Да. Определено проблем са нещата, които ги няма в родния език (и в останалите добре-научени езици). Примерно за китайците, които учат езици с "р" това е голям проблем, защото на китайски няма "р". Много китайски японисти (китайци, които учат японски в университетите) произнасят всичкото "р" като "л", което е абсурдно, понеже в японския език пък въобще няма "л". Например "сайонара" ("довиждане") го произнасят като "сайонала" и си мислят, че това е правилното произношение... Не е добре така. Опитвам се да обясня понякога, но някои дори не ми вярват, че в японски няма "л".
Като стана дума за особения звук при "Thanks", "Thank you" и пр. В България (и другаде) наистина го заменят с "т", а в Китай пък (тези, които не са много добри в английския) си мислят, че е "с". Та ако в България обичайно ги казват "Тенкс" и "Тенк-ю", то в Китай обичайното е "Сенкс" и "Сенк-ю". Все се каня да драсна една е-книжка за изучаването на английския добре (по-добре), но засега съм доста блокиран с различни дейности и не остава време (има и по-важни неща за довършване).
Ако някой обича да чете комикси препоръчвам "Лукизъм" (на английски - "Lookism", а на корейски - "외모지상주의") на Пак Те-Джун. Великолепно и нагледно представя какво е да живееш живот като хубав и привлекателен мъж/жена и какво е като грозен/грозна. Все пак това са нормални неща - биологично сме "програмирани" така - да харесваме привлекателното и да отбягваме грозното (а това, че има доза субективност - има я, но тя е при по-средните величини - например някой може да предпочита сини очи, а друг - черни. Обаче повечето хора ще предпочетат високия, а не ниския; силния, а не слабия; младия, а не стария)... Има и процентност социално надграждане (например жените биологично са настроени да обичат мъже с мъжествени вторични полови белези - например мъж с брада, вместо мъж-кьосе /без никаква брада по лицето/ или мъж с дълбок глас, а не някой, който приказва като бебенце и момченце, с тънко гласче... Това е нормално! Да, но ако някоя отрасне в среда, където моделите за красота са разни женствени типове, които е трудно в първия момент да прецениш дали са момчета или лелки /приличат на някакви андрогини - смесица от мъже и жени, например много от звездите на Кей-попа/, то съвсем анти-биологично, по социален начин, вкусът се измества в такава насока. Имало е, а и има и сега, периоди/места, в които за красиво се смята свръхнаднорменото тегло - при което всякакви сланинки и "месища"
се спускат от тялото - например като жените в картините на Рубенс.)
А за приятелство, освен красота/привлекателност, мисля че има и други мотиви - например може да не си много красив/красива, но да си интересен човек с нещо друго - например да имаш пари да помагаш в трудни моменти, да си винаги в добро настроение и да ти харесват хумора/смешките (да умееш да разтоварваш хората), да си винаги насреща с ценни съвети (много умен/умна)... Та външността е само един възможен мотив. Понякога само това, че харесвате едни и същи неща е достатъчно да сте приятели. Особено, ако много рядко се срещат такива хора. Спомням си как с едно момче много се бяхме сприятелили, понеже от цялото училище само той и аз обичахме кунг-фу, китайски език, китайска кухня и пр. Всички останали масово си падаха по САЩ тогава и даже някои сериозно се чудеха аз (и той) да не сме ненормални, че харесваме някакъв Китай, където "ядат само ориз".
(За съжаление има доста китайци, които също сега се чудят аз защо съм избрал в Китай, а не в САЩ, Канада, Австралия, Япония или нещо такова, но хора всякакви - всеки си има мнение...)
В случая е същото - Алекс може и да не е модел, но това няма значение, щом като имаме толкова много общи неща - веднага я приемам за много добър потенциален приятел! 
Show Posts
Късмет!