Многост, несвършваемост. олеле...Да. Аз и без това избягвам имената - няма смисъл от тях.
То на мен много ми се искаше и той да може да го прочете, че то и заради него сега сме на този хал всичките, ама ще видим. Аз ще го напиша леко-завоалирано, ти реши дали си струва показването.
Аз го пиша основно като критика на баща ми и като критика на майка ми, която се самоуби.
(
Става дума, пояснявам за нискоинтелигентните, които ще почнат с "Ама как може да критикуваш родители?!", че много от успелите, ако не и повечето, по честен начин, са почнали да успяват, защото освен знания и образованост, и умения, са имали и старт от родители (или други роднини). Иначе, колкото и да си образован, кадърен, можещ, ако нямаш средства да си платиш дори наем на помещение и разрешителни, то няма как да почнеш. Затова и се нарича "стартов капитал", "начален капитал".
Ако аз бях подсигурен по-рано или събеседникът да бе, то вече да сме собственици на поне 1-2 фирмички!)
-
да
-
Аз и за Т. пиша там, и за П., и за Ц., и за разни, които не ги познаваш. Ще се получи добре, но едва ли някой ще го осъзнае...
-
тъй, но поне да олекне
-
Е, не да олекне - да изкарам някой цент. Мен никога няма да ми олекне от капитализма и несправедливостта.

(
За цента - надявам се като пиша статия след статия, да се насъбере толкова много съдържание, че от Гугъл рекламите да идват поне по 1-2 цента от статия на година. При плодовито писане (например 5000 статии в период на година-две), теоретично може да се очакват около 100 евро годишно (което в по-евтини държави може да е равно на всички обеди и вечери в по-скромни заведения за година или на цялото ти хранене (закуски, обеди, вечер), ако си готвиш сам и не си много лаком човек.) Просто обяснявам за какви центове е ставало дума (евроцентове), от какъв източник (Гъгъл адсенс) и за какво може да се похарчат по-смислено на по-евтините и най-евтините места по света. Да няма криворазбрано изречение.
Сега вече не съм зависим толкова от тези приходи. Пиша си, за удоволствие и за всеки случай (да речем, че пак има пандемия, локдаунове и ти остават само онлайн приходи, ако не ти се влиза в заеми. Аз заеми от близо 10 години май нямам, а и да съм имал, те са били от рода на 100-200 лева, примерно, не някакви колосални.))
-

-
(Пример от статия за субективния момент в оценката колко сме зле/добре)
Това е в стил: "Колко се оценяваш от 1 до 10?"

Сигурен съм, че и Ч. много ти говори такива как той ако не бил и как той колко дал...
Баща ми още помни как носил 15 торби от Либия до България... И то аз помагах, и майка ми... Ама не брои аз колко багаж съм пренесъл из Китай за това време - поне 20 квартири съм сменил и съм носил чанти...
-
така си е, той си помни неговото
поне с пари да са били пълни

-
Ами пълни бяха с дънки и разни такива неща - продадоха малко, за 1 месец, после тези пари вместо да се вложат в магазинче бяха изядени и изпити...
(
Още помня как малко след онова време започнаха свободно хората да си отварят магазини за лимонада, видеокасети под наем... Ех, ако и моето семейство бе поне толкова малко предприемчиво. Не говоря за някакви по-сложни бизнеси като онзи да строиш къщи, вили и блокове или да си собственик на финансова компания!)
В същото време Цънови точно обратното са направили - пестили са и са забогатели, завъртели са парите...
-
дам, умни родители е имал
-
(пример със скрийншотнат абзац от статия, където казвам как като родителите се погрижат, както са правили някои китайци, първо за забогатяването, то после на децата им е много лесно да продължат бизнесите и/или да си започнат свои такива и във връзка с това, че "трудът убивал"...)
Това му беше един от последните хитове "Трудът убива!"...
-

-
Абе, не се осъзнават много, че си губят времето и, че има доста по-работни родители от тях.
Ами при тебе как мина с виното и пр. подаръци? Имаше ли ефект при шефа?
(
Под въпросното губене на време имах предвид писането (даряването на съдържание безплатно) на други сайтове, основно на Фейсбука, вместо да пишеш за себе си и да изкараш поне няколко цента.
За подаръците - съветвах да подари няколко неща на шефа си, защото много от китайските шефове са свикнали да получават. Една от моите даже сама ми намекна, че колежката ми от Канада й подарила нещо, а аз още не бях. Аз лично съм виждал положителен ефект от подарък, който бях направил на друг мой китайски шеф... Всъщност, вероятно и некитайски шефове има доста, които не биха отказали подаръци... това си е човешка психология, не е само културен феномен. Дори и да не е много алчен шеф, то поне се чувства уважен като му подариш нещо... Зависи, разбира се, къде си, коя е фирмата, дали въобще има/няма правила (писани и неписани) за това... дали имаш въобще достъп до шефа си... а и, все пак, някои може да го счетат за подмазване, за корупция едва ли не... Трябва да се внимава с тези неща и да се проучват. А най-доброто, при капитализмите, е сам да си шеф, ако го можеш.)
-
нямаше, защото не му дадох подаръка... в уейсина проведохме следния разговор - шефе, утре в офиса ли си? - "не", а през седмицата? - "да". При това положение реших че не заслужава и поделих със съквартиранта ми
-
Не знам дали точно с твоя шеф има смисъл, но по принцип знам, че човек изостане ли с подаръците пред шефовете, не може да прогресира (за сравнение - негри, пакистанци, китайци - подаряват там). Струвало си е да му дадеш поне сапунче, ако виното ти се е сторило много скъпо.
(
Под "негри" - без никакъв расизъм, подразбираме със събеседника хората (чернокожите) от Африка, които по онова време бяха също там.)
Аз съм останал също с такива впечатления - подаряваш ли, повече те тачат и по-лесно поне ти приемат молби/откази.
(
Това твърдя и на база не само личен опит, но и от това, което съм чувал от роднини, приятели, колеги или на което съм ставал пряк свидетел в България, Татарстан (в Русия) и, най-вече, в Китай. Задочно знам и за Южна Корея и за Виетнам малко.)
-