Дори Брус Ли е бил преценяван като "недостатъчно впечатлителен" физически
от Гесер Курултаев
В днешно време дори и да има много хора, които са с малко или повече "култ към тялото" (имам предвид не само културистите, но всякакви там бодибилдъри, фитнес-маняци, крос-тренинг фенове, йога почитатели и всички други подобни) все повече има и хора, които просто не са в добра форма, а някои дори са наднормено тегло, а пък трети с направо безспорно затлъстяване (на латински - "obesitas"). В някои държави дори има групи, които се именуват "fat people hate" ("мразещи дебелите"/"омраза към дебелите"), чиито членове искат да изкоренят затлъстяването, убедени, че то е затрудняващо живота, пагубно за самите затлъстели и за останалите в тяхното общество, които някакси са успели да не надебелеят. Колко им се отдава и доколко с обиди и дискриминация към дебелите си сънародници (които много от тях прилагат) успяват е отделен въпрос. Като цяло, в повечето страни по света, дори в такива, които не могат да се похвалят с висок стандарт на живот, "трендът" (тенденцията) е към затлъстяване в една или друга степен. На този фон всякакви от първоспоменатите култ-към-тялото ориентирани хора са някакво по-малко или по-голямо малцинство. Лично у мен, тези хора (стига да не са някакви от споменатите мразещи затлъстяването "ултраси" отиващи към дискриминацията "sizeism", преведена от мен, пуристично, като "
размеризъм"), будят някакво уважение, а някои дори и възхищение. Сред тях има една група, вероятно не много малка, която предизвиква у мен особен респект -
това е групата на онези, които много се трудят, но малко постигат. В случая става дума за спортните усилия, които не се увенчават с много (видим) резултат, но като цяло аз съм така настроен - съчувствам по принцип и на трудещите се по много часове, които така и не докарват добър доход, например. Замислете се, не е ли тъжно това, че някои с часове се трудят за някой началник/собственик/държава, а накрая имат много по-малко пари, отколкото някой, който почти не си помръдва пръста, а получава големи богатства? Не е ли поне озадачаващо, че някой или някоя се блъска с часове по зали, стадиони, паркове, гаражи или вкъщи и пак не докарва желаната физика (фигура), а друг само с половин-един час тренировки, за кратък период, е вече в супер-форма? Пояснявам, че говоря за онези усърдни труженици, които непрестанно се борят да забогатеят, да се променят физически, да напреднат в живота като цяло, но все не им се получава достатъчно и въпреки това, не се отказват, не се предават. Към тях изпитвам това
особено уважение и преклонение, което дори наричат някои, за по-убедително, "респект".
Ако някой е беден, но не опитва поне да работи по проблема като си потърси работа или поне си купи лотариен билет, може да не изпитваме съчувствие и да заключим, че е просто мързелив, неумен и незаслужаващ емпатия. Същото е и с някой, който е непривлекателен, но дори не опитва поне тялото си да промени с малко повече спорт като прости и безплатни упражнения от рода на лицеви опори, клякания, коремни преси и бягане (и/или с някоя добра диета). Обаче, ако си имаме работа с работници, които работят по 12 часа за жълти стотинки или за спортно-настроени хора, които дори и след 5-6 часови тренировки на ден не успяват да надминат поне "средното ниво" (относително казано), то тогава съжалението, съпреживяването, подкрепата, голямото уважение/преклонение/респекта и съпричастността са, поне за мен, задължителни!
Сега искам да насоча вниманието конкретно към спортно-ориентираните, защото тъй бе и започната тази тема - за това, че дори човек като Брус Ли (един известен на няколко поколения по света хонконгски китаец, специалист по бойни изкуства, актьор и философ (донякъде), както и, определено, бодибилдър, според съвременните схващания) е понякога бил недооценяван физически, т. е. преценяван като слабичък, недостатъчно силен, нищо кой знае колко особено, недостатъчно едър (масивен) и т. н.
Не обичам "пълнеж" в статии от сорта на еди кой си е роден еди кога си, еди къде си и т. н., особено, ако човекът е достатъчно известен като въпросния Брус Ли. Затова и ще спестявам редовните кратки биографични справки (а, който ги е пропуснал и е в състояния да чете този текст, т. е. има интернет достъп, ще си ги издири и сам). Направо продължавам с това, че Брус Ли (или както някои си го знаят като "李小龙" - "Ли Сяо-лун") за много от нас през детството и юношеството, както и за много хора, дори зрели днес, бе и е нещо като идеал или поне полуидеал за тяло (Е, разбира се, не за 100% от нас понеже някои пък "искат много" и намират за идеални хора като младия Шварценегер или "поне" Скалата (The Rock)).
За много от нас и за някои от по-младите му фенове, Брус Ли е идеален или поне достатъчно добре сложен, силен, чаровен и привлекателен, та не е мислимо да му се намери кусур, даже и да искаш. Да, но погледнато исторически (фактологично) и особено съвременно, имало е и има хора, за които дори той (прекарал почти целия си живот в спортуване, танцуване, диети и активна творческа дейност на писател, и актьор) е "недостатъчен" физически. Сега и ще поясня, доразкажа, с ясното съзнание, че за някои това ще е донякъде изненадващо.
Първо ще се спра на някои коментари (мнения) от днешността (съвремието), които са следните: (следват псевдоцитати, т. е. цитирам по смисъл, защото не са ми под ръка оригиналните цитати):
- "В днешно време дори някоя шампионка по MMA ("смесени бойни изкуства" или "
СБИ", както съм го превел на български) е с по-големи мускули от Брус Ли. Това правят стероидите!"
- "Брус Ли, ако беше жив сега, щеше да яде голям бой от много по-силните и едри от него момчета от MMA!"
Много неща във времето прогресират (макар и прогресът да не е задължителен; много хора подценяват регреса, както бе казал един наш преподавател по философия едно време). Затова и, наистина, безспорно някоя жена в днешно време, особено такава, която използва "химии" може да демонстрира по-забележителна мускулатура от Брус Ли, да не говорим за професионалните културистки.
Дори по времето на Брус Ли (преди над 50 години) е имало по-едри и вероятно по-силни момчета, макар и още да не е имало MMA, защото Брус Ли начева това с неговото "Джит Кун До" ("JKD"). Дали можеш да биеш някой, ако си просто по-едър и по-силен е отделен въпрос. Победата в боя не зависи само от сила и големина (въпреки, че те са сериозни фактори за победа). Толкова по днешните мнения и позиции. По-интересни са обаче едни гледни точки на негови съвременници. Ще цитирам три:
Първата и най-баналната е, че някакъв статист, който май бил мафиот от "триада" (вид китайска мафия), се усъмнил дали Брус Ли е толкова добър не само в кадър, но и зад кадър, пък сетне последният го призовал на спаринг (двубой) и доказал, че е добър боец/бияч навсякъде. Има подобна история и с колега-актьор.
По-интересната е една друга, женска гледна точка, която определено доказва тезата, че повечето от жените търсят физически доста по-превъзхождащи ги партньори и то не превъзходащи самите тях (жени), а и повечето от самите мъже. Ще поясня: много от жените може да са 160 см., но няма да се задоволят с някой мъж, който е просто 162 см., а ще искат някой, който е поне 170-180 см. Та, направо на примера - една от актрисите, които играят с него в "Големият шеф" ("The Big Boss") понеже е от по-северните райони на Китай (от Шанхай) е по-височка и по-огромна от повечето китайски южняци като Брус Ли (който е от Хонконг, което е до южната китайска провинция Гуандун). В едно интервю тя казва, че преди да види Брус Ли била само чувала за него и си представяла някой много по-едър, по-мускулест, по-огромен мъж. Е, като го видяла той й се сторил нищо особено! Тук искам да допълня с нещо много сходно от личния си житейски опит и сблъсъка си с китайка от Хунан (нещо сравнително-северно за Китай, подобно на споменатия Шанхай). Макар и да не съм Брус Ли, ръстово съм нещо подобно на него, откъм бойни изкуства съм (вероятно) запознат с малко повече отколкото той е бил запознат, благодарение на днешния интернет и възможностите за повече срещи с хора от цял свят; спортни уреди и упражнения (най-вероятно) имам и правя повече от него (поне от това, което съм виждал при него от снимки и видеота от онези години). Понеже нямам толкова свободно време, нито пък куража му да се подлагам на токови процедури, все още нямам точно неговото тяло, но, да речем, че съм вече по-добре сложен от над 60% от мъжете, които срещам по улицитата - свръхпълни, или просто шкембелии (с т. нар. "бирени коремчета"), прекалено слабите (назовавани разговорни "рахитични") и що-годе нормалните неспортуващи или малко-спортуващи. На ниво съм като влезна в една фитнес-зала да съм с по-добре изглеждащо тяло от поне над 50% от трениращите там и да се доближа максимално до поне 2-ма от най-невзрачните им треньори/експерти. С няколко думи - след няколко години на диети, упражняване на 5 вида спорт и сравнително-физическа работа, постигнах онова ниво, което за професионални бодибилдъри е просто "Хм, добро начало! Давай нататък!", а за обикновения човек е "Уау! Личи си, че спортуваш яко!" Лично аз не съм много доволен от резултата, но и не мога да се критикувам много. Да но, точно тези дни, въпросната китайка от Хунан, в момент, когато заформихме сериозен спор по професионален (образователно-преподавателски) проблем просто така изтърси, че който и да е зрял мъж (мъж на средна възраст) би ми се опрял (би ме победил; би бил по-силен от мен) - нещо в този смисъл. Аз, който от първи клас вдигам гирички, опъвам пружини и правя гимнастика под грижите на баща ми - щангист; аз който в следващите класове продължих с физически упражнения и бойни изкуства под ръководството на първия ми братовчед - каратист (виет-во-даоист, един от възпитаниците на виетнамец, преподаващ виетнамско бойно изкуство в НРБ по онова време), а и междувременно с малко самбо покрай училище; аз, който имах късмета да попадна на съученик, син на милиционер през 1986 г., който от баща си имаше книга по корейско бойно изкуство ("Схай-джус", нещо като ТКД) и тренирахме заедно; аз, който по-сетне, докато бях с родителите си медици в Либия, имах шанса да продължа да тренирам с южнокорейски и тайландски работници там ТКД и тайбокс, както и да правя упражнения с гири, лостове и гимнастики отново под егидата на баща си; аз, който започнах да се занимавам с кунгфу и карате, благодарение на първите арабски книги по темата, а по-сетне, отново в България и с Бруслиевото ДжКД, бокс, борба, джудо... и накрая, аз, който днес съм в най-добрата си форма, благодарение на диетите + няколко вида кунгфу (и MMA), степ-аеробика, фитнес (крос-тренинг), йога и шах (
да, това също се води спорт - най-малкото гори някакви калории, има състезателен замисъл, а и развива някои части от мисленето, като бонус) и джогинг (понякога, иначе - поне дълги многочасови разходки)... аз, без преувеличение, един от най-спортуващите хора на планетата в днешно време, бях ужасно подценен от жена, родом от Хунан, която само заради това, че е по-висока, по-дебела (сама си го е казвала, че е с наднормено тегло) и по-кокалеста от мен, смята че аз съм някакъв слабак и вероятно, както преди си позволяваше да ме обижда един русенец (едър шкембелия, занимаващ се с разни MMA-та) - "хобит" (т. е. "джудже", казано по-разбираемо). Както казах, тя бе решила, че който и да е пълнолетен мъж може да ме респектира, да ме победи,... наложи се да й давам примери (пред колеги) от бившия си спортен и дори боен (срещу хулигани и агресивни пияници) опит, за да се усети, че това, че не съм едър, не значи, че съм слабак сред слабаците и неспособен на самозащита.
Накрая завършвам с последния пример. Съвременичка на Брус Ли, тайландка, която е била обслужващ персонал в хотел по време на снимките на филм с негово участие, споменат по-горе, казва, че "Понеже аз съм нисичка, той за мен изглеждаше като един висок мъж." Ето, това вече може да ни послужи не само за философско обобщение, че "Всичко е относително.", но и като
надежда-ориентир, че си струва да се трудим (за делото на парите или за делото на тялото, или пък за делото на знанието), защото винаги (или поне - понякога), някъде ще има хора, които да ни оценят. Конкретно - ако си 170 в Дания може и да си нисък, но пък в Индонезия ще си висок; ако имаш заплата от 1000 лева в Германия може да си беден, но пък в Лаос ще си богат; Ако тренираш непрестанно като мен, без да си рискуваш здравето с "химии" може и да не станеш културист, но пък поне ще си с по-добро тяло от повечето от тези, които ежедневно срещаш по улиците... Поне това, поне толкова... Както вече съм го казал и създал като една малка философия - "
понеизъм".
Show Posts
