1771
Other languages / 2006-тови, пак от същите
« on: March 13, 2023, 03:46:34 AM »
Пак от същите 2006-тови:
中共
Sat Mar 25 06:26:27 2006
Благодаря за въпросите! Няколко отговора: редактиране | oтговор на това съобщение
-------
"Аз имам няколко въпроса, изясняването на които значително ще разшири кръгозора ми по въпроса какво точно е "пазарен социализъм"."
ТАКА Е! ИМАШ НУЖДА! С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНА!
"Какви точно са "определените граници" и как това се връзва със следния факт:
"Към клуба на милиардерите през 2005г. са се присъединили и осем нови членове от Китай." сп "Форбс""
ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ГРАНИЦИ СА ТЕЗИ, КОИТО ЗАПАЗВАТ КОНТРОЛА НА ДЪРЖАВАТА И, съответно, НАРОДА ВЪРХУ НАЙ-ЖИЗНЕНИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА ОБЕКТИ!
Въпрос 1:
"Натрупването на милиарди долари лично състояние присъщо явление ли е на "пазарния социализъм" и по какво начините за натрупване на такива пари се различават от капитализма?"
РЕЗОНЕН ВЪПРОС.
ОТГОВОР:
а/ Стратегията на Китай е да се замогнат всички. При безспорното развитие на Китай някои се замогват по-рано от останалите и се появява ВРЕМЕННО неравенство.
б/ Това е проблем на развитието на Пазарният социализъм и е преходно явление.
в/ Основната разлика с капитализма е тази, че всичко става законно и под голям контрол. В много капиталистически страни, например, няма смъртно наказание и каквото и престъпление от крупен финансов мащаб да се извърши - няма адекватно наказание.
Въпрос 2:
Изграждането на бъдещо комунистическо общество в което няма да има социално неравенство основна цел ли е на "пазарния социализъм" и ако да то как кореспондира новината за новопоявилите се само за 1 година 8 китайски милиардери със следната извадка от годишния анализ на Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU) за Китай:
"700 милиона живеят с по-малко от два долара на ден. Повече от 15 000 души умират на година от промишлени злополуки. Милиони работят по 60-70 часа на седмица, получават по-малко от минималната работна заплата за страната, и живеят по 20 души в спални помещения. Неравенството се увеличава, а новите безработни в страната са почти толкова колкото са тези в цял свят взети заедно.
ВЕДНАГА ПРИЛАГАМ ОТГОВОРА НА ПОСЛАНИКЪТ НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където са засегнати тези въпроси:
"- Г-н посланик, в Европа придаваме голямо значение на личността в историческия процес. Според Вас кои личности в Китай са играли най-решаваща роля през последните 50-60 години?
- Ние считаме, че народните маси създават историята, а Китайската комунистическа партия (ККП) е формирана от напредничави хора от редиците на народните маси и представлява изконните интереси на най-широкия кръг от хора. След Опиумните войни от средата на XIX в. Китай е сведен до полуфеодална - полуколониална страна, подложена на агресията на Великите сили. Именно ККП повежда народа през изключително трудна борба и провъзгласява Китайската народна република (КНР). Историята и практиката доказват, че без ККП е нямало да има Нов Китай. Мао Цзедун и Дън Сяопин са двамата най-важни ръководители на ККП. Мао Цзедун е ядрото на първото поколение ръководители. Той творчески съчетава универсалните принципи на марксизма и ленинизма с конкретната практика на китайската революция, води народа към победата, основава КНР, завършва прехода на Китай от полуфеодален - полуколониален строй към социалистически. Дън Сяопин е ядрото на второто поколение ръководители на партията, той е архитект на реформата и отварянето на Китай към света. Той намира начин как да изгради социализъм в Китай и да го развие с китайска специфика. Ако не беше другарят Дън Сяопин, реформите нямаше да имат днешния успех.
- Откакто започна икономическите реформи през 1978 г., Китай има среден годишен растеж на БВП от 9,6%. Тогава икономиката му бе 1% от световната, а външнотърговският обмен - $20,6 млрд. Днес делът на Китай е 4%., а обменът за $851 млрд. - третият в света. Китай привлече стотици милиарди долари външни инвестиции, недържавните местни инвестиции са над $1 трилион, има 300 млн. души с мобилни телефони, над 100 млн. включени в интернет. Ясно е, че следвате формулата "силна държава - богати хора". Но бихте ли казали, как Китай планира да учетвори БВП към 2020 г. в сравнение с 2000 г.
- Определените от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН средни стандарти на жизнено равнище се измерват с коефициента на Роберт Енгъл (каква част от разходите за живот представляват разходите на хората за прехрана). Коефициент над 60% означава, че страните са в бедстващо положение, коефициент между 50% и 60% - задоволяват се нуждите от храна и дрехи на населението, между 40% и 50% - средно заможно общество, под 40% - заможно. За 1998 г. коефициентът на Енгъл за китайските градове е 44.5%, а за селското население - 53.4%. Т.е. доближават се до стандарта на средно заможно общество, но то все още е на ниско ниво, не е цялостно и е неравномерно развито. По тази причина на XVI Конгрес на ККП отново бе поставен въпросът за цялостното изграждане на средно заможно общество за приблизително 20-годишен период, през който БВП на Китай от 2000 г. трябва да се увеличи четири пъти, а БВП на човек от населението - от $848 през 2000 г. до над $3000, което отговаря на средното ниво на страните със средни доходи. Вече са налице обективните и субективните условия за осъществяването на тази цел: първо, субективно погледнато, вече сме намерили пътя за изграждане на социализъм с китайска специфика. Само трябва да следваме политиката на реформи и отваряне към света, предпоставка за която е стабилността, да вървим напред по този път и ще можем да поддържаме непрекъснатия икономически растеж. Второ, обективно погледнато, в обозримо бъдеще световният мир няма да бъде нарушен. Това означава, че за сравнително дълъг период Китай ще може да изгражда собствената си икономика в мирна международна обстановка. При наличието на двете гореспоменати важни условия, целта на Китай през 2020 г. БВП от 2000 г. да се увеличи четирикратно е осъществима.
- Не се ли безпокоите от вътрешните противоречия във вашето развитие - официалната и неофициалната безработица са политически и социално опасни, бързият икономически растеж поляризира обществото - според някои данни за 16 важни отрасли максималната заплата превишава минималната до 245 пъти? Твърди се, че 50-те най-богати хора в Китай притежават 25% от богатството на страната?
- През последните близо 30 години на реформиране постепенно се появиха някои вътрешни противоречия. Едно от тях е проблемът с нарастващата разлика в доходите на населението, който вие повдигнахте. Радвам се, че отбелязахте, че това е проблем "на развитието". Трябва да подчертая, че явлението е обичайно в процеса на икономическо развитие на повечето страни по света, за Китай като голяма страна, развиваща се с бързи темпове, трудно би могло да се избегне нарастването на разликата в доходите в определен период. Китайското правителство отдава голямо значение на проблема и предприе разнообразни практически мерки, с все сили се стреми да отслаби тенденцията към задълбочаване на разликата в доходите на хората от различните региони и от различните обществени слоеве, за да могат широките маси да се възползват еднакво от постиженията на икономическия напредък, за да се създаде хармонична социална среда за дългосрочния, бърз и стабилен икономически растеж. Така например, с цел да се облекчи бремето на земеделците и да се увеличат техните доходи, от 2006 г. Китай премахна напълно отдавнашния селскостопански данък; законът за облагането на доходите бе реформиран и от тази година минималният облагаем доход е увеличен от 800 юана на 1600 юана и редът за облагане на хората с високи доходи бе затегнат доста. Основна цел на развитието на Китай като социалистическа страна е просперитет за всички. Китай позволява на някои хора и на някои региони да се замогват преди други, за да се разбие моделът на уравниловка и да се повиши икономическата ефективност. Целта на това е по-рано замогналите се да служат за стимул за по-късно замогващите се и така в крайна сметка всички да се замогнат. Уверен съм, че успоредно с напредъка на китайските икономиката и общество в посока цялостно, координирано и устойчиво развитие, тези вътрешни противоречия в крайна сметка ще бъдат надлежно уредени. По повдигнатия от вас въпрос за 50-те заможни фамилии, бих искал да ви запозная с някои по-точни цифри. През 2004 г. капиталовата собственост в Китай възлиза общо на $4691,35 млрд., а капиталите на 50-те най-заможни китайци са едва $19,75 млрд., което е само 0,4% от общата стойност на капиталовата собственост в страната. По-важното е това, че от политическа гледна точка Китай е социалистическа страна, ръководена от ККП. От икономическа Китай прилага модела на социалистическа пазарна икономика, при която основната собственост е държавна, но едновременно с нея има и други видове собственост, придържа се към основния принцип за водещата роля на държавния сектор в националната икономика, който ние не можем да подкопаваме. Следователно, в Китай не съществуват политици олигарси и в бъдеще не може да има такива.
- Каква е същността на "Трите големи стратегии" и движещите сили, които ги прилагат?
- Повдигате въпроса за "Трите големи стратегии" и "Трите етапа", които всъщност представляват една концепция, а именно това, което ние наричаме стратегията "Трите крачки". През 1987 г. китайското правителство предлага цялостна стратегия за осъществяване на икономическото строителство с три крачки: първата - удвояване на стойността на БВП от 1980 г., разрешаване на проблема с положението, при което се задоволяват нуждите от храна и дрехи на населението; втората - до края на ХХ в. още веднъж да се удвои БВП и да се постигне стандартът на средно заможното общество; третата - до средата на XXI в. БВП на човек от населението да достигне нивото на средно развитите страни, животът на хората да е сравнително по-заможен, да се завърши в основни линии модернизацията. До края на ХХ в. Китай осъществи първата и втората цел на стратегията "Трите крачки". Сега се работи за постигането на третата цел. Относно движещата сила за реализиране на "Трите големи стратегии", на практика аз вече ви отговорих в отговора на втория ви въпрос.
- Знаем, че Китай не се стреми към хегемония или доминация в света, но и че активно търси нов модел във външната си политика и поведение на глобалната сцена. Някои се страхуват от вас. Един американски преподавател - Джон Миршаймър, неотдавна каза, че международните отношения са джунгла и че в нея е по-добре да се държиш като 200-килограмова горила, отколкото като покорен слабак и че до 30 години ще изхвърлите САЩ от Азия, също както САЩ изхвърлиха Европа от Латинска Америка. Други вярват във вашето мирно израстване като велика сила. Как виждате външната ви политика в идните десетилетия?
- Китай винаги се е придържал към суверенна и независима мирна външна политика с цел мир, развитие и сътрудничество, следва пътя на мирното развитие. Мирното развитие на Китай не би могло да пречи или да заплашва никой. Китай в момента не се стреми към хегемония, в бъдеще, дори и да е голяма сила, пак не би се стремил към хегемония и винаги ще е непоклатим защитник на световния мир и общото развитие. Китайският народ желае заедно с народите на всички страни по света да подпомага многостранната политика, да стимулира икономическата глобализация да се развива в посока, допринасяща за постигането на общ просперитет, да засили демократизацията на международните връзки, уважавайки различията, да даде тласък на изработването на справедлива и разумна международна политика и нов икономически ред. Именно това са външнополитическите принципи, към които Китай ще се придържа и в бъдеще в процеса на мирното си развитие. Китайската дипломация се стреми към създаването на мирна международна среда за мирното развитие на Китай и едновременно с това се стреми да даде своя принос за запазването на мира и стабилността в света и в региона и за насърчаване на общото развитие на човечеството. Искам да подчертая, че въпреки че китайската икономика отбеляза голям напредък през 30-те години на реформиране и отваряне на Китай към света и зае пето място в света по обем на икономиката за 2005 г., поради изостаналата икономическа база и многобройното си население, по БВП на човек от населението все още се нарежда след първите сто в света. Китай ще си остане развиваща се страна още сравително дълго време. Развитието на икономиката и повишаването на стандарта на живот са дългосрочните цели, които стоят пред китайското правителство и народ.
- Какви лични цели сте си поставили, какво се надявате да постигнете, докато сте в България, още повече с оглед на предстоящото й членство в ЕС?
- Има една стара китайска поговорка, която гласи: "Дори да ги делят най-далечни разстояния, добрите приятели се чувстват близо един до друг". Китайците никога няма да забравят, че след провъзгласяването на Нов Китай, България втора в света призна КНР. През 56-те години от установяването на дипломатическите ни отношеня, нашето приятелство устоя на изпитанията на времето. Уверен съм, че с общите ни усилия връзките ни ще се развиват още по-добре. Отношенията на Китай с ЕС са прекрасни и вече се превърнаха в отношения на стратегическо партньорство. Считам, че присъединяването на България към ЕС ще отвори нови перспективи за двустранните ни отношения. По време на дипломатическата си мисия в България ще полагам усилия да стимулирам дружбата между двата народа, ще извлека от тези приятелски отношения по-голяма полза за двата ни народа. Най-голямо удовлетворение ще получа, ако българските правителство и народ добият от моята работа повече и по-дълбоки впечатления за приятелските чувства на китайските правителство и народ. "
"В този ред на мисли, при положение че в капиталистичиска Португалия няма нито един милиардер и определено 50% от населението не живее с под 2 долара на ден,"
В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ - С ОКОЛО 2 ДОЛАРА НА ДЕН В КИТАЙ МОЖЕ ДА СЕ КУПИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО С 3 ДОЛАРА В ПОРТУГАЛИЯ!
"може ли да приемем че по въпроса за социалното равенство в капитализма на днешния ден се работи по-добре отколкото при "пазарния социализъм"?Ако не - защо?"
ЗАСЕГА. СЛЕД НЯКОЛКО ПЕТИЛЕТКИ НЯМА ДА Е ТАКА, ПОНЕЖЕ НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ЕЖЕМЕСЕЧНО И ТО В ДОБРА СВЕТЛИНА- смятам ще изчетеш интервюто. ТОВА Е ПРЕХОДНО ЯВЛЕНИЕ. И Е ПРИСЪЩО ОСНОВНО НА СЕЛАТА В КИТАЙ. ЗАСЕГА ПАРТИЯТА СИ Е СПАЗИЛА ВСИЧКИ ОБЕЩАНИЯ И ОСТАВА ДА СЕ ДОИЗПЪЛЯНТ САМО ЩЕ ОКОЛО 30 % от тях! ВСИЧКО Е ПО ПЛАН!
Доста често при споменаване на жертвите на комунизма се отговаря - ами те всички са правили така.Ще се опитам да променя аспекта на въпроса.В едно от многобройните изследвания, което съм дал тук: forum.abv.bg/cgi-bin/showpost.pl?Board=istoria&Number=14673&page=1&view=collapsed&mode=threaded&sb=5#Post14673 са посочени цифровите измерения на жертвите на комунистически престъпления.В различните изследвания в зависимост от използваните методи те варират от 70 до 120 000 000.За въпроса си ще приема минималната цифра.
И така -
Въпрос 3:
Има ли в човешката история друг строй освен комунизма, който за 70 години изследван период 1917-1987г. да е унищожил минимум 70 000 000 души от СОБСТВЕНИЯ си народ?И в името на какво е било всичко това???
"
ВЪПРОСЪТ Е НЕКОРЕКТЕН!
а/ НЯМА ДАННИ ЗА ЖЕРТВИТЕ НА ПО-ОТДАЛЕЧЕНИ ЕПОХИ!
б/ ПРЕДПОСТАВЯШ ОТ НЕЗНАНИЕ ИЛИ ПО ЛОШИ МОТИВИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ИЗБИВАНЕ НА ТЕЗИ ХОРА!
в/ НИКОЙ НЕ ГИ Е БРОИЛ С ТОЧНОСТ И ПО ПРИНЦИП ЗАПАДЪТ ДАВА ПОГРЕШНИ ДАННИ!
Например от интервюто си видял как са подвели в данните с милионерите, но добре, че ти засегна въпроса, за да имам повод да го посоча. Същото е и с жертвите. Утре могат да кажат, че са били и 1 0000000000000000000000, ти ще повярваш ли?
Нямам време да изпадам в детайлности, но ще поясня, че в днешно време Китай вече не е това, което беше - феодализиране и императоризиране (рефеодализиране и императоризиране) се случва и не мисля, че ще бъде построен не само социализъм, но и капитализъм някакъв, ако това продължи така. Върви се по Севернокорейски или Руски път. Не може да има резонни надежди повече за социализъм.
中共
Sat Mar 25 06:26:27 2006
Благодаря за въпросите! Няколко отговора: редактиране | oтговор на това съобщение
-------
"Аз имам няколко въпроса, изясняването на които значително ще разшири кръгозора ми по въпроса какво точно е "пазарен социализъм"."
ТАКА Е! ИМАШ НУЖДА! С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНА!
"Какви точно са "определените граници" и как това се връзва със следния факт:
"Към клуба на милиардерите през 2005г. са се присъединили и осем нови членове от Китай." сп "Форбс""
ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ГРАНИЦИ СА ТЕЗИ, КОИТО ЗАПАЗВАТ КОНТРОЛА НА ДЪРЖАВАТА И, съответно, НАРОДА ВЪРХУ НАЙ-ЖИЗНЕНИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА ОБЕКТИ!
Въпрос 1:
"Натрупването на милиарди долари лично състояние присъщо явление ли е на "пазарния социализъм" и по какво начините за натрупване на такива пари се различават от капитализма?"
РЕЗОНЕН ВЪПРОС.
ОТГОВОР:
а/ Стратегията на Китай е да се замогнат всички. При безспорното развитие на Китай някои се замогват по-рано от останалите и се появява ВРЕМЕННО неравенство.
б/ Това е проблем на развитието на Пазарният социализъм и е преходно явление.
в/ Основната разлика с капитализма е тази, че всичко става законно и под голям контрол. В много капиталистически страни, например, няма смъртно наказание и каквото и престъпление от крупен финансов мащаб да се извърши - няма адекватно наказание.
Въпрос 2:
Изграждането на бъдещо комунистическо общество в което няма да има социално неравенство основна цел ли е на "пазарния социализъм" и ако да то как кореспондира новината за новопоявилите се само за 1 година 8 китайски милиардери със следната извадка от годишния анализ на Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU) за Китай:
"700 милиона живеят с по-малко от два долара на ден. Повече от 15 000 души умират на година от промишлени злополуки. Милиони работят по 60-70 часа на седмица, получават по-малко от минималната работна заплата за страната, и живеят по 20 души в спални помещения. Неравенството се увеличава, а новите безработни в страната са почти толкова колкото са тези в цял свят взети заедно.
ВЕДНАГА ПРИЛАГАМ ОТГОВОРА НА ПОСЛАНИКЪТ НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, където са засегнати тези въпроси:
"- Г-н посланик, в Европа придаваме голямо значение на личността в историческия процес. Според Вас кои личности в Китай са играли най-решаваща роля през последните 50-60 години?
- Ние считаме, че народните маси създават историята, а Китайската комунистическа партия (ККП) е формирана от напредничави хора от редиците на народните маси и представлява изконните интереси на най-широкия кръг от хора. След Опиумните войни от средата на XIX в. Китай е сведен до полуфеодална - полуколониална страна, подложена на агресията на Великите сили. Именно ККП повежда народа през изключително трудна борба и провъзгласява Китайската народна република (КНР). Историята и практиката доказват, че без ККП е нямало да има Нов Китай. Мао Цзедун и Дън Сяопин са двамата най-важни ръководители на ККП. Мао Цзедун е ядрото на първото поколение ръководители. Той творчески съчетава универсалните принципи на марксизма и ленинизма с конкретната практика на китайската революция, води народа към победата, основава КНР, завършва прехода на Китай от полуфеодален - полуколониален строй към социалистически. Дън Сяопин е ядрото на второто поколение ръководители на партията, той е архитект на реформата и отварянето на Китай към света. Той намира начин как да изгради социализъм в Китай и да го развие с китайска специфика. Ако не беше другарят Дън Сяопин, реформите нямаше да имат днешния успех.
- Откакто започна икономическите реформи през 1978 г., Китай има среден годишен растеж на БВП от 9,6%. Тогава икономиката му бе 1% от световната, а външнотърговският обмен - $20,6 млрд. Днес делът на Китай е 4%., а обменът за $851 млрд. - третият в света. Китай привлече стотици милиарди долари външни инвестиции, недържавните местни инвестиции са над $1 трилион, има 300 млн. души с мобилни телефони, над 100 млн. включени в интернет. Ясно е, че следвате формулата "силна държава - богати хора". Но бихте ли казали, как Китай планира да учетвори БВП към 2020 г. в сравнение с 2000 г.
- Определените от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН средни стандарти на жизнено равнище се измерват с коефициента на Роберт Енгъл (каква част от разходите за живот представляват разходите на хората за прехрана). Коефициент над 60% означава, че страните са в бедстващо положение, коефициент между 50% и 60% - задоволяват се нуждите от храна и дрехи на населението, между 40% и 50% - средно заможно общество, под 40% - заможно. За 1998 г. коефициентът на Енгъл за китайските градове е 44.5%, а за селското население - 53.4%. Т.е. доближават се до стандарта на средно заможно общество, но то все още е на ниско ниво, не е цялостно и е неравномерно развито. По тази причина на XVI Конгрес на ККП отново бе поставен въпросът за цялостното изграждане на средно заможно общество за приблизително 20-годишен период, през който БВП на Китай от 2000 г. трябва да се увеличи четири пъти, а БВП на човек от населението - от $848 през 2000 г. до над $3000, което отговаря на средното ниво на страните със средни доходи. Вече са налице обективните и субективните условия за осъществяването на тази цел: първо, субективно погледнато, вече сме намерили пътя за изграждане на социализъм с китайска специфика. Само трябва да следваме политиката на реформи и отваряне към света, предпоставка за която е стабилността, да вървим напред по този път и ще можем да поддържаме непрекъснатия икономически растеж. Второ, обективно погледнато, в обозримо бъдеще световният мир няма да бъде нарушен. Това означава, че за сравнително дълъг период Китай ще може да изгражда собствената си икономика в мирна международна обстановка. При наличието на двете гореспоменати важни условия, целта на Китай през 2020 г. БВП от 2000 г. да се увеличи четирикратно е осъществима.
- Не се ли безпокоите от вътрешните противоречия във вашето развитие - официалната и неофициалната безработица са политически и социално опасни, бързият икономически растеж поляризира обществото - според някои данни за 16 важни отрасли максималната заплата превишава минималната до 245 пъти? Твърди се, че 50-те най-богати хора в Китай притежават 25% от богатството на страната?
- През последните близо 30 години на реформиране постепенно се появиха някои вътрешни противоречия. Едно от тях е проблемът с нарастващата разлика в доходите на населението, който вие повдигнахте. Радвам се, че отбелязахте, че това е проблем "на развитието". Трябва да подчертая, че явлението е обичайно в процеса на икономическо развитие на повечето страни по света, за Китай като голяма страна, развиваща се с бързи темпове, трудно би могло да се избегне нарастването на разликата в доходите в определен период. Китайското правителство отдава голямо значение на проблема и предприе разнообразни практически мерки, с все сили се стреми да отслаби тенденцията към задълбочаване на разликата в доходите на хората от различните региони и от различните обществени слоеве, за да могат широките маси да се възползват еднакво от постиженията на икономическия напредък, за да се създаде хармонична социална среда за дългосрочния, бърз и стабилен икономически растеж. Така например, с цел да се облекчи бремето на земеделците и да се увеличат техните доходи, от 2006 г. Китай премахна напълно отдавнашния селскостопански данък; законът за облагането на доходите бе реформиран и от тази година минималният облагаем доход е увеличен от 800 юана на 1600 юана и редът за облагане на хората с високи доходи бе затегнат доста. Основна цел на развитието на Китай като социалистическа страна е просперитет за всички. Китай позволява на някои хора и на някои региони да се замогват преди други, за да се разбие моделът на уравниловка и да се повиши икономическата ефективност. Целта на това е по-рано замогналите се да служат за стимул за по-късно замогващите се и така в крайна сметка всички да се замогнат. Уверен съм, че успоредно с напредъка на китайските икономиката и общество в посока цялостно, координирано и устойчиво развитие, тези вътрешни противоречия в крайна сметка ще бъдат надлежно уредени. По повдигнатия от вас въпрос за 50-те заможни фамилии, бих искал да ви запозная с някои по-точни цифри. През 2004 г. капиталовата собственост в Китай възлиза общо на $4691,35 млрд., а капиталите на 50-те най-заможни китайци са едва $19,75 млрд., което е само 0,4% от общата стойност на капиталовата собственост в страната. По-важното е това, че от политическа гледна точка Китай е социалистическа страна, ръководена от ККП. От икономическа Китай прилага модела на социалистическа пазарна икономика, при която основната собственост е държавна, но едновременно с нея има и други видове собственост, придържа се към основния принцип за водещата роля на държавния сектор в националната икономика, който ние не можем да подкопаваме. Следователно, в Китай не съществуват политици олигарси и в бъдеще не може да има такива.
- Каква е същността на "Трите големи стратегии" и движещите сили, които ги прилагат?
- Повдигате въпроса за "Трите големи стратегии" и "Трите етапа", които всъщност представляват една концепция, а именно това, което ние наричаме стратегията "Трите крачки". През 1987 г. китайското правителство предлага цялостна стратегия за осъществяване на икономическото строителство с три крачки: първата - удвояване на стойността на БВП от 1980 г., разрешаване на проблема с положението, при което се задоволяват нуждите от храна и дрехи на населението; втората - до края на ХХ в. още веднъж да се удвои БВП и да се постигне стандартът на средно заможното общество; третата - до средата на XXI в. БВП на човек от населението да достигне нивото на средно развитите страни, животът на хората да е сравнително по-заможен, да се завърши в основни линии модернизацията. До края на ХХ в. Китай осъществи първата и втората цел на стратегията "Трите крачки". Сега се работи за постигането на третата цел. Относно движещата сила за реализиране на "Трите големи стратегии", на практика аз вече ви отговорих в отговора на втория ви въпрос.
- Знаем, че Китай не се стреми към хегемония или доминация в света, но и че активно търси нов модел във външната си политика и поведение на глобалната сцена. Някои се страхуват от вас. Един американски преподавател - Джон Миршаймър, неотдавна каза, че международните отношения са джунгла и че в нея е по-добре да се държиш като 200-килограмова горила, отколкото като покорен слабак и че до 30 години ще изхвърлите САЩ от Азия, също както САЩ изхвърлиха Европа от Латинска Америка. Други вярват във вашето мирно израстване като велика сила. Как виждате външната ви политика в идните десетилетия?
- Китай винаги се е придържал към суверенна и независима мирна външна политика с цел мир, развитие и сътрудничество, следва пътя на мирното развитие. Мирното развитие на Китай не би могло да пречи или да заплашва никой. Китай в момента не се стреми към хегемония, в бъдеще, дори и да е голяма сила, пак не би се стремил към хегемония и винаги ще е непоклатим защитник на световния мир и общото развитие. Китайският народ желае заедно с народите на всички страни по света да подпомага многостранната политика, да стимулира икономическата глобализация да се развива в посока, допринасяща за постигането на общ просперитет, да засили демократизацията на международните връзки, уважавайки различията, да даде тласък на изработването на справедлива и разумна международна политика и нов икономически ред. Именно това са външнополитическите принципи, към които Китай ще се придържа и в бъдеще в процеса на мирното си развитие. Китайската дипломация се стреми към създаването на мирна международна среда за мирното развитие на Китай и едновременно с това се стреми да даде своя принос за запазването на мира и стабилността в света и в региона и за насърчаване на общото развитие на човечеството. Искам да подчертая, че въпреки че китайската икономика отбеляза голям напредък през 30-те години на реформиране и отваряне на Китай към света и зае пето място в света по обем на икономиката за 2005 г., поради изостаналата икономическа база и многобройното си население, по БВП на човек от населението все още се нарежда след първите сто в света. Китай ще си остане развиваща се страна още сравително дълго време. Развитието на икономиката и повишаването на стандарта на живот са дългосрочните цели, които стоят пред китайското правителство и народ.
- Какви лични цели сте си поставили, какво се надявате да постигнете, докато сте в България, още повече с оглед на предстоящото й членство в ЕС?
- Има една стара китайска поговорка, която гласи: "Дори да ги делят най-далечни разстояния, добрите приятели се чувстват близо един до друг". Китайците никога няма да забравят, че след провъзгласяването на Нов Китай, България втора в света призна КНР. През 56-те години от установяването на дипломатическите ни отношеня, нашето приятелство устоя на изпитанията на времето. Уверен съм, че с общите ни усилия връзките ни ще се развиват още по-добре. Отношенията на Китай с ЕС са прекрасни и вече се превърнаха в отношения на стратегическо партньорство. Считам, че присъединяването на България към ЕС ще отвори нови перспективи за двустранните ни отношения. По време на дипломатическата си мисия в България ще полагам усилия да стимулирам дружбата между двата народа, ще извлека от тези приятелски отношения по-голяма полза за двата ни народа. Най-голямо удовлетворение ще получа, ако българските правителство и народ добият от моята работа повече и по-дълбоки впечатления за приятелските чувства на китайските правителство и народ. "
"В този ред на мисли, при положение че в капиталистичиска Португалия няма нито един милиардер и определено 50% от населението не живее с под 2 долара на ден,"
В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ - С ОКОЛО 2 ДОЛАРА НА ДЕН В КИТАЙ МОЖЕ ДА СЕ КУПИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО С 3 ДОЛАРА В ПОРТУГАЛИЯ!
"може ли да приемем че по въпроса за социалното равенство в капитализма на днешния ден се работи по-добре отколкото при "пазарния социализъм"?Ако не - защо?"
ЗАСЕГА. СЛЕД НЯКОЛКО ПЕТИЛЕТКИ НЯМА ДА Е ТАКА, ПОНЕЖЕ НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ЕЖЕМЕСЕЧНО И ТО В ДОБРА СВЕТЛИНА- смятам ще изчетеш интервюто. ТОВА Е ПРЕХОДНО ЯВЛЕНИЕ. И Е ПРИСЪЩО ОСНОВНО НА СЕЛАТА В КИТАЙ. ЗАСЕГА ПАРТИЯТА СИ Е СПАЗИЛА ВСИЧКИ ОБЕЩАНИЯ И ОСТАВА ДА СЕ ДОИЗПЪЛЯНТ САМО ЩЕ ОКОЛО 30 % от тях! ВСИЧКО Е ПО ПЛАН!
Доста често при споменаване на жертвите на комунизма се отговаря - ами те всички са правили така.Ще се опитам да променя аспекта на въпроса.В едно от многобройните изследвания, което съм дал тук: forum.abv.bg/cgi-bin/showpost.pl?Board=istoria&Number=14673&page=1&view=collapsed&mode=threaded&sb=5#Post14673 са посочени цифровите измерения на жертвите на комунистически престъпления.В различните изследвания в зависимост от използваните методи те варират от 70 до 120 000 000.За въпроса си ще приема минималната цифра.
И така -
Въпрос 3:
Има ли в човешката история друг строй освен комунизма, който за 70 години изследван период 1917-1987г. да е унищожил минимум 70 000 000 души от СОБСТВЕНИЯ си народ?И в името на какво е било всичко това???
"
ВЪПРОСЪТ Е НЕКОРЕКТЕН!
а/ НЯМА ДАННИ ЗА ЖЕРТВИТЕ НА ПО-ОТДАЛЕЧЕНИ ЕПОХИ!
б/ ПРЕДПОСТАВЯШ ОТ НЕЗНАНИЕ ИЛИ ПО ЛОШИ МОТИВИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ИЗБИВАНЕ НА ТЕЗИ ХОРА!
в/ НИКОЙ НЕ ГИ Е БРОИЛ С ТОЧНОСТ И ПО ПРИНЦИП ЗАПАДЪТ ДАВА ПОГРЕШНИ ДАННИ!
Например от интервюто си видял как са подвели в данните с милионерите, но добре, че ти засегна въпроса, за да имам повод да го посоча. Същото е и с жертвите. Утре могат да кажат, че са били и 1 0000000000000000000000, ти ще повярваш ли?
Нямам време да изпадам в детайлности, но ще поясня, че в днешно време Китай вече не е това, което беше - феодализиране и императоризиране (рефеодализиране и императоризиране) се случва и не мисля, че ще бъде построен не само социализъм, но и капитализъм някакъв, ако това продължи така. Върви се по Севернокорейски или Руски път. Не може да има резонни надежди повече за социализъм.
But they said something like "Well, okay." or even nothing (I have no memory of any answer) but I remember well the next situation which I had after a month or two after my answer. We were in an English corner in Sanya, Hainan. There was a Chinese young woman with pretty good English (her ex-boyfriend was an Australian man, who informed me that she is his ex-girlfriend.
In a word, they didn't raise the payment, they just found a local Chinese woman who'll be okay with this low payment. Real capitalists, no doubt.
Ти директно постигна мечата на всеки енциклопедист! С една лаконична постановка да изясниш същността на толкова много явления (в случая постингите). Браво! Гениално! Засужаваш награда! Например - граплинг среща с онези, дето не ги влекат жените, като мене!