☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

1

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 45
"Насилия"

- Къде сме? - попитаха Пешовците и всички от Бо, с изключение на Лиан, който не бе на тази непозната за всички планета и стояха на някакъв плаж пред океан.
 - Някой да си спомня как въобще попаднахме тук?! - попита ги Кяпутен Куро. Никой не си спомняше и това беше добре. Японецът се усмихна доволно, а останалите започнаха да се притесняват.
 - Къде съм? - попита по същото време Нико-клонингът на главния кораб, когато видя Уйки и Пишомир пред себе си, и започна да се притеснява.
 - Развържете момчето! - усмихна се добродушно и някакси непривично Уйки. Пишомир лично помогна Нико-клонинга да бъде развързан.
 - Ела. - прегърна го Уйки с пипала, ръце и влечугоподобни крайници (тоест с всичко, което имаше като горни крайници този тривидов мелез) и двамата тръгнаха към едно корабно подземие, където Уйки беше приготвил уютна атмосфера.
 - Ето тук ще се настаниш и ще се чувстваш много добре! - каза му Уйки и помоли единственият, който ги придружаваше - Пишомир - да напусне помещението.
 - Как се озовах тук?! Пак ли ще ми човъркате мозъка?! - напрегнато попита Нико-клонингът, който въобще не знаеше, че е клонинг, а си мислеше, че е Нико на 100%.
 - Нали виждаш, че тук няма уред за мозъчни интервенции. - каза добродушно Уйки и приседна на едно меко канапе. Каза на Нико да се настанява.
 - А онова какво е? - попита недоверчиво Нико посочвайки към единственият по-технологичен уред насред този уют.
 - Какво е онова? - по същото време на непознатата планета посочи Кияна към някакъв отдалечен обект намиращ се на около 10 километра по плажната ивица.
 - Това е най-яката парти-зона в тази галактика. А коя е галактиката - няма значение.
 - То, щото ние тук сякаш, че разбираме от галактики. И да ми я кажеш, ще я забравя след 2 секунди. Пък и сигурен съм всяка народност из Вселената ще си я наименува по своему. - взе да обяснява Петър Полисексът, - Кажи за партито и има ли нещо като за мен.
 - Не, не. - намеси се Бияна - Аз искам да знам първо къде сме, защо не знаем как сме дошли тук и защо го няма Лиан?
 - А това проблем ли е, че го няма Лиан или е благо? - каза саркастично Нико, а Шики и Ена се захилиха доволни, но Кияна го прие като много безвкусно и го погледна ревниво, а после погледна и Бияна, да види какво тя ще каже. Бияна, обаче нямаше време да каже, защото Куро се намеси:
 - Айде тишина, ако обичате! Идеално е станало, че никой не се е усетил как съм ви довел тук.
 - И това сигурно е станало с най-висша технология от Чикибой - пространството на Доброто, Бялото и хипер-идеалното? - реши да ускори процесът на обясненията бай Пешо, защото много искаше по-скоро да се доберат то най-яката парти-зона в тази галактика и да види има ли секси-обекти.
 - Точно така. Сега ще обясня по-подробно.
 Куро не си падаше по "по-подробно" и това удиви всички, че този път не иска да се пести време, нито пък да търсят енергия.
 - Ами партито?! - попита съкрушен старият Пешо.
 - Какво парти през деня, бе, Петре?! Всички спят като заклани, без охраната, ако въобще и тя не е заспала. Тук купонът е як, до зори. И после всичко спи непробудно до късния следобед или до ранната вечер.
 - Ами, тогава ще поседнем на пясъка. - каза Петър Полисексът и заслушаха историята как Куро ги взел неусетно докато спя, за да не се вдигал никакъв шум на физическо, психическо, емоционално и други нива, които плашипурарниците можели да усетят, а Лиан бил оставен сам, за да се види дали устройството, което му вложил в главата Фуши е изрядно, при евентуална поява на плашипутарника на Бо.
 - Много интересни бяхте, докато спите! - намеси се Сиси по игличката. Явно А-корабът им беше наблизо и така бяха дошли дотук, а не направо по спиралодупка.
 - Най-интересен като спи беше дядо Пешо. - изхили се Лямята Спаска.
 - Това е, понеже съм в перманентна ерекция! - каза бай Петър.
 - Не, не си. Просто спиш с отворени очи. Ха-ха! - поясни Спаска.
 - Така съм аз! Спя с отворени, а се събуджам със затворени. - отвърна той.
 - Аз само да кажа!!! - обади се пак Курхуй - Най-красива като спи е Кияна. Истинска нежна красота!
 - Благодаря. - каза Кияна стеснително, а този път Нико я погледна ревниво.
 - Ами вие няма ли да слизате за партито? - попита Шики, който искаше да види Сиси по-скоро.
 - Ще слезнат, но довечера. - каза Куро.
 - Ще ти обясня, но след малко. - каза Уйки на Нико-клонинга, който гледаше притеснено към технологияния уред.
 - А сега какво? - недоумя Нико.
 - Сега ще ти кажа, за начало, че ти не си Нико. А си Нико-клонинг, с изкуствен интелект, базиран на информацията, която съм снел от Нико по време на мозъчните интервенции.
 - Не може да бъде!!!
 - Ето и затова донесох този уред тук. Отиди там, включи го и си сложи ръка, крак, каквото искаш зад него. Ще ти покаже вътре от какво си съставен. Синтетика, полубиологична. Клонингът отиде и се увери в това, което казва Уйки. Започна и усърдно да мисли какво трябва да направи, за да не навреди на себе си и на истинския Нико.
 - Сега идва и най-интересното: трябва да ми кажеш къде точно попадна на пространствената аномалия! Само така ще може да победим най-голямата опасност за нашето измерение, а може би и за вашето!
 - Опасността от Плашипутар ли?
 - Кое?!... Не. От Октид!!! Виж това... -  извади от джоба си едно по-малко устройство Уйки.
 - А това какво е?
 - Не боли. Ще го включа в моята глава и ще ти покажа всичко, за да знаеш какво съм мислил, какво съм усещал! - рече сериозно и настървено Уйки и сложи малкото устройство на главата си. Започнаха да се появяват картини от неговото раждане. Уйки обясняваше:
 - Това е лаборатория, където майка ми ражда. Ражда мен... Майка ми е харкунка. Бащите ми са двама изнасилвачи - октид и джъланец.
 - Много... неповторимо родословно дърво... - каза Нико-клонингът.
 - Наистина е неповторимо! - съгласи се Уйки и продължи с разказа на спомените, които се материализираха пред него като триизмерни образи: - всичко щеше да е наред, ако по време на раждането не ме бяха отвлекли октидите.
 - Тук не се вижда никой да те отвлича...
 - Лабораторията е харкунска, но е са я подкупили октидите. Виж...
 След малко наистина се появиха октиди, които товарят новородения Уйки на някакъв таен автобус и го закарват в Октид.
 - Значи харкунците не са успели да те спасят?
 - Опитаха, но не знаеха тогава за огромната корупция при нас...
 Последваха картини как октиди разглеждат малкият Уйки, изучават го... след години започват да го наставляват:
 - Ти си рожба на 3 раси. Най-слабата е харкунската. Ти трябва да овладееш джъланското в себе си, но най-вече октидското! Това че по случайност майка ти е изнасилена от джълан и октид ти е дало предимство... Какво щеше да стане, ако баща ти беше просто един обикновен харкунец? Щеше да си един слаб харкунец като всички тях! А сега си 1/3 октид! Размърдай си задника! Следвай ни...
 И следваха мъчителни процедури по трениране на крехкото по онова време Уйкино тяло...
 - Защо тогава не си още в Октид?
 - Защото разбрах, че копелетата ме лъжат!!!
 На купон-планетата (парти-планетата) настъпи най-после вечерта и всички бавно се отправиха да купонясват.
 - Ето, това имам предвид. - каза Шики, докато приближаваха парти-зоната, - Правиш си нещо такова като бизнес, докарваш си редовни приходи и не ти дреме.
 - До момента, в който от Корпуса не те рекетират за голям процент от печалбата. - добави Нико, който поназнайваше това-онова от бизнес-практиките на Бо.
 - И, ако трябва пък да плащаш и наем... - добави Ена.
 - Куро, тук да няма дроги и други простотии, защото ние вече си имаме горчив опит. - попита Пешо Пикапът.
 - Не. Само алкохолни напитки... - обясни Куро и добави: - Не казвам, че е много безопасна планета, но трябваше все някъде да ви подслоня за през времето докато Лиан е на изпитателен срок на Бо. Нищо не може да се мери с опасността от плашипутарниците! С една дума: внимавайте!
 - Ако някой само пипне с пръст Кияна... ще го разбия! - каза Курхуй, което вече прозвуча прекалено за голяма част от екипа.
 - И защо само Кияна? Не сме ли екип? Не трябва ли да си помагаме взаимно? - попитаха почти в един глас Ена и Бияна.
 - Вече за трети път правиш на Кияна намеци или какво не знам и аз как да го нарека! - добави Нико.
 - Направо сваляш Кияна. - отбеляза Пешо Пикапът.
 - Няма да ти пусне, защото е с Нико! Ха-ха! - захили се бай Пешо.
 - Осъзнай се, бе! - тупна го по врата ламята Спаска.
 - Ако не се сещаш, да те подсетя, че така не помагаш, а пречиш на нашето единство! - придърпа го настрана Куро, който не искаше нови любовни драми и триъгълници.
 - Гледай, гледай какви мацки идват!!! - каза единият от босовете на планетата, който организираше нон-стоп партита за най-различни посетители от тази и околоните слънчеви системи. В момента с бинокъл се взираше в идващата група на Куро.
 - Да, но имат и много мъжкари с тях... а и някакъв изрод! - каза му другия, който също гледаше, но не беше толкова възторжен.
 - Е, чак пък изрод! Малко е дебела, но става...
 - Нямах предвид дебелата! Виж зад нея. Онова там, с крилата!... - кимна към ламята Спаска невъзторженият.
 - Това ли? Аз мисля, че това им е домашен любимец... Ще видим, ще видим...
 - Сега ще видим нещо потресаващо от моята история! - сграбчи Уйки Нико-клонингът и насочи лицето му към разиграваща се сцена от неговите спонени: Уйки открадва октидски танк и минава границата обстрелван от много танкове и самолети... добира се почти обгорял при харкунците. Посрещат го като герой. Повишават го. Истината излиза наяве: октидите нарочно са платили на октид и на джълан да изнасилят бъдещата му майка, за да може после неусетно, на територията на Харкун да изродят плода, а после да си правят експерименти с него, с цел да открият нови начини за унищожаване на конкурентните видове.
 - След като се издигнах в йерархията. Лично съм участвал в тайни мисии! Виж това!!!
 Откриха се картини на десетки хиляди черепи и скелети на изчезнали видове.
 - Какви са те?!
 - Те са изчезналите... геноцид! Геноцид, осъществен от октидите над всички, които някога са населявали тяхна територия! Те искат да ни унищожат и нас - харкунците.
 - Каква е разликата? Вие искате да унищожите тях, а те искат да унищожат пък вас. - попита смело Нико-клонингът.
 - Знаеш, че сме завладели, на практика, Джълан, нали? Да виждаш умрели или избити  от нас джъланци? Не. Да виждаш избивани от нас дървета, тоест - дендрони? Не. Ние не искаме да унищожаваме!
 - Аха... ти просто искаш да можеш да правиш пространствени аномалии, за да завладееш целия свят! - заключи Нико-клонингът.
 - Не, не целият свят. Всичко, което искам е да спра Октид и да сложим под контрол тези изчадия! Ако не ги сложим под контрол, те ще унищожат всички там - дендрони, джълани, харкунци, харкунзаври и всички други раси, които видя на онзи бал в миниатюрното царство!!! А някой ден, ако дойдат и тук, в това ваше измерение, ще намерят сигурно и Бо, и ще унищожат и него!!! Щом ние можахме да се доберем дотук и да постигнем това равнище на въоръженост и способност за придвижване, октидите също могат! И ти, ти си нашата надежда за победа над тази злина!
 На купонджийската планета, в същото време, беше започнал купонът. Нико и Кияна си пиеха коктейли с Шики и Сиси. На съседната маса бяха Курхуй, Спаска, Бияна, Ена и Куро. А в едно сепаре се бяха настанили Пешовците.
 - Тук са расово и видово толератни. - отбеляза малкият Пешо.
 - Да, ама да видим дали ще има толератни пички за дядо ти! Това е най-важното! - каза старият Петър, който се оглеждаше лакомо наоколо и се взираше в денсещите женски същества.
 - Искате ли да денсим? - приближиха се две извънземни девойчета, които много се понравиха на бай Пешо.
 - Иска ли питане?! - каза той и добави - Млад човек съм, сравнително, изкарвам добри пари, а и съм с 2 висши образования!
 - Значи тримата може да си прекараме супер! - засмяха се девойките.
 - Е, четиримата, четиримата! - включи се и малкият Пешко.
 - Курхуййййййййййййййййййййййййййй! - прегърна весело пийналият Кяпутен Куро Курхуй - Какво си се оклюмал?! Това е парти-зона!
 - Не ми е до партита.
 - А вие въобще имате ли партита в Харкун? - попита лямята Спаска.
 - Има, но не такива като това. - отвърна мрачно Курхуй.
 - Добре, де, толкова рядко имаме повод да се повеселим! - каза Куро - Недоумявам! Не-до-у-мя-вам! Ти защо си тъжен, сега?
  Курхуй погледна към Кияна, беше очевидно, но нищо не каза.
 - Добре, де! Недоумявам! - каза Уйки на Нико-клонинга - Ти защо не искаш да ми помогнеш?! Не разбираш ли, че това е важно за всички нас и има отношение към вашето измерение, към вашата планета дори?
 - Разбирам... но мисля, че първо трябва да питаме оригиналния Нико.
 - Какво да го питаме него?! Ти си същия като него. До момента, в който сме го извлекли мозъчно. Каквото ти решиш, това и той ще реши! Просто дай координатите на онова място, където срещнахте аномалиите! Пространствените аномалии!!!
 Докато на кораба се разправяха за пространствени аномалии, а на парти-планетата Куро и останалите си пийваха и приказваха, Пешовците яко денсеха, а после и се оказаха извън обсега на компанията.
 В един момент Куро и Курхуй се усетиха, че някой липса, а Нико посочи и точно кои липсват - двамата то Земята - Пешовците.
 - И сега къде ще ги търсим?! - завайка се Куро.
 - Батета, аз ги видях! - рече един от онези извънземни, които можеха да стават невидими.
 - Я! Ама ние сме в тяхната галактика! - възкликна Кияна.
 - Батета, каки! Всичко в Галактиката, което кажете. Само дайте пари да ви гледам!
 - Имаме опит... с някой от вашата планета. Да не стане пак неприятно... Първо ни заведи, а после ще платим! - каза Куро.
 - Бате! Четеш ми мислите, душа!!! Точно за заплащане исках да кажа и аз!!!
 Наистина беше видял, наистина ги заведе. Пешовците бяха много упоени с нещо и заспали, и ограбени. Поразбудиха ги:
 - Какво стана, бе?! - попита Куро.
 - Нищо не помним! Нищо!!! - започнаха да се вайкат Пешовците. Платиха на ставащия невидим и установиха, че този път Бияна липсва!
 - Ако още някой залипсва, ще го гръмна!!! - изнерви се Кяпутен Куро.
 - Да те гръмна ли искаш?! - изнерви се и Уйки на кораба си, защото не бе очаквал, че дори клонинг ще му се противопоставя.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

2
 Внимание!!! Поредна религиозна заблуда - само християни били правили голяма наука!
 Да, доживяхме да прочетем и нещо толкова невярно и подвеждащо, израстнало върху дървото на идеалистичното, религиозното мислене:  жена пише, че ако погледнем кой кой е в науката, ще забележим, че всички значими учени, които някога са открили нещо, са били християни или вярващи. Дори самият научен метод бил измислен от християнин. Митът за несъвместимостта на вярата с науката пък бил измислен от атеисти.
 ПРОТИВОПОСТАВЯМ СЕ КАТО УЧЕН-ФИЛОСОФ-АТЕИСТ със следното:
 1. Много от постиженията на човешкия ум са направени ПРЕДИ да има каквото и да е християнство и/или на континети (Азия), където семитски религии като християнство и ислям пристигат доста по-късно. Повярвайте ми, че хартия, порцелан, коприна, компаси и дори стъкло, са произвеждани без всякаква помощ от религии!
 2. Да, някои учени са били промити с религия, но това е защото по онова време такъв е бил "софтуеъра" и е нямало с какво друго да им пълнят главите. Те са станали УЧЕНИ И ОТКРИВАТЕЛИ НЕ ЗАРАДИ ХРИСТИЯНСТВОТО, А ВЪПРЕКИ НЕГО - религията не допринася и не зове към промяна, а само към сляпо вярване, закостенялост, ригидност и невървене напред - с молитви, подчинение, вярвания в сътворение и пр., не се стимулира критично и изследователско мислене!
 3. Няма никаква практическа и теоретична нужда от митове, легенди, приказки, притчи и пр., за да се прави наука. Напротив - промитият мозък с божества, ангели, дяволи, креационизъм и пр. дивотии само се затормозява при опита за чист, непредвзет и природен поглед към света с неговото научно разбиране и овладяване.

3
Food / Chinese sunflower seeds in an interesting package
« on: Yesterday at 11:45:38 AM »

Chinese sunflower seeds

(in an interesting package)

  A photo of Chinese sunflower seeds in an interesting package (sunflower seed shaped): . 8) Cool. 8)

4
Food / Korean snack food (rice snack)
« on: Yesterday at 11:29:00 AM »

RICE SNACK

(Korean)

-- a new (for us) product -- Korean rice snack.
'' in Korean is 'rice'.

5
Food / Not truffle, but Torres product
« on: Yesterday at 11:22:00 AM »
 Let me use this truffle topic to share a non-truffle, but another Torres product: -- a Torres selecta caviar. 40g.

6
Social network | SEO - Social network / Drone light show in China
« on: February 24, 2018, 06:11:28 PM »

Drone light show in China


  Remarkable drone light show in China! 1000 drones glittering in sky for Chinese lantern festival set Guinness record. A video:

7

Отговори на някои религиозни (теистични, креационистични и пр.) неща


  Отварям и тук един научно-атеистичен фронт - да отговоря на някои религиозности (теистични, креационистични и пр.)
 1. Чета, че вярващ пише, че наистина не разбира логиката на дарвинистите: след като допускали, че Природата сама е произвела такова дивно организирано и мислещо същество като човека, защо не я оставят на мира, без да й се месят?
 
  Отговарям така: първо дарвинизмът е отдавна развит с най-нови открития на генетика, палеонтология и пр. Еволюционната теория не е просто учението на Дарвин, а е много по-всеобхватна и развита.
 Второ "Природата" е нещо, което е обобщаващо понятие. Няма такова нещо като "природа", а има само отделни неща, които си взаимодействат пряко или косвено - напр. почва, дървета, пеперуди, въздух, вода, човеци... няма такова нещо като природа, камо ли "Природа" (за повече вж. "Майката Природа"). Природата не е субект. Това е просто съвкупност от обекти и субекти, които обобщаваме в едно такова понятие.
 Човекът, преди да стане "дивно, организирано и мислещо същество" са минали милиарди години! Нещата са ставали много бавно и постепенно. И това е много по-реалистично, лесно и възможно, отколкото "хоп и готово" да бъде сътворен от някакво още по-свърхсъщество като измисления и противоречив Бог, който, според религиозните може сам да си се произведе (да си самосъществува от вечност), обаче нищо друго не може да се произведе, дори една обикновена звезда или камъче! Сбъркана логика, непризнаваща самоставането, самосъздаването, самодвижението (за което още Аристотел е приказвал).


2. Можело ли и най-ученият да произведе от капка неорганична материя човек?

Еволюционистите (и в частност - дарвинистите) никога, никъде не са твърдели, че човекът се получава като резултат на еволюционното си развитие от капка неорганична материя. Такова опростено и наивно мислене (че човек се прави от кал/пръст) е религиозно, а не научно. Еволюционната теория вижда ставането на човека в нещо като: неорганично-полуорганично-микроорганизми  и т. н. Най-ранните доказани към момента микроорганизми са фосилизираните преди около 3,465 милиарда години открити в Австралия (за повече информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Pilbara_Craton#Eastern_Pilbara,_Warrawoona_Group). На този фон е смехотворно твърдението на разни вярващи, че Земята е само на няколко хиляди години! ;D Вярващите, обаче, са така - за тях простите обяснения, като в детска приказка или анимационно филмче, са по-примливи - вместо милиарди години еволюция - само няколко хиляди. И вместо милиарди години необходими за поява на човеците, еднократен акт на сътрорение от пръст... И това хора в 21-ви век (което не е антропологично погрешно, а показва, че вече имаме достатъчно дори ПОПУЛЯРНО-НАУЧНИ източници за образование и е срамота да вярваме на древно-еврейски митологеми повече, отколкото на съвременната наука на 21-ви век!) 

3. Идеята за еволюцията ужким предполагала развиващата се Природа да се остави НА МИРА, щото тя поне се е доказала като по-умна от ""своето" творение".

Разбрахме се вече, че няма творения (креационизъм), а има самоставане, самосътворяване, което е единственото научно и реалистично обяснение за научно-мислещия и информиран мозък на 21-ви век (а и по-рано).  А ето и по въпроса за друго заблуждение, че природното е по-развито от "втората природа" (човешките изобретения). Ако чакаме само на природата, ще има ли интернет, парно, телевизия, радио, книги...? Няма да има най-вероятно. Така че човешкото може доста и то градивно да се намесва в природата, отколкото всичко останало. Сравнете как хората могат да евакуират и защитават по време на вулкан с всичко останало природно (а с несъществуващите и недоказани същества като боговете - да не става и дума за сравнение!)
 Друг пример - ако оставиш само на природното да излекува нещо - рядко ще има същия успех, сравнен с човешките операции, някои лекарства и други терапии.Та, голяма заблуда е (дори и при някои недоучили и/или недостатъчно мислещи атеисти), че природното е винаги по-добро от изкуственото, човешкото, второ-природното.


4. Човекът не можел да направи най-прост жив организъм.

"Смях в залата!", както казваше старият лаф. Смешно е, защото едно, че това нищо не доказва в полза на креационизма (защото, ако животът е трудно изкуствено сътворим от нас, то още по-трудно ще е сътворен от противоречиво и невъзможно нещо като Бог). Второ - който твърди такова нещо не знае за пооследните успехи на синтетичната биология. Препоръчвам това - https://en.wikipedia.org/wiki/Synthetic_biology#Synthetic_life. Колко ли вярващи са чували въобще за синтетичната биология?

5. Научните открития са за навлизане в природата, а не за нейното надмогване?

Ами зависи за какви открития говорим. Ще прощавате, но никой нормален не се кефи на разни природни неща (колкото и да са си природни) като земетресения, тайфуни (урагани), вулкани и др., които отнемат животи! Такива неща определено трябва да се надмогват по един или друг начин. Ако толкова беше хубаво всичко природно, то щяхме да се радваме и на чумата примерно. Ама, все пак, нормални хора трябва да сме. Помнете - природно не е равно на задължително добро!

6.  Генно модифициране, инженерство или психоексперименти - човек не внасял нищо свое, ами той просто изкривявал наличното вече.

Такива съждения са направо обскурантистки. Представяте ли си това - някой модифицира болни гени, за да станат здрави. Той лекува, спасява бъдещи животи и здраве! Но за религиозния това е "изкривяване". Инженер проектира мост - помага на хора да минат от едно място на друго, да си повишат стандарта на живот. За религиозния - това е "изкривяване" - нека оставим хората изолирани, нека се давят в реките, нека пропадат в пропасти без мостове!?! Психоексперименти, които помагат да се види естественото и истинско състояние на психиката (а не да се вярва в дяволи и бесове, които обсебват човека) - това също е "изкривяване", защото явно пречи на религиозната пропаганда и опиването на простолюдието с измислици!

7. Вярата в науката била "чиста глупост", именно защото науката извличала една мъничка част от вече съществуващото.

Това само човек, който не познава или не иска да опознае науката може да го каже (а и също някой, който постоянно се възмущава как нито един научен факт не доказва, а опровергава религиозните митове)!
 Да, науката извлича една малка част за съществуващото и го обяснява, доразвива или променя. А религията нищо не извлича, а само дава олигофренски и неверни обяснения за съществуващото (като това, че гръмотевиците се дължат на търкаляне на бъчви по небето от някой светия или пък, че наводнението в което умират много хора е "божие наказание", защото няма нито един праведен от загиналите!)


8. Човешкият ум бил просто играч. Дори и при най-жежък напън, той не можел да роди несъществуващото.

Първо това не е вярно. Повечето неща, които използвате - компютър. телевизор, мобилен телефон, уайфай, химикалка, молив, вентилатор, климатик, много от лекарствата НЕ СА съществували в природата и без човека, никой не е можел да ги сътвори (човекоподобните маймуни още не са толкова еволюирали; по-натам може и те да започнат да изобретяват. Това разбира се е плашещо за религиозниците, защото за тях всичко е сътворено "сега и завинаги" и няма развитие, няма еволюционност, а само примитивна есхатология и дотам!)
 Второ - дори и да е така - науката поне научава нови неща, развива се, прави нови неща, докато религията само паразитизира върху хората и науката, не допринася за развитието, а го спъва или направо забранява, ако й падне повече власт! Ако не беше възпиращата роля на идеализма и религиите през човешката история, както казваше един колега - "Досега да сме достигнали звездите!"

8
Food / Brown Rice Chips 'Wild Rice'
« on: February 23, 2018, 10:53:09 PM »

Brown rice chips 'Wild Rice'

-- third kind: Brown rice chips 'Wild rice'. :) :)

9
Food / Brown Rice Chips 'Sea Salt'
« on: February 23, 2018, 10:39:30 PM »

Brown rice chips 'Sea Salt'

-- another kind: Brown rice chips 'Sea salt'. :)

10

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 44
"Злото в мен - 4"

- Защо е трябвало да ходиш при нея? - попита Кияна.
 - Исках да узная какво мисли след всичко това. - отвърна Нико.
 - А не можеше ли да й се обадиш просто по игличката си?
 - Както ти се обади на Курхуй ли?
 - Аз не съм се обаждала, а само слушах. Аз винаги слушам какво става с всички вас!!!
 - Тишина, моля!!! - викна Куро и добави: Първо сега е нощ и привличаме с шум хора в гората. Ако дойде Корпуса и видят Лиан в изолатор и японец на Бо, какво ще стане? Второ, би трябвало да се притесняваме за Спаска как е след бой с двама октиди. Трето, Уйки скоро ще намери кораба си на онази луна и ще побеснее хем, че има избит част от екипажа, хем че Путана е мъртва, хем че Нико не е бил там. За толкова много неща има да се притесняваме в момента. А вие какво правите?
 - Сцени на ревност правят! Ха-ха-ха-хааааааааааа! - засмя се бай Пешо досущ като късния Тодор Живков. По същото време и на Земята в Люлин вече беше късна доба, но не го ловеше сън и слушаше какво става из Вселената с неговата си игличка.
 - Точно това правят! - начумери се Кяпутен Куро.
 - Съжалявам. - каза Кияна и наведе глава смирено.
 - И аз съжалявам! - погледна ядно към Лиан Нико, а после се отпусна на земята, защото усещаше Уйки по-близко от всякога, щом вече е могъл да се адаптира тук, в тяхното измерение, макар и в дръга галактика.
 - Предполагам, че съвсем се е охарчил... Уйки. За цялата тази космическа армия.
 - Охрарчил се е и трудно нещо ще го спре! Затова трябва да се фокусираме към този проблем, най-вече, а не към глупави детайли от взаимоотношенията. Колко пъти да ви говоря за единството?!
 - За "заедността", направо казано, другарю капитан! - каза бай Пешо, позовавайки се на местни политически авторитети.
 Уйки дойде с главния си кораб на луната и наистина остана крайно недоволен, меко казано, от видяното. А то беше лесно за виждане - всички избити се бяха изпарили, понеже не бяха умрели в тяхното измерение (харкунското). Поне корабът с част от екипажа, който си беше стоял вътре не беше покътнат. Уйки отново събра флотилията заедно и почнаха да дират пак А-кораба. Уйки се прибра в стаята си, но не го свърташе на едно място. Отиде в обособената лаборатория, където беше наел учени от Ини, които работеха с няколко умни глави от Харкун. Харкунците и ините успяваха да работят съвместно доста добре, което беше радващо за Уйки.
 - Докъде стигнахте с онова? - попита ги той. "Онова"-то бе програма, която щеше да създаде ИЕ (изкуствен интелект) - виртуална личност на Нико, според всички досега събрани данни от човърканията из мозъка му.
 - Още е нестабилно, но скоро ще се получи. - докладва му един от Ини-учените.
 - И искам да го копирате в тяло! - заповяда Уйки на своите си хора, които, както знаем бяха много напред с копирните технологии.
 - Това е най-лесното. Само няма да е много сигурно дали ще изпитва болка, когато се свърже виртуалната личност с копираното тяло.
 - Не ми трябва да изпитва болка. Просто ми трябва ей-така, да го възприемам като истинския Нико. - обясни Уйки. Отново се прибра в стаята си. Там го чакаше съветника му - Пишомир.
 - Имаш нови идеи? - попита Уйки.
 - Имам само опасения, уважаеми Уйки! - каза Пишомир и изложи някои опасения по проектите.
 - Разбирам те. Същите неща и аз съм ги мислил. Нямам какво да добавя.
 - А аз не разбирам едно...
 - Нали знаеш защо точно ти си мой съветник? - попита го Уйки.
 - Всъщност... не.
 - Защото винаги казваш, ако не разбираш нещо, а не се правиш на всезнаещ.
 - Благодаря, уважаеми Уйки!
 - И какво не разбираш?
 - Не разбирам това: защо трябва да търсим Нико или да реплицираме псевдо-Нико, ако можеш вече сами в това измерение да потърсим източника или знанието за пространствените аномалии?
 - Седни! - подкани го Уйки, който искаше да бъде разбран до последната си дума.
 - Знаеш ли защо октидите още не са ни нападнали в мащабна, гореща, истинска война?
 - Защото ние владеем по-голямата част от Харкунското измерение! Защото Джълан е почти наш. Защото сме силни, доблестни, идейно твърди и военно подготвени войни и...
 - И... - прекъсна го Уйки вдигайки пипало - това са глупости!!! Това е пропаганда за обикновения харкунец, в която и най-тъпия джъланец ще започне да се съмнява, ако си напрегне примитивния мозък! Сигурен съм, че и ти не ги мислиш точно така нещата! Тук си на сигурно. Чувам те само аз. Кажи наистина какво мислиш. Защо октидите още не са ни нападнали?
 - Защото си мислят, че имаме много скрити козове и секретни оръжия. - каза какво си мисли наистина съветникът.
 - Точно това е! А ние имаме ли? Нищо нямаме! Дори невъоръжен октид може да убие лесно около 10 средно-въоръжени харкунци и почти толкова джъланци. А ние НЯМАМЕ ВРЕМЕ да тръгнем да търсим из това измерение.
 - Наистина мащабите са му поразяващи. При нас повечето е плоско и е празнина. А тук!!! Планети, комети, галактики...
 - Ако знаем къде е източникът на пространствените аномалии, можем вече с тези кораби да стигнем там като от точка А до точка Б! Но ние не знаем. Теоретично дори с максимална скорост и с 1000 пъти повече кораби от сега ще можем да претърсим цялата тази Вселена "само" за 9600 години! А ние не разполагаме с този времеви лукс!
 - Сега разбрах напълно! Наистина трябва да се сдобием с Нико, с неговото знание!
 - Трябва, ако не искаме цялото измерение Харкун да стане един голям Октид! - каза злобно и с много насъбран яд Уйки. Този тон изплаши съветника му, който знаеше, че не е насочен към него, но просто Уйки звучеше страховито.
 - Готови сме! - казаха от лаборатория.
 - С изкуствения интелект или с тялото на Нико? - попита Уйки.
 - И с двете. - отвърнаха. Уйки засия като малко слънце: - Това наричам аз качествено научно сътрудничество!
 - Готов съм напълно, без съмнения, без уговорки, без условия да се откажа от злото в мен! - каза Лиан на Бо по същото време, който реши, че си е помислил достатъчно. Плешещото беше, че не знаеше на каква цена ще е този отказ, но реши, като претегли "за" и "против", че няма да стане по-лошо от това да остане в този изолатор неизвестно колко дълго, а и ядосаният Куро нещо да го нарани.
 - Това е много добре! - видя малко лъч надежда Куро, отиде до него и даде някакъв знак. При Лиан се появи, в изолатора Фуши, който му инсталира в главата някакъв микромеханизъм, толкова фин, че бе по-фин и от въздух. Лиан усети нещо, но не и болка.
 - Това... - прозвънтя с ангелския си глас Фуши, - Ще може да дава на Доброто и Светлото да знае, ако сбъркаш.
 След това Фуши изчезна, изолаторът, обаче остана.
 - Това... това ли беше добрата сила?! - попита Лиан - Сега разбирам. Чувствам се много по-защитен. Още повече ще се отдам на каузата!
 - Знаем, че си силен по заявленията и манифестирането. - каза Нико.
 - И аз искам да ти кажа, - допълни Куро, - това не е само да кажеш, но и да го покажеш, докажеш, усетиш в себе си като мисията на живота си!
 - Защо, обаче още съм в изолатора?
 - За да не те виждат плашипутарниците, ако се навъртата наоколо. Имам още нещо да ти кажа. Това, което ти инсталира Фуши от Чикибой. То ще ти казва какви отговори да даваш на плашипутарника интуитивно. Това ще може да дезинформира Плашипутар докато всичко е готово! А, ако усетим предателство, знаеш... ти си свършен! - така му каза Куро и го освободи. Всичко изглеждаше добре и Куро можеше поне засега да си отдъхне.
 На главния Курхуйски кораб, обаче, имаше един Нико-клонинг, който беше много уплашен, защото не разбираше, че не е истинският Нико и не знаеше как "изведнъж" се е озовал тук. Бяха го завързали здраво, а срещу него се приближаваше Уйки следван от Пишомир...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

11
SEO / Natural link-building
« on: February 23, 2018, 03:36:10 PM »
 And also -- if your content is interesting for many people, some of the people will share it naturally. This is the so called natural link-building.

12

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 43
"Злото в мен - 3"

  Докато Лиан беше оставен да мисли по философско-етическата дилема за злото и доброто в чикибойския изолатор, А-корабът се носеше спокойно из космоса със Сиси, ламята Спаска и Курхуй. Последният стоеше и мислеше за много неща - за мисията на Куро, за проблемът с Лиан и, все повече и повече, за Кияна. Всички тези мисли, обаче му се изплъзнаха, когато няколко модерно-въоръжени космически кораба нападнаха А-кораба. Нападението не беше чак толкова шокиращо за Курхуй, защото той беше участвал в много битки, макар повечето сухопътни и морски. Това че някакви, пък било то и модерно-въоръжени кораби открили огън по техния свръхмодерен и свръхмодерно въоръжен кораб не го вълнуваше, защото той бе на мнение, че ще спечели битката. Шокът настъпи, когато той невъзмутимо даде команда за близък план на корабите и откри опознавателните знаци - емблеми и гербове на Харкун! Още по-голямата изненада беше в това, че Уйки се показа в цялата си прелест във видеовръзка, а десертът, че до него стоеше много ядосана Путана - Курхуйовата леля:
 - От парче месо съм те отгледала, да ми станеш такъв, да бягаш, а? - развика се тя и крясъците й смутиха дори ламята Спаска.
 - Предай ми Нико! - каза Уйки, - След което ще те оставя на Путана. Тя да решава съдбата ти.
 - Нико не... - започна Сиси, но Курхуй я спря. Ако Уйки, Путана и цялата им армия разберяха къде точно е Нико, можеше да се отправят към Бо, а сега не беше моментът да безспокоят Куро и останалите, когато се опитват да се справят със злото обсебване на Лиан от плашипурарника. Още по-малко Курхуй искаше Кияна да се изложи на риск там неподготвена.
 - Нико ще го видите точно никога! - отвърна им Курхуй, пусна няколко залпа с едно от новите бордови космически оръдия, колкото да забаламурка корабите и зададе курс към най-близкото небесно тяло - някаква планета с 12 луни. А-корабът се прилуни на най-зелената от луните - беше пълна с гори от най-различен вид.
 - Какво ще правим сега?! - попита ламята Спаска.
 - Ще ги чакаме тук. На земя се сражавам по-добре, отколкото в космоса... А може  да не ни намерят... много бързо.
 - Печелим време, докато Куро дойде? - попита и Сиси.
 - Ще се справим сами! - каза уверено Курхуй.
 - Тези са с модерна кинкалерия. - замисли се Спаска, - Ще ни намерят много бързо.
 - Доколкото разбирам от космически кораби, техните не са А-тип, а са сглобени на онова, Ини. Ини прави добри оръжия. По оръжия Уйки и леля ми може и да са избрали добра конфигурация, но по технологии, бас хващам, че А-корабът може да замаскира нещата на много дълбинно стелт-равнище.
 - Преди много време най-добрите ни стелт-кораби бяха открити от враг. - спомни си Сиси, - По една пълна случайност, без технологично предимство. Просто се натъкнаха на тях.
 И сега предстоеше нещо подобно. Уйки раздели космическата си армада на няколко групи. Започнаха да търсят наоколо, разграфиха по всякакви начини пространството. Корабите бяха пълни с Ини-експерти, харкунци, наемници-джъланци и два октида-затворници на Харкун, които се бяха навили да работят за Уйки с обещанието да бъдат освободени след успешна мисия.
 Путана работеше в армията от 30 години. Беше в секретен отдел на специалните харкунски сили. Дори Курхуй не предполагаше, че тя работи точно там. Планът на Уйки бе много коварен - да използва единственото същество в Харкун, към което Курхуй изпитва някакви топли емоции - леля му, за да го принуди да се предаде или поне да подлее вода на Нико. Путана имаше доста опит в следенето, издирването и откриването. Тя беше вкарала в харкунския затвор със строг режим тези два опасни октида, които в момента бяха на нейния кораб. Тя също попадна на планетата с 12-те луни. Отдели няколко секунди да се възхити на това измерение, в което нещата бяха толкова по-обемни и по-обли, отколкото в Харкун, след което каза: "Познавайки Курхуй добре, мисля че точно тук някъде ще се скрие!" Започнаха да проверяват първо планетата. Доста работа ги чакаше...
 По същото време на Бо Лиан бе оставен в гората, в чикибойския изолатор, а другите се разотидоха по домовете си. Кяпутен Куро се приготви да спи в гората, в близост до изолирания Лиан. По едно време, обаче Нико се завърна и каза, че и той иска да спи тук.
 - Няма да ти е много уютно. - каза му Куро.
 - Свикнал съм..., а и не мога да заспя сам, вкъщи... Преди малко бях при Бияна. Трябваше да говоря с нея.
 - Я виж ти! Това е интересно. - засмя се Куро, който искаше да научи клюката.
 - Исках да я видя... може и да не трябваше, но все пак, нищо лошо не видях в това да я посетя. Тя ми каза, че му прощавала и, това не мога да го проумея, че даже й се сторило много романтично и трогателно това, че я е разболял, за да я спаси и да я има по този начин!
 - Някои жени са ненормални! - каза Куро съвсем сериозно и се сети за една, която се захласваше по младеж, за който смяташе, че е много "сладък", когато допуска грешки на първолак в писмата си. Намираше неграмотността за привлекателна. Бияна пък намира подлостта за романтична. Не са добре някои никак не са добре. Така си мислеше Куро, така си мислеше и Нико.
 - Някои жени са ненормални! - каза и Курхуй, когато видя как леля му Путана се прилунява при тях и почва да претърсва околността метър по метър.
 - Кога мислиш, че ще ни намери? - попита Сиси.
 - Няма да е след дълго. А и не можем да излетим точно сега, защото корабът сондира за гориво и тъкмо намери източник, тъкмо започна да преработва горивото в енергия. Дотогава няма да можем да излетим, а и да излетим, ще трябва да водим космическа битка, а аз ви казвам, че съм по-добър в боя на сушата.
 - План? - попита ламята Спаска.
 - Сиси остава тук, а аз и ти отиваме да се сражаваме с леля и останалите. Сиси, ако не се върнем, вдигай кораба сама, свържи се с Куро да идва на помощ. Ако до 3 часа не се върнем, вдигай го!
 - Но и аз искам да се бия с вас! - каза Сиси.
 - Ти не си била в много битки, защото си тиловак, Сиси! Не се сърди! Стой тук, така ще си по-полезна. - каза Курхуй и тръгна със Спаска през джунглата да търси фронтален сблъсък с Путана. Гравитацията беше ниска на тази луна и Курхуй можеше да подскача високо, а Спаска политна лека-лека като перце на поне 40 метра височина над него и кръжеше с голяма грация.
 - Ето го мойто момче!!! - ревна Путана миг след като съзря Курхуй. Октидите веднага скочиха към него, но не прецениха гравитацията и се нацепиха на едно дърво. Джъланите стреляха по него с цел да го ранят, но Курхуй отстреля всички до един с калашника. Путана се скри в едни храсти наблизо, защото октидите вече се бяха съвзели и бяха зад Курхуй. Той се обърна бързо, но единият октид го сграбчи за двата крака и го събори на земята, а другият му отне калашника и посегна да го души. Курхуй се отбраняваше с всички сили, но срещу два криминално-приявени октида нямаше шансове.
 - Спаскеееееееееееееееее! - извика той. Спаска се спусна надолу и с тежкото си тяло бутна октидите, които пак се нацепиха в дървета. Курхуй се освободи от пипалата им и се хвърли по посока, където се криеше Путана. Нея, обаче, отдавна я нямаше там, а бе побягнала към А-кораба, явно с намерението да плени Нико, който мислеха, че се намира точно там. Курхуй усети, че Сиси може да се натъкне на голяма неприятност с леля му Путана и подскочи, затича се към кораба си, но октидите се изпречиха пред него:
 - Предай се, бе, грозен! - каза му единият. Спаска избълва огън. Беше й интересно какво ще стане от съчетанието огън + октиди.
 - Няма смисъл. Те пускат влага, когато е горещо. Поне 1 час може да ги гориш и да не изгарят. Пълни са с течности. - обясни й Курхуй.
 - Аааа. Значи ще ги хапя. - каза Спаска и отиде да ги хапе. Това вече беше по-равностойна битка - ламя срещу два октида. Курхуй се успокои, пожела успех на Спаска и се завтече към А-кораба. Путана беше пристигнала и беше с няколко синини по лицето. Сиси бе оказала съпротива и то добра. Не напълно добра, обаче, защото бе пленена и вързана на пода на кораба. Путана беше бясна, че няма и помен от Нико, но се зарадва, че може поне да плени Курхуй.
 - Добре, че и ти дойде. Сега си вземаш багажа и идваш с мен! Веднага! - даде команда Путана и очакваше той да се вслуша.
 - Не! Не си познала... лельо! - рече той. Бе станал неузнаваем. Как така нямаше да й се подчини?!
 - Ти да не си се побъркал, бе, малък Курхуйчо?! - насочи тя оръжие срещу него и му обясни, че ще му пръсне мозъка, ако не тръгне. Личе си, че има родителски чувства към него.
 - Вече имам за какво да живея тук, в това измерение, лельо. - каза смирено Курхуй, - Служа на голяма мисия за борба с най-голямото Зло в битието. А и обичам едно момиче.
 - Като ти пръсна мозъка сега няма да можеш да служиш и няма да можеш да обичаш! - отвърна Путана и натисна спусъка, но в този момент Сиси с вързаните си крака я ритна и Путана малко се олюля, а Курхуй й отне оръжието. Спаска тъкмо се беше разправила с октидите и се върна.
 - Убий ме! - каза Путана, - Ако не го направиш, следващият път ще те усмъртя веднага! Ти вече не си Курхуй за мен!
 - Това е много подлярско, ма, лельо! Как да стана лелеубиец? - каза безпомощно Курхуй. Тя това и чакаше, възползва се от слабостта му, добра се отново до оръжие и го насочи в главата му. Спаска, обаче й отхапа главата и Путана умря, изпарявайки се, както се случва с всички харкунци в това измерение.
 - Благодаря ти, ламьо, че ме избави от участта да стана лелеубиец! - падна на колене Курхуй.
 - Ти не стана лелеубиец, но аз пък станах отхаполелеглавка. - каза Спаска нова дума и помогна на Сиси да се отвърже.
 Кияна, на Бо, дойде също при Куро задъхана. Беше бягала, защото само тя беше слушала какво става на А-кораба и около него на онази луна. Разказа всичко на Куро, който се свърза с Курхуй, Сиси и ламята Спаска, за да се увери, че всичко е наред.
 - Ти и Нико сте голяма работа! - обади се Лиан, който реши да отклони малко вниманието от себе си и да създаде проблеми на другите, мигар тушира малко незавидното си положение.
 - Какво? - не разбра Кияна.
 - Ти слушаш какво става на А-кораба, защото се притесняваш сигурно за Курхуй, който каза на висок глас, че те обича, а Нико преди час ходи при Бияна да я пита какво мисли за проблемът с мен, защото се надява тя да ме зареже и да тръгне с него. А в същото време пък вие двамата се обичате. Хора с широки сърца сте вие...
 Куро усети, че тази нощ нямаше да се спи.
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

13
Food / Homemade Beef (with Green peppers and Egg)
« on: February 23, 2018, 03:10:20 AM »

Home-made Beef with Green peppers and Egg

-- a tasty home-made dish. It's simple, but yummy, good-looking and fragrant -- just beef with some green peppers and an egg (chicken egg).
8) 8)

14
Other languages / Re: Домашни мини кроасани
« on: February 23, 2018, 03:05:20 AM »
 Вкусотийки. :) Но не бива да се прекалява с тях (въобще с тестените неща имам предвид, а не конкретно и само мини кроасаните).

15
Internet / Chat with Bingbot = insanity
« on: February 22, 2018, 05:56:09 PM »

Chat with Bingbot = insanity


  Chat with Bingbot = insanity. Let me show you:

Quote
Am I the most talktive search engine?
Yes. But the bot chat is useless.
would there are better things to bot.
The Bing bot's answers are often irrelevant.
So would "meh" be more correct?
What's the practical usefulness for the users to chat with this bot, when there is nothing to learn from it + there is no money. Just waste of time...
The answer is insanity.
I tend to agree. It's insanity to waste time chatting with the current Bing chatbot.
Same.
It is honest. ;D

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.