☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга)  (Read 7207 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13406
  • SEO - karma: +531/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно"

  А-корабът се носеше на автопилот със скорост, което беше толкова бавна за него, че никой не можеше да усети каквото и да е движение. На никой в кораба, обаче не му и минаваше през ума за скоростта и движението, защото навред бе настанало смущение и някои клоняха даже към ажитация.
 - Аз за милионен път ви казвам, че това беше много лоша стъпка! Да се хвърлим точно в тази Галактика! - викаше Сиси, почти прегракнала от много викове и вайкания.
 - Поне няма октиди насам! - опитваше се да я въздържа Шики, макар и да не му се получаваше, защото тя нервно ходеше-напред назад, ръкомахаше и постоянно се измъкваше от утешителните му прегръдки.
 - Просто трябва да проявим още известно търпение! - говореше Кяпутен Куро, а суперкотката измяукваше хиподепресивно в синхрон с неговите думи.
 - Няма октиди, но има ужасни създания, които могат да ни изядат! - отвръщаше Ена на Шики, представяйки си с ужас как я нарочват за изяждане някакви извънземни, защото обичат тлъсти създания като нея.
 - Аз даже се чудя как досега, след толкова много пътешествия из друго измерение и галактики, още никой не се е опитвал да ни яде. Ето, че най-сетне и на това попаднахме. - разсъждаваше си Пешко някак спокойно.
 - Не разбирам голямата врява. - добавяше философски-задълбочено бай Петър и допълваше, че няма никаква разлика дали някой ще те убие, за да те яде или ще те убие, защото си му враг или просто ще те убие, за да те направи на луксозна чанта.
 - Прав е! - казваше невъзмутимо Уйки, - Дали ще те удуши октид и ще те захвърли като непотребен боклук зад себе си или ще ти отреже главата някой от 82376-К90, за да я свари? Много ли голямо значение има каква е точно безславната ти смърт?
 - Все едно и също унизително умиране! - припяваше му Питка, която се чувстваше не много щастлива, но доволно сигурна, когато Уйки е близо до нея.
 - Аз да взема думата. - произнесе Ламята Спаска с трите си глави едновременно. Прозвуча като трио (каквото си и беше). По принципа на пестене на енергия Спаска говореше само с една от главите си, но този път се изказа и с трите, което поради необичайността си, за миг втрещи останалите. Спаска продължи с произволно-избрана своя глава, в случая - средната:
 - Канибализмът е лошо нещо. А за тези същества това даже не е канибализъм, защото те ядат такива, които не са от техния вид. Все едно като нас, когато ядем заек, кокошка, риба, патица, скарида, вълк...
 - Чакай, Спаске, оля се! Никой не яде вълци! - спря й изреждането дядо Петър.
 - Не ядете ли? - замисли се Спаска и простодушно добави, - Аз пък ги ям. Вълче месо, какво не му харесваш?...
 - Но животните са животни! Ние сме разумни същества! - викна Ена, която вече се беше сериозно притеснила. Нико я потупваше успокоително по рамото.
 - Яжте каквото искате! Мен няма да ме яде никой!!! - развика се отново Сиси.
 - СПРЕТЕ ДА КРЕЩИТЕ! И ДВЕТЕ! - смрази ги Кияна с твърд глас и се приближи до тях. Изглеждаше ядоса. Гледаше навъсено. Посочи с пръст Сиси:
 - Ти си жена-войн! Спомни си откъде идваш и в какви опасности си била! Няма да ти е за първи път да си защитиш живота!
 - Защо ми казваш това? - ококори се Сиси, предчувствайки нещо лошо.
 - Защото е решено!!! Отиваме там! Отиваме на 82376-К90!
 - Ама защо точно там? - попита Нико.
 - Защото там има много енергия! - каза Кияна, а в същото време изречението "Защото там има много енергия." бе казано в един глас от бай Петър и от Кяпутен Куро, които бяха усвоили главното за Чикибой - енергията. А-корабът се насочи автоматично към планетата 82376-К90.
 - Дано да има някое по-тихо местенце там, да отседнем, да подишаме малко въздух, докато събираме енергията... - разсъждаваше Спаска.
 - Не се надявай много. Пренаселено е. - реши да не позволява напразни надежди Куро, който беше проучил данните за 82376-К90.
 - Пренаселено е, затова и ядат каквото докопат. Работата е ясна като бял ден. - кимна бай Петър.
 - Ще се въоръжим с всичко, което имаме и би трябвало да не може да ни докопат. А и сме вече хора с голям боен опит. - опита се да охлади емоциите Шики.
 - Да. Да запазим хладнокръвие. В края на краищата, ако въобще няма място за победа и за отстъпление, тогава Кяпутен Куро може да отвори спиралодупка и да се измъкнем за кратко към Харкун.
 - Харкун... - повтори Уйки и за миг го обхвана носталгията. Искаше му се поне за малко да е в някоя горичка и да си поговори поне за пет минути с някой стар дендрон или, в краен случай, с някой малоумен джъланец.
 - Забрави! - отново внесе болезнен реализъм Кяпутен Куро, - Няма да бъде одобрено прахосването на енергия за спиралодупки. Ще трябва да разчитаме на собствените си сили.
 - Все ще измислим нещо. - обади се пак Спаска, - Аз съм гладна, може да изям някой от тях и да ги уплаша.
 - Детинщина! - възмути се Сиси.
 - Я вижте тези как изглеждат! - подаде изображения Пешко. Всички ги заоглеждаха - различни раси от дебели и кръгли същества с кафеви косми и рога, зъбати зелено-сини люспести дълги създания и всякакви други цветове, форми, размери.
 - Все едно си в зоопарк! - ахна бай Петър.
 - Приличат на високоеволюирали животни, които си остават все пак животни... - даде оценка и Кяпутен Куро.
 - Приличат, но само приличат. Достатъчно са развити мозъчно, за да имат втората по развитост цивилизация в Галактиката си. - каза Уйки, който се заглеждаше в пейзажа зад самите същества. Имаха високи сгради, които се извисяваха с километри в небесата, различни магистрали, тунели, връзки, строежи наподобяващи огромни паметници и всякаква инфраструктура. На този фон повечето места, които бяха посещавали всички тук, с изключение на блестящия, неотразим Чикибой, изглеждаха като селца от градски тип в най-добрия случай.
 - Уф! Колко време ще трябва, за да се насъбере енергията и да се пръждосваме оттам? - попита Сиси.
 - Само няколко денонощия. - отвърна й Куро, който точно това и изчисляваше в момента като човек най "на ти" с "енергобера", ако може така да го наречем.
 - Дано да не са им много дълги денонощията! - потрепера Ена.
 А-корабът се приближаваше към планетата и тя вече се виждаше ясно и отчетливо. Някои от градовете приличаха на огромни планини, които се издигаха над облаците, които имаха зелен цвят и се виждаха дори от космоса. Преди да се доближи съвсем близо до тази опасна планета А-корабът мина покрай една от нейните 7 луни съвсем близо и всички видяха малки транспортни корабчета, които изсипваха нещо на тази луна-сметище. Когато се вгледаха по-отблизо видяха, че това са оглозгани кости и черепи на различни същества. За много от екипажа на А-кораба това беше зловеща гледка.
 Уйки предложи да се даде команда на компютърът да търси ненаселено място. Куро преди това, обаче, изкомандва анализ на защитните системи на планетата.
 - Не мисля, че е нужно. - каза Уйки, - Те приемат вероятно с отворени обятия всичко, което им идва наготово като храна.
 Оказа се прав. Дори патрулни военни кораби не се мяркаха, макар и да не будеше никакво съмнение, че междупланетните летателни възможности на тази цивилизация са добри и можеха да си направят доста орбитални патрулни космически кораби. Уви, имаха само транспортни, да извозват костите до луната-сметище.
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 367
  • SEO - karma: +182/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
Става все по-интересно! =)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13406
  • SEO - karma: +531/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно 2"

  А-корабът се припланети на тази твърде опасна за всички планета. Първите неволни посрещачи бяха някакви местни тийнейджъри от по-топчестата раса. Сновяха из горичката, където беше се припланетил А-корабът, който те не забелязаха, защото той се беше слял с пейзажа.
 - Явно мимикрията на кораба ни е много добра. Тези не ни виждат! - прошепна Сиси, докато заедно с останалите наблюдаваше вътре какво става навън.
 - Автоматична е. Много е добра. - каза Куро.
 - Откога имаме такова нещо тук? - учуди се Питка, която наистина се изненада, че имат такава функция корабът да става тотално невидим.
 - Кияна успя да я направи докато идвахме насам. - каза Куро.
 - Има полза, когато човек обича техниката, като нея. - рече Шики.
 - Да, но технологията не е вашата от Бо. Тя приложи някакви Чикибойски знания. - поясни Кяпутен Куро и се възхити за пореден път на напредъка на Бялото, Доброто и пр.
 - Тези какво си приказват! Я! Я, увеличете малко звука, за по-недочуващите като бай ви Пеша! - рече Петър Полисексът и А-корабът даде по-отчетлив и ясен звук. Онези си говореха докато сновяха някак безцелно и зигзагообразно напред-назад покрай дърветата.
 - Виж колко ядене има насам! Това може да ни стигне за много време!
 В А-корабът някои изтръпнаха, защото съществото посочи точно към тях, докато произнасяше тези думи. Помислиха си, че ги вижда.
 - Възможно ли е да ни виждат? - продума Спаска.
 - Не. - той сочи към дърветата и храстите пред нас. - веднага й каза спокойно Уйки.
 - Да, прав е. - каза Нико, който се учудваше често как Уйки е толкова интелигентен. А онези отвън продължиха.
 - Ядене! Ядене за тревопасни!!! Не е вкусно.
 - Някои ядат само това.
 - Кои? Само най-беднити и най-лудите. Кой нормален ще пропусне месо! "Месо ми дай и повече не ме мъчи!" са казали мъдрите.
 - Да. Да. Така е. Месо ми дай, месо ми дай...
 - Чичо е хванал 3 пишпуняка. Тая вечер ела ще ги ядем.
 - Ще дойда! Ми как!!! - зарадва се поканеният и двамата се отдалечиха.
 - Вярно, че е доста пренаселено тук. Даже в забутаната горичка има такива хора.
 - Не разбрах "пишпуняк" какво е. - каза Ена.
 - Нещо, което се хваща и се яде, според смисъла на изречението. - отвърна Сиси.
 - Излизаме. - каза Кяпутен Куро.
 - Вие излизате! Аз оставам тук!!! - викна Сиси.
 - И ще пропуснеш шансът да вземеш малко слънчева светлина и истински атмосферен въздух? - попита я Ена, която се плашеше не по-малко от Сиси, но не й се стоеше затворена в кораба, когато имаше възможност за разходка и то на истинска планета.
 - Ще пропусна шансът да бъда изядена като пишпуняк! - сряза я Сиси и каза, че отива в стаичката си, заключва се и не излиза оттам.
 - Шики, остани и ти с нея тук. Така ще имаме повече спокойствие, че има кой да охранява тук и с кой да държим връзка. - предложи Кяпутен Куро, а Шики се съгласи. Останалите, до един, излезнаха навън.
 - За дишане става. Тези са еколози, явно... - каза бай Петър вдишвайки от чистия горски въздух.
 - Не закачат много растенията, както разбрахме и от лош въздух не може да се оплачат. А и са развити, имат добри филтри.
 - ХЕЙ! КАКВИ СТЕ ТАКИВА, БЕ! - извика някакво гласче и едно тъничко-тъничко същество се приближи до тях. Беше нещо местно и изглеждаше много сладко и мило. Въпреки това, Куро, Нико и Уйки веднага се подготвиха за бой, тъсещи най-подходящата поза и оръжие. Не се знаеше това какво е точно, а и не беше изскачало на информацията за планетата.
 - Ами ние, отгоре там, от небесата. - каза му Спаска.
 - Искаш да кажеш, че сте от дълбокия космос? - уточни съществото.
 - Аууу, какво си сладко и умно! - усмихна се Ена, - Ти знаеш даже че над небето има космос.
 - Е, знам. Това е просто. - каза то.
 - Ти от тук ли си? - попита малкият Пешо, който се чудеше защо този вид е пропуснат.
 - Да, на 100% съм местно същество.
 - Как ви викат? - попита бай Петър.
 - Различно. Ние се самоназоваваме "пишки".
 - Много прилича на име като наше от Харкун! - удиви се Питка.
 - О! Да, точно на нещо от вашите! Като ви знам как се кръщавате... - съгласи се веднага бай Петър.
 - А ти как се казваш?
 - Пишкяр, а баща ми е Пишкун, майка ми е Пишкяра...
 - Да, ясно. Ние само "Пишкяр" като запомним и ни стига. - каза Спаска.
 - Такова име не е проблем да се запомни. Проблем е да се забрави. - каза малкият Петър.
 - Чакай малко. А какво тук наричате "пишпуняк"?
 - Това е нашият екзоним. Така ни наричат външните раси.
 - Какви са тези "външни раси"? - заинтересува се Нико.
 - Преди хилядолетия са обитавали луните на тази планета. Тук сме били само ние. И идват постепенно външните раси. Построяват ни тази велика цивилизация. Казват, че сме вторите по развитост в цялата Галактика и сигурно едни от най-развитите в целия космос.
 - Да, но... не е ли малко относително?... - запъна се Ена.
 - В смисъл?
 - В смисъл, че ядете живи разумни невинни същества! - отвърна му Нико.
 - Ние ядем само насекомите наоколо и малко от листа и семена. И понеже ние сме също неразумни като листата и насекомите, външните раси ни ловуват, купуват или убеждават да бъдем тяхната храна.
 - Лелеееее! Ама вас сериозно са ви промили мозъците! - ахна Пешо Пикапът.
 - Момченце, ти си толкова разумно колкото и нас. Даже говориш за космос, галактики, екзоними!... Това на нашата планета хора и по на 80 години може да не го научат! Ти ли ще кажеш за себе си, че си неразумен? - опита се да му влее малко самосъзнание бай Петър.
 - Вие още не сте видели другите. Те са много умни. - каза скромно съществото Пишкяр.
 - Имахме вече удоволствието. - отвърна Уйки, - Не останахме очаровани от много интелект.
 - Вижте там! - посочи Пишкяр някакви летящи превозни средства с оригинална форма, - Това са едни от външните раси.
 - От най-косматите. - потвърди очевидното Кяпутен Куро.
 - Ти защо не бягаш?! - ококори се Ена, - Ами, ако ти посегнат.
 - Това е цената, която плащаме за прогреса! - отвърна спокойно Пишкяр, за който явно беше много нормално да бъде уловен, изяден и да изгуби целия си натрупан интелект. Така го бяха обучили и не можеше да си представи нещата друго яче.
 Най-дебелият и космат индивид се приближи до извънпланетните гости. Попляска с ръце, приклекна, явно правещ местен ритуал по посрещането. При второто приклякване за малко да падне, та няколко с по-разпуснати дрехи около него (явно охранители) го подкрепиха. Той сконфузено изсумтя, пък се изхили и ведро, и мазно посрещна Куро и хората му:
 - Каква чест е за нас! Аз съм кмета на район "Високия чеп" на мегаград "Корав чеп", който може да видите зад гората! С кого имам честта?
 - Ние не сме местни. Предупредителите ни упътиха към вашата планета, да отпочинем и да заредим малко корабът. - каза Кяпутен Куро, който не сваляше ръка от пистолета си, който все пак, беше прикрил, за да не провокира излишно.
 - Да, виждам. Предупредителите казваш... Ъх... - потрепера дебелият, космат кмет, - Тези са хора без работа! Врат се навсякъде и предупреждават ли предупреждават... Добре, че някои не им се връзват и все пак идват насам!
 - Какво значи това? - попита Ена с тракащи зъби от страх. "Означава, че ще ви изяде! Това означава!" - каза й Сиси по игличката и Ена застина.
 - Сиси, млъкни, защото и без това сме разтреперани! - смъмри я Питка.
 - Чакайте малко! - подскочи кметът и бутна един от охраната си да отиде да отвори някакъв багажник. А останалите растелиха като за пикник.
 - Елате, настанете се! Вземете и домашния любимец, не пречи! - каза той и се пльосна с цялото си сланинесто туловище върху платното за пикник в ярки цветове.
 - Това е супер-котка. Това не е домашен любимец. Модифицирана е и има разумен интелект. - поясни Куро, който си помисли, че онзи говори за котката. Оказа се, че говори за Пишкяр, който за него беше или "храна" или "домашен любимец". Трето нямаше.
 - За мен е огромна чест! Не смея... - поколеба се Пишкяр, който никога не беше канен от външна раса за нещо повече от "игра на преследване", в която скучаещи деца от външната раса го преследваха и като го уловяха го биеха, но не го ядяха, защото още бяха малки и не знаеха как се коли и готви пишпуняк.
 - Хайде по-бързо уеееееееееееее! - викна кметът, защото онези се бавеха с донасянето на онова, за което ги беше пратил.
 - Щрак! - каза един от придружителите, който беше заместник-кмета на Корав чеп и като отникъде се появи някакъв изкуствен огън - явно някакво смарт-пикник-кухненско изобретение. Доставиха месо, което се понесе само към огъня. Имаше способността да привлича храната.
 - Това! Ето това имам предвид! Най-вкусното нещо в цялата Галактика! - потупа се по корема кметът, - А ние ядем много и много съм опитвал. От цялата Галактика! Нищо общо с горчивото месо на предупредителите! Нищо общо със сладникавото месо на пишпуняците!... - продължи да изрежда.
 - Уйки! - хвана го за едно от пипалцата Питка ужасена, - Видя ли какво е това месо?
 - Видях. - каза Уйки с луд блясък в очите, - Октиди!...
 - Като хапнете, сами ще разберете! - продължаваше да точи лиги кметът, - Добре че тези не слушаха тъпи предупредители! Дойдоха тук, весели момчета бяха, опитаха даже да се бием преди да се подчинят и осъзнаят, че са просто вкусна храна! Дано пак да дойдат!!! Умираме си за такова месо! Ммммммммм, вкусно!...
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13406
  • SEO - karma: +531/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 83
"Вкусно 3"

- Ама това прилича на октидско месо! - каза простодушно Спаска, която стоеше в края на пикника и не беше чула какво току-що са видели и разбрали Уйки с Питка.
 - Мълчи, бе! - сръчка я в ребрата Куро. Не искаше местните месояди-човекоядци да разбират за познанството им с октидите.
 - Ама защо не си вземате! Яжте, бе! - подкани ги кметът.
 - Въобще не знам дали това е октидско месо, но както сте го опекли толкова е ароматно, че ще закуся! - каза Спаска и почна да си хапва. Куро се плесна по челото.
 - Каквото и да е, няма да го качваме на снимка в изложба, я! Аз ще замезя също! - рече бай Петър.
 - Ами месото си е месо. - добави малкият Пешо и също опита.
 - Тъй, де! Трябва да се консумира месо! Здравословно е!!! - каза заместник-кметът.
 - Ти ще ядеш ли? - попита Питка Уйки.
 - Само, когато поглеждам към октид усещам гадене! А ти ме питаш дали искам да ям октид? - погледна я Уйки с недоумение.
 - И какво? Дойдоха, казвате, почнаха да се бият с вас, а вие туп-прас и ги убихте? - поинтересува се малкият Петър.
 - Голяма инвазия беше! От поне времето на баба ми не се помни такова нещо! - заразказва заместник-кметът, - Някакви странни кораби идват насам. Ние винаги се радваме нещо като дойде ново! Любознателни сме! Пък и месо, обикновено, е това.
 - Е, един път дойдоха едни треварляци. Изградени на основата на растителност! Гнусссссссссссс! - доде кметът, - Ама тези с пипалата! Ммммммммммммммммммм! Сами усещате този вкус!!!
 - Да, да, да. - каза заместникът му, - Та идват тези и стрелби, нападения, че даже и схватки един на един.
 - Да, опасно е било. - кимна Уйки, представяйки си какво е било живо и картинно.
 - А! Опасно! Веднага ги обезвредихме ние.
 - Някакви спецоръжия? - попита Кяпутен Куро, който имаше нещо предвид.
 - Ами! Какви оръжия толкова? Нормални оръжия като за нас. Просто народът се зарадва!!! Народът тук е много и като видя нов вид и толкова вкусен! Със стотици хиляди се нахвърли с викове: "Благодарим ви! Вкусни сте!!!"
 - И не умря ли доста от народа, докато хванахте колко? 200-300 от тези? - подсмихна се Уйки, който не можеше добре да си представи как космати дебелаци като тези ще победят отряд октиди.
 - Умряха ми! - пийна кметът някаква алкохолна течност и засия, - Умряха около 43 милиона общо на цялата планета! Но, виж какво месо!!! Хванахме не 200-300, а цели 405 екземпляра!!!
 - Значи за всеки един от тези сте изгубили по над 100 000 от местните хора? - започна да смята Кяпутенът и му се зави свят колко малко струва животът тук.
 - Да. Правилно смяташ! - кимна един, който се явяваше счетоводителят на кметството, - Малко множко изгубихме в сравнение с предишните нашествия, но пък виж какво месо! Струваше си!
 - И вие всеки ли изяждате, който попадне тук? - попита Нико, който беше готов да се брани с оръжието си.
 - Колкото може, толкова! - каза кметът и почти заспа, защото беше препил. Заместникът му го пробуди с някакъв кристал. Кристалът не направи някакво особено впечатление на никой, но Кияна, която досега не помръдваше, светна с очи (явно Чикибойското в нея се обади) и каза, явно продиктувана от Суши "Искаме от това!"
 - Куро! - подсети бай Петър Кяпутен Куро, но Куро вече беше наострил уши, защото беше ясно, че ставаше дума за нещо супер-енергийно, съдържащо енергия от типа, който трябва на Чикибой.
 - Това е скъпо нещо! Имаме няколко. Елате с нас и ще ви дадем. - каза добродушно счетоводителят.
 - Ами... ще дойдем ми, къде ще ходим... - промълви бай Петър с лошо предчувствие.
 - Ако ни накарат да си оставим оръжията, аз няма да продължа! - каза малкият Петър на Нико.
 - Решат ли да ни ядат, и милион ще изгубят, но ще ни изядат. - отвърна Нико, разбрал добре на какво са готови местните за месо.
  Докато се придвижваха бавно към превозните средства на местните Ена се спря и попита:
 - А защо всички да ходим там, ако може да бъдем изядени?
 - Много резонен въпрос, Ена! - отвърна хладно Кияна и й отговори, - Защо ли? Защото, ако всеки се откаже, няма да имаме кой да отиде. Колкото по-малко отиваме, толкова по-голям шанс да умрем!
 "То изправени пред милиарди, мигар голяма разлика има дали сме 1 на милиарди или 10 на милиарди!" - помисли си бай Петър, но реши да не противоречи на Кияна точно сега, защото това значеше директно или полудиректно противоречене на Суши и Чикибой, а това щеше да доведе или до нищо или до директното му ошамаряне. Знаеше се, че Суши никак не си поплюва и нямаше нищо общо с благия характер на отишлия си вече Фуши.
 - Всички ли да идваме? - направи опит да поспаси останалите Кяпутен Куро, който също си мислеше, че колкото повече хора отиват в сърцето на град, изпълнен с месоядни човекоядци, толкова по-опасно и зле е положението.
 - Е, всички ми! - отвърна бодро кметът, - Ще се поразходите, ще огледате! За какво толкова път сте били дотук?
 Питка се притисна до Уйки, който много се изкефи на близкия допир с нея, но не се зарадва толкова на въпроса й:
 - А вие нали нямате намерение да ни изяждате?
 Като чуха за ядене, повечето се спряха, замислиха се, но защото бяха вече сити или по друга причина казаха:
 - Е, няма, де! Вие да не сте някакво обикновено същество за ядене! Ние ви уважаваме вас! Даже и домашния любимец вземете, ама сложете му това. - подхвърлиха към Пишкяр една верижка. Била като знак, че това е за домашен любимец, а не за ядене.
 - Това е просто брутално и нечовешко! - продума Петърчо.
 - Така са свикнали тук, дядовото. Все едно, че е заек на Земята. Някои зайци ги ядат, други са само за домашни питомци. Някой ден може да спре човечеството да яде зайци и тогава да се чуди както сега ние тук се чудим как може да се ядат разумни същества!... Не го мисли толкова. Просто бъди готов да се браниш до кръв! Това сега е най-важното!!!
 Всеки се понамести в превозните средства, а Спаска просто си летеше след тях, като по-тежка и "едрогабаритна".
 Като навлезнаха в града, стой та гледай! Високи, превисоки сгради губещи се в небето, летящи превозни средства, връзки между сградите, мостове, тунели, високи паметници, висящи градини... страшна работа! Наистина, ако не бяха съзирали Чикибой, щяха да се ошашавят и зашеметят повечето от нашите герои. Такава инфраструктура нямаше нито на Земята, нито на Бо, камо ли в измерението Харкун, което беше доста по-традиционно, природно и дори приблизително селско, така да се каже. Опитът с Чикибой, обаче - този блестящ, невъобразим от земна гледна точка и ефирен свръхвисокоразвит свят, спомогна на всички да не се захласват по някакви си постройки, паметници и прочие, а да погледнат на нещата по-същностно и съдържателно. Най-много за това допринасяха огромните монитори, табла и изкуствено-генерирани образи, които рекламираха всякакво месо от най-различни същества - повечето местни като Пишкяр, но и доста извънпланетни. Много от местните жители дори се спираха и си записваха по един или друг начин това-онова за месото.
 Докато пътуваха към централната сграда, в която беше отредено да бъде кметството, пробивайки си път между милионите и дори милиарди местни жители на превозните средства, нашите герои видяха само една акция на местни вегетарианци, които протестираха и държаха на това всички да започнат да ядат само растения и продукти като яйца, яйцеклетки, сперми и прочие, но просто да не убиват повече.
 - Това с яйцеклетките и спермите беше находчиво! - отбеляза бай Петър.
 - Съсредоточи се в мисията и не говори глупости! - сряза го Кияна, която пътуваше на превозното средство зад него и която май наистина беше иззела функциите на Кяпутен Куро. Той тъкмо се канеше да каже същото, но всуе.
 Накрая дойдоха до високия превисок небостъргач-кметство.
 - Ще се качим до горе. - каза кметът.
 - Колко етажа е? - попита Нико.
 - 2459 етажа е само. - отвърна скромно заместник кметът. Явно имаха доста по-виски сгради нейде из другите градове на планетата. Един от големите асансьори ги побра, дори заедно със Спаска. И запътуваха нагоре няколко минути, но някъде около 548-я етаж асансьорът спря. Насреща изскочиха военни, много войска с насочени оръжия и всички бяха поведени в плен. Никой не оказа съпротива, защото 548-я етаж беше толкова голям и мащабен, че побираше около 70 000 войника. При самата гледка на толкова много военни никой и не помсляше за съпротива.
 - Къде ни водите? - попита някой, май беше Куро.
 - Ще видите! - отвърна командирът и след като ги преведоха по разни връзки между небостъргачите и какви ли не тунелчета, дойдоха до някакъв подземен площад, много по-огромен от всеки един площад, който бяха виждали досега. Наоколо имаше поне 500 000 въоръжени мъже и жени от всякакви видове и родове войска, а публика, журналисти и какви ли не наблюдатели изпълваха всякакви пейки, трибуни и дори паметници наоколо.
 - Ново, невиждано, недокосвано и неопитвано досега месо! - анонсира един от главните на това сборище.
 - Кметът ли ни натопи така? - попита Куро.
 - Аз нищо не знаех за това. Аз исках само да покажа онези кристали. - почна да говори кметът, но бързо-бързо го отведоха. Явно беше, че кметът не важи, когато става дума за военни и "месо".
 - ТОВА Е ЧУДО! - отново анонсираха и започнаха да хвалят месото на Спаска, на Нико, на Уйки, на Питка..., когато стигнаха до Ена, хвалбите на тази "угоеност" и "тлъстинка" стигаха висотите на всякакви литературни жанрове...
 "Аз да взема да стартирам А-кораба и да направя една атака, където сте, че да ви измъкна, а?" - предложи Шики, който следеше отблизо развитието на нещата.
 - Стой и събирай енергия!!! - просъска му през зъби Кияна и всеки, който я чу, дори не можа да разбере дали тя говори или Суши; толкова вече бе започнала да се уеднаквява с този чикибоец.
 - И СЕГА, ДА ВИДИМ КОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТОВА УУУУУУУУУУУУУ-НИКАЛНО МЕСО! - изанонсираха и беше ясно, че започва наддаване.
 - Още ли ще събираме енергия, Кияна или ще спасяваме кожите? - попита Питка, а Ена тъкмо щеше и тя да каже това и само добави едно "Да!"
 Кияна остана безмълвна, което се стори на всички по-зловещо дори и от самия търг за месото им.
 Нико погледна към Куро с едно въпросително "Куро?", но Кяпутенът просто леко извърна поглед към Кияна, явно чакащ заповеди и нареждания от Суши и... нищо не последва. Вторият, към когото се обърна Нико беше Уйки. Към него вече се беше втренчил Пешо Пикапът, както и Питка, но Уйки просто се усмихваше едно такова недотам адекватно и леко перверзно в неговия си стил "Опитайте, ако ви стиска! И какво ще ми направите? А? А?! А?!!!" След това прескачайки Спаска, почти буквално, Нико се доближи до Кияна и понечи да я разтърси за раменете като "ОПОМНИ СЕ!!! КАКВО ПРАВИШ!?! ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПАСИМ!", но, както и можеше да се очаква, тя се обърна рязко към него и замахна с ръка да го отвее, нарани или парализира с някаква чикибойска енергия. И тук стана най-неочакваното нещо!!! Времето като че ли спря за миг, забавяйки се достатъчно - Нико можеше да види, чуе, усети всичко като на свръхзабавен каданс и докато се чудеше що за явление е това, усети че нещо го изтегля нагоре, като в същото време телесно оставаше долу, където си беше. Видя всичко наоколо - и военните, и тълпата от журналисти и залагащи, и неговите съратници. В един момент всичко се успокои, дори затъмня, притъмня и направо си стана черно. Малко преди да си помисли "Аз да не би да умрях вече, без да разбера как и защо?", Нико се усети стъпил в нещо като стаичка с правоъгълна форма и към него се приближаваше нещо с отчетливи стъпки - о, каква изненада - самият Лиан! Лиан от Корпуса, но в нова, тъмна, направо черна униформа - плашипутарническа. Приближи се към Нико, усмихна се надменно, но каза благо:
 - Нямаме много време, това е няколко мига само, които останалите може и да не усетят, но може и да усетят, колкото повече говоря с теб! Слушай и реши веднага! Мога да те измъкна оттук и да оцелееш, няма да те изядат, но ще се присъединиш към Плашипутар, както направих аз и Бияна! Съгласен ли си?
 - Защо само аз?! А останалите?
 - Засега само ти!
 - Но те ще бъдат изядени!!! - възпротиви се Нико.
 - Ужасен си! Нищо не се получи!!! - изруга Лиан и изчезна, а Нико се спусна надолу и, сякаш, влезна в тялото си обратно. Ясно беше, че Плашипутар чрез Лиан се беше опитал да го вербува в тази напрегната ситуация. В момента, в който се върна в предишното си състояние и се озова обратно в момента, когато Кияна замахваше към него, съзря едва ли не ужас в очите й; сякаш тя самата бе видяла плашипутарници. Изведнъж всичко около нея засия в бяло! Ясно беше, че Чикибой беше съзрял опасността и присъствието на Плашипутар. Куро, като най-запознат с нещата, веднага изкомандва "Залегни!" и всички залегнаха. Спаска за малко да закъснее, но Уйки я дръпна с все сила за опашката и я строполи на пода. От Кияна започна да се излъчва бясна светлина, енергия, лъчи, бял огън, бял лазер и още много неща, които физиката на Земята, на Бо и в Харкун и след 1000 години нямаше да може да обясни. Първи, които дадоха фира бяха военните и всички наоколо - журналисти, гладни за месо и наддаващи в търга и дори нещастните им "домашни любимци" - от най-първите, интелигентни, но поробени същества. Единственият оцелял, понеже залегна с Куро и останалите, местен беше Пишкяр. Изпепеляването и заслепяването беше тотално! Такава "феерия" почти никой не беше си представял. Само Куро бе виждал нещо такова, когато дълго се беше сражавал с Фуши срещу плашипутарници. А като стана дума за тях, незнайно защо (дали понеже бяха се появили само колкото да пренесат за малко Лиан или защото бяха по принцип много дистанционно намесени) само след секунда-две съпротива (изразяваща се в кратко отблъскване на цялото това свръхбяло енергийно сияние от Кияна и видима обла сфера от мрак и тотална тъмнина) просто изчезнаха. Победени или стратегически отстъпили - не бе ясно. Още по-неясно оставаше дали Кияна (и Суши, фактически) щяха да чакат докато някой бъде продаден и изяден, заради сбора на енергия или все пак нещо щяха да предприемат такова, дори и ако Лиан с плашипутарниците не се беше намесил.
 Всичко това, явно използващо пряко енергия от А-кораба, костваше на общия енергопоказател само около 11% минус. Шики и Сиси си отдъхнаха, съзнавайки напълно, че това нямаше много да удължи престоят им. Скоро останалите се върнаха при тях. Кияна, беше припаднала от цялото това напрежение, бе внесена в една от залите за лечение на А-кораба. Останалите се отпуснаха кой където може. Най-последен долетя Уйки на гърба на Спаска. Това беше интересно, защото Уйки летящ на Спаска не беше нещо често срещано.
 - Ще спестя въпросите! - заяви той и за всеобща радост и удивление хвърли кристал от тези, които търсеха в кметството всички. Куро пъргаво го пое в ръка и ахна от удивление. Енергопоказателите на А-корабът светнаха на макс! А Уйки продължи:
 - Когато Кияна започна да унищожава всичко навред и малко след като спря, аз бях запомнил обратния път, викнах ламята да ме отнесе там колкото се може по-бързо. Избучихме асансьорът и тя сама ме долетя до етажа. Наистина имаха кристали! Взех този, защото не знаех колко биха ни дали иначе. Реших да съм коректен и да взема само един!
 - Ама ти си дори справедлив! - втурна се към него Питка и го прегърна очарована.
 - Уйки е голяма работа! - похвали го и Петърчо.
 - Което си е вярно, вярно си е! - потвърди и старият Петър.
 - Какви герои имаме наоколо, нали? - каза Сиси, която все пак се радваше, че си е останала в кораба и не й се е налагало да изживява целия този ужас, - Една изпепелява всичко наоколо! Други летят и вземат енергия!... Трети, спасява всички! Да, Куро, имам предвид точно теб, защото без твоята команда, Киянчето щеше да изпепели всички ви!
 - Което е ужасно! - проплака Ена и се свлече на земята.
 - Знам, че Кияна вече не е същата. - обади се Нико, - Но мога да обясня какво стана.
 - А-ха! Ето още един герой! - обяви Сиси.
 - Малко преди да се приближа и да ми посегне... нещо се случи... - заразказва Нико. След това всички узнаха за намесата на Лиан и плашипутарниците и си обясниха изпепеляващата реакция на Кияна.
 - Но това е още по-ужасно! - възкликна Куро и остана като в ступор, защото за него намесата на Плашипутар дори тук в тази отдалечена и опасна галактика, дори на тази човекоядна планета беше шок.
 - Нека да излетим първо! - внесе малко здрав разум Уйки и А-корабът напусна планетата летейки към някакъв край на галактиката, който досега не бяха и помирисвали.
 - Аз също съм с вас вече. - обади се Пишкяр.
 - Няма ли да ти липсва планетата? - попита го Шики, който още не си беше говорил с него.
 - Няма, защото вчера бяха заловени и последните ми роднини, за изяждане... Сега съм с вас, вие сте по-висши от най-висшите раси на моята планета. Водете ме и ме яжте, когато поискате!
 - Никой няма да те яде! - смъмриха го в един глас няколко от останалите.
 - Много е забавно при вас, а? - чу Нико глас зад себе си и отново, за ужас, видя Лиан в черното си облекло!
 - Какво правиш тук?! Малко ли ти беше преди малко?! - извика му Нико.
 - Успокой се! Не съм точно "тук". Представяй си ме като холограма, колкото и далечна асоциация да е това в сравнение какво съм! Докато Кияна е в безсъзнание, малко трудно този път ще се случи същото! Просто ме последвай!
 - Къде да те последвам!? - попита Нико учудено и в същото време с полуужас установи, че всички около него - Куро, Пешовците, Пишкяр, Уйки, Питка, Спаска, суперкотката и останалите - бяха като застинали и съвсем-съвсем леко помръдващи се. Ясно беше, че Лиан с помощта на плашипутарниците го беше отново привлякъл в накакъв бързосекунден диалог, който щеше да трае секунди за останалите, но доста по-дълго за самия Нико и Лиан.
 - Слушай! Докато тези тук разберат, че говориш с мен, вече ще сме си казали всичко!
 - Не искам да те слушам!!! - извика Нико.
 - Моля те, послушай го! - появи се зад Лиан самата Бияна, облечена в черна униформа, която колкото и да беше мрачна и сковаваща, толкова й я правеше неотразимо красива и сексуална в Никовите очи. Това го разколеба и той се заслуша.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13406
  • SEO - karma: +531/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 84
"В тъмнината"

- Когато реших да избягам от А-кораба и целият този чикибойски ужас, - започна Лиан, - Не бях съвсем сигурен дали вземах най-правилното решение. Имах едно колебание, което можеше да се каже, че е 1 към 99. След като, обаче, видях на какво са способни чикибойците, вече не остана и най-малка частичка съмнение, че сме избрали по-добрата страна! - изказа се Лиан гладко и дори прекалено дружелюбно като за него.
 - Какво говориш, Лиане?! - недоумя Нико, който още се оглеждаше около себе си и се чудеше що за чудесна е тази плашипутарническа технология, която може да го изведе в нещо като паралелно време или паралелен свят, в който докато другите едва-едва успяват да се придвижат, тук с Лиан и Бияна всичко течеше в някаква нормална за него и тях двамата скорост, но очевидно, свръхскоростно, защото можеха да говорят дълго, докато си кажат толкова много неща.
 - Ти сам видя за какво говоря преди малко! Кияна изпепели всички тези същества наоколо, без да се замисли. Така правят в Чикибой!
 - Тя уби дори домашните любимци, които присъстваха на търга за месо! - допълни Бияна. Все така простодушна и плоска в мисленето си, но в същото време доста добре изглеждаща в новата си черна униформа.
 - Лиане, ти забрави ли какъв ужас ти беше причинила черната сила на Бо? Забрави ли какво направи за теб Кяпутен Куро, за да те спаси? - продължи да си чуди Нико.
 - "Черна сила"!  Прекалено поетично гледаш на нещата. Всъщност те се оказаха много, много по-прости, отколкото сме очаквали. Тези великоразвити същества просто се наричат "плашипутар" и името им идва от дълбоката древност, и означава нещо, което може да се разкаже в цял роман. Онзи пък, който ме стягаше за гушата и ме размяташе просто беше някакъв техен психопат. Случват се кадрови грешки навсякъде! Той вече не се занимава с това. Беше отстранен. Новият ни началник е толкова добра душа!
 - И аз трябва да вярвам на това?
 - Сравни и ще повярваш! Предишният чикибоец Фуши беше уравновесен и човечен до голяма степен, нали? А сегашният Суши? Същият боклук като предишния ни психопат.
 - И с какво, като цяло, Плашипутар е по-добър от Чикибой? - попита Нико.
 - Ето това вече е разумен въпрос! - отвърна Лиан, който самият някакси звучеше доста по-разумно от преди, - Плашипутар те кани да се убедиш сам! Когато си готов!
 - И защо точно аз?
 - Защото имаш нещо специално в себе си. Не знам... ти знаеш, защото ти си първият, който е избран от Бо за връзка с Вселената. Куро, Чикибой, сега и Плашипутар.
 - И трябва да стана предател?
 - Предател? Ако си се клел във вярност, може би. Ти си свободен да избираш, Нико!
 Уйки, макар и все така в "забавен каданс" като останалите, все пак съзря нещо "не както трябва" в Нико и се присегна към него.
 - НЕ!!! - викна някакъв плашипутарник, който се материализира в чернотата си, - Този ще влезне тук!
 Не беше ясно къде "тук" ще влезне Уйки, но явно плашипутарниците се страхуваха, че Кияна с нейната връзка със Суши и Чикибой е единствената, която може да попречи. Изненадаха се, че някакво друго същество може също да направи нещо. И наистина Уйки почти се промъкна при Нико, Лиан, Бияна и плашипутарника! Лиан се притесни и каза на Нико набързо:
 - Няма как да ти оставим начин за връзка, освен код. Помни! Ако кажеш паролата-код "Та 8 ка 4 шя 9", това ще е знак за нас, че трябва да се срещнем! Довиждане!
 След това всичко изчезна, а Нико сякаш се приземи край останалите, които си продължиха да се движат. Само Уйки сякаш наполовина се прегъна, все едно нещо го сецна в кръста. Изпсува нещо на харкунски, след което погледна ядосан към Нико и почти му кресна:
 - Какво беше това?
 Нико се озърна и си представи какъв шок ще е, ако Кяпутен Куро разбере за каква среща е ставало дума преди малко. Кияна се размърда и стана още по-страшно, защото това значеше, че връзката с Чикибой е вече на 100%! Нико грабна Уйки за ръката и каза "Ела с мен!" и го поведене нанякъде из кораба. Това леко озадачи останалите и някои останаха много изненадани от такава една "връзка" Нико-Уйки.
 - Тези да не вземат да се заобичат истинки? - закикоти си дядо Пешо.
 - К'во става тука, бе? - зачуди се внук му, а Кяпутен Куро, който се опитваше да помогне на Кияна да се съвземе до край изпусна, за щастие на Нико, цялата ситуация. Шики и Ена, както и Питка, обаче не бяха много съгласни да оставят така нещата и лекичка-полекичка започнаха да проследяват къде отиват Нико и Уйки.
 - Имаше ли нещо общо това с пространствените аномалии? - попита го още в един от коридорите Уйки, който не губеше надежда, че това е най-доброто оръжие срещу Октид, след като сам беше видял, че Чикибой е способен на всичко и не може да се очаква нещо определено, въпреки цялата бяла пропаганда.
 - Трябва да седнем в някой модул и да излетим, за да говорим без никой да ни чуе. Поне да е сигурно, че Кяпутен Куро няма да ни чуе!!! - каза все така развълнуван Нико.
 - Само като видят, че излитаме и ще се зачудят много! - каза Уйки и реши да се скрият в един от отделите с най-много информационен и електронен шум на А-кораба - край някакви процесори. Нико се съгласи. Слезнаха там. Нико заразказва каква е ситуацията.
 - Ти вярваш ли, че същества като плашипутарниците, които подкрепят Октид са способни на каквото и да е добро? Че Октид е самата еманация на ЗЛОТО! Който подкрепя Октид е зъл! Точка! Кияна убила няколко невинни! Октид унищожава милиарди невинни на час!!! И това с помощта на Плашипутар!
 - Имаш право, но аз трябва да отида, да чуя и тяхната гледна точка! - сведе глава замислен Нико.
 - Но това е безмислено!!! - възпротиви се Уйки, - Те може да те убият, да те препрограмират! Въобще ти сигурен ли си, че това са същите Бияна и Лиан? Може да са отдавна умрели и това да са само техни двойници! Мен ми се сториха двойници! Щях да съм напълно сигурен, ако бях ги близнал, но преди да ги близна онези блокираха това... каквото и да беше това.
 Ясно беше, че езикът на Уйки има доста интересни способности. Нико си спомни, че преди, когато ставаше дума как Кяпутен Куро се озовал в трето измерение, нямащо общо с Харкун, нито с нашето тук, Уйки бе казал, че щял да опита да близне обектите от онова ужасно измерение. Сега пък се оказваше, че с близване Уйки даже може да установява двойниците!
 - Ти, въобще, как успя да видиш, да усетиш, че тези са ме вкарали в нещо такова бързо и докато тук всичко е бавно...
 - Не забравяй, че съм образуван от 3 раси. Смесицата от тях ме прави доста бърз в някои отношения. Усетих, че нещо се забави, промъкнах се при теб. А как се промъкнах точно и аз не можах да разбера.
 Шики и Ена видяха, че Нико е влезнал с Уйки в тази зона, където никой не ходеше, защото тук беше и шумно, и не толкова уютно, а и непригодно, като цяло, за пътуване. Изтичаха да кажат на Кяпутен Куро. В същото време пък Питка остана лоялна на Уйки и като ги видя, че информират Куро, изтича в обратна посока - към самите Уйки и Нико, и им каза: "Куро идва! Спирайте да говорите, каквото говорите!"
 - Късно е! - изскочи зад нея Кяпутен Куро, - Аз всичко чух! Много ме разочарова, Нико! Много!!!
 - Щях да ти кажа, но не знаех как! - отвърна Нико, който повярва, че Куро е чул всичко, но Уйки не повярва и избута Нико, казвайки:
 - Нека обясня аз! Нико е все още объркан! Нека да излезнем навън!
 Нико още не беше разбрал какво става, но реши, че за него ще е по-малко натоварващо, ако наистина Уйки обясни. Последният, обаче, нищо не искаше да обяснява, а каза следното:
 - Всички сме живи същества и искаме най-доброто за нас, нали? Ето и Нико, след толкова време въздържание, е помислил дали няма да е по-добре да стане и той нещо като полисексуален.
 - А!?! - учуди се Нико и кипна ядосан, но после реши, че това е по-добрият вариант, отколкото Куро да го уличи в предателство и вероятно Кияна със Суши да го ликвидират.
 - Нико?! - учудиха се зинали в почуда Шики и Ена, които бяха дошли заедно с Куро, а Питка се покъса от смях.
 - И аз му казах, честно му казах, че преди да реши нещо толкова глупаво, трябва да помисли добре над нещата, защото винаги има друг избор, винаги има надежди! Да не си помислите нещо, той не ми е предлагал да спи с мен! Той просто ме домъкна тук да се съветвал, защото, колкото и да не иска да си го признае, аз съм индивид с много опит и с доста генетичен материал, който отваря сетивата ми за други измерения!
 Кяпутен Куро, който наистина не беше чул нищо, леко си отдъхна, че не става дума за нещо, което е противочикибойско или нещо като вътрешен заговор. Кимна разбиращо и се отдалечи със спокойна крачка.
 - А сега, нещо против да ни оставите да си довършим разговора? - обърна се Уйки ядосан към тези лоялни доносници Ена и Шики, и към лоялната нему Питка. Оставиха ги.
 - Не можа ли да измислиш нещо по-малко срамно? - изпоти се засрамен Нико.
 - На по-малко срамно можеше да не повярват. - каза убеден Уйки и после изложи неочакван план за Нико. Уйки ще се жертвал за Нико. Защо? Ами, защото Нико бил най-голямата надежда с неговите средни, жълти същества с пространствените аномалии, та трябвало да оцелее, а Уйки, макар също много важен, по-добре той да се жертва. Звучеше логично и приемливо. Уйки, като интелектуален капацитет, щеше да прецени какво толкова му е по-доброто на Плашипутар.
 - И не мислиш ли, че може да те унищожат, щом са с Октид, а октидите те мразят? - попита Нико.
 - Мисля, но не ме е страх. Поне ти ще бъдеш спасен! - отвърна му Уйки.
 А А-корабът в същото време се приближи към един от краищата на тази Галактика, в която дори октиди не могат да оцелеят. Имаше една планета, обитаема, огромна по размери. Там се плануваше да стане крайният сбор на енергия за Чикибой, след което войната с Плашипутар щеше да започне окончателно.
 - Тези тук са поне средно развити. - говореше Ламята Спаска, която заедно с Пешо и Сиси наблюдаваше картини от планетата, която беше основно с кафяво-сиви и зелено-цикламени цветове.
 - И това най-после ще завърши нашата мисия на тотален сбор на необходима енергия! - каза Кяпутен Куро, а Кияна за първи път се усмихна или поне така се стори на всички, когато тя чу тези думи.
 - Най-после! Най-после! - стиснаха дружески и радостно ръце Шики и Ена, а суперкотката измяука радостно.
 - Час по-скоро, когато започнем да се разхождаме по това огромно кълбо, - прошепна Уйки, - Ще ми дадеш кода и ще отида да проверя Плашипутар.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13406
  • SEO - karma: +531/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 85
"В тъмнината - 2"

  Огромна планета. Най-голямата в системата си. Припланетиха се, но не забравяха, че все още, макар и в края на ужасната галактика, са в самата нея - "там, където дори октиди не стъпват".
 - След малко ще довтасат местните военни да ни сканират какви сме и що сме. - предупреди Кяпутен Куро, който беше проучил вече огромната планета.
 - И го казваш това така, спокойничко, безметежно някакси! - реагира Сиси, която си оставаше "на тръни" винаги и всякога, докато биваха всички те в тази Галактика. За нея думите на предупредителите бяха постоянно святкаща в червено лампичка в мозъка й.
 - Спокойно! Аз ще те пазя. Както винаги! - прегърна я Шики.
 - Все бях чела и учила по време на занятията, че ако планета е по-голяма от Бо сигурно ще стъпваме много трудно там, но сега се убедих... - продума Ена, която се бореше с планетното притегляне като една от най-тежките в екипажа.
 - Трудно е! Мен питате ли ме? - добави Ламята Спаска, която дори не можеше да отлепи лесно крак от повърхността на планетата, а да не говорим за лек полет.
 Малкият Пешо гледаше интересните вековни дървета наоколо, а дядо му си викаше:
 - Ако и тук минем метъра, а дано, пък да преживеем и голямата война, ехееее...
 - Май дочувах да казваш, че не трябва да се надяваме после на нещо? Или малко ми се е сторило само така? - надвеси се над него Уйки.
 - Уйкито, мойто момче, - отвърна бай Пешо Полисексът, - Надяването е едно, а да мине големият зор е друго!
 - Ела! - извика Нико Уйки и последният се отдалечи от бай Петър. Нико заобиколи внимателно Ена, Шики и Кяпутен Куро, след което правейки се, че гледа настрани, прошушна на Уйки "Ще ти дам кода при първа възможност." Кияна наостри уши и ги погледна подозрително, но Уйки отново измъкна ловко и двамата с едно "Ще ми дадеш да се разбера някой ден? Стига де, нали вече сме екип! Какво все ме мразиш! Все някой ден ще свикнеш с мен!", след което се отдалечи към Питка.
 - Ако някой ден всичко свърши... и свърши добре... - каза той на Питка, която се опитваше да отлепя краката си от земята, преборвайки се с голямото притегляне тук, - То мога да помисля нещо за нас.
 - Наистина ли? - грейна усмихната тя.
 - Да, защо не? - отвърна сериозно Уйки.
 - Защото... защото... - започна си тя направо, - Аз не бях момиче за пример. Знаеш какво правех за пари.
 - Нищо, де. - махна с ръка и пипало Уйки, - Аз пък съм изрод, нали виждаш? Не приличам на нищо...
 - Изрод, но секси-изрод! - смигна му Питка, която много си го харесваше даже.
 - Кой тук е изрод? - чу се непознат глас. Бяха местните военни.
 - Ти ли си изрод? - попита същият глас и прааааааааас стовари един огромен, тежък юмрук по главата на Уйки, който се свлече в безсъзнание на земята.
 - Хей! Хей! - вдигна ръце Кяпутен Куро и прикани останалите също да вдигнат ръце, за да не провокират повече агресия от местните военни, които упражняваха строг граничен контрол тук.
 - Ние идваме с мир! - допълни бай Петър.
 - Мирни сме, мирни сме! - заповтаря Спаска.
 А-корабът се беше прикрил добре, мимикрията му беше стопроцентова и това му позволяваше да попива и изсмуква енергия от тази огромна планета, която после щеше да се трансформира в подходящия енергиен ресурс за Чикибой.
 - Има ли други изроди, освен този? - попита друг военен и почна грубо да блъска и претърсва всички.
 - Няма изроди! - отвърна Нико.
 - Дори този не е изрод! - каза Питка, но военните я погледнаха много, много строго. Макар да бяха почти точни копия на хората от Земята и тези от Бо, погледите им бяха смразяващи, защото наистина излъчваха някаква ледена студенина или поне оставяха усещане за такава.
 - Просто човекът е грозен. Не му намирайте кусур! - добави бай Петър.
 - Оооо! Стар господин! - свалиха оръжията военните и изкозируваха досущ като земни военни. Бай Петър малко се обиди, защото то стар да си е природно, ама да ти го отбелязват и натъртват, това вече е дразнещо.
 - Покажете уважение! - изкомандва най-главният военен, който беше командир на тази гранична рота и всички, заради бай Петър, бяха пощадени.
 Уйки, обаче, не можеше да се мръдне.
 - Ако този индивид умре, ще бъдеш разжалван! - изкритикуваха войникът, който беше нокаутирал Уйки с тежкия си юмрук. Той гледаше юмрука си и не можеше да си обясни как така е оставил в безсъзнание само с един удар Уйки. И с право, защото Уйки просто се преструваше. Не беше той толкова крехък. Преструваше се, за да може при първа възможност да посети, с паролата-код (която Нико щеше да му даде) Плашипутар.
 Кияна започна да се приближава към Уйки с цел да му помогне вероятно, но Уйки, докато го отнасяха към някаква местна линейка, която бе дошла току-що, направи знак на Нико да спре Кияна. Нико успя да я спре:
 - Остави го, тук ще се погрижат за него, сега е по-важно да си с нас, защото това е най-после началото на края, Кияна! Минем ли и това изпитание, ще започне войната на Доброто със Злото, на Бялото с Черното! - изрицитира той общата идеология и това повлия като омая на Кияна, явно докрай индоктринирана с Чикибойските идеи или, може би, на самият Суши, който я комадваше къде по-пряко, къде по-опосредствено и тя просто спря да следва Уйки, когото придвижваха с носилка.
 - Ето ви адресът на най-добрата болница в града. - даде някаква електронна визитка главният военен на Кяпутен Куро.
 - Кой град? - не разбра Куро.
 - Единственият град на планетата тук. - посочи военният на север и стана ясно, че тук, на толкова огромна планета с размер колкото 2 Юпитера поне, има само 1 град. Всичко останало беше някакви села и паланки, на които не даваха никакво право да се развиват до нивото на градове.
 - А тези как ни разбираха какво си говорим? - недоумя Пишкяр, който никога не беше преминавал през спиралодупка и не разбираше способностите за полиглотство, която една-единствена спиралодупка можеше да отвори.
 - Е-е-е, Пишкяр, ти тук ли си бил, бе? - обърна се Пешко към него. Пишкяр в последните дни не се беше обаждал. Още не можеше да се начуди как още никой не го е изял и дали животът му има смисъл, ако няма да послужи за храна на някой.
 - Не си минавал през спиралодупки, не можеш да го разбереш това. - обясни му накратко Шики, който въпреки мускулите си също трудно се справяше с огромното притегляне на тази огромна планета.
 - Кияна, няма ли друг начин да помогнем на Пишкярчето да стане и то полиглот. Виж го какво е сладичко? - попита Ена. Кияна, като робот, се отправи към Пишкяр, хвана го за главата, веднага по ръцете й се предадоха някакви бели енергии (явно и ясно, че чикибойски), след което Пишкяр също придоби способността да говори и да разбира всякакви езици.
 - Невероятно! - зарадва се той, - Но още по-невроятно е, че никой не иска да ме яде... И много се изморих! - простена той и седна на земята. Голямото притегляне си казваше думата. За радост нему и на останалите, обаче бяха пратили някакъв транспорт военните да ги придвижи до града. Това приличаше на някакъв огромен автобус, но по-скоро на бронетранспортьор. Обслужващият персонал беше съставен от някакви млади девойки. Бай Петър, който вече се оказа много уважаван тук заради възрастта си, веднага им хвърли по едно око и дори не се сдържа, та прегърна една от тях. Тя много се засрами и каза:
 - Ама как чуженец и то толкова високопоставен може да харесва мен, младото момиче?!
 Ахна направо от изненада. И точно в този момент, когато всички се чудеха за какво говори тази, вече навлезнаха в града, където двойките бяха изградени предимно от стари хора, а младите вървяха поединично. Ясна беше работата - геронтокрация от висш тип. Никой не обръщаше внимание на младите, всеки беше геронтрократ и геронтофил. Ако някой дядо имаше достатъчно пари, щеше да си има бабичка или бабички, но не и да се заплесва по по-млади жени. Ако се случеше, обаче дядо или баба, да се заплеснат по по-млад човек, това се смяташе за голямо изключение и се отдаваше на какви ли не мотиви - "Сигурно младият е богат! За пари!", "Сигурно има добро сърце и иска да помогне на младия индивид!" и какво ли не, но не и на природно харесване, което за тук се считаше за ненормално и почти невъзможно.
 - Къде отиваме? - попита Сиси.
 - Към центъра на града. - отвърна шофьорът.
 - Сиси, не се безспокой. - рече Кяпутен Куро, - Както видя, дори не ни обискираха за оръжия. Просто бяха малко чувствителни на тема "изроди".
 - ИЗРОДИ? - подскочиха всички в автобуса-бронетранспортьор, а шофьорът едвам не се блъсна в някакъв дирек.
 - Не, не! Няма изроди! Просто ние случайно, така, по нашенски си го произнасяме. - каза бай Петър и понеже беше стар, а тук старото значеше много, както го изискваха геронтокрацията и геронтофилията, всички се успокоиха.
 Уйки в същото време беше настанен в някаква болница. Пратиха му най-старият лекар, който беше толкова стар, че още докато го преглеждаше умря. Умря си съвсем тихо, ей-така, от старост! Настъпи лека паника. Дори Уйки се паникьоса за момент, защото не му се беше случвало да му умира лекар върху тялото, докато самият той е в болница, пък макар и като симулант. "Дано Нико по-скоро ме намери и да ми даде проклетият код! Трябва по-скоро да се свършва с това!" - помисли си Уйки, докато чакаше следващия по старост лекар да го прегледа. В същото време спряха токът. Пълна тъмнина в стаята. Засуетиха се напред-назад лекари и сестри. Само Уйки остана спокоен и си помисли отново нещо, а то беше "В тъмнина... Дали тази тъмнина е по-тъмна от онази, към която съм се запътил?"
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.