☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

646
Other languages / MSL бира!
« on: February 10, 2019, 02:58:53 AM »

MSL бира!


 Я виж ти! -- MSL бира! Никаква идея си нямах, че съществува! Просто съвпада с латинския ми ник тук - който е изграден всъщност от МИР, СПОРТ и ЛЮБОВ (все ценности за мен) - "МСЛ", на кирилица.

647
 Day 5 (初五) - Po Wu:)
 More photos: -- a balcony with lanterns. Another one: . -- a temple with lanterns and a crescent in the sky.

648
Other languages / Re: Красотийки
« on: February 10, 2019, 12:47:56 AM »
 Всеки ден трябва да се раздвижва човек! Дали ще е разходка, дали ще е на път за работа или търсенето й - трябва си движение! (В краен случай вкъщи - бягане на място, клякания, коремни преси, лицеви опори, гирички... Има си начини.)
 Ето нещо красиво (ама не много качествено заснето от тази вечер) - китайски храм със светещи фенери и красивата месечина (полумесец) в небето: :-* 8) :)

649
 Хайде пак да допълня нещо (вече писах по-горе един дълъг отговор, ама пак): от толкова четене на психиатрия, психопатология и обща психология, не си спомням да ми е попадало такова понятие нито в нормопсихологията, нито в останалите, но да видим що за тест е (ако тя реши да го предостави), да се запознаем НА ПЪРВО МЯСТО с ФОРМУЛИРОВКАТА НА ПОНЯТИЕТО, след което и да видим: основанията на теста, съставителите му (авторите му) и вече, като интелигентен човек, аз да си преценя дали си струва. Защото това е ФИЛОСОФСКО-ЕТИЧНО понятие и (ако допуснем), че дадена психологична школа се е захванала с него, да видим, както казах - основания, формулировки, методология. Все пак може да е нещо, което сме пропуснали или да е някоя нова история (от рода на Истанбулската, с джендърите (социалния пол) ) - всеки ден има нови неща, де да знае човек? И, ако наистина е нещо поне 50% научно-подплътено (и да е добре дефинирано защо да си колкото се може по-практичен в един момент е "свръх-" и, демек - лоша работа), ще се подложа на този тест, защото аз съм много откровен и обективен за всичките си психични феномени.
 И пак припомням - не си губете времето онлайн с недоходоносни и с безполезни неща, защото някой ден ще дойде време да се каете като мене защо не сте действали с пълни сили (свръх-практично, хи-хи  ;) ), че да си нямате проблемите, които ви застигат от безпаричие!!!

650
 Аз съм пацифист (аз съм ЗА МИР на Земното кълбо) и аз не харесвам нито НАТО, нито САЩ (като външна политика; иначе нямам нищо против САЩските наука, изкуство, култура и обикновените им хора). Та, споделям някои от настроенията в цитираните постове и някои от съжденията, НО не и ТОНА, ПРЯКОРИТЕ, ЕПИТЕТИТЕ... Та не желая това да се продължава тук - хем не виждам полза от толкова политизиране (и геополитизиране), хем не искам нивото да пада до въпросните подигравчийски форми.
 Благодарен съм, че имаме събрани различни мнения по актуална новина, доколкото разбирам, но темата мисля, че трябва да я заключа и наистина я заключвам.

651
 За осмислянето - всеки си осмисля нещата на база на ПРЕДИШЕН ОПИТ + МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ (според една от интерпретациите на аперцепцията - повече за незапознатите тук - https://ru.wikipedia.org/wiki/Апперцепция). Не гарантирам, че ще осмисля нещо по начина по който се очаква да бъде осмислено (а и никой не би могъл да даде подобни гаранции, когато става дума за по-сложни и НЕЕДНОЗНАЧНИ неща). Както се казва - " Feci quod potui, faciant meliora potentes." ("Направих каквото можах, да направи по-добре, който може.")
 А за "недочитането" - абсолютно невярно твърдение и заблуда! (Самият ми ДЪЛЪГ, ПУНТУАЛЕН отговор доказва колко ПОДРОБНО съм изчел всичко от игла до конец! Едва ли има много като мен, които да четат толкова внимателно и толкова пунтуално! Че аз дори ПРЕПРОЧИТАМ често цели абзаци и дори цели постове!!!) Така че - да се разберем: а) осмислянето може да не ми е това, което се очаква и (доколкото няма безгрешни хора) дори да има някакви пропуски. б) 100% всичко чета, ДУМА ПО ДУМА и е супер невярно точно аз да бъда дори грам подозиран в недочитане. (Ако не ми се чете, определено си казвам и мисля, че точно в самото начало бях дал пример как СИ КАЗАХ ПРЯКО, ЧЕ НА ОНЗИ 10-те скриншота с оплаквания за нещо си НЯМА ДА ГИ ЧЕТА!

 Ето пак, в мой стил, пунтуален отговор:

"изглежда отговаряш на неща, които са вън от контекста на написаното от мен"

 Може и да се е случило предвид силната ми асоциативност в мисленето; обичам да отговарям и по странични въпроси (които възникват епифеноменално от даден контекст), но това не е нито самоцелно, нито (надявам се) някакъв проблем на комуникацията ми. Ако има някакви смущаващи примери, може да посочиш, за да видя, осъзная. Все пак, от страни може да си забелязала нещо в постройката на отговорите ми, което на мен да ми убягва, та ако трябва, ще коригирам (ако се докаже, че има такава проблемация) - отворен съм за самоусъвършенстване дори в риторическите си качества.
 
"нямат нищо общо"

 По принцип имат общо, но тук вече зависи кой какво е учил и/или кой доколко ще схване общото. Естествено, може понякога, да приложа и допълнителни елементи, с цел по-добро изясняване на нещата или просто освежаване на атмосферата (да речем "виц", "спомен", "метафора", "алегория"... някакви такива, но като цяло гледам да има общо, дотолкова доколкото разбирам материята, а в случая материята е точно по моята част - философия, антропология, конкретно - етика. Не вярвам толкова чак да съм извън нещата.)

"почваш спор за неща, които не може да са обект на спор, понеже примерно съм се съгласила с теб."
 
 Може, разбира се, в някой момент да не знам, че има съгласие по даден пункт, но не е болка за умиране. Може, ако се установи такъв момент, просто да се каже "Тук сме на едно мнение" или "Съгласна съм/Съгласен съм".
 А мотивационно (в смисъл - като мотив/-и) аз не обичам "спора заради самия спор" - даже напротив, напоследък избягвам споровете (когато са непродуктивни) и даже го демонстрирах наскоро в няколко случая. Едно време (когато още губех ценен ресурс по форуми) бях се увлякъл по споровете и даже ми бяха приятни, но в момента все повече и повече СЪЗРЯВАМ и ПОМЪДРЯВАМ, виждайки в споровете само малката полезност (която те обективно съдържат) и останалите им качества по-скоро ме отблъскват, отколкото ме привличат. (Например това, че непродуктивният спорт прахосва време, енергия, дори здраве; например онова, че споренето може да се приеме от някои за "лошо", а оттам и ти като спорещ - за "лош", без да си лош на практика...) Та, да си знаете - по-скоро "НЕ МИ се спори", отколкото "да ми се спори" като актуална, сегашна установка (отношение) към спора (споровете).
 

"А и тъкмо опитваш да спориш с международно утвърден тест, по който работят псих. лаборатории в цял свят, но не си го оборил с нито едно доказателство и дори не си наясно за какво става въпрос, но и не поиска информация, преди да се изкажеш, а директно и на сляпо. И т. н."

 Международно утвърдени има много неща, но това не значи, че не са:
- субективни
- критикуеми от философска гледна точка (приеми го като МЕТА-гледна точка, защото самите науки трудно рефлектират сами върху себе си, ако не е философията)
- приети по конвенция (с неясни или невинаги ясни мотиви).

 Наясно съм с доста тестове и, както сме обсъждали с колеги от всякакви направления, доста от тестовете просто са НЕсъвършени (а и самите им създатели често споделят, че не може да има съвършенство в тестовете). А и предвид, че хем съм наясно с психологията "извътре" + хем, че става дума за мен (имам претенциите да умея да рефлектирам добре върху състоянията си и дори да се самодиагностицирам - например преди време сам бях установил, че цялото това напрежение в живота ме прави неврастеничен - пример за обективност от моя страна), няма как ей-така да приема всичко като "пациент"/"клиент" на гола вяра - би било самоунизително за мен и в качеството ми на психолог-любител + в качеството ми на дипломиран магистър-философ + в качеството ми на енциклопедист (което е малко относително в днешно време, но в сравнителен план - малко са хората като мен, които отбират от толкова много области и с които може да се контактува на теми от поне 10 клона на науката) +  в качеството ми на човек, който е "недогматик" и "свободен мислител".
 Разбирам, обаче, че конретиката (въпросният тест) е много важен, за което, с желание (искрено) бих поискал (ако не е затруднително) да го видим и (ако е възможно) да се "самоизпитам" честно, пък да видим какви резултати ще покаже за пустата му "практичност" (която вече пообясних като понятие колко е субективна, но нека да се задълбочим в нея по смисъла на теста). Нямам против, даже ще е забавно (поне, де! Защото малко се съмнявам дали ще е полезно, но ще видим... евентуално?)

 "Аз описах последиците."

 И аз ги прочетох, но на повечето ме досмеша, честно казано. Най-малкото е неправилно (предвид такъв широк спектър от характери и реактивност у хората; предвид различното въздействие и реагиране на различните стимули, ситуации и пр.) да се казва (като предсказание едва ли не), че всеки няма да свърши добре, ако е "свръхпрактичен". На някои може и да им се отрази по този начин, но всяка психика си има индивидуални прагове, индивидуални отговори... Ако за един тъмното е страшно, за друг е успокояващо, а за трети - въобще е индиферентно (безразлично). Същото и в случая! Та да се твърди, че дадено поведение (например "свърхпрактично", доколкото обективни критерии има за тези определения) довежда ПРИ ВСЕКИ ЧОВЕК до точно еди-какви си последствия я непрофесионално. Че то дори физико-химически агенти, на телесно ниво, не дават едни и същи последствия у различните хора (например за някои е добре, а за други е зле, защото правят алергични реакции и дори шокове), а ти говориш за такава широка сфера като ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ и ПСИХИКА (с милиарди проявления) и смяташ, че има "задължителни и само едни и същи" последици.

 "А че си им намерил оправдание"

 Да се намери оправдание не е задължително лошо. Хрумвало ли ти е/хрумвало ли ви е? Кога е лошо? Лошо е, когато оправданието е невярно. Добро е, пък, когато оправданието е вярно; обосновано. В случая, обективно и изхождайки от практиката, съм осъзнал, че повече няма да си губя времето с неща, които С ГОДИНИ (около 15 години) не са ми донесли очакваните резултати, а в по-голямата част са ми навредили (оставяйки ме беден и нуждаещ се). Всеки човек трябва да се учи от грешките си и да НЕ ги повтаря. А аз се уча даже от чуждите грешки, и не ги повтарям.


 "или че не желаеш"

 Желая това, което е разумно, полезно. Не планирам да стана на 50 години и още да съм някакъв идеалист, който заради толкова много пропиляно време (по форуми, чатове и пр. чужди обекти) сега е изпаднал до състояние на стари години да кара курсове (да бъде ученик едва ли не) и да търси работа. Всеки, който ми предлага (евентуално де, нищо лично) да си остана на стария път, значи че директно ми прави лошата услуга да ми казва, че трябва да продължа да бъда в това положение. А то ще е такова, докато наистина не работя повече по себе си и изоставя всякакви отнемащи-но-недаващи в замяна практики (дали ще е спорене с някой във Фейсбук за алкохола, дали ще е чат с някой 2 часа за жената на Пешо, която била от село - все е загуба на време и "садене в чужда нива, докато моята стои непосята", както се беше изразил един теолог образно).

 "и/или не можеш да ги схванеш и ги смесваш със свои представи"

 Да. Представите имат едно такова свойство да са "свои". Няма как да си представя това, което ти си представяш и обратно. А за схващането - тук вече е гносеологически проблем, сводим до разбирането. Сигурно знаеш какво е казал Хабермас за разбирането? (За тези, които са "Ама кой е пък този?" - https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрген_Хабермас - философ и социолог.)

"Примерно, че по някаква неведома логика си решил, че да слушаш глупости от Пешо до 3-4 сутринта за мен е практично, също е твоя работа."

 А това откъде-накъде пък е доказателство, че така съм решил? ::) Това е само един компонент от цялата ми теза (базиран на реален човек - един Ицо, 80-ти набор)... И го писах, по-конкретно, защото нали твоята теза беше, че Пешо щял да се откаже да пише във форума, ако се наложи. Та аз исках да кажа, че на такива Пешовци не им ща "нито меда, нито жилото", защото те много повече ОТНЕМАТ, отколкото ДАВАТ. Няма никаква реципрочност (дори приблизителна) в другаруването с такива хора. Та, да избягат от теб точно те си е като камък, който си носил на гръб много дълго, без да знаеш защо по дяволите носиш толкова тежък камък.
 
 За "моята работа" - тук съм вече съгласен. Аз просто се опитвам с тази тема да НАЛЕЯ АКЪЛ на хората, които прахосват време онлайн (а и не само) и някой ден ще се усетят, но сигурно ще е късно. Много пъти съм го повтарял - и в темата "Зов за бизнес, за да няма после зов за помощ" и в други теми, посветени на Фейсбука, и къде ли не. Сега, в по-друга форма, и на фона на наскоро случилите се неща, пак ми дойде музатата да ДАМ АКЪЛ и ДА СЕ ПОХВАЛЯ (да се почувствам горд), колко добре съм се осъзнал, че вече казвам "СТОП!" на всичко, което ми отнема от времето за по-сериозните и наистина важни неща в живота:
 - изкарване на повече дипломи, защото философията не ми върши работа
 - правене на колкото се може повече пари
 - почиване и намаляване на стоенето пред компютъра и заместването му с повече разходки и спорт.
 Това е човек да си знае интереса и да го следва! А вече, че някой очаквал да му чета 10 скриншота, а съм отказал - едва ли е проблем, ако с него сме си взаимополезни за други неща. Някоя, че очаквала, че ще съм 24/7 във Фейсбук и съм й казал, че не ми понася Фейса и да се научи да ползва мейла, чата или този сайт - също не мисля, че е проблем (ако оценява прямотата ми)... И така. Пък, ако някой/някоя реши да ме "отсвири", защото видиш ли нямам работа в момента и съм зает с курсове и търсене на работа (че иначе се очертава гладуване в стил "диета Мадуро"), вместо да му отделям (или да й отделям) ЧАСОВЕ на ден (и то без да има сериозна нужда) - това би показало само неадекватна емпатия и свръх-СЕБИЧНОСТ (егоизъм, ама неразумен егоизъм, за разлика от РАЗУМНИЯ ЕГОИЗЪМ на Щирнер), та въобще няма и да се кося за такива хора.
 А сега пък си лягам и утре-другиден, когато ми се отвори време, ще чета пак (и тогава, евентуално, ще видя и ЛС-тата, защото и в момента виждам, че има, но няма как да чета, защото трябва и да се спи в този живот, доколкото е възможно в моя случай, де...).

652
 And another one (another building, similar situation): . I like it. I want to have a papaya tree in front of me too. :) 8) :-*

653
Other languages / За фенерофилите
« on: February 09, 2019, 02:51:34 AM »
 Пет снимки: красив залез, красив полумесец и много, много фенери за всички фенерофили като мен :): в темата за годината на Прасето.

654
 And more:

 1. An amazing sunset: .
 2. An amazing moon (crescent) and lanterns: .
 3. More pretty lanterns: , , .
 So pretty!...

655
 Психологията е хубава наука. Едно време (2-ри или 3-ти курс), когато изучавах философия в СУ-то неизменно отделях внимание и на психологията - спорех със заклети философи (колеги), за които психологията не е наука и/или е нещо много по-нисше от философията, отделило се сравнително наскоро от нея (както и повечето науки, между другото). Четях доста психология и психопатология (вкл. психиатрия - от учебниците на родителите си и на дядо си - 2 поколения работещи в психиатрии). Имах няколко приятели-психолози по онова време.
 И до ден-днешен, когато отворя Уикипедията (а то е почти ежедневно, за да се образовам по случайна или неслучайна тема), попрочитам нещо психологично (например кой какъв експеримент провел). Та, да не казвам голяма дума, но съм нещо като почти 100% психолог, макар и самоук (в смисъл, че от толкова учене и четене и то с НЕПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС - това е психологически термин - за разлика от онези учили психологията насила, т. е. по ОПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС мога да се похваля със стабилни и почти системни знания по психология). Поради тази причина, основно, избрах и да се профилирам (като магистър) по "Философска антропология" - дисциплина, която освен философския поглед върху човека, включва огромни частни науки като - етология, психология, психопатология, невропсихология и прочие.
 Някои може да се комплексират и да завидят, но аз съм си прям и честен - малко са по-начетените от мен, особено в сферата на човекознанието (човекопознанието).
 Ето защо, щом като е станало дума, ще проявя внимание по-професионално и аз (пък и е файда за форума - 1-2 цента, ама кой ти ги дава?!)...
 1. Практичността. Това нещо сме го засягали най-вече в дисциплината "ЕТИКА" - например, ако някой не вярва, да погледне теории като прагматизъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Прагматизъм), утилитаризъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Утилитаризъм) и др., за да се убеди, че такова понятие като "практичност" (по-ученолюбивите философия) сме го "изяждали на закуска", както казва изразът. И, да си знаете, че като всяко понятие от този род, то е с РАЗЛИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ - за Яна практичността е едно, за Минтимер прагматично е друго, а за Съ-И и Ецуко - трето и четвърто. Няма единна концепция нито на лично ниво (Янко, Асан, Джим), нито на високо-философско (Тома Аквински, Ленин, Щирнер...)
 При мен нещата се мислят ОТВЪД практичността, а именно - на ниво "ПОЛЕЗНОСТ + СМИСЛЕНОСТ" В този смисъл, мога да избера нещо, което (по дефинициите на този или онзи) да не е практично, но пък да е смислено-и-полезно. Пример (от простите, да не се приема за изцяло-завършваща аналогия, нито за пълна традукция!): Днес ходих пеш. За много хора (особено тези с леките автомобили, за които е ужас да се качат в обществен транспорт; а и за някои, които ползват общественият транспорт, както и за малкото фенове на колоезденето вероятно) това е много непрактично: губиш време (вместо за 3 минути, ще стигнеш за 25 минути), изморително е (ходиш, вместо да седиш или поне да караш колело; изкачваш надлези, чакаш на светофари...) Да, НО, макар за тях това да е "непрактично", то за мен е ПОЛЕЗНО-И-СМИСЛЕНО. "Как така?!" чудят се сигурно някои от вас, които наистина ме четат и са стигнали до този момент, а не само претендират, че четат. Ами ето така:
 1) Изразходвам калории и си спестявам надебеляването (а оттам и проблеми със здравето, проблеми с привлекателността).
 2) Ходенето е полезно за здравето.
 3) Губя около 20 минути време, но пък спестявам 1 юан за транспорт (около 25 стотинки)!
  Е, сега разбирате ли как нещо дори и НЕПРАКТИЧНО, може да е СМИСЛЕНО и/или ПОЛЕЗНО? Това са просто различни нива, като ПОЛЕЗНОСТТА (И СМИСЛЕНОСТТА) в моята йерархия на ценностите заемат по-високото място.  8)
 2. Нормирането на практичността.
 Нормирането (нормата) е винаги било проблем от гледна точка на философията - КОЙ приема каква е нормата, КАК я приема, ЗАЩО я приема точно "такава", а не "онакава", има ли обективни критерии?... Много въпроси може да се задават, защо точно при ЕТИЧНИ и ПСИХОЛОГИЧНИ въпроси като тези гледните точки са най-различни и варират диаметрално според: изходни предпоставки, светоглед, културни особености и пр. на тези, които нормират.
 Конкретно, "практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен" е нещо, което е интуитивно (или почти интуитивно) - почти същото като това, че има "малки държави, средни държави и големи държави" или "отрицателните числа са по-малки от нула, нулата е равна на нула, а положителните числа са по-големи от нула".  ;D В този смисъл, едва ли някой ще оспори, че практичността или което и да е друго качество на човека е "свръх-, средно/нормално и хипо-/липсващо" - вземете ревността примерно - "Някои ревнуват много, дори може да убият от ревност. Други ревнуват умерено. Трети ревнуват малко или никак."; вземете трудолюбието - "Някои са работохолици, други са умерено работещи, трети ги гони мързелът". Така че нещо да се нормира линейно по този начин (две крайности и една среда) е интуитивно и логично.
 
 Нататък:
 "Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали."
 
 Аз съм сигурен, че тези критерии са толкова "обективни", че ако ги правят 10 различни психолога (от начало, без да си влияят, самостоятелно) в крайна сметка ще имаме 10 различни методики. А това, коя точно ще си изберем, че да класифицираме хората си е наш избор (или догматичен избор в стил "Решихме да ползваме тази, защото е по-Фройдистка." или "Мани го Фройд! Тази ще ползваме, че е по-Адлерианска, ние сме за Адлер!") Така става, защото за ПРАКТИЧНОСТТА няма единно мнение по света.
 
  "Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма."

 Напротив. Защо да е извън норма? А това, че отивам към 44 години и още нямам бизнес, даже без работа останах, нямам и достатъчно спестявания в банката за започване на нещо ДАЛИ Е В НОРМА? Ако питаш всички онези (баш практичните), които ще преценят такъв мъж като мен (с голяма доза основание) като "лузър", ще ти кажат, че съм наистина ИЗВЪН нормата, ама точно от такива глупости, с които съм се занимавал С ГОДИНИ (писане за без пари с часове, прекарване на цели нощи да мисля как да помагам за любовния проблем на приятел, който после даже не чете за моите проблеми, слушане до 3-4 сутринта оплаквания на друг приятел, който после даже се опита да ми задигне компютър и стигнахме до съдебен спор...) В същото време хората (които вече са успели сами, защото не всеки е с богати родители, късметлия от лотарията и пр.) не са си губили времето така и сега КЪДЕ СА ТЕ, КЪДЕ СЪМ АЗ!

 "Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици."
 
 То ясно, че е така, но нормирането не е лесна работа (ако държиш да е обективно; ако е догматично - лесно. Всеки може на базата на 5-6 критерия да бъде обявен за "вещер", "луд" и всичко.) За относителни и силно субективни понятия като ПРАКТИЧНОСТ не може да става и дума за обективно нормиране. Нещо подобно е като да се опитваш да нормираш ЩАСТИЕТО.
 
"Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем."
 
 Да, ама не.  ;D Няма да повярваш колко много хора съм ги пъдил (ама директно) и пак се връщат ли връщат! Всеки с късмета си, но определено поне на 1 човек трябва да си попадала, който е такава "лепка", че и да му викаш, и да го обиждаш и да го унижаваш, той/тя си знае, че иска да е с тебе и това е! Така че, не всички хора са еднакви (това и по друг повод сме го говорили - има различни ТЕМПЕРАМЕНТИ, които пък са основа за още по-различни ХАРАКТЕРИ). Да, някои ще бъдат изпъдени и никога няма да се върнат (какво облекчение!), но други въобще няма да се мръднат толкова лесно... а има и едни междинни групички такива, които се махат, ама ХОП, като пийне малко или като го зареже някой, или като се разболее нещо, ДАЖЕ И СЛЕД ГОДИНИ ДА Е, пак ще ти цъфне!
 Мен лично никога не ми е било да намирам приятели - винаги има готови да се сприятеляват. Моят проблем е обратния - нямам време за приятелства (особено в момента, защото и с няколкото приятели с които съм онлайн и офлайн губя страшно много полезно време за НАИСТИНА НЕОБХОДИМОТО В ТЕЖКИЯ МИ ЖИВОТ НА ТОЗИ ЕТАП). А и, все пак, всички знаем, че има хора по-затворени, по-интровертни, които почти нямат нужда от толкова приятелства - стига им и самички (или с 1 любим човек и 1-2 познати) да се чувстват ПРЕКРАСНО. Ако човек емпатира по тази линия ще го разбере - за някой може да е ад да е сам, но за друг това е блаженство! По същия начин по който за някой в дискотеката е супер-приятно и весело, а за друг е задушно, гнусно и стресиращо. Не за всеки е възможно вживяването и разбирането, но ако опитате, то ще видите, че е поне донякъде постижимо.

"Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне."

 Възможно е. Само че, както е доказала практиката, ако човек разчита само на Пешовци да му четат и пишат по форумите, доникъде няма да стигнат тези форуми. Без една "критична маса" от СТОТИЦИ потребители (четящи поне), всеки сайт е обречен.
 От друга страна, притегляш на везните "Аз да пиша ли за този дето вее гората, че на Пешо да му е хубаво?" или "Аз да си чета ли за изпита?"... Защото по-натам Пешовци много, ама като не се дипломираш, Пешо няма да дойде и да ти каже "Аз съм готов да те спонсорирам за един бизнес, защото си много готин човек!" (Говорим за болшинството Пешовци /като обобщение за "приятели", някой да не си помисли, че сме нарочили хората с името Петър. Аз нямам нищо против, даже 2-ма от главните ми герои в последния роман са Пешовци/, разбира се. Някои, единици, може да се окажат супер-полезни и да подадат ръка, но нали не говорим за изключения.)

 3. "Почват увредите на психиката."   ;D Разсмях се. Наистина се усмихнах физически и се размях в себе си. Почват увреди на психиката ТОЧНО АКО нон-стоп Пешовци ти досаждат - натоварват те (примерно като онзи, който ми се обаждаше да ми говори за проблемите си до 3-4 сутринта понякога), губят ти времето (даже и да не е умишелено - днес като 5 човека ти пишат макар и малко и се наложи поне по 40 минутки да им отделиш за отговор - ето ти над ТРИ ЧАСА време отишло - а то трябва и да се работи, трябва и да се спи, трябва и да се почива/релаксира... Само 5 човека са в състояние толкова ДА ТИ СЪКРАТЯТ ВРЕМЕТО ЗА ПОЧИВКА, че наистина да почнеш да "изперкваш" - казано с по-научен термин - да се невротизираш)... Да не говорим за разни още по-тежки случаи (също са се случвали) - на Нова година да ме вика да ходя с него в заведение, че имало един да не го бие! Е, това дори на Нова година да не можеш да си при семейството си (тогава имах още живи баба и дядо), а да ходиш да го играеш бодигард, не вреди ли на психиката?!
 Така че, всеки сам да си преценява как се чувства по-добре и кое наистина му вреди, включително на психиката. (А и да не забравяме, че НАУЧНО Е ДОКАЗАНО - всяка психика си има ИНДИВИДУАЛЕН ПРАГ на натоварване - например за някой смъртта на близък човек може да отключи депресия, а за друг да е просто леко неприятна новина, за която да е забравил след 48 часа!) Така че едно такова слагане на всичките психики "под общ знаменател" не е полезно (за истината).

"Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности."

 О-о-о, ама сигурно! Особено като гледам "Пешовците", които имах късмета да ми се разкарат от главата какво "развитие в интелектуален план" и какви "възможности" проявяват! Примерно един такъв "Пешо" основното му (не мръдна през годините!) е да говори за спорт (много е важно кой колко гола вкарал, кой кога ще има среща и кой треньор къде сменили), да пуска вицове (които и сам може да си намериш, ако искаш), да се оплаква от жените (на времена стига до мизогиния), защото той толкова супер, пък те - "глупачки, които не знаят кого да харесват"!... ВМЕСТО ТОВА, аз си чета примерно Димитри Иванов (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитри_Иванов) и смея да твърдя, че от този журналист и преводач съм научил и добил знания в интелектуален план, които ако бях чакал да ги получа от спортомана-вицофил-вечен ерген, за който споменах, щях да стана на 38128631316 години и още да не съм ги получил!  :)

"Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т."
 
 Това не е вярно! Гледна точка може да се изгради ПО МНОГО И РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ (НАЧИНИ). Нима, например, ако прочетеш мненията на 5 авторитета по дадена тема, няма да ти помогне да си изградиш по-добре гледната точка, отколкото ако спориш с Пешо по темата, по която той нищо не знае или е прочел една книга и се мисли за капацитет вече по въпроса?!
 Всъщност аз бих се замислил за степента на умност у някой, ако само чака да си изгражда гледни точки при спорове. Гледни точки (ако още не са изградени, особено у висшист и постоянно четящ човек) се изграждат правилно с ЧЕТЕНЕ и УЧЕНЕ на АВТОРИТЕТНИ ИЗТОЧНИЦИ, а не в СЛУЧАЙНИ СПОРОВЕ с този или онзи. Нещо повече - споровете може да са "помощно средство", но в никакъв начин ИЗТОЧНИК на формиране на гледни точки! Защото, ако попаднеш на някой по-убедителен (но недочел), може да ти изгради НЕВЯРНА гледна точка! Пълно е с такива "знаещи" хора, които успяват да убедят дори сравнително-учени в ЗОДИИ, "ДОКАЗАН" ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и какво още се сетите. Дори някои РЕЛИГИОЗНИ успяват да убедят УЧЕНИ да вярват в Бог! И то след СПОРОВЕ!... Така че - по-внимателно със споровете и не надценявайте тази тяхна ПОТЕНЦИАЛНА (но НЕ-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!) страна да са полезни за формиране на гледни точки.

 "Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс."

 Ми зависи от КУРСА! Ако курсът се позовава на АВТОРИТЕТИ (а не само на Пешовци), много ясно, че е 100 пъти по-полезен за доизграждане на нещо, отколкото Пешо или Пешка, дето решили, че тяхната гледна точка е правилната и ще ти спорят с МЕСЕЦИ за неща, които после даже няма да ти донесат нито възможност за работа (за разлика от курсовете), нито за спокойствието ти (точно на теб ли да казвам, че колкото повече спориш с някой, толкова повече се повишава шансът да се изпокарате и то жестоко?)
 За четенето - това reductio ad absurdum (https://en.wikipedia.org/wiki/Reductio_ad_absurdum) е понятно, но лично аз не го приемам за удачно, защото повечето интелигентни хора (дотолкова интелигентни, че поне да схващат кога и колко има смисъл и полза от спорове + да осъзнават приоритетите в живота си правилно) едва ли ще са нечетящи или еднокнижници. (А в четенето също трябва да има много МЯРА - колко четеш, какво четеш, защото не всяко четене е ценност. Например, ако някой чете дебела книга с лъжи по астрология не е по-добре от друг, който предпочита да не чете тази книга, а да се образова с 1 научно-популярен филм по астрономия).
 
"Спира умението да се чувства."

 То това умение си е първо достатъчно вродено (някои са си чувствителни по природа). При някои чувствителността е дори до степен на сензитивност (прекалена) или патологична (например хистеричната такава).
 Смятам, че умението да се чувства може да се развива по много начини - например като гледаш любовен филм с интерес или четеш нещо чувствено. Откъде-накъде точно в споровете ще е рога на изобилието за умението да се чувства?! Даже, като погледнеш по-навътре, чувстването е свързано с дясното полъкълно, а споренето с лявото полукълбо. Няма кой знае каква връзка и, ако някой се надява да се развива като чувства в спорове - да не се надява много. Чувствата се развиват и то повече по други начини. (Друг е въпросът, че на по-безчувствените хора им е доста по-добре, защото са по-защитени от развитие на депресии и дори на соматични проблеми, които засягат много чувствителните.)

"Ама после Пешо ще върне жеста."

 Има едно за такива случаи - "Надай се, Пено!"  ;D Предвид, че повечето хора са егоистични (някои дори егоцентрични), връщат по-малко, отколкото получават (а някои даже не намират и за нужно да връщат). Това си е наследено и от животните, еволюционно. Разбира се, има и алтруисти, има даващи, но като процентно изражение са доста по-малко. Аз съм се НАПАТИЛ ДОСТАТЪЧНО от Пешовци-егоисти, Пешовци-егоцентрици и Пешовци-лицемери (едно ти говори, ама си прави съвсем различни сметки подмолно), та вероятността "Ще..." (Пешо ще върне...) ми е нисичка в очакванията. Абе, хората ЕДНА КНИГА вземат да четат и после "забравят" да ти я върнат... това трябва да говори достатъчно за връщането. То, ако беше така, нямаше да имаме "Златно правило" на този свят - а светът ни - от най-малкото ниво (вируси и бактерии) до най-голямото (геополитиката) показва ЕГОИСТИЧНОСТ.

"Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш."

 Несподеленост?! :o Това за кой век? Ако е за 20-ти, когато самотниците можеха да споделят само по предавания за запознанства по телевизията или в някой вестник - да, така е. Ама в днешно време?! Че то сега даже ОБРАТНИЯ ПРОБЛЕМ ГО ИМА - споделиш нещо в Нет-а и после не знаеш дали не е трябвало да си мълчиш, като почнат да го ползват срещу тебе!  ;D ;D ;D
 Фалш? Живот във фалш? И това, защото го няма Пешо да ти надува главата в 4 през нощта, да те вика да го охраняваш на Нова година или другия да ти мрънка да му пишеш стихотворение, че той не може, за гаджето, а после да ти надуе главата как тя искала да излиза насаме с неговия приятел, а той не давал и пр., та се скарали иииииии... "Моля ти се да ми направиш план как да се сдобрим!", след което аз не спя цяла нощ да правя плана (А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ХОРА СА ПРАВИЛИ БИЗНЕС С ОБУВКИ, ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ И СЕГА КЪДЕ СА ТЕ, А КЪДЕ СЪМ АЗ, А?)... Айде, нека ми е "фалш", ама с достатъчно:

- време за учене
- време за спорт
- време за четене и гледане на полезни неща
- време за изкарване на някакви пари (дали с частни уроци, дали с онлайн майкроджоб, но ПАРИ!!!)

 Ей тъй, на! Пък нека да ми е "зле". ;D

 "В бонус точно така се "убива" умението да се споделя."

 Е, виж, да ти кажа честно, 1000 пъти съм съжалявал, че нещо съм споделил и НИКОГА, че нещо не съм споделил! Това - споделянето - дори някои познати са го критикували ЯРОСТНО. Примерно "Защо споделяш това, вместо да го пазиш в тайна, че да не се притеснява за теб баща ти?!" Демек, за тях ТАЕНЕТО (пазенето в тайна) е по-ценно, защото "не натоварваш хората". Въпрос на ЦЕННОСТИ (субективна работа). А аз споделям, дори ми е на времена наистина съвестно, защото:

а) губя времето на хората с моите неща (които в някои случаи НЕ СА ИМ ПОЛЕЗНИ).
б) не знам кой кога ще "превърти" и ще ме изклюкари за всичко, което съм споделял (ама поне не ми пука вече, защото съм се зарекъл да съм искрен, ЧЕ ДА СИ ПЕСТЯ ПАК ВРЕМЕТО!)

"А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото."

 Да, ама това не предполага приятелства с Пешовци. Един човек, който води интровертен, затворен начин на живот, ако има стабилна работа (поне) може супер да си се справя (айде, нека е "обществото", макар че обикновено става дума за МИКРООБЩЕСТВО - примерно влиза в комуникация и зависимост от не повече от 15 човека - къде го "обществото"? Да не говорим, че за някои социолози такова нещо като "общество" точно няма - всичко е "индивид до индивида" - нещо като "природа" като понятие - общо понятие)...


 "Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено."
 
 Да, но всеки разумен интроверт, трябва да си прецени КОЯ допирна точка е най-добрата за него/нея. Когато някоя допирна точка ти е ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ (например губи ти ценно време, през което може да свършиш много по-добри неща за себе си - пак казвам: ДОКАТО АЗ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ ДА ПОМАГАМ НА ПРИЯТЕЛИ ДА ИМ ПИША СТИХОВЕ И ДА ИМ ПРАВЯ ПЛАНОВЕ ЗА СДОБРЯВАНЕ С ГАДЖЕТА, ЕДИН ЧОВЕК Е ПРАВИЛ БИЗНЕС С ОБУВКИ! И сега човекът има толкова развит бизнес, че може да ни "купи и продаде" всичките тук 100 пъти. Да! Докато ние се чудим как ще вържем двата края, той се чуди какъв нов бизнес да закупи!)
 

"Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо."

 А непрактичния? Той, докато си е губил времето с други, безполезни и дори ВРЕДЯЩИ МУ Пешовци, дали въобще ще доживее до времето, когато "животът свършва от СТАРОСТ" или ще си умре, защото даже не може да си плати болничното обслужване? Или просто, защото от стреса заради Пешовците (заради които дори не си е доспивал и се е натоварвал) го е лепнала някоя НЕЛЕЧИМА болест?
 В същото време свръх- или несвръх- практичните хора и голями къщи са построили, и почивки по екзотични места правят, и качествена храна ядат (а не преоценена или евтина като мен в повечето случаи)... Та като сложиш "на везните" и цялата "романтична представа" за света отива на кино.


"Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве."

 Такава дефиниция на практичното му противоречи понятийно. Ако бавозовото е УДОВОЛСТВИЕТО, значи тук не става дума за практичност, а за хедонизъм (наслаждение в живота). Практичното (семантично) включва поне малко ПРАКСИС, РЕЗУЛТАТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ... Удоволствието, само по себе си и в различни форми, може да бъде тотално непрактично - удоволствие заради самото удоволствие. Пример: слушаш любима песен. Чисто удоволствие, незадължително свързано с каквато и да е практичност (дори може да се окаже непрактично в някои ситуации).

 "Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите."

 Отговорността, обаче, задължителна ли е, когато другата страна не е отговорна? Златното правило, нещо?

"Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност."

 АМА НЕ ВИНАГИ! Да, някои безотговорни си навличат проблеми. Оказва се, че е било по-добре да са отговорни, отколкото да са безотговорни. Но за други точно безотговорността е път към ПРАКТИЧНОТО (разбирай - УСПЕШНО) съществуване. Не подкрепям такива хора, но отчитам онтологично (с хладен ум), че ПРОСТО ГИ ИМА: жена се омъжва за богат мъж по сметка, после го зарязва безотговорно и (според законите на държавата, а има доста такива) му взема половината (или голяма част) от капитала! Ужасна жена, безотговорна, но... в крайна сметка - практична, прагматична, утилитаристична, "успешна" (както ще кажат доста хора). Мога до утре да давам примери с комбинацията "безотговорно-но-практично". Просто няма зависимост, че всяко отговорно поведение е практично и обратно.
 За мен лично отговорността е проста: държа си на обещанията (надеждност), казвам си нещата в очите (откровеност), грижа се (НАЙ-ПОСЛЕ!) за себе си (а не да поставям все този и онзи пред себе си)... Това е. Все някога трябваше да се осъзная, че с толкова безплатно пълнене на сайтове на други, с толкова заделяне на време за проблемите на други, с толкова усилия в не-бизнес насоки, някой ден ще дойде време да се кая! И ето ги - дните дойдоха! Покайвам се за глупостта си и вече си действам по-мъдро (а това, че на някои няма да им хареса, че искам да се грижа ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ и, че ИСКАМ ДА НЕ СЪМ БЕДЕН + ИСКАМ ДА НЕ ГУБЯ ВРЕМЕ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ... ами това е нормално. Един психолог беше казал нещо умно: "Няма как да се харесаш на всички.", а аз добавям, че дори НЕ Е НЕОБХОДИМО да бъдеш харесван от всички.)

656
Other languages / Re: Тема за бизнес
« on: February 08, 2019, 09:47:29 PM »
 Моментът е ТОЧНО преди да се започне. Защото живеем в динамични условия (локални и глобални) и бизнес-план направен например преди 3 месеца само, може да се окаже остарял (неадекватен), а това е много опасно за бизнеса.
 Ще поясня за по-простичките и/или за по-необразованите в икономиката и бизнеса:
 Когато си правил плана преди няколко месеца може да е имало едни по-ниски цени на вода, ток... може наемите да са били също по-евтини... може дори законите да са били по-различни. За няколкото месеца, ако вече са гласувани нови закони (за които не си чувал, защото на повечето хора не им е интресно да четат такава "скучна материя" като закони), ако са скочили цените на дори само 2-3 неща от плануваните (а то не са само 2-3), то "сметката излиза без кръчмар", т. е. става "крива сметка" или "неадекватен бизнес план".
 Та, според мен, колкото по-пресен (сегашен, актуален) е даден план (не само бизнес такъв, а въобще план), толкова по-добре.
 А другото, което трябва да се има предвид, е че дори и най-добрите планове може да НЕ сработят, защото животът е много сложен и динамичен и трудно може да се планува перфектно. "Неизвестните" и "променливите" си казват думата.

657

Как се осъзнах да пестя времето си онлайн и защо е добре това


  Драсвам набързо една статийка по тема, която е много важна - да не губим време (и конкретно - да не го прахосваме, когато сме в интернет).
 Някои хора поначало, ако са в интернет (онлайн) на 100% си губят времето. Напълно загубено време, според дефиницията ми е например писането на мнения в чужди (несвои) сайтове - напр. във Фейсубука (който в последните години е най-полулярен сред масата потребители по света). Губиш часове там да пишеш, като в същото време пишейки:
 - нито печелиш пари
 - нито спортуваш
 - нито научаваш нещо.
 Предвид, че времето е добре да се използва за тези 3 ценности - богатство, здраве и ум (пари, спорт, учене), а нито една от тях не се добива при хвърляне на безплатен труд в писане за чуждия сайт, то изводът е пределно ясен.
 Може да се дават и други примери, с други сайтове - например геймърски (с игри), където играчите просто правят трафик на сайта, а в замяна не получават нещо съществено (удоволствието от играта е спорно, предвид че може да доведе до психическо пристрастяване, увредени очи и здраве от прекалено застояване пред компютъра, независимо от какъв вид е и т. н.) Тук можем да изключим хората (геймърите/играчите), които правят пари от играенето на игри по един или друг начин (вземат награди от първенства, продават и препродават различни виртуални игрови елементи и разни други начини вероятно - тема, в която не съм се задълбочавал, защото не използвам интернет за играене на игри поначало).
 

Няколко отговора (съвета), които съм давал на по-близки и по-далечни хора


 В самото начало, когато започнах да използвам интернет (1999 година) го използвах за учене (на китайски език, на алтаистика, на изтокознание по принцип), комуникация (чатове и мейли), четене на новини... В един момент обаче допуснах грешката да пропиша в чужди сайтове (защото тогава бях незапознат с това колко лесно е човек да си направи собствен сайт). Още съжалявам за изписаните от мен тонове съдържание за чужди сайтове, които не са ми донесли и 1 стотинка (изключвам случаите, когато на 2 пъти ми платиха за статии). Не само съм изписал за други толкова много съдържание (безплатно), носейки им на тях полза (пари и/или популярност), но и САМ СЪМ СИ ГУБИЛ ВРЕМЕ, което съм можел да оползотворя в нещо много по-полезно: я курс (сертификат/диплома), я спорт, я просто учене на чужд полезен език...

Времето се губи много лесно онлайн


 Времето се губи много лесно, когато си в интернет. Дори и да си се отказал вече да пишеш безплатно за други сайтове, то пак има РАЗЛИЧНИ ОПАСНОСТИ от губене на време. Една от тях е в чатовете, имейлите, личните съобщения (въобще комуникацията) с познати, приятели, роднини, КОГАТО те започват да те занимават с неща, които с нищо не спомагат за твоето добруване (а, както казах, то може да се определи по тези 3 критерия: дали тези хора спомагат да станеш по-богат, дали тези хора спомагат да станеш по-здрав, дали тези хора спомагат да станеш по-знаещ. Обръщам внимание, че всяка нова информация може да се счита за допълнително знание, но СТЕПЕНТА НА ПОЛЕЗНОСТ е различна. Има разлика между това да знаеш какво е изследвал математикът Гаус и между това да знаеш, че Пешо казал, че животът му в България е тежък оня ден; има разлика между това да научиш 10 нови думи на чуждия език, с който се налага да работиш и това да научиш, че Цено има нова приятелка.
 Сега следват примери (скорошни), в които съм обяснявал (по-простичко и разговорно) на хора, които (вероятно без да искат, неумишлено) са опитвали да губим време:

 1) До един човек, който все ме вика да пиша в някакъв си там форум, просто защото преди време ме помни от неосъзнатите ми години как съм пишел като ненормален в един от големите български форуми за без пари и в огромни количества. Писах му така:

 "Аз отдавна осъзнах, че писането по чужди форуми само пълни гушките на притежателите им, а ние си губим ценно време и енергия. МАЙ ТОЧНО ТИ МИ НАЛЯ ПОЛЕЗЕН АКЪЛ на времето - "Ако цялата тази енергия я влагаше не по форуми, а в бизнес, досега да си направил състояние!" Не знам дали ти или някой друг, но това ми повлия ПОЛОЖИТЕЛНО! И ето ме вече порастнал и осъзнат. :)..."

 Преди няколко дни с близка приятелка се завлякохме в километрични обсъждания на две теми ("смъртното наказание" и "алкохола", т. е. "за" или "против" смъртно наказание и доколко е вреден алкохолът; разлики между умерена употреба на алкохол и алкохолизъм) - все теми, които всеки интелигентен и отговорен човек трябва да е проучил и да си е изградил мнение по тях, но които и 5 години да ги обсъждаш няма да ти донесат много полза в живота (нито ще станеш по-богат, нито ще станеш по-красив, нито ще станеш по-силен... най-много да научиш някой допълнителен детайл по тези теми в безкрайното им обсъждане, но ако вече имаш достатъчната база, по-добре да си използваш мозъка да учиш по други теми, други детайли, защото не всичко в живота ни е "наказанията" и "алкохола").
 Та, ето и какво писах преди дни (с много съкращения): Пак доста си изписала по темите. Ще прочета набързо, но няма да се обяснявам повече...
... е, няма начин да говоря повече ама никакъв!..., а и защото НЕ Е ВАЖНО какво АЗ или ТИ си мислим по нещо, което не зависи от нас... НЕ Е ВАЖНО, защото нито аз ще ти променя мнението, нито ти моето по въпроса...
 Та, както и обещах - нищо повече няма да говоря по темите, защото хем няма напредък (нито ти приемаш, нито аз доводите поради колосални културни и методологични различия, а и, както забелязвам - светогледни в много отношения), хем губим време за нещо излишно, а ти (и особено аз) не сме в позицията да си позволиме лукса да спорим по теми, които не само не ни правят по-успешни, по-богати, по-спокойни в живота, а напротив - черпят ни ценен ресурс! Не го приемай като "аз го оборих, той бяга победен" - напротив, оставам с точно обратното убеждение, но просто не искам да стана на 50 години и да повтарям стари грешки - безкрайни онлайн спорове (преди и по 10 часа съм прекарвал в спорове с разни религиозни, синофоби, вегани, привърженици на "всички учени са подкупени и не вярвам на науката, сам зная всичко", автохтонни привърженици "прабългаристи" и всякакви.) И КАКВО ПОСТИГНАХ? Ако всичкото това време го бях вложил в изкарване на пари и/или курсове поне и/или спорт - съвсем друго нещо. Та, просто няма смисъл. Ето - преди малко си взех първия изпит с 74% успеваемост! Това е успех, а не да чета и да пиша по въпроси, които отдавна съм ги премислил и инкорпорирал в светоглед и опит, и просто да си говорим безкрайно. Не бива. /Е, ако беше поне публично във форума, за някой цент, който никога не е излишен - да! Не ме разбирай погрешно - там пиша НА КИЛО пред душковците, за да им удовлетворявам потребността от контактуване И ДА НАБИРА ФОРУМЪТ ПОВЕЧЕ СЪДЪРЖАНИЕ, ЧЕ ДА ИМА ПАРИ - нещото, заради което сега съм НА РЪБА! Но, в частен разговор, който само ние си го четем и който не влиза в приходите от Адсенса - няма смисъл да въртим едно и също и то по почти абстрактни теми, които не ни засягат (поне засега) пряко./
 Отивам да гледам Новогодишната програма и да си чета за другия изпит. Наистина не искам да се занимавам (дори в почивките) с неща от които няма и 1% полза за подобряване на незавидното ми положение. Съветвам и останалите - всеки да прави само полезни неща за себе си, че иначе - от никой и от никъде не идва!
 Поздрави и късмет през Новата свинска година! (Тук свинете ги имат за "мили" и "сладки", "красивички" животни. Само казвам. Аз също никога не съм се гнусял много от прасето, освен ако не е в кочина окаляно, де... Просто отбелязвам.) Лека вечер! Когато ти се пише - пиши за каквото ти се пише (даже и по тези 2 теми, но ти казвам, че им "слагам ключ" от моя страна и повче от пасивен читател от моя страна няма да има.)

 И ето последен, трети пример - това е с приятелят, с който най-редовно се чуваме, защото сме почти постоянно в Кюкю-чата. Вчера човекът ми праща някакви скриншотове и предварително си казва
Quote
ама е дълго, само малко снимам
И аз очаквам два, най-много три скриншота, които да прочета за около 5 минути, след това, примерно още 5 до 10 минути да обсъдим нещата конструктивно и после всеки да си продължи да си гледа работата (а ние имаме много по-важни работи от коментиране на такива неща). И като скролнах надолу - малееееееееееееееее, 10 (словом - "десет"!) скриншота! Останах като хипнотизиран!  ;D ;D ;D Та му писах така: Леле-мале! На това казваш "малко"?! То вярно, че аз не се плаша от дълги текстове, защото дори Кант съм чел, но... да чета на някакъв батка оплакванията - не. Виж какво чета:  (приложих 1 скриншот от курса по мениджмънт (изцяло на английски език е курсът), който карам в момента) - това е по-трудно, но поне дава шанс за документче, че знам за какво губя време. А тоя да седна да го чета - за какво? Едно време малко ли съм чел Г. и кой ли не. И какво получих/-ме от това? Нищо. Сега даже към границата на гладуването скоро може да стигнем, заради липса на работа. И от какво? От ей-такива БЕЗПОЛЕЗНИ губения на време (барабар с поначало лошия късмет...) ...

 Той рече:
Quote
така е, уви

приемам критиката
А аз добавих, че "Препоръка, не е критика. Все пак не си ми направил нищо лошо.

Просто ме зашемети това количество - този на графоман ми замяза... (И много се лъже, че някой ще го чете. Повечето хора на 2-та страница се отказват.)

Едно време сме си говорили - колкото по-лаконично (кратко), толкова повече шанс някой да обърне внимание. Дългите текстове са непривлекателни (за мнозинството).
"

 Накрая - ВАЖНО: Тези мои прозрения и съвети са доста актуални и полезни за по-бедните хора и за средната класа, които наистина могат да подобрят поне мъничко живота си, ако не го прахосват за безполезни разговори и за работене безплатно на други хора онлайн по един или друг начин. Богатите и свръхбогатите, може да си позволят и такива луксове (даряване безплатно на съдържание на несвои, на конкурентни сайтове; безконечно четене на клюки; безконечно чатене и обсъждане на всякакви теми), НО ВЪПРЕКИ ТОВА, ако има богат човек, който чете това и се вслушва в моите съвети - съветвам го (съветвам я) да НЕ допуска тези грешки. Когато си богат, имаш още повече възможности за полезни и интерсни неща от бедните и средните: използвай времето да отидеш на изложба, музей, екскурзия до нови (и безопасни!) места, спортувай качествено, отдели време на хората, които обичаш, запознай се с някой автор/теория, за които никога не си чувал по-рано... Все неща, които ще ти дадат много повече полза и смисъл, отколкото споменатите губения на време онлайн.
 

658
Other topics / A blouse with saying
« on: February 08, 2019, 02:25:58 AM »

A white blouse with saying

And another non-T-shirt photo -- a white blouse with saying:
Quote
THIS IS WHO I AM. NOBODY SAID YOU HAD TO LIKE IT.
(I think this is the right meaning, not as the typo shows "ID".  :) )

659
 256. Относно "как да живеем без вяра в смисъла на човечеството?" по повод на сходствата на творчеството при човекоподобните маймуни и човека.
  Ето това е друг въпрос вече.
 1. Аз не съм го прозрял това. То е прозряно отдавна в редица Източни философии, които, за щастие не са имали еврейско-римската идейност, че "Ние сме най, нашият Бог прилича на нас (т.е. ние на него) и е също Най, останалите твари са съвсем друго тесто, а, който не ни вярва ще го убием!" /Особено се отнася до фанатизираните привърженици на всякакви семитски (авраамически) религии, а и не само тях./
  Прото-италианците /праиталианците/, както аз ги наричам, от рода на Марко Поло описват с ГОЛЯМО УЧУДВАНЕ как в столицата на най-голямата държава съществувала някога - Монголската империя, една до друга имало и църква, и джамия...Тоест религиозната толерантност, както и чувството за изначалност с природата (даоизма, например) на Запад идват доста по-късно, та Юдео-Романската парадигматичност, която и на тебе влияе опосредствено, си стои като атавизъм, особено при философите. (Просто те са тези, които най-много се влияят от историята на тяхната си наука. Примерно един лекар не учи подробно история на медицината и оперира главно с една-и-съвременна парадигма. Няма да тръгне да се взира в Хипократ, Авицена и пр. предшественици. Докато, примерно, дори и модерен човек като нас, ако е философ, може да изпадне до нивото на авторитета си, пък било то и някой от Патристиката и тогава вече имаме типичен пример на обскурантизъм, макар и незадължително.)
2. Конрад Лоренц, Нико Тинберген и Карл Фриш. Тези тримата (с Нобелова награда) са прозрели толкова много за човешката природа, посредством роднините на човека, че като събереш на един куп всички спекулации (в положителния смисъл на думата) за човешката природа на, да речем, екзистенциалистите, да не говорим за християнските философи, няма да има същото качествено и РАБОТЕЩО познание за човека.
3. Ти вярваш в положен, изначален смисъл в човечеството?! :/  Wow! /Уау! (Леле!)/... Такъв няма, освен ако не си привърженик на неща от сорта на есхатологични вярвания, креационистки теории и пр., които са ти под нивото. Много под.
Смисълът се СЪЗДАВА от човека, няма го изначално положен. Самият живот е безсмислен, случаен. В противен случай щеше да го има по необходимост из цялата Вселена, а и смисълът му щеше да е недвусмислено осезаем. Според съвременната научно-материалистическа картина на света човешкото съществуване може да има всякакъв смисъл (ама създаден-вторично), освен това има БЪДЕЩИ СЦЕНАРИИ КАКТО СЛЕДВА:
3.1. Всичко ще си остане в рамките на сегашното положение.
3.2. Човечеството ще изчезне и на Земята, ако се запази живот, ще е доста по-различен като видове от сега познатите ни. Примерно пингвините могат да се превърнат в гигантски моржо-подобни същества, дребните гризачи да еволюират като големи копитни, а някой друг вид - дори октоподите - да стане (станат) разумния властелин на планетата.
3.3. Човекът е в момента на ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП В ЕВОЛЮЦИЯТА СИ. В бъдеще ще еволюира допълнително и ще става по-малко емоционален, по-логичен, с по-голям мозък, по-малки челюсти...
  Всичко това е едно диалектико-материалистическо прогнозиране, еволюционно-генетическо и... в нито един сценарий няма да срещнеш смисъл като даденост. Тоест мъдрият учен не се главоболи с неправилен въпрос "ЗАЩО?", а гледа да отговори на "КАК?", като става дума за Вселена, живот и пр.

 257. Относно аналогия за празното множество и нулата:   Нулата е "ПАТЕРИЦА" /в смисъл - помощно средство/, която въобще не е наложителна в някои системи на броене. Примерно 10 на римски се пише "X", на китайски се пише "十" (не знам дали ви се изобразява на вашите монитори, ако не ви е китаизиран софтуеъра, та ще кажа, че изглежда като християнски, класически кръст). В Европейската математика нулата навлиза по-късно, от Индия, посредством арабите.
Значи мерси за отговора - от него разбирам, че това несъществуващо, невъзможно нещо има роля/полза. Обаче на фона на нулата, наистина го намирам за неизразяващо каквото и да било и за фалшиво словосъчетание. Хем "празно", ама хем пък и "много" /множествено/. Много празно. Или много празнини. Като събереш много празни или всички празни неща, пак е празно : 0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0+0 = 0
 Mерси, все пак, защото, ако не си ти няма да ми се доизясняват нещата и да ми изкристализирват позициите! Наистина исках да чуя първо твоето мнение, красиво, голямо момиче! :) /Понятието е много противоречиво - "множество" предполага неща да се съдържат в него или да се имат предвид, групирани, в него. А като е "празно", "пусто" нещо, то е пустота, празнота, нула, нищо и не е дори 0,5 (не е дори половинка), а камо ли множество./
 Бате Ники ще се произнесе ли и той по темата, ако чете тука? Интересно ми е да видя дали той намира конструкта "ПРАЗНО МНОЖЕСТВО" за удачен, полезен, смислен, възможен и каквото му хрумне като понятие? (Ще се радвам и на мненията на другите!)

 258. "Държах се като теб и отговарях като теб. Ти ме питаше едно или пишеше едно, аз забивах съвсем накъдето ми скимне."

  Но аз никога не съм се държал така, напротив - винаги пунктуално цитирам и се изказвам. Ти си подражавала (ужким) на някакъв изкривен образ на моята пнктуалност, в резултат на което се получава неадекватност, която е разбираема само на фона на откровението ти, че напоследък прекаляваш с алкохолните напитки.

"Купон си е, ама май в последния ти пост усещам леко раздразнение"
 
 Заради изгубения труд, че се налага да пиша едно и също. Вярно е, че сега като си видяла на трезво грешките, които си допуснала в нетрезво състояние, ще се опиташ да се измъкнеш с умишленост и пр., но не вярвам да ти е вътрешно за дълго време, все пак ти си тук, за да се веселиш главно.

  Ако ли пък приемем за чиста монета твоя вариант, въпреки свидетелствата на емоционалния тон и противоречивостта, които отправят към пийването, и приемем, че си се преструвала, хич не е добре да го правиш в темите на други хора, ползвайки ги за пясъчник.
Правя ти другарска критика, граничеща с порицание и отивам да чета за имагинерната единица.

 259. Не се обиждай толкова лесно, аз се напивам от доста по-малко, ако това ще те успокои. /Защото не употребявам спиртни напитки с висок градус. А и нямам намерение да привиквам към алкохол в големи количества. Неумереното пиене е бич и проблем за човечеството./
Благодаря за поздравите, но въпросният сайт е вече със забранен достъп в КНР, та няма как да ги слушам. /Не помня за кой сайт става дума, но може би за Ютюб./
Иначе да приемем, че вече говориш отговорно - каква ти е позицията по темата?

 260. Благодарим за представянето на събитието! /По тема за Цеко Торбов./

 261. Най-първом да кажа, че се надявам, когато и каквото да напиша по повод твоите, полезни за мен и за всички, съждения да не се засягаш. В случай, че се засегнеш съм съгласен да ме псуваш, макар че си спомням, че беше един от малкото хора, които даже и много ядосани по-скоро ще теглят един пердах на дразнителя, но няма да се държат некултурно и да псуват. (Това е добросъвестен комплимент от моя гледна точка.) :)
По подтемите, които засегна(-хме) тук:
(Предварително уточнявам, че съм се изградил като пунктуалист и буквалист, в донякъде позитивистичен смисъл, което мисля за полезно, доколкото на различни нива точно така се разсъждава и се определят съдбите на хората. Отделно един такъв хирургически подход ни дава доста повече, отколкото би ни отнело, защото се изчистват нещата и се разчиства пътя за по-ясна, отчетлива, ПРОВЕРЯЕМА философия, а и наука.)
1. "Далай, ти съвсем безмилостно използваш объркването, до което ни довеждат твоите проникновения, и нанасяш последователно, като истински "ленинист" :), "удар" след удар" по падналия безпомощен "враг" :lol: "
   Както ти си казал в една Хегелианска традиция (онова за давещия се и делото му, доколкото е наистина на Хегел казване; не съм се задълбочавал), това дали ще се убеди или не някой е, на първо място, негово собствено дело. И тука така - аз откъде да знам, че си се объркал? :)
За да разведря обстановката давам кратък философски виц от виртуалната гора:
"Мечо Пух и Прасчо се разхождат из гората, стигат до полянка, посядат за почивка и в същото време Мечо Пух удря Прасчо в зурличката, Прасчо пада окървавен и плачейки пита:
- Но, Пух, защо-о-о-о? Аз мислех, че сме приятели!
Мечо ядосан отговаря:
- Млъквай, бе, свиня! Аз ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ КАКВО СИ СИ МИСЛЕЛ?!"
:D:D:D:
  Сега, аз се надявам, че не съм Мечо Пух и чак толкова да не разбирам кога човек се е объркал сериозно, а и ти си с такъв умствен капацитет, че (ако пожелаеш) можеш да учиш и запомняш доста повече неща от средния учен или философ на Земното кълбо, така че не се приема. ;)
  Иха, "паднал, безпомощен враг"  :) Хи-хи-хи... И това не приемам, защото, (ето върви ти, след Герджиков, сега ще цитирам Обама), президентът на САЩ по повод на въпрос враг ли е Китай на САЩ рекъл : "Не ни е враг, нито ни е приятел. Просто е конкурент." /А в днешно време гледам, че Тръмп бил казал такова нещо за Путин./ В този смисъл, макар и едно 100% приятелство във философски дискусии да не е възможно (а и е вредно, защото води до конформизъм!), то не се приемай за паднал, още по-малко за враг. Ние сме поддръжници на различни и потенциално разминаващи се, съперничещи си философски школи, така че в най-лошия случай говорим за КОНКУРИРАНЕ НА ИДЕИ, а не на личен конфликт, естествено. Попър казва, че в СВОБОДНОТО конкуриране на идеите става нещо като Дарвинов естествен отбор и оцеляват само по-приспособените към изискванията на битието. Разбира се такъв един гарант за истината е малко смущаващ, но има резон. /Ако става дума за истинска, чиста конкуренция, а не за конкуренция с нечестни прийоми, чрез които идеи може да се потъпкват и унищожават просто, защото не са удобни, не са "наши"./
  За Ленин си прав, той и Ръсел при срещата си с него и с Троцки (който не знае - нека знае за това знаменателно събитие - срещата на 3-ма гениални умове) споделя, че двамата (Ленин и Троцки) са се догматизирали. Обаче, да не забравяме, че късният Ленин става по-отворен за различното и затова и НАДСКАЧА И ДОРАЗВИВА Марксовия фатализъм. Това пък съвсем малко хора го знаят, но към края на своя живот, Ленин казва, че за пълната победа на социализма са нужни пари и затова на световно равнище социализмът ще удържи победа, само ако това стане и в развитите, богати страни. :)
  Вярно е, че човек е пълен с илюзии и често забравя какво е точно. Надценява се и се сегрегира от природата, а той си е такава част от нея, каквато са и повечето висши животни. Доказателство са примитивните народи из Амазонка и някои части на Африка, Филипините, които като нямат възможност за наслагване на съвременни условни рефлекси (познания) и си остават нещо много близко до съседите - орангутани (например). Ето защо в Средновековна Индонезия, където е имало народи на различни степени на развитие (то и е Европа е било така, но не с толкова големи разлики), по-развитите, феодални индонезийци, нарекли едни първобитнообщинни индонезийци с име подобно на орангутаните. Което не е било обидно за онези хора, а е чест за орангутаните, понеже "ОРАНГ-УТАН" значи "ГОРСКИ ЧОВЕК".Така че мисленето на философията като неприродно явление, необслужващо нагони, емоции и всичко останало у хората, което е идентично с животните, е заблуда велика. И от какво се получава тя? От НАДСТРОЙКАТА. Малко по-трудно е да разбереш натуралните предпоставки за правене на философия при Кант, отколкото при Аристип, но всичко се свежда до много прости механизми - оцеляване, задоволяване на потребности и, нерядко, експанзиране. И, ДОКОЛКОТО ВСЯКО ПОЗНАНИЕ Е ТАКОВА , вкл. точните науки, няма защо философът да се чувства засегнат. Еволюционно е станало така, че първо се е появил стомахът, а после главният мозък. Ето защо и до днес мозъкът е повече оръдие на стомаха (разбирай - всички биологични потребности), после е оръдие на по-нисшите си отдели (вегетативни, емоционални), а чак след това на себе си. Това го казвам на ниво ОБЩО. Знайно е, че на ниво ОСОБЕНО и ЕДИНИЧНО има вариации, но механизмите са едни и същи - стремеж към удоволствие и избягване на неудоволствията. Затова един поема пътя на отшелничеството, друг на алкохола, трети на науката, четвърти на бизнеса (а някои ги и съчетават, тарикатите :) )... но всичко се свежда до тези простички механизми, които описах, които колкото и да се надстройват, са на една и съща база, която е съдържателната, а надстройката е доста, доста близка до формата като такава (като опозиция и единство на съдържанието говоря.)
2. "Георги, недей така бе, човек - къде съм казал токова нещо? Ти сега ме разпъна на кладата направо :)
Ала по твоите думи излезе, че човечеството и неговото дело (материалната и духовна култура - да го кажа на твой, ленинистки език :)), нямат по-различен смисъл от този на стадо шимпанзета и техните инстинкти?! И ме хвана яд на цялата еволюция, па и на образованието, в което, както излезе, хабим сили напусто :)
Та това имах предвид :) Сега да не ме изкараш пак, че съм казал  нещо лошо? хи хи хи"
   
 Разпънат, а и на клада... .Жестоко. Както е известно при социализма методите на омъртвяване са много по-хуманни - разстрел. /А аз лично, през последните години, съм се осъзнал по направление да мисля, че смъртните наказания не са нужни./:) Но нямам такива намерения аз.Ти не знаеш, но аз ще кажа - на времето в един сайт за запознаства намирам една много впечатлителна филипинка, юристка и комунистка. И всичко точно, но се оказа, че била ятачка на партизанските, комунистически групировки и даже като на "боен другар" ми предложи да ходя там и заедно да се правим на Че Гевара и Фидел Кастро. Да, ама аз й казах, че в терористични актове не участвам (щото те онези основно така си мислят, че става революцията) и й обясних, че съм комунист-теоретик, като Енгелс, който за мен е сигурно най-добрият пример за теоретик-комунист. И тя се обиди и спря да комуникира с мене. /А, след години вече понаучих колко много хора има с фалшиви профили, измамници онлайн, та това може и да не е била никаква комунистка, никаква юристка и дори никаква филипинка. Отдавна мина времето, когато може да се доверяваме веднага и пряко на всичко, което виждаме онлайн!/ Така, че ако искаш, Николай, ме мисли като ФАБИАНИСТ. Ти сигурно знаеш какво значи, но аз ще поясня за останалите, които не знаят - Английска концепция за социализма, която каза, че нещата могат да се случат еволюционно, а не с насилие. Доста от днешните англичани, заети с политика са фабианисти. Също така и доста други нации, вкл. Китай, където наскоро се провъзгласи, че битката между класите е завършена и няма нищо лошо в Партията да участват и хора неработници, неселяни, неинтелигенти... Прагматизъм.
 Извинявам се за отклоненията, но се надявам да са интересни - все пак това е опит, който не би прочел от друг, по същия начин както аз от друг не бих прочел за такъв богат спектър от изживявание при тебе - от Коледа с Хайдегер до идиличните спомени с косата. Наистина ми харесва блога ти и го препоръчвам на всеки!
  Последните ми думи ни за миг не трябва да те размекват :), аз те искам борбен както досега, защото, ако не ми опонираш всички губим. А, все пак, това сега ми хрумна - По-добре един качествен опонент за развитието, отколкото сто тъпи последователи!
И, понеже както казах стомахът има често думата над мозъка, аз отивам да се храня. След това се връщам преизпълнен с желание да доизкажа какво ме вълнува. Обещавам докато ям да рефлектирам върху думите ти за "хабенето на сили напусто". Много насочващо си го казал, за което благодаря!

 262. Продължаваме...
 Културата (материална, духовна) действително различава човека (като общо) от животните като цяло. Това, обаче е относително. Ето как: Шапката, например, е материална култура, независимо дали е бомбе, фес, тюбетейка, сомбреро, чалма, калпак...
Рисунката пък е направо духовна култура. Ето защо независимо, че техниката на рисуване при някои маймуни из пещерите е на различно ниво, то нещата се свеждат до едно и също - предмет на културата. Същото е и с оръжията - това, че някои хора правят по-съвършени от други, не значи, че другите нямат култура на военното изкуство. Това, че в момента маймунските копия са по-примитивни от тези на племената из Амазонка, не значи, че не са копия.
---
Шимпанзетата не се ръководят само от инстинкти. В това е разликата с някоя пчела, примерно. Хората и шимпанзетата са много по-близки отколкото човек до котка или маймуна до котка. Да кажем така - това, че Люлин и Мездра са все далече от Ректората, не значи, че Люлин не е също в София, както СУ. Просто хората са в момента най-висшите животни на ниво култура, но това не значи, че самата култура няма природна обусловеност:
- инстинкти
- емоции... какво ли не влияе в създаването на културния продукт.
---
  Образованието не е на пусто. Образованието е целенасочено създаване на условни рефлекси. Същото е и с образованието на малката маймуна в стадото - тя се учи как се трошат орехи с камъни от големите. Учи се как да ползва клечки за вадене на термити. Учи се как да подостря клонове за лов. Учи се как да рисува (при някои стада). Тоест унаследеното не е всичко при нея, както е при нисшите животни. Доказателство е и това, че в човешка среда маймуните се научават да рисуват, да комуникират, да решават логически задачки доста по-бързо, което значи, че образованието има смисъл.
 В заключение ще разкажа за това как образованието (с конкретен пример на СОЦИАЛИЗАЦИЯ) има смисъл. Репортаж от Японска телевизия:
 В един резерват намират постоянно убити женски хипопотами и то по един и същи начин с две рани на приблизително равни разстояния. Оказва се, че ги убива мъжки слон. Слонът е много по-тъп от шимпанзето, обаче се оказва, че и слоновете не се раждат научени на всичко, а им трябва социализация, учене на кое е добре и кое не е. Въпросният слон-убиец осиротява като малък - бракониери убиват майка му, баща му и цялото стадо. Слончето израства основно само, без комуникация с други слонове. След време като възмъжава и инстинкта се обажда, започва да налита на хипопотамките, но те го избягват, след което той се изнервя и ги избива. Хипотезата е доказана с камери, на репортажа се вижда, как слонът се опитва да изнасилва поредната хипопотамка, а тя като тръгва да бяга и той я наранява с бивните си.
Моделите на социално поведение са валидни и за хората. Даже нещо просто като писане или език не може да се овладее без учене, подражание и пр.
Така че ученето, както при хората, така и при животните има смисъл.

СЛЕДВА...

660
 "По-добре един качествен опонент за развитието, отколкото сто тъпи последователи." (В смисъл - по-добре един умен опонент, който да ти помага да се развиваш, отколкото много съгласни с теб, но с нищо не спомагащи развитието ти.)

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.