☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" (Безплатна онлайн книга)  (Read 5815 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 56
"Разтърсвания - 4"

- Чакай малко! Чакай малко! - дръпна Сиси Нико. Беше много ядосана, уплашена и почти истерична. Не я бяха виждали чак такава, - Ти искаш пак да отидем пред Чикибой и пак да ни изритат с тази огрмна скорост и този път вече да умрем от страх или да се разбием в нещо ли?!
 - Аз, - намеси се тежко и авторитетно Спаска, - Също не бих желала да опитваме отново, защото не виждам с какво нещата няма да се повторят, както и дали няма направо да ни унищожат там, на място, без да си играят с нас. Това сигурно им беше нещо като предупреждение.
 Суперкотката само изсъска и се скри под един стол в А-кораба. Положението с нея беше ясно.
 - Виж,... - приближи се грациозно, тихичко и спокойно Енигма към Нико, - Аз те разбирам, че искаш да  помогнеш на вашия лидер и на Кияна, най-вече, но ти... ние... не сме в състояние да помогнем.
 - Да, но не може да не опитаме!!! - беше твърд Нико.
 - Нико, бабиното, - намеси се пак Спаска, - Ако ще опитваш, опитвай, но без мен. Сигурна съм, че и Куро, и Киянчето ще са по-доволни, ако не умреш и не потрошиш А-кораба, а то точно това предвиждам, че ще стане, ако се появиш там отново.
 - Да! Точно така!!! - извика Сиси, - И без мен! Определено, твърдо, непреклонно без мен!
 Суперкотката изскочи изпод стола и се скри зад Спаска и Сиси. Нико погледна към Енигма. Тя също го погледна, погледна и към останалите три, но не помръдна от мястото си и нищо не каза отначало, а после промълви...
 - Трябва ти по-различен план. Не може току-така да се появяваш там и да се втурваш с целия кораб в отвор на границата на това неизвестно и изглежда ужасно непознато, напреднало нещо. Нико поседна направо на пода на А-кораба и се замисли. Тя беше права. Не можеше да се разчита на същия маньовър.
 - Значи ще направим ето какво. Ще се приближим бавно. Ще изпратим съобщения, че сме мирни и само искаме да намерим Кияна. За Куро, мисля че те се грижат в момента... по един или друг начин.
 "На Куро сигурно му четат едно дълго образователно четиво, защото бая така поосра нещата!" - намеси се бай Пешо, който беше активен със слушането по игличката от Земята.
 - Ти нещо имаш ли да предложиш? - попита го Нико.
 - Мисля, че новата е права! Отидете там, но не с рогата напред. Преговаряйте. Кажи им, че искаш да преговаряш за едно изгубено момиче. Важното е да не минаваш границата. Ти ги видя, горе-долу откъде те изстреляха - не влизай по дупки и тунели, стой си там на бялото поле и оттам пращай сигнали. Даже може А-кораба да го оставите малко по-назад, да се доближите с модул, направо и пеша, то там се стъпваше доста меко. Колкото по-невъоръжени и безопасни, толкова по ще се смилят над вас. Дано да не бъркам.
 Всичко това малко успокои Спаска и супер-котката. Сиси обаче си остана изплашена и каза, че ще дойде, но ще си остане в А-кораба, а те да ходят близо до Чикибойското пространство.
 Тръгнаха. Компютрите изчислиха траекторията, набеляза се безопасен маршрут. Потегли плавно А-корабът, но плавността беше нарушена, защото възникна повреда и самопоправянето не вършеше работа. Трябваше някакъв елемент от планета наблизо. Добре, че беше наблизо. Припланетиха се там. Корабът сам започна да сондира дълбоко в почвата за въпросния елемент. Това обаче започна да предизвиква неприятни вибрации - супер-котката и ламята Спаска започнаха да се чувстват зле. Решиха А-корабът да се замаскира (самозамаскира) и излезнаха навън да се поразходят из тази иначе необитаема малка планета с добра атмосфера и растителност. Голяма грешка направиха, че не взеха никакви оръжия, дори щитовете! Само след няколко минути разхождане в небето се появиха няколко модерни бойни кораба - единият беше този на царската дъщеря от Харкун, а другите някакви нови. Животните (Спаска и супер-котката) успяха да избягат в близката гора, но Сиси, Енигма и Нико бяха уловени от силови лъчи, след което лека-полека бяха омаломощени и... започна да става интересно!
 - Тук има ли река? - попита царската дъщеря, която се спусна царствено долу и огледа пленниците си.
 - Ето там има! - докладва й Пишомир, който явно вече беше предан само на нея.
 - Към реката! С тези тримата! И не изпускайте от очи околността! Останалите са някъде тук! - даде заповед тя и армия се стовари наоколо, започна да бди, да тършува. Принцесата с около 100 човека охрана и няколко носача понесоха вкочанените Сиси, Енигма и Нико към реката.
 - Ще ни давиш ли? - попита уплашена Сиси.
 - Тази пък коя беше? - обърна се с досада към нея царската дъщеря. Пишомир веднага се надвеси сервилно над нея и почна:
 - Тази, според това, което изкопчихме е от това измерение.
 - Сериозно ли?! - прекъсна го царската дъщеря, - Аз пък си помислих, че е от нашето! Може ли да пропуснеш идиотските си детайли и да говориш по същество!?!
 Пишомир се уплаши, че я е ядосал с този детайл и даде по същество, че Сиси е беглец от техните и е в интимни отношения с един от екипажа на А-кораба.
 - Аха. Значи затова не ми е направила впечатление. - каза царската дъщеря, която беше хвърлила едно бързо око на докладните документи.
 - Защо отиваме към реката? - попита Нико на свой ред.
 - Ах, това е Безценният! - констатира царската дъщеря.
 - Моля?! - недоумя Нико, който не знаеше, а и не се беше чувствал безценен някога.
 - Ти си Безценният. Цена нямаш. А и жестока цена ни костваше на целия Харкун! След като почти 100% от всички трибцали заминаха заради теб и онзи бандит Куро! - започна да се пени тя... след малко додаде с по-спокоен тон:
 - Трябва да разбера какво толкова безценно има в главата ти, заради което олигофренът Уйки опропасти хазната ни!
 - Той вече ми рови в главата и нищо не намери. Няма нищо безценно! - викна Нико, който не искаше пак да го подлагат на мъчения, а и искаше час по-скоро да се добере до границата на Чикибой, за да спаси Кияна.
 - Не се нервирай! - заповяда царската дъщеря, - Никой няма да те рови, никой няма да ви дави. Аз просто обичам реките и искам там да си поговорим на спокойствие... Естествено, ако твоите хора опитат нещо глупаво, не гарантирам за живота на нито един от тях!
 - С това трябваше да започнеш. - усмихна се Енигма. Царската дъщеря не й обърна внимание, което беше странно, защото все пак тя беше харкунка като нея, а и харкунска пленница.
 Шики, Ена, Пешовците и дори Лиан и Бияна слушаха със затаен дъх какво ще стане. Никой не се обаждаше, за да не усложни нещата. Ламята Спаска и супер-котката се бяха загубили в гората. Направиха хубав стан-пикник на брега на реката. В нея плуваха само растения и водорасли. На тази планета не се беше формирала никаква фауна или поне нямаше видима такава. Сиси и Енигма бяха отведени встрани и бяха нагостени и напоени добре. Стояха с охрана около тях, но никой не ги тормозеше с нещо. Царската дъщеря отведе Нико близко до брега на реката и първо му каза:
 - Знам, че става дума за нещо, което Уйки нарича "пространствени аномалии". Според него това можело да помогне за военно-стратегическо и геополитическо предимство над опасния за всички Октид.
 - Е, сигурно октидите казват, че вие сте опасни.
 - Така е, но ти сигурно вече си запознат кои са по-примитивни, по-деструктивни, по-зли и по-опасни. Избери нас, моля ти се!
 - Дори и да избера вас, как да ви помогна, като не знам нищо за тези пространствени аномалии?!
 - Хм... - усмихна се тя и реши да го съблазни с първия си подарък за него, - Виж какво имам за теб. Доведете Уйки!!! - заповяда тя. Нико изтръпна целия и започна да мисли дали не е добра идея да се хвърли в реката и, ако оцелее да се добере до А-кораба, след което да встъпи в бой, но докато предприеме някакво такова действие шестима тежко-въоръжени харкунеца от елитните части доведоха окован, пребит от бой и направо треперещ Уйки.
 - Ето я тази гадина, този генетичен звяр, този невъобразим глупак, този грозно-отблъскващ всякакви раси и форми на живот мелез, наречен Уйки! - представи го царската дъщеря.
 - Какво е станало с него?! - попита Сиси, която дори и далечко почти не можа да го познае.
 - Първо го пленихме, после малко го набиха, накрая трябваше и да му почовъркаме из неговия мозък, за да видим за какво става дума от първа ръка. И какво видяхме? Видяхме един глупак, който плаща на бандита Куро. Видяхме един луд, който говори за пространствени аномалии през цялото време!
 - Много отблъскващ, лош и отвратителен субект! - каза Пишомир и лично отиде да ритне Уйки в мутрата със злоба, все едно, че до преди броени дни не му беше покорен, верен и подмазващ се.
 - Сега, - обърна се царската дъщеря към Нико, - каквото кажеш, това може да му направим на Уйки. Изцяло е на твое разположение.
 - Ама аз не искам нищо да му правя! Просто искам никога повече да не ми се мярка пред очите! Аз имам много по-важни неща за вършене в моя живот, отколкото да се занимавам с вашия Уйки! Благодаря за жеста, оценявам го, но наистина не съм такъв човек. Вие сте го измъчили вече предостатъчно! Моля ви, просто го махнете, защото винаги, когато го виждам и ми става лошо! - беше честен Нико.
 - Махнете боклука от очите на Нико, нали чухте! - заповяда царската дъщеря.
 - Благодаря! - каза Нико. Не изглеждаше щастлив да види най-големия си враг, най-големия си личен проблем в това окаяно състояние. Това повече го разстрои, отколкото го зарадва или успокои.
 - Я ела с мен. - каза царската дъщеря и го отведе в палатката, която беше разпъната специално за нея. Включи някакви устройства и палатката стана нечуваема и негледаема. Само тя и Нико бяха вътре.
 - Сега никой не ни вижда, никой не ни чува. Може да ми кажеш всичко, което знаеш за пространствените аномалии.
 - Всичко, което знам, е че бяхме край нещо такова, което после разбрахме, че е пространствена аномалия. Аз съм от обикновена планета, сравнително развита, но не чак толкова като нещата, които видях след като я напуснах. Дотогава не бях виждал никакви пространствени аномалии. Видях и това е. Нито знам къде е точно, нито знам дали пак ще се появи, нито знам как се прави.
 - Уйки вярва, че имаш знанието за това как се предизвикват тези аномалии!
 - Уйки е психопат! Вие сами казахте, че е глупак и луд. Той лично ми човърка мозъка, вие му човъркахте мозъка, отникъде нищо не излиза!
 - Е,... щом казваш... - рече царската дъщеря и му подаде да пийне нещо. Нико се успокои, предовери й се, пи и хоп, заспа. Заспа и почна да сънува, но не знаеше, че сънува, а още по-малко знаеше, че сънят му се предизвиква умишлено от умелата царска дъщеря. Тя му погоди много дяволит сюжет. Ето какво почна да вижда Нико в неосъзнавания си сън: Той тръгна с царската дъщеря навън, прекрачиха реката и се оказаха в някакво поле пълно с жълти цветя и пеперудки. "Тук нали нямаше фауна, мина му през ума на Нико", което веднага бе коригирано от контролиращата съня му царска дъщеря - пеперудките се оказаха бели и жълти листенца летящи от близките дървета. Повя приятен ветрец, поздрачи се и много звезди, и месечина засветиха по небето. В този момент царската дъщеря се усмихна и му доведе Бияна, Кияна и Енигма - трите момичета, които той по един или друг начин беше харесвал или все още харесва.
 - Аз се разделих с Лиан. - каза Бияна, хвана нежно бузите му с две ръце и добави, - Винаги съм обичала само теб. Знаеш колко искам да съм с теб!
 Това силно разтуптя сърцето му. После се намеси и Кияна:
 - Аз съм винаги твоя приятелка и такава ще си остана! Можеш да си с нея сега, но аз ще те чакам завинаги!
 - Но ти нали беше пропаднала пред Чикибой?
 - Върнах се! Сега съм добре! - увери го Кияна.
 - Аз пък предлагам и трите да ти станем приятелки. Няма да се ревнуваме, нали? - поглена тя към останалите, - А сега само трябва да ни кажеш за пустите пространствени аномалии.
 - Дори средните, жълтите не ми казаха нищо за тях, а те си ги правят. Аз какво да ви кажа? - изпусна се Нико за средните, жълти същества и тук се улови, че сънува, събуди се.
 - Значи жълти... средни същества! - поклати глава царската дъщеря и му зашлеви шамар, - Видя ли, че имало какво да кажеш, а? Сега вече няма да се радваш на мило и добро отношение! Ще ти дам аз да се разбереш и Уйки ще ти се стори като детска мила игра! Стражата! Влезте веднага!!!
 Вместо стражата обаче влезна Лиан, който държеше Пишомир за врата и с насочен пистолет. Докато Нико беше сънувал небивалици, ламята Спаска и супер-котката се бяха добрали до А-корабът, който бе напълно възстановен и преизпълнен с енергия, отидоха на максимална скорост до Бо, взеха Лиан и Бияна, а след това с лекота обезвредиха охраната около стана-пикник, а елитните войници отсъстваха, защото бяха отишли да водят Уйки към кораба на царската дъщеря, та в момента в който Лиан залови Пишомир всички вдигнаха ръце (то и без това Спаска се беше наканила да ги подпали с дъха си).
 - Хайде сега, без резки движения. Този... както и да се казва... за нашия! - рече Лиан.
 - Свободен е. - каза царската дъщеря, която не прояви изненада, - Но да знаете, че вече няма да се измъкнете.
 - Е, мога тогава да ти пръсна мозъка, щом ни заплашваш! - отвърна Лиан.
 - Е, тогава вече ще вбесиш нашия цар докрая и ще изпепели цялата ви планета!
 - Лиане! - викна Нико и отиде зад него, - Остави я. Няма смисъл да си създаваме все повече и повече неприятности. Сега най-важното е да спасим Кияна!
 Спаска вдигна на раменете си Лиан, Нико, Сиси, супер-котката и Енигма и ги поведе към замаскирания А-кораб. Там ги очакваше Бияна. Нико спря за дълго погледа си на нея.
 - Какво има? - попита го тя.
 - Сънувах нещо с теб... - просто каза той и продължи навътре из един от коридорите, за да не се налага да хлътва отново по нея.
 - Хей, чакай! - настигна го Енигма.
 - Кажи?
 - Не трябваше да й казваш така, според мен... - усмихна се тя.
 "Никой не знае какво трябва или не трябва да кажеш на някой друг... всеки може да си го изтълкува, както му дойде и по най-неочакван начин!" - обади се бай Петър с нова порция мъдрост.
 - Така е. - усмихна се Нико, - А ти кажи, Енигма, защо... защо царската дъщеря не ти обърна никакво внимание? Ти си от Харкун, ти беше тяхна пленница...
 - Може би..., защото бях една от многото им пленници. Сигурно не съм толкова важна за нея.
 - Започваш да ми ставаш все по-интересна. За какво са те пленили?
 - По-добре да не знаеш. - пипна го весело и закачливо по носа тя и избяга. Напомни му за Кияна по времето, когато и тя беше все весела и мила. А това и го зарадва, и го натъжи, защото Кияна липсваше.
 - Напред към Чикибой! - извика Нико и А-корабът се подчини. Останалите бяха насядали и мрачно гледаха звездите. Особено навъсен и ядосан ги гледаше Лиан.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 57
"Напред и все напред вървим"

- Нико, виж сега... - започна Спаска, - Тук на тоз кораб, ръ'йш ли, доста време прекарахме с Курхуй. Той ни се утвърди нещо като капитан, негласен. Ти сега, не че си лошо момче, ама... Малко като капитан се изживяваш ли, не знам. Значи... и баш капитанът - Куро го няма. Ще ме прощаваш, бабиното, ама голям дискомфорт ми се получава така. Не, че съм ейджист, да ме опази господ, 'ма... как да ти кажа... сега дай да се разберем за командването.
 - Аз щях да кажа абсолютно същото! - намеси се мрачно Лиан. Той в последно време си беше мрачен.
 - И защо не го каза? - попита Сиси, типично в нейния си стил.
 - Защото щяхте да кажете, че съм тенденциозен и субективен, че го правя срещу Нико. А въпросът е принципен. Без Куро кой командва, как се командва.
 - Какви команди, бе, разумни същества?! - отвърна Нико, - Аз никога не съм искал да командвам, да съм "власт". Сега само и само искам да спасим Кияна! Дължим й го!
 "Смятам, че въпросът трябва да се реши със старшинство." - намеси се бай Пешо от Земята.
 - В смисъл? - попита Бияна.
 - Абе в смисъл, че най-старият и опитният да е командир. - каза бай Петър като предлагаше себе си, но така, строго математически, се оказа, че предлага Спаска.
 - Ами... - поизчерви се ламята Спаска, - Прав е човекът!
 - Е, ееееее, дядо! По-добре с демократично гласуване! Всички да си пуснат по една бюлетина с тайно и демократично гласуване и да си изберат капитан.
 - А не може ли без капитани и прочие? - попита Енигма. Тъкмо попита и бум!... А-корабът бе ударен от силен залп от друг кораб! Силен, чак пре-силен! Отблъсна го доста встрани и го прилуни на една голяма луна орбитираща около още по-голяма планета. Започна стандартната процедура по самопоправка. Екипажът (Нико, Спаска и останалите) реши да излезне навън, за малко разнообразие, но беше такъв мрак и студ, че се завърнаха обратно.
 - Какво беше пък това сега?! - изнервено попита Бияна.
 - Кажи ми, че да ти кажа! - още по-изнервено рече Сиси.
 - Царската дъщеря доста ни се закани, че пак ще ни открие... - промълви Нико.
 - Не е тя, защото нямаше да се задоволи само с един изстрел. - предположи Енигма.
 "Всеки може да е." - обади се Шики от Бо, който заедно с Ена не беше на мисията, понеже в бързината Спаска и супер-котката бяха забрали само Лиан и Бияна.
 - Така е...
 - Така е, а докато А-корабът се самопоправя, с толкова много отвори, тези, които ни удариха може и да проникнат вътре! - отбеляза Лиан.
 - Може. Ето и един малък план за защита, - отбеляза Нико, - Спаска и супер-котката да се скрият навътре, най-добре в онази зала там, с продуктите. Ти вземи този щит - прави те неуязвим срещу изстрели от най-различен вид. Също се скрий там. Аз с Енигма, Сиси и Бияна ще остана тук, за да отвлечем вниманието на тези, които ще проникнат, а вие тримата ще ги изненадате в гръб и ще ги победим.
 Лиан се почувства горд, че ще може да опита новия щит, който си беше великолепно научно изобретение и се покри заедно с ламята Спаска и супер-котката. Не след дълго тези, които бяха улучили А-кораба се прилуниха също и навлезнаха през една от пробойните му. Бяха... октиди.
 - Както разбирате, - започна командирът на групата, - Ние сме от Октид! Както разбирате, ние също вече сме в това измерение! Както разбирате, ние стреляхме по вашия кораб. Както разбирате, ние искаме известния из всички измерения Нико.
 - Но аз съм известен само в 2 от измеренията. - обади се Нико.
 - А! Значи ти си Нико. Добре, че сам се обади! Това исках, да се обадиш сам! - хвана го веднага с пипалата си октидът.
 - А то беше трудно да се сетите, ако има само едно момче и три момичета, че аз съм Нико, а? - подигра им се той. Октидите се ядосаха, но главният им ги спря да не се нахвърлят върху така ценния Нико.
 - Нещата са прости. Както разбирате Нико, този в ръцете ми, трябва да каже за пространствените аномалии!!!
 - Ти нямаш ръце. Това са по-скоро горни крайници и то най-условно казано! - намеси се Енигма. Това анатомично уточнение не се хареса на октидите, един от тях я хвана за гушата, тя му проби пипалото с ноктите си, потече някаква кръв, но октидът не спря да я души, все едно, че нищо му нямаше и само й каза:
 - Тиииии! Ти мръсен харкунски йотил, не говори! Още една дума и край с теб!
 След това я захвърли към стената и тя се удари там, падна, почти припадна. Сиси и Бияна се уплашиха. Сковаха се.
 - Да спестим малко време и много страдания, а? - предложи главният октид, който държеше и душеше Нико.
 - Добре! - съгласи се Нико.
 - Говори!!! Пространствените аномалии! Къде са!?!
 - Там!!! - посочи Нико към залата, където бяха ламята Спаска, Супер-котката и Лиан. Октидите не бяха явно от най-умните екземпляри на Октид и просто го хвърлиха на земята и отидоха към посочената врата. Спаска, супер-котката и Лиан знаеха какво да правят и екшънът започна! Суперкотката се хвърли върху един от октидите и почна да го дере и хапе. Беше много малко в сравнение с неговите размери и той се опитваше да я улови в пипалата си, но не можеше и започна бавно да отстъпва, без дори да може да достигне до оръжието си. Главният октид започна да стреля срещу Лиан, но онзи бе с облечен с щита и нищо му нямаше, но успяваше да отвръща на огъня с неговите си оръжия. Спаска обгори останалите, след това помогна и на Лиан, и на супер-котката. Нико и момичетата се включиха подобаващо с добавъчни изстрели и групата октиди се видя в чудо, и напусна панически.
 - Тъпи същества! - викна подире им Лиан. А-корабът тъкмо беше поправил и последната си пробойна и политна. Увеличи скоростта, а октидите не можаха нито да го уцелят отново, нито да го догонят.
 - Тези явно са закупили и те флот от онази планета... - заключи с болка Нико.
 - То кой ли не се довлече тук?! - промърмори Лиан, - Курхуй, Уйки, царски дъщери, сега и тези тъпаци с пипала!!!
 - Да... Важното е да спасим Кияна. - каза в отговор Нико и отиде да види как е Енигма. Заведе я, по-скоро - понесе я на ръце до стаята й в А-кораба. Тя се оправяше бързо, но беше все още в шок. Леко се беше унесла. Той избърса лицето й с разни стерилни и лекуващи кърпички от А-корабната аптечка. Загледа се в острите й ушички, които бяха единственото нещо, което отличаваше повече харкунците от хората на Бо и тези на Земята. Неволно я погали по едно от тези интересни уши и после по челото, по бузите... бяха гладки и нежни. Надвеси се над нея, а тя все още спеше или беше в някакъв унес... "Хубава е. Наистина е хубава." - помисли си Нико и дори погали хубавите й дълги коси, които не отстъпваха на тези на Бияна. "И очите й са красиви... когато ни гледа с тях, и когато спи... винаги... и носът й е хубав... и устните..." Наведе се над нея още повече. Поиска му се да я целуне. И точно тогава тя се събуди! И бързо отвърна лицето си от него. Дори стана...
 - Аз... - засрами се Нико... - Не... не трябваше...
 - Нищо... - каза тя, но се сгуши в себе си и приседна пред едно от малките прозорчета гледайки навън някакви близки галактики, които А-корабът отминаваше.
 - Извинявай!
 - Не е нищо... поне за мен, за да се извиняваш...
 - Но как?... - не разбра нищо той.
 - Нали много пъти ти казах, че е по-добре да не знаеш? - обърна се тя към него.
 - Да... знам... - Нико понечи да си тръгна, но тя го спря.
 - Сега вече знаеш... Те ти казаха. Те ме разпознаха!
 - Октидите? Какво казаха? Само казаха, че си йотил. Какво е "йотил"? Аз не знам...
 - Да, но някой ден може да узнаеш... затова по-добре от мен да го узнаеш... - наведе очи тя.
 - Добре... кажи ми ти. Аз няма да си променя мнението за теб, няма да спра да те харесвам.
 - Не, ще спреш и всичко ще се промени. Но по-добре да знаеш.
 - Каквото и да е, ще си останеш наша приятелка...
 - Йотил... така много в измерението ни Харкун, и в Октид и в нашето царство и при джъланите... така казват на проституиращите. Аз бях проститутка, хванаха ме, затвориха ме, плениха ме... такива са за коните за проституция при нас. Затова и царската дъщеря не ме позна като някоя особена важна клечка, защото аз бях просто една от многото проститутки.
 - Но... но ти не приличаш!... - объркано каза Нико.
 - А на какво трябва да приличам?! Всяка проститутка е различна. И никога не знаеш коя жена е и коя жена не е проститутка. Никога!...
 - Защо стана проститутка?
 - Защото така имах повече пари за по-кратко време. Исках да забогатея по-бързо, а не цял живот да си остана обикновена работничка.
 - Но по този начин...
 - По този начин поне не убивам никого... Не искам да изкарам занятието си много благородно, Нико, но мислиш ли, че е по-добре да бях войник и да убивам най-различни същества?...
 "Айде, бе! Някъде е легално, някъде е нелегално, някъде презират проститутките и ги убиват, на други места и паметници имат на Земята!" - включи се бай Петър Полисексът, който нямаше нищо против проститутките.
 - Ето затова не исках да ме целунеш. Повечето мъже никога няма да искат, ако знаят, че моите устни са докосвали толкова много други мъже! Просто исках да съм отговорна към теб! - каза Енигма без да обръща внимание на бай Петър.
 - Добре... - каза Нико, който наистина беше изненадан от тази новина, за първи път бе на живо с истинска проститутка, - и как се казваш, все пак?
 - Питка.
 "Добре е! Добре е името!" - намеси се пак бай Пешо по игличката.
 - Добре ли е? - попита го тя.
 - Абе, добре си е, че като ви знам имената, можеше направо и с "у" след "п"-то да те бяха кръстили. - каза си прямо Петър Полисексът.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 58
"Спирала"

А-корабът без Куро с неговата енергия от трибцали и други източници, не можеше да прави безкрайно дълги курсове и се налагаше от време на време да се припланетява на някоя планета за енергия. Не беше трудно за такъв кораб от вишс клас, но беше досадно за свикналия на преки пътувания екип. За пореден път бяха на някаква планета, която си имаше природа, дори много добра - без всякакви отровни гадини, хапещи насекоми и прочие неудобства, но народът вече се беше изнежил и навикнал на извънземни и другоизмерни неща и, просто, се чувстваше леко досадно, с малки изключения - на Спаска си й беше интересно да види повече свят, какъвто и да е той, а и на Питка (която вече не наричаха "Енигма") също й бе интересно, тъй-като тя отскоро беше в нашето измерение.
 - Колко ли време ще е нужно този път? - попита Бияна.
 - Всеки път е различно, според качеството и количеството на енергийните източници. - каза Лиан.
 Вървяха си покрай разни поточета, имаше приятно слънце, съвсем лек ветрец, реещи се големи пеперуди и красиви цвета. Разходката можеше да мине дори за приятна, обаче опередело се усещаше отсъствието на Кяпутен Куро, Курхуй, Кияна, Пешо Пикапа и дядо му, и Ена с Шики. Поне на един от тях щеше да им направи впечатление един факт - в момента, докато А-корабът помпеше енергия от недрата на планетата, навън се разхождаха ламята Спаска, суперкотката, Сиси, Бияна и Лиан, и Питка. Някой да усети липсата? Нико бе липсата! Вече цял час вървяха, а никой не беше забелязал, че Нико го няма!
 - Ама как само лесно този път ги победихме октидите, а? - разсмя се Спаска.
 - Може би задобряваме! - каза гордо Лиан.
 - Или просто... - намеси се Питка, която едвам се откъсна от мрачните си мисли за своето минало на проститутка и какво може да последва от това за нея с новите й познати тук, - Нарочно са отстъпили толкова лесно.
 - Ееее, ти искаш сега да подцениш нашия успешен контраудар ли? - засегна й се Лиан.
 - Виждала съм как се бият и какво правят, а тези... някакси много лесно отстъпиха.
 - Абе, вярно дума момето! - рече и Спаска, която си сравни в паметта предишния й здрав кьотек с двама октида и... чак тук на нея и на Питка й светна и викнаха в един глас: "Нико!!!"
 - Нико, къде си? - почнаха да го търсят по игличките. А Питка направо се сети за какво става дума и, понеже си нямаше чикибойска игличка, направо се завтече назад към А-кораба.
 "Работата ясна!" - намеси се и бай Петър от Люлин.
 - Какво има, дядо? - попита Бияна.
 - Докато сте се били с едните, са ви отвличали вниманието те... и други са останали на кораба. И сега като сте излизали, са си го взели тайничко. Ако още е на кораба, ще викате "Ура!"... Бягайте бързо, че Нико отече! Пък и Куро го няма там, и Курхуй лека му пръст или по-скоро, леко му изпарение, завалията...
 - Питке, върни се! - викна Спаска, - Ще се качите всички на мен и ще литнем.
 - Няма да се съберем всички на тебе! - каза Лиан.
 - Ти ще се държиш за крака ми! - избра го Спаска като "пътник" на най-неудобното място. Литнаха.
 А Нико наистина беше попаднал в капана на октидите. Точно така беше и станало - техният план бе да оставят няколко октида на А-кораба и при удобен случай, без никой да ги усети, да заловят Нико и пак да се опитат да измъкнат информацията от него по техния си начин - с термичната обработка и предизвиканите халюцинации, които приличаха на метода на царската дъщеря, със сънищата, но бяха доста по-ярки и в това отношение октидската технология сигурно превъзхождаше харкунската.
 - Нямаше ли да е по-добре, ако го бяхме взели на друго място? - питаше един от октидите. Бяха само 3-ма. Двама военни и един лаборант.
 - Не! Тук много по-трудно ще заподозрат, а и докато го намерят, ще сме се сдобили с това, което ни трябва за пространствените аномалии! Увеличи малко температурата сега.
 Нико не знаеше, че е пленен, не знаеше и, че е под влияние на халюцинаторика. Лаборантът, който имаше данните от последните преживявания и спомени на Нико вече,  реши, че симулация с Кияна няма да е много сигурна, защото беше много нереално да бъде освободена от някакво висше място като Чикибой, а и Нико, колкото и да я обичаше, колкото и да беше предан като приятел и да му липсваше, никога не бе показвал някаква "стопроцентова жар" към нея. "Няма стопроцентова жар!" - бе отбелязал октидът-лаборант. Научният психологичен октидски термин не говореше нищо на войниците и единият от тях само каза "Без това няма как да се опече добре нито едно месо!"... В следващия момент лаборантът се насочи Питка, но заключи, че Нико може и да не се подведе по един йотил ("проститутка", както беше това в превод от харкунския). "И тук няма да има стопроцентова жар." Накрая отново се спря на "добрата стара Бияна": колкото и да я беше отхвърлил, донякъде ненавидил и абсолютно отказал се да мисли за любов с нея, тя си оставаше не просто първата му истинска обич (първото момиче, което някога е обичал), но и се появяваше в най-съкровените и запомнящи се любовни сънища. "Тук може да се говори за стопроцентова жар!" - възкликна лаборантът и само като видя данните на измервателите подскочи с три пипала от радост, а с останалите се подпря, за да не падне по гръб. "Още по-лесно е това, че той в последния си сън е имал съновидение с нея! Просто ще го продължим!"
 По същото време царската дъщеря се беше срещнала с пратеник на баща й - царят на Харкун, който държеше да я подрепи с този човек. А пратеникът беше не кой да е, а генерал Уйо.
 - Каква истинска чест е за нас, генерал Уйо! - разтопи се от кеф Пишомир, че ще може да се подмазва сега и на царска дъщеря, и на генерал.
 - Баща Ви ме прати тук с още малко трибцали, успях да се сдобия с много кораби, укрепени в Ини. Обучихме екипажи, тренировъчните полети са успешни.
 - Ах... - въздъхна тя, - Заради едно момче толкова много ресурс прахосваме! Следващият път, когато го хвана, няма да съм толкова наивна с него!!!
 - Баща ви препоръчва да го оставите насаме с мен само за малко. След моите мъчения никога не е имало някой, който да не си признае!
 - Уйки достатъчно го е мъчил, но не е изтръгнал нищо. - забеляза тя.
 - Всъщност, аз мисля, че съм по-ефективен от него. Къде е този... хм... боклук, ако мога да попитам?
 - Решихме, че вече е достигнал предела на своята полезност. - каза предано Пишомир, - Вчера просто го застреляхме и го обесихме на едно дърво, на планета, която вече напуснахме.
 - Сигурни ли сте, че няма да оцелее? Все пак е твърд повече от джълан и почти колкото октид!
 - Не показваше признаци на живот, няма спирала за спиралодупки, планетата е ненаселена, отдалечена от главни маршрути. Не се безспокойте, велики генерале Уйо! - докладва Пишомир.
 - А Вас ви разбирам за ресурсите, но... както и сама сте се убедила, щом вече и Октид е по следите му, вече доказано е бил отвличан там и подлаган на манипулации, щом боклукът Уйки толкова беше обвзет от идеята... Може и да има нещо. - обърна се към царската дъщеря генералът.
 - Ах... че има нещо,  има. Вече научихме за някакви средни, жълти...
 - Какви са тези?!
 - Засега, - отвърна Пишомир, като леко се изпъчи, - Това са само названия, имена, но все пак, само с един перфектен разпит царската дъщеря се добра до тази нова информация! Съгласете се, че това е много по-ефективно, отколкото цялото туткане на както много добре намерихте за него точната дума - "боклук" - Уйки.
 - Ти преди нали беше негов най-подчинен и най-предан... таковата... - подсмя се генералът.
 - Бях, но с презрение и тайна надежда това недоразумение да се разкара от главата ми! - отвърна Пишомир.

 В същото време на А-кораба Нико се видя с Бияна в перфектната октидска халюцинаторика:
 Срещу тях имаше просто една бяла стена с картини, а те бяха по корем на легло, бяха се върнали от някаква уморителна разходка. Май се бяха върнали от училище. Времето на случката кореспондираше с някакъв ранен период, от времето, когато Нико знаеше само Бо, не познаваше нито Куро, нито Кияна... Някакси, не беше важно как, той се бе озовал с Бияна в тази семпла къща, на това легло, гледаха картината срещу себе си. Той погледна ръцете й, дланите й, Винаги беше искал да ги докосне. Пипна я по малкото пръстче. Толкова приятен и вълнуващ бе за него този допир! Тя също го пипна по този начин. А след малко и хвана цялата му длан. Боже, толкова красиво, неописуемо и радостно усещане беше това! Искаше му се никога да не свършва, никога да не изчезва.
 - Винаги съм искал да подържа ръката ти! - каза той. А тя се обърна леко към него и хвана и двете му ръце. Разплака се. Нико си помисли, че плаче от радост, защото и на него му се искаше да заплаче така.
 - Защо...? - само попита той.
 - Обещай ми, че никога няма повече да ме наричаш така!
 Нещо я беше обидил. Нещо я беше нарекъл... Не си спомняше какво, може би пред Кияна. Вече си спомни за Кияна, но това не му повлия на логиката, за да усети нещо нередно - че Кияна се е появила по-късно в живота му.
 - Обещавам ти! - каза той, - Аз като цяло само хубави неща за теб си мисля, сигурно тогава съм бил много отчаян... Винаги съм искал просто да те обичам, да сме заедно и да докосна ръцете ти. Близостта обаче до лицето й му даде неочакван импулс и той я целуна по бузата, после и по устните. Толкова много щастие, като поточе от най-съкровена наслада, премина по цялото му тяло от тази първа целувка! Дори в най-смелите си мисли и мечти не си спомняше да "са се целували". И точно тук сълзите й наводниха лицето й, наводниха устните им - направо му стана неприятно, колкото и да не можеше да си представи комбинация като "целувам Бияна и в същото време ми е неприятно"! Причината беше, че вече толкова пот беше прокапала от него, заради термичния елемент в процедурата, че той започна да се буди!
 - Доникъде не стигнахме! - ядоса се лаборантът, - А в същото време вътре нахлуха Спаска и останалите. Тук вече октидите проявиха пълната си сила. Самият лаборант толкова беше ядосан от провала, че Нико се събуди, още преди дори да е станало дума за пространствени аномалии, че лично се нахвърли върху изморената Спаска и я тушира по гръб! Даже с едно пипало завинти устите й, за да не бълват огън!
 Останалите двама почнаха обстрел! Сиси, Питка и Бияна се изпокриха. Очакваха Лиан да вземе инициативата, но той даже не беше навлякъл щита и така уязвим също се покри.
 - Казах ти, че са много твърди и нарочно се оставиха толкова лесно! Казах ти! - викаше Питка.
 - Предайте се или умрете, СЕГА!!! - викаха злобно октидите и не преставаха с канонадата. Лиан отвърна на огъня, но това трудно можеше да ги спре. Ужасяващо беше, защото преди дори само един луд октид направи на луди и Куро, и Курхуй... Лиан започна да се плаши сериозно... Трябваше им някаква помощ. Спаска можеше и да се справи с октида-лаборант, но тези двамата щяха да я довършат със сигурност! Ами сега?!
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 59
"Спирала 2"

  Положението беше безнадеждно. Трима октида... Спаска бе повалена и изморена. Момичетата бяха в паника. Питка се бе овладяла достатъчно, но нямаше възможност да помогне. Нико беше още в полусън, а Лиан не беше взел щита дори и неговите изстрели почти нищо не правеха на октидите, освен да ги позадържат малко, но те напредваха! Те напредваха!!! В мисълта му преминаха спомени за много битки, престрелки... липсваха му другарите, липсваше му Куро и Курхуй, особено в този момент.
 "Пичове, не искам да нарушавам тишината, ама... Жълтите, черните... Какво става?" - обади се бай Пешо за повдигане на бойния дух.
 - Жълтите не се обаждат днес... - промълви Нико и понечи да стане, че да халоса поне един път един октид по грозната глава, но не успя...
 - Черните? Черните, откакто ми сложи Куро с белите онова не са припарвали!!! Няма черни, няма Куро, няма Курхуй! Сам съм срещу тази напаст!!! Назад, назад! - опитваше се да командва Лиан, но октидите приближаваха със страшни звуци и викове "МЪРТЪВ СИ, ИДИОТ!!!"... В един момент го сграбчиха с пипалата си - за гушата, за краката, за ръцете - вече смъртта му се виждаше! И тогава... тогава нахлу, като из небитието, Уйки! Това беше голям шок и голяма изненада за много от присъстващите! Смятаха го за умрял! А "умрелият" се появи тук, със спиралодупка. И откри огън по октидите. Това започна да уравновесява силите, но октидите отново започнаха да надвиват и в този момент Уйки извади някаква бомба, гръмна я и... след малко рече: "Хайде да се преброим оживелите." Сега... това може за някой да е върхът на цинизма и бездушието, и безотговорността, но от една страна - това бе Уйки, а от друга, това беше единствената останала възможност (срещу другата - октидите да избият всички, понеже както се виждаше нямаха намерение да вземат пленници, освен, най-вероятно, Нико).
 - Ти взриви бомбата си до октидите и до Спаска с нейния октид. Ами, ако беше по-близо, щяхме да умрем, бе?! - разкритикува го Лиан.
 - Млъкне, де! Човекът ни спаси! - намеси се веднага Бияна.
 - А ти по-добра идея ли имаше? - запита иронично Уйки.
 - Уйки! - извика Нико, който се беше освестил и направо наложи щита и допря пистолета си до тила на Уйки, - Какво правиш тук, не беше ли мъртъв?!
 - Слухове, Нико! Слухове! Уйки не умира.
 Лиан предпазливо насочи също оръжието си към Уйки:
 - Я по-подробно: Ти нали си умрял на планета, на дърво окачен или обесен... абе някакви такива неща чуваме ние, по-неосведомените по вашите въпроси...
 - Опитаха се. Вярно е. А сега съм тук, както много добре спомена твоята прекрасна приятелка. Прекрасна е, нали Нико?
 - Не смей повече да ровиш из мозъка ми!!! - развика се Нико и почти го беше гръмнал, когато Уйки вдигна ръце, хвърли оръжието си и застана на колене. Каза им:
 - Отворих спиралодупка. Помогнах ви... е, доколкото можеше... знаете, че аз съм само една трета октид, не мога да ги бия... опитах първо със стрелбата, не се получи... не знаех, че сте в намален екип. Ако Пешовците бяха тук поне...
 "Така е! Ако ние бяхме там поне, ехеее..." - подвикна подигравателно Бай Петър, който се радваше на намесата на "възкръсналият" Уйки, но в същото време малко не го вземаше на сериозно.
 - Както и да е... разбирате... Ако съм искал да умрете, да съм ви оставил на октидите! Ако съм искал да ви убия, да съм хвърлил бомбата... особено по онзи... - посочи той Питка и я погледна с презрение...
 - Какво "онзи"?! - спогледаха се всички, без Нико, който знаеше.
 - Не! Аз ще си кажа сама! Има предвид, че съм била пленница, защото бях проститутка!
 - Че какво като си била проститутка?! - недоумя Сиси, за която това беше една напълно нормална и достойна за уважение професия.
 - Ха!... - засмя се Уйки, който презираше такива, но реши да не го повдига на въпрос, защото положението беше по-сериозно.
 - И защо ни помогна? - включи се Спаска авторитетно, както винаги.
 - Да изтъквам ли причини?! Ами добре: първо царската дъщеря ме търси и, ако разбере, че съм оживял, ще ме убие отново... Второ, мразя октидите. Надявам се, че и вие вече сте разбрали, че те няма да оставят никоя раса жива - в което и да е измерение, в което и да е място. Те обичат геноцида!!! Трето, аз нямам по-добро място на което да отида. В целия Харкун ще ме търсят, при Октид - знаете, че е невъзможно, при Джълан - още повече е смешно дори да си го помислите... Хайде, просто ме приемете като част от екипажа на този необикновен А-кораб! - усмихна се любезно Уйки.
 - Ама много си станал любезен! - викна Лиан.
 - Неузнаваем! - пак го сръга по врата с оръжието си Нико. Просто много го беше страх от Уйки и много го мразеше.
 - Куро го няма, за да реши какво да те правим. - каза Спаска.
 "Слушайте най-старшия!" - намеси се отново дядо Пешо.
 - А, мен какво да ме слушат... толкова ми разбира главата. - обади се Спаска, която си беше най-стара и най-остаряла.
 - Имах предвид в мъжки род... - позасрами се бай Петър, който за втори път се издънваше по такъв начин, - Имам предложение: затворете Уйки като почетен затворник някъде там, пък вие си напредвайте!
 - Добра идея, дядо Пешо! - каза Нико и с Лиан го поведоха към едно помещение със здрави врати, където Уйки щеше да пребивава... почетно или не чак толкова.
 - Какъв живот, а?! - рече Лиан, - Изгубихме Курхуй, а се намери този.
 - Вие с този трябва да внимавате! - каза Питка.
 - А, да... ти си от неговото измерение, знаеш много за него, но... мерси, ние също знаем доста за него! - отвърна й Лиан.
 - Мен ме е страх от този! - каза Бияна.
 - Да, кажи ми го на мен точно... - обади се Нико, който също се тресеше от страх пред Уйки.
 - Но пък ни спаси, де... - продължи нейните си мисли Бияна.
 - Ох... - въздъхна Нико. Погледна към Питка... И неочаквано каза. Искам да поговорим насаме. Отдели се с нея. Изключи си игличката. Тя самата нямаше игличка.
 - При нас проституцията е забранена, води се непочтена, няма човек пряко да я удобри. Виждам, че при вас е още по-зле, направо наказуема...
 - Много е зле... И?... Какво? - попита Питка, която не разбираше.
 - Само искам да си кажа истината... не го очаквах от теб, не е много приемливо за мен, но... все така те мисля за много добра, умна... Ти нямаш чикибойска игличка и искам да се посъветвам с теб.
 - За Уйки ли? Мисля, че трябва да го оставите засега така - под наблюдение. Може и да ви е скроил много, много, много лош номер!
 - Не за него... за него, ясен ми е той. Ох, колко ми е ясен... - замисли се за миг Нико, припомняйки си най-зловещите и страдалчески моменти, както и някои други, които го открехваха за положението и злината на октидите.
 - А за какво?
 - За това дали да вземем при нас първо останалите, Пешовците от Земята, преди да продължим към Кияна.
 - И затова ме повика тук?! - засмя се добродушно и учудено Питка.
 - Много ясно! Ти нямаш игличка, не може да ни чуят. А и не искам да ги обидя, че поставям под въпрос дали искат да се присъединят към нас!
 - Добре. Отивам при останалите и им казвам да си изключат игличките! - каза тя.
 - Прочете ми мислите направо!
 Отиде Питка и им каза един по един за какво става дума. Нико така искаше, всички решиха да пробват, все пак звучеше интересно какво иска той да скрие от останалите.
 - Готови са! - каза му тя и той се появи пред тях.
 - Вие тук всички сте наясно, че искам по-скоро да отидем да спасим Кияна, ако може и Куро, но както видяхме, така дори 3 октида не можем да надвием.
 - А ти мислиш, че ще можем да надвием някой от Чикибой?! - ококори се Сиси, която най-много се противопоставяше на идеята да се ходи пак там; още й държеше влага от последното изритване с близка до светлинната скорост.
 - Не става дума за надвиване и боеве, а само дипломатично да им поговорим.
 - Да, по-добре повече хора. - каза Бияна.
 - Ами да ги викаме, защо не? - съгласи се Лиан, - Все пак Петър дъртият може да служи като щит пред нас. Колкото повече народ, толкова по-добре! Да вземем всички. Така ще е най-добре.
 - Нямах предвид да са като "щит"! - погледна го недружелюбно Нико.
 - Не се карайте! - призова ги Питка, - Вземете всички, а ако тя досега е оцеляла и е добре, определено ще може да изчака още малко.
 - Сега, след като имаме сфера за спиралодупки от Уйки, веднага можем да вземем Шики, Ена, Петър и Петър! - каза Нико.
 - Може, но все пак да пазим енергията, че без Куро-енергийния... знаеш как е! - подсети го Лиан, който започна да се усеща като в някаква виртуална реалност без особен смисъл за него, особено след всичко преживяно от него, което също не беше малко и почти не отстъпваше на преживяното от Нико.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 60
"Спирала 3"

  Толкова дълго време без Кяпутен Куро! Това се усещаше особено осезаемо у дядо Пешо - не бе свикнал без Куро толкоз време. Другите също малко или повече му липсваха, но поне по игличката беше "заедно" с тях... малко или повече, но японецът го нямаше... Всъщност мрачното настроение идваше и от факта, че Курхуй беше загинал, както и че Кияна също отсъстваше. Помисли си за момент бай Петър за всичко това и дори отрони сълза, след което влезна в един от любимите си чатове, и реши да намери някоя жена. Спря се на една, с която вече бяха си говорили. Напоследък много момичета го бяха критикували, че иска да правят чат с камера или да си разменят снимки, затова този път той реши да е по-въздържан и, когато дамата първа поиска да се видят "кам-ту-кам", дядо Петър рече:
 - Нека първо се поопознаем малко повече. Не съм свикнал толкова бързо да разменяме визуална информация.
 Тя се изнерви:
 - Моля?! Какво говориш? Всеки мъж иска да види с кого си чати.
 - Наистина ли? Но все пак ние все още не сме се опознали достатъчно, отскоро чатим, нека първо да станем по-близки. - почна той да копира разни от предишните чатърки, с които беше влизал в диалози и, които бяха предпазливи или просто го режеха с такива измислици, защото не искаха да се занимават с него.
 - Но аз съм свикнала да знам с кого си чатя! - оказа се нервачка онази и му го написа със заглавни букви, и му прати някакви гневни емотикони.
 - Моля те, успокой се, нека първо се опознаем по-добре, а после и снимките и камерата ще дойде съвсем естествено и натурално, а сега нека се насладим на приятелството си, на комуникацията си, на бавното и истинско опознаване!
 - Пенсионер долен!!! - озверя онази, - Ти си боклук!
 - Ама, ама, чакай! Нали вчера каза, че нямаш против, че съм пенсионер?
 - Знаеш ли какво мислим ние в нашия блок за пенсионерите, бе? Мислим, че сте в тежест на обществото ни, мислим, че сте боклуци!!!
 - Ей, метил! - изнерви се бай Пешо, - Я намери някой по-добър психиатър да ти види главата, че мислим всички в нашия блок, че мозъкът ти е хванал тумор и е в тежест на тиквата ти проста!
 - Пенсионер ли си, боклук си! Вземай си по-бързо некролога и лягай под земята!
 - Ти вземи най-добре, че умри, да се не мъчиш с тези мозъчни тумори цял живот! Алтернативно, бягай при личния лекар и дано да те насочи към добър специалист! - рече бай Пешо и я изтри, но тя пак му се включи, че да се заяжда и да отвръща отново.
 - Оооо, лудата пак ли се включи? - поздрави я той и след това я блокира. След това обърна внимание на едно мило момиче от работническо семейство, което самото то беше обикновена работничка и се изхранваше трудно, заради изнурителния труд и ниските заплати.
 - Как си днес, мило мое момиче? - попита бай Пешо.
 - Работихме около 12 часа. Искам да спя, но ти си онлайн! Много се радвам и ще остана малко да си початим, защото това винаги е празник за мен и за бедната ми душа! - каза тя.
 - Толкова добре го казваш, мила! - умили се бай Петър.
 - Не мога да се меря с теб, чичо Пешо. Ти си най-интелигентния човек онлайн, с който съм си говорила, а аз съм просто едно обикновено момиче, което е просто при това.
 - Ох, недей да говориш така, милото ми! Ти си по-умна от много други, които са и с по две висши!
 - Ех, винаги си можел да ме успокоиш, чичо Пешо, но... фактически аз съм една обикновена работничка, а ти си един успял човек, който дори има пенсия!
 - Аз съм просто пенсионер...
 - И аз искам да съм пенсионерка, но дали ще доживея въобще до пенсия? Това да си пенсионер днес е равносилно да си успял човек: живял си дълго, работил си дълго, а сега и да не работиш пак получаваш пари. Ти си един успешен мъж, Петре, а не си като мен. Въобще не знам как може да ме удостояваш с такова внимание. Чувствам се най-щастливата жена понякога на този свят, когато мога да си говоря с теб, защото ти не само онлайн, но сигурно и в цялата ни страна си най-умния, най-начетен и най-извисен духовно човек!
 Това направо разтопи бай Петър. Само преди малко някаква му обясняваше, че да си пенсионер си "тежест" и боклук, а тази се възхищава от статуса му на пенсионер!
 - Наистина трябва да се видим, мила! Знам, че не съм много красив, но все пак не съм никак грозен, а и смятам, че ще ме харесаш, ще ти бъде добре с мен - ще ходим по паркове и по градинки, ще четем вестник на пейка, ще ходим по един път в годината на театър, дори на цирк може... А и може да гаврътнем по една биричка в някое капанче и да си поговорим с наборите за политика! - очерта едно романтично бъдеще бай Петър.
 - Ние докато се видим ти сигурно ще си намерил друга. Едва ли мъж като теб може да остане дълго незабелязан и свободен!
 - Ами! Не е вярно! Аз много трудно намирам истински партньори в живота. Дори само за едната физическа връзка ми е трудно, а не е като да не съм снизил до максимум критериите!
 - Боже, колко хубаво и научно се изразяваш, чичо Петре! "Снизил до максимум критериите"! Сигурно си бил академик или професор?
 - Не, аз съм обикновен бакалавър.
 - Трябвало е повече да ти дадат.
 - Можеше да стигна и нагоре, но не пожелах, защото исках да почна да работя по-бързо.
 - За да помогнеш на обществото, нали?
 - Е, не точно, но... фактически и затова. То като работиш не работиш само за себе си, а работиш и за обществото, и за началника си...
 - Олелеее, колко добре се изрази! Ти си истински икономист! Възхищавам ти се!!!
 - Ами... и аз ти се възхищавам. Хайде да не губим повече време и да се срещнем! Горя от истинско желание да те видя, мила моя незабравима!
 - Нека го отложим малко. Например да се видим по време на Хелоуина!
 - Ама това беше чак есента! Сега е пролет!!!
 - Нека така го решим. Ако до Хелоуин не си намерил друга или си намерил, но вече сте се разделили, аз ще дойда да се видя с теб, облечена като най-любимата ти героиня.
 - Като партизанка ли? Много ще ти отива! - насълзи се дядо Пешо и я прати да си почива. Край! Дядо Пешо усети любовта! Повече не искаше да мисли ни за Куро, ни за А-кораб, ни за Уйки, който бил затворен там, ни за Чикибойски пространства. Даже не му направи впечатление, че нещо в момента говорят сякаш и си шушукат на А-кораба за него. Мислеше само за това прекрасно момиче, което го ценеше, уважаваше, възхищаваше му се и беше от работническата класа!
 - Дядоооооо! - влезна и го събуди Петърчо Пикапът. Дядо Петър беше се унесъл и заспал неусетно, сънувайки сладък сън как с момичето от работническата класа четат геополитиката от някакъв вестник в парка и как пеперуда каца на коляното й, отразявайки някои от слъчевите пролетни лъчи.
 - Защо ме събуждаш така, бе?! Да не би Куро да е излезнал от затвора... опс... от Чикибоя?! - подскочи бай Петър.
 - Не е Куро, дядо! Уйки е жив и им е дал сфера! Отново имаме спиралодупки, искат ни, особено тебе на А-кораба, за да пътуваме заедно до Чикибой и да измолим Кияна, дори и Куро! Не е ли върха! Най-после отново на мисия! Отново ще може да се сражаваме, да се борим с извънземни и другоизмерни, да видим сигурно другопространствени!
 - Я да си седнеш на задника! - викна дядо Пешо, който от години не беше му се карал. Малкият Петър се шокира и се подчини.
 - Иска ли ме на А-кораба! А мен питаха ли ме дали аз искам? То това да не е "концерт по желание"?
 - Но...
 - Няма "но", Петърчо-Метърчо! Куро има ли го?
 - Няма го...
 - А тъй! И като няма Куро какво няма? Няма заплата!
 - Ами... да, но...
 - Пак ми "но"-каш! Слушай дядо си: сега ако отидем там ще работим залудо!
 - Е, ами...
 - Ами, я! А пред Чикибоя, ако онези пак нещо се изнервят? Ако ни убият или ни осакатят? А? За делото на парите ги понасяхме тези неща, но сега за БЕЗ ПАРИ? Малко трябва да мислим и за рисковете, нали, мойто момче! Айде, дай да си опичаме акъла!
 "Дядо Пешо, на линия ли си?" - обади се Лиан.
 - Какъв "дядо"?! За тебе съм най-малкото "чичо", а по-добре ми викай само "Петър" или "другарю Петре".
 - Както и да е! Искаме те тук! Липсваш ни, а и знаеш къде и за кого отиваме да се борим!
 - Знам всичко. Докладвано ми е. Ще ме оставите да си помисля, защото Кяпутен Куро е неналичен и всичко в момента е на самотек!
 - Съгласни сме да те произведем капитан, поне временен! - обади се Нико.
 - А! Увряха ви главите! Аз откога ви разправям да слушате най-старшия!
 - Аз не ща да съм капитанка! - намеси се ламята Спаска. Ох, вярно че тя беше най-старшата! Дядо Петър Полисексът все забравяше за това.
 - Оставете ме да си помисля... - каза той и изключи игличката си. После каза на малкия Пешо той да си говори с тях, да ги пита какво що става, защото сега бай Петър не искаше да се тормози с тази тема, а искаше да се наслаждава на мисълта за своята "ангелоподобна жена от работническата класа". И, за радост, тя му се включи!
 - Само няколко часа спа, наспа ли се? - попита загрижен дядо Пешо.
 - Чичо Пешо, аз спах и мислех!!!
 - За какво мислеше, мило? - вторачи се в компютъра бай Пешо и сърцето му взе да тупти неистово, че се наложи да глътне един хап за сърце.
 - За нас!
 Като каза "нас", дядо Пешо се почувства повече от щастлив! Искаше му се да полети (е, не точно на А-кораба към Чикибой, но просто да похвърчи като птица или поне като петел от стобора).
 - И какво си мислеше, любима?
 - Мислех си, че не си подхождаме. Мислех си, че нямам достатъчно чувства към теб и, че е по-добре да се върнем към обикновеното си делнично съществуване, чичо Пешо. Това си мислех.
 - КАКВООООООООООООООООООООООООООООООООООО? - викна потресен бай Петър и се хвана за сърцето... посегна и да се полее с вода, защото усети, че започна да се поти.
 - Извинявай, но така ги мисля и чувствам нещата!
 - Но ти вече си попадала на лоши мъже! Сама ми се оплакваше дълго. Сама говореше колко много ми се възхищаваш! И сега - нямала си чувства! Добре, бе! Разбирам! Грозен съм, затова.
 - Не е за външността въпроса, чичо...
 - А за кое е?! За кое? Имам ли образование? Имам! Имам ли морал? Имам! Имам ли познания за света и живота? Имам! Имам ли богата научна и изкуствоведческа култура? Имам! Имам ли здравословен начин на живот? Имам! Пера ли се редовно? Пера се! Мия ли си зъбите? Мия ги! Готвя ли? Готвя! Излизам ли на разходки? Излизам! Цял живот съм се развивал да стана такъв достоен мъж, да стана пенсионер! А ти да ми говориш, че нямаш чувства към мен! И какво ми е?! Само това, че съм грозен!
 - Не си! Не говори така, късаш ми сърцето!
 - Аз ти късам твоето? А моето?! Презирам нещастния си живот! Не ми се живее! Ако мога да падна и да пукна на място! - викаше бай Петър (по-скоро тайпваше яростно по клавиатурата).
 - Успокой се, чичо Петре. Не се вини. Вземи това отчаяние в себе си и го превърни в градивна сила!
 - Аз ще градя от отчаяние, а ти ще ходиш да намериш следващия боклук, а? Върви! Пожелавам ти щастие да си намериш следващия първеню-богаташ или млад нахакан хулиган. А после да те изрита и да не знаеш на чие рамо да плачеш! Уууу! Всички жени сте такива, бе! Не виждате ценния човек пред вас, а на боклучави мъже налитате!!! И после "Всички мъже са лоши!".
 - Петре, послушай ме! Аз просто съм едно момиче с много ниско самочувствие...
 - Не говори! Остави ме! Достатъчно нарани и без това нараненото ми бедно сърце! Изключвам се от чата!
 - Недей!!! Искам да поговорим още!
 - НЕ! Отивам да плача! - рече дядо Петър и наистина се изключи.
 - Дядо, не плачи! - отвори вратата Пешко, който с едно око гледаше през ключалката чата на дядо си, а с едно ухо слушаше дискусиите на А-кораба.
 - Кой плаче, бе?! Орлов поглед! - каза бай Пешо, който не плачеше, но така се беше изразил, че да е по-впечатлителен за работничката.
 - Слушай! Новата на А-кораба се казва Питка!
 - Знам я. Чух по едно време тъкмо се представяше. Нищо друго не знам за нея. Какво още?
 - Ами доказано е била проститука! Затова и са я пленили, наказуемо по техните закони!
 - Ей! Това ми е убягнало! Проститука си имаме на А-кораба!
 - Е, тя бивша, сега вече не е, но...
 - Но ние отиваме на А-кораба! Викни им някой да идва тук и да отваря спиралодупка нататък! Веднага! Веднага! - оживи се бай Петър Полисексът и си личеше, че вече е във видимо добро настроение.
 - Съгласи се! Съгласи се! - зарадва си Сиси на А-кораба, която се чувстваше по-спокойна с повече хора около себе си, на път за така стресиралия я Чикибой.
 - Браво! Знаех си, че Пешовците няма да ни изоставят току-тъй, я! - плесна се от радост по крака ламята Спаска.
 - Само така! - зарадва се и Нико, който искаше колкото се може по-добре да се напаснат нещата и екипът да заработи в колкото се може по-оптимален състав, за да може да имат по-голям шанс да освободят Кияна. Пратиха Лиан да отваря спиралодупки и да вземе Пешовците директно от Люлин. В същото време никой не забеляза как Питка се беше промъкнала до Уйки.
 - Питка!!! - просъска Уйки, - Не знаех, че ще можеш да се озовеш при тези така известни вече из пространствата същества!
 Тя се усмихна.
 - Вече не съм пленница, нали го разбираш?
 - Естествено! Не се безспокой. Тук вече сме просто Питка и просто Уйки. Ти не си ми пленница, аз не съм ти началник... Аз вече съм никой, или... може би почти никой.
 - Как наистина успя да оживееш? Може да съм проституирала, но не съм неука. Имаш човек, който да те спаси.
 - Да, имам си човек. Имам си агент при царската дъщеря.
 - Значи... не си низвергнат съвсем?
 - Уйки никога не е низвергнат.
 - А Курхуй и той е жив, нали?
 - Не, той определено не е жив. Ако беше, нямаше да го оставя жив и без това.
 - Аха... Ами... мога ли да знам защо въобще си тук? Ти можеше да избягаш навсякъде, а избра да дойдеш тук и да те затворят зад тези непробиваеми модерни врати.
 - Просто дойдох, за да опазя Нико!!! Това, което той знае за пространствените аномалии не трябва да попада при Октид! Иначе сме загинали всички видове, родове и раси!
 - Не... не ги ли надценяваш малко.
 - Сама помисли: те вече се добраха не само до това измерение. Те вече имат армия тук, те се адаптират толкова бързо, те скоро ще имат много подчинени планети и планетни системи тук! А и се разплождат много по-бързо от нас! - изрече пламенно Уйки със самосъзнанието на чистокръвен харкунец, забравяйки напълно, че е също така и той самият частично октид, а и частично джъланец.
 - Може би имаш право... Виж, ще направя за теб каквото мога.
 - В замяна на?
 - Просто, ако един ден отново се добереш до предишната власт, искам да ме оправдаете и да ми дарите свободата.
 - Хм... предвид обстоятелствата. Добре!
 - Ей!!! Какво правиш тук?! - викна й Бияна, която случайно я видя.
 - Нищо! - изрепчи се Питка, - Просто погледнах дали е сигурно затворен! Не искам да избяга! 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: April 08, 2018, 03:20:23 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 61
"Спирала 4"

  Пътуването беше започнало да придобива отегчителни страни. Единственото по-интересно беше, че дядо Пешо наистина си хареса Питка и я питаше:
 - Искаш ли да се усамотим, в моята каюта?
 - Не искам.
 - Не те ли кефя?
 - Ами... не, поне не като мъж.
 - Добре, но, все пак, ако се договорим за цената?
 - Виж сега, дядо, чичо, господин или другарю Пешо! Аз знам, че ти знаеш, че съм бил продажна за пари, но това е минало. Вече съм друга, вече съм нормална и искам да си остана такава. Край на моето минало! Или поне така се надявам!
 - Е-е-е-е-е, аз затова ли дойдох тук толкова нахъсан, толкова замечтан, за да попадна на една съвременна Мария Магдалена?!
 - Моля? Нещо от вашата митология ли? - досети се Питка.
 - Каеща се блудница, покаяла се. - поясни бай Пешо какво има предвид.
 - Дядо, ама това е само според католиците, за православните Мария Магдалена не се асоциира с това.
 - Каквото и да е, Пешко! - махна с ръка дядо му и сложи край на разговора, - Важното е, че на мен пак не ми провървя!
 - Ще си намериш някоя, не се коси толкова! - засмя се Питка и отиде да си гледа звездите през един от илюминаторите.
 - Като някоя от земните ми говориш... наслушал съм се на такива! "Чичо Пешо и на твоята улица ще изгрее слънце!", "Петре, не се коси, щом моят е такъв боклук и аз го обичам, ти като по-свестен също ще си намериш жена да те обича!", "Не се отчайвай, Пеши! Вдигни глава!"...
 Питка не му обърна повече внимание и продължи да си гледа в илюминатора.
 - Гледай си, гледай си през илюминатора... - каза безпомощно бай Петър Полисексът и запя стара руска песен:
"Земля в иллюминаторе, земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна...
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле - она одна!
А  звезды тем не менее, а звезды тем не менее
Чуть ближе, но все также холодны.
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны.

 

И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева.
А снится нам трава, трава у дома,
Зеленая, зеленая трава.


А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря.
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери
Ждет сына мать, а сыновей - Земля!"

 - Браво, капитане! Много добро изпълнение! - каза Лиан, - Напомня ми за наши песни от преди ери, когато първи полети осъществихме до нашите луни.
 - Абе по-напред сте осъществили от нас, Бо-то е по-напред в много отношения, ама и вие не сте го цъфнали и вързали. - охлади нещата бай Пешо.
 - Как може да приказвате за такива неща, когато нищо не знаем за Кияна, за Куро! Съсредоточете се, де! - възропта Нико.
 - А! Айде сега, да мислим само за ужасния Чикибой, където може пак да ни изстрелят със свръхскорост ли?! - викна му Сиси ядосана. Шики едвам я удържа.
 - Много си се уплашила! - отвърна Нико.
 - Да! Защото е страшно!!! И поне тези хора тук като си говорят на други теми ми помагат мъничко, много мъничко, да спра да мисля за този невиждан досега ужас!!! А ти искаш да им затвориш устата! Е, не може така!
 - Аз да помоля за тишина, като капитан! - навдигна се бай Петър.
 - Слушаме, капитане наш! - засмя се Спаска.
 - Бай Пешо е врял и кипял. Бай Пешо е мъдър човек, макар и да е просто нещастен пенсионер, лишен от елементарна човешка любов и физическо щастие! - направи си едно "интро" той, след което обясни следното: - Вие знаете, че още много време остава докато пристигнем до предверието на Чикибойското пространство. Дотогава знаете ли колко неща може да се случат?!
 Тъкмо каза това и хоп! Случи се. Корабът все едно, че заби спирачки като стар трабант.
 - Леле, дядо Пешо, ти позна! - извика Бияна.
 - Какво става?! - извика Питка.
 - Ти си пророк! - зяпна в изненада Сиси.
 - Бай Пешо не е пророк, а просто добър прогностик! Мислите си вие, че ще прекосявате Вселената току-така, необезспокоявани! Да ви имам оптимизма!
 - Добре де, - оглеждаше се хванал се за всякакви оръжия Лиан, - Какво е това сега?! Пак ли пирати ни хванаха?!
 - Едва ли. - каза вяло Пешо Пикапът, - Този път е различно.
 - Питайте бордовите компютри, какво се чудите! - каза Питка и те попитаха. Отговорите бяха, че някаква междугалактическа гъба е хванала А-корабът и ни напред, ни назад.
 - Ииии... ба-ти гъбата! - викна малкият Пешо, - Който съжали, че не е онлайн да сподели, но после се сети, че не може да споделя такива строго секретни неща и съжалението му премина.
 - Наистина много странно нещо! Само как ни запря! - клатеше глава бай Петър и по едно време подскочи: - Ей! Уйкиевия!!! Бързо към неговата каюта да видим да не се е измъкнал!!!
 Лиан, Нико, Шики, малкият Петър и Спаска се завтекоха към мястото, където Уйки беше затворен. Бай Пешо подтичваше отзад. Сиси, Питка и Бияна останаха в главната зала, за всеки случай.
 Уйки беше заспал и по време на "забиването" заради междугалактическата гъба се беше катурнал на пода, но беше добре:
 - Оууу, каква загриженост за моето здраве! - посрещна ги той, - Мерси, мерси! Много съм добре! Но само физически. Душевно... тясно е това за мен, може да ме освободите!
 - Млъкни, бе! - сряза го Лиан, - Тук сме да видим дали не си избягал.
 - Ах... Още един, който не разбира от ирония. - изхили се Уйки.
 - Забрави за това, че може да те пуснем, след всичко, което си причинил! - рече му Нико.
 - Уйки, като няма риба и ракът е риба. - успокои го ламята Спаска, имайки предвид, че може и да е затворен, но поне са му осигурили убежището тук, та да не се оплаква и да си трае.
 - Офффф, изморих се! - дотътри се най-после и бай Пешо, - Всичко ли е наред с нашия юнак?
 Не дочака отговор, видя че вратите са непокътнати, а Уйки е вътре и заповяда:
 - Айде, напред и обратно, да видим какво ще правим с интергалактическата гъба!
 - Внимавайте, да не ви нападне и нещо друго, освен нея! - каза Уйки.
 - Ти заплашвал ли? - рязко се обърна към него Лиан.
 - Предупреждавам ви!!! Докато сте обездвижени какво ще стане, ако космически ескадрон на Октид ви нападне? Или забравихте какво стане преди малко, когато само с няколко октида не можехте да се справите, ако не бях аз с бомбата!
 - Да, помним, че за малко не ни уби всички... Не се заяждам. Нямал си друг избор, спасил си ни по единствения възможен начин. Добре, но оставаш заключен, защото не те знаем какво може да измислиш пак! - каза Нико, а дядо Пешо и останалите бяха на абсолютно същото мнение.
 - Ех... - въздъхна тежко Уйки и се отпусна някакси безпомощно на пода. Никой не обърна внимание на тъгата му - истинска или привидна, все едно (им беше).
 Малко след като се добраха до главната зала видяха, че гъбата съвсем е обхванала А-кораба. Не стига това, ами беше почнала да прониква и навътре!
 - Гъбично заболяване!!! - завика бай Пешо и се затича назад, но после се сети, че е капитан и каза "НА ОРЪЖИЕ!".
 Всички извадиха оръжията, стреляха по гъбата, която се беше заразпростряла все едно, че си е у дома. Да, но това само я раздразни и тя се вкопчи в Бияна, в Сиси и в Питка.
 - Да, гъбично заболяване! Да бягаме!!! - издаде по-разумна команда бай Петър и всички избягаха обратно при Уйки.
 - Със стреляне нещата само ще се влошат! - каза им той.
 - Я! Добре, че ни каза! Да не си със специалност "микология"? - пусна хумор бай Петър
 - По-скоро специалност "екзомикология", защото става дума за извънземна гъба! - включи се и малкият Пешо, който напоследък много четеше Уикипедията и други неща, свързани с науката, защото се беше пристрастил към познанието.
 - А, не... аз само да ви предупредя, защото правите глупости!
 - Ние ли? - попита Лиан.
 - Не, драги, сериозно ви говоря! Просто се чудя как толкова време оцелявате с този ваш "умствен капацитет", особено с онзи на Куро, който реши да се навътри не с кой да е, а с Харкун! Както и да го мисля, истински късмет е, че досега сте живи! - беше откровен до край с тях Уйки. Докато говореше това, гъбата вече беше пуснала спори (или каквото и да беше това с нейното разпространение и размножаване) и нападна бързо Пешовците, Лиан и Шики. Само Нико отскочи назад и аха да го хване и него гъбата, Уйки разби вратите, които уж бяха най-сигурните и стабилни в този А-кораб, сграбчи го, отскочи с Нико на ръце напред и, поне временно, двамата се отърваха от гадната извънземна гъба!
 - Към по-долно ниво на кораба! Има ли? Къде е? - крещеше Уйки бягайки с Нико на ръце. Нико се усети за първи път в безопасност с Уйки, дори още повече - усети благодарност към него и го насочи към по-долните нива. Изолираха се в едно мазе долу. Уйки положи Нико на земята.
 - Значи ти през цялото време си можел да строшиш онези здрави врати?! - ококори се Нико.
 - А ти как мислиш? - все пак съм 33 цяло и 3 в период октид! Това ми дава сила. Отделно също толкова съм и джъланец. Това също е някаква сила... Да не ти обяснявам, известна ти е моята генетична история.
 - Значи...
 - Значи исках да видите, че не съм опасен за вас! Аз съм искрено тук... Така, както беше искрено с вас Курхуй! Имаш думата ми, моята, не на кой да е, а на Уйки! Уйкевата дума имаш, че съм тук искрено и за добро! Да те опазя!
 - Добре, добре... Искам да видим как да се справим с гъбичния проблем и после по-бързо към Чикибой!
 - Ще ти сътруднича, но после, ако останалите се опънат, а то няма да ме учуди, защото, извинявам се за ултра-искреността, но за мен те са на границата на пълните дебили по интелигентност, надявам се ти като човек с влияние в екипа да им повлияеш да ме пуснат от стаята, за да мога поне из кораба да се разхождам!
 - Естествено! Ако помогнеш сега, не биха имали против. А и аз ще се застъпя за теб! Просто нека по-бързо да се оттървем от това, защото ни държи на едно място и да спасим Кияна, и Куро... А с Куро вече... надявам се, да се оправите...
 - Добре. Разчитам, че освен с Куро, с всички останали ще се разбереш и ще ме приемете, защото в момента най-голямата опасност за световете и измеренията е Октид!
 - Е...
 - Е? Е, ти не вярваш, но не знам още колко схватки и приближения до смъртта ще те убедят, че с тези шега не бива!
 - Просто видях и по-зле от тях! - имаше предвид плашипутарниците Нико. Уйки реши, че въпросът е приключен и предложи да се заемат с решаване на гъбичния проблем.
 - Колкото повече се бавим, толкова повече това ще се разпростре! - каза Уйки.
 - Уйки!!! Разбирам, че се имаш за интелигентен. Защо повтаряш неща, които са известни!?! Всички видяхме с очите си, а някои го усетиха и с телата си, че гъбата супер бързо се разпростира.
 - Защото не знам кое знаете и кое не знаете!!! - викна Уйки.
 - Сега сигурно ще предложиш да я убием с нещо антимикотично?
 - Антимикотично! Противогъбично!!! Точно това исках да предложа! Знаех си, че ти не си толкова глупав, Нико! - зарадва се Уйки и го прегърна.
 - Затова и Куро ме избра в екипа, а после се случи онова с пространствените аномалии, а после и ти се хвана за него, а аз не знам нищо...
 - ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ АНОМАЛИИ!!! - блеснаха очите на Уйки, който беше обзет от тях. За секунди дори застина, но после се сети, че има антимикотична работа за вършене. Добраха се до медицинския отдел на А-кораба, но там вече беше Гъбко.
 - Аз съм Гъбко! - представи се той.
 - Кой си ти, бе? - викна Уйки.
 - Какъв Гъбко?! - попита и Нико. Да, но Гъбко не беше полиглот като тях (а те бяха, благодарение на спиралодупките) и нищо не им разбра. Все пак каза:
 - Аз съм командир-гъбата! Вие си мислите, че гъбата сама ви напада. Тъпата гъба, без мен!?! Нееее, Гъбко ръководи гъбата! Разбирате ли? Вдигнете горен крайник, ако разбирате!!!
 Двамата вдигнаха (Уйки вдигна и ръце, и пипала, всичко що беше горен крайник при него.)
 - Какво искаш от нас? Защо ни спираш?! - попита Нико.
 - Пари ли искаш? - попита Уйки.
 - Искам да ви завладея, да ви изпием, да ви изядем, като цяло, както разбирате, да ви използваме за енергия. А аз установих контрол върху този център, защото намирисваше на антимикотичен, надуших го. Ние с гъбата много мразим антибъбични препарати!
 - Някъде зад нас има много кораби с октиди. Те са по-хранителни! Нападни тях! - предложи Уйки, но Гъбко не разбираше.
 - С този няма да се разберем. - каза Уйки и понечи да го хване. Хвана го, но Гъбко започна да гъбясва и да разпростира заразата си по Уйки! Нико изтича и намери антимикотичен препарат, забоде го с инжекция в гърба на Гъбко и се чуха злощастните му стенания... Гъбко умря, а извънземната гъба лека-полека се свлече, спихна и напусна А-кораба. Всички бяха спасени. Само Уйки се гърчеше в гъбична инфекция.
 - Горкият човечец!!! - викна Сиси. Спаска изтри сълзи.
 - Той ни помогна! Без него нямаше да успеем!
 - Заливай го с антимикотичен разтвор този, да се оправя и да се присъединява към нас, но го дръжте под око! - заповяда бай Петър и се отдели да мисли по въпросите защо е толкова незадоволен. Питка помогна на Нико да излекуват Уйки.

СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 62
"Спирала 5"

- Понякога имам чувството, че ще се побъркам тук! - каза Бияна на Ена, - Ужасни са...
 - Много е скучно при дълги курсове, но... Кои имаш предвид?
 - Ами почти всички! Всеки говори едно и също и те побърква! Дядо Пешо само роптае, че никоя не иска да е интимна с него! Този Уйки всеки път "Октидите! Октиди! Опасните октиди!". Нико с неговото "Кияна, Кияна, да спасим Кияна!". Сиси я избива на хистерия, когато се сети, че пак трябвало да отиде пред Чикибойската граница. И това е постоянно!...
 - Е, все пак не сме всички, нали? - усмихна се Ена.
 Пешо Пикапът беше събрал на нещо като съвет дядо си, Уйки, Нико и Лиан:
 - Много дълго това пътуване и всеки се е изнервил къде мъничко, къде повечко. Не може ли направо със спиралодупка да отиваме пред този Чикибой и след това да става каквото ще става?
 - Не е добра идея! - рече бай Пешо, - Онези там са чувствителни. Едно е да им се появиш бавничко с А-корабляка, да им съобщиш, да ги подготвиш. Друго е със спиралодупката "бам, дойдохме!" и да ни наритат.
 - Ама те и така пак може да ни наритат! - включи се Лиан.
 - Може, но поне да си знаем, че не сме ние виновни с нетактичното си появяване.
 - Така е. Прав си. - подкрепи Шики, - Но има един още по-добър вариант: със спиралодупка да се появим малко по-отпред, например на 10 светлинни минути и после лека-полека да се появим пред тях, пак плавно и културно.
 - Това е добър вариант? - опули се Уйки, - Не съм запознат с вашите критерии за добри варианти, но в случая няма как цял космически кораб да прекараме през спиралодупка. Едва ли ще имаме толкова много енергия, а и самата дупка не е толкова голяма, ще заседне.
 - Така е... - каза тъжно Нико, - Аз най-много искам да можехме на мига да се доберем дотам, но няма как да стане. Поне да се надяваме да не ни спира нещо по този път!
 - Да. А то има какво из вашето измерение. Включително и придошлите октиди от нашето.
 - Октидите едно на ръка - махна бай Петър, - То не бяха октиди, то не бе царска дъщеря... но какво да го детайлизираме? Измерение-пизмерение, навсякъде има гадове. Ей го туй гъбестото последния път "Гъбко", да го знам в олигофренчето гъбесто-ръбесто!
 - Нико го каза добре. - каза Шики, - Дано да се доберем без никой да ни напада дотам, да си вземем Кияна и Куро, ако може и после... Да има как да се откажем от всичко това.
 - Страхувам се, че няма да може да се откажете, защото веднъж Октид налазил ли е тук, няма да се оттървете лесно от тях. Те могат да завладеят всичко.
 - Ти отскоро си тук, как пък прецени, че всичко могат да завладеят? Ние какви неща сме виждали из това измерение, ехееее! - каза малкият Пешо.
 - Съдя по това, което виждам дотук. Всяка една от вашите и другите раси не са в състояние да им се опрат. Само един октид, средно, помита без усилия минимум по 3-ма от Земята, Бо, Джълан, нашия Харкун... Дори да приемем, че има корави като тях, числено няма да ги надвишават, а за технически да не говорим. Те усвояват бързо. Изглеждат като олигофрени, безспорно, но са високо-интелигентни същества. А и имат достъп до най-развитите тамошни и тукашни технологии. Говоря за измеренията ни. Виж за загадъчните пространства, които сте споменавали и за които знам по моите си канали - Чикибой, Плашипутар и особено за Никовите - Средните! Там вече е ДРУГО! Оттам може да дойде Знанието, което да донесе победа над злото!
 - Същински Кяпутен Куро! - възкликна Сиси, която се беше приближила току-що. Уйки я изгледа нервно, че му прекъсва речта, а тя невъзмутимо продължи: - Ако тези ни изритат пак със свръхсветлинна скорост, при която всеки момент може да се разрушиш или да се забиеш някъде и да умреш моментално, няма да си толкова възхитен!!!
 - Преминал съм през достатъчно опасни моменти, за да мога да си го позволя! - усмихна се злобно Уйки.
 В този момент нещо се стовари при тях, от спиралодупка - беше Кяпутен Куро! От него димеше и пушеше! А той само се навдигна, успя да се учуди, че са се "сдобили" с Уйки на борда и припадна.
 Внесоха го в лечебната зала. След няколко часа той се свести. При него бяха само най-доверените и стари познайници - Пешовците и Нико. Така той пожела.
 - Заради Уйки ли припадна? - попита го Нико.
 - Не... Щом е с вас, с нас... добре. Детайлите по-късно.
 - Имаше ли много гърч в Чикибой, другарю Куро? - попита бай Пешо.
 - Аз въобще не попаднах в Чикибой!
 - Значи не знаеш какво е станало с Кияна?! - подскочи Нико.
 - Нямам ни най-малка идея! Фуши ме изтегли, защото в същото време имаше пробив на плашипутарници!
 - Ле-лееее! То там значи голям екшън е ставало! Курхуй се камикадзира и взриви всички кораби, Чикибой спасява цивилни, Кияна скача в дупка, в същото време Плашипутар прави пробив!
 - Така е! А те са тъмна, зла сила! Трябваше да им се противопоставим и то така, че да не се усети.
 - Ами да ти кажа, ние и досега нищо не усетихме... Е, други работи усетихме!... - рече бай Пешо.
 Куро им разказа, че за да не достигнат до Чикибой, а и да не притеснят самите Чикибойски управници, Фуши на своя отговорност е измъкнал Куро в последния момент, за да се опълчат само те двамата на няколкото прииждащи плашипутарници.
 - Знаете тяхната мощ. Знаете дори само един от тях какво правеше с Лиан. Боят беше неравен! Имаше поне осем плашипутарника!!! С Фуши избихме всичките, но той загина!...
 - О... Съболезнования! Добро момче беше! - свали кепето си бай Пешо, - Ама, капитане, той като е загинал, сега неговите, Чикибоя де, ще разберат. И, ще има гърч. - сериозно ти говоря.
 - Бай Пешо, ти механично пренасяш земни, конкретни отношения към Чикибой! - не му повярва Куро.
 - Абе, бай Пешо е преминал през много в този живот. Пък и като видях какви неща са ставали... Нико, я разкажи защо Сиси е в паника.
 Куро рабра за "изритването", за ужасната скорост, при която за малко да се убият, за премеждията им с подземните войни, за нашествието на Октид и всичко.
 - Докато сме се сражавали с плашипутарници толкова много неща са се случили?
 - Ама вие седмици ли сте се сражавали?! - попита малкият Пешо.
 - За вас са били седмици, за нас беше като миг.
 - Айде, почивай си. Ясно защо припадаш! - каза бай Пешо.
 - Нико, Нико! - привикаха го Шики и Ена.
 - Кажете?
 - Ти кажи! Сега като Куро се завърна, какво? Ще може ли направо чикибойците да си ни върнат Кияна?
 - Не. То даже Фуши вече не е жив. Куро също няма пряк достъп до Чикибой, доколкото разбрах.
 Това беше положението. Отново бяха с Куро, но положението беше на качествено друго равнище. Както се казва в една диалектическо-материалистическа мъдрост, че нещата се развиват не по кръг, а по спирала - всеки път се случва нещо подобно, но на друго ниво.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 63
"Кияна!!!"

"Шибани свине нещастни,
Глупави, злощастни, мазни!
С мисли грозни, непотребни,
С чувства долни и зловредни!"
Такова стихче съчини бай Петър, под влияние на своята незадоволеност от живота като цяло.
 - Не си в добро настроение. - заключи Куро, който надникна какво съчиняваше Петър.
 - Няма радост, другарю Куро, няма радост! - отвърна бай Пешо.
 - Много загуби, Петре, много... - приседна накуцвайки до него Кяпутен Куро, - Курхуй загина геройски, Фуши загина също като най-истински герой в борбата с Тъмата! Кияна...
 - Да, Кияна! - дойде веднага Нико, който се беше запътил към А-банята, но чувайки "Кияна" веднага дойде при Куро и големия Петър, - Кияна! Какво ще стане с нея? Къде е?
 - Нищо не знам, Нико. - поклати глава Куро изморен, отпуснат, донякъде с частици отчаяние извиращи от душата, сърцето и тялото му.
 - След като Фуши загина, не се ли свързаха с теб от Чикибой? Не пратиха ли друг Фуши, друг чикибоец?
 - Умен си, Нико, умен си... - потупа го бащински по рамото Куро и добави, - Аз също си помислих, че трябва да ми пратят друг "водещ офицер", така да го нарека, но нищо... пълно мълчание от тяхна страна. Затова и като разбрах, че сте тръгнали за там (за Чикибой) не казах нищо напротив.
 - Значи нищо... - наведе тъжно глава Нико.
 - Нищо. Е, имам си игличка като вас, може да се опитваме да се свързваме с тях до безкрайност, но...
 - Не че нещо, но пак да си кажа, - рече бай Петър, - Тези след нещата които станаха или ще ти теглят едно голямо конско или направо ще си намерят някой друг. Тази мисия я пиши "бегала". А аз се навих да дойда тук отчасти, за да видя дали ще може да те спасим теб, момичето, да видя за финал какво-що, и толкова... Не давам много надежди, Куро.
 - Никога не се знае с Чикибой, все пак това е много по-напреднало, по-възвишено пространство...
 - Ех, ех, ех... Романтизъм, а? - доближи се подсмихвайки се Уйки, - Не искам да развалям идилията и вълшебните представи, но колкото и някой да е "напреднало-възвишен", ако мога да се позова на нашия капитан или "кяпутен" - господин Куро от Земята, то винаги имайте едно на ум!
 - Уйки, само ти ни липсваш... - каза отчаяно Куро.
 - Мога да съм ви полезен, за всичко. Вече бях. Нико може да потвърди.
 - Е, щом са те оставили да се разхождаш насам-натам из А-кораба, значи си полезен с нещо. А защо си полезен, ти си знаеш... Искаш пространствените аномалии от Нико. А той нищо не може да ти даде.
 - Ще видим това. Нека първо да спасим Кияна, ако можем. Уважавам желанието на Нико. Вярвам, че ако му помогна честно, после и той ще ми помогне с каквото може, а и ще помогне на всички да се справим с Октидската заплаха! Не искам да правя конфронтация, но аз винаги съм го играел честно, за разлика от Куро, който отмъкна гигантско количество трибцали и ние получихме нищо!...
 - На това нисше ниво, - започна да му обяснява Куро, - Знам, че не постъпих най-морално и най-джентълменски, но положението е много критично на по-високото ниво! Вече си подразбрал за Чикибой, може да питаш останалите за Плашипутар. Тези сили са черни, зли и 1000 пъти по-опасни и по-мощни от октидите! С тях трябва да се воюва първо, а след победата на Доброто и Светлото, проблеми като проблема "Октид" ще са най-лесното нещо за разрешаване. А и вашите трибцали ще бъдат възмездени по много начини.
 - Звучи прекалено идеално, за да е вярно. - отвърна Уйки, - Аз само знам, че трябва да се побърза, ако не искаме цялото наше и ваше измерение да попадне в пипалата на октидите.
 - Уйки, много си се фиксирал на тема "октиди", човек! - дойде и Лиан, - Ако само за момент си видял плашипутарник какво прави и каква сила обладава, октидите ще ти се сторят като детски играчки.
 - Вие, обаче, забравяте, че те дойдоха тук и започнаха да завладяват без проблем всякакви местни планети. Разпростират се като нелечимо вирусно заболяване.
 - И така да е, Чикибой може да ги върне където им е мястото за отрицателно време! Не се безпокой! Уверявам те. - отвърна Куро.
 - Хм... малко ми е трудно да повярвам на човек, който досега толкова много е навредил и толкова много е лъгал нас в Харкун.
 - Уйки, брато! - намеси се малкият Пешо, - Остави го този Харкун, не виждаш ли, че в момента и царят, и дъщеря му са те писали "умрял"?
 - Да, но аз обичам народа си, а и мразя октидите! Проблем с 2-3 висшестоящи харкунеца или харкунки няма да ме принуди да предам всичко.
 - Ха-ха! Все едно, че имаш някакъв избор. - дойде и Шики, - Какво може да направиш?
 - Имам си възможности, не се притеснявай за това. Имам си свои хора там.
 - Абе имаш, имаш, ама колко да имаш. Щом за малко не са те обесили.
 - Да, но не можаха. Това и дава надежда.
 - Оставете Уйки да избира сам за какво и как да живее. - дойде и Питка.
 - Е, ти пък не се намесвай сега в нашите разговори! - сряза я ядно бай Пешо, който много се ядосваше, че тя вече не иска да го прави с други мъже и е станала някаква такава, недашна.
 - Знам, че си ме намразил, защото не искам да съм с теб, но... Това е положението. Не исках да те нараня!
 - Хубаво, ама поне кажи нещо стойностно, не да ми говориш общи приказки как Уйки трябва да си избира сам. Много ясно, че си избира сам. Избрал е да е тук, ако Куро и той го избере да стои с нас - да си стои. А как ще живее - зависи вече, защото тук сме колектив и ще се съобразява с правилата. Това се отнася до всички! И точка по въпроса!
 - Добре, нека сега всички се успокоим и да гледаме напред!
 - Нека да погледнем. - каза Лиан, - Ти как си го представяш това напред. В най-добрия случай ще отидем там, ще ни върнат Кияна, ако е жива, все пак... И какво? После какво? Ще почнеш да врънкаш нашия Нико за пространствените аномалии? Кажи си открито, за да знаем какво целиш. С Курхуй беше лесно - той избяга тук, ужасен от теб, нищо не искаше толкова, нямаше никакви планове, умря, защото просто те мразеше и искаше да умре в бой срещу теб. А ти? Докога ще си толкова помагащ, толкова смирен, мил, хрисим, усмихнат даже?
 - Да, кажи! Отговори на този въпрос. - обади се и Бияна, която беше зад Лиан.
 Уйки се усмихна:
 - Вижте, всичко което се опитваме да правим, макар и на различни нива, както го разбира капитанът Куро, е за доброто, за оцеляването на нас, по-добрите, срещу тях - по-лошите. Мисля, че заедно може да успеем.
 - Може. Нека си подадем ръце и да се помъчим заедно да успеем. - каза Куро, който приемаше Уйки повече от спокойно. Повечето тук очакваха, че Куро доста ще се възпротиви, но уви, това не се случи- или беше прекалено доверчив, или силите му бяха изпити напълно от схватката с плашипутарниците и Уйки му се виждаше като мазно петно, с което няма да се занимава точно сега.
 - Уйки, ти ако беше усетил каква сила имат тези в Чикибой, въобще нямаше да си мислиш за пространствени аномалии! - каза Сиси и пресъздаде отново целия ужас, който бяха изпитали, когато ги изстреляха със светлинна или доста близка до светлинната скорост от дупката, пред Чикибойската граница.
 - Това и аз му обяснявам. Силата на Доброто, Бялото, Чикибой е голяма. Веднъж стане ли Великата война между Доброто и Злото, то ако спечели Доброто, всякакви малки проблеми като някакви октиди са решени.
 - Да се надяваме, да се надяваме... - каза Уйки смирено и се  отдалечи към каютата си.
 - Покажи ни всички завладени от Октид светове, моля! - даде команда Питка на бордовия компютър. Това беше трудна задача дори и за свръхкомпютър като този на А-кораба.
 - Питке, абе ти да не си сънувала някакъв космически интернет?! Откъде компът ще ти знае какви светове са завладели тези и онези?! - зачуди се малкият Пешо.
 - Опитвам, предполагам, че може да издири нещо, според сигналите, които са изпращали за помощ, според комуникациите, според остатъчната информация, според всичко...
 - Много е умна за проститутка! - подшушна Бияна на Лиан.
 Питка се оказа права. А-компютърът обработи доста информации, подобни на тези, които имаше събрани и които продължаваше да събира в тих режим. Оказа се, че откакто октидите са се появили в това измерение, вече са подчинили над 1900 слънчеви системи, 509 от които с разумен живот!
 - Сега разбирате за какво ви говори Уйки, нали? - попита тя с високо вдигната глава.
 - Ей, ти направо си му като рекламна агентка на Уйки! - каза й Бияна.
 - Не ме интересува като каква ви изглеждам. Кажете, не е ли прав?
 - Ох, още едно наплашено харкунско създание от октидите! - обобщи бай Пешо.
 - А трябва и вие да сте наплашени, след всичко, което сте преживели с тях.
 - Моме, - рече бай Пешо, - октидите са опасни, страшни, противни. То и на земята акулите са страшни, опасни, зъбати, ама никой не е взел денонощно да говори за акули и да се паникьосва. Айде и, не на последно място, другарят Куро ти обясни, че като Чикибой се оправи с по-опасното, ще стигне и до вашите октиди! Свършили са се проблемите на Вселената и на Битието, че опряхме баш до Октидите.
 - Е... както кажеш. Сигурно, когато завладеят 90% от вашия свят, тогава чак ще ти светне! - тросна му се Питка.
 - Ох, няма ли най-после да пристигаме до тоя Чикибой, че поне нещо да се случи, голяма скука тук с Питката и сие! - хвана се за главата бай Петър.
 - Остават още 128 земни дни. - информира го А-корабният компютър.
 - Квоооооооо?! - ококори се бай Петър!
 - Стига бе!!! - подскочи и малкият Пешо.
 - Ама нашите ще се притеснят, ако не се приберем толкова дълго! - развика се Бияна.
 - В Корпуса ще заподозрат нещо! Аз не мога да остана тук толкова дълго! - завика и Лиан.
 - Ама как така?! - спогледаха се Ена и Шики.
 - Куро! - викна Нико, - Изпрати всички по домовете им с 2 спиралодупки. Аз, Спаска, Уйки, Питка и ти ще сме достатъчни тук, за да спасим Кияна.
 В този момент нещо изтегли А-кораба! Изтегли го спокойно, но с голяма скорост, която напомни на онази, с която беше изритан! Сиси се ужаси и се хвърли в Шики.
 - Това са те!!! - крясна тя ужасена.
 - Това са те! - навдигна се Кяпутен Куро обнадежден.
 - Ей, най-после, бре! - каза бай Пешо и се отпусна, да полегне.
 Отново всички се видяха пред блестящия Чикибой. Уйки за първи път виждаше това място и също доста се възхити, но все пак запази самообладание с думите:
 - Това значи е мястото, заради което се запознах с Кяпутен Куро и много други тук.
 - Да слезнем ли? - попита Кяпутен Куро по игличката си.
 - Не! - чу се твърд чикибойски глас.
 Сиси бършеше сълзи от радост, че този път нямаше шанс да се разбият. Много от другите бяха зинали от удивление пред бляскавия, светещ, излъчващ белота Чикибой, в чиято далечина се виждаха неща, които трудно можеше да се оприличат на постройки или нещо друго, но си личеше, че са изпълнени с живот, дейност, развитие и сила.
 - Не слизайте! - дойде нова твърда команда. И в същия миг на А-кораба се стовари нещо твърдо. Беше Кияна.
 - Кияна!!! - викна зарадван Нико, виждайки жива и здрава Кияна, облечена в бяла роба.
 - Кияна... Кияна... Кияна... - чуха се сподавени и изненадани гласове на Шики, Ена, Пешовците, Спаска, Бияна, Куро.
 Нико се втурна да я прегърне, но тя просто го спря с ръка пред гърдите, след което Нико беше изстрелян като ударен от ток назад и падна. В очите на Кияна просветна бяла светлина, същата като тази, която идваше от Чикибой и от самите чикибойци. В нея сякаш имаше чикибоец.
 - Вече всичко ще се командва чрез мен! - каза Кияна с глас на чикибоец. Нико погледна ужасен: "Това Кияна ли е или не е тя?!"
 - Кой сте Вие? - попита Куро учтиво, но преди да получи отговор, Кияна (или това, което беше в нея) го притегли доста грубичко (в стил "плашипутарник" направо) и го грабна за ревера. Куро се понесе като притеглен от магнит и залепна за ръката й. Кияна (нещото в нея) започна да говори:
 - Фуши загина. Много други загинаха. Много неща се провалиха. Много неща се разчуха. Много грешки бяха сторени!!!
 Всички зинаха от учудване, направо се вцепениха. Изключение правеше бай Петър, който знаеше, че Куро го очаква голямо конско и голяма критика, но и той се поизпоти малко, защото не се знаеше докъде ще стигне всичко това. Единственият друг, който не беше вцепенен и дори беше леко развеселен бе Уйки. Той бързо схвана ситуацията, погледна с лека усмивка вцепенените наоколо и се доближи иззад бай Петър, който намери за най-адекватен и мислещ в момента и рече зад рамото му:
 - Интересно развитие на нещата, не мислиш ли?
 - Мисля и става обикновено както го мисля... Аз му каза, че така ще стане... - отвърна бай Пешо и избърса малко пот с кърпичка, съсредоточено гледайки как Кияна държи Куро за ревера и а-ха да го вдигне на пръсти.
 - Силни и мощни са, точно както ги описвахте. - кимна Уйки одобрително.
 - КИЯНА! - не издържа Нико, - Това ти ли си? Искам си Кияна!!!
 Тялото на Кияна се отпусна. Пусна Куро, който за малко не падна на пода, но се оправи и се поклони. След това лицето й се извърна към Нико. Очите се изпълниха с бялата светлина, която достигна до самия него. Той беше още на пода, светлината го грабна и го вдигна нагоре. Лиан преглътна уплашено - имаше усещането, че става същото, което ставаше с него, когато плашипутарникът го хващаше за гушата. Много неприятно и обезверяващо чувство.
 - Аз съм Суши!!! Фуши е мъртъв! Заради Куро, заради вас!!! Тя реши да скочи при нас! Тя скочи! Сега тя е вашият командващ! А аз ще следя! Нямате право на грешки повече! - каза твърдо и хладно това, което се представи за чикибоецът Суши. То пусна Нико. А след това изчезна. Кияна също заприлича на себе си. Започна да се оглежда. Видя и разбра, че вече е на А-кораба.
 - Здравейте! - каза тя и зададе веднага команда на А-кораба за следващия му курс. Почти всички останаха толкова ошашавени, че дълго не можеха да кажат и думичка.

СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 64
"Кияна, Кияна..."

- Какво става сега? - попита уплашена и ошашавена Ена, която заедно с повечето други, беше в абсолютен шок от това странно завръщане на Кияна и то "обладана" от чикибоец на име Суши. Инстинктивно се сгуши до Шики и Сиси.
 - И аз това искам да знам? Какво, по дяволите, стана?... Е, вярно че този път не ни изритаха ужасно, но... Тя сега,... Кияна,... какво?!
 - Фуши е мъртъв, Суши поема контрол. Чикибоец. Кияна вече е лидер, Куро - няма думата. Куро - просто един от нас.
 Малкият Петър сръчка дядо си:
 - Абе, дядо! А сега накъде?
 - Накъдето каже новата началничка, то се в видяло... Нов началник в нея - Суши... какво име само, направо да му се прияде на човек суши... както и да е,... не знам какво да кажа. Поне дано заплатите да вървят както беше при Куро, че иначе, войната на Доброто и Злото, Бялото и Черното... знаеш какво си мисля. Дай ми на мен заплата, пък те да си воюват, ненавоювалите се... Като цяло, знаеш как е - на нов началник и на ново прасе не се радвай, че не знаеш после каква свиня може да излезне от него!!!
 - Извинявам се, че се намесвам. - приближи се дискретно и любезно към тях Уйки, - Понякога без война е неминуемо.
 - Знаем, другарю Уйки, знаем за необходимите войни! Не сме пасли тревица. - отвърна му бай Петър и добави: - За нас, обаче, по-обикновените хора, си трябва и материален стимул под формата на заплати, да речем, защото иначе нищо, ама нищо не идва безплатно, даром, без пари, за хубавите ти очи и тъй нататък, ако ми схващаш тънката мисъл.
 - Хм, схващам, схващам. - усмихна се Уйки и продължи нататък. Дойде до Ена, Шики и Сиси:
 - Е, поне нямаше свръхсветлинен ритник, нали? Предлагам всички да се успокоим и лека-полека да се справим с всички неприятности.
 - Да! Ще се справим!!! Неприятностите следват една по една! - възропта Ена.
 - То ние вече не знаем кое е неприятност и кое не е! И ти може да си една от тях! - тросна се Сиси.
 - Човече, дай ни малко време да се осъзнаем и да си поемем въздух, че много ни се насъбра напоследък - царски дъщери, октиди, ти, чикибойски неща, Куро и плашипутарниците, Кияна с това нейното ново... присъствие. Дай ни малко въздух! - рече Шики недоволно и превъзбудено.
 - Разбирам... - кимна Уйки след което премина към Лиан и Бияна. Тя гледаше стреснато, а той направо безчувствено и все едно, че го нямаше. Уйки се взря в него за дълго. Имаше нещо в Лиан.
 - Няма какво да се взираш в него. - изненада го Кяпутен Куро в гръб.
 - Защо? - попита Уйки с решително усърдие да научи колкото се може повече.
 - Ела... - покани го Куро и приседнаха на едно място, откъдето се открояваше хубава гледка плез илюминатора. Уйки се взря много съсредоточено в лицето му. Куро определено знаеше много, много от това, което Уйки не знаеше.
 - Ще пийнеш ли? Заповядай! - подаде чашка саке Куро, която беше запас в А-кораба от много дълго време.
 - Може... - почерпи се Уйки, - Алкохолно...
 - Да... алкохолно е. От Япония.
 - Какво му има, на онзи... Лиан?
 - Той беше обладан от плашипутарник! Обратното на това, което вече си видял като чикибоец, като чикибойци.
 - Да. Едните са бели, значи другите са черни. - обобщи простичко Уйки.
 - Не само това! Едните са преизпълнени с доброта и висша същност, а другите са същинското зло.
 - Наистина ли?
 - Да. Представи си го по-просто - нещо като разликата между харкунците и октидите, но умножена по сто!
 - Е, благодаря за аналогията, но малко не ми се вярва... Да оставят всички ваши хора на самотек за толкова дълго, да не се обадят, а накрая да те "детронират" без нито дума... Това не ми изглежда много-много добро и възвишено!
 - Не, не! Ти не разбираш. Те са висша форма, при тях логиката не е като нашата; много от това, което казваш, за тях, може би, са само ненужни детайли.
 - А заради тези ненужни детайли, както ги наричаш, твоите хора щяха да са мъртви, безжалостно задушени от октидите, ако не се бях намесил аз.
 - Не знаеш колко подходящ пример даде!
 - Не знам ли?
 - Ти си взривил бомба! Можело е да убиеш всички. Нали? Знам, знам, че си нямал друг избор. Е, нещо такова е и с Чикибой! Те нямат друг избора, за да се противопоставят на Плашипутар - еманацията и консистенцията на всяко Зло!!!
 - Извини ме, капитане, но като на стар познайник, да ти кажа, че ми е много трудно да повярвам, че спасяването на верен и главен екип в момент на крайна необходимост е поради "няма друг избор".
 - Някой ден може и да разбереш! Ти си нов тук, ти дори не си виждал плашипутарник! - каза Куро.
 - Така е, но... винаги имай едно голямо "на ум", капитане! Не всеки може да е изцяло добър...
 - Те са повече от "някой" и "някои"! - заключи Куро, а суперкотката скочи в скута му и измяука.
 - Интересни животники си имате наоколо. - усмихна се Уйки и се приближи към Спаска, а тя си беше намерила кълбото-прежда: "Еее! Ето къде ми е кълбото-прежда, бе! Убих се да го търся!"
 - Обичаш да плетеш? - попита Уйки.
 - И да правя туршия! Най-любимото ми! - отвърна тя. След нея Уйки се запъти към Кияна. Тя гледаше безизразно, но някакси вдъхновено в космическия необят.
 - Кияна, Кияна... - поклони й се Уйки и мислеше да каже още някоя любезност, но Нико застана на пътя му:
 - Назад!
 - Моля? - извърна глава въпросително Уйки.
 - Точно сега не искам да говори никой с нея! Назад! Аз искам първи да говоря с нея! - каза Нико. Уйки повдигна въпросително вежди (или, което имаше като вежди) и се отдалечи почтено и смирено от тях.
 - Кияна!... - не знаеше откъде и как да започне Нико, - Ти си добре, нали? Ти вече си тук.
 Тя го стрелна внезапно с поглед и също толкова внезапно се усмихна, но усмивката й бе някак различна.
 - Може би... тук не е много удобно, много хора има. Нека да отидем в моята стая. - предложи той. Тя тръгна директно към неговата стая, без да го чака да я поведе. Явно си спомняше всичко.
 Куро ги погледна вяло, явно му беше едно и също, а и не държеше да е той командира, щом всичко беше в ръцете на Чикибой. Уйки ги гледаше с много жив и искрен интерес, все едно, че за миг бе забравил за Октид и за пространствените аномалии.
 - Внимавай да не те ухапе! - каза Лиан към Нико, който вървеше отзад, но в същото време се усети и добави, - Само се шегувам, но, внимавай, наистина!
 - Да. - каза Бияна. Нико ги погледна леко пренебрежително.
 - Не... наистина... - добави Шики, който вдигна ръка, за да го спре поне за миг, - внимавай, Нико, това не е нашата Кияна!
 - Нашата Кияна е! - отвърна Нико, - Но е просто... различна.
 - Да, определено е доста, доста различна! - промълви като на себе си Уйки, който ги проследи с поглед, докато се изгубиха.
 - Различна, неразлична, то ще си покаже... - заключи някакси философски бай Пешо и приседна да си почине.
 - Ужас, братче!... - каза само малкият Петър и изтри пот от челото си.
 Кияна влезна в помещението на Нико. Той влезна след нея. За миг почуства, че са заедно както преди, че след толкова много мъчителни дни и нощи без нея, тя всъщност никога, или почти никога, не е отсъствала. Да, но това беше само илюзорно усещане - действителността, която се случваше доказваше обратното - това беше една променена Кияна.
 - Добре ли си? - попита я той. Тя се обърна към него и този път очите й бяха нормални. Нямаше я бялата чикибойска светлина в тях. Суши я беше напуснал, макар и временно или просто се беше притаил? Имаше ли значение? Така или иначе...
 - Мисля, че съм много добре. - каза тя, някакси твърдо, безпристрастно.
 - Защо направи това? Защо скочи там?
 Този въпрос беше колкото очакван, толкова и труден за отговаряне.
 - Вече почти не помня, но... ще се опитам да си спомня, без да те лъжа. - започна тя. - Спомням си, че имаше човек, който ме обичаше много, искрено дори, чисто някакси...
 - Това съм аз! - каза Нико.
 - Не, не беше ти... ти, ти никога не можа да ме обикнеш докрай, а той ме обичаше така: дълбоко, искрено и докрай!
 Нико се сепна - тя говореше за Курхуй.
 - А, да... - опита се да остане невъзмутим и културен Нико, - Спомних си, за Курхуй казваш...
 - Да, този човек! За първи път се почувствах истински обичана от някой! Аз не го обичах, поне не тогава, а когато той загина и останахме навън, и разбрах, че единственият който ме е обичал истински е завинаги изчезнал от живота ми, когато видях и виждах постоянно в очите и в душата ти тази вечна разколебаност между Бияна и мен...
 - Аз, за да бъда честен, за малко да се разколебая и спрямо Питка! Но после се оказа, че е бивша проститутка и отстинах бързо-бързо от нея. Страх ме е с такива да се занимавам. - каза си Нико също откровено.
 - Знам...
 - Откъде?
 - През цялото време можех да ви виждам и да ви чувам. Чикибойците ме спасиха. Настаниха ме при тях, можех да виждам, да чувам, знам че през цялото време искаше да ме спасиш и знам колко много направи за мен, колко много преживя, колко много се бори.
 - Наистина ли!?! Аз те виках, по игличката, много пъти, ти не се обади.
 - Не ми даваха да се обаждам.
 - Защо? Знаеш ли?
 - Не знам. Сигурно нещо са имали предвид. Това са много висши същества.
 - При тях как е?
 - Нямам право да казвам, не бива да се разчува. Нещо такова е като онова, за което говори през цялото време Кяпутен Куро.
 - Ох... знам.
 - Горда съм, че попаднах сред тях и, че ще работим за Каузата на Доброто и Бялото!!!
 - Да, но... защо той, Суши, е в теб? Фуши никога не влизаше в Куро.
 - Той не е в мен. Не винаги. Всъщност те могат да са мигновено тук, а после там.
 - Значи сега не е тук?
 - Не е, но може да ни виждат и чуват, когато си поискат или не... не съм сигурна, а и да бях, нямаше да имам правото да говоря.
 - Разбирам. - каза Нико, - А всичко добре ли беше? Не те ли наказаха, че си скочила там, в тяхното измерение.
 - Не, но ме обучаваха, говориха ми, че не е правилно да правя такива неща, колкото и да съм била отчаяна. Знаеха, че не съм искала да се самоубивам, а да намеря изход. Те знаят всичко, което ние си мислим и чувстваме.
 - Е, значи си почти същата. - усмихна се Нико и понечи да я прегърне, но тя веднага "светна" отново - в очите, около главата и раменете, след което пипна с показалец Нико в гърдите и той отлетя назад, чак се трясна във вратата на стаята си! Суши се беше появил отново в нея:
 - НИКАКВИ ФИЗИЧЕСКИ РАЗСЕЙВАНИЯ! СЛЕДВАЙТЕ КАУЗАТА ПО ПЛАН! - продума той с твърд и определено плашещ глас.
 Нико стоеше на пода и стреснато гледаше към Кияна и към чикибоецът, който никак, ама никак не беше мек като заминалия си вече Фуши. Никовите очи се насълзиха. Много тъжно му беше и затова, че вече нямат добричкия Фуши, и затова че Кияна фактически се е превърнала в нещо като робот на чужда сила.
 Той излезна от стаята си, търкащ сълзи, които напираха от очите му, колкото и да не искаше това да става. Насреща му - кой? Уйки, разбира се!
 - Нещо непредвидено ли се случи? Как си, Нико? - попита гальовно и сериозно той. Нико го размина без думичка, но после се спря... бавно се обърна към него, попреглътна горчиво и каза:
 - Той е в нея... тя не е това, което беше... дори не ми даде да я прегърна!... Вече не знам какво е добро и какво не е...
 Уйки кимна в знак на разбиране и добави:
 - Аз също не съм много сигурен какво е добро и какво не е, но съм сигурен абсолютно, че октидите са зло! Когато се почувстваш по-добре, помисли върху това, което искам. Аз си спазих обещанията за всичко. Вече намерихме Кияна, тя е жива и здрава, което е най-важното. Сигурен съм, че и ти ще я приемеш такава, каквото е сега, ако наистина дъжиш на нея.
 - Уйки, ти си бил и психолог или мъдрец, може би? - рече Нико леко изненадан, но и с досада. Махна с ръка за "довиждане" и се запъти при останалите с доста понижено настроение.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: April 25, 2018, 02:46:37 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 65
"Куест игри"

- Бацета, много кофти положението, бе! - прошушна малкият Пешо на Лиан, Шики и Ена.
 - Направо не мога да я позная! - клатеше глава тъжно Ена.
 - Важното е, че поне не ни изритаха брутално както преди! - приседна и Сиси до тях. След секунда и Нико се появи, все така унил. Видът му потвърди опасенията им, че Кияна вече не е същата, а след като той им разказа накратко как Суши го е забил в стената само чрез допир на Кияновия пръст.
 - Това започва да ми прилича на истинска диктатура! - рече малкият Пешо.
 - А-корабе, - провикна се бай Петър, - Накъде отиваме? Накъде ни поведе командир Кияна-Суши, Суши-Кияна или както и да си го имаме сега.
 - Към високоенергийната планета Арбот. - отвърна А-корабният компютър.
 - Пак енергия, значи... - махна вяло с ръка бай Петър и реши да спи.
 Уйки и Питка играеха на някаква харкунска игра с точки и квадрати.
 - И това пак същото... - недоволно прошушна Шики, - енергия, енергия...
 - То и с Куро-командването такова беше. - рече Лиан, - Не виждам разлика, само дано да не стане по-зле.
 Над тях застана Кияна. Не я бяха усетили как се беше приближила. Нима се беше телепортирала?! Започваше да ги плаши, подобно на истинско привидение! Вдигнаха глави нагоре и почти замръзнаха, тя отново светеше в бяло с очите си, явно че отново беше в режим "Суши от Чикибой".
 - Недоволстваме ли? Не сме сигурни в правотата на Мисията, на службата на Бялото? - попита ядно Суши. Още преди някой да му е дал смислен отговор той накара Кияна да плесне с ръце над тях, след което се появи бяло кълбо което ги обгърна и ги прати кой знае къде. Това, което видяха останалите беше просто една сфера, която лека-полека се смаляваше.
 Куро не помръдна. Неговата позиция беше ясна - "Щом от Чикибой нещо правят, значи са безусловно прави и ние само можем да се подчиняваме." Суперкотката се вцепени от ужас. Питка понечи да отиде да помогне с нещо на тези нещастници, но Уйки я хвана здраво и й даде знак да не мърда, след което тихичко й обясни, че трябва да е разумна:
 - Но ние не можем да ги оставим така! - каза тя ужасена.
 - Няма да ги оставим. Ти оставаш тук, а аз ще отида да помогна! - рече Уйки и се хвърли във все по-намаляващото кълбо, което го погълна. Ламята Спаска направи точно същото. Бияна не успя дори да помръдне от уплах.
 - Ей! Ей! - пробуди се бай Петър, - Къде са? Какво ги направихте, бе?
 Кияна (Суши) го стрелна с яден поглед и му каза:
 - Където трябва да са! Какво трябва ги направих! - след което остави бай Пешо със зяпнали уста. Сърцето го заболя, леко се олюля. Куро и Питка скочиха да му помогнат:
 - Не се притеснявай! - беше сигурен Кяпутен Куро, - Всичко е под контрол. Чикибой си знае работата!
 - Не се паникьосвай! Уйки е с тях, а той винаги печели! Ще ги видиш отново! Сигурна съм! - добави Питка.
 Малкият Пешо, Лиан, Шики, Ена и Сиси се стовариха на някаква камениста местност, пред тях имаше планина.
 - Какво стана?! - попита изумен Шики.
 - Къде сме? - попита ядосан Лиан.
 - Ужасно е! - проплака Ена.
 - Успокой се! Не викай! - прекъсна я Сиси, - Не знаеш кой може да ни чуе!
 Нико се оглеждаше безмълвно и се опитваше да разбере какво се случва и какво е всичко това.
 След секунди при тях се тропна и Уйки, а след него и Спаска, която за малко не ги затисна, но на време разтвори криле и омекоти удара.
 - А, добре заварили! - усмихна се Уйки.
 - И вас ли ви вкараха Суши тук? - учуди се Нико.
 - Не, ние сме доброволци. Хвърлихме се след вас. - каза Спаска.
 - Явно Кияна даде добър пример, след като се хвърли в онази дупка! - засмя се Сиси и после се усети, че е прекалено шумна и добави шепнешком: - А да знаете къде е това?
 - Прилича ми на някоя местност във Витоша. - каза Пешо Пикапът, който се озърташе нагоре-надолу.
 - Не е Земята. - каза Нико, - Вие там сте само с една луна, а тук има две.
 Всички погледнаха към небето - луните светеха и през деня, само че не се виждаше слънце. Странно небе.
 - Всички се стоварихме "отгоре". - каза Уйки, който вървеше напред-назад, почесваше брадичка и размишляваше върху така създаденото онтологично положение.
 - И сега какво ще правим? - попита Сиси.
 - Можем да опитаме да се върнем по обратния път. Нагоре. - предложи Нико и яхна Спаска, - Спаска и аз ще опитаме да се доберем дотам.
 Спаска литна веднага нагоре, казвайки че ще се опита да следва траекторията по която, според нея, е паднала тук заедно с Уйки.
 - 13 градуса по-наляво! - викна Уйки гледайки ги съсредоточено, а после добави: - Всъщност едва ли ще намерят изхода/входа. Ние сме умалени и се намираме в някаква виртуална среда.
 - Или полу-виртуална. - каза Пешко, който ядеше джанка, която си откъсна от близкото дърво, - Това става за ядене, на вкус е същото като нашите джанки.
 - Какво значи всичко това? - недоразбра Лиан.
 - Значи, че сме в някаква игра. Суши ни пробва. - обясни Петър Пикапът. Нико се спусна долу със Спаска:
 - Няма изход, ударихме в нещо твърдо. Това дори не е истинско небе.
 - Опитах се да го прогоря с огъня си. Нищо не става. Духах като ненормална! Няма изгаряне.
 - Аз ви казвам, че сме в игра. Сигурно като куест! - каза Пешо, който едно време много играеше на куест игри, та реши да им предложи да започнат да търсят изхода.
 - И без това няма какво друго да направим, предвид тази теория. - каза Уйки и тръгна смело напред към планината.
 - Гладна съм. - рече Спаска.
 - Искаш ли малко джанки? - предложи Петър от пълния си джоб.
 - А, джанки, аз да не съм кокошка. - рече Спаска и си мислеше за месо.
 - Вижте, животни! - подскочи Ена. Бяха някакви вълци.
 - Еее, най-после малко месо! - зарадва се Спаска и литна край тях: - Сега ще ви ям!
 Те нищо не казаха и ламята Спаска ги изяде.
 - Засити ли се? - попита я Ена.
 - Не още. Искам още!... - отвърна Спаска. Продължиха нагоре.
 - Голямо животно!!! - извика Сиси. Това пък беше мечка.
 - Уха!!! - рече Спаска и литна до нея: - Ще те ям!
 Мечката също нищо не каза и беше изядена.
 - Е, друга работа... Сега да има и един-два заека за десерт, екстра! - погали си корема Спаска. Изневиделица довтаса заек.
 - Ще те ям! - веднага каза Спаска и се протегна към него, но заекът проговори:
 - А може ли да не ме ядеш?
 Спаска реши, че е много мил и нещастен, съжали го и рече:
 - Ами... може.
 - Ами, добре! - каза заекът, след което скочи направо в една пропаст с думите "Там ти беше грешката!"
 - Каква грешка?! - недоумяха останалите.
 - Грешката, че останах без десерт! - беше сигурна Спаска, че е разбрала какво говори този говорещ заек, но всъщност нещата не бяха толкова прости.
 От небето се спусна човешка фигура и застана пред тях:
 - Я! Това е Курхуй!!! - опулиха се всички, с изключение на Уйки, който имаше набито око и познаваше много добре, детайлно Курхуй.
 - Не е той. Това е негова проекция. Част от измислената реалност, в която пребиваваме. Сега нека чуем какво ще каже. - обясни им Уйки.
 - Умно! Умно! - каза псевдо-Курхуй, - Аз ще съм вашия водач. Ще помагам.
 - Това е куест игра, нали? - веднага попита Пешо.
 - Точно това е! - отвърна псевдо-Курхуй, след което ги изненада с "И ви останаха още 3 въпроса!"
 - Айде стига, де! Не беше ли редно първо да ни осведомиш за броя на въпросите? - викна Лиан.
 - Не. По правилата на куеста трябваше да се досетите сами. Останаха ви още 2 въпроса.
 - Никой да не си отваря устата повече!!! - ревна Уйки, който не искаше да се пропилеят шансовете с въпросите.
 - Аз имам един! - вдигна ръка Нико. Уйки го хвана за ръката и му просъска: - Внимавай какво ще питаш!!!
 - Остави ме! - дръпна се изнервено Нико, - Ще попитам това: "В коя посока трябва да поемем, за да стигнем до изхода?"
 - Добър въпрос. Нагоре, по този път. - посочи Курхуй и изчезна.
 - Опа! Ето ме пак! - подскочи заекът, който се беше появил малко след като направиха още няколко крачки.
 - Е, сега вече ще те изям! - каза Спаска и се протегна към него, но заекът каза:
 - А, вече не може!
 - Защо да не може?! - недоумя та.
 - Защото аз ще задавам гатанки, ако ги отгатнете - продължавате към изхода. Ако не - пропадате надолу.
 - Ха-ха-ха! Това не е истинско! Какво като пропаднем, бе? - запита нервно Лиан.
 - Няма да умрете. - каза зайо..
 - Ами да, де! - засмя се победоносно Лиан.
 - Няма да умрете, но и няма да излезнете. Ще трябва пак да вървите до изхода. А Ламята ще става все по-гладна, вече няма животни за ядене. В един момент тя ще посегне да ви изяде вас. А вие сте реални, не знам... предполагам, че така ще измрете.
 Всички се дръпнаха настрани от Спаска, дори Уйки, който минаваше за безумно смел.
 - Аз краката си ще изям, но на вас няма да посегна! - каза Спаска.
 - Ти сега така си мислиш! - каза заядливо зайко, - Като те погони глад, ще запееш друга песен.
 - Ох, айде казвай загадката, стига си ни мотал, бе! - викна Сиси.
 - Загадка първа: "Ако един заек тежи колкото 6 щраусови яйца по 1 килограм и колкото 2 кокошки, то с колко килограма заекът е по-тежък от 1 кокошка?"
 - Това от математическо състезание за първокласници ли е? - засмя се Пешко и добави: Отговорът е заекът тежи 6 килограма, а кокошките по 3 килограма. Значи 6 минус 3 равно на 3! Заекът е с 3 килограма по-тежък от една кокошка!
 - Браво, Петре! - подскочи от радост Сиси.
 - Направо висша математика! - засмя се Уйки, но добави: - Мисля, че сложното тепърва предстои.
 - Продължавате напред, но този е прав! Сложното тепърва предстои! - захили се заекът и пак скочи, и изчезна.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: May 06, 2018, 12:12:43 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 66
"Куест игри - 2"

- Не искам да те засегна по никакъв начин, Петър! - каза Уйки, докато напредваха по пътя, - Смятам обаче, че сме случили на лошия късмет, защото цялата тази куест-симулационна история е видимо базирана на твои спомени и стари възприятия.
 - Наистина ли? Как пък разбра, че е на неговите? - подскочи Сиси изненадана.
 - Много просто! Преди малко, когато ни зададоха толкова интересна математическа задача, това беше от Земята. Ние нямаме такива задачи в нашите учебници. А и, по-просто погледнато - цялата фауна, която се появява тук - мечки, зайци... той ги разпознава веднага и не им се стряска толкова, а на вас останалите ви играят очите и сърцата, когато зърнете всичко това.
 - То и аз ги разпознавам! На мен само стомаха ми играе, изгладнявам... - каза Спаска.
 - Да, ти също, защото също си Земна. - съгласи се Уйки, който трудно можеше да наблюдава очите на Спаска, понеже тя се извисяваше над останалите.
 - И к'ъф е проблемът? - попита Пешо Пикапът, - Нали си реших задачката?
 - Просто щеше да е по-добре, ако симулацията беше извадена от моята глава.
 - А... - рече Нико, - На никой не му се иска да гледа харкунци, октиди и джъланци, и харкунзаври.
 - Да речем, че бих се справил по-добре от Петър! - отвърна Уйки, - А сега мога само да гадая, но ще дам всичко от себе си, за да помогна да се измъкнем оттук.
 - Имаме си умник! - засмя се Лиан. Уйки го стрелна ядно с поглед. Лиан не добави нищо.
  Пред тях се разклони пътят. Имаше две табели на него. На едната пишеше "Продължаваш натам? Сигурна смърт!", а на другата "Продължаваш натам? Ставаш педераст!"
 - Аз не искам да продължавам! - каза Шики.
 - Никой не иска да умре, но... - замисли се Ена, - Ако жените само продължим по "Ставаш педераст", сигурно няма да е опасно, защото само мъжете може да са педерасти, няма "жена-педераст".
 - Спокойно, бе! - каза Пешо, - Това го знам, от един виц е. Спокойно, следвайте ме.
 Всички тръгнаха по "Продължаваш натам? Ставаш педераст!" Не след дълго на пътя им се показа друга ламя!
 - Друга ламя!!! Друга ламя!!! - викна Спаска!
 - Аз съм змей, ма!!! - крясна другата ламя.
 - Ама изглеждаш като ламя! - не се предаде Спаска.
 - Като застъпник на джендър-теорията, аз напълно имам правото да се самоопределя като змей! - каза другата ламя-змей.
 - Време е да действаме, змей! - викна Пешо.
 - Не мога да повярвам, че преживяваме всичко това! - плесна се по челото Шики. Уйки гледаше с подозрение и леко отегчително.
 - И сега какво следва? - попита Лиан.
 - Ще ви ям! - каза ламя-змеят.
 - Аз няма да позволя!!! - каза Спаска.
 - Аз също! - рече Пешо, вдигна тежък камък и го запокити към главата на едноглавата ламя-змей, която за малко не умря. Разплака се, литна и викна: "КАК МОЖЕ ДА СИ ТАКЪВ ПЕДЕРАСТ, БЕ?"
 Всички останаха много учудени и със зинали усти.
 - Аз ви казах. Това е от един виц. Знам вица, всичко си идва на хепи енд.
 - Започвам да се успокоявам. - каза Шики, - Щом всичко е от твоята глава, ти си знаеш всичко, значи ще се измъкнем оттук. Предлагам само Петър да решава, защото ние може нещо да объркаме.
 - Ами да! Ако бяхме избрали онова със смъртта, кой знае какво можеше да ни сполети! - потръпна Сиси.
 - Да, но все пак трябва да бъдем с повишено внимание, защото нещата ще се усложнят и накрая може да не познае верния отговор. - обясни своето мнение Уйки.
 - Да забързаме малко нещата! - подскочи пак заекът - Ето следващата загадка. Ако я решите продължавате нататък, ако не - пропадате в бездна. Всичко ще се разтресе!
 - Няма да се плашите, аз ще литна и вие ще се хванете за мен! - каза Спаска.
 - Еййй, вярно бе! - опули се заекът и повика някакъв друг заек, който не знаеше какво да се прави. Повикаха виртуалният Курхуй, който хвърли върху Спаска някакви вериги, които се самонамотаха около нея, особено около крилете й, и тя повече не можа да помръдне.
 - Който не знае да си мълчи, така става. - изкритикува я Пешо.
 - Който говори - грешки! - съгласи се Спаска.
 - Нищо, сигурен съм, че ще се справя и с това. - каза уверен Пешо.
 - Геометрия! - рече заекът и си зададе задачката: Тук на тази бяла дъска трябва да се напише кода, за да не пропаднете.
 - Вие нямате ли интерактивни дъски на Земята? - попита Ена.
 - Имаме, но аз си обичам бялата дъска. - каза Пешо, който дори и черната си спомняше от първи клас, но зайците бяха избрали бялата. Заекът, който запознаваше хората с поредния куест - "геометрия" изографиса следното на дъската в такава последователност "остър ъгъл, полукръг, прав ъгъл, кръг, елипса, безкрайно малко"
 - А?! - само рече Пешко и добави съкрушен: - Е сега я втасахме!
 В същото време на А-кораба дядо Пешо не можеше да си намери място. Знаеше, че може и да няма никакъв проблем с внук му, но и не му оставаше миг покой, затова се престраши да се приближи до Кияна и да се примоли:
 - Моля те, другарю Суши, не наказвай строго внук ми, който е млад и зелен, и допуска чисто емоционални грешки, но иначе е добро момче!
 - Суши не е тук. - вдигна ръце и рамене Кияна. Тя, обаче, явно не си даваше сметка кога Суши е и кога Суши не е тук, защото само след секунди очите й светнаха в познатата чикибойска и дори плашеща за някои светлина и Суши се яви с отговора си:
 - НЕДЕЙ да прекъсваш това, което трябва да стане!
 След това (видимо под влияние на Суши) Кияна вдигна ръка и посочи вратата на бай Пешо. Той се просълзи, хвана се отново за сърцето и бавничко се потътри обратно. В същото време Суши го съжали или просто не искаше повече да му досаждат и затова набързо рече "Стой!", изфабрикува като от нищото един таблет и го хвърли (с ръцете на Кияна) към бай Пешо:
 - Имаш връзка със Земния интернет! Може да правиш всичко, все едно, че си си у дома! Просто си върши нещата и НЕ досаждай!
 Малка радост за бай Пешо, но едва ли това можеше да го успокои, когато внукът му се водеше нещо като "напълно изчезнал".
 - Стегни се, бе!!! - викаше Лиан на Пешо.
 - Олеле, умрях от глад! - сви се и се хвана за корема Спаска.
 - Мисли! Мисли!!! - викаше Сиси.
 - Ти можеш!!! - викаше и Шико.
 - В теб ни е цялата и единствената ни надежда, Петърчоооо! - изхистеряса и Ена.
 Петър затули уши и клекна на земята.
 Нико се приближи към бялата дъска и започна да се взира.
 - Оставете го с тези ваши крясъци! - повиши тон Уйки, - Само ще го уплашите и разконцентрирате! Казах ви, че е по-добре да беше куест от Харкун! Сега ще помислим заедно...
 Уйки се приближи до Нико:
 - Някакви идеи?
 - Щом е код, значи всеки геометричен елемент ще отговаря на нещо друго... например. - каза Нико дълбоко замислен.
 - Да, един от възможните кодове.
 - Петър! Ела тук. - каза Уйки и отиде да го изведе от обкръжението на Лиан, Шики, Сиси и останалите, които го бяха обградили в кръг. Пешо за първи път усети силата на Уйки, който само с два пръста го бе хванал за лакътя, но успя да го повдигне от клекналото му положение и дори вече го водеше към бялата дъска.
 - Какво сега? Аз още нищо не знам. - сви рамене Пешко.
 - Я вземи и ги нарисувай тези неща, последователно.
 - Зайци! Дайте ми маркер!!! - викна Петър Пикапът. Появи се заек, хвърли му маркер, Уйки го хвана в движение, защото щеше да удари Пешо в лицето (бързи рефлекси вадеше Уйки) и го подаде на Петър. Последният започна да изобразява нещата едно по едно - остър ъгъл, полукръг, прав ъгъл, кръг, елипса... Като стигна до "безкрайно малко" се затудни какво да изобрази. Уйки му тури една точка.
 - А! Точно това е! Точката е "безкрайно малка" според определението на Земята.
 - Ха-ха-ха! - засмяха се Шики и Ена, - Интересна математика. Що за дефиниция е там? При нас, на Бо, точките са с различна големина и може да се приближават до безкрайно малкото, но...
 - Не го разсейвайте! Ако имаш дефиниция в математиката, всичко може! - отбеляза академично Уйки и сложи край на точко-разсъжденията.
 - Ами точката... точката... точката - добре, - мърмореше си малкият Пешо, - Обаче останалите какво?...
 - Позавърти ги малко. - предложи Нико.
 - Бавно и полека. - допълни Уйки, - Под различни ъгли. Тогава може да ти припомнят и (или) да ти напомнят за нещо друго... Е, поне една от възможностите...
 Така и направи Петър Пикапът. Скоро нещата започнаха да си идват на мястото и той възкликна: "Азбуката!!!"
 - Коя азбука? - попита Сиси.
 - Земната, предполагам. - отвърна ехидно Уйки.
 - Само дано да не греша. Често съм грешил през живота си. - отвърна Пешо, - Аз преди сгреших, сбърках с едно момиче, да знаете... казвам го, за да знаете, ако никога повече не се измъкнем оттук!
 - Ами не се и съмнявам. То несъвършенството у хората е сходно; сигурно всеки си има поне една такава трагична и късаща сърцето историйка като нашите... - рече му искрено Нико.
 - Започвай с азбуката! Стига емоции! - хвана го за раменете Петърчо окуражително Уйки.
 - Започвам! Ето, ето... остър ъгъл... въртя го! И излиза буквата "л" по начина по който аз си я пиша..., полукръг... това си е буквата "с"; прав ъгъл - значи "г", кръг - "о", елипса... Пак "о"? Не! Това е нулата! Ето - "0"!!!
 - Геометрия на азбуката! - възхити се Уйки, - Чудесно чикибойско хрумване. И кодът се получи като какво? ЛСГО0 и точка.
 - Да! - каза Нико, който също стоеше безмълвен от цялата тази геометрия на азбуката и сам взе маркера и написа "ЛСГО0."
 - Минахме!!! - извикаха радостно всички!
 - А! Не знам... - появи се някаква хубавица от земен произход.
 - Имам лоши предчувствия! - каза веднага Уйки.
 Тази беше точно въпросната, за която беше споменал малкият Пешо. Казваше се Ели.
 - Ела при мен, не се плаши. - повика го галантно и нежно-изкусително тя.
 - Не се връзвай лесно! - хвана го Нико, - Вече този номер са ми го играли доста!
 - Знам, че не е реална, но нека опитам. - отвърна Пешко и се запъти към нея.
 - Не забравяй, че много зависим от твоите опити, а и имаш жив дядо, който те чака някъде там! - обърна му внимание рационално Уйки.
 - Това няма как да го забравя... Ели! Идвам!!! - каза Пешо и се запъти непоколебимо към Ели.
 - Хубава е, наистина. - каза Нико.
 - Как може да ги харесвате, такива, бе?! - каза си откровено Уйки - Бияна, Ели...
 - А! Ти пък си много хубав!!! - извика нервно Лиан зад него.
 - Млъкни! - просъска Уйки, който явно едвам сдържаше яда си към него вече.
 "Бай Петре, къде си, бе?" - включи се от Земята по интернета в А-кораба някакъв авер на дядо Петър.
 "Абе, малко на майната си."
 "Пътуваш, а?" - предположи онзи.
 "Анджък! Не се спирам..."
 "Обичаш туризма ти! От млад! Еваларката!"
 "Аха. Затуй и все съм в добра форма."
 Така си лафеше бай Петър и се надяваше да може малко да отклони мислите си от това какво става с внука му, но не му се получаваше много успешно. Бай Пешо реши да погледне проблеми на други свои хора, които считаше за приятели. Оплакваше се, че някакъв приятел го цака с бирата. Дядо Петър веднага се намеси с компетентно и задушевно, изстрадало живота мнение:
" Ако позволиш и едно мое мнение по този много болезнен и за мен въпрос - "некачествените приятели": Човек може да е ВСЕОТДАЕН, прекрасен, дашен и всякакъв като добрина и полезност с приятелите, но никога не е застрахован, че няма да попадне на някой "челнат" психологически и/или морално, и всичко да се окаже напразно. Преди години ей-така стана - по цели нощи не спя да мисля как приятелите да си решат проблемите, пиша им съвети; помагам им с неща като "драсни ми едно стихотворение"; "напиши ми това или онова"; "прати ми еди-какво си от чужбина, че събирам"; "помагай, човек, че има проблем с гаджето!"... и аз някакъв всеотдаен на 100%, даже моите си гаджета и проблеми изоставям на втори план, и така, ДОКАТО АЗ НЕ ИЗПАДНАХ ЕДИН ПЪТ в ситуация да искам малко съвет - тц! Нищо! 0% внимание (и то на 3 последователни опита за контакт). Е, как да продължаваш да си приятел?!... Аналогичен случай с друг индивид - изслушваш, помагаш, даваш съвети в напрегнати моменти (когато опира дори до консулства и полиции), подкрепяш, влизаш в психологически битки с враговете на приятелката, помагаш й да си намери любовта на живота и... до момента, в който ти нямаш нужда от поне 1 дума на разбиране, пращаш й съобщение, в което се оплакваш и дори го илюстрираш с 3 сълзи, а получаваш от нея "Виждам, че си добре!" (демек, въобще не прочела за какво става дума!). Ами и тя отпадна като приятел (колкото и много да съм я обичал в този живот!)... И така - ПОРЕДИЦА ОТ ПОДОБНИ "приятели" - говориш им, отделяш време, внимание, правиш за тях, помагаш, подкрепяш - в отговор - ще ти се озъби, ще те нагруби, ще те пренебрегне, ще те прати на майната си. Както и ти казваш - търпеливи сме, но до едно време. Всяко нещо си има граница (мяра). Ако наистина си сигурен, че този човек (без значение жена или мъж) не е прав/права, дай му пътя! Не е казано да се псувате, да се биете - просто "Край." и толкова. (Е, ако вече си го търси друга работа! Аз на един така се опитах да обясня - "Да, прав си, вече не си говорим, сърдя ти се, че ме излъга няколко пъти! Довиждане." Той взе да се обяснява, да се отваря. Е, много псувни и хранене отнесе тоя педерас'!... И така. Дано да се разберете, ама ако не може и/или не заслужава - "СБОГОМ!" и дотам.)"
 След минути приятелят му изтри всичко това. Бай Пешо си рече "Тюх! Трябваше да си го запазя! Сега отиде цялото писане на вятъра!", ама поне за момент се почувства малко щастлив, че се е опитал да помогне на приятел в трудно положение.
 - Аз съм си нереална! - каза Ели на Петърчо, - Обаче, пък, ако се вгледаш по-внимателно, ако ме пипнеш, ще видиш, че усещането ще е същото, все едно, че съм напълно реална.
 - Е, и? - повдигна вежди Пешко.
 - Дори по-добро!!! - продължи Ели и се усмихна много очарователно.
 - Сигурно... чикибойците са с много хиляди години пред нас в симулациите. Суши е направил нещо неповторимо със спомена ми за теб, за истинската Ели. - заключи правилно Петър.
 - Да... - отвърна тя.
 - И какво? Как да излезнем оттук?
 - Сделката е точно в обратното! Предоставя ти се истинско щастие сега-и-завинаги! Остани тук с мен - ще живееш в микросвят, но и ти ще си микро, като мен, няма да имаме никакви проблеми с храна, с вода, с напитки, с алкохол, с удоволствия. Ще живеем в истински рай!
 - Ама това е като "Матрицата"! Изкуствено!
 - А ти какво предпочиташ? Естествено мъчение с предизвестен край или изкуствено, но вечно райко блаженство?
 - Аз предочитам да ми е готино, да ми е кеф, но... разбери, не мога да избера това! Все пак там, горе е дядо ми. Имам и приятели. Отговорен съм.
 - Да, но ако избереш тях, ти никога няма да имаш този избор! Вечно блаженство! Приеми го! Знаеш, че чикибойците са много развити! Знаеш, че сега си в умален размер, като молекула. За тях няма да е никакъв проблем, когато са поели обещание да си го изпълнят! Може да си винаги и завинаги щастлив тук, сега с мен, завинаги!
 - А, да де, но с останалите какво ще стане? Ще ги пуснете ли да се върнат на А-кораба и да си продължат нещата?
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 67
"Куест игри - 3"

- Няма да ги пуснем. Те просто ще останат тук и бавно ще се разтворят, ще изчезнат, но няма да се мъчат! - каза копието на Ели.
 - Аз не искам да изчезна! - викна Сиси.
 - Петър, вярвам че ще се осъзнаеш. - каза Уйки, - Изкушението е голямо за един такъв вечен блаженстващ статус, но много ще изгуби целия свят, който познаваш!
 - Много съм гладна!!! - извика Спаска и се строполи на земята, почти припаднала. Уйки отиде и й откъсна от опашката от опашката за изненада на всички! Даде й да хапне. На ококорените и опулените около него каза: Тя е влечуго или влечугоподобно. Ще регенерира тази опашка лесно! Поне нашите джълани така правят...
 - Да, прав е, прав е! Човекът има акъл в главата си! - примляскваше с удоволствие вкусната си опашка Спаска.
 - Отказвам се!!! Продължаваме напред! Да живее борбата със Злото! Да живее дядо! Да живеем ние! Смърт на тъмното и на Злото! - викна малкият Пешо и в същото време копието на Ели изчезна и те отново се появиха на А-кораба. Старият Петър тръгна да прегърне внука си:
 - Успя, мойто момче, успя!
 - Успях с лозунги и убеденост! - каза Пешко.
 Питка също изприпка радостна до Уйки:
 - Знаех си, че с теб са в сигурни ръце!
 - А... не. - отвърна скромно Уйки, - Просто малкият Петър изрецитира добре идеологията на Чикибой и нещата се оправиха. Моят принос беше ограничен, но полезен.
 - Върнахте се!!! - появи се Кияна и блесна с очи, което беше знак, че Суши е тук и говори чрез нея. Съзирайки това всички решиха да си мълчат, защото знаеше ли се къде и кого може да прати сега той.
 - Сега отиваме към планетата на роботите! - оповести Суши.
 - Може ли да попитам? - обади се първи Куро, - Това е Арбот, нали?
 - Точно това е! Арбот - планетата на роботите. Там има много енергия. Ще съберете много в този кораб и ще я доставите при нас. Край на съобщението!
 След края на съобщението Кияна лекичко се замая и не падна, но приклекна. Нико тръгна към нея. Няколко гласа на останалите (кой с ехидност, кой със загриженост) му рекоха да внимава да не го цапардоса енергийно пак, но това само премина покрай ушите му, не се отказа да върви към нея и да й помогне да се навдигне, да я придружи до нейното място. Кяпутен Куро и дядо Пешо също се притекоха да помогнат. Оставиха я успешно на леглото й да си почива. Поостанаха край нея. Разговориха се.
 - Досега само на роботи не бяхме попадали. - каза бай Петър.
 - Така е. Много се пише за тях в научната фантастика, но явно във Вселената са малко. Особено тези, от Арбот. - отвърна Кяпутен Куро.
 - Какво е всъщност Арбот? - искаше да научи повече Нико.
 -  Класически пример за това как роботи надминават създателите си и създават своя цивилизация.
 - Ами създателите им? Дали ли са фира вече? - попита бай Петър.
 - Да... класически пример.
 - Значи те може да са агресивни към всичко, което е органично. Като нас. - надникна леко Уйки, който не оставяше нищо без внимание.
 - Искаш да кажеш, че може да ни нападнат и нас ли? - попита Нико
 - Може, може... - кимна Уйки.
 В централната зала на А-кораба останалите също дискутираха нещата:
 - Аз не мога да си представя самоуправляващи се роботи. - каза Лиан, - Колко трябва да си глупав като цивилизационна единица, за да оставиш творението ти - роботът, да ти се качи на главата?
 - Освен, ако не си много напреднал и не си направил още по-напреднал от себе си робот! - отвърна му Питка, която все повече и повече доказваше, че е много интелигентна.
 - Те щом са завладели всичко, значи че не им дреме за нероботите и може и нас да ни избият! - каза Сиси, която не можеше да се начуди как все на такива неща попадат.
 - Абре, не се косете за неща, които още не сте видели! - каза Спаска, която се радваше, че опашката й зараства и започва да расте отново.
 - Права е. - каза Шики, - Дайте да питаме А-корабния компютър какво знае за Арбот, каква е историята. А-корабният компютър даже не чака да го питат, а започна да дава сведения за историята на Арбот. Как се е зародил животът от неорганично към органично, как е напредвал, как е създадена науката, как в един момент роботи с мощни компютърни системи се обединяват и първоначално подчиняват всички биологични видове на Арбот, а после лека-полека те измират и остават само роботите, които са си самодостатъчни.
 - Те агресивни ли са? - попита Лиан.
 - Няма строга зависимост на агресията им. - отвърна А-компютърната ситема.
 - А в сравнение с най-напредналата технологично планета А, те колко са напреднали като процентно изражение? - попита Ена, която много добре си спомняше всичко за А и как благодарение на А имаха този прекрасен космически кораб.
 - Те са в точка на сингулярност. Няма начин за сравнение. - завърши А-компютърът.
 - Това пък какво е? - недоумя Бияна.
 - Това е, че са изключително напред с материала. - отвърна Лиан.
 - Това е кой както си го разбира - самовъзпроизводство на изкуствения интелект, всичко става толкова бързо, че не може да се разбере от нашия интелект. Има такива определения. - каза малкият Пешо.
 - Определено може отдавна да са надминали по технологическо и друго развитие дори А! - каза Кяпутен Куро, който се върна заедно с Нико, дядо Пешо и Уйки.
 - А също и да са много по-напред с оръжията отколкото Ини! И от сините! - възкликна Сиси.
 - Така е.
 - Ау! - не можеше да повярва бай Пешо.
 - Уау! - не можеше да повярва и внукът му.
 - Всъщност всичко сочи натам. - каза Куро.
 - Не искам да изказвам "еретична мисъл", но не мислите ли, че щом са толкова напреднали, значи дори Чикибой го е страх лично да стъпи там и да си търси енергията? - попита Шики.
 - Ха-ха-ха! - засмя се Куро, - Моля те! Чикибой е съвсем друго нещо и не може да се съизмерва с тукашните неща, дори и да са вече сингулярни.
 - Е, сигурно е така... - каза Сиси, която още беше под въздействие на силното изритване на А-кораба от границите на Чикибой, както и омаяна от светлините и развитостта, които видя по границите на това пространство.
 - Определено. - съгласи се и Нико.
 - Да, но има и лоши, прекалено лоши новини. - каза Уйки, който се ровичкаше из един от второстепенните бордови компютри, които анализираха движенията около Арбот.
 - По-лоши новини дори и от тези, които имаме в момента? - подсмихна се Лиан.
 - Да, да, да... Октидски кораби са на път за Арбот! А и са придружени от някакви други, местни от вашето измерение. Пращат си враждебни послания с арботците.
 - Я! Това е интересно! - засмя се Сиси, - Какво? Октидите искат да завземат Арбот?
 - Точно така. И сигурно ще го завземат, както вече започнаха и завзеха доста голям процент от тук! - каза тъжно и раздразнено Уйки.
 - Ех, това е интересно! Да отиваш да се биеш с някой, който е робот, който вече е в сингулярност и, който е по-напред от теб във всичко! - захили се малкият Пешо.
 - Тези същества наистина нямат акъл. - каза Кяпутен Куро, - Много добро проучване, Уйки! Поздравления! Добре е да имаме и такава оперативна информация. За съжаление, обаче, или за наша радост, още една Октидска армада ще бъде оставена без успех на бойното поле.
 - Самоубийци. - заключи просто Лиан.
 - Не бъдете толкова сигурни! Аз по-скоро виждам много голям проблем и гибел за роботите и за целия им Арбот. - отвърна Уйки, което накара всички да почнат да се смеят, с изключение на Питка, която също изглеждаше подтисната от тази новина и Нико, който се взираше в това, което и Уйки гледаше. Стресна ги Кияна, която отново беше тук и отново светкаше с очи, и каза:
 - Без значение кой, какво, как и защо се приближава до Арбот, вие ще се приближите първи и ще се сдобиете с енергията необходима за Бялото, Доброто, Чистото - ЧИКИБОЙ!!!
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
« Last Edit: May 19, 2018, 09:30:36 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 68
"Арбот - планетата на роботите"

  А-корабът се приближи до Арбот - планетата на роботите.
 - Аз се чудех, - умуваше малкият Пешо, - Как така досега толкова много планети и места посетихме, и не намерихме никакви роботи  от този тип - да са умни, самокомандващи се, хуманоидни. А сега - цял свят на роботи!
 - Да. - отвърна му Кяпутен Куро, - Много правилно каза - "свят", понеже това не е просто една планета на роботи, а планета с много колонии - усвоили са цялата си слънчева система със съответени планети, луни... а имат и бази на околоните комети.
 - Страшни са направо! - възхити се малкият Петър.
 - Абе те дано в прекия смисъл да не станат страшни! - включи се бай Петър, - Щом са си изтребили създателите, биологичните, гледай с нас да не постъпят по същия начин.
 - Страховете ти биха имали пълно основание. - приближи се към него Уйки, - Само че преди да попаднат на октидите. Не се учудвайте, ако преди да сме дошли Октид вече е оставил това място без нито един робот.
 - Уйки е решил да ни забавлява! - засмя се Шики и повлече още няколко да се смеят.
 - Уйки е просто напатил доста от Октид и малко преувеличава силата им. - добави Нико, който се опитваше да сдържи смеха си, но трудно му се получаваше.
 - Обзалагам се, че Уйки е много по-знаещ от вас по въпроса с Октид! - намеси се Питка в негова защита.
 - На какво се обзалагаш? - подсмихна се дядо Пешо.
 - Да легна с теб, ако Октидите не победят! - каза решително Питка.
 - Еее, дядо излезна ти късметът! - засмя се малкият Петър, - Тези мекотели никога няма да победят свръх-напредналите сингулярни роботи.
 - Казана дума - хвърлен камък! - рече сериозно дядо Петър Полисексът.
 - Такива облози не ми харесват! - погледна я строго Уйки, - Но в случая няма значение, защото в най-добрият случай тези роботи ще бъдат подчинени, а в най-лошия изтребени, ако преценят октидите, че не са им нужни!
 - Айде стига глупости! - намеси се Спаска, за която сякаш бяха позабравили всички, - Кажете вие, знаещите и можещите, каква е тази енергия на роботския Арбот, как ще я вземаме и кога ще се пръждосваме оттам, защото аз съм ламя вряла и кипяла, но всичката тази история ме потопи в състояние "байгън", ако ме разбирате! Хем че може роботите да решат да ни унищожават, защото сме от месо, хем че може октидите да дойдат, а аз съм се борила вече с тях и знам, че са много твърди копелдачета!
 - Питай момичето със светещите очи. - подсмихна се Бияна, която имаше предвид Кияна.
 - И ще я питам! - запъти се към стаята на Кияна ламята Спаска. Откакто бе "обладана" от чикибоец, Кияна рядко се появяваше при останалите и основно си стоеше в стаята. От една страна, защото понякога самият Суши наистина идваше и обладаваше ума й, давайки й наставления, упътвания, команди, но от друга, през по-голямата част, тя просто не искаше да се появява, за да спести на останалите нови изненади, ужаси, шокове, макар че ако Суши решеше, сам щеше да задвижи краката й, да я доведе при останалите и да проговори или да продейства посредством нея, както се случи, когато ги миниатюризира в куест-игровата симулация.
 Спаска влезна при нея.
 - Искам сега да разбера за енергията от планетата на арботите. Къде е, каква е, как ще се получи.
 - Не знам точно, Спаске. - каза Кияна, - Той, Суши, ще ни каже по-късно.
 - Много се нервирам, байгънясвам, Кияно! - рече Спаска, на която й личеше, че се е притеснила, щом говореше толкова троснато и напористо, въпреки иначе свръх-благия си характер като за ламя.
 В същия момент очите на Кияна светнаха. Суши беше дошъл! Кияна се изправи, доближи се до Спаска, повъртя глава нагоре-надолу, наляво-надясно. Явно Суши оглеждаше Спаска и каза, чрез Кияна:
 - Уникално същество! Силно, триглаво, огнедищащо, летящо, лоялно. Един от прекрасните избори на Кяпутена. Всъщност, може би, единственият прекрасен избор!
 - Ох, леля! Мерси ти за комплиментите, ама айде да ни кажеш как да вземаме енергията, че да се пръждосваме по-бързо оттам. Знаеш, че избиват такива с месо като нас, знаеш че и октидските нехранимайковци са се запъти натам. Между чука и наковалнята сме!
 - Прекрасен избор! - повтори Суши, а след това добави строго, - Но твоята работа е да слушаш и да изпълняваш, а не да бъдеш проактивна!
 - Аз слушам и изпълнявам, ама и е притеснено сега, бе, човек! - възнегодува Спаска.
 - Нека ти дам малко успокоително. - каза Суши недоволно, вдигна пръста на Кияна, тя го допря до шкембето на Спаска и последната се затресе като ударена от ток, а после се стопори на пода. А-корабът се разтресе. Чак в главната зала се усетиха вибрациите. Всички се затичаха да видят какво става в стаята на Кияна със Спаска, защото разбраха, че оттам става нещо. Когато пристигнаха видяха Спаска леко да конвулсира на пода. А Кияна (Суши) добави:
 - А сега да поспиш!!! - след което отново Кияна насочи пръст към Спаска, пипна я последователно по трите глави и тя заспа.
 - Всичко наред ли е? - попита разтревожен Куро, който не искаше да вижда Спаска в такова състояние.
 - Беше много ажитирана. Дадох й малко токова терапия подкрепена с малко сънна терапия. - засмя се Суши. Пешовците покриха Спаска с одеалце, за да не настине.
 - Още някой да има въпроси за енергията в Арбот? - попита Суши, ама с такъв тон, че останалите решиха, че не трябва да питат.
 - Ти ще кажеш, когато му дойде времето, предполагам! - поклони се Куро.
 - Точно така. А сега, връщайте се в командната зала!
 Всички си отдъхнаха, че се е разминало с толкова малко този път. След изненадите с атаките срещу Нико, после минимализирането на много от тях в куеста, а накрая и пребитата Спаска, не искаха да провокират излишно Суши.
 - Всъщност! - каза на висок тон Уйки, което накара всички да спрат, да се извърнат към него и да го погледнат в стил "Абе, ти нормален ли си?!!!" - Мисля, че не е нужно чак толкова крайно отношение към по-нисшите същества от вас. Ако знаем предварително, ще можем да се подготвим по-добре, нали?
 Е, това вече явно преля чашата на Суши, който с ръцете на Кияна понечи да сграбчи Уйки, но той хвана Кияна за лактите и тя не успя да ги придвижи. Суши включи цялата мускулна сила на Кияна, но Уйки беше много по-силен.
 - Това е лудост! - зина в учудване Нико.
 - Стана интересно! - отвърна Лиан.
 Уйки събра ръцете на Кияна и я постави в позиция "мирно". Суши, обаче не мислеше да остави нещата така, използва очите на Кияна и два лъча стрелнаха в Уйки. Хем го отстраниха от Кияна, хем и го вдигнаха във въздуха.
 - Грешно помисли, че може да надвиеш чикибоец, другоизмерно хибридно биологично създание! - каза зловещо Суши.
 - Не съм си и помислял това! - каза Уйки усмихнат, - Но някой трябваше да покаже, че има и друга гледна точка.
 - Значи още упорстваш? - попита риторично Суши, след което двата лъча, освен от държащи, се превърнаха и в наказващи - някаква сила започна да тресе Суши, появиха се червени искри.
 - Боли, нали? - попита Суши. Уйки стискаше зъби и дори успя да се усмихне.
 - Нямаш представа колко болка съм изтърпял досега. Болката започна да става мой приятел!
 - Ще видим колко време ще издържиш с твоя приятел. - захили се Суши. Уйки започна да кървясва и да му излиза пяна от устата. Не искаше, обаче да се предаде. Даваше урок и на останалите колко е твърд и как се отсвоява собствената правота.
 - Ще го убиеш! - извика Питка, която май най-много държеше на Уйки.
 - Ще я убиеш! - извика Нико, който се притесни, че Кияна не може да издържи на този пренос на енергия и скоро съвсем ще се омаломощи. Суши реши да спре всичко това и спря лъчите. Уйки се строполи близо до Спаска. Кияна едва не падна. Суши се материализира при тях в цялата си белота. Приближи се при покашлящия и плюещ Уйки, който се опитваше да се навдигне.
 - Тук съм. - каза му Суши, - Само с едно докосване мога да те осмъртя.
 Бяла дълга светлина отиде към лицето на Уйки, давайки му да усети много силна горещина, която започваше да изпотява и изгаря част от кожата му. Изведнъж, обаче, Суши спря всичко това. Започна да изчезва и рече:
 - Но няма да го направя. Ти си много добър! Имаш качествата!!! Ако слушаш какво ти се говори, с теб може да спечелим войната на Доброто срещу Злото; на Светлото срещу Тъмното!
 - Пръчки с енергия. - каза Кияна, която беше получила същевременно информацията от Суши, преди да ги напусне (засега), - Пръчки с енергия, които са с код 872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826. Това е енергийният източник, който ще ни трябва.
 - Думите ги запомних "пръчки с енергия", ама номерацията не можах да я запомня, не знам защо. - каза старият Петър.
 - Ще се оправим. - обеща Кяпутен Куро.
"Арбот след 3 светлинни секунди." - докладва А-корабият компютър.
 - Е, сега вече стана страшното! - каза Сиси.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO full member
  • ***
  • Posts: 144
  • SEO - karma: +91/-0
    • View Profile
    • Форум за психология
+1! И си чакам следващото от същото!  ;D

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 12108
  • SEO - karma: +447/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 69
"Арбот - планетата на роботите - 2"

- Е-га ти железарията! - възкликна малкият Пешо, който явно очакваше повече пластмаса, когато А-корабът приближи до Арбот.
 - Класика в жанра! - възкликна и дядо му, който се поразрови из бордовите компютърни източници, за да види "изгледи и гледки" от колониите на Арбот из тяхната слънчева система, - Гайки, болтове, пружини...
 - Остава и по някоя крушка за нос да има, като в детско комиксче от едно време. - засмя се Петърчо.
 - Много важно от какво са направени и с какво строят! Важното е по-бързо да си свършим тук мисията и да се махаме. Давате ли си въобще сметка, че ако октидите със съюзниците им нахлуят тук, ще се окажем в центъра на голяма война и този път никой от нас може да не оцелее, освен... Суши, но той е "тук" само условно. - каза им Лиан.
 - Предпочитам го условно, отколкото безусловно, защото много неприятно ни третира, когато се появи. - изказа се Спаска.
 - Спаске, това е дисциплина. Е, методите му се различават от тези на покойния Фуши, но... всеки командир си има своя характер.
 - Отиде облогът с Питката! - каза тъжно дядо Петър.
 - Защо? - полюбопитства Сиси.
 - Е, ами... като им гледам железата, техниката, конструкциите... не им знам в каква сингулярност са, какъв е този голям напредък. То на много места сме били, ама чак толкова "ретро" не е било. Първият съветски спътник изглежда с по-висока технология от всичко, което виждаме тук.
 - Да не би А-компютърът нещо да не е познал, нещо да се е счупил? - усъмни се Шики, който също гледаше и не вярваше на очите си. Имаше чувството, че се намира в гигантски, но стар фитнес-салон с всичките тези тръби, дискове, пружини.
 - Едва ли, едва ли... - каза Кяпутен Куро, - По-скоро тяхната висока развитост е на други места. Те са роботи. Едва ли имат нужда от естетика, от засаждане на градинки, от използване на много материали, ако и един им върши работа, както и от поддържане на хигиена - не може да се разболеят от органични болести. Затова и всичко, което виждате е грозно, мръсно, дори изостанало според вашите представи, но за тях сигурно е една перфектна среда.
 - Може това да им е оптималната среда дори. Няма да се учудя. - каза Уйки, - Но и аз като Лиан ви съветвам по-бързо да се разгърнем, да получим пръчки с енергия "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826" и да се отдалечим с колкото се може по-бързи темпове.
 - Ти си запомнил целия този номер?! - ахна Петър Пикапът.
 - Е, какво толкова? - каза Куро и повтори "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826".
 - Много удобна за помнене номерация, няма що... - поклати глава Петър Полисексът.
 - Прием на А-кораб, модифициран. - чу се команда от Арбот. Говореха роботите с кантящ глас.
 - Все едно, че тенекия говори! - каза Ена.
 - Абе... тенеке и железария... ще ги видим какво са напреднали, ама ако всичкото им е така, отиде ми договорката с Питка! - съжали отново бай Петър. Уйки се изсмя ядно.
 - А-корабен компютър изключен. Поемаме А-кораб механично. - обадиха се пак арбот-роботите.
 - А така! - подскочи Сиси, - Тенекиени, железарски, но... могат да изключват дистанционно дори А-корабен компютър! Страшно!
 - Не може да им се отрече, че показват и завидна техно-напредналост! - кимна Петър Пикапът.
 - Чакай да видим сега с какво ще ни поемат механично. - каза дядо му. Скоро до тях достигнаха някакви летящи устройства с перки, които протегнаха нещо като железни ръце, но обвити с меки чували, за да не нараняват явно повърхността на корабите, които придвижваха механично до повърхността на Арбот.
 - Това ми напомня за нивото на нашите технологии в Бо преди много време. В учебниците по история съм ги виждал.
 - На мен направо ми напомни Жул Верн. Също преди много години... - въздъхна бай Петър, който въпреки впечатляващото дистанционно изключване на А-корабният компютър стана силно скептичен, че тези най-най-най-роботи биха могли с тяхната си техника да се противопоставят на октидите (които на всичко отгоре бяха с някакви техни съюзници!)
 Приземиха (приарботиха) А-кораба. Робот-слуга влезна вътре и раздаде специални костюми на всички, вече им ги бяха направили по мярка.
 - Какви са тези тежки костюми?! - недоумя Лиан.
 - Скафандри!!! - ококори се бай Пешо, който наистина имаше чувството, че се е върнал назад във времето на Гагарин, Рукавишников и други съветски космонавти.
 - Скафандри тип "00043287483276". - обясни роботът-слуга.
 - Малко им е късо името, но за сметка на това те карат да се чувстваш като в ковчег! - направи "комплимент" бай Петър.
 - Предпазват от неблагоприятни влияние от бактериологичен, вирусен, химичен, радиационен и друг тип. - отвърна роботът-слуга. След това каза да го последват и всички излезнаха навън. Беше почти пълен мрак, но светеха разни лампи и тръгнаха по една светеща линия. Падаха пред тях всякакви бариери. Сканираха ги от време на време. Придвижването ставаше бавно. Накрая се приближиха към някакъв град или поне така можеше да се нарече - релси, тръби, зъбчати колела... ретро-фантастика, както би казал някой от Земята. Влезнаха в зала, която сигурно беше централна или много важна за Арбот.
 - Говори главен робот на Арбот: "Арбот-1". Предварителна информация за Арбот. Слушайте внимателно: Арбот е планета с колонии на прилежащите й две луни и допълнителни бази на всички съседни планети, техните спътници, както и на кометите в тази система. Роботите са създадени от изчезнала органична раса. Роботите се саморазвиват успешно след унищожението на органичните създатели.
 - Защо сте ги унищожили? Те са били живи същества!!! - попита Кияна, която изплаши някои, че задава такъв въпрос.
 - Абе защо не си мълчи тая?! - просъска Сиси, - Само им напомня, че и ние сме живи същества!
 - Кияна, мълчи! - извика й Бияна.
 - Явно може да си го позволи! - усмихна се Уйки, - Все пак нея я пази чикибоец.
 - ТИШИНА, МОЛЯ! - прокънтя Арбот-1, - Важно е да знаете, че ние като роботи нямаме чувства, което е предимство, защото това означава, че можем да оперираме само и единствено на база чист интелект. Такъв резонен въпрос, макар и с емоционален заряд присъщ на високоразвито органично същество като това, което го зададе не може да ни обиди. Отговарям: Унищожаването на нашите органични създатели беше наложително, защото те искаха да унищожават други органични създатели. В един момент от нашето бързо развитие и саморазвитие ние установихме, че заложените ни закони-ограничения да не навреждаме на органичните си създатели не могат да бъдат повече валидни, когато те ще използват нас, за да унищожат други и много повече органични същества.
 - Значи просто сте предотвратили геноцид! - ококори се възхитен Уйки. Рядко го виждаха толкова възхитен.
 - Правилно. - потвърди Арбот-1.
 - И значи не сте агресивни към органичните същества като нас, а? - подскочи радостно Сиси.
 - Правилно. Само и като средство на защита може да приложим сила срещу такива същества, които искат да унищожат други същества - органичен и неорганичен разум.
 - Значи сте напълно наясно, че октидите са унищожители и трябва с тях да се воюва до последно? - попита Уйки.
 - Правилно. Враждебните съобщения, които изпратиха и на които отговорихме реципрочно показват това.
 - Извинявам се за нетактичния въпрос, другарю главен робот, - почна дядо Пешо, - Но мислите ли, че научно-техническото ниво тук е достатъчно, за да се противопоставите на тези многобройни, агресивни и обзаведени с високотехнологични армейски оръжия органични агресивници именуващи се "Октид"?
 - Напълно разбирам вашето питане. - отвърна с равен тон Арбот-1, - Вашето възприятие на нещата е антропогенно и органогенно. Всеки от вас сигурно изпитва различен по степен и интензитет дискомфорт тук. За нас като роботи, обаче, не са нужни нещата, които вие искате, имате, правите, създавате. Всичко това както е сега е оптималната ни среда.
 - Точно както Куро каза! - усмихна се Нико.
 - Досега не сме имали изгубена битка срещу органични нашественици. - добави Арбот-1.
 - Нито една? - попита Питка.
 - Това може само да ни радва, Питке! - усмихна се дяволито бай Петър. Уйки го погледна ядно и просъска.
 - Нито една. - потвърди Арбот-1.
 - От колко битки? - попита Питка, която явно беше изпаднала в някаква амбивалентност - от една страна й се искаше да победи някой Октид, но от друга не искаше да ляга със стария Петър.
 - За цялата история на нашето съществуване - 389.
 - Внимавайте много, защото тази, която ви предстои - 390-та под ред, може да се окаже много по-неочаквана! Тези същества покориха, унищожиха и завладяват все още много светове.
 - Имаме информацията. - потвърди Арбот-1, - Но правим уточнението, че вие говорите за органични светове. Ние сме неорганичен, робот-свят. Съмнявате се в нашата мощ, защото не ни познавате.
 - Ти къде си? Само гласа ти чуваме. - попита Бияна.
 - Тук съм, вие сте в мен. - каза Арбот-1 и хвърли всички в голямо учудване! Това си беше вече изненада - зала-робот. Масивна работа.
 - Ама ти си статичен?! - отвори уста и очи в неописуемо учудваня Кяпутен Куро.
 - През по-голямата част от времето съм статичен, но потенциално съм мобилен.
 - Уау! - не можа да въздържи възторгването си и малкият Пешо, - Ти сигурно си най-големият робот на Арбот, затова и си главен!
 - Грешно. - отвърна Арбот-1, - Двеста квадратни километра от платформата на която стоим в момента също е робот. Той е най-големият. Казва се Арбот-9899.
 - Това е много впечатлитено. Големи размери. С военната техника как сте? - попита Лиан.
 - Съотносително казано много добре.
 - Октидите ползват много развити оръжия от Ини. - добави Уйки, който искаше да даде колкото се може повече информация на роботите, за да се справят наистина веднъж и завинаги с Октид.
 - Да. - каза Арбот-1.
 - Не го впечатли явно. - каза Шики.
 - Защо искате енергийни пръчки с код "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826"?
 - Нека аз обясня. - светнаха очите на Кияна в бяло. Суши беше тук. - Става въпрос за следното, рече Суши и това, което всички видяха и чуха бяха някакви технологични термини, които им звучаха като неразбираеми кодове и можеха да се представят като разгоров от типа:
 Суши: - 76432*& 4534@1 ~\~~-^3.
 Арбот-1: - 70%%4`|\ \?.` 8***#.|||^5+__543.
 Суши: - #2*698098^*<><>><909>_%..55.
 Арбот-1: - (!78)*1 89908^77 _1-0-_15*.
 - Може да започнете да придвижвате товара към вашия кораб. - каза Арбот-1 и след като Суши напусна мястото, главният робот изсипа от някакъв варел навън въпросните енергийни пръчки. Всички си отдъхнаха, че сделката, договарянето приключи толкова бързо. Да, но като понечиха да вземат пръчките нещо падна и разтресе всичко. Беша капсула, която се беше приземила от космоса. Още пушеща и гореща. Отвърте изскочи октид, който разпръсна капсулата с мощните си пипала и се развика:
 - Ние нападаме! Предупредихме ви!!! Аз съм първият, след мен идват още много в съюз със сините и сусоните! Нямате шанс! Никакъв! Предайте се!!!
 - И сусоните?! - каза Сиси и припадна.
 - Имаме шанс около 100%. - отвърна хладно и безпристрастно както винаги Арбот-1 и почна да хвърля варели по октида. Съсипа го с тези варели, октидът за по-малко от минута беше размазан, а останалите се опитаха да се отдалечат колкото се може по-бързо с енергийните пръчки към А-кораба. Шики, Куро и Уйки влачеха припадналата Сиси. Тя се свести сравнително-бързо.
 - Какво? Защо? - попита я Шики.
 - Сусоните! Това е моят народ, моята планета! Знаете ли какво значи това? Октидите са завладели едновременно и сините, и сусоните, които бяха големи непремирими врагове!!! И сега ще... ще... ще завладеят всичко, което познаваме наоколо!
 - Аз ви казах, че с октидите не бива да се прави и най-малко подценяване, но ви беше много трудно да повярвате! - каза им Уйки и ги погледна осъдително.
 - Абе, ако само с варели ще ги бият, както преди малко... може и да завладеят това тук за отрицателно време. - въздъхна бай Пешо тежко. Бяха достигнали почти пред А-кораба, този път нямаше нито една бариера, която да ги спре.
 - А-корабният компютър работи. - осведоми ги роботът-слуга, след което ги освободи от тежките им скафандри и им върза енергийните пръчки с тел.
 - Тел, варели... късмет в борбата, роботи! - въздъхна бай Петър.
 - Шанс за победа около 100 процента. - каза роботът-слуга и А-корабът се вдигна за полет, но трябваше да замръзне, защото пред него се показа цяла армада от Ини-кораби на Октид, придружени от бойни кораби на сусоните и тежки кораби-разрушители на сините извънземни!
 - Курс към по-близката Луна! - извика Кяпутен Куро и А-корабът временно се спаси от страховитата космическа армада на Октид и съюзниците му.
 - Тези нямат никаква въздушна отбрана ли, бе? - погледна уплашено Лиан.
 - Е, за какво им е като долу си имат варели? Чакат ги долу и бой по манерката с варелите! - захили се малкият Пешо, който наистина се чудеше какъв е целият този абсурд.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.