вече познатото ни друго извънбрачно родено бебе/ стъкмява поредната си гавра с държавните служители, както и със своите работодатели в болницата, като изпраща трето/!/ пародийно „Съобщение за раждане“, в което не посочва нито името на майката, нито местоживеене и местожителство на новороденото, но пък с любопитна „корекция“ – детето този път е родено „у дома“ /но не беше в Берковица, както е отбелязано, а в гр. Вършец!/ и „без присъствие“ на лекар и акушерка“!…И полага собствения си подпис като „Зав. АГО“!   

След настоятелно изискване от болницата на документ с пълно и вярно съдържание, в който се посочва действителното местонахождение, където ще бъде изпратено  детето след временния му болничен престой в неонатологичната клиника в столицата, един от отговорите е: „То може и да умре!“

Тези нагли, цинични и безотговорни действия, почитаеми Читателю, са неизменната част от престъпната технология за трафик на деца в България, която се вихреше в средата на 90-те!

…Работата в кметството е блокирана, респ. и на служба „ЕСГРАОН“ в областния град, където по закон се придвижва документа на отказаното новородено. За възникналата неразрешима ситуация служителката уведомява устно кмета. Нареденото от него е да се подготви докладна до ръководителя на болницата, в която да бъде „помолен“ служителите му да изпълнят задълженията си, оформяйки точно и ясно документа на новороденото. Нареждането е изпълнено. За случая вече са уведомени и ресорния на отдела, и новоназначения/!/ юрис-консулт, който „съветва“ служителите „да не се занимават повече със случая“, а да подадат сигнал до прокуратурата. Играта наистина загрубява и участниците в този цирк вече не усещат, че губят контрол и излизат „извън релси“! „Ресорният“ също изиграва „ролята“ си и също „съветва“ служителите  - да не сигнализират, а да предоставят тази „възможност“ на самия юрис-консулт… „Верни“ и „предани“ на кмета подчинени, достойни за възхищение!

Очевидно и най-вече възмутително е, че няма кой да разреши въпроса с документацията. Служителката отново решава да информира устно кмета, но той умело избягва среща с нея, като „обещава“ такава, но до края на работното време не се появява в служебния си кабинет. И тя решава да внесе писмено докладна за неразрешимия казус, в която предупреждава работодателя си, че ако не се намеси лично за разрешаване на проблема с новороденото, с което ще предотврати опасността от изчезването му, ще сигнализира най-висшите инстанции на съдебната система! С този акт настъпва и кулминацията. „Бунтът“ на служителката провокира всички, участвали или съглашателствали в схемата за трафика. И е назидана публично за „дързостта“ си. На специално организирана от кмета „среща“ между служители в общинска администрация и ръководството на болницата се разиграва пореден цирк, в което юристът на общината преобръща наопаки изразеното становище за сигнализиране на прокуратурата и обвинява в „бездействие“/!/ служителите в оторизирания за обработка на документите отдел в общината. Парадокс – престъплението е факт, но истината е поругана, а виновни са тези, които преследват тази истина! А толкова е просто обяснението – никой не може да се осмели да посегне на един печеливш „бизнес“, толкова печеливш, че играчите с цената на всичко го бранят докрай.       

…Следва последен, четвърти/!/рунд – четвърти документ за едно и също новородено, в което вече са отбелязани всички изискващи се от закона данни, но този път без подпис на майката. За сметка на него пък фигурират два подписа от родилно отделение – и на завеждащия, и на акушерка!“

…В онзи период битката за всяко извънбрачно родено дете, водена от една обикновена и наивна служителка на най-ниското стъпало на държавната йерархия, атакувана от всички институции за поведението си, беше с предизвестена, тежка загуба. Но тази война и до днес не е спечелена от държавата. Защото войната за съхранение на остатъците от морал и човеколюбие може да бъде спечелена от личности, чиято свещена мисия е именно тази победа! А такива вече липсват. Или са на доизживяване.

А това вече е проблем за цялата ни нация!…

 

И тук е мястото да споменем следващия „главен герой“ в нашата история, чиито действия през 2009 г. довеждат до прословутия телефонен разговор със секретаря на Общинска администрация в Берковица. В този период политическите страсти на местно ниво са нагорещени до краен предел. Бивш общински съветник и бивш кандидат за кмет трудно преживява срива в постигнатата на някакво ниво политическа кариера и започва повсеместни атаки към местните управляващи. Възползвайки се от определени „връзки“ в медиите и съдебната система, с компромати  „руши“ авторитета на местната власт – кмет и общински съветници. Опонентът сериозно застрашава устоите им и властимащите решават да се бранят с всякакви средства.

И изведнъж като в изневиделица, някой се „сеща“, че преди доста години този субект, юрист по образование и професия, е същият, участвал с действията си, макар и в сянка /и не само!/, в защитата /и не само!/ на трафикантите на новородени бебета! Същият тогава прави опит да изкупи от местна книжарница всички екземпляри на книга, официално оповестила трафика с новородени в града. И пак същият изкупува наведнъж стотици броеве на областно печатно издание с публикации за случващото се около неговите приятели-„търговци“!

И управляващите разчитат именно на тези факти. Последен отчаян опит за самоотбрана, за спасяване на властта, службиците и парите е „провокацията“ към общинската служителка, уволнена някога дисциплинарно поради атакуване на действията и престъпленията на всички гореспоменати „главни герои“! Тя може да им бъде полезна, като предприеме собствена атака и „припомни“ на обществото старите „провинения“ на опонента им.

И…както би казал Милан Революцията, тази служителка „бях аз“!

…Зимата на 2009 г. се грижех за умиращата ми майка в УМБАЛ „Александровска“ в столицата. Бях прекратила в продължение на месеци всички контакти с външния свят и телефонното позвъняване тогава на личност извън най-тясното ми обкръжение ме изненада. Обаждаше се секретарят на Общинска администрация –Берковица. След светкавично „резюме“ на проблема, не без доза притеснение, достига и до същността – не мога ли да „помогна“ по някакъв начин! Нали преди няколко години „съм писала нещо против тях!“…

Трагедията на майка ми и моята собствена бяха толкова покъртителни, че тогава бях изгубила способността да мисля и разсъждавам трезво. Но това обаждане ме извади от вегетирането ми, изуми ме, преобърна ми представите за нищожните, но все пак остатъци от етика, морал, почтеност, достойнство! Секретарят, може би използван като нечия чужда, удобна маша, едва ли съзнаваше на каква гавра със собствената си личност се беше подложил. Лично аз дълбоко се надявам да не го е осъзнавал, зашото в противен случай демонстрираше по най-скандален начин и доказваше на практика безочието, наглостта, лицемерието, аморалността, властолюбието, отмъстителността на властимащите ни днес!   

Секретарят, натоварен с тази непочтена за моите представи мисия, нямаше как да знае, че искаше от мен нещо, което моята съвест, моето възпитание, чувството ми за лично достойнство, което отстоявам цял живот и си понасям последиците от това, не биха ми позволили подобно поведение. Защото изискваха от мен съпричастност към действията на тотално деградирала ценностна система, съхранила своята безпаметност. Бях в състояние да „атакувам“ мои лични бивши /а вероятно и настоящи/ врагове, само ако това го изискваше собствената ми личност, собствените ми необходимости.

Отговорът ми беше лаконичен:

„Г-н секретар, явно Вие пропускате нещо много съществено – едно от лицата, участвали в онази схема, за която ме молите отново да „пиша“ и което преди години трябваше да бъде зад решетките, в момента е Ваш юрис-консулт“!

С тази неочаквана за секретаря „констатация“ разговорът по телефона приключи. Но събеседникът ми може да бъде оневинен донякъде. Не поради наивитет, а поради слабата си информираност. Не знаеше още един факт: Прекият му началник понастоящем беше нарочният „свидетел“ на бившия градоначалник, и двамата участвали в сценария по моето дисциплинарно уволнение през лятото на 1997 г. поради „намесата“ ми в трафика с новородени!

 Година и половина по-късно, в деня на празника на Берковица и президентското посещение, минавайки край мен, г-н Секретарят просто „не ме позна“!

Е…оневинен е, защото „поръчителят“ беше друг! А манипулираният винаги е достоен за съжаление!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

 

 

* * *

 

…Драмите около майка ми бяха толкова шокиращи, че последна грижа бяха някакви документи. И лекарите прекрасно са знаели това. Преди да напуснем болницата, получаваме единствената епикриза, в която мимоходом прочитам, че пациентката е постъпила „за втори път“/!/ Засега от документ за „първи прием“ няма и следа. Но не обърнах внимание на тази евентуална, за мен „техническа грешка“. А авторите се бяха подсигурили – епикризата от „втория прием“ си имаше и изходящ номер – 8104/877!

…Наистина неведоми са пътищата на съдбата. Кой е предполагал, че същата пациентка ще се върне почти веднага обратно в същата болница, в същата клиника и при невероятния лекарски екип? И от този момент стартират замислите по изфабрикуване на болнична документация, чиято единствена цел е да оправдае действията на лекуващите в източване на НЗОК. Колко ли време и интелектуална енергия са похабили за това?

От деня на постъпването на Виктория в „Александровска“ в продължение на шест дена не се предприемат никакви реални стъпки за лечението й. Назначените консултации с отделни специалисти се провалят една след друга. Основна причина за това са „служебни ангажименти“! Твърде любопитно е дали консултациите и прегледите на пациентите се вместват в тези „ангажименти“! Те са причина както майка ми, така и почти всички останали пациенти да бъдат разигравани и разкарвани из необятните пространства в дворовете на най-голямото в България болнично заведение, за да ги „консултират“ специалисти и да извършват назначените им изследвания. Такъв почти двукилометров круиз на болната ми майка до кабинет за ЕКГ /електрокардиограма/ и обратно до болничната стая й гарантира и тежка пневмония, която се оказа решаваща за очакващите я мъчения. Симптомите й започнаха светкавично, а й предстоеше несъмнено сложна и тежка хирургическа интервенция, която само Бог и съмишлениците на професора знаят дали се вмества и оправдава основнатахцел, която си поставя хирургът – хемостаза /спиране на кървенето/.

Упоритата кашлица на майка ми не спира. Но никой в болницата не обръща внимание на този проблем. Тук да не е клиника за белодробни болести! Очевидно авторитетът на професора не е респектиращият, който да задължи специалистите да изпълнят своя хуманен и лекарски дълг. Назначената консултация на 27 март със специалист-пулмолог не се осъществява. Причината е ясна и проста – „не дойде консултанта“ – отбелязват в листа за „наблюдение на болния“. На 30 март отново е назначена консултация с пулмолог. Отчетено е, че на същата дата тя е проведена, което не отговаря на истината. Фактите го доказват по-долу. Но за сметка на този „пропуск“ отново след десетки настойчиви молби към лекуващия професор, най-сетне се явява и интернистка. Но за наша изненада тя провежда „консултацията“ с болната единствено чрез диалог и то на почтително разстояние от нея. Може би грешим! Сигурно това е най-модерният и ефикасен метод в съвременната медицина.

 Преди да подложат пациентката на пагубната туморна транс-уретрална резекция /Ту ТУР/ се предполага, или поне се изисква от правилата в медицината, да се извършат всички необходими и задължителни изследвания. Бяха ли извършени такива?

При постъпване в болницата рентгенографията на белите дробове на Виктория констатира липса на огнищни промени. Благодарение на провокираната чрез круиза на майка ми пневмония и последвалото нехайство и безотговорност на лекарския екип, непосредствено преди резекцията, следващото образно изследване, искането за което е подписано лично от лекуващия професор /на което никой не обръща внимание!/, отбелязва промяна в първоначалната констатация – наличие на „плеврални усилвания“ и „излив“. Каква друга би била причината за тази промяна, ако не безхаберието на лекарите? Резултатът от него вероятно щеше да бъде още по-драматичен, ако не бях попаднала съвсем случайно на дежурен в отделението анестезиолог, с когото споделих проблема на майка ми. Очевидно той беше наясно с предстоящата ТУР и съвсем в прав текст ми довери, че не споделя това решение на професора, нито вярва в успешния изход на манипулацията.

Беше моя фатална грешка, че тогава не вникнах по-задълбочено в думите му. Именно той прояви определена загриженост и съчувствие към изразеното мое безпокойство за пневмонията на майка ми и по своему ме „консултира“! Странно е, че единствено той се съобрази с доказано от медицинската наука твърдение, че вследствие на белодробната инфекция тя неминуемо достига до кръвния ток и до бъбреците, като им гарантира още едно тежко изпитание преди да унищожат функционирането им с транс-уретралната резекция! На хвърчащ лист, който пазя в документацията на Виктория, анестезиологът „изписа“ антибиотик „Azatril“, който трябваше за два дни/!/, непосредствено преди резекцията, да „излекува“ пневмонията на майка ми. Несъмнено подобна бърза и агресивна атака на сърцето беше погрешна и нехуманна. Лекарят е знаел това. Може би затова не получих надлежно попълнена от лекаря рецепта с оправданието, че „няма право“ на това. Такова „право“ със сигурност имаше консултиращата от разстояние интернистка, но тя съвсем не се възползва от него. Да не говорим пък за „дълга“ на прословутия „пулмолог“! Оставаше да разчитам единствено на човечността на млада фармацевтка, която с определен за службата си риск ми предостави без рецепта антибиотика. А ако беше отказала? И тогава нищо нямаше да спре професора да качи на операционната маса пациентка с очевадна пневмония!

На 27 март, преди агресивната медикаментозна атака на сърцето, пациентката е „хемодинамично стабилна“, с „ритмична сърдечна дейност“. На 31 март вкарват майка ми в операционната. Впоследствие в документа за „наблюдение на болния“ с дата 31 март присъстваща на нечовешкото зрелище лекарка, оказала се от малкото добросъвестни в тази дружина, а може би и безпокояща се в по-голяма степен за собствената си репутация, но със сигурност по-слаба сребролюбка, отбелязва:

„При поставяне на операционната маса болната е с аритмия, камерни екстрасистоли. За момента не подлежи на обща /спинална/ анестезия. След консултация с кардиолог и съответно /…/ може да се обсъди за подлежане на анестезия. С молба за Ro-графия pulmo et cor. С болед. перист. кашлица. Да се повтори ЛКК и…“

Нечувано, нали? Но чудовищното, престъпното е друго. Непосредствено преди тази гавра с болната в т. н. „Предоперативна епикриза“, нечия ръка е отбелязала следното:

„Ro gr/sc pulmo et cor – да“/!/

„КАТ – да“/!/

„Консултация с интернист – да“/!/

„Предлага се за оперативно лечение“/!/

 /И може би най-безобидното тук, но изрично отбелязаното е, че пациентката „постъпва за втори път.“/!/ След като до този момент тя никога не е напускала болницата и официално не е била изпиствана./

В този ден някой трябваше задължително да зададе и изисква отговор на неотложните въпроси:

Преди или след качването на пациентката на операционната маса е била изготвена предоперативната епикриза с отбелязаните в нея изследвания?

Документът действителен ли е, или е напълно формално изготвен, след като след отложената – т. е. „пропадналата“ манипулация анестезиоложката дава мнения и становища, които според предоперативната епикриза са били извършени и пациентката се предлага за операция?

Ако необходимите изследвания са извършени предварително, дотолкова ли се разминават и си противоречат знанията и схващанията за научните методи и принципи в медицината на двама лекари-специалисти анестезиолози, че единият казва „Да“, а другият – категорично „Не!“? Ако наистина е така, всички ни очаква черно бъдеще. 

Бяха ли налице реални изследвания, имаше ли легитимна документация, на която да разчитат хирурзите, чие мнение беше зачетено и чие – не?

Кой е отговорният, или по-скоро безотговорният, който подложи на тежко изпитание и медицинската наука, и майка ми, и някой почтен свой колега?

Безотговорни, пезпардонни, незачитащи нито клетва, нито дълг, нито човешко същество! Някой се е самозабравил в стремежа да реализира на всяка цена и веднага още една клинична пътека. /И още една, и още една!/ След този зрелищен провал лекуващият професор роптае, недоволен от реакцията на анестезиоложката по този „дребен“ проблем, а всъщност единствената, поне за момента спасила майка ми от смърт още на операционната маса.

На гореспоменатия документ под становището на анестезиоложката дава своето мнение и кардиолог, който констатира:

„пациентка с хипертонична болест и екстрасистолна аритмия, от седмица не си пие лекарствата „диротон“ и „тертензиф“ /а през тази една седмица тя е в ръцете и „грижите“ на същите лекари в „Александровска“!/…С мнение за лечение с „Betaloc Zoc“.

И забележете – всички тези заключения, мнения и препоръки, цялата тази „загриженост“ се проявяват след провалената резекция! 

Нямам представа дали впоследствие някой от лекарите е обърнал внимание и се е съобразил с указанията на кардиолога и анестезиоложката, но препоръчаното лекарство в деня на „опита“ 31 март е изписано на рецептурна бланка едва на 7 април, втория ден от второто/реално/ постъпване на майка ми в същото отделение, а реализираният този път втори опит за ТУР е веднага на следващия ден – 1 април!

Но и от това никой не се интересува. Едва след скандалния провал в медицински документ са отбелязани консултация с кардиолог, ЕКГ, ЛКК, Ro-gr. Pulmo et cor, проба с „Ceftrin“, фигурира „Fragmin“, „Dexofen“, витамин „С“.

За да успокои все пак съвестта си, професорът решава /едва преди втория опит/ да изпише на пациентката антибиотика „Monural“ /„Fosfomycin“/. Изписаният за еднократен прием медикамент е предназначен за лечение на „неусложнени инфекции/!/ на долните пикочни пътища и профилактика при хирургични процедури“. Препоръчителни преди транс-уретрални хирургични процедури са две дози – първата се приема орално три часа преди операцията, втората – 25 часа след нея. Лекарството е „назначено“, но не и „изписано“ с рецептурна бланка! Такава ни се предоставя едва на 3-ти април – два дена след хирургичната интервенция на пациентката! За втора доза никой не споменава.

Професорът нервничи, нетърпелив е около възможността да изконсумира клиничната пътека. И прави с майка ми експеримент след експеримент, безсърдечно, безцеремонно, хладнокръвно, като с жив, ненужен плъх! Няма кой да охлади „ентусиазма“ му и да го върне в реалността. След всички препятствия той най-накрая е изпълнил намеренията си. Но в изфабрикуваната „История на заболяването“ след мнимия „втори“ прием нехайството е толкова голямо, че липсват каквито и да е данни, изискващи се в документа относно изхода от хоспитализацията. Не се знае болният дали е „оздравял“, дали е „с подобрение“, дали е „без промяна“ или „с влошаване“. Слава Богу, че и квадратчето, съответстващо на „починал“, засега е празно! Но и без това рискът не е съществен – поредната възрастна „бройка“ можеше да си отиде, просто защото „не е издържала на операцията“! Но както вече стана ясно, завидна доза старание пък е вложено в редактиране на епикризите на Виктория.

Дали наистина това поведение е нехайство, или са умишлено направени пропуски? Все пак е необходим документ, целящ да оправдае един несъществуващ прием на пациент. И съвсем логично е в него да не фигурира ничий подпис. Страшното за майка ми беше /което може да сполети всеки българин, потенциален пациент/, че въпреки ясно осъзнатата от лекарите невъзможност в рамките само на една нощ да бъдат елиминирани всички проблеми, довели до отлагането на една операция – хипертоничната болест, екстрасистолната аритмия, упорита кашлица и пневмония, те настървено продължават веднага пъкленото си дело! Кой го е грижа?

Елиминирани или не, трескава възбуда владее професора в часовете между двете интервенции – пропадналата и предстоящата. Ако тогава бяхме с бистър ум, нямаше как да ни убегне и да не ни безпокои това нетърпение, този стремеж на всяка цена да положи отново и веднага пациентката на операционната маса, престъпно игнорирайки всички реални причини за отлагането и рисковете за живота й от подобно съвършено безотговорно решение…

Под № 330, след една кошмарна нощ за шокираната Виктория и близките й, адът настъпва отново. В затрогващо единомислие с част от екипа си професорът чрез втори опит прави зрелищна операция. Дава тон на касапницата и без да се интересува от крайния резултат, преотстъпва скалпела на свой любопитен и любознателен по-млад колега. Нали все пак всички трябва да се „учат“! Нали науката трябва да напредва, нали такава е преди всичко и целта на този експеримент! Оправдан или не от медицинска гледна точка /от хуманна – категорично Не!/, с него ученият очаква да са приключили ангажиментите му към Виктория. По всяка вероятност научният му труд ще бъде обогатен с нова, актуална информация. Важното е, че пациентката е изписана в „добро общо състояние“, „афебрилна“, дори нещо повече – „даден й е телефон за връзка“! Но никой не дава никакви съвети, препоръки, указания за последващи и задължителни действия и грижи за една онкоболна!   

Виктория постъпва в УМБАЛ „Александровска“ на 25-ти март и е изписана на 3-ти април. Както вече е известно, единствената епикриза, която получаваме в този ден от лекарите, е с текст:

„…приета на 31.03.09г., изписана на 03.04.09г…Постъпва за втори /!/ път в клиниката по повод микционно-дизурични смущения и епизоди на макроскопска хематурия.“

Напълно е игнориран първият прием. Епикризата от него с „измислената“ диагноза не трябваше да става наше достояние и ние нямаше как да научим за нея. На това е разчитал и г-н професорът!Уви! А и какво невежество допускам от моя страна да предполагам, че всичко това е само и единствено неволна грешка на човек от екипа или на самия професор. А може би са очаквали майка ми да се върне отново при тях, имайки предвид положените за нея медицински грижи! За да й връчат епикризата от първия прием! Със сигурност професорът би заложил и най-скъпото си това да не се случва. Но за негово нещастие – случи се!

В хаоса е допуснат много съществен пропуск, който отново документално компрометира авторите. В листа за „наблюдение на болния“ с изх. № 7655/834, който успях да съхраня, всички изследвания и манипулации логично следват на една и съща страница от деня на приемането 25-ти март до 1-ви април  включително. Същото се отнася и за т. н. „температулен лист“ на пациентката. В него без прекъсване са отбелязани температурните амплитуди в състоянието на В иктория. И в листа фигурира едно единствено, отбелязано писмено „изписва се“ под дата 3-ти април!

Любопитно е дали изискванията за оформяне на болничната документация допускат на един и същ документ с изх. № 7655/834 да се попълват данни и изследвания на пациент, приет за „втори път“ в болницата и със съвършено различен изодящ № 8104/877? И като капак на всичко в единствения температурен лист е отбелязана стая №7, с легло №2, които сякаш съвсем случайно фигурират и в документа за мнимия „втори“ прием!

Но срамът за лекарския екип и преди всичко за професора нямаше да е пълен, ако не беше попълнен още един много важен документ, с който на пръв поглед авторите като че ли се подсигуряват и „бетонират“ законосъобразността на действията си – декларация „от името“ на Виктория, потвърждаваща, че един от лекарите й „предлага“ да бъде хоспитализирана на 31-ви март 2009 г.! Но нали вече е хоспитализирана!…Дявол да го вземе, нали за да има нов прием, трябва да има и изписване!…Скритата първоначално от нас епикриза с измислената диагноза ще свърши перфектно тази работа…Лекарят не се подписва, но вписва своя „УИН“! Може би неволно! А дали Виктория е знаела за какво полага своя подпис? Дали е автентичен? Може би ще узнаем в бъдещето!

Върху епикризата и за мнимия, и за реалния прием фигурират подписите на мастит професор, със сигурност врял и кипял в казана на беззаконието, както и на млад, но твърде сервилен, за жалост, лекар, който при други обстоятелства би се оказал изкупителната жертва на професора. Нему се падна незавидната участ да излее доста пот, хвърляйки се пред очите ми от кабинет в кабинет, като уплашена лястовица в неприветливо, тясно и задушно хале, докато успее да „синхронизира“ действията на колегите си, респ. да коригира и „уточни“  номерата на клиничните пътеки и текстовете в предоставените няколко на брой и с разминаващо се съдържание за един и същ прием епикризи, но всичките „оригинали“! И верният млад колега се справя перфектно. Но едва ли осъзнал риска за бъдещата си репутация на евентуално почитан и достоен лекар!

Станах неволен свидетел и бях изумена от тази срамна и жалка гонка, с която лекарите като че ли преследваха, и то упорито, собствените си кошмари. Когато виждат, че ги наблюдавам, скупчени до полуотворената врата на професорския кабинет по време на напрегнатия им разговор, може би спешен „консилиум“, но не за състоянието на пациентката, а за „здравословното състояние“ на документите, мигом я затварят.

„Гузен негонен бяга“ – е казал мъдрият ни народ…Сякаш аз от разстояние „подслушвах“ и бях в състояние да „чуя“ необичайния им разговор!

За изфабрикувания „трети прием“ получаваме две епикризи с различна редакция. Диагнозата на единия вариант беше допълнена с текст: „Collica renalis“! Анамнезата твърдеше: „Не се оплаква от болки!“ Но нали все нещо трябваше да свършат лекарите при приема на тази пациентка и то, забележете – „спешно“ насочена тук от „Спешен кабинет“ на „Александровска“. И независимо че според анамнезата Виктория не се оплаква от болки, единствената грижа според този вариант на епикризата се оказва „…спазмолитична и аналгетична терапия“, след което „болките намаляха“! – Нелогично, жалко, чудовищно!

При втория вариант на епикризата за „третия прием“ липсва „Колика реналис“! Тук няма „болки“, няма „спазмолитична и аналгетична терапия“. Но пък е добавен много внимателно редактиран текст, според който „след щателно почистване на оперативното поле“ отново е извършена „уретроцистоскопия“! След което отново прецизно е „поставен трипътен катетър“ и „включена промивна система“! И въпреки че майка ми вече беше „пътник“, „следоперативният период“ е „гладък“, а пациентката „се изписва“ „в добро общо състояние“!

А във ВМА, където Виктория постъпва полужив труп същия ден, „доброто общо състояние“ от „Александровска“ е характеризирано: „…увредено общо състояние…обща отпадналост до безсилие, коремни болки и гадене, невъзможност да уринира, болезненост двустранно в лумбалната област, разстройство – диарийни изхождания,…отслабено везикуларно дишане, отслабени сърдечни тонове, двустранна хидронефроза!“           

…На мама й оставаха няколко дни живот, които й подари един военен лекар.

 

Следва продължение!

 

 

Кратък речник на медицинските термини

 

 

коагулорум /коагулум/ – съсирек; маса от съсирена кръв, каквато се образува при кръвосъсирване; кръвосъсирекът е като запушалка за кръвоносния съд;

 

хемодинамично стабилна /хемодинамика/ – движение на кръвта в сърдечносъдовата система съгласно силите и законите, по които кръвообръщението функционира;

 

пулмолог – специалист по белодробни болести;

 

спазмолитична и аналгетична /терапия/ – с обезболяващ ефект;

 

„колика реналис“- болки в бъбреците;

 

двустранна хидронефроза – симптомокомплекс, включващ прогресивно патологично разширение на пиелокаликсната система и атрофия на бъбречния паренхим, настъпващи след обструкция по хода на уретера с последващо частично или пълно спиране оттока на урина; ако пречката е в нивото на пикочния мехур или уретрата, може да се стигне до двустранна хидронефроза; 
"
Title: Неща от bonchina 19
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:50:08 AM
Едно от нея за Кошлуков:

"Снишаването на уморения Кошлуков



Преди 20 години той беше мечтаният фронтмен на младите бунтари в България. Оттогава си сътвори почти екзотична биография, възлово място в която заема затворническата килия. Няма съмнение, че затворът, побоите, анатемосването, „страната на неограничените възможности“ бяха дивиденти, съпътстващи бъдещото му израстване като политик.

Оказа се наистина, че „младостта не е порок“. Ако беше, то неотслабващата непримиримост, заедно с този порок, биха следвали Кошлуков и в следващите години и едва ли биха допуснали той да се превърне в обикновен „журналист“. Може би след толкова страдания и неволи в младостта, след рухването на депутатската му идилия и загубата на всички секретни ключове към неограничената власт, изведнъж се изпари и някогашният бунтар. При всички тези неудачи политикът вероятно е решил да си подсигури поне безоблачното настояще и още по-спокойно бъдеще. И от възхитителен фронтмен еволюира към вегетиращ рутинен „водещ“! Без ясни и категорично изразявани позиции и становища, без неудобни провокативни въпроси към „гостите“, без ангажиращи го коментари, анализи и отношение. За жалост! С тази си промяна Емил Кошлуков става безинтересен, друг, почти скучен Кошлуков, неполезен на изпитващите необходимост от провокация на чувството за справедливост, за значимост, за полезност.

Дали в новата си роля на улегнал, тих, кротък водещ, Кошлуков се чувства комфортно, в свои води? Ако „да“, жалко за него и очарователната му младост! Жалко за погребания му чувствителен, остър, критичен, полемичен тон, който единствено би налучкал пътя към истината и промяната! Защото българите все още имат нужда от това.
"
Title: Неща от bonchina 20
Post by: Nadia on January 03, 2017, 12:56:33 AM
Следващото от нея е:

"Из тъмните доби на една оката Темида



Хроника на един фарс, наречен „досъдебно разследване“
„Готов съм да се откажа от българското си поданство!“

/В изложените по-долу документи по разбираеми съображения са пропуснати имена и дати!/

Откъс от „ИЗЛОЖЕНИЕ-СИГНАЛ“ на редови гражданин

до Главен прокурор на Софийска градска прокуратура – София

„…Със същия наивитет, който ме въоръжава със смелост да рискувам и да ви сигнализирам по долуизложения казус, поради жестока липса на друг избор, постъпих на…във фирмата на… Казвам „със същия наивитет“, защото тогава вярвах, че ще бъда назначен съобразно всички правила и изисквания на българското трудово законодателство. Да, ама не, както актуално продължава да звучи емблематичната фраза на журналиста Петко Бочаров. След многократни настоявания от моя страна и след скандал, година по-късно получих най-сетне трудовия си Договор, в който с изненада прочетох, че съм назначен без указано в документа работно време, с месечно възнаграждение от 100 /сто/ лева /реално получавах 300 /триста/ лева. / Впоследствие промяната по договор беше съответно четири часа и половина със заплата 65.00 лева, четири часа със заплата 85.00 лева и при промяната на името на фирмата с продължителност на работното време четири часа и заплата 95.00 лева. Но реалното работно време беше първоначално десет часа и половина, впоследствие десет часа, а възнаграждението от триста лева се промени последователно на 400 и 500 лв. Несъмнено тези данни са за обсъждане от Главна инспекция по труда, /която също е запозната с проблема!/, но си позволявам да сведа и до Вас, защото те са съществена брънка от главния проблем, предмет на това писмо, който ме безпокои и ощетява мен лично, колегите ми, българските поданици и държавния бюджет.

В средата на 200…г. в резултат на многократните ми настоявания, убедих един от колегите в моята смяна /получихме и устното съгласие на останалите двама/ да помолим за промяна в трудовия договор и назначение на осемчасов работен ден, та макар и на минимална работна заплата. Собственикът на търговския обект и наш пряк работодател ни отказа категорично с мотива, че в такъв случай „ще се наложи да увеличиме оборота и да давам повече пари на държавата!“

Уважаеми г-н Прокурор,

Магазинът за „марков“ алкохол и и тютюневи изделия на…е един от най-скъпите и за жалост несправедливо титулуван като един от „най-реномираните“. Освен че тук се ощетяват потребителите, като им се предлагат доменикански и белгийски пури, фалшифицирани със стикери като „кубински“, респективно се завишават многократно и действителните им цени. Целта е единствена, цинична и арогантна – по-големи обороти и по-високи печалби за собственика в ущърб  на работещия персонал и потребителите.

На среща със зам.-главния Прокурор във Върховен административен съд деянието, за което сигнализирах и там, беше квалифицирано като „престъпление от обща характер“, касаещо укриване на данъци. Ако професионалните Ви ангажименти Ви задължават и сте заинтересован служебно от този сигнал, ще се опитам да Ви разясня схемата, която ми сподели и колега от моята смяна, работил в магазина около десет години:

В този търговски обект пазаруват клиенти със завиден социален статус – бизнесмени, шоумени, министри, депутати, чужденци, та дори и сноби, привлечени и поласкани от възможността да си направят реверанс чрез купуване на една пура, макар и да нямаха никаква представа каква пура ще да е тя. Средните месечни обороти в магазина не падат под 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. По-голяма част от стоката се изплаща на консигнация. Само за малка част от нея има някакви документи. Лятото на 200…г. беше особено доходно за г-н…, който изрази задоволството си по следния начин:

„Ние сме добре!…В другите магазини няма жив човек!“

Дневният оборот рядко падаше под 2000/две хиляди/ лева. Зимата на 200…г. по време на коледните и новогодишни празници сме правили обороти между седем и десет хиляди лева дневно.

В магазина се работи на два „легализирани“ касови апарата, които поемат данните от реалния дневен оборот. В офиса на собственика има трети/!/ касов апарат, който има „други“, специални функции. Сутрин счетоводителката, „най-верният човек“ на собственика, по собствените му изявления, заличава на компютъра данните от касовите апарати, които сочат по-солидните сметки /а те варират от 50 до над 1000 лева за един клиент/прилагам Ви документи, доказателство за това твърдение!/

За заблуда на държавните контролни органи, че оборотите наистина са много ниски /а какви биха могли да бъдат при четиричасов/!!!/ работен ден!?/ оставят се данните само за минималните сметки и тези, за които клиентите са изисквали фактура. /А недоволството беше повече от очевидно, когато клиентът изисква фактура!/

На база на тези значително занижени обороти счетоводителката, респ. управителката, подава необходимата информация на счетоводната къща, респ. на данъчни и други органи. А фишовете с истинската касова информация /и двата екземпляра/ се изхвърлят в коша.

Вие, г-н Прокурор, ще имате редкия шанс да получите някои от тях, за които в продължение на месец лично се погрижих. От тях ще констатирате високите обороти дори в почивни дни, когато София „се изнася“ в провинцията. Да не говорим за наплива от заможни клиенти в работни дни!

Тази, г-н Прокурор, е истинската причина за щетите, които нанася г-н…и други новобогаташи като него на обикновените граждани и на държавата с нелегални печалби. Затова никога няма да достигнем стандартите на живот в европейските страни, наши официални „събратя“ европейци. „Четиричасов“ труд, за „малко“ работа, за „ниски“ обороти, но и за категорично ниски данъци! И е хвърлен заслепяващ прах в очите на държава и контролни органи. Това е скандалната действителност в един търговски обект, но съм абсолютно убеден и практиката го доказва многократно, че явлението е масово. Трудно е да се отговори на въпроса, защо при това дередже на държавата тя продължава да си затваря очите. Ех…Корупция!…Корупция!…Ще унищожи до шушка цялата ни държава!

А колко е лесно за контролните органи да констатират каквото и да е нарушение и истинността на гореизложеното! Ето как: – В края на всеки работен ден, преди продавачите да отчетат оборота и да предадат данните от касовите апарати, контролният орган изисква фиша направо от касовия апарат, от който получава очевидната истина за дневния оборот. /Практикува се и друг трик – периодично се изземва от управителката част от дневния оборот и се внася в касата на офиса./

Толкова ли дълбоко и неизлечимо е вкоренена тази прословута „корупция“ в обществото и държавата ни, та ни прави достойни само за съжаление нас, обикновените граждани?

Познат финансист, врял и кипял в казана на беззаконието и корупцията, съветва: „Сигнализирайте до няколко различни и независими инстанции, та ако плати /собственика/ на една и тя се откаже от проверки, поне да се надявате, че някоя от другите ще си свърши работата!“ Това е цинично и жалко!

   Уважаеми г-н Прокурор,

Принуден съм да действам по този начин, воден от добре развитото ми чувство за самоуважение и това действие за мен е въпрос на чест, а не на „доносничество“, както е актуална напоследък тази тема. Ако се окаже, че автентичните данни от касовите апарати, копия от които Ви изпращам, не са достатъчно доказателство за извършено престъпление и за прилагане на съответни законови санкции към „нарушителя“, трупащ състояние на гърба на беззащитни българи и на самата държава, газещ законите и необезпокояван от нея, длъжен съм да Ви заявя /което ще сторя и в медиите/, че поради такава гавра съм готов да се откажа от българското си поданство! Това не е налудничава идея, а обмисляно през кошмарните години на непроменящата се с нищо българска действителност.

Изчетох на един дъх „Икономическите измами“, „Войната на групировките“, „Войната ВИК-СИК“, „Живей бързо!“ и др. Повече от трагичен е фактът, че България се превърна в една кланица със събирани по пода й кървави милиони. Тези пари, г-н Прокурор, са моите пари, парите на моите колеги, а може би и Вашите /надявам се да сте от коректните данъкоплатци!/

Моля Ви от съображения за сигурността ми, макар че не ми липсват опасения за изтичане на информация от други лица, засега да спестите името ми при евентуални Ваши действия. По този повод споделих пред Ваш колега от Върховния административен съд, че не се страхувам от ликвидиране.

„Ситуацията сега е променена. Знаеш ли, че с тези си действия се нуждаеш от закрилата на държавата?“ – беше риторичният въпрос към мен на високопоставения познат магистрат.

Когато му отговорих, колкото шеговито, толкова и сериозно, че може да се случи най-много да ме гръмнат, отговорът беше:

„О…Ако те гръмнат, добре!…Познаваш ли добре този човек? Може да те обезобразят, да те осакатят за цял живот!“ 

         Какво пък? С мен няма да свърши света, нали?

         „Няма, само че не след дълго може да свърши България“ – отговори магистратът.

Господин Прокурор,

         Прилагам Ви засега копия от автентичните документи. При необходимост съм готова да предоставя и оригиналите. Въпреки всичко, надеждата умира последна…“

По същия повод и с допълнения за нарушение на трудовото законодателство от същия работодател, гражданинът изпраща сигнали и до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, до директора на Комисия за защита на потребителите – регионална дирекция в София, подготвя сигнал и до директора на Национална агенция за приходите /НАП/.

Любопитна „среща“ в Комисия за защита на потребителите – София

 

Около 20 минути след внасянето на сигнала в Софийска градска прокуратура, авторът му представя копие и в регионалната Дирекция на Комисия за защита на потребителите в София. На среща с един от „шефовете“ на дирекцията негов колега, извършил дни преди това проверка в същия търговски обект и констатирал множество закононарушения, при прочит на сигнала изпада в паника и излита от кабинета с думите:

„Чакайте! Нещата са сериозни! Тук става въпрос не за друго, а за сива икономика!“

Връща се и представя вече изготвено от Комисия за защита на потребителите Наказателно постановление за глоба от 50 000/петдесет хиляди/ лева на същия търговец за нарушаване на закона.

Следва втора среща – между вносителя на сигнала и представителка на по-висшата йерархия в управлението на Комисията. Тя „услужливо“ „съветва“ вносителя да не внася сигнала до НАП и деликатно го „смъмря“, че не се е обърнал единствено и само към Комисия за защита на потребителите!!! Основанието за подобен „съвет“ шефката мотивира с „опасността“ от „изтичане на информация“ от другите инстанции, което ще им „отреже ръцете“ и няма да могат да реагират своевременно. Дори изразява опасение, че и Софийска градска прокуратура не е била най-удачното място за подаване на сигнала!!!

Вносителят, макар и наивен, все пак остава озадачен от реакцията на длъжностното лице от „Комисията“ и споделя, че ако наистина се притесняват от изтичане на информация, сигналът е постъпил в Градска прокуратура едва преди 20 минути, време, през което те спокойно могат да атакуват търговския обект, преди да е „изтекла“ каквато и да е информация. И започва да се пита – какво всъщност се случва с тези институции? Тези за будала ли го вземат? Оказва се – наистина за будала!

В продължение на месец Комисия за защита на потребителите не реагира съобразно задълженията си! След този срок неин представител се обажда по телефона на вносителя и го кани на среща с представител на НАП/!/, който в момента бил техен „гост“. Но се оказва, че за предпочитане е срещата им да се състои в сградата на НАП! След десет минути отново се обажда същият шеф от „Комисията…“, за да изкаже „съжаление“, но няма да има нужда от такава среща, защото „се оказало“, че „колегите от РПУ са си свършили работата като по книга“!

След подобни недомислици и алогично поведение от страна на служители от сериозни и отговорни институции и ведомства, на вносителят постепенно се изясняват обстоятелствата около сложния казус.

По „съвет“ на Комисия за защита на потребителите той не внася в НАП своя сигнал, но явно служителите от НАП са били уведомени от РПУ /или от Прокуратурата/ и поставят в доста „неудобна“ ситуация колегите си от „Комисията…“

Прокурорът от Софийска градска прокуратура:

„Не ме интересува!“

 

На сигнала адекватно /но само в началото!/ реагира единствено прокуратурата. Вносителят му е извикан /по телефона/!/ на разпит в Районно полицейско управление, където дава писмени обяснения на съответен „дознател“. На втора среща дознателят получава чрез съответен протокол всички веществени доказателства /„унищожените“ и хвърляни в коша фишове от касовите апарати/.

По време на разпит в Софийска градска прокуратура вносителят, в присъствието на дознателя, съдия и машинописка, дава обстоятелствени отговори на въпросите на съдията, касаещи повдигнатия казус с търговския обект.

Следва досъдебно разследвано от съответно Районно полицейско управление и заявителски прокурорски материал. В процеса на първоначалното шестмесечно разследване никой не дава официална информация на вносителя на сигнала за хода на разследването. По негово настояване той все пак е уведомен, че разследването се удължава с още три месеца!!! После се удължава с още три месеца!!!

На въпрос на вносителя към водещия дознанието полицай защо се удължава разследването, след като законовият шестмесечен срок за това е изтекъл и прокуратурата трябва да внесе в съда обвинителния си акт, реакцията на дознателя е повече от показателна за съмнителните действия, меко казано, от страна на прокуратурата и назначения да води разследването прокурор, в този момент станал скандално известен във всички среди.   

„Няма да го оставя! – категоричен е дознателят. – Аз работя цяла година и ще настоявам да се заведе дело…да се предяви обвинение!“

Да, ама не!

По време на разговори на вносителя на сигнала с водещия дознанието полицай става ясно, че прокурорът от Градска прокуратура отказва да съдейства по какъвто и да било начин на дознанието, касаещо осигуряване на експерт за проверка на касовите апарати  и за проверка на бандеролите на алкохолните напитки, иззети от търговския обект с кашони и складирани в стаи на РПУ.

„Нямам възможност сам да осигуря транспорт до…за да закарам дотам касовите апарати!“ – оплаква се дознателят пред прокурора.

„Не ме интересува!…Няма аз да ти върша работата!“ – е „указанието“ на прокурора към дознателя.

След поредно посещение в Съдебната палата вносителят е уведомен за последващото „удължаване на срока“ по изричното нареждане на Главния Прокурор. А споделеното пред медиите становище на Главния Прокурор е, че удължаването на срок на досъдебно разследване до една година е негово лично становище и то в случаи, когато той счита, че има „достатъчно основания“ за такова удължаване!!!

След едногодишно „разследване“ изведнъж се оказва, че „разследването е прекратено без последствия!“

Но няма кой да отговори какви бяха „основанията“ за прекратяване и липса на „последствия“!

Макар че на целокупния български народ тези „основания“ са му пределно ясни и до трагизъм познати!

Междувременно дознателят, най-дребната рибка във веригата, вероятно задоволително „възнаграден“,  не вдига телефона и не желае да дава никакви обяснения за професионалния си провал!
"
Title: Неща от bonchina 21
Post by: Nadia on January 03, 2017, 01:01:14 AM
Пак едно от нея (от 2010 г.):

"Има ли държава? Кой се гаври с берковчани?



„Някой“ погубва и без това жалките остатъци от поминък в китното градче в Северозападна България – Берковица. Изнася безпрепятствено машини от бившо голямо дървопреработващо предприятие!  И няма кой да го спре! Не изплаща заплати на работниците си в продължение на година! И няма кой да го задължи да изпълни задълженията си на работодател! Гаври се с българския народ! И няма кой да го накаже за това! Обрича на глад родители и деца! И няма кой да се възмути от това!

Има ли общинско ръководство, което да изпълни правомощията си и да се намеси в казуса?
Има ли областно ръководство, което да контролира незаконните действия на идиотизирани „бизнесмени“ и „собственици“?
Има ли контролни, държавни и всякакви органи, които да защитят обикновения наемен работник?
Чии интереси защитават „ненамесващите“ се?
Как ще бъдат възнаградени за това си поведение?
Кой покровителствува разиграващите коня си?
Има ли все пак държава?

Ако има, нека да си проличи!!!
"
Title: Неща от bonchina 22
Post by: Nadia on January 03, 2017, 01:04:08 AM
Ето едно друго от нея:

"Ще превърнат нацията ни в свърталище на инвалиди и гноми!

Защо лекари-специализанти напускат България?

На този въпрос спешно трябва да си отговорят управляващите. Но той повече вълнува обикновените българи, всеки един от тях потенциален пациент. Дали в чужбина, в „белите“ държави, отскочили на светлинни години преди нас – /потомци на една от първите европейски цивилизации/, бъдещите млади специалисти ще бъдат застраховани против тежките и убийствени пороци, заселили се в душите и ръцете на една част от българските лекари – печалба на всяка цена! Няма нищо лошо, ако в чужбина успеят да съхранят основните принципи, изискващи се от медицинската наука и практика и връщайки се след години в родината, да поставят точка на комерсиализма , да издигнат в култ хуманността и Хипократовата клетва и така да възвърнат авторитета на една древна и почитана доскоро професия. Няма нищо лошо, ако в чужбина се изградят като почтени и добри специалисти и завръщайки се в България /ако изобщо го сторят/, да измият срама, натрупван в последните години от деградирали касапи, чиито очи се замъгляват на операционната маса от постоянната мисъл за материалната облага.

Но за да се случи това, промените в българското законодателство за много кратък срок трябва да отскочат с години напред. Някой трябва най-накрая да сложи ред в здравеопазването – както във финансирането му, така и в изискванията към етичния и професионален кодекс на българския лекар. 

Може би младите, завърнали се след години от чужбина, ще успеят да го сторят! Но дотогава насилствено ще ни превръщат в болниците в увреден човешки „материал“! И нацията ни ще се превърне в свърталище на инвалиди и на гноми…Кой желае такова бъдеще за децата си? 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Из „Veneficium Bulgaricus – Сага за Виктория“

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

 

 

…Не е за пренебрегване въпросът как от УМБАЛ „Александровска“ щяха да редактират и двата варианта на епикризите от „третия“ прием, ако не бяхме инициирали и заплатили компютърната аксиална томография /КАТ/ в болница „Св. Екатерина“, текстът от чиято диагноза е в основата и преобладаващ в тези епикризи. Повторното явяване на майка ми в същото отделение и нейният „трети“ прием са чудесна нова възможност за източване на нови средства от НЗОК. Въпросът е какъв експеримент да се предприеме за „легалното“ аргументиране на това източване? И професорът решава – нова уретроцистоскопия! По-любопитното е друго – той не „решава“, принуден е да представи като такава поредния си провал, който едва ли би могъл да се оправдае с клинична пътека и парични средства.

Задраскваните и допълнително изписвани номера на клинични пътеки в „История на заболяването“ от „третия“ прием са нечие нагло и цинично деяние. В същата тази „история“, в графа „важно“ отново изрично е отбелязана медикаментозна алергия на пациентката. Но в предоперативната епикриза за последната оперативна намеса е отбелязано: „Алергия към медикаменти – Не!“ „Тестуване – Не!“ Кому са нужни толкова усилия? И без това бъдещето на болната е предизвестено благодарение на големия ентусиазъм на лекуващия учен. Липсват отбелязани и „придружаващи заболявания“. По-съществено е, че резултатът отново е налице – клиничната пътека за третия прием е осигурена. Да действаме! И господата ни най-малко не се притесняват, защото на този етап няма как да знаят, че в една от предоставените ни епикризи този експеримент не фигурира. Ако бяха по-съобразителни и далновидни и в по-малка степен сребролюбци, вероятно не биха допуснали поредната грешка. Защото именно в този неин вариант не фигурира действие или процедура, осигуряващи пари от НЗОК. Оттук следва и новото намерение действието да бъде представено като „уретроцистоскопия“. Но показанията на електролитите в кръвната картина смущават донякъде млада лекарка-анестезиолог и това налага за подготовка на анестезията да се повторят тези изследвания. Констатираният анестезиологичен риск е „АSА клас 3“. Но въпреки всички рисковани или не действия, т. н. „информирано съгласие на пациентката“ е получено приоритетно.

На следващия ден изследванията са повторени – биохимичните показатели са сензационни! Както стана ясно по-горе, креатининът е с невероятните стойности 1075, което обстоятелство изисква задължително и спешно подлагане на пациентката на хемодиализа, но след провала при първия опит никой не си прави труда дори да помисли за следващ. Хемоглобинът е спаднал, многократно са завишени стойностите на левкоцитите. Но професорът е твърдо решен и безкомпромисен – клиничната пътека ще бъде употребена!

Атракцията, към която проявяват любопитство седмина човека, си е заслужавала интереса. Но защо атракция? Защото след провалите си професорът е под натиск от близките на Виктория и „обещава“ да „освободи“ и протезира поне единия уретер, което може да се окаже временен спасителен акт за живота на Виктория, освобождавайки път за диурезата. Спасителен, но и твърде рискован. Рискован, но не и за пациенти като „прежалената“ вече, възрастна провинциалистка.

Професорът предприема нов скандален опит с предизвестен неуспех и дълбоко в себе си е убеден в това. Достатъчно натрупан опит има зад себе си, за да е сигурен, че запушването и адът в пикочния мехур са гарантирани от досегашните му действия и че ще бъде престъпление да предизвиква с нови хазартни игри природата.

Медицинската наука е категорична: „Следва веднага да се прекрати въвеждането на инструмент, ако срещнете непреодолимо препятствие за неговото проникване и да не действате насилствено!“

Как, ако не насилствено, може да се „пробие“ затлачен уретерален остиум в отчаян опит за поправяне на лекарска грешка или като съзнателен злодейски експеримент?

Със сигурност никой от колегите на професора не е вярвал в успешния изход на този опит, имайки пред себе си резултата от предишните – един експериментално съсипан човешки „материал“, неподлежащ на повече експерименти! Многочислени наблюдения през последните години са показали, че инструменталните изследвания често се явяват причина за тежки възпалителни процеси в урогениталната система. Което означава, че е необходимо максимално да се обезопасят и провеждат само по строги показания. Защото дори минимална инструментална травма може да предизвика допълнителна микро- или макрохематурия.

Никакви иновационни методи не могат да заместят рационалното мислене на лекаря. Преди да приеме каквото и да е следващо действие от този характер, лекарят е длъжен да реши необходимо ли е, има ли смисъл от него и да си изясни всичките „за“ и „против“. Развитието на медицината и лекарската практика са доказали неоспоримостта на успехите в резултат на тези изследвания, но не и продължаваща решимост и желание за тяхната приложимост и жизнеспособност понастоящем.

Не престават да ни атакуват отвсякъде в публичното пространство подобни „мнения“, отправяни към масите дори от емблематични фигури в сферата на здравеопазването, манипулирайки ни с изявления като:

„Ние ги чакаме, за да им помотнем!“

„Докторът трябва да мисли и преценява кое е най-добро за пациента!“

И всички ни убеждават, че изповядват искрено идеята за прилагане на интердисциплинарно лечение на пациентите, несъмнено най-полезно и резултатно за тях. Но едва ли на професора е хрумвала подобна идея. Въпреки очаквания нов провал, той еднолично „допуска“, „обмисля“, „изяснява“, „решава“ и…злощастната Виктория отново е положена на операционната маса. По стечение на обстоятелствата или по силата на съдбата в този ден в операционната зала се явява и човекът, оказал във ВМА реална спешна помощ на майка ми, макар и осигурявайки й само десетина дни живот:

„Бяха се струпали голяма група колеги – изпотени, притеснени…и…като натиснали една възрастна жена…“

„…която беше моята майка“! – допълних изявлението на военния лекар, който изобщо не подозираше, че близо до тях, групата лекари, събрали се на своеобразен „консилиум“ във връзка със спешния прием във ВМА на пациентката на колегата им – професора от „Александровска“, присъства и собствената й дъщеря. Смущението на всички беше очевидно.

За почитаемия Читател вероятно всичко изглежда отвратително, толкова объркано и неясно. Повече от отвратително, но е толкова плоско и прозрачно. Със сигурност някой е подценил неимоверно интелекта на обикновения българин. Но без да съзнава, че с тези си действия подценява, игнорира, унищожава и собственото си достойнство, ако изобщо притежава такова. Нещо повече – компрометира из основи системата на българското здравеопазване и авторитета на достойни медици, изследователи, учени и ръководители в тази сфера. Минира и руши дори държавността. Което вече е трагедия за цялата нация. Защото въпреки големия Алеко, не всички са „маскари“!     

Ще се извини ли някой за унижението да вписва в графа „неграмотни“ преобладаващата част от тази нация, за нещастие изконно търпелива и прощаваща? Или може би наистина преобладаващата част сме неграмотни? Ако това е истина, кой ще поеме отговорност и за този провал?…

В средата на м. януари 2010 г. един от новите ръководители на лекарската гилдия, очевидно останал на „Вие“ с всякаква дипломатичност и такт, прави цинично публично изявление в ефир:

„Пациентът е некомпетентен, за да оцени качеството на здравната помощ!“

На това ли разчитат някои лекари, за да ни превръщат в опитни плъхове? Господа като този са слепи, за да забележат, че „некомпетентността“ на пациента не му пречи със собствените си страдания да усети и „оцени“ все пак силата на началния удар, с който оказващият „качествената здравна помощ“ го тласка в отвъдното!

Моят и животът на сестрите ми през тези убийствени седмици беше подчинен на един велик стремеж – да помогнем на майка ни да поживее още малко. Но сами се въвлякохме в недостойна и неравностойна битка, която попари всичките ни надежди и унищожи из основи този стремеж. Единствена жертва беше нещастната Виктория. Нямахме никаква представа професорът с колко още ще скъси това наше жадувано „малко“! Но за да сбъднем мечтата си, бяхме готови на всичко. И вярвахме на професора!

Питам се сега – освен касапско настървение имаше ли и доза мъдрост у този човек? Която да съхрани собственото му самоуважение, което пък евентуално щеше да спести гаврата с тялото и личността на премъдрата ни майка.

Геният на природата създава този сложен и невероятен механизъм – човешкото тяло, за което великият Микеланджело доказва, че е най-великото произведение на изкуството.

„Трябва да притежаваме обширни познания, преди да потеглим на дългото и трудно пътешествие към откриване на подходящото лечение или медикамент“ – заявява преди век и половина бащата на психоанализата /Зигмунд Фройд/, прекланяйки се пред това гениално природно творение. Но тогава деградацията на човешката личност не се е намирала в своя апогей, нито дори в зародиша си. Категорията „морал“ е имала различни от днешните, измерения, обсъждането й не е било на дневен ред. Учените-медици са вярвали на Хераклит, че „Всичко тече, всичко се изменя“, но стремежът е бил преди всичко към познания, към усъвършенстване и в академично, и в професионално отношение, за да бъде избавено човешкото същество от ненужни страдания по пътя към спасението и оцеляването му.

Една от причините за любовта им към медицинската професия била, че са я практикували „най-светлите умове и личности във всяка страна“. Изпитвали са удовлетворение от резултатите от своите усилия, въодушевени от собственото си твърдение, че „медицината е като ембрион в утробата на майката, който с всеки изминал ден се променя, нараства и става по-жизнеспособен“. Приемали са за свой дълг да облекчат страданията и да допринесат за подобряване състоянието на болните, които са се доверили на професионализма и тяхната хуманност.

На нашия професор не му бяха нужни знания. Нуждаеше се от лечение неговият морал. За да не се превръща скалпелът в единственото оръжие за печелене на слава. С който може би си е изтъргал завинаги онзи слой, предпазващ от унищожение най-човешкото качество – благородството и превърнал се в инструмент за собственото професорско „абразио“.

Забележителна е метафората на Ървинг Стоун:

„Добре е да мечтаем да увековечим името си върху скала, но трябва да се примирим с факта, че не можем да го издълбаем с нокти“!     

Съзнавал ли е това професорът в триумфалния си поход към славата? Усещал ли е рани по ръцете си? Забавял ли е ход понякога, за да им осигури покой?

Трагедията на Виктория може би се състоеше и в това, че беше от „обикновените“, не беше „величие“ и беше бедна. При тези обстоятелства кое можеше да мотивира професора да провокира ремисия за собствения си морал и изпълни съвестно дълга си? Нито пациентката, нито дъщерите й с големи жестове можеха да осигурят за в бъдеще „гърба“ му, както и да бетонират положението му в обществото, което той е убеден, че вече е постигнал.

Несъмнено макиавелизмът беше съхранил бацилите си и пренесъл ги не само от „тоталитаризма“ към зародилата се у нас „демокрация“, но, преброждайки политиката, беше заразил трайно и социалния ни живот.

Следва продължение!

Кратък речник

 

„ASA клас 3“ – /анестезиологичен риск/- „пациент със системно заболяване в тежка форма, ограничаващо неговата активност, но без да го инвалидизира, клинично значими заболявания“;

„бащата на психоанализата“ – Зигмунд Фройд /Freud/1856 -1939/ – австрийски психолог, невропатолог и психиатър;

диуреза – процес на отделяне, изхвърляне на урина; количеството урина, което се отделя за определен период от време /нормално около 1 мл. на минута за възрастен човек/;

„макиавелизмът“ – Николо Макиавели / Machiavelli /1469-1527/ – флорентински държавник и историк, италиански патриот и именит писател, политик и дипломат; смята, че главна причина за бедите на Италия са политическите междуособици и разпокъсаност , които трябва да се преодолеят чрез силна централизирана власт, а за тази цел всички средства са позволени;"
Title: Неща от bonchina 23
Post by: Nadia on January 03, 2017, 01:10:42 AM
За мнимите инвалиди от нея едно:

"Мними инвалиди на Коледа



Отново е Коледа. За бедни и богати, за имащи и нямащи, за вярващи и неверници. Сноби и „популярни” „отварят” сърца и джобове за милосърдие, за дарения и съчувствие. Благотворителни концерти, послания, снизходителни търговци. България е пълна със самотни, изоставени, увредени, нещастни. Всеки е готов да помогне, да прости, да съдейства, да съчувства. 

По тротоари, по кръстовища, пред храмове, банки, магазини,  ви препречват пътя, в повечето случаи без свян и притеснение, нещастни люде с тежка съдба. Повечето от тях са истински и искрени, наистина „нуждаещи се”.  Но в трамвая за пореден, не хиляден, може би стохиляден път ще мине покрай вас и ще ви пожелае „Бог да ви благослови!”, „Да сте живи и здрави!” един нахален, здрав, як циганин, изпечен симулант-инвалид, който е дотичал устремно до спирката и „едва” успял да се качи, отпочва похода си сред наивните. А вие сте го виждали всеки ден. И отдавна знаете, че е нахален лъжец. Понякога го виждате и в компанията на дете. Да предизвика съчувствие човекът.

 А защо сте примирени? Не ви ли е гнусно, че ви лъже, че ви мами, че се гаври с вас? Защо не го напсувате, защо не го прогоните, защо не се развикате да го свали ватманът? Защо вербално поне не го принудите  да се почувства поне малко „неудобно”, макар че подобен израз по всяка вероятност нищо не означава за него!  Направете го сами, защото вместо вас няма кой да го направи. Нима всички вие сте по-добре от него? По-охолно ли живеете всички? Винаги ли имате в повече, за да давате на такива като него? Държавата не желае да се справи с тях. Нека си помогнем сами! Станете от седалките, помолете ватмана да спре и го свалете на следващата спирка. Поне на по-следващата циганинът ще си помисли, дали отново да се качи.

В навечерието на Коледа, на кръстовището пред ЦУМ, точно срещу извисената сякаш в небето прелестна снага на „Света София”, по тротоара бавно, с приведена глава, се движи млад „инвалид”. Държи пластмасова чашка с образа на дева Мария в нея. „Липсва” му лявата ръка. Гледате го в гръб, но си личи от „празния”, свит ръкав. И ви обзема жал, съчувствие, неудобство, защото вие сте здрав, возите се в автомобил, вече сте купил коледен подарък за близките, напазарувал сте за коледната трапеза. И ви се иска да му помогнете. Но „инвалидът” се обръща и усетил проницателния ви поглед, рязко тръгва назад към автомобилната върволица след вас…

 И ви обзема ярост! Та той съвсем не е инвалид. Личи си! Очевадно е! Просто е напъхал ръка под издутото палто и цинично е прибрал навътре ръкава си. Лично аз изпитах трудно преодолимо желание да скоча и да го разпъртушинча. Спря ме единствено светофарът и върволицата зад мен.

Сигурна съм, че следващия път няма да му се размине. А ти! Какво ще направиш в такава ситуация? Ще позволиш ли да ти се подиграе и излъже?

Действай по съвест!

Ще ти разкажа един епизод от екшъна по софийските улици.

Между наредените по трамвайната линия нахални таксита трамваят едва си проправя път. Един от редовните му пътници отново е незрящият старик, който всеки ден пътува с хармониката си по своето обичайно трасе в центъра на столицата – от трамвай в трамвай, от надежда до отчаяние, с вярната си спътница, малка, стара хармоника. Тя приканя съчувствие и събира с животоспасяващите си тихи звуци съжалителни, но в повечето случаи небрежно захвърлени дребни монети. Дребни и нищожни наглед, но дали хапка живот и глътка човечност на един от многото отхвърлени и забравени от държавата българи.

Незрящият с бавна, но почти отработена стъпка достигна до стартовата точка на своето безкрайно пътуване. Внимателно се опря до ръждясалата врата на ватмановата кабина, повдигна леко глава, за да огледа множеството в „концертната зала”.  Жадуваше то да бъде благодарната му публика за поредното спасително пътешествие от началото до края на скрибуцащото превозно средство. Повечето от „зрителите” в „концертната зала” бяха свикнали  с концертите на „слепеца” и приемаха за обичайно, едва ли не за благотворително поредното му появяване в трамвая.

През първите няколко стъпки от концертното му пътешествие нито стотинка не капна в чашката му. Когато, за да продължи напред, опипа уж случайно, поредната пътничка, изпречила се на пътя му, жената избухна:

„Кретен полусляп!…Не виждаш, просиш, а опипваш само жени!…Мъжете виждаш, а?…Не ги докосваш!…Махай се оттук! Нахален симулант!”

Пикантната сценка привлече вниманието на повечето от пътниците, а по-благосклонна българка се смили над „музиканта” и го посъветва:

„Иди пред Парламента! Посвири на Президента, на богатите! Те не са тук. Няма и да бъдат. И едва ли подозират за теб! Иди!…Иди там!”- настояваше пенсионерката, но очевидно богата реститутка, което си личеше по аристократичния й тоалет, лакираните нокти и ярко начервени устни. И тихомълком се оплака пред приятелката си, че „трябваше да си вземем такси, вместо да пътуваме в тази лудница!”

Защото никой не им стори място да седнат, макар че в трамвая пътуваха и доста млади хора.

„Реститутки, тръгнали на парти! – ядоса се седящ близо до тях младеж, тръгнал за десетчасовото си стърчене зад плота на нощен столичен бар. – И можеше  да му пусне една монета” – сподели пред приятеля си, който наблюдаваше с безкрайно любопитство набързо слезлия от трамвая „незрящ музикант”.

Трамваят наближи „Солунска” и рязко спря. Немощна старица с усилие достигна платното, съпроводена от ироничните погледи на слизащите след нея две млади столичанки, на път за близкото кафе. От ъгъла ги атакува мръсен, дрипав младеж с вонящи дрехи:

„Госпожо, дай 20 стотинки да си купа нещо за ядене! Гладен съм! От два дни не съм ял! Дай, молъ ти се!…Дай 20 стотинки, ма!…Имам болно братче и сестриче, не са яли от два дена” – усилваше се блясъкът в изнанадващо злобния поглед на младия ром.

Доловила у младежа ненавистта към по-нормално живеещите от него, столичанката реши да я провокира докрай:

„Дай ти на мен 50 стотинки! И аз днес нямам пари.”

Ромът я блъсна и подскачайки, избълва:

„Е..а ти изрода!”

И се насочи къмследващата спирка, да търси други състрадателни „изроди”.
"
Title: Неща от bonchina 24 (и от Пенка Танчева)
Post by: Nadia on January 04, 2017, 12:49:57 PM
Едно от нея за Надка Караджова (от 2011 година):

"В памет на великата Надка Караджова

На 3 януари 2011 г. тя ни напусна и премина в по-добрия свят. С много мъка и обич ще споделя онова, което имах честта да напиша за нея в книгата си „Обществото на Човеците“ след незабравимите ми срещи с нея:

 „Аз се гордея, че съм Българка и дадох своя скромен принос в историята на българската култура. Гордея се, че съм потомка на Орфей и разнасям славата на уникалната ни народна песен по света…народната песен е моето верую, моята съдба, моят Бог…!“

Тя е славеевият глас на България. Изпяла е неповторими шедьоври на българския фолклор, с което е прославила Родината си във всички континенти. Често я питат откъде се зарежда?

„От Космоса!“ – отговаря тя.

„Раснала съм в люлка от песни – реди спомените си божественият глас на България. – Дядо ми, Кръстьо Караджов, с песен е излизал от дома, с песен се е връщал…Само това мислех, само това мечтаех – да пея, да пея и пак да пея.“

И възможно ли е такава обич и жажда за песен да не бъде възнаградена! Пръв забелязва Надка Караджова флагманът на българското фолклорно изкуство – Филип Кутев. Тя е само на 15 години, когато като ученичка в Пазарджик участва в конкурси на художествената самодейноств Пазарджишка околия, Пловдив и София. Филип Кутев я кани на конкурс в гр. София, където талантливата девойка от с. Три водици печели първа награда – 500 лв. и национална фланелка. Това събитие г-жа Караджова си спомня в мартенската първа пролет на 2004 г. след половинвековна творческа слава.   

„Това събитие беше за мен сбъдната мечта“ – признава голямата певица. А още през 1951 г., когато е сформиран ансамбълът, девойката го слуша в зала „България“ и мечтае да бъде „в тази прекрасна огърлица едно мънисто“.

През 1953 г. фолклорната изпълнителка е на своето първо турне в Чехословакия – ансамбъл „Филип Кутев“ гостува на „Пражка пролет“. През 1955 г. предстои турне в Сирия. Големият композитор е впечатлен от певческите й възможности и талант и Надка Караджова е сред седемте певици на ансамбъла, поканени да пътуват за Сирия. Следват турнета в Англия, Франция, Белгия, Холандия. Българските емигранти ги следват навсякъде и плачат от умиление и възторг.

„Обичам България и никога няма да остана да живея другаде! – категорична е певицата, когато следва обичайният въпрос имала ли е желание да напусне родината си. – Това чувство все още се таи у мен. Аз се радвам, че пея за тях /емигрантите и чуждата публика – бел. ав./, но съм щастлива, че ще се върна отново в моята България. Не мога да живея никъде другаде, освен в Родината си. Българите преоткриват винаги нашето изкуство и казват „Добре, че сме в чужбина, за да опознаем нашето си изкуство!“

Надка Караджова завинаги е съхранила скъпи спомени за обичащи и обожаващи я ценители от цяла България. В с. Варвара, Пазарджишко, преди доста години, в болницата, когато майка ражда нов живот, звучала песен на обичаната певица – „Драгана и славея“.

„Оле…Божичко…Та това е Надка Караджова!“ -  възкликнала тогава младата майка…След години поканила своята любимка на сватбата на дъщеря си, родена сред магическите звуци на незабравимата й песен.

„Скъпа Надя – гласяло писмо на друга почитателка на певицата, – плета дантела. Толкова много Ви обичам, че вплитам в дантелата цялата си обич към Вас!“

Толкова много почитатели обичат и се възхищават на Надка Караджова, че почти ежедневно я поздравяват в трамвая, целуват й ръка, поднасят й цветя при внезапни срещи с нея, дори те да са предназначени за други любими хора. Срещат я гостуващи групи от провинцията и изразяват спонтанно желанието си да увековечат със снимка срещата си с голямата народна певица.

„Човек трябва да бъде всеотдаен, да не пести добротата си – продължи певицата нашия разговор. – Българинът е много добър човек. Трябва да получи много малко, за да даде десет пъти повече от себе си. А талантът е злато, което блести дори в калта!“

За Надка Караджова кумир в музиката е оперната ни прима Гена Димитрова. Ето един скъп за народната певица спомен от Виена:

„Пазя скъпа снимка с Гена Димитрова във Виена. Бяхме поканени от българското посолство да изнесем концерт по случай националния празник на България – Трети март. На концерта присъстваха около 500 чужди посланици, поканени за празника. Гена Димитрова пя след българския квартет „Славей“. След изпълнението ни всички искаха да ни видят отново, да ни докоснат, да ни се порадват. Тя наблюдавала всичко това и независимо от своя неимоверен успех на сцената, когато предстоеше концерт в дом „Витгенщайн“, ни предупреди: „Сега аз ще пея преди вас!“…

Но въпреки това предупреждение, когато квартет „Славей“ запява „Слънце зайде“, Караджова видяла сълзи в очите на оперната прима и сред своята публика.

В Италия, в гр. Бари, двете велики майсторки на песента взаимно се наслаждават на изкуството си. Бисират ги и двете по време на концерта. Отново пеят заедно и с голям успех в Москва, в „Колонната зала“. Надка Караджова с интерес и вълнение следи творческата кариера на оперната певица, започнала славния си път на голямата сцена като народна певица.

„Тя е най-голямата!“ – изрича в заключение Караджова за любимката си.

Не по-малко обича и се възхищава на ангелския глас на Андреа Бочели, от голямата артистичност на Райна Кабаиванска, слуша в захлас „Тримата големи“ – Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас.

Попитах певицата как успява толкова години да съхранява и пази свежестта и силата на уникалния си глас.

„Е, на Шаляпин нищо не му е пречело, но той е рядкост“ – беше лаконичният й отговор. И въпреки това – добрият сън и самодисциплоната са решаващи за нея преди вълнуващите й концерти.

България е от малкото страни, може би единствената, която „пенсионира“ своите творци. В деня, когато съпругът на Надка Караджова я пенсионира по документи, тя е на двумесечно турне с хор „Ангели“. Предстои й да шества по концертните зали на Европа в 55 концерта. А когато турнето приключва, неуморната певица решава да продължи със своята любов – сцената, песента, многохилядните почитатели.   

През м. април 1991 г. тя създава Женски фолклорен квартет „Славей“ – една китка от изтъкнати изпълнителки, най-добрите гласове на България в партиите сопран, мецосопран и контраалт. Това са чудотворните гласове на Надка Караджова, Светла Караджова, Лиляна Галевска и Стоянка Лалова – няколко поколения солистки от Държавен ансамбъл /ДАНПТ/ „Филип Кутев“. С перфектните си многогласови изпълнения квартет „Славей“ се характеризира с неповторима звучност и хармония. Всяка песен е пресъздадена с ненадминато майсторство, с голяма техническа точност, с много топлина и любов.

Коста Колев прави първите песни на квартета. Изпълняват творби на Александър Йосифов, Димитър Трифонов, Константин Шопов, Иван Кирев, Диди Кушлева /дъщеря на Росица Кушлева от дует „Сестри Кушлеви/.

Филип Кутев често казвал, че е лесно да се пее в хорова формация, а най-трудно е да пееш в камерен състав. Но тази проверена в изкуството теза не плаши ни най-малко големите солистки, защото са проверени във времето как биха звучали камерно. И магията се получава, защото гласовете им се сливат толкова добре, че всяка чува дъха на другата до себе си. Перфектни са и чувството за еднаквост в звученето, и чувството за динамика. Често им казват, че наистина правят магия с гласовете си, а това е тяхната цел – да достигнат най-бързо до сърцата на хората.

Най-щастливи са певиците, когато ги аплодира просълзената от тяхното изкуство, вярна и предана публика. Неведнъж са ги питали след двучасовите им концерти – откъде е издръжливостта им? И както сподели и г-жа Караджова, зареждат се от „Космоса!“ Безбройни са епитетите, с които ги дарява благодарната им публика. И никога няма да забравят четирите изпълнителки думите на японския професор Шожи Ямаширо, който след техен концерт признателно възкликнал: „След като чух музицирането на квартет „Славей“, вече мога спокойно да умра!“ В „страната на изгряващото слънце“ е учреден Клуб на приятелите на квартет „Славей“.

„Те често ни питаха – споделят изпълнителките, – „Знаете ли, че сте много популярни в Япония?“ И това ни доставяше голяма радост и гордост, че сме популяризирали българската народна песен и българската култура в далечна Япония. Там са пословични със своята точност, но японската публика толкова много ни аплодираше, както и самите организатори и признаваха, че чудо като съвършения квартет „Славей“ от България не са чували.“

Квартет „Славей“ е символ на истинската музика, красота, чистота, музикална култура и артистичност. Той се грижи за народната песен като за цвете, което трябва да поддържаш и да достигнеш с него до сърцето на публиката. Чужденецът-слушател не разбира текстовете, но мелодията го принуждава да потръпва от възторг. Често пъти след концерти те се доближават до изпълнителките и вдигат ръкави, за да ги уверят, че са настръхнали от прекрасното им, необикновено музициране.

Квартетът покорява и италианската публика, която след концертите им възкликва: „Вие сте като слънцето! Вие огряхте нашите души – благодарим ви! С вашите гласове човек се пренася в отвъдното!“

След концертите им по цял свят мъже и жени на различна възраст целуват ръцете им. За французите те са „прекрасни, фантастични, уникални!“

„Чрез вас, вашите песни и уникалните ви изпълнения, ние обикнахме България!“ – признават чуждестранните им почитатели от Франция.

Вече 13 години /понастоящем почти 20/ квартет „Славей“ се радва на забележителни успехи в България и по всички кътчета на света. Япония, където самата Надка Караджова концертира шест пъти /след 2004 г. още десетки пъти/, квартетът посещава два пъти /до 2004 г./, двадесет пъти концертират във Франция /до 2004 г./, посещават Израел, Босна, Херцеговина, гостуват няколко пъти в Чехия, представят българското изкуство в Швейцария, Германия, о-в Корсика, Испания, Австрия, Гърция, Кувейт и др.

Едно от най-големите признания за силата и въздействието на изкуството на квартета е поканата за гостуването на магическите гласове на Надка Караджова, Светла Караджова, Лиляна Галевска и новото уникално попълнение – Марияна Павлова /номинирана в класацията за „Гинес“ като „най-ниският контраалт в света“/ във Ватикана по повод 40-годишнината от подписването на Договора за обединение на църквите от Изтока и Запада. На 15 ноември 2004 г. ортодоксалните песнопения на българските славеи в папската резиденция „Росса ди папа“ довеждат омагьосаната публика до медитация, а българските народни песни я вдигат многократно на крака с бурни аплаузи и възгласи:

„Белисимо!…Белисимо!…“

Незабравимо ще остане и за певиците, и за очарованата публика на Ватикана изпълнението на специално композираната за квартет „Славей“ и колегите им от квартет „Ивиолан Унита“ пиеса. Думата „обединение“ се пее на няколко езика, включително и на български. По време на концерта в „Росса ди папа“ в залата присъстват висши духовници от католическата и православната църква, 24 кардинали, архиепископи и други висши духовници от всички националности по света. С всички тях квартет „Славей“ се среща след концерта и отново прозвучава „Белисимо, белисимо…белисимо…!“

Надявам се, че следващите редове представляват своеобразно огледало на душевността и житейската философия на голямата ни изпълнителка, която разкрива своя истински мир толкова искрено, колкото са искрени и сълзите в очите на многобройната й публика.

Неотдавна в зала 11 на националния дворец на културата се записвал компакт-диск, за който солира Надка Караджова. С хор „Космически гласове“ тя изпълнява песните „Тих вятър вее“ и „Калиманкината“ на композитора Красимир Кюркчийски. Продуцентът на кампакт-диска споделил: „Наблюдавах те дълго…Ти имаш някакъв ореол над главата си!“ Същите думи озадачили певицата, когато ги чува за втори път от водещ в предаване по „Канал 2001“: „Ти имаш ореол над глават си! Бъди щастлива! Да си жива и здрава!“ …Може би този ореол пази за нас и за наследниците ни магическото присъствие на Надка Караджова в живота ни и го прави по-красив и по-богат.

Когато гостува в Лондон с трио „Българка“, сестри Бисерови и родопския певец Румен Родопски, тя е „…великата Надка Караджова, която с гласа си е като лавина, събаряща всичко срещу себе си, когато запее!“

Гастролира в Южна Корея, Виетнам, Йордания, Турция, Ливан, Индия, Исландия и много други страни. И навсякъде е проявявала всеотдайност, издръжливост и сила, за да изгради и съхрани едно здраво наследство. Четиридесет години Караджова пее в хор „Филип Кутев“, почти двадесет в квартет „Славей“, четири години в хор „Космически гласове/, три години в хор „Ангелите“, пее и в хор „Дъщерите на Орфей“.

Осъществила е няколкостотин студийни записи в БНР, девет дългосвирещи грамофонни плочи /до 2004 г./ в Балкантон, много видеофилми по БНТ.

През 1988 г. за Буенос Айрес  – Аржентина, пътуват 24 часа от острови „Огнена земя“ почитатели на българските магьоснички от „Славей“, за да слушат концерта им, в който те пеят по-старите си песни, които помнят аржентинците. И се връщат на 1000 км. от Буенос Айрес, за да ги чуят отново.  А били възрастни хора между 60 и 80 години.

„Разплакахте ни със сълзи от българска кръв!“ – изричат смаяните почитателки пред своите любимки.

През 2001 г., когато започва войната в Югославия, за откриване на изложба на българската книга в гр. Лайпциг, Германия, канят за участие отново квартет „Славей“, заедно с Лайпцигската филхармония. Там българският състав трябвало да изпълни само една песен.

„В тягостното настроение, което цареше тогава, изпяхме „Отче наш“. Плисна дъжд от аплаузи!…И тогава се наложи да изпълним и втората си песен „Замръкнала е хубава Яна“…В камерната музика и сам воинът е воин“ – заключава световната любимка.

 

         Със затрогваща искреност певицата споделя:

„Приоритет в моя живот беше моята професия като народна певица, която така ме обсеби, че семейството ми беше на втори план, та дори и детето ми, което бе отгледано от майка ми Мария, моя брат Данчо, снаха ми Йорданка и моя съпруг Стефан. Цял живот не бих могла да им се отблагодаря, защото правеха всичко възможно, за да пътувам по света и да творя. В това най-силно се целях. Макар че няма възраст, в която човек започва да планира живота си, достатъчно е да има сили и възможности да го живее достойно. Но никой от нас не би могъл да овладее до съвършенство изкуството да живеем, защото много неща не зависят от самите нас. Ние сме същества, над които има свръхсила, която ни управлява.

В моя живот „златните правила“ бяха: уважавай ближния си, никога не наранявай, за да не те наранят! Дисциплината беше на първо място, защото без нея нищо не можем да постигнем в живота. Понякога ми се е случвало да не мога да взема важно решение, но до мен винаги е имало хора, които са ми били опора и са ми помагали в това отношение.

Като най-важно постижение в живота си считам реализирането ми като творец в областта на народната музика и фактът, че съхраних симейството си в продължение на вече 48 години. Добре възпитах дъщеря си Светла, която също успя да се реализира в професията като преподавател в Софийския университет и като народна певица, с която заедно популяризираме българското изкуство по света.

Най-голямо щастие изпитах, когато получих писмо за приемането ми като изпълнителка в държавния ансамбъл „Филип Кутев“; когато се родиха внуците ми; когато купих първото пиано на дъщеря ми. Това са върховните мигове в живота ми.

Имала съм и разочарования. Особено когато трябваше да се разделя с хор „Космически гласове“, в който самата аз привлякох най-добрите певици, с които постигнахме наистина космически върхове в нашето изкуство. Още по-силно бях разочарована, че след напускането на още десетки певици от този хор, вече няма и следа от онова, което бяхме създали с толкова любов.

Моята философия за живота гласи: „Никога не гледай кой какво говори, а гледай кой какво върши!“ Лоялността днес е рядкост, но смятам, че все още съществува. Била съм и наранявана в този живот, макар и с неголяма сила. Но отмъщение! Пази боже! Дано не ми се случва и да помисля за него! Омразата е като бумеранг, затова тази дума ми е чужда, а чувството – не особено познато. Обидата приемам много болезнено, защото много внимавам в живота си да не обидя някого. Това качество е възпитала у мен майка ми Мария, която за мен беше светица. Изпитвала съм и неблагодарността на хора, на които съм помагала, но съм се държала винаги човешки и с тях, докато един ден се убедят, че не са били прави. И им отговарям с добро. Много пъти съм правила жестове и съм се старала да останат незабелязани. Дори неприятел да поиска мнението ми за нещо, съм готова да му го дам с усмивка, за да му докажа, че съм по-силна от него. Разбира се, не ми е приятно и ласкателството. Но искрените и истински поздравления, които са чести прояви на възхищение от нашата професия, винаги са ми давали криле.

Силата на човешкия дух може да бъде съкрушена, когато не те оценяват за онова, което даваш с цялото си сърце от себе си или когато обичаш, но не си обичан.               

В живота си съм контактувала и съм познавала само земни хора, които не са били гении, но са Човеци с главна буква. Когато попадам в обкръжение от умни хора, винаги гледам да науча нещо повече от тях, да купя ум и не се старая да продавам ум, за да не изпадна в неловко положение.

Никога не съжалявам за вчерашния си ден, защото моят девиз е „Гледай напред и никога не се обръщай назад!“ Съгласна съм обаче, че за някои хора промяната води към прогрес, но не и при мен. Нито в професията ми важи това, нито за семейния ми живот. Но ентусиазъм никога не ми е липсвал, а той почти винаги води до успех. И това, което съм постигнала, ми е предостатъчно. Не желая нищо да променям в живота си. Благодарна съм на съдбата си и за нищо не съжалявам. Благодарна съм и на всеки, който ми е подал ръка в живота. При всички възможни случаи съм се отблагодарявала. Но най-много бих искала да благодаря на Човека, на твореца, композитора, Апостола, на патриарха на народната музика в България – Филип Кутев, който ме откри като талант и ми даде възможност и хоризонти да творя и да стана това, което съм.

На мен ежедневно благодарят хора, до чиито сърца успях да достигна с моите песни и раздадох радост за душите им – това беше най-доброто, което дадох от себе си. Смятам, че всеки би могъл да подобри обстоятелствата в живота си към по-добро, ако се съобрази с максимата „Не прави това, което не би искал другите да направят на самия теб!“ И тогава ще имаме уважението на хората, на което и място в служебната и социална йерархия да се намираме. Тогава постът и уважението ще бъдат еднакво важни, ще вървят ръка за ръка.

Но едва ли човек може да достигне до съвършенство в професията си, защото пътят към него поддържа живота и е непрестанен път, без който сме загинали. И колкото и съвършени професионално да бихме се чувствали, не бива да разчитаме единствено на постигнатата слава. От нея до глупостта има само една крачка, което я прави твърде крехка и трябва да я отглеждаме и да се доказваме всеки ден. Не се успокоявам, когато нещата в живота ми вървят подозрително лесно. Нали все пак в природата има равновесие и след всичко хубаво почти винаги следва някакво затруднение. Но по-щедрите хора по-философски приемат живота си и преживяват страданията си. А моето определение за почтеност е да бъдеш честен, откровен, доброжелателен. В живота си нямам дълбоко скрита тайна, която бих могла да споделя, защото той е като на длан. но ако имам такава, бих я споделила с най-скъпото си същество – моята дъщеря.

Не смятам, че съм научила всичко, защото човек цял живот се учи, но бих искала да зная този наш български народ кога ще започне да живее по-спокойно и по-достойно!“   

Най-ценните блага в живота на Надка Караджова са здравето, достойнството, почтеността, любовта…

 

А след 56-годишна звездна слава най-сигурното пристанище до края на живота й беше семейното гнездо!

Една земна звезда се откъсна, за да остане завинаги в небосклона!

 

Наградите на Надка Караджова, получени през 50-годишната й творческа дейност: /до 2004 г./

 

1955 г. – Световен младежки фестивал – Варшава, Полша: Златен медал и Лауреат на фестивала;

1967 г. – Орден „Кирил и Методий“;

1968 г. – Световен младежки фестивал – София: Златен медал и Лауреат на фестивала;

1975 г. – Приз „Братислава“;

1979 г. – „Заслужил артист“;

1986 г. – „Народен артист“;

1987 г. – Орден „Народна Република България“ – по случай 50-годишния юбилей на певицата;

1982 г. – Второ място в топ-класацията на Би-Би-Си- Англия;

1996г. – „Златно перо“ – От Министерство на просветата за високи постижения във фолклора;

1997 г.- „Златна лира“ – От Съюза на музикалните дейци в България по случай 60-годишния юбилей на певицата;

1998 г.- Орден „Стара планина“ – от Президента на РБ Петър Стоянов;

Международни награди от Судан, Сирия, Югославия.

Композиторът Стефан Драгостинов – приятелски за Надка Караджова

 

Почитта и възхищението си от Надка Караджова, неговата близка приятелка, която композиторът нарече „короната на фолклорната ни музика“, Стефан Драгостинов изрази в близо тричасовото ми интервю, повод за което беше именитата ни народна певица:

„Не зная кое е по-голямото у Нада – дали певицата, дали личността, дали приятелката…Господ й е излял гласа като едно чудо. При нея няма умора. Попаднала във великолепна среда на хора можещи, знаещи, водещи като Филип Кутев и съратничка като вълкана Стоянова, там става омесване на глас, талант, трудолюбие, професионализъм и почтеност. Нада се е изградила така хомогенно, че е като една непоклатимост и е запазила всичките си чудесни качества. Винаги съм харесвал и оценявал нейната отзивчивост. Тя е тип работохолик. В нейно лице винаги съм имал партньорство, вслушване, но същевременно и опозиция и, разбира се, градивна.

Щастливи са моите спомени с нея от Япония /1989 г./ Тя беше първа солистка и върхът на нашите песни беше „Планино, Стара планино!“ Тя поднесе автентичния вариант на тази моя песен. Нашите певици „отгледаха“ този шедьовър.

Тогава нашумелият Марсел Салие сподели:

„Това е най-високото нещо, което съм чувал!“   

Пътувахме с нашето изкуство в Осака, Токио, Киото, Нагазаки…Навсякъде следваше дъжд от бисове. А тя пее и не се уморава – пее още и още…

Силно ме привлича отношението й към родовата традиция. Тя създава един чудесен творчески семеен екип. В лицето на дъщеря си Светла, Надка Караджова има своята следовница в създадения от нея квартет „Славей“. А съпругът й Стефан Костов, отличен акордеонист, е щастлив с толкова красиви и великолепни жени около себе си. Те всички представляват за мен един малък ансамбъл „Караджови“. Екип за песни и танци, в който своето място има и танцьорът Йордан Иванов – съпругът на Светла Караджова, със своя незаменима аура на сцената.

Бисерът в короната е великолепният глас на Нада. Тя е перфектна певица във всички области – пее странджанско и шопско, та се къса, тя – пазарджишката певица. Тук съзирам и голямото превъплъщение на нейното сърце. Това е глас Божи!

Някога това 15-годишно момиче е прегърнало предано своя бъдещ свят. Безспорно тогава не е била съвсем наясно какво всъщност е сторила. Бавно и постепенно, ритуално е изкачвала стъпало след стъпало – като в пирамидите. Изминала е славно целия този път, а стъпалата е изкачила преди повече от 20 години /интервюто е взето през 2004 г. – бел. ав./

А са нужни колосални усилия, за да останеш на върха. Но нейната перфектност на своеобразен гуру като че ли й спестява това усилие. Или то не е лесно забележимо.

Личността й е толкова нависоко, че човек трябва да се взре в тези скъпоценни качества и да ги оцени по достойнство.

Нада е много творчески сговорчива личност. Бих искал дълбоко да подчертая родовото осмисляне на дългогодишното й изграждане. В съвкупност на равнопоставени да бъдеш най-първият, без да го налагаш и то в маститото съсловие на певици и певци – това е плод на дългогодишно възпитание и добра колегиалност. Дъщерята на Нада – Светла Караджова, като преподавател в Софийския университет продължава традицията и я разпространява сред учениците си.

В стила на Гарсия Маркес бих казал: „Школата Надка!“ Тя е великолепен интерпретатор, много бързо се превъплъщава, понася идеята, омесва я чрез собственото си усещане и получаваме ново произведение, поднесено ни от нея…

Тя може много! А връх не се надстройва!  Нада има тези възможности да катери нагоре. В академичното ни общество са нужни знания, даващи предпоставка за добра реализация. Нада е изминала целия този път към висшия академизъм с нейното трудолюбие.

Като я видя на сцената, за мен започва процесът на релакса!“

 

 

Българският фолклор – нашето непреходно национално богатство, навсякъде по света е посрещан с бликащ възторг и преклонение.

Надка Караджова е най-истинското олицетворение на това богатство, което ще съхрани и за необозримото бъдно нашия непреклонен дух, творчески порив и дълговечна култура.

 

5 януари, 2011 година

В памет на великата Надка Караджова!

 

ЦЕЦКА БОНЧИНА"

И малко  от Пенка Танчева:

"Господи защо бързаш и прибираш такива хора толкова рано. Сигурно ти трябват ,но и на нас тук на земята ни трябват. В тези бездуховни , безпътни времена те са ни ориентир. Ориентир към към всичко човешко и добро, към мястото ни тук на земята, към красотата. Чуеш ли този божествен глас няма как да не станеш по-добър, по щастлив и духовно по-богат ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН КЪМ ГОЛЯМАТА, ОБИЧАНА И НЕЗАБРАВИМА НАДКА".
Title: Неща от bonchina 25
Post by: Nadia on January 06, 2017, 12:18:37 AM
Следващото от нея е за професор Марко Семов (от 2011):
"В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРКО СЕМОВ

17 –ти януари! На тази дата преди три години приятели ми се обадиха по телефона с покъртителна вест – починал е проф. Марко Семов! Днес, отново 17 януари, три години след онзи тежък ден на 2007 г., прелиствам отново парещите страници на последната му книга „И те са като хората”, издадена посмъртно от университетското издателство „Св. Климент Охридски” и Фондация „Проф. Марко Семов”. Огнени, убийствени слова за „Сбогом” от приятели, истински българи, към най-истинския българин на нашето време!
Но не удържам сълзите си…Те се сриват върху страниците и бележат мъката на най-обикновена българка, която имаше привилегията да се докосне до духовния първенец на нацията ни, до човека, който живя за България и си отиде, пишейки с болка за нея, един писател с огнена словесност, един „Апостол на българщината и бъдещето”, както го нарече проф. Дойно Дойнов, председател на Общонационален комитет „Васил Левски”. А за мое велико щастие – и кръстник на скромното ми перо.
Имах кратки, но паметни срещи с него. Преливах от гордост, че го познавам. И пред моите приятели, и пред собствената ми майка, която благоговееше пред образа на един свой любимец на телевизионния екран. Случайност беше, или не, точно на рождения ми ден преди седем години се срещнахме пред „Галерия за чуждестранно изкуство” в столицата, за да му предам поредния си ръкопис. Професорът ме поздрави, като на първа страница на вече съкровеното ми лично тефтерче, написа:
„Цецке, пътят на словото е по-дълъг от човешкия живот. Желая твоето слово да надживее пра-, пра- и още правнуците ти!”
Каква разтърсваща игра на съдбата! Тези думи се оказаха пророчески за собствения му живот. Седем години след пожеланията, отправени към мен, неизвестната авторка, те бележиха всъщност неговата съдба. Защото една година след кончината на великия българин се оказа, че в близо 60 страни по света познават името на най-обаятелния балканджия с бунтарска кръв, роден в прекрасния Троянски балкан, някъде в Югоизточна Европа…Отрезвяващото му, респектиращо слово убедително си беше гарантирало живот далече напред в неизмеримото време , след неговите „пра-, пра- и още правнуци”!
Всичко започна в един великолепен, слънчев ден. Животът ме беше „интегрирал” в обществото на вестникопродавците. Осъзнала бях смисъла и ценните поуки от борбата с него, от самотата, от безпомощността, сблъсках се с убийствената заплаха на обедняващия дух, с „могъщата сила на вярата” и с „най-стимулиращия дар – надеждата”, родена в най-съсипващия дом – отчаянието. Всичко това бях преживяла в моя първи ръкопис на „Див, разцъфнал трън”. Седмица преди онзи далечен слънчев ден го бях оставила, адресиран до проф. Марко Семов, във Факултета по журналистика на СУ. Защото най-голямата мечта на живота ми беше любимецът на моите скъпи родители и мой кумир да представи първата ми книга! Приятели възприеха тази мечта за безумна и невъзможна. Реших да опитам с цената на толерантността на един обаятелен българин и на моята упорита вяра. Тогава ми помогна охулваният, въздиган и отричан, „фатален”, както сам той се зове, Фридрих Ницше:
„Последва продължително скитничество, дирене, непрестанни промени, вътрешна съпротива срещу всеки застой, срещу всяко плоско и повърхностно потвърждение и отрицание, но успоредно с това и режим и дисциплина, улесняващи духа колкото е възможно повече да стигне надалеч, да литне на възбог, най-вече да не спира полета си. Един живот, сведен наистина до минимум, освобождаване от всички долни нагони, независимост насред външни враждебни сили от всякакъв вид, заедно с гордостта, че можеш да живееш въпреки тази враждебност…Самият живот ни дава награда за несломимата воля за живот, за подобна дълга война, която водих тогава със себе си против песимизма на житейската умора…А накрая той ни се отплаща с големите си дарове, може би с най-големия, на който е способен…”
За мен, родена в забравения Северозапад, този невероятен дар беше срещата ми с професора от с. Видима – Марко Семов…Не вярвах, че го заслужавам! В онзи усмихнат ден на късната есен, повече от случайно, но невярвайки, че има случайности в живота ни, го видях да влиза в сградата на Полиграфичекия комбинат. Понякога, в изключителни мигове, съдбата наистина ни дава непредвидени, символични знаци. И както казват мъдрите – от нас тя изисква само да ги дешифрираме. Нямаше да си простя цял живот, ако изпуснех този момент. Затичах се като наивен малчуган към вратата, тогава несъзнавайки, че се провиквам, изричайки насред улицата името на един духовен гигант:
-Господин професоре…! Господин професоре…! – крещях, тичайки към изненадания човек. Той спря, изчаквайки някаква налудничава, която крещеше името му. Но я дочака с усмивка…С тази усмивка ще го помня цял живот! Представих се, но едва изрекох името си – топка заседна на гърлото ми от вълнение и щастие. Сигурна съм, че в своята дълбока мъдрост професорът е съзнавал и прозрял това.
-А, Вие сте онзи цъфнал трън, нали? – със загадъчната си усмивка, шокиращо за мен, светкавично отреагира професорът. Шокиращо беше, защото помнеше заглавието на бъдещата ми първа книга…На някаква непозната, която още не беше виждал!…Сред ада от знания, които изпълваха живота му.
…Подобен сценарий, уж случайно, а изкусно подготвен от съдбата, е труден за възприемане. Но го пише нашият живот, който в пътя си компромиси не допуска.
Уговорихме първата ни среща в кабинета му във Факултета по журналистика на СУ. И този ден ще остане паметен в живота ми. Както и всички останали срещи с него….Успокоих след дълго време пулса си, вече хвърчейки към дома.

* * *
Подарих на читалищната библиотека в родното ми село Гаганица излезли последователно от печат няколко нови книги на крупния писател. Подарих ги и на майка ми. Едва ли в селото, забравено от хората и Бога, някой четеше престарелия фонд на скромната селска библиотека, която въпреки едно безумие, беше оцеляла. Но съм готова да застана насреща, ако някой дръзне да твърди, че в едно затънтено селце в най-изостаналия, северозападен край на България, обявен някога от скудоумни управници за „затихващ”, а сетне докарали го до наистина затихнал, селянинът не изпитва нужда от терапия за душата си. Оказа се, че в тъмните доби на България духовно просветление днес може да внесе единствено душевед като проф. Марко Семов. Беше им нужен, за да ги защити, да брани изконната им любов и вярност към родния край, да им внуши достойнството и решимостта да се гордеят, че са българи и да отстояват пред света националната си идентичност.
За мен беше и изненадващо, и странно, и мило, и похвално, че в един кратък период, превърнал се сякаш в ренесансов за родното ми място, книгите на професора се предаваха с мистична тайнственост от ръка на ръка и като че ли лекуваха душите на българи, преживели историята на България през прехода между два не, между три века. Забравени, примирени до такава степен, че вече не съзнаваха значението на думата „отчаяние”. Свели своя бит до кратки срещи с мъртвите близки в селското гробище и покупка на насъщния. А държавата ни упорито отказва да бъде чувствителният индикатор, улавящ житейските нужди на поданиците си.
Проф. Марко Семов, творецът, който така искрено и дълбоко страдаше за бъдещето на своята нация и й посвети цялото си творчество, сякаш възроди със словото си духа на най-истинските българи, провокирайки може би у най-верните, най-предани, най-искрени и благодарни читатели позабравеното чувство на гордост и национално самосъзнание. Страниците на книгите му прелистваха хора с увредено отдавна зрение и потрепващи ръце.
Перифразирайки Стефан Цвайг – съдбата се оказва онази, която винаги намира човека, нужен за целите й. „Писма до България”, „Глобализацията и националната съдба” – за няколко месеца се превръщаха в настолната книга на тези съвременни Йовкови герои, чиято природа и дух описа съвременният му събрат – проф. Марко Семов. Преминали тихо и незабележимо през живота си, но преживели най-кървавата война, съхранили твърдата си воля да оцелеят, свели физическия си живот до минимума, към заника на дните си, те четяха, прозираха и разбираха един властелин на словото. Доказвайки, че не са загърбили духовността си. Та нали житейска истина е, че знаците на духа се отчитат като следи от житейския опит – от лоши преживелици, заблуди, страдания, тревоги, мигове на безпомощност. А тези мъдри, преполовили вече дните си българи, са ги имали в изобилие цял живот. Лично подарената ми от професора негова книга „Глобализацията и националната съдба”, предавана от майка ми от читател на читател, се изгуби някъде между жадуващите лечителното слово на българския народопсихолог. Питам се – добре или зле е да се изгуби такава книга? Убедена съм, че някой, повече от честен селяни –родолюбец, я пази ревниво единствено за себе си. Макар че преминавайки от ръка на ръка, тя вече беше позагубила невестински натъкмения си вид, галена и милвана от десетки селски „женихи”, гонещи своето столетие…
Това е „онзи кръст, който съдбата не отрежда всекиму”! Това е „непреходността”, това е „нетленността на приноса му в българската духовност” – все благодарни и покъртителни слова на истинските му приятели. Това днес, в лутаща се между две епохи България, може да се случи единствено със словото на Марко Семов. Днес и „след края на света”. И каква грандиозна истина прозвуча в думите на големия му приятел, проф. Станислав Семерджиев, на поклонението по повод една година от раздялата с професора от Видима:
„Професорът отнесе със себе си интелектуалната мощ на нацията…такива личности се раждат на сто години веднъж…!”
Лично аз смятам, че тази зейнала празнота много трудно и бавно ще се запълва с години.
…Когато след смъртта му се срещнах с майка ми, плаках и аз, плака с искрени сълзи и другата обикновена българка от поречието на Златица. И както споделя Мери Акрабова, българка, живееща във Вашингтон и почитаща до гроб името и делото на професора – дори от хиляда живота не ще останат достатъчно години, за да преживеят Марко Семов. От моя собствен живот – също тъй.
Колко поучително и днес звучат мисли, изречени от философи преди повече от сто и петдесет години:
„Трябва да бъдем приобщени към някаква нова система от основни принципи в живота, която да доминира над всичко и всеки да я признае за свой вътрешен съдник. За нейното възникване и укрепване могат да допринасят хората на духа, като проникват все по-дълбоко в човешката същност.”
Но колцина са днес колосите на духа и словото!. ..Не е истина, че няма неповторими хора. Проф. Марко Семов остана един от тях.

В памет на чл. кор. Проф. ДФН МАРКО СЕМОВ
Цецка Бончина
17 януари, 2011 г.
София"
Title: Неща от bonchina 26
Post by: Nadia on January 06, 2017, 12:37:47 AM
Ето сега и за рака и др. от нея:

"

                                  4 февруари – Световен ден за борба с рака.
                                     Отново за професора-умъртвител!

Защо за една година в България са констатирани 33 хиляди българи с онкологични заболявания? Кои са основните причини за възникване и за несправяне с болестта:
-Липсата на утвърдени механизми и методология и бездействието на държавата в лицето на Здравното министерство по отношение на късното диагностициране на болните?
-Деградация на образователната ни система и липсата на професионален капацитет у медицинските работници за лечението на тази болест?
-Липсата на финансов ресурс?
-Деградация на хуманността и еволюирането на медицинската услуга в България в комерчески интерес?
-Наличие на сериозни екологични проблеми в национален,  регионален и световен мащаб?
-Липсващи в България нормални условия за здравословен начин на живот – хранене, спорт, спокойствиеи увереност в доброто бъдеще на българина и децата му?

Макар и твърде късно, ние, българите, сме длъжни в името на живота си да изискаме светкавичен отговор на тези въпроси от управляващите държавата. И всеки, който има вина за настоящата трагична реалност в българското общество, да понесе отговорността и бъде наказан за вината си! В противен случай всички сме обречени на бърза и недостойна смърт.

 „VENEFICIUM BULGARICUS – САГА ЗА ВИКТОРИЯ”

Продължение на ІV-та глава:

„Как се източват пари от държавата?

Пари и слава на всяка цена!”

„…Американски учени признават, че науката им се крепи на „купени” от целия свят умове. На какво ще се крепи и в своето бъдеще българската наука? Вероятно на същите индивиди с житейски принципи „благополучие и слава на всяка цена”! За сметка на истинските български учени. Нека се замислим дълбоко и върху думите на популярен руски учен, според когото ако в обществото се е натрупал отрицателен потенциал, на хората им е трудно да мислят за хубавото и доброто и приемат за естествени негативните явления. Точно в това се състои и драматизма в нашето развитие. Негативизмът се вкорени в живота ни и стана неотлъчен наш спътник. Свикнахме с него, както  с насъщния си. Но гибелното за всички нас, обикновените хора е, че се страхуваме да противодействаме. А така не подмамваме ли собствения си регрес?
За жалост, медицинската наука не е постигнала очаквания голям напредък, въпреки своя „двадесетипетгодишен непрекъснат възход”, както го определя наскоро специалист-медик. Въпреки въведените през последните години нови оперативни методи и апаратура, въпреки успехите в лечението на туморите на пикочния мехур и широко използваната химио- и лъчетерапия, смъртността от рак на пикочния мехур е останала приблизително същата. В страната ни се регистрират годишно от 500 до 700 на брой нови заболявания.
За неосведомените мои братя и сестри по съдба: две са основните диагностични характеристики на туморите на пикочния мехур, които в най-голяма степен определят характера и природата на тумора и възможностите за неговото лечение: стадият на инфилтрация в мехурната стена /определящ се според изискванията на Международния съюз за борба против рака/ и степента на диференциация на туморните клетки.
Беше ли осъществено „комплексно” лечение на майка ми, какъвто принцип изисква и е заложен в медицината, след констатацията за наличие на инвазивен тумор в стадий Т3-4?
Включиха ли в действие всички методи, осигуряващи предпазване и потискане склонността на организма към образуване на нови рецидиви след циничната ТУР?
Доказано е, че транс-уретралната резекция, приложена самостоятелно, е значително по-неефективна, ако не е съпътствана с инстилиране на локален агент!

Съобрази ли се някой с твърденията на водещи учени в тази област, че ракът на пикочния мехур има изключителна склонност към рецидивиране, разпространение и инфилтративен растеж?

Науката твърди също, че лечението зависи от размерите, разположението и вида на тумора. Но противоречието в становищата на специалистите беше озадачаващо. От какви принципи изхождаха, какви научни методи използваха, от какви научни изследвания се ръководеха и какви човешки ценности и възгледи изповядваха – беше и си остана загадка за мен и моите близки.
След трудното изпросване на направление при първото ни доброволно посещение във ВМА,първото лечение, което предложи специалист, беше радикална „цистектомия” /отстраняване на целия пикочен мехур/. Категорично отказахме такава. Но впоследствие същият лекар дава „мнение” на свои колеги от друго здравно заведение, че…„с оглед възрастта на пациентката…не е възможно радикално оперативно лечение!”  Обосноваваше се и с поставената от самия него след прегледа диагноза.
Тогава защо ни предложи най-напред такъв метод?
Кое от двете становища беше правилното, научнообоснованото?

            Следващото „предложение” на същия специалист беше „перкутанни нефростоми” с цел запазване функциите на бъбреците. Но в този момент се оказа, че „не работи” някакъв апарат, необходим за подобна интервенция. ..

Изпаднала в тотално неведение за нивото на нашето здравеопазване тогава си задавах въпроса – възможно ли е, логично ли е подобно оправдание в най-реномираната, дотирана от държавата болница в страната, с най-добрите професионалисти? Предложиха ни повторно посещение след около две седмици, оказали се твърде дълъг период, изхождайки от симптоматиката на болестта на майка ми. Нямахме никакво време за губене и така се утешихме с разтворените обятия на професора от „Александровска”, чието становище се оказа коренно противоположно на първоначалното на специалиста от ВМА: „Такива операции вече не се правят…Най-малкото пък на възрастни хора!”

Кому трябваше да се доверим? Къде беше мястото им и предложи ли по-късно някой и в „Александровска” адекватните палиативни лечебни методи, задължителни за осигуряване на един достоен живот в неговия залез, дори само спомена ли ги, след като имат своето значимо място най-вече за понижаване стадия на инфилтрация и повишаване степента на диференциация при злокачествени туморни образувания?

Упражни ли професорът задължителен контрол върху кръвната картина и бъбречната функция по време на т. н. „лечение”?

Ако „да”, кое провокираше мнителността на анестезиолози и по-низш персонал и съмненията им по отношение логичността на стратегията му за това лечение?

Няма съмнение, че никой не е вярвал в тази стратегия, но не всички имат почтеността да си признаят публично. Прегледите и анализите на няколко специалисти довеждат до заключението, че пациентката Виктория се нуждае от лъчетерапия. Други военни лекари от ВМА изразяват категорично отричане на оперативното лечение, съобразно поставената диагноза „карцином на пикочния мехур – „Т3-4 N2MX” и възрастта на пациентката. „Разшифрована за нас, достатъчно отдалечени от тази сфера, гореспоменатата диагноза означава: „Тумор, инфилтриращ дълбоката мускулатура или перивезикалното пространство, както и една от следните структури – простата, матка, влагалище, тазова стена, коремна стена, с метастази в един регионарен лимфен възел от 2 до 5 см., или множествени лимфни възли, но с не повече от 5 см. на най-големия от тях; не може да се установи дали има далечни метастази.”

Медицинската наука доказва, че склонността на рака на пикочния мехур към метастазиране е значително по-слабо изразена, отколкото при другите тумори на урогениталната система. Ако изключим апетитите на професора и екипа му за консумиране на клинични пътеки, това становище не беше ли достатъчен аргумент, който да амбицира специалистите, лекуващи Виктория, съобразявайки се и със задължителното изискване за комбинирано прилагане на методите за лечение, да изпълнят своя лекарски дълг, оставайки верни и на своята „клетва”?

Желаещи или не, сложността на диагнозата, дадена и в хистологичното описание от изследването в „Александровска”, би трябвало да задължи специалистите от тази болница да вземат консенсусно решение с това на колегите си от ВМА, за да не предприемат палиативната, рискована и напълно безнадеждна ТУР, независимо, че фигурира като компонент в един от стадиите на лечение на злокачествени заболявания. Но професорът напълно игнорира обстоятелството, че пациентката е с онкозаболяване, задоволявайки се единствено с „болкоуспокояващи” и „кръвоспиращи” след ТУР!

Стореното – сторено. Но ученият няма как да не е бил наясно, че дори и след радикално извършена операция значителен процент от туморите рецидивират и проявяват инвазивен растеж. Макар да не е известен точният механизъм на развитие на рецидивите, според медицинската наука налице са основания за няколко предположения:  могат да се дължат на имплантиране на туморни клетки по време на Ту ТУР, както и на непълна резекция на първичния тумор, което е неоспорим и признат от професора факт при „операцията” на Виктория. Не зная как е изпълнил задълженията си ендоскопистът на майка ми в „Александровска”, но по-същественото е признанието на професора, според което туморът се оказва толкова голям, че не успява да определи големината му! Тогава на какво се надява, предприемайки ТУР? Това решение още веднъж подлага категорично на съмнение лекарската му етика и морал. Какво остава пък да бъдат забелязани евентуалните „микроскопични” тумори, след като не са наясно с първичния?

Но професорът е категорично наясно с всичките си фалове и провали. Известно е, че в стремежа си да редуцират броя на рецидивите и да забавят настъпването на прогресия, някои учени използват допълнителни лечебни методи и средства – химио- или имунотерапевтични агенти за локално приложение, станали особено популярни през последните десетилетия. В крайна сметка с тях се постига директен цитотоксичен ефект…Никой никога не предприе рационален метод за продължаване лечението на Виктория след ТУР. Освен поредния злополучен опит на професора да замаскира провала си, след като два дена след резекцията от „Спешен кабинет” на „Александровска” отново, но този път спешно, изпращат оперираната с „гладкия следоперативен период”, тотално подута от масивни отоци пациентка, в клиниката на професора. Но до този момент нямаше как да научим за тайните му намерения да се възползва на сто процента от онкоболната. Въпреки „мимоходом” споделената от него готовност да „премахне” тумора с оперативна намеса.

Как се „премахва” „солиден инвазивен уротелен карцином, нискодиференциран, с обширна инфилтрация в субепителния слой, туморни емболи в съдови пространства, инфилтрация сред фини снопчета гладка мускулатура”?     

Не би дръзнал и не би успял да го стори и най-великият гений в медицината! Освен с експериментална цел при попаднал случайно подходящ „материал”! Но „оправданието” на професора с уж наивистичното „Не предполагах, че туморът е толкова голям!” срива из основи трупан с години нечий престиж и слага кръст на всякакви иновационни технологични научни постижения. И с това се е самооневинил…Няма никакво съмнение в алогичността и нецелесъобразността на решението да се извършва хемостаза чрез ТУР. Кое кървене впоследствие се опитва да спре лекуващият – това след резекцията, или онова, станало причина за постъпване на пациентката в клиниката?

Тези действия бяха чист медицински експеримент с живо човешко същество. Чрез него отнеха на майка ми всякакъв шанс впоследствие да бъде лекувана адекватно и отговорно като онкоболна пациентка, защото професорът вложи всичките си знания, умения и опит, за да я превърне за часове в полужив труп, тотално увреждайки и прекратявайки бъбречната дейност на организма й, автоматически превръщайки се в неин отровител и умъртвител! 

Смислени и оправдани ли са опитите на професора за хирургична намеса с цел хемостаза, ако беше преценил риска от дисеминационния процес и от евентуален не, от сигурен сепсис?

Какво е показала хемокултурата, ако има такава?

Как ще се оправдае ученият, след като медицинската наука твърди, че понякога дисеминацията на туморния процес е такава, че всякакви опити за хирургично лечение на малигнени тумори са безсмислени и н-е-о-п-р-а-в-д-а-н-и?

След като науката не препоръчва подобни действия, а субектът, утвърдил се като „учен”, според критериите и изискванията на същата тази наука, наруши правилата и прекрачи самоволно границата, извърши ли грешка, или не? Не извърши ли дори престъпление?

Ако „да”, ще си признае ли? И ще бъде ли наказан за това?

Медицинската наука твърди също, че съчетанието на ТУР с интраоперативен ултразвуков контрол повишава значително ефективността на подобен метод. При „лечението” на Виктория бяха ли налице обстоятелства, налагащи приложението на интервенционален метод под ултразвуков контрол, изхождайки освен от ефективността на метода и от безвредността и техническата леснота на изпълнението? Или липсваха подобни обстоятелства, изхождайки от „скъпоструващия” метод и „възрастта” на провинциалистката! Нещо повече – урологията налага становище за съчетаване на ултразвуков и рентгенов метод за образен контрол, явяващи се с наложително и основно приложение именно при трансуретрални оперативни методи при тумори на пикочния мехур!

Бяха ли използвани такива в стратегията на професора? Ако „не”, каква е причината? Отново ли е онази, за която почитаемият читател със сигурност вече се досеща сам?

Специалисти твърдят, че по-големи възможности /ако не за лечение, то поне за частично туширане на последствията/, има при тумори на храносмилателния тракт и пикочния мехур.

Как бяха използвани тези възможности поне за краткосрочно удължаване преживяемостта на пациентката, ако не за лечение?

Имаше ли своето място задължителното хистологично верифициране на ендоскопската диагноза, установяващо рецидивите?

Задейства ли професорът т. н. „ранно иницииране на интравезикална терапия”, за да предотврати или редуцира рецидивите след ТУР, носещи в себе си инвазивен потенциал?

Как и дали изобщо използва за лечение на майка ми натрупания опит с цитостатиците за локално приложение, помисли ли изобщо за локална химиотерапия, за някакви имунотерапевтични и химиотерапевтични агенти?

Беше ли сторено максималното за ограничаване на възпалителния процес?

Сторено или не, резултатът беше налице – два дена след проведената ТУР бъбреците се оказаха тотално унищожени. Ясно е, че никой не се е интересувал нито от рецидиви, нито от туморна прогресия. Въпреки очевадната си морална деградация и фактите, не е за вярване, че популярен в публичното пространство и сред гилдията си специалист  би се погаврил със себе си и професията си, за да допусне и повярва, че една транс-уретрална резекция сама по себе си може да предизвика стихване на вторични възпалителни процеси, сама провокирала ги! А резекционната повърхност едва ли е „застилана” с нов, регенерирал епител! Нито беше спряно кървенето, след като допуснаха съдбоностното ликвидиране на водно-електролитния баланс в организма, допълнително доказателство за което беше шокиращият масивен кръвоизлив в тоалетната на ВМА часове след преместването на майка ми от „Александровска”!

Със сигурност повечето от читателите, които имам честта да прелистват тези страници и на които в живота нищо не е убягнало – нито от съзнанието , нито от опита им, нито от интелигентността им, в крайна сметка от тяхната мъдрост, ще останат изненадани от този мой жалък наивитет, който вероятно е просмукан във всеки ред. Защото майка ми беше пациентът „никой”. Тя дори не беше пациент, тя се превърна в достъпна мишена единствено за експеримент. А нашият, на трите й дъщери, социален статус, далеч не беше „респектиращ”, за да промени тези обстоятелства. С които тя не доживя дори първата, полагаща й се като онкоболна контролна цистоскопия, по правило необходима още на четвъртата-шестата седмица след резекцията!

Кои са основните функции на бъбреците?

Една четвърт от кръвта, изпомпвана от сърцето при всяка систола, се насочва към бъбреците. Те елиминират токсичните химични вещества, отпадните продукти от метаболизма, излишната вода и минерални соли, а задържат необходимите за организма съставки.

Какво се слечва при нарушена бъбречна функция?

Получава се задръжка и натрупване в кръвта на отпадните продукти и токсични за организма вещества. Ексцесивно /крайно, прекалено, невъздържано/ се отделят необходими за организма вещества, преминаващи от кръвообръщението в урината. В резултат на отслабената бъбречна функция към тъканите се насочва кръв и биологични течности с неподходящ състав.

При влошаване на бъбречната функция над определени допустими граници се стига до тежка бъбречна недостатъчност, която може и води до летален изход. Точно такава съдба гарантира за Виктория големият учен-професор!

Може да се живее нормално и с един бъбрек, ако другият е със запазени функции. Но за Виктория професорът старателно осигури „хидронефроза двустранно”, с която я обрече на сигурна и бърза смърт!”

Следва продължение!

Кратък речник на медицинскинте термини

стадий „Т3-4” – класификация и групиране по стадии на туморните клетки според изискванията на Международния съюз за борба против рака;

инстилиране – капково въвеждане на медикамент;

дисеминационен /дисеминация, дисеминиране/–разсейване, разпространение на туморни клетки от първичното огнище по кръвен път или лимфен път в организма или из организма;

хемокултура – проба за наличие на сепсис вкръвта; /сепсис – отравяне на кръвта; разпространение с кръвообръщението на болестни микроорганизми, навлезли от инфекциозно огнище в организма/; доказва се чрез хемокултура;

интравезикална /терапия/ – „интра” – вътре, във; „vesica” – мехур;

верифициране /верификация/ – установяване истинността на нещо /от лат./;
"
Title: Неща от bonchina 27
Post by: Nadia on January 06, 2017, 12:52:29 AM
Това е за свръхдиагностицирането от нея:

"СВРЪХДИАГНОСТИЦИРАНЕТО – ДОХОДОНОСЕН БИЗНЕС



„VENEFICIUM BULGARICUS – САГА ЗА ВИКТОРИЯ“

Продължение

ГЛАВА ПЕТА

„ЗАЩО НЕ НАМЕРИТЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА МАЙКА СИ?“

Професорската концепция за лечение на Виктория още на следващия ден след първото й изписване като „излекувана“ от „Александровска“ предизвиква синдром, който винаги е показател за функционално или органично бъбречно увреждане – генерализиран едем, проявяващ се с увеличаване на телесното тегло и отоци с натрупване на течности в тъканите и телесните кухини, в перитонеалната кухина /корема/, също. Това състояние е документирано от лекуващите в една от епикризите – „асцит“. Потърпевши са и въздушните пространства на белия дроб. Вече бившата пациентка на професора е с отоци на ръцете и краката. Часове по-късно е констатиран и документиран нефротичен синдром. Характеристиките на това патологично състояние са налице веднага – отоците са дифузни, документирани като „аназарка“, дължащи се на загуба на голямо количество белтък чрез урината /протеинурия/, в резултат на което се наблюдава хипоалбуминемия и хиперлипидемия. Микцията /уринирането/ е преустановена поради фаталното задържане на урина в резултат на блокираните нефрогенни функции. Подпухнало е цялото тяло и майка ми почти не може да се движи. И не се храни.

Търся по телефона съдействие или съвет от клиниката, в която беше „лекувана“, но без резултат. Познатата сестра не се ангажира с нищо. И не беше длъжна. Късно вечерта агресивна вторична артериална хипертония, провокирана от тежките бъбречни нарушения, както и „Dilatationem urethrae post Tu TUR“ – /разширен уретер след туморна транс-уретрална резекция, поредното лично професионално „постижение“ на г-н професора/, ни принуждават да търсим спешна помощ. От „Бърза помощ“ ни препращат към „тел. 112“. След едночасово/!/ чакане към 23 часа пристига дежурен лекар. Констатира освен високо кръвно и аритмия. Особено е притеснен от отоците и препоръчва спешна хоспитализация.

На 5 април сме в „Спешен кабинет“ на УМБАЛ „Александровска“. След ЕКГ и ехография констатират сериозни усложнения в бъбречната дейност и ни препоръчват „отново“ /!/ да посетим кабинета на следващия ден, когато „ще има“ дежурен уролог! Никой не си направи труда да потърси такъв, който би трябвало да е на разположение. Връщаме се у дома. Страданията са нечовешки, но никаква помощ не можем да окажем на майка ми.

На 6 април, след кошмарна нощ, страх и ужас, посещаваме с почти неподвижната вече Виктория отново „Спешен кабинет“. Но не можем да влезем. Търся някого от лекувалите мама лекари. В клиниката не откривам такъв, в приемно отделение на приземния етаж – също. В кабинета не престават да влизат един след друг лекари с протежирани от тях пациенти, които ни отнемат възможността да се възползваме от реда си и спешността на случая. Пристига случайно стар познайник, един от лекувалите майка ми лекари, участвал в касапницата, на когото, неизвестно за нас защо, бяхме специално представени от професора в деня на приема на Виктория на 25 март. Вече бях наблюдавала с недоумение поведението и отношението на този лекар към случайни хора, успели по свой си начин да се доберат до него и молещи го за помощ и съдействие, след което биваха „обезвреждани“ и отпращани от него с думите:

„…Под крилото си ли искате да ви взема?!

Не, не под крилото! Под чувството за дълг и хуманност, под тежестта на една, дадена тържествено, с младежки ентусиазъм клетва, останала само в миналото…, като ехо от една забравена студентска аула.

Когато и ние го помолихме за някакъв съвет за повече от „познатата“ му, но от два дена вече бивша пациентка, дежурният отговор за „крилото“ на доктора беше пуснат веднага в ход. Но нямахме нито избор, нито някакъв шанс скоро да влезем в кабинета и упорито настоявахме за съдействие. Урологът се вбеси, но все пак влезе. И познайте защо! За да предупреди дежурния кардиолог, че навън чакат настоятелни личности, но случаят с майка ми „не е спешен“! И…вместо да „изпише вежди, изважда очи“. Преди майка ми бяха приети трима пациенти със сърдечни проблеми , които имаха щастливия шанс да попаднат на един прекрасен специалист, какъвто се оказа дежурният кардиолог. Присъствайки пет часа в кабинета му, първоначално не изпитвах никакво доверие към този на пръв поглед доста сприхав, избухлив, нервен човек, ексцентричен във вербалното си общуване с пациентите. Но се оказа най-съвестният и отговорен сред явилите се в „Спешен кабинет“ негови колеги. Изтекоха почти два часа, докато чакахме млад уролог да консултира тримата пациенти на кардиолога. Изпаднах в паника, когато разбрах, че си тръгва, без да обърне никакво внимание на майка ми. А тя изглеждаше по-нещастна отвсякога. Въпреки молбата ми, категорично отказа да я прегледа. И безцеремонно напусна кабинета с оправданието: „Ще дойде дежурен колега.“

Майка ми вече имаше чудовищни проблеми с бъбречната функция, т. е. – с липсата й и непрекъснато се потеше, а притеснението допълваше страданията й. Напрежението й беше очевидно, състоянието й – трагично: подута, отчаяна, жалка и безпомощна. По мое настояване и многократни молби най-сетне започна „издирване“ на уролог. След няколко неуспешни опита от страна на сестрата и кардиолога, изпитващ вече неудобство от абсурдната ситуация, той споделя за повтарящите се проблеми с урологична клиника, поради което бил принуден да внесе до ръководството няколко оплаквания от поведението и дисциплината на дежурните лекари, но всичко останало без последствия. Никой не бил в състояние да ги задължи, дори да са дежурни, а конкретният случай само го потвърди.

„Виждате, че тук е хаос…пълна лудница!…Не може да се работи спокойно и нормално. Няма ред и дисциплина у колегите. Вие сама се убедихте в това.“

Но първоначалното пренебрежение към майка ми беше провокирано от нежелаещия да ни вземе „под крилото си“ лекувал я уролог, третирайки Виктория като „неспешен“ случай, за който се яви негов колега след цели пет часа/!/ А можеше и изобщо да не се появи, ако не бяхме скандализирали по телефона бившия лекуващ професор, отсъстващ в този ден от клиниката.

Специалистът, който пристигна и когото не бях виждала в болничната стая на майка ми , въпреки почти непрекъснатия ми престой там, се оказа също неин „лекуващ“ лекар, чието име фигурираше в декларацията за мнимия втори прием на пациентката в „Александровска“. Това обстоятелство ни най-малко не ме обнадежди. Точно обратното – спомних си израза: „…престъпникът винаги се завръща на местопрестъплението“. Пристигна намръщен, неконтактен, сърдит. Единственото, което извърши, беше рутинна ехография. „Лекуващият“не сподели нищо – нито с пациентката, нито с близките й. Бях убедена, а и гузното му поведение /гузно или пренебрежително/?/ издаваше, че този лекар прекрасно си даваше сметка за пъклените действия, извършени с майка ми и довели я до това състояние. Но хич не го интересуваше това й трагично състояние, резултат от професионалните лекарски „грижи“. Когато си позволих да попитам дали отоците са следствие от увредена бъбречна функция, урологът отговори без никакво смущение:

„Не, това идва от сърцето…!“ Твърдеше го, стоейки пред монитора, картината от който е била показателна за лекарското злодейство.

Необходимо е да си натрупал достатъчно запас от цинизъм, арогантност и прекалено самочувствие, но все пак изглежда приемливо да се погавриш с предполагаемата некомпетентност и невежество на събеседника си. Но трябва да си изкоренил из основи генетично заложеното в човешкото същество чувство за самоуважение, за да плюеш по доказания професионализъм на свой колега и то в негово и на пациента му присъствие. Реакцията на кардиолога беше лаконична:

„Нека колегата да не се прави на по-голям кардиолог от мен!“

Подобно противоборство беше трагикомично, достойно за драматургично интерпретиране, но за нещастие фатално за нормалното функциониране на нашето здравеопазване и за едно живо, но болно човешко същество. Относно предложената от кардиолога кръвна картина на непознатата нему Виктория, лекувалият я уролог няма мнение:

„Ако искаш, направи я.“

И веднага си тръгна.

„Вие няма ли да останете?“ – умоляващо попитах доктора.

„Тук не съм нужен. Ще се върна, когато дойде резултатът от лабораторията…“

И излъга…С ехидна усмивка! Повече не се появи. Избяга като престъпник, изоставяйки безпомощната си жертва!

Резултатите от изследването шокираха дежурния кардиолог. Констатацията беше стопроцентова бъбречна недостатъчност. Не без емоция той изрази възхищението си от факта, че със сестра ми сме „удържали“ да чакаме „спешна помощ“ цели пет часа:

„Браво на вас!…Вие спасихте майка си!…Браво на упоритостта и вниманието ви!…Те рядко се срещат!…Така се постъпва! Поздравявам ви!…Тези пет часа търпение не бяха напразно!“

Това беше нов абсурд. Думите на лекаря ме изумиха – защо аз да съм „спасила“ майка ми? Та тя вече беше жив труп! От какво и от кого съм я спасила? Аз ли трябваше да съм спасителят й? А отговорът беше толкова прост и прозрачен: Спасихме я, но само на първо време, от престъпната безотговорност. Ако не бяхме изчакали за нова хоспитализация, майка ми на часа да се е превърнала в покойник още в „Спешен кабинет“!

Очевидно загрижен и обезпокоен, кардиологът светкавично подготви всички документи, необходими за спешната хоспитализация на Виктория. Познайте къде!…Отново при професора. Отново при човека, който почти я беше умъртвил! Който само преди ден и половина я беше изписал в „добро състояние“! А от спешен кабинет я изпращат при него отиваща си – подута, обездвижена, уплашена, отчаяна, обезверена, абсолютна жертва-мъченица.

В този момент липсата на реакция от наша страна беше живото доказателство за убийственото невежество, вкоренило се за нещастие в преобладаващата част от нищо неподозиращото, трогателно доверчиво българско общество!

* * *

Когато я придвижвахме на количка към бившата й болнична стая, /не знаехме къде другаде и никой не ни обясни това/, дежурната сестра се обърна, но „не ни забеляза“! Друга нейна колежка, чиято фалшива усмивка наивната и благородна Виктория обожаваше, не ни прие, тъй като изписаната пациентка не си била тръгнала още. Не можела да я „изгони“, за да се приеме мама. В тази анархия не знаехме как да се справим, към кого да се обърнем и как да постъпим. И двете медицински сестри със сигурност са изпаднали в паника, давайки си сметка коя пациентка ги посещава отново. Със сигурност не са останали изненадани от повторното й явяване, но и едва ли са се надявали това да се случи при тях. Бяха груби и необщителни. Все пак нямаше как да държат болната в коридора и я приемат временно в Клиника по онкоурология и бъбречна трансплантация , където по скромното ми мнение може би там й беше мястото. Но беше доказано, че никой до този момент не я третираше като онкоболна. Тук не беше получила никаква специализирана помощ от онкоуролог, никаква консултация с такъв специалист, не беше получавала нужните медикаменти, от които се нуждае пациентка с подобен трагичен статут. Не беше получила дори задължителната човещина.

След наложителния „трети“ прием /няма такъв, има само втори и последен в „Александровска“/ влиза в ход следващата „операция“, поради провала си представена отново като „уретроцистоскопия“, чието упоменаване стана ясно че се налага от неблагоприятните обстоятелства около поредното зрелище в операционната на урологично отделение. Но макар и оправдавайки някакви парични средства, все пак остава метод за диагностициране. Ако действително е извършена, тя потвърждава друго, базиращо се на множество изследвания и аргументи становище:

В развитите страни „свръхдиагностицирането“ се превръща в доходоносен бизнес, води до „упадък в качеството и нарастване цената на здравеопазването“.

Не са ли гореописаните случаи повече от показателни за подобна констатация! Професорът прилага при изключително тежко състояние на пациентката не друго, а диагностичен метод, заплащащ се от НЗОК, но който не само че не повишава качеството на медицинската му грижа, а напротив – влошава още повече състоянието на болната. Но пък болницата и екипът ще спечелят от това. Кой губи? НЗОК ли? Не! Защото повечето от натрупаните средства са от здравно-осигурени лица, за щастие невъзползвали се от тях. Използват ги личности, забравили дълг, клетва, отговорност пред себе си и обществото. Този ресурс е изчерпал до дъно и професорът, чийто проблем в подобен деликатен момент едва ли са парите. Проблемът е в неправенето на нищо, невъзможността да правиш нещо, след един личен професионален провал.

Но „смекчаващи вината обстоятелства“ за нас, българите, както и нашата утеха е фактът, че това се случва и в „развитите“ страни. Ако страданията и бързата смърт на майка ми бяха едно от условията за бързия просперитет на нацията ни, то тогава грешниците щяха да бъдат изцяло оневинени. Уви!…

Следва продължение!
"
Title: Неща от bonchina 28
Post by: Nadia on January 06, 2017, 01:51:08 PM
Ето го и следващото от нея:

"КЛИНИЧНА КОМПЕНСАЦИЯ ДО ПЪЛНА РАЗРУХА-ПОРЕДЕН „УСПЕХ“ НА ПРОФЕСОРА-УМЪРТВИТЕЛ

„VENEFICIUM BULGARICUS – САГА ЗА ВИКТОРИЯ“

Продължение

ГЛАВА ПЕТА

* * *

Анамнезата сочи прием по повод анурия*, настъпила след 3-ти април /т. е. след транс-уретралната резекция и изписването/, „когато започнала да уринира на капки“, с „отоци на двата крака, симетрично…“. В деня на спешната хоспитализация креатининът сочи стойности 1029, на следващия ден – 1075, /блокиращо мускулната дейност/.

Професорът е наясно, че приема пациент с диагностициран злокачествен тумор. Основната му задача беше хемостаза. При първата „операция“ – уретроцистоскопия, за да оправдае клиничната пътека, той предприема „евакуация на коагулуми“. Но още в деня на приема на Виктория по време на своеобразното „интервю“ с приемащ лекар беше дадено сведение за наличие на кръвни съсиреци, с вида си обуславящи т. н. „значителна хематурия“. При подобна констатация медицинската наука изисква незабавно аспириране със задължителна катетеризация и включване на промивна система с цел предотвратяване образуването на коагулуми!

Как действа професорът? Вероятно спестява тази манипулация /аспирация/, доказателство за което са самите образували се коагулуми, които твърди, че е „евакуирал“. Второ доказателство за пренебрегване на аспирацията: дори след проведената /първа по ред/ уретроцистоскопия с последващата евакуация, катетер и промивна система, наложителни при подобен род аспирация, на пациентката не са включени. /Любопитно, но не е изненадващо, че професорът твърди обратното в предоставената със закъснение и потулвана епикриза. /До този момент уретерите функционират, не са запушени.

Как се стигна до този проблем? Науката е категорична: „За да надстъпи анурия, трябва да бъдат увредени и двата бъбрека.“ С тази задача професорът се справя перфектно! Дори да е продължил с хемостаза и след ТУР, което декларира в документ, с агресивната резекция последвалите инвазивни процеси и туморна прогресия довеждат до двустранна обструкция и пълно блокиране на функциите на уретерите , респ. на бъбречната дейност, със запушване на уретералните остиуми и възпрепятстване оттока на урина към пикочния мехур, респ. към уретрата. Този фатален „резултат“ от дейността си, заедно с наличие на фибринови налепи, професорът лично констатира след втората по ред уретроцистоскопия, след която не се прилага никакво лечение. И тя, както и проваленият и шокиращият за Виктория опит за уретерно протезиране можеха да й бъдат спестени, ако професорът си беше направил труда да извърши необходимото за изясняване нивото и характера на препятствието в оттока на урината, което му дава възможност за повече информация относно запушените уретери. Ако не беше убеден в успеха на новия си експеримент за отпушването им, може ли да бъде оправдана безотговорната и финализираща тоталното увреждане на пациентката нова „операция“ на учения-уролог, по време на която присъстват и действат в единомислие седем медицински лица, двама от които професори? Оправдава я единствено възможността за ново източване на пари от държавата!

Но за нещастие на самата Виктория железният й организъм, който я поддържа все още жива, осигурява благодатно поле за неспирните експерименти, като през целия период на злодейство продължава да поддържа и успокояваща лекарите афебрилност /липса на висока температура./ Все пак ще бъде справедливо да им признаем старанието – след рутинната процедура този път са изпълнили перфектно задължението си – „поставили са катетър и са включили промивна система“!…

След втората хоспитализация на пациентката в „Александровска“, насочена там от „Спешен кабинет“, изследванията констатират драстично нарушен водно-електролитен баланс – категоричните признаци за хронична бъбречна недостатъчност /ХБН/. Бъбреците постоянно загубват възможността да задържат електролита „натрий“. При занижените му стойности в кръвния серум, който факт при майка ми е известен на лекарите, се стига до симптоми на хипонатриемия – слабост, жажда, световъртеж, безапетитие, както и прояви на тахикардия в сърдечносъдовата система. До хипокалиемия се достига след употреба на диуретици. „Резултатът“ е диарийни синдроми, също налични при пациентката, които се явяват и при равна загуба на вода и натрий и водят до дехидратация на организма, може да се стигне и до мускулна парализа. В тези случаи медицинската наука не препоръчва прилагане на силен диуретик, какъвто е „фурантрил“. Но лекуващият лекар го прилага в отчаяните си опити да стимулира прекратена бъбречна дейност.

Следва въпросът: До каква степен този диуретик повлиява хемоконцентрацията* и екскрецията* в организма?

Направиха ли лекарите всичко необходимо за рехидратация, налагаща се от тежестта на случая?

При констатирани микционни смущения /смущения при уриниране/, каквито са потвърдени в една от епикризите, препоръчително е „повишено внимание“ при използването на фурантрил. Дали са се съобразили с това изискване лекуващите или не, в резултат на грижите налице е следващият факт – завишава се концентрацията и на двата електролита, „натрий“ и „калий“. Завишените стойности на „натрий“ застрашава нормалното контролиране обема на екстрацелуларната* течност на тялото и поддържане на алкалнокиселинното равновесие. Този електролит подпомага поддържането на електролитния потенциал в клетките на нервната система и затова е особено необходим на нерви и мускули в организма. Тъй като количеството му се контролира от бъбреците, увеличаването му се явява като още едно доказателство за нарушаване на бъбречната функция. А излишъкът му води до хипернатриемия, предизвикала чудовищните отоци в тялото на майка ми. „Натрий“ участва и в патогенезата на хипертонията, затова завишаването му повлиява и риска от хипертония, особено в по-напреднала възраст. Стойностите на „натрий“ в „Александровска“ градират: 123-128-133. Именно този проблем безпокои единствено млада и вероятно все още „неувредена“ професионално и морално анестезиоложка, която изисква повторни изследвания за уточняване стойностите на електролитното съдържание в кръвта на проблемната пациентка.

Алкалният метал „калий“ е важна съставка на човешкия организъм и основен алкален йон в интрацелуларната* течност на тялото. Заедно с „натрий“ поддържа поляризацията на клетъчната мембрана и осигурява базата на електричната активност на нервната система и мускулатурата. И неговата висока канцентрация /хиперкалиемия/ се дължи на бъбречна недостатъчност, предизвиква се и от калий-съхраняващи диуретици. При Виктория се проявява със сънливост, анорексия, мускулна хипотония*. Води до провалилата първия опит за ТУР аритмия и в крайна сметка би предизвикала смърт от асистолия. Анестезиоложката е съвършено наясно и с тези рискове. Те са известни и на професора и колегите му, положили многократно, без свян, без страх и притеснение Виктория на операционната маса…Имала е чист късмет, че тогава е останала все още жива.

Бъбреците участват в регулацията на „калций“, „фосфор“ и метаболизма на витамин „Д“. При ХБН /хронична бъбречна недостатъчност/ се нарушава образуването му, а той регулира резорбцията на „калций“ в червата. ХБН води и до извличането му от костите. Намалената гломерулна филтрация предизвиква задръжка на фосфора и повишаване съдържанието му в плазмата. Вследствие бъбречна недостатъчност, вече в „напреднал стадий“ при майка ми с креатинин от 700 до 1326 mol/l настъпва нарушение и на въглехидратната обмяна.

От болничните документи на Виктория е очевидно, че в началния стадий на ХБН, когато стойностите на креатинин са 137mol/l и липсват клинични прояви, никой не е оказал необходимото внимание на пациенткта си. И той еволюира главозамайващо: 137-150-700-1008-1029-1326-1075! Но професорът рязко и енергично съкращава сроковете между началния и напредналия стадий на ХБН. Както се изразяват учените, това „гарантира коварството на ХБН – клинична компенсация до пълна разруха“!

Вследствие на предизвиканата анемия се скъсява животът на еритроцитите – червените кръвни телца, основната маса зрели клетки в кръвта, съдържащи пигмента „хемоглобин“, чието основно предназначение е транспортирането на кислорода до всички тъкани и клетки в живия организъм. Нарушава се метаболизмът на аминокиселините, стига се до частична хемолиза*, намалява се трансферинът* в серума. Със сигурност от диагноза „анемия“ при Виктория никой не се е интересувал в „Александровска“, а и тя много трудно се поддава на лечение! Единственият изход при нея е постоянно кръвопреливане, което звучи отново неловко по отношение на грижите към майка ми.

Следват пораженията и в храносмилателната и отделителната система, чиито последици с ерудирано безмилостно самообладание споделя един от лекарите, приел поради „липса на друга възможност“ временно майка ми след „Спешен кабинет“ в „Клиника по онкоурология“ на „Александровска“ /където всъщност трябваше да бъде приета още първия ден/. Сухост в устата, жажда, липса на апетит, миризма на амоняк и… „тяло, пропито с дъх на урина и екскременти…!“ – заключава шокиращо урологът.

По-късно ХБН провокира и централната нервна система на Виктория с постоянно безпокойство, възбуда, притеснение, мускулни гърчове! За лечение на ХБН при нея и дума не може да става. Основното й заболяване беше игнорирано, а нечовешките експерименти довеждат в крайна сметка до смъртоносната хронично-бъбречна недостатъчност! Затова е неуместно да се споменава дори за „отстраняване“ на факторите, довели до влошаване на бъбречната функция, което при други обстоятелства би било приоритет в грижата на лекарите.

А за „диетично лечение“, улесняващо синтезирането на белтъци в организма от собствената урея, дори е смешно и жалко да се споменава. Подобна идея отсъства изобщо от мислите и действията на професора и лекуващите лекари. Медикаментозно лечение също няма. Но пък има в изобилие опити с оперативни методи. Много по-лесно и по-бързо беше решаването на проблема с предизвикване на бърз диуретичен ефект чрез прилагане на фурантрил и въпреки смъртоносните последици снемат от съвестта си всяка гузност, която би тровила живота на всеки отговорен, доблестен и почтен лекар и човек… А изискващата се в третия етап на ХБН при Виктория хемодиализа също е обречена на неуспех в „Александровска“…

Спази ли високотитулуваният специалист изричното, жизненоважно правило в своята специалност:

„Много важно е да се изключи запушване на уретера като причина за поддържане на инфекцията, тъй като в този случай се стига до застой на урината с последвалата инфекция!…Ако пречката за застоя на урина, чийто нормален отток е възпрепятстван, е нивото на пикочния мехур или уретрата, може да се стигне до двустранна хидронефроза. Възпалителните процеси се лекуват с подходящи антибиотици!“

Освен запушени уретери професорът вече е гарантирал и друстранната хидронефроза, също отбелязана в документ, с която се блокират всякакви процеси на филтрация, секреция и др., образуващи урината. Причината – разнебитеният от професорската резекция пикочен мехур!

Механизмът: Инвазията на туморни клетки след резекцията, рецидивирането им, както и гарантираният възпалителен процес и коагулумите, разширяват и запушват уретерите. Застоят на урината е осигурен с възпрепятстване на нормалния й отток. Хидронефрозата е причинена от увеличаващото й се количество, чиято секреция не спира след възникване на препятствието. Водещите симптоми при напреднал, четвърти стадий, при който паренхимът е напълно изтънен и при наслагване на инфекция се превръща в „торба, пълна с гной“, бяха налице при майка ми: болка с тъп, постоянен характер, /„силата“ й не отговаря на тежестта на хидронефрозата, твърдят учени-уролози/; хематурия, впоследствие явяваща се периодично; чести позиви за уриниране /при насложени инфекции/; левкоцитоза /стойностите на левкоцитите се увеличават от 12,0 на 24,5!/

Беше ли приложено лечение, или поне имаше ли намерение за лечение на хидронифрозата и какви бяха симптоматичните средства? Какви антипиретици, антибиотици, уроантисептици и витамини приложиха?…

„Colica renalis“*, – научнообоснована, друга документирана последица от „лечението“ на майка ми! Предизвиква се от внезапно прекъсване на проходимостта на уретера с последващо бързо повишаване на налягането в кухинната система на бъбрека. Кръвните съсиреци са сред най-често срещаната причина за „колика реналис“ /стойността на тромбоцитите е нараснала от 286 на 435!/ Възпалението и инфекцията след ТУР водят и до тромбоцитоза като тяхна вторична реакция.

Ако професорът не беше провокирал нови коагулуми с документираната нова хемостаза след ТУР, с евакуацията им при първата уретроцистоскопия би било съмнително явяването на бъбречната колика, както и фаталното запушване на уретерите!

Следва продължение!

Кратък речник на медицинските термини

анурия – патологично състояние, при което почти липсва секреция на урина от бъбреците /количеството на отделената урина е под 50 мл. За 24 часа/;

екскреция – отделяне на отпадни продукти /екскрети/от метаболизма /жизнената дейност на организма/: пот /от жлези с вътрешна секреция/,други като краен резултат на различни процеси /урина, екскременти, вода, соли, урея, въглероден двуокис и вода чрез издишване от белите дробове и др/;

/„урея“ – съединение, образуващо се в черния дроб; отделя се с урината като главен краен продукт на белтъчната обмяна, увеличава се при бъбречни болести /недостатъчност/, масивно разпадане на тъкани и др./;

екстрацелуларна – /„екстра“ – първа съставна част на сложни думи, означаваща „извън“/;

интрацелуларна – /„интра“- първа съставна част на сложни думи, означаваща „вътре“, „във“/;

„Collica renalis“ – болки, криза в бъбреците;

трансферин – специфичен протеин,транспортиращ комплексите на желязото до костния мозък и железните депа;

хемолиза – преждевременна смърт на еритроцитите;

хемоконцентрация – предизвиква се при свръхмощна диуреза в старческа възраст; свързана с риск от развитие на тромбози и последващи емболии;

/„ембол“- материал /кръвен съсирек, мазнина, въздух, течност или чуждо тяло/, който се пренася чрез кръвния ток от една точка до друга/;

хипотония – ниско кръвно налягане;"

Title: Неща от bonchina 29
Post by: Nadia on January 06, 2017, 01:57:28 PM
Едно друго от нея за "КАПАЦИТЕТИ В ПОЛИТОЛОГИЯТА И СОЦИОЛОГИЯТА ЗА ПРЕДИЗБОРНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ":

"КАПАЦИТЕТИ В ПОЛИТОЛОГИЯТА И СОЦИОЛОГИЯТА ЗА ПРЕДИЗБОРНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Форум „Политика и общество“

Фондация „фридрих Еберт“

30 юни, 2011 г. БТА

Проф. ДФН ГЕОРГИ КАРАСИМЕОНОВ – Институт за политически и правни изследвания:

„Криза на лидерския капацитет на партиите.“

„Спад на критериите за демократично развитие – предимно в България и Унгария.“

/според американско изследване/;

„БСП няма личности и формули“;

„ДПС – в изчаквателни позиции. В необходимост от преодоляване на кризата, свързана с напускането на Касим Дал и други членове на ДПС.“

„РЗС – Кандидатът за президент Атанас Семов е способен млад човек с много качества. Не трябва да се подценява. Любопитно е защо членува в РЗС?“

„В изборите ще участват лидерски партии без нормален демократичен вътрешно-партиен живот.“

Проф. ДФН ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ – Институт за социални ценности и структури „Ив. Хаджийски“:

„Ерозия на властта…“

„Силово укрепване на властта…“

„Сливане на полицейска и политическа власт, на съдебна и политическа власт.“

„Изборите са от значение за протичането на демократичния процес.“

„Изборите ще бъдат вот на доверие към партиите.“

„Неизбежни политически игри…“

„Ерозия на парламентаризма…“

„Отричане на опонента…“

Доц. ДПН АНТОНИЙ ТОДОРОВ – Българска асоциация за политически науки:

„Слабост на политическите партии; Проблем с мобилизацията; Нелоялност.“

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ – „Галъп Интернешънъл“:

„Няма симптоми на политизация на общественото съзнание, а на икономизация.“

„Наличие на „частни общини“/!/

„Печелившият няма много да спечели, но загубилият много ще загуби!“

„Местните избори са „най-скъпо струващи.“/По повод „купуването на гласове“/."
Title: Неща от bonchina 30
Post by: Nadia on January 06, 2017, 02:15:34 PM
 Следващото е от 2012, от нея за парите:

"ПАРИТЕ ДИКТУВАТ ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ

„VENEFICIUM BULGARICUS – САГА ЗА ВИКТОРИЯ“
Продължение
ГЛАВА ПЕТА
„ЗАЩО НЕ НАМЕРИТЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА МАЙКА СИ?“

* * *

Споделих притесненията си с професора относно настъпилите тежки усложнения, изтощението и безсилието на майка ми да се движи и го помолих да предприеме нещо, за да се захрани болната медикаментозно. Отново беше готов да изпълни молбата ми. Но не схващах защо тази жизнена необходимост за пациентката трябваше да се превърне в молба. Ако не бях реагирала и този път, от изтощение ли щяха да оставят пациентката си да умре, преди това да свърши тяхното злодейство?
„Ще предам на старшата сестра“ – беше отговорът.
Но и „старшата сестра“ се погаври с невежеството и страха ми.
„О, да…разбира се. Може да консумира храната от кухнята, а може и да й купувате нещо.“
Това отношение беше неочаквано и обидно, но тогава все още не го осъзнавах. Нима старшата сестра нямаше информация за състоянието на Виктория! Нима не беше наясно, че тя не може да се храни и причините за това бяха скандални! Нима тя не беше участвала индиректно в експериментите и не знаеше последствията от тях! Нима не беше „схванала“ нареждането на професора!
„Но, госпожо, ставаше дума пред г-н професора за изкуствено захранване. Майка ми не е в състояние да се храни сама!“
Отегчението у тази жена беше пълно и демонстративно:
„О…добре…добре…!“
И така всяко притеснение, всеки страх, но най-вече всяка необходимост за Виктория се превръщаше в моя молба към професора. Той пък се молеше на персонала си, който нехаеше и като че ли не го касаеше което и да е нареждане на шефа си. И всичко се повтаряше. Когато помолих за болничната документац;ия на майка ми /за което професорът беше се разпоредил вече/, за да направи КАТ /компютърна аксиална томография/ в „Св. Екатерина“, не я получих, докато сестрите не разбраха, че лично ще заплатя изследванията в друга болница. А то беше необходимо на лекарите, но поради „липса“ или „повреда“ на нужния апарат търсеха старото изследване от гр. Монтана. Беше пределно ясно, че то няма да послужи за нищо, освен доказателство и за самите тях за причинените в „Александровска“ тежки увреждания на пациентката. Въпреки че им беше необходимо, не желаеха да направят ново, регламентирано в правилника на болничното заведение, както и в правата на онкоболните пациенти изследване „КАТ“. То дава възможност за уточняване на стадия в развитието на малигнените тумори в урогениталната система, количествена оценка за увеличаване на лимфните възли и отношението им към съседните органи и структури, уточнява дълбочината на патологичните промени на първичния процес и оценява разпространението на заболяването и обхващането на съседните структури.
В диалога с професора стигнахме до „съвета“ му, че КАТ би могло да се направи „например в болница „Св. Екатерина“! И не пропусна да спомене: „Но ще трябва да си го заплатите…някъде около 210 лв!“ Защо в „Александровска“ отказаха да извършат това изследване, което им беше необходимо? Дали защото „Здравната каса“ нямаше да го поеме и болницата прави „излишни“ разходи за възрастната Виктория, която този път съвсем не беше подходящият дивеч, за да изстрелят по нея един ценен куршум? Или това й се полагаше, но го спестиха за „по-подходящ“ пациент?
Стеклите се в последния ден обстоятелства дадоха отговор: КАТ беше нужна на професора не защото някой в „Александровска“ се интересуваше все още от Виктория и заболяването й, а за да има възможност да редактира съгласно всички изисквания епикризата на пациентката, съдържаща в текста си едно към едно заключенията в „Св. Екатерина“, плод на собствените им подвизи! Беше очевидно удовлетворението на професора, че с готовност поех внушеното ми задължение и го направихме с лични средства и, разбира се, в друга болница.
Ще отрече ли някой, че парите диктуват всичко в живота ни? Дребни късчета хартия, предопределящи съдбата ни – страданията, болките, щастието; потребни, за да живееш, необходими и за да осигуриш смъртта си. Преди около три десетилетия мъртвото тяло на мой земляк и съсед беше предоставено безвъзмездно на патолози за дисекция – чудесна възможност за обучение и експерименти в науката! Но тя беше реализуема поради чудовищната бедност на близките на покойника, чийто социален статус категорично ги лиши от дълга да го изпратят в последния му път. Нашият социален статус не позволяваше да предлагаме няколкоцифрени суми за лечението на Виктория, но те не бяха и необходими за експерименталната професорска практика. Или…някой категорично би ни опонирал? И сигурно ще излезе прав!…

* * *

По презумпция ръководителят на която и да е институция представлява някакъв авторитет, комуто колегите дължат най-малкото подчинение, ако не зачитане и уважение. Не зная дали професорът представляваше авторитет, респектиращ по-низшестоящите в йерархичната структура на едно болнично заведение, но беше стъписваща и стряскаща липсата на каквато и да е готовност за изпълнение на нарежданията му. Професорът не ги интересуваше, пациентите слабо ги интересуваха, изглеждаха сърдити, уморени,недоволни, нелюбезни с болните. Оправдаваха поведението си с недоволство от ниското заплащане на труда им, но нали в крайна сметка всеки имаше право на своя личен избор. Оттук идваше и притеснението за грижата към самите пациенти.
Какво ли не бих дала да можех да узная как се чувства в кожата си, в душата си, в белите си и зелени одежди този титулуван хирург, чието мнение почти никой от колегите му не зачита. Но пък за сметка на това с него бяха напълно солидарни съмишлениците му, подложили майка ми и участвали в умъртвяващата резекция, която солидарност може би реабилитира професора в незначителното му „шефско“ присъствие сред по-низшия болничен персонал!
След всички изживени в „Александровска“ трагедии дължа огромна благодарност на един-единствен човек – на една от медицинските сестри, поела своето нощно дежурство във вечерите, когато майка ми вече стартираше пътя си към отвъдното. В това безвремие за нас и Ви