Приятел с ужасни проблеми
Имам един приятел, съученик от началното и основното училища. След толкова много години, щом все още го наричам нее просто
съученик, но и
приятел, значи че има защо. Няма да се впускам сега в подробности, както виждате аз дори името му не споменавам, но ще кажа, че в повечето случаи ми е давал
добро, а не
лошо. Не, че не е имало и лошо (още помня как всеки петък, в междучасията на часовете по Трудово обучение, много от съучениците, заедно с него, ме нападаха - борене, гъделичкане, ритници, дори един се опита да ми пробива панталоните с пила... Бях намразил петъците, та вуйчо ми се чудеше как така всеки човек обича петък, като последен работен/учебен ден, преди уикенда, а аз не го обичам...), но аз, като човек-философ, а и гледащ на нещата максимално справедливо, отчитам че този съученик-приятел ми е допринесъл повече за осъвършенстването - от него научих какво е шахът, как може човек да е отличник, как знанието е ценност, различни научни факти... и така чак до момента, в който бях поканен у тях, за да видя недостижими по онова време неща (нямаше ги във всеки дом) като хубави електронни калкулатори, електронни игри и какво ли не.
И сега на темата...
Show Posts
.
Now, I hope we all understand what's the problem -- it's when you're ignoring the major problems and you are dealing with a minor (or maybe even fake) problem.