☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга)  (Read 5275 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 1
"Кяпутен Куро, в превод от японски - "Капитан Черни"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

  Нико вървеше в супермаркета с Ена, а тя беше точно 102 килограма. За пореден път го тупна тя приятелски по гърба, та той спря за момент, обърна се към нея и като добър приятел й каза:
- Познаваме се от няколко години вече. Аз съм си почти същия, а ти напоследък си огромна и силна. Като ме потупаш така по гърба и всичко вътре ми се пренарежда, така да се каже! Ако може да не ме тупаш, става ли?
 Тя се изненада, но разбра какво имаше предвид той. Насреща им се появи Шики, който беше фитнес-маниак. Като ги доближи се оформи групичка, която великолепно демонстрираше три основни типа човешки тела: слабо (Нико), дебело (Ена) и спортно (Шики):
- Двамата, така... - рече Шики - Като ви гледам и имам чувството, че ако ви събера, средно-аритметично, ще се получи едно средно тяло!
- Така е, Шики - рече Нико - Не всички можем да сме толкова привлекателни, мускулести и с красиви лица като теб.
 Шики беше прям, а понякога и до болка прям:
- Виж с'я к'во: Това да си с хубаво лице си е божи дар, ама това да имаш хубаво тяло си зависи от самия теб. Още не мога да забравя слогана на един бодибилдинг клуб: "Ако си дебел и грозен, ела тук! Бъди само грозен!" Сега разбирате ли ме какво имам предвид?
- Наистина трябва да престана да се тъпча толкова много... - рече Ена.
 Тримата купиха това-онова и излезнаха навън.
- Какво щеше да ми казваш? - попита Ена.
- Ами... - започна, но не довърши Нико. Явно Шики го притесняваше. А Шики не беше прост, колкото и някои да мислят, че щом някой е мускулест, то той е прост.
- Обещавам, че няма да кажа на никой! - каза твърдо Шики и се видя, че няма да се помръдне, докато не се разбере за какво иде реч.
 Нико бе много влюбен в Бияна - тя беше с леко матова гладка кожа, хубаво лице, маслинени очи, дълга тъмно-кестенява коса и с много стегнато тяло. Видеше ли я, направо се омагьосваше от нея и замираше за няколко мига... а след това го връхлитаха много смесени чувства, гарнирани с тонове влюбеност - искаше да е негова приятелка, да може да говори с нея с часове, да може да я прегърне, да погледат заедно някой филм или поне залеза, да й подари букет... Всички почти знаеха, че Нико обича Бияна.
- Знаеш, Шико, че обичам Бияна. Сега мога да те излъжа, че исках да споделя това с Ена... Но няма да ви лъжа!
- ТИ ОБИЧАШ БИЯНА?! - почти извика Ена, ококорено.
- Не е там работата, - отвърна й Нико и поизбърса избилите малко капчици пот по челото му. - Слушайте, сега.
- Слушаме. - рекоха в един глас Шики и Ена.
- Снощи като минавам пред блока, до храстите пред беседката се появява една спираловидна дупка... не знам как да го опиша и оттам излиза някакъв такъв... като нас, ама жълт.
- Боядисан ли? - попита Ена.
- Не, не боядисан, а натурално жълт!
- Ама ние тука сме само бели и почти бели... нямаме жълти. - посочи Шики.
- Така е, - съгласи се Нико - Но този рече, че бил от някаква далечна планета "Земя" и бил японец, което било народност, а аз не разбрах какво е "народност"... Нещо се делели там на такива народности по някакви си признаци. Ние тука нямаме такова нещо, а и да е имало някога, никой не помни...
- И после? - нямаше търпение да чуе Ена.
- А после каза, че се наричал "Кяпутен Куро". Или поне така да му викам.
- И какво значи пък това? - недоумя Шики.
- На неговия японски език значело "Капитан Черен".
- Много цветно ми стана нещо. -  засмя се Ена - Той е жълт, но се казва Куро (Черньо)?
- И след това - продължи Нико - Обясни, че се сдобил с технология за пътуване в различни светове и измерения. Неговата планета - Земя -  била в нашето си измерение тука, ама с тази спираловидната дупкотехнология можел да ходи в някакво друго при още по-странни от нас създания. А ме намерил мен, защото съм бил много умен и можело да му помогна; голяма полза и за мен ще имало.
- И ти к'во? - отвори големите си очи Шики.
- Ами аз си викам: "За мен най-важното нещо на света е Бияна. Но тя не ми обръща внимание. Аз за нея съм един от многото. Просто някаква частица от фона й, който среща всеки ден. Ако успея нещо да съградя с моя живот, то тя поне ще ме забележи... А аз нямам парите, нямам връзките... Затова искам да се впусна с Кяпутен Куро в каквото и да е това, защото все си мисля, че моят живот по-зле от това няма накъде!"
 Да, но ме е страх сам. Исках да кажа на Ена... А сега вече и ти знаеш. Довечера, ако искате, елате с мен.
- Ами, ако Кяпутен Куро се ядоса? - попита Ена.
- Еее, ще се ядоса. Какво като се ядоса. Ти си над 100 кила, само ще те бутна върху него и тоя после ще си събира костите и зъбите, а и може да каже "чао" на някой крак. Сериозно, Ена, ако паднеш върху някой, тоя човек е свършен! - рече къде на шега, къде сериозно Шики.
 Ена се захили. А Нико се замисли и рече:
- Добре е да имам по-силен отбор с културист като тебе и силна жена като Ена. А Куро... не знам как ще го приеме. Ще опитаме.
                                           
* * *
Настана вечер. Две от трите луни изгряха. Множество звезди обсипаха свода небесен. Тримата се приближиха до храсталака, където трябваше да се появи спираловидната дупка, а някой в далечината пееше народна песен. 
- Айде, бе! Кажете нещо! - сръчка ги Шики.
- Какво да ти кажем, бе? - начумери се Ена.
- Каквото и да е. Така ли ще си мълчим сега?
- Аз... - рече Нико - Просто си мисля, че ако сега тук беше и Бияна, нямаше въобще да ме е страх. За нея и с диво животно се сбивам.
- Оффф, ти пък с тая Бияна! - съжали, че е попитал да кажат нещо Шики.    Най-накрая дупката се появи и се отвори в своята спираловидност. Изскочи японецът от планетата Земя - Кяпутен Куро (Капитан Черни):
- Довел си и приятели, а? - каза той. - Щом си преценил така, а ти си умен извънземен младеж, значи добре си преценил! Всички ли тръгваме?
- Ами очевидно. - отвърна Шики.
 Четиримата се отправиха към дупката. Очакваха някакви потоци от енергия, някакви свръхзвукови скорости, но... нищо подобно! Просто все едно, че преминаха през една врата и се озоваха на някакво друго място.
- И как става тоя номер? - попира Шики.
- Тайна технология от пространството Чикибой.
- Какъв Чики? Какъв бой? - недоумя Ена.
- Така се казва просто - каза й Кяпутен Куро. Там са с много развити технологии. Ние - на Земята, а и вие, само можем прахта да им дишаме. Тези са поне 10 000 години по-напред от нас. Вие представяте ли си въобще за какво става дума? Но, стига приказки, просто ме следвайте.
- Къде отиваме? - реши да се осведоми Нико, който усети, че за първи път беше толкова обзет от нещо различно от Бияна, че забрави дори за самата нея.
- И да ти кажа, няма да разбереш. - рече Кяпутен Куро - Но, нека да ви кажа. Ще трябва да вземем трибцали от Харкун.
- Какво значи "трибцали" и кой е Харкун? - попита веднага Шики.
- Трибцалите са енергосъбиращи кристаловидни структури, а Харкун е в измерението сигма-4-делта-19.
- Аааа! Ясно. Е така трябваше в самото начало да кажеш, че да те разберем! - пошегува се Ена.
 Повървяха около час през мрачна, но рядка гора. Нямаше особени неприятни изживявания, освен че Нико се самообвини, че е забравил за момент Бияна. За него беше нещо като въпрос на чест, вярност и доказателство за истинска любов, ако може да мисли постоянно за нея. Скоро бяха в някакъв град, в който обитаваха най-различни форми на живот - някои приличаха на тях, други бяха като влечуги, а трети като октоподи. Кяпутен Куро ги посъветва да се държат естествено, все едно, че и преди са били тук. Харкунците бяха подобни на създания като Кяпутен Куро, Ена, Шики и Нико. Носеха черни униформи, които се различаваха само по различния брой линии по тях. Явно показваха рангове или касти. Не беше ясно, а и на никой в момента не му пукаше. Всеки се питаше какво ли е това "трибцал" и какво ще стане като се сдобият с тях.
 Влезнаха в някакъв бар. Основно бяха харкунци, но и няколко октоподоида. Пиеха някакви светкащи смеси. Кяпутен Куро рече кратко: "Видите ли, че някой ме напада, биете го!" Стана ясно, че работата ще опре и до бой май. След няколко минути Кяпутен Куро се върна с някакви кристали. Явно това бяха прословутите трибцали. Блещукаха в ръцете му.
- Не е ли малко рисковано да ги носиш така пред всички? - попита го Нико.
- Ами аз съм обикновен японец, не съм ченге, нито спецфорс. Хубаво, че ме подсети. - каза Кяпутен Куро и ги прибра в някаква торбичка. Излезнаха навън.
- Много се чудя - каза Нико - Ние как се разбираме като сме от различни планети? А и как разбираме езика на тези всичките наоколо?!
- Като минеш през дупката, автоматично почваш да разбираш всички езици и да ги говориш. Ставаш за преводач от всеки на всеки език! Аз казах ли ти, че като почнеш да ми помагаш и ще има много ползи за тебе! Ето ти вече първата! Станал си супер полиглот.
- Ама на нашата планета ние говорим само един език! И не сме срещали никакви други извънпланетни форми! - каза Нико. - Каква работа мога да си намеря с това, че знам всички езици?! И кой ще ми повярва, че има извънземни и другоизмерни?
- Най-много да си помислят, че сме полудели и да ни модифицират. - рече Шики.
- При нас полуделите ги модифицират, Кяпутен Куро. Не знам дали знаеш, но на нашата планета Корпусът модифицира всеки луд и от луд... той или тя става просто биоробот, който служи като биомашина за физически прост труд като пренасяне на камъни и цемент.
- Вярно, бе! - рече Кяпутен Куро. - То при вас е моноезично и монородно, и мононационално. Бая сте напреднали в развитието си... Ами ще си траете, че да не ви модифицират от Корпуса.
 Изведнъж лазер прониза рамото на Кяпутен Куро! Той се брънка да извади някакъв пистолет, но харкунец го повали на земята. Шики хвана харкунеца и го запокити о една стена. Други двама сграбчиха Ена. Тя им заби по един лакът в носовете. Нико грабна торбата с трибцалите. Някакъв харкунец с много линии на черната униформа го подсече с крак и Нико падна по гръб. Шики се опита да цапне тоя харкунец-каратист, но онзи скочи и му заби крак в брадата. Шико се олюля. В същото време харкунецът шамароса Ена и тя се строполи с всичките си 102 килограма на твърдата харкунска земя.
 Кяпутен Куро се беше съвзел и се опита да удари със саблен удар харкунеца, но онзи го блокира и изрита яростно Кяпутен Куро в корема. Кяпутен Куро политна на поне 3 метра назад. Нико удари с трибцалите харкунеца по главата отзад. Двамата с Кяпутен Куро се измъкнаха, но Ена и Шики останаха в плен на харкунците.
                                                   
* * *
- Къде сме? - събуди се Нико в някакво меко легло.
- На Земята. - рече му Кяпутен Куро. - Ти припадна, но аз те спасих. Скоро ще спасим и твоите приятели от харкунците.
- Какви са тези харкунци всъщност?
- Много силна раса. Владеят има-няма 80% от онова пространство.
- Ужас...
- Не се притеснявай... Важното е, че трибцалите са вече у мен! Нещо липсва ли ти в момента?
- Бияна...
- Какво е това?
- Най-ценното ми... момиче.
- Аха. Няма да се притесняваш. Щом е само момиче...
 След няколко часа двамата бяха в някакъв блок, който приличаше на този, в който живееше Нико на неговата планета.
- Удивително. Тук всичко е толкова подобно на нашето място! - възкликна Нико.
- Ами, по теория на вероятностите, знаеш как е - понякога планетите и извънземните са си подобни.
 Качиха се при някакъв Пешо. Пешо беше сваляч. Интересуваше се от пикап. А дядо му налиташе на всичко, което мърда. "Аз съм си полисексуален."- казваше дъртият.
- Пешо, това е Нико. Нико - Пешо.
- Ще има ли пак работа, шефе? - попита Пешо. Явно беше отдавна в занаята.
- Има... Планът е следният. - започна направо Кяпутен Куро - Харкунците плениха двама авера - приятели на Нико.Много свестни хора, ще трябва да ги спасяваме.
- Оня пеерас Курхуй ли ги плени?
- Същият!!! Нападна ни с неговия отряд. Пичовете се сражаваха храбро, но знаеш, че Курхуй е много твърда гад! Само аз и Нико избягахме.
- Мноо го мразя тоя! - рече Пешо, който имаше счупено ребро от Курхуй.
- Ще трябва да заговориш харкунките, които са отпред пред къщата на Курхуй. Нали си сваляч? И ние с Нико ще влезнем да освободим аверите!
- Ами не знам... малко е кофти. Ще вземеме и дъртия, нали?
- Че как бе! Без дядо Петър-Полисеска ние сме за никъде!
                                               
* * *
В къщата на Курхуй бяха приковани към електронно устройство Ена и Шико.
 Двама харкунци ги държаха на прицел с лазерните си оръжия, а началникът им - Курхуй - се разхождаше нервно.
- Казвайте откъде сте и защо крадете, вашта мама!
- Ние сме от Бо. - каза Ена.
- Какво е това Бо?! - незнаеше Курхуй.
- Планета.
- А това какво е?
- Кръгло тяло, което гравитира около звезда и се носи из космоса. - рече с досада Шики.
- Идиот! - изръмжа Курхуй! Тука всичко е плоско! Няма кръглости, твойта мама кежава! Пусни им ток, бе! Пусни им ток на тези изроди!
 Харкунец зад пулт пусна малко ток. Двамата се разтресоха.
- Айде сега пак: Как се озовахте тука?
- Кяпутен Куро има технология дупка-спирала. От Бо и право тук.
- Пусни им повече ток на тези гадни изроди!!! - изсъска Курхуй. Пуснаха им повече ток, а двамата зверски се разтресоха.
- Вижте, изродите! - каза Курхуй - Още не ме познавате! Аз съм най-специалният спец-секюрити в Харкун. Мога да ви нарежа на късчета тъпо месо, от каквото сте съставени и никой, никой мама му, не може да ми каже нищо! Изберете сами: ще говорите и ще ви дам просто за храна на харкунзаврите, за да умрете лесно и достойно... или ще ви пържим с тока?
- Ама какви са тези харкунзаври!?! - разплака се Ена за първи път, откакто ги бяха задържали.
- Ей сега ще видиш. Доведете един харкунзавър да го види тази идиотка! - викна Курхуй. Доведоха. Приличаше на ходеща акула, но със зъби като на слон.
- Изглежда месоядно. - каза Шики, който реши, че вече всичко е свършено и може да се пошегува поне за последно.
- Какво се хилят онези пички долу, бе?! - навъси се Курхуй и погледна през джама. Някакъв, който носеше бадж "Пешо-пич" си говореше с тях и ги разсмиваше.
- Къв е тоя, бе?! - ревна Курхуй! -  Веднага да се доведе тук!!!
 Трима харкунци, които стояха до този момент като залепени до стената се завтекоха да хванат Пешо. Да, но бяха ударени и запокитени в същата тази стена от някаква ударна вълна. Кяпутен Куро беше прикрепил един трибцал о пистолета си и беше произвел само един изстрел. Останалите в стаята се вцепениха от ужас. Курхуй също. Само харкунзавърът, това тъпо месоядно животно, не разбираше какво става и останал без контрол се завтече срещу Кяпутен Куро. Куро произведе втори изстрел. Харкунзавърът бе отвян на 2 метра. В същото време иззад Кяпутен Куро изскочи дядо Петър-Полисекса и затисна харкунзавърът: "Охааа! Сега ще видиш какво е хубаво с дяда Пеша!!!" - рече загорелият дядка, без да го е еня дали това е мъжко или женско животно!... Останалото е история... Курхуй трябваше да остане да гледа безучастно как Кяпутен Куро го сочи с новия си супер-пистолет и Нико освобождава своите приятели. След това всички се върнаха на Земята, за да празнуват. А късно вечерта Шики, Нико и Ена се прибраха през спирало-дупката на родната си Бо. Кяпутен Куро им каза, че скоро ще се включи отново и този път, освен интелектуален подарък като разбиране на всякакви езици, ще има и материални... Кой знае?... И тримата не искаха да продумат и дума за това, което изпитаха, защото знаеха, че Корпусът не се шегува и един път заподозрени, че са луди, могат да бъдат модифицирани.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: February 09, 2018, 11:48:46 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 2
"Бияна, ангел мой!"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.


 Всичко някакси се затиши и си мина в релсите на нормалното, ежедневното и скучното. Така беше и на Бо и на Земята. Пешо се връщаше от училище и видя две момичета на една пейка. Отиде до тях, подаде две визитки с усмивка и си замина... Надяваше се да го добавят в Скайпа или във Фейса...
 Ена се затвори малко в себе си. Не знаеше какво да очаква.
 Шики тренираше още по-усилено. Искаше при един евентуален следващ бой да победи, да се реваншира, да се представи възможно най-добре.
 Нико... може би само той се чувстваше малко от малко по-добре. Беше преживял много, беше излезнал извън своята планета и пространство дори. Това го правеше "повече от останалите или поне от повечето от останалите"... А Бияна трябваше да го оцени. Искаше му се тя да знае или поне някой ден да знае и да го оцени.
 Корпусът пусна някакви нови реклами по медиите. Даже по входовете на жилищата. Имаше и цели лозунги. Търсеха нови попълнения. Ако си мъж от корпуса, това означаваше стабилна работа, висока заплата и почти задължителен висок статус в очите на жените. Самите жени в корпуса бяха ограничен брой. Нико можеше да напусне образователната система, която отговаряше на земното "училище" и да се присъедини към Корпуса. Да, но Бияна? Дали тя би харесала някой, който е в Корпуса или някой, който ще учи и после ще стане нещо друго - изследовател, пилот, лечител, полицай?... Това бе неизвестно. Не се знаеше дали тя самата още имаше идея какво ще харесва след 5 или 10 години... А Нико реши, че ще остане в образователната система, защото така поне ще може да я вижда често...
 Кяпутен Куро обаче не се появяваше - нито на Пешо в Люлин, София, нито на хората от планетата Бо. Ясно беше, че той събира уникални технологии, за да стане силен и властен. А дали служеше сам на себе си или на друг? Това беше загадка и тайна, която повечето не си и поставяха за цел да разрешат.
 Нико отиде до едно езеро. Беше заледено. Там често ходеше и Бияна... Надяваше се да я види. Нямаше си и идея какво ще й каже, ако я види... Застана пред заледеното езеро... Замисли се, че живее на някаква много скучна планета. Сети се и за Земята. Не я познаваше добре, но му се струваше подобна скука... После се замисли отново за Харкун... Е, там беше някакси по-интересно, по-вълнуващо, но и по-опасно... И, най-неочаквано, насреща Бияна!!! Движеше се към него загледана в стъпалата и стъпките си. Само след по-малко от минута щеше да го види или почти да се сблъска с него! А той можеше или да избяга, или да се отмести (и да падне в езерото, пробивайки тънкия лед), или да я поздрави, за да не се уплаши, ако се блъсне направо в него. Нямаше никой друг наоколо.
 Бияна! Толкова красива, вълшебна, привлекателна, и, ако питахте Нико - нетленна!... Истински ангел, облечен в най-красива, нежна и привлекателна материална форма. Това беше тя за него, а сигурно и за някои други момчета и мъже наоколо.
- Здравей!... Бияна. - каза Нико. Гласът му трябваше да прозвучи "добре", но му се стори, че прозвуча "много зле".
- Ха!... Нико. - усмихна се тя изненадано.
- Аз съм. - потвърди той и само след секунда се запита може ли човек да даде по-тъп отговор от това. "Аз съм.", боже колко тъпо!
- Какво правиш тук? - попита тя. Това също беше не по-малко тъпо, но на Нико му се стори много логичен въпрос.
- Малко на въздух и да поразмишлявам. - рече той. И това вече му се стори много добър отговор. А тя се усмихна и каза само "Добре." и си продължи по пътеката.
 Нико остана озадачено да я гледа, отново и както винаги, със смесени чувства: "Колко е красива!", "Колко добре й стоят тези стегнати в тялото панталони!", "Колко нежен е гласът й!", "Колко грациозно ходи!"... И в същото време: "А защо не остана да си поговорим?", "Какво значеше това, че веднага си тръгна?", "А дали въобще нещо значеше за нея?", "Дали поне мъничко ме хареса, поне с 1 частица повече от преди?"... Накрая само си каза: "Ох, дано!"... И продължи пътя си нататък.
- А, ако утре просто умра? - зададе си въпрос той, на глас. - И никога не й кажа, че съм я харесвал и съм я обичал?...
 Това съвсем преобърна мислите му... Малко преди да се прибере вкъщи реши, че ще посети Биянината къща и ще й остави едно тайно любовно съобщение... И в тоя момент насреща му изскочи Кяпутен Куро:
- Тук сме, готов ли си за нова мисия, момче? - рече му той.
 (СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:04:59 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO full member
  • ***
  • Posts: 144
  • SEO - karma: +86/-0
    • View Profile
    • Форум за психология
Хареса ми. Чакам продължението! =)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 3
"Живот на други планети"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
 

  Нямаше Ена, нямаше Пешо, нямаше дядо му Полисекса, нямаше Шики... само Нико и Кяпутен Куро.
- Работата е много лесна този път. - рече Куро.
- Щом така преценяваш... - отвърна му Нико, който този път не беше толкова обзет от мисълта за следващото измерение или планета, а от мисълта за кратката случайна среща с Бияна край езерото.
- Ние с тебе се срещаме само вечер тук. Затова сега засядаме край онези дървета. И чакаме да се стъмни.
- Защо?
- Защото съм жълт и ще ме разпознаят от Корпуса. Абе ти забрави ли, че съм извънбоен? Не съм от Бо.
- Не съм забравил... просто си мисля, че от нищо не ти пука.
- А! Да, бе... от нищо. На Кяпутен Куро му пука за много неща... просто вече е станал безчувствен... донякъде.
- Ти обичаш ли някоя жена?
- Ами не...
- А обичал ли си?
- Ами да. Имаше една над 10 години.
- Какво са "годините"?
- Около 18 Бо-цикъла.
- Много дълго време.
- Дълго и безрезултатно... Та, вече гледам да не обичам толкова много и толкова дълго.
- Аз обичам една от нашия образователен департамент. Бияна. Но не искам да сбъркам нещо, защото после няма връщане назад. И засега изчаквам...
- Нямаш проблеми. С Кяпутен Куро лека-полека ще добиваш много: и знания, и материални блага... някой ден ще станеш супер-мъж и тя може да си падне по тебе.
 Така продължи разговорът няколко часа, накрая се мръкна и двамата минаха през спиралодупката (или дупкоспиралата, ако повече ви харесва). Озоваха се на някакво космическо летище.
- Къде е това? - попита Нико.
- Няколкостотин светлинни мегацикъла от Бо. Това е планета А.
- Защо сме на А сега?
- Защото тука имат добри космически кораби. Под наем. Ето онзи - зеления. Качваме се.
- Нещо от тренинг не се ли нуждая? Да не ми стане лошо вътре? - дръпна се Нико.
- Корабите на А са толкова добри като технология, че нямаш нужда от тренинг. И всичко вътре е автоматик-компютър. Това да не ти е нашата или вашата планета с изостанала космическа техника. Идвай, че много мразя да губя време в обяснения!
 Качиха се. Вътре всичко наистина беше автоматично. Най-интересното за Нико беше това, че системата можеше да разчита или приблизително точно да разгадава желанията на хората вътре. Искаше да пие вода - веднага му се поднасяше дистанционно, например. Кяпутен Куро зададе курса само мисловно, но и го потвърди с думи, за по-сигурно.
- Къде отиваме?
- На Ю.
- В тази галактика всички ли са толкова еднозвучни?
- Не всички. Просто случайност. Например има една планета, която се казва Хунтоуалъуонисъмаоинлюуон.
- Много интересно... Какво ще се прави на Ю?
- Трябва ми един прах. По-точно, прашец.
- Моята задача каква ще е, Куро?
- Влизаш в една къща и го вземаш.
- Защо аз? Просто да знам.
- Ами, защото там са по-бели, като тебе, а аз съм жълт и ще ги стресна. То и ти ще ги стреснеш. Те още не знаят, че има извънземни и същества, които са извъню-ни.
- А не е ли кражба?
- Тоя прашец за тях е като солта за нас или като стробото за вас.
- Значи просто подправка.
- За тях е подправка, ама за мене... ще ми влезне в страхотна работа. Трябва ми това съединение, за да направя едно животно много яко. Суперживотно. Ще го вземаме сигурно по други мисии. Стъпка по стъпка се развиваме. Слушай Кяпутен Куро!
- А не може ли да се вземе и да се купи там, както си го купуват или както си се снабдяват с него по нормален начин.
- Ама то, ако беше толкова лесно, аз щях ли да те водя с мене?! Не става, бе! Извънземен... т.е. извъню-ен да ходи на пазар. Нали ще припаднат! Нали тяхната армия и сигурност ще те хване, и ще те подложат на дисекция - орган по орган, клетка по клетка. И няма да им пука, че си живо и мислещо същество.
- Толкова ли са безморални?
- Ще гледат на тебе като на странно и евентуално опасно животно.
- Почнах да се страхувам. Трябваше да вземем повече хора.
- Абе нали вече съм с ъпгрейднат пистолет, както ти пука?
 Корабът се приземи, по-скоро приводни в едно блато.
- Тука ще внимаваш, защото има змиорки, които хапят по ташаците. - каза просто и ясно Кяпутен Куро.
 Нико премина езерото много внимателно и обзет от лоши чувства. Отново се хвана, че не мисли през цялото време за Бияна. "Явно като съм под стрес и не мога да мисля за нея. Обаче, заклевам се, че като стана голям човек, някой ден, ще я възмездя с много подаръци, изненади и всичко, което й харесва!". Така си рече той.
Пристигнаха до къща, която наподобяваше донякъде и земните, и Бо-ските. Край къщата течеше река. Растенията бяха синкави и синкаво-зеленикави. Имаше и кафеникави. На никой от двамата, обаче, не му пукаше за ботаниката на Ю в момента.
 - Тука няма много народ май? - рече Нико.
 - Абе, то няма, че няма, ама... - отвърна Кяпутенът - Ама ти отивай по-бързо през онзи прозорец вътре. Търсиш прахчето с карминов цвят. Слагаш го в този плик. И веднага идваш да ме търсиш, ето там.
- Там, край брега на реката?
- В реката! Няма да позволя на никой да ме види. Ето - имам си самоделен шнорхел. Така че отивам там и... лапам и се потапям!
 Нико прескочи през прозореца. Започна да търси помещение, което прилича на кухня... Голяма къща беше, с някакви странни стълби, с някакви островърхи неща по тях... Орнаменти всякакви... Само къде е кухнята? Това беше въпросът. Нещо изшумоля... Нико се обърна и хоп... местно момиченце ю-че.
- Спокойно! Няма да ти направя нищо!!! - рече Нико, но онова дете като изрева, като побягна!... "Е, сега ми се разказа играта!" - рече си Нико. И побягна в обратна посока. Нацели кухнята им. Прахове да искаш там! Виолетови, сини, пурпурни... най-сетне съзря и един карминов! "Тоя е!!!" - грабна го Нико и излетя навън по коридорите. Да, но някаква женска ю-ка го прасна с някакъв парализатор и Нико се свлече. Беше каката на малкото момиче. Бяха сами вкъщи.
 Събуди се окован. Вече и някаква жена имаше там. Вярно, че бяха бели хора, ама с някакви много големи костни израстъци по главите. Нормално, нали бяха от различни планети.
- Аз не съм опасен. Само искам малко прах от карминовия. - каза Нико.
- Само това искаш? - попита жената.
- Да. Необходим ни е.
- На вас?! Значи има и още! Да се обадим на армията!
- НЕ! - викна умолително Нико. - Те ще ме нарежат и ще ме убият. Защото не съм от вашата планета.
- Майко, не искам да го режат! - каза голямото момиче.
 Майката взе да мисли какво да прави, защото и на нея не й хареса идеята да се реже нещо живо, пък било то и другопланетно. Вратата се строши. Нахлуха военните.
- Всички на пода! - викнаха. Нико го заляха с някаква пяна. Затвориха го в капсула. Затътриха капсулата навън. Кяпутен Куро ги пресрещна. Изстреля 2-3 запла с ъпгрейднатия си пистолет. Всички се разлетяха на посоки. Оказа се, че са с по-чувствителни кости и скелети, защото някои сериозно се потрошиха, за разлика от харкунците. Куро извади Нико:
- Имаш късмет. Тази пяна няма да ти навреди. Местен дезинфектант.
- Изпуснах прахчето.
- Качваме се да го вземем.
- Тези ще се стресират като те видят още повече! - отбеляза Нико. Време за губене нямаше. Отидоха пак в кухнята. Онези още бяха на пода. Станаха. Кяпутен Куро наистина ги ошашави с азиатския си вид, но реакциите не бяха толкова панически, както очакваше Нико.
- Просто дайте малко от това и си тръгваме! - лаконичен бе Кяпутен Куро.
- Това е голям ден за нашата планета! - каза жената - Вече знаем, че не сме сами в космоса!!! Вземете си колкото искате!
- Ето това е приказка! - остана доволен Кяпутенът. А малката дъщеря ги снима. Да има доказателство. Нико нямаше против. Кяпутен Куро за миг се замисли, но после реши, че е окей да им остави поне този подарък-спомен на тези ю-ци.
 Нико си помисли, че може да вземе нещо за спомен и за подарък на Бияна. Колко щеше да е оригинално и, буквално, неповторимо да й подари нещо инопланетно!!! Но нямаше как, защото ако се разчуеше и го приемеха за ненормален, то Корпусът щеше да се погрижи да му се изтрие почти целия мозък и да стане един от така наречените "модифицирани" в Бо. Така че Нико бъзричко се отказа.
 Върнаха се на кораба. Потеглиха. Трите ю-ки гледаха как космическият апарат се отдалечава в небесата. Направиха и на него снимки... Нови армейски подразделения идваха към къщата им. Снимките можеха да им помогнат да станат по-богати и по-известни. Може би, може би...
 Кяпутен Куро даде на Нико малко кредити - местните пари на Бо. Нико беше спечелил първите си пари. Помисли си какво да купи за Бияна. А после реши, че ще купи нещо малко, а с останалите кредити ще помогне мъничко на Шики и на Ена, защото са приятели, които вече са помагали в беда. Така му се струваше най-справедливо.
 Тази вечер заспа с мисълта за онези хора на Ю, а не само с мисълта за Бияна. Искаше му се по някакъв начин да може да я взима със себе си. Но не можеше да си представи как в тези рисковани и стресови ситуации тя би била щастлива... "Понякога искаме невъзможното!" - направи своето малко философско-психологическо откритие Нико и заспа с някакви неясни надежди.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:07:10 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Хареса ми. Чакам продължението! =)

 Почти всеки ден планувам да слагам/качвам продължения тук. Няма да разочароваме верните читатели и читателки!!! Поемам личен ангажимент като мъж!
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 4
"Животът е борба"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
 
 - Какво й подари на Бияна? Герданче с имитация на листо от дърво? Само това? - запита критично Шики.
 - И откъде знаеш, че ще й хареса? - добави Ена.
 - Исках да заделя малко пари и за вас... Нямам си на идея какво ще й хареса... Просто се опитах да налучкам. Нямам опит...
 - Трогателно. Наистина. - каза Шики и си погледна мускулите, за да се увери, че не е изгубил и грам мускулна маса. - Обаче другия път, ако Куро плати, трябва да й направиш по-голям подарък.
 - Всъщност... - замисли се Ена - Ако тя поне съвсем-съвсем мъничко те харесва, ще се трогне на всякакво подаръче, колкото и микроскопично да е.
 - Ако! "Ако" е голяма дума... - допълни Шики - Изхождаме от презумпцията, че тя НЕ го харесва, а за да го хареса, той трябва да се потруди с малко по-голям подарък.
 - А, ако тя си помисли, че голям подарък е много "задължаващ" и се почувства зле? - погледна от друг ъгъл Ена.
 - Вижте, - рече Нико - Аз много добре се чувствам, когато си говорим за Бияна, но не искам да ви губя времето. Нека оставим нещата така както са и да видим дали ще има ефект...
 - Тази вечер и трите луни ще греят на небето. Чухте ли новината? Три пълни луни! - рече Ена. "Ако можеше да поканя Бияна да ги погледаме заедно!", замечта се Нико, но нямаше много време да мечтае, защото минаха няколко военизирани от Корпуса и тримата леко се стресираха.
 - Тези добре, че се разкараха по-бързо. - каза Шики - Щях да питам. Защо Кяпутен Куро те е завел първо на планета А, а после сте ходили с космически апарат до друга като е можело да влезнете със спирално-дупко-технологията му направо?
 - Не се бях замислял. - каза Нико. Просто му следвах инструкциите.
 - Може нещо да се е опасявал, ако направо влезнете там. - предположи Ена!
 - ПРАВИЛНО! - изскочи зад тях Кяпутен Куро. Тримата подскочиха от изненада.
 - Ще кажеш ли защо, все пак? - попита го Шики.
 - Енергия, момче, енергия! Спиралната дупка иска много енергия, т.е. ресурс. Скъпо излиза, според разстоянието... Понякога да наемеш А-космически кораб ти струва над 1000 пъти по-евтино. Смятай...
 Тримата нямаха база да смятат, а и не им беше чак толкова интересно да пресмятат. Просто му се довериха.
 - С каква енергия работи технологията на спиралодупката? - полюбопитства Нико.
 - Много източници на енергия има. "Много", обаче, не означава всичко. И, ако щете вярвайте, точно затова съм тук. Трябва да се ходи до една планета-пустош. Там има камъни, руди, които стават за захранване на пътешествията. Ще ходим да съберем малко енергия, така да се каже.
 - По пътя ще има ли опасности? - попита плахичко Ена.
 - Ами щом съм тука да ви събера всичките, значи се очаква да има! - беше прям до болка, както винаги, Кяпутен Куро.
 - Какъв е планът? - направо премина към въпроса Шики.
 - Вземаме Пешо и Полисекса (дядо му). И после пак от А вземаме, за пестене на енергия, кораб.
 Така и стана. Първо четиримата минаха през спиралната дупка през Люлин да вземат Пешо и Петър-Полисекса, а след това се озоваха на А.
 - Ииии-бааа, много яко тука, чуек! - възхущаваше се Пешо.
 - Яко, яко... - недовлстваше старият Петър - Толкова навлечени тук женските и то с костюми!
 - Стига бе, Петре! - рече Кяпутен Куро - Че ти и на тези А-ки ли налиташ, бе?! Погледни тази липса на всякаква мастна тъкан, тези кожа-и-кости. На мен ми приличат на ходещи скелети, от Земна гледна точка.
 - Виж какво моето момче! - поучи го бай Петър Полисекса -  Полисексуалният човек е такъв, който обхваща или е характеризиран с много различни типове сексуалност! Защо не четеш Уикипедия ти?
 - Чета, чета. - каза му Кяпутен Куро - Но не ми е това любимата тема...
 - Защо днес се бавим толкова? - попита Нико.
 - Имат празник тук... като имат празник и не достига персонал.
 След около час всички се качиха на един син космически кораб. За всички беше интересно как вътре системата им разчита мислите и желанията. Пътят беше сравнително-дълъг. Щеше да отнеме около 9 земни часа. Всички бяха уведомени, че маршрутът може да е доста опасен, затова и се изискваше толкова голям, пълен екип. Атмосферата в кораба на А, обаче толкова беше приятна, че почти всеки беше забравил за въпросните опасности.
 Пристигнаха без никакъв проблем на някаква камениста планета. Нямаше атмосфера благоприятна за дишане. Ползваха А-уреди за дишането си. А-технологиите бяха доста развити и спрямо Бо-ските и спрямо земните. За всеки беше лесно да ги използва. Взеха няколко тежички камъка и се прибраха на кораба. Планетата беше сива, пуста и непривлекателна, а също и стерилна.
 - Добра работа! Сега остава да се приберем и живи до А. После всичко е ток и жички! - рече Кяпутен Куро. Това отново напомни на всички за това, че маршрутът се води много опасен. Само бай Петър Полисексът и Нико не мислеха за това. Бай Петър си мислеше защо няма нещо за изпраскване, а Нико си мислеше колко красива, привлекателна и нежна е Бияна.
 - Тази планета, пустата, която посетихме сега... Тя на никой ли не принадлежи? - обърна се Шики към Кяпутен Куро. Кяпутенът беше притворил очи. Погледна само с едно око към Шики и рече:
 - Принадлежи. На едни такива с дебели, почти каменни лица, с много олигофренски вид за нашите и вашите представи. Много ще се изнервят, ако разберат, че сме им гепили няколко камъка!
 - Че те използват ли ги?
 - Нямат толкова мозък да ги използват. Но си мислят, че не можеш да пипнеш и една прашинка от тяхната територия. И надушат ли ни, ще има много лоши последици. Те са бавни и флегматични, но са със здравината на камък външно. Или почти със здравината на камък... Още по-лошото е, че нямат почти никаква емпатия, напипат ли те, просто ще те смажат като хлебарка: без никакво съжаление и дори с удоволствие, че убиват нещо вредно.
 - Значи за тях сме просто вредители, защото сме взели нещо, което те никога няма да използват за нищо добро?! - учуди се и още повече се уплаши Ена.
 - Аха. Точно така. - каза Кяпутен Куро, доволен, че някой го е разбрал веднага правилно и не се налага да обяснява повече.
 - А не може ли да ускорим тоя кораб, примерно на максимална скорост и да се приберем по-бързо на А? - предложи с надежда за по-бързо измъкване Шики.
 - Няма такива максимални скорости при А-технологиите. - обясни му Куро. - Те говорят само за оптимални скорости. Това е скоростта, при която се предполага, че няма да има никакъв проблем, износване, пренапрягане на кораба. И да искаш, не може по-бързо или по-бавно. Оптимална скорост.
 - А, ако има преследване от вражески кораб? - намеси се Нико - Няма ли система за защита.
 - Няма, защото е туристически, а не е военен кораб. - каза му Кяпутенът.
 - Лоша работа, значи... - рече мрачно Шики.
 - По-лошо от липса на редовен сексуален живот няма! - каза бай Петър - Това от дядо си Пешо да го запомниш!
 - Ташлари! - навдигна се нервно Кяпутен Куро.
 - Какви? - недочу бай Петър.
 - Ташлари, бе! Тези за които говоря! Каменните изроди! Три кораба.
 - И сега бавно ни настигат и ние не можем да им избягаме?! - викна Шики.
 - Тези са много бързи! - разплака се Ена.
 - Бързи са, но са малко маневрени! - каза Кяпутен Куро - Всеки да си стои на мястото и да не мисли нищо за кораба, аз включвам на пряк мисловен контрол и ще маневрирам.
 Трите ташларски военни кораба наистина бяха вече доста близо до А-турситическия. В главния ташларски кораб офицерът промълви с разплут, дебел и дразнещ каменен глас:
- Дайте на максимална скорост! Ще ударим тези без нито един изстрел и ще ги смажем.
- Искам да убия поне един с юмрук!!! Да го смажа с един удар! - каза лакомо един подофицер!
- Ако след сблъсъка има оцелял, ще ти дам да го смажеш! - засмя се добродушно и с разбиране офицерът. Дайте ми връзка с тази А-флинтифлюшка от свързочния център!
 Дадоха му. Кяпутен Куро изскочи на монитора им. Ташларите не бяха виждали землянин, още по-малко японец.
- Кой си ти и защо си толкова грозен? - попита офицерът.
- Ти па си много хубав! - каза Кяпутен Куро.
- Спрете, за да ви размажем по-лесно и да се връщаме, че няма време! - рече офицерът направо.
- Да. Точно и аз така си мислех. Дай да спрем и да ни размажат дебелокожите ташлари! У лево! - отвърна му Кяпутенът.
- Значи ще стане по трудния начин! - досети се офицерът. - Максимална скорост!!!
 След 3 земни минути ташларските кораби се доближиха плътно до А-кораба, но Кяпутен Куро изманеврира добре и главният от тях, заедно с един от другите два се удариха в насрещен астероид, и се разбиха веднага обхванати от експлозии. Остана само един. Упрявляваше го интелигентен ташлар, което беше рядко явление. Той избягна удара.
 - Не включвайте на максимална скорост. - реши той. - Ще ги настигнем така или иначе, просто по-бавно... Ало, грозният! Чуваме ли се?
 - Чуваме се, хубавец! - отвърна Кяпутен Куро.
 - Няма да можеш да ни треснеш и нас в астероид. Лекичко ще те притиснем и ще те блъснем. Бордният компютър изчисли, че само 3 блъсъка и вашият А-кораб ще се разцепи.
 - Ами ще ни блъскате, защото вашите изостанали оръжия не са в състояние и една дупчица да пробият и то в обикновен туристически А-кораб! - заяде се Кяпутен Куро.
 - Важното е да ви смажем, все пак. - отвърна му ташларът.
 - А сега какво ще правим?! - попита в сълзи и с панически тон в гласа Ена.
 - Сега Пешо младши поема контролът, защото е много добър в електронните игри и има изградените навици. А аз ще се покажа "изотзадзе" с моя ъпгрейднат пистолет. Ще им чукна само един изтрел право в кабината на шибания им ташларски кораб и тези ще изчезнат в космоса! Само гледайте сега.
 Кяпутен Куро беше прав. Закрепи се добре, прикрепи и пистолета в един отвор, който системата на А-кораба отвори предпазливо и произведе един изстрел, който благодарение на насрещната скорост на ташларския военен кораб, плюс това, че са в безвъздушно пространство и нямаше въздух, който да намалява енергията на изстрела, беше толкова мощен, че отвя поне 2/3 от ташларската космическа машина. Ташларите или поне тези, които оцеляха от тях, се изумиха тотално.
- Отказ! Отказ!!! - изкомандва интелигентният. - Спираме!
 Забавиха и спряха, но нещо много бързо се изстреля от техния кораб и се заби като игла в А-кораба. Кяпутен Куро нищо не усети, нищо не усетиха и останалите. А-системата не реагира. Нещото беше на биологична основа. Непознато за системата. То беше непознато и за цялата слънчева система на ташларите. Беше мигриращо и се беше домъкнало от незнайно къде. Лекичко, за няколко земни минути, си проби път навътре в кораба. Спусна се вътре като плюнка. И изпълзя в някаква дупка.
 След няколко земни часа, след като всички се бяха успокоили, нещото започна да се възпроизвежда. Приличаше на пълзяща течност или по-скоро на слуз. Движеше се почти като змия. Една от тези слузести гадости се доближи до Ена и се лепна за гърба й. Ена изрева от болка! Шико без много да мисли удари Ена по гърба, като се беше прицелил в слузестото! То, сякаш усетило болката от удара, отскочи нагоре и се строполи на земята, но бързо избяга, заедно с останалите.
 - Какво беше това, бе?! - развикаха се всички. Кяпутен Куро бе пребледнял и даже извадил пистолета си. Личеше си, че не разбираше и той какво е това, и какво става.
 - Ена, добре ли си? - доближи се Нико. Ена беше в шок, но нямаше проблем, освен червено петно на гърба си.
 - Чакай малко. - каза Кяпутен Куро - И извади някакъв уред. Това е от Чикибой. Най-развитото място, което познавам! Сещате се, нали? Медицински уред. Ще покаже, ако Ениното тяло има проблем.
 Уредът не отчете радиация, не отчете зараза, не отчете нищо, освен, че Ена трябва да свали поне 45 килограма.
 - Ние това и без уред го знаем. - пошегува се Шики.
 - Да затворим вратите и да останем само тук, за да не се върнат тези животни... или каквото и да са! - каза Нико. Всички включиха мислите си и вратите се затвориха херметично. Напразно! Само след броени земни секунди те се разпръснаха от някакво напрежение. Десетки, да ДЕСЕТКИ копия на Ена се бяха събрали и ги бяха суринали тези врати! Явно слузта беше изкопирала ДНК-то на Ена и се беше възпроизвела като много Ени.
 Това стана ясно на всички от раз! Най-ужасена от всички, обаче, беше Ена, защото тя виждаше свое 100%-во копие и за първи път осъзна, триизмерно и истински, колко беше дебела!
 - Добре, че не ме копираха мен! - каза Шики. - Елате ми копия!!!
 Шики беше много изнервен и разби няколко черепа на копията. Те, вътрешно, бяха пълни със слуз и лесно се разбиваха.
 - Елате ми повече!!! - ревна яростно Шики.
 Няколко от останалите Ени, дебели и корпулентни, се хвърлиха върху му, а той падна след само минута съпротива и почти се размаза на земята.
 Кяпутен Куро успя да стреля само веднъж, преди две Ени да го затиснат и да се почувства като жертва на ММА-събмишън прийом. Истинската Ена се гипсира от ужас и се беше опряла до илюминатора. Нико се чудеше какво да стори. Пешо беше припаднал. Само дядо му се опитваше да изнасили няколко Ени, но безуспешно защото те го ритаха в корема, по гъза и в слабините! Поне успя да ги задържи далече от припадналия си внук, от изцяло вцепенената и шокирана Ена, и от Нико, който мислеше трескаво какво може да се направи.
 - Чакайте! Разбирате ли какво ви говоря? - попита той.
 - Нали вече си полиглот, забрави ли? - едвам промълви Кяпутен Куро преди и той да припадне.
 - Добре, добре! Спокойно! - каза им Нико. Ените се бяха вцепенили, защото явно се бяха страшно изненадали, че Нико може да говори. Бай Петър също отстъпи назад, много разочарован, че не можа да оправи нито една от тях.
 - Ти говориш?! - рекоха в един глас Ените. Всичко прокънтя някакси зловещо от тези техни гласове, които бяха идентични с този на истинската Ена.
 - Ние всички сме говорещи, мислещи, разумни същества. Ние не сме ви врагове. Оставете ни. - каза им Нико.
 Ените освободиха от тежестта си Шики и Кяпутен Куро. Събраха се вкупом.
 - Искаме само да се възпроизведем. Животът ни е ценен. Животът трябва да експанзира. - казаха те. - Вече сме готови. Отвори да излетим.
 Нико напрегна мислите си и отвори някакъв люк в задната част на А-кораба. Ените излетяха и се понесоха в космическите простори като ефирни дебели феи.
 - Нико! Ти ни спаси!!! - просълзи се Ена, която трепереше.
 - Понякога става с акъл, а не само с мускули и оная работа!... - рече мъдро бай Петър.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:16:09 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 5
"Тя е всичко за мен!"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
 

  Бияна не носеше герданчето, което получи от Нико. Това не му харесваше, но и проявяваше разбиране, защото тя не беше длъжна да го носи - можеше да не й харесва, а можеше и да не иска да я разпитват какво е това, кой й го е дал, тя ли го е купила... Той беше над това. Радваше се, че бе събрал смелост да й го подари и толкова.
 Срещаше я тези дни 3-4 пъти по коридора. Тя не го забелязваше или даваше вид, че не го забелязва. Не се знаеше. Бяха в различни образователни отделения. Тя бе с 2 години по-малка. А Нико си беше връстник на Шики и Ена. Днес се наложи да се качат на един отдалечен хълм те - тримата, за да правят някакво домашно задание по ботаника. Беше специално - трябваше да снимат и филмират промените при листата на няколко растения там по време на залез.
 - Според мен това, което се променя при тези растения днес, може да не е същото след няколко дни. Предполагам, че зависи от луните, донякъде. - предположи Нико.
 - Добре казано, Нико! - похвали го Ена. - Имаш добро мислене!
 - Ще го сложим това предположение в домашното задание, то се знае! - каза Шики доволен.
 - Онзи квартал там, - посочи Ена - Много ми харесва, когато вечер започне да блещука.
 - Това е квартал "Бон", най-богатият е в нашето селище. Много ясно, че ще е най-блещукащ и блестящ. - коментира Шики.
 - И на мен най-много ми харесва. Не, защото там има скъпи и красиви постройки. Просто там живее Бияна.
 - Ти всичко си проучил за нея! - изхили се Шики.
 - Съвсем не всичко. - рече с нотка на леко съжаление Нико.
 - Вие ходите ли в Бон често? - попита ги Ена.
 - Аз не ходя. Нямам работа там. А и фитнеса ми е на две преки от вкъщи. - каза си Шики.
 - Аз ходя, понякога... вечер. Поглеждам към стаята на Бияна.
 - Ето! Нико е локализирал не само квартала и постройката, но и стаята! - още повече се захили Шики.
 - Поглеждам към стаята й, за да видя светлината. Тази същата светлина, която огрява в същия момент нейната красива коса, гладка кожа, хубави очи и нежни ръце... Радвам се, че за няколко мига мога да видя и аз тази същата светлина. Гордея се, че съм се "сдобил" с още нещо общо за мен и нея, пък било то просто малко светлина.
 - Това е много романтично!!! - каза трогната Ена.
 - И ТОВА Е МНОГО ТЪПО ДО НЯКЪДЕ! - рече появилият се зад тях Кяпутен Куро. Тримата пак подскочиха.
 - Вие няма ли да ми свикнете вече? - засмя се той.
 - А ти може ли да не се появяваш толкова внезапно и поне да кажеш едно "Здравейте!"? - попита го раздразнен Нико, който не искаше да чува, че нещо свързано с неговите мисли и чувства към Бияна е тъпо.
 - Абе, малкия! - хвана го за рамото Кяпутен Куро - Аз не говоря празни приказки и не ща да те наранявам. Просто, както знаеш, над 10 години бях влюбен в една на Земята. И аз ходих да й гледам светлината от стаята нощем; чакал съм я в снега няколко часа да се появи само, за да й дам подарък за "Свети Валентин", и какво ли не още!... И накрая какво? Всичко е било за едното голямо нищо! Тя нито ме хареса, нито даже се целунахме поне веднъж, а накрая си намери друг, спа с трети, ожени се за четвърти,... доколкото имам информация (а вече не ща и да имам)! И ти сега същата история! Гледам да те предпазя от мои грешки.
 - Но ти си обичал истински, а това не е грешка! - каза Ена.
 - А! Ти ме разбиваш с "логика"! Щом някой обича истински, значи всичко е правилно? Даже и, когато изгуби години в мисли, чувства, надежди и потроши толкова време да помага, да се опитва да говори, без да го слушат, и да търпи само разочарования и откази? Ама много си на грешен път, моето момиче!
 Настъпи мълчание.
 - Ти няма ли да ми кажеш нещо умно? - обърна се Кяпутен Куро към Шики.
 - Мисля, че си прав... Няма и не може да има истинска любов. - това каза Шики.
 - Аз на Нико съм му казал, че някой ден, ако стане голяма работа от него, тази как се казваше? Бинокъл? Не, бе... Бияна. Бияна може и да го хареса. Но истинска любов? Къде бе?!
 След малка пауза Кяпутен Куро продължи.
 - Вие сега си мислите, че аз тука нищо не разбирам, но след години ще видите, че няма такива неща: в началото може и да има, после някой от двамата (или и двамата) започва да отстива и (или) да се променя... Разводи, изневери, че дори и побоища - пълна гама от "любов", няма какво да ви разправям. Говоря ви, когато хората заживеят заедно. Иначе сега, Нико може дистанционно да си я обича Бияна, да си я обожествява, да ходи да гледа светлината от стаята й... и да си мисли, че това е любов. Любовта, обаче, е взаимодействие между двама. А такова нещо много рядко се случва да продължи добре цял живот... Ама само, ако знаете как мразя да се обяснявам надълго и нашироко!...
 Ена и Шики се бяха заинтересували живот от "лекцията" на Кяпутен Куро. Установиха, че Нико е изчезнал, обаче, в същото време.
 Нико, някакси, не можеше да понесе някои от фактите, които Кяпутен Куро излагаше. Не, че не му вярваше, а просто не искаше да чува точно за тях. Искаше всичко спрямо Бияна да му е чисто и, ако не сигурно, то поне да е изпълнено със сладки надежди. Бавно се приближи към нейната улица. Беше една от най-тъмните в квартал "Бон" и затова можеше да вижда от много места светлината от стаята на Бияна. Тази вечер, обаче в стаята й бе тъмно. Много странно и неочаквано. Нико почака около час и реши, че нещо не е наред. Нейната постройка имаше 3 нива на охрана. Не бяха трудни за преминаване, защото той нямаше криминално минало. Много му хареса градината пред постройката - с пейки, беседки и много, много растения, някои закупени и внесени от най-слънчевите места на планетата Бо. Входът и стълбището на постройката също бяха чисти и дори красиви за Бо-естестическите стандарти. Той се вълнуваше, че може да повърви поне един път по същите стълби по които всеки ден Бияна слиза и се качва. Едновременно с това почувства и безспокойството, и притеснението при мисълта какво ще каже, когато му се отвори вратата... Пристигна... Изчака секунди и смело натисна онова, което приличаше на земен звънец. Няколко пъти... нямаше отговор. Реши да пита съседите. В същото време стара жена отвори вратата и се заговориха кой е, кого търси, за какво го търси... Нико разбра, че Бияна е отведена в Корпуса! Истински шок! Това, да те отведат в Корпуса, беше обикновено за лошо, а не за да ти дадат награда.
 Нико се върна на бегом до Шики, Ена и Куро, на хълма. Те го чакаха там в недоумение.
 - Бияна е в Корпуса! Какво да правим? - направо попита задъхан и почти отчаян Нико.
 - Не може да бъде! - каза Ена - Тя изглеждаше много тиха и скромна.
 - Щом е в Корпуса... - рече Шики с безнадеждност в гласа - Всички знаем, че може да е само за лошо, по-лошо или най-лошото...
 - Кяпутен Куро! Трябва да й помогнем!!! - викна с умоление и надежда Нико.
 Кяпутен Куро очакваше нещо такова, та седна на тревата и рече:
 - Разсъждавайте трезво. Не можем да отидем и да пребием целия ви Корпус. Даже и да го направим, после какво ще стане с вас тук?
 - Ами само ти отиди и я спаси! - предложи Шики. - Теб никой не те познава. После ще изчезнеш и без това. Не могат да те уловят.
 - Теоретично си прав. - каза Кяпутен Куро, радвайки се, че комуникира с интелигентен извънземен. - А после какво? Ще я оставим вкъщи, след което останалите живи от Корпуса или новодошлите от другите ви селища корпусници, ще я вземат пак, за каквото им трябва... И така докога? Докато избия целия Корпус? Използвайте си мозъците и мислете, а не само чувствайте с тях, бе младежи!
 - Нико, той е прав! - каза Ена.
 - Знам, че е прав... - отвърна Нико, - Но аз нямам друг смисъл в живота, освен нея. Аз трябва да се преборя за нея! Или да умра борейки се!
 - И как ще се бориш, ти луд ли си? - скастри го Шики.
 - Като няма как, то така... - рече Нико и чевръсто взе пистолета на Кяпутен Куро.
- Хайде сега!!! - изкомандва Нико. - За да няма убит човек от Земята, този човек да отвори дупката, да влезнем в Корпуса и да измъкнем Бияна!
- Остави пистолета! - остана хладнокръвен Кяпутен Куро - Почни да мислиш трезво!
- Гледах те много, много внимателно как използваш технологията на спираловидната дупка! Мога и сам, щом те е страх или не искаш! И не искам да чувам за нищо колко е безмислено и опасно! Бияна е и ще е моя смисъл, и аз ще я спася на тази или онази цена! - каза твърдо и непоколебимо Нико.
- Дай ми го! - пристъпи напред Кяпутен Куро.
- Още една стъпка или рязко движение и ще те отнеса! Знам как се натиска спусък на пистолет! Пробвай ме!!! - каза Нико и гледаше толкова лудо, че никой и не се усъмни.
- Нико...  - рече тихо Шики.
- Не говори! Обичам ви много! Но без нея ще съм свършен! И не искам друга!!! За мен друга няма! Само тя! И тя е в опасност! Така че не аз ще ти дам пистолета, а ти ми дай сферата за отваряне на дупка-спирала!!! После ще ти я върна! Не съм умрял за нея!
 - Знаеш колко е скъпо, по дяволите!!!
 - Знам и ще ти платя колкото струва това малко "пътешествие"! Сега я дай или ще си я взема аз, след като те отвея с пистолета! Не искам да те убия, но няма да се поколебая да го използвам! Не ме принуждавай!
 - Ето ти я. - остави я на земята Кяпутен Куро - Но само един път! Доверявам ти се като на истински мъж! Не ме разочаровай!
 - Шики, дай ми я, за да не се изкуши Кяпутен Куро да ме ритне, докато се навеждам. - рече предвидливо Нико.
 Шики му я даде.
 - Внимавай, човече! Това е Корпусът!!! - каза му Шики.
 - Да, това е Корпусът. - рече Нико и направи спирало-дупка, премина през нея. Технологията, както знаем Чикибойска, беше перфектка. Където си беше помислил, че трябва да се озове, там се и озова Нико. В тъмна стая, където имаше само легло с вързано на нея момиче, а момичето беше Бияна.
 Нико предвидливо беше загърнал лицето си с дреха, за да не бъде разпознат, ако влезе в обсега на камера. Не беше сигурно, че нямаше да го разпознаят по дрехи или нещо друго, но бе решил да вземе предпазните мерки, които бе в състояние да вземе в този напрегнат за всички и особено за него момент.
 "А сега, накъде?" - запита се Нико. И почти целият му мозък блокира, защото се сети какво му говореха останалите - и да я спаси, тези от Корпуса ще я намерят пак! В същото време се сети, че дупко-спиралата иска енергия. Откъде да търси енергийни източници?! Не искаше да повтаря рисковото пътешествие до Ташларските територии. А единствените други, които познаваше бяха в другото измерение - териториите на Харкун. Мисълта за Курхуй го плашеше, но не толкова колкото спомените за бързите кораби и каменните лица на ташларите. Всъщност можеше да премине и до Земята. Да намери в Люлин Пешо-внук и Пешо-дядо. Обаче не се знаеше дали те щяха да му помогнат, а още по-малко дали нямаше да го нападнат, ако разберат, че той е почти нападнал и временно ограбил Кяпутен Куро! Отделно пък не се знаеше колко енергия е останала за преходи. Ех, толкова много неизвестни!... Така че реши го: ще мине първо с Бияна до Харкун. Ще намери трибцали, които са доказано енергийни. След което ще види къде ще ходи с Бияна. Самата тя беше в бесъзнание или в някаква специална кома. Взе я на ръце. Беше по-тежка, отколкото очакваше за нейното грациозно и красиво тяло. "Всъщност, не тя е тежка, а аз съм слаб!" - рече си Нико, докато премина в Харкунското измерение с нея. Остави я в един тъмен ъгъл на почти неосветена и прашна харкунска улица. Отправи се към познатия бар, откъдето Кяпутен Куро бе взел предишните трибцали... Влезна вътре. Имаше си пистолет. Това го правеше много уверен. Единствено се безспокоеше за Бияна, която стоеше в тъмния ъгъл на онази улица. Ако някой дойдеше и я намери? А, ако харкунзавър бродеше навън и я изядеше? Тези животни наистина бяха адски отвратителни! Решил, че няма време за губене, Нико, все така обладан от безнадеждност, реши да действа ударно! Влезна при собственика, който беше без охрана и попита за трибцали. Онзи се зачуди, защото само на определени хора ги продаваше, но му извади 3 и го пита с какво ще плати. Нико предложи пистолета - "уникална земна технология от друго измерение". Супер добър късмет! Собственикът на бара не само го хареса това нещо, но му свали трибцала и от пистолета, като по този начин Нико вече имаше 4 трибцала, та сделката мина по мед и масло. Само дето сега Нико имаше 4 трибцала, устройство (сфера) за пространствени преходи и една безпомощна Бияна. Бияна! Тя беше най-важното нещо за него, затова и се завтече до мястото, където я беше оставил! Беше готов да се бие с всякакви животни за нея! Стигна дотам, за щастие - никакви животни нямаше, обаче Курхуй се зададе насреща!
 - Пак ли се върнахте, мама ви мръсна, изчадие!!! - изрева той в специфичния си литературен стил и се насочи към Нико и Бияна. Имаше още няколо харкунеца в черни униформи с него! Ясно беше, че Нико няма шансове да ги победи сам. Извади сферата.
 - Назад ВЕДНАГА! - това ще ти изпепели мозъка! - излъга Нико.
  Курхуй се спря, но не вярваше много... Беше лесно да докаже дали това е опасно или не. Можеше да накара някой от подчинените си да не се спре и да отиде до Нико, за да видим какво става с мозъка му. Но предпочете просто да го... копира. Всичко да копира. Копирните технологии на Харкун бяха едни от най-добрите. За разлика от доста други харкунски технологии.
 - Дай копиратор! - изсъска на един от останалите. Онзи даде. Курхуй натисна копиратора само едно място с палец и той мигом сканира всичко в радиус от 10 метра, включително и сферата.
 Нико стоеше в заплашителната си поза. Лека полека придърпа Бияна и отвори нова спираловидна дупка със сферата, след което премина обратно в Бо.
 - Е, сега вече ще те намеря някой ден, педал долен! - изсъска злорадостно Курхуй.
 На Бо Шики и Ена бяха намерили родителите на Бияна. Чичо й пък намерил връзки в Корпуса, и, затова й се беше разминало. Цялата работа била, че тя е набелязана за насилствено присъединяване към въпросния Корпус. На Бо имаше два начина да се влезне в Корпуса - доброволен и насилствен. Насилственият беше много рядък, защото тълпи от жени и мъже се натискаха да влизат и да стават част от него. А защо Бияна, и то още толкова млада, беше избрана, не стана ясно. Ясното беше, че чичото я беше спасил...
- Така... - рече мрачно Кяпутен Куро, докато Нико му предаваше омърлушен това, което има. - Взел си трибацали с честна търговия?! Внушително!... И това е единственото добро нещо, което си направил! Ще имаш късмет, ако не те разпознаят и не те обвинят в нахлуване и отвличане на "техен човек от Корпуса", нали? А за това, че Курхуй е копирал сферата... въобще не ми се мисли. Въпрос на време е да разгадае какво е и да направи същата или поне същата... И като ме намери мен, аз може и да се оправя, но като ви намери вас... Е, тогава не съм сигурен! Видяхте ли какъв приятел си имате, а, Ена, Шико? Можете да му благодарите! А аз не съм на кеф, след всичката мизерия, която тука се случи заради едно момиче! Нещо като войната заради хубавата Елена сега очаквайте... Изчезвам. Следващият път, ако още мисля, че ставате за нещо, ще ви се обадя пак... ако сте още живи, разбира се, защото Курхуй...
 И Кяпутен Куро си замина.
 - И какво имаме сега като ситуация? - рече Шики.
 - Знам, че и да ме пребиете ще ми е малко. - каза Нико - Но ако можех да избирам, сигурно пак щях да постъпя така. Просто много силно я обичам!
 - Не знам дали Курхуй ще тръгне да ни търси точно нас. - реши да е по-оптимистична Ена. Все пак може да отиде на толкова много места
 - Да... например ташларите да му сритат главата грозна! - засмя се Шики само като си го представи.
 - Така си е... Ако пак се видим с Кяпутен Куро, може да го помолим да ни даде и на нас по някое пистолетче... А аз се чудя защо са я избрали Бияна за корпуса? Даже вече я бяха сложили да се подготвя в някаква кома... не знам...
 - Да търсиш логика от Корпуса е като да търсиш звезди в блато. - рече му Шики.
 Тримата останаха умълчани и замислени... Беше тъмна безлунна нощ.
 
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:17:53 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 6
"Живот-лотария"


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
 
 - Много малко се задържаш в Япония, Куро-сан. - рече приятел на Кяпутен Куро, докато пиеха по една бира "Асахи" в местен японски бар.
 - Земетресения, радиация, напрежение около Северна Корея... то не е за стоене тук. - рече Кяпутен Куро и си мислеше за новото генетично подобрено животно, което си имаше - едно супер-коте, което като озверееше и хапеше, и дращеше наред. Имаше почти стоманени зъби и нокти, ставаше за охрана по време на мисии.
 - Къде прекарваш по-голямата част от времето?
 - Ами в Люлин...
 - Аааа, Люлин. Да, хубаво място.
 Двамата бяха пияни...
 По същото време на Бо Нико говореше с Бияна, по телефона. "Гласът й, по телефона, звучи малко различно, но също толкова приятно и красиво, колкото на живо." мислеше си Нико.
 - Разбрах, че си ме измъкнал от там. Трябва да ти благодаря, но не искам повече да правиш такива опасни неща за мен!
 Така му каза тя. Нико не знаеше дали да се радва на такива думи, а и не беше в състояние да ги разтълкува като мотивация, която стоеше зад тях.
 - Просто трябваше да го направя... А ти сега как си? - попита я той.
 - Добре съм.
 - А разбра ли защо са те избрали за Корпуса и то толкова малка? Там вземат по-големите. - запита я Нико с надеждата, че тя може и да знае вече нещо повече от чичо си.
 - Някакъв от младите офицери ме бил харесал. - отговори Бияна направо.
 На Нико му спря дъхът, сви му се сърцето и той самият не можа нищо да каже освен едно "О-о-о!?..."
 Няколко часа прекара като замаян. След това излезнаха с Шики до близката гора, която се намираше през един квартал от Никовия блок.
 - Малко на въздух, а? - каза Шики, колкото да подхване разговора.
 - То въздух си имаме и пред нас... но не ми се стои там... не ме свърта на едно място... Разбрах защо Корпусът е искал да я прилапа Бияна "малка и пряна".
 - Тя ли ти каза?
 - Тя ми каза... Говорихме по телефона. Много се радвах да чуя гласа й... и в един момент я попитах знае ли нещо повече, и тя: "Един млад офицер ме е харесал и затова."
 - Ами те тези от Корпуса си правят каквото си искат. Там е властта. Реалната. А не в Съвета... Ти ги знаеш тези неща. Не си глупав.
 - Аз не съм, но като става дума за Бияна и блокирам... нито знам какво да искам, нито знам за какво е правилно да мечтая, нито знам какво трябва да стана, за да бъде тя моя.
 - Ставаш и ти един от Корпуса, издигаш се, правиш кариера... примерно де. - предложи Шики.
 - Знаеш колко не обичам Корпуса и военизираната им структура; цялата полицейщина и военщина. Всичкото насилие и злоба.
 - То никой нормален не ги обича, но за парите и властта - все в Корпуса отиват... много от нас.
 - Аз все се надявам, че с Кяпутен Куро може да се издигнем по друг начин.
 - Особено след като го прекара последния път! - затресе се от смях Шики - Ти си голям оптимист!
 - Страх ме е, понякога, да съм реалист... много по-беден съм от нея, не съм пръв красавец... Спасих я, но не знам дали въобще го оценява и дали я трогнах с това си действие. Макар и да го направих без никакви мисли да я трогвам; просто действах наистина импулсивно и следвах сърцето си.
 - Може и да те оцени, може и да не те оцени. Няма нищо сигурно...
 - Както и в целия ни живот. Днес те има, утре може и да те няма.
 - Лотария, Нико!... Това е нашият живот. Вчера мислех да играя, но от Корпуса разтуриха лотариен клуб до нас. И не ми се ходеше до отсрещния квартал. Мразя да пресичам моста над реката. Тъпо ми е.
  В Корпуса в това време се чудеха кой може така да се появи изневиделица и да отмъкне също таъй внезапно човек оттам. Няколко офицера гледаха записите от камерите. Най-внимателно, обаче, ги гледаше един на име Лиан. Той беше същият, който бе харесал Бияна и я бе набелязал да се присъедини към Корпуса, но от по-високо му резнаха мераците, благодарение на връзките на Бияниния чичо. Лиан не се предаваше, обаче, никак лесно. Искаше да се издигне. А това беше великолепната възможност за него - да намери този наглец и да го повишат, по заслуга, поне с 2-3 степени! А наглецът, разбира се, да отиде в затвора или, още по-добре, да бъде модифициран! Лиан остана да гледа записите до късно. Повтаряше и потретваше едни и същи кадри; по няколко пъти се взираше в детайлите. Опитваше се да разгадае какви са онези дупки... повечето от колегите му смятаха, че това е някой, който е фалшифицирал записите и няма никакви дупки. Дори и така да е, Лиан искаше да открие похитителя поне по дрехите, поне по походката, поне по нещо, което имаше там уличаващо, а такова нещо му се искаше да вярва, че същестува и, че никой не е неоткриваем!
 Курхуй пък по същото това време вече бе организирал екип в неговото си измерение (Харкун) и правеха експерименти с копието на сферата.
 - Давайте по-бързо! Смърдели!!! - кряскаше Курхуй - Това може да промени съдбата и историята на Харкун!
 Едно от копията вече проработи. И някакъв харкунец премина през някаква полуспираловидна дупка, но къде отиде и какво стана с него, никой не разбра. Очевидно опитите трябваше да продължат.
 Дядо Петър-Полисексът също бе зает сега. Той се оплакваше в един форум:
 "Искам я, обичам я, ноооо... животът е несправедлив. Роднините й са против!"
 Получи няколко съчувствени отговора:
1. "Не се отчайвай, младеж! Любовта те чака някъде, но ти не знаеш още това."
2. "Случва се. Ще си намериш друга. Сигурно си още много малък. Жените не са се свършили. Горе главата!"
3. "Винаги има много рибки в морето. Ако не е с това момиче, ще е с някое друго."
 Дядо Петър Полисексът четеше и почти се просълзяваше... от досада. Накрая едно мнение леко го поободри:
"И на мен ми се случи, брато! Напълно ти влизам в положението! Майка й каза, че съм много чувствителен и не ставам за дъщеря й, а баща й мълчеше като пън! И при тебе ли с родителите? С кои роднини казваш, че са против ти?"
 Дядо Пешо ведна отговори:
"Не, не родителите й, а мъжът й. Тя е омъжена."
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:19:49 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 7
"Относителност"


 
  Кяпутен Куро беше само с Ена и Шики, в същата гора, където вчера бяха дошли Шики и Нико.
 - Работата ви е ясна, но да си го кажа, за да съм сигурен, че ме разбирате напълно: Нико го избрах, поначало, защото е много умен за годините си. Обаче емоционално така, нещо не ми вдъхва доверие.
 - Ами, Куро, то всеки като е много (и безумно) влюбен и не може да е стабилен, не е ли така? - каза Ена.
 - Абе, не всеки, ама айде, да речем, че разбирам какво искаш да кажеш. - отвърна й Кяпутен Куро.
 - А и, не че ми е приятел, но... - добави Шики, - той досега не се е провалял много по време на акции, а и като приятел досега не ме е дънил. С изключение на този инцидент, не мисля, че е нито луд, нито лош.
 - Викате да му дадем още един шанс, а?
 Двамата потвърдиха, че това имат предвид.
 - Да, само че... - Кяпутен Куро се замисли - Вие как си я представяте тази работа с Бияна?... Ако утре пак някой нещо я вземе в Корпус или някъде, където просто е адски неразумно и рисковано да ходим да се сражаваме, тогава какво? Той пак ще изпадне в... хм, истерията си и... хм... Този път няма да му простя.
 - Ами да я включим и нея в екипа! - рече Ена с лек ентусиазъм.
 - Бияна? В екипа ни?! - рязко се обърна към нея Шики.
 - Защо не? - учуди се Ена.
 - Слаба е като вейка. Като ходи, като говори, като се движи ми се струва много такава една бавна, флегматична. Вярно, може да прилича на фея и Нико да си я харесва такава една ефирна, нежна и прочие, но тази девойка в една екшън-ситуацийка сигурно, в най-добрия случай, ще е просто безполезна, а в най-лошия ще ни отвори работа и ще си рискуваме живота заради нея!
 - Абе... да ви кажа правичката, аз също не съм професионалист... - взе да размишлява Куро.
 - Да, ама ти поне имаш и мускулите, и рефлексите... а Бияна... ха. Много ми е смешно само като си го помисля: "Бияна в акция!"... а, всъщност, то е смешно само отстрани. Някой ще умре заради нея като е по-напечено, аз ти казвам! - почти се разтрепери от вълнение и неприятни предчувствия Шики.
 - Е, една жена само за бой и екшън ли е годна? Може да я използваме за други цели... - каза Ена.
 - За какви? - засмя се Шики развеселен - Да стои там като красива ваза с цветя и Нико да я съзерцава, забравил за всичко останало ли?!...
 - И още нещо! - досети се Кяпутен Куро - Нико ще си насочи цялата енергия и мисли да я спасява нея, ако нещо стане и нас ще ни заебе, ако мога да се изразя по-литературно така.
 - Абсолютно съм съгласен! - каза успокоен, че няма да имат Бияна в екипа си Шики.
 - Ами значи така ще го направим! - рече Кяпутен Куро - На Нико му даваме още един шанс. Надявам се и вие да му поговорите, че още една издънка с Бияна и... да не се изразявам пак литературно, ама няма да го оставя в добро състояние, така да се каже... Може да ви се сторя груб, но уви, всяко търпение си има граници!
 След само няколко часа всички, заедно с Нико, вече бяха на някаква чужда, далечна планета. Задачата този път не беше "екшън", а търговска. Планетата бе в нещо като феодално състояние, ако може да използваме земни исторически мерки, та такива неща като интернет, телевизия, радио, вестници, списания - йок! Ако на човек му трябваше да получи инфо - тръгваше и разпитваше хората, търсеше  си сам. Интересно беше за бо-ците (Ена, Нико и Шики), че имаше много различни раси на тази планета (макар и хуманоиди като тях и Кяпутена). Пешовците също щяха сигурно да се изкефят на това разнообразие, но Кяпутен Куро беше решил, че за тях тук (особено за дъртия Петър) ще има много романтични и сексуални изкушения, та не ги беше взел (а и не намираше за нужно да взема пълен екип; дори супер-котката си не бе взел).
 - При вас също ли е толкова цветно? - попита Ена, която беше виждала само две земни раси (жълтата, чийто представител бе Куро и бялата, чиито представители бяха люлюнците Пешо и дядо му... За дядо му, според някои, беше спорно той от каква раса е, дали въобще е човек такъв като него, но това бяха подробности.)
 - Не. При нас са само три основни: черна, жълта и бяла. - обясни Кяпутен Куро.
 - Доброто е това тук... - продума Нико, който от часове мълчеше и мислеше върху онова, което всички му бяха говорили (че още една изцепка като тази с Бияна и ще му се стъжни; че разчитат на него да е по-малко емоционален; че, все пак, независимо от всичко Бияна си остава неговото "номер едно в живота".) - Доброто е това, че на фона на това разнообразие, те си мислят, че сме някакви местни. А и като им говорим езиците, не може да има сериозни проблеми... може би.
 - Сериозни проблеми... Винаги може да има проблеми! Така че очаквай неочакваното. Не точно ти. Говоря общо, за всички.  - каза им Кяпутен Куро.
 - Търсим нещо енергийно. Само че тези тука са толкова назад, че едва ли знаят какво е "енергия". Как ще разберем дали нещо е енергийно. Детектори, нещо, да дадеш? - попита Шики.
 - Обичам като се разбираме и с половин дума. - каза Кяпутен Куро и им даде по един детектор.
 - Как ще разберем дали нещо е достатъчно енергийно? - попита Нико.
 - Почва да вибрира в джоба или в ръцете ви. И гледайте някой местен да не се превъзбуди от любопитство, ако намери това, че да ви нападне или дявол знае какво! - посъветва ги Куро.
 Разделиха се на две групи - Куро с Ена и Шики с Нико. Всеки имаше по малко жалтони - някаква местна валута от никелови монети.
 Кяпутен Куро и Ена намериха няколко дрънкулки от добри метали, които можеха да захранват пътешествията поне за няколко седмици. Шики и Нико, напротив - пребродиха 2-3 пазара, няколко покрити такива и даже се помотаха в извънпазарни пространства, но нищо не започна да вибрира. Изведнъж обаче и на двамата детекторите започнаха да вибрират на макс. Отчетоха, че енергията идва от някаква сграда зад нещо като гробница. Запътиха се натам да видят какво е и дали може да се изтъргува по някакъв начин. Шики си помисли дали най-после не са попаднали на поредната опасност, а Нико си мислеше дали може да намери нещо много красиво за Бияна (макар и да знаеше, че подарък от друга планета ще е много рисковано за доминираната от Корпуса социална система на Бо).
 Влезнаха през някаква дървена врата, обкована с някой и друг метал. Вътре гледат - нещо като алхимична лабораторийка и някакъв дядка се движи бавно насред колбички и кубични съдове.
 Двамата бавно и полека се доближиха до него, опитаха да се поклонят, да проявят любезност, макар че това можеше да се тълкува и като агресия - знаеш ли го този с каква култура е и дали няма да приеме поклон като опит да му забиеш една глава, примерно?
 Той пък не им обърна голямо внимание. Една баба, обаче, която се появи и беше напълно синя на цвят, ги поздрави и им каза, че знае за какво са дошли.
 "Знаеш, ама друг път. Не си чувала за енергия сигурно откакто си се родила!" - помисли си Шики.
- Не ми вярваш, нали? - веднага го усети бабката.
- Кажи, за да ти повярвам. - усмихна се Шики.
- Искате нещо такова. - хвана един от кубичните съдове старицата. Двамата включиха детекторите - луди вибрации! Това беше.
- И ще ни дадеш ли? Колко желтона? - попита Нико, който се беше леко разочаровал, че няма нищо за Бияна май тук.
- Желтони??? Не ми трябват такива неща. Искам малко част от кожата ви. Надушвам, че сте различни!
- Да бе! - рече Шики - Сега и ще се режем ли?
- Ние сме изследователи. - каза бабето. - Този ми е помощник.
 Дядката продължаваше да се върти, да смесва нещата, да си записва нещо с калем.
- Колко кожа? - попита Нико.
- Само малко, колкото да имам ДНК. - каза бабата и двамата изпаднаха в абсолютно удивление.
- Ти пък откъде знаеш за ДНК?! - викна превъзбуден Шики.
- Аз и за РНК знам, ама това не е въпрос, който да обсъждаме. - рече доволна и горда бабата.
- Дайте малко кожа, защото на всеки е уникална и вземате това.
 Кяпутен Куро и Ена се появиха също. Бяха чули последните няколко изречения. Кяпутен Куро бе прям и делови човек. Уговори се с бабата за един съд с течността, като направи сделка само Ена да даде кожа, защото тя си имаше, така да се каже, в повече. Всичко мина добре. Нямаше много болка, защото Кяпутен Куро й даде обезболяващо от Чикибой.
 Вече се канеха да си тръгват, когато, обаче на Ена нещо й се обърка. Започна да мутира.
 - Тая бабичка сигурно е сложила някое друго ДНК и е станала реакция! - опита се да обобщи някакси научно нещата Шики.
 - Не знам какво е сложила, но това става опасно! - рече Нико и се обърна към Кяпутен Куро: - Този път едва ли сме на две мнения по въпроса, че трябва да отидем и да спасим Ена.
 - Ще намерим бабичката, няма спор! - рече Кяпутен Куро и се завтекоха обратно. Отвориха вратата, но всичко беше изпепелено. Явно умишлено запалено. Нито бабичка, нито дядо! Ена вече беше започнала да става нещо люспесто и се мъчеше.
 - Няма ли някакъв начин да проследим тази старица?! - рече Нико.
 - Как я да проследим? С джипиес ли? - раздразнено отвърна Кяпутенът. Поседяха и помислиха малко. Ена така не можеше да се върне на Бо. На Земята - също нямаше много полза. Тука - съвсем или поне не знаеха да има нещо добро.
 - Кяпутен Куро, - предложи Шики - не се ли сещаш за някъде, където може да помогнат на Ена?
 - Аз се сещам за много места, но това не е като да влезнеш и да кажеш, че искаш да ти оперират носа. Ще възникнат много въпроси... Трябва да търсим нещо като тайна клиника, някъде... оставете ме да мисля! Мисли и премисля човекът, но най-доброто, което измисли е да рискуват на А, защото до Чикибой енергия не стигаше. Там технологии да искаш. Придвижиха се до А, но Ена се превърна в нещо, което може да определим като люспест мравояд. И то дебел... Венага от "контрола по животните и карантината на А" се насочиха към тях да видят каква твар е това. Ена, която вече не знаеше, че е Ена, като видя тези кокалести а-ци, подскочи към тях. Тримата (Куро, Нико и Шики) едвам я удържаха:
- Връщаме се! - рече Кяпутен Куро и отвари спирало-дупка. Изчезнаха пред очите на а-ците, които вече започнаха да имат предвид, че Кяпутен Куро появили се пак, ще го хванат и ще бъде подложен на подробен, пълен и изчерпателен разпит. На него също му се изясни, че май няма да стъпи скоро на А.
 - И сега накъде? - попита Шико.
 - Трябва да издирваме дядката и бабата! Почти се е съмнало. Утре ще питаме всички наоколо. - примирено каза Кяпутен Куро, надявайки се Ена да не умре дотогава. Нико и Шики също си го мислеха това. Особено трудно го преживяваше Нико, който едновременно страдаше и за Ена, и за конфликта си с Кяпутен Куро, и заради мрачните мисли, които го обземаха при мисълта за бъдещето на Бияна и онзи Лиан от Корпуса.
 През деня, който се оказа приятно топъл, въпреки сравнително голямото слънце там, те питаха, разпитваха, но само един виолетов местен извънземен ги насочи към някакви колиби нагоре в планината. Ена беше на каишка, защото не можеше да й се има доверие. Намериха дядото на една пътечка, направиха му подсечка и го заловиха. Той се опита да близне с език Нико. Местните имаха отровни езици (факт, за който Кяпутен Куро беше уведомил компанията още на идване). Но Нико имаше бързината и успя да избегне отровното близване.
 Со кротце, со благо (и с малко кьотек), старецът си призна, че умишлено бабичката е сторила това на Ена. Заведе ги в скривалището на бабата, което беше колиба с двоен таван. Кяпутен Куро прецени, че тази може да се вразуми и да помогне.
 - По лесния или по трудния начин ще помогнеш? - попита Кяпутен Куро.
 - Няма да помагам. Знаех, че ще дойдете. Тя ми трябва за повече експерименти!
 - Тогава ще трябва да вземем дядото с нас и пак няма да ти дадем Ена! - рече Кяпутен Куро, прилагайки тънка дипломация.
 - Вземайте го! На мен не ми трябва... А тази, ще си я отмъкна. Само да щракна с пръсти, такава химична и физична реакция ще направя, че всичко, освен тая ще умре. Вервайте ми, мощна съм! - така се изрази тя и се засмя маниашки.
 Дядката се ядоса, взе някаква дебела игла, подскочи и я заби в старицата, докато тя беше заета да се вторачва в пищова на Кяпутен Куро, който пък беше решил да стреля в пръстите на мощната старица. В иглата на дядката имаше нещо, та старицата започна да се гърчи и да се променя, докато не се превърна във влечуго на вид отвратително дори повече и от най-отвратителния политик на света. Дядката я хвана и я запокити надолу по един склон.
 - Тази ми беше експеримент на мене. Развивах я... После, обаче, стана много умна и взе да ме командори. Надявах се да може да изобрети нещо. Но тя изобрети само как да прави от грозните още по-грозни! Нищо лично, Ена! Ела, ела насам! - рече той и Ена дойде (по-скоро я "дойдоха" насила). Дядката и на нея й заби някаква игла и Ена дойде в предишната си форма за броени минути.
 Четиримата му благодариха и си тръгнаха с мир. Ена почти нищо не помнеше от трансформациите си.
 - Никога не трябва да подценяваме и недоразвитите. Навсякъде може да има талантливи и изобретателни, които да умеят повече от нас. - каза Кяпутен Куро на раздяла и им даде по един мощен елетрошок, че да се пазят от евентуалните опасности на Бо. Даде им и малко кредити, "да се почерпят". Ена получи най-много, за да се компенсират страданията й.
 (СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:21:30 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 8
"Не всичко, което блести е злато"


 
  Ново заведение! Дядо Петър Полисексът беше голям любител на новите заведения. Особено по нощно време и още по-особено, когато се видеше с пари. Видя се с пари човекът, че беше взел пенсия и в добавка с няколкото лева, които Кяпутен Куро му беше платил за последното разкарване из други светове, Петър Полисексът отиде в новото заведение, което си беше набелязал. Поизчака да се насити с привлекателни хора от всички полове и си набеляза най-атрактивната мадама. Изкалкулира набързо колко ще плати за пиенето и колко бакшиш за сервитьора, след което подпийна леко, за кураж (не, че си нямаше и без това), и повика един от сервитьорите.
 - Вземи 1 левче за тебе, а това левче пък го дай на онази мадама, която пие онова във високата чаша, с поличката. Кажи й: "От онова момче там на средна възраст. Ще ти даде още пари, ако си вдигнеш поличката само с 5 сантиметра."
 Сервитьорът реши, че може да изкара тези лесни пари. Отиде и, за радост, на бай Пешо Полисекса, тя си вдигна полата, както й бе предложено!
 - Ох, на дядаааа!!! - рече на глас бай Пешо - Те тава е баджак!!!
 Понагледа се няколко минути. И пак викна сервитьора.
 - Ето още 1 лев и за нея, и за тебе. Пак така - да вдигне още толкова сантима! По-бързо!
 Пак се повтори същата история. Дамата вече изглеждаше като да носи не пола, а минижуп. Петър Полисексът се разтопи от естетико-сексуално вълнение! Отиде сам до нея и се настани без покана срещу й, на свободния стол.
 - Ш'тъ черпя едно от това, ако си вдигнеш поличката ДО ГОРЕ!
 Мадамата се усмихна и каза:
 - Бих приела, но няма как. Срам ме е, защото ще ми се види пишката.
 Това беше травестит! Не, че беше проблем за дядо Петър Полисексът, който а-ха да каже нещо и един го потупа по рамото:
 - Трябваш ми веднага!
 Кяпутенът. "Как пък може да се появява в най-натопорчените моменти?!" - рече си с раздразнение бай Пешо, но си затрая да го критикува, защото знаеше, че това е един платежоспособен японски господин и стар добър познат. Нещо се организираше, а Петър Полисексът искаше да е част от колкото се може повече мисии, защото това значеше и шанс за нещо за оправяне, и за пари! А какво повече от това?
 В едно друго заведение, обаче на Бо и още от рано, беше заседнал в почивния си ден, сам, Лиан. Не бе в стила му да ходи да пие нещо. Никой не го беше виждал тук по-рано. Правеше известно впечатление и предизвикваше учудване у някои, които обръщаха внимание на посетителите. Той се взираше пред себе си и мачкаше ядно някаква непотребна вехтория. "А не мога ли просто да я отвлека?"... това беше първия му въпрос в главата, обхваната от фикс-идеята за Бияна. В Корпуса имаше жени в съотношение поне 40:60. Имаше си тайна любовница там. Имаше и няколко други, които харесваше и то немалко. Но тази - Бияна! Това беше нещо различно. Невиждано досега. Лиан беше на малко преди средната възраст за населенито на Бо. Беше видял достатъчно жени, но тази бе страшно нетипична - ефирна, нежна, семпла, но и много секси, а тази комбинация го влудяваше и изпълваше с най-силна енергия, включително и деструктивна. "Трябва да я имам! И това е безусловно!" - беше втората му мисъл... Поседя още малко и помачка нервно онази вехтория, която вече не си личеше каква е била първоначално... Имаше младолико лице, а и както казахме вече, не беше дори на средна възраст все още. Няколко жени го загледаха и две дори го поздравиха, но той беше прекалено зает с мисълта "Бияна". "Тя! Тя беше толкова близко! А ми се измъкна!!!" - запокити вехторията той, без да се интересува, че е направил лошо впечатление на околните. Някакъв се изхили. Лиан го прониза с поглед. Онзи имаше много противно лице. Лиан леко се стресира от тази противност и тази дързост. Обаче реши, че ей-сега ще скочи и ще го арестува, само ако онзи си позволи една-едничка реплика. Е, нямаше никаква реплика. Лиан се върна към размислите си: "Ако не беше чичо й!..." В Корпуса имаше добре развита меритокрация, но също така и неперфектна - да, за заслуги се издигаха хората бързо, но и връзкарството играеше своя роля, както в случая с Бияниния чичо. Отделно, за провал пониженията и наказанията бяха почти нечовешки. "Аз, просто нямам право на грешка!" - си каза той... Помисли още малко. Всякакви варианти обмисляше - дори и по-романтични като да се появи и да я пресрещне, когато се връща вкъщи, да й подари клонки от цъфналите дървета наоколо, защото на Бо най-много харесваха дърветата, а не цветята, обаче нищо от тези идеи нямаше да сработи, както и да го мислеше!
 Влезнаха няколко момичета. Четири. Не се познаваха, просто се случи да влезнат едновременно. "Защо една от тях не беше тя?!!!" - каза си ядно Лиан и искаше вече да има някой пред него и да го удари с все сила в лицето! Лиан си беше малко садистичен, очевидно. "А, СТИГА БЕ!!!" - по едно време се ококори той. Третата, която влезна наистина беше Бияна!!! Лиан погледна пак, повтори поглеждането, потрети - тази беше! Не можеше никой да прилича толкова много на нея. "Тая още малка, ама вече заведенията научила. Ще се окаже тя някоя скрита мастия!" - прояви ревност Лиан, но после се самоуспокои с "И какво от това? Нали важното е да я постигна!" (това с "постигането" го знаеше от един свой братовчед, голям алкохолик, който като се напиеше и почваше да говори колко важно е "Да постигнеш една жена!")...
 Тя се настани на едно меко диванче... Изглеждаше толкова привлекателна! Но и си личеше, че е най-малката в цялото заведение. Някакъв от персонала се доближи и й каза, че тук има възрастови ограничения и да излиза незабавно, ако обича. Лиан скочи като гепард, отиде при онзи, направо го бутна в гърдите и го извъртя на 45 градуса (което беше грубо дори за етикета на Корпуса) и, за миг усетил се, взе, че се извини и каза:
 - Това е важно, част от специално задание. Правете се, че нищо не е станало! На моя отговорност!
 Онзи, по правило, трябваше да се обади на Корпуса да потвърдят, но за "добър късмет" на Лиан просто му повярва и отиде да си пере гащите.
 Бияна се усмихваше. Нищо не казваше. Лиан не я беше виждал толкова усмихната. Хареса му още повече, макар че я предпочиташе сериозна или ядосана, а най-красива май му изглеждаше разплакана. Както казахме, този бо-ски човек корпусник си беше нещо садист.
 - Когато ти трябва нещо да посетиш и още си малка, обаждаш се на батко Лиан и всичко е уредено. - приседна той срещу нея.
 - Много си оправен, батко Лиан. - стоеше си все така усмихната Бияна.
 - За такива готини пички като тебе, - опита да е романтичен Лиан, според както си представяше романтиката - батко всичко може да направи. Защото батко е също готин.
 - Ама много ли? Много ли си готин, бате Лианчо? - наведе се Бияна напред.
 - На много места и по всяко време...
 - А къде си най-готин? - не спираше тя.
 "Тая направо ще се окаже и парясница! Колко много лъже външният вид!" - каза си Лиан и вече беше сигурен, че я е "постигнал".
 - В ЛЕГЛОТО! - рече Лиан и това му се стори много оргинално, а и напълно почтено за такава като нея - "Прави се на много недостъпна и свястна, ама си е курвичка като много от останалите!"
 - Наистина ли? - още повече се усмихна тя.
 - Е, сега няма ли да си вярваме? - вкара "неповторима" оригиналност Лиан. Мислеше и да поръча нещо по-силно за пиене, но реши, че като може да спести кредити, ще спести. И я извика да отидат до "едно място".
 Излезнаха. Противният човек, който се изхили преди малко на Лиан, а после нон-стоп ги наблюдаваше, също лека-полека се затътри след тях. Лиан го видя, но реши, че е някой вуайор, който ако не ги смущава, ще го остави да погледа, а после може да го убие, защото е "нападнал офицер от корпуса". Така че се зае да си мисли колко е велик: "Не само спестих от почерпка, но и от наемане на стая ще спестя - ето къде е гората. Ще поседим, ще поговорим с нея... тези три работи! Ха-ха-ха!"
 Навлезнаха в горичката. Противният не спираше да се влачи след тях, но Лиан си знаеше, че "Този вече е пътник!" и не се притесняваше: първо прегърна Бияна през рамото, после направо прескочи кръста й и я хвана за стегнатото и красиво обло дупенце. Тя си стоеше усмихната и нямаше нищо против! "Що всички не бяхте такива, бе!?!" - помисли си Лиан и даже се чудеше дали да ходят до едно езеро или направо да я "настани удобно" до някое дърво и "да я постигне".
 Трима изскочиха пред тях. Мъже. Не ги познаваше. Много им се ядоса. Имаше добри военни рефлекси. Погледна първо зад себе си, да няма още - е, имаше! Противният се беше приближил плътно до тях.
 - Проблем ли има, цивилните! - отвори им се Лиан. - Аре, че няма време. Варда!
 - Ще те извардя аз тебе, гейо! - отвърна любезно онзи отзад и докато се усети Лиан тримата го бяха ударили по главата с няколко кола. Той не припадна, но се замая, а противнякът го удари със саблен удар във врата, и онези го хванаха. Заведоха ги в някаква пещера. Беше обзаведена с това-онова, набързо.
 - Какви сте вие?! Знаете ли какво ще ви се случи за отвличане на корпусник?! - викна Лиан, а Бияна просто стоеше на входа като препарирана и нищо не казваше.
 - А за убийство на корпусник дали ще ни се случи по една свирка, а? - беше все тъй любезен и възпитан противният.
 - Аз още в заведението те усетих, че си боклук. Трябваше още там да те обезвредя. - рече му Лиан с омраза.
 - Ама ти си бил много силен, а? Я го развържете, бе... Ела тука за един спаринг.
 Лиан тръгна към противния и беше сигурен, че ще го победи, защото в Корпуса беше все 2-ри или най-много 3-ти по спарингите. Да, но още преди да докосне с юмрук лицето му, онзи противен мъж приклекна долу и го нацепи с крак в корема, след което пък го плесна по двете уши едновременно, а накрая даже и го помете с лакът в слепоочията. Лиан "целуна" земята в пещерата.
 - Още искаш ли, говняр? - рече му оня.
 - Не, не, не... - каза Лиан, който се чудеше дали няма нещо счупено, - Кои сте вие, какво искате, не съм ви направил нищо лошо! Какво ще правите с нея?
 - С коя бе?! - не разбра противният.
 - С нея - посочи Лиан Бияна и усети, че даже с мъка посочва. Бая се беше увредил от това падане...
 - Това ли, уе? - сякаш чак сега се сети противният. Взе някакъв меч, незнайно откъде придобит, и я разсече, на две я разсече. Лиан нямаше време да се ужаси, защото от преполовената Бияна остана някакво желе... Изкуствена беше!
 - Каква е тази технология?! Какви сте вие!?! Извън-Бо?
 - Извънизмерни сме, кретен! Аз съм Курхуй!!! - ритна го онзи.
 - Много красиво и благозвучно име имаш... - гърчейки се от болки каза Лиан с мъка.
 - Много ясно, няма да имам гейско като тебе - "Лиан"!!! - рече изродски Курхуй.
 - Откъде ме знаете как се казвам? - с още по-голяма мъка продума Лиан. 
 - Разузнаването на Харкун работи добре. Тези тримата са ми разузнавачи. Всичко разузнахме. Видяхме, че обичаш тая... Тоест оная. Направихме й копие. И те примамихме, твойта мама тъпа! - обясни Курхуй.
 - Сега ще ме убивате ли, какво? - дишаше тежко Лиан.
 - Ще те ползваме. И, ако си послушен, ще стане човек от теб.
 - Какво ви трябва?
 - Трима от твоята планета. Навлезнаха при нас, нямахме си хабер, че има други измерения. Гепихме им технологията. Сега и ние пътуваме. Вярно много кръгло при вас!
 - Тези тримата... ако ги намерим после какво?
 - Ще те направя генерал! - обеща Курхуй и сам не си вярваше, но Лиан предпочете да приема "желаното за действително" и се съгласи.
 В същото време се отвори спиралодупка. Кяпутен Куро и Бай Пешо Полисекса! Куро знаеше, че Курхуй е много добър в боя, не за първи път се бяха спречквали, та направо го отвя с един изстрел. Курхуй се нацепи здраво в стената на пещерата. Толкова ръбеста стена, че дори супер-натренираното му тяло усети болка. Останалите двама харкунци Кяпутен Куро срита с един "скок-шпагат", както му викаше Бай Пешо Полисексът. А самият Бай Пешо хвана третия харкунец и почна да го целува страстно по врата, след което горкият човечец скочи от високата пещера и се самоуби с желание... Курхуй замъкна останалите двама в тяхното измерение, като отвори собствена спирало-дупка. Кяпутен Куро ги остави да се измъкнат, защото не искаше да рискува повече.
 - А вие кои сте? - попита съвсем ошашавено Лиан.
 - Ние пък сме извън-Бо. Тези бяха от друго измерение, а ние сме от друга раса, така да се каже. - отговори му Кяпутен Куро.
 - А вие какво ще ми направите?
 - Секс с мъж обичаш ли? - прояви самодейност дядо Пешо, но Кяпутен Куро го прекъсна:
 - Стига глупости, Пешо!!! Лиане, работата е проста: 1. Признаваш си какво си видял, обвиняват те за луд и отиваш да те модифицират.
2. Минаваш на наша страна и всичко ти е наред.
 - Този преди малко обеща, че ще ме направи генерал!
 - И как я виждаш тази работа? Ти вярваш на някой, който се казва "Курхуй"?
 - Не знам, всичко ми е ново! Не знам кои са добрите и кои са лошите?
 Дядо Пешо се обиди:
 - Как бе?! Не ни ли личи, че сме от добрите?!
 - Пешо, - пак се изнерви Кяпутен Куро - На тебе точно нищо не ти личи, даже не ти личи човек ли си, не си ли! Моля ти се! Искаш ли пари или не искаш?
 "Пари" беше ключова дума и бай Пешо като мъдър човек той реши да си трае вече.
 - Имам ли право на истински избор? - попита Лиан.
 - Имаш! Нали за това говорим. Какво избираш? 1 или 2?
 - Избирам 3. Ако сте истински добри, ме пускате, аз викам колеги от Корпуса и прибираме тялото на тоя другоизмерния, който се хвърли от пещерата. Изследваме, те ми вярват и аз ставам поне началник отдел!!!
 - Да, само че тези като умрат и веднага изчезват. Тяхната материя не е като нашата материя. Тая работа не е като оная, ако ме разбираш. - обясни с досада Куро.
 - Да бе?! - не повярва Лиан и предпазливо погледна надолу. Нямаше и следа от труп на другоизмерен. Харкунецът се беше буквално изпарил. Погледна към останките на псевдо-Бияна. И тях ги нямаше.
 - Как я бяха направили? Същата като нея. Че и говореше!!! - попита Лиан.
 - Копирната им техника е много силно развита, човече. - рече със съжаление Кяпутен Куро.
 - Ами те ще дойдат и ще ме намерят пак. Аз какво да правя, ако ме намерят? - попита уплашено Лиан.
 - За да видиш, че съм от супер-добрите, давам ти ето този силен електрошок. Технологията е сходна с тази на Бо. Не го ползвай за доказателство, че си срещал извън-Бо-йни, защото няма да проработи и ще те модифицира любимият ти Корпус. Просто го имай за самозащита.
 - А Бияна какво?
 - Забравяш за нея!
 - Ама тя е незабравима! - рече Лиан.
 - Още един!!! - направо се ядоса Кяпутен Куро и съжали, че издаде донякъде Нико.
 - Какво "още един"?! - не разбра нищо Лиан, но много искаше да разбере.
 - Няма нищо, Лиане, няма нищо. Значи отиваш си у вас и забравяш какво си видял. Затваряш си устата. А аз ще те намеря за добри мисии, когато ни потрябваш. Разчитай на нашата помощ, също така.
 - А връзка?
 - Връзката, за съжаление, е само еднопосочна. Но пък, сравнително-редовна.
 Лиан си тръгна бавно и се чувстваше много разбит. Бияна си оставаше все така недостижима. И не беше курвата, за която я мислеше само преди около час. Трудна работа щеше да е с нея. А и сега тези извънмерни, извън-Бо-йни... Защото точно на него? Защо?!
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:22:41 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 9
"Вампиризъм"


 
  Кяпутен Куро, ако не друго, поне умееше да прави екип, да организира. Сега такъв пълен екип беше събрал, че нямаше просто какво да се каже "на въпреки": Ена, Шики, Нико, бай Пешо Полисекса, внука му, супер-котката на Кяпутена и... Лиан. Пътуваха в някакъв много, ама много скапан космически кораб от някаква планета Пльок.
 - Това е положението. Пльок. Ами така се казват, колкото и да ви звучи странно... След последната изцепка на А... няма как да се появяваме там и да наемаме високотехнологични кораби... та сега ще се пътува с тая бракма! - обясни им Кяпутен Куро.
 - Това нещо всеки момент може да се сурине, бре! - заключи Петър Полисексът.
 - Айде, без излишен песимизъм! - сряза го Кяпутен Куро и всички си продължиха пътуването на принципа "колкото-толкова".
 - Е, поне това има оръжия и може да стреля. - рече Нико.
 - Я ела насам! - придърпа Шики Ена.
  Двамата влезнаха в някакъв коридор, където нямаше май кой да ги подслушва.
 - Този, новия - Лиан. Знаеш ли какъв е? - попита Шики.
 - От Корпуса е. Вече е на нашата страна. - рече Ена.
 - Вече си разбрала? Кой е изклюкарил?
 - Този стария от Земята - Пешо Полисекса.
 - Да... И аз от него научих, склеротик е май този... Кяпутен Куро не знае как да си пази стратегическите информации... Или може би нарочно е предпочел този непряк начин да ни го каже?
 - Не знам... - рече честно Ена. - На времена не ми се струва толкова умен нашия Куро. По-скоро - авантюрист... И... не знам дали да му се доверявам толкова. Просто знам, че ако само си стоя на Бо, то ще се пръсна от мъка и скука.
 - Нико, ако разбере, че този Лиан е същият, който е отвлякъл Бияна, знаеш ли какво ще стане? - зададе резонен въпрос Шики.
 - Нямам си на представа какво ще стане, Шико... - отговори честно Ена. - Само знам едно, че трябва да му кажем.
 - Да, ама Нико не е уравновесен, когато става дума за Бияна. Ако скочи на Лиан? И пак проблеми... Аз мога да го хвана, да му направя един събмишън, направо ще го просна и ще го задържа на земята. Ама какво от това? Ще се изложим яката!!!... А и тоя Лиан - не ми се струва читав човек... Още 2-3 такива в екипа и току-виж съм се отказал от мисиите. Изборите на Кяпутен Куро ми се виждат доста, доста странни, Ена!
 - Не знам, не знам... Нали Нико е наш най-добър приятел. Ако не знае, не е ли грешно?
 - Точно това е Ена!!! Когато имаш някой много добър приятел дали да знае или да не знае, ако това може да му навреди (знанието или незнанието)... Ето точно това и аз се запитвам!
 - Добре де, кое е най-доброто в случая? - направо реши Ена да пришпорят нещата.
 - Не знам и аз... Ако не му кажем, а научи от някой друг, тогава какво? Пак лошо... - омърлуши се Шики.
 - Ами да го извикаме и него тук и да му кажем! - предложи Ена.
 - Да, ама ако тръгне да се разправя с Лиан, ще го бия! - каза сериозно Шики.
 - Не съм съгласна с насилието, но в случая... опитай се да го спреш, а ако се съпротивлявава, тогава... бий го. - рече тъжно Ена.
  Извикаха предпазливо и Нико, което не беше трудно, предвид че Лиан постоянно задаваше някакви въпроси за Земята и за космическия кораб, който "сигурно е най-лошото от най-напредналите технологии", както той се изрази и така ангажираше вниманието на останалите, включително и на котката.
 - Какво става, бе, приятели? - попита Нико, когато го доведоха в това коридорно пространство на Пльокския кораб.
 - Сега, - рече Ена - ще ти кажем нещо, което е свързано с Бияна, но ти трябва да запазиш спокойствие.
 Да, бе! "Бияна" + "да запазиш спокойствие" си беше комбинация, при която Нико получаваше точно обратен ефект - веднага се притесни!
 - Нищо сериозно! - опита се да оправи грешката на Ена Шики.
 "Нищо серизно", но Нико вече се беше притеснил и се питаше само два основни въпроса: "Дали е жива?", "Дали няма друг?"... Ако беше жива и здрава, и си нямаше друг, то тогава той можеше и да запази спокойствие.
 - Казвайте... - опита се да се представи хладнокръвно Нико.
 - Нищо не предприемай, докато не се съгласим с теб! Иначе ще се наложи да те удържам! - рече Шики.
 - Да, много си силен. Няма да ти надвия. - рече Нико, който не беше в настроение за доказване кой е "алфа" и кой е "бета" в "групата". За него беше важно да получи по-скоро информацията за любимата си нежна, красива, сладка и мила Бияна, а на останалото би казал "майната му", съвсем жертвоготовно. Няма какво да се лъжем.
 - Лиан... - рече Ена.
 - Този е от Корпуса. - каза Нико - Нещо има ли общо с отвличането й?
 Шики реши, че е време за "предпазни мерки", та хвана Нико за раменете:
 - Умен си. Тоя е бил инициатор да я насилят да стане част от тях, защото много й е навит.
 Нико не бе много изненадан, но толкова го сви сърцето и го преряза стомахът, че стисна просто зъби и реши да се овладее, за да получи цялата обективна информация, а не само такава, която ще го "успокои".
 - Аха... - отвърна той и насила се сдържаше да не трепери - И какво?
 - Ами Курхуй го намерил, разказал му играта, но Кяпутен Куро с Пешо Полисексът пък наритали Курхуй и някакви други харкунци, след което Лиан направо се ошашавил и разбрал, че Корпусът не важи и, ако не дойде на наша страна, то ще стане мазало за него... Чаткаш ли?
 Нико помълча около минута и само попита:
 - И този Лиан, значи, вече няма да може да притеснява Бияна, така ли?
 - Абсолютно!!! - рекоха в един глас Ена и Шики.
 - Е, че в такъв случай... - рече съвсем спокойно Нико - Какво толкова сте се опасявали, че ще му реагирам на този човек? За мен най-важното е Бияна да е добре.
 Това леко ги изненада, но си отдъхнаха с удоволствие.
 Припланетиха се. Беше някаква полу-пустинна планета. И се търсеше някакъв храм там. Кяпутен Куро беше събрал "супер-екип", защото не се знаеше в този храм какви са тези монаси, монахини или каквито там се водеха и си се наричаха. Нещо трикове, способности, "магии"... де да знае човек, та Кяпутенът си се подсигури с екип на макс.
 Припланетиха се. Тръгнаха.
 - Това тук, атмосферата, става ли за дишане без да ни увреди? - попита Лиан.
 - Предварително проучвам атмосферни, бактеорологични и прочие условия, Лиане. - рече Кяпутен Куро.
 - Нема да се пуашиш, копеле! - рече Пешо-младши.
 - Какво е енергийното в този храм, с което трябва да се сдобием? - попита и Нико.
 - Някакво растение там развъждат. Само че си го къткат само за тях си. - рече Кяпутен Куро.
 - Много ли е скъпо? -  попита Петър Полисексът, който знаеше, че "както и да ти разправят, знай че става дума за пари".
 - "Скъпо", бай Пешо, тука е малко нерелевантно понятие. Защото тези са храм. Може да не искат нищо скъпарско. Може нищо да не искат и да ти го подарят! А може и да поискат нещо по-така... Кой ги знае? Ти с религизни имал ли си си работа? Всякакви мисли може да им се въртят в главите. Ще идем, ще видим... Сега нищо не мога да ти кажа.
 Вървяха, вървяха  ли през полупустинята...
 - Може ли да пипаме пясъка? - попита Лиан. Кяпутен Куро се изнерви:
 - Пипай си всичко! Казах ти, че няма зарази!
 Стигнаха до храма най-после, а Лиан се беше напипал. Величествена постройка, с преобладаващ сив цвят. Лекичко, внимателно и предпазливо екипът се приближи до главните порти.
 - Сега това ще се отвори автоматично. - каза им Кяпутен Куро.
 - Значи са сравнително-развити? - попита Шики.
 - Абе, както казах, тука нещата са относителни... - отвърна Кяпутенът.
 Влезнаха вътре. Монасите и монахините (да ги наречем така) - до един плешиви (или бръснати, но нямаше значение за никой този детайл).
 - Заповядайте, странници! - рече им главната монахиня.
 Влезнаха всички. Някои - леко притеснени, други - леко озадачени, а трети - направо нетърпеливи да вземат каквото трябва и да си ходят. Само Лиан, на който му беше за първи път, беше въодушевен и гледаше всичко с най-голям и искрен интерес.
 - Този храм е на 211283712321 цикъла в мерките на тази планета. - каза монахинята. Никой не запомни числото, но всеки разбра, че е много древен храм или поне тя така казваше, че е.
 - Ние сме от много далеч. - рече Кяпутен Куро. И за миг замръзна. Монахинята, цялата гологлава и сива, точно като самия храм, го прониза с поглед и сякаш го сканира. След което рече:
 - Да... от много далече... и минавате през тунели и пътувате на междузведични кораби.
 "Тая чете мисли!" - рече си Нико. Същите подозрения имаше и Лиан. Останалите не забелязаха. Дядо Пешо зададе съществен въпрос:
 - Вие тук какво отношение заемате като позиция към секса и съпровождащите го удоволствия, ако мога да се изразя така?
 - Това... - рече монахинята - Това е според зависи.
 Усмихна се тя, а Кяпутен Куро им рече:
 - Аз казах ли ви, че тука всичко си е относително?
 - Куро, ти си винаги толкова осведомен! - рече Ена.
 - Така трябва! - отвърна Кяпутен Куро и продължиха напред.
 Настаниха ги до някакво езерце, което по-скоро беше като блато, но пък на всички им хареса, защото беше изкуствено и направено със стил.
 - Сигурно вече знаете защо сме тук? - попита Кяпутен Куро.
 - Знаем, знаем... - отвърнаха няколко монаси в един глас. Бяха насядали около езерцето-блато.
 - Искаме... - продължи Кяпутенът, но го прекъснаха:
 - Искате малко от нашето суховатче.
 - Между другото, - обади се Шики - Как го правите това с разчитането на мислите?
 - Висша духовност! - отвърна главната монахиня, ама така го отвърна, че никой не й повярва. Само че, какво толкова? Приеха го като факт и толкоз. Важното беше да си получат растенито "суховатче", както го наричахе тук, и всеки да си "действа по задачите".
 - Какво ще трябва да направим, за да получим това растение? За нас то е източник на енергия! - каза Нико.
 - Много си изчерпателен! - каза Кяпутен Куро и се изпусна: - Сега може и за Бияна да кажеш колко я обичаш.
 Кяпутенът дали от несъобразителност или под влиянието на монахинята, която му знаеше мислите и го сканираше просто се изпусна. Ами да, просто не съобрази, че и Лиан е там. Край с тайната, че Нико обича Бияна!
 - Бияна ли?! - подскочи Лиан.
 - Да, тя се казва "Бияна". - каза му Нико.
 - В "Бон" ли живее тази твоята Бияна? - попита настръхнал Лиан.
 - Да. Защо? И ти ли я познаваш? - направи се на ударен Нико, макар че вече се съмняваше дали има нужда от този театър, защото искаше да се изправи напълно честно, доблестно и по мъжки срещу Лиан (с тайничката надежда Бияна да разбере за това от някой, някакси, и да го оцени, но къде ти този късмет?!)
 - Много добре я познавам! Ти откъде я познаваш? - още по-ожесточено попита Лиан.
 - В едно и също образователно звено сме. - каза Нико.
 - Така значи.
 - А ти откъде я познаваш? - продължи Нико.
 - Аз съм от Корпуса и познавам много хора, ако не си забравил! - рече направо предизвикателно Лиан.
 - Лиане! Седни си, бе човек! - каза Кяпутен Куро.
 - А? - сякаш се посъвзе Лиан от гнева и погледна страхопочитателно към Куро.
 - Корпусът тука не важи! Нали се бяхме разбрали нещо? Нико е мой човек. Няма начин да се разправяш с моите хора. Ако нещо му навредиш по Корпус-линията, то или аз ще те накажа (а ти знаеш, че мога!) или ще те оставя на Курхуй. Сега, много ми е кофти, че така направо ти го казвам, ама стой си мирно, получи си кредите за добре свършената работа и си окей!
 - Абе на вас двамата - рече бай Пешо Полисексът - Какъв ви е шибаният проблем, бре? Що не напрайте една тройка с тази?
 Двамата го погледнаха с изненада и желание да го линчуват. Кяпутен Куро, обаче, като културен и деен човек пръв заби един звучен шамар на бай Пешо и след 2-3 изречения как той "плаче да не получи заплата", всичко се уреди.
 - Тези имат доста емоционална енергия! - рече една друга монахиня и добави шепнешком- Трябва да ги поизцедим!
 Чула това главната монахиня се усмихна дяволито, а после рече:
 - Време е да поспите, след като ви нагостим. Всеки има отделна стаичка. Предвидили сме. А утре ще имате колкото си искате от нашето енергийно за вас растение.
 И тук беше, донякъде, коронната грешка на Кяпутен Куро, че прие. Сега, някои се опънаха. Не щели в отделна стая. Хубаво, бе! Спете си заедно. Това не пречеше на храма да ги изцеди по най-вампирски начин. Ена и Шики отидоха да спят заедно. Бай Пешо и внук му също. Кяпутен Куро, по настояване на Нико, реши че ще спят заедно (включително и супер-котето), а Лиан остана да спи сам. Тези комбинации въобще не смутиха монасите и монахините, защото за тях пространственото разположение на спящите нямаше никакво, ама никакво значение. Нямаше никакво неудоволствие, неудовлетворение или каквото и да е друго чувство у тях, демек.
 Настъпи нощта. Поне няколкостотин ярки звезди изгряха на небето на тази полупустинна планета. Земните хора не се учудиха толкова, защото на Земята звездното небе си беше почти същото. Тези от Бо, обаче - Лиан, Нико, Шики и Ена, гледаха в захлас, защото 3-те луни на Бо, най-често, правеха светлинно замърсяване и не можеха да се видят дори малкото звезди, които се виждаха от повърхността на планетата им - Бо.
 Пешо и внук му заспаха най-бързо. Веднага ги споходиха кошмари. Ама кошмари да видиш ти! Истинско "риалити"! Не знаеш кошмар ли е, истина ли е.
 Първо започна Пешко младши... Сънува, значи, три мадами срещу него, в "Младост", а не в "Люлин". Прилага той всякакви пикап-похвати, но те му казват:
 - Не вървиш, готин, просто не вървиш!
 - Как бе?! Е, както искате... Правите ми шит-тест, а?
 - Абе, бегай легай, бе! - отвръщат мадамите.
 - Котета, аз съм от елитна езикова гимназия. Чета книги. Чета и Уикипедия. Ходя на фитнес. Не пуша. Имам 5-стаен в "Люлин". Бащата ще купи и кола. Какво не вървя още? Аз съм направо играч, бе?
 - Ха-ха-ха! - захилват се те и бавно се отдалечават... Пешо се оглежда наоколо за други мадами! Не, няма! Пустош! И отпред няма, и отзад няма, а и в склада няма! Няма! Край... Ще си умре човекът девствен.
 След това дядо му изпадна в още по-лош кошмар:
 - Жена ти, Пешо, не ще секс с тебе! Факт. Ти от хетеросексуален стана бисексуален, само и само да има някоя или някой да ти пусне! Пак нямаше кой, защото си дърт и беден! След това стана полисексуален - каквото и да е, но и с това не те огрява! Пешо, Пешооооо, краят ти наближава! Ще си умреш незадоволен! - така му казваше някакъв глас. И бай Пешо Полисексът нямаше какво да му възрази. Това направо го разплакваше.
 Кяпутен Куро най-леко преживя тези умишлени кошмари (досещате се че монасите и монахините ги индуцираха, че да пият енергия. Те бяха вампирски храм едно към едно.) На сън му се яви онази, която обичал над 10 години, той й каза, че вече не я обича. Тя също така му каза, а и добави, че никога не го е обичала, защото е по-нисък от нея. Той пък й рече, че може и да го е обичала за миг, заради добротата му, която е проявил, когато всички останали мъже около нея са били или глупави, или страхливи или груби, а само той единствен е бил и смел, и всеотдаен, и умен, и нежен... След което, супер-котката, не само на сън, но и наяве го ухапа и Кяпутен Куро се събуди псувайки Вселената и всички познати измерения вкупом.
 Много, ама много по-драматични бяха сънищата на бо-ците. Ена сънува един много хубав офицер от Корпуса. Той й каза, че е толкова дебела, че наподобява планета и това го отвращава. Тя заяви, че би могла да отслабне, но той й каза, че и да отслабне, едва ли ще стане достатъчно привлектелна. Тя просто блокира и не можа да му каже, че е една жена не е само външност...
 Шики получи много лошо съновидение с единствената, която го бе обичала (или поне на него му се стори, че го обича, а не само харесва като много други, които харесваха тялото му, но не бяха способни на истинска любов или поне малко обич към него):
 - Ти ме излъга! И не само веднъж! - това й казваше Шики.
 - Знам. - отвръщаше тя.
 - И затова сега сме разделени. А аз съм сам. И всеки си мисли, че ми е много добре да съм сам. А аз просто си мълча и не казвам колко ме боли от самотата! А самотата - тя не е моя вина!
 - Не съм казвала, че е твоя вина. - казваше пък тя с привидно ледено лице.
 Изведнъж се озоваха в някакво ледено езеро и двамата. Потъваха всред кубчета лед. Имаше изгледи да се удавят. Шики не се притесняваше. Искаше просто да й каже всичко, преди да умре. А смъртта не бе проблем за него. Не и сега.
 - Ти, Шико! Ти, кажи ми, ти не се ли замисляш защо всяка друга не те иска? - рече ледено тя, по-ледена и от ледовете около тях.
 - Мене ли не ме искат? Че аз съм имал 3 приятелки освен теб. Общо 4! И 4 се равняват на "всяка друга не ме иска"?
 - Ех, че си скучен... - рече тя и тази нелогичност още повече го подразни.
 - Ама аз не ща да съм интересен! Аз да не съм ти клоун, който развеселява Корпуса по празниците?! Точно ти ли ще ми кажеш, че аз съм неуспешен, при положение, че вече шестима са те зарязвали? И само за любовта ли да говорим? Ами какво да кажем за твоя успех в учението? За твоя успех в живота? Точно ти си от тези, за които се казва, че са "проклети да не успяват"! Ти ли ще се мериш с мен?! Ти? Не ме разсмивай!!!
 Лицето й придоби много жалък и съжалителен вид. А Шики продължи:
 - Знаеш ли какво? МРАЗЯ ТЕ! Мразя те, че ме излъга! Мразя те, защото заради теб съм сам!...
 Тя се разплака... А той каза:
- Ти знаеш, че когато лъжа хората се чувствам отвратително. Искам винаги да съм 100% честен, но невинаги успявам. Аз не съм съвършен жител на Бо! Но искам да съм от честен по-честен! Не искам да лъжа! Не искам да лъжа хората! Не искам да лъжа теб! Знаеш ли какво? Сега не знам какво става! Не знам точно дали това е сън или е реално! Не знам дали също в този момент го сънуваш или чуваш! Обаче ще ти го кажа това!!! НАИСТИНА МИ ПУКА ЗА МЪЖЕТЕ, С КОИТО СЕ СРЕЩАШ ИЛИ ЩЕ СЕ СРЕЩАШ! Защо? Защото все още ми липсваш и все още много те ревнувам! Когато в двора там, през междучасието, се пошегувах, че от гаджета не намираш време за нищо, беше точно заради това - защото ми липсваш и защото изпитвам ревност, а не защото исках да ти се подиграя! Само че не ти казах, че това е истинската причина! Да, но сега не искам да те лъжа, защото всеки път, когато те излъжа сърцето ми изпитва кървяща болка! И ДА, така е: съгласен съм с теб, че твоите следващи мъже в живота не трябва да ми влизат в работата, те не ме засягат. А и ти не си длъжна да ми отговаряш, дори и да те питам и да искам неистово да зная за тях! Какво ми остава сега, освен да се надявам, че ще мога да се справя с всичко това по-добре и по-скоро?
 Наистина те мразя! Но също така и наистина те обичам и наистина ми липсваш! Чувствам се като изгубен и незнаещ къде отива самотник в гората!... 
 Шики не знаеше какво да каже повече, не знаеше и дали ще оживее. Имаше чувството, че просто всичко за него свършва, изчезва, умира.
 Лиан сънуваше Бияна, която с крила на пеперудено същество отлита към Нико. Лиан се протягаше към нея, по някакъв начин удължаваше ръцете си. За миг се страхуваше, че ще му се откъснат, но беше готов да приеме тази жертва в името на страстта! Да, именно страст и желание изпитаваше той към Бияна! За него това тяло, този темперамент и този характер бе неповторим. Лиан не познаваше любовта, а и не беше сигурен дали тя въобще съществува някъде из Вселената, но знаеше, че изпусне ли това уникално момиче Бияна, с никоя, никога няма да изпита тази неповторима и незабравима наслада!
 Нико, съвсем естествено, също сънуваше Бияна. Тя избягваше Лиан, но не идваше и към него. Говореше му нещо, но неразбрано... въпреки това Нико истински се наслаждаваше и на красивия й женствен глас, и на прекрасното й красиво и омагьосващо лице, и на нежните й жестове. Независимо дали му казваше "Аз съм Бияна." или "Ентропията е нещо съществено за разбирането на битието.", то той беше еднакво щастлив и радостен, че просто контактува с нея, че тя му говори нещо! Едно, обаче чу съвсем ясно и отчетливо: "Ти си прекрасен човек, но не си пасваме... просто не си пасваме!"... и това го подтисна, вгорчи, натъжи и депресира.
 На сутринта всички се събудиха, но едвам се влачиха. Кяпутен Куро усети, че даже не може да вдигне пистолета си - толкова тежък му се стори. Монасите и монахините можеха да ги попукат от бой, само ако поискаха и никой нямаше да може да им окаже съществена съпротива. Някои от екипа Кяпутен Куров дори се бяха почти предали на тази мисъл и нямаха против да пукнат на тази планета - особено Нико и Лиан, за които животът без Бияна беше без особен и съществен смисъл (за Лиан това бе малко спорно, но за Нико - безспорно). Единствен, Шики, имаше някаква остатъчна енергия да се противопостави, защото само при него нещата бяха амбивалентни - едновременно мразеше онази неговата, предната, но и му липсваше, защото не беше само с отрицателни черти на характера, а и като нямаше друга, с която да я замени (и да й се отдаде), та направо му идеше да почне да размята като куцо пиле домат тези монахини и монаси.
 - Всичко е платено вече. - каза главната монахиня - Изцедихме ви малко енергия, а сега ето ви от нашето растение, за да си имате и вие енергия.
 Кяпутен Куро и останалите бяха толкова замаяни и изтощени, че решиха, че сделката си струва и си тръгнаха поживо-поздраво.
 В Пльоксия кораб всичко пак позадрямаха. Повечето направо си заспаха и този път без накакви особени мисли или сънища. Само Нико, колкото и да беше изморен, преди за заспи си помисли за Бияна: "Толкова си прекрасна, Бияна! Бих дал всичко, за да мислиш, че си пасваме и, че ме обичаш поне мъничко!!!"
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:26:55 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 10
"Невероятности"


 
Не вярвам, че ще те забравя.
Не знам къде отива твоят път.
Желания за теб навява,
сърцето ми, то иска те от плът.

За мен си толкоз идеална.
Не мога да го отрека.
И сигурно си нереална,
Но все те искам аз така.

Дори в съня ми си до мене.
И чувствам се тогаз в екстаз.
И тъй, докато се събудя,
И почвам да те мисля аз.

Със мен си в мислите ми често.
И чувството към теб гори.
Уви, сърцето ми злочесто,
Не може да ти се дари.

- Баааа, мноу готино тва! - изрази възторг Пешо-Пикапът. Дядо му също се изказа:
- Според мен най-важното беше за плътта там! То като няма плът, какво остава?! - каза си го най-откровено дядо Петър Полисексът.
- За мен най-важното са дълбоките и истински чувства! - каза Ена и много се разчувства.
 Лиан и Нико имаха чувството, че в това стихотворение се говори за тях и за Бияна. А Шики за момент си помисли, че става дума за него и за неговата бивша, но след думата "идеална" решително отхвърли тази мисъл, защото лъжкините не са идеални.
 Суперкотката нямаше мнение по въпроса.
- Ето, - рече Кяпутен Куро, който им беше представил това стихотворение на Гесер Курултаев - Да знаете, че не съм никак безчувствен, нито циничен към любовта. Цялата работа е там, че аз не съм имал досега това, което повечето мислим като "любов", не съм виждал някой, който да има любовна връзка за дълго и, реалистично, предупреждавам всички тук да не се осланяте на това нещо. Любовен скептицизъм, ако искате го наречете, но положението е такова. Дори и да приемем, че някои се обичат истински и знаят как да управляват любовта си, то след 10 години дали остава някаква любов?
 - Споделям. - обади се пръв Петър Полисексът - Отдавна съм се отказал да намеря истинската любов, затова търся истинския секс, който със сигурност съществува, но при мен - трудно...
 - Достатъчно! - прекъсна го Кяпутен Куро.
 - Аз вярвам и ще вярвам, че има истинска любов. Моята към Бияна. - каза Нико замечтано и наистина вярвайки си.
 - А тя ще бъде моя!!! - не се сдържа Лиан.
 - Лиане! - скастри го Кяпутен Куро - Дръж се прилично и се овладей, че не си някой тийнейджър, все пак! Нико е тийнейджър, а се държи по-прилично от тебе! Не, че и той не ми изигра преди време проблем със самоконтрола и то пак заради нея!!!
 - Абе, - кипна му и на Шики, та се обърна към Лиан и Нико - Вие и двамата сте много прости! По отношение на Бияна, имам предвид, че сте прости! А инак, да знаем, че Нико е отличник, и знаем, че ти си много кадърен корпусник. Не искам да ви обидя, а да ви налея малко мозък.
 - Ние на Земята, имаме един лаф: "То да е уй, да му го набиеш, а то мозък! Как да му го набиеш в главата?" - рече дядо Пешо.
 - Петре, кажи още една простотия и излизаш в неплатен отпуск за неопределен период от време! - ревна Куро. Полисексът си затрая веднага, защото за него това беше най-най-най добрият аргумент.
 - Ако мога да продължа? - попита Шики.
 - Шики, моля продължи тази своя, според мен, правилна мисъл! - погледна с насмешка и осъдително към онези двамата (Нико и Лиан) Кяпутен Куро, който беше много доволен, че някой им е казал в прав текст, че са прости.
 - Знаете, че не искам да ви обидя. Поне Нико, предполагам, че ме разбира, защото се познаваме отдавна и ми е пръв приятел. Само да ви кажа защо сте прости в това точно отношение: Бияна, та Бияна! Ами тя не е моя тип. Само че, както виждам, напоследък доста погледи привлича. Да, това е истина! Колкото и да ви е неприятно, не сте само вие двамата, които мислят, че "Бияна е много красива".
 - Тя е просто вълшебна! - допълни Нико.
 - И адски секси!!! - не остана назад Лиан.
 - Следите ли ми мисълта внимателно? - продължи Шики - Вие тука - в Люлин, в друго измерение, в космоса или на Бо може и да се изтрепете за нея, да се карате, да се млатите, да се мразите и каквото щете да правите. А накрая тя ще бъде нечия друга!
 - А така, Шико!!! - възпламени се Ена - Вие си мислите, че тя е там някаква вещ, някакъв обект, който ще е на този или на онзи. А всъщност знаете ли какво става? Става това, че ТЯ ИЗБИРА. И накрая може да не избере нито Нико, нито Лиан.
 - Аз съм го имал същия проблем. - обясни им и Кяпутен Куро - Надявам се за една жена, влизам в конфликти с други мъже заради нея и накрая, някакъв се появи, от друг град, и тя пожела да е с него, а не с мен, не с онези, с които се дърлих заради нея. И какво излезна? Че съм си изгубил времето, а и съм рискувал някоя неприятност, усложнения.
 - И какво да правим ние? - попита съвсем детински и с надежда Нико. Когато ставаше дума за Бияна, за него винаги имаше надежди дори там, където ги няма.
 - Всеки да си ходи да си контактува с нея, да се покаже колко пари струва и да й се даде възможност да избира. А не простотии като вашите: Лиан решил да я отвлича в Корпуса, че да я "има". Абе, тъпак, какво ще имаш?! Нали там тя може да си падне по някой друг. И излиза, че ти си му я поднесъл на тепсия!!! А да не говорим пък колко ще се влюби в тебе жена, която разбере, че си я отвлякъл! Ползвай го тоя мозък по предназначение!!!... А Нико - човекът се мотае, не действа, така и 15 години ще минат, докато тя разбере, че има някакви намерения. Ама защо не действа той? Ами, защото е почти сигурен, че тя ще го отреже. Ако имате поне мъничко мозък, който още работи, ще приемете факта, че шансовете ви са много малко, защото не е никак задължително да сте неин тип, да се получат нещата. Никъде не става толкова лесно! - говореше им Кяпутенът с досадата, която би имал, ако обяснява на някой, че 1 плюс 1 е равно на две, а пък 2 минус 1 е равно на 1.
- Много ясно, че не става лесно. То иначе щеше ли да има толкова много книги и видеота за пикап? Пикап за мъже, пикап за жени, пикап за не знам какво си! - рече Пешо Пикапът. - Истинската свалка не е лесна, а пък истинската любов - нещо много трудно.
- Дори - нещо като невъзможно! - припомни си позицията Кяпутен Куро.
- Просто... - опита се да е полезна Ена - Бъдете културни, цивилизовани помежду си и с нея. Само така тя ще има свободата да направи истинския си избор. Нали не искате тя да е с вас насила или заради нелепи илюзии?
 - А така!!! - похвали я Куро - Ето това ще ви е нещо като тест за хуманизъм, култура, интелигентност и да се замислите по въпроса "Аз наистина ли я обичам или обичам само себе си?" Бъдете откровени с нас и, най-важното, със себе си!
 - Аз винаги съм получавал нещата малко или повече силово. Който е от Бо и особено, който е в Корпуса знае, че без сила нещата невинаги са успешни с други методи... Но съм съгласен с това, което казвате, колкото и да ми е далечно от моята природа. - изпадна в откровеност Лиан.
 - Аз мисля, че наистина я обичам. - също си каза откровено Нико.
 - Ако тя каже, че не те обича и избира някой друг? Ще уважиш ли изборът й, но от сърце? - контрира го малко Кяпутен Куро.
 - Аз няма да имам някакъв избор, колкото и да ми е неприятно.
 - Абе то, че няма да имаш избор - няма да имаш. - засмя се Куро - Но аз те питам можеш ли да преодолееш себичността си и да се радваш искрено за нея, че е намерила човек, който да обича? Помислете си и двамата за това.
 - Аз като най-възрастен да се намеся: имаме толкова важни задачи, а тука се разправяме за някаква Биляна. - обади се Петър Полисексът.
 - Бияна! - поправиха го в един глас Лиан и Нико.
 - Добре, де. Както и да се казва там девойчето. Аз, ако съм на ваше място, по-скоро ще мисля как да се предпазя от Курхуй. Как да си оправя живота... Вие бая енергия губите с Бибана.
 - Бияна! - изнерви се Нико, а Лиан просто си рече, че тоя е склеротик и го слушаше само, колкото да не заспи.
 - Хубу, де! Както и да се казва там девойчето. От мисиите с Кяпутен Куро ние всички разбираме едно - колко важна е енергията! И на Земята - толкова много войни и патаклама има за енергия, за ресурс... Затова, слушайте дяда си: по-малко мисли за Болбана, и повече мисли за собственото оцеляване и общия прогрес!
 - Бияна, Бияна, Бияна! - викна и натърти Нико. Не можеше да търпи някой да бърка такова красиво име.
 - Да де. Както и да се казва там девойчето. - отвърна бай Пешо.
 - Достатъчно! - изкомандва Кяпутен Куро и додаде:
 - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО ЖЕЛАЯ да нямате повече разногласия, търкания и изцепки заради Бияна. Иначе, просто ще се принудя да изключа един от двамата от екипа. И, понеже някои ще си помислят, че ще изключа Лиан, защото е по-нов и по-чепат, ще ви кажа. НЕ! Ще изтегля жребий, без да ми пука дали ще е Лиан или ще е Нико. Така че и двамата си опичайте акъла, защото втора възможност като тази няма да получите, а и оставени сами на себе си, Курхуй ще ви свети маслото!
 Това си беше самата страшна истина. Нико и Лиан трябваше да си стиснат ръцете и да приемат нещата такива, каквито са. А дали щяха да успеят? Никой не знаеше.
 За да потвърди опасността, Курхуй се появи в Люлин, в апартамента на дядо Пешо и внук му, където се бяха събрали всички. Всеки беше снабден с мощен електрошок, както предвиждаше Кяпутен Куро. Курхуй много се изненада, че ги намери пълен екип.
 - Е сега си еба майката! - отвори големи очи той. Беше късно за бягство. Всички му опряха по един електрошок и Курхуй отнесе джама... Докато летеше надолу от 10-я етаж, успя да отвори спиралодупка, защото само една от ръцете му по чудо не се беше парализирала. Падна върху едно от влечугоподобните същества в Харкун. Онова изпищя и го захапа за задника. Курхуй, още парализиран почти напълно от тока не можа да реагира.
 - Задник за хапане!!! - изкрещя влечугоподобното. 15 негови събратя дойдоха и нахапаха зверски Курхуй по задните части. Изгавриха се с него яко. Това щеше да му остави сериозна психическа травма... но, все пак, това беше просто един Курхуй.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 01:34:17 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 11
"Кияна"


 
  Минаха няколко седмици, през които Курхуй не се беше появявал при никой. Всеки се чудеше дали се е уплашил от последния мулти-електрошок или просто беше зает с нещо друго в измерението Харкун.
 - Най-вероятно е да няма достатъчно енергия за преходите. - изказа своята работна хипотеза Кяпутен Куро. Имаше резон и останалите се бяха съгласили с нея. Поне им действаше успокояващо... донякъде. Курхуй и харкунците не бяха обаче основна тема за екипа. Главната и, донякъде, вълнуваща тема беше най-новото попълнение. Кяпутен Куро бе намерил още едно момиче. Прецени, че за Ена не е добре да е единственото същество от женски пол (ако не броим супер-котката) в екипа. След дълго обмисляне, на този етап, дали е по-добре да вземе земно момиче или бо-ско, се спря на Бо. Почна да ги проучва, да ги изследва с разни Чикибойски уреди и накрая от цялата планета Бо попадна на една, която реши, че с профила си отговаря на задачите и целите. Нямаше дотук нищо чак толкова странно или изненадващо. Момиче - момиче, от Бо - ами от Бо, обаче... тя беше от същия образователен департамент като Шики, Ена и Нико, а още по-голямата "мълния" за боците беше, че тя е от същото звено като... Бияна. Да го наречем на земен език - "съученичка на Бияна"! Този факт наистина не се понрави на Кяпутен Куро - от толкова много момичета и жени на Бо, точно тази да се окаже толкова оптимална, и точно пък да е от Бияниното звено! Да, но нямаше какво да се прави, щеше да си носи проблемите и рисковете.
 Новата се казваше "Кияна". Беше много радостна и въодушевена да участва в такива мисии, защото щеше "да види свят". Кредитите и материалните неща не я вълнуваха, защото беше от много богато семейство. Обичаше да учи, да чете. Богатството не я бе разглезило, нито й беше навредило с нещо засега. На външен вид - средна хубост - не толкова дебела като Ена, средно момичешко тяло, но, разбира се, не и чак толкова хубава като Бияна. "Че то може ли да има по-хубава от Бияна?" би казал Нико, а Лиан би се съгласил с него веднага.
 Пътуваха в един средно-добър кораб. Объл. Много приличащ на летяща чиния от НЛО-приказките. Бяха го наели от планетата Кар. Нямаха много време да се запознаят с нейните жители, защото Кяпутен Куро бързаше. "Бързам, нямам време!" рече им той.
 Пътуването беше дълго и, донякъде, скучно. За повечето. Но не и за Кияна, а още по-малко за Нико. Скоро ще разберете защо. За Кияна, разбира се, всичко беше толкова интересно, ново, магическо, привлекателно, неописуемо. Не можеше да се нарадва, че точно нея я е огрял късметът да е част от този екип, да пътува до друга планета и то на кораб от трета планета! Нико, обаче, беше сигурно два или направо три пъти по-радостен и по въодушевен от Кияна. Ако още някой или някоя от вас не се е досетил (досетила) защо, то отговарям: ТА ТОВА БЕШЕ МОМИЧЕ, КОЕТО ВСЕКИ БОЖИ ДЕН БЕШЕ В ЕДНА И СЪЩА СТАЯ С БИЯНА! За Нико човек, който е често с Бияна придобиваше особена ценност. Защо? Защото: а) той/тя имаше "честта" и "дяволския късмет" да е ежедневно до Бияна - да си говори с нея, да вижда красивите й маслинени очи, дългите тъмно-кестеняви, почти черни коси, гладкото й лице, нежните й ръце и тъй нататък; освен това да чува нежния й глас и да я пита много неща, да си говорят, да има удоволствието да й помага и да й се възхищава; б) от по-прагматична гледна точка, от съученичка или съученик на Бияна можеше да се получи много ценна информация.
 Като си говорим за информация - с това най-наясно беше Кяпутен Куро, а също така прекалено наясно беше и Лиан, като човек от Корпуса. Докато на Куро му беше през... курабийката какво инфо може да даде Кияна за Бияна, то за Лиан това беше много важно, понеже фиксацията му към Бияниното тяло беше толкова голяма, че всяко инфо, което можеше да го доближи до нея поне за една целувка или едно обарване, придобиваше за него смисъл на "върховна ценност". Лиан, колкото и да си имаше кусури, определено не беше тъп. След само 2-3 минути мислене той си състави своя стратегия: Не, в никакъв случай няма той да ходи да разпитва Кияна за Бияна. Той ще си трае и само ще слуша, отстрани, какво Нико ще разпитва. Така хем нямаше да се мори да разпитва сам, хем щеше да си има инфото наготово и "пей сърце"! За да се подсигури, обаче, сложи една карфица-микрофон (подслушвателче демек) на гърба на Нико. Имаше много добър обсег. Най-нова Корпус-технология. Можеше да го подслушва и на 300 000 километра.
 Кяпутен Куро се взираше в илюминатора и си милваше супер-котката, която стоеше кротка в скута му. Ена и Шико играеха някакъв шах. Пешо Пикапът спеше. А Лиан се настани до дядо му, все едно, че го интересуваше какво старият Петър Полисексът дрънка по неговите си въпроси за пенсията, недостига на секс и политиката на Земята, но основно слушаше какво ще приказва Нико с новата - Кияна. А Нико си беше предвидим (особено що се касаеше до това, което прави във връзка с Бияна). И ето го, сега, той се отправяше към седалката на Кияна с цел да я заговори. Много бързо я заговори - въобще не се притесни (а той беше срамежлив да заговяря всички момичета, освен Ена). Този път за него бе много естествено да седне и да започне приказката. Чак Пешо Пикапът му завидя, докато се беше пробудил в същия миг.
 - Много ли се радваш? Представям си какво ти е интересно за първи път да си на космически кораб! И тоя си го бива - такъв кръгъл!
 - Какво приказваш? - грейнала в усмивка и с непресъхващо удивление говореше тя - Това е неописуемо, това е великолепно! И точно аз да бъда от избраните!
 - Знам как е. И аз се чувствах така първия път. А ние ходихме до измерение, друго измерение, а не просто друга планета.
 - Олеле! Ама това е още по-вълнуващо и интересно! И аз искам да ида до друго измерение!
 - Е, не чак толкова, защото то беше Харкун... А харкунците са меко казано "неприятни". Поне тези, на които попаднахме. Военни или военизирани някакви. Обикновените им хора може и да са по-свестни.
 - Да. Капитанът ми каза за Курхуй и харкунците. Просто не знаех, че те са другоизмерните. Сега ми стана ясно! Много ти благодаря, че ми обясняваш! Сигурно ще ми трябват поне няколко разговора, докато разбра всичко. Много искам да съм полезна и да съм добра част от екипчето ви! - рече тя.
 "Много е разговорлива и приятелски настроена." помисли си Нико и въздъхна с мисълта "Защо ли не можеше и с Бияна да е така? Да е тук и да ми говори толкова много и толкова приятелски!"
 - Няма да имаш проблеми скоро, защото ти бързо учиш. - похвали я Нико.
 - Това е много добър комплимент, Нико! - рече му Кияна - Особено от отличник като теб.
 - Е,... отличник - отличник, но аз съм от бедния слой на обществото. Нямам твоите възможности.
 - Аз съм богато дете, но абсолютно не деля хората на слоеве, класи... За мен най-важното е колко е знаещ и колко е добър един човек! Честно ти говоря, повярвай ми: предпочитам един като теб, отколкото десетима богати колкото мен!
 - Колко хубаво щеше да е, ако всички на Бо мислеха така! - каза замечтано Нико.
 Лиан чуваше всичко, макар че до ухото му дуднеше бай Пешо нещо от сорта на "И какво може да купиш с една пенсия като моята? Ами услугите? Ти знаеш ли колко струва да си платиш за една проститутка при нас? Остави се, момче, остави се! Ако можех да се преселя при вас!!!"
 - Аз пък - прошепна Лиан на себе си - Ако можех да направя така Нико да се влюби в тая и да ми разчисти пътя с Бияна!...
 - Кое? - недочу бай Пешо - Брилянта ли? Абе ние едвам за ток и вода успяваме, ти за брилянти ми говориш, еххх, момче, момче!...
 - Аз, - продължаваше да словоохотничи Кияна - от съвсем малка имам тази гледна точка: да е добър човек, да е начетен. А това какво има в джоба си ми е най-малкият проблем. Знам, че с кредити е по-добре отколкото без кредити. Знам, че ако аз съм бедна, това няма да ми харесва. Но никога, никога не съм поставяла богатството си за нещо повече от това, което е.
 - Айде сега и кажи, че "човек нищо не може да отнесе в гроба"! - просъска ядно Лиан, който вече се възмущаваше, че Нико още не е подхванал темата за Бияна. Дядо Петър чу ясно за "гроба" и се навъси:
 - Аааа, много искаха да ме погребат мене, но аз ги надживях! За там няма ред, мойто момче. Няма да се учудя, ако и тебе те надживея!
 Лиан вече съжаляваше, че се е курдисал до него, но не искаше да мърда, за да не започне Нико да заподозира нещо. Личеше си, че е достоен и кадърен представител на Корпуса.
 - И много, ама много се радвам, че хем съм с този уникален, неповторим късмет да съм с извън-бо-йни хора на този интересен космически кораб, хем и съм с вас тримата: Ена, Шики и теб! Вие сте по-големи от мен и със сигурност по-умни. Особено ти! Чувствам се като парцалена кукла насред диаманти! Напълно съм искрена, Нико! - не спираше да говори Кияна. Нико я разбираше и беше също горд, че е така добре оценен от едно умно, а и не зле изглеждащо момиче. Всъщност той наистина би се влюбил в нея, ако не познаваше Бияна. Сега, обаче, Бияна като образ и като чувство го беше обвзел на 100% и комплиментите, уважението и цялостното излъчване, което беше получил от Кияна бяха за него почти същите, каквито биха били и, ако са получени от някой неин съученик. Така стояха нещата, за нещастие на Лиан. А той, все пак, не спираше да се надява, че Нико ще си падне по Кияна и ще остави Бияна "само за мен".
 - Вие имате там няколко други момичета във вашето звено. Аз познавам една.
 - Наистина ли? Коя познаваш? Ния?
 - Не.
 - Лия?
 - Не, не...
 - Чакай да позная! Ая!!!
 - Не позна. Бияна. Бияна познавам.
 - А, нея ли... - само каза Кияна. И някакси май й се влоши настроението. Това веднага се забеляза от Нико, а Лиан направо настръхна ядовито, защото предусети, че няма да потекат реки от информация.
 - Да. Тя живее в "Бон".
 - Знам, да... май беше споменавала.
 - Да, сигурно е споменавала... - вече започна да усеща трудности какво да говори Нико. - Ами... такованката, вие сигурно често си говорите с нея?
 - С нея ли?
 - С Бияна, с нея, да.
 - Ами не, всъщност... Защо да си говорим с нея?
 - Ами... защото сте в едно и също звено. Мислех, че си говорите. Ето ние с Шики и Ена, постоянно си говорим.
 - Е, ние не сме толкова близки с нея. - рече Кияна. Това събуди различни чувства. У Нико събуди различни чувства (у Лиан събуди само едно: яд и злоба, че няма да има никаква съществена информация за Бияна.) Нико имаше много по-широк спектър от мисли и емоции: "Ние не сме толкова близки с нея." - това кънтеше в главата и в сърцето му, пораждайки въпроси като "Как може някой да не е близък с толкова прекрасно момиче?", "Защо Кияна изглежда толкова умна и мила, а не се е сближила с този ангел - Бияна?" В същото време го споходи някакво усещане, че сигурно се конкурират за привлекателност, някаква "междувидова, женска конкуренция", но все така, основното му чувство бе на радост и удовлетвореност, че може да се докосне до съученичка на тази, която боготвори. Кияна беше за него много ценна, защото просто беше някоя, която бе редовно с Бияна. А сега и Нико можеше да е с нея, като по този начин се сдобие с ОЩЕ ЕДНО ОБЩО НЕЩО МЕЖДУ СЕБЕ СИ И БИЯНА - познанството и контактите с Кияна. "Бияна познава Кияна, и аз познавам Кияна!" - тази мисъл, този факт, го изпълваше с гордост и с радост. Чувстваше се благодарен на цялата възможна Вселена, че го е дарила с "още една малка стъпка към Бияна".
 Най-сетне летящата чиния се припланети на някаква планета с много палмоподобни дървета и с дейстащи вулкани. Беше малко мрачно, но и уютно - водопадчета, езерца, красиви и разноцветни птици.
 - Истинска идилия! - рече Кяпутен Куро - Само че тук е по-така фрашкано с вируси, бактерии, гадни гъбички. Затова всеки да си мие ръцете с разтвора, който му дадох и не пипайте излишно нищо от растенията и животните.
 - Това е задължителна и много полезна информация. - рече Лиан, който много държеше да е здрав и да живее, ако може, поне 1000 години.
 - Тука няма ли извънземни? - попита Бай Пешо.
 - Няма. Само животинки. Млада планета, не са еволюирали.
 - Динозаври да няма? - уплаши се Пешо малкият.
 - Няма. Измрели са. Имало е нещо динозавроподобно.
 - Търсим какво? - попита Шики.
 - Черни камъчета. Като малки въгленчета, но не цапат толкова ръцете.
 Всички разбраха заданието. Разделиха се на групи. Кияна, обаче, прояви "късмета на начинаещия" и стъпи на някакъв шип. Нарани си ходилото и... трябваше да се върне на кораба. Нико остана с нея, да й помогне да се лекува с лекче, което Кяпутен Куро предостави. Останалите отидоха да търсят енергийните черни "въгленчета".
 Шики и Ена бяха в една група с Лиан. А Пешовците и Кяпутен Куро в друга. Ена си хареса едно водопадче под вулкан. Наистина беше красиво да се стои там и да се търсят въпросните неща. Шики също си даваше от време на време почивка, за да се наслади на дърветата. На Бо един от символите на красота беше дървото. Лиан нямаше толкова естетически чувства. Той напрягаше ухо да слуша какво си приказва Нико с Кияна, макар и вече доста поизгубил надежда да чуе и едно полезно инфо за Бияна.
 - Толкова ми е кофти, Нико! - нареждаше Кияна - За първи път на акция и да не мога да помогна. Радвам се, че все пак, не попречих с нищо. А и, че видях друга планета!
 - Така е, - помагаше й с ходилото Нико - Трябва да отчитаме и добрите, и лошите страни на нещата.
 - Мислиш ли, че Куро ще се откаже от мен?
 - Глупости! - усмихна се Нико - Че той даже от Лиан не се отказва.
 - Лиан е от Корпуса. Той е много повече от мен.
 - Е, аз не съм толкова... как да ти кажа... направо ще ти кажа: аз не обичам Корпуса. Прекалено много ми е милитаристичен, войнолюбски, деспотичен!
 - Знам за какво говориш. Някои хора мислят така...
 - А ти какво мислиш за Корпуса?
 - Не знам... по-скоро ми харесва... Съжалявам, че не сме на едно мнение за това. - рече тя, с опасението, че може да развали мнението на Нико за себе си. А тя не искаше това, защото й се щеше да са добри приятели и много добри колеги, сътрудници.
 - Не може за всичко да сме на едно мнение. - успокои я Нико.
 - Ти какво мислиш за Бияна? - рече изненадващо Кияна. Този въпрос накара Нико почти да трепне, а Лиан направо подскочи и падна във водата.
 - Да плуваш ли искаш, бе, човек? - захили се Шики, а Лиан проклетисваше цопването във водата, защото можеше да повреди подслушвателната му апаратурка. За негов късмет - не се повреди, а и Шики с Ена, не я забелязаха. Някаква рибка, обаче му влезна в панталона и доста време изгуби, докато я прогони.
 Нико изгаряше от желание да си поговорят за Бияна, за жалост обаче, нямаше да има какво толкова той да научи за нея, а само Кияна щеше да научи за огромната му любов. Така да бъде!
 - Ще ти кажа. Но това малко хора го знаят, поне при нас - освен Шики и Ена, никой не знае... тук в групата - всички знаят...
 - Какво, какво? - стана любопитна Кияна.
 - Ами откакто я видях за първи път, че влиза да учи при нас и нещо се обърна в мен, в най-чист и положителен смисъл! Много ми хареса! Като ангел, все едно, който се изпречи на пътя ми и направи живота ми по-светъл, по-прекрасен и по-осмислен!
 - Толкова много ли си я харесал? - попита тя.
 - Защо? Никой ли друг не я харесва от вашите там... момчетата?
 - Е, има и които я харесват. - отвърна Кияна.
 - А тя харесва ли някой? - попита Нико.
 Лиан също наостри уши и даже изръмжа на Ена да не приказва толкова, че не може да чуе добре "песента на онази птичка там на онова дърво! А толкова хубаво пее!". Смях!
 - Мисля, че харесва един. - каза Кияна. Това инфо помрачи настроението и на Нико, и на Лиан. Особено зле го преживя Лиан, който искаше да отиде и да се сбие с нещастния съученик на Бияна. Нико просто се депресира и му минаха разни неприятни мисли как онзи и Бияна започват да се сближават все повече и повече, и как тя ще бъде негова жена някой ден... Много неприятни, изтощаващи и притеснителни мисли. Още 5 минути само да го бяха владели тези мисли и сигурно щеше да остане без капка сила, но те бързо се прекъснаха от шок! Шок и за него, и за Кияна. Нещо като паяжина или гигантски леплив език на хамелеон грабна летящата чиния, в която сега бяха само те двамата, и ги отнесе в космоса. Планетата още се виждаше, но на разстояние колкото примерно от Земята до Луната. Дотук добре, само че в един момент всичко се покри в тъмница.
 - Къде попаднахме?! - не можеше да скрие ужаса си Кияна. Нико се опита да е по-аналитичен, а и да я успокои, та каза:
 - Мисля, че не се движим, а просто нещо ни покри, като черно наметало.
 - Много е страшно, ако няма нито една звезда! - затрепери Кияна, която иначе беше смело момиче. - Много ме е страх от абсолютно тъмното!
 - Всъщност - демонстрираше хладнокръвие Нико - Тъмното значи отсъствие на фотони. Някакси по-чисто, ако го погледнеш от този ъгъл - може да се наспиш добре, когато е много тъмно.
 На планетата Лиан, Шики и Ена, които бяха по-близко до летящата чиния видяха как нещо я взе и завладя в небето.
 - Бързо! Да предупредим Кяпутена! - викна Лиан и тримата се затичаха към долината, в която беше Куро и с Пешовците.
 На летящата чиния всичко изгасна...
 - Опааа! Останахме без ток. - констатира Нико.
 - Сега ще се свърши и кислорода ли?! - съвсем ужасена беше Кияна, която вече съжаляваше, че е дошла тук и мислеше, с ужас, че ще умре.
 - Успокой се. Имаме кислород сигурно за поне 2 цикъла... А дотогава, Кяпутен Куро ще ни спаси. Все пак сме двама ценни души от екипа, а и той е човечен, колкото и да не му личи.
 - А какво можем ние да направим, за да си помогнем?
 - Може да опитаме да оправим тока, а после да задвижим летящата чиния. - предложи Шики.
 - Аз съм добра в електротехниката. - рече с оптимизъм и усети прилив на воля в себе си Кияна. Започнаха да търсят къде нещо да барнат, но в тази тъмница, не намериха нищо...
 - По-добре да не пипаме, за да не развалим нещо. - рече Нико.
 - Виж това! - зарадвано каза Кияна - Това е май за включване на допълнително електричество, при аварии. Мисля, че е аварийното!
 - На твой риск! - рече Нико, който не обичаше да бърника тоци.
 - Нека бъдем смели! Едно, две, три! - дръпна тя една ръчка и хоп! Светна. Системите заработиха.
 - Сега е по-добре! - живна малко и Нико. - Нека опитаме да се измъкнем.
 - Знаеш ли как се управлява това?
 - Почти. Ти застани там. Дръж на скорост, онези двете зелените... да, точно те. Аз от този пулт тук...
 Дадоха скорост на летящата чиния. Тя обаче се удряше сякаш в нещо еластично, нещо като ластик, такова усещане имаха... жив капан.
 - Кофти. - заключи Нико.
 - Ами, поне опитахме... а и ще имаме кислород за повече време. - рече примирена Кияна. Тъкмо го рече и токът се изчерпа.
 - Е, поне малко повече кислород... - рече Нико и се отпусна на една седалка.
 Кяпутен Куро успокои народа на планетата:
 - Това са едни местни космически пиратчета от ееее онази звезда там.
 - Те на звездата ли живеят? Много горещо, бре! - попита бай Петър.
 - На планета край звездата! Айде сега не издребнявай, де, Петре! - намуси се Куро.
 - И как ще ги спасим? - попита Ена, все така разтревожена
 - Ще ги спасим, когато свършим с камъчетата. - поясни Куро.
 - А пиратите, ако ги гепят дотогава? - запитаха едновременно Лиан и Шики.
 - Много са бавни, а и няма да бързат. Защото това е енергиен капан. За тях е по-добре да намерят кораба, когато всички вътре са измрели, от недостиг на кислород. - обясни невъзмутимо Кяпутенът.
 - Ами Нико и тази ще имат ли достатъчно кислород? - попита Лиан с надеждата да нямат, че да може Нико да умре. Лиан си беше гадно копеленце на времена.
 - Ще имат! - разстрои го Куро. - Айде сега, всички пак на работа!
 Кияна не искаше да се тревожи, но тъмнината все повече и повече я плашеше. Беше напълно тъмно. А и усещането, че са те покрили с някаква чернилка, която е непрогледна не беше добро.
 - Страх ме е! - призна си тя. - Не искам да ме е страх, но все повече ме обзема страх!
 - Няма страшно, на практика, нали знаеш. - каза спокойно Нико.
 - Ами, ако не ни спасят? - попита плахо тя.
 - Няма къде да идат. Корабът им трябва, за да се приберат на Земята и на Бо. Ако не друго, Кяпутен Куро поне е много пестелив и няма да ни зареже така.
 - Това ме успокои - каза тя с благодарност - Но наистина изпадам в паника от тъмното.
 - Как да ти помогна? - попита Нико.
 - Нищо не мога да видя. Само те чувам. Ако мога и да те усещам, ще ми е по-малко страшно! Ела при мен и ми дай да държа ръката ти, за ръкава, поне да знам, че наистина те има, а не съм в кошмар или в халюцинация. Ще се побъркам!
 Нико отиде при нея. Радваше се, че може да й помогне. Тя го хвана за ръкава, а после и за ръката. Личеше й, че я е страх.
 - Все пак, мисли си за нещо хубаво! - предложи Нико - Независимо, че е капан и е тъмно, все пак ти си за първи път в космоса! Малко хора от Бо са били в космоса! Трябва да си горда!
 - Да, да, да. - усмихна се тя, припомнила си тази истинска за нея гордост.
 - Говори за нещо друго. - предложи още Нико - Само не и за тъмнината.
 - Прав си, ще опитам... - рече тя и го хвана по-здраво за ръката - Тя знае  ли, че я обичаш толкова много?
 - Не! И ти трябва да си мълчиш. Знам, че сигурно ще е много трудно да не ме изклюкариш с приятелките си. Ако почнете да говорите така много-много, Бияна може да се засрами, да ме намрази, знам ли и аз... А онзи, какъв е, който го харесва тя?
 - Един Буян. Симпатичен е, всички в звеното го харесват.
 - И ти ли?
 - Не. Аз харесвам по-умните, той не е много умен. Средна работа е. Просто на външен вид е красив и си падат по него. Не и аз.
 - Глупав ли е?
 - Не, не точно. Просто е ординарен. А Бияна... също е едно обикновено момиче. Просто тези двамата си пасват... интелектуално, така да се каже. На едно ниво са си. Извинявай, ако те разочаровам, но твоето ангелче е обикновено, ординарно момиче.
 - Не, говори си всичко, което знаеш. Аз ти вярвам. - рече Нико.
 Лиан, който ги чуваше, си записваше всичко. "Не била от най-умните! На кой му пука?!" мислеше си той и неистово си представяше как ще я "постигне" някой ден, пък ако ще и да е тя с интелигентност на жаба!
 Пиратите бяха като гигантски паяци или по-скоро - раци. Многокраки, кокалести. Кяпутен Куро беше подценил скоростта им на придвижване или просто тези бяха наблизо. Стовариха се на летящата чиния и проникнаха вътре. Започнаха да тупуркат с многото си крака.
 Кияна и Нико се вцепениха от ужас и се скриха в някакво тясно помомещение, което май преди бе служило за гардероб. Ракообразните извънземни пирати имаха ограничен речников запас. Основно се чуваше: "Да ги намерим!", "Да ги избием!", "Да ги изядем!" Доста смущаващи прости изречения за всеки с нормален инстинкт за самосъхранение.
 - Сигурно това е краят ни!!! - прошепна в ужас Кияна.
 - Не се плаши! Просто не се издавай! - прегърна я Нико братски. Хем я прегърна, за да не се плаши, хем усети, че я прегръща, защото той самият е уплашен и сякаш търси нейната закрила.
 - Не мърдай... говори много тихо! - даде й указания той, които се надяваше, че може да ги спасят.
 Лиан чу какво става. Нямаше нищо против Нико и Кияна да бъдат изядени. Е, да, жалко за невинната Кияна, но важното беше за него Нико да се измете от този свят колкото се може по-бързо. В един момент, обаче, Лиан загря, че тези пирати може да отнесат и летящата чиния, а Кяпутен Куро какъвто беше стиснат за енергия, щеше да ги кара да събират камъчета с дни, докато не си платят двойно преходите до Бо и до Земята. Затова Лиан, като уважаващ мързела индивид, рече:
 - Кяпутен Куро, абе, такова, малко неудобно, но... сложих подслушвател на Нико. Исках да разбера какво си говори с Кияна за Бияна. И сега слушам, че пиратите дошли при тях.
 - Може ли да си такъв кретен?! - ядоса се Шики.
 - Я, бе! Мускулестия! Я ела да те почупя! - отвори му се Лиан.
 - Чакайте малко сега! - рече Кяпутен Куро. - Едно! Шики, спокойно. Две, Лиане, ела да ти ударя един шамар.
 Лиан още не разбрал шега ли е или не, отнесе един шамар от Кяпутен Куро.
 - Три! Събрали сме каквото сме събрали, отиваме със спиралодупка на чинията.
 Докато се разправяха на планетата. Кияна и Нико вече мислеха, че са почти умрели, защото един от ракообразните пирати вече беше почти в коридора пред гардеробчето, в което бяха двамата.
 - Ако аз умра, а ти не умреш. - каза й Нико - Моля те да й разкажеш  всичко: колко дълго и колко много съм я обичал, и как тя е била всичко за мен - и ден, и нощ!
 - А аз, аз мисля, че ще умра преди теб! - разплака се Кияна хвана го за двете бузи и доближи нослето си до неговото.
 - Ще се борим до край! Ако ни намерят, не се предавай! - каза Нико, който нямаше какво друго да каже.
 - Никога не съм целувала момче досега! - призна си тя.
 - И аз не съм целувал момиче! - каза Нико.
 - Целуни ме! Ако умрем, поне да сме целували един път през живота си!!! - простена тя. Нико си помисли за Бияна. Дори каза:
 - Бияна...
 Кияна, обаче го прекъсна и впи устни в неговите.
 Лиан чу какво става и много злорадо се изкефи, че ще пусне този запис на Бияна, ако Нико му стане конкурент по-натам. Мръсен номер на Корпуса, който бе усвоил добре. Докато останалите издирваха пирати, той просто се погрижи да направи 2 копия на този запис, за по-сигурно. Едва като чу първия изстрел от мощния пистолет на Кяпутен Куро, Лиан също извади неговото корпусно пистолетче и очисти един пират. Все за нещо беше полезен на екипа. Последният пират се опита да строши илюминатора на летящата чиния, но суперкотката го прегриза и го направи на кайма. Гадна картинка, но какво да се прави? Най-сетне Кияна и Нико излезнаха от скривалището си. Всичко беше с хепи енд или полу-хепи енд... Кяпутен Куро трябваше да стреля 10 пъти с мощния си пистолет, докато разруши пиратския капан. Общо взето за тази мисия се изразходи толкова енергия, колкото се и получи - за стрелба и за преходи със спиралодупки. Кяпутен Куро, обаче, беше разумен и знаеше, че и такива неща стават.
 На връщане Нико изпадна в доста тежка депресия  - беше "изневерил на Бияна", беше целунал друга. Искаше първата му целувка да е за Бияна, но това не се случи. И никога нямаше да се случи.
 - Какво ти е? - попита го Ена
 - Целунах Кияна. Бяхме уплашени. Тя поиска, защото мислехме, че умираме. И аз преди още да кажа "Бияна", тя ме притисна и ме целуна.
 - Сериозно?! - опули се Ена.
 - Сега се чувствам като боклук! - рече Нико.
 - Не така! - каза Ена - Помисли си логично: първо Бияна не ти е гадже. Нямаш задължение да си й верен. А второ, не си ти първи целунал Кияна, а тя те е придърпала.
 - Така като говориш и изглежда всичко е наред, но на мен ми е гадно! - рече Нико и се насълзи.
 Всички бяха забравили за подслушвателя на Лиан. Не и той... Слушаше неволята на Нико и злорадстваше: "Да, тъпчо! Даааа! Ти не си й изневерил, но тя ще си мисли, че си! Само чакай!"
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:13:55 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 12
"Ревност"


  Имаше три много красиви бо-ски дървета в градинката зад образователния департамент. Кияна беше там сама. Само две други момичета имаше наоколо, но те бяха далеч. Затова, когато случайно Нико с Шики минаха покрай дърветата, Кияна им извика весело за поздрав. Шики хвърли един дяволит поглед на Нико и го остави с Кияна. Нико не искаше да остава насаме с нея и се опита да спре Шики с жест, но последният не го видя или се направи, че не го вижда и се отдалечи към физкултурния салон, който се падаше надолу по едни стълби, та само след по-малко от минута този мускулест младеж вече не беше в полезрението им.
 - Ела, де! - повика го тя все така усмихната, лъчезарна, добричка и му махна весело с ръка да се приближи. Нико се се огледа, да няма някой да ги види, особено Бияна. Много щеше да му е кофти, ако тя си помисли, че той се е хванал с Кияна и вземе, че съвсем изгуби и последния минимален шанс, ако въобще имаше такъв.
 - Кажи, какво има? - опита се да е любезен той, но в момента искаше да се отдалечи от нея час по скоро. Във въпросния момент Нико го беше обзело чувство напълно противоположно на онова, когато беше с нея в летящата чиния на път за онази красива планета. Тогава той беше радостен, че дори и горд, че е започнал да познава някоя, която учи заедно с Бияна, обаче сега, след като тази някоя, го беше целунала и можеше да стане причина любимата му да го отреже тотално, Нико искаше да е колкото се може на по-голямо разстояние от нея.
 - Онова, което стана, докато пиратите бяха на косъм да ни изядат... - каза Кияна вече без усмивка, сериозно и отговорно изричайки всяка една думичка - Искам да знаеш, че се случи, защото бях много уплашена и наистина го вярвах, че... са ни последните мигове живот.
 - Така е. - съгласи се бързо Нико. - Аз разбирам. Аз не исках също да става така, но и аз си мислех, че вече ще умрем... Честно казано, изплаших се истински.
 - Сигурна съм, че няма да е проблем за по-нататъшното ни приятелство и за работата? - каза тя хем уверена, хем и питаща.
 - Разбира се... - смотолеви Нико и, за да се подсигури добре додаде - Това можеше да се случи на всеки. Нормално беше да се уплаши който и да е там... Предполагам, че ти щеше да целунеш даже и някой друг, ако беше с теб в скривалището - например Шики или дори Лиан...
 - Да, сигурно... - не прозвуча убедително Кияна - Или пък ти да целунеш Ена?
 - Ъммм... не знам, нещо такова, сигурно, не знам... Важното е, че се разбрахме. - побърза да се оттегли Нико и наистина си отдъхна със звучна въздишка, когато тя не го спря. Слизайки бързичко надолу по стълбището към физкултурния салон точно до салона видя Бияна с Ая и някакво по-малко момиче, от най-новите, които се задаваха насреща и май отиваха при Кияна. Бияна му каза "Здравей!", а той още повече си отдъхна с "Разминах се на косъм!" в главата, което даже му попречи да се порадва повечко на нейното "Здравей!", което винаги и всякога си беше ценно и радващо за него.
 - Айде! Къде се губиш? - викна му Ена, която също идваше насреща.
 - Ето ме. Той Шики остава на физическо тука, а ние с тебе ще ходим на курса по история. - каза й Нико. Двамата се засилиха с бърза крачка между различните постройки.
 - Вчера Шики ми рече, че Кияна те е харесала. А ти пък си се притеснил, че ако научи Бияна... А аз си мисля: така може и да си повишиш цената пред нея! Ще види, че те харесва друга, ще почне да те ревнува и, може да ти предложи! - изговори това на един дъх Ена и си личеше, че много си вярваше в тази теория.
 - Да. - призна Нико - А също така може и като ревнува да се отчае, и да се ядоса, и да си рече, че не съм достоен за нея, щом толкова лесно съм се целунал с друга. И то друга, която учи с нея в същото звено! Така че, да не рискувам излишно. Много не обичам такива истории... Влез в положение, Ена: ако беше някоя, за която не ми пука чак толкова, можеше и да си направя този експеримент, да си позволя този лукс "да я накарам да ревнува". Но тук това може да даде обратен резултат. И тогава какво ще правя?
 - Животът продължава! - засмя се Ена.
 - Е, не и моя живот!!! - рече й Нико докато влизаха в отделението по история вече тичешком. Той, колкото и да се насилваше, нито можеше, нито беше в състояние да си представи бъдещето си без Бияна. Подобно, но не чак толкова драматично, бе и положението на Лиан. Днес не го свърташе на едно място в Корпуса. Имаше някаква акция в планината и той реши, че няма да ходи, но в последния момент се сети, че там има специално планинско дърво, което беше рядко и можеше да отчупи едно клонче, та да го поднесе на Бияна. В последния момент се затича след един микробус натоварен с корпусници и влетя вътре.
 - Ти нали нямаше да идваш? - погледна го косо един от тях.
 - Реших, че ще съм полезен! - отвърна му Лиан.
 Единствената жена в микробуса беше любовницата на Лиан. Направи й впечатление, че той е отнесен и студен. Тихо го попита:
 - Как си? Нещо е различно с теб?
 - Добре съм си. - рече той хладно. След като беше видял толкова много, преживял толкова много и зафиксирал се към Бияна толкова много, не му беше никак до някаква си любовница.
 - Вчера, - каза някакъв колега, докато се изкачваха по стръмен планински склон след като пристигнаха в подножието с микробуса - Някакъв от Б18-Корпус разправя, че си харесал някаква малка. С 20 цикъла по-малка! Луд човек!
 Лиан, който беше пресметнал, че Бияна е също някъде с толкова по-малка от него, се почувства лично засегнат:
 - Какво му е лудото? Ако онази е готина, ако си пасват, ако са щастливи? Недейте да ги съдите хората с лека ръка!
 Останалите корпусници се изхилиха, а любовницата му доста строго и учудено го погледна. Това НЕ беше стария Лиан. Нещо много остро и прекалено "романтично" за него реагира той на колегата си, когото обикновено игнорираше, и не се вслушваше в почти нито една негова приказка.
 Трима бунтовни някакви се бяха скрили в планинска барака. Трябваше да бъдат арестувани. Това беше цялата задача на акцията. Лиан се оглеждаше за рядкото дърво и искаше клонче за Бияна. Любовницата му се чудеше какво толкова оглежда той, при положение, че не беше никак запален по природата.
 Корпусниците обградиха бараката. Онези тримата вътре ги усетиха. Един хвърли самоделна бомба. Беше я изготвил добре - освен, че гръмна като истинска, някаква звукова вълна породи и половината от корпусниците изпопадаха или с рани, или с оглушели уши, или и с двете. Лиан беше останал назад (да търси клонче) и само любовницата му се ядоса, че онзи се мотае и, че колегите й са ранени малко или повече. Извади снайпер и най-хладнокръвно уби бомбаджията и един от останалите двама. Третият се развика, че се предава. Лиан се появи.
 "Реших, че ще съм полезен!" - изимитира го тя и го погледна гневно. Видя и клончето в ръцете му. Той не й го даде, а това още повече я вбеси. Лиан не я познаваше добре. Тя се закле, че ще намери коя е тази другата и, каквато си беше зла, за Лиан щеше да е истинско "удоволствие" да види какво ще стане с тая, която се е "осмелила да й се бърка". Твърдо се закле тя в себе си да я намери и да й разкаже играта!
 Лиан си тръгна точно в края на работното време. С клончето. Много се грижи за него, да не повехне, през целия ден. Сега бързаше да пресрещне Бияна, преди да се е прибрала вкъщи. Той, обаче, не знаеше, че любовницата му го следи. А тя го следеше отдалеч и професионално.
 На един разклон, малко преди "Бон", се зададе Бияна. Лиан се приближи до нея и й подаде с леко перверзна усмивка клончето. Толкова си можеше човекът. Бияна се изненада истинки и неприятно, но някакси инстинктивно, от любезност, прие клончето... Някакъв изстрел се чу и един куршум само на сантиметри от Биянината глава прелетя. Лиан се хвърли да я накара да залегне, след това погледна в посока на изстрела и видя любовницата си, която беше ударена по главата и кървеше на земята, а до нея беше строшен снайперът й. Не знаеше на кого да дължи благодарност, че хем го е направил герой-спасител в очите на Бияна, хем и го е оттървал от една луда жена, която отдавна вече бе взела да му омръзва! Важното беше, че засега всичко се нареди, май, много добре за него! Искаше да се похвали, да сподели... и в един момент усети, че няма нито един приятел, с който може да го стори. Лиан просто нямаше приятели.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:15:34 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11729
  • SEO - karma: +441/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 13
"Млада фенка"


 
  Дядо Петър Полисексът каза на Кяпутен Куро:
 - Като те видя и като те чуя все се сещам за Куросава.
 - Да... и той беше японец. - каза Куро.
 - И името му отчасти сходно. - рече бай Пешо.
 Двамата бяха на някаква много хубава планета - райска градина, според земните представи. Имаше хора в полудиво и полуголо състояние. Кяпутен Куро беше тук, естествено, за да събира енергия. Освен суперкотката и Петър Полисексът не беше довел никой друг. Беше мирно населението, нямаше някакви опасности, а и нямаше да има нужда да се охарчва толкова - на първо място Куро си беше пестелив, хладнокръвен, разумен. Беше взел бай Пешо, ако може да "намаже" с някоя местна. Само че досега намаза само с една и то така намаза, че направо се омаза. Тя беше най-младата дъщеря на местния вожд. Тя, а и всички останали тук, приличаха на нещо средно между земни полинезийци и южноамерикански индианци. Петър Полисексът много си падаше по тези тъмно-жълто-кафеви кожи. Кяпутен Куро не ги обичаше, той, като милиони азиатци, обичаше по-белите.
 На планетата щеше да се седи дълго време, защото енергийното тук беше пясък. Хубаво, че бе пясък, но... само отделни песъчинки бяха енергийни - ако примерно имаше една торба с пясък и от нея се извадеха само енергийните песъчинки настрани, то те щяха да съставляват само около една чаена лъжица пясък! А това "на нищо не приличаше!", както се ядосваше Кяпутен Куро, който, все пак, беше благодарен, че с помощта на уред, конструиран на планетата А, можеше по-бързичко да отсява полезните, енергийни песъчинки и вече беше напълнил почти един чувал. Искаше да ги направи пет чувала и да си ходят. А това изискваше време. През времето прекарано досега обаче, както вече казахме, най-младата щерка на местния вожд си беше паднала по дядо Пешо. На него, първоначално, му беше много приятно това - хем младо, хем с шоколадова кожичка, хем красиво, а и хем го обича. Но, като стана дума за плътски, страстни, сексуални наслади, момичето рече, че "само след сватбата" и сега повече от целувки няма да има.
 - Куро, Куроооо!  - оплака му се една вечер на Кяпутена дядо Петър Полисексът - Девойчето гиздаво, ще ми пусне само след сватба! И аз останах с "пръст в гъз"!
 Кяпутен Куро погледна езерото в което се отразяваше местната луна и няколко близки планети плюс стотици звезди, после погледна и към огъня, който си бяха наклали, за да може да се събират песъчинки и нощем, та рече дълбокомислено:
 - Петре, ти виж да не останеш с копие в гъз, защото тук в стил "каменна ера" правят много добри копия, от камък. Едно такова като ти влезне "изотзадзе" и може да се споминеш. Не си играй с огъня!
 - Ама аз се надявах много, бе, другарю капитан! - рече тъжно Бай Петър.
 - И аз се надявах и затова те взех тук. Обаче такъв ти късмета, човек: дъртак си, малко  жени из Вселената те харесват. Има късмет да те хареса поне една, и то млада, че и вожд-щерка! Е, какво да се прави, че иска само след сватбата? Такъв ти бил късметът! Колкото-толкова! Сега си седиш на задника, защото, пак ти казвам, тези ако направиш някоя беля, ще те промушат с копия, а може и мен да ме нападнат. Не са се свършили женските създания из Вселената, след още няколко мисии и след някоя и друга година, може пък друга да си намериш! Всъщност то за тебе - мъжко-женско - все тая, де...
 Петър Полисексът - врял и кипял през годините на своя 80-годишен живот (беше набор "30-те" на 20-ти век), счете че Кяпутен Куро е абсолютно прав. А и, честно казано, вече женен един път на Земята, не му се искаше да се жени и тук. Да не говорим, че на 80 не му беше до сватби и женитби, еле пък на друга планета!
 Това, обаче, че и двамата постигнаха мъдро съгласие по темата, не значеше, че дъщерята на вожда се беше примирила. Още на сутринта тя пъргаво изприпка до бай Пешо и го събуди с целувка!
 - Бах, неговото маме! Какво става, бе?! - подскочи бай Петър уплашен в ранни зори.
 - Тихо, бе! - в просъница рече Кяпутен Куро - Фенката ти те буди с целувки. Айде, ако обичате, малко по-натам си се разговаряйте, че искам да спя поне още час и половина!
 Двамата се отдалечиха към едно малко хълмче срещу езерото.
 - Помисли ли си вече за сватбата? - попита грейнала извънземната.
 - Помислих си!
 - И кога?!
 - Ами никога! - каза бай Петър.
 Това я разстрои. Тя се насълзи. Някакъв мъжага от племето я видя разплакана и погледна зверски към Пешо Полисексът след което затърча след нея.
 - Какво ме гледаш, бре?! - викна подире им бай Петър - Просто аз не ставам за женене, бре ей!
 Кяпутен Куро разбра, че настъпват усложнения. Беше започнал вече и да съжалява, че е бил толкова добър да дава шанс на стария бай Петър Полисекса да си намира половинка на тази планета (но нали бабичката на Пешо вече не искаше да си има интимни отношения с него, та го съжаляваше и, донякъде, разбираше).
 - Петре, ще съкратим престоя, то се е видяло.
 - Ами песъчинките?
 - Пълня само още един чувал и колкото-толкова!
 - Ееее, язък... - каза бай Пешо и се почувства виновен, но не за дълго, защото скоро онзи мъжага се върна с още няколко и нападнаха двамата земни пришълци. Петър Полисексът беше уловен в накаква първобитна мрежа, а Кяпутен Куро, докато се бръкне да извади пистолета и... го бяха вече пронизали с цели 3 копия в ребрата. Вързаха го на кол и го понесоха към първобитните си обиталища. Бай Пешо също го вързаха, но го нарамиха за по-бързо в мрежата.
 - Ако скоро не се измъкнем, ще пукна! - простена ранен Кяпутен Куро.
 - Ама ние и ще се измъкнем ли? - попита недоверчиво Петър Полисексът.
 - Само да мога да докопам пистолета... Ама засега не мога.
 - Гледай докато ни мъкнат да не го изтървеш!
 Двамата не бяха идвали досега в обиталището на местните. Очакваха колиби, но нямаше. Тези живееха в пещери. Нормално.
 Дъщерята на вожда се затича към любимия си бай Пешо и го развърза. Бай Пешо се навдигна и а-ха да отиде да измъкне на Куро пистолета, девойката му се хвърли на врата:
 - Ще си мой, ще бъдем заедно завинаги!!!
 - Нямаш грижи, моме! - викна бай Пешо - Само да оправим този човек, че кърви и ще се спомине.
 - ТОЗИ Е ЗЪЛ ДУХ! - рече един от шаманите и посочи Куро.
 - А този е негов помощник! - рече мъжагата, който искаше да става зет на вожда и никак не му се нравеше, че дъщерята на въпросния иска да се омъжва за чуждопланетен дъртофелник.
 Вождът се приближи тежко и важно до тях. Виждаше, че дъщеря му много иска този дядка. Това не беше природосъобразно - даже и да можеше да й направи поне едно дете, дъртият нямаше да изкара сигурно и 10 години, щеше да я остави вдовица на средна възраст. Вождът реши да послуша шаманите.
 - Зли неща, зли сили... - каза той.
 - Ние можем да докажем, че не сме! - измърмори с последни сили Кяпутен Куро. Само бай Пешо да ми даде свещеното "нещо".
 Бай Пешо Полисексът пак се затътри към Куро да му вземе пистолета, но го хванаха шаманите и ги вързаха и двамата на 2 стълба, вертикално.
 - Е толкова шибано не е можело да се очаква. Ако имаше сега поне един да ни помогне. - простена Петър Полисексът, който се чувстваше почти като Христос на кръста.
 Е нямаше нито един... но имаше "една". Суперкотката, за която почти бяха забравили! Тя се появи и прегриза въжетата им.
 - Това е СВЕЩЕНА КОТКА! - викна бай Пешо.
 Туземците, които се бяха заиграли около огньовете си веднага се хвърлиха да й се кланят, но мъжагата рече:
 - Сигурно е още един зъл дух! Шаманите!!! - прикани той тази влиятелна прослойка от населението им да вземе отношение към проблема.
 Шаманите влезнаха в спор - едни мислеха, че е, а други, че не е зъл дух. Вождът се наложи да се намеси, защото той беше "Законът".
 - Защо каза, че това е Свещена котка? - попита той Пешо Полисексът.
 - Защото може да отвява! - рече бай Петър в отговор.
 - Какво да отвява? - не разбра вождът.
 - Чакай да видиш! - този път беше по-чевръст бай Пешо и измъкна пистолета на Кяпутен Куро.
 - Какво е това? - извика мъжагата.
 - Сега ще ви отвеем. - каза бай Пешо спокойно и стреля един път. Отвя сума ти и туземци! Мъжагата не се уплаши, а се ядоса и хвърли копие към него. Суперкотката, обаче, скочи и улови копието със зъби! То се строши в стоманената й челюст.
 - СВЕЩЕНА КОТКА! - рече мъдро вождът и накара всички да им се кланят. Кланяха се на животното, на Кяпутен Куро и на бай Пешо.
 С мъка суперкотката и бай Пешо примъкнаха Кяпутен Куро до чувала с пясък. За втори чувал нямаше време и възможност. Отвори Кяпутен Куро една спиралодупка и право в една Токийска болница. Едвам оживя. После взе, че отвори и спиралодупка за Пешо Полисекса до Люлин (нямаше как да обяснява как се е озовал от България в Япония), и... чувалът с енергиен пясък почти свърши, но останаха 2 шепи от пясъка, колкото да не е без хич.
 Лежеше в болницата в Токио Куро-сан с дни и си мислеше: "Къде го чукаш, а къде се пука? Заради любов пак изпотрошихме толкова ресурс и попаднахме на толкова много неприятности! Колко по-добре е животът, когато няма любов и емоции!"
(СЛЕДВА) Линк към следващата страница.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:16:53 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.