☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга)  (Read 5523 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 41
"Злото в мен"

  Кяпутен Куро се беше доста успокоил, защото не знаеше какви нови проблеми имаше - нито си даваше сметка, че Уйки и Путана ще се изправят в това измерение с цяла модерна космическа флотилия, нито пък подозираше, че плашипутарник владее Лиан.
 Като се озоваха с бай Петър в Люлин със спиралодупката, първи ги посрещна, още на входа,  малкият Пешо и рече:
 - Сега седнете, че да не паднете!
 - Новините май са лоши? - каза дядо му.
 - И още как! От Бо ми казаха, че Лиан е обладан от плашипутарник. Чак го тричал в реката, по-зле и от куче!
 Куро не знаеше много за обичая тричане (цирене, церене, кундене) на кучета в България, но знаеше много добре дяволската мощ на плашипутарническите дяволити изчадия и си представи най-картинно какво е ставало с Лиан. Позави му се малко свят и наистина му се наложи да поседне.
 - Лоши спомени имаме с тези гяволи! - въздъхна бай Пешо Полисексът, който се чувстваше тежко и поради факта, че нямаше любов за него.
 - Трябва веднага да отида на Бо и да се оправя с това нещо! Дано онези да не са вече объркали нещата. Вие двамата може да си отдъхнете тук.
 Кяпутен Куро веднага отиде на Бо. Новината за плашипутарник, който вече има влияние дори на така отдалеченото и, уж, спокойно Бо беше страшно демотивираща. Първо отиде при Нико:
 - Добре, че нищо не си направил! - каза му прямо Куро, разкривайки че най-много се е опасявал да не би Нико да започне скандал с Лиан.
 - Аз бях първият, който видя какво става. Наистина мислех първо да отида при него и да го разоблича. После пресметнах, че ще е по-разумно да уведомя всички вас. - призна си чистосърдечно Нико.
 - Започваш да мислиш и да правиш нещата по-добре! - похвали го Кяпутен Куро - Дано, дано, дано винаги и занапред да си такъв съобразителен и по-хладнокръвен!
 - И какво ще правим сега?
 - Ще съберем всички и просто ще го навестим. Ще видим от негова гледна точка как стоят нещата.
 - Да... добра идея, но после? Дори и да си признае всичко... какво?
 Кяпутен Куро замълча, защото точно и той това се питаше. Най-лесното беше да убие Лиан, но искаше да може да не се налага да убива никой; освен това Лиан вече беше част от екипа им и много трудно бе решението, което можеше да се вземе.
 - Ела да се поразходим навън! - каза Куро, - Отдавна не сме се разхождали тук. Толкова много време мина откакто за първи път се намерихме, нали си спомняш?
 - Ти забрави ли, че тук си жълт и узнаваем. Още е ден!!! - учуди се Нико.
 - Вярно! - засмя се Куро и се учуди, че толкова се е разконцентрирал напоследък, че може да забрави такъв важен за сигурността детайл. Останаха в стаята на Нико до смрачаване, а след това, след кратка разходка намериха Шики и Ена. Искаше им се да намерят и Бияна, но вкъщи родителите й имаха някакъв скандал с нея и нямаше как да я вземат. Кияна все още беше болнава, но успя да се измъкне от вкъщи.
 На А-кораба - Спаска, Курхуй и Сиси слушаха посредством чикибойските иглички със затаен дъх. Курхуй дори се прояви с това, че се включи на Бияна и й каза: "Ей! Семейните проблеми са си семейни проблеми, но твоят се е нагърмузил с нещо кльомбаво, затова не ми се прави на каквото и да е, ами почвай и слушай какво става, защото и ти си намесена!"
 След такова внушително слово, което не можеше да не направи впечатление на всички, дори от Земята Пешовците сложиха по едно ухо до игличките си да видят какво ще става на Бо, когато Куро, Шики, Ена, Нико и Кияна се срещнат с Лиан, за да го разпитат за плашипутарническия екшън край реката.
 Докато вървяха към сградата на Корпуса, където се очакваше да излезне Лиан след дежурството си днес, Кияна каза:
 - Кяпутен Куро, от всички интересни и безкрайно вълнуващи неща, които можахме да видим благодарение на теб, мисля че тези иглички-комуникатори са ни едно от най-най полезните и добри неща! Толкова е хубаво, че и от А-кораба, и от Земата, и от дома на Бияна можем да сме всички сякаш на едно място, тук, и да чуем Лиан.
 - Киянче, на теб май ти липса екипа в цялото му превъзходство? - засмя се Шики.
 - Не, според мен най-много й липсва Бияна, че не е тук! - захили се Ена несъобразително.
 - Момент сега! - спря се Куро, който реши да похарчи няколко минути време, въпреки че много мразеше да прахосва времето, заради убеждението му, че "Животът е прекалено кратък!" и "Първо да мине Голямата война между Доброто и Злото, а после да се разправяме с глупости".
 - Кажи, Кяпутен Куро? - реагира веднага Кияна, която най-много изпитваше нужния респект към него, както и заслужената благодарност, че й е отредил място в това, което почти никой друг на нейната планета нямаше да може да види и преживее.
 - Ще кажа ми! - изпъчи се Куро в готовност да им прочете едно конско - Ена, много добре знаем цялата история, че Нико харесвал от дълго време Бияна, но тя, по стечение на обстоятелствата и по нейните си вкусове, избрала да бъде с Лиан, а в същото време Кияна и Нико... нещо си... както и да е! Да не уточняваме!!! - погледна строго той всички и след малко просто добави: - Хайде сега, пълна тишина и да видим ГОЛЯМАТА КАРТИНА, а тя е "За какъв чеп Лиан се е свързал с долна, черна, тъмна, гадна, мръсна, зловеща, отблъскваща, димяща и отвратителна сила като някой от Плашипутар?!"
 - Само така, другар! Добре им го каза! - възкликна възхитен от конското бай Пешо от Земята, който в същото време чатеше с някаква, която го беше поканила да се видят, но сега твърдеше, че не го е канила и той трескващо търсеше доказателства в хисторито на чата им, че тя се прави на две и половина!
 - Само така!!! - подкрепи и Курхуй от А-кораба, който също искаше това да се разреши по-бързо и по най-добър начин за екипа.
 Нико, в този момент, когато Куро говореше, а останалите даваха мнение, просто почувства някаква жал към Кияна, която трябваше да изпитва неудобства заради неговите бивши (и остатъчни настоящи) чувства към Бияна, погледна притъмнялото небе на Бо и едва-едва изгряващите три луни, а после и нейното лице, което беше изтерзано от боледуването, както и от последните събития... и я хвана за ръката - една топла, нежна, по-мъничка от неговата, но силна момичешка ръка. Кияна за момент изтръпна от този допир с Нико. После две мънички сълзи се стекоха едва забележими по бузите й. Без да усети дори лекичко подсмъркна. А това го чу вглъбеният в цялата ситуация Курхуй от А-кораба, който отново се намеси и й каза:
- Каквото и да е!... Аз съм с теб!!! Обичам те!
 "Обичам те!"!!! Това последното се отрони от устана на Курхуй за първи път в живота му; естествено, непресторено и неволно. Това отекна като изненада не само в А-кораба, но и в съзнанието на Кияна, както и в съзнанието на самия него, който никога не си бе представял, че ще се влюби, че ще обича и, че ще изпита любов към момиче от друго измерение!...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: February 21, 2018, 04:53:38 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 42
"Злото в мен - 2"

Малко преди да стигнат до сградата на Корпуса, Шики придърпа Нико:
 - Ти чу ли какво каза Курхуй на Кияна?
 - Чух... - отвърна смирено и полуапатично Нико.
 - И няма ли нещо да направиш, да кажеш?
 - Лиан ми отне Бияна. Защо Курхуй да не вземе Кияна?... - вдигна рамене Нико.
 - Много лесно се предаваш, Нико?!
 - Просто още не знам дали съм готов за Кияна, дали съм най-доброто за нея... Ако тя прецени, че Курхуй е по-доброто, тогава... нека да е така.
 - Абе как Курхуй?! Той е от друго измерение. А и баща й никога няма да се съгласи на нещо такова! Да не говорим, че Курхуй е бежанец...
 - Е, тогава от какво да се притеснявам? - усмихна се Нико и продължи да върви с философско спокойствие. А Шики си помисли, че ако Курхуй каже нещо подобно на Сиси, със сигурност ще стане голям търкал с него, независимо колко е добър побойник.
 Лиан излезна, когато му свърши работното време и веднага усети, че нещо не е наред така да го изненадват. Куро вървеше между останалите, защото макар и вечерно време, не биваше да бие на очи. Групата се размина с Лиан и Куро му прошепна "Тръгвай, без много въпроси, отиваме край езерото ще се дискутира нещо много важно."
 Пристигнаха, но там се бяха събрали някакви корпусници, които познаха Лиан още като се задаваше. Това беше непредвидено. За добър късмет, обаче, всички му бяха подчинени и той успя да ги разкара бързо. Имаше опасност, обаче, онези да се усъмнят какво става тук, затова групата просто постоя край езерото, погледа звездите, а после отиде в гората. Там Куро им устрои невиждано досега "шоу" - накара Лиан да мине пред него, извади някаква бяла топчица каза му "Дръж това!", Лиан посегна да го хване и още преди да го е хванал то стана кълбо, а после и голяма сфера, която обви нежно Лиан и започна да блещука.
 - Какви са тези фокуси, сега?! - попита Лиан, който си знаеше, че нещо ще става тази нощ, но още не знаеше какво точно.
 - Това е изолатор, от едно специално място.
 - А-технология? От най-напредналите? - предположи Лиан. Останалите се досетиха, че е по-скоро много по-напреднало - от пространството Чикибой.
 - Стой в този изолатор... всъщност, то и да искаш и да не искаш, ще ти се наложи да стоиш, защото не може да излезнеш от него.
 - Добре. Няма да опитвам. Сигурно ще ме удари ток, ако опитам. - каза леко саркастично Лиан и допълни: - Можеше и без тези "мерки", не съм опасно луд или диво горско животно.
 - Всъщност това е изолатор, за да изолира това, което говориш на едно по-фино ниво. - поясни Куро причината да го изолира така.
 - А вие как ме чувате?
 - Другарю капитан! - обади се дядо Пешо, - Ще прощавате за намесата, но да няма объркване в технологиите, защото и ние го чуваме наш Лиан-засмян.
 - Не ме разбрахте. - отново поясни Кяпутен Куро, - Това изолира на едно по-фино, много по-фино ниво. Телепатично ниво. Така някои черни гадости няма да чуват какво говори и няма да усещат какво мисли.
 - Ама вие за НЕГО ли говорите? - каза ужасен Лиан, който не можеше да повярва, че те знаят за този негов проблем.
 - Ти ще кажеш... - подкани го Куро.
 - Аз не съм крил от вас!
 - 'Айде, че пък не си крил?! - ревна Курхуй от А-кораба - Всеки ден за черни гадости си ни говорил, така ли?
 - Лиане, в Корпуса да не сте пили болексир? - засмя се Шики, имайки предвид едно особено питие, което беше скъпо и минаваше само за лукс на корпусниците.
 - Искам да кажа, че не съм крил, по смисъл, че не исках да крия, но не знам какво става, какво е това, а и ТО ме заплашва постоянно и ме измъчва! Повярвайте ми, че ме измъчва! - падна на колене Лиан.
 - Вярвам ти. - каза Нико, - Видях какво те прави в реката. Можеше да умеш във водата.
 - Ето!!! Той е видял! - каза Лиан и се обърна с молби към останалите да му повярват на Нико, че случката е била точно такава, защото вече си мислеше, че Куро ще му види сметката, а и никой от останалите нямаше да се застъпи за него. Мълчанието на Бияна също го подтисна, защото очакваше, че поне тя ще каже нещо. Започна да разбира защо е била мълчалива повече от обикновено в последно време. Тя е знаела!
 - Лиане, спри с тази хистерия! Всички знаем и всички ти вярваме, че си бил измъчван! - викна му Сиси от А-кораба, която много мразеше мъже, които проявяват слабост по такъв начин.
 Кияна го гледаше с жал. Никой не заслужаваше това. Искаше й се малко да му помогне, каза:
 - Тук сме, за да изясним нещата, да ти помогнем. Не се плаши!
 На Лиан му стана още по-кофти, че той им изглежда уплашен. Каза:
 - Не съм уплашен!... Просто ми е отвратително!
 - Ето в това съм напълно съгласен с теб - те СА отвратителни! - каза Куро на когото му личеше, че мрази плашипутарниците толкова колкото и самите чикибойци.
 - Какво искате да знаете? Всичко ще кажа, ако наистина ТО не може да ме чуе.
 - От кога сте в отношения с това? - попита от Земята Петър Пикапът.
 - Малко преди да спася Бияна. - призна си Лиан.
 - Мен ли? - най-после продума и Бияна.
 - Да... Ако това не ми беше дало начина, нямаше да си жива.
 Блесна цялата история със спасяването на Бияна. Поне за Кяпутен Куро:
 - Е, тук няма да те пожаля! Кажи всичко.
 - Ами... Той този я разболя и аз трябваше да я излекувам, за да се влюби в мен. Съжалявам, много съжалявам, но винаги много съм я харесвал Бияна и исках да се възползвам от това нещо.
 Останалите останаха страшно погнусени и разочаровани.
 - Ти нямаш капка сърце, бе! Пу! - заплю го ламята Спаска от А-кораба!
 Най-яростно го гледаше Нико, но нали искаше вече да бъде по-зрял и по-овладян, та само му каза:
 - Няма смисъл да ти казвам, че си голям мръсник, защото сам си го знаеш, нали?
 - Точно тогава аз бях в критично състояние. Нико беше пред избор дали да спаси мен или Бияна. Една от нас можеше да умре! С голямо твое участие, Лиане.
 - Няма да навлизам в детайли по моите проблеми, но ви предлагам направо да го убивате и да се свършва с тоя проблем! - включи се със спокоен тон Курхуй от А-кораба.
 - Чакайте, че пак го ошашавихте! - вдигна ръка Куро, - Никой няма да умира!
 - Нямах друг избор! Наистина нямах! - каза искрено Лиан и май наистина си вярваше.
 - Добрият човек винаги има избор!!! - изсъска му гневна Ена.
 - Стига простотии, бе! Нямал си избор! - ядоса се и Куро.
 - Казах ви, че няма да ви лъжа. Поне си признавам.
 - Признат грях е половин грях! - включи се бай Пешо от Земята, - А сега кажи за всички останали каши, които си забъркал с тоя гявол!
 - Той всъщност ми помага при разни акции. Спасявал ми е живота. Допринесъл е за издигането ми.
 - Сигурно ти е казал, че каквото си поискаш е твое, но в замяна ще трябва да си му собственост. Нещо такова? - произнесе се вещо Кяпутен Куро.
 - Ами... като се замисли човек... - каза Лиан.
 - Човек, ти въобще мислиш ли? - попита съвсем нериторично Шики.
 - Добре. В голяма каша съм се набъркал. Не знаех как да се противопоставя, такава могъща сила никога не съм виждал. Не може да се мери нито с октидите, нито с каквото и да сме преживели всички заедно! Моля ви! Това може да ме убие, ако разбере какво става! Въобще не знам какво ще ми направи следващия път, когато ми се появи. Не знам как да избягам, не знам как да се противопоставям, не знам как да се скрия.
 - Как от цялото Бо намери пък точно тебе, бе? - попита Шики.
 - Направо са си лика-прилика. - каза Нико - Демон, който намерил човек с демонски помисли, идеи и намерения.
 - Е, не преувеличавайте. Плашипутарниците могат всеки да обсебят по този начин. Просто с Лиан този наистина е нацелил почти в десетката. - обобщи Куро.
 - Аз може ли да се притека на помощ? - попита Спаска от А-кораба.
 - Спаске, ти си с огромна мощ, но дори и ти не можеш да се противопоставиш на такъв демон.
 - Наистина са силни гяволи! - каза бай Пешо от Земята.
 - И още как! - допълни малкият Пешо.
 - Имаме неприятни спомени от тях, на една планета с нещастници. - каза и Нико, спомняйки си ясно за какво става дума.
 - Кое е най-правилното, което трябва да направим? - попита Кияна, гледайки към Кяпутен Куро в очакване. После погледна и към Нико, очаквайки и от него някакви идеи.
 - Първо Лиан да си помисли дали е готов да се откаже от злото в себе си! - каза бързо Куро, убеден, че това е най-важното и най-първостепенното. Всички приеха тази мисъл с абсолютно съгласие.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 43
"Злото в мен - 3"

  Докато Лиан беше оставен да мисли по философско-етическата дилема за злото и доброто в чикибойския изолатор, А-корабът се носеше спокойно из космоса със Сиси, ламята Спаска и Курхуй. Последният стоеше и мислеше за много неща - за мисията на Куро, за проблемът с Лиан и, все повече и повече, за Кияна. Всички тези мисли, обаче му се изплъзнаха, когато няколко модерно-въоръжени космически кораба нападнаха А-кораба. Нападението не беше чак толкова шокиращо за Курхуй, защото той беше участвал в много битки, макар повечето сухопътни и морски. Това че някакви, пък било то и модерно-въоръжени кораби открили огън по техния свръхмодерен и свръхмодерно въоръжен кораб не го вълнуваше, защото той бе на мнение, че ще спечели битката. Шокът настъпи, когато той невъзмутимо даде команда за близък план на корабите и откри опознавателните знаци - емблеми и гербове на Харкун! Още по-голямата изненада беше в това, че Уйки се показа в цялата си прелест във видеовръзка, а десертът, че до него стоеше много ядосана Путана - Курхуйовата леля:
 - От парче месо съм те отгледала, да ми станеш такъв, да бягаш, а? - развика се тя и крясъците й смутиха дори ламята Спаска.
 - Предай ми Нико! - каза Уйки, - След което ще те оставя на Путана. Тя да решава съдбата ти.
 - Нико не... - започна Сиси, но Курхуй я спря. Ако Уйки, Путана и цялата им армия разберяха къде точно е Нико, можеше да се отправят към Бо, а сега не беше моментът да безспокоят Куро и останалите, когато се опитват да се справят със злото обсебване на Лиан от плашипурарника. Още по-малко Курхуй искаше Кияна да се изложи на риск там неподготвена.
 - Нико ще го видите точно никога! - отвърна им Курхуй, пусна няколко залпа с едно от новите бордови космически оръдия, колкото да забаламурка корабите и зададе курс към най-близкото небесно тяло - някаква планета с 12 луни. А-корабът се прилуни на най-зелената от луните - беше пълна с гори от най-различен вид.
 - Какво ще правим сега?! - попита ламята Спаска.
 - Ще ги чакаме тук. На земя се сражавам по-добре, отколкото в космоса... А може  да не ни намерят... много бързо.
 - Печелим време, докато Куро дойде? - попита и Сиси.
 - Ще се справим сами! - каза уверено Курхуй.
 - Тези са с модерна кинкалерия. - замисли се Спаска, - Ще ни намерят много бързо.
 - Доколкото разбирам от космически кораби, техните не са А-тип, а са сглобени на онова, Ини. Ини прави добри оръжия. По оръжия Уйки и леля ми може и да са избрали добра конфигурация, но по технологии, бас хващам, че А-корабът може да замаскира нещата на много дълбинно стелт-равнище.
 - Преди много време най-добрите ни стелт-кораби бяха открити от враг. - спомни си Сиси, - По една пълна случайност, без технологично предимство. Просто се натъкнаха на тях.
 И сега предстоеше нещо подобно. Уйки раздели космическата си армада на няколко групи. Започнаха да търсят наоколо, разграфиха по всякакви начини пространството. Корабите бяха пълни с Ини-експерти, харкунци, наемници-джъланци и два октида-затворници на Харкун, които се бяха навили да работят за Уйки с обещанието да бъдат освободени след успешна мисия.
 Путана работеше в армията от 30 години. Беше в секретен отдел на специалните харкунски сили. Дори Курхуй не предполагаше, че тя работи точно там. Планът на Уйки бе много коварен - да използва единственото същество в Харкун, към което Курхуй изпитва някакви топли емоции - леля му, за да го принуди да се предаде или поне да подлее вода на Нико. Путана имаше доста опит в следенето, издирването и откриването. Тя беше вкарала в харкунския затвор със строг режим тези два опасни октида, които в момента бяха на нейния кораб. Тя също попадна на планетата с 12-те луни. Отдели няколко секунди да се възхити на това измерение, в което нещата бяха толкова по-обемни и по-обли, отколкото в Харкун, след което каза: "Познавайки Курхуй добре, мисля че точно тук някъде ще се скрие!" Започнаха да проверяват първо планетата. Доста работа ги чакаше...
 По същото време на Бо Лиан бе оставен в гората, в чикибойския изолатор, а другите се разотидоха по домовете си. Кяпутен Куро се приготви да спи в гората, в близост до изолирания Лиан. По едно време, обаче Нико се завърна и каза, че и той иска да спи тук.
 - Няма да ти е много уютно. - каза му Куро.
 - Свикнал съм..., а и не мога да заспя сам, вкъщи... Преди малко бях при Бияна. Трябваше да говоря с нея.
 - Я виж ти! Това е интересно. - засмя се Куро, който искаше да научи клюката.
 - Исках да я видя... може и да не трябваше, но все пак, нищо лошо не видях в това да я посетя. Тя ми каза, че му прощавала и, това не мога да го проумея, че даже й се сторило много романтично и трогателно това, че я е разболял, за да я спаси и да я има по този начин!
 - Някои жени са ненормални! - каза Куро съвсем сериозно и се сети за една, която се захласваше по младеж, за който смяташе, че е много "сладък", когато допуска грешки на първолак в писмата си. Намираше неграмотността за привлекателна. Бияна пък намира подлостта за романтична. Не са добре някои никак не са добре. Така си мислеше Куро, така си мислеше и Нико.
 - Някои жени са ненормални! - каза и Курхуй, когато видя как леля му Путана се прилунява при тях и почва да претърсва околността метър по метър.
 - Кога мислиш, че ще ни намери? - попита Сиси.
 - Няма да е след дълго. А и не можем да излетим точно сега, защото корабът сондира за гориво и тъкмо намери източник, тъкмо започна да преработва горивото в енергия. Дотогава няма да можем да излетим, а и да излетим, ще трябва да водим космическа битка, а аз ви казвам, че съм по-добър в боя на сушата.
 - План? - попита ламята Спаска.
 - Сиси остава тук, а аз и ти отиваме да се сражаваме с леля и останалите. Сиси, ако не се върнем, вдигай кораба сама, свържи се с Куро да идва на помощ. Ако до 3 часа не се върнем, вдигай го!
 - Но и аз искам да се бия с вас! - каза Сиси.
 - Ти не си била в много битки, защото си тиловак, Сиси! Не се сърди! Стой тук, така ще си по-полезна. - каза Курхуй и тръгна със Спаска през джунглата да търси фронтален сблъсък с Путана. Гравитацията беше ниска на тази луна и Курхуй можеше да подскача високо, а Спаска политна лека-лека като перце на поне 40 метра височина над него и кръжеше с голяма грация.
 - Ето го мойто момче!!! - ревна Путана миг след като съзря Курхуй. Октидите веднага скочиха към него, но не прецениха гравитацията и се нацепиха на едно дърво. Джъланите стреляха по него с цел да го ранят, но Курхуй отстреля всички до един с калашника. Путана се скри в едни храсти наблизо, защото октидите вече се бяха съвзели и бяха зад Курхуй. Той се обърна бързо, но единият октид го сграбчи за двата крака и го събори на земята, а другият му отне калашника и посегна да го души. Курхуй се отбраняваше с всички сили, но срещу два криминално-приявени октида нямаше шансове.
 - Спаскеееееееееееееееее! - извика той. Спаска се спусна надолу и с тежкото си тяло бутна октидите, които пак се нацепиха в дървета. Курхуй се освободи от пипалата им и се хвърли по посока, където се криеше Путана. Нея, обаче, отдавна я нямаше там, а бе побягнала към А-кораба, явно с намерението да плени Нико, който мислеха, че се намира точно там. Курхуй усети, че Сиси може да се натъкне на голяма неприятност с леля му Путана и подскочи, затича се към кораба си, но октидите се изпречиха пред него:
 - Предай се, бе, грозен! - каза му единият. Спаска избълва огън. Беше й интересно какво ще стане от съчетанието огън + октиди.
 - Няма смисъл. Те пускат влага, когато е горещо. Поне 1 час може да ги гориш и да не изгарят. Пълни са с течности. - обясни й Курхуй.
 - Аааа. Значи ще ги хапя. - каза Спаска и отиде да ги хапе. Това вече беше по-равностойна битка - ламя срещу два октида. Курхуй се успокои, пожела успех на Спаска и се завтече към А-кораба. Путана беше пристигнала и беше с няколко синини по лицето. Сиси бе оказала съпротива и то добра. Не напълно добра, обаче, защото бе пленена и вързана на пода на кораба. Путана беше бясна, че няма и помен от Нико, но се зарадва, че може поне да плени Курхуй.
 - Добре, че и ти дойде. Сега си вземаш багажа и идваш с мен! Веднага! - даде команда Путана и очакваше той да се вслуша.
 - Не! Не си познала... лельо! - рече той. Бе станал неузнаваем. Как така нямаше да й се подчини?!
 - Ти да не си се побъркал, бе, малък Курхуйчо?! - насочи тя оръжие срещу него и му обясни, че ще му пръсне мозъка, ако не тръгне. Личе си, че има родителски чувства към него.
 - Вече имам за какво да живея тук, в това измерение, лельо. - каза смирено Курхуй, - Служа на голяма мисия за борба с най-голямото Зло в битието. А и обичам едно момиче.
 - Като ти пръсна мозъка сега няма да можеш да служиш и няма да можеш да обичаш! - отвърна Путана и натисна спусъка, но в този момент Сиси с вързаните си крака я ритна и Путана малко се олюля, а Курхуй й отне оръжието. Спаска тъкмо се беше разправила с октидите и се върна.
 - Убий ме! - каза Путана, - Ако не го направиш, следващият път ще те усмъртя веднага! Ти вече не си Курхуй за мен!
 - Това е много подлярско, ма, лельо! Как да стана лелеубиец? - каза безпомощно Курхуй. Тя това и чакаше, възползва се от слабостта му, добра се отново до оръжие и го насочи в главата му. Спаска, обаче й отхапа главата и Путана умря, изпарявайки се, както се случва с всички харкунци в това измерение.
 - Благодаря ти, ламьо, че ме избави от участта да стана лелеубиец! - падна на колене Курхуй.
 - Ти не стана лелеубиец, но аз пък станах отхаполелеглавка. - каза Спаска нова дума и помогна на Сиси да се отвърже.
 Кияна, на Бо, дойде също при Куро задъхана. Беше бягала, защото само тя беше слушала какво става на А-кораба и около него на онази луна. Разказа всичко на Куро, който се свърза с Курхуй, Сиси и ламята Спаска, за да се увери, че всичко е наред.
 - Ти и Нико сте голяма работа! - обади се Лиан, който реши да отклони малко вниманието от себе си и да създаде проблеми на другите, мигар тушира малко незавидното си положение.
 - Какво? - не разбра Кияна.
 - Ти слушаш какво става на А-кораба, защото се притесняваш сигурно за Курхуй, който каза на висок глас, че те обича, а Нико преди час ходи при Бияна да я пита какво мисли за проблемът с мен, защото се надява тя да ме зареже и да тръгне с него. А в същото време пък вие двамата се обичате. Хора с широки сърца сте вие...
 Куро усети, че тази нощ нямаше да се спи.
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 44
"Злото в мен - 4"

- Защо е трябвало да ходиш при нея? - попита Кияна.
 - Исках да узная какво мисли след всичко това. - отвърна Нико.
 - А не можеше ли да й се обадиш просто по игличката си?
 - Както ти се обади на Курхуй ли?
 - Аз не съм се обаждала, а само слушах. Аз винаги слушам какво става с всички вас!!!
 - Тишина, моля!!! - викна Куро и добави: Първо сега е нощ и привличаме с шум хора в гората. Ако дойде Корпуса и видят Лиан в изолатор и японец на Бо, какво ще стане? Второ, би трябвало да се притесняваме за Спаска как е след бой с двама октиди. Трето, Уйки скоро ще намери кораба си на онази луна и ще побеснее хем, че има избит част от екипажа, хем че Путана е мъртва, хем че Нико не е бил там. За толкова много неща има да се притесняваме в момента. А вие какво правите?
 - Сцени на ревност правят! Ха-ха-ха-хааааааааааа! - засмя се бай Пешо досущ като късния Тодор Живков. По същото време и на Земята в Люлин вече беше късна доба, но не го ловеше сън и слушаше какво става из Вселената с неговата си игличка.
 - Точно това правят! - начумери се Кяпутен Куро.
 - Съжалявам. - каза Кияна и наведе глава смирено.
 - И аз съжалявам! - погледна ядно към Лиан Нико, а после се отпусна на земята, защото усещаше Уйки по-близко от всякога, щом вече е могъл да се адаптира тук, в тяхното измерение, макар и в дръга галактика.
 - Предполагам, че съвсем се е охарчил... Уйки. За цялата тази космическа армия.
 - Охрарчил се е и трудно нещо ще го спре! Затова трябва да се фокусираме към този проблем, най-вече, а не към глупави детайли от взаимоотношенията. Колко пъти да ви говоря за единството?!
 - За "заедността", направо казано, другарю капитан! - каза бай Пешо, позовавайки се на местни политически авторитети.
 Уйки дойде с главния си кораб на луната и наистина остана крайно недоволен, меко казано, от видяното. А то беше лесно за виждане - всички избити се бяха изпарили, понеже не бяха умрели в тяхното измерение (харкунското). Поне корабът с част от екипажа, който си беше стоял вътре не беше покътнат. Уйки отново събра флотилията заедно и почнаха да дират пак А-кораба. Уйки се прибра в стаята си, но не го свърташе на едно място. Отиде в обособената лаборатория, където беше наел учени от Ини, които работеха с няколко умни глави от Харкун. Харкунците и ините успяваха да работят съвместно доста добре, което беше радващо за Уйки.
 - Докъде стигнахте с онова? - попита ги той. "Онова"-то бе програма, която щеше да създаде ИЕ (изкуствен интелект) - виртуална личност на Нико, според всички досега събрани данни от човърканията из мозъка му.
 - Още е нестабилно, но скоро ще се получи. - докладва му един от Ини-учените.
 - И искам да го копирате в тяло! - заповяда Уйки на своите си хора, които, както знаем бяха много напред с копирните технологии.
 - Това е най-лесното. Само няма да е много сигурно дали ще изпитва болка, когато се свърже виртуалната личност с копираното тяло.
 - Не ми трябва да изпитва болка. Просто ми трябва ей-така, да го възприемам като истинския Нико. - обясни Уйки. Отново се прибра в стаята си. Там го чакаше съветника му - Пишомир.
 - Имаш нови идеи? - попита Уйки.
 - Имам само опасения, уважаеми Уйки! - каза Пишомир и изложи някои опасения по проектите.
 - Разбирам те. Същите неща и аз съм ги мислил. Нямам какво да добавя.
 - А аз не разбирам едно...
 - Нали знаеш защо точно ти си мой съветник? - попита го Уйки.
 - Всъщност... не.
 - Защото винаги казваш, ако не разбираш нещо, а не се правиш на всезнаещ.
 - Благодаря, уважаеми Уйки!
 - И какво не разбираш?
 - Не разбирам това: защо трябва да търсим Нико или да реплицираме псевдо-Нико, ако можеш вече сами в това измерение да потърсим източника или знанието за пространствените аномалии?
 - Седни! - подкани го Уйки, който искаше да бъде разбран до последната си дума.
 - Знаеш ли защо октидите още не са ни нападнали в мащабна, гореща, истинска война?
 - Защото ние владеем по-голямата част от Харкунското измерение! Защото Джълан е почти наш. Защото сме силни, доблестни, идейно твърди и военно подготвени войни и...
 - И... - прекъсна го Уйки вдигайки пипало - това са глупости!!! Това е пропаганда за обикновения харкунец, в която и най-тъпия джъланец ще започне да се съмнява, ако си напрегне примитивния мозък! Сигурен съм, че и ти не ги мислиш точно така нещата! Тук си на сигурно. Чувам те само аз. Кажи наистина какво мислиш. Защо октидите още не са ни нападнали?
 - Защото си мислят, че имаме много скрити козове и секретни оръжия. - каза какво си мисли наистина съветникът.
 - Точно това е! А ние имаме ли? Нищо нямаме! Дори невъоръжен октид може да убие лесно около 10 средно-въоръжени харкунци и почти толкова джъланци. А ние НЯМАМЕ ВРЕМЕ да тръгнем да търсим из това измерение.
 - Наистина мащабите са му поразяващи. При нас повечето е плоско и е празнина. А тук!!! Планети, комети, галактики...
 - Ако знаем къде е източникът на пространствените аномалии, можем вече с тези кораби да стигнем там като от точка А до точка Б! Но ние не знаем. Теоретично дори с максимална скорост и с 1000 пъти повече кораби от сега ще можем да претърсим цялата тази Вселена "само" за 9600 години! А ние не разполагаме с този времеви лукс!
 - Сега разбрах напълно! Наистина трябва да се сдобием с Нико, с неговото знание!
 - Трябва, ако не искаме цялото измерение Харкун да стане един голям Октид! - каза злобно и с много насъбран яд Уйки. Този тон изплаши съветника му, който знаеше, че не е насочен към него, но просто Уйки звучеше страховито.
 - Готови сме! - казаха от лаборатория.
 - С изкуствения интелект или с тялото на Нико? - попита Уйки.
 - И с двете. - отвърнаха. Уйки засия като малко слънце: - Това наричам аз качествено научно сътрудничество!
 - Готов съм напълно, без съмнения, без уговорки, без условия да се откажа от злото в мен! - каза Лиан на Бо по същото време, който реши, че си е помислил достатъчно. Плешещото беше, че не знаеше на каква цена ще е този отказ, но реши, като претегли "за" и "против", че няма да стане по-лошо от това да остане в този изолатор неизвестно колко дълго, а и ядосаният Куро нещо да го нарани.
 - Това е много добре! - видя малко лъч надежда Куро, отиде до него и даде някакъв знак. При Лиан се появи, в изолатора Фуши, който му инсталира в главата някакъв микромеханизъм, толкова фин, че бе по-фин и от въздух. Лиан усети нещо, но не и болка.
 - Това... - прозвънтя с ангелския си глас Фуши, - Ще може да дава на Доброто и Светлото да знае, ако сбъркаш.
 След това Фуши изчезна, изолаторът, обаче остана.
 - Това... това ли беше добрата сила?! - попита Лиан - Сега разбирам. Чувствам се много по-защитен. Още повече ще се отдам на каузата!
 - Знаем, че си силен по заявленията и манифестирането. - каза Нико.
 - И аз искам да ти кажа, - допълни Куро, - това не е само да кажеш, но и да го покажеш, докажеш, усетиш в себе си като мисията на живота си!
 - Защо, обаче още съм в изолатора?
 - За да не те виждат плашипутарниците, ако се навъртата наоколо. Имам още нещо да ти кажа. Това, което ти инсталира Фуши от Чикибой. То ще ти казва какви отговори да даваш на плашипутарника интуитивно. Това ще може да дезинформира Плашипутар докато всичко е готово! А, ако усетим предателство, знаеш... ти си свършен! - така му каза Куро и го освободи. Всичко изглеждаше добре и Куро можеше поне засега да си отдъхне.
 На главния Курхуйски кораб, обаче, имаше един Нико-клонинг, който беше много уплашен, защото не разбираше, че не е истинският Нико и не знаеше как "изведнъж" се е озовал тук. Бяха го завързали здраво, а срещу него се приближаваше Уйки следван от Пишомир...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 45
"Насилия"

- Къде сме? - попитаха Пешовците и всички от Бо, с изключение на Лиан, който не бе на тази непозната за всички планета и стояха на някакъв плаж пред океан.
 - Някой да си спомня как въобще попаднахме тук?! - попита ги Кяпутен Куро. Никой не си спомняше и това беше добре. Японецът се усмихна доволно, а останалите започнаха да се притесняват.
 - Къде съм? - попита по същото време Нико-клонингът на главния кораб, когато видя Уйки и Пишомир пред себе си, и започна да се притеснява.
 - Развържете момчето! - усмихна се добродушно и някакси непривично Уйки. Пишомир лично помогна Нико-клонинга да бъде развързан.
 - Ела. - прегърна го Уйки с пипала, ръце и влечугоподобни крайници (тоест с всичко, което имаше като горни крайници този тривидов мелез) и двамата тръгнаха към едно корабно подземие, където Уйки беше приготвил уютна атмосфера.
 - Ето тук ще се настаниш и ще се чувстваш много добре! - каза му Уйки и помоли единственият, който ги придружаваше - Пишомир - да напусне помещението.
 - Как се озовах тук?! Пак ли ще ми човъркате мозъка?! - напрегнато попита Нико-клонингът, който въобще не знаеше, че е клонинг, а си мислеше, че е Нико на 100%.
 - Нали виждаш, че тук няма уред за мозъчни интервенции. - каза добродушно Уйки и приседна на едно меко канапе. Каза на Нико да се настанява.
 - А онова какво е? - попита недоверчиво Нико посочвайки към единственият по-технологичен уред насред този уют.
 - Какво е онова? - по същото време на непознатата планета посочи Кияна към някакъв отдалечен обект намиращ се на около 10 километра по плажната ивица.
 - Това е най-яката парти-зона в тази галактика. А коя е галактиката - няма значение.
 - То, щото ние тук сякаш, че разбираме от галактики. И да ми я кажеш, ще я забравя след 2 секунди. Пък и сигурен съм всяка народност из Вселената ще си я наименува по своему. - взе да обяснява Петър Полисексът, - Кажи за партито и има ли нещо като за мен.
 - Не, не. - намеси се Бияна - Аз искам да знам първо къде сме, защо не знаем как сме дошли тук и защо го няма Лиан?
 - А това проблем ли е, че го няма Лиан или е благо? - каза саркастично Нико, а Шики и Ена се захилиха доволни, но Кияна го прие като много безвкусно и го погледна ревниво, а после погледна и Бияна, да види какво тя ще каже. Бияна, обаче нямаше време да каже, защото Куро се намеси:
 - Айде тишина, ако обичате! Идеално е станало, че никой не се е усетил как съм ви довел тук.
 - И това сигурно е станало с най-висша технология от Чикибой - пространството на Доброто, Бялото и хипер-идеалното? - реши да ускори процесът на обясненията бай Пешо, защото много искаше по-скоро да се доберат то най-яката парти-зона в тази галактика и да види има ли секси-обекти.
 - Точно така. Сега ще обясня по-подробно.
 Куро не си падаше по "по-подробно" и това удиви всички, че този път не иска да се пести време, нито пък да търсят енергия.
 - Ами партито?! - попита съкрушен старият Пешо.
 - Какво парти през деня, бе, Петре?! Всички спят като заклани, без охраната, ако въобще и тя не е заспала. Тук купонът е як, до зори. И после всичко спи непробудно до късния следобед или до ранната вечер.
 - Ами, тогава ще поседнем на пясъка. - каза Петър Полисексът и заслушаха историята как Куро ги взел неусетно докато спя, за да не се вдигал никакъв шум на физическо, психическо, емоционално и други нива, които плашипурарниците можели да усетят, а Лиан бил оставен сам, за да се види дали устройството, което му вложил в главата Фуши е изрядно, при евентуална поява на плашипутарника на Бо.
 - Много интересни бяхте, докато спите! - намеси се Сиси по игличката. Явно А-корабът им беше наблизо и така бяха дошли дотук, а не направо по спиралодупка.
 - Най-интересен като спи беше дядо Пешо. - изхили се Лямята Спаска.
 - Това е, понеже съм в перманентна ерекция! - каза бай Петър.
 - Не, не си. Просто спиш с отворени очи. Ха-ха! - поясни Спаска.
 - Така съм аз! Спя с отворени, а се събуджам със затворени. - отвърна той.
 - Аз само да кажа!!! - обади се пак Курхуй - Най-красива като спи е Кияна. Истинска нежна красота!
 - Благодаря. - каза Кияна стеснително, а този път Нико я погледна ревниво.
 - Ами вие няма ли да слизате за партито? - попита Шики, който искаше да види Сиси по-скоро.
 - Ще слезнат, но довечера. - каза Куро.
 - Ще ти обясня, но след малко. - каза Уйки на Нико-клонинга, който гледаше притеснено към технологияния уред.
 - А сега какво? - недоумя Нико.
 - Сега ще ти кажа, за начало, че ти не си Нико. А си Нико-клонинг, с изкуствен интелект, базиран на информацията, която съм снел от Нико по време на мозъчните интервенции.
 - Не може да бъде!!!
 - Ето и затова донесох този уред тук. Отиди там, включи го и си сложи ръка, крак, каквото искаш зад него. Ще ти покаже вътре от какво си съставен. Синтетика, полубиологична. Клонингът отиде и се увери в това, което казва Уйки. Започна и усърдно да мисли какво трябва да направи, за да не навреди на себе си и на истинския Нико.
 - Сега идва и най-интересното: трябва да ми кажеш къде точно попадна на пространствената аномалия! Само така ще може да победим най-голямата опасност за нашето измерение, а може би и за вашето!
 - Опасността от Плашипутар ли?
 - Кое?!... Не. От Октид!!! Виж това... -  извади от джоба си едно по-малко устройство Уйки.
 - А това какво е?
 - Не боли. Ще го включа в моята глава и ще ти покажа всичко, за да знаеш какво съм мислил, какво съм усещал! - рече сериозно и настървено Уйки и сложи малкото устройство на главата си. Започнаха да се появяват картини от неговото раждане. Уйки обясняваше:
 - Това е лаборатория, където майка ми ражда. Ражда мен... Майка ми е харкунка. Бащите ми са двама изнасилвачи - октид и джъланец.
 - Много... неповторимо родословно дърво... - каза Нико-клонингът.
 - Наистина е неповторимо! - съгласи се Уйки и продължи с разказа на спомените, които се материализираха пред него като триизмерни образи: - всичко щеше да е наред, ако по време на раждането не ме бяха отвлекли октидите.
 - Тук не се вижда никой да те отвлича...
 - Лабораторията е харкунска, но е са я подкупили октидите. Виж...
 След малко наистина се появиха октиди, които товарят новородения Уйки на някакъв таен автобус и го закарват в Октид.
 - Значи харкунците не са успели да те спасят?
 - Опитаха, но не знаеха тогава за огромната корупция при нас...
 Последваха картини как октиди разглеждат малкият Уйки, изучават го... след години започват да го наставляват:
 - Ти си рожба на 3 раси. Най-слабата е харкунската. Ти трябва да овладееш джъланското в себе си, но най-вече октидското! Това че по случайност майка ти е изнасилена от джълан и октид ти е дало предимство... Какво щеше да стане, ако баща ти беше просто един обикновен харкунец? Щеше да си един слаб харкунец като всички тях! А сега си 1/3 октид! Размърдай си задника! Следвай ни...
 И следваха мъчителни процедури по трениране на крехкото по онова време Уйкино тяло...
 - Защо тогава не си още в Октид?
 - Защото разбрах, че копелетата ме лъжат!!!
 На купон-планетата (парти-планетата) настъпи най-после вечерта и всички бавно се отправиха да купонясват.
 - Ето, това имам предвид. - каза Шики, докато приближаваха парти-зоната, - Правиш си нещо такова като бизнес, докарваш си редовни приходи и не ти дреме.
 - До момента, в който от Корпуса не те рекетират за голям процент от печалбата. - добави Нико, който поназнайваше това-онова от бизнес-практиките на Бо.
 - И, ако трябва пък да плащаш и наем... - добави Ена.
 - Куро, тук да няма дроги и други простотии, защото ние вече си имаме горчив опит. - попита Пешо Пикапът.
 - Не. Само алкохолни напитки... - обясни Куро и добави: - Не казвам, че е много безопасна планета, но трябваше все някъде да ви подслоня за през времето докато Лиан е на изпитателен срок на Бо. Нищо не може да се мери с опасността от плашипутарниците! С една дума: внимавайте!
 - Ако някой само пипне с пръст Кияна... ще го разбия! - каза Курхуй, което вече прозвуча прекалено за голяма част от екипа.
 - И защо само Кияна? Не сме ли екип? Не трябва ли да си помагаме взаимно? - попитаха почти в един глас Ена и Бияна.
 - Вече за трети път правиш на Кияна намеци или какво не знам и аз как да го нарека! - добави Нико.
 - Направо сваляш Кияна. - отбеляза Пешо Пикапът.
 - Няма да ти пусне, защото е с Нико! Ха-ха! - захили се бай Пешо.
 - Осъзнай се, бе! - тупна го по врата ламята Спаска.
 - Ако не се сещаш, да те подсетя, че така не помагаш, а пречиш на нашето единство! - придърпа го настрана Куро, който не искаше нови любовни драми и триъгълници.
 - Гледай, гледай какви мацки идват!!! - каза единият от босовете на планетата, който организираше нон-стоп партита за най-различни посетители от тази и околоните слънчеви системи. В момента с бинокъл се взираше в идващата група на Куро.
 - Да, но имат и много мъжкари с тях... а и някакъв изрод! - каза му другия, който също гледаше, но не беше толкова възторжен.
 - Е, чак пък изрод! Малко е дебела, но става...
 - Нямах предвид дебелата! Виж зад нея. Онова там, с крилата!... - кимна към ламята Спаска невъзторженият.
 - Това ли? Аз мисля, че това им е домашен любимец... Ще видим, ще видим...
 - Сега ще видим нещо потресаващо от моята история! - сграбчи Уйки Нико-клонингът и насочи лицето му към разиграваща се сцена от неговите спонени: Уйки открадва октидски танк и минава границата обстрелван от много танкове и самолети... добира се почти обгорял при харкунците. Посрещат го като герой. Повишават го. Истината излиза наяве: октидите нарочно са платили на октид и на джълан да изнасилят бъдещата му майка, за да може после неусетно, на територията на Харкун да изродят плода, а после да си правят експерименти с него, с цел да открият нови начини за унищожаване на конкурентните видове.
 - След като се издигнах в йерархията. Лично съм участвал в тайни мисии! Виж това!!!
 Откриха се картини на десетки хиляди черепи и скелети на изчезнали видове.
 - Какви са те?!
 - Те са изчезналите... геноцид! Геноцид, осъществен от октидите над всички, които някога са населявали тяхна територия! Те искат да ни унищожат и нас - харкунците.
 - Каква е разликата? Вие искате да унищожите тях, а те искат да унищожат пък вас. - попита смело Нико-клонингът.
 - Знаеш, че сме завладели, на практика, Джълан, нали? Да виждаш умрели или избити  от нас джъланци? Не. Да виждаш избивани от нас дървета, тоест - дендрони? Не. Ние не искаме да унищожаваме!
 - Аха... ти просто искаш да можеш да правиш пространствени аномалии, за да завладееш целия свят! - заключи Нико-клонингът.
 - Не, не целият свят. Всичко, което искам е да спра Октид и да сложим под контрол тези изчадия! Ако не ги сложим под контрол, те ще унищожат всички там - дендрони, джълани, харкунци, харкунзаври и всички други раси, които видя на онзи бал в миниатюрното царство!!! А някой ден, ако дойдат и тук, в това ваше измерение, ще намерят сигурно и Бо, и ще унищожат и него!!! Щом ние можахме да се доберем дотук и да постигнем това равнище на въоръженост и способност за придвижване, октидите също могат! И ти, ти си нашата надежда за победа над тази злина!
 На купонджийската планета, в същото време, беше започнал купонът. Нико и Кияна си пиеха коктейли с Шики и Сиси. На съседната маса бяха Курхуй, Спаска, Бияна, Ена и Куро. А в едно сепаре се бяха настанили Пешовците.
 - Тук са расово и видово толератни. - отбеляза малкият Пешо.
 - Да, ама да видим дали ще има толератни пички за дядо ти! Това е най-важното! - каза старият Петър, който се оглеждаше лакомо наоколо и се взираше в денсещите женски същества.
 - Искате ли да денсим? - приближиха се две извънземни девойчета, които много се понравиха на бай Пешо.
 - Иска ли питане?! - каза той и добави - Млад човек съм, сравнително, изкарвам добри пари, а и съм с 2 висши образования!
 - Значи тримата може да си прекараме супер! - засмяха се девойките.
 - Е, четиримата, четиримата! - включи се и малкият Пешко.
 - Курхуййййййййййййййййййййййййййй! - прегърна весело пийналият Кяпутен Куро Курхуй - Какво си се оклюмал?! Това е парти-зона!
 - Не ми е до партита.
 - А вие въобще имате ли партита в Харкун? - попита лямята Спаска.
 - Има, но не такива като това. - отвърна мрачно Курхуй.
 - Добре, де, толкова рядко имаме повод да се повеселим! - каза Куро - Недоумявам! Не-до-у-мя-вам! Ти защо си тъжен, сега?
  Курхуй погледна към Кияна, беше очевидно, но нищо не каза.
 - Добре, де! Недоумявам! - каза Уйки на Нико-клонинга - Ти защо не искаш да ми помогнеш?! Не разбираш ли, че това е важно за всички нас и има отношение към вашето измерение, към вашата планета дори?
 - Разбирам... но мисля, че първо трябва да питаме оригиналния Нико.
 - Какво да го питаме него?! Ти си същия като него. До момента, в който сме го извлекли мозъчно. Каквото ти решиш, това и той ще реши! Просто дай координатите на онова място, където срещнахте аномалиите! Пространствените аномалии!!!
 Докато на кораба се разправяха за пространствени аномалии, а на парти-планетата Куро и останалите си пийваха и приказваха, Пешовците яко денсеха, а после и се оказаха извън обсега на компанията.
 В един момент Куро и Курхуй се усетиха, че някой липса, а Нико посочи и точно кои липсват - двамата то Земята - Пешовците.
 - И сега къде ще ги търсим?! - завайка се Куро.
 - Батета, аз ги видях! - рече един от онези извънземни, които можеха да стават невидими.
 - Я! Ама ние сме в тяхната галактика! - възкликна Кияна.
 - Батета, каки! Всичко в Галактиката, което кажете. Само дайте пари да ви гледам!
 - Имаме опит... с някой от вашата планета. Да не стане пак неприятно... Първо ни заведи, а после ще платим! - каза Куро.
 - Бате! Четеш ми мислите, душа!!! Точно за заплащане исках да кажа и аз!!!
 Наистина беше видял, наистина ги заведе. Пешовците бяха много упоени с нещо и заспали, и ограбени. Поразбудиха ги:
 - Какво стана, бе?! - попита Куро.
 - Нищо не помним! Нищо!!! - започнаха да се вайкат Пешовците. Платиха на ставащия невидим и установиха, че този път Бияна липсва!
 - Ако още някой залипсва, ще го гръмна!!! - изнерви се Кяпутен Куро.
 - Да те гръмна ли искаш?! - изнерви се и Уйки на кораба си, защото не бе очаквал, че дори клонинг ще му се противопоставя.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 46
"Насилия - 2"

- Всички да се движат плътно край мен и около мен! - заповяда Куро. Тръгнаха да търсят Бияна по плажа. Нямаше я. Никой не я беше виждал.
 - Лиан ще се побърка! - засмя се малкият Пешо, - Оставяш го там да се оправя с плашипутатниците, вземаш му гаджето на купон-планета и я отвличат!
 - Направо ще се побърка! - засмя се Шики.
 - Млъквайте!!! Не е смешно! Това е човек от екипа. Това е голям фал за цялата организация! - овика ги Куро, защото беше и пиян, и ядосан.
 - Куро, другарю капитан! - намеси се дядо Пешо, да ги защити, - Те просто искат да кажат, че Бияна ще му липсва. И на мен ще ми липсва! Тъкмо научих как й е точно името и тя да започне да липсва!
 Всички се засмяха, без Куро, който не искаше да слуша нищо, а само да я намерят и да се оправи всичко по-скоро. Кияна също нищо не казваше и се чудеше дали да не отбележи жлъчно по адрес на Нико "Знам и още някой на който ще му липсва!", но реши, че с това нищо добро няма да направи. Само погледна Нико и се чудеше доколко тя му липсва в момента. Курхуй пък гледаше нея...
 - Батета! Батета и каки!!! - викна след тях извънземният, който можеше да става и невидим.
 - Какво, бе? Нали ти платихме! - беше нелюбезен Кяпутенът.
 - Бате! Пито-платено! Сега, обаче искам да помогна за следващата загуба!
 - Ние още от предишната не можем да се оправим! - каза малкият Пешо, - Нещо да знаеш за крадлите?
 - Не, бате! Ама знам кой отвлече вашата красавицата!
 Курхуй го сграбчи:
 - Ти ли нещо участваш в отвличанията и вземаш процент, а и нас изръсваш за мангизи, а, батьовото?!
 - НЕ! ЗАКЛЕВАМ СЕ, БАТЕ!!! Аз само невидим го раздавам!
 - Внимавай да не издуха някакъв прах като онзи предишния!!! - предупреди Нико.
 - Кажи какво знаеш!!! - хвана го и Куро заплашително.
 - Завлякаха я на северния полюс на тази планета, бате! Там е много студено и не е купонджийско, но има търг за готини мадами! Галактически търг. Ще я продават на някой загорял батка!
 - И таз добра! - възкликна бай Петър - Мен не може ли да ме продадат на някоя загоряла лелка или кака?!
 Петър Полисексът питаше с надежда.
 - Как ще стигнем дотам? - попита Куро. Ставащият невидим ги упъти до някакъв влак-стрела.
 По същото време на главния кораб на Уйки Нико-клонингът имаше малко време да си почине, защото армадата на Уйки се беше доближила до молекулярен облак и бяха възникнали спорове дали да го заобиколят или да карат право през него. "Аз съм просто едно копие. Не мога да взема решението вместо истинският Нико. Трябва да мога да се свържа с него." - мислеше си клонингът.
 - Пристигнахме. Но тук наистина е голям студ! - каза Кяпутен Куро и помоли Спаска да духне малко огън в едни уредчета, които после раздаде на всеки, за да се топли.
 - А-технология или Чикибой-технология? - заинтересува се Кияна.
 - А. - отвърна кратко Куро.
 - Сега проблемът е, че сме си оставили всички оръжия на граничния контрол на тази планета. Как ще спасяваме Бияна? Идеи давайте. - подкани ги Куро, докато се топлеха в едно кьоше на ледената последна полярна спирка, където наистина беше толкова студено и мразовито, че въобще не приличаше на купонджийска планета.
 - Сега проблемът е, че ти не искаш да си кажеш! - влезна отново при Нико-клонингът Уйки - Хайде, кажи ми как да те накарам да си кажеш и да разбереш, че всички може би сме обречени, ако Октидите започнат да превземат измеренията ни и световете ни един по един!
 - Аз съм съгласен, че има смисъл... но, нека се свържем с истинския Нико, за да разберем той какво ще каже.
 - Ти си като истинският Нико! Щом ти усещаш, че има смисъл, значи и той така ще каже! И той така ще усети! Давай да не губим време! Моля ти се! - чак се примоли Уйки.
 - Да, но не е сигурно! Трябва да го намерим оригиналния Нико!
 - Нали знаеш колко е трудно да го намерим! Какво става всеки път, когато искам да се намерим? Бой!
 - Така е... Но ти опитай с мир! Аз нямам какво друго да кажа! - отвърна твърдо Нико-клонингът, след което хвана на Уйки оръжието и се гръмна.
 - Уйки! Добре ли си? - нахълта Пишомир.
 - Аз съм добре, но светът не е добре... - поклати странната си глава Уйки и излезна мрачен - Някой да почисти тук!
 - Отивам и ги изгарям с огъня си! - веднага предложи Спаска, без да мисли за идеи.
 - Аз ще подкрепя с безстрашен бой и голи гърди срещу цялата въоръжена охрана. Колко му е? - каза самонадеяно Курхуй, окрилен от обичта си към Кияна.
 - Абе, това са бош-лаф работи. - каза им бай Пешо - Защо направо Куро не викне Фушито да им вземе Бияната? Това е силата на Доброто! Не е шега-работа!
 Бай Петър така се изказваше, че не знаеха сериозен ли е или се бъзика, в което беше и неговият чар, най-често.
 - Аз избягвам да го безспокоя за дреболии, но ми харесаха идеите ви! - каза Куро и състави план:
 Спаска прави едно облитане и стоварва огън където свари. Курхуй се сбива с охраната за отваряне на втори фронт. А през това време Фуши ще телепортира Бияна на А-кораба. Останалите трябваше да влезнат като зрители или участници в търга.
 Влезнаха и... изненадващото беше, че организатор на търгът беше някакъв извънземен, който можеше да става невидим. Така го обявиха. И той се появи - първо невидим, а после стана видим и каза:
 - Батета, каки, добре дошли тука!
 - Това не е ли нашият човек?! - попита изнанадана Ена.
 - Не е. Тоя е по-висок. - забеляза Шики.
 - Сега, братчедът ще доведе това на което може да залагате!
 - Да "наддавате", братчед! - каза вторият невидим, който също стана видим и вече в него разпознаха същият, който ги беше довел тук.
 - Този не е нормален?! Хем лъже, хем ни води тук! На какво се е надявал?! - попита Нико.
 - Прост извънземен. На какво може да се надява? - каза Куро, - Гледа моментната изгода, не мисли после какво ще последва. А то ще последва. Спаске, Курхуй, сега!!! - даде командата си Кяпутенът.
 Спаска налетя на залата и таванът й започна да гори. Охранителите започнаха да стрелят нагоре с някакви куршуми местно производство, но спаска беше достатъчно дебелокожа за тях, за щастие. Курхуй беше събрал ледени късове и топки сняг и почна да ги замеря, като дори осакати някои от тях. Шики скочи на сцената и нокаутира с по един удар и двамата извънземни, но трима от охраната го повалиха на земята, та трябваше Кияна, Нико и Ена да се притекат за малко помощ. Фуши се появи, замрази всички, без неговите хора, за няколко минути, което му помогна да телепортира Бияна на А-кораба, а останалите да се измъкнат лесно.
 - Мислех, че това ми е краят! - трепереше Бияна на А-корабът.
 - А! Няма страшно! С мен всички сте екип и сте на сигурно. Само внимавайте по-натам да няма пак такива произшествия. - обясни й бащински Кяпутен Куро. Беше време да се завръщат и да се радват, че и този път оцеляха.
 Не така радостен, обаче беше Уйки, който се взираше в отминаващия молекулярен облак и гледаше, от време на време, към някаква неутронна звезда:
 - Ще трябва да те намеря Нико, с мир или с война, само в теб ми е надеждата! - говореше си тихо той, а Пишомир го гледаше с разбиране и съчувствие.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 47
"Насилия - 3"

  Няколко дена минаха съвсем скучно на Бо, като изключим това, че Куро стоеше там и държеше под око Лиан. По-точно го държеше под ухо, а супер-котката го следеше. За да изглежда като котките от Бо, които бяха основно сиви, Куро я беше поядисал сива. На нея това не й правеше впечатление, може би защото не се беше виждала в огледалото. Имаше план и да я направи някакси невидима, но реши, че само със сивата боя пак ще е добре. Беше й закачил микрокамерка и можеше докато си стои в горичката или у Нико хем да подслушва Лиан по игличката, хем и да го вижда визуално чрез котката, която даваше всичко от себе си, за да го следи незабелязано.
 - Тези дни сме пълен пас... - отбеляза Нико.
 - Така е... - потвърди Кяпутен Куро, който гледаше от прозорчето на Никовата стая и се наслаждаваше на спокойната вечер на Бо - нямаше толкова шум от самолети (полетите бяха редки), нямаше интернет за народни нужди, повечето хора четяха книги, излизаха по заведения, бяха в спортни зали... Всичкото това спокойствие и естественост му напомняше за детството, когато и на Земята беше нещо подобно.
 - Докога ще чакаме? - попита по игличката Кияна.
 - По-добре ела тук. - каза й Куро, - Няма смисъл да си говорим "в ефир".
 Нико малко се попритесни, че тя никога не е идвала у тях и ще види в каква бедност живее, но Куро му каза да го приеме като "работна среща.
 - Корпусът добър или лош, но ви е създал спокойствие на Бо... - каза Куро все така замечтано загледан навън, - Вие сигурно не го оценявате това...
 - След като посетихме толкова много други места, не безопасни, вече започнахме да го оценяваме малко или повече. - каза Кияна, която също гледаше навън.
 - Аз вече не знам какво да оценявам и какво да не оценявам... - каза скептично и объркано Нико. Кияна го погледна съчувствено, но и с някакво неодобрение, защото не й харесваше чак толкова слаб, объркан и безчувствен. Имаше чувството, че от Нико лека-полека нищо няма да остане, всичко ще се изпари, ще се разпадне на малки песъчинки и този човек просто ще изтлее, и ще изчезне. В същото време все повече я впечатляваше любовта на Курхуй и неговата борбеност, сила, преданост... Опита се да не мисли за него, не искаше да се влюбва в Курхуй, знаеше че не си подхождат по много неща. Насочи отново мислите си към Нико и към мисията. Куро беше тук и кой бе по-подходящ от него, за да попита направо:
 - Кяпутен Куро, кога ще свърши всичко това? Това - Лиан под наблюдение, Уйки преследващ Нико и нас... кога, в края на краищата, ще започва Великата война между Доброто и Злото?
 Куро въздъхна. Щом дори Кияна, която досега беше една от най-безпрекословно следващите го и най-ентусиазираните, започна да задава такива въпроси, значи наистина нещата не вървяха гладко както трябваше. Ех, какво хубаво си беше едно време когато просто отскачаха тук-там за малко енергия... А сега - с енергията вече няма някакви проблеми, може да си събират когато си поискат, "за да не изгубят форма", но останалите проблеми - наистина неочаквани и депресиращи за него.
 - И аз това се питам все по-често. - отвърна той с тон "още малко и ще заплача".
 - Проблемите трябва да се решат. - каза лаконично Нико, който също гледаше навън, но не знаеха дали гледа планинските била, светлините от сградите и движещите се тук-там возила или просто пред погледа му са ужасните гледки на нещата, които беше преживял, а защо не и Бияна.
 - Проблемите трябва да се решат един по един. - добави Куро сякаш получил сатори (озарение).
 - И трябва да ги решим по най-добрия начин! - каза твърдо, убедено Кияна.
 - За съжаление нямаме най-добър начин, а само ограничен избор от не кой знае колко добри начини. - въздъхна Куро.
 - Каквито и да са... просто да действаме някакси, моля те... - каза Нико, който повече явно страдаше от бездействието и неслучващото се нищо тези дни, отколкото от опасностите.
 - Тогава ще действаме и не трябва да ми противоречиш! - погледна го с леден поглед Кяпутенът. Кияна изтръпна, защото знаеше, че се задава нещо голямо и невиждано досега.
 - Готов съм. - каза Нико с глас уповаващ се на съдбата си, в която не вярваше.
 - Ще е свързано с много насилие!!! - каза им Куро.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 48
"Насилия - 4"


  Лиан не показа никакви симптоми на проблеми. Явно шпионското чикибойско устройство у него не предизвика никакви съмнения у плашипутарниците и конкретно у плашипутарникът, който се беше захванал с него. Това означаваше, че Лиан е в нещо като "засега може да му се доверим" и затова Кяпутен Куро насочи усилията си в решаването на по-малките проблеми като този с космическата армада на Уйки.
 - Отдавна не се бяхме събирали да пийнем нещичко заедно. - каза Шики на Ена, докато чакаха да дойде Кияна, която ги беше поканила, но още се бавеше. Каза им, че става дума за много важно нещо, което била чула снощи от Куро, докато били у Никови. Каза им само, че се отнасяло до "малкия проблем" с армадата на Уйки, която се шири победоносно из Вселената.
 - Не разбирам как такова страшно нещо - Уйки с ужасните си същества от другото измерение и с най-модерните свръхвъоръжени кораби е "малък проблем"? Ако това е малък, какъв е големият проблем? - питаше се Ена на глас.
 - Абе, той Куро нали е постоянно на вълна "Доброто и Злото", "Бялото и Черното"... нещо от неговите там истории. За него това винаги е било най-най, а останалото са "дребни работи".  - каза Шики.
  - Така като говориш той може да ни чуе! - скастри го Ена.
  - Е, пък да ни чуе. Аз да не казвам нещо невярно? - отвърна невъзмутим Шики.
  - Ето ме и мен! - появи се Кияна и седна при тях, хвърляйки едно скъпо палто на стола до нея.
  - Добре сте си вие, богатите дечица! - каза незлобливо Ена.
  - Ех... - усмихна й се добродушно Кияна, - Някой ден, както плаща Кяпутен Куро, всички ще бъдем богати, но... Дали ще останат живи и здрави от нас, за да се нарадват на богатството си?
 - Аз откога това ви го разправям? - веднага се съгласи Шики, който ако не беше Сиси на А-кораба, досега да се беше отказал и да си прави бизнеса с фитнес-клубче или две.
 "Който се е хванал на хорото, ще го играе до края! Така казваме ние." - обади се бай Пешо по игличката. Явно само той ги слушаше в момента.
 - Пропадна ти личната среща с нас. - засмя се Ена.
 - Ъхъ. - съгласи се Шики, който също не очакваше точно сега в заведене на Бо да се чуят с бай Петър Полисексът.
 - Нищо, нищо! - каза искрено Кияна, - Аз искам с всички да поговорим, защото с колкото повече, толкова по-добре.
  "С всички, пък не повика Бияна." - помислиха си Ена и Шики.
 - Казвай сега, аз тук слушам. - заяви бай Петър.
 - И аз слушам!!! - обади се Курхуй от А-кораба. Този човек слушаше без прекъсване Кияна.
 - Прекрасно! - каза тя искрено доволна, че може веднага да сподели с 4-ма от екипа, макар и от разстояние, - Кяпутен Куро предложи на Нико план за генерално разрешаване на малкия проблем с космическата армия на Уйки в нашето измерение.
 - Е, то малък проблем това, ще го разрешим. - иронизира бай Петър, който също много-много не разбираше, а и не вярваше на Куровите неща за Голямата война на Доброто със Злото и разните му там плашипутарници и чикибойци. То само като чуеше как се казват и му ставаше едно такова, несериозно.
 - Планът на Кяпутен Куро е следният. Уйки постоянно издирва Нико, за да му помогне с пространствените аномалии. Нико ще се свърже с Уйки и ще се предостави при него, но с условието и ние да отидем там. И вече там, на място, ще видим как ще отвоюваме от Уйки кораба му или поне ще го заличим, ще го взривим! Останалите, без Уйки, няма да са опасност.
 - Я! Че то нищо и никаква работа - отиваш при влечуго-октоподо-човекот и цялата му охрана, войници, работници, и го взривяваш. Вярно, дребен проблем... - захили се дядо Пешо, който се чудеше него ли го лови деменцията или Куро. Така или иначе, много му беше весело да чуе за този план, защото Куро все едни такива ги измисляше, но този път май беше надминал себе си.
 - Ама това съвсем сериозно ли? Да не се е пошегувал? - изпоти се Ена само като чу за каква лудост става дума - направо "на вълка в устата".
 - Никой не се е шегувал. Всички бяхме прекалено сериозни! Нико е наясно и сам си го пожела. Каза, че каквото и да е, но иска да сложи край на всичко това.
 - И ти не се ли... притесняваш за Нико? - не можа да се въздържи да не зададе леко-клюкарски въпрос Шики.
 - Повече ще се притеснявам, ако всичко продължи както досега. Не виждате ли, че той бавно изгаря, бавно се съсипва, нищо не остава от него, променя го всичко това и то към лошо.
 - Просто се огъва прекалено много пред трудностите! Всеки ги понася различно.  - добави мнение Курхуй, което отново й напомни колко по-мъжествен, по-издръжлив и по-доставящ спокойствие и сигурност бе той, отколкото Нико.
 - Абе има нещо такова. Все пак и на тебе Уйки ти е вдигнал мерника. - напомни дядо Пешо.
 - И в мозъка ми е ровил, но не се огъвам толкова! - припомни Курхуй, който искаше да се изтъкне пред Кияна и да покаже колко е по-по-по от Нико.
 - Добре де, какво значение има това? Давай по същество. - изнерви се Ена.
 - Всички ще трябва да отидем там, всеки човек ще е ценен за акцията.
 - Ех, пак без мен... - намеси се Спаска, която точно се беше разбудила и осъзнала, че тя не е човек.
 - Може да се размениш с Курхуй. - предложи бай Пешо, - Него го втриса от Уйки, едва ли ще се появи там.
 - Не, аз определено ще се появя, щом и Кияна ще е там! - заяви без да му мигне окото Курхуй.
 - Защо точно пък Кияна? - усмихна се Бияна, която се беше появила изневиделица зад тях.
 - Е-хееее!!! Събрахме се компанията! - захили се бай Петър, - Куро, Курооооооо! Появявай се и ти, бе! Голяма дискусия стана!
  Да, ама Куро нямаше как да се появи, защото Нико му беше подал сигнал за опасност - беше отвлечен! От октиди!!!...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 49
"Насилия - 5"


 - Къде сме, бе?! Къде сме?! - питаше Пешо Пикапът в тъмното.
 - Куро ни е повел в борбата някъде в тъмното! - отговори му мъдро дядо му.
 - Където и да сме трябва по-бързо да стигнем докъдето сме тръгнали! - каза решително Кияна, която беше в режим "пълно подчинение на Куро, за да спасим Нико от октидите"
 Куро ги беше взел изневиделица - и Пешовците, и боците, и всички от А-кораба. Само супер-котката беше оставена на А-кораба да пази там каквото можеше да бъде опазено и той се намираше на автопилот. А тук (неизвестно къде беше това "тук") в тъмното крачеха един след друг Куро, Пешовците, Лиан, Бияна, Кияна, Шики, Ена, Курхуй, Сиси и ламята Спаска.
 - Когато решиш можеш да ни кажеш къде сме. - каза след още 1 километър Шики.
 - Ще ви кажа, когато му дойде времето. - отвърна Куро и продължи да крачи мълчешком.
 - Секретна работа! - заключи малкият Петър. Прав беше. Но на Куро му се стори (и с основание), че все повече започваха да го имат за бъзик. С основание или не, закономерно или не? Нямаше време да се мисли сега за това. Сега просто трябваше да се върви през тъмното.
  След още 10 километра Спаска се обади:
 - Малко съм старичка за такъв преход. Ще може ли да литна?
 - Не може! - каза й Кяпутен Куро.
 След още 11 километра Бияна каза, че не можела повече.
 - Лиан да те вземе на ръце, тогава! - каза твърдо Куро. Лиан се подчини, без да се види в тъмното доколко с удоволствие или с неудоволствие.
 След още 12 километра бай Пешо рухна:
 - Е! Дядо ви Пешо вече не мое!!! Дотук беше.
 - Щом дядо Пешо не може, спираме! - каза Куро и светна лампите.
 Всички се учудиха, защото се оказа, че са вървели не на някоя планета, не в някакво измерение, а на тренажор. Куро ги бил изпитвал колко са издържливи и колко са верни.
 - Куроооо, момче... - бършеше пот бай Петър, - Поне да беше го измислил на авиационен тренажор!
 - Мисията е прекалено сериозна! Нико е отвлечен от октиди.
 - А това не е добре. - добави Курхуй като по-сведущ по октидите и нещата от неговото измерение (Харкун).
 - За какво може да са го отвлекли? - попита Пешо Пикапът.
 - Ясно за какво. Поне на мен ми е ясно. - отвърна веднага пак същият Курхуй.
 - Разкажи им! - направо му заповяда Кяпутенът, който вече беше наясно с всичко, след като Нико му прати сигнал за опасност (отвличане) и след като самият Куро първо отиде да задейства нещата с Курхуй.
 - Седнете, за да не паднете! - каза Курхуй. Всички го послушаха на драго сърце, защото бяха повървяли доста.
 - Аз даже ще си легна. - каза бай Пешо, който не беше сигурен дали повече ще може да стане дори.
 - Благодарение на новите оръжия на А-кораба можахме да разработим хибриден приемател на всякакви сигнали. В първия момент просто се кефехме със Спаска и Сиси на различни сигнали от Галактиката. Да, но когато се появиха корабите на Уйки насочихме 100% от подслушването на техните вълни. Всичко можехме да чуваме, във всяко отделение, във всяка камера, във всеки отсек на корабите им. Знаете, че той е наел няколко октида. Един от тях, както и аз си помислих веднага след като видях, че той си е позволил да наема октиди в харкунската ни армия, се е оказал предател. Лека-полека започна да проучва технологиите на Уйки и в момента, в който Уйки го надуши и заповяда да го убият, онзи изпратил спиралодупка-технологията на Октид!!! И ето, вече си имаме и октиди, които могат да скачат от измерение в измерение! С цялата си наглост директно се явили в спалнята на Нико и го отвлекли.
 - И това само 4-5 минути след като оставихме Нико! - погледна Куро към Кияна.
 - Дали е жив все още?! - запита Ена с ужас.
 - Предполагам. Те просто ще искат да го поразпитат с техните методи за пространствените аномалии!
 - Бах тея пространствени аномалии! - възкликна малкият Петър.
 - Нико голям таралеж в гащите си сложи с тези аномалии! Сега всеки го търсе за пространствени аномалии, де'ба!!! - възмути се и старият Петър, колкото и да му се спеше.
 - А аз ей-това не мога да разбера - колко прост трябва да е някой, че да си мисли, че някой, който е преживял пространствена аномалия, ще знае как се прави/ще знае как се постига пространствена аномалия?! - каза си направо Шики.
 - Когато има войни, военните и владетелите се хващат за всичко! - обобщи Куро и мина към конкретиката:
 - Почивате си тук, след което ви екипирам и право на Октид да спасяваме Нико, а след това - право на Уйкиевия главен кораб, за да го взривим или нещо такова.
 - Няма лабаво? - спогледаха се Пешо Пикапът и Шики.
 - Направо сме като... като... - затрудни се да намери аналогия старият Петър и обобщи - Ряз-ряз и готово! От Октида на Уйкия... Вярно, правили сме акции досега, но това си е вече връо!!!
 - Какво искаш да кажеш? - навъси се Куро.
 - Иска да каже, че няма да успеем. - реши да разтълкува Бияна.
 - Иска да каже, че всичко идва много изведнъж и ненавременно! - каза Пешо Пикапът, който мислеше като дядо си.
 - Няма по-добро! - отвърна Кияна.
 - Чакай малко! - намеси се Лиан, - За Нико да го спасим, пък дори и да се рискуваме точно в Октид, където всеки един от тези може да ликвидира с лекота няколко от нас... както и да е. Наш човек се води... Но цял висш военен кораб после да взривяваме?!...
 - Ще му намерим цаката! - беше уверен Кяпутен Куро и нареди: БЕЗ ПОВЕЧЕ ПРИКАЗКИ!!!
 - Целуни ме!!! Винаги си го искал, нали? - видя пред себе си Бияна да казва това на Нико. Нико се огледа - зеленинка около него, някакви жълти светлинки. "Е-е-е-ееее, някой пак съвсем за тъпак ме приема и ми прави симулации!" - усети се той. Въпросът, обаче, беше кой си прави с него тези горчиви шеги.
 - Защо да те целувам, Бияна? - попита Нико, за да спечели малко време и да види, доколкото може, кой си прави тези експерименти с него.
 - Защото, ако ме целунеш, ще ти дам и друго... но ще трябва да ми кажеш за пространствените аномалии, всичко, всичко, което знаеш!!! - беше отговорът. Ясно. Не беше стилът на Бияна. Тя едва ли можеше да каже "пространствени аномалии" в едно изречение, а и... в комбинация с това, че му даваше да я целува плюс "ще ти дам и друго", не беше истина това, не беше.
 - УМЕН СИ! - прокънтя познат глас. Жълтите или Средните!!! БОЖЕ! Средните се бяха намесили - точно онези, които Нико срещна отдавна по време на пространствената аномалия, която после стана причина да му се вгорчи животът.
 - Вие сте тук?! - учуди се Нико истински.
 - ТУК СМЕ ЗА МАЛКО! ЗА ДА НЕ НИ УСЕТЯТ ОКТИДИТЕ. ТИ СИ ОТВЛЕЧЕН ОТ ОКТИДИТЕ. НЕ ИМ КАЗВАЙ НИЩО! ВАШИТЕ РАСИ, ОТ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ! ТЕ НЕ СА ГОТОВИ ЗА АНОМАЛИИТЕ! ТОВА САМО ЩЕ ВИ УНИЩОЖИ! ЗА СЕКУНДИЧКА ЩЕ ВИ УНИЩОЖИ!
 Това беше вече нещо друго! Средните, които бяха за балансите и без крайности, бяха го навестили за втори път през живота му, за да му кажат какво става тук. Ако, обаче му бяха казали и какво толкова да не казва, щеше да е безценно, но уви...
 Октидски учени бяха затворили Нико в термокамера и го подлагаха на най-различни манипулации генерирайки халюцинации. Така или иначе, Нико и при най-добро желание нямаше какво да им предостави за въпросните аномалии. Най-чудното беше, обаче, че дори Средните му се явиха, за да му казват да не казва нищо за аномалиите!
 Отвори се спиралодупка. Нахлу екипът на Куро. Октидите се разбягаха, но само за да дадат път на техните военни, които за секунди започнаха с пипалата си да преодоляват всеки и всичко - Куро, Шики, Курхуй, дори Спаска... Изненадата, обаче, дойде когато втора спиралодупка се отвори! От нея изскочи Уйки с неговите войни-харкунци, дори няколко октида, които му бяха верни и няколко ини-човека. Стрелби, екшън, бой и Нико беше примъкнат на кораба на Уйки.
 - Аз казах ли ви, че е малък проблем? - попита Куро доволен озовавайки се с Нико на ръце на главния кораб на Уйки посредством спиралодупка.
 - Всички ли сме тук? - попита Шики оглеждайки се за присъстващите.
 - Всички. - усмихна се Уйки и добави, - Куро ми предложи сделка на която не мога да откажа: да извадим Нико от Октид, за да го приема аз и той да си каже всичко за пространствените аномалии!
 По чудо нямаше дори лошо ранени след тази акция. Спаска, Курхуй, Сиси, Куро, Лиан, Бияна, Кияна, Шики, Ена, Пешовците и - най-важният за Уйки - Нико, всички бяха тук.
 - А сега какво? - попита Курхуй, който се ужасяваше да е в близост до Уйки, но Кияна и обичта му към нея го правеха истински безстрашен.
 - Всичко ще е наред, Курхуй! Особено за теб! Пълна амнистия, пълни права и свободи имаш да ходиш или да не ходиш в Харкун! Важна е победата над Октид! Важна е нашата и вселенската, всеизмерната сигурност! - каза с патос Уйки и си му личеше, че се радваше, и че, най-важното, си вярваше.
 - Ела, Нико, ела! - побутна го Куро и Нико се озова в обятията на Уйки!
 - Ела, Нико, ела! - подхвана го Уйки и го зарадва с новината - Няма да те човъркаме мозъчно вече! Остана само ти да си кажеш какво точно стана там!
 Какво, по дяволите, можеше да си каже Нико?! Хем не знаеше какво има за казване, хем и Средните (жълти) му казаха да не казва нищо! Не му вървеше на това момче от Бо и туй то!
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: March 11, 2018, 10:25:38 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 50
"Насилия - 6"


  Уйки беше направил главния си кораб като истински дворец - всякакви лаборатории, зали, ресторанти, барове, места за отдих, масажи, фитнеси, лекарски пунктове, магазинчета дори! Гледаш и не вярваш на очите си, че кораб, макар и голям, може в себе си да помести такова голямо разнообразие от предлагани места, услуги, че и стоки (в ограничено количество).
 - Нико, ние ти правихме клонинг. - обясни му Уйки и му разказа как клонингът узнал всичко за трагичната история на Уйки, след което и самият Нико се запозна с нея. Уйки го остави да размишлява. Нико все повече и повече се убеждаваше в опасността на октидите - и физическите им данни, и политиката им - всичко го караше да се чувства почти ужасен от тях.
 - Как може да има толкова ограничен брой женски индивиди на този кораб?! - недоволстваше бай Пешо, докато го масажираха някакви мъже-харкунци.
 - Ти нали си полисексуален, какво се оплакваш? - попита го Сиси, за която масажите бяха удоволствие и лежеше на съседното легло.
 - Аз може да съм поли-, ама това, моме, не значи, че си нямам предпочитания! Аз съм си и всеяден, нали? Ям салата, шунка, банани..., само дето си предпочитам шунката.
 - Абе, как може да говорите за такива неща, когато Нико е с Уйки и не се знае какво може да се случи с него?! - учуди се Ена, която също си обичаше да я масажират, но се беше притеснила за Нико.
 Същото си помисли и Кияна, която се опитваше да слуша по игличката какво става навсякъде и, в същото време, не се отделяше от Куро. Последният вървеше леко, бавно и замислено по коридорите и преминаваше от отделение в отделение, от зала в зала, от бар в ресторант и от магазинче в нещо друго, което дори не забелязваше какво е, защото пред очите му беше само близкото и по-далечно бъдеще - от това как ще видят сметката на този Уйкиев кораб до това как ще победи (евентуално) Доброто в Голямата война. Кияна го следваше мълчаливо през цялото време допряло ухо до игличката си. Това й се струваше най-доброто решение - да не оставя извън периметъра на Куро, но и да знае къде какво с кой се случва. Досещате се, че Курхуй пък също следваше и двамата - Куро и Кияна, особено заради последната. Вървеше и установяваше, че за почти нищо друго не мислеше освен за красивото момиче от друго измерение пред него, заради което беше забравил дори опасността от Уйки, който не се знаеше дали наистина или само привидно му бе дарил пълната амнистия и тоталното опрощение! Това обаче имаше ли някакво значение, при положение, че Курхуй беше вече изцяло влюбен в Кияна? Неусетно, бавно, но завършено той бе потънал в чувствата си към нея и просто я следваше, защото искаше и мислеше, че така трябва - за него вече нямаше нищо друго значение - нито Харкун като измерение, нито Харкун като държавата, от която идваше той и Уйки, и много други на този грамаден космически кораб,... нито дори той самия.
 Куро внезапно спря в един по-пуст коридор. Кияна също спря. По веригата, спря и Курхуй, който я гледаше. Тя се извърна към него, видя го, че я гледа и го попита:
 - Какво?
 - А?... Нищо. - отвърна той. Просто я гледаше, защото му се струваше от хубава по-хубава. В началото просто за него това беше едно момиче, едно същество от друго измерение, а сега вече това беше КИЯНА - най-хубавото и най-желано разумно създание в цялото Битие, за което той бе готов непоколебимо и без жал да отдаде всичко, което имаше, а това бе основно живота му. Да, би умрял за нея тук-и-сега!
 - Кяпутен Куро, а сега какво? - попита Кияна.
 Куро се усмихна наполовина. Това означаваше, че имаше какво, но не му беше все още много ясно. От една страна беше убеден, че ще го унищожат този кораб със 'се Уйки на борда, но от друга страна още не му беше ясно как.
 - Този Уйки!... - недоволстваха няколко генерала от военното звено на този кораб докато запиваха в един от елитните барове тук, - Как може да допуска тези тука, бе?!
 - Да, бе! Да, бе! Тоя кяпуто Курото почна да ни граби! После цяла база затри с неговите гадняри другоизмерници!
 - До последно ни избиват, унижават, тормозят!!!
 - И точно Курхуй, който допусна това да се случи, който после най-позорно избяга при тях, вместо да остане тук и достойно да се подчини на закона или поне като нормален харкунец да се самоубие от срам!!!
 - Уйки е мутант... но не знаех, че е луд мутант! Дори пуснал онова нещо ламя-Спас на кораба, което дори октиди гризе и гори?!!! Къде отиваме ние?! Къде остават десетки хиляди години славна история на Харкун?
 Лиан и Бияна стояха в същия бар и замръзнаха, когато чуха всичко това. Не бяха от най-умните на Бо, не си даваха сметка, че това, което те си мислят, може да не е въобще и на 1% съвпадащо с онова, което си мислят други хора. За тях Куро беше прав или поне донякъде прав, но ето, за редица харкунски генерали Куро бе просто един престъпник, а те - негови съучастници от това измерение! И двамата се измъкнаха тихомълком и намериха Куро, който си беше все така в компанията на Кияна и Курхуй. Казаха му какво са чули.
 - И какво?! - недоумя Куро.
 - Ама те си мислят, че ние сме лошите! -  каза простодушно Бияна.
 - А ти си помисли, че те си мислят, че ние сме добрите ли? - подсмихна се Куро. Курхуй и Кияна също отправиха своите съчувствени и леко пренебрежителни погледи и усмивки.
 - Не е само това... - понечи леко да осъзнае и позамаже положението Лиан, който малко по-бързо от Бияна осъзна, че нещата са ясни поначало, - Искаме да кажем, че те не са на позицията на Уйки и може да направят по-скоро преврат и ние с нашите планове тук, доколкото ги има...
 Тук той беше прав. Куро може би беше подценил съотношението на силите и рисковете. Ами, ако тези генерали изведнъж направят метеж, дори и ограничен тук, на кораба, и Уйки изпадне в немилост? Изведнъж всички попадаха под ударите на "справедливостта на генералите" и дори можеше да се опитат да ги екзекутират.
 - Лиан е прав в това отношение. Аз не съм безгрешен. Информацията, която доложи донякъде променя нещата. Аз си знаех, че не може и няма как всички да ни обичат, но тези май са доста революционно настроени! Трябва да се действа скоро! Свиквам съвещание с всички ни на място, където съм избрал като свободно от подслушватели. Ще ви събера там един по един. Незабелязано! - така ги инструктира Кяпутенът и започна вече сериозно да мисли за удачен план, макар и всичко да му беше прекалено теоретично и мъгляво за момента.
 В този момент, обаче, се появиха две големи изненади - Пешо Пикапът (малкият Пешо) и Нико. Не, самите те не бяха изненада, но изненадваото беше това, което имаше да кажат. Куро усети, че и двамата имат нужда да говорят нещо важно и ускори плана си по събирането на екипа на място, където никой не ги подслушва. Е, събраха се. Малко трудно беше с дядо Пешо да се откъсне от масажа, но... дългът зовеше. Няколко офицера решиха да ги подслушат, но Куро веднага се развика, че ще каже на Уйки, че ги безспокоят, защото Уйки е обещал нормално прекарване на кораба и без подслушвания! Онези се отдалечиха с кръвнишки погледи, не им харесваше (и то никак) това, но нямаше как по друг начин да реагират.
 - Куро, момче, защо ни събра? - попита първа Спаска, защото тук нямаше с кой да си говори (а и да искаше, те я избягваха навсякъде, дори октидите от армията) и й се искаше да продума нещо.
 - Сега ще видите! - каза Куро оглеждайки се внимателно и даде думата първо на Бияна и Лиан, които обясниха, че тук много ги мразят. Куро поясни притеснението на Лиан (и го подкрепи), че политическо-военната ситуация не е на много надеждно ниво и тези генерали като нищо от недоволстване на маса може да приемат към действия. Тук точно малкият Пешо не можа повече да се въздържи и почти ревна:
 - АЗ НАЛИ ТОВА ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ВЕЧЕ ОТ ЧАС!!!
 - Говори, Петре! - каза Куро настървен да чуе какво има.
 - Преди малко свалих една мацка тук, харкунка и тя ми призна!
 - Ама тук нали са само мъже?! - прекъсна го бай Пешо, - Стига, бе! Аз докато съм на масаж, внукът ми да намери мацка, а аз нищо!!! Е, що за живот е това?! Да преживееш толкова много, да научиш толкова много, да направиш толкова много и накаря да си на сухо, а внук ти да не е?!
 - Абе, дядо Пешо, спри се малко, сега се решават по-важни неща! - резна го Спаска!
 - "Дядо" викай на някой друг, точно пък ти, ма! На 1300 години си пък "дядо" ще ме зовеш!?! - ядоса се не на шега бай Петър.
 - Тишина, бе! - викна Лиан.
 - Абе, аааае, не ми викай и ти, дето си имаш Бияна, а аз си нямам нищо! - погледна го злобно дядо Петър, който явно беше влезнал в серия на отчаяние в стил "недоброволен целибат".
 - Положението започва да става неконтролируемо! - отбеляза Кияна.
 - Петър, знам какво ти е! Аз досега винаги съм бил така. Дори съм девствен! - подходи много мило и съвсем не в стила си Курхуй. Това толкова разнежи и трогна дядо Пешо, че той чак се просълзи. Истински се просълзи и просто замълча.
 - Кажете, кажете си думата... - проплака той със старческия си глас, извади кърпичка да си подсуши сълзите и остави внук си и Нико да говорят.
 - Дъщерята на цяря на Харкун е на път за тук! - докладва ситуацията малкият Пешо, - Така ми каза харкунката, която я свалих преди малко. И тая дъщеря царската не обичала Уйки. И ще го прецакат нещо, според мен.
 Тази информация постави почти всички в шах. Това, което, обаче им каза Нико пък съвсем ги постави в шах и почти в мат. Живо и картинно им обясни какви страдания е преживял Уйки и какви пъклени планове си правят октидите. Нико предлагаше да се помогне на Уйки в борбата срещу Октид, а след това да се спечели като съюзник за по-голямата война между Доброто и Злото (между Чикибой и Плашипутар).
 - Ами тогава направо му предавай технологията на пространствените аномалии на Уйки! - каза Шики.
 - Аз също това си мисля, но хем не знам какви са тези технологии, хем и не знам... - тук Нико запъна, защото се сети за намесата на Средните (жълтите), които пък го предупреждаваха да не предава нищо.
 - Отивайте да спите! - улесни, за момента, нещата Кяпутен Куро.
 - Ами плана? - попита Ена заедно с Курхуй.
 - Планът ще се избистря тази нощ и утре.
 - То пък една нощ... вечна нощ тук... - смотолеви Спаска, която просто искаше да каже нещо...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: March 18, 2018, 03:03:37 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 51
"Насилия - 7"


  - Момче! - хвана Уйки нетърпеливо и вече някакси изнервено Нико за раменете, - Ти не осъзнаваш ли за какво става дума?! Това е царската дъщеря и то на Харкун! Ако ме завари тук, че още нищо не съм постигнал, а съм пропилял всички трибцали (една част за твоя Куро, който ни извъртя долно за пореден път, а другата, за да купя всичката тази космическа флотилия), а нищо не съм направил за пространствените аномалии, то ще ме обезглавят!
 - А аз какво да направя като с нищо не мога да помогна? Ти ми човърка мозъка, видя че няма нищо специално. Попаднал съм в такова, говорил съм с някакви същества там и толкова. Аз откъде да знам какво е това и какво мога да кажа?! Само това, че е било в моето измерение! - казваше твърдо и почти ядосано Нико.
 - Ами поне кажи координатите, да идем и да научим сами! Ще пуснем скенери, ще пуснем изчисления, ще пуснем модели, ще пуснем модели! Все нещо може да е останало, все нещо може да се отвори!!! - затресе го за раменете Уйки.
 - Все нещо може да се отпуши! - подкрепи го безполезно Пишомир.
 - Млъкни, бе, идиоте!!! - погледна го с кървясали очи Уйки.
 В същото време малкият Пешо и дядо му се бяха свряли за сутрешна напитка малко след като се бяха събудили в някакво импровизирано кафе.
 - Не мога да разбера как може тук да е основно мъжки състав... - упорито се фиксираше на темата дъртият Петър.
 - Дядо, ние тук може да умрем, заради изродския план и шибаняшката ситуация, а ти се косиш за половата структура на някакъв извенземен кораб на Уйкиевия!
 В същия момент Курхуй се доближи до тях и мрачно каза:
 - Така е. Тук може да е краят. Поне за някои от нас. Досега за никой, никъде и никакси!
 Каза и отмина Курхуй.
 - "Никакси"! - възхити се Петър Пикапът, - Какви хубави думи имат тези харкунци.
 - Кияна! Трябваш ми! - извика по игличката още спящата Кияна Кяпутенът. Тя се събуди и още невчесана, несресана, дори по пижамка отиде при него.
 - Каквото и да мисля, най-доброто ще е да го думнем този кораб и Уйки да заминава за... мястото, където заминават всички умрели, ако въобще заминават някъде. - това беше решил Куро и никак май не му пукаше за нищо друго, дори за цивилните жертви, доколкото на такъв кораб можеше да се говори за цивилни.
 - Какво искаш от мен? - попита Кияна.
 - Искам да намериш слабите звена на кораба, нали си по техниките, електротехниките и електрониките? Там ще сложим бомби и "Чао, Уйки! Чао, проблеме наш!"
 - Ще проуча. - подчини се Кияна и тръгна, но този път нямаше голямо подчинение, голям хъс и голяма преданост в тона й, в чуствата й, в гласа й. Искаше й се да намери Нико. Тръгна към залите на Уйки, защото знаеше, че основно Уйки се занимава с Нико и Нико, по неволя, се занимава с Уйки. По пътя срещна Шики и Сиси, които весели се връщаха от фитнес зала. Изглеждаха толкова весели и щастливи... Все едно им беше, май, дали ще умрат след часове или не.
 - Нещо ново? - попитаха те засмени. Кияна им каза да отидат при Куро да го питат и продължи напред.
 - Кияна!!! - извика я някакъв познат, но смутен глас. Това беше Курхуй. Подаваше се от един ъгъл. Тя отиде при него. Той, за миг нерешителен, но все пак почти безцеремонен, я придърпа към себе си:
 - Знаеш какво се задава?
 - Знам, може би... - каза тя.
 - Просто може да умрем всички или някои от нас. - рече безразлично като приел съдбата си човек той. Тя просто кимна, замислена дълбоко за себе си, за Нико и за всички тях.
 - Трябва да знаеш, че... че те обичам! Никога не съм обичал истински! Обичам само теб! - каза бързо той.
 - Аз... - не знаеше какво да каже тя, защото никой не я беше обичал досега, освен, може би Нико и то, само донякъде...
 - Няма значение. Нищо няма значение. Няма никакво значение какво ще ми кажеш, Кияна, защото аз те обичам и винаги ще те обичам!
 - Добре... Благодаря ти за обичта!... - каза тя донякъде поласкана и радостна, че най-после някой толкова страстно и искрено я обича, но и притеснена по три причини - Нико, ситуацията на кораба и, все пак, недотам очакваното горещо и прямо признание на Курхуй.
 - Нищо не искам и нищо не очаквам. Само да знаеш, че много, много, истински много и вечно искам да те обичам и те обичам! - изказа най-обичливото си и романтично някога откровение той.
 - Аз трябва... Куро каза да... да намеря слабите точки на кораба, за да сложим... - тук тя се доближи до островърхите уши на Курхуй и му прошепна "взривове". Това бе за него докосващо душата и сърцето му - такава хубавица и красавица в сърцето му, толкова близко и нежно да му казваше "взривове". Това изпълни армейското му сърце. За съжаление, обаче, той вече имаше всички схеми на кораба - беше прекарал безсънни часове да изследва - това чудо просто нямаше слаби места, без едно.
 - Само в енергийния му център е слабо и то донякъде, любима моя Кияна! - каза той.
 - Но той е на базата на черни дупки! Ако там попадне нещо ще излезне... само като енергия!... - започна да разсъждава тя.
 - Така е, но аз мога да се опаша с взривове и да се самовзривя малко преди него, след което самият център ще колабира или ще експлоадира... Ще стане такава реакция, че нищо от тези тук няма да остане!
 - Но така ти ще загинеш и дори ще се изпариш напълно в нашето измерение! - отвори очи в ужас Кияна, която знаеше, че Курхуй винаги е сериозен и това не е нито шега, нито блъф.
 - Какво става тук? - появи се изневиделица зад тях Нико, който показа ревност в погледа и в интонацията си.
 - Нищо не става, но ще стане каквото трябва да стане! - отвърна му Курхуй и го погледна твърдо, но примирено, след което потегли по посока на каютата на Куро.
 - С теб какво става? - пристъпи Кияна към него.
 - Те... те! - каза трескаво Нико, който имаше предвид средните, жълтите, - Те не искат въобще да го допускам там, него Уйки... А той иска, защото иначе откидите ще унищожели всичко... Аз съм... объркан...
 Тя го съжали и го разбра, и го прегърна силно. Искаше й се докато го прегръща да го успокои и да разберат, да решат какво може да се направи в тази ужасна ситуация между толкова много чукове и наковални!
 Бияна и Лиан минаха по същия коридор. Погледнаха ги и си продължиха напред. Също отиваха към Куро да видят какво и що.
 - Сега какво трябва да правим? - попита Бияна Лиан.
 - Каквото и да правим, просто трябва да оцелеем. - отвърна й той, както винаги верен на принципа да помисли първо за себе си.
 Не закъсня и ламята Спаска. Вървеше си бавно по коридора тя към Куровата каюта и си говореше на глас: "Дори царската дъщеря Харкунова идва насам с кораб и войска... Всеки вече се прехвърля от измерение в измерение, от галактика в галактика както си иска... А едно време трябваше толкова много да вървиш, да летиш, да вървиш да летиш, докато стигнеш само от едно село до друго..."
 Кяпутен Куро изчака да се съберат всички. Последни пристигнаха Пешовците и Кияна с Нико. Кяпутен Куро бе приел плана за саможертва на Курхуй и се канеше да инструктира останалите, но при тях нахлуха въоръжени с лазерни оръжия харкунци.
 - Също като едно време в покоите на Курхуй! - възкликна Ена.
 - Абе не е същото, че няма харкунзаври! - рече май с тъга бай Петър Полисексът.
 - Нямам нищо общо с това! - извика Уйки по всички високоговорители, радиоуредби и всякакви останали технологични връзки. Чу се, че и той под дулата на харкунски войници, които не му бяха подчинени! Явно принцесата, царската дъщеря беше дошла тук. Тръгнаха под строй. Куро им даде знак да не се съпротивляват, въпреки че само той, Спаска и Курхуй може би биха могли да се противопоставят на взвода, който ги държеше под арест и ги водеше към центъра на кораба. Пристигнаха там - бяха интересна картинка, особено с Курхуй и ламята Спаска в края на групата.
 - Тук съм! - каза царската дъщеря. Всеки я виждаше, че е тук, но все пак, тя се самообяви. След като направи това, на преден план изкара арестувания Уйки. Беше обвит във вериги, въжета и всякакви енергийни гривни - не можеше да шавне повече.
 - Този ни опропасти Харкун! Трибцалите станаха дефицитна стока.
 - Така е! Така е! - викаше и се кланяше до земи Пишомир, който изведнъж от много предан на Уйки беше започнал да става много предан на царската дъщеря.
 - Нико! Нико! Нико! - извика прекъсвайки ги Уйки, - Само ти можеш да спасиш мен, да спасиш всичкия Харкун, да спасиш нашето измерение и да спасиш вашето измерение! Всички ценности, всички трибцали отидоха за вас, за Куро, а ние всички, и ние, и вие, ще получиме какво? Ще получиме Октидско унищожение!
 Точно тук няколкото октида на служба при Уйки, които се бяха предали на служба при царската дъщеря потвърдиха:
 - Ние не сме от тези, но повечкото от нашите искат да ви завладеят и да ви избият.
 - И ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ! - проплака Уйки.
 - Брех, завалията! - направо се насълзи бай Пешо. Останалите не знаеха какво да направят. Нико за миг се разколеба дали да не помогне, при всичките тези увещания, молби и проблемации. На крачка беше да каже "Да", когато царската дъщеря му рече: "Помогни ни сега и всичко ще е наред! Уйки ще е свободен, вие ще сте свободни и ще останат всички получени трибцали във ваше владение, ще сключим мир за вечни времена!"
 Да, но Куро и Курхуй не бяха на това мнение. Куро побутна Курхуй и онзи само каза: "Кияна, помни ме!!!", след което се затича към центъра на кораба. Отиваше да се взривява! Погнаха го с лазерни оръжия, раниха го дори, но той беше неудържим, а и знаеше прекия път. Куро извади някакво ново приспособление, което досега беше държано явно в строга военна тайна - като магнит привлече всички негови хора около себе си. За секунда всички се залепиха за него (най-дебелите и тежки - Ена и Спаска, се залепиха за секунда и половина), след което той само рече "Сайонара!" и както си бяха залепени всички изчезнаха в спиралодупка, преди царската дъщеря и нейните войници да се усетят какво става.
 - Той отива да ни затрие! - извика Уйки ужасен, който съзря веднага намеренията на Курхуй.
 - Това просто не е честно! - тропна с краче царската дъщеря и едвам се сдържа да не се разреве.
 - Евакуация? - веднага се усети Пишомир.
 - А какво друго? - попита го тя с цялото си презрение. Завлачиха след тях окованият Уйки и се оттеглиха към малкия космически кораб с който бяха пристигнали. Тъкмо тръгнаха и такъв взрив се чу и видя от главния Уйкиев кораб, че плановете и намеренията да спасят останалите се провалиха - те, като във верижна реакция започнаха да избухват един след друг. Царската дъщеря и Пишомир дадоха команда "Пълен напред!" и поне те се спасиха.
 Още по-странна беше ситуацията на Куро и екипа му обаче - след като ги събра като с магнит край себе си и ги вкара в спиралодупка всички се озоваха на някаква планета или по-скоро "място", където след тях започнаха да излизат всякакви сервитьори, бармани, масажисти и прочие цивилен персонал от кораба на Уйки. Явно беше, че Куро и, най-вече неговият чикибойски приятел Фуши бяха намерили начин да спасят цивилните.
 - Толкова е бяло! - възкликна Бияна.
 - Толкова е чисто и гладко! - последва я Кияна.
 - Това Чикибой ли е? - направи обосновано предположение Нико.
 - Не е... Това е на границата на Чикибой. - обясни Куро, - Това е просто едно голо поле... Не знаете колко по-чудно, бяло, красиво, чисто, добро, незабравимо и нетленно, и божествено е в самия Чикибой!
 - Лелеее! Най-после да видим поне част от това, за което все ни говориш! - каза малкият Пешо.
 - Сега поне малко ще ми повярвате... - отвърна Куро и се обърна към спасените. Те, като по план, бяха заспали хипнотизирани. Появи се някаква чикибойска сила, заформи някакви дупки, доста по-големи и извънредно ефирни, в сравнение с познатите им спиралодупки, в които харкунците се понесоха към родните си места.
 - Това... това... Те просто летят, левитират!... - зина от изненада ламята Спаска.
 - Чикибой е ангелско-божествено място, Спаске! - рече й Петърчо, който направо бе изпаднал в екстаз и обежествяване.
 - Така е. Дано някой ден да можете да видите истинския Чикибой, а не само едно от неговите гранични полета.
 Кияна погледна в краката си. Стъпваха на нещо смесено между лед, бяла пара и снежнобял чаршаф. В далечината се виждаха някакви светлинки, които не приличаха на нищо светло, което бяха виждали досега - явно там започваха някакви градове или обекти на Чикибой. Въпреки удивлението и удовлетворението й (защото тя си бе мечтала винаги за нови светове, а вече бе видяла и галактики, и планети, и измерения, а сега дори ново пространство), една доста голяма капка горчивина заседна в сърцето й: Курхуй умря за нея и за всички тях.
 

СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 52
"Пълен шах"


  След всичко, което се случи, а то не бе никак малко (камикадзе-атака на Курхуй, която доведе до верижни взривове на цялата Уйки-космическа армада, чикибойско спасяване на цивилните от всички космически кораби с помощта на невиждани технологии, граничещи с божественото и почти плътно доближаване до границите на Чикибой) много от хората на Куро реагираха спонтанно, истински, прямо и... различно. Всички спасени лека-полека бяха отправени към техните родни места. В преддверието останаха само Куро, екипът му и някаква пленница на Харкун, която толкова се примоли да остане, че Куро нямаше против, особено предвид това, че ще запълни дупката в екипа оставена от Курхуй.
 - Нека да отидем при тях! - посочи с ръката си Сиси сияещия Чикибой, който бе така близък, но в същото време така недостижим.
 - Не може... - каза Куро.
 - Защо да не може?! - скокна ядосана Сиси.
 - Няколко от по-напредналите раси, по случайност са се опитвали да достигнат там, най-мирно, най-благоразумно, но... минат ли тази граница, тук,... всичко бива разрушавано, нищо не остава от тях.
 - Тези А-кораб могат ли да разрушат? - попита чисто технически бай Петър.
 - Естествено. А-кораб... точно тези от А са едни от първите, които си бяха въобразили, че могат да достигнат Чикибой ей-така... И не се получи... Предупредиха ги, а те напреднаха и... нищо не остана от тях...
 - Много нечовеколюбово това! - възкликна Спаска, която най-малко се очакваше да е човеколюбка, но направи едно добро логическо заключение.
 - Това е висша раса, висши същества са... Между нашите цивилизации и техните има поне 100 000 години разлика... и това по най-груби изчисления. - каза Куро.
 - Значи за тях сме нещо като нисши буболечки или какво? - попита Лиан, който се чувстваше много мрачно и депресирано, особено след като стана свидетел на толкова много разрушение и на смъртта на Курхуй.
 - Не е така! - беше твърд Куро, - Те просто правят най-доброто възможно за нас!
 - Сега вече го няма Уйки, няма я опасността от него! - каза Нико. Той май не мислеше много за Чикибой, нито за онова, което вижда пред себе си.
 - Така е... поне засега. - въздъхна с облекчение Куро.
 - Сложи ме на мястото на Курхуй. Нека се рея в космоса. - каза му Нико.
 - Мислех да оставя там Спаска, Сиси и новото момиче... но щом искаш... бъди и ти там. - отсече Куро.
 - Един дерт по-малко, най-сетне! Няма го Уйкиевия вече с армиите си... - каза Петър Полисексът и внук му се съгласи.
 Нико остана на А-кораба със Спаска, Сиси, новата и супер-котката. Пешовците се върнаха на Земята. Шики, Ена, Лиан и Бияна си отидоха на Бо. Кияна остана тук с Куро, последна.
 - Какво? Само ти не каза какво искаш. - започна да изразява нетърпението си Кяпутен Куро, който трябваше да остане тук, за да продължи по някакъв таен канал - дали с Фуши, дали към някоя енергийна планета - кой знаеше?... Но му личеше, че иска и Кияна най-сетне да реши какво иска, да я праща там и той, най-после, да си поема по задачата, по плана. Да, но тя нищо не казваше - нито на А-кораба с Нико, нито на Бо при родителите и училището си...
 - Кажи!!! - извика й Куро. Точно в този момент, като по команда, сякаш нещо се отключи у нея и тя побягна към някаква дупка напред. Скочи в нея!... Куро остана без думи!!!... Пълен шах! Не само за него, но и за всичко останали, дори за Фуши!... Направо всички онемяха.... с изключение на Нико, който макар и вече на А-кораба успя да чуе какво става по неговата си игличка и успя само да извика: "НЕ! Кияна! НЕ!!!..."
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: March 22, 2018, 10:53:07 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 53
"Разтърсвания"

  - Леле! Къде скочи това моме?! - подскочи бай Петър.
 - Тая е луда, бе?! - опули се малкият Пешо.
 Ена и Шики останаха като замаяни и нищо не можаха да промълвят. Лиан погледна на това изцяло с насмешка. А Бияна просто рече:
 - Решила да скочи, скочила...
 Кяпутен Куро пребледня, защото такова неочаквано и неконтролирано движение от страна на човек от екипа му досами портите на Чикибой беше не само срам и шок, но и голям риск за самия него. Той направо побеля и му се зави свят, обаче, когато викащият "НЕ! Кияна!!! НЕ!" насочи А-корабът точно към дупката, в която бе скочила Кияна преди по-малко от минута.
 - Пайййй се! Е те сега стана страшно! - викна бай Петър и залегна с пети срещу дупката и ръце на главата, все едно че се защитаваше от някакъв як взрив както го бяха учили в казармата. Куро очакваше също много лоши последствия от това, защото вече чужди кораби бяха изчезвали при опити да проникват в Чикибой и затова направо отвори спиралодупки към Бо и към Земята за Ена, Шики, Лиан и Бияна, и за Пешовците, и себе си, но в същия момент се случиха две изненадващи (или не чак толкова) неща: първо, Куро в последния момент беше дръпнат назад  и не можа да се прибере на Земята с Пешовците. Фуши ли го дръпна, други чикибойци ли, но нещо го спря, а след това и го понесе бързичко напред, към Чикибой, и докато отминаваше дупката, той се обърна, за да види какво ще се случи с А-кораба и всички на него (суперкотката, ламята Спаска, новата от Харкун и лудия Нико) и... видя - второто (изненадващо или не чак толкова) нещо: А-корабът с цялото му свръхмодерно въоръжение успя да влезне в дупката само около 1/3, и тогава някаква защитна сила го спря, а след това и захвърли на 180 градуса, откъдето беше тръгнал, но с такава мощ, че той започна да лети в обратна посока със скорост приближаваща тази на светлината и само включените му двигатели не позволиха тя да бъде достигната! Шокът за екипажа беше пълен! Котката се впи с нокти за пода и се разплака, Спаска припадна, Нико изпадна в почти пълен шок, защото такава скорост не беше шега работа! Бордовият компютър се ошашави също! Сиси крещеше от ужас; такава скорост не й понасяше, а и имаше чувството, че ей-сега ще се натресат на нещо - я планета, я астероид, я черна дупка, защото с таква скорост и по права линия не може да не изскочи нещо лошо и беше на прага на смъртта в ужаса си. Само пленницата от Харкун, която беше нова тук, но явно бе преживяла какво ли не, остана сравнително спокойна и каза, че двигателите трябва да спрат. Бордовият компютър само това чакаше и спря двигателите. Нищо чудно да се бяха запалили и взривили, ако тази, новата не беше казала нещо толкова умно.
 - След време скоростта му ще намалее... - каза тя очевидното.
 - Коя си ти, всъщност?! - недоумя Спаска, която се беше свестила.
 - Можеше да ми благодарите поне! - отвърна леко сърдито бившата пленница, която не изглеждаше и много учидена от вида на Спаска, която втрещяваше почти всички от Харкун.
 - Ох... - хвана се за главата Нико, който още не можеше да се освести, - Разбира се, че сме ти благодарни! Много! Само че всичко стана толкова бързо!... Кияна! Кияна, чуваш ли ме?!
 След като изказа бързите си благодарности и признателност, Нико отново насочи цялото си внимание към това да чуе нещо от Кияна по игличката.
 - На кого говори?! - разпери ръце и отвори широко очи в недоумение харкунката.
 - Имаме игли-говорители-приематели в ръцете. - обясни Сиси, която се радваше, че скоростта намалява и отиде да гледа на един от виртуалните екрани дали няма препястствия, за да е сигурна, че корабът ще маневрира добре, в случай, че се появят, а ако не, да се включи ръчно.
 - Така ли било... - каза момичето и се отпусна на едно от столчетата в А-кораба. Суперкотката я усети като някаква добричка и скочи в скута й. Едва сега и Спаска, и Нико малко се загледаха по-внимателно в чертите й - приличаше на момичетата от Земята и Бо, но с характерните си по-остри черти. Имаше хубаво, слабо тяло и миловидно, красиво лице. Изглеждаше на годините на Бияна и Кияна. Трудно беше да си представят за какво може да е била пленена, а и докарана на Уйкиевия кораб или на някой от тях. Робиня ли е била? Случаен пленник за експерименти ли? Заложник ли? Разменена за нещо ли?...
 - Вие или вашият ръководител - известният Кяпутен Куро - ме спасихте. Сега моят живот зависи само от вас. Ще ви бъда предана и полезна с каквото мога. Мога ли да помогна с още нещо?
 - Можеш ли да спреш по-бързо кораба и да си почне да си се движи нормално? - веднага попита Сиси, която още беше в голям уплах от Чикибойският им "изстрел".
 - Много енергия са му придали. Не знам как... А! Сетих се! Този кораб има оръжия, нали?
 - Има в изобилие! - каза радостно ламята Спаска.
 - Ето какво предлагам, - оживи се харкунското момиче, - Стреляйте по посока на движението с най-долния клас оръжия. Така от отката, скоростта ще намалее по-бързо.
 - Точно така! - потвърди Нико и добави: - В същото време може да почнем да включваме лека-полека и двигателите.
 - А така като стреляме на гьотере, няма ли да уцелим някой и... вече си имаме достатъчно врагове, не мислите ли? - възпря ентусиазмът им Спаска.
 - Тези компютри изглеждат много добри. Нека изчислят, изследват, проучат отпред дали има живи форми на живот.
 - И живи, и мъртви, всичко да се проучи, че на нас още проблеми не ни трябват! - отсече Спаска и бордовият компютър с всичките си там подчинени компютри, подкомпютри и компютърчета започна да проучва положението.
 - Дано по-бързо да намалим скоростта, че така може да стигнем до края на Вселената! - каза Нико.
 - Там поне няма да има в какво да се блъснем! - отвърна Сиси, която вярваше, че в края на Вселената е празнота.
 По същото време на Бо...
 - Как можа Куро да ни пусне толкова далече извън града, бе?! - недоволстваше Лиан, докато вървяха по един прашен път с Шики, Ена и Бияна.
 - Ти пък намери от какво да се оплакваш! - възпротиви му се Ена, - Не виждаш ли, че не знаем какво става с Кияна, жива ли е, умряла ли е... Никаква връзка нямаме и с А-кораба. И Куро изчезна от ефира.
 "И при нас не се чуват, да знаете." - добави бай Пешо, който си вземаше един освежителен душ, но слушаше разговорите по игличката.
 - Без крака останах! - допълни Бияна, - Досега все в града ни е стоварвал.
 - Ееее, няма да ви паднат мускулите, радвайте се на безплатния фитнес! - рече Шики, който вървеше и си свиркаше даже. Беше му кеф, че са се измъкнали по живо и по здраво, и че са си на родното Бо. Е, беше му малко кофти от случките със смъртта на Курхуй и изненадващия скок на Кияна в неизвестнотата, но...
 - Радваш се ти, защото не знаеш точно по този път колко е опасно. Тук бяха застреляли 3-ма от Корпуса някакви от съпротивителните движения.
 - Нас няма кой да ни стреля тук. - каза уверена Ена, - Но за другите, за другите ми е болно и ги мисля! Защо никой от А-корабът не се обажда? Все едно, че е изчезнал безследно. Защо и Куро се изгуби? Какво става с Кияна?
 "Ей, пичове! Аз съм Петър Пикапа. Дядо ми легна да спи и забрави да ви каже. Куро а-ха да влезне в спиралодупката с нас и нещо го дръпна навън. Остана си там край Чикибоя или по-точно пред него, където и ние бяхме. Ама не се косете, те онези са развити и са ангелско-божествени, нали видяхте за какво развитие говорим? Ще се погрижат за него или може просто да са го взели да го посъветват нещо. Куро е твърдо парче, ще се оправи! Аз него най-малко го мисля."
 - О!!! - възкликна Шики, докато си чистеше прахорляка по панталона, - Това е новина! Не можем да отречем, че голям екшън стана! Първо Курхуй се самовзриви и отнесе цялото Уйкиево армейско страшилище. После Кияна скочи, ама къде скочи, защо скочи... Накрая Куро дръпнат и то от спиралодупката, сетете се за каква енергия става дума да те дръпнат от такова силно всмукващо нещо!
 "Чувам ви!" - обади се Нико. Бяха успели вече да намалят скоростта и връзката се беше възстановила.
 - Ей! - зарадваха се Шики и Ена, - Къде сте, какво става?
 - Май стрелят. - дочу Бияна.
 - Стреляме, за да намалим скоростта. - обясни Нико.
 - Моля?!! - не разбра нищо Шики.
 - Опитах се да влезна в дупката след Кияна с целия А-кораб, за да я спася, ако пропада там или някакъв друг проблем й се случва, но още преди да влезнем, на около 30% има-няма и такава спирачка ни забиха, а после като с прашка ни изстреляха в обратна посока. Мислехме, че ще се разбием, а скоростта достигна небивало досега... Почнахме да се притесняваме, че корабът ще се разпадне.
 - Или, че ще се блъснем в нещо! - викна Сиси.
 - Е, той нали може сам да избягва препятствията, самоуправляем е. - опита се да я успокои Шики.
 - Даже компютрите се ошашавиха! - обобщи Спаска, - Добре беше с Курхуй тук, ама замина си горкичкият... и сега се мъчим сами, но новата помага доста.
 Скоро пристигнаха в града. Разделиха се. Ена и Шики останаха в една тиха градинка да подишат свеж въздух.
 - Какво мислиш, че ще стане с Кияна? - попита Ена.
 - Не знам, - отвърна Шики, - Това място е с хиляди пъти по-развито от всичко, което сме виждали из Вселената! Куро говори с резон. Може и да е ядрото на Доброто... А по тази логика... Кияна няма да оставят да й се случи нещо лошо.
 - Дано да си прав!!! - стисна юмруци нервно и напрегнато Ена.
 По същото време на Земята...
 - Дядо, ти видя Чикибой... - продума Пешо, който стоеше при леглото на дядо си, който се беше пробудил, но не му се ставаше.
 - Аз съм далекоглед и го видях. - потвърди бай Пешо.
 - Това не е ли нещо като град на ангели?
 - Абе,... то така изглежда, ама... - отвърна старият.
 - Спасиха по невиждан начин всички цивилни!!! - каза възторжено-преклонно малкият Петър.
 - Че ги спасиха-спасиха ги. Обаче гледам на бърза ръка могат да преглътнат ликвидирането на всичките военни. Ама кой е там насила, кой е пожелание, кой е случайно, нали е войник, всичко под ножа. Това, мойто момче, не е много ангелско. Това едно на ръка, де... Мен яко ме бие вече склерозата май и не си спомням преди, но от преди малко какво си спомням, да додам: Куро го дръпнаха като куцо пиле домат! Направо го изтръгнаха от дупкоспиралата или спиралодупката, както искаш му казвай. Няма да се учудя, ако някое ребро са му спукали. Това пак не ми изглежда ангелско. А за кораба, който са го ритнали като торба с боклук пък дали ще се разбие или няма "заеви го", ами дип, че е имал късмет с новата ушатата сладуранка... е, па някакси не ми се струва ангелско. И Куро какво каза? Предишни кораби, които опитвали да влизат, унищожавали ги, изчезвали... това, също, няма нужда да ти казвам, че не е ангелско.
 - Ами те, ако тези са ангели и са толкова "хард", ми ти представяш ли си плашипутарниците пък какви са зли? - говореше разпалено Пешо Пикапът.
 - Абе лошото е, че взех да си ги представям като "един дол дренки", това е лошото! - отвърна угрижен дядо му. То поначало като някой почне да ти говори, че някой или някои са само добри и бели, а други са само лоши и черни, да знаеш, че има нещо невярно, че има нещо сакато в цялата тази работа. И аз Куро си го виждам, че много ги боготвори такъв, може да са го промили с пропаганда. В същото време виждам, че и черните не са стока. Въпросът е има ли някои да са стока и въобще... - махна с ръка дядо Пешо и отиде да търси мацки в чата.
 И по същото време на А-кораба...
 - О, да, да, да!!! Скоростта ни намаля!!! - извика Сиси, която непрекъснато гледаше скоростомерите.
 - Би трябвало. - усмихна се доволно новото момиче.
 - А ти как се казваш? - погледна я Нико, който за първи път съзря, че тя е наистина мила, сладка и красивичка.
 - Вие бяхте дълго време при нас. Знаете, че пленниците сме облечени в сиво. Знаете и че аз съм пленничка.
 - Знаем. Но не знаем подробности. - каза Нико.
 - Това е още по-добре. Затова по-добре да не ви казвам името си. Уйки сигурно вече е история, но... не се знае какво ще може да предприеме царската дъщеря. Ако някой ден стигне до вас... по-добре да не знаете за мен подробностите.
 - Значи, ще ти викаме "Енигма". - рече Сиси и се захили.
 - Може. Енигма. - кимна момичето.
 Пред тях се появи планета. А-корабният компютър изчисли, че ако направят едно ударно приземяване, скоростта ще спадне до нула, а корабът няма да получи и драскотина. Така направиха, вече бяха дали няколко изстрела в посоката на тази планета. Нямаше данни да има живот на повърхността. Удариха се леко, най-после спряха! Ех, какво облегчение беше в душата на всички! А-ха да се похвалят на останалите и... земята се пропука и паднаха в някаква подпочвена река, забиха се скоро в някакъв остров, а там въоръжени ги обкръжиха:
 - А-бе, вие по кого стреляте, бе?!!! А? - викна командирът им. Нещо се беше объркало. Или по-точно компютърът не беше регистрирал, че на повърхността няма живот, но под нея - има! Има и то въоръжен!
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 54
"Разтърсвания - 2"

- Пак изгубихме връзка с А-кораба. - каза Петър Пикапа по игличката на Ена и Шики.
 - Много лошо... - отвърна депресирано Ена.
 - А и още по-лошото е, че нищо не чуваме от Кияна, от Куро.
 - Аз... - покашля се дядо Петър Полисексът, - Да ви кажа как виждам нещата: Първо Куро са го привикали в Чикибоята да му теглят едно конско, да го посъветват, така да се каже. Сигурно, ако си направи една другарска самокритика, ще го пуснат. Киянчето, милото, скочи някъде, предполагам че ще я хванат "у мрежите", ама дали ще й простят и колко ще й простят, и как ще й простят, това не знам.
 - Абе, хора, не знам дали го усещате, но без Куро е много кофти така. Само може да си говорим от разстояние и даже не може да се срещнем! - каза малкият Пешо.
 - Кяпутен Куро е много важна свръзка, така е... без него, не знам какво ще правим... - каза Шики, - Можеше да предвиди и да ни остави поне една сфера за спиралодупки, ако се наложи... Ето сега, например, пак нямаме връзка с А-кораба и кой знае какво става със Сиси, Нико и останалите там...
 Шики беше много прав. Без Кяпутенът всички бяха с вързани ръце, дори и да можеше да помогнат, нямаше как да го сторят.
 По същото време на А-кораба и около него...
 - Сега я втасахме. Някакви с оръжия... - каза Сиси, - А и връзките пак прекъснаха! И нито вест от Куро!
 - Просто не трябва да излизаме от А-кораба. - каза Спаска.
 - ИЗЛИЗАЙТЕ, БЕ! - викнаха онези.
 - Моля, изчакайте малко, че в момента го обсъждаме с екипа! - викна им в отговор Нико.
 - Мяу, мяу!!! - каза нещо супер-котката, която колкото и да беше супер, не можеше да говори.
 - Ти нещо да кажеш? - попита Сиси новата, която кръстиха Енигма.
 - Засега не знам какво да кажа... - отговори простичко тя.
 - Нико, - каза Сиси, - Тук долу е много зле. Тъмно, няма връзка с никой, дори с Бо и със Земята, а за Куро забрави направо! Виж ги и тези отвън, не ми приличат на гостоприемни.
 - И как да са, като сме ги обстрелвали преди малко, без да знаем? - рече Спаска.
 - Направо да се вдигаме и да видим какво ще правим в космоса! - каза Сиси.
 - Да... да, така е, но... виж сама, - посочи Нико, - Всичко е в шок от високата скорост и от сблъсъка, и от пропадането, и от цялата тази планетна среда, която дори блокира връзките на игличките... А-корабът има нужда от сериозно самовъзстановяване и почивка.
 - АМА НИЕ КОЛКО ДА ЧАКАМЕ?! - почнаха да се изнервят онези отвън.
 - Само момент да пробваме нещо! - каза Нико.
 - Какво ще пробваш? - усмихна се мило Енигма.
 - Една атака. - каза сериозно Нико и се показа навън, стреля с пистолета си срещу онези. Това не изненада Сиси, защото тя си го знаеше като такъв - импулсивен понякога, решителен, но все пак с мисъл в мозъка. Изстрелите на Нико, обаче, не подействаха на онези, които имаха някакви защитни облекла.
 - АБЕ, ВИЕ СТЕ ТЪПИ, БЕ! - развикаха се те, - ТОВА ЛИ ВИ БЕШЕ ПРОБАТА?! СЛИЗАЙТЕ! ПРЕДАВАЙТЕ СЕ!
 Нико се прибра при останалите:
 - Точно от това се опасявах. Тези много открито стоят пред нас. Или са много глупави, или не се плашат от оръжията ни. И ето това било. Те са с някакво защитно поле!!!
 - Затова дори А-корабът не е могъл с изстрелите си да ги унищожи. - заключи мъдро Спаска.
 - Затова, да... - каза Нико.
 - И можеше всичко да се размине, ако им бяхме обяснили защо сме стреляли, но ти вече опита да стреляш персонално срещу тях. - усмихна се Енигма, - Е, вече шансовете за обяснение и за разбиране драстично намаляха. Нямаме връзка с вашите хора, нямаме възможност да излетим. И какво сега?
 - Ами ще правим, ще струваме, но трябва по-бързо да се измъкнем оттук, защото Кияна е в неизвестност! Трябва да я спасим! - каза Нико.
 - А?! - подскочи Сиси уплашена не на шега.
 - Ама как "трябва да я спасим"? - попита и ламята Спаска, която за първи път показваше признаци, ако не на страх, то на сериозно безпокойство.
 - Видяла съм много в живота си. - каза Енигма, - За кратко видях и ново измерение, и нови същества, и преди съм виждала какво ли не, но такава силна, мощна структура като онова бялото там, което така силно ни изхвърли не бях виждала. Това е съществувало и се е развивало сигурно милион цикъла като един от тези за които тази планета обикаля звездата си. Толкова са напред, че не може с този кораб да спасиш никой!
 Мисълта, че Кияна може да остане в беда без да може да й се помогне много подтисна Нико. Сега обаче, трябваше да помисли как да се измъкнат от този капан тук. А нямаха много възможности май - А-корабът не можеше да лети все още, отвън ги чакаха някакви недобре настроени и то със защитни щитове, срещу които оръжията бяха безполезни (това беше много фрустриращо за Нико и другите, които досега не бяха виждали такова нещо, а само знаеха, че попадне ли изстрел върху някой, то остава прострелян, ранен, мъртъв)...
 - Ще излезнем навън и ще бягаме, докато корабът се възстанови! - предложи единственото нещо, което можеше да се сети Нико.
 - А тези, ако влезнат в него и го окупират? - попита Сиси.
 - Няма да могат да влезнат, той вече е доста по-добре защитен, отколкото по-рано. Ако можеха, досега да са влезнали.
 - Ами... не се ли страхуваш, че ще ни убият? - попита Енигма, - Не е ли по-добре да стоим тук.
 - Не е, защото тези ще почнат да го обстрелват след малко. - предположи Нико, а така времето му за възстановяване ще се проточи до около безкрайност! По-добре да излезнем, да побягаме, да му дадем време на корабчето ни да си отдъхне и да се възстанови. Все пак сме със суперкотка и ламя! Не сме съвсем незащитени.
 - Какво е "ламя"? - не разбра Енигма.
 - Аз съм. - вдигна ръка Спаска.
 - Ами да тръгваме.
 - ИЗЛИЗАТЕ ЛИ ИЛИ ПОЧВАМЕ ДА СТРЕЛЯМЕ ДО БЕЗКРАЙ!!! - викна командирът.
 - Излизаме. - каза си честно Нико. Излезнаха, но веднага ламята Спаска ги вдигна всичките и литнаха нагоре.
 - ДА ГИ ПОСЛЕДВАМЕ ЛИ? - попитаха войниците.
 - ГОРЕ?! - засмя се той, - Не. Те сами ще се върнат при нас. Ха-ха! Обадете се на инженерите да дойдат да видят това корито дали може да влезнем в него през това време.
 На повърхността беше нощ. То не беше ясно дали въобще имаше ден. Звездата изглеждаше много отдалечена, кой знаеше дали и през деня ще огрее повече от Земната луна при пълнолуние. Все пак, можеше да си поемат глътка въздух... то пък един въздух...
 - От това почва да ми се кашля. - призна си Сиси.
 - Ами можеше да бягаме и долу, през разните им тунели и галерии, но не познаваме терена, затова по-добре тук. - отвърна Нико, след което потърси Кияна. Повървяха, поразгледаха кратери, скали, пепел. Нямаше много интересно за разглеждане. Пейзажът напомняше нещо средно между Луната и Марс. А Нико не спираше с неговите "Кияна... Кияна!... Чуваш ли ме, Кияна?"
 - Кияна наистина беше много добро момиче. - каза Енигма.
 - Ама ти пък откъде я познаваш?!
 - Бях пленница на Уйкиевия главен кораб. Прислужвах. Виждах я няколко пъти,  последно говореше с Курхуй.
 - Ама ти и Курхуй знаеш?!
 - Е, разбира се. Той беше голяма фигура при нас, на Харкун.
 - А, да... вярно. Много ще ми липсва... покрай него заобичах вас, харкунците. Добре поне, че сега си имаме тебе, поне едничко същество от Харкун. Хубави уши имате. - усмихма се Сиси, гледайки заострените ушички на Енигма.
 - Сигурно ви е много тежко да изгубите толкова хора само в един миг... - каза Енигма гледайки към Сиси и Нико.
 - Така е... - каза тъжно той.
 - Сигурно много я обичаше? - попита го Енигма, имайки предвид Кияна.
 - А, не! Той поначало в Бияна беше много влюбен, но тя нали с Лиан му го "натакова" и Кияна по-късно, защото не може с Бияна. - опита се да обобщи нещата Сиси, но Нико се развика:
 - Стига с простовати и опростенчески обобщения! Не харесвам Кияна, защото Бияна не ме искала, Кияна си е Кияна, а и й дължа много като личност! И искам да я спася, независимо дали я обичам или не я обичам. И кой ще обичам няма никакво значение!
 - Олеле, тъкмо взе да ми липсва Куро! А ето, че си имаме нов капитан! - засмя се невъздържано Сиси.
 "Ейййййййййййй, чуваме се, компанията!" - чу се бай Пешо по игличката.
 "Нико! Нико! Къде сте?" - включи се и Ена.
 Разказаха им как и на какво са се натресли, споделиха и за плановете си. Направиха си и една конферентна връзка всички, даже и Бияна се включи, която обикновено не се включваше в игличко-разговорите, но за малко, защото беше в болницата - Лиан беше прострелян от съпротивата при акция за арестуването на няколко заподозрени на Бо...
 - Не се притеснявай, ще се оправиш. - каза му тя, стоейки до болничното легло.
 - Не се притеснявам от раните си, знам че ще се оправя. - каза Лиан, - Имам от много по-сериозни неща да се притеснявам.
 - И какви? Здравето, животът са ни най-важни!
 - А, няма ли какви?... - въздъхна Лиан и си взе плодче от местните с виолетово-оранжев цвят... Погледа го, погледа го, пък го остави обратно в купата на шкафчето до леглото си и продължи:
 - Едно време всичко беше много просто. Имаше аз и ти, имаше Корпуса и останалите Бо-няни. Да, но после се появиха един по един - Куро и неговите съпланетяни, чудовищният плашипутар, а сега и това, за което винаги съм се чудел какво ли е и се оказа, че е много плашещо - Чикибой!
 - Ама ти от него ли си се уплашил? - размя се Бияна, - Аз... ами то не беше ли по-скоро красиво, лъчезарно, лъчисто такова, запленяващо.
 - Да, да, да! Много "запленяващо", там е проблемът. Ти въобще разбираш ли за каква сила, каква концентрация на сила е заложена там?
 - Ами сигурно, то само като го видиш как свети, като поне 1000 наши градове!
 - Аз мислех, че тоя лунатик Куро си ги говори ей-така, колкото за поезията и изкуството, колкото за философията и естетиката, да пропагандира, да идеологизира - Доброто, Силата, не знам си какво! А той наистина имал предвид нещо реално.
 - Е, реално е. Значи не ни е лъгал. Това не е ли добре?
 - Това е добре, но не е добре да видиш, че някъде има неща, които са многократно по-силни и могъщи от твоя свят. При една атака Бо няма да издържи и ще се срути под напора на тези или онези, черните, плашипутарниците... Щом враждуват, щом толкова се готвят за "Голямата война", явно са що-годе на една и съща степен на развитост. Ние сме нещо като малки, мънички частички в техните отношения. Всичко това много ме плаши!
 - А Куро поне те избави от това същество.
 - Или ме е поставил  в още по-голяма беда... не знам. По-добре да не говорим за това... Ако тези се сбият на наши територии или дори около тях, всичко ще бъде превърнато в прах!!! Уйки, царски дъщери от Харкун, Курови оръжия, А-кораби - всичко това ще ни се стува като детски комикс, ако тези две сили се сбият тук. Като военен ти го казвам!
 Слънцето на планетата, където бяха излезнали на повърхността Нико, Сиси, Енигма, суперкотката и Спаска, започна да изгрява. Да, мъничко беше, но така прежуляше! За 4-5 минути всеки усети, че ще е доста горещо тук денем. Отдалечена, но много гореща звезда беше това! Едва ли щяха и час да издържат на тази жега, налагаше се да се спускат в дупката обратно. Други дупки наоколо нямаше!... 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: March 24, 2018, 05:08:04 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 55
"Разтърсвания - 3"

- Студено, хладно, топло, горещо, много горещо... - това ни очаква тук само след малко, когато тази отдалечена, но много силна звезда се покаже иззад хоризона! - каза Нико.
 - И пак обратно в дупката, че да спасим А-корабчето и да се оттласнем оттук! - каза ламята Спаска, която се почувства леко горда с това, че е използвала в изречение думите "оттласнем" и "оттук" заедно. Наистина, пътешествията й извън Земята й донесоха толкова много, което за столетия на Земното кълбо нямаше да получи.
 - Да, това е логично. - каза Енигма.
 "Предполагам, че след това отново ще изгубим връзка." - обади се Пешо Пикапът от Земята.
 - Правилно предположи. - отвърна му Сиси.
 - Абе, ние, че сме прави - прави сме. - допълни дядо му, който тъкмо ставаше от леглото и си слагеше малко парфюм (не, че имаше за кого, но просто така, да си припомни младините), - Само че, въпросът уважаеми другарки и другари, е как ние да сме в полза. Куро замлъкна, Кияна и тя замлъкна...
 "Ние сме на линия." - обади се от Бо и Ена. Шики също потвърди, че е на линия. Бияна и Лиан, както се очакваше, не бяха много активни.
 - Е, вие поне сте на линия, за разлика от други... - помисли си Нико, че точно Бияна и Лиан отстъстваха в такива решителни моменти. А те си бяха решителни, защото след загубата на Куро, Курхуй и Кияна, този А-кораб и екипажът му (Сиси, суперкотката, ламята Спаска, той и Енигма) беше единственото им по-силно оръжие в мисията, в която се бяха хванали.
 - Какво ще правим сега, конкретно? - попита Сиси.
 - На всяка цена трябва да се измъкнете оттам! - каза Шики искрено, защото се притесняваше за Нико най-вече.
 - Че трябва - трябва си! - каза Сиси.
 - И повече да не затъвате в такива опасни ситуации! - добави Ена.
 - Ах! Добре, че ни каза! - отвърна пак Сиси, - Сякаш, че сме го искали!!!
 - Вижте сега какво ще ви каже дяда ви Пешо! - обади се Петър Полисексът, - Всяко зло за добро. Вие сте попаднали на хора, които имат някакво супер-изобретение! Това никъде досега не сме го виждали из пътешествията си! Стреляш, а те са като в щит! Е, не е ли хубаво, не е ли редно дори и ние да го имаме! Тази технология трябва задължително да се превземе! Затова, правите-струвате, но вземате поне една от тези, че да защитим себе си, а не само да се крием от вражеския огън.
 Старият Петър беше много прав. Това вече наистина си струваше и риска, и даваше сили за влизане отново в опасната дупка.
 - Лелееее! Ама, пичове и пички, представете си само какво яко ще е!!! А? - започна да се възхищава и малкият Пешо, - Досега само гледаш да си точен, да си пъргав, да си по-така, а сега... стреля Уйки или някоя царска дъщеря, или няк'ъв изрод извънземен по теб, а ти просто си стоиш, поемаш стрелбата, и съвсем спокойно му казваш "Ей, чшшшш! Я вземи това!" и буууууууууууум! Ти го застрелваш! Баааааааа, що ме няма мен там сега?!
 - Е, па да литна до Земята и да те доведа тук? - запита Спаска.
 - Ще умре от задушаване по пътя, бе! - отвърна сериозно дядо му.
 - Майтап, бе, Уили! - захили се Спаска.
 - Става все по-горещо. Ние тръгваме. - каза хладно Нико и пое първи. Енигма се затича след него и се изравни с него.
 - Знаеш, сигурно, че колкото и да са въодушевени останалите,... особено тези, които не са тук и няма да се изложат на опасността там, долу... знаеш, че това може да е последният ден от живота ни. Затова, кажи ми всичко. Всичко ми кажи.
 - Ще ти кажа. - съгласи се Нико, - Питай, ако има значение.
 - Бияна, Кияна... какво за тях?
 - Едната я обичах много, просто така, защото ми харесваше... а другата по-късно, защото тя ме харесваше, а и защото като човек бе по-добра. И сега... когато едната си намери друг, а другата изчезна, просто ми е много тежко. И първата - Бияна, поне е жива и си има някой, все едно..., но другата - Кияна, тя е в някаква беда, тя е в сто-процентова неизвестност! И искам да й помогна. Затова, затова... всичко това за мен е такава досадна пречка тук - да се разправяме с тези "подземници" тук, докато в същото време можеше да спасяваме Кияна.
 - А Куро?
 - А Куро си е в сигурни ръце, при техните си хора. Те си го измъкнаха, те ще си го оправят. Докато Кияна... та тя скочи в дупка. И то дупка, която е пред Чикибой...
 - То и ние сега ще скачаме в дупка... - каза тъжно и леко озадачено Енигма. Нико я погледна. Хареса му това, че спомена и тя дупката. Това малко го зарадва - Кияна е скочила в дупка, а сега той и други момичета като Енигма, ще скачат в друга дупка.
 - Разчитаме на теб! - каза тя, сякаш прочела мислите му, - Все пак си единственият мъж тук.
 Вярно, бе! Спаска - женска, котката - женска, Сиси - жена, Енигма и тя жена. Само Нико беше мъж в конкретния екип.
 - Това си е донякъде и джендър-проблем. - засмя се бай Пешо от Земята.
 - Не го разбираме много... - каза Сиси.
 - Абе, вие вземете един от щитовете, които защитават от изстрели, за да имаме и ние такива в битките, пък джендър-нещата аз лесно ще ви ги обясня! - каза сериозен старият Петър.
 - А ти коя обичаш сега? - попита пак Енигма, - Бияна или Кияна?
 - А това какво значение има? След малко може всички да сме вече мъртви... - отвърна Нико.
 - Е, точно, де! Защото след малко може да сме всички мъртви! - отвърна Енигма.
 - Добре... нещо като последни думи на умиращия... Нещо отвъртре, като сърце, като чувство иска Бияна... нещо в главата ми, като разум и дълг иска Кияна... а нещо ново харесва теб, с цялата ти загадъчност, неизвестност, остри уши и... просто, защото си от Харкун, откъдето беше Курхуй, който ни помогна много и на който наистина дължим много. Това е! - беше пределно откровен Нико.
 - Не... не са остри нашите уши, а вашите са прекалено обли. - каза тя, смеейки се.
 - Стоп! Спираме!!! - каза Нико малко преди дупката. После поясни:
 - Планът е лесен и прост. Сега или никога! Спаска нахлува и избълва огън.
 - Така ми! Аз какво друго мога да избълвам? -съгласи се ламята Спаска.
 - А ние чакаме тук и... според резултатите ще действаме нещо...
 Така и стана. На всички - и на екипа със Сиси, суперкотката, Спаска и Енигма им хареса, и на задочно участващите по игличките от Земята и Бо им хареса - право в целта, никакви увъртания, теории и загуби-време!
 Спаска литна, спаска нахлу вътре. Чакаха я онези със защитните костюми. "Силово поле, силови костюми, щитове, прегради!" - въртеше се из съзнанието на ламята най-различна терминология за тези неща. Знаеше си, че щом лазерни и какви ли не мощни оръжия, на които тя много не им отбираше, не могат да ги засегнат, то нейният огън едва ли ще може, но нали това беше идеята - избълва огън срещу тях! Избълва!... и... оооо, чудо! Онези се запалиха и се разбягаха!... Спаска онемя, но не се отпусна и излетя нагоре към Нико и останалите:
 - Подпалих ги, ей! Подпалих ги!
 - Ами защитните им неща?!
 - Явно не работят!!! - възкликна Нико, който сякаш точно и именно на това се беше надявал.
 - Работата е ясна! - каза бай Пешо от Земята, който точно се връщаше с покупка на хляб и кисело мляко.
 - В смисъл?! - искаше да узнае повече Шики.
 - Ами, тези отразяват някакви там други енергийни залпове, но обикновена кинетична енергия не могат. Абе огънят май беше термална енергия? Или и той беше кинетична? Абе... както и да е. Значи ще ги биете вие с нещо по-просто.
 - ДА!!! Вземайте камъни! Щом на огън се подпалват, значи на камъни - термични, кинетични неща, ще се отаковат! - добави малкият Пешо, който пишеше домашно по физика в същия момент.
 - План! Прост план! - каза веднага Нико и обяви плана: - Всеки взема колкото се може повече камъни и скалички от повърхността, ламята Спаска тръгва с огън напред, супер-котката отзад помага, поне да разсейва вниманието и да е в помощ на Спаска, а останалите хвърлят камъни и скалички! В момента, в който успеят да се доберат до поне един паднал войн от местните и му вземат кинкалерията за защита от лазерни и прочие оръжия, веднага отиват на А-кораба и се "изпаряват" моментално оттук!
 Всичко започна както го бяха предвидили. Спаска навлезна отново с огън, супер-котката започна да атакува и да подскача от стена на стена из пещерната дупка там. Останалите хвърляха камъни и скалички, но последните бяха тежки и не достигаха войните долу. Нико компенсира този проблем в плана с огън от пистолета си подарен от Куро, който не раняваше войните, но поне ги отвличаше за част от секундата  и камъните, и огъня на Спаска можеха да ги раняват. Най-сетне първите омаломощени, ранени войни паднаха. Бързо-бързо им взеха защитните костюми и беж към А-кораба.
 - Провал, пълен провал!!! - извика командирът, който се беше скрил доста далеч вече.
 - Поне оцеляхме! Тези си ги бива!!! - допълни някакъв негов заместник-командир. В същия миг А-корабът излетя и всички бяха невредими, с изключение на Енигма, която беше ранена на две места - в рамото и в бедрото. Нико се грижеше да превърже раните й и да ги дезинфекцира. Всичко беше успешно. Тя бързо започна да се оправя, а той не можеше да свали очи от нея - красиво лице, и, заради раните виждайки оголеното й тяло... - привлекателно секси-тяло! Боже, това харкунско момиче беше наистина много божествено!... Но, все пак, липсваше си му Кияна. А Бияна - тя беше вече, за сетен път, останала някъде в миналото и, слава богу!
 - Литнахме и сме свободно отново! - каза Пешо Пикапът.
 - Напред към нови висини! - каза Пешо Полисексът.
 - БРАВО! Нико, ти си най-добрият!!! - подскачаше Ена от радост.
 - Само така, приятелю!!! - викаше радостен Шики.
 - Май сте успели. Хм! Супер! - обадиха се колкото да отбият номера Бияна и Лиан, все още в болницата.
 - Кияна? Кияна?... - питаше, но не получаваше отговор Нико.
 - Куро? - питаха много от останалите, но също не получаваха отговор.
 - А сега накъде? - попита първо Сиси, а после Спаска зададе същия въпрос.
 - Да... сега накъде? - попита Енигма, гледайки в очите на Нико, сякаш очаквайки от него добра идея.
 - За мен, най-важното е да спасим нашите - Кияна, най-вече!!! - рече и отсече той!
СЛЕДВА
Връзка към следващата част.
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: April 01, 2018, 02:21:17 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.