☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: Разкази от Гесер Курултаев  (Read 1378 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Разкази от Гесер Курултаев
« on: April 16, 2014, 12:06:01 AM »

Тема за разкази от Гесер Курултаев

  Въведение: едно време пишех доста разкази. Започнах, когато бях ученик. Да, но много от тях останаха на книжни носители и не са виждали интернет. :) На всичко отгоре и сега не са ми под ръка, така че няма как да се очаква тук да се качат много от моите разкази. Темата я отварям, все пак, за нови разкази, които бих написал (но, в близко и средно бъдеще, също не очаквам да са много).
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Гярб Вечнълс (разказ от Гесер Курултаев)
« Reply #1 on: April 16, 2014, 12:09:51 AM »
  Разказът "Гярб Вечнълс"
 Този разказ е писан преди, за да не го давам и тук, поставям само връзка към него: Гярб Вечнълс (разказ от Гесер Курултаев).
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
                                           

Интернетен невървеж

                                      (разказ от Гесер Курултаев)                                     
  Трябваше да влезне в интернет. Не просто да "посърфира", да играе игри или да почати, а да свърши няколко по-важни неща - да изработи няколко цента от гледане на реклами, да напише някоя и друга нова статия за блога си (в надеждата, че и оттам може да получи поне няколко цента от Гугъл Адсенс), да научи нещо ново от някой новинарски сайт и от Уикипедия и, ако след всичко това останеше време (и сили), да изгледа някой филм или поне един музикален клип. Първо трябва да изпере и след това да полза интернет. Изпра, простря дрехите и точно, когато се запъти към лаптопа си, майка й се обади, че трябва да й купи една чанта. Излезна, намери и закупи чантата. Върна се, изми се, и включи лаптопа, но й звънна една приятелка да й надува главата с разни битовизми, които много от нас биха определили като несъществени и дори безсмислени. Като приключи с нея и вече можеше да започне своята работа в нета, заваля и трябваше да си прибере прането. Прибра го, но... й се доходи до тоалетната. През това време се върна майка й и още от вратата викна като излезне от клозета да оправи пазарските чанти - да подреди продуктите в хладилника и по рафтовете. Всичко това бе свършено и точно тогава й се дояде. Хапна набързо малко здравословна храна и тъкмо да отвори първия си сайт (по навик това беше задължително личния й блог) и й се доспа ужасно много, но реши че няма да спи и отиде само да се понаплиска с вода, за да се разсъни. Не щеш ли на вратата позвъни една съседка и я викна да й помогнела нещо с едно цвете, понеже само тя разбирала толкова от цветя. Върна се и се запъти отновно, за кой ли път днес, към лаптопа си, но баща й я викна за вечеря. След вечерята тя вече имаше чувството, че ако беше по-наивна щеше да си помисли, че днес е "урочасана за интернет" или че Съдбата/Дяволът/Господ/полтъргайст (и други подобни суеверия) й пречи, или някаква друга подобна глупост. За щастие, не вярваше на подобни недоказаности. Влезна отновно в интернет, започна да набира първите букви на блога си и... токът спря в целия квартал...
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
"Ботилия" (начало)
« Reply #3 on: April 02, 2015, 06:04:10 AM »

Ботилия

  /Началото давам тук, което писах преди време в друг сайт. с някоя и друга дребна и наложителна корекция. Недовършен разказ (засега), философско-развлекателен./

                                                Ботилия

                                 (Разказ за една жена със способности)

 
   Ботилия си стоеше в кръчмата и си допиваше поредната бира. Бяха загасили половината лампи, телевизорът предаваше някакво вечерно шоу, трима редовни пияници си пиеха тихо, а кръчмарят и кръчмарката си сипваха по едно вечерно вино. Идилично, направо... Така го усещаше Ботилия и не знаеше дали останалите петима човека в кръчмата имаха същото усещане, но и не я интересуваше; важното беше, че на нея й е идилично и, че мислеше да си поръча още една бира след тази, която допиваше сега. Честно казано, Ботилия по-рано не пиеше. Не знам дали сте се замисляли, но хората се раждат трезвеници. И после някои си остават трезвеници, а други пропиват. Тези, които пропият се делят също на категории, две от които са "пропили и пробили" и "пропили, но непробили". Говорим си за пробиви в живота. Така погледнато алкохолът, мислеше си го това и самата Ботилия, не е никак релевантен към успеха-неуспеха. А то де да беше само алкохолът? Много неща са нерелевантни към успеха... Кои са тези неща точно сега на Ботилия не й се мислеше, защото си беше отдадена на идиличното настроение и на успокояващото усещане от бирата, разливащо се по цялото й тяло. Ето затова тя направо си направи умозаключението, че успехът зависи, до голяма степен, от случайността.
- Случайността - прознесе Ботилия с нежния си глас. Когато пиеше много бира, а и не само бира, Ботилия, се случваше, да си говори и на глас; да мисли на глас. - По-скоро поредица от случайности, цял комплекс.
 Мислеше ги тези философски неща Ботилия, но не само тя мислеше. Кръчмарят, който се правеше, че гледа телевизора в кръчмата си, всъщност гледаше към Ботилия, изпиваше я с очи, без да дава вид, че е замаян от външността й (за да не го замае жена му с някой тупаник по главата) и си мислеше колко ли й е готина вагината й. А Ботилия не мислеше колко ли му е як пенисът, защото тя въобще не мислеше за кръчмаря, а за случайностите и техните съвкупности... Е, не само за това. Мислеше си и за един мъж. Много важен в живота й мъж, който не пиеше бира, а само уиски и шампанско, все в редки случаи. А и за какво да пиеше толкова  - всичко си му беше наред.
 Бяха съседски дечица и той от малък много я привличаше. Сладур голям беше, но освен Ботилия, нямаше много момичета, които да го харесват. Тя за него не беше кой знае колко красива, но той я имаше за много сериозна, учена, гениална "девойка" и не минаваше и ден да не се допита първо до Ботилия, а после, в много редки случаи, до майка си и баща си. Сладки спомени изплуваха пред очите й - слънчевата поляна и бистрата река, летящите майски бръмбари и тук-таме проблясващите рибки в прозрачната вода. И те двамата - Ботилия и сладура, на импровизиран излет, играещи на карти, хапващи някакви сандвичи или чипс, и говорещи си за всичко.
 Ботилия видя, че наближава един от най-тъжните часове за всеки кръчмонавт и всяка кръчмонавтка - затварянето на кръчмата. Този момент, за някои от хората в кръчмите, бе сравним по своята всеобхватна и безпощадна мъка само с тежка загуба като смърт на любим човек, загуба на любимия отбор в решителен мач за Световното по футбол и други такива подобни. Затова тя си поръча последната бира. Нова някаква марка бира и то вносна, която се продаваше с малка надценка, както се полага за нова, вносна бира. Направо си я пийна от бутилката, а кръчмарят, "използващ намалението" (жена му беше до тоалетната) й каза:
 -Винаги са ме възбуждали жени, които пият бира и то направо пият бира от бутилката! Ботилия не му каза нищо. Тя си представяше онзи ден, в който беше направила нещо историческо в най-прекия смисъл на думата. Сладурчо я беше попитал "Какъв трябва да стана, за да е всичко добре?" и тя му каза да стане генерал, който да защитава доброто. Сладурчо това го прие за цел и смисъл на живота си, влезна във военно училище, издигна се и накрая дори успя да се добере до длъжността на министър на обраната в тяхната страна. Представите му за добро, разбира се, бяха индивидуални и не съвпадаха винаги с тези на другите хора. Ако за някои от тях войните не бяха никога добри, а за други имаше добри, справедливи войни и лоши, несправедливи войни, то за Сладурчо всяка война беше добра, защото помагала на икономиката на страната-победителка, а и в световен мащаб намалявала населението, спасявайки по този начин Земята от пренаселване. Без да знае, Сладурчо беше станал малтусианец, а Ботилия не обичаше Малтус, макар и да беше чела много за него и от него, и искрено в този бирено-пиянски час съжаляваше, че в онзи ден беше казала на Сладурчо да става генерал. Сега можеше да се стигне до война с някоя силна държава, защото Сладурът не се целеше на дребно и поради тази причина (войната) кръчмите ги затваряха по-рано.
                                                       - - -
 Ботилия се прибва вкъщи с такси. Погледна през прозореца спящия град и влезна да прочете какво пишат хората из интернета. Докато четеше пост във форум на някакъв човек, от чиято мигаща реклама в подписа човек изпадаше в други измерения, погледът й се замъгли. И тя се озова реално в миналото. Огледа се - малки ръце, дълга косичка, нисък ръст... СЪЩАТА РЕКА! Не знаеше дали от бирата не беше заспала пред монитора, но реши, на всяка цена, да опита да спре детето, което си играеше с една уловен бръмбар до нея от бъдеща военна кариера.
 - Сладурчо... -каза му тя.
- Да, како! - опули се той и бръмбарът излетя от ръцете му.
- Какво искаше да ме питаш преди малко?
- Какъв трябва да стана, за да е всичко добре?
 И ето, сега беше моментът, тя поне в съня си да му каже нещо, което би променило всичко.
- ЛЕКАР! Лекар трябва да станеш, за да лекуваш хората и да стане всичко добре!
 Изведнъж Ботилия се озова отново в своето време, но... не съвсем. Всичко беше облепено с медицински материали по стените, а от радиото звучаха здравни статии. Не можа да разбере веднага какво става. Тръгна на работа. На места видя постери с лика на... Сладурчо, но вече не като военен милитарист, а като... доктор! Плакатите бяха нещо между лозунги и реклами на някакво лекарство. Нямаше търпение да види колегата си, в който беше влюбена - Джъстин. Преди той редовно й говореше, че ако не споделя милитаризма като идеология, то тя е, едва ли не, предателка на страната си, реакционен елемент, зле ориентирана с икономиката. И Ботилия, само и само да му се хареса, изучи доста моменти от икономическите теории, и дори от военното дело. Днес си беше намислила да си поговорят за милитаризма в идеите на някои северно-корейци, но когато видя и Джъстин в лаборантска униформа щеше да припадне. Вярно й се зави свят.
- Ботилия! - тръгна към нея въодушевено Джъстин, - Успях!
- Със статията за новите бойни ракети ли? - попита с жив интерес Ботилия, защото усещаше, че май всичко се е променло.
- Ракети ли? Какви ракети, какъв бой?! Не бе, статията ми за новия режим, предложен от доктор Сладурчо! Обосновах напълно всичко в тази статия. Ела.
 Джъстин заведе Ботилия до бюрото си, кликна на един файл в компютъра и започна да чете, въодушевен и нахъсан, статията. Ботилия вече беше почнала да се опомня и се мъчеше да разбере какво е променила в света, след като е повлияла с докторското си напътствие на малкия Сладурчо.

- Трябва да поддържаме здравето си на всяка цена! Трябва да следваме специалните диети на най-голямото светило в медицинската наука - доктор Сладурчо! - слушаше Ботилия от устата на вдъхновения Джъстин. След като той приключи с четенето, тя го погледна умилително и го попита:
- А след работа ще отидем ли да изпием по една бира?
 Джъстин погледна Ботилия така, сякаш го бяха ударили със сопа по главата:
- В затвора ли искаш да влезнеш?! ДА ВЛЕЗНЕМ?!
- Какво?! - наистина недоумя тя и очакваше вече да чуе нещо разтърстващо.
- Как какво, Ботилия?!! - още по-недоумяващо и все така шашардисано я погледна Джъстин след което добави:
- Нали от 2 години вече си имаме Сух режим! Сухият режим - едно от най-великите постижения на нашия парламент, по идея именно на доктор Сладурчо!!!
 Е, това вече беше шок. Ботилия - без бира, нещо повече - без какъвто и да е алкохол!
                                                         - - -
 На връщане от работа тя попадна на обществен митинг, в който се носеха плакати подкрепящи Сладурчо. Ботилия си мислеше: "В предишния вариант, когато всичко беше в духа на милитаризма, имаше митинги против него, а сега го подкрепят!?" Не знаеше дали това е, защото сега няма пиене, макар че алкохолът, когато го забраняват, по-скоро започва да е стимул за анти-правителствени натроения, но уви... сега имаше някаква всенародна любов към Сладурчо. Така или иначе, тя все повече се плашеше от него и от влиянието си което имаше (в минало време) спрямо него. Беше гледала филмите "Ефектът на пеперудата" и всичко й беше ясно, сега оставаше да намери "алгоритъма" по който да се връща в миналото и да да прави ефекта на пеперудата, докато нагоди нещата в някакво нормално русло. Въпросът беше КАК ТОЧНО? Дали тя успя вече да се върне в миналото благодарение на новата бира, която изпи или благодарение на мигащата реклама в онзи форум, или от комбинацията между двете? Трябваше да проиграе и 3-те варианта, за да е сигурна кой/кои от тях са работещите.
-Дано Сладурчовата харизма да не е повлияла и някоя забрана на интернета! - каза си тихичко на глас тя и със свито сърце, бързайки се прибра вкъщи. Е, интернет си имаше, но с много здравни банери по родните и дори по много от чуждите сайтове, като сред въпросните банери особено доминираха такива предупреждаващи за наказанията, които следват при употреба на бира, уиски и пр. алкохол в родината й. Намери отново рекламата, която видя преди и, за която предполагаше, че е възможно да я връща в миналото, ама нищо не стана. Никакъв помен от връщане в минало и стоене край реката със Сладурчо... Явно беше - без бира няма да станат нещата!
 Хм,... а щом е забранено сега да се пие бира, какво ли има на мястото на онази кръчма, където последно пи тя от онова, вносното пиво? Трябваше да разбере и затова бързо се запъти натам. Пристигна. Същата сграда! И работеше. Влезна вътре. Кръчмаря! Ей го на! Същия, но...хм...с някаква странна униформа. Какво беше това?
- Заповядайте в историческия "Музей на бирата" - каза й той.
 Музей? Бира? Второто звучеше обнадеждаващо. Така си мислеше Ботилия...
 Показаха й експонатите. Бутилки, буренца, кенове,... снимки на кръчми и всичко онова, което вече не съществуваше при сухия режим на Сладурчо.
- А ти как се казваш, хубавице? - попита кръчмарят, който в този вариант на нещата беше просто музеен уредник.
 "Какъвто и да е, все му хващам окото!" - разбра го Ботилия и му каза името си.
- Хубаво име е това - отбеляза той - идва от италиански и означава "бутилка". Навява на романтика от отминалото време, когато имаше бутилки пълни не само със "Севън ъп" или минерална вода, а и с уиски, с вино...
- А бира? - веднага попита Ботилия.
- И бира, разбира се!
- А днес дали някъде може да се намери бира в тази държава?
- Ех... сладичкото ми - намигна й той, защото жена му пак беше се отделила от тях - За тебе може и да се намери... Имам в една избичка, под мазето... тайна... Искаш ли да се потопиш в романтиката на опиянението от изминалите епохи?
 Ботилия се замисли...
                                                           - - -
 Слезнаха в една широка, огромна изба, която изглеждаше доста тайнствено. Ботилия съзря много бъчви с вино, но не виното я вълнуваше сега, а бирата. Особено онази, тайнствена вносна бира, която й бе помогнала да се върне в миналото и да коригира нещата. Нямаше никаква вносна бира - само обикновена, местна, каквато тя пиеше. Знаеше, че няма да има ефект, но си взе една бутилка, плати на екс-кръчмаря добра сумичка пари за бутилка бира и побърза да се изниже оттам. Прибра се бързо вкъщи и, без да иска, се разплака. Не искаше да остава тук и да се чувства като престъпник заради това, че пие една бира...
 Ботилия сериозно се замисли колко относително нещо са законите. Просто едни решения, които се гарантират с прилагане на сила. Понякога решенията са взети еднолично, както е в абсолютните монархии, понякога - от няколко човека, както е в олигархиите, понякога от една партия или от върхушката й - както е при партокрациите, понякога от депутатите, избрани с гласуване, което е демокрация, ама непряка демокрация... Така или иначе, на тези решения, въздигнати в ранг на закони - трябва да се подчиняваш, иначе - неприятности - глоби, лишаване от свобода, а и в много страни по света - смъртни присъди... Нито едно от тези неприятни неща не искаше да й се случи, затова взе да пие бирата час по-скоро и реши да види дали ще има ефект. Постоя, изчака, напрегна волята си, но нищо не стана. Остави една глътна бира на дъното на бутилката, прибра се бързо в тях, леко стресната, че около входа й имаше полицаи, но те не успяха да я подушат и слава Богу!...
 Влезна в стаята, където беше компютъра и го включи веднага, изгледа принудителните няколко социални, анти-алкохолни реклами, и след това веднага влезна във форума, намери рекламния банер, изпи последната глътка бира и зачака... Ами, ако не ставаше с тази бира, а само с онази, вносната бира? - уплаши се вече съвсем сериозно Ботилия... Все пак, алкохолът я "хвана" и тя реши да го дава по-спокойно! Най-много се успокои, когато отново се оказа до реката със Сладурчо!  "Сега вече няма да ти дам да правиш мизерии!" - зарече се тя. Сладурчо се канеше да й зададе въпроса си. Ботилия трескаво мислеше какво да му отговори този път.
                                                 - - -
 От многото мислене Ботилия се запъна и нищо не можа да му отговори. Когато се пренесе обратно в съвремието си видя, че всичко си е по старому. Най-напред изтича до кръчмата (че как?!) да види дали всичко е наред с бирата и останала пиячка. Да, бе! Нямаше никакви проблеми. Плахо се огледа по улиците наоколо - да няма пак пропаганда за война или насилствени диети и от сорта. Нямаше - всичко, ама всичко, си бе по старому. "Ба мааму! - помисли си радостно Ботилия - значи да съм си мълчала е било най-добре, бе!"...,Да, но не съвсем. Когато се прибра вкъщи пред вратата я чакаше майката на Сладурчо. Брей, колко се беше състарила тази жена! Не толкова от изминалите по-малко от 15 години, откакто за последно я беше виждала Ботилия, а от угриженост, то ест - на нервна почва.
 Ботилия веднага започна да има някакво лошо предчувствие... и с право. Тя съвсем се втрещи, когато разбра то просълзената майка на Сладурчо, че последният е в психиатрията. Искал да я види Ботилия. Престанал да се храни. Сложили го на системи, за да не умре от глад. А той искал да умре, ако не я види.
 Тя пристига в психиатрията със свито сърце. Лекуващият лекар на Сладурчо се оказа... Джъстин! Как може всичко това да се обърка дотолкова? Хайде, това че не му беше отговорила на Сладурчо може да го е накарало да се лута цял живот докато не полудее... Но как и с какво неговата съдба беше насочила Джъстин към медицината и то конкретно към психиатрията?...

 Следва...
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 11900
  • SEO - karma: +444/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Оптимизаторът

Приключенията на един оптимизатор

/Началото давам тук, което писах преди време в друг сайт. С някоя и друга дребна и наложителна корекция е. Недовършена повест (засега), хумористично-развлекателна./




-1-

  Вече минаваше два през нощта, а той още не можеше да си намери кракче за скрейпбокс. В скайпа му още светеха онлайн няколко ника, но нито един от тях не беше в час с тези неща. Удавник и за сламка се хваща, затова нашият човек реши, все пак, да опита с първия ник. Беше на мацката, с която си чатеше, когато нямаше друга работа.
- Имаш ли идея как да си намеря крак за скрейпбокса? - попита я с голяма надежда и още по-голямо съмнение той.
- Не знам миличко какво е това, но както съм се възбудила в момента направо цял крак може да ми сложиш! - отвърна тя.
- "Баси дебелата свиня!" - помисли си оптимизаторът. (Беше сигурен, че само някоя дебела или грозна, или и двете може така да говори). Нямаше какво друго да прави и реши с ръчен събмит, пък докъдето стигне. Измори се още на четвъртата социалка и реши да търси евтини събмитъри в някой форум. Постна 2-3 съобщения и реши да си ляга. Утре щяха да ходят на селото на майка му. Тая селянка не пропускаше уикенд, че да го замъкне и него. Трябвало да се работи, само със СЕО не ставало! Бах я в тъпата чукундура - мислеше си той - аз да си намеря крак за скрепбокса, пък ще видиш ти не става ли!
 Легна, заспа и има-няма след 2 часа майка му го събуди, и потеглиха за селото. Баща му се беше още вчера довлякъл насам.
 "Трябва да се добера до интернет на всяка цена" мислеше си оптимизаторът. "За два дена ще мога да оправя още няколко задания, а защо не и да намеря някоя за виртуален секс!" Ах, мечти! Къде в това забутано, миризливо село ще имат интернет?! Всъщност той никога не беше питал, защото беше сигурен, че там не правят разлика между компютър, компот и комплот.
 Още от вратата баба му го емна да прекопае градинката, за да "загрее", а като загреел го чакала малката нива в задния двор. Ебати! Вместо през това време да направи един качествен линкбилдинг, то ще трябва да копае! Но нямаше начин. Около обяд той успя да се освободи и реши да погледне какво прави съседчето, което за негово учудване се оказа, че има компютър.
 -Имате ли интернет? - попита го той. А онова диво дете нищо не разбра и само му се ухили:
 -Ти още малко и минет ще искаш?
Баба му го чу и му рече да не приказва цинизми. А лапето почна да й вика, че ще й ебе майката! Това беше непростимо! Баба му го хвана за гушата и му рече, че ако още един път чуе това, ще му направи едно задушаващо тръшване, защото беше фенка на Гробаря от Кеч-федерацията, макар и повече да си падаше по Острието и Крисчън като визия. След като малкият се напика от страх и отиде да провери дали не се е и насрал, баба му се обърна към нашия оптимизатор и попита:
 -За интернет ли питаш?
 -Баааа, ама Вие знаете за интернет?! - не можа да скрие учудването си той, но реши да е по-културен и затова просто замълча.
 -Много ясно, че знам. Нали всяка вечер гледам клипове с кеча - каза бабичката и го погледна косо, изпод вежди точно като Скалата. Оптимизаторът не си падаше по кеча и му се стори, че тя го гледа като Капитан Петко Войвода. Спомняше си го от сериала, който даваха, когато беше на 2 години.
 -Ами аз ще може ли таковата,...да ползвам малко нета?
 -С баба ти сме големи приятелки. Ще ти дам без пари - рече бабишкерът и скоро нашият оптимизатор беше онлайн! Такова чудо и в най-смелите си мечти не беше виждал - на село и ОНЛАЙН! Имало Господ! Това учудване, обаче, нищо не беше. Бабишкерът взе да отваря някакви консерви, докато той браузваше няколко спамерски блога. След малко почна да слага линковете в някакви измислени коментари, като паралелно беше отворил и 2-3 от по-раншните си сателитки, откъдето копираше линковете.
 - Баси скапаното СЕО дето ми правиш! - възкликна бабишкерата и той направо щеше да припадне. За пръв път усети какво е чувството преди припадък. Даже си помисли, че сънува, а бабишкерът продължи нервно:
 -Ти луд ли, бе? Нали Гугълчето ще те хване веднага с тея еднакви линкове! Ами прояви малко изобретателност бе, сложи тук-таме някои по-различни! Я да те видя как линкваш...
- Стефчоооооо!!! - кресна неговата баба. Той беше. Стефчо се казваше и скочи да види, а бабишкерът вече беше заел мястото му и редакрираше линковете.
- К'во ме гледаш като пън, бе? Ходи виж баба си какво иска жената? Аз ще ти направя линкбилдинга без пари. Имам акаунти в над 490 социални мрежи, 100 форума и 25 блога. Довечера ще си готов с качествен линкбилдинг!
Ебаси работата...

-2-

Стефчо нямаше търпение да настъпи вечерта, за да отиде при бабишкерата и да види наистина ли има качествен линкбилдинг. Реши да се разкара из селото. То там освен местната кръчма, кажи-речи, други забележителности нямаше. Реши да мине по една улица, по която никога не беше минавал. Казваха й "Ромска". Сигурно някога тука е имало румънци или римляни си мислеше Стефчо (не вярваше въобще да са продавали алкохолната напитка "ром" точно пък в неговото село в Северозапада). Както се досещате тая улица не беше свързана нито с Румъния, нито с Рим и твърде скоро Стефчо също осъзна в каква голяма грешка е бил. Грешката му можеше да се сравни само с тази, която допусна преди години да се мъчи да прави оптимизация на сайт без стотинка авансово разплащане. Почна с добра вътрешна оптимизация, която му отне около 2 дена. Само с нея сайтът на копелето долно излезна от 2-ра на 1-ва страница в Гугъл. После започна да му слага линкове, което придвижи сайта с още няколко позиции нагоре. И накрая гадния, шибан, прост копелдак му каза, че продал сайта и нямало смисъл да продължават! И Стефчо се научи да не работи на доверие. След това много му отказаха, защото пък на свой ред нямаха доверие на оптимизатори и как така ще се "внасят" с аванс, когато оптимизаторът можеше да е некадърник и нищо да не направи или дори по-лошо - да е някой от онези с агресивния линкбилдинг, който направо да им докара наказанието от търсачките. Обаче така, някакси, му беше по-леко на душичката: по-добре да не ти поръчат и да не вземеш пари, отколкото да ти поръчат, да се вкараш с оптимизация и накрая пак да не вземеш пари. Ето такива мъдри заключения, както и онова, че е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен, Стефчо вече се беше научил да прави. И се чудеше на кой се е метнал толкова умен, след като нито майка му, нито баща му имаха редовно завършено средно образование, ако не се броеше вечерното училище, което караха в момента. Но нека се върнем на улица Ромска. След като стигна до края на тая улица Стефчо направи НОВО ГЕОГРАФСКО ОТКРИТИЕ. Едва ли емоцията беше същата като тази у Америко Веспучи, открил нови американски брегове, но определено имаше емоция. Оказа се, че селото на Стефчови имало цигански квартал, който местните селяндури наричаха по модерному - "Ромската махала". И бившата улица "Георги Кирков" вместо "Циганска" я бяха прекръстили направо "Ромска". Стефчо се опита да се върне назад, но точно зад него се появи каруца, теглена по много иновативен начин - от биволица и магаре. Двама яки цигани скокнаха от каруцата и Стефчо се сви на кълбо, очаквайки най-лошото.
- Да нямаш бъбречна криза бе, момче? - запита го притеснен по-големият.
- А?! - погледна Стефчо, невярвайки, че още не са го наритали - Ами не, развърза ми се обувката.
- И как се е развързала като това са обувки без връзки, бе? - засмя се добродушно другият.
- Ако трябва да се изразяваме по-научно - добави първият - Това са си направо галоши. Вероятно в бързината е обул галошите на баба си.
 Какво да им обяснява Стефчо, че майка му не му даваше да си носи марковите маратонки из селото, че да не настъпел нещо мръсно и да ги развали. Изведнъж Стефчо съзря нещо вълшебно в каруцата - компютри "Пентиум". Явно бяха втора ръка.
- Ама вие имате компютри.
- Да - каза му единият ром - Правим локална мрежа, защото местният интернет клуб в нашата циганска махала вече не може да задоволява потребностите на хората и се налага младите да ходят до селската кръчма.
- Да се напиват, вместо да сърфират? - недоразбра Стефчо.
- Не бе - усмихна се пак добродушно по-големият ром - Като няма места в местния клуб, лапетата вземат лаптопите на баща си и ходят в кръчмата, защото там Веско-кръчмарят предлага безжичен нет, за всеки посетител.
- Е-ба му майката! - възкликна интелигентно Стефчо - Че то направо като в "Макдоналдс" тая кръчма!
- Да, но така нашата културна ромска младеж може да се пропие и ние решихме да закупим повече компютри и да разширим локалната мрежа. Даже с една социална програма ще предоставяме безплатен нет за по-социално слабите семейства, които нямат собствен бизнес, а работят като преподаватели в колежа.
- Ама то в нашето село и колеж ли има вече?
- Аааа, много искаш! - разсмяха се те - Говорим за колежа в съседния на другото село град. Ние там сме се дипломирали с пълно отличие.
 Стефчо реши, че тези може и да разбират от оптимизация:
- А, вие случайно да разбирате от оптимизация за Гугъл и Яху, може и Бинг? - попита ги направо той
- Абе ти си бил голям майтапчия! - казаха в един глас и се разсмяха. Биволицата се ракашля, а магарето също се смееше. - Много ясно, че разбираме. Нали специалността ни е "Софтуеър и комуникации"! Моят сайт Ромският-дистрикт-кърт.ком има пейджранк 9, а на братото сайта - Роми-за-европейско-развитие.орг е с пейджранк 11.
- Ама те не бяха ли до 10? - усъмни се Стефчо, защото някой му беше казал, че циганите обичали да лъжат.
- Ами по принцип си прав, но в неговия случай направиха изключение, защото освен пейджранк-алгоритъмът и разни други алгоритми като Trustrank направо стават луди като стане дума за неговия сайт. Да не ти говоря руският Яндекс с неговия тИЦ пък какво стана. Направо поздравително писмо получихме от Русия! А Мат Кътс се кани да пише нова статия за Гугъл-Матрикса след революционния пробив на братото.
- Аз може ли да получа един-два линка от вашите сайтове - попита Стефчо
- Ама разбира се, че може!
- Колко ще струва?
- А кой ти каза, че ние искаме пари за някакви си линкове с пейджранк 9 и 11?
Ебаси работата!

-3-

Минаха няколко дена откакто се бяха върнали в града. Стефчо всеки ден си мислеше кога пак ще ходи на село. Майка му се притесни да не е хванал някой мозъчен вирус, но после реши, че Стефчо си е достатъчно прост и без вируси, и реши, също така, да удари една водка на екс, отколкото да мисли какво става със сина й.
Стефчо отвори и днес Гугъла да види дали се е ранкнал сайтът, който оптимизираше, все пак чакаше 800 лева при класиране на 1-ва, но още нямаше резултат. Реши да се поразкара из града. Живееше в малко градче, където нямаше много оптимизатори. Любимото му място беше площадчето пред читалище "Развитие 1892". Днес имаше няколко скейтъра, които нещо не го кефеха. Единият от тях се оказа бивш негов съученик.
- Киро, ти още ли си скейтър, бе? - подхвърли му високомерно Стефчо.
- Стефане, по-добре скейтър, отколкото хейтър! - заби го Кирчо и направи един хубав скок със скейтборда си, който даже си имаше име, но Стефчо не искаше и да знае, защото си мислеше дали са верни слуховете, че линковете в имейлите също се индексирали от Гугъла.
- Я скивай, бе, пустиняк, каква готина мацка! - рече един от скейтърите и Стефчо реши да остави размислите за индексацията на линковете в имейлите и насочи погледа си към това момиче.
- Т'ВА Е СЕСТРА МИ, ТИ ЛУД ЛИ СИ, ВЕ? - викна му Киро.
О, небесаааааааа! Стефчо беше в тотален шок. По-голям и от онзи, когато се "гипсира" и тотално втрещи от циганите на село! Тая беше супер готината пичка, която той обичаше лудо от вече 3 години. За пръв път я беше видял един следобед на Перката (така казваха на един паметник в техния град), защото (паметникът) приличаше на перка на вертолет или нещо такова. Там готината пичка се беше събрала с 2 нейни съученички и си правеха някакъв пикник. Стефчо остана обезумял от гладката й, стегната кожа, сладката усмивка, белите зъбки, страстните устнички и дългите коси. В тялото беше слабичка - точно негов тип. След още една година пък я видя на Китката - така казваха на едни дъбови дървета в техния град. Те бяха вдъхновявали десетилетия наред художници и поети, но Стефчо там се вдъхнови от същата тая готина пичка, която вече не беше толкова слабичка, а беше наляла. Като казвам наляла - разбирайте форми - супер секси гърди като крушки, възбуждаща талия и сладко, стегнато дупенце, което й стоеше добре независимо дали беше с джински Мадок или с пола на мажоретка. Тогава Стефчо усети, че не само е влюбен с красивото й лице и незабравима усмивка, но и се надървя от тялото й. Направо не можеше да го отдърви с часове и се налагаше да прави по "някоя и друга чекия за здраве", както казваше същия оня Киро. КИРО, който се оказва брат на най-готината пичка.
-Киро, ти имаш ли сайт? - реши да промени отношението Стефчо, започвайки с най-ценното в неговата глава - сайтовете в нета.
-Ей шшшти 'бъ майката! - разгневи се Киро, който помисли, че Стефчо му се подиграва. Даже хвана скейта с мисълта да го стовари върху главата на тъпия Стефан, но се сети как един път за малко не яде бой от братовчеда на Стефчо на улица Климент Охридски. Оня беше много див и го заплаши, че ако още един път Киро се ебава нещо със Стефан, ще го метне в багажника на Москвича и ще го хвърли в реката Скът. Ето защо Киро просто седна до Стефчо и съвсем човешки го попита:
- Не може ли с тебе да сме приятели, а да не се хейтим постоянно?
- Аз това точно ти разправям - засия Стефчо - Искам, ако имаш сайт, да ти го изкарам на 1-ва в Гугъла, Яху и Бинг.
-Ми имам сайт. За скейтъри. И той си е на първа страница. - каза Киро и попари надеждите на Стефчо. Ако се беше навил да го оптимизира, можеше да се добере и до тях, да се срещне със сестра му, а тя да си падне по него като разбере какъв супер оптимизатор е той, но сега не ставаше номера. Трябваше да мисли нещо друго. Например да разбере с какъв ник чати тя и да я заплени онлайн.
- Слушай, довечера ще се събираме пред даскалото "Цани Гинчев" - рече Киро - Ти ще дойдеш ли?
- Ако сестра ти ще дойде - там съм - мислеше да каже Стефчо, но просто каза: "Там съм."
- После ще ходим до стадион "Чавдар" да се напием - допълни Киро.
Стефчо не пиеше! Ебаси работата!

-4-

 Стефчо се заби в нета и почна да пита всичките си скайп-абонати какво да прави, когато всички ще пият, а той не пие и даже му става лошо при вида и мириса на какъвто и да е алкохол. Ако беше да пуши, това по-лесно, но да пие - ясно беше, че ще се издрайфа, а това ще го срине в очите на Киро, а оттам и в очите на сестра му. Баси работата! Но нека да видим какви съвети получи от хората в скайпа си:

Lud_no_sexy: Копеле ти ка не пиийш бе? Време ти е да почнеш! После неа съжеляваш.

Sladkata_F: И аз не пия. Хих, бъзикам те. Пия........амммм ти кат не пиеш. Мммм не те знам.

Hacker_OPASEN_Hacked_by: Представи си, че си в Матрицата. Трябва да ги хипнотизираш. Ще си мислят, че си пил, а ти няма да си пил. И всичко точно.

Sizko_black_SEO-unlimited: Не знам, ама се чудя дали да купя един тул, който разпраща спам на няколко места едновременно. 39.99 долара. Чудя се. Ти какво мислиш?

~Blink~: Кажи, че ти е лошо и не ходи.

 Спестявам ви другите "мъдрости", които получи по скайпа. Накрая реши, че трябва да опита да пие поне една бира. Но вече го беше втресло как ще мине събирането. Когато се доближи до даскалото чу:
- Как може да не пиеш ма, Камелийче?
 Това беше як късмет! Камелия, така се казваше сестрата на Киро - НЕ ПИЕШЕ! Напразно се беше притеснявал и сега щеше да изпъкне той
- Как е, пустиняциии? - викна Стефчо, опитвайки се да бъде готин, така както го разбираше. - Аз също не пия. - добави той и бързичко застана до Камелия. Да, но проблемът се появи от друго място. Неочаквано! Киро, изглеждаше, че няма нищо против Стефчо да забива сестра му, но нейната най-добра приятелка - Мими имаше.
- Ти к'ъв си бе? - рече му рязко тя - Не учеше ли в "Елисавета Багряна"?
"Бааааах я в дебелата!" - рече си Стефчо, "Тая ме е виждала в даскалото." Реши да е печен:
- Аз първо бях в Никола Вапцаров, но после се изместих. - смотолеви Стефчо.
- Какво не ти харесваше в Никола Вапцаров? - попира Камелия. Гласът й беше толкова звънлив и красив - омайващ като нея самата. Стефчо се почувства съвсем влюбен. Би заменил среща с Бил Гейтс за среща с Камелия.
- Ти да не учиш в Никола Йонков Вапцаров - направи се на умен Стефчо, надявайки се тя да оцени, че знае презимето на патрона на училището
- Не, аз съм във Васил Левски. Аз съм скромна. - усмихна се тя. Имаше и чувство за хумор. "Прекрасно момиче!" заключи Стефчо.
- Ми ти нещо хакер ли го раздаваш? - ръгна го дебелата в ребрата?
- Аз съм оптимизатор! - вдигна гордо глава Стефчо и му се искаше да й забие един силен юмрук в носа, но нямаше начин.
- Я! И аз! - каза дебеланката - Сериозно. Искаш ли да те пробвам на едно сео-състезание!
- Нямам проблеми! - каза Стефчо - Аз съм се класирал на 3-4-то място в най-различни сео-състезания в чужбина и в страната.
- А аз почти винаги на първо. Не вярваш ли? Сложи 1000 лева и да почваме още от утре!
 "Тая надува балони май", помисли си Стефчо, но пък, ако изгореше с 1000 лева, баща му щеше да го рита здраво! Да, ама Камелия - този сладък ангел - го гледаше с маслинените си сладки, привличащи полуазиатски очи и той искаше да впие страстно устните си в нейните! Затова каза:
- И 3000 лева, ако искаш. Аз не съм за няколко хилки повече или по-малко.
 Това се викаше навътряне!
- Ти си бил много широко-скроен, бе? - подметна му дебелата - Утре при баща ми, който е нотариус и работи в София ще заверим договора. Ти нали вече имаш 18 години? Че да не ми се измъкнеш после!

Баси работата!

СЛЕДВА...
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.