☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Пикап, пикапство, пикаплък, пикапщина (Е-книга)  (Read 4005 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Пикап, пикапство, пикаплък, пикапщина



(Е-книга)


Автор: Джисър Каралтай



Пролог или предисловие


  Авторът е магистър по философска антропология. Дипломната му работа е  "Върху отделните аспекти на любовта". През 2016 година решава да посвети една е-книга на т.нар. "пикап" и тя вече е пред вас.


Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Първа

СВАЛЯНЕ НА ЗНАЧИМОСТТА - НАЧАЛНА И РЕШАВАЩА ФАЗА НА ВСЕКИ ПИКАП

Много мразя въведения и празни думи. Човек търси да прочете нещо, да научи нещо. Вместо да му го напишат направо, се почват едни разтягания на локуми до небето и, докато човекът стигне до мястото, където наистина се говори по темата, му се изприщва коня, отелва вола и прочие. Е, не бива така! Не бива и затова - направо по темата:

1. "Пикап" в случая значи как да се сближим с харесван от нас човек. (Забележете, че не става дума само как мъже да свалят жени и да спят с тях, а също така и как жени да се сближават с мъже или пък просто как да се сближим и оженим за любимото момиче. В такъв по-широк и по-етичен смисъл аз прилагам това понятие, а не само в тесния и просташки-звучащ "Ето как да изплющим тази и онази!". Културно трябва!)

2. "Сваляне на значимостта" - най-кратко казано означава "да започне да не ти пука" или "да спреш да се притесняваш".
 Това е! Толкова ли е сложно човек да обясни нещо в два реда, а не с 8437268437263897368768491732629876 изречения?

 
Как аз свалих значимостта или как спрях да се притеснявам и въобще да не ми пука

Да започнем с това защо някои хора са срамежливи или нерешителни, или, направо - страхливи. Ами има си различни причини за това - то е повече или по-малко част от природата на всеки от нас, отделно и самото възпитание оказва въздействие, както и миналия опит на човек.
 Ето сега как се случиха с мен нещата, за да може като го прочетете и вие да последвате моя пример и да се избавите от този проблем:
 Аз получих възпитание в семейство на интелигенти (т.е. не на работници или селяни, в този по-традиционен смисъл казвам "интелигенти"), завърших и добри училища. Това в комбинацията с някои случки с противоположния пол ме беше превърнало в срамежлив и нерешителен спрямо красивите и привлекателни момичета и жени. (С по-грозните и непривлекателни никога не ми е било проблем.)
 Ето и две от най-гадните ми случки (поне като гадни ги изживях тогава, защото още не бях "свалил значимостта", за което и се учим в тази книга):
 СЛУЧКА ПЪРВА: Много харесвах едно момиче, когато бях в 3-ти, 4-ти и 5-ти клас. В края на 6-ти харесах (най-после) една друга и, слава богу, че така стана! Тази, която харесвах от 3-ти до почти края на 6-ти клас се казваше Сима. Много ме привличаше тихият и скромен неин характер, гладкото личице, хубавите прави кестеняви коси, маслинените й очи, но стига толкова описание! Да продължим с повествованието - не можех да й кажа, че я харесвам (камо ли, че я обичам). По онова време някои от моите съученици даже се целуваха след училище. (Това за сравнение го давам!) Един път се опитах да й покажа задочно, че я харесвам като ритнах едно от момчетата, което я гонеше нещо да й взима чантата. Аз много рядко се биех, но от любов, направо сили и енергия ми се появиха - чак аз се учудих как подскочих от мястото си, направо прелетях метър и половина поне, застанах между преследвача и Сима, и както онзи се беше засилил, а аз се озовах с подскок пред него вдигнах крак и го стоварих право в гърдите му (ей, честно, не знаех тогава, че мога да ритам толкова високо). Онзи се спря, поопули се, попита: "Какво, бе?" и си остана замръзнал. Сима, обаче май не видя или не се заинтересува кой я е спасил от преследвача й. След още някоя и друга година, вече опрях до ценните пикап-услуги на леля си. Те бяха ценни не сами по себе си, защото тя нямаше никакво психологическо образование, а беше една обикновена банкова служителка. Бяха ценни, защото бяха единствените достъпни тогава за мен. Всички останали роднини не искаха да ме насърчават в това, защото ми било "рано", а пък приятелите - ами и те малки момчета, какво можеха да посъветват? Нищо. И така след много разговори с леля ми, реши тя, че е гениална идеята да издебна кога Сима не е на чина си и да й сложа една любовна бележка в чантата с текст: "Сима, силно те обичам!". Понеже тогава бях на около 11 години, сметнах че това е най-великолепната идея, която може някой да ми даде. Написах бележката с красив почерк, доколкото можех и я украсих със собственоръчно изрисувано сърце. Да, ама по същото време имаше една Нела ли беше, Нели ли беше. Тя нещо ми беше хвърлила око (или просто ревнуваше по принцип - че как така някой ще праща любовни бележки и писма на Сима, а не на нея?!), та беше подучила Сима да отговори грубо. Та прибирам се аз от тоалетната в едно междучасие и Нела ми вика: "Може ли да ти видя бележника?". Може ми, защо да не може. Той беше основно пълен с шестици и само няколко петици и само една четворка. Бъркам аз за бележника, само че гледам моята бележка върната и то с надпис на другата страна. С туптящо сърце отивам обратно в тоалетната, за да се затворя и да прочета тайната бележка. Кога отивам и прочитам - направо ми прималя. Отговор на моето съкровено "Сима, силно те обичам!" беше: "С идиоти не съм се занимавала, не се занимавам и няма да се занимавам!" Съкрущаващо и голям удар за мен бе тогава. След години същата Сима ме засече случайно след години на гарата, когато се прибирахме от столичните университети за един уикенд и много любезно поведе разговор с мен - нямаше и помен от едновремешната й студенина, ама кел файда - след толкова години (а и аз вече бях престанал да я харесвам).

СЛУЧКА ВТОРА: Някъде около това време (когато вече бяхме по столичните университети или по време на кандидат-студентските изпити, не си спомням точно, ама и на кой ли му пука?) реших да посетя един виетнамски приятел. Той се беше адаптирал добре в чуждата държава, нямаше проблеми с езика и ми каза в кой блок да го търся в столицата. Не бях ходил в онзи квартал никога. В автобуса имаше две малко по-големи от мен момичета-студентки. Питах ги къде се намира онзи блок. Едната беше по-разговорлива и ми каза. След това слезнахме на спирката, заедно с неразговорливата й приятелка. Аз не бях запомнил точно как се стига до блока и понеже тази също живее наоколо, реших че е напълно в реда на нещата да я попитам да ме доопъти и след като направихме няколко крачки от автобуса на спирката, вървейки, без дори да я докосвам, съвсем учтиво и с нормален тон започнах да питам: "Извинявайте, вашата приятелка ми каза за онзи блок къде е, но аз да попитам и за..." и в този момент тази като се тросна с един кофти тон: "Каквото е казала приятелката ми - казала е! Не се опитвай да ме заговаряш!!!". Бря, нейната кожа! Така ме резна, че чак ми се сви сърцето и се засрамих, а нямаше за какво. Тази травмирана ли беше нещо, просто ненормална или станала със задника нагоре сутринта, но си помисли, че правя опит за свалка (тогава още нямаше май понятието "пикап"), а аз ни най-малко нямах такива намерения - нито беше кой знае каква красота, нито пък имах време, защото наистина много бързах да срещна виетнамеца (и го намерих, де, дори и без помощта на тази дивачка).

Мисля че тези две истории най-много повлияха на това да бъда през повечето време доста нерешителен и срамежлив в поне едно 90% от случаите (е, в останалите 10% съм се справял не зле - спомням си поне два достойни за уважение опита - един на рожден ден на една Маргарита май се казваше, на който отидох непоканен, понеже много я харесвах след Сима. За това може и да стане дума по-нататък, ако има изгоден случай. А другият беше в Либия, Аджедабия - с една Даринка, ако се не лъжа. Абе не помня много имена, какво да се прави?! И за този случай може да стане дума, ако натам тръгне приказката.)

И СЕГА, НАЙ-ВАЖНОТО - КАК, АДЖЕБА, СЕ ОПРАВИХ И ВЕЧЕ МОГА ДА ЗАГОВАРЯМ КОГАТО И КОГОТО СИ ПОИСКАМ: 

 Запознах се онлайн (в един от популярните чатове) с някаква комплексарка с ник "Sendy". "Комплексарка" в най-прекия и точен смисъл на думата - неуверена във външността си, страхлива, подозрителна, параноична. След няколко съдържателни чата (разговора) тя най-накрая реши, че иска да се видим за масаж и още нещо. Описа подробно какво точно иска, какво й харесва. Каза, че ще дойде в 8 и половина и да се чакаме пред входа на един парк като също и подготвя хотелска стая. Допуснах грешката първо да платя за хотелската стая, понеже мислех, че всичко е наред. Да, но тя, нали е комплексарка, се уплашила и не дойде. После първо излъга, че дошла, но не ме намерила (все едно, че входа на парка е голям, колкото квартал на Ню Йорк), но после си призна, че наистина не е дошла, понеже я било страх. Ненормална работа, но не става дума за това. Става дума, че след като не дойде, а аз вече бях платил и билет за автобус, и хотелска стая (да не броим няколко безалкохолни напитки, които пих, докато я чаках около 3 часа, с надеждата, че ще дойде, все пак), понеже по това време бях с "отънял бюджет" тези разходи (особено хотелската стая в хотел близо до океана за 24 часа) ми се сториха гадна загуба на пари, хвърлени на вятъра. Нямаше как да си взема парите обратно (взех само депозита обратно по-късно), изкъпах се в хотела и полежах малко на мекото легло, колкото да не е без хич и не ме напускаше мисълта за прецаканите пари (с които иначе можеш да си купиш храна за цяла седмица или 2-3 по-специални услуги като масажи). Това на фона на отънял джоб си беше доста голям удар и ето тук дойде нещото, което ми помогна да навлезна не само теоретично, но и практически в пикап-същността!!! Реших, че тази хотелска стая, така и така платена, не бива да отива зян и поех обратно към парка и към съседния океански плаж, за да намеря някоя съгласна за масаж или за нещо друго, просто да се оползотвори тази стая, която ме удари безсмислено финансово! Та, срам не срам, събрах решителност и започнах да търся жени, които харесвам. Други на моето място може и мъже да търсят, но аз съм с твърда хетеросексуална ориентация, та затова търся само жени.
 И ето как протече, доколкото си спомням. Първо от едно такси слезнаха 3 млади негърки. Слабички и атлетични. Симпатично сравнително. Разминаха се с мен и това, което можах да им кажа бе "Здрасти!", на което една от тях също отвърна "Здрасти!". "С тези може би ще се получи!", помислих си аз, като в същото време се ядосвах защо не съм по-смел, по-решителен и да се бях присъединил към тях. Е, никога не е късно, поех лека-полека след тях. "Ще походят, ще походят из парка, а после сигурно ще кривнат към океанския плаж и там като се настанят на пясъка, аз ще приседна до тях и ще ги заговоря!", рекох си аз докато вървях след тях. Да, но по едно време ги изгубих. Сигурно бяха поели към някои от увеселителните съоръжения в парка, а там е навалица и ми се отщя да ги търся (а и отделно не се чувстах толкова уверен да ги заговарям на това място - много по-лесно е на плажа, когато са седнали или легнали). Затова и продължих към плажа. Там е пълно с жени, все ще намеря някои. И "чудото" или "магията" започна да се случва. По много щастливо стечение на обстоятелствата три млади момичета си говореха весело, седнали на брега на океана и точно, когато аз преминавах до тях чух едната да пита другата: "Кой? Кой? Онзи красавец ли?", другата също я попита дали е онзи красавец и точно тук аз хванах момента и казах: "Ами то и аз съм красавец, бе!" с една широка усмивка и просто се отпуснах на пясъка до тях. Те отговориха също приятелски, весело. Аз веднага подех темата, че много хубав плажа, въздуха. Поговорихме за града. Питаха ме с какво се занимавам. Аз се занимавам с няколко интелектуални дейности (науки за човека, интернет, езици), но наблегнах на новата си професия - масажите. Най-разговорливата от тях веднага се заинтересува колко вземам, какви точно масажи. Използвах случая да й покажа на ръката, а и междувременно показах и ключовете от хотелската стая, с цел да пожелае да дойде за един масаж, поне, но в същото време й се обадиха приятели, чакали ги. Дадох им визитни картички, ако искат по-натам да си чатим и, въпреки че нищо не стана, аз останах дяволски доволен, че не само се вклиних в тях със сваляческа реплика колко съм готин, но и това, че поддържах разговора на ниво и с достатъчен интерес през цялото време, както и че си дадох визитките. Това за срамежливец като мен бе просто ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО! Окуражих се - "Ето, че не било толкова невъзможно!... Ето, че и аз го мога не само на теория!" и вече с нарастнала увереност поех нататък. Не можах да открия подходящи други по плажа (беше минало 11 през нощта и повечето бяха влюбени двойки, няколко стари хора и доста мъже), та поех обратно към парка и към увеселителния му район. Три-четири момичета стояха на една ограда. Поздравих ги с "Добър вечер" без да ги познавам. Една от тях отговори и тя с "Добър вечер!". Бяха малки (под 18 или около) и реших, че просто не стават за хотелска стая, та просто поех нататък. Пред един лотариен павилион имаше 3 други, малко по-големи. Навярно 19-20 годишни поне. За пръв път купуваха лотарии от определен вид. Аз имах опит (което показва, че за пикап е по-добре да си знаещ и образован, отколкото тъпанар, но това е отделна тема, която също може би ще бъде засегната в тази книга). Веднага се сложих до тази, която боравеше с билетите и се загледах, после й казах как се определя печелившия. Тя даже ми даде да пробвам и аз с един. Да, но после потеглиха към плажа. Аз вече бях тотално скапан от няколко часа ходене и си казах - "Сега, ако трябва пак да ходя до плажа и пак да се връщам, и то с празни ръце, съвсем ще се скапя." и не тръгнах с тях, макар че беше вече напълно естествено. Реших да продължа през парка и просто вече не ме беше еня за парите и дали ще се навие някоя, а просто се наслаждавах на новоизградената си способност да разговарям с жените без срам и без много чудене, и церемонене! В началото на парка, на една пейка видях плачеща девойка. Нещо се взираше в мобифона си и сълзите й се стичаха. Седнах до нея. Опитах се да кажа няколко успокоителни думи, само че тя се оказа от плашливите и леко побягна. Оттегли се на друга пейка. Аз след нея с висок, но културен тон казах: "Спокойно бе, аз съм културен човек, имам възпитание." След малко отидох пак до нея и й подадох една реклама на школа за чужди езици (не работя там, но нямаше какво друго по-сходно да покажа, освен визитна картичка, но тя е по-дребна от рекламния лист, който имах под ръка). Тя погледна рекламата, аз й казах, че ето такава работа работя и да не се притеснява от човек като мен, след което я оставих да си плаче. Ако това ми се беше случило преди тази решителна вечер, когато придхобих нова смелост, нова решителност и въобще нов подход, то сигурно щеше да ми стане кофти С МЕСЕЦИ. А сега просто го приех като "голяма работа, като не ще - не ще, бе! Давай нататък!" Ето това се нарича истинско снижаване на значимостта - да не ти се струва много значимо какво казала/как отреагирала някоя, с която си искал да се сближиш, пък не си могъл (или обратно, за жените - да не ти се струва много значимо какво казал/как отреагирал някой, с който си искала да се сближиш, пък не си могла)... или казано на по-прост език - "непукизъм".
 По-нататък, хем за да спестя малко пари след безсмисления харч за хотелската стая, хем и да продължа да опитвам новата си способност, реших да ударя един дълъг път пеша, пък ако ще и да остана без крака. Имам опит с ходенето пеш десетки километри (особено на времето, в най-бедните си години, когато гаджета ходеха по селата си, а аз нямах пари не само за кола, а за обикнове автобус и ходех да ги навестявам пеш, но това е отделна история, която също би имала място в тази книга). Та около 8-9 километра изминах до вкъщи. В един от малките паркове, до една магистрала. Мярнах доста окъсняла девойка. Ходеше малко зиг-заг, но наистина "малко". "Пияна?", помислих си. Наближих я. Поздравих с "Добър вечер!", а тя издаде изплашен вой и побягна. "Дрогирана или луда!", помислих си аз. Оставих я даже без обяснение, че не съм страшен. Гледах я как се отдалечава на малко по-голям зиг-заг и си запизах още една "точка", че заговорих без церемонене и страх/срам поредната жена (дрогирана и/или луда, ама все пак - жена). Накрая, малко преди да се прибера вкъщи, попаднах на наистина пияна. Ходи бавно, гледа да върви по права линия, макар да не й се отдава; още малко и ще взема се строполи на земята. "И на тази не й е леко!", помислих си, но като ще е пикап, да е пикап! Настигнах я, спрях до нея на един светофар и я попитах дали има нужда да я изпратя до вкъщи. Това беше още по-върховно постижение в моята пикап практика, защото до преди това най-много бях попитал една красавица дали иска да й понося тежките чанти (но без да споменавам "до вкъщи". А сега направо ясно си казвах, че съм готов и в тях да влезна.) Пияната рече с половин уста, че нямала нужда. Аз, като истински непукист и все по-истински пикапджия, казах "Ами добре." и продължих напред. След малко някакъв женски глас повика. Не разбрах тя ли си е променила мнението или някакво гадже на рокерче нещо врякна. Е, седнах да я изчакам пияната да се дотътри до мен. След около 10 минути тя стигна до мен и подминавайки ме попита: "Какво правиш тука, бе?". "Почивам си малко, бе, какво?", рекох аз. Тя избоботи нещо, май се съмняваше във версията ми, но мен това пък въобще не ме засегна, просто непукистки си отбелязах, че и тая няма да я бъде. Продължих си напред и се прибрах вкъщи вече като "нов човек".
 На другия ден реших да проверя дали се е запазило това мое новопридобито ценно пикапно качество. Нямаше проблеми. Дадох си малко почивка. След няколко дни пробвах пак - хм, пак леки пристъпи на срам! Изгубил бях тренинг!!! Веднага си взех бележка, стегнах се и за 1-2 дена отново влезнах в ритъм. Сега нямам проблеми. Последно осъществих контакти с пет жени за един ден! Една от тях побягна подобно на онази в парка. Аз не само не се разстроих, както бих направил по-рано, а направо се развеселих и скочих игриво пред нея с усмивка и реплика: "Няма какво да те е страх!". Следващата доста хладно прие визитната ми картичка. По-следващата - прие с усмивка, но не ме добави в чата. Последните две не само приеха, но и досега си чатим и ме възхваляват колко съм печен, готин, красив, оригинален... големи фенки, най-големите сигурно досега!
 Ето, драги пикаполози, пикапджии и други мили хора, какво хубаво нещо е за всеки от нас да може да СВАЛИ ЗНАЧИМОСТТА. (В заключение на тази глава, ще добавя за по-любознателните, че "свалянето на значимостта" е термин, който научих за първи път от психолога Владимир Леви).
« Last Edit: August 26, 2016, 06:18:04 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Втора

НЕЩО ДОКАЗАНО МНОГО ПОЛЕЗНО, КОЕТО МАЛКО ОТ ВАС СЕ СЕЩАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ

 Някои критици може и да кажат, че главите в тази книга са непоследователни като съдържание и/или, че са несъразмерни като количество. Само че аз тази книга я пиша БЕЗПЛАТНО, за да науча хората на КАЧЕСТВЕН ПИКАП, а не я пиша да отговаря на някакви стандарти! Затова и тази 2-ра глава на книгата е посветена на може би най-полезното нещо за успешния пикаплък, защото не бива да се отлага; непростимо ще е да не го споделя, понеже примерно съм го забравил, макар че, ако внимателно сте чели 1-ва глава на книгата, то вече може и да сте се досетили за кое НЕЩО става дума. Понеже, както казах, не обичам да протакам, да навлизам в ненужни предисловия и загадачност, то направо на темата - става дума за визитките. Става дума за визитните картички.
 Имах приятел. Весело, високо, красиво момче. Харесваха го много момичета просто така, защото беше весел, висок и красив, но той беше много взискателен и дълго време нямаше приятелка. Другият му проблем (освен прекалено високата взискателност "Да е истинска блондинка и да е много висока, и да харесва спортове, и да харесва еди какви си неща като мен, и да е в еди-каква си възрастова граница") беше, че бе по-срамежлив и нерешителен дори и от мен. Ако аз, по онова време бях 90% нерешителен, той удряше уверено едно 98% минимум! Почти трагичен случай. Мислех, че като порастне малко, ще се оправи, но това беше явно наивна надежда подобна на онази, при която се надяваш, че извънземните ще ти платят сметката за тока и парното. Минаха години, а човекът си остана все така срамежлив и непохватен. Един ден ми сервира, че най-после си харесал някаква продавачка, но "нямало как да я заговори".
Аз по-лесно нещо от това да заговориш продавачка не съм виждал. Ако продавачка е трудно да заговориш, то кой е лесно да заговориш на този свят? Делфините? Или Сандокан? Ама, както и да е, човекът просто беше уверен, че колкото и да минавал оттам (била му на път за работата), все "не можело", "нямало как", "не се навивал", "не можел просто така" да я заговори. Той беше първият човек на който споделих моята "тайна": "Ами направи си визитни картички, бе!". Той се зарадва, все едно че му бях открил картата на ново Ел Дорадо! Как не се бил сетил досега. Голям "мозък" съм бил. "Златен" съм бил. Е, не знам направи ли си визитки или си остана само с възторга, но важното е, че визитните картички са от най-голяма полза. Ето и защо е така:

1. На визитната картичка можеш да напишеш неща, които с един поглед стават ясни на човека и пестиш време от поне 1 минута, в която да обясняваш, примерно "Аз съм завършил за ветеринарен психиатър, но сега работя като пиле, но пък затова хобито ми е да събирам съчки за огрев през зимата с интересни форми и различна големина."

2. Ако си много срамежлив и не можеш да вържеш две приказки на кръст, може просто да подадеш визитната картичка или да я оставиш до човека, който искаш да я види. (Казвам до "човека", защото хем че това важи за жени, които искат да се запознаят по този начин с някой човек, хем и понеже жената също е човек.)

3. Не само бизнесмените и бизнесдамите използват визитни картички. Ти също си в пълното си право да използваш визитки. А и така наистина някои ще те помислят за бизнесмен или за нещо друго сериозно, важно, отговорно. Защо не?

4. На визитната картичка можеш да си посочиш телефонен номер, чат-програма за връзка или нещо подобно (напр. Скайп, Фейсбук и пр.) По този начин избягваш досадното и разточително, и клиширано "Дай си телефона!" или "Запиши си моя телефон!"
 Много хора няма току-така да си дадат телефонен номер, но пък няма да имат против и ще им е по-комфортно/по-удобно да се свържат те с теб.

5. Кой не обича свободата и по-големия избор? Давайки просто визитна картичка ти даваш свободата, свободния избор човекът да се свърже с теб или да не се свързва. Какво по-хубаво и честно от това?
 Ако се свърже с теб - добре. Ако не се свърже - здраве да е (както вече се разбрахме - най-важното е да не ти пука; да свалиш значимостта). А има и една трета категория хора - рядка, но интересна. Те ще пазят визитната ти картичка с месеци и дори - години, и някой ден, когато почти си забравил, ще се свържат с теб.

 Сега тук може да почна да давам съвети какви дизайни да се използват, какво да се пише на визитните картички, и т.н., само че аз това го оставям на конкретния човек. Избирайте си всичко по ваш вкус и пишете само верни неща, защото не е добре, а и никой не обича да го лъжат. Ако сте лекар, пишете, че сте лекар, а не космонавт. А дизайни, цветове... това е много субективно. За някоя розова визитка може да е "много сладка", ама за друга ще е "много гейско". За някоя зелена визитка ще е "много красиво и натурално, природно", а за друга ще е "голяма цигания". Така че, каквото и да изберете, винаги ще има и харесващи го, и нехаресващи го, и такива на които просто не им пука, т.е. индиферентни.

 Накрая на тази 2-ра глава, нека не забравяме и най-бедните. Има различни хора, които се интересуват от пикап и как да станат колкото се може по-добри в него: някои са срамежливи (плахи), други са непохватни (кьопави, несръчни), трети са грозни (каквото и да означава това, понеже то "грозно" и "красиво" е субективно), глупави (тъпи) или просто прекалено бедни хора. Та, за тези, последните ми е думата. За някой от средната класа или от богаташите може и да е чудно, но има хора, които не могат финансово да си позволят да си отпечатат визитни картички. За тях ми е думата и тук идва пример с един бедняк (или симулиращ, не го разбрах, а и не искам да го разбирам). Та той, представящ се за беден, безработен ми даде "саморъчно написана" визитна картичка. Е, беше я докарал - поне бе четима и разбираема. Та това е и идеята - ако толкова не можете да си позволите да си отпечатвате визитки, просто си написвайте на картончета или на листчета телефон или друг начин за връзка, както и името, и всичко друго, което прецените, че е важно. Въпросът е да имате поне някакъв такъв заместител на визитка.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:19:06 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Трета

ЗА ВЪНШНИЯ ВИ ВИД И ИМА ЛИ ТОЙ ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪБЛАЗНЯВАНЕТО

  "Съблазняване" си е стара дума за "пикап". "Сваляне" и "свалка" също са подобни, но са по-нови, а и по-разговорни, и също отговарят по смисъл на "пикап"-а. Толкоз по лингвистиката, защото знаете, че не обичам да ви губя времето.
 Става дума за външния вид, за външността, за това дали те приемат за "красив", "готин", "привлекателен" ("красива", "готина", "привлекателна") или за обратното.
 Има някои, които употребяват скали за хубост/красота. Примерно, "На тази й давам 6 от 10 точки.", "Този е само около 30% мой тип." Това не е лошо, само че тези скали са субективни и могат да служат само колкото да разберете доколко някой/някоя харесва някой друг/някоя друга. Защото аз имах такива случаи - един ми вика (а той обикновено не лъжеше за такива неща): "Ще те свържа с една. Много ще ти хареса. Едно 90%, че и отгоре прилича на твоята предишна приятелка." Хубаво ме свърза той, ама като ми отвори вратата онази - не приличаше на моята предишна приятелка и не ми хареса кой знае колко (е, все пак, не беше грозна, според моя вкус). Тук му е времето да кажа един стар, брадат виц за двама моряци. Единият намерил 2 момичета за купон през нощта и казал на другия: "Намерих две жени! Моята е добре, но твоята минава за малко грозна. Само че, знаеш, ние сме моряци. Като пиеш малко ром и твоята също ще ти се стори много красива, че и привлекателна!". Вечерта като довел двете моми онзи с грозната се опулил и казал откровено: "Олеле, аз не мога да изпия толкова ром!"
 Има и един подобен: Казват на една грозна жена, която твърди самата, че е грозна: "Е, нали знаете, че има една поговорка - "Няма грозни жени, има само недостатъчно водка!"", а тя отговаря: "Вижте какво, в моя случай аз съм толкова грозна, че това да пиеш водка, за да ме харесаш, най-вероятно ще получиш алкохолна интоксикация!" ("Интоксикация" значи "отравяне" или "натравяне".)
 Та, от една страна трябва да ни е ясно, че красиво-грозно е нещо субективно. За някой примерно една пълна жена може да е много атрактивна (когато бях на времето в една Африканска страна много ме учуди това, че местните гледаха на слабите жени като на непривлекателни, сравняваха ги с "кожа и кокали", "тънки като комар", а в същото време много харесваха пълните, дебелите, Рубенсовия тип жени, защото "имало какво да усетиш, да пипнеш". Един от нашия град, който въобще не беше африканец, а чист европеец, също ми развиваше теорията си "естетична", че обичал по-пълничките, за да има "какво да хванеш".) За други хора пълнотата е отблъскваща. Има цели групи, които са се посветили на това да мразят дебелите и пълните хора. Същото може да се каже и за цвета на кожата - някои харесват мулатки, негърки, но други не могат да си представят такова нещо и искат бели шведки, датчанки и норвежки, или пък азиатки.
 Ето защо имат право (до голяма степен) тези, които твърдят, че "За всеки влак си има пътници". Само че и другото е много вярно - Не всеки влак е еднакво натоварен. Работата е в това, че ние все пак сме хора от един и същ биологичен вид - Хомо Сапиенс (е, някои не приличат много на него, но това е друга тема). Като хора ние си имаме както различия, така и общи неща, които ни обединяват в по-малки групи, а също и общи неща, които са валидни за всеки. Във философията това му се казва "единично, особено и общо". Та, поради това, често се случва някой или някоя да е харесван от по-голямата част от хората наоколо, а друг или друга да се приема като нехаресван или даже отблъскващ за повечето наоколо.
 Ето защо абсолютно грозно сигурно няма. Е, ако си някой, който никога не е чул комплимент или усетил желание в друг човек и, ако когато влезнеш в селски двор и те видят кокошките се разбягват, гъските отлитат, злото куче припада, конят разбива оградата и побягва, а доматите и чушките посърват все едно, че слана ги е пребила, значи може и да си нещо грозен. Само че това сигурно са редки случаи?
 Ако някой иска да ви убеди, че външността "никак" не е от значение, не му вярвайте. Сигурно има доста, които разчитат на това да продават книгите си или просто да ви убедят в правотата си. Външността играе роля и вие знаете нещо толкова просто, че "По-добре красиво, отколкото грозно!"
 Така че да не губим време, а да обобщим, че един по-красив пикапджия е с едно преимущество повече пред един по-грозен. Но нима красотата/привлекателността е всичко? Съвсем не! И точно за това ще поговорим в следващата глава.

« Last Edit: August 26, 2016, 06:20:47 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Четвърта

ЗА БОГАТСТВОТО И ИМА ЛИ ТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪБЛАЗНЯВАНЕТО

 Съблазняването/пикапът имат пряка връзка с парите (и богатството) като цяло. Ако някой твърди, че няма такава връзка, значи че или не е в час, или пада от някъде (от Марс?), или като малък е падал на главата си много, или просто се опитва да ви преметне, че да си купите нещо, което "гарантира, че ще имате всяка жена, която си пожелаете" (което обикновено става, ама само на сън)!
 Става дума за това, че парите, богатството дават голямо предимство, което е толкова голямо, че в много случаи може да компенсира редица други недостатъци. Например някой е стар и почти никоя не го харесва (има и геронтофилки, ама са пренебрежимо малък процент от населението), защото търсят млади мъже. Е, да ама човекът е милионер. Е, като разберат, че е милионер - млади и стари, умни и глупави, бедни и богати започват да го заглеждат "с по други очи". Обикновено милионерите (да не говорим за милиардерите) си намират по-млади и красиви жени, независимо на колко са години.
 Друг пример - някой много грозен. Е да, но ако има милиони и демонстрира скъпа кола, марково облекло, накити, лайфстайл живот - тогава стой та гледай дали грозотата му е проблем или не. Доста (да не кажа - "повечето") жени наоколо няма да му откажат.
 Ако погледнем от женската страна - ами и там парите са голямо предимство - колкото и стара да е някоя, колкото и да е грозна, ако е милионерка - няма да остане стара мома или самотна.
 Ама, нека да оставим големите суми (милиарди, милиони). Да погледнем нещата на по-скромно ниво. Един човек, който може да покани жената на екскурзия до Тайланд или Гърция и друг, който може да я покани само на разходка в парка. Един човек, който може да подари само цвете и друг, който може да подари златен пръстен. (Говорим за хора с еднаква или приблизителна красота, възраст, възпитание и прочие - всичко им е еднакво, само по класа/имущество/богатство се различават.) Едно е романтиката в многозвезден хотел на някой тропически остров или планински курорт, а друго е романтиката в кварталното кафене или едностайния панелен апартамент.
 За някои това нямало значение? 1. Може и да има такива хора, но са малко и, като че ли, стават все по-малко. Комерсиализирането, капитализирането, меркантилизирането и консуматорството се увеличават. 2. Може и да има такива хора, но те са от тези, които са много влюбени. Това е прекрасно чувство, само че не трае вечно (в по-голямата, преобладаваща част от случаите), та рано или късно, като опрат нещата до пари и ги няма, и... не знам дали ме разбирате. 3. Даже и да има такива хора, които искрено и на 100% са анти-меркантилни, истински комунисти, върли християни и каквото и друго да се сетите, всеки един от тях, във всеки един момент може да "обърне палачинката", когато нещата опрат "о кокъла" и не може без пари (например скъпа операция в болница или нужда от пари за път, за жилище, за нещо друго), то тогава такива хора може въобще да не ги познаете - честни хора стават лъжци и измамници, морални жени стават проститутки, тихи хора стават зверове... или просто бавно и полека еволюират и казват "Не си го представях така.", "Абе то вярно, че без пари си нищо!", "Колко съм бил/била наивен/наивна.", "Ако човек е на 20 и не е комунист, то той няма сърце. Ако човек е на 40 и е все още комунист, то той няма мозък." и прочие клишета.
 Да направим правилното обобщение за пикапа и парите: пикап с пари е много по-добре и много по-лесен, отколкото пикап без пари. (Това сигурно ви прилича на "мъдростта", която казва: "По-добре здрав и богат, отколкото болен и беден.") Само че, това не означава, че пикап без пари е невъзможен. Напротив - и бедните могат да свалят. Зависи обаче от останалите им преимущества и умения (защото от беден до беден и от бедна до бедна има разлика). Имаше някакви такива донякъде оптимистични, донякъде повдигащи духа лафове от сорта на "Всеки може с пари. Само играчите (тарикатите/оправните/умелите) могат без пари."
 С какво може да се компенсира липсата на пари? В някои случаи - с нищо не може, защото за някои неща се искат само пари и никой не се навива на бартер или пък, още повече, на безплатно/безвъзмездно. В много други случаи, обаче, липсата на пари може да се компенсира с творчество, изобретателност, психологически подход. За да не стои това така голословно и абстрактно ще дам примери:
 За един "Свети Валентин" нямах пукнат грош, а имах дама на сърцето. Не можех да си позволя да я оставя без подаръче, без жест, пък бил той и символичен или почти символичен. Помолих една баба да ми даде кокиченце от градината. Тя ми каза да взема даже повече, но аз си взех само едно. Прикрепих го на една малка картонена картичка. Надписах я красиво и поетично. След това чаках няколко часа на студа и снега, докато тя свърши часовете (учеше в една икономическа гимназия) и накрая й поднесох малкия си, но романтичен подарък за "Св. Валентин". И други жестове от подобно естество съм правил за тази моя дама на сърцето, която обичах над 10 години и се казваше "Мая", но сега искам да дам друг пример, с една Ева. Тя беше заминала на село (по това време беше мое гадже). Липсваше ми. Реших да съчетая нещата - хем да я посетя в селото й, хем да я изненадам с някой подарък. Да, но пак бях в критично безпаричен период. Имах пари само за едната посока с автобус, а селото беше поне на 20-25 километра от града. Е, ами тръгнах пеша. Около 5-6 часа път. Преминах през 3 други села. По пътя стреляха някакви ловци. Добре, че не ме улучи някой заблуден куршум или съчма. Намерих хубави цветя. Намерих и самата Ева с братовчедка й. Поднесох й букета, повървяхме, поговорихме, изпратиха ме до автобуса, прибрах се щастлив. Та, това е също пример как бедността не може да попречи чак толкова, ако си борбен, волеви и имаш някакви идеи (въображение).
 Ще добавя и една теория, която чух в един казахстански филм. Един младеж се жалваше на харесвана от него жена, че не му върви с жените, защото бил беден, а те искали богати, та тя му каза да прояви повече въображение, защото всъщност жените търсели не точно и само богатство, а потенциал. Пък потенциалът, сигурно разбирате, не е точно и само богатство, това е и сила, и власт, и връзки, и известност, и слава, и какво ли не.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:21:28 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Пета

ДА СИ ИМАЛ 1000 ВРЪЗКИ ЗНАЧИ ЛИ, ЧЕ СИ ДОБЪР ПИКАПЬОР (ИЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПИКАПА)

 Има много хора (и от двата пола), които не само се хвалят, че са имали стотици (дори хиляди) връзки, не само, че другите мислят за тях, че са имали, но и НАИСТИНА са имали. Дали, обаче, тези хора задължително са добри свалячи (добри пикапьори)? Отговорът е: НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Ама как така ли? Ами ето така - някой може да е преспал с много жени, например с 400, но от тези 400-те 390 са били платена любов (проститутки), 5 са били такива, които са били отчаяни или много на зор, а останалите 5 просто сами са го харесвали заради нещо си (например, че работи в общината или пък, защото имал скъпа кола). Такъв човек буквално не си е мърдал много-много пръста. Той (или тя), едва ли ще може да ти даде правилен съвет как да спечелиш/съблазниш някого. Едва ли и ще може да направи успешен пикап (пикъп, свалка или както и да го наричаме) с нови, непознати хора, ако те не са от същите категории - платени, отчаяни, меркантилни (голд-дигъри) и пр.
 Така че не бройката определя пикапа-майсторството. Може да си с 5000 бройки напред и да си много лош пикапьор. Може да си имал само няколко и вече да си сред най-добрите. Сега, някой да не вземе да си помисли, че самите бройкаджии до един не са добри пикапьори или пък, че всички бройкаджии са добри пикапьор. Това дали някой/някоя е или не е бройкаджия (бройкаджийка) НЯМА значение. Бройкаджийският принцип, формулиран на шега е "Куцо, кьораво, сакато - бройката е злато!" Това е човек, който се гордее с това, че е имал колкото се може повече. Добре, но някой бройкаджия ги има по непикапьорски начин (например плаща си за платен полов акт), докато друг наистина прилага пикап-техниките (психологически, естетически и др.), та такъв бройкаджия е и пикап-майстор, дори и да е със стотици бройки назад от първия с платените.
 Това не е всичко за същността на пикапа. Пикапството не е еднозначно. Пикаплъкът не се изчерпва само с количество. Пикапщината е съставна, сложна. Ще има още какво да се поговори по темата.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:23:19 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Шеста

ЗАЩО СПОРЕД ДОСТА ПСИХОЛОЗИ И ДРУГИ УЧЕНИ ПИКАПЪТ Е НЕСЕРИОЗНА РАБОТА

  Накратко казано, може да срещнете доста психолози, антрополози, философи и др., които ще ви кажат, по един или друг начин, че пикапът е несериозно нещо (и той наистина е, АКО те учат разни самозванци, каквито има много по света - обявили се някакви за големите пикапьори и пикапджии, нахвърляли тонове клишета и "специални думички" онлайн или офлайн, и бедните нещастни доверчиви хорица, в надеждата си да намерят човек от противоположния пол, се доверяват на тези самозвани пикап-"специалисти", които само гледат как да изкарат малко повече пари и го правят, защото доверчивите не им гледат нито правописа/неграмотността, нито дипломите/образованието и накрая вярват досущ като някой, който вярва на пастора в местната си религиозна секта, просто защото си вярва и, особено, ако е дал пари.)
 Ако пикапът се преподава (или обяснява) от по-образовани хора с релевантните сфери (например образовани във философската антропология и философията като мен, психолози, социолози и някои други), то тогава този пикап може да има определен смисъл, някаква полза и даден смисъл.
 Защо, обаче, все пак има психолози, философи и др. учени, които смятат, че това е несериозно. Ами много просто - защото жените (и мъжете) са прекалено индивидуални - едно нещо (дадено действие или практика), което допада и вдъхновява една жена може да оставя равнодушна или да отблъсква друга. Ще дам и пример от личното си житие. Заниманията ми в средното училище с изтокознание (и в частност със синология) срещаха не особено възхищение у моите съученички. Някои дори го намираха за смешно (защото по онова време западопоклоничеството беше в апогея си по нашите земи). Едва години по-късно, влизайки в един от най-големите университети в света срещнах хора (и мъже, и жени), които също имаха подобни или същите интереси, а и хора, които и да ги нямаха, проявяваха разбиране и интерес. Една даже прояви най-голям интерес - бях й станал учител по китайски, а след това и гадже (цели два пъти).
 Същият пример може да се даде и с нещо друго - например хеви метъл музиката. Ако си голям метълист, независимо колко си метъл-стилен, колко добър китарист, барабанист или вокалист си, независимо от доста други неща, много от жените няма да са склонни да се обвържат с теб. Това обаче не важи за тези от тях, които харесват метъли или самите те са метълистки.
 Последен пример - много религиозните. Има хора, които искат само човек от тяхната си религия (или деноминация) - не си ли вярващ - просто гориш; отсвирват те.
 Сега, поглеждаме нещата и от друга гледна точка - конкретното ви действие спрямо жените (мъжете). Едно и също действие/жест може да бъде възприето по различен начин и със съответната различна реакция. Давам един от любимите си примери с цветята (поднасянето на цвете). Пословично е, че "жените харесват цветя" и "обичат да им се подаряват цветя". Аз съм сигурно един от хората (предвид големия си опит), който е срещал най-много негативизъм при поднасянето/подаряването на цветя.
 За първи път подарих цвете на една млада актриса от местен актьорски театрален клас. Прие го без особен ентусиазъм, а приятелките й след това по-скоро се бъзикаха с нея, че има подарено цвете, отколкото да се възхитят. Споделих историята с хора от по-старото поколение в един влак. Мъж и жена, сравнително стара двойка. За тях това беше много мило, романтично и естествено. Говорихме си доста за нещата от живота. Накрая, още го помня този момент, мъжът ме похвали, че съм човек с много запазен морал, ценности, правилно мислене и бе уверен, че това ще ми донесе само успехи в живота, и да живея и мисля само така!
 Връщам се на цветята - младата актриса не ми стана приятелка, макар и да й подарих цветето, макар и да я поканих за роля в един от първите късометражни екшън-криминални филми, които правихме по онова време (в средата на 90-те години на миналия век). Тя не ми стана гадже, затова и не й помня името, но пък една Ралица ми стана. Нейното име още го помня. Тя беше от тези момичета, които наричат "томбой" на Запад или просто "мъжкарана". Беше израстнала с момчета. Приличаше си на момиче по онова време, но по поведение (донякъде) и по интереси (почти изцяло) бе като момчетата - обичаше да рита футбол, да говори и обсъжда колите и моторите, и пр. Давайки й цветя се чувстваше непривично. Не знаеше как да ги приема, не знаеше и много-много какво да ги прави. Един път дори ме изкритикува, че трябвало да се интересувам повече от коли и мотори "като всички мъже", а не толкова от поезия, цветя и пр. (Аз се интересувах и интересувам и от бойни изкуства, и от наука, и от други "мъжки занимания", но това е отделен въпрос).
 Бивша моя съпруга - Нинг (по време на брака) ми вдигна скандал "до Бога", че съм похарчил пари за една роза да й подаря!
 Сегашна моя съпруга също ми казва, че това е излишен харч на пари и е 100 пъти по-добре да се купуват неща, които имат полза (храна, дрехи и пр.), а не да се затварят пари за цветя, които така или иначе, ще увяхнат. (Иначе и аз предпочитам живи цветя - в саксии, защото се чувствам тъжно гледайки цветята да умират/увяхват.)
 Както виждате - един и същ жест (подаряване на цвете) и толкова много възможни реакции (и никак не само положителни).
 Ето защо всеки пикап трябва да е честен спрямо себе си (да се осъзнава, че не е идеална теория, която не може да осигури идеална практика), т.е. да може по философски да саморефлектира върху същността си и да показва своите граници, своите възможности и своите невъзможности. Само по този начин може да се разбере, че идеален пикапьор/сваляч/пикапьорка/свалячка е нещо невъзможно. Така както жените харесват различни храни, цветове, политически партии, ако щете, така и харесват различни мъже (и различни мъжки ПОДХОДИ!). За някоя вулгарен мъж може и да е не само привлекателен, но даже и желан. За друга - нежелан и отблъскващ. За един мъж една рокерка може да е супер отвсякъде, а за друг да е прекалено проста и последния човек за който да иска да се докосне (и примерно да предпочита една балерина или една лекарка). Хора всякакви, затова и пикап техниките не са универсални и винаги трябва да се подхожда към тях с "едно голям на ум"!
 Завършвам тази глава с пример и с културите (субкултурите). За някои такива може да е напълно в реда на нещата да поканиш някоя да се видите, да пийнете, да хапнете, да се погушкате и целувате. Да, ама за друга това може да граничи с цинизма, непристойността и мърсуването; да се възприема като прекалена отвореност.

« Last Edit: August 26, 2016, 06:24:18 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Седма

ЗА НАСТОЯТЕЛНОСТТА, УПОРСТВОТО И ДОСАДНОСТТА

  Мисля, че ако дотук сте чели внимателно какво е написано, сте разбрали, че хората (и жени, и мъже) са доста различни. Затова и винаги ще получавате различни отговори, различни реакции от тях. Поради това и няма универсален пикап (а, който се опитва да ви го пробута е или ограничен научно или морално безотговорен и ви пробутва всичко това за пари и/или за слава, например).
 Припомням за различността у хората (те много добре са наречени "индивиди", защото наистина са доста индивидуални), за да премина към проблема за това доколко трябва да сме настоятелни, упорити, досадни.
 Сигурно много хора си мислят, че има точно определено количество опити, които трябва да се направят с един човек, за да ви хареса (или, за да е ясно, че не ви харесва и да се откажете). Това, обаче, съвсем не е така. За някой или някоя може и 10 пъти да не стигат, а за друг/друга и 2 пъти вече да е досадно, излишно и натоварващо. Това е положението и сега ще ви разкажа една интересна история.
 Познавах една Джесика. Живеехме за няколко седмици заедно, но бяхме просто приятели и сътрудници в образователния бранш. Не беше от тези, които искаха бързо да се обвързват, беше се разделила с приятеля си преди месеци и в момента беше свободна и чакаща правилния човек. Имаше си и изградени критерии за него - например истински да уважавал не само нея, но и майка й; да е щедър и пр. (Споделям тези детайли, за да знаете, че беше сравнително-образована млада жена, знаейки какво иска, а не от тези, които си нямат хабер и като ги питаш да си определят идеала - засичат и не могат да вържат едно изречение поради беден речник, недоразвито мислене и въображение, липса на опит и т.н.) Е тази образована и до голяма степен - интелигентна жена си имаше поклоници. Повечето не представляват интерес, но ще ви кажа за най-интересния. Някакъв таксиметров шофьор. Тя намаше нищо против професията му, защото професиите не й бяха критерий за добър или лош "принц на бял кон", но не искаше да излезне с него. А човекът беше настоятелен, явно много я искаше (за какво точно я е искал можем само да гадаем - дали за жена или просто за малко забавление? Но това също не е важно. Сега ще видите какво е важното!). Аз, като прям човек, веднага я запитах защо отказва на човека толкова много, след като няма против професията му, не го намира за грозен или беден, не знае още дали пък няма да я уважава и т.н., та отговорът бе поне за мен (тогава) ПОРАЗЯВАЩ - тя каза, че този (който се беше обаждал да я търси малко под 10 пъти) "ВСЕ ОЩЕ НЕ Я Е ПОТЪРСИЛ ДОСТАТЪЧНО ПЪТИ"! Трябвало един мъж, за да покаже истински интерес и да заслужи среща с нея, да й се обадел "поне" 11, 14, абе около 20 пъти (не си спомням точното число вече, но определено беше нещо над 10 и под 20, да речем - 14-15 пъти). Е, имало и такива жени!!! Аз й казах, че другите, които съм срещал досега, ако откажат 2-3 пъти, по-натам в най-лекия случай ще те възприемат като пълен досадник, а в най-тежкия ще повикат полиция!
 Е, да приемем, че това беше наистина различен и необикновен случай. Само че той е много показателен за това, че всяка жена (и мъж) си има различен "праг на търпимост" и различно разбиране за това колко пъти трябва някой да я покани, за да приеме; колко пъти е "правилно" ("нужно"). Същото важи и за начините, които дадена жена/мъж биха харесали или не. Да поясня така: за една може да е нужно да й се обадиш само един път и, ако каже "Не!", това наистина значи "не". За друга "не"-то е само тест, за да види дали ще продължиш. Разбира се, ако въобще не те харесва по някакви си други причини (например ти си по-нисък от нея, а тя търси само по-високи; ти си доста беден, а тя търси по-богати и пр.), то тогава и при такива хора, които обичат да тестват също едно "не" значи точно това.
 Ако вече сте се запитали как тогава да се определи колко пъти е правилното, ще отговоря, че това е почти невъзможно (освен, ако нямате някой приятел, който да я познава добре тази жена и тя да му е споделила това). Затова какво трябва да се прави? Колко пъти да търсим, колко пъти да се обаждаме, да настояваме ли? Отговорът ми е, че това зависи много от личността ви и от тази на човека, когото харесвате. Вие лично може да сте човек "с достойнство" и по вашите критерии да е унизително да се обаждате повече от 1 път (или от 2 пъти) на жена. Ами тогава, естествено, че ще си пазите достойството и ще си действате по този начин. Ако ли прецените, че достойнството ви не е толкова важно, а по-важно е да имате (или поне да се опитате) да имате този харесан от вас човек, тогава пък, много ясно, че може да направите компромиса и да му се обадите по-често.
 А кога трябва да спрем? Според мен, най-добре е да спрете, когато усетите, че вече изнервяте другия - например започне да ви говори сърдито или направо да ви крещи, или да побеснее и да ви заплаши с полиция (а има и по-гангстерски настроени жени или направо гангстерки, които може и с организирана престъпност да ви заплашат, след което вие ще сте тези, които ще имат нужда от полиция). В този случай няма "Златна среда", защото както казахме за някой 2-ро обаждане/търсене може да е вече прекалена наглост и досада, а за друг/друга това да е знак на интерес, уважение и да е "разтапящо". Аз, лично, само в много редки случаи (когато наистина съм бил привлечен изключително по някакви причини) търся по-настоятелно, НО видя ли, че няма интерес и, че нещата стават по-студени, по-изнервени, естествено оставям жената на мира, защото целта е най-вече да има уважение, човешко отношение, мир и стабилност - като не иска, не иска, бе! Нейно си право! Проявявайте разбиране и уважение! Така и да не ви харесат, поне няма да ви намразят. А нали не искате да сте омразни омрази?
« Last Edit: August 26, 2016, 06:25:39 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Осма

ЗА УСПЕХА, ПОЛУ-УСПЕХА, НЕУСПЕХА И ПРОВАЛА,  ПРИ СВАЛКИТЕ, ОТНОШЕНИЯТА, БРАКА И ПР.

  Имах един приятел, който беше много начинаещ не само в хуманитарните науки; не само конкретно в психологията (една от най-важните науки за успешния пикап майстор), но и с почти нулев опит спрямо жените. Опитвах се да му давам акъл - часове съм изгубил да го съветвам за без пари какво да прави, какво да очаква (и по-скоро да не очаква, защото определено не беше типът, който привлича някакви жени, с изключение на няколко и то в рамките на много години). В един от случаите беше пък съвсем очевидно, че една жена, която беше вече разведена и с дете, НО свикнала с висок стандарт и живяла доста време в един от най-модерните мегаполиси на света, няма да го приеме за нещо повече от добър познат и някакъв там приятел. Той, обаче, заслепен от любов си правеше (с месеци и години!) илюзии, че нямало как да не го хареса и чак да се омъжи за него, защото просто той я обичал и тя щяла да види, че няма по-добър за нея с времето. Наивитет на квадрат! Та един ден пак му обясних твърдо, че няма да стане тази работа и вероятността е пренебрежимо малка. Той се ядоса и се нахъси да омаловажава образоваността, опита и уменията ми, като даде аргумент с това, че съм имал бил развод, та какво ли аз съм знаел за отношенията между мъж и жена. Той не знаеше, че един от най-големите психолози (а също - психотерапевт и писател), за който вече споменах по-преди в тази книга - Владимир Леви - е имал 3 брака (т.е. 2 развода), а пък един друг - философ (професор, доктор на философските науки, дипломат и публицист) - Иван Славов е имал 3 равода и 4 брака! Опитах се да му обясня, по-просто и нагледно, че не всеки развод е грешка - в някои случаи точно това показва правилността на поведението и мисленето - че си избрал да се разделиш с неподходящия човек. Дори и да вземем пример с човек, който сам е допуснал грешки в свалките, поддържането на връзките, брака, то този човек е с пъти по-опитен от този, който даже не е имал една-единствена приятелка и е девствен на, примерно, 30 и няколко години. След известно време въпросният човек си призна чистосърдечно, че съм бил прав за много неща. Ще допълня аналогията и с бойните изкуства, защото се занимавам отдавна с тях и имам какво да кажа, но в случая ще дам простичък пример. Ако човек никога не е влизал в схватки или дори в обикновен спаринг, дали е по-добър в боя, отколкото някой, който се е спаринговал и бил няколко пъти (пък дори и да е загубил 20-30-40-50% от боевете/спарингите)? Една добра аналогия върху която може да се помисли.
 Ето сега и да се върнем на пикапа - дори и най-големите пикап-артисти (пикап-масторите) не могат да имат 100% успех (и това е, именно, защото хората са различни и имат своите различни желания, очаквания, потребности, светоотношение и пр., както вече писах в по-рано.) Това, че някой е имал неуспехи, не го прави лош пикапьор - напротив, това го прави по-добър (особено, ако е успял да интегрира тези неуспехи в опита си). От философска гледна точка е добре да се прави разлика между: провал, неуспех и полу-успех. Ето защо провалите, неуспехите и полу-успехите могат само да са ви от полза, ако ги осмисляте и използвате като уроци. Знаете поговорката "Не питай старило, а патило." Точно "патило"-то означава придобит опит. А опит се придобива и от успехи, и от неуспехи, и от провали и от полу-успехи. Колкото по-голям опит имате в пикапа, толкова по-големи шансове ще имате са успешност. Тези шансове никога няма да са 100%, но ако при неопитния шансовете са, примерно, само 5-10%, то при опитните шансовете може да надвърлят и доста над 50%, което е огромна разлика.
 Опитът, погледнат, също по-научно, по-философски не е само практически. Той е и теоретически. Понякога една прочетена книга може да даде повече опит и от 10 практически акта. Понякога едно събеседване с опитен човек може да даде повече опит и от 10 лични практически опитвания. Така че трябва да се събира всякакъв вид опит - и практически, и теоретически. Да има едно диалектическо състояние, а именно - диалектическо съчетание и единство на теорията с практиката. Само с практика или само с теория също има някакви възможности и също има някакво натрупване на опит, само че то не може да се сравнява като качество с натупания практично-теоретичен/теоретично-практичен опит.
В обобщение - успехите, полу-успехите, неуспехите и провалите са ценни, защото ви дават едно от най-ценните неща - опита. Той ви прави от добри по-добри и ви приближава до перфектното (което е недостижимо като всичко идеално). Може и да звучи парадоксално, но е по-добре да опитате и да не успеете, отколкото да стоите пасивно и нищо да не опитвате, и да не придобивате никакъв опит, и да не постигате никакъв успех.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:26:23 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Девета

ЗА ТОВА, АКО НЯКОЙ/НЯКОЯ Е ОБВЪРЗАН/-А ДА НЕ ПРАВИТЕ ОПИТИ (И ЗАЩО ДА НЕ)

   За първи път се сблъсках с наглостта и варварството някой да се опитва да взема момичето на друг, когато на едно гадже (Ева) братовчедка й беше започнала да се оплаква, че някакъв й досаждал да му става интимна приятелка, а тя не го искала, ама никак не го искала. Стояхме пред къщата на въпросната по-малка Евина братовчедка и тя се оплакваше, споделяше за този неин кахър. Най-логичното беше да й дам съвета "Ами кажи му, че си имаш вече приятел." Изненада ме това, което тя отвърна: "Аз му казвам! Но той вика: "Скъсай с него! И тръгни с мен!"". Порази ме не само наглостта и варварството на това, но и дълбоката диващина, дълбоката себичност, дълбоката животинскост на всичко това - определено приличаше на отношенията при някои маймуни (и други животни), където няма морал и просто по-силните и по-нагли екземпляри решават въпроса с някоя женска по подобен начин - от позицията на собствения нагон и силата.
 Години по-късно, в друга държава, попаднах на два подобни случая, този път онлайн. Тук вече ставаше дума за омъжена жена (собствената ми по онова време - Нинг). Някакъв възрастен учен се беше зачатил с нея. По едно време й прати своя книга (като подарък, безплатно). Почна да й праща и виртуални рози (което стана причина за един от първите ни солидни скандали. Тя не вярваше, че нещата ще ескалират с този и реши, че аз ревнувам напразно и прекалено много, но после разбра, че не е права). Накрая възрастният учен изплю камъчето - искал да я направи любовница или просто да си имали от време на време сексуална активност, та след като тя му припомни, че е омъжена, онзи рече, че съпругът си бил мъж за семейството, а тя нека си имала и любовник като него, че така било по-добре. Тя го отряза (най-сетне) и историята с него приключи, но това беше вторият път, когато се убедих, че има хора, които наистина не уважават нито любовта, нито връзките, нито брака на останалите. Третият път пак беше онлайн и пак беше с Нинг, но този път по-кратко - някакъв самонадеян и по-млад от нея хулиган пред всички я сваляше и казваше, че иска да му става гадже, а след като тя каза, че е омъжена, оня нагло отвърна: "Аз нямам нищо против и да те хвана за гадже разведена!", т.е. да се разведем ние заради него, представете си! Същия примитивизъм и себичност, както в началния пример. Разравяйки се в паметта си се сещам и за случай с една друга моя приятелка - Пинг (беше стигнала до ниво годеница, но се разделихме малко преди сватбата, заради леката й природа). Един от бившите й гаджета се обаждаше около 2-3 през нощта да иска да я вижда. Тя му каза, че вече си има приятел, но на онзи това въобще не му направи впечатление и продължи. Аз накрая се ядосах, хванах телефона и му звъннах директно (той дотогава само с есемеси боравеше) и му рекох, че ако продължи, ще му таковам майката, след което той й се обади пък на нея и много учудено я попита дали нейният приятел не го бил напсувал. Накрая тя му прати съобщение, че ако продължи да досажда, ще подадем жалба срещу него в прокуратурата, онзи най-сетне се уплаши и обясни в един последен есемес, че той просто имал много добри намерения да я предпази от чужденец като мен, защото "чужденците имали много СПИН", а не, че нещо друго... След този случай вече нямах никакви колебания, че нещата с уважението и зачитането на връзки и бракове се влошават. Наскоро попаднах на тема в пикап форум (създаден от хора, които явно не разбират много от това), в който в сравнително голяма тема, където се засяга момент как младеж получил прямо и пряко предупреждение, че момиче си има вече гадже, не обърнал никакво внимание на това, а продължил да дърпа момичето и т.н. Поразяващото е това, че нито един от съветващите го не отбеляза, че НЕ Е ДОБРЕ И НЕ Е ПРАВИЛНО ДА СЕ ОПИТВАШ ДА СВАЛЯШ ОБВЪРЗАНО МОМИЧЕ!
 Сега тук дебело подчертавам, че като казвам/пиша, че не е добре и не е правилно да се слагаш на обвързана (респ. обвързан), не го казвам/пиша САМО по морално-етични съображения. "Моралът туй си е морал", е казал поетът (вероятно П. Пенев). Казвам (и пиша), че НЕ Е ДОБРЕ И НЕ Е ПРАВИЛНО и от напълно ПРАГМАТИЧНА гледна точка. И ето, нека обясня защо.
1. Първо, ако жената е морална, най-вероятно силно ще се възмути от факта, че не уважаваш това, че вече е обвързана. Ще "спечелиш" само презрение.
2. Даже и да не е много морална, ако е влюбена много в приятеля си, пак може да намери за не много удачна идея да се отдава и на друг, та няма да ти се получи и само дето си се излагал.
3. Оставяйки настрана жената (морална или не, влюбена или не), да видим какво става, ако приятелят й/съпругът й разбере? Има такива, които може и да не ви сторят нищо, но повечето няма да оставят тази работа просто ей-така. В по-леките случаи ще я отделят от вас тази жена (примерно може да се преместят направо в друг град или друга страна), в по-средните случаи ще дойдат да се разправят с вас, а в по-тежките и най-тежките може да ви вгорчат живота по най-различен начин. И не си мислете, че става дума само за "предизвикване на дуел", викане на група авери да ви направят една "мечка" и други форми на физическа саморазправа и насилие! Има хора с ВРЪЗКИ, които може да ги задействат така, че (според ситуацията) не просто да си изгубите работата или да влезнете в затвора за нещо, а и да ви се случат невъобразимо по-тежки неща (които няма да описвам в тази книга, за да не давам излишни ужасяващи идеи, нито пък да ви оформям кошмари за цял живот).
 Смятам, повечето от вас, които са с нормално мислене и нормални инстинкти за самосъхранение, не биха искали заради един човек (жена или мъж) да си създават проблеми от физическо, психическо, социално и всякакво друго естество.
 Няма да пропусна да ви дам и някои по-интересни, реални примери с това какво става, когато се пикапваш на обвързани жени. (Онези по-горе в тази глава също бяха интересни, но искам да допълня темата и с тези, които ще прочетете веднага.) Един колега - Ивайло имаше славата на човек-сваляч. Доколко беше успешен - не знам, защото ми беше антипатичен с някои свои просташки изказвания, некоректно поведение (клюки и лъжи зад гърба) и не много сериозно отношение към следването, та ми беше отвратително да правя каквито и да било по-близки проучвания за него, камо ли да ходя да видя толкова ли добре "сваля". Полезното, обаче, с оглед на тази книга е, че той имаше история с обвързано момиче, която сам сподели с няколко от нас по време на една почивка в университета. Човекът, освен всички свои останали недостатъци, споменати по-горе, имаше и още един - беше много стиснат (някой може и да каже, че това не е недостатък, но оставяме този спор тук). Пояснявам колко беше стиснат - възмущаваше се и злословеше срещу един друг колега (не му помня името), когото поканил един път да се почерпят и онзи вместо да си поръча само кафе или само кола си поръчал "кафе и кола"! О, ужас, било това за Ивайло - как може да покани някой, а той да си поръча "кафе И кола". Та, след този, необходим увод-пояснение, да се върнем на случката с обвързаната девойка - поканил я той на среща. Тя пък взела, че се съгласила, САМО ЧЕ като отишъл на срещата Ивайло тя дошла с гаджето си! И понеже той я (ги) поканил, познайте кой платил сметката! Той! Той - човекът, който не можеше да преживее, че платил не само кафе, но и кола, тогава платил сметката и на момичето, и на приятеля и (и своята естествено). Както и да го изчисляваме, 100 на 100 е било нещо повече от "кафе и кола" - поне 3 кафета или поне 3 коли, или нещо такова. Този пример никога няма да го забравя - каниш момиче, което си има гадже. Тя се съгласява и... получаваш "за награда" нея, НО в комплект с гаджето й на среща! Хак да ти е!
 Другата история е от извора на моя огромен (обективно) опит. Аз имам ценно възпитание, че не трябва да се опитвам с обвързани жени. Ярък пример беше първи братовчед (доказан сваляч, който май имаше само един-единствен неуспешен опит, доколкото е известно на всички - с една Франсуаз). Независимо къде - на село, в града, на почивка - той получаваше всяко едно набелязано от него момиче. Един път дори имаше успех с 2 англичанки (великобританки), макар и да знаеше не повече от 200-300 английски думи по онова време. Та за него майка му казваше, че има едно златно правило: "Никога не се слагам на момичета с приятел!" Това също много ми повлия на мен по логиката: ето, човекът, може да си има която и да е от необвързаните. Защо, ако и аз мога някой ден така, ще трябва да си усложнявам живота с обвързани?!
 Е, да, обаче, колкото и добре да е възпитан човек, ако дойде "Сляпата неделя", то част от възпитанието му може и да се поизпари. Радвам се, че не се изпари на 100% и остана доста солидна част от него в следната случка: имах колежка (в образователната сфера) - Чюндзинг. Привързах се към нея - заплени ме, без да иска, с младостта си, южняшкия си вид, грациозността, женствеността, красивия глас, естетичността и сравнително-високия си професионализъм. За съжаление, след като вече бяхме започнали комуникация не само професионална, но и лична, чак след месеци научих, че е обвързана (нещо, което ДОНЯКЪДЕ, ме оправдава). Въпреки че, вече знаех, че е обвързана, поради силното привличане (повече платонично и искрено, отколкото физическо, ако това има значение), то аз продължих да настоявам да се срещнем - да изпием по едно питие от любимото й, да поговорим за красиви и приятни неща, да отидем на кино, да се поразходим из някоя дълга плажна ивица. Да, но тя се дърпаше. Е, вместо да престана като видя, че се дърпа (или малко по-рано, когато тя ми сервира изненадата, че си има приятел, за което и съветвам всички вас да правите, за да си живеете живота по-спокойно и по-качествено), то аз й предложих отново да се видим, понеже тя напусна работата, за да намери нова - по-добре платена. Помислих, че вече като не сме колеги по месторабота, тя няма толкова да се притеснява да излезне с мен! Да, ама не! Тя ми пусна запис на някакъв, който пее. Пееше фалшиво. Обясних й, че съм чул, че съм познал песента, но определено певецът не пее добре и определено са в някакъв караоке-бар. Тя ме попита дали съм самотен. Аз отвърнах, че съм и, че искам да я поканя, защото ми липсва повече от преди, тъй-като вече не работим заедно. Тя рече, че можела да ми прати друг човек (не се разбираше пола  - мъж или жена), за да пийнел с мен. Обясних, че твърд алкохол не пия, защото освен учен съм и спортист-кунгфуист. Отделно и казах и това, че много странно се държи - аз я каня нея, тя ми пробутва приятел. След два дни мълчание от нейна страна (през това време й пращах класически картини, посветени на любовта от рода на "Ромео и Жулиета"), накрая й писах, че онзи път в караокето мисля, че е била пияна и след репликата "Как се, сладко малко алкохоличе?" тя най-сетне склони да отговори - него ден наистина били в караоке-бар, а фалшиво-пеещият бил нейният приятел, та той искал да ме покани да пием. Ядосах се и на нея, и на себе си. Обясних й, че не съм очаквал, че си показва личната кореспонденция на приятеля си и, че ако съм знаел, никога е нямало да я каня на приятелски срещи (че бяха планувани като приятелски е вярно, защото един път й бях заявил, че нямам никакви сексуални намерения към нея, а само платонични и приятелски)! Тя се опита да обясни, че той бил много "френдли" нейнията приятел, не било проблем. Аз й казах, че няма нормален приятел, който да харесва друг мъж, който има някакви чувства към момичето му. След това й казах, че идеята да се срещам с него е абсурдна, не само, защото няма да има какво да си говорим и всичко ще е в атмосферата на "Ти си този, който харесва моята приятелка! - Да, аз много харесвам приятелката ти!", а и защото нямам желание за ескалации. Даже обясних, че от 5-годишен се занимавам с бойни спортове и съм навикнал на боеве и спаринги, но не съм дивак, че да се бия с нейния просто, защото той е с нея, а аз, по стечение на обстоятелствата, съм я харесал отчаяно. След още малко препирня по темата й пожелах щастие и заявих строгото си желание да не ме търси дори за чат, ако не се разделят или не се разведат по-натам. Това означава - не им желая да се разделят или развеждат, та докато те е обвързана, нямам вече никакво намерение, нито желание да комуникираме. Е, ако случайно не им потръгне и остане сама - може би пак ще ми е приятно, не знам.
А, да! Интересният момент беше и, че приятелят й бил военен! Доколкото имам опит и познания - не е никак добре да си имаш противоречия с военните, с армията. И се радвам, че нямам, защото никога не съм и помислял да имам. Да не говорим, че съм освен всичко друго и пацифист - истински радетел за мир и стабилност по света!
 Завършвам с един друг случай с военен. Имах позната, почти приятелка. Здравка. Съпруг - военен. Един ден се видяхме и тя беше много тъжна. Каза ми, че имала млад любовник. Той знаел, че е омъжена, че има деца (или само едно дете? Не си спомням и не е важно.) Мъжът й... научил и се самоубил, със служебното си оръжие. А можеше вместо автоагресия (самоубийство) да има и агресия (убийство или убийства)! Светът е пълен със случки (любовни триъгълници), които завършват с кръв и дори - със смърт.
 Ето защо аз във всички случаи, с малките изключения, за които говоря, видя ли/узная ли, че дадена жена е обвързана, веднага си слагам спирачка и не се занимавам с нея. Не ми трябват проблеми, не й трябват проблеми, а и на нейният не му трябват проблеми! Определено казвам да ме потърсят, ако се разделят и е свободна, като иначе не желая раздели, а пожелавам щастие. Мисля, че това е един добър вариант (с изключение на тези, когато някоя ще излъже, че са се разделили, но това вече не е нещо, което може да е в моя контрол).
Надявам се да е станало ясно защо да НЕ се занимавате с обвързани и омъжени девойки, и жени.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:27:26 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Десета

ОТНОСНО "НЕ СИ МОЙ ТИП"

 
 "Не си мой тип." е едно от най-добрите изречения, една от най-добрите формулировки, които някога са измисляни за отговаряне, обясняване и пр., когато някой не ти харесва. Хем е по-културно от "Не те харесвам.", "Не ме кефиш.", "Грозен си/Грозна си." и др., хем и е наистина с една степен по-научно, защото представя нещата по начин, че има различни типове хора, а всеки харесва различен тип. От това по-ясно и разбрано - здраве му кажи! На английски има идиом с подобно значение -  "Not my cup of tea" (буквално "Не (е) моята чаша чай."), но това е само бонус за по-любознателните. Продължавам нататък.
 Имаше едно време едно предаване по телевизията, свързано с младежите и подрастващите (тийнейджърите). Там един психолог (съжалявам, че не му запомних името) каза нещо вярно и мъдро - цитирам по смисъл: "Не може да се харесаш на всички. Ето и мен сега като ме гледат толкова много хора по телевизията някой може и да ме хареса, а друг да каже: "Този пък какво ми се пули тука?" и да не ме хареса." Тогава, когато гледах това предаване, аз самият бях тийнейджър и за пръв път ми светна, че наистина не може всеки да бъде харесван от всички останали; не може да има универсален тип. По-късно имах втори "инсайт" - въпросната Здравка (за която говорих в предишната глава) ме води при някаква жена, която имаше нещо там да продава срещу комисионна или просто продаваше за себе си - абе, не помня, но важното го запомних - рече жената (пак цитат по смисъл): "Някой може и да не хареса тези продукти. Всеки си има вкус. Ето например това момче - за някой може да е прекалено слабо и да мисли, че трябва да напълнее, но за друг може да е идеалното тяло!" (Аз вярно, че тогава бях слаб на килограми, за разлика от сега.) Някъде по онова време научих и руската поговорка "На вкус и цвет товарищей нет." (което означава, че по отношение на вкусове и цветове няма другари, няма съвпадения; всеки си има собствени вкусове и предпочитания).
 Дори най-големи, най-известни актьори имат както почитатели и хора, които си примират за тях, така и такива, които не ги харесват или дори ги мразят и се отвращават от тях. Не може всеки да те харесва, това е!
 Преди време (пак някъде по онова време, когато със Здравка комуникирахме често) бях харесал една девойка (заради нейната въшност). Май се бяхме запознали по една телефонна конферентна линия (още не беше навлезнал интернетът), та нещо бяхме се срещнали е един приземен гараж или нещо като клек шоп. Там работеше тя. Името й не помня, но запомних нещо, което ми отвърна (беше грубо по форма, но добро по съдържание). След като много се дърпаше на мои предложения за нещо като отиване на кино заедно или в един по-далечен парк, аз вдигнах ръце от нея и казах: "Ех, ти не ме харесваш!", та тя отвърна: "А задължително ли е да те харесвам?" Просто, но даващо "инсайт" или "сатори" изречение! Не е задължително всеки/всяка да ви харесва. Всеки и всяка си има собствен вкус. В очите на не един и двама, вие няма да сте нито привлекателни, нито красиви. Даже ще има и случаи, когато да ви смятат за красиви, но за НЕПОДХОДЯЩИ. Има и случаи, когато някой или някоя са отхвърлени точно, защото СА красиви. "Прекалено е красив.", "Много е красив и ще ми го вземат или ще се опитват.", "Толкова е готин, че ще ми изневерява, не го искам!", "С тази ще съм постоянно в напрежение, че я заглеждат други.", "Този е като манекен - не си подхождаме! Я ме виж аз на какво приличам..."
 Та, ако не сте неин/негов тип, просто може да направите добро на човека и да не го насилвате да харесва това, което не харесва. Другият вариант е да се надявате, че ще го/я спечелите по друг начин, но тук вече е спорно дали ще е ефективно, дали ще е трайно и дали има смисъл. Съществуват няколко теории за това, на които може да се обърне по-конкретно и специално внимание.
 1. Някои смятат, че ако има в началото харесване, това ще помогне и по-натам за успеха на връзката и брака. Ако няма - напротив, няма солидна основа.
 2. Други смятат, че и да има харесване, и да няма, след определен момент съвместно съществуване, това вече не дава отражение, защото през по-голямата част от времето ти мислиш какво прави, какво ти говори половинката, а не дали носът й е голям, дали очите й са малки и какъв цвят й е лакътят. Следователно всичко зависи от поведението, качествата и др., но не и от външността.
 3. Аз смятам, че зависи от конкретните хора - при някои наистина може външността да е доста повече определяща, отколкото при други, но така или иначе - рано или късно, се стига до положението в точка втора.
 Така че, с оглед на тези противоположни почти теории, не е невъзможно някой/някоя да те хареса дори и да не си неин или негов тип. Една колежка Цветомира например казваше, че тогавашният й приятел Кирил отначало не я привличал никак, но постоянно упорствал, следвал я, преследвал я, та тя накрая казала "Ууух, добре бе! Хайде да ходим!". По времето, когато бяхме колеги те вече имаха поне 2-годишна връзка и тя толкова се беше привързала към въпросния, че много тежко преживяваше временните им проблеми (и една раздяла). Други жени са ми споделяли, че въобще не е техен тип човекът, който вече обичат, но самата грижовност, отговорност, жестове и отношение, което им дава, ги карат безумно да го обичат. Последно една ми каза (когато ставаше дума, че някои мъже, които са плешиви е възможно да си възвърнат косата по един или друг начин), че ако един съпруг е добър като такъв (отговорен, грижовен, качествен човек), то това дали има коса или не няма абсолютно никакво значение за нея и тя не би насърчавала съпруга си да си присажда коса или нещо от сорта дори и да оплешивее напълно. Е да, но не всички са така. Други хора (и жени, и мъже) биха изневерили не само, ако са наранени или препили, или по 1001-та други причини. Има такива, които конкретно изневеряват, защото половинката им вече е погрозняла (например надебеляла) и те "компенсират" това с връзка извън семейството.
 Аз какво бих могъл да посъветвам? От моя гледна точка (и според това, което аз правя) - да се насилват нещата, ако очевидно не си неин тип е допустимо, но само ако наистина смятате, че въпросната особа си струва и с нещо е ценна за вас (незаменима в някое отношение, да речем). Ако имате избор и не държите точно на този човек, то по-добре да опитате да намерите друг/друга, който ще ви харесва (или поне ще ви харесва донякъде), а не да се занимавате с особата, чийто тип не сте (т.е. въобще не ви харесва, примерно).
 За да вникнете по-добре и по емпатичен начин (ако не знаете, научете какво е "емпатия"), то просто си представете, че вас ви сваля човек, когато въобще не харесвате. Помислете си какво ще изпитате, как бихте реагирали, какви ли биха били шансовете на този човек ако подходи по един или по друг начин; ако ви предложи това или онова... Така и по-лесно ще разберете какво се имаше предвид в тази глава.
« Last Edit: August 26, 2016, 06:28:24 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Единадесета

ЗА ОПОРАТА И ОПОРИТЕ

 Ами опорната точка е нещо познато - "Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята.", казал Архимед. Това, че не може току-така да се повдигне нещо толкова тежко е отделен въпрос. Но опорната точка, опората е нещо, което е обективно важно и от физична, и от психологична, и от социална, и от политическа, и от други гледни точки. Тук няма да говорим за т.нар. "опорни точки". Тук ще ви поразкажа за опората (единствено число) и опорите (множествено число). Наблягам на числата не, за да ви уча на граматика, а защото това е ключовото с оглед на пикап-познанието. Връщайки се няколко петилетки назад във времето си спомням, че бях в нещо като "хиподепресивно състояние" (или просто - беше ми скофтено заради едно гадже, с което ходех отскоро). Забравил съм вече коя точно, но пък не съм забравил мъдрите думи на един приятел - Павлин, които бяха лаконични, но точно на място. Докато в уюта на красивия му дом обяснявах, че "това момиче ми е опора и, когато нещата отиват към разваляне на отношенията както сега, усещам, че започвам да се свличам надолу", човекът рече просто, точно и на място: "Ами значи, че трябва да имаш повече опори." Сега вече ви е станало ясно защо кръстих тази глава така ("За опората и за опорите"). Макар че тогава още бях голям идеалист (не във философския смисъл, защото там съм диалектически материалист още от време оно) и нямах никакви намерения да ставам "женкар", "Дон Жуан", "Казанова", "бройкаджия", "пикап артист", то думите останаха разбрани и запаметени завинаги! Ето сега и как влизат в работа, тъй-като може да помогнат не просто за написването на поредната глава, а и да са в голяма пикап полза (и като цяло в психологическа и поведенческа полза) за всички, които решат да прочетат това внимателно. Сега ще го дообясня и "засиля" с няколко други примера. Всички прости, но полезни за разбирането:

1. Случка с психологически съвет от "Телефон на доверието":

А (клиент): Страдам, защото той излиза постоянно, търси други жени, връща се късно, не ми обръща внимание; нищо вече не е както преди.

Б (психолог): Той излиза?

А (клиент): Да...

Б (психоло): Ами излез и ти! Започни и ти да излизаш, да видиш как нещата ще се променят емоционално, как няма вече така да страдаш!

А (клиент): (Сдържан, но удовлетворен смях. Като цяло приема идеята.)

2. Разговори с колеги и полуколеги (философи, психолози, социолози, културолози, политолози и др.). След обсъждане на темата за екзодепресиите и конкретно любовните такива изкристализирвам обобщението: "Да си представим мозъка, ума, настоението просто като място, където нещо все "тече". Вода да е, че е най-просто за представяне. Ако водата спре да тече, то мястото ще пресъхне или ще се превърне в една застояла вода, в едно блато, в което се развъждат всякакви твари. Който е живял до някоя река или дере, знае сигурно, че засуши ли се, не тече ли добре вода, започва да се вмирисва. А падне ли дъжд, заприиждат ли нови води, всичко се освежава и преражда.
 Така е и с натъжилият се, страдащият. Независимо от това дали страдаш малко или повече, винаги е по-добре да поизлезнеш навън (или поне онлайн) да пообщуваш с хора, със стари и нови познати. Това новото "измива", "продухва", "освежава" мисленето, емоциите, настроението.
"

3. Кратък разговор с продавач на пилешко месо и пилешки субпродукти, от когото научих някои неща (например думата "субпродукти" и думата "нулираме") и, който просто не оставаше без приятелка, беше успешен. Въпрос от моя страна:
- Разделих се с Валя. Много ми е тежко. Ти как се справяш след раздяла?
Отговор:
- Намирам си друга.

4. Практическо приложение и доказване.
 Опитах го, действа. Така мога да обобщя, а ето и конкретиката:
Мина отдавна времето, когато се притеснявах да заговоря която и да е харесвана жена на улицата, плажа, парка, библиотеката, бара, дискотеката, мола... навсякъде. Мина ли обаче времето, когато преживявам тежко разделите? Това въпросче дълго време оставаше за мен без отговор. Вече няколко години висеше като въпрос, който даваше от време на време да се разбере за него, но отговорът му така и не идваше. Защо ли? Ами много просто:
а) Не се разделях толкова често.

б) Даже и да се разделях нямаше тежки преживявания, защото просто не бях хлътнал толкова по тези, с които ставаха разделите.
 Е, при положение, че не се разделяш често, а като се случи да се разделиш не го преживяваш, то може ли да разбереш дали наистина може да се справиш с една раздяла, която е с човек по който си хлътнал повече?
 Най-сетне, 2016-та година, получих отговор. Имах офлайно-онлайнна (предимно онлайнна) връзка с млада жена, която ме привлече доста с няколко качества (около 10, което не е малко и не е за подценяване). Да, но в един момент излезнаха наяве и 2 лоши качества, та й обясних, че не си пасваме и няма да си паснем щом тя ги притежава. Разкарахме се. Въпреки че навреме я отрязах (веднага щом разбрах за лошите й страни), което беше радващо и, въпреки че не бяхме стигнали до физическа любов (тя бе девственица все още - едно от нещата, които харесах у нея, но съвсем не единственото; както каза - поне около 10 си ги имаше добрите страни), то усетих онова познато тежко, депресиращо чувство. "А-ха!", казах си, "най-после, след толкова, години, това познато болезнено, задушаващо сърцето чувство! Най-после тази позната болка, която може да насълзи очите ти!" В едно такова амбивалентно състояние (хем доволен от действията си, хем тъжен от раздялата и хем радостен, че най-сетне съм изпитал истинската любовна мъка след толкова години) реших да отида навън да взема един колет с дреха и просто да подишам малко чист въздух през въпросната хладна вечер. Често казано не планувах да експериментирам това (като си депресиран заради някоя неуспешна връзка или нещо такова, да излезнеш навън, да пообщуваш с хората), но случаят ми даде тази възможност. Две съседки (едната бивша моя ученичка) се бяха настанили на едно по-височко местенце. Правеха си седянка като много млади хора тук и по света. Не ми беше много до смях, но пък се пошегувах като се приближих безшумно и се направих на "змия". Голям смях падна. После им рекох, че ще се доближа този път по нормалния начин. Преиграхме го като в киното (дубъл, демек). Поговорихме за лингвистика, за география, за нас конкретно. Спомних си, че преди време бях обещал един парфюм на бившата ми ученичка, та се качих обратно до вкъщи да го взема. Пак слезнах при тях (те ме чакаха с нетърпение). Още малко смях и закачки. Направо се почувствах с 2 десетилетия, че и отгоре по-млад, когато и аз излизах на такива седянки до късно вечер. Чувството, че съм се подмладил и върнал назад във времето, с помощта на тези две млади сладурани, се подсили с реалност, когато майката на едната слезна с "конски тропот" и се развика на бившата ми ученичка: "Колко е часът, а? 12 часа, а ти още не си се прибралааааа!" - толкова познато, нали? Влезнах си в ролята на бивш неин преподавател и заговорих майка й, жената се успокои, щерка й облекчено си отиде избягвайки скандала с майка си. Поговорихме още малко с майката (на вълнуващи я нея теми - образование, "колко по-лошо е да имаш дъщеря, а не син, защото в днешно време момичетата са по-диви от момчетата!", политика дори засегнахме - реформи, Сяопинизъм, Маоизъм, Марксизъм-Ленинизъм, ехеее.) Сега, някой спомня ли си, че в началото започнах тази история с това, че бях се депресирал заради прекратяване на една платонична (основно - онлайнна) любов? Ако сте забравили (след толкова много ново инфо), то и аз точно това почувствах - "Я! Действало! Вече поне час не се сещам не само за нея, но и настроението ми се бе оправило и мислите ми бяха ориентирани само към градивни, позитивни или ежедневни неща!" Всичко - шест!
 Сега да се върнем пак на опората и опорите - когато имаш само една опора и тя падне, тогава за да не паднеш и ти, трябва не просто да пропадаш с нея, а да си намериш друга опора. Или просто да си имаш предварително други опори. Какво означава това от гледна точка на пикапа? Ами това, че или трябва да си в състояние, ако не стане с една/един, да намериш друга/друг, или да си имаш няколко (или пък да си имаш резерви).
 Не е задължително другата/другия, останалите няколко или резервите да са точно за любов, за връзка. Може да са просто обикновени, но истински приятели; хора на които можеш да разчиташ; потенциални гаджета и какво ли не. Казано по друг начин - важното е, независимо от неуспехи, раздели и какво ли не, да не изгубваш баланса си и веднага да действаш в полза на възстановяването му с най-простички неща от сорта на това - просто излез, поразходи се, пообщувай със стари или нови познати, приятели. Накрая и една мисъл, която много помага в такива моменти: "Незаменими хора няма."
   
« Last Edit: August 26, 2016, 06:29:12 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Дванадесета

ОГРАНИЧЕНОТО ТЪРСЕНЕ ВОДИ ДО ПРОПУСНАТИ ШАНСОВЕ

 Търсене и предлагане са икономически категории, но не само. Например при пикапа също можем да говорим за търсене и за предгалане. Какво търси някой си е негова работа. Дали, обаче, търси правилно е отделен въпрос. Някои хора смятат, че щом нещо е лична работа и личен избор, то значи всичко е наред. Не е задължително - някои лични избори, лични методи и други лични неща са погрешни и две думи за това не може да има.
 Ето и какво по-конкретно искам да кажа, във връзка с пикапирането. Ще дам личен пример от моя изминал дълъг опит. Случи се да тръгна с една Таня, която бе разведена (с едно дете), млада майка. Аз нямах такъв вкус (разведени млади майки с дете/деца), а ако се питате защо тръгнахме - ами, защото отначало не знаех - Таня се оказа изкусна лъжкиня, рече ми, че е мой набор (макар и да беше 7 години по-голяма) и естествено "пропусна" да кажа, че вече е имала брак, че и дете от брака. Но, това са подробности, колкото да задоволя любопитството ви и да обясня как се е случило да съм с някоя, която не е мой тип. Така. Та, значи имахме една кратка раздяла (преди окончателната раздяла). По време на кратката раздяла Таня ми липсваше (то коя ли не ми е липсвала като сме се разделяли?!) и аз се улових, че не само искам да избягам от това подтискащо чувство, не само търся нова любов, но и... изненада! Изненада ме това, че се заглеждам и, че искам точно някаква такава като Таня - млада майка с дете! Връзката беше оказала въздействие върху моя вкус (макар и временно). Сетих се за една ученичка (а по-късно и моя по-млада състудентка в университета), която казваше, че при нейния музикален вкус оказвали въздействия бившите й гаджета (примерно някой от предишните й харесвал метъл, та тя започнала и метъл да слуша; друг пък си падал повече по класическа музика, тя се ограмотила и в това отношение, и намерила класическата музика за интересна, и т. н.) Толкова по темата за музиките и младите майки с деца. Ще дам и друг пример със себе си. Когато се разделих с Ралица ми липсваха малките й ръце и почти миниатюрни нежни пръсти. След нея тръгнах с Ева, която беше по-висока и, естествено, ръцете й имаха по-правилна женска форма, с доста по-дълги пръсти и малък маниюр. Когато за пръв път държах ръката на Ева най-първото чувство и най-първата мисъл, които ме пронизаха бяха: "Не е като ръката на Ралица. Дали някога ще мога да харесам ръцете на Ева?". Е, после всичко си дойде на мястото и наистина започнах да харесвам ръцете на Ева (които, обективно погледнато, бяха по-женствени и по-приличащи на инстински женски ръце).
 Затова и идвам вече на основната важна тема на тази глава, че ограниченото търсене води до пропуснати шансове - ако след раздяла търсите да намерите точно същото момиче/момче (например предишната ви е била на 19 години и вие искате сега пак да имате точно 19-годишна, а не 18 или 22-годишна. Или предишното ви гадже е бил автомонтьор и вие сега не искате да сте с някой зъболекар, защото зъболекарят не е автомонтьор.), то това силно ограничава шансовете ви да намерите нов човек. Защо това не е добре (по принцип)? Не е добре, защото пропускате възможността да намерите по-добър или просто също толкова добър човек. Това, че новата ви приятелка не е на 19, а на 18 и, че не е балерина, а е художничка; това, че новият ви приятел не е на 25, а е на 40 и не е барман, а е учител, не означава, че няма да ви бъде по-добре или поне толкова добре. Естествено, може и да е по-зле, но това е естествено и не бива да ви възпира и да се ограничавате само с едно конкретно търсене от типа малки тийнски търсения: "Искам да се запозная САМО с момчета, които приличат на Кевин от "Бекстрийт бойс" или "Търся запознанство САМО с момичета, които приличат на Селена Гомез".
 Колкото по-разширено търсене правите, толкова повече шансове да намерите нещо се откриват. Това е азбучна истина и е валидна не само за пикапьорството. Знаете, че като идете на пазар и търсите само аспарагус, може и да не намерите, но ако търсите "аспарагус или броколи, или моркови, или авокадо, или папая", то тогава шансовете ви да намерите поне един от тези продукти силно са се увеличили.
 Та, това е. Не се самоограничавайте, ако искате да имате повече шансове.
   
« Last Edit: August 26, 2016, 06:29:55 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Тринадесета
ВИНАТА НЕ ВИНАГИ Е В ТЕБ! И ЖЕНИТЕ СИ ИМАТ СВОИТЕ КОМПЛЕКСИ. (И ЗА МЪЖЕТЕ СЕ ОТНАСЯ, ЕСТЕСТВЕНО.)

 Мислех да я кръстя тази глава "ОТНОСТНО "НЕ СИ МОЙ ТИП - 2"", но реших, че ако се наблегне на комплексите и "комплексите" (а после се доразшири и дообясни за вкусовете като цяло), ще е по-удачно.
 Преди много време чух "просветлението" на някакъв младеж, че "И жените си имат своите комплекси." Тогава не му обърнах много внимание, защото точно навлизах надълбоко в проблемите на психологията, психопатологията и, донякъде, на психиатрията, та това неговото, че и жените си имали своите комплекси ми прозвуча тривиално от сорта на разни от следните: "И жените се разболяват от психически заболявания.", "И жените имат емоции.", "И жените пият вода.", "И жените са хора.", "И жените имат коса."... 'Айде стига банализми, бе! Така си помислих и даже почнах да си се нервя, че хората не четат достатъчно и затова вместо да чуваме нещо по-ново, по-новаторско, по-откривателско и по-напредничаво, ние трябва да слушаме баналности от рода на това, че "И жените имат своите комплекси.", все едно, че някой, който е завършил поне основно образование не би знаел някакъв толкова ординарен факт.
 Сега, обаче, това "И жените си имат своите комплекси" ми се струва подходящо с оглед на задачата да обясня, че не винаги пикап-артистът (пикапьорът; пикапчията; свалячът; свалящият; ухажващият) е "виновен", ако не му се получи. Освен това, понеже не страдам от никакъв сексизъм (и от повечето други негативни -изми), то още в заглавието на главата съм обяснил, че става дума и за обратния вариант - ако дадена жена бъде отхвърлена, то не винаги вината е в нея.
 Да видим първо т. нар. комплекси. Споменах, че говорим за комплекси и за "комплекси". Защото някои неща, които се приемат за комплекси от хората, които не са навътре с психопатологията, медицинската психология и пр., не правят много разлики и употребяват думата съвсем свободно. Става като в сравнително-стария виц: "Един изрод стои и стреля с оръдие по кварталите и комплексите на някакъв град. Идва негов колега и го пита какво прави и изродът отвръща: "Ами не виждаш ли? Избивам комплекси!""...
 Ето пример за комплекс за малоценност. Един образован и начетен човек иска да излезне с едно момиче. То, обаче, искрено му казва: "Ти си много умен. Не ми е удобно да излизам с теб; просто няма да има за какво да си говорим; не съм ти на нивото."
 Естествено такава реплика от страна на жена (или мъж) може да се произнесе не само в резултат от комплекс за малоценност. Може да е просто от неотчитане стойността на познанията/образованието/образоваността/начетеността (в смисъл "Умен, начетен, образован... е, и какво от това?"). Може да е просто извинение/измъкване (в смисъл "Дай да му направя комплимент, че е голям мозък и да го разкарам по този начин, та мигар ме остави на мира!!!")
 Понеже аз съм един от образованите и начетени хора (дотолкова, че в годината я срещна 1-2 с моето ниво, интереси и прочие, я не! Сериозно си говорим.), то като прибавите към това и огромното количество жени, с които съм влизал в контакт по темата "излизане заедно", то може би няма да се учудите, че в моя опит съм имал доста такива случаи. Даже веднага искам да припомня някои тук, ей-така, да останат в историята.
 Приличахме си с един съгражданин-доктор. Доктор Методи. Той смяташе, че това да си доктор по медицина, медик, лекар е нещо велико. (Аз съм съгласен, че е едно от най-великите и най-полезни неща за човечеството, макар и недостатъчно развито към днешна дата да е медицинското познание). Този човек (Методи) един път решил в заведение да завърже връзка с момиче. Пред две заявил, че е доктор, медик. Очаквал възхищение или поне признание. Двете обаче, почти в хор, по думите на негов колега и мой роднина, отреагирали с "И какво като си доктор?!"
 При мен имаше аналогични ситуации, само че аз пък съм философ. Философията - "царица на науките" или "форма на културата, подобно на науката и религията"... много определения има. Като цяло - едно от най-интересните явления в историята на човечеството, дълбоко познание/знание е това нещо наречено "философия" и в превод от гръцки значещо "обич към мъдростта" или "любомъдрие" и пр. Особено много започваш да оценяваш и да се гордееш, че си философ, ако си завършил философия (тъй де, толкова пари и време са отишли, ще се гордееш ми, къде ще идеш? Майтап, майтап, но психологически опити има, че хора, които са си платили за нещо и/или са вложили време и усилия, са по-склонни да се самоубедят, че нещото е по-ценно.) Още, когато учих философия имах колега - Николай (с около 8 години по-голям от мен и много отдаден на философията като такава, всеотдаен към чистата философия, към философията заради самата философия. Най-голямата всеотдайност, която демонстрира пред мен и още няколко други колеги беше, когато го поканихме на един купон, а той каза, че отива да чете произведения Г. Хегел в библиотеката, та ако не дойде в уреченото време, да не го чакаме, а да продължим без него. Представете си за каква всеотдайност говорим! За сравнение, аз изучавах философията най-вече с оглед на антропологията - философската антропология и етиката, както и отделях повече време на споменатите други науки, свързани с човека - психологически, медицински, изтокознание и дори икономика. Едва след завършването реших и аз да се потопя обратно в по-неантропологичните философски дялове - онтология и логика, например.) Та, Николай несъмнено беше също горд с това, че учи философия и става философ не по-малко от Методи, който се гордееше с медицината, считайки я за висшето благо. Да, но за разлика от Методи-доктора и от мен-колегата му философ, Николай много правилно и много по-рано бе прозрял (от теоретичен или от практически опит, или и от двата опита), че повечето хора няма да се впечатлят от философията, дори няма и да я харесват! Сега и ще ви разкажа 2 такива случаи с рано-прозрелият истината Николай - единият непикапен, а другият баш-пикапен.
1. Непикапен случай: Пътуваме в автобус. Номер "280" или някой подобен, няма значение. Бяхме аз, Николай и още един колега - Митко. Заговорихме се за философия с някое професионални термини. Не крещяхме, не викахме, но имаше навалица и се чуваше поне в диаметър около 2 метра минимум. Николай каза да не говорим за философия, защото някой ще се заяде или подиграе. Аз обаче бях в убеждението "Как може някой да се заяде или подиграе на нещо толкова висше и възвишено като философията?!" и продължих да си приказвам с Митко за темите, а Николай махна с ръка, завъртя глава възмутено и си проби път напред в навалицата в смисъл "Бягам от вас, правете каквото си щете! Не разбирате от дума!" Е, никой не се подигра или заяде с нас тогава - още си спомням, че даже минахме от философски на по-психологични теми и Митко питаше за съвет по темата: "Абе, все се сещам как да отговоря свястно, как да затапя някой, ама чак като мине време! Защо така? Какво да правя?" Само че това не означава, че Николай не беше прав. И сега идва случай, в който правотата му се доказва.

2. Пикапен случай. Бях харесал една секретарка в учебно заведение, където работех няколко години. Имаше си приятел. Започнах да поддържам с нея приятелски отношения. По-късно те се разделиха. Предложих й сериозна връзка и много се надявах, че ще ме хареса точно затова, че съм философ, с магистратура по философска антропология! Бях въодушевен и залагах именно на това - "Как някоя със здрав разум няма да приеме да е с магистър-философ, че и навътре с антропологията?" Е, тя не прие. (Даже беше изяснила отношението си към философията и към по-обикновените форми на познание - например най-различни науки в едно изречение: "Аз докато учих в училище, четях по науките. Сега вече не съм ученичка, затова предпочитам да чета списания, защото са по-интересни и разтоварващи!" И това ще ти уважи магистърската степен по философска антропология? Къде ти?! То даже не е наясно какво значи това "философска антропология"! Взе да ми просветва! Знаете я тази "приказка": "По-добре късно, отколкото никога!") Имах щастието да ми се доизясни всичко, когато споделих случая с Николай (който по онова време беше в Европа, а аз - в Азия) и той отново го каза, но с по-други думи, в смисъл "Аз мислех да ти кажа и по-рано, но ти беше прекалено въодушевен - не занимавай жените с неща (т.е. философия, философска антропология, наука), които за тях нямат никакво значение!"
 Искам да поясня веднага, че човекът не е казал, че нито една жена не намира за значима философията (бог ни е свидетел, че имахме няколко много умни и всеотдайни колежки-философки. Още си спомням една Светла, която беше много навътре с философското познание, но имахме и доста други момичета, които изучаваха философия.) Искам да поясня, че и преподавателки по философия сме имали. Искам да кажа и, че съм срещал образовани жени, които се занимават с науки и уважават науките. Един противоположен пример ще дам - двама (мъж и жена) се залюбили и сключили брак точно, защото били заедно модератори в сайт за наука. Мъжът харесал жената, защото има научен интерес, а и тя го харесала затова, че е начетен и обича различни видове познание. Имах честта да познавам това семейство от САЩ онлайн.
 Е, приключвам казуса с ценността (ценностите) "познание", "наука", "умност", "начетеност". Ясно е, че за някои жени това ще е ценно, но за други ще е неутрално или просто отвратително. Приключвам го с два скорошни примера:
 Една наборка - Мей не е завършила никакъв университет или колеж. Аз дълго време мислех, че има някакво над средно образование, защото ако не друго, поне има такт, поведение, класическо държание и сравнително-добра интелигентност на ежедневно-практическо ниво. Само, че един път стана дума за нещо по-научно (примерно за "Критиките" на Кант) и тя пита каква била разликата между "чист разум" и "практически разум", та от дума на дума, си стигнахме до факта, че тя не била следвала нищо след средното. Започнахме темата, че е добре човек да има нещо университетско или поне колежанско, но тя отричаше и дори накрая си призна, че за нея такива мъже са доста "зубрачи" и нямала афинитет към такива. Най-накрая си призна, че даже и самата тя да не цени университетите и образоваността, то е по-добре човек да има диплома (и си го призна едва след като й казах, че все пак дъщеря й е в Шанхайски университет и да не се прави на толкова анти-университетско и анти-научно човече.) В средното училище също ще срещнете момичета, които ще си падат по спортните момчета (ръгбисти, баскетболисти, бейзболисти и др.), а не по "нърдовете" ("зубрачите"). Аз не ги обичам тези названия, защото имат отрицателно звучене (и нечесто се употребяват от глупаци и хулигани), но така са навлезнали и ги давам просто, за да ме разбере по-широката публика. Също там ще срещнете и момичета, които пък предпочитат по-образовани момчета - шахматисти, цигулари, математици. Има и такива, които не се интересуват ти дали си ръгбист или шахмастист, а дали си паралия, дали си с власт (например син на голям "бос" в нещо си).
 Затова е наивно да се очаква, че за всяка жена (или мъж) образованието ще е ценно. Една позната ми каза наскоро, че не й е нужен някой много образован, много напреднал, много можещ - просто й трябвало мъж, който я обича истински (и вероятно, който да й допада по външност, доколкото я познавам) - нито пари я интересуват, нито постижения, нито образованост, нито способности - да я обичал там истински и толкова!
 Едни други пък (направо дивачки ми се сториха) в период от няколко години ми сервираха (в чата) едно и също отношение. Първата: "Имал си образование, имал си магистърска степен от Европейски университет, имал си културна работа. Ами мен какво ми влиза това в работата, бе? Какво ме интересува това бе?!" (Тогава бях още младичък и недотам оправен, та и аз като Митко не се сетих веднага какво да кажа.) Втората (когато вече съм оправен станал с такива) рече: "Образован, културен, начетен, университетска диплома? И какво ме интересува мен това?!", аз отговорих: "Това са все добри качества и неща. Би трябвало да ти харесват. Ще се видим, ще ти допадна. Опитай!", тя още по-диво: "Абе ти не разбираш ли, че мен тези неща не ме интересуват бе!?! Аз си харесвам някой просто, защото го харесвам! Без да има нищо! Ей-така го харесвам!". Аз: "Значи нищо да няма от тези неща, а? Без образование, без обща култура, да не чете нищо, да не е помирисвал университет? Чист дивак ли ти е идеалът на тебе?". Затапка добра, нали? 
 Та толкова за ценността "научно-философско". Имаше една бивша приятелка, която ми каза, че пък точно това е харесала у мене - научното, умното, това че съм доста по-различен от масата наоколо. И до днес, доколкото имам информация - вече отива към "стара мома", че надхвърля 30-годишна възраст, иска да си намери мъж, чието най-главно качество е Ум; да има качествена мозъчна дейност. Дори отхвърлила изгодно предложение от средно-статистичен умствено, но богат имуществено чужденец (и то не, защото е чужденец, а просто защото не е достатъчно умен за нея).
 Хайде сега за "комплекса" относно богатството!!! Ненапразно сложих три удивителни знака. Ставало е дума, че да си богат е по-добре отколкото да си беден. (Моля никой да не вика "Еврика!" в този момент, даже и да е изненадан от това твърдение.) Ставало е дума и, че ако някой ви разправя, че богатството няма отношение към пикапа, то или ви будалка или просто гледа как да ви вземе парите за някоя платена книга, е-книга или за курс по свалка! Няма лошо да си богат. В капиталистическото общество (а и не само в него) много хора искат да са богати, а някои даже и успяват да са. Приемаме, че да си богат не е лошо (също както, безспорно, не е лошо да си лекар, философ, начетен, образован и пр., за което говорих в първата част, малко по-горе.) Да, но днес една обикновена млада продавачка на чай ме "стъписа" с това, че няколко големи боса (хора с много пари) я желаели, но за нея те просто искали да я "омаят с пари". А тя искала човек с който да си пасват по "дух": общуването да им е гладко, да имат общи културни интереси, общо отношение към природата и музиката... Това искала. Та, който е богат и просто отиде да я покани - получава отказ и един куп извинения, просто защото е богат, а значи за нея - съмнителен и най-вероятно адски неподходящ.
 Дотук какво видяхме?
 а) Трупаш познания с години, четеш "като ненормален", потиш се на изпити, дипломираш се и пак четеш "за обща култура". Накрая ставаш повече начетен, отколкото нателевизен (ако мога да си позволя да цитирам незабравимия Димитри Иванов от България), а в някои случаи и повече начетен, отколкото наинтернетен. Всичко това е супер, но се намират някои, които да го приемат като пречка, като недостатък дори!
 б) Трупаш пари. Правиш бизнес. Късаш нерви, стрес, страхове, сметки... Накрая си станал самонаправил се бизнесмен. Горд си. Добре ти е. Да, но някои просто не те харесват, защото си богат, а за тях това е съмнително, страшно и какво ли не.
 в) Това още не сме го видели, но ей-сега ще го напиша тук. Става дума за мускулите. Някъде прочетох по-рано, че при пикапирането на един спортист мускулите по-скоро му пречели, а не му помагали. Някои може и да се учудят, но аз не се учудих и ще ви кажа защо. Имам опит, който ще се опитам да изредя:

1. В шоу за запознанства млади, красиви (а някои и образовани) момичета казаха (и доказаха), че не предпочитат мускулести и стегнати, релефни мъже, а... пухкави, дебели, с коремчета. Да можело да "се стоплиш" като го прегърнеш за шкембенцето.

2. Преди време приятелка на мое гадже - Зорница казваше, че не обича мускулести мъже (а тогава много от тогавашното поколение харесваше все повече и повече, понеже бяха под естетическото и културно давление на кеча и идоли за красота бяха хора като Трите Хикса, Скалата и др.) Тя не само казваше, но и го демонстрираше на практика, защото тогавашният й приятел не блестеше с боди-билдинг външност.

3. С една от следващите си приятелки си говорим за идеалът й за мъжка външност. Страхувала се, да точно това каза - "Страх ме хваща!" като гледала напомпени мускули. По дебели също не си падала никак (от тях не я е било страх, но я погнусявали). Най-доброто телосложение за мъж било слабото до средното.

 Та значи и това го има - блъскаш по зали и фитнеси до изнемога, губиш време и пари, накрая си харесваш някоя, но тя се плаши от физиката ти, защото приличаш на "звяр" и "нечовек".
 
 Това, че някоя/някой не те харесва, защото си по-умен/по-умна от средното; това, че някоя/някой не те харесва, защото имаш повече пари и собственост от тези в средната класа; това, че някоя/някой не те харесва, защото си с по-фитнес/по-бодибилдинг телосложение може да е от комплекс, а може да е просто личен вкус. Доколко този вкус е нормален/ненормален/извратен е друг въпрос, който засяга аксиологията, естетиката, етиката, гносеологията, психологията, психопатологията и др.
 За пикап артистите и за пикап майсторите обаче важното е да се разбере, че "вината" за такъв сорт провали не е у тях самите, а у тези, които са били таргетирали. Затова и, както вече бе писано по-рано, в никакъв случай това не бива да ви комплексира, отчайва и дори не бива да ви натъжава!
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Четиринадесета
"ВИНАГИ ГОТОВ!" (ЗАЩО Е ДОБРЕ ДА СМЕ ВИНАГИ ПОДГОТВЕНИ.)

 В пионерските организации има едно "Винаги готов!" Пионери имаше на много места по света, а и до днес има в някои страни. Няма да ви обяснявам за тях, макар и да ги приемам за полезни (тези организации) за изграждането на младите момчета и момичета.
 Добре, че започнах с този девиз "Винаги готов!", че да се сетя и за един интересен случай от моите пионерски години, когато учехме много неща - особено се учехме на морал, на ценности и на труд. Имаше един Деян, който ми беше нещо като приятел, но честичко ми тровеше живота, а аз му го връщах. Най-големият майтап беше, когато на среща с латиноамерикански другари (студенти по медицина в местен колеж), които мисля че бяха от Никарагуа и изглеждаха доста азиатски (понеже имаха доста местна ДНК, т.е. индианска, а индианците произлизат от Азия), аз се пошегувах пред тях и целия пионерски строй плюс учители и дружинна ръководителка по време на задаване на въпроси със следния импровизиран въпрос: "Моят приятел Деян пита: "Вие каратисти ли сте?"" Голям смях се получи, защото тогава по онова време (а и сега е така с някои) се мислеше, че всеки с по-азиатски черти е нещо като Брус Ли и задължително владее карате или кунг-фу. Хумор, сатира и забава. Но, както казах, това което имах като приятел в негово лице (на Деян) не беше много доближаващо се до приятелството - понякога налиташе на бой (и обикновено си го отнасяше). Едно от по-бойните ни стълкновения беше (донякъде) свързано с пикапа. Прибираме се от междучасие и на един светофар пред училището Деян започва да тормози две от нашите съученички-пионерки. Аз по онова време се запознавах с пионерска литература и ценности (едната от които беше да се уважават жените и, въобще, хората; да се защитават при нужда). Не му позволих да им дърпа косите и да ги побутва там нещо, избутах му ръцете, попосегнах му към врата, Деян даде на задан ход, след което нервиран от загубата реши да ме уязви морално, че съм защитил двете наши съученички с "Женкар!", на което една от тях много уместно му напомни, че кавалерското отношение и защитата на по-слабите не влизат в тази графа с укорителното: "Ами ти бе? "Пионер"?!", т.е. какъв пионер (достоен ученик и гражданин, демек) може да си ти щом тормозиш момичетата и щом обиждаш хората, които се възстановяват реда като мен!
 Тук някъде някой може да се почуди защо разказвам всичко това. Веднага казвам - заради "Винаги готов!" и други ценности, които научихме по време на пионерството си, които са полезени и в пикапа - ето това, например, да се проявиш като кавалер, защитник обикновено ти повишава шансовете да бъдеш повече харесван. Само че това е по-просто за разбиране, та аз искам да отделя повече време на готовността, особено защото виждам много хора как излизат неподготвени (и, честно казано, аз също съм го правил в около 30% до около 50% от случаите, а това е оказало своя негативен ефект). За каква подготовка, за каква подготвеност ви хортувам? За всякаква и ще конкретизирам.
 Някой излиза без да си е измил зъбите. Вони. Случайно и да вземе да разговаря с някой/някоя, няма да е приятно. Една част (може би немалка част) от хората ще те отрежат само, защото им миришеш неприятно. Е, да, много от тях биха "простили", ако си изпотен в слънчев ден, ако те срещнат потен по време на работа, но това да не си положил грижи за устата си - трудно се прощава, а и никой не го интересува, че си нямал време примерно или си забравил.
 Други излизат небръснати от няколко дена. Ако живеят в културна среда, където брадата е задължителна или пък е на мода - това е добре. Даже е добре да пуснат по-дълги бради. Само че на много места по света повечето жени не обичат брадати. Ако повечето не обичат брадати мъже, а ти си с брада какво става? Ами по-малко шансове за физическо привличане, това става. Ама да, ама можело пък онази по-малка част, която обича небръснати да съдържа точно човека за теб и да си изпуснеш големия късмет! (Би почнал някой да теоретизира.) Може, т.е. има възможност и да е така, както може и да спечелиш от тотото. Можене/възможности има винаги. Но ние говорим за по-големите шансове в случая, а не гадаем къде и какво, защото то "всичко може" предвид различни променливи, "ефекта на пеперудата" и т. н. В случая е нещо като с тотото - ако имаш 1 комбинация от числа и 100 комбинации кое е по-добре да избереш с оглед на по-големия шанс? Естествено, че 100-те комбинации. Ама, ако онази 1 комбинация е печелившата? "Ако"! Кой знае? Повече комбинации = по-голям шанс. По-сигурна игра. Е и в този случай е така. Може с брада да ти излезне по-голям късмет, но ако повечето са против брадите, късметът ти ще излиза по-рядко. Просто, ясно и логично.
Някой излиза облечен как да е. А се знае, че с изключение на по-надрастнали модите и дрехите хора, повечето се влияят от начина ви на обличане. Някой ще каже, че не му се занимава да се облича и преоблича само, защото отива да изхвърли боклука или до магазина да купи плодове. Негова си работа, но така си намалява шансовете да привлече някой/някоя много добра за него.
Същото се отнася и до прическите, къпането и пр.
Ще завърша с един мой пример за неподготвеност откъм визитните картички (които, както вече описах, са един от най-добрите методи за осъществяване на контакти - хем ти придават малко повече важност и ценност, хем пестят време, хем са незадължаващи другата страна, защото тя може и да се свърже с теб, а може и да не се свърже - т.е. дават й по-голям избор, комфорт и отпуснатост).
 Една вечер срещнах две момичета, потръгна приказката. Бяха ми останали само 2 визитки и им ги дадох. Голям яд ме хвана, когато малко след като им дадох последните си 2 визитни картички на отсрещния тротуар мина тази, която от няколко седмици постоянно исках да срещна и да се запознаем отблизо! Не вървеше да си поискам обратно една от визитните картички от двете момичета. Не вървеше и да тръгна към онази да й искам телефона (беше с още няколко, а и аз нали бях с тези двете) и просто нещата си останаха неслучили се, а след това никога не я срещнах отново. Благодарение на тази случка още повече осъзнах ценността на това да си винаги готов, подготвен, в готовност.

A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13882
  • SEO-karma: +556/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

Глава Петнадесета
СТРУВА ЛИ СИ ДА СЕ ОПИТВАМЕ С МЕСЕЦИ И С ГОДИНИ, АКО СЕ Е ВИДЯЛО, ЧЕ НЕ СТАВА

 Ясно е, че всеки сам за себе си решава, преценява дали трябва/дали си струва да опитва, след като вече не се е получило (получил/-а е явен отказ). Вече говорихме, че някои не искат да ги натоварват с повторни опити, докато други пък очакват да им се молиш или да им се доказваш.
 Имаше една Елизабет, която харесвах няколко години. Накрая (последната година преди да се разделим) започнах съвсем ясно да й показвам, че много я ценя, обичам, че имам много сериозни чувства към нея - бях готов да спечеля пари да й купя кола "Майбах" само, защото разбрах, че й харесва и, защото тя се бе пошегувала, че ще й я купя някой ден. Отделно бях готов да се доближа близо до истински тигри, че да направя едно уникално фото за нея (защото тя обичаше тези животни) и какво ли не още. Истинска любов (а, нали според някои, дори по-сериозни учени, "любовта е лудост"). Отделях й време, помагах й с каквото мога, уважавах я, даже й пратих подаръци от чужбина (то пък се оказа, че мито трябва да се плаща - хайде и пари за митото й платих, пък си ги отгладувах няколко седмици тези разходи). И как мислите, че отвърна на всички тези жестове момичето? Ами не с любов. През цялото време ми се говореше, че трябва да си намеря друга! Накрая аз не намерих друга, но другата намери мен. Аз, все още бях влюбен в Елизабет, независимо, че не бяхме в една и съща държава и, че през цялото време си останахме само интернетни приятели (по чатове и по форуми). Казвах на всички около мен (включително и новата - Пинг, която вече споменах по-рано), че обичам Елизабет. Е, да но след поредните свалки от страна на Пинг и поредното незачитане (и препоръчване за друга) от страна на Пинг, най-накрая (след няколко бири) реших да се отдам на новата (Пинг). След няколко дена съобщих на Елизабет, че вече съм тръгнал с Пинг. И реакцията беше негативна, сълзлива, депресивна: Ама как така сме тръгнали? Аз нали съм казвал, че я обичам нея (Елизабет)? А и онова незабравимо мое любовно писмо, което тя онзи ден показвала на една от близките си приятелки... Добре де, нали през цялото време ме караше да си хващам друга. Ето, сега не е ли всичко наред? С теб сме само обикновени приятели! Такива неща й казах. Отговори ми, че не знаела, че сама не можела да се разбере.
 Споделих тази случка (от преди немалко години) с една нова позната, защото и тя все ми разправя да съм потърсел друга. Споделих й, казвам й - усещам, че май с половин уста това го говориш. Да не стане като с Елизабет от Европа? Новата позната ми каза мнение, че според нея Елизабет просто нарочно ме карала да си хващам други, за да види дали наистина я обичам. Според нея жените едно приказвали, но друго мислели. (А аз се сетих пък за едно момиче от тийнейджърски форум, което често казваше на другите момичета: "Не се дърпай много, защото той ще си намери друга!", "Като го бавиш, той ще си потърси друга.", в този смисъл.) Затова и й казах, че ако наистина има такива хора да карат някой с месеци и години да ги чака, карайки го (тествайки го) да си намира други, то определено няма да си намерят никой през целия си живот. Е, все пак надявам се такива патологични случаи да са малко: някоя да кара постоянно някой да си търси друга партньорка, а той постоянно да иска само нея и да остане стар ерген (с години самотен) просто защото не иска да опитва с друга!
 Както разбирате, моето отношение не е позитивно към дългото чакане и надяване (една от причините е, че над 10 години имах надежди за една, както и над 3 за друга). Разбира се, всеки сам си преценява колко, доколко, как и дали да губи време, нерви, пари и пр.
 Аз продължавам с други примери от моя колосален опит с другия пол, които убеждават, че няма смисъл, нито полза от много дълго чакане, разговори, чатове и пр.
 Имах една по-възрастна ученичка - Мей (в смисъл - мой набор). Усетих, че ми хвърля жадни погледи, в междучасията и след часовете се интересуваше от мен. Да, но тогава имах брак. Това я отблъсна. По-късно аз се разведох, тя също се разведе, но аз пък имах втори брак. Тя още не знаеше за него и пак започна да се точи - много съм бил заякнал, според новите ми снимки. Вече съм бил по-мъжествен от преди 5 години и какво ли не. Е, като разбра, че имам пак брак - сви байрака. Прекарахме още няколко години в чатове. През по-голямата част от времето аз бях ползван за помощ относно дипломатически въпроси, езикови консултации и от сорта. В същото време тя не искаше даже да се видим на едно кино и на един коктейл в някой по-романтичен бар. И това, пак казвам - с години! Е, не може да се сравнява с "подвизите" на един, който пак с години им пишеше домашни (даже плащаше пари на хора да ги пишат, ако той не можеше), беше им "кошче за душевни отпадъци" (такъв е идиоматичният израз, ако някой не е наясно) и накрая НИТО ЕДНА от всичките не пожела да е с него - хванаха се и се изпожениха с други мъже. Но, все пак, това време, тези усилия, тези надежди, които съм прахосал няма да ми се върнат по никакъв начин. Затова и, най-сетне, я блокирах в чата - какъв е смисълът само да ти губят времето, да те използват и в същото време да не получаваш нищо в замята - нищо материално, нищо емоционално, абе нищичко! Няма полза, няма и смисъл. Ако някой друг прави нещата и не се притеснява от тези двете: а) безполезно + б) безсмислено, тогава не виждам проблем. Аз, обаче, страня от безполезности и безсмислености, защото живея само един живот, а не 20.
 Хайде сега и за най-забележителният случай в моя живот - въпросната към която таях чувства и надежди 10 години (сумарно може и да са повече, но да не задълбаваме в математичното) - Мая (да не се бърка с Мей от по-горе). Независимо от моите романтични жестове (любовни писма, сладки картички, помощ за училище и електронни игри, покани за срещи, подаръчета за празници, стихове и поне още 10 неща, които не искам да изброявам, за да не досаждам), то нещата стигнаха само до т. нар. "приятелска зона" от някои пикапджии. До тази приятелска зона също не беше леко да се добера - едва след като и двамата бяхме в чужбина, някак си се сближихме. Аз я чувствах от близка по-близка, обичах я все повече и повече. Достигнах до едно ниво на почти платонична и "божествена" любов (т.е., според дефинициите, да обичаш, без да искаш нищо в замяна; да си доволен само от това, че обичаш и, че обичаният човек от теб е щастлив/щастлива). В случай, че беше забременяла от друг (е, не беше, но имаше такава опасност), бях готов да си оставя спокойния и красив живот в тропическия рай, да се забия в нейното студено и неприятно (за мен, а и за други) място и просто да се грижа за нея, да осиновя детето и ако не научна работа (каквато работя през по-голямата част от живота си) да си намеря каквато и да е - включително метач или "поливач на рози" (чистач на кенефи). Това го отбелязвам, за да се знае степента на жертвоготовност, която сериозно имах по онова време (Да, "Любовта Е лудост.", да припомня). Накрая, след като тя се раздели с най-дълготрайната си връзка, доста й помогнах в психологичен и емоционален план (съвети, чатове с глас, видео-материали) да си стъпи на краката и да влезне в добра и хармонична връзка с новия си приятел (с който по-късно, доколкото разбирам, са сключили брак). Е, малко след като тръгна с новия - някъде около времето, когато бяха в Испания и Чехия (Прага) (мисля, че точно по времето в Прага) аз бях в депресивно състояние. Споделих й, че нали вече беше се видяло, че сме само приятели, а с приятели, ако не споделиш, когато ти е тежко с кого ще споделиш? С психоаналитика и свещеника, а?
Най-накрая, дори бях сложил три плачещи емотикони. 100% беше очевидно, че става дума за проблем, а не за нещо весело. Е, моята "приятелка" отговори с едно "Виждам, че си добре!". Това значеше, че нищо не е прочела, а само отбиваше номера да отговори нещо. (Такова непростимо за приятелството нещо ми се беше случило само с един друг, за който споменах няколко пъти тук (че не можеше да разбере как някой разведен може да е вещ по въпросите на любовта и, че се раздаваше до край на момичета, но никоя не го заобича) - той сам си призна, че в много от случаите не четял въобще какво му пиша като съвети, коментари, предупреждения, а просто слагал по една засмяна емотиконка, колкото да залъже, че бил прочел! Е и него го рязнах като приятел, но уви, доста по-късно, защото бях се поставил във финансова зависимост от него и преглъщах доста горчиви залъци.) Та, след като видях, че не само като мъж не ме приема, но и като приятел не може да ми е полезна, след онова "Виждам, че си добре." аз повече никога не я заобичах отново и даже сериозно се ядосах, че един път след това я сънувах! Има даже разказ* за тази несподелена любов, който ще приложа в края на тази глава.
 Защитниците на противоположната теза (че има смисъл да си търпелив/-а, за да може по-натам, в бъдеще неопределено, човекът, който харесваш да те хареса, понеже си е променил светогледа и/или вкусовете; в момент на слабост/отчаяние да те пожелае и т.н.) може да си я доказват колкото искат тази теза. Аз нямам против, но пак ще кажа - всеки си преценява сам дали някой конкретен човек си заслужава: чакането, губенето на време, усилията (било то съвети, било то нещо повече), изразходването на ресурси (било то пари, било просто емоции и безсънни нощи, да речем). Аз предпочитам:

1. Да не губя време и друг ресурс, защото повечето пъти се оказва безсмислено (и безполезно).

2. Да вложа въпросното време и ресурси (усилия, мисли, чувства и пр.) спрямо друг човек, защото с нов човек шансовете често са по-големи или по-точно казано и по-философски: с нови хора имаш шанс за повече шанс! Някой не разбра ли? Ще му помогна: ако играеш на тото и пускаш само тези числа "1, 2, 3, 4, 5, 6" или която и да е друга комбинация, то това е много малък шанс. Ако, обаче се откажеш от тази една комбинация и играеш с други 20-30, примерно, то тогава имаш повече шанс да улучиш печалбите от тотото. Значи играейки с други и повече комбинации, имаш повече шансове и шансът ти (като цяло) е по-голям.

 Означава ли това, че трябва да зарязваме всички хора, с които не ни се получава играта (свалката)? Не съм казвал нищо такова. Тук също всеки може да си прецени дали си струва да се пази някой само за приятел/приятелка или не си струва. Това вече зависи от личните потребности и определения за приятел, както и от тези на другата страна. Някои хора могат да са приятели, а други не могат. Някои си пасват, а други - не. Това, обаче е отделна тема.
______
* Разказът е: "Той беше един човек. Може това да изглежда и да звучи много елементарно, и дори скучно, но ние не знаем, а и той не знаеше какъв точно човек бе. Беше ли красив? Някои го харесваха, а други не го харесваха; трети пък бяха просто на мнението, че е едно нормално младо момче. Тя, всъщност, самата красота е нещо субективно - за един най-красивите птици са пауните, за друг - папагалите, за трети - лебедите, а четвърти даже смята птиците за страшни(познавам и такива хора). Ако питате дали нашият герой(да го наречем Гярб Вечнълс) беше харесван, това вече е съвсем друг въпрос! Той имаше зад гърба си голям опит с момичетата/жените - даже и да приемем, че някои са били с него заради пари("да има кой да ме почерпи"), заради престиж("всички в класа си имат гадже, трябва и аз да си хвана някой, пък даже и да е Гярб Вечнълс") или заради някакви други свои мотиви, то самият брой на всички хора от женски пол били с него, заедно с броя на хомосексуалистите, които понякога му се натискаха не на шега и заедно с броя на тези жени на различна възраст, които се обръщаха след него по улиците, показваше че Гярб Вечнълс е един сравнително-харесван или много харесван човек.
 Беше ли той умен човек? Ако красотата е нещо субективно, то умът е нещо относително. Според "парадокса на глупавия професор" един великолепен професор по математика със сигурност ще разбира математическите въпроси идеално, но на изпит по медицина може да го скъсат още на ниво "първи курс". Помислете си, ако един човек е програмист и може да направи невиждан сайт, но в същото време не може да отговори на елементарен географски въпрос като "Къде се намира курортът Слънчев бряг?", то този програмист умен ли е или е глупав? Сега, вероятно, разбирате, че човек в едно отношение може да е умен, в друго - пълен невежа, а в трето и четвърто, например, да има някакво средно ниво на своите знания. От тази гледна точка трябва да кажем, че Гярб Вечнълс беше образован, умен и надарен в някои области като литература и история, и доста невеж в други области като металообработване и иврит; в някои трети области като чужди езици пък имаше едно средно ниво. Значи, да приемем, че Гярб Вечнълс не бе необразован и се водеше за сравнително-интелигентен човек.
 По подобен начин бихме отговорили и на въпроса дали този Гярб Вечнълс беше здрав, чист и т.н. По-скоро бихме казали "да", отколкото "не", каквито и стандарти да използваме за красота, ум, здраве, чистота, сила, творчество и каквото друго се сетите.
                                          * * *
 Познаваше я отдавна, още от 1998-ма година. Знаеше името й отдавна, защото имаше една съученичка със същото име, а после и състудентка. Тази въпросната съученичка беше невъздържана, нагла, несъобразителна... Много беше намразил това име, но... когато срещна това момиче, за което ще ви разкажем, със същото име, то за Гярб Вечнълс вече нямаше по-добро, по-красиво, по-уместно дори женско име всред всички имена по света... Тя се казваше... да я наречем "Ая".
 Как Гярб се влюби в нея? Съвсем, съвсем неочаквано, непланувано и, да кажем, неетично. Последното - не по негова вина. Един ден беше у тях, защото бе приятел на брата на Ая, а беше отишъл за пръв път у тях тогава, защото тя искала да се запознае с него, виждала го била на малкия екран(наистина, локално, за неголемият им град. Гярб Вечнълс беше много популярен по онова време) и той й се представи... Но после тя се отказа от идеята си да го харесва... Вечнълс не знаеше защо така стана, а междувременно той се развиваше - спортуваше повече, сътвори нови филми и дори предаване по местната телевизия, даже собствен вестник имаше по едно време, но уви... не сполучи, въпреки че правеше много трогателни жестове за Ая. На един "Св. Валентин", например, я беше чакал с часове пред специализираната й гимназия, за да й поднесе кокиченце и малко подаръче, което беше взел за нея... преди това й беше написал едно красиво любовно писмо; помагал й бе за домашна работа и, най-интересното - за една електронна игра - "Марио". Всъщност тогава бе успял, докато учи Ая да играе играта с джойстика, за пръв път да докосне "скришом" пръстите й и това му остана единственият допир с нея, но все така го помнеше този момент, този допир. Въпреки всичко написано дотук, аз не знам дали може да си представите колко много Гярб обичаше Ая - обичаше я дотам, че дори един път беше взел случайно паднал косъм от красивите й дълги коси върху масичката в хола... и си го пазеше в една от любимите книги - някаква френска енциклопедия по хуманитарна наука. А друго романтично нещо, което правеше заради обичта си към Ая бе, понякога, в дългите нощи(а те бяха дълги, защото нея я нямаше) да извърви около час път от неговия дом до нейния блок, независимо дали бе в летен зной или в зимен мраз, само и само, за да зърне светлината от прозореца й и да си каже: "Видях и аз частица от светлината, която огрява твоето прекрасно лице и тяло, и която виждат омайните ти очи тази нощ, принцесо моя!"
Малко хора разбираха, разбраха и ще разберат тази истинска, силна и доста чиста негова любов. Обичаше Гярб Вечнълс Ая с години, но понеже тя така и не отвърна на чувствата му, той опита да е с различни други момичета. Не беше трудно за него и си намери няколко по-млади от нея приятелки(не само, защото като повечето мъже обичаше млади жени, а защото по онова време Ая смяташе, че не може да ходи с толкова "възрастен" мъж, макар и да имаха само по-малко от 8 години разлика)... Това, обаче, не я накара нито да ревнува(или поне той не разбра да има нещо такова, като изключим някои непотвърдени слухове), нито да разбере, че някакви си години не са пречка, ако човекът те обича, ако е добър, ако е способен и, особено, ако не му личат тези проклети години.
 С никоя от следващите той не се почувства така щастлив, както би могъл да се почувства с нея, макар че беше примерен приятел/гадже и, че уважаваше доста половинките си, правеше за тях почти същите жестове, които бе правил и би правил с гордост за нея.
                                                      * * *
  Минаха малко години, тя замина да учи в чужбина. Гярб Вечнълс също успя да замине в любимата си страна в чужбина... Интересното беше, че след още няколко години Гярб и Ая станаха приятели по интернет, общуваха си в Скайпа, донякъде ги сближи това, че са далече от България, в която и двамата бяха родени и израстнали. Тя беше доста порастнала не само физически, но и като интелект - призна, че разликата в годините нямала толкова голямо значение... споделяше му за проблемите си с език на образована жена, а и той й споделяше за неговите и всичко вървеше весело. Веднъж се случи така, че имаше опасност тя да е забременяла от един неин вече бивш годеник, с който бе невъзможно да продължава да живее заедно. Макар и да беше привърженик на философията чайлд-фрий(доброволно бездетство), господин Вечнълс нито за миг не се поколеба да реши твърдо и да й заяви най-отговорно, че той лично би не просто напуснал любимата си страна, за да иде в нейната(според него) студена и безинтересна държава, но и, че би приел това детенце като свое! Все пак щеше да се грижи и за него, и за нея, ако ще да трябва за целта да работи неща, които никога не е работил и не си е представял, че може да работи като: поливач на рози, разносвач на мляко или монтьор в автосервиз, защото, най-вероятно, нямаше как да преподава по специалността си там, без да знае местния(според него) труден език. Оказа се фалшива тревога това със забременяването й. Не беше бременна, но тази случка само доказа безрезервната му обич към нея!
 По време на тези месеци и години чат онлайн, Гярб Вечнълс подкрепяше много Ая, особено когато имаше проблеми с нейния тогавашен груб, избухлив, властен, нетактичен и дебелокож годеник. Беше готов, въпреки разликите в категориите им(за сравнение може да си представите Кейн от една страна, а от друга - Алберто Дел Рио - нещо такова беше, ако застанеха един срещу друг онзи и Гярб Вечнълс) да се изправи пред него и да я защити с всички сили... В един от тези моменти тя в знак на слабост и/или на признателност изпрати на Гярб една виртуална целувка(емотиконка) по Скайпа. Можете да си представите, че това му беше сигурно най-щастливото неща за цялата година и дори за няколко години напред! Единствено толкова щастлив се беше чувствал само, когато я беше докоснал по пръстите, за което вече споменахме и, когато беше могъл да дойде в любимата си страна!
 Ако си помислите, че след това Гярб Вечнълс започна да я обича по-егоистично и да я иска за себе си на всяка цена, да стига до крайности, както при повечето лудо влюбени хора, то ще сбъркате. Той просто израстна много в любовота си, направо започна да обича, като биха казали религиозните хора, "божествено" - "Като не мога да я имам, нека поне да я направя щастлива!" и наистина, на практика, реално й помогна да... да... да си намери следващия любим годеник. Много психологически съвети й даде, доста време задели и накрая тя успя да е с този, който й беше грабнал сърцето... Какво ли си мислите сега? Предполагате ли, че всичко оттам нататък стана още по-сплотено между Ая и Гярб Вечнълс? Ако сте си го помислили, то може и да си имате основание, но, факт е, че това не се случи. Един ден Гярб Вечнълс срещна емоционални проблеми в собствения си живот, малко след като се беше развел с една предала го и психично-болна жена. Беше му тъжно. Плачеше му се, душата му плачеше, макар и очите му да оставаха сухи. В същото време любимата му Ая изживяваше една прекрасна ексурзия с новия си годеник в една красива европейска страна. Е, нали си пишеха и споделяха като най-истински приятели, Гярб Вечнълс написа на Ая, изплака мъката си, дори сложи 3 емотиконки-плачещи... Какво обаче УЖАСНО разочарование беше, когато се оказа, че тя - Ая - въобще не е прочела какво е написал, но се направи, че е прочела с думите "Виждам, че си добре." Каква гротеска, какво неуважение, какъв позор след всички тези години на обич, обожествяване, подкрепа и какво ли не от негова страна! Така приключи историята между Гярб Вечнълс и Ая... Вече от няколко години не са се чували, камо ли - виждали. Подобна съдба сполетя и отношенията между Гярб Вечнълс и брат й - след години споделяне и подкрепа към него, когато веднъж на Гярб Вечнълс се наложи да бъде изслушан(изчетен) и посъветван по жизнено-важен проблем, съчетаващ в себе си професионални, етични, екзистенциални и др. моменти - проблем от най-върховна важност за живота му досега, брат й го пренебрегна и то много очеизвадно. Гярб Вечнълс, не реагира веднага, написа си проблема втори път, а накрая и трети път! НИКАКЪВ ОТГОВОР! Гротеската се повтаряше, но под друга форма. Явно той-братът беше зает с по-важни(според него) неща като някоя новопоявила се девойка, която не е познавал до вчера и/или с някое спортно събитие като шампионат по тенис. Накрая, когато реши да пише на Гярб Вечнълс(месеци след това) той писа нещо съвсем не по темата и тогава Гярб го отряза, и му написа в прав текст "ами не ставаш, еди-кой си, просто не ставаш!"... Оттогава и с него не се чуха, нито видяха. От бивш общ приятел след 2-3 години, узна, че братът го е търсил да си говорят пак, защото "много време било минало", но Гярб Вечнълс не разбираше така нещата - ще направиш ти нещо лошо, ще нараниш някой незаслужено и после, само защото е минало време, да му дадеш пак шанс, все едно, че нищо не се е случило! И то да дадеш шанс, да простиш на човек, който се е провалял системно - не веднъж, не дваж. Хайде, няма нужда! - както обичат да казват някои на място.
Тези две решения - да не говори отново нито с Ая, нито с брат й, бяха за Гярб Вечнълс едни от най-правилните решения и той съзнателно НЕ съжаляваше за тях, напротив - гордееше се, че най-после се е отскубнал от това да прощава нескончаемо на някой/някоя само заради това, че имат чар или, че са казали някоя по-подмазваческа и впечатляваща фраза.
 На подсъзнателно ниво, обаче, нещата не стояха така. Сега, спорно е дали има подсъзнателно или има само несъзнателно, и ако има, дали сънищата са свързани с него(а и дали всеки един сън или само отделни сънища). Затова без да се ангажираме с някакво научно заключение, само ще кажем като факт, че Гярб Вечнълс, без да планува, без да предполага и без дори да си представи за момент, че това е възможно сънува... Ая! Не просто я сънува, а беше с нея... в някакво интересно нощно барче-пицария с дървени, красиви маси на втория етаж. Обслужваше сервитьор, който приличаше на известен чернокож американски актьор, ако това имаше някакво значение - навън беше вече тъмно, а те бяха заедно -  Гярб Вечнълс и Ая. Той не знаеше въобще, че сънува. За него беше истинско и не просто истинско, а прекрасно-и-истинско! Тя се беше съгласила да излезне с него, бяха в това романтично местенце, а тя беше толкова усмихната, ведра, СГУШЕНА до него. Личеше си, че това им е нещо като първа среща и вече са бъдещи гаджета, най-късно от утре! Говориха си за няколко различни неща и всяко нещо - независимо дали беше свързано с морето, с планината, с Азия или с Луната беше интересно, защото си го говореше с Ая! Всяка тема се изпълваше с красота, осмисленост и интерес, когато тя я чуваше или когато изговаряше нещо по темата със сладкия си, звънлив глас!
 По едно време той хвана нежно и преклонно двете й длани. Почувства ги истински прекрасни - нито студени, нито горещи, гладки, меки с млада, стегната кожа и красиви пръсти с добър естествен маникюр. Това, заедно с усмивката и красивите й очи, които го гледаха беше за него чутовен миг, който господин Вечнълс бе чакал от 1998 година до днес, до този миг, който му се искаше никога да не изтича - "О, миг, поспри!"...
- Толкова ли трудно беше да постигнем това? - попита той, но толкова беше опиянен от щастието си, че не разбра дали това му мина само през ума или освен това и го изрече пред нея, пред тях в тази вълшебна, по-вълшебна, най-вълшебна нощ!
 Симпатичният чернокож, подобен на известен американски актьор, сервитьор по едно време се появи да каже, че са останали последните клиенти, но той чак сега се е усетил, че е минало толкова време, но понеже са толкова симпатична двойка - можело да си стоят колкото искат, той отивал на първия етаж да си поспи пак. Това усмихна и двамата. Гярб Вечнълс не искаше нощта да свършва, сега щеше да измисли къде да заведе Ая на друго място, след като си постоят в това красиво заведение поне още няколко незабравими минути, а защо не и час. Ая беше толкова красива и мила! И...
Събуди се!!!
Незнайно от какво - дали беше от шума на хистеричните съседи, дали от шума на някой камион от улицата срещу него... - няма значение. Имаше значение, че се събуди и тази приказна, вълшебна, най-желана, красива, сякаш неземна и изцяло щастлива сън-реалност свърши. Всичко бе просто САМО СЪН! Идеше му да извика "НЕ! НЕ! НЕ!" по подобие на един популярен кечист в момента - Даниел Брайън. За пръв път в живота си на Гярб Вечнълс му идеше да извика толкова яростно, примитивно, но истински и пряко това "НЕ!"... Защото въобще не искаше тази красива, но съвсем нормална, нетрудна и истинска приказна "реалност" да свърши!
 Малко по-късно същия ден, на свечеряване се свърза по Скайпа с баща си и си говориха, оправяха разни проблеми със софтуеъра на компютъра. По едно време, след години и дори десетилетия несподеляне на нещо по-интимно, той написа на татко си:
"... сънувах снощи и ми е още прясно... сънувах, че сме в някакво тихо барче със сестрата на твоя съсед по квартал, 'дето май само нея съм обичал толкова много време... и беше много хубаво, и красиво... нещо, което никога няма да стане наяве, та поне да го опиша в един разказ за Гярб Вечнълс..."
 За пръв път почувства какво означава "една топла сълза падна от очите му", защото една гореща сълза наистина се стече от очите му и падна върху оголените му крака(живееше почти до екватора и беше само по бермудки)...
 Излезна вън... топла нощ, ясно небе с блещукащи звезди, лек полъх нежно разклащаш палмите, фикусите и другите тропически и екваториални растения наоколо... океанът беше само на няколко километра... можеше да иде до него дори пеш, но... Остана около дома си. Взря се за няколко дълги минути в красивото, звездно небе и романтичните според неговата естетическа нагласа, палми... Взе "важно" решение - да си купи няколко местни островни бири и да ги изпие, с надеждате да се поопие и да забрави за Ая. Сърцето му я искаше много, но умът му казваше "Стига!... Баста!!!... Ю хед инаф!"... Приятно беше да отпива бавно от бирите си, ако не броим комарите и това, че я нямаше до него Ая... Ая, Ая, Ая... След малко се прибра и заспа отново.
                                                       * * *
 Този път не я сънува и по-добре така. Защото едва ли този красив образ от сънищата му имаше нещо общо с реалната, истинска Ая. Време беше тази несподелена и адски продължителна, възраждаща се като феникс любов, някакси да има край."


A fan of science, philosophy and so on. :)

Tags:
 

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.