☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга)  (Read 2525 times)

0 Members and 9 Guests are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 14
"Истината и само истината"


 
  Лиан беше поканил Бияна да се видят в едно заведение. Понеже я беше спасил, а и родителите й не знаеха, че е същият корпусник, който вече един път я е отвличал поканата му си беше в качеството на неин спасител (от лудата снайперистка). Всъщност, Бияна също не знаеше, че това й е бившият похитител, а само го виждаше в качеството му на настоящия й спасител.
 - Случката се беше появила по медиите. Сигурно си информиран. - рече Шики на Нико.
 - За Лиан и Бияна ли? - попита Нико, който каквото и да се говореше, можеше да го асоциира с лекота с Бияна.
 - Същото.
 - Да. И какво?... В смисъл: добре е, че е спасена; не съм сигурен дали той не го е инсценирал всичко това... и прочие, и прочие... главата ми е пълна с много въпроси, чувства... не знам какво да мисля вече, наистина... И все пак, какво искаш да ми кажеш? - рече Нико хем с интерес, хем и с притеснение какво може да чуе по-сетне.
 - Днес ще се срещат с Лиан в едно заведение.
 - Че ти пък как разбра?!
 - Ами срещнах го на улицата и той ми се похвали. И ти предаде поздрави. А и рече, че искал всичко да е на чисто, затова и ни казвал... Е, ако не ме беше срещнал, сигурно нямаше нищо да ни каже, ама така го измисли на момента. - отвърна Шики.
 - Аха... добре. - рече му само Нико и усети, че така му се зави свят, че всички звуци и картини пред очите му се изгубиха (а не беше като да ги нямаше, защото двамата бяха в един от коридорите на 4-я етаж в едно от крилата на образователната им сграда). Тръгна нанякъде. Просто искаше да върви, върви, върви и да не спира... Извървя целия коридор на 4-я етаж. След това се смъкна надолу, по стълбите... (не искаше да чака асансьор). Накрая, по едно време, усети че се е озовал в двора... Минаваха някакви покрай него - не ги знаеше кои са, не го и интересуваха кои са. Дори Курхуй да се материализираше пред него, щеше да го "стъпче" и подмине. Всичко му беше като мъгла и се чувстваше съсипан само като си представяше, че Бияна е някъде там с друг и то с не кой да е друг, а с Лиан!...
 - Никога не си го бях представял, а и не исках да си го представя, че тя ще седне с друг на една и съща маса, а ето че това ще се случи ДНЕС! - каза си той на глас. И "днес" го извика толкова силно, че Кияна, която беше с три от нейните съученички на една от пейките преди полянката с трите дървета, се обърна, видя го и, колкото и да бяха заети нещо да четат по математика за множества, подмножества и не знам си какво, тя остави своите учебни помагала на пейката, каза им само 2-3 думи да я чакат или да й приберат помагалата, които Нико не чу добре, и веднага тръгна към него. Той това го видя с периферното си зрение, което у боците беше добре развито, и с малкото останало му критично възприятие, малкото останала му логика и малкото мисъл за нещо друго, освен "Бияна-Лиан" констатира: "Кияна. Видя ме. Чу ме. Скочи веднага. Остави приятелките си и важната си работа. Идва при мен. Никоя преди не е правила такъв жест за мен, освен Ена, която е само приятел...". Тази констатация беше много вярна и го накара да се трогне, сърцето му даже заби по-лудо, ако можеше да бие още по-лудо след новината за Лиан и Бияна, но всичкото това трая само няколко секунди, защото отново го обзе мрачното настроение - палитра от шок, тъга, притеснение, ревност, болка... И си продължи да си върви (макар че етикетът го задължаваше да спре да изчака Кияна, а не тя да подтичва след него). Кияна, обаче, беше най-ерудираното и четящо момиче в звеното й, та прецени, че няма да е много добре да се затича направо след него - щяха да тръгнат какви ли не слухове и клюки, затова повървя просто малко на по-бърз ход и го настигна едва след като той сви зад един ъгъл по посока на едни образователни складове.
 - Чакай! - каза тя. Той се обърна, само си пое въздух и продължи, макар и по-бавно, за да може тя да го настигне. Тя го настигна, изравниха се. Беше с около една глава по-ниска от него, наведе се пред Никовото лице и му видя брадичката, носа, лявата буза - всичко беше порозовяло. В очите му имаше нещо като напиращи сълзи, които само дето не бяха капнали. Усети, че работата не е добре. Искаше да го хване за ръката, но не посмя, защото не знаеше какво точно е станало, а и как той ще реагира.
 - Какво се е случило? - само попита тя. Този път не беше обичайно усмихната, но все беше, по своему, енергична и готова да му помогне с каквото може.
 - Бияна... с Лиан. - беше крайно лаконичен той, което показваше огромната му подтиснатост.
 - Да, нали всички за това говорят. Не може да не си научил още вчера? - каза тя.
 - Не е за онова там - "Големият спасител"... Добре, де. Може и наистина да я е спасил. Аз просто не му вярвам... Как да вярваш на някой, който ти слага подслушватели и, който ти отвлича момичето?! - рече Нико и се усети, че "ти отвлича момичето" беше прекалено силно, защото Бияна не му беше нито приятелка, нито любовница, нито дори братовчедка.
 - А за кое, Нико? - спря го тя, заставайки пред него. Нико я погледна в очите, после съзря красивата й прическа, светло-кафевите коси, гледащите го с интерес живи очи, спусна поглед надолу - тялото й си беше добро, а ученическата униформа й стоеше толкова красиво. Приличаше на някоя от привлекателните средношколки от Земните японски анимета. Ако Кяпутен Куро ги беше видял в този момент, щеше да го потвърди. Нико, за момент, отново се поотърси от шока и болката "Лиан-Бияна" и си помисли: "Хубаво, умно, енергично, пукащо му за мен момиче, което стои и ме гледа в очите, и ме държи за лактите... Ако не беше Бияна в живота ми, щях да съм много щастлив, че това ми се случва! А сега просто не мога и не бива!"... Отговори й:
 - Днес я е поканил да се срещат. Казал на Шики... на улицата се видяли... в някакво заведение щели да бъдат Лиан и Бияна!
 - И какво? - още не разбираше къде е проблемът Кияна, но само след секунда съжали, че е прозвучала тъпо, а тя не искаше да звучи глупаво пред Нико, който за нея беше еталон за умност сред всички нейни познати.
 - Ами това, че... - понечи да обясни той, а тя го прекъсна:
 - Чакай... извинявай... трябваше да се сетя! Не ти е приятно да е с него, точно с него, пък макар и само да пият сок!
 - Това е, да... то с никой не ми е приятно да е тя, но точно с Лиан! Има ли по-лошо? Дядо Петър Полисекса или Курхуй, може би?...
 - Хубаво е, че може да се шегуваш и в такива моменти. - усмихна се Кияна и обясни защо се усмихва толкова много - имала план, ще ги намерят те в кое заведение са и ще отидат и те двамата там.
 - А?! - опули се искрено Нико, който не знаеше това добра или лоша идея е.
 - Не ти ли харесва идеята ми? Или ти хареса? - погледна го тя полуусмихната този път.
 - Аз, Кияна, много искам да съм там по това време: да видя, да чуя всичко! Естествено, че ми харесва!
 Това я зарадва: Нико одобряваше идеята й, а тя искаше да е одобрявана за нещо интелектуално от умен човек, за какъвто минаваше той.
 - Ще отидем там, ще слушаме какво й говори. Накрая ще й кажа, че този се е опитал да я отвлече! И така Кяпутен Куро няма да се сърди, че ти си й казал пред Лиан и сте се скарали. Ако иска - да се сърди на мен. Аз съм й казала!
 - Да, ама... - заколеба се Нико - Така да не те изгони пък тебе от екипа?
 - Ами и да ме изгони... - рече Кияна - Кое е по-важно? Моите приключения из Вселената или справедливостта?
 Тази саможертвоготовност го възхити. Даже й го каза:
 - Кияна, саможертвоготовността ти е възхитителна! Да го направим! А, ако те изгони тебе, знаеш ли какво? И аз ще напусна. Да си търси други като нас, ако може да намери!
 Това пък на нея й прозвуча крайно трогателно и се почувства доста поласкана да го чуе точно от него. На нея също й мина през ума нещо такова като "Ако той не беше толкова чисто и истински влюбен в Бияна, можеше да стане нещо между нас, може би?..."
 Разделиха се и всеки почна да претърсва заведенията. Не се знаеше дали ще засекат Бияна и Лиан, но пробваха, защото нямаше какво да губят, а и идеята си беше добра. Кияна беше малка за заведения, но изглеждаше малко по-голяма от Бияна, макар и да бяха на еднаква възраст, затова и фейс-контролът рядко й правеше забележки. Тя беше по-късметлийка от Нико и първа намери "двойката" Лиан и Бияна. Обади се на Нико да идва веднага. Лиан беше избрал най-високото заведение - нещо като псевдолетяща чиния, издигната на върха на кула - според някои кичозно, но според повечето там, много интересно и модерно като за Бо заведение.
 Кияна го изчака навън. Нико дойде задъхан. Бягал беше през цялото време. Влезнаха вътре. Имаше доста растения - основно декоративни дървета и храсти подредени на пътечки, овално, около масите, а и на групички. Лесно беше да се скрият Нико и Кияна на маса, която хем е близко до тази на Бияна и Лиан, хем и е закрита от клонки и листа. Поръчаха от най-евтиното, защото Нико беше беден и имаше такъв навик, а Кияна макар и богата, не следваше никакви снобски вкусове. и й бе едно и също дали ще пие евтина или скъпарска напитка.
 - И му извих врата! - хвалеше се с някакви бивши подвизи Лиан, а Бияна го слушаше. Нико се опитваше да се взре в лицето й, да подразбере дали има някакъв интерес към Лиан, как го възприема като мъж, а не само като личност-спасител. Бияна беше по-скоро безизразна, което леко го успокояваше. Кияна пък гледаше основно Нико какво изразява, какво ще предприеме - грижеше се за него и искаше всичко да е наред.
 - Страховито... - рече Бияна. И това бе първата дума, която чуха от нея, след като дойдоха тук.
 - А! Ама моля ти се! -  викна въодушевен Лиан - Това нищо не е! Ти да чуеш сега пък на една акция край океана какво стана...
 - Този още колко ли ще се хвали?! - рече с досада и ненавист Нико.
 - Ако на мен ми ги говори такива, щях да умра от скука. - рече Кияна. Не му стана ясно дали го рече, за да го успокои, че Бияна няма да хареса такъв скучен събеседник, дали пък не му го рече, за да се покаже, че е по-умна и по-ценна от Бияна или просто чистосърдечно (като честно и откровено момиче) си каза какво си мисли по случая. Това, обаче, не го владя дълго като въпрос, защото мислите му и всички чувства, отново се насочиха само и единствено към Бияна.
 Лиан говори, говори... поръчва отново някакви плодчета... И по едно време като погледна настрани... видя ги двамата...
 - Ах! - усмихна се той и стана от мястото си, тръгна деликатно към тях, сякаш беше овладял някакви маниери нарочно или просто близостта на Бияна го правеше някакси по-културен и хуманен.
 - Ама и вие ли сте тук?! Ето това се казва съвпадение! Да не ви притеснявам? - рече мазничко този вече добре известен корпусник.
 - Не, въобще не ни притесняваш! - усмихна се несериозно Кияна. Нико го гледаше с омраза и, колкото и да искаше, не му се получи да каже и той нещо, колкото да отбие номера с доброто възпитание.
 Бияна не знаеше кой е видял Лиан, а и не се обърна да види към коя маса отива. Седеше си тя, гледаше пред себе си и не помръдваше. Не се знаеше за какво си мисли в този момент.
 Лиан ги покани на тяхната маса. Това накара Нико да почувства голямо облекчение и даже някаква симпатия към Лиан. Кияна не прие нещата толкова позитивно; усещаше че така май не е много редно. Отделно се почувства, незнайно защо, срамежлива да се появи пред Бияна с Нико - от една страна "Я, ти си тука с някакъв батко от Корпуса!", а от друга: "А пък аз съм с този, който те обича!" (много сконфузено й стана, но тръгна бавно към масата на Бияна и Лиан).
 Лиан вървеше най-отзад и се подсмиваше "под мустак", както се казва (той нямаше мустаци). Явно обичаше да експериментира и да се наслаждава на реакции. Нико беше най-отпред - искаше по-скоро да се приближи към Бияна, защото едно, че му липсваше много, а второ, че искаше да е до нея, за да я предпазва от всякакви възможни опасности идващи от Лиан. Кияна вървеше пред Лиан и зад Нико, по средата, чудейки се докъде ще стигне всичко това.
 - Здравей! - поздрави Нико. Бияна го погледна и леко се изненада. По-скоро приятна беше изненадата й:
 - Нико! И ти ли си тук? - рече и даже мъничко се усмихна, което много, ама много го зарадва, защото той я видя днес за първи път усмихната. "На Лиан не се усмихна нито веднъж!" - рече си гордо Нико. Когато видя, обаче Кияна, Бияна още повече се изненада:
 - Кияна!!!... - каза тя... и тук стана интересното, че от изненада отвори красивите си уста, не свали поглед от съученичката си, и дори главата и се завъртя на 45 градуса проследявайки целия път на Кияна от момента в който я съзря до момента в който тя си намери стол, за да седне до нея.
 Лиан забеляза всички тези неща и си помисли под ред:
1. "Значи на тоя пикльо се усмихваш, а на моите велики, исторически истории не, а?! Мразя те, но и те искам неистово!!!"
2. "Кияна много срамежлива била, бе?! Или само пред Бияна? Има нещо тука..."
3. "Нико си е пикльо и истински недодялан некадърник. Даже не знае как да седне на стол като човек от Бо!"
 Нико не забелязваше Лиан. Беше го игнорирал напълно. Затова само си помисли:
1. "Бияна наистина се усмихна за първи път сега! Дано да е добре за мен!"
2. "Кияна не изглежда добре. Странно..."
3. "Защо Бияна толкова се учуди, че я вижда? По дяволите! Да не би да си мисли, че ние с нея имаме нещо?!"
 Кияна, от своя страна, само се чудеше какво ще прави Лиан, защото не му вярваше никак, както и не знаеше какво ще си помисли Бияна, която за Кияна не беше толкова важна всъщност и дори бе едно ординарно момиче от самото начало, но сега, заради Нико, започна да й обръща повече внимание, защото знаеше, че от нея може да зависи много за бъдещите им отношения с него.
 Бияна имаше най-простите мисли от всички наоколо: "Как се озова точно сега и то заедно Нико моята съученичка Кияна тук, докато съм с Лиан?"
 - Ето, всички се събрахме. Аз ще почерпя, защото съм най-богат. - рече Лиан.
 - Втория най-богат, може би. Сигурно заплатата ти на офицер в Корпуса е 10 000 кредита на седмица? - веднага се намеси Кияна - Баща ми е собственик на "Летище Буйон", обаче. Няма да сравняваме, нали?
 Бияна знаеше кой е баща й на Кияна. Нико, обаче се изненада, а Лиан се изяде от завист, че така го скастриха.
 - Това няма значение. - каза Нико, който наистина не обичаше да се говори за богатство, когато за него всичко беше любов.
 - Разбира се, че няма. - съгласи се Кияна и се усмихна - Аз само му казвам.
 - Кияна, недей така... - рече й тихо Бияна с критична нотка в гласа, без да знае, че се познават и, че даже са колеги в някакъв екип на японец от Земята. Тя си мислеше, че срещат Лиан лице в лице за първи път.
 - Няма проблем. - каза Лиан - Нали всички тук се познаваме и сме приятели.
 Нико и Кияна се изненадаха: "Този толкова ли е тъп да се издаде, или нарочно го прави?!"
 - Откъде? Наистина ли? - започна да ги гледа един по един Бияна, която също се изненада - за нея това бяха само двама ученика, а тоя беше "голям човек" от Корпуса.
 - Наистина. - каза Лиан и промени малко историята: - Нека да си остане малка тайна, но с тези двамата понякога ходим на мисии, свързани, малко или повече, с Корпуса. Това е Корпусна тайна, мила Бияна, и да не казваш на никой, защото знаеш колко строги може да са някои наши представители!
 Кияна и Нико леко си отдъхнаха.
 - Ама ти нищо не си ми казала, Кияна? - попита я Бияна с някакво огънче в очите, което беше смесица от изненада и някаква гордост, че си има съученичка, с такава "професия".
 - А можех ли? - рече Кияна и добави с ирония и поглед насочен иронично и презрително към Лиан - Все пак знаеш колко строги може да са някои хора от Корпуса, като Лиан.
 - Аз ли съм строг? - засегна се той.
 - Не, ти си опасен. - само рече Нико загадъчно.
 - Опасен ли?... - не разбра Бияна и погледна първо Нико с вълшебно-красивите си и отворени широко от почуда очи, а след това и Лиан, очаквайки отговор от него. Лиан нищо не каза, но се видя, че му става доста неприятно и може да кипне.
 - Добре... - седна най-после той. - Хайде, спокойно и полека, да видим докъде ще стигнем... с вас.
 Никой нищо не каза. От време на време си вземаха по плодче или глътваха по някоя глътка от напитките си - до една безалкохолни.
 - Няма ли някой нещо да каже? - отново попита Лиан.
 - Какво искаш да кажем? - реши да се изправи пред него с цялата си доблест и честност Нико.
 - Каквото вие искате. - аз съм готов да се изслушаме. - рече Лиан с нагличък тон, в който вибрираше и яд.
 - Ами аз ще кажа истината... - рече Нико. А Кияна вече разбрала, че той пръв ще каже пред Бияна за отвличането й каза:
 - НЕ! Аз ще кажа: Бияна, този човек те спаси, това е вярно.
 - Знам това. - отвърна Бияна - Защо си толкова превъзбудена?
 - Слушай защо: той те спаси, но и той е този, който се опита да те направи част от Корпуса, а чичо ти те спаси от повторно прибиране там, след като Нико си рискува живота за тебе. Ето това е цялата истина и ти я казвам аз. Лиане! Аз си казах. Ако искаш сега ме убий.
 Лиан беше шокиран, но не чак толкова, защото очакваше, че някой ще се издъни. Остана усмихнат.
 - Бияна, това е истината. - обърна се и Нико към нея. - Той те отвлече, а аз те спасих. Тогава... Сега той те е спасил от негова колежка... Както искаш, така си ги прецени нещата. Но най-справедливото беше да знаеш ИСТИНАТА. Този, който те спаси сега, те отвлече преди!
 - Истината е голяма работа! - рече Лиан.
 - Ама аз... - остана като гръмната Бияна - Аз не знам какво да кажа... Защо?
 - Бияна, аз искам да съм честен. - рече Лиан - Затова ги поканих при нас. Ето, виж онази маса, стояха си там и нямаше да дойдат сами при нас. Аз ги повиках. Те и двамата те познават, виждате се почти всеки ден с Кияна, а понякога и с него... И досега не ти го казаха, защото ме уважават. Вие мен уважавате ли ме? - попита ги Лиан. Двамата нямаше как да кажат нещо друго, защото щяха да развалят версията за "работим с Лиан за Корпуса", а да си признаят за Кяпутен Куро беше прекалено шокиращо и с неочаквани последици, най-вероятно.
 - Така... - продължи Лиан - Те нямаше да ти кажат, а аз ти го казвам: Да, Бияна. Аз те харесвам. Аз те... много те харесвам! И затова, не че съм те отвличал, това си е процедура в Корпуса - много кадърните хора, ги вземаме и против тяхната воля. Всичко е за благото на Бо. Признавам си, че не те познавам добре и, не бях сигурен дали си от най-кадърните (но вече съм сигурен, че си най-кадърното момиче на Бо!)... И затова. Прости ми, ако можеш! След това, за мен беше дълг и чест, да застана пред теб пазейки те от куршумите на полудялата изродка от Корпуса ни!... И ето ни сега тук. Ще приема, ако речеш, че повече не искаш да ме виждаш!
 - Ами не... аз, просто... не знам дали ще се виждаме... - изказа някакви неясни съмнения и желания Бияна, която изпадна наистина в амбивалентност.
 - Аз също искам да съм честен с теб, до край! - рече пък Нико, който колкото и да се срамуваше, намери за добре да се представи не по-малко честно от Лиан.
 - Кажи, Нико? - погледна го тя с доста по-топъл и приятелски поглед. Кияна стоеше с отворена уста и като леко замаяна, защото не знаеше какво пък сега ще последва и й се струваше, че може да изгуби тя самата контрол - прекалено много емоции се насъбраха в този момент.
 - Аз те харесвам и обичам от няколко години. Още откакто те видях как пристигаш при нас. Остана ми завинаги в мислите, в сърцето. Събуждам се с мисъл за теб, през целия ден си мисля за теб, лягам с мисъл за теб и те сънувам постоянно...
 Лиан наведе глава недоверчиво и се засмя без глас, но нищо не каза. Кияна беше на тръни и бе готова да реагира някакси, ако се наложи, защото нещата отиваха в доста емоционална посока.
 - Но аз това никога не съм го знаела... може да съм предполагала, но... - отново се заплете Бияна и лицето й порозовя.
 - Там, на езерото... - искаше да каже нещо Нико, но не каза нищо... просто спря да говори, защото сърцето му биеше прекалено силно, а емоциите надвиха над гласа му. Не му се беше случвало досега.
 - Той те обича. Истински. - каза й Кияна, която просто намери за добре да помогне на Нико.
 - А ти откъде знаеш? Толкова ли добре се познавате? Аз никога, ама никога не съм си представяла, че Нико и ти се познавате и даже си споделяте. - рече Бияна и буквално се хвана за главата с усмивка.
 - Знам, казвал ми е, говорили сме си. НЕ ГО ПРЕНЕБРЕГВАЙ, бъдете поне приятели, ако не друго, аз съм чела много книги, аз съм гледала много по света, но толкова чиста, добра, силна и непреодолима любов не съм виждала! Много ми е говорил за теб и само за теб! - беше искрена Кияна. Това, обаче не се хареса на Лиан, който остана като някакъв, който е с "неистинска любов", някакъв "похитител"... и реши да се намеси вече зверски.
 - Ама така е! - каза той и всички се обърнаха към него. Бияна за първи път днес го погледна с цялото си внимание. - Тези двамата наистина си говорят за теб. Понякога си говорят и за други неща. А един път даже се и целуваха!
- Моля?! - не повярва на ушите си Бияна.
- Беше станало напечено по време на една мисия на Кяп... на Корпуса, де! Нали Нико и Кияна? Много напечено стана и... ЕТО ТИ ЗАПИС! - хвърли един рекордер Лиан. - Може да чуеш.
 - Не искам да ги чувам. - каза Бияна, която вече имаше чувството, че нещо й се подиграват или, че цялата Вселена си прави шеги с нея. Ядоса се. Нико не я беше виждал досега с толкова мрачно лице. - Просто си отивам. Извинете ме, всички! Не искам никой да ме изпраща!!! - заяви им твърдо тя и си тръгна троснато.
 Нико поиска да я последва, но Лиан му каза "Стой!", а Кияна му рече "Не е добра идея! Остави я засега!" Нико ги послуша. Остана.
 - Нека да сме честни, както обещахме на Куро! Нали, Нико? - каза му Лиан с твърд тон.
 - Какво? - извика Нико ядосан.
 - Ти си казваш пред нея, че я обичаш. Аз си казвам... и тя избира! Аз не тръгнах да я гоня, ти също не тръгвай! Да е справедливо! Аз ви поканих на масата - да е справедливо! Вие си казахте, че съм я отвличал - ахххх, колко справедливо! А аз да не й кажа, че се целувате? Аххх, ама това щеше да е несправедливост! Ето ви сега истинност, справедливост и равноправие! Ценности!
 - Това е подло, знаеш го, нали? - попита го Кияна и не можеше да сдържи няколкото сълзи, които потекоха от очите й.
 - Ами вие първи започнахте, бе! Защото си мислехте, че ще ме направите пред нея "похитител". Ами щом е така, нека сега тя ви мисли пък за "развратници"...
 - Бияна, да ти кажа нещо, Лиане, е един умен, прекрасен и много логично мислещ жител на Бо! Бъди сигурен, че тя ще разбере нещата такива, каквито са. - рече му Нико с чувство на морален победител.
 Кияна не беше съгласна с такова надценяване на съученичката си, но понеже вече ненавиждаше Лиан, само каза едно "Такава е." И тримата се бяха вече изтощили емоционално до край... Никой не намери сили да се опълчва или да се кара повече, а и не смееха толкова, защото хем имаше много народ наоколо, хем можеше ненадейно да се появи Кяпутен Куро и да изключи някой от екипа, а хем и Курхуй беше опасност, която те караше да си мислиш, че проблемите са си проблеми, но винаги трябва да ти е едната ръка близо до електрошока подарен от Куро.

(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 09, 2017, 12:45:43 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 15
"Рап, дрога и дяволска сила"


  Кяпутен Куро излезна от болницата и съжали, че още 5 копия не го бяха пронизали на онази планета, че да може да си отдъхне като хората! Как може, бе?!  Лиан, Нико и Кияна взели да се правят на честни и да си мерят... мерилата, пред Бияна... Бияна! Това най-несигурно, нещастно, не можещо да му се облегнеш същество от Бо! Не, не че Бияна за Куро беше пълен идиот. Просто беше още малка, още не от най-умните и въобще толкова, ама толкова да му напомняше неговата онази "Обичах я 10 години и отгоре, но нищо не стана!", че съвсем му призляваше, че двама, пък били те и извънземни - един офицер и един отличник от водеща гимназия (ако можем да я наречем така, според нашите земни представи) - са тръгнали и хлътнали точно по този крив път! Какво ти "крив"? Направо "НЕПРАВИЛЕН"... Ех, ех, ех!...
- Сега да ги сиктирдосам ли всичките там или не? - запита се на глас Кяпутен Куро... Вървеше нервно из вкъщи, а суперкотката го следваше. За суперкотка следването на Кяпутен Куро си беше детска игра.
 Той си наля малко чай... Започна да медитира... После пак се замисли:
 - Тези от Люлин не ми правят толкова проблеми... Тези от Бо, обаче... макята си трака! - нещо такова си помисли на японски японецът Кяпутен Куро.
 Когато пристигна на Бо, за да ги организира за нова мисия, всичките му чувства и заключения се препотвърдиха:
 - Лиан обяснил, че онези са се целували, а те пък го издънили, че я е отвличал? И тя избягала? Но поне пък запазили тайната? - опитваше се да обобщи Кяпутен Куро... "Е, можеше и да е по-зле!" - рече си той. Бързичко разбра всички детайли и чакаше в един храсталак, докато се стъмни...
 Нико написа писмо до Бияна - нарисува й красива картинка с много дървета, планини, езерца и сърчица... Обясни й колко много я е обичал от самото начало, как тя е била първата му истинска обич, как не е искал да се целува с Кияна, но са мислели, че ще умрат и как я е харесвал мъничко нея (Кияна), но, основно, защото е била нейна съученичка (а той харесва всичко свързано с нея - Бияна)!... Да, но не получи никакъв отговор - нито традиционен, нито електронен.
 Лиан се беше отдал на службата, за в момета, и въобще не тръгна да се занимава с Бияна. От мъдрост и житейски опит или просто от досада и неангажираност - беше нещо на позицията "Да прави каквото ще, ще видим кога ще ме потърси, пък може и аз да я потърся."
 Шики и Ена си караха образованието, а и не бяха се навътрили много в ситуацията. Кияна - ами може да се каже, че се беше представила перфектно, нямаше забележки за нея - наистина един добър избор за сътрудничка от Бо!
 "Ще ги вземам ли заедно или не?" - питаше се Кяпутен Куро и изчисляваше запасите от енергия. Целта беше да има колосални запаси от енергия, за да се постигне контрол над това, което бе необходимо. Да, звучеше общо, но си беше абсолютно точно!
 Стъмни се. Кяпутен Куро си навлече дрехи, които приличаха на местната Бо-мода и тръгна да дири Нико:
 - Опа! Намерихме се! - хвана той Нико малко преди да се прибере вкъщи.
 - Общо взето спазихме условията ти. - обясни му Нико - Не сме издали за преходите, за Земята, за теб. Опитахме да се противопоставим на Лиан по честен и реципрочен начин. Само, че Бияна не ми обръща внимание, защото мисли, че съм се целувал с Кияна някъде тук... А това няма значение. Хем ти не си издаден, хем е вярно за целуването, но... Не исках така да се получи...
 - Тъй де, ама и вие сте й казали, че Лиан я е отвлякъл. Май всичко е наред - тя знае всичко, освен "необходимото зло" - да не знае за това, че има неща, в които вие участвате благодарение на мен! Нико! Някой ден може и да осъзнаеш, че Бияна е била само един момент от това, което ти се случва в живота, а той ти е дал голям шанс. Всъщност, аз съм ти го дал, но... така си е думата! Айде, тръгвай...
 Отвори се спиралодупка и двамата направо попаднаха на планета с червеникави цветове.
 - Малко сюрреалистично тук... - рече Нико.
 - Според както го виждаш и според опита ти! - отвърна Куро - На мен на Марс ми мяза, ама... поне тук има атмосфера...
 Тази мисия беше много интересна - само Нико и Пешо Пикапа...
 - Че аз Пешо почти не го познавам! - каза Нико.
 - Спокойно, бе. Аз съм изчислил минимален разход на енергия.
 - В смисъл?
 - Ами ние с няколко други - горе - в орбита с един космически кораб-стрела от Азим.
 - Това сигурно е планета наоколо!
 - Да.
 - А ти и Пешко - тук, долу. Събирате сол, която слагат в коктейлите.
 - И ще пием коктейли?!
 - Ами ти сега не си ли тъжен, заради Бияна?
 - Да, но аз не пия.
 - Сега ще пиеш, известно време, а после, като се прибереш, може и да не пиеш. Делото го изисква!
  Нико прие да пийне за известно време. То след като Биана вече не го искаше... защо да не опиташе да я забрави с пиене?...
 Видя се с Пешо Пикапа. Пикапът беше неузнаваем:
 - Тука, брато! Тука е раят! Аз ти говоря! А ти ме слушай!
 - Добре ли си? - беше първият въпрос на Нико.
 - Супер съм!!!
 - Онези са в орбита? Така ли? - попита Нико, за да е сигурен, че Пешо не се е побъркал съвсем и има ориентация.
 - Орбитират, да ги зная в... - беше красноречив Пикапът.
 - Кои са горе?
 - Куровия, суперкотакаму, дедо ми и... какви още имаше?
 - И още ли има? Нови ли?
 - Не, не са нови... абе, човек... какво да ти кажа, много ми е изморено, аре да спим сега... Утре ще си говорим...
 Притъмня, отидоха до някаква къща - от кирпич... тук беше нещо много монотонно и скучно. И едно облачно, облачно... И да имаше нещо в орбита - спътници, космически кораби или нещо друго - никой не знаеше...
 Опита се да спи Нико, спа колкото спа и на сутринта...
 - Аре, брато!!! Ставаме! На работа! - подкани го Петърчо.
 - Каква работа?!
 - Тръгвай...
 Тръгнаха двамата! Лелееее... антиутопия! Всякакви наоколо - основно червендалести - с еднакви дрехи - работни костюми, демек.
 - Тези дрехи? - попита Нико - И ние ли ще ги обличаме?
 - Тука, брато всичко е на макс напушено - не те брои за човек колко си облечен, как си облечен, колко си червен!...
 - Ама ние сме бели с тебе!
 - Тъй де! Аз какво ти говорим, брат?!
 - Абе, Петър! - каза Нико и го спря за миг - Ти преди не говореше толкова объркано май?
 - Брато!!! Чакай купона довечера, после ше видиш ти как ше говориш, копеле!!!
 Нико нищо не разбра, но му се стори леко забавно и отиде... Слънцето започна да прежуря, а тези бачкаха. Всякакви работи, но основно полски - грудки, плодове, билки...
 - Тук много селскостопанско нещо? - попита Нико.
 - Питай си оная работа, копеле! - рече Пешо и работеше като луд.
 На Бо бяха работни, но такова усърдие се стори на Нико много неадекватно. Какъв ли беше този купон довечера?
 Минаха няколко часа, настъпи нощта - облачна и тъмна, както винаги и изведнъж - бам! Всичко се освети в зелена светлина:
 - Е, време беше за нещо по-различно от червено, оранжево и червендалесто! - каза Нико.
 - Нали, нали, копеле! Обичам те, брато! - прегърна го Пешо Пикапът!
 - И какви са тези постройки от по 1-2 етажа, целите вътре и отвън в червено?!
 - Барове, зарове! Голи каки по земята! Сателити, хора бити - навсякъде е бит пазар! - изрецитира нещо Земно Пешо, а Нико подразбра.
 Отидоха в един от големите барове-клубове. И там - "РАП-НАЦИЯ": всички местни като надрусани и рапират ли рапират...
 - Ае, наздраве! - навдигна Пешо Пикапът 2 чаши наведнъж с нещо зеленикаво.
 - Тук нещо валута, пари, кредити? - попита Нико.
 - Всичко е за сметка на заведението!!! - обясни Пешо. Работиш без пари и потребяваш без пари.
 - Е... - помисли си Нико, - Звучи донякъде справедливо.
 Не му се пиеше, но като си помисли, че Бияна вече сигурно няма да му продума, че е на мисия, че Кяпутен Куро му е казал да пие и да събира солчицата, която се полага там, реши, че няма какво да губи. Навдигна първата чаша и... всичко се промени...
 Започна шоуто на сцената.
 - И СЕГА РАПИРА ПЛУЖЕКААААА-аааа-ааа-ааа! - обявиха.
 "Работим тук сега, но вечер ралаксираме!
От работа се ежедневно препарираме!
Няма нито ден за нас почивка!
Ама вечер тука, бате, си е отбивка!"

 - Тва рап ли е?! - нервира се Пешо Пикапът. Скочи на сцената:
 - Аззззз! Аз сега!!!
 Никой не му обърна внимание, но музиката и ритъмът почнаха автоматично и синхронно. А той запя (зарапира):

 "Баце... виж сега! Там на Земята -
  майката си еба!
 Няма пички, няма това!
 Всичко, баце, чикинана!

 Знам, че всичко ти е ясно!
 Няма място, няма прясно!
 Знам, че тука точно сега!
 Всички дружно - кайнанана!

 Баце, тука нещо иновация!
 Скиваш, копеле - дегенерация!
 Само дето, ай-я-я-я - оп-са: по- е така!"

 Всичко наоколо заръкопляска. Пешо слезна при Нико:
 - Нали схвана?
 - Нищо особено не схванах. - каза Нико.
 - А защо не опиташ? - попита го Пешо и гледаше на "дрогирано".
 - А защо ли не опитам?  - отвърна му Нико, който също гледаше така.
  Нико се качи на подиума. Виеше му се малко свят, но никой нищо не каза... Той започна своя първи рап:

 "Да обичаш ти една, да обичаш ти жена!
 Да, да, само една!
 Да обичаш ти до смърт!
 Да обичаш като дърт...

 Скапан живот!

 Ето! Тука сме дошли!
 С Куро и приятели добри!
 Ето! Тук за първи път!
 Лиане, тъп си като прът!

  Значи, без значение какъв си!
 Тя може да не ти обърне!
 Никакво там внимание!
 Айде! Точка-занимание!

 Колко, бе?! Безсънни нощи!
 Колко още ще се прости?!
 Колко няма да се веселим?
 Колко възможности ще проспим?"

 Всички приеха рапа на Нико добре.
 - Има, има някаква логика в това, което изпя и каза! - поощри го Пешо.
 
 Така минаха няколко дни и няколко нощи: сутрин на работа под строй, после почивка, след това купон до късно вечер... За нормални хора всичко това щеше да е някакси отегчително и налудно, обаче за Нико и Пешо Пикапа всичко това бе някакси нормално.
 Кяпутен Куро се спусна един ден при тях. Събра каквото бяха успели да натрупат досега (като солни енерго-запаси) и се качи пак в орбита... На кораба останалите можеха да следят поведението на Нико и Пешо, защото това си беше модерен кораб с добри наблюдателни възможности.
 - Тези момци стават от добре по-добре! - рече бай Пешо Полисексът, който не бе виждал внук си да работи по-упорито, нито да се весели по-всеотдайно досега.
 Суперкотката изсъска.
 - Има нещо вярно. Сигурно е от климата. - рече не толкова заинтересован Кяпутенът, който разглеждаше карта на околните звезди.
 - НЕ Е ТОВА! - каза друг един член на екипажа. И това беше... Кияна.
 - Така... - рече Кяпутен Куро, остави звездната карта и се обърна дружески към нея - Кажи защо мислиш така? Все пак съм те оценил, взел тук, а и досега, виждам си оправила доста добре нещата на Бо, пък и си добре с контрола над ситуациите и, донякъде, със себеконтрола... Очаквам да ми кажеш нещо умно и разумно!
 - Кяпутен Куро! - каза тя с целото си уважение - Искам да отбележа, че не познавам Петър, но Нико го познавам вече сравнително-добре.
Той тук се промени!!! Много...
 - Заради Бияна. Не го очакваше, а аз му казах, че така ще стане. - каза Куро.
 - Не може да е толкова променен само заради нея! - каза Кияна.
 - А защо, според тебе? - повдигна вежди Кяпутенът. Полисексът също се заслуша с голямо внимание.
 - Не знам... но и Петър изглежда много променен, доколкото го знам и познавам.
 - Вярно е! Вярно е! - потвърди дядо му.
 - Значи, може да е от климата? - пак припомни версията си Куро.
 - Или може да е от нещо друго... - рече Кияна... - Ако е от храна, от напитки.
 - Всички долу се държат много така, еднакво и отвореняшки. - каза дядо Пешо.
 - Абе, ясно... - каза тихо Кяпутен Куро.
 - Какво е ясно? - не разбраха Кияна и Петър Полисексът.
 - Ами дрогират ги долу, какво...
 - Е, ае стига бе! - скочи дядо Петър.
 - Какво е "дрогират" ги?! - не разбра Кияна, защото на Бо нямаше дроги.
 - Опияняват ги и лека-полека ги съсипват! Това е, обясни Кяпутен Куро.
 - Енергията не е по-важна от добруването на всеки от нас! Енергия много, но Нико и Петър са само едни и неповторими! - каза Кияна.
 - Да бе, знам... - рече Куро - Все пак не съм безчовечен. Просто мисля сега, след като толкова им е харесало, как ще ги измъкнем от там.
 - Аз ще слезна! - каза веднага дядо Пешо Полисексът, - Ще тегля два шамара на малкия и той ще дойде веднага обратно.
 - Няма да е толкова лесно, Петре! - рече Куро... и бе абсолютно прав.
 - Дай на мен да опитам! - рече Кияна.
 - И ти нищо няма да направиш, но опитай... - каза Куро и й позволи да слезне на повърхността, защото искаше да й даде да трупа опит. Тя отиде при Нико, в кирпичения дом.
 - Кияна!!! - рече радостен той! - Аз почти те бях забравил! Влез...
 Тя влезна и се учуди как той може да спи само на чаршаф, на твърд цимент.
 - Много е яко тук при нас... - похвали обстановката той.
 - Това не ти ли причинава болки? - попита тя със съчувствие.
 - Нищо, нищо не усещам. Направо, да ти кажа, се присещам, че досега и преди, живял съм някак тъпо, до старини! - нещо изримува Нико.
 - Нико... Тук ви опиват с опиати. - каза му тя.
 - Може! Може да има нещо такова! Като пийнем с този! - посочи той още спящия непробудно Пешо - После ни става едно весело, енергично!!! И най-важното е, че аз вече не тъжа за Бияна. Опили са ни, опиянили са ни, опиятили са ни, ама да са живи и здрави! Е, това е живот! Кияна сладурана!!!
 -  А това не е нормално! Това ще ви убие. - беше сериозна тя.
 - Умираме бавно? - седна на земята Нико и се замисли - Да, да... Може и да си права! Знаеш ли, Кияна! ТИ СИ ПРАВА!!! И това е добре.
 - Кое е добре?! - недоумя тя и беше пред прага на това да се почувства ужасена.
 - Това е добре, че си права! А и е добре, че ние ще умрем тук щастливи - последна дажба енергия за Кяпутен Куро, последна радост и рап-творчество, труд в полза на планетата и сладка смърт.
 - Нико, смъртта няма да е сладка, а болезнена! И има хора, които те обичат!!!
 - Толкова много щастие тук, Кияна... защо да не го заменя за няколко дни болезнена смърт?
 - А тези, които те обичат?! - попита Кияна с вече насълзени очи.
 Нико беше наистина дрогиран от много дни насам. Виждаше я смътно и в различни цветове. Приближи се към нея. Хвана я малко грубичко за бузите и я погледна в очите. Наистина имаше сълзи в тях.
 - Ти плачеш... - рече тъпо и нивелирано той. Поседя така с нея за минута и после добави:
- Ти ли ме обичаш, Кияна? Вярвам ти. Но си само ти... А други само имат приятелска обич към мен. Аз съм сирак вече. И никой не ме обича като син... А исках да ме обича поне Бияна, като момче, като мъж,... а тя не иска вече. И аз съм тук сега. И накрая на скапания живот свой, аз си намерих малко щастие! И ти ми го отнемаш със сълзи?
 - Не... - каза тя и хвана ръцете му, после хвана и лицето му. Нямаше почти помен от разумното и умно момче, което беше харесала, но знаеше, че той е в беда и иска да му помогне. - Просто спри да пиеш за 3-4 дни и погледни нещата отново... Ако и тогава решиш, че искаш този живот, аз няма да те спра.
 - Ще дойдеш ли, ако реша, да продължа тук, с мен, за да умрем заедно? - попита я той.
 - Защо ме питаш това, Нико? - съвсем се разплака тя тихо, с много сълзи, но без глас.
 - Защото искам поне едно момиче да ме е обичало отначало докрай. - отговори й той.
 - Добре. Ако ми го кажеш същото, когато си напълно чист от опиатите, ще дойда! - обеща му тя.
 Той й се закле, че ще опита.
  (СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:19:41 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 16
"Рап, дрога и дяволска сила - 2"


 В орбита си беше пълна скука. Кияна чакаше трескаво да минат тези няколко дни, в които Нико да се освободи от дрогата. А дядо Пешо Полисексът - тази склероза, беше най-после загрял, че на планетата има не само дрога и рап, но и много лесни жени, та уговори Кяпутен Куро да се спусне и той там, да се прави, че пие, но да не пие, та да вземе контрол на внука и Нико, ако се наложи, а в същото време "да плющи надрогантени извънземни хуманоидки, ръйш ли, Куро!" Кяпутен Куро се съгласи. Положението беше, значи, следното - Кияна, Куро и суперкотката в орбита на кораб-стрела, а Нико, Пешо малкия и Пешо дъртия - долу. Номерът на бай Пешо да не пие нищо и да остане чист, ненадрогиран, срещна голям проблем. Веднага го видяха, че нищо не пие и някакъв господин дойде да го пита защо така не пие. Петър Полисексът се направи, че пие, а онзи го остави на мира. Така минаха няколко нощи. Нико също беше посетен от някаква пък госпожа, която му каза, че ако не пие, ще си има проблеми. Три пъти, обаче Нико също мина метър - тайно хвърляше питието в тоалетната (за разлика от Петър Полисексът, който тайно го изливаше в гащите, за да си "дезинфекцира уйо"). Пешо Пикапът, обаче не спираше да пие и ставаше все по-зле и по-"творчески". Тази нощ събра погледите със следното парче:

- Готови ли са всичкиииииииииииии? - кресна той на микрофона.
- Даааааааааааааааааааааааааа! - разнесе се из цялата зала. И човекът започна:

"Гледам я - 'ми шамандура!
Вика ми - "Ти ня'аш култура!"
Алоу, мойта, не така!
Имам мозък - цЕла река!

Ареее, бЕгай у лево!
Знаем, че си расла у сеУо!
Скиваш? 'Ми аз по-съм така!
Мозък, ковро, цЕла река!

Фенките! Мероприятие:
Викам ви на мойто занятие!
Каня ви и не приемам "не"!!!
Фенки сте, а не свине!
"
 - Никога не е бил по-даровит! - рече за внук си Пешо Полисексът.
 - Да, само че това ще го убие. - отвърна му Нико, който вече беше чист, докато се прибираха вкъщи. Дядо Пешо бе с някаква леличка на средна възраст, много надрогантена. Пешо-Пикапът беше пък толкова вече замаян, че вървеше сам отпред и зигзагообразно, а Нико си вървеше до стария Петър и умуваше какво ще правят занапред. Намериха кирпичения си дом и бай Петър направо се заби в стаята си да "изследва" новата си парньорка. Внук му заспа още на пода в коридора (то разлика нямаше, защото всичкия лукс беше един чаршаф на цимента в стаята му), та никой не го обзспокои. Нико се прибра в неговата си стая и там свари Кияна да седи изправена.
 - Нямах търпение да слезна и да те видя! - каза му тя.
 - Спазих си обещанието. А ти си точна, както винаги. - отвърна й той и се заоглежда... нямаше какво да й предложи, просто нави чаршафа на топка и й каза, да седне на нея, за да й е поне малко по-удобно.
 - Какво мислиш сега?
 - Ами всичко си дойде на мястото, Кияна - мисля, че повече не издържам: твърдо е и не мога да спя добре на този цимент, всички са много тъпи и деградирали. Трябва по-скоро да се махнем оттук.
 - А... Бияна? И "животът без Бияна няма смисъл"? Какво мислиш за всичко това сега? - не можеше да избегне тя този въпрос.
 - Мога да избърша сълзите си за нея от лицето си, но не мога да изтрия чувството към нея от сърцето си. Само това мога да кажа. А животът ще си го живея.
 - Много се радвам, че искаш да продължиш да живееш! - лекичко подскочи от радост тя, съвсем като детенце.
 Той й се усмихна. Тя искаше да му каже още нещо, но се разнесе трясък. Космическият им кораб-стрела бе ударен от нещо и се беше разбил. Нямаха много време да се притеснят за Кяпутен Куро и суперкотката, защото и двамата влезнаха при тях.
 - Какво се случи?! - попитаха и двамата изумени.
 - Нещо много мощно, от тази планета удари кораба!
 - А ти как оцеля? - не доумя Кияна.
 - Даже супер-котката не може да те спаси от орбита до планетата! - също не доумя Нико.
 - Абе беше си тайна, но ще ви кажа. С нас бях взел и моят приятел - чикибоец, от пространството "Чикибой".
 - А той къде е? - не го виждаха и двамата.
 - Тук е, но е невидим за нашите сетива. За да не си помислите, че ви бъзикам или съм полудял, сега ще го накарам да се материализира лекичко. Скъпи Фуши, покажи се.
 Чикибоецът Фуши се материализира в нещо беличко, ефирно, ангелоподобно.
 - Прилича на дух от приказките! - очарова се Кияна.
 - Ами те са много еволюирали - ефирни са, но и много енергийни, страшно развити. Ние и 30 000 години да се развиваме, няма да можем да ги настигнем. Много древна цивилизация.
 - А кой е ударил кораба? Тук почти всички са много назад с материала. - попита Бай Пешо, който също се бе появил в стаята.
 - Плашипутарниците! - рече Кяпутен Куро - Тези са от пространството Плашипутар. Също много древна цивилизация. Приличат на черни духове, ако мога да ползвам такова сравнение. Те командорят тук и дрогират населението, за да им работи за енергия. И са усетили, че при нас в орбита има чикибоец, затова и ни атакуваха. Той обаче е с нас и няма страшно.
 В същото време онези двамата - мъж и жена, които следяха кой пие и кой не пие, нахлуха с няколко въоръжени вътре. Бяха поне 80 човека и смазаха, затиснаха, задушиха всеки. Суперкотката дори припадна от ужас. По-бързо пленяване досега никой през живота си не бе имал! Замъкнаха всички (без чикибоеца Фуши, защото той беше невидим) в някаква стая, пълна с модерни уреди.
 Подложиха всички на тестове.
 - Само този е нормален! - рече един от изследващите и посочи малкия Петър.
 - Всички останали не са пили?! - не можа да повярва онзи господин, който проверяваше дядо Пешо.
 - Абсолютно чисти! - потвърди онзи.
 В същото време нещо черно се примъкна в стаята. Беше полупрозрачно. Куро, Кияна, Нико и Пешо Полисексът се досетиха, че това е плашипутарник. Той се материализира като същински дявол, според земните представи. Всички му сториха път. Плашипутарникът протегна дълга, кокалеста ръка, с огромни нокти към Нико и изкара на показ във вид на холограми различни негови преживявания и образи от по-рано: смърт на родители, зверства на Корпуса и няколко големи холограми на Бияна. След това плашипутарникът се придвижи към холограмите на Бияна. Нещо го беше привлякло в тях. Нико помисли, че това е опасно за самата Бияна и се втурна към плашипутарника, но просто го премина, както се преминава през пушек, а онзи се ядоса, че го преминават така и с телекинетичната си енергия хвана Нико за гърлото и го удари в тавана на стаята, след което го пусна долу да се почупи.
 Кияна извика уплашена! Кяпутен Куро също се опита да докопа пистолета, но беше вързан. Докато падаше Нико, нещо го подхвана и той се приземи по-меко. Беше му помогнал чикибоецът. Плашипутарникът усети, че в стаята има чикибоец. Изстреля към него някаква енергия, но получи отпор и излетя от стаята с ужасяващи звуци от всякакъв диапазон.
 - Те ви командват и ви завладяват! - каза чикибоецът на червендалестите местни хуманоиди, които бяха пленили Куро, Кияна, Пешовците и Нико.
 - Ние нямаме избор! - каза госпожата.
 - Имате. Избор винаги има. - рече чикибоецът с дълбокоя си и божествено-звънлив глас. - Спрете да се наливате с дрогата. Те може да накажат няколко от вас, но не могат да накажат цялото ви население. Ако вие спрете да изпълнявате заповедите им, те сами ще изчезнат не след дълго, защото няма да имат цяла планета, която им се подчинява.
 Така ги посъветва чикибоецът, след което развърза само с мисъл всички пленници. След това сам направи спиралодупка и прибра всички в домовете им изведнъж. Чикибойците бяха наистина много напреднали. След това и самият чикибоец Фуши изчезна от погледите на местните.
  (СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:21:15 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 17
"Добри, лоши и... средни"



  Лиан стоеше пред едно бюро на работното си място... Беше му много скучно. Нямаше никакви акции, предлагащи развитие по направление на Корпуса, нито пък имаше някакви нови мисии от Кяпутен Куро. "Ей-така животът си минава, а аз не се издигам въобще." - рече си той. За момент си спомни и за привлекателната Бияна, но реши, че няма смисъл и не ще да прахосва време да си мисли за нея, защото много я желаеше от една страна, но от друга му се струваше, че тя е просто един "недорасъл инфантил".
 В един момент, когато съвсем се беше отчаял за бъдещето си, за живота си, а и за смисъла на живота въобще, в стаята, където беше в момента съвсем сам притъмня! Показа се силует - сенчест, тъмен. Лиан се хвана за пистолета и за мощния електрошок едновременно. Помисли си, че това е номер на Курхуй от измерението Харкун и беше готов да неутрализира това изчадия, обаче нищо подобно! Това беше някакъв плашипутарник (от Плашипутар, естествено). Плашипутарникът му се материализира в дяволския си вид, а Лиан, без да губи време за комуникации, направо реши, че е нещо опасно това същество, след което му опря пистолета си до черното дяволско чело. Пистолетът "потъна" в пространството. Опита да го перне тоя демон и с мощния Куровски електрошок, но той също не се задейства.
- Абе, ти си от пушек съставен май! - разсмя се Лиан и просто седна обратно на стола си зад бюрото, наблюдавайки това интересно "явление". Плашипутарникът обаче, реши, че не е добре да бъде подценен и определен просто като "пушек", затова демонстрира своята сила. Хвана Лиан за гушата и го вдигна лекичко на 5-6 метра нагоре, тресна му леко главицата в тавана, а после пак бавно и полека, а и внимателно, го спусна на стола.
 - Пушек ли? А? - попита със зловещия си глас във всякакви звукови диапазони съществото от Плашипутар. Лиан успя да се уплаши:
 - Не! Не!... Не "пушек". Какво си ти?!
 - Приятел. - рече зловещо-приятелски плашипутатникът.
 - Не те познавам. - каза с треперещ глас Лиан.
 - Познаваш ме... Аз те спасих от онази, която искаше да убие теб и онова Бияно-същество, което искаш толкова неистово ти!!! - каза плашипутарникът и още повеч ошашави Лиан.
 - Ти значи си бил... - разбра всичко Лиан и не знаеше дали да се радва или да се плаши.
 - Аз, ааааааз... - рече с адско ехо плашипутарникът.
 - И какво ще правим сега?
 Плашипутарникът се приближи и се взря в Лиан... Прочете му всички мисли, чувства и желания...
 - Просто чакай... Когато реша ще ти кажа какво... Довиждане, приятелче! - изрече зловещо и, по своему, плашипутарнически, този плашипутарник и изчезна... Лиан остана вцепенен задълго.
 Почти по същото време Нико изпрати на Бияна ново съобщение - рисуваше й крависи картини и й обясняваше как няма друга по-добра и по-желана за него на света, в цялата им галактика, цялата Вселена и дори в други измерения... Бияна, обаче, не разбираше за какви измерения става дума, нито пък как Нико можеше да е толкова сигурен, че съществуват такива неща и... просто отново пренебрегна, игнорира, или както казват някои по-интелигентни хора - "заеба" съобщението му! Естествено това го натъжи до болка... за сетен път! За щастие, обаче, Нико нямаше много време да се отдаде на тези депресивни мисли, защото Кяпутен Куро го привика на мисия. Съставът този път беше: Куро, Нико, Кияна, суперкотката и Ена.
 - Екипът си е екип, но не всеки път вземам пълен екип. - това обясни Кяпутен Куро.
 - Ясно. Но защо ни го казваш? - попита Нико.
 - Ами, за да не ревнувате и да не се ядосвате, ако някой не е взет на дадена мисия. - обясни Кяпутен Куро и добави: - Знам, че ви е интересно, знам че искате да участвате във все повече и повече от моите мисии по събиране на енергия, но, трябва да сме пестеливи. Това е положението.
 - Правилно. - каза Кияна. В този момент Нико я забеляза. Досега просто беше депресиран заради Бияниното студено нежелание да му отговори поне като приятел и въобще не беше отчел присъствието на Кияна тук.
 -Работата е там, че... - продължи Кяпутен Куро - Нищо не става идеално! Винаги нещо ще попречи... Мислиш си, че ще вземеш 100 или поне 90, а вземаш само 20 или нищо! Е така е в живота!!! И нещо такова е по мисиите ни.
 - Желание срещу реалност! - рече въодушевена от мъдростта на японеца Ена.
 - Именно! - радостен бе Куро, че е разбран бързо и правилно.
 - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." - така казваме ние на Бо, добави Кияна.
 - Наистина ли?! - изненада се Кяпутенът, защото и на Земята имаше такава мисъл - Браво! Умни хора сме се събрали!
 - Каква е мисията? - попита Нико, за който всички тези приказки бяха досадни - много ясно, че почти нищо не става така, както си го мислиш; много ясно, че няма идеално в този живот... Затова и с Бияна не му се получава - май прекалено много идеално си го представяше и май много искаше.
 - Как си? - попита го Ена, която мина покрай него.
 - Как да съм?... - отвърна Нико. Ена видя, че не му се говори и просто се загледа през един от прозорците на кораб-стрелата, в който бяха. Интересна й беше тази галактика през която прелитаха.
 Кияна се приближи до Нико и седна до него. Той се почувства по-топло и спокойно от присъствието й, но не го показа. Не го показа, не защото не искаше да й го показва, а защото тъгата по Бияна го беше притиснала толкова силно и много натрапчиво му се въртеше въпросът "Защо тя не ме разбира и защо поне не ми отговори?!"
 - Как се чувстваш? Искаш ли да говорим за нещо? За каквото и да е? - беше по-предразполагаща и изобретателна от Ена малката Кияна. Е, как да не отговориш на такова "повикване"? Нико й отговори и то доста словоохотливо:
 - Изпратих й съобщение... на Бияна: отговорно, романтично, обясняващо и изясняващо. Всичко, поне на мен, ми се струваше перфектно и... очаквах от нея поне един мъничък, простичък отговор, но... нищо не получих. Кияна... аз трябваше да се радвам в този момент тук и сега! Да, точно в този момент, защото съм на нова мисия и пътувайки към нова планета, която повечето хора от Бо никога няма да видят през целия си живот. Оценявам го! Благодарен съм на Кяпутен Куро! Искрено го казвам, без да ме интересува дали ме чува в този момент или не, само че сърцето ми, душата ми, просто не може да се радват на тези неповторими и уникални мигове за мен, защото... защото тя не ме поглежда...
 - Прав си. Имаш... имаме толкова много ново и уникално за нас. Трябва да го оценяваш. И да мислиш по-малко за нея. - така каза Кияна.
 - Трябва си, но не мога...
 - Нико,... - обади се Кяпутен Куро - Наши хора сме, нали? Чувам те какво говориш... пък и май не е голямата тайна. Да ти кажа нещо: кой каквото си направи сам, никой не може да му го направи! Това, че ти сега си се депресираш и кахъриш там, заради една-единствена, си е проблем, който основно идва от теб и мислите ти... Ето ти малко сравнения, пък дано ти светне - на мен, онзи ден, на Земята една ме хвърли на върбата, че ме иска за приятел, а почна да излиза с французин (знаете, че там още се делим на народности и нации - този е от друга националност)... Една друга пък ме излъга, че като оздравее, ще ме потърси, а я гледам, че е в превозното средство на друг мъж. Една трета пък - с един младок, горе-долу на вашите възрасти, веднага се, хм, сближила преди, а с мен сега ми прави въртели... За няколко дена, Нико, цели три неуспеха с хора от противоположния пол. И сега, аз, ако като тебе, почна да ги мисля и да ги преживявам - ами аз ще лудна! Насочи си мислите към нещо друго, ако може да е нещо по-градивно! Това ти казвам. И преставам да ви слушам, говорете си на спокойствие, че много път ни чака. А аз отивам да поспя.
 - И аз. - каза Ена.
 - А кой ще управлява кораба?! - попита Кияна, която мислеше за всичко.
 - Суперкотката. - каза Куро. А котката беше вече на пулта за управление. Все пак корабите-стрела бяха полу-автоматик.
 - Добре. - каза Кияна усмихната.
 - В живота има много повече от Бияна. - усмихна се тя и към Нико.
 - Започвам да се чувствам глупаво... - отвърна той, - Всеки ми говори нещо такова... А аз искам просто малко истинска обич, а тя за мен е... или поне бе, най-истинската...
 -  А какво е истинска обич? С някой, който ти пасва или с някой, който просто обичаш заради... външност, маниери, излъчване? Кое е по-истинско? - попита го Кияна и той не разбра дали го пита от чисто интелектуално-научен интерес или просто му намеква, че те двамата биха били много по-добра двойка отколкото той с Бияна.
 - Много си рационална, Кияна... - рече й Нико и се усмихна добродушно, но и някак равнодушно и отчаяно. - Когато човек е влюбен, просто не му пука... дори и после да съжалява...
 Тъкмо рече "съжалява" и корабът се трясна в нещо или всички усетиха нещо подобно на трясване, на сблъсък!
 - Супер-коткеееееееееееееееееееееее! - извика Кяпутен Куро, който предположи, че тя се е натресла в нещо. Дотърча веднага той да погледне, само че нямаше и следа от нередности... Корабът беше попаднал в нещо странно... Жълтеникаво и искрящо.
 - Провери курса! - предложи Кияна. Това й направи Куро. Всичко си беше по курса, но изведнъж нещо си енергийно беше спряло кораба-стрела. Самият той започна също да се променя в различни цветове. Бордовият компютър блокира и нищо не можеше да каже, а суперкотката съскаше  (то тази котка май повече съскаше, отколкото мяукаше, но както и да е)... Ена се уплаши, че са пак в някакъв пиратски извънземен капан, но не беше това.
 - Назад-напред, наляво-надясно! Нищо не сработва! - изнерви се до краен предел Кяпутен Куро.
 - Да отидем в други отделения на кораба! - предложи Ена - Знам, че може и да е безсмислено, но... Поне да сме сигурни, че не са пак пирати! Безсмислено е, но...
 - Но има някакъв смисъл и надежда! - допълни Кияна.
 - Аз сам! Ена с котката! Нико с Кияна! - разпредели ги за миг Кяпутенът и всички тръгнаха да оглеждат и да търсят някакви "новини" из кораба в различните му отсеци.
 Ена с котката само след 2 митнути пропаднаха в някакво жълто-искрящо блато, оформено в диаметър от около 2 метра. Чувстваха се като в желе - не беше неприятно, но и не можеше да се измъкнат. Ена не потъна, за щастие, а котката се опитваше да излезне с някакви супер-бързи движения, които правеха почти по 10 000 оборота в секунда. Супер-бърза котка! Но полза не се забелязваше.
 Кяпутен Куро вървеше по един коридор и му ставеше все по-светло и по-топло. Не знаеше докога ще издържи, но продължаваше упорито напред, с бавни и трудни крачки.
 Кияна и Нико вървяха предпазливо из най-широката част на кораба-стрела. Тук нямаше много влияние на цялата онази искряща жълтост, но по едно време Кияна започна да потъва в нещо, което приличаше на спиралодупките, които правеше Куро с помощта на Чикибойската технология, но не съвсем. Това дупкообразно нещо се появи съвсем неочаквано пред нея. Тя нямаше и минимален шанс да го избегне. Нико веднага я хвана за ръката! После и за двете ръце я задържа и се опитваше да я изтегли обратно.
 - Остави ме. - каза някакси спокойно Кияна.
 - НЕ! Не знаеш какво е това! Не знаеш и какво има отвъд него!!! -  не я пускаше Нико и даже още по-здраво я стискаше.
 - То ни иска. - каза Кияна - Или ще е за добро или ще е за лошо. Аз трябва да се опитам да поговоря с него и да спася кораба и всички вас! - каза му някакси интуитивно уверена тя.
 - Опасно е!!! - не се предаваше Нико, но все повече и повече потъваше заедно с нея.
 - Ако е опасно, няма смисъл и двамата да умрем! - рече Кияна и се опита да се изтръгне от захвата му, но той беше малко по-силен от нея, и с последни сили не само я издърпа, но и се хвърли сам вътре с думите: "Ако ще е така, нека аз да рискувам, а не ти!!!" и... потъна. Жълто-искрящата дупка се затвори след него и... корабът някакси притихна... При Кяпутен Куро стана по-хладно. При Ена и суперкотката онова "желе" спря да се движи и те можаха лека-полека да се измъкнат, а около Кияна всичко стана светло и придоби предишния си цвят. Тя остана доста учудена и донякъде шокирана от реакцията на Нико, но по-скоро я обзе чувство на безспокойство за него. Седна на пода на кораба там, не отделяше поглед от мястото, където той беше пропаднал.
 Лека-полека всички се събраха на това място. Котката започна да мяука тъжно, Кяпутен Куро стоеше с каменно лице и мислеше трескаво, а Ена беше изплашена... Кияна не помръдваше от мястото си, седеше си там, беше подпряла лакти на коленете си, бе хванала в ръце лицето си, и искаше час по-скоро това нещо пак да се появи и от него да излезне Нико жив и здрав, без драскотина! Когато смяташе, че тя ще отиде вътре, не я беше толкова много страх, но сега започна да се страхува, че повече няма да види Нико никога вече. Сети се, че му е казала, че не всичко е в Бияна, не всичко е в един човек, но сега се улови, че си мисли, че ако никога повече не види Нико, той ще й липсва толкова много, че никой друг няма да може да й го замени, независимо кой беше този "някой друг, но не и Нико".
 - Ами да се опитаме пак да излезнем от тази "хватка"... - рече неуверено Кяпутен Куро. Едва при тези думи Кияна излезна от "транса", в който мислеха, че е изпаднала останалите и каза едно твърдо "НЕ!":
 - НЕ! Нико е някъде вътре, някъде "там". Ако ние успеем да си тръгнем, а той излезне точно оттук и попадне в космоса?! Знаете ли колко мъчително ще умре? Аз не искам да си тръгваме! АЗ НЯМА ДА ГО ИЗОСТАВЯ! - почти проплака тя, колкото и да не й беше в стила. И отново седна да си го чака. Кяпутен Куро беше съгласен, но измърмори, че всяко търпение си има граници. Ена беше съгласна също - все пак това й бе най-добрият приятел. Котката беше разколебана, но само донякъде...
 Ена седна до Кияна и я прегърна. Кияна я погледна дружески и й се усмихна, доколкото можеше да се усмихва в такъв напрегнат момент.
 - Нико... - каза Ена - Ако стане нещо непоправимо с него, той ужасно ще ми липсва. Той ми е най-добрия приятел.
 - Знам... - отвърна й Кияна, - И мисля, че и той мисли, че си му най-добрата приятелка.
 Ена искаше да я успокои:
 - Мисля, че теб те има за още по-добра приятелка.
 И на двете им харесваше да си говорят за него в сегашно време, защото никоя не искаше да приеме, че той няма да се върне повече.
 - Едва ли... - усмихна се Кияна, - Но е хубаво, че всички сме приятели. Благодаря ви, че ме приехте сред вас! Никога няма да го забравя!
 - Е, ти пък!... - засмя се Ена, а не й беше и на нея до смях.
 - Наистина... Аз съм по-малка от вас, в по-ниско звено... а и вие тримата сте отличниците ни... всички се гордеем с вас...
 - А... всички... Нали знаеш, че за някои сме просто "зубъри", които ако не отидат в Корпуса за нещо не стават.
 - Знам... или пък, че ако не направите много кредити в бизнес пак не ставате... А аз не съм от тях. Аз ценя умните и знаещите хора, които са добри...
 - И Нико някакви такива идеи има като тебе... "Какво е да си богат, когато всичко за теб е любов?"... нещо такова беше говорил. - засмя се Ена, съвсем добродушно.
 - Благодаря ти, че ми споделяш това за него! - каза Кияна, а това накара Ена да усети, че тя май го харесва.
 - Абе, вие... Как да го кажа... Ти май си го харесала нашия Нико?
 Кияна наведе бавно глава към коленете си. За първи път спря да гледа ту към мястото, където беше изчезнал Нико, тук към Ена... Май мъничко и порозовя лицето... Усмихна се почти незабележимо и тъжно продума:
 - Харесвам го... Можеше и да го обичам, защото той е умен, мил, коректен, искрен и умее да обича толкова силно и истински!... Но, сърцето му е заето и аз просто го харесвам, не посмявам да го обичам.
 - Знаеш ли, че ви видях малко преди той да те издърпа от тази дупка? - призна си Ена - Ти беше готова самата ти да се пожертваш заради нас и заради него. Мисля, че вече го обичаш... но просто не знаеш за това.
 А Кияна знаеше и го усещаше, но просто не искаше да си го признае пред себе си, защото знаеше, че от несподелена обич само ще я боли.
 Нико, обаче, въпреки всичките притеснения на кораба, нямаше проблеми. След като попадна в това нещо, веднага се срещна в жълто-блестяща и искряща обстановка с някакво жълто, искрящо, слънцеподобно същество.
 - Хей! Здравей! - усмихна му се Нико. Беше готов почти да го обожестви, защото усещаше толкова много красота и топлина от него.
 - Ударихте се... без да искате... в нашето пространство се ударихте... - каза съществото.
 - Какво е това?
 - "Пространствена аномалия", ако може да се определи така... Вие сте недостигнали нашето ниво, няма да разберете.
 - Направо го кажи "недоразвити"! - каза Нико.
 - Ти си умен... знаеш повече от вашите... -  каза съществото.
 - Благодаря. Знам си, че не сме най-развитите, но и не сме най-недоразвитите. - засмя се Нико и му беше едно такова хубаво и прекрасно.
 - Ние сме Средните.
 - По средата на какво?
 - На крайностите... На най-древните крайности... - каза съществото.
 - Интересно!!! - възхити се Нико.
 - Помни: баланс и далеч от крайностите!!! - рече му съществото на изпроводяк и Нико се върна на кораба-стрела мигновено!
 - Нико! Нико! - развикаха се всички (без котката, която само подскочи от радост).
 - Тук съм, добре съм!!! - каза той радостен. Кияна не можеше да го познае. За първи път го виждаше толкова щастлив и грейнал от радост. Искаше й се да го прегърне и щеше, ако беше преди месец, когато си мислеше, че й е само приятел, но сега не посмя, защото знаеше, че вече не го чувства само като приятел...
 - Пичове и... дами! - обяви Кяпутен Куро. - Добрата новина за мен и може би досадната за вас е, че сферата ми за спиралодупки незнайно как се е заредила на максимум след това премеждие! И няма да се ходи до онази скучна планета със смешните й енергийни запаси.
 Нико нищо не каза за Средните, знаеше че после ще го разпитват и без това... Приближи се към Кияна:
 - Ти беше готова да се жерваш за нас, и за мен... отново.
 - Важното е, че си добре. И много, много, много се радвам да те видя отново жив, здрав и толкова усмихнат! - каза му тя и се усещаше истински щастлива.
 - Наистина съм много щастлив... Там срещнах някой от друго, по-висше състояние... Беше нещо като онези от планетата с наркотиците! Но не бял, не черен, а жълт... Каза, че са от Средните.
 - Това много расистко, бе!... - рече Кяпутен Куро и поясни: - Споко! Говоря от земна гледна точка, защото там сме само жълти, черни и бели... А аз не мисля, че всички жълти, нито всички бели, нито всички черни са само добри или лоши... Но какви сме ние, че да съдим... Щом тези са Средни, нека са си средни... Нещо умерени го раздават? Ами добре... Битието е толкова, толкова необятно!...
 - Кяпутен Куро си е малко философ. - похвали го Кияна.
 - Кяпутен Куро Е философ. - обясни какво е Куро.
 - Кияна, - обърна се отново към нея Нико - Благодаря ти, че вече два пъти ми доказваш, че си толкова жертвоготовна!
 Тя само го погали по бузата усмихната и си отиде в стаята да спи. Той погледна щастлив след нея, а след това се загледа в далечните звезди. Толкова му беше хубаво да почувства, че не всичко е Бияна и, че в битието има много неща на които можем да се наслаждаваме.
 (СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:24:21 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 18
"Няма по-добър начин"


 
- Куро, защо всеки път се ходи до различни места за събиране на енергия? - попита Ена, докато хапваха малка вечеря на онзи хълм от който се виждаше цялото селище и красивата гледка от "Бон" им даряваше малко естетическа радост.
- За да не ни е скучно. - каза Кяпутен Куро.
- Само заради това ли? - не повярва Шики.
- Майтапя се, бе! - каза сериозно Кяпитен Куро, докато се опитваше да откъсне едно жилаво месо, - Ходим на различни места, за да не се набиваме на очи само на едно място и да почнат преследвания, въпроси... Нали си усетил вече, че в плен на друга планета или в друго измерение не е много гот?
- Така е най-разумно. - каза Кияна.
 Нико стоеше на разстояние и се вглеждаше във вечерната гледка, която се разкриваше пред тях. Ена и Шики мислеха, че гледа към "Бон", мечтаейки си за Бияна, но това не беше вярно - Нико си гледаше цялостната картина, още сякаш под въздействието на Средните, които го бяха взели за момент в тяхното жълто-искрящо измерение.
 Лиан също се бе обърнал с гръб към групата, но стоеше загледан в обратна посока - към тъмните планини, които се изправяха мрачно в нощта зад селището.
 - Като се нахраним, - рече им Кяпутен Куро - минаваме направо със спиралодупка на една планетка тук, във вашата Галактика.
 - Как е там? - попитаха почти в един глас всички, с изключение на Лиан.
 - Ами не изглежда да е населено, но се чували слухове, че от време на време "имало нещо".
 Кияна се приближи до Нико и приседна встрани:
 - Хубава гледка.
 - Знам... по-рано гледах само там, към вашия квартал. А сега вече виждам всичко.
 - Аз се опитах да говоря днес, в едно от междучасията, с Бияна. И да й обясня.
 - И успя ли? - попита Нико, но вече без предишния ентусиазъм - някак вяло и недотам с чувство го зададе този въпрос.
 - Не знам... Тя само каза "Добре, както и да е." и после се обърна в друга посока, и замина нанякъде по коридорите.
 - Ами тя си е такава. - просто отвърна Нико.
 - Не я знам... не я познавам добре. Ти това го знаеш. - каза му Кияна и сви рамене.
 - Знам. - усмихна се Нико, който сега гледаше нагоре към звездите - Благодаря ти, че си опитала да й обясниш и ти!
 - Няма нужда да ми благодариш! Това си беше най-естественото задължение, което исках да изпълня.
 - Повече не се опитвай. - беше сериозен Нико, - Да става каквото ще става.
 - Екипът! Айде на работа! - прикани ги Кяпутенът. Всички скочиха на момента, без Лиан, който сякаш беше хипнотизиран от тъмнината на планината. Наложи се Кяпутен Куро да го срита, че онзи да се "събуди".
 Преминаха през спиралодупката. Всеки имаше 2 чувалчета, раздадени им от Кяпутен Куро, в които да могат да събират много билки от тази ненаселена с разумни същества планета. Билките - много ясно, че енергийни бяха. Планетата беше слънчева и на всеки му стана интересно как от тъмна звездна нощ се озоваха директно на слънчево място. Когато Ена посегна да откъсне първия стрък билка, нещо ги изстреля обратно. Изтърсиха се отново на хълма в тъмната нощ... и бяха обкръжени от сили на Корпуса. Десетима корпусника опряха оръжия у Кяпутен Куро - по главата, по шията, по корема, даже един го беше насочил пистолета си в задника му! А мръднеше, а беше станал на решето!
 - Сега ще ви видя сметката! - каза радостно Лиан.
 - Ти си луд!!! - извика Кияна.
 - Мръсник! - изказа се и Шики.
 - Ще си го получите до един! - закани им се Лиан и ги поведоха арестувани под негово ръководство.
 - Внимавайте с жълтия! Не е от Бо! - изкомандори Лиан.
 - Добре, че ни каза, че нямаше да се сетим! - изхили се един корпусник. Лиан се ядоса и го ритна в главата. Онзи падна, но бързо се свести и продължи без дума да обели повече.
 Пристигнаха в централата на Корпуса в тяхното селище. Сложиха ги зад непробиваеми, бронирани стъкла. Кяпутен Куро беше изолиран в отделно стъклено помещение и имаше четирма коспусника с постоянно насочено оръжие срещу него.
 Влезна някакъв стар корпусник. Явно беше голям началник. Лиан му отдаде чест.
 - Добра работа, Лиан! Повишен си, от този момент! - плесна му в гърдите орден и заповед за повишаване този.
 - Огромно благодаря, началник Сиан!!! - отдаде чест отново Лиан.
 - Онзи, който ти правеше проблеми - чичо й на Бияна - ето го. ДА ВЛЕЗНЕ! - изкомандва този началник Сиан. Доведоха един човек на неговата възраст - изглеждаше много изтезаван. Молеше се да го пощадят. Ена, Шики, Нико и Кияна се доближиха плътно до стъклото да видят какво ще стане.
 - Твой е. Ти решаваш. - каза Сиан. Лиан извади пистолета и го застреля на място с коментар:
 - Да спестим малко кредити на данъкоплатците на Бо!
 - Добро решение! - похвали го началникът. Всички изтръпнаха. Ена почти припадна. Кияна се насълзи. Нико я прегърна, за да я утеши. Тя се сви в прегръдките му. Той усети този допир и се почувства поне малко топло и добре, ако можеше човек да е добре след това, което беше видял току-що.
 - И още една приятна изненада!!! - рече Сиан.
 - И още ли има?! - не можеше да повярва на ушите си Лиан.
 - Ето ти я. - отвърна лаконично началникът му и хвърлиха Бияна в краката му.
 - Оооо! - засия Лиан - Прекрасно! Но не така грубо, моля ви се!
 Помогна й да стане, тя трепереше. Той й каза, че нищо няма да й се случи лошо, ако е послушна и я сложи временно да постои с Нико, Кияна, Шики и Ена. Нико пусна веднага Кияна, за да не го види така Бияна. Мислеше, че вече не му пука толкова за нея, че беше отстинал, но като видя красивото й лице, маслинените очи, прекрасните дълги коси, това нейно тяло на красива фея... всички чувства у него сякаш се разгоряха отново и бяха силни както преди.
 - Трябва да й помогна. - каза той на Кияна, сякаш за да й се извини, че я оставя. Но тя също се завтече към Бияна. Ена беше в шок и не помръдна, а Шики просто направи няколко крачки, но остана по-близо до Ена.
 - Бияна, любима моя! Какво ти е? Боли ли те някъде? Добре ли си? - попита я той трескаво.
 - Гледай ти дали ще си добре! Тя ще е добре! - изхили му се Лиан и го погледна в следващия момент злобно и с цялата си омраза. Нико също му отвърна със същото, но нищо не каза.
 Кяпутен Куро направи бързо движение след което се чу познатия енергиен изстрел и... стъклото се разпарчеледоса, четиримата корпусника, които го държаха на мушка, се потрошиха в съседните стени, маси и врати. Началникът и Лиан вдигнаха ръце, че се предават, но Лиан скочи с цялата си бързина при Бияна и останалите, и се прицели в главата й:
 - Ще я убия, ако стреляш по мен! - изрева той на Кяпутен Куро. В същия момент цяла група корпусници влетя в стаята и събори Куро на земята. В суматохата Нико и Шики взеха Бияна и Кияна, а Ена, съвсем припадна и нямаше как да я влачат с нейните килограми, та тя остана в плен, заедно с Кяпутен Куро.
 Докато бягаха по един от малко осветените и безлюдни коридори на Корпуса. Лиан ги настигна и простреля Шики. Шики падна по гръб, а Лиан го простреля още 1 път, когато дойде пред трупа му. Нико заедно със съвсем уплашените, шокирани и стресирани до крайност момичета успя да излезне навън в тъмната нощ и тримата минаха покрай охраната на Корпуса без никакви проблеми.
 - Тези можеше да ни застрелят, но не го направиха! - рече Кияна, която още беше запазила голяма част от разсъдъка си, за разлика от Бияна, която беше като в транс. Нико се чудеше какво ще ги прави и как ще се спасят - нямаше вече спиралодупки, нямаше и достъп до космически кораби на Бо.
 - Към летището на баща ми! - каза Кияна и помогна с Нико на Бияна да се придвижи с тях колкото се може по-бързо. Дойдоха до летището, но тъкмо, когато влезнаха в най-голямата му зала, изскочиха много въоръжени корпусници, които ги обркръжиха, а по етажите имаше и снайперисти от Корпуса. На един от екраните се появи Лиан:
 - Ама много сте ми предвидими! Настанете се спокойно и гледайте какво се казва дисекция на чуждо, извън-Бо тяло.
 Кяпутен Куро беше нарочен за изследване на вътрешностите. Щяха да го убият, ясно беше.
 - Лиане, ти си чудовище, каквото никога не се е раждало на Бо досега! - викна Кияна.
 - Някой ден ще умреш и ти! - извика Нико - Не знам кога и как, но ще си го получиш! - извика и Нико.
 - Много ме дразните! - каза Лиан и заповяда да хванат двете момичета. След това постави ултиматум на Нико:
 - Една от тях ще бъде застреляна, а другата я пускам с тебе, защото вече не ми трябват, след като съм повишен и мога да си имам която си пожелая на Бо! Избери! Кияна или Бияна!
 - Никой няма да избера! Убийте ме мен! - беше твърд Нико.
 - Чакай, малко. Ще се разберем по-късно. Я вижте колко хубаво го режем Куро! - рече Лиан и тримата видяха кървава гледка. Един от корпусниците повърна...
 - Видя, че не се шегувам. Пукна Куро!!! - рече Лиан, - А сега, последен шанс: Бияна или Кияна! Коя избираш да си тръгнеш с нея и коя избираш да я убием?
 - Никоя! Казах вече!!! - стисна зъби Нико.
 - Ясно, значи ще ги убия и двете! Застреляйте и двете! - нареди Лиан.
 - НЕ, НЕ! Ще избера!!! - извика отчаяно Нико. След това погледна ръцете си, а след тях и часовниците наоколо. Отново погледна ръцете и часовниците. И нещо му светна - на ръцете му имаше белези, които бяха от един клон на който се нарани преди година. Точно тогава беше за първи път на това летище, чиито собственик бе Кияновия баща. Спомни си, че тогава беше една много интересна дата: 07.07.7777. А сега вече беше 7778-ми цикъл на Бо. Само че всички часовници показваха точно 07.07.7777.
 - Беше прекалено абсурдно, за да е вярно. - засмя се Нико - Това е сън или е илюзия, или е някаква симулация!
 - Какво говориш? - попита го Кияна, която не вярваше.
 - Не знам колко от вас тук са истински и колко не са. - каза Нико - Но спомнете си - сега е 7778, а не 7777! Вижте часовниците какво време и дата показват. Само Кияна се обърна да види:
 - Прав си!!!
 Всичко останало замръзна... Само Кияна и Нико се движеха и говореха. По едно време всичкото "летище" се разпадна и отново се появи слънчевата планета, където бяха за последно. Огледаха се. Някакви извънземни бяха хванали в енергиен капан Кяпутен Куро, Лиан, Шики и Ена.
 - Какво става? - попита вече сериозно обезспокоен Нико, който усети, че това вече си е истинско. Извънземните бяха тънки и мъхести същества. Един от тях се доближи до него:
 - Ние живеем тук. Но тази планета става все по-тясна за нас. Някои от нас се разселиха на други, подходящи планети... Трябваше да направим този тест с теб и с нея.
 - Какъв беше този тест? - полюбопитства Кияна, за която това стана интересно и не я беше страх.
 - Ние сме много стара цивилизация, живеем на 900 километра под повърхността на тази планета. Развили сме много технологии. Най-добрите ни са в сканирането на мисли, спомени и възпроизвеждане на материална реалност от тях.
 - Значи може да си възпроизведете и планети! - рече Нико.
 - Не можем, защото за това няма да има толкова много енергия. - обясни мъхестото извънземно.
 - Защо беше всичко това? Кяпутен Куро, добре ли сте? - извика Нико.
 - Добре сме, даже ни даваха да гледаме на какво реагирате. - каза Кяпутенът спокойно.
 - Много гаден си ме представяш, бе, Нико! - изхили се Лиан - Обаче за повишението и ордена ми хареса момента!
 - Тестът показа, че на вашата планета - Бо, няма да можем да оцелеем, ще ни посрещнат враждебно. Извинявайте, но наистина нямахме по-добър начин да проверим! - добави мъхестото.
 - Защо ги държите в капана? - попита Кияна.
 - Просто искахме да сме сигурни, че никой няма да наруши нещо от експеримента. - отвърна мъхестото извънземно съвсем спокойно.
 - А и ние си кротувахме, защото ни обещаха, че ще ни дадат всичката налична реколта от билките тук и няма да се наложи да берем. - рече Ена някак радостна.
 - Бягаш от работа, ама така няма да отслабнеш. - рече й Шики критично.
 Всичко мина добре. Хепи енд, така да се каже. Разделиха се с мир.
 - "Имало нещо", носели се слухове? - изкритикува Лиан Кяпутен Куро, докато тръгваше към спиралодупката за Бо.
 - Ами няма перфектно разузнаване. - рече Кяпутен Куро, който си беше свикнал винаги да има някакви изненади и това въобще не го беше разстроило, особено след като имаше енергия за поне 3-4 прехода със спиралодупките, благодарение на тези билки.
 Нико изпрати Кияна до вкъщи. Живееше в неописуемо богат дом.
 - Някой ден ще те поканя да влезнеш. - обеща му тя, - А сега искам само да ти кажа, че нямаше да се разсърдя, ако беше избрал да ме застрелят мен.
 - Чувствам се толкова засрамен... - призна си Нико и погледна в краката си, а после погледна и отново звездното небе - Всичко е било продукт на моите спомени, чувства, мисли, страхове...
 - Да, но поне се показа отново като много умно момче! Аз не разбрах, че това не е истинско. А и, все пак, това бяха не само твоите, но и моите спомени, чувства, мисли и страхове.
 - И все пак... - погледна я в очите той.
 - Не, не го мисли повече. Дори Лиан прояви разбиране, нали? - усмихна се тя.
 - Да, той - много "разбран", като цяло. - пошегува се Нико.
 - И все пак,... просто от интерес: какво щеше да избереш? Честно, обаче.
 - Не знам... Отначало мислех да се хвърля срещу тях, за да ме убият, но така нямаше да има гаранция, че вие двете ще оживеете. След това си помислих, че най-мъдрото ще е да избера теб.
 - Мен? Наистина ли? - грейна тя.
 - Да! Защото, той обича или поне страстно иска Бияна. Ако изберях аз да избягам с нея, то можеше да го ядосам и да ни убие всички. А, ако изберях теб, имаше шанс той да остане доволен, че му оставям Бияна и просто да ни пощади... ако не тримата, поне вас двете.
 - Наистина си много, много, много умен! - рече му Кияна... искаше й се да знае, ако наистина със сигурност знае, че една от двете ще умре, коя би пожертвал, но й се стори, че да пита това ще е прекалено нахално и просто си замълча, усмихна му се, пожела му лека нощ и си влезна в неописуемо красивата и богата къща. Нико се запъти към своя самотен беден дом. Щеше да мине през един кръстопът, където имаше 2 избора за прибирането му вкъщи - единият бе по-дълъг, а другият си бе по-пряк. По-прекият минаваше покрай дома на Бияна. Нико, обаче избра по-дългия път. Не искаше да вижда Бияна, нито да вижда светлината от стаята й... Реши да си спести тези емоции, а да се отдаде на други (ако не емоции, то поне мисли) - тези към Кияна, която още му беше отпечатана в ума с лъчезарната си усмивка и добри очи, в които сякаш се отразяваха някои звези тази нощ.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:25:53 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 19
"Всичко е добре, когато свършва добре"


 
  Лиан беше в планината с малък екип корпусници от специалните сили. Бяха отново обсадили някакви бунтовници от Бо, които не приемаха диктатурата на Корпуса.
 - Предайте се доброволно. - извика им Лиан.
 - За да ни модифицирате? - попита ехидно един от барикадиралите се зад огромна скала, с натрупани камъни около нея.
 - Смърт или модификация! Изберете сами! - рече им Лиан и им даде няколко минути за размисъл.
 - Смъртта ще е за вас! - отвърна му ехидно онзи и в същото време няколко изстрела от базука ошашавиха Лиан и останалите корпусници. 2/3 от тях умряха на място. В гръб им беше изскочил добре въоръжен бунтовен отряд. Онези зад скалата също се показаха с вдигнати пушки. Лиан нареди на всички да се предадат.
 - Този е командир. - рече ехидният. - Ще го запазим. А останалите - смърт в името на Бо!
 Застреляха ги един по един. Лиан се уплаши, че идва и неговият ред. Още имаше мощния Куров електрошок в джоба си (като се предаваше беше хвърлил само корпусното си въоръжение), но това нямаше да му помогне.
 - Спокойно, бе! - каза ехидният - Нали ти рекох, че ще те запазим. И ще искаме един добър "откуп" за теб.
 Тъкмо рече това и няколко от бунтовниците посегнаха към Лиан да го вържат, обаче изведнъж се разнесе зловещ звук, спусна се тъмнина и всички бяха покосени от някакви черни енергийни вълни. Това беше плашипутарникът, който вече бе убил лудата снайперистка,а и беше навестявал Лиан веднъж.
 - Ти пак ми помогна!!! - рече Лиан с удивление и благодарност. Чувстваше се горд, че се има с такава "мощна сила".
 - Даааа... - каза зловещо плашипутарникът и му се материализира отново като димящ дявол. - Винаги на твое разположение. Само кажи какво искаш!
 - Всичко ли мога да поискам? - представи си алчно доста неща Лиан.
 - Даааа, поискай и ще ти бъде изпълнено!  - отвърна му зловещо съществото от пространството Плашипутар.
 - Бияна! - отвърна Лиан и малко съжали, че не си поиска повишение в службата. Чак се учуди на себе си как можа да изтърси "Бияна", но казана дума - хвърлен камък.
 - Ще я разболея! - рече плашипутарникът.
 - Аз искам да я вкарам в леглото и ми трябва здрава! - възропта Лиан.
 - Неееее... - зловещо каза дяволското плашипутарническо същество и се надвеси над него - Ще я разболея, за да може ти да я излекуваш. И така ще я постигнеш! Ха-ха-ха!
 - Откъде знаеш, че точно така исках да кажа? - учуди се Лиан.
 - Виждам мислите ти като на длан! - захили се зловещо плашипутарникът.
 - Аз как ще я лекувам?
 - Дръж. - даде му в ръцете съществото някакъв гладък, черен и бушуващ във вътрешността си хап.
 - Хапчето, давам й го, излекувана... ясно. - разбра Лиан.
  На другия ден новината се разнесе:
 - Нико, Нико! - викна Ена.
 - Какво е станало, Ена?
 - За Бияна. Чу ли?
 - Не съм, но вече май не искам и да чувам. - усмихна се той.
 - Това мисля, че трябва да го знаеш. Чух го от Кияна, преди малко.
 - Е, щом си го чула от Кияна, защото аз уважавам Кияна, искам да го чуя. Какво за онази, значи?
 - Бияна е болна легнала!!! - каза Ена.
 - От какво?
 - Нещо невиждано било. В болницата е.
 Нико постоя само минута, след което сам се понесе към болницата. Родителите на Бияна бяха там. Той се запозна с тях. Те се трогнаха, че има поне един съученик, който се е сетил за дъщеря им. Лекар излезна и рече, че е нещо белодробно, не могат да влизат вътре, но е някаква черна енергия, която не знаят лекарите на какво се дължи и, която ще задуши Бияна до няколко дни, ако не се намери решение.
 Случайно, точно днес, Кяпутен Куро събра почти пълен екип - Пешовците, Ена, Шики, Кияна и Нико. Суперкотката беше на фризьор, а Лиан отсъстваше, защото още пишел рапорти как всички други са измрели, а само той е оцелял и как може да умрат толкова много бунтовници от "Ей с тези мои две ръце ги претрепах един по един!", като се бе изразил.
 Малко преди да тръгнат, Нико каза, че иска да говори пред всички:
 - Какво пък има сега? - усети нещо нередно Кяпутен Куро, който не искаше да го бавят.
 - Всички знаете, че вече съм с по-нов светоглед и вече не мога да правя глупости заради Бияна. - започна Нико, - Но тя е наша позната, наша съпланетничка... ще го кажа направо: бях в болницата, нещо невиждано, черно я задушава. Сигурен съм, че може да се излекува с някоя Чикибойска технология или нещо развито от друга планета.
 - Нещо черно я задушава? - рече Куро и за изненада на всички отмени мисията.
 - Какво има? - недоумяваха те.
 - Това е болестен трик на плашипутарниците. Явно са достигнали и до тук! Ще говоря с Фуши - моя чикибоец... - рече сериозен Кяпутен Куро.
 - Говорете по-бързо, защото тя ще умре, до броени дни. - каза Нико съчувствено и напрегнато.
 - Чакайте тук. - рече им Куро и отиде да говори с чикибоеца Фуши. Как се намираха и как разговаряха - явно беше някаква тайна.
 - Тука при вас има ли нещо за доебаване? - попита ги Петър Полисексът, който за първи път на Бо се усещаше почти като на Земята - нямаше нищо за секс!
 - Дядо, хората са напрегнати, заради някаква съученичка. - направи му забележка Петър Пикапът.
 - Знам я аз - Бибияна! - каза Петър Полисексът.
 - "Бияна". - поправи го Кияна.
 - Остави го, той е неспасяем. - рече й Нико и я отведе настрани.
 - Ти можеше да ме вземеш с теб, когато си отивал в болницата. - каза Кияна.
 - Не знаех, че ще искаш да дойдеш. Нали и без това не сте близки с нея.
 - Да, но сме в едно и също звено, а и...
 - "А и" какво?
 - Знам, че е важна за теб, затова е важна и за мен. - отвърна Кияна и не знаеше дали той ще я разбере правилно.
 - Лоша работа! - върна се Кяпутен Куро - Фуши каза, че определено това е зло, което е дошло от Плашипутар. Но няма как да помогне с лекарство, защото ако плашипутарниците надушат, че чикибойци знаят за техните планове, всичката подготовка за Голямата война между бялото и черното, между доброто и злото, ще рухне още в зародиш. Чикибойците са древни, мощни, развити, но още не са готови за пълномащабен сблъсък с Плашипутар.
 - И ще оставят Бияна просто така да умре? - попита Ена.
 - Не могат да си позволят лукса да рискуват такава важна война, заради едно момиче от Бо.
 - Колко е тъжно да си малък и незначителен... - рече съкрушен Нико. На Кяпутен Куро, обаче, му допадна, че Нико вече не прави истерии, та му рече така:
 - Понеже си вече уравновесен и май си взел да умееш да овладяваш емоциите, аз ще ви кажа сега как ще намерим лек за Бияна.
 - Младо момиче, не трябва да си отива толкова рано. Грехота ще е на такава крехка възраст да умре Биберончето. - рече с разбиране дядо Пешо.
 - Дядо, "Бияна" се казва, бе! - рече Пешо Пикапът.
 - Знам я, чувал съм я. - отвърна бай Пешо Полисексът.
 - Ще съчетаем нещата. Обаче няма много да ви харесат. - рече им Кяпутен Куро.
 - На мен винаги ми харесват мисиите. - каза си чисторърдечно Кияна.
 - Защото не си ходила до измерението Харкун. - отвърна Куро сериозен.
 Като чуха "Харкун" всички замръзнаха.
 - Дали ще се наложи всички да ходим там? - попита Пешо Полисексът.
 - Знам, че не е от най-безопасните. Знаем за Курхуй, че не си поплюва, но само там има едно цвете, което като се свари на чай и отпушва онази черна гадост. През останалото време ще търсим от енергийните им трибцали на Харкун. За който е забравил - това са енергосъбиращи кристаловидни структури, а Харкун е в измерението сигма-4-делта-19.
 - Аз си мислех, че Харкун е цялото измерение. - рече Пешо Пикапът.
 - Не е. - отвърна му Кяпутен Куро, - Там има и други държавни формирования, не е само Харкун.
 - Аз тръгвам! - прекъсна ги Нико - Кой иска да дойде с мен?
 - Чакай малко! - поспря го Куро - Няма "кой". Всички идват.
 - Аз ще дойда, защото ми е много интересно какво е друго измерение! - засия от любопитство Кияна.
 - Както казах - всички идват! - беше ясен Кяпутенът. - Аз и Пешовците ще търсим да купим трибцали за енергия, а вие бо-ците ще търсите лека за Бияна. Ето ви картинка как изглежда. - разгъна пред тях една картина Куро.
 Влезнаха в Харкун през спиралодупка. Всеки се държеше за мощния електрошок, който работеше доказано срещу Курхуй. Кяпутенът и Пешовците тръгнаха от бар на бар да направят търговийката, а Кияна, Нико, Шики и Ена поеха към някакви храсталаци да търсят въпросното харкунско цвете.
 Едно от влечугоподобните ги погледна и се приближи до тях. Ена, Шики и Нико им бяха свикнали, но Кияна се уплаши от него.
 - Искате цветето ли? - досети се влечугоподобното. Беше услужливо влечугоподобно. - Ще ви кажа, обраха ги хората на Уйки.
 - Кой е Уйки? - попита направо Нико, който искаше по-бързо да намерят едно цвете и да се появи с него при Бияна.
 - Началник. Голям началник. Ето, тази дупка - разгъна храстите влечугото и там се откри дупка с открехната врата.
 - Какво има там? - попита Ена с мрачно предчувствие.
 - Опасно е. Има много специални харкунци.
 - А вие какви сте, винаги ми е било интересно? - попита Шики.
 - Ние сме джъланци.
 - Ееее, Шики! Сигурно тази информация, че те се казват "джъланци" много ще ти помогне в живота! - дръпна го Нико. - Айде, бе! Човек умира!
 Благодариха на джъланеца и влезнаха внимателно вътре. Откри им се цяла база. Приличаше на военна. Имаше много харкунци вътре. Доколкото харкунците приличаха външно на хората от Земята и на бо-ците, четиримата нямаше от какво толкова да се притесняват. Но, забелязаха, че там всичко е в униформи.
 - Да потърсим Кяпутен Куро за помощ! - предложи Ена.
 - Няма време! - сряза я Нико. Кияна видя, че отново е, както по-рано, напрегнат и много мислещ за Бияна. Донякъде го разбираше, но и мъничко се натъжаваше, виждайки че в такъв момент той въобще не й обръща голямо внимание. Може би се беше надявала прекалено много... сега се опитваше да не мисли за тези свои чувства, а да се съсредоточи върху ситуацията.
 - Нико, - рече тя, - това е цяла тяхна военна база. Много по-сложна и от местния ни Корпус! Как ще намериш цветето сам? Трябва да дойда с теб. А Шики и Ена да стоят тук, а при нужда да намерят Кяпутен Куро.
 - Добре. - съгласи се Нико. - Ти и без това си по електричествата, тоците и електрониките. Имам нужда от такъв човек!
 Най-после нещо да чуе и за себе си, което да я зарадва. Усмихна се Кияна, беше отново щастливо момиче.
 Вървяха по един склон към базата няколко минути. Влезнаха в двора й. Приближиха се до някаква стая, която май беше съблекалня или пералня. Нико облече костюм на военен, а тя на техник.
 - Голям късмет, че нямаше кой да ни спипа! - обясни Нико.
 - Много ти отива тази униформа! - засмя се Кияна, но беше искрена - отиваше му.
 - Намираме цвете някъде, някакси и се измитаме на секундата! - каза й Нико. Не можеше да не се съгласи с него.
 Няколко с по-нисши чинове му отдадоха чест докато вървяха по дълъг коридор. Той не знаеше, че е свил униформа на някакъв голям чин. Не им разбираше на тези черни дрехи с линиите. Кияна беше в униформа на жена от поддръжката (оранжева на цвят), никой нищо не й обръщаше внимание - само няколко мъжки харкунеца се загледаха след нея, защото им се стори супер-красива.
 По едно време мярнаха цветята в някаква лаборатория. Изследваха ги за нещо харкунци-учени; правеха нещо с тях харкунците, но не се знаеше какво.
 - Провеждат изследвания. - каза Кияна.
 - И няма как да нахлуем и да си вземем едно. - установи пък Нико.
 - Ти нали си генерал или нещо такова? - смигна му Кияна.
 - Да, но може да не ме познават и да поискат да ме проверят... опасно си е. - не се навиваше Нико да влезне. Не, че го беше толкова страх, колкото изпитваше ужас при мисълта да се провали да достави лекарството за Бияна.
 - Ще изчакаме да видим откъде доставят тези цветя. Виж колко бързо ги обработват. - досети се Нико.
 - Да изчакаме... - съгласи се Кияна и се направи, че поправя някаква жица, за да си влезне в ролята. По едно време се зададе количка с цветя. Караше я някакъв разсеян харкунец. Кияна, както беше клекнала там да оглежда и "поправя" жицата, се присегна и взе едно цвете, без да я забележи онзи.
 - Готово! - показа го тя на Нико.
 - Ти си чудесна! - хвана я той за бузките радостно и тя се развълнува почти колкото него, а той се вълнуваше наистина много. Тръгнаха по обратния път, но пред тях някакви почнаха да поставят заграждения, за проверки.
 - Улучихме нещо неприятно. Стой плътно до мен. - каза Нико на Кияна.
 - ПРОВЕРКААААААааааа! - изрази се един от харкунците.
 - И за мене ли? - посочи си линиите Нико.
 - ВСИЧКИ! Уйки идва! - каза почти припаднал от страхопочитание към Уйки харкунецът. Накараха Нико да си сложи ръцете на един детектор. Кияна каза, че това е развалено.
 - Как бе? - не повярва харкунецът.
 - Сега ще отчете, че той не е той. - рече му Кияна и накара Нико да си сложи ръцете. Нико се изпоти от притеснение. Естествено детекторът отчете, че униформата и Нико "не съвпадат".
 - Аз казах ли ви, че е развалено! - каза Кияна.
 - Ами оправи го!!! - ревна харкунецът. Не си поплюваха тук с отношението към подчинените. Тя отвори тази машина и започна да работи по нея нещо, но в това време, целият облечен в червено, с пипала като октоподоидите и с муцуна като на влечугоподобните (джъланците) мина покрай тях Уйки. Нико го погледна с интерес, но не се издаде, че му е толкова интересно. Просто отдаде чест както правеха останалите в униформите. След няколко крачки Уйки се спря, извади едно пипало от джоба си и посочи Нико:
 - Този не е от тука! Надуших го.
 Харкунците го хванаха. Кияна също не бе "от тука", но се беше завряла в машината и Уйки не я надуши. Докато хвърляха Нико в една килия, Кияна успя да излезне извън базата и да отиде при Шики и Ена, за да ги предупреди какво се е случило.
 - Аз съм Уйки. - каза му кротко това същество смесица от хуманоид, октопоид и влечугоид, когато влезна при Нико в килията.
 - Знам, Уйки... Искаме само едно цвете, защото в нашето измерение едно момиче е много болно.
 - Охоооо-хооо! Не само друга раса, но и друго измерение! Ще трябва да те проучим първо, може да си полезен за нашите военни изследвания! - въодушевен бе Уйки. Подобният му на змийски език се показа, пипалата му като на октопод се размърдаха; личеше си, че се радва човекът.
 - Само че по-бързо, защото искам да се прибера с едно цвете там.
 - Ще направим всичко по силите си. - рече Уйки. Заведе го в една зала, където имаше машина за сканиране на мозъка.
 - Много сме напред с копирните технологии тук. - обясни Уйки.
 - Да. И какво?
 - Още обаче мозъци не можем да копираме добре. Иначе щях да ти го копирам и да те пусна. Извинявам се за неудобството, но ще трябва да те преровим.
 - Как ще ме преровите?
 - Слагаш онова на главата, лягаш на леглото и те ровим. Ровичкаме ти в главата, за да копираме всичко.
 - Не искам да ми копирате всичко от главата!!! - възпротиви се Нико.
 - А цвете искаш ли?
 - Ами не... - каза Нико, който се надяваше, че онова, което взе Кияна ще свърши работа.
 - Ами не, ама то не е каквото искаш! - хвана го Уйки, а още 3-ма харкунеца завързаха Нико на леглото и му наложиха онова, което приличаше на шлем.
 - Започваме. - рече Уйки. Нико си помисли, че ще е безболезнено, както беше вече се случвало и преди с плашипутарниците или мъхестите извънземни. Да, но на Харкун не бяха толкова древни, нито толкова напреднали, та болката скова Нико ужасно. На един монитор, който приличаше на земен телевизор "Опера", излезнаха най-различни картини, спомени...
 - Я виж ти!!! Много, ама много светове си посещавал! Късметлия! - ръкопляскаше Уйки с ръце, пипала и влечугоподобни крайници, обаче по едно време замръзна и рече: "СПРЕТЕ!". Сложиха на "пауза". Нико си отдъхна от болката. Това на екрана беше момента, когато Нико бе влезнал в пространството на Средните.
 - Пространствена аномалия!!! Точно тази технология се опитвам да набарам тук! Откакто съм почнал работа! - извика с пълно гърло Уйки.
 - И затова изследвате цветята? - попита Нико.
 - Продължавайте да ровичкате! - извика Уйки. Нико отново зави от болка. Колкото и да ровичкаха нищо повече не му излезна от мозъка по този въпрос. Уйки се ядоса, но пак нещо видя интересно: "СПРЕТЕ!" На екрана беше Курхуй.
 - Курхуй! - захили се Уйки. - Вие се познавате с Курхуй?
 - Да, много добри познати сме, но не сме в идеални отношения. А сега може ли да си ходя? - попита Нико.
 - Дръжте го така! Намерете Курхуй! - заповяда Уйки.
 След по-малко от 5 минути се появи Курхуй с цялото си великолепие:
 - Майка му мръсна на това Бо-ско копеле долно кирливо и дръгливо! - вървеше Курхуй към стаята за човъркане на мозъка, където беше легнал Нико и не можеше да стане.
 Уйки пресрещна Курхуй преди това и му рече:
 - Този ще ти го дам. Знам, че ти трябва.
 - Веднага ми го дай! - блъсна го Курхуй, но Уйки го хвана с едно пипало за врата. Курхуй понечи да го ритне във влечугоподобното лице, но харкунците насочиха оръжия към него.
 - Не забравяй, че аз командвам почти целия Харкун, а ти си дребен бос в този град, който случайно сме избрали за тази тайна научна база! - рече му Уйки и го погледна снизходително.
 - Остави ме да го взема! - изрева Курхуй. Ревът му не смути никак Уйки.
 - Само, когато намеря какво има в мозъка. А и ти го давам в замяна на това, че ще доставяш постоянна охрана от твоите хора пред входа, защото не искам пак неканени гости!
 - Няма проблеми за охраната. - стана доста по-сговорчив Курхуй.
 - Добро дете! - помилва го Уйки по носа. Курхуй се намръщи. Уйки се захили.
 Влезнаха обратно вътре.
 - Пространствената технология! - повтори Уйки - Казвай как става.
 - Не знам как става! - извика Нико с насълзени очи, представящ си как отново ще го боли мозъка при следващото ровичкане.
 - За спиралодупките ли го питаш тоя скелет-изрод? - намеси се Курхуй.
 - Не ми трябват спиралодупки. Това е играчка за хора без работа! - рече Уйки - Искам да мога да правя пространствени аномалии. Това ще е перфектното оръжие срещу октидите!!!
 Навън се чуха изстрели и взривове: Кяпутен Куро беше дошъл на помощ: Пешовците стреляха с местни оръжия, Шики стоеше да пази входа, Кяпутен Куро стреляше с мощния си пистолет и с още един резервен от същия тип, а Ена хвърляше бомби. Кияна успя да спре тока и в тъмницата извадиха Нико.
 Пред входа на базата имаше много въоръжени харкунци. Започнаха да стрелят по тях. Кяпутен Куро направи страшно изключение - отвори спиралодупка за къс преход и всички се озоваха при Шики, който ги очакваше в храсталака, без да съжаляват за прахосаната енергия. Нямаше време за губене. Тъкмо да отворят и следващата спиралодупка, този път до Бо или до Земята, когато пред тях се озоваха на някакъв бърз летящ военен скутер Курхуй и Уйки.
 - Уйки! - викна му Нико - Курхуй знае всичко за Средните и той има технологията!
 - Лъжеш гнидо, твойта мама! - ревна Курхуй и се завтече към Нико, но Уйки го улови с едно от пипалата си за врата:
 - Спри или ще си имаш работа с целия ми взвод след малко!!!
 - Той вика, че лъжем! - обади се Кяпутен Куро, насочил и двата пистолета срещу Уйки и Курхуй, - Обаче...
 - Обаче какво? - погледна с очакване Уйки.
 - Обаче ние не лъжем. - добави Ена.
 - Аз нищо не знам за Средните и пространствените аномалии! - каза Курхуй и така го каза, че чак жално да му стане на човек за него.
 - Абе, ти още малко и ще кажеш, че нищо не знаеш и за спиралодупките! - рече Пешо Пикапът.
 Уйки не беше забравил, от току-що видените спомени на Нико, че Курхуй имаше технологията за спиралодупките, макар и да твърдеше пред хората, че това са слухове. Затова и повярва, че Курхуй ще има и нещо за Средните, и пространствените аномалии.
 - Вие може да си ходите. - рече великодушно Уйки, но понеже беше ядосан от всичко това реши, че ще ги изпрати с "подарък". Извади бързо пистолетче и простреля произволно един от тях. След това помъкна Курхуй да му изровичка едно хубаво и неговия мозък. Веднага се появиха харкунци, които можеше да стрелят и Кяпутен Куро отвори бързо спиралодупка, за да намали потенциалния брой на жертвите. Озоваха се пред болницата на Бо, в която беше Бияна.
 - Кой е ранен? - веднага попита Нико.
 - Аз... - каза Кияна и падна безпомощна на земята. Кяпутен Куро трябваше да се омита, защото беше жълт и разпознаваем като човек не от Бо. Отвори четвърта поредна за днес спиралодупка и с Пешовците пое към Земята. Надяваше се, че Ена, Шики и Нико, ще успеят да заведат Кияна в болницата. Така и стана...
 След часове Кияна беше в съзнание, но с опасност за живота. Нико беше при нея.
 - Кяпутен Куро каза, че цветето може да помогне на Бияна, но то може да помогне и на теб. Докато бягахме, аз взех второ цвете. Ето го! - показа й го Нико, - Сега ще може и ти да пийнеш харкунски чай и ще ти мине!
 - Само че аз изгубих моето... Това, което си намерил е за Бияна. - рече тя и си обърна главата на другата страна, защото една сълза се стече по лицето й.
 - Не може да бъде!!! - извика ядосан и съкрушен Нико.
 - Докато съм спирала захранването... и се е изгубило от джоба ми... - каза тя и едвам дишаше. Нико не искаше да я тормози, защото тя трябваше да пести сили, а и не беше нейна вината. Личеше си, че работеше с него, от начало до край, съвсем съвестно, всеотдайно и дори с интерес.
 Дойдоха корпусници. Двама от тях влезнаха да огледат раната на Кияна, защото заподозряха, че не е причинена от Бо-оръжие. Лиан влезна също с тях и ги разкара, а след това каза на Нико:
 - Ако ви бяха надушили, че сте ходили на друго "място"... не ми се мисли... Добре, че камерите нищо не са уловили как сте влезнали от Харкун пред болницата тук!
 - Благодаря, че ни спаси! - рече му Нико.
 - Тя как е? - поинтересува се Лиан за Кияна. На Нико му се стори, че Лиан не е толкова лош, за колкото го е мислил. Стана, отиде при него, прегърна го братски и се разплака:
 - Тя не е добре и може да умре. А и Бияна може да умре. Имаме само едно харкунско цвете, а то може да спаси само една от двете. Виж!
 - А ти виж това! - засмя се Лиан дяволито и навря пред насълзените очи на Нико черното хапче.
 - Какво е това?
 - Лекарство от много мощен приятел! Не ти трябва повече да знаеш! - рече му Лиан.
 - То може ли да помогне?
 - Може, но само на Бияна. И аз ще й го дам! - рече твърдо Лиан.
 - Наистина ли? - извика Нико.
 - Да, наистина! И не се опитвай да ми преговаряш, да ме молиш или пък да ме нападаш, защото ще те убия, момче! Аз ще й го дам, за да я спася отново! Ти нямаш късмет с Бияна! Разбери, че Бияна е моя... - взе да изнася реч Лиан, но Нико го награби, целуна го по челото радостен, което остави Лиан безмълвен.
 - Просто върви и я спаси!!! - бутна го към вратата Нико, - Няма значение кой ще я спаси! Важното е, че и двете ще живеят!
 И се втурна да прави чай от харкунско цвете за Кияна...
 Лиан вървеше към стаята на Бияна и не можеше да повярва на ушите си. Гледаше като препариран и не знаеше как тези дни имаше толкова голям късмет - първо черна сила му помага да изтрепе всички бунтовници в района, после пък Нико му дава Бияна и няма да си има сръдни и караници с Кяпутен Куро по въпроса! Ето това се вика живот!
 Кияна се почувства много по-добре като изпи чая. Раната й се скри, но оставиха бинтовете, за да не се усъмняват отновно лекари и корпусници.
 - Ти си наистина един много прекрасен човек! - каза му Кияна и го погледна в очите.
 - Е, чак пък прекрасен... - усмихна се Нико и прилегна уморен до нея. Тя го погали по косата... Той нямаше сили да се помръдне и остана така.
 - Ако нямаше Лиан с неговото черно хапче... ти какво щеше да направиш? Все пак цветето беше за Бияна... - попита го тя.
 - Не знам, Кияна... наистина не знам... - призна си Нико и заспа неусетно до нея. Тя остана будна и милваше нежно косата му... Мислеше си, че няма значение дали обича повече Бияна или нея, защото й беше достатъчно, че той е един прекрасен човек, добър приятел и е с поне частичка обич в сърцето си. А това беше достатъчно, за да я държи щастлива и жизнерадостна, както преди.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:27:56 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 20
"Дендрони и вирус"


 
  - Днес отново сме на мисия в измерението, където е Харкун. - каза Кяпутен Куро.
 - Аз... - каза разколебано Шики - След последните ужасии там... може да звуча като страхливец, но не ми се ходи.
 - Предаваш доверието на колектива ти. - пусна шега дядо Пешо Полисексът. Шики не разбра шегата. Отвърна сериозно:
 - Вече имам достатъчно кредити да си отворя собствен фитнес-клуб. Даже и да не успея с образованието, пак няма да умра от глад. Има ли смисъл да си рискувам живота?
 Кяпутен Куро каза мъдро и демократично:
 - Всеки от вас е напълно свободен да избира кога да идва. Също така е и напълно свободен по всяко време да напусне нашия екип.
 Всички се умълчаха. За дълго.
 - И така... - прекрати тишината Кяпутенът - Кой идва с мен до измерението на Харкун?
 - Аз. - първа прояви инициатива Кияна. Тя беше винаги готова за нови знания, впечатления и преживявания.
 - Кияна?! - погледна я изненадано-осъдително Нико.
 - Да? - погледна го и тя с весели очи.
 - Забрави ли какво стана последния път, когато Уйки-изродът те простреля? А и едва вчера те изписаха от болницата!
 - Вече се чувствам много добре. Не съм забравила и какво се случи. Но знам, че Кяпутен Куро няма да ни остави в беда.
 Нико погледна нагоре с отегчение и въздъхна с мисълта, че тя проявява нискоинтелигентен оптимизъм.
 - Аз бих дошла, - обади се и Ена - но, зависи кои други ще дойдат.
 - Добре. - въздъхна Кяпутен Куро - Хайде помислете си още малко... Аз искам всеки от вас да е сигурен, защото искам хора, които работят с желание, а не които идват с голям страх и по някакво задължение.
 - Кияна. - не се стърпя Нико - Ела с мен навън.
 Бяха се събрали в някаква стара, изоставена постройка край езерото, където Нико беше срещнал Бияна веднъж. Нощта беше красива - с трите луни в различни техни фази и многобройни звезди. Всичко това се отразяваше в езерото.
 - Много е красиво. - каза Кияна и се наслаждаваше на гледката.
 - Красиво е, а ти няма да можеш да го видиш отново, ако в Харкун те убият. - рече някакси не толкова романтично, но пък доста рационално Нико.
 - Нико! - обърна се към него Кияна - Някой ден всички ще умрем. А аз не искам да живея много дълго, аз искам да живея много интересно!
 - Като е интересно и супер-опасно, това не си струва! - опита се да я отрезви Нико.
 - "Струва"? - попита Кияна - Кой казва кое си струва и кое не си струва? Всеки сам си решава кое си струва за него си.
 - Но да решиш, че си струва да умреш млада, защото си искала да се полюбуваш на онова "прекрасно място" Харкун е просто тъпо! - ядоса се Нико.
 - Не се ядосвай, Нико... Аз вярвам, че Кяпутен...
 - Не вярвай! - прекъсна я Нико - Кяпутен Куро много трудно ще поеме риска за отделен човек от нас! Преди защо се наложи да му отнемам оръжието, когато Лиан отвлече Бияна? Защото той прецени, че не си струва риска. Вчера пък неговият Фуши рече, че голяма война там - между Черното и Бялото, между Тъмата и Светлината или каквото и да беше там метафоричното - и нямало да може да помогнат от Чикибой... И пак, с голям зор, се реши Кяпутенът наш да идем до Харкун, но, разбира се, не просто за лекарственото цвете, но и защото има трибцали за енергия!... В момента, в който той прецени, че енергията и "общото дело" са по-важни от отделния човек, ще те остави да умреш.
 - Сигурно е така. Нас тук не ни ли възпитават, че общото е по-важно от отделния човек?
 - Кияна, ако с лека ръка оставяме да умира отделния човек, скоро няма да останат хора, които да правят "общото".
 - Да, но без енергия, ние не можем да пътуваме. Няма лошо в това, че е искал да съчетае намиране на цветето със закупуване на трибцали в Харкун. - оспорваше Кияна.
 - Знам, че без капитал и енергия нищо не става. Не ме учи това! Но и знам нещо, което ти не можеш да разбереш: на първо място е нашият живот, здраве, щастие! Ако си прахосаш живота за кредити или нещо такова, после къде ще ги използваш? На оня свят ли? Аз не вярвам в задгробен живот. Аз вярвам, че като умреш и си умряла!
 - Прав си... - каза Кияна и той си помисли, че ще се откаже, но тя продължи: - Може би той не цени чак толкова отделните хора, а цени най-много общата мисия, общото дело, общата голяма цел за победа на Бялото, Чистото и Доброто. Обаче, аз даже и да умра, искам да се отдам изцяло на това, най-малкото защото ми е много интересно!
 - Ако ти отидеш, ще трябва да дойда и аз! Не искам нещо да ти се случи. - рече тъжно и притеснено Нико.
 Това я трогна, но му каза:
 - Не си длъжен. Оценявам го, но просто не си длъжен, ако го намираш за опасно. А и, аз знам, че не съм толкова умна, нито толкова силна колкото теб, но вярвам, че и сама мога да се отбранявам, Нико. Просто прави това, което наистина мислиш, че е най-добре за теб.
 - И аз не знам вече кое е най-добре за мен. Родителите ми умряха от алчност за кредити... Не искам да вървя по техния път... Като започнах с Куро исках просто да се издигна по някакъв начин - духовно, интелектуално и, да, да получа малко кредити, но... тогава имаше Бияна. Сега вече я няма. Видя, че я "подарих" на Лиан... сега вече нямам такива големи планове за бъдещето си.
 - Съжалявам. - рече Кияна и го хвана за ръката - И за родителите ти, и за Бияна... Знам, че много си направил, а малко си получил...
 - Така е... - рече тъжно Нико - Но поне да сме живи и здрави...
 Влезнаха обратно вътре.
 - Айде, бе, влюбените! - смигна Пешо Пикапът.
 - Не сме двойка. - отвърна му Нико.
 - Защо, бре? Я виж какво хубаво момиче е!?! - намеси се и Петър Полисексът.
 Кияна се зачерви от срам, но бързичко каза на Кяпутен Куро:
 - Аз, със сигурност, идвам!
 - Предишния път нищо кофти не ни се случи на нас. Аз и дядо също идваме. - рече и Пикапът.
 - Прекрасно! - похвали ги Куро - Кой друг?
 - Аз ще се въздържа. - беше категоричен Шики.
 - Нико? - погледна го въпросително Ена.
 - Аз... - замисли се Нико - Поговорих с Кияна навън. Помислихме добре. Тя... аз... абе всеки си има глава да си решава. Аз решавам да не идвам този път, възползвайки се от демократичното отношение на нашия Кяпутен Куро.
 "Нико много страхлив бил бе?! Или наистина яко са ги наритали последния път, докато се притечем на помощ?" - помислиха си Пешовците.
 "Умен приятел си имам!" - помисли си Шики.
 - Значи и аз се отказвам този път. - рече уверена Ена.
 Кияна се натъжи малко... всъщност немалко. Стана й тъжно, че и тримата й по-големи и умни съученици не искат да дойдат и тя ще е единствената от Бо на тази мисия. Още по-тъжно й стана, че самият Нико предпочете сигурността си пред това да участва в ново приключение и да я пази... Но може би тя беше също виновна, че му каза да не идва? Или може би тези тримата наистина бяха много, много по-умни от нея, защото преценяваха, че е твърде опасно, а тя беше наивна авантюристка, която от любопитство и детински интерес към новото ще си отиде млада от този свят? Стоеше така объркана. Очите й за малко да се насълзят, но останаха сухи. Скоро обаче нямаше да са сухи, защото влезна така дългоочаквания за Кяпутена Лиан.
 - Ако още един път толкова закъснееш, може да започна да те прескачам за мисиите. - посрещна го любезно Кяпутен Куро.
 - Работа, знаете как е... - извини се Лиан и с грейнала усмивка им представи най-новия член на екипа.
 - Всъщност, вие се познавате, но все пак: това е най-новият ни член на екипа - Бияна!
 И наистина при тях влезна Бияна - от плът и кръв. Не беше копие, не беше халюцинация, не беше сън, не беше лъжа - истинската стопроцентова Бияна от квартал "Бон", планета Бо.
 - Лиане, ти пил ли си си хапчетата, бе, мойто момче? - викна му Пешо Полисексът, който ясно си спомняше Куровата позиция, че Бияна не може да е част от екипа. Кяпутен Куро, обаче нищо не каза.
 - Знам какво ще си помислите. - продължи Лиан - Че заради нея ще си имаме проблеми с Нико. Да, ама не! В болницата Нико ми рече, че вече няма претенции към Бияна. Аз я спасих, за пореден път, поговорихме с нея. Реши да ми даде шанс. И ето я тук. Готова за мисии. На моя отговорност.
 - Здравейте, всички! - каза Бияна - Обещавам да си мълча. Инструктирана съм от Лиан много добре.
 - Нико е прав, наистина си много готина! - рече Пешо Пикапът.
 - Достатъчно! - погледна го лошо Лиан.
 - Ще ходим до Харкун. Идвате ли? - попита направо Кяпутен Куро, който реши, че няма проблеми да я вземат и Бияна, особено предвид този дефицит, който се заформи с липсата на Шики, Ена и Нико.
 - Разбира се! - рече Лиан.
 - Иска ли питане? - засмя се Бияна.
 - Значи, аз, Пешовците, Кияна... а също Лиан и Бияна! - рече Кяпутен Куро и се навдигна полекичка.
 Нико остана най-учуден и направо шокиран от това, което видя. Не, че не очакваше нещо да стане такова след като даде на Лиан да ходи да я спасява в онзи момент, но виждайки Лиан и Бияна заедно отново, чувайки че тя ще му дава "шанс" и, особено чувайки от Куро думите "Лиан и Бияна"... всичко това го ядоса, усети че у него се навдигат емоции, които нямаше как да изкорени... Реши да си тръгне, но направи само 3 крачки, когато пък реши, че това ще го убие - да си остане сам тук, докато Лиан и Бияна са някъде там и да не знае какво правят:
 - А, не! - каза Нико. Всички го погледнаха. А той добави: - Идвам и аз!
 - Нали не ти се идваше? - попита Куро.
 - Сега реших, че идвам, защото и те идват. - каза си Нико и ги посочи.
 - Някакъв проблем ли има? - попита го Лиан.
 - Няма проблем. Идвам! - отсече Нико и дишаше много учестено, а лицето му беше пламнало. Мислеше си, че вече не обича Бияна, но виждайки я с Лиан ревност като лава от вулкан заля цялото му сърце, цялото му тяло бе изтръпнало. Кияна този път се насълзи наистина: заради нея можеше и да не дойде, и да е рационален, но сега заради Бияна - искаше ли питане? Веднага се втурна пламнал от чувства. Той никога нямаше да може да я забрави! Така си помисли Кияна, но просто си даде воля и продължи по пътя към спиралодупката, която беше отворил Кяпутен Куро.
 - И преди да влезнем, да кажа на останалите: да, отиваме в измерението, където е Харкун, но не в Харкун, а на ново място - в Джълан.
 - Аааааа! Джъланите! Влечугоподобните! Е, там отивам и аз. - рече Шики с интерес.
 - Чакайте ме! - затресе сланини Ена също към спиралодупката.
 Озоваха се в другото измерение. Бяха в Джълан. Бъкаше от влечугоподобните джъланци.
 - Все едно си в нещо като "Динозаврия". - каза Петър Пикапът.
 - М-да. - съгласи се Кяпутен Куро - А хубавото е, че тези имат много посещения от други раси, особено харкунци, които приличат на всички нас, та няма да бием на очи.
 - Трябваше по-рано да кажеш така. - рече Шики.
 - А дали? - усмихна се Куро - Все пак исках да видя кой колко го е страх.
 - Умно! - каза Кияна и добави: - А и така можахме да видим много други неща. Например кой го е страх при едни условия и кой въобще, ама въобще не го е страх при други!
 Погледна тя към Нико и той я видя за първи път не просто неусмихната, но и стиснала ядно устни, гледаща го някакси осъдително.
 - Сега, първо малко почивка под онова дърво. - рече Кяпутен Куро - Ще ви обясня ситуацията. Кратката версия е - тук още не съм търсил енергийни неща. Всеки получава детектор, за да видим дали има нещо достатъчно енергийно. За по-дългата, който иска да слуша.
 - Кияна, ела с мен! - рече й Нико. Никой не обърна внимание, освен Бияна, която ги загледа за дълго. Видял, че Бияна ги гледа, Лиан също се заинтересува и насочи погледа си към тях.
 - Какво има? - тросна се тя. - Искам да слушам дългата версия.
 - После може пак да го питаш да ти я разкаже или питай Шики и Ена! - рече Нико и я дръпна грубичко зад едно друго голямо дърво.
 - Не ме дърпай така! - каза му тя - Боли ме, а и не съм твоя...  собственост.
 - Слушай, сега! - подпря ръка на дървото Нико гледайки я сериозно и също ядосано донякъде.
 - Слушам. Казвай каквото имаш да кажеш и да се връщаме при останалите. Ако много говориш с мен, може да ти залипсва Бияна.
 - Искам да изясним точно това! - каза Нико.
 - Добре... - примири се тя.
 - От самото начало много съм я обичал и това сигурно е ясно и за последния човек във Вселената. С години. По моя вина или не по моя вина, тя не ме заобича. Лиан е по-... изобретателен, нахален, нагъл, борбен... Е, той постигна повече с нея. Ако наистина още я обичах, щях ли да му дам да ходи той да й дава хапчето? Щях ли да се колебая дали да не дам цветето на теб и да спася нейния живот пред твоя?
 - Аз също така си мислех, но какво стана преди малко, Нико? - попита го тя с навлажнени очи и даже го хвана за раменете и го разстресе.
 - Опитвам се и аз да разбера себе си! - каза Нико - И, ако ми дадеш само няколко минути, ще мога да си кажа всичко, както е било...
 - Слушам те! Цялата съм в слух!
 - Вече не мисля, че Бияна е всичко на този свят! Вече престанах и да я обичам като момиче! Просто исках да имам отношение, чувство като към обикновен човек. Особено след като влезнах при Средните - проумях много - трябва УМЕРЕНОСТ във всичко! Затова и вече не искам постоянно да мисля за нея, да чувствам за нея... не искам и толкова неумерено да си рискувам живота по мисиите на Куро! Искам баланс! Изморих се от крайности! Искам хармония и баланс! И наистина реших да не идвам, а истински се безспокоях за теб! Заклевам ти се!
 - А като се появи тя? И...?
 - А като се появи тя и ми стана много чоглаво, че е с Лиан. Просто започнах да ревнувам.
 - Вече не я обичаш, а ревнуваш?!
 - Явно съм егоист, не знам... - вдигна рамене Нико. - Не мисля, че я обичам. Какво да й обичам? Ти си права, че нито е толкова умна, нито е кой знае какъв характер, нито е откривател, нито е милионер... просто едно красиво момиче, за което съм си мислел, че е "божествено"! Но като я видях с Лиан и... нещо в мен се "счупи".
 - А към мен изпитваш ли нещо? - попита тя вече много свенливо, някакси успокоена.
 - Изпитвам много неща: удивлявам се на ума ти, на сериозността ти, на желанието ти да учиш... не казвам, че си перфектна, но знам, че си сигурно, обективно, най-доброто и обещаващо момиче, което познавам. И си много красива. Но просто не мога да изпитам онова, което съм изпитвал към Бияна. И много ме е яд! Казвам ти!!! Много!!!
 - Добре де, просто "няма химия", както казват някои... - усмихна се тъжно Кияна.
 - Не, че няма... Има! Готов съм да се закълна и за това - има. Но не е същата, която имах към Бияна. А нея сега само я ревнувам... и ме привлича, но само външно.
 - Добре, стига си се самоанализирал. Не си ти виновен. Аз съм виновна. Извинявай! Държа се глупаво... Просто не мога да спра да те харесвам все повече и повече... - каза тя и понечи да се върне към групата.
 - Аз също те харесвам... - спря я Нико, - Просто още не мога да се справя с чувствата към нея. Ако си беше останала така, далеч от мен, сигурно щеше да се получи бързо, но тя се появи и то с Лиан... Това ме разби психически, загубих баланса!!! - рече Нико.
 - Всичко е наред. Не мисли прекалено много! - каза му Кияна, хвана го за ръката и го поведе.
 Бияна гледаше към тях, не ги изпускаше от поглед.
 - Все ме питаш онзи въпрос. - каза Нико докато се приближаваха към останалите - Коя бих избрал...
 Погледна той към Бияна и стоящия до нея Лиан, погледна ги с отчаяние и с малко злоба и добави:
 - Оттук насетне ще избера само теб, със сигурност теб, Кияна!
 Дойдоха край останалите, които бяха насядали в кръг.
 - Много секси-двойка сте! - подвикна бай Пешо.
 - Колко пъти да ви се каже, че НИЕ НЕ СМЕ ДВОЙКА! - този пък Кияна се обади, за да защити истината.
 - Ей! - ядоса се и Нико - Не искам повече да чувам такива неща. И да е ясно на всички тук: Да, имаше една целувка между нас, но беше в ситуация на стрес и мисъл, че вече ще умрем, без да сме целунали никого в живота си! След това нищо досега не е имало!
 След това се обърна към Бияна и я посочи:
 - С години! С години обичах само нея! Е, тя не ме заобича. Пожелавам й щастие и успех с Лиан, щом така е решила. По-натам и аз ще си намеря някоя нова, която да обичам и да й дам всичко, което мога! В момента, обаче, с Кияна нямаме нищо, което си мислите.
 - Приключи ли? - запита Куро, който искаше също да сподели нещо по темата, но дървото, до което бяха и на което се беше облегнал се размърда и го ритна.
 Всички изпонаскачаха и се отдръпнаха уплашени. Дърво да рита!
 - А ТИ ПРИКЛЮЧИ ЛИ! - попита дървото с басов тембър.
 - Кой си ти? Какво си ти, че ме прекъсна?! - извика ядосан Нико, който беше по-скоро вбесен, отколкото уплашен, че не е могъл да се доизкаже по темата за Бияна и Кияна.
 - Това е дендрон!!! - извади пистолета си Кяпутен Куро. Лиан също извади неговото си оръжие.
 - Какви са тези дендрони? - попита го Лиан без да отделя поглед от дендрона.
 - Тука не бяха ли само джълани-влечугоиди? - попита и Шики, които се беше отделил назад, преценяващ, че не може да се сбие с дърво и да спечели.
 - Джълан е голям. Освен фауна има и флора. - отговори Куро.
 - И флората говори?! - учуди се Кияна и грейна от удоволствие, че вижда за първи път разумна флора.
 - Вие сте много интелигентни същества. - каза дендронът и отново се вкорени. - Приближете се и ме извинете, че бях груб. Просто ме събудихте.
 Всички се приближиха.
 - Може ли да го пипна? - попита Бияна.
 - Не. - каза й Лиан. - Пипай само мен, когато ти се пипа нещо.
 Оригинален и романтичен, както винаги.
 - Какво става тук, напоследък? За първи път ви посещаваме. - започна Куро.
 - Джъланското правителство клекна пред Харкун. Все повече харкунци сноват наоколо, но не като туристи, а като военни за военни бази, фирми, които изкупуват земята ни... Полека ни заробват. - каза дендронът.
 - Лошо, а? - рече съчувствено Куро.
 - Най-лошото е, че някакъв вирус довлякоха с тях. В селото-градина, където живеехме измряха почти всички дендрони. Аз се преселих тук.
 - Вирус ли? Много интересно! А и може да е полезно за това, което търсим!
 - Енергиен вирус? - попита Шики.
 - Да! Имах си работа преди с един такъв... Нищо чудно и този да свърши работа...
 - Какво прави онзи вирус? - попита Ена.
 - Обсебва дендроните, прехвърля се от един на друг, докато не намери най-силния, след това почва да убива наред... а в един момент може и да се размножи. Така казаха джъланците.
 - Ама той и на фауната ли напада или само на вас - флората? - попита Кияна.
 - Нищо не разбирам. - каза Бияна.
 - Трай сега! - скастри я Лиан.
 - Напада на всички тук... - рече отчаяно дендронът.
 Кяпутен Куро отвори една раница. Даде им да се намажат с нещо. Антивирусно, за всеки случай:
 - Не обещавам, че ще помогне, но за всеки случай...
 Спуснаха се към селото-градина. Много изпопадали дендрони имаше.
 - Ще го изолирам тоя вирус аз, ще ви помогна! - рече Куро и много се надяваше да е енергиен вирусът.
 По същото време, обаче, Уйки беше с Курхуй в един летящ танк - харкунско производство.
 - Минете тук, по-напряко ще е.- каза Уйки на екипажа на танка.
 - НЕ! - отсече Курхуй - Караме според курса. Не искам да влизам в Джълан без да се оторизирам!
 - Че какъв е проблемът? Ние там сме си като у дома си! - не се съгласи Уйки.
 - Уйки, мой! Слушай какво, че почна да ми лазиш по нервите, да му еба майката!!! - викна Курхуй - Знам, че си бос на почти целия Курхуй, но не си ни цар! А аз имам пълните права над града и над танка, и над екипажа си. Т'ва, че царят ти е дал малко повече права, заради изследванията по пространствените аномалии, не ти дава права да не ми се подчиняваш в моя град, в моя летящ танк!
 - Нещо нервен ли си? - засмя се Уйки.
 - Още един път ме изнерви и ще ти разбия мутрата! - ревна Курхуй.
 - За какъв се мислиш? - рече Уйки и го сграбчи с пипалата. Курхуй го ритна в муцуната с коляно,  а после му заби и 5-6 лакътя. Хвана го за гушата да го души. Уйки, обаче лека-полека го пребори и го затисна на пода на танка:
 - Курхуйчо, миличък! - рече Уйки - Защо искаш да ти докажа, че същество, което е комбинация от октид, джъланец и харкунец, е по-мощно от теб - харкунецът, пък бил той и голям боен спец?
 - Пусни ме, педал грозен!!! - ревна Курхуй.
 - Още една обида и ще те убия тук! - затисна го още повече Уйки. Курхуй се разрева. Това беше свръх-голямо унижение за него.
 - Командире, Курхуй! Какво сега? - попита екипажът.
 - Слушайте него... - каза Курхуй и продължи да реве и да се гърчи.
 - Карайте направо! - рече им заповеднически Уйки, който беше надушил, че Нико е тук заедно с останалите и искаше отново да го прибере, за да го доизчовърка мозъчно! 
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:29:22 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 21
"Дендрони и вирус - 2"


 
 Дендронът стъпваше тежко и бавно. Останалите не очакваха от същество, което прилича на голямо дърво да се движи като лекоатлет. Вървяха търпеливо след него. След малко попаднаха на друг дендрон.
 - Приближете се, помогнете... - падна безпомощен другият дендрон.
 - Не се доверявайте! - предупреди ги техният дендрон, - Може да е вирусът в него.
 - Така е. Ако е високоенергиен вирус, това е супер-интелигентно същество и може да се превзема и преструва, докато е в друго тяло. - каза Кяпутен Куро.
 - И как ще разберем? - попита Ена.
 - Чакай да видя за един детектор тук... - свали раницата Кяпутен Куро. Падналият дендрон наистина имаше вирус в себе си и вирусът наистина се правеше на "умряла лисица". Докато Кяпутенът си бъркаше за детектор в раницата, заразеният дендрон скочи пъргаво върху групата.
 - Бягайтееее... - извика и побягна пръв техният дендрон. Всички се разбягаха на различни страни, но едно листо докосна Ена и вирусът остана в нея.
 - Съжалявам... - простена току-що заразеният дендрон и падна мъртъв на земята.
 - Всички ли умират така? - попита уплашена Бияна.
 - Не. - каза техният дендрон. - Вие сте фауна. Вирусът само може да влиза и излиза във вас и от вас, няма да умрете.
 - И пак е много неприятно. - отвърна му Бияна.
 - Това не работи! - каза ужасен Кяпутен Куро, който установи, че неговият детектор не може да определи наличен ли е вирусът или не.
 - Значи може да е във всеки един от нас! - извика Шики.
 - Не може. Само с допир се предава. - рече дендронът, - Аз бях най-надалеч и не съм заразен! Които е докоснал мъртвият дендрон с листа, клони... някой от тях е заразеният.
 - Кои не успяха да избягат и бяха докоснати от клони или листа? - извади пищова Лиан. Насочваше го напосоки към всички, включително към Бияна и Кяпутен Куро.
 - Спокойно! - рече му Куро, който никак не обичаше да му насочват оръжия в лицето. - Аз видях кои са: Нико, Кияна и Ена!
 Разделиха се на две групи Пешовците, Лиан, Бияна, Шики, дендрона и Кяпутен Куро в една група, а останалите трима (Нико, Кияна и Ена) в друга.
 - И как ще разберем в кой е вирусът?
 - Той рано или късно ще се прояви. Може да се опита да убие някой. - каза дендронът. Просто се преселва във все по-силни и силни личности. Победителят получава вируса.
 - Хитро! - оцени гениалността вирусна Лиан.
 - Ще ги държим на мушка и тримата. - рече Кяпутен Куро.
 - Абсолютно! - съгласи се Лиан, - Който вземе да мърда нещо, ще стрелям. С вируси шега не бива!
  Нико седна на тревата, дръпна Ена и Кияна да седнат до него. Обърна се към Кияна и й рече тихичко:
 - Толкова по въпроса колко може да се разчита на Кяпутен Куро, когато стане въпрос на "аз или те"...
 - Ако ти беше на негово място, какво би направил? - също тихо попита Кияна.
 - Сигурно щях да подходя малко по-мило. А не да държа на прицел всички. Някой от нас, ако има слабо сърце, може да умре от страх, даже и да няма вирус.
 - Така е. - каза Ена, както си седяха мирно и тихо, но по едно време тя се нахвърли срещу стоящата до нея Кияна.
 - Остави я! - извикаха Куро и Лиан.
 - ПО-СИЛНИЯТ ОЦЕЛЯВА! - викна Ена, т. е. викна вирусът, който беше в нея и продължаваше да души Кияна.
 - Ще я убия! - каза Лиан. Нико го чу и разбра, че няма време за губене, затова удари силно Ена по челото и тя припадна. Дръпна Кияна настрани. Тя се беше разкашляла от дългото душене.
 - Много лесно убиваш, Лиане! - викна му Нико и го погледна с традиционната си омраза, която сега се беше и засилила, защото хем Лиан беше отмъкнал Бияна, хем и щеше да стреля по Ена.
 - А какво да правим, бе!?! - викна му Лиан.
 - Мислете с главите си! - викна му пак Нико.
 - Не може да няма начин! - подкрепи го Кияна.
 - Има начин! - светна му нещо на Нико.
 - И какъв? - попита Кяпутен Куро.
 - Ти казваше, че има голям шанс вирусът да е енергиен, а този изглежда точно такъв. Използвай детектор за енергия. Така ще може да намериш в кой се намира вирусът.
 - Вярно бе! - плесна се по челото Кяпутен Куро. Извади детектор - провери Ена - вече беше чиста. После тръгна бавно и предпазливо към Кияна и Нико.
 - Аз сега да стрелям ли, ако има проблем или не? - попита Лиан.
 - Голям стрелец си ти! - рече му бай Пешо.
 - Да! - каза Кяпутен Куро - Животът на групата е по-важен от живота на отделния човек.
 Първо провери Нико - нямаше свръх-енергия.
 - Остава да е у Кияна! - извади пистолета си Кяпутен Куро отново.
 - Аз не усещам нищо! - остана спокойна Кияна външно, но се уплаши истински и сърцето й щеше да изскочи от гърдите.
 Нико застана пред нея:
 - Преди да си проверил, не стреляй!!!
 Кяпутен Куро много препазливо насочи детектора към нея... и тя беше чиста!
 - Не мога да повярвам! - рече Кяпутен Куро. - Извинявайте, но препазливостта е номер едно в случая!
 Нико го погледна с яд и прегърна Кияна, която почти беше повярвала, че е на прага на смъртта и затова беше пребледняла.
 - Повече... повече... - промълви тя на ухото на Нико - Няма да му вярвам толкова! Ти беше прав... Не ме прегръщай толкова, Бияна ще си помисли, че си я лъгал с мен. Нали искаш да знае, че няма нищо между нас.
 - Как може да мислиш сега за мен и за Бияна?! Радвай се, че си жива!!! Майната й на Бияна! - отвърна й тихо Нико и я погали по главата. Никога по-рано не беше казвал нещо толкова жежко срещу Бияна, явно наистина у него се навдигаха вече и негативни чувства към нея.
 - Добре, де! Нищо не разбирам! - ядоса се Кяпутен Куро и отиде при дендрона.
 - Дендроне, ти сигурен ли си, че вирусът само така се предава?
 - Да, абсолютно...
 - И къде е сега? Във въздуха?
 - Сигурно се е покрил в тревата. - рече дендронът.
 - Аааааа, значи можело и от по-силен да иде в по-слаб.
 - Временно.
 - Ебаси тъпото дърво! - възмути се Пешо Пикапът. - Трябваше по-рано и това да кажеш, бе!
 - Много съм изморен. - рече кротко дендронът, - Забравих я тази подробност.
 Някакви джъланци се бяха сбили и се търкулнаха до групата.
 - Стойте надалеч от онази трева! - кресна им Кяпутен Куро, но и двамата се търкулиха там и в някой от тях влезна отново вирусът.
 - Има вирус тук! - рече им дендронът. И двамата джъланци останаха много шокирани и не смееха да помръднат. Единият определено симулираше, защото вече беше овладян от вируса.
 - А някой е мръднал, а е умрял! - насочи отново оръжието си Лиан.
 - Аз ще проверя... - започна да се доближава полека Кяпутен Куро, но в същото време един от джъланците подскочи и се удари в Нико. В същия момент Лиан го простреля и влечугоподобното същество умря на мига. Другият джъланец избяга. Вирусът беше у Нико сега. Той просто се присегна и отново взе пистолета на Кяпутен Куро.
 - Взе да ти става навик! - извика Кяпутенът и насочи резервният си пистолет към него. Лиан стреля, но не уцели. Нико подскочи и хвана Кияна:
 - Сега ме слушайте много внимателно!!! Ще я убия нея, а вие ако ме убиете, направо убивате двама: и нея, и този, в който съм! Изчислете с колко процента ще ви намалее групата!
 - Куро, не можеш да убиеш цели двама от нас! - рече Шики.
 - Аз мога, ако ме застрашават! - сряза го Лиан и ги държеше на прицел.
  - Да сключим сделка с вас, господин вирус! - намеси се Бияна.
  - Хубаво, ама тъпо парче. - прошушна Пешо Пикапът на дядо си.
  - Бриляна с това "господин вирус" наистина ме уби. - призна си и дядо Пешо - Пак добре, че не го нарече "другарю вирус"...
  - Каква сделка? - попита Нико (вирусът в него).
  - Ами... - затрудни се Бияна.
  - Това е добра идея! - рече Кяпутен Куро, приятно изненадан, че и от Бияна можело да има полза.
  - Говори!!! - стисна Нико (вирусът) Кияна и тя извика от болка.
  - Преди малко в далечината ми се мярнаха едни познати. - каза Кяпутен Куро, който видя преди минути наистина едни познати - Уйки, Курхуй и трима въоръжени харкунци да се приближават към тях, слизайки от някакъв странен летящ танк.
  - Силни ли са? - облиза се лакомо Нико (вирусът).
  - И още как! - рекоха всички, които ги познаваха в един глас.
  - Сделката се приема! - рече вирусът - Имате думата ми!
  - Как ще се добереш до тях и как ще напуснеш Нико? - попита Кяпутен Куро.
  - Първо ще влезна в този дендрон.
  - Не може! Това ще го убие! - сети се Ена, която се беше вече свестила напълно и имаше цицина на челото.
  - Не знаех, че дендронът е толкова ценен. - рече вирусът.
  - Измисли друго, че тези идват! - викна Лиан, който се плашеше от Курхуй, а видът на Уйки го панираше още повече.
  - Добре... колкото и да ми е гадно, отново ще влезна в тревата и тези като ме настъпят!... - беше пределно ясен вирусът.
 Кяпутен Куро отвори спираловидна дупка.
 - Хайде! - подкани ги той и Лиан първи влезна там, забравил за Бияна и за всичко останало.
 - След секунди го напускам. - каза вирусът и още докато беше в тялото на Нико добави към Бияна и Кияна: - Бях достатъчно дълго в главата на това момче! Бияна, до последно те обичаше той само теб. Не е гадже на Кияна. Кияна, вече би искал да обича само теб, но просто още не е готов.
 Курхуй скочи към Нико, но Кияна и Бияна го дръпнаха към дупката, а Шики успя да спъне тази гад (Курхуй), който се натресе на тревата с вируса. Всички влезнаха успешно в спиралодупката, а Уйки с въоръжените харкунци се появи малко късно, защото дендронът профуча покрай тях и ги забави.
 - Уйки! Прости ми!!! - падна на колене Курхуй.
 - Стани, стани! - прегърна го ласкаво Уйки, - Не се бой! Знам, че даде всичко от себе си!
 - И ще дам още! - рече Курхуй, все така прегръщайки Уйки и смеейки се зловещо. Вирусът беше в него...
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:30:09 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 22
"Бежанец"


 
 - Хайде, съблечи се! - рече й Лиан. Бияна се дръпна. Смотолеви нещо, че не е готова за това.
 - Айде, ма!!! - викна Лиан ядосан. Стисна даже юмрук, но скоро отстъпи назад, защото пред него се отвори спиралодупка и при тях влетя Курхуй. Бияна извика от уплаха, а Лиан се вцепени! Получаваше "страхов удар" от Курхуй, а в момента направо щеше да припадне... Едва се сети да напипа електрошока, но Курхуй падна на колене и размята ръце:
 - Не се плашете! Не се плашете! Бежанец съм!!!
 - А?! - не разбра Лиан.
 В същото време в стаята влетя и Кяпутен Куро с Пешовците.
 - Бежанец съм, бе! - обърна се към тях Курхуй.
  Пешовците го хванаха, Кяпутен Куро го върза, а Лиан и Бияна стояха като ударени с мокър парцал, без да знаят как имаха такъв добър късмет, че да се засекат с Кяпутена и Пешовците от Земята.
 След няколко часа, когато притъмня, всички се примъкнаха към "щаба" - изоставената постройка край приказното езеро до това селище. Ена, Шики и Нико също дойдоха. Кияна малко закъсняваше.
 Хвърлиха Курхуй на пода:
 - Стоиш тук и да не си мръднал!!! - заповяда Кяпутен Куро.
 - Ако мръднеш, лично ще те опърля с елетрошока, ей!!! - кресна му Пешо Пикапът, който много мразеше Курхуй.
 - Ако зависеше от мен... вече да си мъртъв! - направи се на мъж Лиан, който някакси не се страхуваше толкова от вързания Курхуй.
 - Аз съм бежанец! Имайте милост! - промълви тъжно-тъжно Курхуй.
 - Млъкни, бе! - каза Кяпутен Куро, - Докато не се съберем всички, няма да приказваш!!! Това всички заедно
трябва да го решим! Заедност трябва да има тук!!!
 - Кой още не е дошъл? - попита Бияна.
 - Кияна още не е дошла! - веднага й отвърна Нико с твърд тон.
 - Може ли да поговорим за малко? - попита го Бияна. Лиан, Шики, Ена и Пешо Пикапът веднага се извърнаха, за да "хванат клюката". Отидоха двамата (Нико и Бияна) в един ъгъл на къщата. Нико я погледна в очите. Вече не го бе толкова срам да я гледа в очите - от една страна, защото тя го беше достатъчно наранила и разочаровала, от втора - че вече бе получил някакво прозрение от Средните да се опитва да спазва БАЛАНС и Златна среда (не да изпада в крайности като много от нас), а от трета - близостта с Кияна също го беше дарила с усещането, че "и момичетата са хора като нас", и няма нещо страшно, срамно или притеснително да си близо до някое момиче.
 - Кажи какво? - заговори първи той. Гледаше я в очите, тези хубави, маслинени, омагьосващи очи; съзряваше и красивото й носле, гладката й кожа, перфектните устни, хубавата брадичка и всичко онова, което го беше омаяло в мига, в който я видя за първи път. "Защо по-рано, когато още нямаше Лиан в живота ни, не ме повика да говорим така? Защо по-рано не можехме да сме само аз и ти тук или където и да е?" - помисли си той за кратко, но тази мисъл сякаш продължи цяла вечност за него.
 - Знам, че си ме обичал много. Вирусът също го каза... Всичко ми е ясно. Благодаря ти и за всичкото, което си направил за мен!
 - Не, че има някакво значение вече..., но бях приготвил и цвете, което щеше да те спаси от черната болест... Лиан ме изпревари с неговото незнайно откъде хапче... Ако трябва да се състезаваме кой те е спасявал повече... Аз изгубих състезанието.
 Тя се усмихна - тъжно и някакси небрежно или предпазливо... Наведе поглед надолу и встрани... Всичко това му се стори толкова красиво, нежно и, за кой ли път - омагьосващо... "Искам те толкова много, но... просто не ставаш!" - помисли си Нико.
 - Знам, че си много добър, знам колко много си ме обичал, но просто не си подхождаме. - рече му тя и това, макар и да съвпадаше, на едно почти 100% с неговите мисли и настроения, го преряза като нагорещен нож, който срязва къс масло. В същото време влезна Кияна и ги видя двамата в ъгъла. Спря се за секунда, погледна ги и... просто продължи с бърза крачка към мястото, където беше вързан Курхуй и останалите, дето бяха около него.
 - Кияна!... - викна й Нико и почувства задължението веднага да остави Бияна и да тръгне след нея.
 - Здравей, Нико! - отвърна му тихо Кияна, която не спря да върви към останалите, но той я хвана за лакътя:
 - Просто тя искаше малко да поговорим.
 - Добре. - отвърна му Кияна.
 - Събрахме се всички, а? - констатира Кяпутен Куро.
 - Всички, да. Извинявайте, че закъснях. - каза Кияна.
 - Няма нищо, случва се. - отвърна й Бияна, която също се присъедини към групата. Кияна я стрелна с поглед. Това момиче започваше да я дразни. За първи път се улови, че тя я дразни - някакси не й беше мястото тук, най-малкото, но сега... заради този противен Лиан... трябваше да се търпи!
 - Курхуй... - започна Кяпутен Куро.
 - Аз, капитане!!! - веднага се отзова Курхуй, все още лежащ вързан в прахта на пода.
 - Какво точно искаш?
 - Ами бежанец съм, капитане!!! - проплака Курхуй.
 - В Джълан или при октидите не можа ли да избягаш, та направо в нашето измерение? - попита Куро.
 - Капитане мой! - заговори трескаво Курхуй, - Знаеш, че Джълан е почти под опеката на Харкун, а Октид - те ще ме опържат сигурно, ако ме заловят...
 - Сложна геополитическа обстановка тя ваш'та! - рече дядо Петър Полисексът.
 - Точно така! - веднага се подмаза Курхуй.
 - Защо бягаш при нас? - продължи с разпита Кяпутен Куро.
 - Капитане!!! - простена Курхуй - Уйки иска да завземе всичко, което имам! Иска да го играе цар!!!
 - И какво? - намеси се Лиан, който също се ужасяваше и от Уйки.
 - Ами той прекалява! Бие ме, целува ме... имам чувството, че може и да ме изнасили!!! - вече щеше да се разплаче Курхуй.
 - Е това пък толкова ли е лошо?! - запита бай Пешо, но няколко от екипа му казаха да млъкне.
 - Просто ви моля за малко справедливост!!! - каза Курхуй.
 - Справедливост? - излезна напред Нико, който разбута тези пред него - Знаеш ли колко безсънни нощи, колко страх и колко притеснения сме имали заради теб? Постоянно да се държиш за електрошока и да не знаеш дали няма да ти изскочи Курхуй насреща! Наплаши ни за почти един цял живот напред!
 - Вижте, дайте ми шанс да обясня, майка му дейба! - разплака се Курхуй. Комбинацията от плач с "майка му дейба" подейства някакси убедително и му дадоха шанс, поне от любопитство, да се обясни.
 - Два пъти навлизате неоторизирано на наша земя. Първо капитанът с тези двамата, а после и вие... Моята работа беше да пазя.
 - Ами не знаехме, че може и по честен начин да се сдобием с трибцали. - призна си грешката Кяпутен Куро.
 - Аз първи опитах това. И беше успешно. - каза Нико, който искаше да изтъкне това, че е направил нещо добро.
 - Нико?! - погледна го критично Кияна.
 - Е, извинявай, но... ако не си кажеш, никой няма да разбере и да те оцени! - отвърна Нико, който беше започнал да загрява за някои неща от живота.
 - Ужас... - прекъсна ги Лиан, - Даже и да го приемем, къде ще го сложим Курхуя?
 - Ще му намерим приложението. - успокои го Кяпутен Куро.
 - Каквото ми наредите, мили хора! - примоли се Курхуй, - Само да не виждам повече Уйки!!! Умолявам ви!!!
 - Този много ми е смешен! - каза Бияна на Лиан.
 - Курхуй наистина има нужда от помощ; съчувствам му... - каза Кияна на Нико.
 - Всички на съвет, отвън! - рече Кяпутен Куро.
 - Кой ще пази Курхуй? - попита Нико.
 - Който пита. - засмя се Кяпутен Куро.
 Нико остана сам с Курхуй.
 - Как си? - попита го Нико.
 - Защо питаш? - отвърна Курхуй.
 - Зле ли ти е, че те питам?
 - Не... напротив... просто никой не ме е питал това... и ми стана едно приятно, че същество разумно като мен, ме пита...
 - Значи като искаш, можело и да си разумен, а не само да нервничиш и да псуваш...
 - Много съм уплашен, човече! - призна си Курхуй, - Уйки, ако ме намери може не само да ме убие, но и да ме ебе!...
 - Достатъчно... ясно ми е... - смути се Нико.
 - Тази... до тебе... хубавата. Жена ли ти е?
 - Кияна ли?! - почти извика Нико. Извика толкова силно, че Кияна, която беше навън и дискутираше с останалите съдбата на Курхуй чу, че той изрича нейното име.
 - Да. Най-красивата от всички... - потвърди Курхуй.
 - Оххх... всеки си има вкус, явно... Слушай, не ми е жена. Ние тук сме още малки. Не се събираме толкова отрано.
 - Ти май не я харесваш?
 - Харесвам я... просто...
 - Какво?
 - Просто съм... малко в преход...
 - Като пространствените аномалии на Уйки малко? - попита Курхуй.
 - Не, не такъв преход... Аз преди обичах само една. Тази другата?
 - Дебелата ли, бе?! - викна Курхуй и смути всички навън, та Кяпутен Куро влетя в стаята с двата пистолета да види дали няма проблеми.
 - Говорим си по нестандартни въпроси. - успокои го Нико.
 - А! Хубаво! - отвърна Куро и излезна да доизмислят оптималното решение за Курхуй.
 - Не, не е дебелата... Тя е Ена и е само приятелка. За Бияна говоря. Тази с Лиан.
 - Офффф, тоя педал... - въздъхна Курхуй, - И тя го харесва повече от тебе? Тоя голям шемет!... Какво му харесва?!
 - Спаси я повече пъти от мен, има по-голяма позиция в обществото, има по-високи приходи (заплата), по-нахален, по-мъжествен... много по-...
 - Тя тая си е ебала майката, бе! - рече още една мъдрост Курхуй.
 - Добре, достатъчно! - предупреди го Нико, който, общо взето имаше някакво такова мнение, но не искаше нещата да се артикулират по подобен начин.
 - Няма справедливост в тоз живот, а? - рече отчаян Курхуй.
 - Ето ти малко справедливост! - появи се пак Кяпутен Куро.
 - Каква?! - попитаха в един глас Курхуй и Нико.
 - Често пътуваме в тази галактика да събираме енергия. Все наемаме кораби. Ще е по-евтино, ако наемем космически кораб за дългосрочен период. Само че някой трябва да виси вътре и да го кара на минимална скорост или да орбитира някъде. Е, ти си човекът. Хем ще си далече от Уйки, хем ще вършиш нещо за общото благо.
 - То това добре, но Уйки може да се навлече със спиралодупка във всеки момент! - рече тъжно Курхуй.
 - Може и да може, а може и да не може. - отвърна Кяпутен Куро. В същото време, сякаш за да му докаже, че не е прав, се появи със спиралодупка Уйки с няколко тежко-въоръжени харкунци. Курхуй се развика. Кяпутен Куро и Лиан веднага започнаха да стрелят по Уйки и по антуража му. Няколко от харкунците паднаха мъртви и веднага се разтвориха в това измерение, не оставяйки следи. Уйки се прикри с няколко от останалите. Не очакваше толкова мощен отпор.
 - Аз пак ще се върна!!! Искам Нико. Курхуй ви го подарявам!
 - Защо искаш Нико? - попита самият Нико.
 - Защото ще трябва да ти доизчовъркам мозъка за пространствените аномалии, затова!!! - извика Уйки.
 - Аз нищо не знам! - извика му с по-силен глас Нико.
 - Само човъркането ще покаже! - изсмя се Уйки и избяга обратно с няколкото оцелели харкунци посредством спиралодупка.
 - Кофти история... - рече Кяпутен Куро и се отпусна безпомощно на тревата. Останалите развързаха Курхуй и се настаниха около Куро. Гледаха звездите и луните, които грееха над езерото и се отразяваха в бистрите му води...
 - Този хибрид може всеки момент пак да се появи! - трепереше от страх Курхуй.
 - Ако се появи още един път, ще се върна обратно и ще му разбия цялата военна база! - закани се Кяпутен Куро.
 - Уау! - рече Пешо Пикапът, - Ама ние толкова ли сме мощни?!
 - Като се ядосам и ставам мощен... - рече Кяпутен Куро... и се замисли...
 - Нико, - придърпа го Кияна - Сега може да ми кажеш.
 - Ами,... просто си поговорихме с него. Той си помисли, че си ми жена... Каза, че си най-хубавата тук... и, че Бияна е тъпа... а Лиан е "педал"....
 - Аз нямах това предвид, макар че е много смешно и интересно! - засмя се Кияна.
 - А за кое?
 - Когато влезнах при вас... и тя - посочи към Бияна Кияна - си говореше с тебе. Какво ти каза?
 - О... това ли... Ами не помня вече. Основно беше, че нещо знаела, виждала какво съм изпитвал към нея, ама Лиан я спасил, та... ние с нея не си пасваме и ще е с Лиан, защото си пасват... Много неща се случиха след това, наистина не помня. - беше откровен Нико и му беше някакси облегчено, че мозъкът му не се затормозяваше през цялото време с Бияна, а има "време и пространство" да мисли и за други неща.
 - Разбирам...
 - Надявам се да ми вярваш. Само това беше. - каза й Нико.
 - Добре...
 - Момичето е тотално с нула интерес към мен, а и е с Лиан вече... Няма какво да го говорим.
 - А, ако скъса с него и реши да е с тебе?
 - Да, бе! - засмя се Нико.
 - Не, само примерно, хипотетично... - настоя Кияна.
 - Хипотетично... - замисли се Нико и не можа да си продължи мисълта, защото Уйки този път нахлу от спиралодупка, за втори път тази нощ, с още повече тежко-въоръжени харкунци и почнаха стрелба.
 - Е, вече няма прошка!!! - зарече се Кяпутен Куро, отвори своя спиралодупка и избута целия екип към Харкун.
 - Тук всеки път тръпки ме побиват! - призна си Шики.
 - И мен. - каза Ена. Лиан си мислеше същото, но не посмя да се издаде.
 Кяпутен Куро ги заведе в една друга забутана къща, до едно местно езеро, което, обаче приличаше на блато.
 - Направо антиутопия! - рече Кияна - От толкова красиво езерце, като нашето, на това... блато...
 - Слушайте сега, че няма време за романтика! - заповяда Кяпутен Куро, - Купуваме много бензин, купуваме много трибцали, пълним бензина в онези цистерни и го пълним с трибцалите. Забутваме ги към базата и стреляме по трибцалите. Те задават допълнителна енергия на бензина и... Всичко става на огън и жупел.
 - Да, ама те там вече са сложили охрана! - каза Нико.
 - Да, чул си ни, когато си говорихме с Уйки. Мои хора охраняват. - отвърна му Курхуй, - Но аз ще ги разкарам.
 Речено-сторено. Напълниха бензина, набичиха трибцали, Курхуй разкара охраната. И, на ръка, Шики, Куро, Лиан, Нико и Курхуй забутаха цистерните.
 - Момичета! Давайте и ние! - подкани ги Ена. И Кияна с Бияна и Ена също се включиха в бутането. По наклона цистерните набраха скорост, а Кяпутен Куро даже не се наложи да стреля по трибцалите, защото от базата на Уйки някакви олигофрени-харкунци откриха огън и всичко започна да гори - верижни реакции, взривове... голямо "шоу" стана.
 - Я, дай това насам! - викна Кяпутен Куро на бай Пешо. Петър Полисексът домъкна някакво дърво, а Куро извади някакъв плакат. Надписа го с маркер, на харкунски, с помощта на Курхуй:
 "Уйки, гадино такава!!! Ела пак да ни атакуваш и ще ти унищожим още нещо!!!" и го боцна на дървото, което подпряха пред входа на базата до храсталака. След това се прибраха с нова спиралодупка.
 - Много енергия прахосахме... - замисли се Кяпутен Куро...
 - Нищо, ще наваксаме! - окуражи го Кияна.
 - Дзия йоу!... както казват китайците на Земята. - допълни малкият Пешо.
 Отново бяха пред езерото на Бо и мислеха какво ще бъде по-натам...
 - Днес много екшън ни се насъбра... - рече Кяпутен Куро.
 - Само един въпрос! - вдигна ръка Курхуй.
 - Думай. - подкани го Кяпутенът.
 - Ако Уйки пак се появи за мен...
 - Той по-скоро за мен ще се появи... - рече Нико - Но, някакси не ми пука...
 - Спокойно! - прекъсна ги Кяпутен Куро - Вземам ви и двамата на кораба!
 - Аз още не съм завършил образованието си. - каза Нико, - Ще рискувам тук. Все пак имам електрошок.
 - Сигурен ли си? - доближи се до него Кяпутен Куро и го погледна по самурайски в очите.
 - Абсолютно. Искам да завърша... а и тук са хора, които значат много за мен. - погледна той към Кияна, а и към Бияна.
 - Вземи това! - награди го Кяпутен Куро с резервния си ъпгрейднат пистолет. Лиан се изяде от завист в този момент, че Нико ще има по-мощно оръжие от неговото, но нямаше какво да каже.
 - Благодаря, Куро! - каза Нико.
 Всички се разотидоха по домовете си. Кяпутен Куро отправи Пешовците и Курхуй на Земята.
 - Вие с тоз момък сега накъде ще ходите? - попита дядо Пешо, преди да се раздели с Куро и Курхуй.
 - Ще търсим една позната. - отвърна Куро.
 Двамата вървяха дълго. Курхуй почти падна от умора, но Куро го окуражаваше. Вървяха, вървяха... направо през девет планини в десета стигнаха... и намериха една ламя:
 - Приятно ми е, Спаска! - рече ламята.
 - С нея, - рече Куро - Ще сте на космически кораб в галатиката на Бо. Ако се появи Уйки, Спаска ще те пази с огнения си дъх!
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:30:58 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 23
"Млади и стари"


 
 - Отдавна не съм ви плащал. - каза Кяпутен Куро на една сбирка.
 - Знаем... - рече Лиан.
 - Трябваше да вложа малко пари и тези дни.
 - Ще има ли прозрачност в харченията? - попита бай Пешо.
 - За това точно става дума. - отвърна Кяпутенът.
 - Всъщност, кредите не са толкова важни за мен. - обади се Кияна.
 - Не са важни, защото си имаш достатъчно! - веднага се изрепчи малкият Пешо.
 - Не съм казала, че си нямам достатъчно. Да, имам си и затова мога да работя и без да ми се плаща, ако Кяпутен Куро е затруднен.
 - Виж сега, моето момиче! - обади се и бай Пешо, - Ти си говориш за себе си. Нас, обаче, ни е страх това да не стане валидно за всички тука. Куро, ние си искаме парите!
 - Спокойно, Петре! - отвърна му Куро.
 - За някои заплащането е по-важно, отколкото за други. - каза Бияна.
 - Благодаря ти, Биянче, че ни го каза. Така, някакси, ни стана напълно ясно. - изсмя се Кияна.
 Бияна разбра, че й се подиграва, но нищо не каза. Лиан погледна към Кияна и Нико с досада.
 - Наистина, какво ли щяхме да правим, ако я намяше Бияна да ни го обясни? - прошушна тихичко Нико и Кияна се разсмя.
 - Грозно е това, което правите... - наведе се към тях Ена и им го прошепна достатъчно високо, за да я чуят и двамата.
 - Какво правим? - обърна се към нея Кияна.
 - Преди кратко време, Нико говореше само хубави неща за нея, а ти поне си мълчеше... А сега само си търсите поводи да й се подигравате... Просто е грозно.
 - Защо ги интерпретираш така нещата? - започна да се отбранява Кияна, но Нико реши, че не му се влиза в обяснителен режим с Ена и просто хвана Кияна за рамото, обърна я отновно с поглед към Кяпутен Куро, който беше в центъра на групата, а на Ена рече:
 - Да, Ена. Грозно е, защото ние избиваме комплекси! Това е положението...
 - Моля за пълна тишина! - подкани ги Кяпутен Куро и продължи:
 - Всеки си има свои стандарти за прозрачност. Аз ще ви го обобщя така: първо, много енергия отива с тези спиралодупки (това си го знаете), второ, наехме кораб от А за Курхуй. Плащам ежегодна такса за наемането (на името на Курхуй) и пестя малко пари от това, но Ламята Спаска също е там, на твърда заплата.
 - Стига, бе!!! Ламята Спаска и тя ли с нас?! - извикаха Пешовците.
 - Какво е "ламята Спаска"? - не разбраха останалите.
 - Жива легенда от Земята. Говореща ламя, с няколко глави. Бълва огън, но е добричка. Ще пази Курхуй от набезите на Уйки... евентуалните... - поясни Куро.
 - Още нещо има ли като харч? - беше нетърпелив Петър Полисексът.
 - С помощта на чикибойците вече имам тази секретна технология. Може да имаме връзка по всяко време. Всеки да вземе тази по една от тези иглички.
 - И най-после при случай на нужда ще може да те викаме? - попита Нико, който не бе забравил, че Уйки иска на първо място него.
 - Да, но не е гарантирано, че всеки път ще има добра връзка... Зависи къде си, зависи от магнитни бури, от много космически фактори.
 - И къде да си я забием тази игличка? - попита Пешо Пикапът.
 - Дръжте я в ръка... и сега като кажа вълшебната думичка, тя сама ще се забие.
 - Ще боли ли? - попита Бияна.
 - Ще боли, но малко. - беше честен Кяпутен Куро.
 - Колко малко? - пак попита Бияна.
 - Болката като ти се забие тази игла е същата като болката, когато ти се забива игла. - отвърна "изчерпателно" Кяпутен Куро и рече вълшебната думичка на чикибойски. Това беше команда и смарт-иглата се заби във всеки.
 - Болиии... - извикаха някои, но скоро болката премина.
 - Вече е имплантирана във всеки от вас, в дланта му. Като си приближите дланта към устата, може да говорите и да ви чувам.
 - Е, това поне е добра инвестиция било... - похвали го бай Пешо.
 - Надявам се! - отвърна Куро.
 - Сега отиваме на мисия в една от онези изостаналите планети. Имам нужда от Пешовците, които ще събират с мене енергиен камъняк. А тук от вас... 3-ма доброволци ми стигат.
 Лиан не гореше вече от желание да ходи на мисии, Шики - още по-малко. Ена беше на принципа "Ако Шики не иска, и аз няма да ходя". Останаха Нико, Кияна и Бияна.
 - Ами аз ще ида. - рече Бияна на Лиан.
 - Щом ти се ходи, ходи бе... - рече Лиан и стана да се прибира.
 Кяпутен Куро отвори спиралодупката и всички се озоваха в кораба на Курхуй и ламята Спаска.
 - Много вицове има за мене! - смееше се Спаска. Курхуй и той се беше отпуснал блажено в готината обстановка на А-кораба и слушаше с интерес ламята Спаска.
 - Най-много ме кефи този: "Търся да ям животни, защото съм искала да ставам лоша. И викам на вълка: "Довечера у нас, че ще те ям. Да дойдеш!" и той няма начин, ще идва. После така казвам и на лисицата и тя също няма как да не дойде. Накрая на заека и той ме пита: "А може ли да не дойда?" и аз, нали съм добрата ламя отговарям: "Ами щом искаш, може пък и да не идваш!"" Ха-ха-хаааааааааааааааааааааааа!
 - Ха-ха-хаааааа! - хилеше се и Курхуй.
 - Ето ни и нас! - обади се Куро, който даваше знак, че са тук, за да не ги опърли Спаска с огън, ако ги сбърка с Уйки.
 - Добре дошли! - стана Курхуй и се поклони.
 - Това е значи ламя! Колко интересно... - отидоха да я разгледат отблизо бо-ците (Нико, Кияна и Бияна).
 - Накъде днес, капитане? - попита предано Курхуй.
 - Към Старания. - отговори Куро. А-корабът беше много смарт-кораб, както знаем, та сам пое курс към тази планета. Нико, Кияна и Бияна си говореха със Спаска, а Куро попита Курхуй:
 - Какво стана последно там, с вируса?
 - Влезна в мен, после аз утрепах целия екипаж на танка, но Уйки ме хвърли към един камък и вирусът се пресели в гущер... Явно и него го е гнус от този гнусар Уйки! - стисна юмруци запленен от злоба към Уйки, Курхуй.
 - Значи е имало екшън... но знам, че ще му намерите цаката. - обобщи Куро и се замисли за следващата мисия. Пешовците излезнаха от банята, след което и те се присъединиха към Спаска.
 - А тоя чували ли сте го? - продължаваше с вицовете тя - "Ламята Спаска живеела много надалеч - през десет морета в единадесето и през девет планини в десета. Една сутрн станала и си рекла "Оле! Че аз живея на майната си, бе?!"" Ха-хаааааааааааааааа!
 И така, в шеги и закачки, времето мина добре на борда на А-кораба, докато пътуваха до планетата. Спуснаха се долу, на повърхността на Старания (Курхуй и Спаска останаха в орбита).
 - Пешовците. Почвайте да търсите оня камъняк и събирайте в тези кутии. - инструктира ги Куро.
 - А вие какво ще правите? - попита Пешо младши.
 - Аз с останалите ще ходя да видя какво има в онази гигантска постройка.
 - Ако има нещо, свиркайте! - напомни Пешо Пикапът, който още се кефеше, че има имплантирана игличка-микрофон в дланта.
 Разделиха се.
 Куро тръгна най-отпред. Бияна и Кияна го последваха. Нико вървеше най-отзад. Гледаше двете момичета в гръб. Опитваше се да ги сравнява - Кияна беше по-жизнерадостна, по-позитивна, по-умна и, често, по-весела. Не беше грозна, но на фона на Бияна... (която все така го привличаше външно, която имаше толкова слабо, красиво, ефирно тяло и стъпваше толкова леко по земята, все едно, че съпваше истинска фея) просто Кияна губеше своята привлекателност. "Когато съм само с Кияна, ми се струва много красиво момиче, но застане ли само за момент до Бияна... сякаш вече я няма... И в мислите ми остава само Бияна, колкото и да искам да спра да мисля за нея и да спра да я харесвам толкова много!" - рече си Нико.
 Влезнаха в сградата. Кяпутен Куро извади детектор за енергия. По едно време чак запари в ръката му. Изключи го, за да не прегори:
 - Насам, насам! - викна ги той.
 - Нещо много високоенергийно, нали? - досети се Кияна.
 - Направо щеше да прегори детектора!!! - рече въодушевен Куро. Запътиха се към мястото.
 Пешовците бяха посбрали малко камъняк, в същото време, но още не бяха напълнили кутийките.
 - Я, дядо! Гледай ги, бе!!! - видя Пикапът някакви в далечината.
 - Хуманоиди и тея, кат' нас! - отвърна дъртия и побърза към тях, за да види дали ще намери нещо за "един час", но се потресе като видя, че всичките тук бяха по-стари и от него!
 - Ебаси отвратта! - каза Пешо.
 - Дядо, ти нали не подбираш, какво като тези жени са малко по-стати от тебе?! - не го разбра внук му...
 - "Малко"? Тези изглеждат поне на 150, бе! Аз да не съм си го намерил на улицата! - направи се на недостъпен Полисексът.
 Тези хора, наистина, едвам се тътреха от старост.
 - Уооооо... младежи! Младежи! - извика някаква престаряла. Останалите, които се тътреха досега в различни посоки, спряха и се приближиха към Пешовците.
 - Аз съм си младеж на средна възраст. - рече бай Пешо горд, че са го нарекли "младеж".
 - Да, а аз съм бебе, направо... - изхили се Пешо Пикапът.
 - Някакви проблеми има ли? - обади им се от орбита Курхуй, който искаше също да слезне за малко екшън и разнообразие, но го разочароваха, че просто си говорят с някакви престарели и едвам мърдащи се.
 - Тука млади няма ли? - попита Петър Полисексът.
 - Няма... не може да има... оооооо. - отвърна старицата.
 - Ооооо, ооооо... - казаха и много от останалите.
 - И вие, и вие ще... оооо, оооо. - каза един много престарял мъж.
 - Много о-кат тука, бе! - стана му досадно на малкия Пешо.
 Кяпутен Куро намери някаква желязна врата. Даде знак на Нико, Бияна и Кияна да спрат. Опита да отвори вратата, но беше трудно. Напъна с все сила и вратата се отвори, а Куро се строполи на пода. Стана веднага.
 - Точно навреме. - засмя се вътре някаква млада жена.
 - Какъв е тоя шум, Куро? - попита малкия Пешо по иглата.
 - Нищо, - каза му Куро - Някаква млада жена тук ни приветства за "Добре дошли!"
 - Де'ба как пък все млади ги намирате, бе? - изнедоволства бай Пешо, - Ние тук само на дърти попадаме. Един млад няма! Една млада няма!
 - Има много енергия тук! - мина направо на въпроса Кяпутен Куро.
 - Има! Особено у вас! - засмя се жената.
 - Какво искаш да кажеш? - попита Нико.
 - Нали чухте, че тук няма млади? Само аз. - опита се да обясни тя.
 - Защото им изпиваш енергията ли? - попита Бияна. Нико и Кияна я полгеднаха и й казаха да не говори така. Кяпутен Куро, обаче също имаше подобни подозрения. Включи детектора - той отчете, че цялата енергия идва от тази жена и в същото време изгоря.
 - Много съм енергийна!!! - засмя се тя и се смя над една минута.
 - Енергийна си, ама няма как да те ползвам за каквото ми трябваш. - рече отегчен Куро и даде знак да си тръгват.
 - Не! - спря ги тя, - Няма да се измъкнете толкова лесно.
 - Аре, движение! - бутна бо-ците Куро, защото не искаше да си говори с тая лудата. Тя издърпа дистанционно, телекинетично двете момичета при нея. Те залепнаха до стената зад тази мощна жена.
 Нико извади новия си пистолет, но енергийната женица го измъкна от ръцете му и го наложи по главата с него.
 - Пусни ги, ма! - извика Кяпутен Куро.
 - Ще ги пусна. Само минутка... - отвърна жената и след като ги пипна с пръсти, двете на мига остаряха, а тя стана още по-млада. След това подскочи високо и направо излетя през един от прозорците.
 - Е, сега само това ни трябваше! - ядоса се Куро. Остави Нико при двете старици и тръгна да се свързва с Фуши.
 Нико понякога се беше чудил как ще изглежда Бияна, когато е стара. Сега вече знаеше... Нищо не беше останало от нейната хубост. Разпознаваше се само по някои черти на черепа... Кияна също не изглеждаше много красива, но имаше вид на малко по-красива старица. Бияна се разплака. Не можеше да се гледа толкова стара. Кияна нямаше този проблем, но също й беше тъжно:
 - Нико... ела...
 Нико се приближи...
 - Не мога да повярвам... - само рече той - Това... е невероятно.
 - Много неща си виждал вече... - отвърна му Кияна... - Знам, че това не е от най-красивите... Но имам чувството, че всеки момент ще умра, тооооолкова съм стара...
 - Не мисли за това, Кяпутен Куро сигурно ще намери разрешение и на този проблем!
 - Дали?... - усмихна се добродушно старата Кияна.
 - Искам да вярвам!
 - Просто стой при мен, Нико! Наистина го усещам, че всеки момент може да си отида! Искам в последния ми миг да си бил до мен!
 - Ало? Връзка има ли? - обади се Лиан.
 - Има... - каза Нико.
 - Чувам нещо, че са остарели. Вярно ли са остарели?
 - Да, Лиане, вярно е.
 - Много съм стара! - проплака Бияна с хриплив старчески глас.
 - Ако не се оправиш, не мога да ти обещая, че ще си ми още гадже. Няма да бера срам пред Корпуса със старица аз! - викна Лиан, "нежен" както винаги.
 - Ако млъкнеш сега и им дадеш малко да си починат, може и да не умрат от досадата ти, докато чакаме Кяпутен Куро! - отраза го Нико.
 - Той е много лош, понякога... - въздъхна Бияна.
 "Лош, ама го харесваш!" - искаше да изкритикува Нико, но си замълча, защото наистина не искаше да получат някакъв проблем от притеснение или емоционално претоварване тези едва дишащи старици.
 - Ооооооо. Ооооооо... - започнаха да говорят старците на Пешовците и Куро, който бе при тях.
 - Ако може това "оооо", да го прескочите, че вече го схванахме повече от прекрасно!!! - викна Петър Пикапът.
 - Пешо, остави ги... - прояви търпение Куро - Откога е тук тази вещица?
 - От мнооооооооооого време. Изпива ни енергията, мреме... - каза един престарял дядка.
 - Да, очевидно! Само, че пропуснахте и да кажете "ооооооо"! - засмя се Пешо Полисексът.
-  Петре, не ти отива на годините! А и тая, ако те докопа и те състари, направо не на старец, а на гроб ще станеш! Сопри се малко, бе, човек! Имай уважение!
 Фуши се появи в ангелското си бяло-сияйно великолепие.
 - Ооооооооооооооооооооооооооооо! - паднаха старците в дълбок поклон.
 - Само огън може да я обезвреди! - каза Фуши и побърза да си отиде.
 - Е, това е лесно! Спаске, слизай долу! - извика я Куро.
 Ламята Спаска долетя сама.
 - Малко спорт, така... Ще извиняваш, че закъснях, но исках да полетя от орбита до планетата. Пазя тегло.
 - Добре, Спаске! - рече Кяпутен Куро и извади нов детектор на енергия, за да видят къде е тази енергийна вещица. Намериха я на около 4 километра оттук. Спаска литна към нея и избълва много огън. Вещицата се обгради с лед на мига. Топеше се ледът, но не свършваше. Вещерска работа!
 - Бълвай огън, Спаске! Повече!!! - извика Пешо Полисексът. Спаска си даде още зор, но вещицата също произвеждаше лед и направо река потече от взаимодействието огън-лед.
 - Предай се, ма! Отнемаш енергия от хората, която не ти принадлежи! - опита с добро Кяпутен Куро.
 - Ти ли ще ме учиш докога ще съм млада, бе! - изрева тя. Куро простреля леда с енергийния си пистолет. В същото време огънят на Спаска изгори вещицата и тя се превърна в пепел... от пепелта изскочиха много искри, дъги и какво ли не... Скоро всеки започна да се подмладява и си стигна до истинската биологична възраст на която беше. Радваха се! Колко е добре да си отново млад!!!
 Нико с двете момичета също дойде тук. Радваше се и той, че всички са отново добре. Кияна го прегърна от радост и от благодарност, че го има. А той погледна за миг отново младата и красива Бияна, и само си рече: "Е, вече знам, че не си нетленна."
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:32:11 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 24
"С, с, с... Сиси, секси, спасители"


 
 - Тези кораби, А-корабите, нещо не ми вдъхват доверие. - каза Нико на Кяпутен Куро, докато с Пешовците, Лиан, Шики, Курхуй, Спаска и суперкотката пътуваха за някаква милитаристична планетка.
 - Знам... лоши спомени с ташларите... но, това са най-развитите технологии в тази Галактика, човек... Пък и Спаска с Курхуй не са профи-пилоти. Как да ги оставиш сами на някой кораб-стрела или на нещо друго... Това поне си е автоматик отвсякъде.
 - А, ако ни нападне нещо военно?
 - Ами риск... като видят, че не сме въоръжени, може да ни съжалят, нали? А и да си въоръжен с някакъв  по-нисш клас, по-недоразвит кораб като онези "летящи чинии", кое ти гарантира, че няма да те отнесат като куцо пиле домат, особено тези милитаристи към които се движим в момента?
 - Ами щом преценяваш, че така рискът е по-малък... - вдигна рамене Нико и се настани при останалите.
 - Така, само коч-компания, не е интересно... - пръв се обади Петър Полисексът.
 - Какво имаш предвид? - попита ламята Спаска.
 - Ами те ти, булка Спасовден! - отвърна той, - Аз, Куро, Лиан, Нико, Шикозния батка и Кур-какво беше... всичко мъжко. Коч-компания.
 - Котката и аз да не сме хермафродити? - обиди се Спаска.
 - Еееее, Спаске! - отиде да я прегърне бай Пешо, - Не се обиждай, аз имах предвид по-човекоподобните тук...
 - Олеле, Пешо, седни си, бе, човек! - заповяда му Кяпутен Куро, който не щеше да възникне някой проблем, понеже Спаска се обидила, че не е човек, а някой се обидил, че бай Пешо склерозирал и не му произнесъл правилно името.
 - Не, има малко резон... - намеси се Шики.
 - Какво? - попита Куро и се загледа в датчиците.
 - Ами защо днес само ние... Кияна, Ена, Бияна, защо изрично не ги взе?
 - Защото отиваме на милитаризирана планета - там всичко военно, стреля се на месо, извънредни положения...
 - Е, че какво толкова? Все едно, че сме си у дома, край скъпия Корпус. - засмя се Нико.
 - Млъкни, бе! - ядоса се Лиан.
 - Спокойствие!!! - сепна им се Куро.
 "Не се заяждай излишно с него." - прошепна Кияна на Нико. Вече имаха постоянна връзка, благодарение на тези иглички, които бяха разработени на чикибойски принцип. Нико се зарадва, че може да й чуе гласа. Отдели се в едно помещение.
 - Не знаех, че ни слушаш! - усмихна се той. Тя усети усмивката в гласа му.
 - Разбира се, че ви слушам! - Кияна също се усмихна, - Откакто съм с вас за първи път не идвам на мисия, доколкото знам... И ми е интересно да знам какво става някъде там.
 - Да... всичко зависи от него - от Куро... няма как всеки път да сме в пълни екипи. - отвърна Нико.
 - Така е, знам го - пестене на енергия, оптимално действие и въздействие. - каза бодро тя.
 - Надявам се всичко да мине добре и да се видим скоро живи и здрави на Бо. - рече Нико.
 - И аз така се надявам... знаеш ли... слушам ви през цялото време и не само, защото ми е интересно, а и защото искам да знам как си и... защото ми е притеснено за теб, особено като чух на каква милитаристична планета отивате. - каза тя.
 - Благодаря ти, че така мислиш... за мен! - отвърна й Нико и му стана едно такова мило, топло и бе радостен, че тя го мисли толкова много, и че му казва такива хубави думи.
 - И аз ти благодаря,... че те има... - каза тя и трябваше да тръгва за урок. Нико се прибра в главната А-космическо-корабна зала, където бяха останалите. Беше му приятно и даже леко-весело в стил "Киянчето ме обичка, Бияна не ме обича, ама голяма работа, важното е, че съм си добре и, че има поне едно добро момиче да ме обича!"
 - Кяпутене, там какви са енергийните залежи? - питаше Курхуй.
 - Тези имат едни много яки бомби. - отговори му Кяпутен Куро.
 - Ядрени ли? - попита Петър Пикапът.
 - Не... не мога да ви ги опиша. На Земята няма такива. Абе бомба, като ръчна граната... ама вътре субстанцията... леле-майко! Добра енергия има.
 - Това, ако Уйки го надуши, няма да е добре. - каза опасяващ се Курхуй.
 - Опрделено... - съгласиха се доста с него.
 - Много ясно... - продума Кяпутен Куро, който също все повече и повече осъзнаваше опасността от Уйки.
 - Опа!!! - подскочи малкият Пешо. Лиан веднага го последва и заби нос на илюминатора. Пред тях имаше някакъв разбит, направо разрушен и едва държащ се в орбита около някакъв астероид военен кораб от същата планета, която искаха да посетят.
 - Прилича на астероида Итокауа. - констатира Куро.
 - Абе ти кораба виж! - рече Курхуй, - Това нещо си е мощно... кава ли сила може да го е разбила?
 - Пичове, - рече тържествено Куро, - Добрата новина е, че поне една бомбичка ще има на тоя кораб и няма да се налага да ходим до планетата им.
 - Да, само да няма нещо лошо на кораба, нали... - рече Шики, който вече си беше един разумен и предпазлив Бо-индивид.
 - Рисковете си ги има. Няма риск - няма пари. Знаеш как е. - обобщи му ситуацията Кяпутен Куро. Остави Шики тук, а всички останали отидоха през специално прокаран тунел от А-кораба на този, разбития.
 - Спаске, стъпвай малко по-леко и галантно, че ще пропаднем. - рече загрижено бай Пешо.
 - Прав е! - обади се Куро, който водеше групата с фенерче в ръце.
 - Извинявам се... - рече Спаска и литна, защото така беше по-безопасно за групата.
 - Само да не се удариш в тавана и нещо да се строполи върху нас! - предупреди я Лиан.
 - Извинявам се... - отвърна Спаска и започна да лети по-ниско.
 Как да е, намериха главната зала на кораба. Там - трима сини извънземни държаха някакво много, много секси момиче, в кожено-военна униформа.
 - Идваме с мир! - вдигна ръце Кяпутен Куро.
 - Добре. - отвърнаха сините извънземни, които даже нямаха дрехи.
 - Какво правите с тази? - продължи диалогът Куро.
 - Пленихме целия екипаж. После ни оставиха тука за охрана. Тая изскочи отнякъде. Пленихме я.
 - Спасете ме!!! - извика тя.
 - Може ли да я спасим? - поиска разрешение ламята Спаска.
 - Назад, назад, моме! - извикаха сините нудисти и отвориха длани, в които бляскаха някакви си техни оръжия.
 - Това може и да е опасно. - предвиди Лиан.
 - Щом са пребили от бой такъв мощен военен кораб, тези сините определено не си поплюват. - съгласи се с него Кяпутен Куро.
 - Пичове, на нас само една бомба от тукашните ни трябва и мацката! - рече Пешо Пикапът, който вече не издържаше от секси-формите на тази - крака, гърди, корем, дупе - всичко беше супер секси и му се искаше да е колкото се може по-близко до нея...
 - За какво да се стискате, сега? - подкрепи го дядо му.
 - Бомби? - подритнаха 2-3 от тях сините извънземни. - Това има някаква стойност за вас?! Хаха!
 - Има... - рекоха всички, без суперкотката, която не можеше да приказва.
 - Вземайте и да ви няма! - каза им един от сините. Кяпутен Куро взе три и се врътна да се върне, но Пешовците и Лиан го спряха: "Ами тя?!"
 - Това си е техен междуличностен и междупланетен проблем. Ние дойдохме за бомби, имаме бомби...
 - Ама тя е много секси, човек! - рече Пешо Пикапът, - Виж тези гърди, тези стегнати секси крака, тая дупара!!!
 - Куро, не изпускай такъв ценен кадър! - допълни Пешо Полисексът      - Мигар всеки ден такива срещаш из мисиите? Използвай капацитета, бе, другарю Куро!
 - Просто не е редно да изоставяме такъв красив... такъв нещастен, де... субект в беда! - също упорстваше Лиан.
 Куро се изпоти...
 - Вие какво ще правите с нея? - попита Нико сините.
 - Ще бъде заведена в затвор на нашата планета. След това - екзекутирана, по най-бързата процедура, защото е част от екипаж, който ни нападна.
 - Ама ние не искаме да умират невинни хора! - каза Спаска.
 - Точно така! - обади се Нико.
 - Те ни нападнаха първи! Тази ли е невинна?! - недоумяха сините.
 - Аз не съм стреляла по тях!!! - извика секси-мацката, - Аз само обслужвах машините.
 - Да, но по нашите закони, - каза един от сините, - Ти си способствала малко или повече да ни трепете. Така че - на смърт. Дръж се достойно и умри достойно! Бъди мъжко момиче!!!
 - Големи морално-правни сблъсъци има тука, а и не е наша работа... - рече Куро и понечи да си тръгне, но и ламята Спаска го спря с корпулентното си тяло.
 - Ей!!! - ядоса се Куро, - Кой тука е шеф и кой плаща?! Я да се отстраните, че да не ви кажа кой кого!
 - Куро, ти просто си един страхливец! - рече Нико и направо извади пистолета си и стреля по тримата сини. Енергийната вълна ги отвя, но те включиха мощните си светлинни оръжия и прогориха всички, без Спаска, която беше навикнала на огън и температури. Избълва огън тя към тях, а суперкотката подскочи към тях и ги прегриза до синя кръв по краката.
 Лиан, макар и обгорял, изнесе секси-мацката на гръб. Останалите също побягнаха към А-кораба... Сините останаха замаяни от свръх-енергийния изстрел и от огъня на Спаска; нямаха сили да се мръднат да преследват Куровия екипаж.
 - Ако някой ден пак ви засечем, мамичката ви ще разплачем! - закани се един от тях и припадна.
 Куро и останалите веднага напуснаха това опасно за тях място с А-кораба.
 - Равносметка! - извика Куро, докато се мръщеше от болка - Бомби взехме, а заради една секси-жена, щяха да ни убият... Пешовците и Лиан ми препречват пътя, ламята Спаска и тя се прави на майка Тереза, а Нико направо стреля!!!... Все ви се заканвам, ама още един фал такъв ми направете и ще ви сиктирдосам, тъпаци долни!!!
 Куро проклятисваше и си миеше обгореното с вода от А-кораба... И на останалите не им беше леко. Само Спаска и Шики си бяха добре, защото нямаха рани от изгаряне. Курхуй беше като замаян. Не беше се сблъсквал с такова оръжие в неговото измерение.
 - Благодаря ти, че ме спаси! - доближи се секси-мацката до Нико.
 - От хуманизъм и човещина. - само рече той и се прибра в една от стаите на А-кораба.
 - Ти как се казваш? - попита я Пешо Пикапът, който веднага дойде при нея, след като Нико я остави.
 - Как го докарваш такова секси-тяло? - не остана назад и дядо му.
 - Какъв ранг имаше във вашата армия? - също се присъедини Лиан.
 - При вас сигурно фитнесът е много напред? - доближи се и Шики.
 "Да ви го начукам!" - помисли си Куро и съвсем падна отмалял от раните, а суперкотката и Спаска го обгрижваха съчувствено.
 - Защо не остана при момичето, може да има нужда от помощ? - веднага се обади Кияна питайки шегувайки се.
 - Има си достатъчно внимание, както си чула. - усмихна се Нико и полегна, защото беше изморен, а и доста обгорен, макар и не толкова, колкото Куро.
 - Наистина имаш добро сърце, знаеш ли? - похвали го тя.
 - Имам... - призна си Нико, - Добре, че има поне един човек като теб, за да го оцени...
 - СИСИ! КАЗВА СЕ "СИСИ"!!! - влетя развълнуван при него Шики.
 - Добре, Шики, но ще спя... - рече уморен Нико, който не разбра какво толкова му е особеното, че новата се казвала "Сиси".
 - Липсваш ми... - каза Кияна и затвори връзката, защото в стаята влезнаха родителите й. Нико си остана с отворени очи още 5 минути, след което заспа доволен от това, че е спасил живот, а и че има момиче на което да му липсва той такъв, какъвто е.


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:33:31 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 25
"Ловци-пирати и... каквото дал бог"


 
  Сиси не можеше да се прибере на нейната планета, защото там щяха също да я накажат по един или друг начин, че е попаднала в плен (по закон е трябвало да се самоубие, но тя се предала на голите сини извънземни, защото просто й се живеело, както обясни на всички). Кяпутен Куро се почувства като благотворително дружество - чудеше се къде да я дене нея пък сега, но положението значително се улесняваше от това, че имаше много желаещи да я приберат: дядо Петър Полисексът и внук му - Петър Пикапът, искаха тя да бъде подслонена при тях в Люлин. Лиан предложи да я набута в Корпуса тайно, защото така или иначе, тя вече имала военен опит, а и не се различаваше много от хората на Бо (нито от бялата раса на Земята). Шики каза, че у тях също ще се намери местенце. Курхуй беше на мнение, че мястото й е на кораба, при него и Спаска, защото така няма да им е скучно само двамата, а и ще имат някой по-опитен с космоса и космическите кораби. Супер-котката нямаше как да изрази мнение, а ламята Спаска се съгласи с Курхуй, че трима е по-малко скучно, отколкото само двама.
 - Значи, Сиси, - рече й Кяпутен Куро насаме, - ти нямаш никакви проблеми с гостоприемството. Всички, освен Нико имат голям мерак да те приемат при тях.
 - А той защо няма? - учуди се Сиси, която помнеше кой я е спасил, а и мислеше, че Нико е сладък.
 - Ами той си има там разни... момичета за които да си мисли. Неговото е сложно. - отвърна Куро и вече беше сигурен, че Сиси остава на кораба при Курхуй и Спаска.
 - Според мен, аз засега трябва да остана на кораба, защото не съм адаптирана за други планети. - рече Сиси сама. Куро се зарадва, че няма нужда той да обявява това решение и й каза, че щом така е преценила, значи остава на кораба. Отиде и каза на останалите, които се бяха събрали до илюминатора да гледат някакви пулсари.
 - Тя реши, че ще остане на кораба!
 - Супер! Браво! - зарадваха се Курхуй и Спаска, а Пешовците, Лиан и Шики посърнаха от тази лоша или поне леко неприятна за тях новина.
 Някакви жълти пирамидни кораби започнаха да се приближават към А-кораба на Куро и компания.
 - Това какво е? - попита първи Курхуй, защото имаше доста набито око.
 - Не ги знам какви са, но не ми харесват... - отвърна Куро и даде курс на кораба към най-близката планета, без даже да я знае каква е.
 Сиси се приближи до един от бордовите компютри, разгледа отблизо приближаващите се жълти пирамидни кораби и веднага ги разпозна:
 - Хей! Това са ловци на глави от П-100!
 - Значи правилно ще се приземим на най-близката планета, а там на твърда земя, ще можем да им се противопоставим по-добре. - каза решително Кяпутен Куро.
 - Тези ловци на глави, всякакви глави ли ловят? - притесни се лекичко ламята Спаска за няколкото си глави.
 - Не... не знам, всъщност. П-100 е една пиратска планета... понякога ловят всякакви, а друг път по поръчка. - отвърна й Сиси.
 - След 7 минути сме на планетата. Там ще ги "преслушаме". - обяви Курхуй, който вече беше понавлезнал в информационните технологии на А-кораба. Пиратите-ловци на глави от П-100 видяха, че А-корабът поема курс към въпросната най-близка до тях в момента планета и решиха да не откриват огън - хем ще могат да пленят невредим А-кораб, хем и ще могат да хванат тези, щом като са толкова страхливи и не приемат космическа битка. Така си мислеха, защото не знаеха, че много от Куровите хора са въоръжени и/или опасни.
 А-корабът се приземи. Беше пустинна планета. Нямаше къде да идат да се скрият. Куро реши да отвори парадния вход А-корабът за посещение. Двата жълти пирамидни пиратски кораба също се приближиха и от тях слезнаха пиратите. Цялата им кожа беше в бодли, като на таралеж. Държаха лазерни пушки. Леко пристъпиха вътре.
 - Кого търсите? - обади се първа ламята Спаска. Бодливите я видяха, уплашиха се от нея, започнаха да я стрелят, Спаска направи опит за задно салто и се строполи зад барикадиралите се Куро, Нико и Лиан (само те имаха пистолети и бяха на първа линия).
 - Говорете, бе, изроди пършиви! - извика Курхуй, който с Шико бяха на втора линия, защото те бяха невъоръжени на яки.
 - Искаме само един от вас! - отвърна главния на бодливите.
 - Ей-сега ще се преброим на "Ала-бала!" и ще видим кой ще ви дадем! - изсмя се бай Пешо, от най-задната линия, който се опита да прегърне Сиси, но тя не му даде.
 - НЕ! - не схванаха хумора му те. - Трябва ни... тоя, как му беше името? А, да! Нико!!!
 Нико изтръпна. Откъде го познаваха?
 - Защо ви е пък точно Нико? - попита Пешо Пикапът и, за да се направи на интересен пред супер секси Сисито, допълни: - Аз не съм ли също толкова готин, начетен, супер и пичага?
 - НЕ! Нико или ще ви пленим всичките. - отвърнаха те в хор.
 - Хипотетично, - обади се пак Куро - Ако ви го дадем, за какво и за кой ви е?
 - Поръчан ни е от тоя... как му беше името? А, да! Уйки!
 - Уйки? - изтръпна и Курхуй - Лъжете, докажете, жалки иглолистни пендели!
 - Ето ти доказателство!!! - рече един и пусна запис от малка технологична кутийка - на записа: Уйки, където им дава някакви скъпоценности и им поръчва Нико.
 - Вярваме ви! - каза Кяпутен Куро, - А сега, АТАКА!
 Куро и Нико произведоха изстрели с енергийните пистолети. Таралежоподобните пирати излетяха навън, а Лиан ги ликвидира с по един точен изстрел с неговия си пистолет. Всички пирати от единия кораб бяха неутрализирани. Останалите, обаче на другия кораб, си стояха вътре и насочиха мощно лазерно оръдие към А-кораба. Само че Спаска беше вече предвидливо там, до това оръдие и му разстопи с огън основата. То се огъна и лазерът улучи самия кораб, а ламята Спаска литна в последната секунда и остана невредима. След това тя бързо се прибра в А-кораба и излетяха, докато пиратите останаха долу на пустинната планета да гасят пожара на собствения си кораб.
 - Не предполагах, че Уйки толкова бързо ще се ориентира в нашето измерение, че дори и ще започне да наема ловци на глави! - избърса пот от морно чело Куро.
 - Аз ви казвах, че този е много гаден мръсник. - трепереше Курхуй само при мисълта за Уйки.
 - Заслужава да го опърля! - закани се добронамерено Спаска.
 - Този наистина няма да се откаже от мен. - рече спокойно и някакси примирено Нико.
 - Трябва да мислим как да не те разбира къде си... - замисли се сериозно Куро, но нищо не можеше да измисли.
 - Все пак имам мощен електрошок и енергиен пистолет. - опита се да успокои всички Нико, - Не се притеснявайте толкова.
 - Ти си истински мъж, Нико! - каза му Сиси и му смигна закачливо.
 "Какво му харесват на тоя толкова, бе?!" - замисли се ядосан Лиан. "Върви му на Нико!" - рече си и Пешо Пикапът.
 - И аз мисля, че си истински... не само истински мъж, а истински всичко! - включи се Кияна по игличката, която наистина не изпускаше и секунда от това, което се случва.
 - Благодаря. - прошепна й Нико в отговор.
 - Положението става много сериозно... - намесе отново Куро.
 - Защо, бре? - попита бай Пешо, който вече си мислеше, че са приключили за тази мисия.
 -  Защото може всеки момент онези пак да ни подгонят, ако имат връзка с други наемници наблизо в космоса. Трябва да "изчезна" поне Нико оттук незабавно. А тези даже и да превземат А-кораба, което се надявам да не стане, като го няма Нико, едва ли ще проявят интерес към останалите. Така че, ще се разделим засега на две групи. Курхуй, ламята Спаска и Сиси остават тук. Вече имам доверие на Курхуй и го дарявам с обикновен огнестрелен калашник от Земята. Така че, този калашник в комбинация с огъня на Спаска, ще са достатъчно препятствие пред бодливците, ако стане нещо. Така или иначе, след 2 часа Спаска, Сиси и Курхуй са вече във владенията на А, а там няма да посмеят някакви си пирати от П-100 да припарят. Ние, останалите, незабавно се измитаме със спиралодупка към Бо.
 Така и стана. Всички без Курхуй, Спаска и Сиси от А-кораба се озоваха на Бо, до езерото.
 - Аз с Пешовците оставам тук. Вие се прибирайте да си свършите работите и после, като се стъмни, отново обратно тук, че ще ходим на специална мисия, ще търсим защита за Нико.
 Лиан, Шики и Нико се разотидоха. След няколко часа се появиха отново, този път с Бияна, Ена и Кияна.
 - Къде ще се ходи този път? - попита първа Ена.
 - Има една планета, където съм ходил по-рано. Много бедна енергийно. Единствено пепелът им има нещо полезно.
 - И ще събираме пепел?! - почувства се почти унизен Лиан.
 - Ами няма какво друго!!! - отговори му Куро.
 - Пепел, съчки, лайна... каквото трябва, това ще събираме! - рече бай Пешо Полисексът.
 - Дядо, стига де! - сръчка го малкият Пешо, - Хората те разбират и без такива лайняни примери.
 - Защо точно там? - не разбираше Бияна, която също не искаше да се мърси с пепел.
 - Ами, защото там има разни, които може да правят анти-проследяващи технологии и да видим какво да залепим за Нико, че да не го набара Уйки, ако намерим човек, който може точно с такива биологични анти-проследяващи да работи. Понеже едно е да не можеш да проследяваш метал, а друго е биоструктура. Не са прости нещата...
 Влезнаха пак от Бо на А-кораба при Курхуй, ламята Спаска и Сиси.
 - Много яко това оръжие! - рече Курхуй благодарствено.
 - Добре, щом те радва! - отвърна му Куро и потеглиха към онази прашна планета.
 Събираха там много прах, смениха няколо маски. Напълниха около 20 чувала с прах. През това време само Куро не събираше прахоляка, а търсеше някакъв специалист по онези технологии, но не беше ясно дали ще намери.
 - Бате, аз съм твоя човек! - дръпна го някакъв дребен извънземен до някакви магазини.
 - За какво? - попита Куро.
 - Анти-следене, анти-трeкинг, анти-трейсинг, бате! Аз съм.
 - Добре, чул си какво търся.
 - Чувам бате, слушам... виж ги тези големи уши!!! - посочи извънземния ушите си, които падаха по него и приличаше (в ушите) на слон.
 - Ще доведа момчето. Чакай ме тук. - каза Куро.
 - Не, бате! Аз тука не мога. Ти нали си с кораб, бате. Горе на кораба.
 - Защо не става тука?! - не разбра Кяпутенът.
 - Тайни технологии, бате!!! - прошепна извънземният, - Краде се на поразия, бате!!! Горе, при вас на кораба! Там ще го оправим момчето.
 - Хубаво, бе! Идвай! - довери му се най-после Кяпутен Куро.
 - Ето го човекът! Но иска в космоса и на кораба, че тук много му шпионирали технологиите. - рече Куро появявайки се пред опушилите се и изморени хора от екипа си.
 - Странно... - не се довери до край Нико, но всички бяха изморени от големия прах и изнурителния труд, та искаха по-бързо да се качат горе, където ги чакаше само Спаска в момента, и където можеше да се измият и изкъпят.
 - Язък, че не можах и аз да слезна малко! - посрещна ги ламята.
 - Не ти и трябва! Недей да съжаляваш. - успокоиха я.
 - Щеше да ти се запуши всичко и повече да не ти става... огъня. - обясни гледната си точка Петър Полисексът.
 - Ами, хайде сега! - подкани Кяпутен Куро извънземния със слонските уши.
 - Ами, ей-сега, бате, ей-сега... започна да отваря той някакви кутии с инструменти и прахове.
 - Много примитивно това, бе! - обади се Лиан, който се чудеше какво може да се прави с тези железа и прахове, освен да ударят с тях Нико или да го напудрят.
 - Ееее, батета... - рече извънземния - Елате по-близо и ще видите. Само да направим едно "пуф".
 - Какво е "пуф"? - попита Кияна.
 - Ами ето. - вдигна бавничко един прах извънземния, лекичко го изспипа в дланта си, която беше големичка почти колкото едното му ухо и пуф! Издуха праха, който образува облак наоколо и всички се разкашляха. Куро се изплаши, че Спаска от кашлицата ще почне да бълва огън и ще ги подпали, но тя се строполи припаднала на пода.
 Извънземният се скри някъде в кораба и всички останаха в пълен шах.
 - От самото начало не му вярвах. - рече Нико.
 - Ебахти олигофрена! - възмущаваше се Курхуй.
 - Клепоух!!! - викаше Кяпутен Куро - Ако те набарам, ще ти отрежа и двете уши! Какво издуха, бе, да те духна в духача долен!
 - Куро няма нужда от красноречие! - хвана го Бияна - Просто да го намерим!
 - Не можеш да го намериш в момента. Тези могат да стават невидими. Сигурен съм, че е някъде наоколо, но докато има светлина, естествена, тоя ще си стои невидим!
 - И как да стане видим? - попита просто Бияна.
 - Трябва да придвижим А-кораба към някаква по-тъмна част на Галактиката. Без достатъчно фотони от естествени източници, този ще стане пак видим.
 - С детектор на енергия не може ли да го установим къде е? - попита Лиан, който се сети за приложението на тези детектори.
 - Изключено. Тези са почти без никакви енергийни показатели. Щом само прахта им има нещо полезно... не става...
 - Ами с опипване да действаме? - предложи Пешо Пикапът.
 - Ами, ако го опипаш по оная работа? - захили се Петър Полисексът.
 - Стига тъпотии! - ядоса се Куро, - Тръгваме към най-тъмната част на Галактиката!
 - Абе, Куро... някаква идея какъв беше този прах, с който ни пуфна тоя... ушатия? - попита Лиан.
 - Прахът на истината. - рече Куро, който прехвърли в съзнанието си всички познати прахове, които се продаваха на тази прашна планета - Всеки ще почне да си казва какво точно мисли из дълбините на душата и сърцето.
 - Това много дискредитиращо и уронващо авторитета на отговорни кадри като нас, бе?! - подскочи бай Пешо.
 - Ееее, не знам... - рече спокойно Кяпутен Куро, - Аз си казвам направо какво мисля, как ги чувствам и виждам нещата. Няма да чуете от мен нещо по-различно... Другото си е ваш проблем... с изключение на Спаска... Тя ще е в безсъзнание от този прах поне 2 дена, така както я гледам, горкото животно!...
 - Горката Спаска... - съжали я и Ена.
 - Ена..., ти все съжаляваш другите. Съжали малко и себе си. - рече Шики.
 - А?
 - Ами да! Виж се каква си дебела. И на 200 ще станеш, но няма да видиш гадже през живота си. Кога ще почнеш малко да ограничаваш яденето, малко да увеличаваш спортуването?
 - Шико, ти пък какво все за мускули си се хванал? Вманиачаваш се! - отвърна му остро Ена.
 - Абе ей, дебелак! - изнерви се Курхуй - Даже ламята е по-слаба от тебе! Я се виж, ма! Дебела гнус такава!!! Какво му е на твоя приятел, че е с мускули. И аз съм с мускули. Зле ли ни е?
 - По-добре с мускули, отколкото дебели. - обади се и Сиси.
 - А още по-добре човек с малко морал и достойнство, отколкото само с мисъл колко е секси и как иска да сваля чужди мъже само с външност! - сряза я Кияна.
 - Малко момиченце... - засмя й се Сиси - За първи път те виждам днес, не знам откъде знаеш какви чужди мъже съм сваляла. Да не си луда?
 - Всичко чувам. - каза Кияна.
 - Значи си луда!
 - Не! Значи, че ти си глупава! Кяпутен Куро, тази още ли няма игла за слушане?
 - Забравих да й дам. - рече Куро изморено. Извади игла и я заби на Сиси.
 - Ето, сега и ти можеш да слушаш. Може да ми благодариш! - рече й Кияна.
 - За какво да ти благодаря, малката? За това, че ме обвиняваш, че съм ти крала въображаем мъж или за това, че имам игличка, а?
 - Хайде млъкни сега и ти, Сиси! - сряза я Нико. След това се обърна към Кияна:
 - Аз я спасих, от човечност... Тя ми благодари. Не ме е сваляла или поне аз не съм усетил нещо такова.
 - А-а-а-а! Айде, сега! - обади се дядо Пешо Полисексът, - Всички знаем, че Сиси най-си падна по тебе!
 - Братче, няма да се сърдиш, - доде и Пешо Пикапът, - обаче нито сме глухи, нито сме слепи - геройче го изигра, спаси я, държиш се на разстояние, на положение... и Сиси най-много си пада по тебе. Факт, брат!
 - Всъщност, аз да си кажа! - разсмя се леко курвенски Сиси - Най-много ме кефи тялото на Шики, защото е културистче, но Нико най-много си го харесвам като мъж, излъчване и характер.
 - Е, значи не съм била много далеч от истината! - обади се пак Кияна, вече леко зачервена.
 - Спрете всички! - викна Нико, - Кияна, точно исках да ти кажа и нещо друго: да, аз наистина не намирам нещо нередно в това, че съм помогнал на Сиси да не я осъдят на смърт сините голи същества! И това да ми е благодарна е нормално.
 - И?
 - И... просто не ставай като Бияна!!! - викна Нико.
 - Какво пък аз? - намуси се Бияна.
 - Такова, Бияна! Преди заради една невинна целувка с Кияна ти отсъди, че ние сме вече гаджета и реши да не ми отговаряш, направо отстина за един миг от мен и край... а после и с Лиан тръгна.
 - Ами с мен ще тръгне ми, няма да тръгне с недорасляк като тебе! Че ти даже не знаеш как да седнеш правилно на маса в обществено заведение, бе, еййй! - обади се Лиан, който беше полегнал и не му се мърдаше да се разправя много-много, но не се стърпя.
 - Да, да, да. И също не съм от Корпуса, не съм богат колкото теб и въобще не съм толкова голяма работа като Лиан! - отвърна иронично Нико.
 - Аааа! Ще се сетиш!!! - каза му Лиан и затвори очи, че му се спеше ужасно.
 - Абе, вие жените, понякога сте много долни същества! - рече Шики. Никой не очакваше, че той пък ще атакува всичко женско на кораба. Той се поясни:
 - Ето го, горкият Нико - целунал Кияна, и Бияна веднага ревност до небесата. Сега пък Сиси му казала едно изречение, а Кияна вече почервеня от ревност. В същото време, обаче, ако някоя от вас отиде тайничко да се срещне с някой и даже да се понатисне с него - нямате никакъв проблем!!! Мъжете да си траят и нищо да не пипат, а вие да си правите каквото си щете! Е, не сте ли долни, егоистични и себични!?!
 - Ехехехехе! - захили се Ена - Ти като си попаднал на лоша, сега всички сме лоши.
 - Аз съм попаднал и е така. Но в момента давам два напълно ноторни и коректни примера с Бияна, Кияна и Нико.
 - Голям си женомразец! - стрелна го ядосана Сиси.
 - Ама аз не исках да кажа за тебе! Ти си толкова секси и красива! Всяка нощ те сънувам и те желая! - беше откровен до болка Шики.
 - Хахаха! - захили се бай Пешо - Късно е, чадо, късно е!
 - Нико... - обади се пак Бияна - Кой ти е казал, че ако ти харесваш едно момиче, то също ти е длъжно да те харесва? Ти също ли харесваш всяко момиче, което теб те харесва? Ето, ако Ена ти се закълне в любов, ти ще я заобичаш ли веднага?
 - И защо да не ме заобича? И ти ли ще ме критикуваш, че съм дебела? - сепна й се Ена.
 - Не, няма да я заобичам... - отвърна Нико, - Добре, права си, че няма как всеки да отвръща на любовта на другите. Моята любов към теб си остана несподелена.
 - И ти още я имаш тази любов към нея, нали? - дръпна го Кияна.
 - Кияна!!! - викна й Нико, макар и да не искаше да й крещи, - Отначало ми беше приятно и даже трогателно, че ме обичаш, че ме харесваш и, че ме ревнуваш! А сега, на всяка стъпка, на всяка крачка ревност! Това е страшно дразнещо!
 - Дразнещо? - попита го отчаяна Кияна.
 - Особено сега, когато още сме никакви с тебе.
 - Никакви? - вече се насълзи Кияна.
 - Не... исках да кажа, че още не сме станали гаджета, а и може никога да не станем.
 - Може никога да не станем? - вече потекоха две сълзи от искрените й тъжни очи.
 - Стига си повтаряла, де! - сряза я Сиси.
 - Айде и ти пък не се обаждай като двама си говорят, ма! - намеси се пак Лиан.
 - Защо? - изрепчи му се Сиси.
 - Ами почнала си да ме дразниш ужасно! - беше честен Лиан (а и нямаше как, защото беше "пуф"-нат с прахчето на истината).
 - Защо, бе готин?! - не му оставаше длъжна тя.
 - Аз съм толкова готин, това е вярно. Ето, - стана Лиан да се покаже - тяло като на манекен, статут в обществото, силен, спортен, умен.
 - Аз те бих един път, обаче. В пещерата, ако се сещаш. Потроших те направо! - обади се Курхуй.
 - Така е, но все пак... - продължи си мисълта Лиан - На моя фон Нико е едно детенце, едно невзрачно същество. И ти си падаш най-много по него, а не по мен или поне по някой по-мъжествен като Шики, Куро или Курхуй?
 - Ало, манекенчето! - викна бай Пешо - Ела да ти сложа нещо отзаде, да видиш как ще ме пропускаш в списъка на мъжествените!
 - Понякога ми се иска да те наритам, но само възрастта ти ме спира! - отвърна му ядосан Лиан.
 - Айде, без агресия, че ще режа заплати и ще гоня от екипа! - усмири ги малко Куро.
 - Ето! - плачеше вече Кияна - И Лиан каза, че тя те харесва.
 - Добре, де, но току-що нали се разбрахме, с помощта на Бияна, че може някоя и да те харесва, но ти да не я харесваш! - каза й Нико, който не разбираше защо тя трябва да плаче сега толкова.
 - Ти не ме ли харесваш? - попита тъжно Сиси.
 - Значи, Нико, да си го кажем направо: Сиси те харесва, а ти обичаш Бияна. А мен? Към мен нищо? - попита го Кияна, която се опитваше да сдържа сълзите си, но не можеше.
 - Не е съвсем нищо, просто искам малко време! - отвърна Нико. Тя, обаче, вече беше много растроена и се опита да избяга в друго помещение. В кораба беше тъмно и чакаха съвсем да се придвижат към най-тъмната част на тази Галактика, за да стане видим големоушият извънземен без никаква светлина. Кияна, обаче случайно се натресе точно на него докато бягаше и той я хвана за гушата! Те простена.
 Всички наскачаха и светнаха няколко лампи. Нико, Лиан и Куро извадиха пистолетите. Курхуй се въздържаше да насочва оръжието си, защото още не му беше свикнал и се опасяваше да не нарани Кияна, която му беше симпатична.
 - Какво искаш от нас? - попита Лиан.
 - Каквото дадете, бе батета! - изсумтя извънземния клепоухник.
 - И ни излъга така подло! - изсъска със злоба Куро.
 - И ви пуфнах с прахче, че да се изпокарате и избиете, ама вий много културни и разумни сте!... Вай... И сега ще я удуша таз, ако не ми дадете нещо ценно. - отвърна най-нагло извънземното.
 - Какво е ценно за тебе? - попита Пешо Полисексът, който не мърдаше от мястото си, защото годините си казваха думата.
 - Аз имам дъвки. - предложи му Пешо Пикапът.
 - Дай, бате, сложи ги на земята, на подчето тука... - веднага прие предложението извънземният мръсник. Пешо се приближи и му даде всичките си дъвки.
 - Окей, батета! Сега обратно ме връщате на мойта си планетка, че после да зарибим и някой друг като вас.
 - Не се ли усещаш, че това не е честно? - попита го Ена.
 - Ееее-хееее, како! Че, то аз вас, ако не излъжа, кой ще излъжа, ма?! - изсмя се клепоухото.
 Стовариха го на неговата планета. Чак тогава то пусна Кияна. Веднага, след като се оказа пусната и в безопасност тя, Курхуй произведе един откос с калашника на около 90 градуса пред него и извънземното от невидимо стана видимо и... го видяха потънало в слуз и кърви...
 - Вие ме излъгахтееее... не беше такава сделката! - рече то с омраза, защото са го излъгали.
 - Ти първи ни излъга, забрави ли, лъжец, похитител и гадина? - рече Куро и плю върху него.
 - Ти скоро ще мреш, дай си ми обратно дъвките. - взе си ги Пешо Пикапът.
 - Просто така ли ще го оставим да пукне? - попита Шики.
 - Той се е надявал, че ние ще се избием, за да вземе целия кораб, сега и ние го оставяме така. Нямам намерение да проявявам абстрактен хуманизъм! - отвърна Куро и всички се прибраха на кораба.
 - Все пак не го доубих... Ако някой мине и го спаси - има шанс. - обади се Курхуй, за който това беше страхотен етически жест, който той не бе правил през целия си съзнателен живот.
 - Благодаря ти! - каза Кияна на Пешо Пикапа.
 - Удоволствието е мое! - смигна й той чаровно.
 - Ето, че няма нищо толкова неестествено човек да изпитва благодарност. - намекна й Нико. Тя обаче нищо не му каза и го загърби сърдейки му се. Не му продума и думичка, докато се прибираха вкъщи.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 08, 2017, 09:36:51 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 26
"Енергия, дайте ми повече енергия!"


 
  - Страхотни новини!!! Много енергия имало в един астероиден пояс. Отиваме там, ако е вярно - всичко шест! Прекратяваме всякакви мисии, правя ви всички много богати, а и да не говорим за по-нататъшното развитие на Вселената и всички пространства, и всички измерения! - беше силно вдъхновен Кяпутен Куро и беше събрал всички от екипа на А-кораба.
 - Не го знам Куро какво е пил, но явно е силно... - продума Петър Полисексът.
 - Направо се е напушил май с нещо... - заподозря Петър Пикапът.
 - Астероиден пояс. Това не е ли опасно? - попита ламята Спаска.
 - Много научна фантастика гледаш... Може да има няколко милиона астероида, обаче те не са толкова нагъсто, в много голям обем са.
 - Значи няма да има сблъсъци. - поясни Нико.
 - Точно така. А и най-големият астероид там - той е голям колкото средната луна на Бо!
 - Огромен!!! - викна Ена.
 - Направо си е като малка планета. Но е заледена. Студ... - обясни Куро.
 - И там ли е голямата енергия? - полюбопитстваха Курхуй и Лиан в един глас.
 - Такива са слуховете. - рече Кяпутен Куро и не каза нищо повече. Екипът беше свикнал да му вярва, малко или повече, и само Бияна попита дали е сигурно като са само слухове, но Куро й каза, че слуховете никога не може да се считат за сигурни.
 - Хей... - дръпна го свойски Сиси.
 - А? - учуди се Куро.
 - Абе, източниците на слуховете... да не са те измамили пак както преди с онзи с праха?
 - Всеки се лъже понякога, Сиси... Само че този път залогът е доста голям - ако има и 1% истина в това, а аз да не проверя, ще се ядосвам през останалата част от живота си!
 - Ясно... - каза Сиси и отиде да се къпе. Отиде, обаче не се върна много дълго. Всеки нещо си приказваше с другите, само Кияна и Нико не говореха с никой а си мълчаха и от време на време поглеждаха един към друг скришом.
 - Сиси много се забави! - стана Шики и отиде да я търси към банята.
 - Чакай и аз идвам! - не остана назад малкият Пешо. Тъкмо тръгнаха и Сиси побягна срещу тях пищейки. След нея се движеше някакъв голям кристален куб, който направо летеше. Сиси се хвърли към Шики, защото й се струваше най-як и мощен от всички, но още докато беше във въздуха кубът я погълна и сам падна на пода.
 - Пак неприятности! - скочи ядосан Куро.
 - Това яде хора?! - недоумя Курхуй, но без да се плаши отиде пръв до кристалния куб. Подритна го даже.
 - Не ритай! Вътре е Сиси! - спря го Кияна.
 - Я е вътре, я не... - каза Лиан, който приклекна да разглежда това тяло.
 - Какво може да е това?! - обърна се Петър Пикапът към Куро, от който повечето очакваха обяснение.
 - Всичко може да е... или е нещо, което изпраща в други измерения или на други места като спиралодупките, или е нещо, което просто те складира вътре, като капан, докато дойде собственика му, или... просто е нещо, което не може да си представим. - каза честно Кяпутенът, защото той нямаше идея какво наистина може да е това и откъде се беше взело.
 - Всъщност, как това се е озовало тук? Признайте си кой го е внесъл? - застана строго Куро. Да, но никой не можеше да си признава нищо, защото наистина нямаше отговорни за внасянето му от всички присъстващи.
 - Или е Сиси, или просто... - сети се нещо Куро и накара Курхуй да се свърже с А-планетата, за да пита кой е наемал кораба преди него.
Това беше публична информация на А и му представиха снимки на предишните 3-ма, които бяха наемали този А-кораб.
 - Тази, последната... много ми е позната! - започна да мисли Нико.
 - И на мен ми е позната... - замисли се дълбоко Куро.
 - Аз се сетих къде сме я виждали! - досети се първи Шики.
 - Къде, къде? - попитаха всички.
 - В онзи древния манастир, където взехме суховатче!
 - Да, бе!!! - съгласи се Лиан, - Точно тази беше!
 - Доста е попътувала, за да стигне дотам... Остава загадка... - рече Кяпутен Куро и докато го изричаше кристалният куб се вдигна и погълна и Шики. Всички се разбягаха настрани.
 - Това ще ни изгълта един по един! - викна бай Пешо.
 - Да го изхвърлим в космоса! - предложи Лиан.
 - А, ако Сиси и Шики са в него? - отвърна Нико.
 - Даже и така да е, ние не можем да си позволим такъв лукс да рискуваме това да ни погълне един по един! - викна Лиан.
 - Направо може да ни яде това!!! - викна и Курхуй.
 - Въобще не е ясно какво става с хората, които това взема! - съгласи се и Пешо Пикапът.
 - Което си е право, право си е! - подкрепи го и дядо му.
 - Ако го изхвърлим, нямаме никакъв шанс да го намерим отново! - викна Кияна.
 - Нито пък имаме шанс да го изучим! - покрепи я Нико.
 - Да! - застана зад тях Ена.
 Кяпутен Куро наизвади много уреди, почна да изследва, но нищо не показваха уредите. Имаше някаква слаба енергия, която се излъчваше от него, но по-скоро това тяло поглъщаше енергията.
 - Засега ще го изолираме само. - рече Куро и го сложи внимателно в някакъв брониран куфар. Останалите се поуспокоиха. След няколко минути обаче самият куфар литна и онова погълна следващите си жертви - този път две - Кияна и Бияна.
 - Не, това вече е прекалено, викна Лиан, отвори куфара и удари кристалния куб с все сила у пода. Кубът се разби, но след няколко секунди се събра отново.
 - Я се отстрани!  - насочи Курхуй калашника и го "отстреля", но ефекът беше пак същия. Това нещо се счупи, но после се съедини отново.
 - Спаске, ма! Блъвни му малко огън! - подсети я бай Пешо. Ламята почна да бълва огън, но кристалният куб само се позачерви и... нищо.
 - Хвърляме го! Поне тези, които сме останали, да си останем тук! - реши Куро и го хвърли през отвор за отпадъци. Видяха как това излиза в открития космос. В същото време, то, обаче изтегли в себе си през илюминатора и Нико...
 - Ужас! - викнаха Пешовците.
 - Кой знае това каква мощност има! - паникьоса се сериозно Лиан.
 - Да бягаме! - още по-паникьосана беше Ена.
 - Куро, една спиралодупка, моля те!!! - викна Курхуй.
 - Ще се разделим! Кой издържа на студ тук?
 - Ами аз! - отговори Курхуй.
 - Значи това е планът! - обяви Кяпутен Куро.- За да не губим и секунда, аз с Курхуй направо на астероида, да видим за енергията, а вие, обръщате курса на А-кораба за вкъщи.
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 09, 2017, 12:46:22 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 27
"Енергия, дайте ми повече енергия! - 2"


  Кяпутен Куро и Курхуй се озоваха на астероида. Студ, мраз... Кяпутенът провери няколко места от повърността на тази малка планета. Уви, никаква енергия не бе отчетена.
 - Излъгали са те, а? - веднага направи заключението си Курхуй.
 - Да, но нямаше как да не проверим тази изкушаваща информация. - отвърна Куро.
 - Сега накъде? - запита Курхуй, защото колкото и да издържаше на студ, вече взе да му става "хладничко".
 - На кораба обратно! - беше решителен Куро, - Няма да ги изоставя.
 Върнаха се с нова спиралодупка на А-кораба. Куро много съжаляваше за прахосаната енергия, а Курхуй, който си имаше вече опит със спиралодупките, проявяваше разбиране.
 - Само аз останах! - посрещна ги Спаска.
 - Няма спасение от това, а? - обърна се Курхуй към Куро и се загледа в адския куб, който още се кипреше на кораба, неизвестно как завърнал се от космоса, но това вече нямаше голямо значение.
 - Последният, който остане тук, след като това ни погълне всички... - рече Куро и... просто запецна, защото не знаеше какво да каже.
 - Да изгаси лампите. - засмя се ламята Спаска, макар и никак да не й беше до смях, защото нямаше нищичко смешно в цялото това положение на нещата.
 Къде бяха отишли всички, обаче? Какво ги правеше това тяло? Последният "засмукан" беше Лиан. Той попадна в някакво кристалоподобно, лабиринтоподобно, направо неприличащо на нищо място.
 - Има ли някой тук? - попита Лиан с надежда и в отчаяние.
 - Има, има! - обадиха се Пешовците.
 - Идвам! - изкрещя Лиан, но направи само една стъпка и падна в някакво друго място там. Озърна се пред себе си и какво да види - Нико и Бияна. Стоят си двамата задно.
 - Абе, ей!!! - кресна им той.
 - И да викаш, и да не викаш все тая! - каза му отчаяно Бияна.
 - Само аз съм тук! - пипна го по рамото Кияна, която също беше пропаднала на същото място. Лиан се стресна за миг, но после се успокои, че поне не е сам.
 - В някакви килии ли сме разделени, бе?! - попита той.
 - Кажи, за да ти кажа. - засмя се Ена, която пък беше в някакво странично пространство.
 - Много ви е весело тука нещо! - ядоса се Лиан. Суперкотката беше сама в някакво друго отделение и съскаше яростно.
 - Не на всички им е весело! - отвърна му Кияна. Лиан погледна към мястото, където супер-котката...
 - Да... това животно е нервно! Голямо откритие направи ти!
 - И аз съм нервна! - викна му тя и понече да го блъсне, но в посления миг се спря.
 - Не се нервете! - каза им Нико.
 - И аз съм съгласен с него. - обади се Шики отнякъде, а това някъде неговото беше толкова далече, че даже не можеха да разберат дали се обажда над тях или под тях.
 - Що, бе? - попита Лиан.
 - Защото се сещам, че онази, която ни е затворила в този абсурден куб или каквото и да е... се храни с нашата емоционална енергия. Поне тези, които ходиха в манастира си спомнят нашите кошмари там... и как ни казаха, че след като са ни измъчили с тях, всичко е платено, та ни дадоха от енергийното си растение! Няма как да сте забравили онази мисия!
 - Какви кошмари? - попита Бияна.
 - Да! Какви? - също попита Кияна.
 - Няма значение, всичко е минало. - рече Нико, който не искаше да говори за неговите съновидения и да създава отново предпоставки за чувства към Бияна и реакции заради неговите чувства към нея.
 - Ама как само хубаво ни е разделила, а? - изсмя се Лиан, - Аз с твойта, а ти с мойта!!!
 - Твоята си е твоята. - рече му Нико... и след малка пауза продължи, - Аз с Кияна съм само приятел.
 - Приятелството ни е също под въпрос!!! - сепна му се тя.
 - Както и да е. Просто останете спокойни!!! - предложи Нико, който беше много убеден, че това е трик-капан на онази от манастира, която съвсем се е вампиризирала и иска да ги измуче за все повече и повече енергия.
 - Брато, ние сега, според тебе, пак ли сънуваме, че тая ковра да ни изпива енергия или наистина сме пленени от тая, да я знам в коврата? - зададе резонен въпрос Пешо Пикапът.
 - Няма значение... Важното е, че истинско или като сън, тази ни изпива енергията... За да не продължава така, дайте просто да се успокоим и да не й даваме толкова енергия.
 - Абе! Чакай!!! - обади се Ена, - Ами, ако е по-добре да я нахраним с енергия и ни пусне?
 - Аха! Да бе!!! Как ли не? - отвърна Нико, - И някой хубав ден, пак да ни плени така, че сме й лесна плячка, енергийна?! Колкото повече се оставяш на някой или някоя да ти взима нещо, толкова повече той или тя ще продължава!
 - Прав е! - подкрепи го Лиан, а това привлече вниманието на всички останали, защото Лиан да подкрепи Нико си беше като удар от китайската лотария на планетата Земя (не, че има толкова пари, а че е трудно да улучиш числата).
 - Ами прав съм. Хайде, всички да се успокоим, да не мислим за нищо, да не ни е страх от нищо, да забравим всичко! И да видите как след време тази сама ще ни пусне или ще довтаса тук да ни ядосва. - отвърна Нико убеден в това, което им казва. Само след няколко минути тази настина се появи сред тях!
 - Мозък си, човече!!! - възхити се Пешо Пикапът.
 - Девойче! - обърна се дядо му към новопоявилата се, - Ако си гладна, ела при дедо да ти даде една кожна инжекция и остави народонаселението на мира, ма!
 - Не знаех, че сте толкова умни! - започна тя. Беше придобила, в сравнение с преди, още по-маниашки вид и си личеше, че е много жадна за тяхната енергия.
 - Ами подбрани сме! - отвърна й пак Петър Полисексът, - Ти мен, така, като ме гледаш, знаеш ли, че съм с едно висше, че съм гледал конгреси на БКП, на КПСС, че съм изучавал научен комунизъм?... Даже за евро-атлантически ценности съм чувал! Няма цял ден да ми стигне да изобразя умствения багаж, който имам.
 - Дърти приятелю! - обърна се тя към него, - Мога да ви изпия енергийно без проблем. Ето ти примерно: Много те е яд, че с жена си вече нямаш и няма да имаш сексуални преживявания, а още повече, че поради напредналата ти възраст много рядко някоя ще те погледне и от младите, и от старите! Яд те е!!!
 След това тя се обърна към внук му:
 - Младши Петре, приятелю, ами ти... не се ли усещаш, че крушата не пада по-далече от дървото? Щом на млади години си се заел да учиш пикап, свалки... значи не ти върви. Приятели, вие да сте виждали успешен сред жените мъж, който да се интересува толкова от пикап? Ха-ха-ха!
 - Петре! Не се поддавай на емоции! - викна Нико.
 - Яааа, кой бил тук! - обърна се вампиро-маниачката към Нико.
 - Вие... - отвърна той, - Или сте проста, за да ме забележите едва сега или просто се правите на такава. И в двата случая, много, ама много слабичко ме вълнувате!
 - Право в десятката, Нико! - изръкопляска му Ена.
 - Ей! - викна й с физиономия на голямо неудоволствие вампиро-маниачката.
 - Какво "ей"?! - не остана длъжна Ена.
 - Същества с друсащи се сланини, които се стремят да заприличат на идеална сфера... просто не искам да ме прекъсват!
 - Идеална сфера е май само електронът! - засмя се Ена, която се стремеше да следва съвета и идеята на Нико, да не се засяга и да не се поддава на емоциите си.
 - Говори си, не ми пречиш! - отръвна й вампирясалата.
 - Нищо няма да получиш от нас! - присети я за себе си Нико.
 - Не съм те забравила!!! Исках да ти кажа следното, погледни наляво! Да,... тя е до теб! И коя е тя? Бияна!
 - Не съм сляп...
 - Бияна! Б, И, Я, Н, А! Бияна! Най-красивата, най-привлекателната, най-нежната, най-ефирната жена в цялата Вселена! Тя е сега до теб, но само за малко, след известно време... ще е отново с НЕГО! - посочи тя към Лиан.
 - Ами... - започна Нико, но вампирясалата го прекъсна:
 - Тя ще принадлежи на него!!! А не на теб! Ти беше първият, който я забеляза като жена, като момиче, като човек, като неописуема и неповторима красавица, която никога преди, а и никога след това няма да се роди! Ти беше първият, който я хареса като момче и като мъж! Ти беше първият, който й подари рисунка, мили думи, стих... И тя трябваше да бъде твоя! А този... той се появи за вас, във вашия живот отникъде! И ти я взе, отне ти я...
 - Никой не ме е вземал!!! - възпротиви се Бияна, - Аз си направих сама решението.
 - Не говори, сега говоря с Нико..., после ще се заема и с теб, красавице! - отвърна й спокойно вампирката.
 - Много ми е отегчително!!! - извика Сиси, - Но, ако позволите да се намеся с прост естетико-философски въпрос: Защо, ако Нико и ти (някаква си напълно непозната и странна женичка) си мислите, че Бияна е най-най-най във Вселената, това значи, че е вярно? Вие ли сте най-висшите определители на естетическите критерии във Вселената?
 - Не ревнувай, мила! - отвърна й вампирката, - Да, ти си секси, но ТЯ е най-красивата и най-привлекателната, и най-най-милата...
 - Е, точно тук ти е грешката! - отвърна Нико.
 - Моля?! - не можа да повярва на ушите си вампирясалата.
 - Да, мислех си и аз, че Бияна е ангел, неповторима, прекасна... но "мила". Мила с мен? Мила и разбираща? Хайде, де! Най-милата и разбираща за мен, в моя живот, ще си остане Кияна! - посочи той към Кияна. И това направо разби вампирясалото същество! То се ядоса! А ядът му го направи уязвимо и още повече - то започна да не държи под контрол цялата тази структура, започна да изпуска всичко от контрола си... Всичкото започна да се тресе и да се разпада... Лека-полека пленниците започнаха да се връщат на А-кораба така, както бяха изчезнали - посредством куба.
 - Ей! Вече си помислихме, че сме ви изпуснали и сте загубени завинаги! - започна да ги прегръща Спаска един по един, една по една, когато взеха да се изправят пред нея непокътнати, живи и здрави от този адски кристален куб, който, наистина, лека-полека се разпадаше.
 - Голяма мастия тая! - заяви бай Пешо, който последен се появи, а след него кубът стана на сол... - Хем те пленява, хем те мъчи емоционално, хем и не ти пуска, бе! Изрод непонятен и непотребен!
 - По-добре и от мен го каза!!! - похвали го Курхуй.
 - Какво беше всичко това?! - искаше да разбере Кяпутен Куро, който даже заби спирачки на А-кораба, понеже почти беше стигнал до Слънчевата система на Бо.
 - Куро!!! - отиде Кияна до него - Наистина беше вампирски проект и капан това! Нико! На него дължим спасението си!
 - Неслучайно Нико ми беше първия Бо-избор! - застана горд Кяпутен Куро и се поклони искрено на Нико.
 Кияна отиде при него; беше радостна и горда, че го познава:
 - Искрени, искрени благодарности и поклон пред твоя интелект! - усмихна му се тя!
 - Няма нужда! - рече й той и понечи да си тръгне, но тя го спря. Опита се да го прегърне, но Нико не се съгласи и нежно махна ръцете й от себе си...
 - Защо?... - просто попита тя.
 - Поради много причини... - само заяви той и се прибра в стаята си.
 - Не е ли нечестно? - приближи се Сиси към Кияна.
 - Кое? - попита тя гледайки тъжно след отиващия си от нея Нико.
 - Ти си толкова умна и не си лоша... Аз съм толкова изкушаващо-секси... а той, той си пада по тази?! - посочи към Бияна тя.
 - И ти ли го харесваш толкова много? - просто не можа да се сдържи Кияна и попита съвсем искрено и отчаяно.
 - А кой нормален няма да го хареса? - засмя се Сиси.
 - Аз не си падам по него! - обади се Петър Полисексът, който се бе заслушал в диалога им.
 - Ти нямаш вкус! - засмя се Сиси.
 За някои беше смешно, за други - тъжно, а за трети просто досадно...
(СЛЕДВА)

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: October 10, 2017, 02:07:50 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 10021
  • SEO - karma: +371/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Пауза
« Reply #29 on: October 12, 2017, 01:17:14 AM »
 Пауза. Значи, положението е следното: обещах, че ще пиша всеки или почти всеки ден по една част и наистина писах... Но, нещо изгубих вдъхновението в момента: 1/ Лични проблеми., 2/ Не виждам много редовни читатели (а нещо да пиша "заради самото писане" не ме вдъхновява)., 3/ При няколкото доказано верни читатели положението при тях е незадоволително: един си има проблеми със здравето на роднини и му е само до литература в момента, друг едвам стигнал до средата на написаното, защото няма нет и си създава собствени "виртуални" проблеми, трети - зает там с дипломиране, проекти и какво ли не... Та не ми се иска да ги карам насила да ме четат, нито пък да им отнемам от времето с моите литературни измислици. Затова - пауза... Ще видим докога.
« Last Edit: October 13, 2017, 12:37:00 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.