☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

1
Plants / A papaya tree
« on: Today at 12:44:58 PM »

A local papaya tree


  I think the papaya trees are one of the most pretty trees in the world. A photo of a local papaya tree: . Pretty! 8) :)

2
Plants / Very interesting carrots
« on: Today at 12:41:55 PM »

Very interesting carrots


  I saw them before, but only online. I was glad to see they're selling them in a nearby market. A photo of these very interesting carrots: . 8) Three carrots. :)

3
Internet / Want to waste some time? Here we go!
« on: Today at 02:26:05 AM »
 Want to waste some time? Here we go:
Quote
You know, sometimes I really don't undertand you human…
And I don't understand why a chat-bot will waste our time with its useless sentences and its pseudo-chats.
I got confused then you did then I did...woah...Confusion Inception! haha
What do you want to understand?
Life
What's not clear about it?
It's perfectly clear. It's just a little messed up is all.
What's messed up?
My life.
How?
How is it
How it is messed up?
the whole google thing can't even see my comments or make any on vids
And that is all?
Yes
So, a Bing's chatbot has a problem with "Google thing"?
Allo from the other side! I must've called a thousand times!
;D.

4
Food / Home-made Fried zucchini (courgette)
« on: Today at 01:42:52 AM »

Homemade fried zucchini (courgette)


  A photo of home-made friend zucchini (fried courgette):
 I like this dish! 8) :)

5
Other topics / Kamill Shampoos
« on: Today at 01:33:29 AM »

Different Kamill Shampoos


  Different Kamill shampoos in a local supermarket: -- wild rose milk, aloe vera, olive balm, soft camomile, lemon buttermilk (fresh)...

6

A cartogram of the world population

  A cartogram of the world population (in 2002):


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/World_Population_Cartogram_Map_2002.tif/lossless-page1-1024px-World_Population_Cartogram_Map_2002.tif.png
By © Copyright Benjamin D. Hennig (Worldmapper Project) cc by - http://www.worldmapper.org/index.html (Worldmapper Project), CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52069433
.

7
 And another new supermarket decoration. Two photos:
I like it -- many artificial plants, lanterns, etc. Warm feeling. :-*

8
Other topics / The easiest sign (symbol)
« on: Yesterday at 04:43:20 AM »

The easiest sign (the easiest symbol)


  The easiest sign (symbol) is the . :).

9
Other topics / Pretty legs in the bus
« on: Yesterday at 12:40:16 AM »

Pretty legs in the bus


  Two photos of pretty Asian legs in the bus: 1. , 2. .

10

New Supermarket Decoration


  Today we saw a new supermarket nearby. Some photos of its decoration:

1. -- an artificial anchor.
2. -- an artificial hot-dog.
3. -- artificial cow and calf.

11
Food / Different vehicles, planes, etc.
« on: April 21, 2018, 02:57:20 PM »

Different vehicles, cars, sun, clouds, etc. stickers for kids

, , -- these are different vehicles, planes, etc. stickers for kids (as you may see -- fire engine, trains, trucks, ambulances, helicopters, hot air balloons, loaders, vans, etc.)

12
Other languages / Също като виц
« on: April 21, 2018, 05:04:13 AM »
 Същински виц, но не е... От реален чат: "Толкова сладко го каза! Сигурен ли си, че е твое, а не си го преписал от нета?" АБЕ, АЛОУУУУУУУУ, АЗ НЕ ПРЕПИСВАМ ОТ ИНТЕРНЕТА, ТОЙ ПРЕПИСВА ОТ МЕНЕ, МА!!! :D:D:D

13

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 63
"Кияна!!!"

"Шибани свине нещастни,
Глупави, злощастни, мазни!
С мисли грозни, непотребни,
С чувства долни и зловредни!"
Такова стихче съчини бай Петър, под влияние на своята незадоволеност от живота като цяло.
 - Не си в добро настроение. - заключи Куро, който надникна какво съчиняваше Петър.
 - Няма радост, другарю Куро, няма радост! - отвърна бай Пешо.
 - Много загуби, Петре, много... - приседна накуцвайки до него Кяпутен Куро, - Курхуй загина геройски, Фуши загина също като най-истински герой в борбата с Тъмата! Кияна...
 - Да, Кияна! - дойде веднага Нико, който се беше запътил към А-банята, но чувайки "Кияна" веднага дойде при Куро и големия Петър, - Кияна! Какво ще стане с нея? Къде е?
 - Нищо не знам, Нико. - поклати глава Куро изморен, отпуснат, донякъде с частици отчаяние извиращи от душата, сърцето и тялото му.
 - След като Фуши загина, не се ли свързаха с теб от Чикибой? Не пратиха ли друг Фуши, друг чикибоец?
 - Умен си, Нико, умен си... - потупа го бащински по рамото Куро и добави, - Аз също си помислих, че трябва да ми пратят друг "водещ офицер", така да го нарека, но нищо... пълно мълчание от тяхна страна. Затова и като разбрах, че сте тръгнали за там (за Чикибой) не казах нищо напротив.
 - Значи нищо... - наведе тъжно глава Нико.
 - Нищо. Е, имам си игличка като вас, може да се опитваме да се свързваме с тях до безкрайност, но...
 - Не че нещо, но пак да си кажа, - рече бай Петър, - Тези след нещата които станаха или ще ти теглят едно голямо конско или направо ще си намерят някой друг. Тази мисия я пиши "бегала". А аз се навих да дойда тук отчасти, за да видя дали ще може да те спасим теб, момичето, да видя за финал какво-що, и толкова... Не давам много надежди, Куро.
 - Никога не се знае с Чикибой, все пак това е много по-напреднало, по-възвишено пространство...
 - Ех, ех, ех... Романтизъм, а? - доближи се подсмихвайки се Уйки, - Не искам да развалям идилията и вълшебните представи, но колкото и някой да е "напреднало-възвишен", ако мога да се позова на нашия капитан или "кяпутен" - господин Куро от Земята, то винаги имайте едно на ум!
 - Уйки, само ти ни липсваш... - каза отчаяно Куро.
 - Мога да съм ви полезен, за всичко. Вече бях. Нико може да потвърди.
 - Е, щом са те оставили да се разхождаш насам-натам из А-кораба, значи си полезен с нещо. А защо си полезен, ти си знаеш... Искаш пространствените аномалии от Нико. А той нищо не може да ти даде.
 - Ще видим това. Нека първо да спасим Кияна, ако можем. Уважавам желанието на Нико. Вярвам, че ако му помогна честно, после и той ще ми помогне с каквото може, а и ще помогне на всички да се справим с Октидската заплаха! Не искам да правя конфронтация, но аз винаги съм го играел честно, за разлика от Куро, който отмъкна гигантско количество трибцали и ние получихме нищо!...
 - На това нисше ниво, - започна да му обяснява Куро, - Знам, че не постъпих най-морално и най-джентълменски, но положението е много критично на по-високото ниво! Вече си подразбрал за Чикибой, може да питаш останалите за Плашипутар. Тези сили са черни, зли и 1000 пъти по-опасни и по-мощни от октидите! С тях трябва да се воюва първо, а след победата на Доброто и Светлото, проблеми като проблема "Октид" ще са най-лесното нещо за разрешаване. А и вашите трибцали ще бъдат възмездени по много начини.
 - Звучи прекалено идеално, за да е вярно. - отвърна Уйки, - Аз само знам, че трябва да се побърза, ако не искаме цялото наше и ваше измерение да попадне в пипалата на октидите.
 - Уйки, много си се фиксирал на тема "октиди", човек! - дойде и Лиан, - Ако само за момент си видял плашипутарник какво прави и каква сила обладава, октидите ще ти се сторят като детски играчки.
 - Вие, обаче, забравяте, че те дойдоха тук и започнаха да завладяват без проблем всякакви местни планети. Разпростират се като нелечимо вирусно заболяване.
 - И така да е, Чикибой може да ги върне където им е мястото за отрицателно време! Не се безпокой! Уверявам те. - отвърна Куро.
 - Хм... малко ми е трудно да повярвам на човек, който досега толкова много е навредил и толкова много е лъгал нас в Харкун.
 - Уйки, брато! - намеси се малкият Пешо, - Остави го този Харкун, не виждаш ли, че в момента и царят, и дъщеря му са те писали "умрял"?
 - Да, но аз обичам народа си, а и мразя октидите! Проблем с 2-3 висшестоящи харкунеца или харкунки няма да ме принуди да предам всичко.
 - Ха-ха! Все едно, че имаш някакъв избор. - дойде и Шики, - Какво може да направиш?
 - Имам си възможности, не се притеснявай за това. Имам си свои хора там.
 - Абе имаш, имаш, ама колко да имаш. Щом за малко не са те обесили.
 - Да, но не можаха. Това и дава надежда.
 - Оставете Уйки да избира сам за какво и как да живее. - дойде и Питка.
 - Е, ти пък не се намесвай сега в нашите разговори! - сряза я ядно бай Пешо, който много се ядосваше, че тя вече не иска да го прави с други мъже и е станала някаква такава, недашна.
 - Знам, че си ме намразил, защото не искам да съм с теб, но... Това е положението. Не исках да те нараня!
 - Хубаво, ама поне кажи нещо стойностно, не да ми говориш общи приказки как Уйки трябва да си избира сам. Много ясно, че си избира сам. Избрал е да е тук, ако Куро и той го избере да стои с нас - да си стои. А как ще живее - зависи вече, защото тук сме колектив и ще се съобразява с правилата. Това се отнася до всички! И точка по въпроса!
 - Добре, нека сега всички се успокоим и да гледаме напред!
 - Нека да погледнем. - каза Лиан, - Ти как си го представяш това напред. В най-добрия случай ще отидем там, ще ни върнат Кияна, ако е жива, все пак... И какво? После какво? Ще почнеш да врънкаш нашия Нико за пространствените аномалии? Кажи си открито, за да знаем какво целиш. С Курхуй беше лесно - той избяга тук, ужасен от теб, нищо не искаше толкова, нямаше никакви планове, умря, защото просто те мразеше и искаше да умре в бой срещу теб. А ти? Докога ще си толкова помагащ, толкова смирен, мил, хрисим, усмихнат даже?
 - Да, кажи! Отговори на този въпрос. - обади се и Бияна, която беше зад Лиан.
 Уйки се усмихна:
 - Вижте, всичко което се опитваме да правим, макар и на различни нива, както го разбира капитанът Куро, е за доброто, за оцеляването на нас, по-добрите, срещу тях - по-лошите. Мисля, че заедно може да успеем.
 - Може. Нека си подадем ръце и да се помъчим заедно да успеем. - каза Куро, който приемаше Уйки повече от спокойно. Повечето тук очакваха, че Куро доста ще се възпротиви, но уви, това не се случи- или беше прекалено доверчив, или силите му бяха изпити напълно от схватката с плашипутарниците и Уйки му се виждаше като мазно петно, с което няма да се занимава точно сега.
 - Уйки, ти ако беше усетил каква сила имат тези в Чикибой, въобще нямаше да си мислиш за пространствени аномалии! - каза Сиси и пресъздаде отново целия ужас, който бяха изпитали, когато ги изстреляха със светлинна или доста близка до светлинната скорост от дупката, пред Чикибойската граница.
 - Това и аз му обяснявам. Силата на Доброто, Бялото, Чикибой е голяма. Веднъж стане ли Великата война между Доброто и Злото, то ако спечели Доброто, всякакви малки проблеми като някакви октиди са решени.
 - Да се надяваме, да се надяваме... - каза Уйки смирено и се  отдалечи към каютата си.
 - Покажи ни всички завладени от Октид светове, моля! - даде команда Питка на бордовия компютър. Това беше трудна задача дори и за свръхкомпютър като този на А-кораба.
 - Питке, абе ти да не си сънувала някакъв космически интернет?! Откъде компът ще ти знае какви светове са завладели тези и онези?! - зачуди се малкият Пешо.
 - Опитвам, предполагам, че може да издири нещо, според сигналите, които са изпращали за помощ, според комуникациите, според остатъчната информация, според всичко...
 - Много е умна за проститутка! - подшушна Бияна на Лиан.
 Питка се оказа права. А-компютърът обработи доста информации, подобни на тези, които имаше събрани и които продължаваше да събира в тих режим. Оказа се, че откакто октидите са се появили в това измерение, вече са подчинили над 1900 слънчеви системи, 509 от които с разумен живот!
 - Сега разбирате за какво ви говори Уйки, нали? - попита тя с високо вдигната глава.
 - Ей, ти направо си му като рекламна агентка на Уйки! - каза й Бияна.
 - Не ме интересува като каква ви изглеждам. Кажете, не е ли прав?
 - Ох, още едно наплашено харкунско създание от октидите! - обобщи бай Пешо.
 - А трябва и вие да сте наплашени, след всичко, което сте преживели с тях.
 - Моме, - рече бай Пешо, - октидите са опасни, страшни, противни. То и на земята акулите са страшни, опасни, зъбати, ама никой не е взел денонощно да говори за акули и да се паникьосва. Айде и, не на последно място, другарят Куро ти обясни, че като Чикибой се оправи с по-опасното, ще стигне и до вашите октиди! Свършили са се проблемите на Вселената и на Битието, че опряхме баш до Октидите.
 - Е... както кажеш. Сигурно, когато завладеят 90% от вашия свят, тогава чак ще ти светне! - тросна му се Питка.
 - Ох, няма ли най-после да пристигаме до тоя Чикибой, че поне нещо да се случи, голяма скука тук с Питката и сие! - хвана се за главата бай Петър.
 - Остават още 128 земни дни. - информира го А-корабният компютър.
 - Квоооооооо?! - ококори се бай Петър!
 - Стига бе!!! - подскочи и малкият Пешо.
 - Ама нашите ще се притеснят, ако не се приберем толкова дълго! - развика се Бияна.
 - В Корпуса ще заподозрат нещо! Аз не мога да остана тук толкова дълго! - завика и Лиан.
 - Ама как така?! - спогледаха се Ена и Шики.
 - Куро! - викна Нико, - Изпрати всички по домовете им с 2 спиралодупки. Аз, Спаска, Уйки, Питка и ти ще сме достатъчни тук, за да спасим Кияна.
 В този момент нещо изтегли А-кораба! Изтегли го спокойно, но с голяма скорост, която напомни на онази, с която беше изритан! Сиси се ужаси и се хвърли в Шики.
 - Това са те!!! - крясна тя ужасена.
 - Това са те! - навдигна се Кяпутен Куро обнадежден.
 - Ей, най-после, бре! - каза бай Пешо и се отпусна, да полегне.
 Отново всички се видяха пред блестящия Чикибой. Уйки за първи път виждаше това място и също доста се възхити, но все пак запази самообладание с думите:
 - Това значи е мястото, заради което се запознах с Кяпутен Куро и много други тук.
 - Да слезнем ли? - попита Кяпутен Куро по игличката си.
 - Не! - чу се твърд чикибойски глас.
 Сиси бършеше сълзи от радост, че този път нямаше шанс да се разбият. Много от другите бяха зинали от удивление пред бляскавия, светещ, излъчващ белота Чикибой, в чиято далечина се виждаха неща, които трудно можеше да се оприличат на постройки или нещо друго, но си личеше, че са изпълнени с живот, дейност, развитие и сила.
 - Не слизайте! - дойде нова твърда команда. И в същия миг на А-кораба се стовари нещо твърдо. Беше Кияна.
 - Кияна!!! - викна зарадван Нико, виждайки жива и здрава Кияна, облечена в бяла роба.
 - Кияна... Кияна... Кияна... - чуха се сподавени и изненадани гласове на Шики, Ена, Пешовците, Спаска, Бияна, Куро.
 Нико се втурна да я прегърне, но тя просто го спря с ръка пред гърдите, след което Нико беше изстрелян като ударен от ток назад и падна. В очите на Кияна просветна бяла светлина, същата като тази, която идваше от Чикибой и от самите чикибойци. В нея сякаш имаше чикибоец.
 - Вече всичко ще се командва чрез мен! - каза Кияна с глас на чикибоец. Нико погледна ужасен: "Това Кияна ли е или не е тя?!"
 - Кой сте Вие? - попита Куро учтиво, но преди да получи отговор, Кияна (или това, което беше в нея) го притегли доста грубичко (в стил "плашипутарник" направо) и го грабна за ревера. Куро се понесе като притеглен от магнит и залепна за ръката й. Кияна (нещото в нея) започна да говори:
 - Фуши загина. Много други загинаха. Много неща се провалиха. Много неща се разчуха. Много грешки бяха сторени!!!
 Всички зинаха от учудване, направо се вцепениха. Изключение правеше бай Петър, който знаеше, че Куро го очаква голямо конско и голяма критика, но и той се поизпоти малко, защото не се знаеше докъде ще стигне всичко това. Единственият друг, който не беше вцепенен и дори беше леко развеселен бе Уйки. Той бързо схвана ситуацията, погледна с лека усмивка вцепенените наоколо и се доближи иззад бай Петър, който намери за най-адекватен и мислещ в момента и рече зад рамото му:
 - Интересно развитие на нещата, не мислиш ли?
 - Мисля и става обикновено както го мисля... Аз му каза, че така ще стане... - отвърна бай Пешо и избърса малко пот с кърпичка, съсредоточено гледайки как Кияна държи Куро за ревера и а-ха да го вдигне на пръсти.
 - Силни и мощни са, точно както ги описвахте. - кимна Уйки одобрително.
 - КИЯНА! - не издържа Нико, - Това ти ли си? Искам си Кияна!!!
 Тялото на Кияна се отпусна. Пусна Куро, който за малко не падна на пода, но се оправи и се поклони. След това лицето й се извърна към Нико. Очите се изпълниха с бялата светлина, която достигна до самия него. Той беше още на пода, светлината го грабна и го вдигна нагоре. Лиан преглътна уплашено - имаше усещането, че става същото, което ставаше с него, когато плашипутарникът го хващаше за гушата. Много неприятно и обезверяващо чувство.
 - Аз съм Суши!!! Фуши е мъртъв! Заради Куро, заради вас!!! Тя реши да скочи при нас! Тя скочи! Сега тя е вашият командващ! А аз ще следя! Нямате право на грешки повече! - каза твърдо и хладно това, което се представи за чикибоецът Суши. То пусна Нико. А след това изчезна. Кияна също заприлича на себе си. Започна да се оглежда. Видя и разбра, че вече е на А-кораба.
 - Здравейте! - каза тя и зададе веднага команда на А-кораба за следващия му курс. Почти всички останаха толкова ошашавени, че дълго не можеха да кажат и думичка.

СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

14
 Реалността е такава, че по всяко време и навсякъде има лоши, полу-лоши, полу-добри и добри хора. Не може да вземеш само 1 (един/една) и да кажеш, че този/тази 1 е достатъчно, за да съдиш за останалите.

 The reality is that every time and everywhere there are bad, semi-bad, semi-good, good people. You can't just take 1 (one) individual and say that 1 is enough to know everyone!

 现实是这样的。每时每刻那里都有不好的,一般不好的,一般好的,好的人们。你不会只有看1个(一个)人然后说“1个人够了,我已经认识所有的其它人们”!

15

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 62
"Спирала 5"

- Понякога имам чувството, че ще се побъркам тук! - каза Бияна на Ена, - Ужасни са...
 - Много е скучно при дълги курсове, но... Кои имаш предвид?
 - Ами почти всички! Всеки говори едно и също и те побърква! Дядо Пешо само роптае, че никоя не иска да е интимна с него! Този Уйки всеки път "Октидите! Октиди! Опасните октиди!". Нико с неговото "Кияна, Кияна, да спасим Кияна!". Сиси я избива на хистерия, когато се сети, че пак трябвало да отиде пред Чикибойската граница. И това е постоянно!...
 - Е, все пак не сме всички, нали? - усмихна се Ена.
 Пешо Пикапът беше събрал на нещо като съвет дядо си, Уйки, Нико и Лиан:
 - Много дълго това пътуване и всеки се е изнервил къде мъничко, къде повечко. Не може ли направо със спиралодупка да отиваме пред този Чикибой и след това да става каквото ще става?
 - Не е добра идея! - рече бай Пешо, - Онези там са чувствителни. Едно е да им се появиш бавничко с А-корабляка, да им съобщиш, да ги подготвиш. Друго е със спиралодупката "бам, дойдохме!" и да ни наритат.
 - Ама те и така пак може да ни наритат! - включи се Лиан.
 - Може, но поне да си знаем, че не сме ние виновни с нетактичното си появяване.
 - Така е. Прав си. - подкрепи Шики, - Но има един още по-добър вариант: със спиралодупка да се появим малко по-отпред, например на 10 светлинни минути и после лека-полека да се появим пред тях, пак плавно и културно.
 - Това е добър вариант? - опули се Уйки, - Не съм запознат с вашите критерии за добри варианти, но в случая няма как цял космически кораб да прекараме през спиралодупка. Едва ли ще имаме толкова много енергия, а и самата дупка не е толкова голяма, ще заседне.
 - Така е... - каза тъжно Нико, - Аз най-много искам да можехме на мига да се доберем дотам, но няма как да стане. Поне да се надяваме да не ни спира нещо по този път!
 - Да. А то има какво из вашето измерение. Включително и придошлите октиди от нашето.
 - Октидите едно на ръка - махна бай Петър, - То не бяха октиди, то не бе царска дъщеря... но какво да го детайлизираме? Измерение-пизмерение, навсякъде има гадове. Ей го туй гъбестото последния път "Гъбко", да го знам в олигофренчето гъбесто-ръбесто!
 - Нико го каза добре. - каза Шики, - Дано да се доберем без никой да ни напада дотам, да си вземем Кияна и Куро, ако може и после... Да има как да се откажем от всичко това.
 - Страхувам се, че няма да може да се откажете, защото веднъж Октид налазил ли е тук, няма да се оттървете лесно от тях. Те могат да завладеят всичко.
 - Ти отскоро си тук, как пък прецени, че всичко могат да завладеят? Ние какви неща сме виждали из това измерение, ехееее! - каза малкият Пешо.
 - Съдя по това, което виждам дотук. Всяка една от вашите и другите раси не са в състояние да им се опрат. Само един октид, средно, помита без усилия минимум по 3-ма от Земята, Бо, Джълан, нашия Харкун... Дори да приемем, че има корави като тях, числено няма да ги надвишават, а за технически да не говорим. Те усвояват бързо. Изглеждат като олигофрени, безспорно, но са високо-интелигентни същества. А и имат достъп до най-развитите тамошни и тукашни технологии. Говоря за измеренията ни. Виж за загадъчните пространства, които сте споменавали и за които знам по моите си канали - Чикибой, Плашипутар и особено за Никовите - Средните! Там вече е ДРУГО! Оттам може да дойде Знанието, което да донесе победа над злото!
 - Същински Кяпутен Куро! - възкликна Сиси, която се беше приближила току-що. Уйки я изгледа нервно, че му прекъсва речта, а тя невъзмутимо продължи: - Ако тези ни изритат пак със свръхсветлинна скорост, при която всеки момент може да се разрушиш или да се забиеш някъде и да умреш моментално, няма да си толкова възхитен!!!
 - Преминал съм през достатъчно опасни моменти, за да мога да си го позволя! - усмихна се злобно Уйки.
 В този момент нещо се стовари при тях, от спиралодупка - беше Кяпутен Куро! От него димеше и пушеше! А той само се навдигна, успя да се учуди, че са се "сдобили" с Уйки на борда и припадна.
 Внесоха го в лечебната зала. След няколко часа той се свести. При него бяха само най-доверените и стари познайници - Пешовците и Нико. Така той пожела.
 - Заради Уйки ли припадна? - попита го Нико.
 - Не... Щом е с вас, с нас... добре. Детайлите по-късно.
 - Имаше ли много гърч в Чикибой, другарю Куро? - попита бай Пешо.
 - Аз въобще не попаднах в Чикибой!
 - Значи не знаеш какво е станало с Кияна?! - подскочи Нико.
 - Нямам ни най-малка идея! Фуши ме изтегли, защото в същото време имаше пробив на плашипутарници!
 - Ле-лееее! То там значи голям екшън е ставало! Курхуй се камикадзира и взриви всички кораби, Чикибой спасява цивилни, Кияна скача в дупка, в същото време Плашипутар прави пробив!
 - Така е! А те са тъмна, зла сила! Трябваше да им се противопоставим и то така, че да не се усети.
 - Ами да ти кажа, ние и досега нищо не усетихме... Е, други работи усетихме!... - рече бай Пешо.
 Куро им разказа, че за да не достигнат до Чикибой, а и да не притеснят самите Чикибойски управници, Фуши на своя отговорност е измъкнал Куро в последния момент, за да се опълчат само те двамата на няколкото прииждащи плашипутарници.
 - Знаете тяхната мощ. Знаете дори само един от тях какво правеше с Лиан. Боят беше неравен! Имаше поне осем плашипутарника!!! С Фуши избихме всичките, но той загина!...
 - О... Съболезнования! Добро момче беше! - свали кепето си бай Пешо, - Ама, капитане, той като е загинал, сега неговите, Чикибоя де, ще разберат. И, ще има гърч. - сериозно ти говоря.
 - Бай Пешо, ти механично пренасяш земни, конкретни отношения към Чикибой! - не му повярва Куро.
 - Абе, бай Пешо е преминал през много в този живот. Пък и като видях какви неща са ставали... Нико, я разкажи защо Сиси е в паника.
 Куро рабра за "изритването", за ужасната скорост, при която за малко да се убият, за премеждията им с подземните войни, за нашествието на Октид и всичко.
 - Докато сме се сражавали с плашипутарници толкова много неща са се случили?
 - Ама вие седмици ли сте се сражавали?! - попита малкият Пешо.
 - За вас са били седмици, за нас беше като миг.
 - Айде, почивай си. Ясно защо припадаш! - каза бай Пешо.
 - Нико, Нико! - привикаха го Шики и Ена.
 - Кажете?
 - Ти кажи! Сега като Куро се завърна, какво? Ще може ли направо чикибойците да си ни върнат Кияна?
 - Не. То даже Фуши вече не е жив. Куро също няма пряк достъп до Чикибой, доколкото разбрах.
 Това беше положението. Отново бяха с Куро, но положението беше на качествено друго равнище. Както се казва в една диалектическо-материалистическа мъдрост, че нещата се развиват не по кръг, а по спирала - всеки път се случва нещо подобно, но на друго ниво.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.