С един колега, от 2007 година, когато сме си разменяли философски творения. Давам само моите забележки.____________
Заб. Да се има предвид, обаче, от чисто философско-антропологична гледна точка, че някои племена въобще не създават “време” като понятие. Това може да се мисли двояко – или са изостанали или са достатъчно “напреднали”, за да не се поддават на такива изкушения. Аз лично съм на позицията, че времето е просто мярка за движение и/или изменение и не е нещо субтратно-обективно, както се стремят да го изкарават редица физици, философи и пр.
____________
Заб. Платон си е имал право на такова разбиране. Тук, обаче, аз не бих му правил подобна “реклама”. Напротив – струва ми се много праволинейно заключение. Почти идеологическо от страна на Платон (и то не в смисъла на неговата Идея, а точно в “партиен”, “партизански” смисъл). Значи нещо като е причастно към битието, няма как да не е причастно към времето. Най-простото възражение може да бъде – ами, ако пък е причастно само към пространството? Ами, ако, въобще, няма такова нещо като “време”? Да не забравяме, че много от нещата са били и са си “идоли”. Така на времето дори Ленин е вярвал, че има “топлород”, следвайки тогавашна физико-химическа парадигма.
Това за Ленин и топлорода, по-сетне разбрах, че май е само слух. Няма безгрешни хора. Той самият Ленин го е казал, че всеки греши, но само глупавите допускат грешката отново. 
Заб. Всичко това е резонно и логично, ако се следва Хайдегер. Обаче, на мен ми се струва, че се предпоставят излишно същности, които не са доказани. Т.е. правя едно Окамово /”Бръснача”/ възражние спрямо неща като “божественото”, да речем. Погледни само колко странно и нерелевантно стои до съвсем НАГЛЕДНИ неща от рода на “човек”, “място”...
---
Заб. Ето точно за това и аз говоря. Божественото (в неговия пряк смисъл, а не епифеномените – религиозни култове, вярвания и пр., т.е. по най-обща онтологична дефиниция) по никакъв начин не е дадено в опита на човек (едва ли вярваш, че на някой наистина му е говорил Господ под формата на горящ храст и пр. еврейски приказки). В този смисъл, особено за по-широката публика, да се поставя така понятието си е жива религиозна реклама. Някакси, все едно, географ да оперира твърдо и убедено с държавата/континента Атлантида. Не е коректно.
__________________
Заб. Често е така, но, както посочих с примера за народността неизползваща понятие за време, както и за отделни индивиди, които не си служат с време (по редица причини), то трябва да се има предвид, че не всеки му придава онзи смисъл и значение, което е описано тук. Ето защо, пак малка традукцийка, така написани нещата звучат в стил : “Всички хора обичат сладкия шоколад!”, да, но на 100 000, примерно, се намира някой “чешит”, който казва, че това е отвратително нещо и няма нищо по-хубаво от натуралния, ГОРЧИВ шоколад... И с времето така – има си изключения, които не само, че не потвърждават някакво правило, но и направо насочват вниманието към факта за надценяването на понятието “време” и в масовото, и във философското съзнание.
——————————————————
Заб. Има ли основания да се работи с таква категория и като как се приема тя за налична именно в онтологичен смисъл? Т.е. с какво “време-битието” се различава от “Вселенския розов слон със зелени уши от съзвездие Х” ?
---
Заб. Точно това е въпросът – дали има обективно “време” или това си е само една абстракция, която с нищо не е по-реална от “Тангра” или “Природата”?
______________
Заб. И не би било редно, именно защото повечето изпадат именно в такава крайност да надаряват с битие една дума “време”, която по никакъв начин не е обоснована от която и да е наука.
---
Заб. Именно, именно. Ето така се прави идеализъм – предпоставят се няколко същности с нищо необосновани, директно “ex nihilo”, след което на тази предпоставка се построява цял Платонизъм (че и Християнство по-късно)...
---
Заб. Това е илюзия, обърнат образ. Напротив – не времевият момент е определящ за битието на нещото – а напротив – като го има това нещо, може и да се говори за времеви моменти. Ако имаме една абсолютна празнота (даже не и вакуум, че нали напоследък казват, че и в него имало елементарни частици или нещо от сорта), то в нея не може и дума да става за време. За да имаме време се искат НЕЩА. И вече в тяхното движение (изменение и развитие) може да се обоснове, ПРОИЗВОДНО, време. Защото това, както казах е само мярка на движението.
---
Заб. Което е и доста по-научно схващане на нещата. Независимо дали един ден ще се докаже, че креационистите (от Платон до института в Сан Диего) са прави или не. Докато нямаме никакви данни, най-добре е да се подхожда по Окамовски и да се приема Аристотеловата теза, по отношение на Твореца/Демиурга.
---
Заб. И правилно е постъпил. (
Говоря за Аристотел, който преценява, че въпросът за природата на времето трябва да бъде поставен в рамките на учението за движението и движещото се, тъй като само през тях за нас е видно нещо такова като времето.)
--
Заб. Именно, което и води до логическия извод, че това е само една антропогенна мярка за нещата.
(Във връзка с това, че щом определяме движението от времето, времето не е движение.)
--
Заб. Забелязваш ли как с това се предицира времето като субстратност, едва ли не?...
--
Заб. Ето и защо аз съм от хората, които смятат времето само за “число”, мярка, а не за субстратност. И това даже не противоречи на най-модерните опити със самолети, обикаляли планетата ни, където се доказало, че “времето се забавяло”. Просто се е забавяло движението, това е всичко.
--
Заб. Златни думи!
(Като се абстрахираме от “душата”, де.) (
Във връзка, че Аристотел достига до извода, че “ако нищо друго не е способно по природа да изчислява освен душата и нейният ум, то, ако не съществува душата, няма да има и време, а само това, което е в някакъв смисъл субстратът на времето – именно движението, ако то може да съществува без душа”)
--
Заб. Не ми е ясно какво е понятието за “душа” на автора – Н.Т.. Ако се базирам на моето си понятие, то това е неправомерно казване. По-скоро трябва да си служим с категории – психика, съзнание, самосъзнание...Душата е доста религиозно-мистична категория, макари философска, също така. В този план да се говори за многомерност на нещо, което тепърва не е ясно дали съществува е пак религиозен похват.
---
Заб. Да, това е много добро NOTA BENE ! (
Във връзка, че се преодолявала и отчасти едностранчивата платонова постановка за времето като нещо напълно независимо от душата.)
---
Заб. “Човешкото-пребиваване-в-света” не е ли излишно-обстоятелствено? Може ли да има “Човешкото-пребиваване-в-...(нещо по-различно от света)”? Т.е. човек не пребивава ли ВИНАГИ-И-САМО в света? (Поне към днешна дата).
За днешната дата, т. е. тогавашната, имах предвид, че по-натам може да настъпят времена, когато човеците ще пребивават и на други светове (примерно планети, годни за живот), но само толкова. Не предполагам никакви мистични, недоказани светове и същности.---
Заб. Така е. И, доколкото е важно за правилното понятие за онтологията на миналото и бъдещето, аз смятам да кажа, че те не се налични. Бъдещето, примерно е само възможности, които наистина са ситуирани в настоящето и, разбира се, дали и кои ще се превърнат в действителност зависи само от това което се случва сега. В противен случай се стига до физико-философския парадокс за паралелните вселени. Самото минало също не съществува вън от настоящето, доколкото може да се каже, че съществува.
---
Заб. Понякога се чудя дали такива прозрения от страна на известни, все пак, философи имат някакъв принос за знанието въобще? Това наистина е очевадно даже за първи клас.
---
Заб. С това оставя впечатлението, че няма други необходими условия и, че, едва ли не, времевостта е самодостатъчност. (
Във връзка с Хайдегер.)
---
Заб. Не се търси, което и създава впечатлението за времето като субстратност, в което е и примитивизма на много народ. От друга страна, ако изхождаме с ясната идея, че това е само мярка, антропогенна, то тогава е съвсем друго. (
Относно това, че времевите моменти се третират като изцяло независими от начина на битие на човешкото биващо или, най-малкото, че такава зависимост не се и търси.)
---
Заб. Не точно. Примерно, както казахме, има си хора, за които такива думи нямат никакво значение. Те даже със седмици и месеци не оперират. Отделно, има си пък езици, в които можеда се мисли като “преди-и-сега”, нещо от сорта на ”все още”...А! И да не забравяме квантори от типа на ВИНАГИ и НИКОГА...
---
Във връзка с това, че Хайдегер писал, че “движението и движещото се са във време не в този смисъл, че те принадлежат на времето само по себе си, а така, както изчисляемото е в числото. Както изчисляемото е в число, така и движението е във време”: Ами НОТА БЕНЕ, разбира се ! Предай много поздрави на брат си, че все се сещам как си говорихме с тебе и с него за Лениновите “NB” и “Ха-ха-ха!”...Така и не разбрах какво против имате този философски подход

---
Заб. Обхваща го като понятиен конструкт и по никакъв друг начин. (
Относно това как може да "обхваща" времето.)
---
Във връзка, че като чувстваме, че тук е хладно, то в това е заключено “сега” е хладно. Заб. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Въобще НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, да се мисли САМО потози начин! Може като някой каже, че е хладно да го мисли като СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО. Тоест СЕГА-Е-И-ЩЕ-Е-ХЛАДНО.
Може пък и да го мисли като ХЛАДНО-Е-ПО-ПРИНЦИП. Тоест отишли от Гърция във Финландия и си рекли : “Хладно е тук.” (В смисъла на БИЛО Е ХЛАДНО-Е ХЛАДНО-И ЩЕ Е ХЛАДНО!).
Ето защо Хайдегер като е писал/казал това, явно е изхождал само от собствените си интроспекции и не е пожелал да помисли малко по-широко и всеобхватно за възможностите.
---
УЖАССССсссссс. Значи, ако не изговаряме нещо налично, то остава само да заговаряме самите себе си...Със същия успех мога да кажа, че, ако нещо не е бяло, то е черно...! ДРУГОСТТА НЕ Е САМО ЕДНО НЕЩО. Имаме “другостИ”.
---
Толкова съм прокоментирвал.