☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆ ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това  (Read 202 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Как се осъзнах да пестя времето си онлайн и защо е добре това


  Драсвам набързо една статийка по тема, която е много важна - да не губим време (и конкретно - да не го прахосваме, когато сме в интернет).
 Някои хора поначало, ако са в интернет (онлайн) на 100% си губят времето. Напълно загубено време, според дефиницията ми е например писането на мнения в чужди (несвои) сайтове - напр. във Фейсубука (който в последните години е най-полулярен сред масата потребители по света). Губиш часове там да пишеш, като в същото време пишейки:
 - нито печелиш пари
 - нито спортуваш
 - нито научаваш нещо.
 Предвид, че времето е добре да се използва за тези 3 ценности - богатство, здраве и ум (пари, спорт, учене), а нито една от тях не се добива при хвърляне на безплатен труд в писане за чуждия сайт, то изводът е пределно ясен.
 Може да се дават и други примери, с други сайтове - например геймърски (с игри), където играчите просто правят трафик на сайта, а в замяна не получават нещо съществено (удоволствието от играта е спорно, предвид че може да доведе до психическо пристрастяване, увредени очи и здраве от прекалено застояване пред компютъра, независимо от какъв вид е и т. н.) Тук можем да изключим хората (геймърите/играчите), които правят пари от играенето на игри по един или друг начин (вземат награди от първенства, продават и препродават различни виртуални игрови елементи и разни други начини вероятно - тема, в която не съм се задълбочавал, защото не използвам интернет за играене на игри поначало).
 

Няколко отговора (съвета), които съм давал на по-близки и по-далечни хора


 В самото начало, когато започнах да използвам интернет (1999 година) го използвах за учене (на китайски език, на алтаистика, на изтокознание по принцип), комуникация (чатове и мейли), четене на новини... В един момент обаче допуснах грешката да пропиша в чужди сайтове (защото тогава бях незапознат с това колко лесно е човек да си направи собствен сайт). Още съжалявам за изписаните от мен тонове съдържание за чужди сайтове, които не са ми донесли и 1 стотинка (изключвам случаите, когато на 2 пъти ми платиха за статии). Не само съм изписал за други толкова много съдържание (безплатно), носейки им на тях полза (пари и/или популярност), но и САМ СЪМ СИ ГУБИЛ ВРЕМЕ, което съм можел да оползотворя в нещо много по-полезно: я курс (сертификат/диплома), я спорт, я просто учене на чужд полезен език...

Времето се губи много лесно онлайн


 Времето се губи много лесно, когато си в интернет. Дори и да си се отказал вече да пишеш безплатно за други сайтове, то пак има РАЗЛИЧНИ ОПАСНОСТИ от губене на време. Една от тях е в чатовете, имейлите, личните съобщения (въобще комуникацията) с познати, приятели, роднини, КОГАТО те започват да те занимават с неща, които с нищо не спомагат за твоето добруване (а, както казах, то може да се определи по тези 3 критерия: дали тези хора спомагат да станеш по-богат, дали тези хора спомагат да станеш по-здрав, дали тези хора спомагат да станеш по-знаещ. Обръщам внимание, че всяка нова информация може да се счита за допълнително знание, но СТЕПЕНТА НА ПОЛЕЗНОСТ е различна. Има разлика между това да знаеш какво е изследвал математикът Гаус и между това да знаеш, че Пешо казал, че животът му в България е тежък оня ден; има разлика между това да научиш 10 нови думи на чуждия език, с който се налага да работиш и това да научиш, че Цено има нова приятелка.
 Сега следват примери (скорошни), в които съм обяснявал (по-простичко и разговорно) на хора, които (вероятно без да искат, неумишлено) са опитвали да губим време:

 1) До един човек, който все ме вика да пиша в някакъв си там форум, просто защото преди време ме помни от неосъзнатите ми години как съм пишел като ненормален в един от големите български форуми за без пари и в огромни количества. Писах му така:

 "Аз отдавна осъзнах, че писането по чужди форуми само пълни гушките на притежателите им, а ние си губим ценно време и енергия. МАЙ ТОЧНО ТИ МИ НАЛЯ ПОЛЕЗЕН АКЪЛ на времето - "Ако цялата тази енергия я влагаше не по форуми, а в бизнес, досега да си направил състояние!" Не знам дали ти или някой друг, но това ми повлия ПОЛОЖИТЕЛНО! И ето ме вече порастнал и осъзнат. :)..."

 Преди няколко дни с близка приятелка се завлякохме в километрични обсъждания на две теми ("смъртното наказание" и "алкохола", т. е. "за" или "против" смъртно наказание и доколко е вреден алкохолът; разлики между умерена употреба на алкохол и алкохолизъм) - все теми, които всеки интелигентен и отговорен човек трябва да е проучил и да си е изградил мнение по тях, но които и 5 години да ги обсъждаш няма да ти донесат много полза в живота (нито ще станеш по-богат, нито ще станеш по-красив, нито ще станеш по-силен... най-много да научиш някой допълнителен детайл по тези теми в безкрайното им обсъждане, но ако вече имаш достатъчната база, по-добре да си използваш мозъка да учиш по други теми, други детайли, защото не всичко в живота ни е "наказанията" и "алкохола").
 Та, ето и какво писах преди дни (с много съкращения): Пак доста си изписала по темите. Ще прочета набързо, но няма да се обяснявам повече...
... е, няма начин да говоря повече ама никакъв!..., а и защото НЕ Е ВАЖНО какво АЗ или ТИ си мислим по нещо, което не зависи от нас... НЕ Е ВАЖНО, защото нито аз ще ти променя мнението, нито ти моето по въпроса...
 Та, както и обещах - нищо повече няма да говоря по темите, защото хем няма напредък (нито ти приемаш, нито аз доводите поради колосални културни и методологични различия, а и, както забелязвам - светогледни в много отношения), хем губим време за нещо излишно, а ти (и особено аз) не сме в позицията да си позволиме лукса да спорим по теми, които не само не ни правят по-успешни, по-богати, по-спокойни в живота, а напротив - черпят ни ценен ресурс! Не го приемай като "аз го оборих, той бяга победен" - напротив, оставам с точно обратното убеждение, но просто не искам да стана на 50 години и да повтарям стари грешки - безкрайни онлайн спорове (преди и по 10 часа съм прекарвал в спорове с разни религиозни, синофоби, вегани, привърженици на "всички учени са подкупени и не вярвам на науката, сам зная всичко", автохтонни привърженици "прабългаристи" и всякакви.) И КАКВО ПОСТИГНАХ? Ако всичкото това време го бях вложил в изкарване на пари и/или курсове поне и/или спорт - съвсем друго нещо. Та, просто няма смисъл. Ето - преди малко си взех първия изпит с 74% успеваемост! Това е успех, а не да чета и да пиша по въпроси, които отдавна съм ги премислил и инкорпорирал в светоглед и опит, и просто да си говорим безкрайно. Не бива. /Е, ако беше поне публично във форума, за някой цент, който никога не е излишен - да! Не ме разбирай погрешно - там пиша НА КИЛО пред душковците, за да им удовлетворявам потребността от контактуване И ДА НАБИРА ФОРУМЪТ ПОВЕЧЕ СЪДЪРЖАНИЕ, ЧЕ ДА ИМА ПАРИ - нещото, заради което сега съм НА РЪБА! Но, в частен разговор, който само ние си го четем и който не влиза в приходите от Адсенса - няма смисъл да въртим едно и също и то по почти абстрактни теми, които не ни засягат (поне засега) пряко./
 Отивам да гледам Новогодишната програма и да си чета за другия изпит. Наистина не искам да се занимавам (дори в почивките) с неща от които няма и 1% полза за подобряване на незавидното ми положение. Съветвам и останалите - всеки да прави само полезни неща за себе си, че иначе - от никой и от никъде не идва!
 Поздрави и късмет през Новата свинска година! (Тук свинете ги имат за "мили" и "сладки", "красивички" животни. Само казвам. Аз също никога не съм се гнусял много от прасето, освен ако не е в кочина окаляно, де... Просто отбелязвам.) Лека вечер! Когато ти се пише - пиши за каквото ти се пише (даже и по тези 2 теми, но ти казвам, че им "слагам ключ" от моя страна и повче от пасивен читател от моя страна няма да има.)

 И ето последен, трети пример - това е с приятелят, с който най-редовно се чуваме, защото сме почти постоянно в Кюкю-чата. Вчера човекът ми праща някакви скриншотове и предварително си казва
Quote
ама е дълго, само малко снимам
И аз очаквам два, най-много три скриншота, които да прочета за около 5 минути, след това, примерно още 5 до 10 минути да обсъдим нещата конструктивно и после всеки да си продължи да си гледа работата (а ние имаме много по-важни работи от коментиране на такива неща). И като скролнах надолу - малееееееееееееееее, 10 (словом - "десет"!) скриншота! Останах като хипнотизиран!  ;D ;D ;D Та му писах така: Леле-мале! На това казваш "малко"?! То вярно, че аз не се плаша от дълги текстове, защото дори Кант съм чел, но... да чета на някакъв батка оплакванията - не. Виж какво чета:  (приложих 1 скриншот от курса по мениджмънт (изцяло на английски език е курсът), който карам в момента) - това е по-трудно, но поне дава шанс за документче, че знам за какво губя време. А тоя да седна да го чета - за какво? Едно време малко ли съм чел Г. и кой ли не. И какво получих/-ме от това? Нищо. Сега даже към границата на гладуването скоро може да стигнем, заради липса на работа. И от какво? От ей-такива БЕЗПОЛЕЗНИ губения на време (барабар с поначало лошия късмет...) ...

 Той рече:
Quote
така е, уви

приемам критиката
А аз добавих, че "Препоръка, не е критика. Все пак не си ми направил нищо лошо.

Просто ме зашемети това количество - този на графоман ми замяза... (И много се лъже, че някой ще го чете. Повечето хора на 2-та страница се отказват.)

Едно време сме си говорили - колкото по-лаконично (кратко), толкова повече шанс някой да обърне внимание. Дългите текстове са непривлекателни (за мнозинството).
"

 Накрая - ВАЖНО: Тези мои прозрения и съвети са доста актуални и полезни за по-бедните хора и за средната класа, които наистина могат да подобрят поне мъничко живота си, ако не го прахосват за безполезни разговори и за работене безплатно на други хора онлайн по един или друг начин. Богатите и свръхбогатите, може да си позволят и такива луксове (даряване безплатно на съдържание на несвои, на конкурентни сайтове; безконечно четене на клюки; безконечно чатене и обсъждане на всякакви теми), НО ВЪПРЕКИ ТОВА, ако има богат човек, който чете това и се вслушва в моите съвети - съветвам го (съветвам я) да НЕ допуска тези грешки. Когато си богат, имаш още повече възможности за полезни и интерсни неща от бедните и средните: използвай времето да отидеш на изложба, музей, екскурзия до нови (и безопасни!) места, спортувай качествено, отдели време на хората, които обичаш, запознай се с някой автор/теория, за които никога не си чувал по-рано... Все неща, които ще ти дадат много повече полза и смисъл, отколкото споменатите губения на време онлайн.
 
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 356
  • SEO - karma: +169/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
Да се включа и аз. Като психолог. Като част от компетентността ми е да прилагам изследвания на скали на лъжа, на утвърденост или не на характер, на степени на контрол, на това спокоен или не е човекът и... На това, което сега ще пиша за него. Практичността или липсата на практичност.

Много хора си мислят, че нещата са 2 - имаш или нямаш. Всъщност, скалите са 3 на брой и и не са имаш или нямаш, а са практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен. Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали.

Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма. Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици. Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем. По принцип практичните извън нормата са склонни много бързо да решат: Ей, супер, махнаха се и сега вече няма "да ми губят времето". Но както писах, това оставане сам, е най-малкият проблем. Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне. Чудо голямо. Преживява се. Но... Почват увредите на психиката. Личната, собствената, а не на тази на Пешо. Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности. Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т. Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс. Ама курсът няма да замени развитието, което се получава за личността при един спор (ако има интелигентност, защото ако спорът е каруцарски, там е ясно какво следва). Спира умението да се чувства. Защото, абе тоя Пешо само ме занимава със себе си. Че за Пешо било важно, абе какво от това, само ми губи времето. Ама после Пешо ще върне жеста. Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш. В бонус точно така се "убива" умението да се споделя. 

А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото. Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено.

Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо.

Коя е нормата при практичността? Кое е непрактичност?

Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве. Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите.

Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност.

Dimitroff

  • Разбирач & играч
  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 292
  • SEO - karma: +147/-0
  • Gender: Male
  • Разбирач, играч и предприемач.
    • View Profile
    • Много ме кефи тоя predpriemach!!!
Много интерсно! Продължавайте все в тоя си дух!

Ако не знаете, има едни програми (не съм ползвал, но чувам от колеги за тях на различни периоди от времето), които ти засичат онлайн колко прекарваш в сайт 1, сайт 2, сайт 3 и така нататък. И после примерно в края на работния ден си изчисляваш % на полезно действие. Малко като за квадратни умове, които си не знаят сами да преброят и да си контролират самостоятелно времето, но ако на някой му се стори полезно да си го има предвид. 8)
Разбирач, играч, предприемач. Какво повече от това? ;)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Философско-научен обзор по въпросите
« Reply #3 on: February 09, 2019, 01:05:48 AM »
 Психологията е хубава наука. Едно време (2-ри или 3-ти курс), когато изучавах философия в СУ-то неизменно отделях внимание и на психологията - спорех със заклети философи (колеги), за които психологията не е наука и/или е нещо много по-нисше от философията, отделило се сравнително наскоро от нея (както и повечето науки, между другото). Четях доста психология и психопатология (вкл. психиатрия - от учебниците на родителите си и на дядо си - 2 поколения работещи в психиатрии). Имах няколко приятели-психолози по онова време.
 И до ден-днешен, когато отворя Уикипедията (а то е почти ежедневно, за да се образовам по случайна или неслучайна тема), попрочитам нещо психологично (например кой какъв експеримент провел). Та, да не казвам голяма дума, но съм нещо като почти 100% психолог, макар и самоук (в смисъл, че от толкова учене и четене и то с НЕПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС - това е психологически термин - за разлика от онези учили психологията насила, т. е. по ОПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС мога да се похваля със стабилни и почти системни знания по психология). Поради тази причина, основно, избрах и да се профилирам (като магистър) по "Философска антропология" - дисциплина, която освен философския поглед върху човека, включва огромни частни науки като - етология, психология, психопатология, невропсихология и прочие.
 Някои може да се комплексират и да завидят, но аз съм си прям и честен - малко са по-начетените от мен, особено в сферата на човекознанието (човекопознанието).
 Ето защо, щом като е станало дума, ще проявя внимание по-професионално и аз (пък и е файда за форума - 1-2 цента, ама кой ти ги дава?!)...
 1. Практичността. Това нещо сме го засягали най-вече в дисциплината "ЕТИКА" - например, ако някой не вярва, да погледне теории като прагматизъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Прагматизъм), утилитаризъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Утилитаризъм) и др., за да се убеди, че такова понятие като "практичност" (по-ученолюбивите философия) сме го "изяждали на закуска", както казва изразът. И, да си знаете, че като всяко понятие от този род, то е с РАЗЛИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ - за Яна практичността е едно, за Минтимер прагматично е друго, а за Съ-И и Ецуко - трето и четвърто. Няма единна концепция нито на лично ниво (Янко, Асан, Джим), нито на високо-философско (Тома Аквински, Ленин, Щирнер...)
 При мен нещата се мислят ОТВЪД практичността, а именно - на ниво "ПОЛЕЗНОСТ + СМИСЛЕНОСТ" В този смисъл, мога да избера нещо, което (по дефинициите на този или онзи) да не е практично, но пък да е смислено-и-полезно. Пример (от простите, да не се приема за изцяло-завършваща аналогия, нито за пълна традукция!): Днес ходих пеш. За много хора (особено тези с леките автомобили, за които е ужас да се качат в обществен транспорт; а и за някои, които ползват общественият транспорт, както и за малкото фенове на колоезденето вероятно) това е много непрактично: губиш време (вместо за 3 минути, ще стигнеш за 25 минути), изморително е (ходиш, вместо да седиш или поне да караш колело; изкачваш надлези, чакаш на светофари...) Да, НО, макар за тях това да е "непрактично", то за мен е ПОЛЕЗНО-И-СМИСЛЕНО. "Как така?!" чудят се сигурно някои от вас, които наистина ме четат и са стигнали до този момент, а не само претендират, че четат. Ами ето така:
 1) Изразходвам калории и си спестявам надебеляването (а оттам и проблеми със здравето, проблеми с привлекателността).
 2) Ходенето е полезно за здравето.
 3) Губя около 20 минути време, но пък спестявам 1 юан за транспорт (около 25 стотинки)!
  Е, сега разбирате ли как нещо дори и НЕПРАКТИЧНО, може да е СМИСЛЕНО и/или ПОЛЕЗНО? Това са просто различни нива, като ПОЛЕЗНОСТТА (И СМИСЛЕНОСТТА) в моята йерархия на ценностите заемат по-високото място.  8)
 2. Нормирането на практичността.
 Нормирането (нормата) е винаги било проблем от гледна точка на философията - КОЙ приема каква е нормата, КАК я приема, ЗАЩО я приема точно "такава", а не "онакава", има ли обективни критерии?... Много въпроси може да се задават, защо точно при ЕТИЧНИ и ПСИХОЛОГИЧНИ въпроси като тези гледните точки са най-различни и варират диаметрално според: изходни предпоставки, светоглед, културни особености и пр. на тези, които нормират.
 Конкретно, "практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен" е нещо, което е интуитивно (или почти интуитивно) - почти същото като това, че има "малки държави, средни държави и големи държави" или "отрицателните числа са по-малки от нула, нулата е равна на нула, а положителните числа са по-големи от нула".  ;D В този смисъл, едва ли някой ще оспори, че практичността или което и да е друго качество на човека е "свръх-, средно/нормално и хипо-/липсващо" - вземете ревността примерно - "Някои ревнуват много, дори може да убият от ревност. Други ревнуват умерено. Трети ревнуват малко или никак."; вземете трудолюбието - "Някои са работохолици, други са умерено работещи, трети ги гони мързелът". Така че нещо да се нормира линейно по този начин (две крайности и една среда) е интуитивно и логично.
 
 Нататък:
 "Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали."
 
 Аз съм сигурен, че тези критерии са толкова "обективни", че ако ги правят 10 различни психолога (от начало, без да си влияят, самостоятелно) в крайна сметка ще имаме 10 различни методики. А това, коя точно ще си изберем, че да класифицираме хората си е наш избор (или догматичен избор в стил "Решихме да ползваме тази, защото е по-Фройдистка." или "Мани го Фройд! Тази ще ползваме, че е по-Адлерианска, ние сме за Адлер!") Така става, защото за ПРАКТИЧНОСТТА няма единно мнение по света.
 
  "Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма."

 Напротив. Защо да е извън норма? А това, че отивам към 44 години и още нямам бизнес, даже без работа останах, нямам и достатъчно спестявания в банката за започване на нещо ДАЛИ Е В НОРМА? Ако питаш всички онези (баш практичните), които ще преценят такъв мъж като мен (с голяма доза основание) като "лузър", ще ти кажат, че съм наистина ИЗВЪН нормата, ама точно от такива глупости, с които съм се занимавал С ГОДИНИ (писане за без пари с часове, прекарване на цели нощи да мисля как да помагам за любовния проблем на приятел, който после даже не чете за моите проблеми, слушане до 3-4 сутринта оплаквания на друг приятел, който после даже се опита да ми задигне компютър и стигнахме до съдебен спор...) В същото време хората (които вече са успели сами, защото не всеки е с богати родители, късметлия от лотарията и пр.) не са си губили времето така и сега КЪДЕ СА ТЕ, КЪДЕ СЪМ АЗ!

 "Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици."
 
 То ясно, че е така, но нормирането не е лесна работа (ако държиш да е обективно; ако е догматично - лесно. Всеки може на базата на 5-6 критерия да бъде обявен за "вещер", "луд" и всичко.) За относителни и силно субективни понятия като ПРАКТИЧНОСТ не може да става и дума за обективно нормиране. Нещо подобно е като да се опитваш да нормираш ЩАСТИЕТО.
 
"Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем."
 
 Да, ама не.  ;D Няма да повярваш колко много хора съм ги пъдил (ама директно) и пак се връщат ли връщат! Всеки с късмета си, но определено поне на 1 човек трябва да си попадала, който е такава "лепка", че и да му викаш, и да го обиждаш и да го унижаваш, той/тя си знае, че иска да е с тебе и това е! Така че, не всички хора са еднакви (това и по друг повод сме го говорили - има различни ТЕМПЕРАМЕНТИ, които пък са основа за още по-различни ХАРАКТЕРИ). Да, някои ще бъдат изпъдени и никога няма да се върнат (какво облекчение!), но други въобще няма да се мръднат толкова лесно... а има и едни междинни групички такива, които се махат, ама ХОП, като пийне малко или като го зареже някой, или като се разболее нещо, ДАЖЕ И СЛЕД ГОДИНИ ДА Е, пак ще ти цъфне!
 Мен лично никога не ми е било да намирам приятели - винаги има готови да се сприятеляват. Моят проблем е обратния - нямам време за приятелства (особено в момента, защото и с няколкото приятели с които съм онлайн и офлайн губя страшно много полезно време за НАИСТИНА НЕОБХОДИМОТО В ТЕЖКИЯ МИ ЖИВОТ НА ТОЗИ ЕТАП). А и, все пак, всички знаем, че има хора по-затворени, по-интровертни, които почти нямат нужда от толкова приятелства - стига им и самички (или с 1 любим човек и 1-2 познати) да се чувстват ПРЕКРАСНО. Ако човек емпатира по тази линия ще го разбере - за някой може да е ад да е сам, но за друг това е блаженство! По същия начин по който за някой в дискотеката е супер-приятно и весело, а за друг е задушно, гнусно и стресиращо. Не за всеки е възможно вживяването и разбирането, но ако опитате, то ще видите, че е поне донякъде постижимо.

"Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне."

 Възможно е. Само че, както е доказала практиката, ако човек разчита само на Пешовци да му четат и пишат по форумите, доникъде няма да стигнат тези форуми. Без една "критична маса" от СТОТИЦИ потребители (четящи поне), всеки сайт е обречен.
 От друга страна, притегляш на везните "Аз да пиша ли за този дето вее гората, че на Пешо да му е хубаво?" или "Аз да си чета ли за изпита?"... Защото по-натам Пешовци много, ама като не се дипломираш, Пешо няма да дойде и да ти каже "Аз съм готов да те спонсорирам за един бизнес, защото си много готин човек!" (Говорим за болшинството Пешовци /като обобщение за "приятели", някой да не си помисли, че сме нарочили хората с името Петър. Аз нямам нищо против, даже 2-ма от главните ми герои в последния роман са Пешовци/, разбира се. Някои, единици, може да се окажат супер-полезни и да подадат ръка, но нали не говорим за изключения.)

 3. "Почват увредите на психиката."   ;D Разсмях се. Наистина се усмихнах физически и се размях в себе си. Почват увреди на психиката ТОЧНО АКО нон-стоп Пешовци ти досаждат - натоварват те (примерно като онзи, който ми се обаждаше да ми говори за проблемите си до 3-4 сутринта понякога), губят ти времето (даже и да не е умишелено - днес като 5 човека ти пишат макар и малко и се наложи поне по 40 минутки да им отделиш за отговор - ето ти над ТРИ ЧАСА време отишло - а то трябва и да се работи, трябва и да се спи, трябва и да се почива/релаксира... Само 5 човека са в състояние толкова ДА ТИ СЪКРАТЯТ ВРЕМЕТО ЗА ПОЧИВКА, че наистина да почнеш да "изперкваш" - казано с по-научен термин - да се невротизираш)... Да не говорим за разни още по-тежки случаи (също са се случвали) - на Нова година да ме вика да ходя с него в заведение, че имало един да не го бие! Е, това дори на Нова година да не можеш да си при семейството си (тогава имах още живи баба и дядо), а да ходиш да го играеш бодигард, не вреди ли на психиката?!
 Така че, всеки сам да си преценява как се чувства по-добре и кое наистина му вреди, включително на психиката. (А и да не забравяме, че НАУЧНО Е ДОКАЗАНО - всяка психика си има ИНДИВИДУАЛЕН ПРАГ на натоварване - например за някой смъртта на близък човек може да отключи депресия, а за друг да е просто леко неприятна новина, за която да е забравил след 48 часа!) Така че едно такова слагане на всичките психики "под общ знаменател" не е полезно (за истината).

"Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности."

 О-о-о, ама сигурно! Особено като гледам "Пешовците", които имах късмета да ми се разкарат от главата какво "развитие в интелектуален план" и какви "възможности" проявяват! Примерно един такъв "Пешо" основното му (не мръдна през годините!) е да говори за спорт (много е важно кой колко гола вкарал, кой кога ще има среща и кой треньор къде сменили), да пуска вицове (които и сам може да си намериш, ако искаш), да се оплаква от жените (на времена стига до мизогиния), защото той толкова супер, пък те - "глупачки, които не знаят кого да харесват"!... ВМЕСТО ТОВА, аз си чета примерно Димитри Иванов (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитри_Иванов) и смея да твърдя, че от този журналист и преводач съм научил и добил знания в интелектуален план, които ако бях чакал да ги получа от спортомана-вицофил-вечен ерген, за който споменах, щях да стана на 38128631316 години и още да не съм ги получил!  :)

"Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т."
 
 Това не е вярно! Гледна точка може да се изгради ПО МНОГО И РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ (НАЧИНИ). Нима, например, ако прочетеш мненията на 5 авторитета по дадена тема, няма да ти помогне да си изградиш по-добре гледната точка, отколкото ако спориш с Пешо по темата, по която той нищо не знае или е прочел една книга и се мисли за капацитет вече по въпроса?!
 Всъщност аз бих се замислил за степента на умност у някой, ако само чака да си изгражда гледни точки при спорове. Гледни точки (ако още не са изградени, особено у висшист и постоянно четящ човек) се изграждат правилно с ЧЕТЕНЕ и УЧЕНЕ на АВТОРИТЕТНИ ИЗТОЧНИЦИ, а не в СЛУЧАЙНИ СПОРОВЕ с този или онзи. Нещо повече - споровете може да са "помощно средство", но в никакъв начин ИЗТОЧНИК на формиране на гледни точки! Защото, ако попаднеш на някой по-убедителен (но недочел), може да ти изгради НЕВЯРНА гледна точка! Пълно е с такива "знаещи" хора, които успяват да убедят дори сравнително-учени в ЗОДИИ, "ДОКАЗАН" ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и какво още се сетите. Дори някои РЕЛИГИОЗНИ успяват да убедят УЧЕНИ да вярват в Бог! И то след СПОРОВЕ!... Така че - по-внимателно със споровете и не надценявайте тази тяхна ПОТЕНЦИАЛНА (но НЕ-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!) страна да са полезни за формиране на гледни точки.

 "Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс."

 Ми зависи от КУРСА! Ако курсът се позовава на АВТОРИТЕТИ (а не само на Пешовци), много ясно, че е 100 пъти по-полезен за доизграждане на нещо, отколкото Пешо или Пешка, дето решили, че тяхната гледна точка е правилната и ще ти спорят с МЕСЕЦИ за неща, които после даже няма да ти донесат нито възможност за работа (за разлика от курсовете), нито за спокойствието ти (точно на теб ли да казвам, че колкото повече спориш с някой, толкова повече се повишава шансът да се изпокарате и то жестоко?)
 За четенето - това reductio ad absurdum (https://en.wikipedia.org/wiki/Reductio_ad_absurdum) е понятно, но лично аз не го приемам за удачно, защото повечето интелигентни хора (дотолкова интелигентни, че поне да схващат кога и колко има смисъл и полза от спорове + да осъзнават приоритетите в живота си правилно) едва ли ще са нечетящи или еднокнижници. (А в четенето също трябва да има много МЯРА - колко четеш, какво четеш, защото не всяко четене е ценност. Например, ако някой чете дебела книга с лъжи по астрология не е по-добре от друг, който предпочита да не чете тази книга, а да се образова с 1 научно-популярен филм по астрономия).
 
"Спира умението да се чувства."

 То това умение си е първо достатъчно вродено (някои са си чувствителни по природа). При някои чувствителността е дори до степен на сензитивност (прекалена) или патологична (например хистеричната такава).
 Смятам, че умението да се чувства може да се развива по много начини - например като гледаш любовен филм с интерес или четеш нещо чувствено. Откъде-накъде точно в споровете ще е рога на изобилието за умението да се чувства?! Даже, като погледнеш по-навътре, чувстването е свързано с дясното полъкълно, а споренето с лявото полукълбо. Няма кой знае каква връзка и, ако някой се надява да се развива като чувства в спорове - да не се надява много. Чувствата се развиват и то повече по други начини. (Друг е въпросът, че на по-безчувствените хора им е доста по-добре, защото са по-защитени от развитие на депресии и дори на соматични проблеми, които засягат много чувствителните.)

"Ама после Пешо ще върне жеста."

 Има едно за такива случаи - "Надай се, Пено!"  ;D Предвид, че повечето хора са егоистични (някои дори егоцентрични), връщат по-малко, отколкото получават (а някои даже не намират и за нужно да връщат). Това си е наследено и от животните, еволюционно. Разбира се, има и алтруисти, има даващи, но като процентно изражение са доста по-малко. Аз съм се НАПАТИЛ ДОСТАТЪЧНО от Пешовци-егоисти, Пешовци-егоцентрици и Пешовци-лицемери (едно ти говори, ама си прави съвсем различни сметки подмолно), та вероятността "Ще..." (Пешо ще върне...) ми е нисичка в очакванията. Абе, хората ЕДНА КНИГА вземат да четат и после "забравят" да ти я върнат... това трябва да говори достатъчно за връщането. То, ако беше така, нямаше да имаме "Златно правило" на този свят - а светът ни - от най-малкото ниво (вируси и бактерии) до най-голямото (геополитиката) показва ЕГОИСТИЧНОСТ.

"Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш."

 Несподеленост?! :o Това за кой век? Ако е за 20-ти, когато самотниците можеха да споделят само по предавания за запознанства по телевизията или в някой вестник - да, така е. Ама в днешно време?! Че то сега даже ОБРАТНИЯ ПРОБЛЕМ ГО ИМА - споделиш нещо в Нет-а и после не знаеш дали не е трябвало да си мълчиш, като почнат да го ползват срещу тебе!  ;D ;D ;D
 Фалш? Живот във фалш? И това, защото го няма Пешо да ти надува главата в 4 през нощта, да те вика да го охраняваш на Нова година или другия да ти мрънка да му пишеш стихотворение, че той не може, за гаджето, а после да ти надуе главата как тя искала да излиза насаме с неговия приятел, а той не давал и пр., та се скарали иииииии... "Моля ти се да ми направиш план как да се сдобрим!", след което аз не спя цяла нощ да правя плана (А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ХОРА СА ПРАВИЛИ БИЗНЕС С ОБУВКИ, ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ И СЕГА КЪДЕ СА ТЕ, А КЪДЕ СЪМ АЗ, А?)... Айде, нека ми е "фалш", ама с достатъчно:

- време за учене
- време за спорт
- време за четене и гледане на полезни неща
- време за изкарване на някакви пари (дали с частни уроци, дали с онлайн майкроджоб, но ПАРИ!!!)

 Ей тъй, на! Пък нека да ми е "зле". ;D

 "В бонус точно така се "убива" умението да се споделя."

 Е, виж, да ти кажа честно, 1000 пъти съм съжалявал, че нещо съм споделил и НИКОГА, че нещо не съм споделил! Това - споделянето - дори някои познати са го критикували ЯРОСТНО. Примерно "Защо споделяш това, вместо да го пазиш в тайна, че да не се притеснява за теб баща ти?!" Демек, за тях ТАЕНЕТО (пазенето в тайна) е по-ценно, защото "не натоварваш хората". Въпрос на ЦЕННОСТИ (субективна работа). А аз споделям, дори ми е на времена наистина съвестно, защото:

а) губя времето на хората с моите неща (които в някои случаи НЕ СА ИМ ПОЛЕЗНИ).
б) не знам кой кога ще "превърти" и ще ме изклюкари за всичко, което съм споделял (ама поне не ми пука вече, защото съм се зарекъл да съм искрен, ЧЕ ДА СИ ПЕСТЯ ПАК ВРЕМЕТО!)

"А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото."

 Да, ама това не предполага приятелства с Пешовци. Един човек, който води интровертен, затворен начин на живот, ако има стабилна работа (поне) може супер да си се справя (айде, нека е "обществото", макар че обикновено става дума за МИКРООБЩЕСТВО - примерно влиза в комуникация и зависимост от не повече от 15 човека - къде го "обществото"? Да не говорим, че за някои социолози такова нещо като "общество" точно няма - всичко е "индивид до индивида" - нещо като "природа" като понятие - общо понятие)...


 "Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено."
 
 Да, но всеки разумен интроверт, трябва да си прецени КОЯ допирна точка е най-добрата за него/нея. Когато някоя допирна точка ти е ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ (например губи ти ценно време, през което може да свършиш много по-добри неща за себе си - пак казвам: ДОКАТО АЗ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ ДА ПОМАГАМ НА ПРИЯТЕЛИ ДА ИМ ПИША СТИХОВЕ И ДА ИМ ПРАВЯ ПЛАНОВЕ ЗА СДОБРЯВАНЕ С ГАДЖЕТА, ЕДИН ЧОВЕК Е ПРАВИЛ БИЗНЕС С ОБУВКИ! И сега човекът има толкова развит бизнес, че може да ни "купи и продаде" всичките тук 100 пъти. Да! Докато ние се чудим как ще вържем двата края, той се чуди какъв нов бизнес да закупи!)
 

"Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо."

 А непрактичния? Той, докато си е губил времето с други, безполезни и дори ВРЕДЯЩИ МУ Пешовци, дали въобще ще доживее до времето, когато "животът свършва от СТАРОСТ" или ще си умре, защото даже не може да си плати болничното обслужване? Или просто, защото от стреса заради Пешовците (заради които дори не си е доспивал и се е натоварвал) го е лепнала някоя НЕЛЕЧИМА болест?
 В същото време свръх- или несвръх- практичните хора и голями къщи са построили, и почивки по екзотични места правят, и качествена храна ядат (а не преоценена или евтина като мен в повечето случаи)... Та като сложиш "на везните" и цялата "романтична представа" за света отива на кино.


"Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве."

 Такава дефиниция на практичното му противоречи понятийно. Ако бавозовото е УДОВОЛСТВИЕТО, значи тук не става дума за практичност, а за хедонизъм (наслаждение в живота). Практичното (семантично) включва поне малко ПРАКСИС, РЕЗУЛТАТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ... Удоволствието, само по себе си и в различни форми, може да бъде тотално непрактично - удоволствие заради самото удоволствие. Пример: слушаш любима песен. Чисто удоволствие, незадължително свързано с каквато и да е практичност (дори може да се окаже непрактично в някои ситуации).

 "Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите."

 Отговорността, обаче, задължителна ли е, когато другата страна не е отговорна? Златното правило, нещо?

"Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност."

 АМА НЕ ВИНАГИ! Да, някои безотговорни си навличат проблеми. Оказва се, че е било по-добре да са отговорни, отколкото да са безотговорни. Но за други точно безотговорността е път към ПРАКТИЧНОТО (разбирай - УСПЕШНО) съществуване. Не подкрепям такива хора, но отчитам онтологично (с хладен ум), че ПРОСТО ГИ ИМА: жена се омъжва за богат мъж по сметка, после го зарязва безотговорно и (според законите на държавата, а има доста такива) му взема половината (или голяма част) от капитала! Ужасна жена, безотговорна, но... в крайна сметка - практична, прагматична, утилитаристична, "успешна" (както ще кажат доста хора). Мога до утре да давам примери с комбинацията "безотговорно-но-практично". Просто няма зависимост, че всяко отговорно поведение е практично и обратно.
 За мен лично отговорността е проста: държа си на обещанията (надеждност), казвам си нещата в очите (откровеност), грижа се (НАЙ-ПОСЛЕ!) за себе си (а не да поставям все този и онзи пред себе си)... Това е. Все някога трябваше да се осъзная, че с толкова безплатно пълнене на сайтове на други, с толкова заделяне на време за проблемите на други, с толкова усилия в не-бизнес насоки, някой ден ще дойде време да се кая! И ето ги - дните дойдоха! Покайвам се за глупостта си и вече си действам по-мъдро (а това, че на някои няма да им хареса, че искам да се грижа ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ и, че ИСКАМ ДА НЕ СЪМ БЕДЕН + ИСКАМ ДА НЕ ГУБЯ ВРЕМЕ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ... ами това е нормално. Един психолог беше казал нещо умно: "Няма как да се харесаш на всички.", а аз добавям, че дори НЕ Е НЕОБХОДИМО да бъдеш харесван от всички.)
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 356
  • SEO - karma: +169/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
Msl, напоследък виждам как недочиташ, недоосмисляш това, което пиша. Резултатът е, че изглежда отговаряш на неща, които са вън от контекста на написаното от мен, и/или нямат нищо общо, и/или почваш спор за неща, които не може да са обект на спор, понеже примерно съм се съгласила с теб.

А и тъкмо опитваш да спориш с международно утвърден тест, по който работят псих. лаборатории в цял свят, но не си го оборил с нито едно доказателство и дори не си наясно за какво става въпрос, но и не поиска информация, преди да се изкажеш, а директно и на сляпо. И т. н.

Имай предвид, че не съм преди и сега също не те карам насила каквото и да е. Ако искаш да си свръх практичен, че кой те спира? Бъди. Аз описах последиците. А че си им намерил оправдание или че не желаеш и/или не можеш да ги схванеш и ги смесваш със свои представи, каквито и през ум не са ми минавали, това си е твоя работа. 

Примерно, че по някаква неведома логика си решил, че да слушаш глупости от Пешо до 3-4 сутринта за мен е практично, също е твоя работа. Ама да знаеш, че малко липсва в моя пост като сюжет, както и други неща липсват в моя пост, пък си правил едни изводи на тяхна основа, но и това е твоя работа.

И понеже си е твоя работа, не виждам смисъл от повече писане по тази тема от моя страна.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 За осмислянето - всеки си осмисля нещата на база на ПРЕДИШЕН ОПИТ + МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ (според една от интерпретациите на аперцепцията - повече за незапознатите тук - https://ru.wikipedia.org/wiki/Апперцепция). Не гарантирам, че ще осмисля нещо по начина по който се очаква да бъде осмислено (а и никой не би могъл да даде подобни гаранции, когато става дума за по-сложни и НЕЕДНОЗНАЧНИ неща). Както се казва - " Feci quod potui, faciant meliora potentes." ("Направих каквото можах, да направи по-добре, който може.")
 А за "недочитането" - абсолютно невярно твърдение и заблуда! (Самият ми ДЪЛЪГ, ПУНТУАЛЕН отговор доказва колко ПОДРОБНО съм изчел всичко от игла до конец! Едва ли има много като мен, които да четат толкова внимателно и толкова пунтуално! Че аз дори ПРЕПРОЧИТАМ често цели абзаци и дори цели постове!!!) Така че - да се разберем: а) осмислянето може да не ми е това, което се очаква и (доколкото няма безгрешни хора) дори да има някакви пропуски. б) 100% всичко чета, ДУМА ПО ДУМА и е супер невярно точно аз да бъда дори грам подозиран в недочитане. (Ако не ми се чете, определено си казвам и мисля, че точно в самото начало бях дал пример как СИ КАЗАХ ПРЯКО, ЧЕ НА ОНЗИ 10-те скриншота с оплаквания за нещо си НЯМА ДА ГИ ЧЕТА!

 Ето пак, в мой стил, пунтуален отговор:

"изглежда отговаряш на неща, които са вън от контекста на написаното от мен"

 Може и да се е случило предвид силната ми асоциативност в мисленето; обичам да отговарям и по странични въпроси (които възникват епифеноменално от даден контекст), но това не е нито самоцелно, нито (надявам се) някакъв проблем на комуникацията ми. Ако има някакви смущаващи примери, може да посочиш, за да видя, осъзная. Все пак, от страни може да си забелязала нещо в постройката на отговорите ми, което на мен да ми убягва, та ако трябва, ще коригирам (ако се докаже, че има такава проблемация) - отворен съм за самоусъвършенстване дори в риторическите си качества.
 
"нямат нищо общо"

 По принцип имат общо, но тук вече зависи кой какво е учил и/или кой доколко ще схване общото. Естествено, може понякога, да приложа и допълнителни елементи, с цел по-добро изясняване на нещата или просто освежаване на атмосферата (да речем "виц", "спомен", "метафора", "алегория"... някакви такива, но като цяло гледам да има общо, дотолкова доколкото разбирам материята, а в случая материята е точно по моята част - философия, антропология, конкретно - етика. Не вярвам толкова чак да съм извън нещата.)

"почваш спор за неща, които не може да са обект на спор, понеже примерно съм се съгласила с теб."
 
 Може, разбира се, в някой момент да не знам, че има съгласие по даден пункт, но не е болка за умиране. Може, ако се установи такъв момент, просто да се каже "Тук сме на едно мнение" или "Съгласна съм/Съгласен съм".
 А мотивационно (в смисъл - като мотив/-и) аз не обичам "спора заради самия спор" - даже напротив, напоследък избягвам споровете (когато са непродуктивни) и даже го демонстрирах наскоро в няколко случая. Едно време (когато още губех ценен ресурс по форуми) бях се увлякъл по споровете и даже ми бяха приятни, но в момента все повече и повече СЪЗРЯВАМ и ПОМЪДРЯВАМ, виждайки в споровете само малката полезност (която те обективно съдържат) и останалите им качества по-скоро ме отблъскват, отколкото ме привличат. (Например това, че непродуктивният спорт прахосва време, енергия, дори здраве; например онова, че споренето може да се приеме от някои за "лошо", а оттам и ти като спорещ - за "лош", без да си лош на практика...) Та, да си знаете - по-скоро "НЕ МИ се спори", отколкото "да ми се спори" като актуална, сегашна установка (отношение) към спора (споровете).
 

"А и тъкмо опитваш да спориш с международно утвърден тест, по който работят псих. лаборатории в цял свят, но не си го оборил с нито едно доказателство и дори не си наясно за какво става въпрос, но и не поиска информация, преди да се изкажеш, а директно и на сляпо. И т. н."

 Международно утвърдени има много неща, но това не значи, че не са:
- субективни
- критикуеми от философска гледна точка (приеми го като МЕТА-гледна точка, защото самите науки трудно рефлектират сами върху себе си, ако не е философията)
- приети по конвенция (с неясни или невинаги ясни мотиви).

 Наясно съм с доста тестове и, както сме обсъждали с колеги от всякакви направления, доста от тестовете просто са НЕсъвършени (а и самите им създатели често споделят, че не може да има съвършенство в тестовете). А и предвид, че хем съм наясно с психологията "извътре" + хем, че става дума за мен (имам претенциите да умея да рефлектирам добре върху състоянията си и дори да се самодиагностицирам - например преди време сам бях установил, че цялото това напрежение в живота ме прави неврастеничен - пример за обективност от моя страна), няма как ей-така да приема всичко като "пациент"/"клиент" на гола вяра - би било самоунизително за мен и в качеството ми на психолог-любител + в качеството ми на дипломиран магистър-философ + в качеството ми на енциклопедист (което е малко относително в днешно време, но в сравнителен план - малко са хората като мен, които отбират от толкова много области и с които може да се контактува на теми от поне 10 клона на науката) +  в качеството ми на човек, който е "недогматик" и "свободен мислител".
 Разбирам, обаче, че конретиката (въпросният тест) е много важен, за което, с желание (искрено) бих поискал (ако не е затруднително) да го видим и (ако е възможно) да се "самоизпитам" честно, пък да видим какви резултати ще покаже за пустата му "практичност" (която вече пообясних като понятие колко е субективна, но нека да се задълбочим в нея по смисъла на теста). Нямам против, даже ще е забавно (поне, де! Защото малко се съмнявам дали ще е полезно, но ще видим... евентуално?)

 "Аз описах последиците."

 И аз ги прочетох, но на повечето ме досмеша, честно казано. Най-малкото е неправилно (предвид такъв широк спектър от характери и реактивност у хората; предвид различното въздействие и реагиране на различните стимули, ситуации и пр.) да се казва (като предсказание едва ли не), че всеки няма да свърши добре, ако е "свръхпрактичен". На някои може и да им се отрази по този начин, но всяка психика си има индивидуални прагове, индивидуални отговори... Ако за един тъмното е страшно, за друг е успокояващо, а за трети - въобще е индиферентно (безразлично). Същото и в случая! Та да се твърди, че дадено поведение (например "свърхпрактично", доколкото обективни критерии има за тези определения) довежда ПРИ ВСЕКИ ЧОВЕК до точно еди-какви си последствия я непрофесионално. Че то дори физико-химически агенти, на телесно ниво, не дават едни и същи последствия у различните хора (например за някои е добре, а за други е зле, защото правят алергични реакции и дори шокове), а ти говориш за такава широка сфера като ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ и ПСИХИКА (с милиарди проявления) и смяташ, че има "задължителни и само едни и същи" последици.

 "А че си им намерил оправдание"

 Да се намери оправдание не е задължително лошо. Хрумвало ли ти е/хрумвало ли ви е? Кога е лошо? Лошо е, когато оправданието е невярно. Добро е, пък, когато оправданието е вярно; обосновано. В случая, обективно и изхождайки от практиката, съм осъзнал, че повече няма да си губя времето с неща, които С ГОДИНИ (около 15 години) не са ми донесли очакваните резултати, а в по-голямата част са ми навредили (оставяйки ме беден и нуждаещ се). Всеки човек трябва да се учи от грешките си и да НЕ ги повтаря. А аз се уча даже от чуждите грешки, и не ги повтарям.


 "или че не желаеш"

 Желая това, което е разумно, полезно. Не планирам да стана на 50 години и още да съм някакъв идеалист, който заради толкова много пропиляно време (по форуми, чатове и пр. чужди обекти) сега е изпаднал до състояние на стари години да кара курсове (да бъде ученик едва ли не) и да търси работа. Всеки, който ми предлага (евентуално де, нищо лично) да си остана на стария път, значи че директно ми прави лошата услуга да ми казва, че трябва да продължа да бъда в това положение. А то ще е такова, докато наистина не работя повече по себе си и изоставя всякакви отнемащи-но-недаващи в замяна практики (дали ще е спорене с някой във Фейсбук за алкохола, дали ще е чат с някой 2 часа за жената на Пешо, която била от село - все е загуба на време и "садене в чужда нива, докато моята стои непосята", както се беше изразил един теолог образно).

 "и/или не можеш да ги схванеш и ги смесваш със свои представи"

 Да. Представите имат едно такова свойство да са "свои". Няма как да си представя това, което ти си представяш и обратно. А за схващането - тук вече е гносеологически проблем, сводим до разбирането. Сигурно знаеш какво е казал Хабермас за разбирането? (За тези, които са "Ама кой е пък този?" - https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрген_Хабермас - философ и социолог.)

"Примерно, че по някаква неведома логика си решил, че да слушаш глупости от Пешо до 3-4 сутринта за мен е практично, също е твоя работа."

 А това откъде-накъде пък е доказателство, че така съм решил? ::) Това е само един компонент от цялата ми теза (базиран на реален човек - един Ицо, 80-ти набор)... И го писах, по-конкретно, защото нали твоята теза беше, че Пешо щял да се откаже да пише във форума, ако се наложи. Та аз исках да кажа, че на такива Пешовци не им ща "нито меда, нито жилото", защото те много повече ОТНЕМАТ, отколкото ДАВАТ. Няма никаква реципрочност (дори приблизителна) в другаруването с такива хора. Та, да избягат от теб точно те си е като камък, който си носил на гръб много дълго, без да знаеш защо по дяволите носиш толкова тежък камък.
 
 За "моята работа" - тук съм вече съгласен. Аз просто се опитвам с тази тема да НАЛЕЯ АКЪЛ на хората, които прахосват време онлайн (а и не само) и някой ден ще се усетят, но сигурно ще е късно. Много пъти съм го повтарял - и в темата "Зов за бизнес, за да няма после зов за помощ" и в други теми, посветени на Фейсбука, и къде ли не. Сега, в по-друга форма, и на фона на наскоро случилите се неща, пак ми дойде музатата да ДАМ АКЪЛ и ДА СЕ ПОХВАЛЯ (да се почувствам горд), колко добре съм се осъзнал, че вече казвам "СТОП!" на всичко, което ми отнема от времето за по-сериозните и наистина важни неща в живота:
 - изкарване на повече дипломи, защото философията не ми върши работа
 - правене на колкото се може повече пари
 - почиване и намаляване на стоенето пред компютъра и заместването му с повече разходки и спорт.
 Това е човек да си знае интереса и да го следва! А вече, че някой очаквал да му чета 10 скриншота, а съм отказал - едва ли е проблем, ако с него сме си взаимополезни за други неща. Някоя, че очаквала, че ще съм 24/7 във Фейсбук и съм й казал, че не ми понася Фейса и да се научи да ползва мейла, чата или този сайт - също не мисля, че е проблем (ако оценява прямотата ми)... И така. Пък, ако някой/някоя реши да ме "отсвири", защото видиш ли нямам работа в момента и съм зает с курсове и търсене на работа (че иначе се очертава гладуване в стил "диета Мадуро"), вместо да му отделям (или да й отделям) ЧАСОВЕ на ден (и то без да има сериозна нужда) - това би показало само неадекватна емпатия и свръх-СЕБИЧНОСТ (егоизъм, ама неразумен егоизъм, за разлика от РАЗУМНИЯ ЕГОИЗЪМ на Щирнер), та въобще няма и да се кося за такива хора.
 А сега пък си лягам и утре-другиден, когато ми се отвори време, ще чета пак (и тогава, евентуално, ще видя и ЛС-тата, защото и в момента виждам, че има, но няма как да чета, защото трябва и да се спи в този живот, доколкото е възможно в моя случай, де...).
A fan of science, philosophy and so on. :)

Dimitroff

  • Разбирач & играч
  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 292
  • SEO - karma: +147/-0
  • Gender: Male
  • Разбирач, играч и предприемач.
    • View Profile
    • Много ме кефи тоя predpriemach!!!
Малко от малко да драсна ме засърбяха пръстите по темата и аз. Само че да не вземе да излезне, че вземам страна, защото е опасно. ;) Епа страшно си е, не ли? :P Единият е мод тук и мое да ме бан-е, ако го ядосам, а другата е много опасна като влезне в спора. Още ми пари от един икономически спор с нея под опашката. :P

Ей, нищо лично!!! Всичко си е малко и "ташак" тук, иначе как да е "форум"? Се пак никой нормален не дава бан за различни гледни позиции. А Боянова лекинко ми напомня една учителка по география в даскало, която нали ни даваше правото да си кажем какво мислим и като не мислиш на нейното па като те почне ядосана...


От каквото четох разбрах за някакъв як тест, от където разбират психолозите колко си практичен. Не го разбирам и не съм го виждал. Гугълнах практичност, свръхпрактичност и още най-малкото 5 кл. думи и нищо не намерих онлайн. Пробвах го и с англ. Пак нищо. Или тестът е нов или не е много популярен. Никакви док-файлове, пдф-та... даже обикновен "плейн текст" няма. Да не са ти пробутали някое менте? Провери си, не знам аз.

Само че ако да е изряден тест ме хвърля във въпросителната защо психошаманите са решили да дърпат назад свръхпродуктивните? То верно че не е задълже някой да е свръхпрактичен и да е свръхпродуктивен, но практичността си е яко качество. Нещо като капитала - колкот повече го имаш, толкова по-добре. Нещо като здравето - колкото си по-здрав толкова по-добре. За какво психошаман-1 и психошаман-2 (шефчетата от МЗО-отдела по психологиите предполагам) ще дърпат назад най-успешните, ще ги осредняват така да го кажа? Това на българския казан в ада замяза, който във вица е без дяволска охрана, защото ако някой потъва надолу никой не го спасява, а ако някой се изкачи нагоре и може да избяга, всички го дърпат назад, защото завиждат.

И друго се чудя. В този тест как разбират кой е свръхпрактичен? Примерно че ако ловиш риба 1 час си непрактичен, ако ловиш 2 часа си практичен, а ако ловиш 3 часа си свръхпрактичен? Количествено ли само? Или има и листнати точните неща, които правиш. Примерно че ако не слушаш какви щуротии ти мели на главата гаджето си непрактичен, ако я слушаш 2 минути колкото да разбереш дали си струва за какво говори си практичен, а ако почнеш да й мелиш и ти в отговор си свръхпрактичен? Много ми стана интересно.


И с тези отговори дълги "светлинни години" ако мислите, че на някой ще "внушите" добри идеи, трудно... но пък контент нали има, това е важното. ;)
Разбирач, играч, предприемач. Какво повече от това? ;)

Деси

  • SEO full member
  • ***
  • Posts: 164
  • SEO - karma: +59/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
Quote
- нито печелиш пари
 - нито спортуваш
 - нито научаваш нещо

Брилятни ценности! 8) Ако човек съумее да се ориентира по това винаги ще е здрав дух със здраво тяло и здрав ум. За психотестовете с две състудентки, които разбират философията и се увличат по психоанализа бяхме попаднали в едно кафе на един психиатър (или медицински психолог, не мога да се сетя, защото когато каза какъв е беше шумно и не чух добре а не ми беше никак удобно като бабичките да го "Аа? Како речи?"  ;D). Обаче си му личеше, че не е измислен самозванковец. Говорихме дълго и много (особено те двете) с него и като дойде до "критерии" да каже как в психиатрията или медицинската психология определят кое е нормално, къде са "границите на нормалността", той не можа да каже и обясни, че ги приемали като "спуснати отгоре" като "дадени" и това ни беше малко смущаващо. След няколко месеца същото с един студент точно психолог разговаряхме и като се стигна до кой казва кое е ненормално и кое е нормално и защо така, той сви рамене и каза, че така пишело в учебниците и той така го научил.

Тъй. Един мой личен съвет. Правила съм много тестове и никой не ми показва точно нещата. Да не ти е вътрешно, ако някой решил да ти направи тест и да те изкара "ненормален". Виждаш, че те самички не си знаят по какви критерии се основават и слепешком прилагат тестове. Не мога да повярвам, че човек, който си пести времето и си го цени и работи върху себе си без да дава да го използват съзнателно или подсъзнателно е в някаква ненормална крайност с името "свръхпрактичност". И аз гуглих досега "свръхпрактичност" даже опитах със "свръх практичен", както е дадено във втория пост и няма нищо психологично за това онлайн. Правя асоциация със "свръхдеен", "свръхактивен" и разбирам, че е свързано с някаква крайност (която психолозите, които винаги искат "баланс" и "равновесие") не е добра, но дали е проблем? В днешния свят, ако не бягаш (ако не си свръхтрудолюбив, свръхкомпетентен и още свръхконкурентен), даже няма да стоиш на едно място. В "Алиса в страната на чудесата" го има това епизодче: за да стоиш на едно място, трябва да бягаш, защото ако само ходиш или не мърдаш, отиваш назад.

Аз опитвам нещо и ако не дава резултат в разумен срок, спирам го. За да имам време за други неща за опитване. Не може с години наистина да драскаш по социал. сайтове и да не получиш кьорава стотинка и пак да си останеш на равнището "драскач", който няма с какво да си върже гащите и му падат от глад (не обиждам отслабналите от глад, напротив, искам да ги подкрепя какво пише в първия пост да спрат с вредоносните навици: писане на вятър без приходи, многочасово приказване с хора за глупости, харчене на пари за алкохол и цигари... Ако изоставите всичките тези спирачки в живота си, ще ви потръгне 3 пъти по-бързо като минимум.  :))
Мечтателка ;)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Хайде пак да допълня нещо (вече писах по-горе един дълъг отговор, ама пак): от толкова четене на психиатрия, психопатология и обща психология, не си спомням да ми е попадало такова понятие нито в нормопсихологията, нито в останалите, но да видим що за тест е (ако тя реши да го предостави), да се запознаем НА ПЪРВО МЯСТО с ФОРМУЛИРОВКАТА НА ПОНЯТИЕТО, след което и да видим: основанията на теста, съставителите му (авторите му) и вече, като интелигентен човек, аз да си преценя дали си струва. Защото това е ФИЛОСОФСКО-ЕТИЧНО понятие и (ако допуснем), че дадена психологична школа се е захванала с него, да видим, както казах - основания, формулировки, методология. Все пак може да е нещо, което сме пропуснали или да е някоя нова история (от рода на Истанбулската, с джендърите (социалния пол) ) - всеки ден има нови неща, де да знае човек? И, ако наистина е нещо поне 50% научно-подплътено (и да е добре дефинирано защо да си колкото се може по-практичен в един момент е "свръх-" и, демек - лоша работа), ще се подложа на този тест, защото аз съм много откровен и обективен за всичките си психични феномени.
 И пак припомням - не си губете времето онлайн с недоходоносни и с безполезни неща, защото някой ден ще дойде време да се каете като мене защо не сте действали с пълни сили (свръх-практично, хи-хи  ;) ), че да си нямате проблемите, които ви застигат от безпаричие!!!
A fan of science, philosophy and so on. :)

Nadia

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 291
  • SEO - karma: +85/-0
    • View Profile
Quote
Като няма прокопсия-плюл съм в тази орисия!
Колко е аткуално това стихотворения на Пейо Яворов!

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
НЯМА ПРОКОПСИЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяяяяяяяяяяяяя!
A fan of science, philosophy and so on. :)

Nadia

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 291
  • SEO - karma: +85/-0
    • View Profile
А аз да ви кажа кое е най-тъпото. Пишеш като ненормална (ненормален) всеки ден в някой си форум или в някой си блог. И след като си оставила (оставил) там сърцето, душата, временцето си през един хубав ден този форум или блог просто изчезва. Спират го без съвсем да ги интересува, че целият ти труд е погубен. Защо сме писали?

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13318
  • SEO - karma: +521/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
А аз да ви кажа кое е най-тъпото. Пишеш като ненормална (ненормален) всеки ден в някой си форум или в някой си блог. И след като си оставила (оставил) там сърцето, душата, временцето си през един хубав ден този форум или блог просто изчезва. Спират го без съвсем да ги интересува, че целият ти труд е погубен. Защо сме писали?
То гаранция няма, но по принцип, ако един сайт е достатъчно възрастен (примерно този е от 2011 година и още го има), то едва ли ще го затрият ей-така, с лека ръка. Но всичко се случва. Всеки може да го докара до някаква закъсвация (да го закъса; да не може да свърже двата края). Ето аз в момента съм точно в такова едно положение - с потенциална, скорошна закъсвация, защото за толкова години на сравнително-ниска заплата нямаше как да събера пари за бизнес + защото нямам късмет да имам по-богати родители + защото нито роднини, нито приятели, нито съученици, нито съседи помагат да започна бизнес (някои не могат, други могат, но не искат...) + защото (както споменах в първия си пост в тази тема) съм изгубил доста часове в писане за други (ако всичко изписано, голяма част от което и изгубено, точно по споменатата причина - вече ги няма тези сайтове, ГО БЯХ ПИСАЛ В СВОЙ САЙТ, то сега можеше поне за един малък бизнес да съм сбрал пари, кой знае? Но, определено, съм щял да спечеля хиляди за тези много години писане за други! Уви, човек се осъзнава късно, а някои дори въобще не се осъзнават!)
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 356
  • SEO - karma: +169/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
@ Dimitroff

Не съм учудена, че в гугъл няма данни. Няма и да има. Искат се хиляда документа, хиляда регистрации (държавни), всичкото това, свързано с немалка сума пари, а самата печатница не предоставя нищо без държавен контрол.

Ами мисля намекнах, че става дума за тест, който не се прилага на ниво "Аз четох в гугъл, коментирах с Генчето, която е завършила нещо като психология (или други работи), като никъде не се споменава да има Генчето правоспособност да работи с дадения тест, значи изобщо и няма такава правоспособност (може би дори) и да работи с тестове (понеже то не върви автоматично към психологията, нито към другите работи, които Генчето е завършила/изчела), а за сметка на това пък Генчето има КОМПЕТЕНТНО мнение и т.н." Или "четох Уикипедия" (която е излавяна не само от мен), че съдържа материали с невярно съдържание, с посочени източници, които като ги изчетеш и се оказва, че там нищо такова не пише, също става КОМПЕТЕНТНА (уикипедия се чете по изключение и с проверка дали съдържанието е адекватно). А аз, е, ами аз къде ти да мога да кажа нещо повече от Генчето, гугъл, уикипедия, булевардните автори на тематика психология и т.н. подобно. ;D

А това за какво всъщност в подробности става дума, е ужасно закъсняло като въпрос, поне от моята камбанария. За мен не звучи логически ок първо да оплюеш нещо, а чак след това: "Айде от мен да мине, я да видя все пак какво по-точно оплюх, ама да напомня, че Генчето и сие са прави по подразбиране."

За мен си остава да си важи, че няма смисъл да обсъждам нищо по този въпрос при това положение и молбата ми е да не бъда предизвиквана да го обсъждам. Моля теб и останалите да не го разбирате погрешно. Така де, по-лесно ми е да не разбирам от тези работи. Пък и нали темата е за пестене на време. И аз искам да пестя малко време. В нормата за практичност е (която е от-до, което от-до не е нещо безгранично, разтегливо до безкрайност, колкото и примамливо да звучи да е разтегливо до безкрайност за Генчето, уикипедия, гугъл и прочие утвърдени светила).

Ъм, старах се много, дано го докарах на нивото на учителката ти в даскалото по география.  :P Ако не съм, ще бъда нещастна! И следващият път като заспорим по друга тема, ще гледам да се постарая повече да докарам приликата. =)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 356
  • SEO - karma: +169/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
...съм изгубил доста часове в писане за други (ако всичко изписано, голяма част от което и изгубено, точно по споменатата причина - вече ги няма тези сайтове, ГО БЯХ ПИСАЛ В СВОЙ САЙТ, то сега можеше поне за един малък бизнес да съм сбрал пари, кой знае? Но, определено, съм щял да спечеля хиляди за тези много години писане за други! Уви, човек се осъзнава късно, а някои дори въобще не се осъзнават!)

В пика на посещаемостта на форуми, имах (все още го имам, но вече на друг домейн сравнено с тогава и на други условия, сравнено с тогава) форум, който имаше огромна посещаемост. Съответно имаше огромно съдържание, много хора пишеха вътре. Това измря по разни причини.

Обаче е първият ми приход от адсенс и ми носи мили спомени. Дали забогатях? Не.

Предполагам, че ако ставаше така с писане на тонове съдържание в собствен сайт + адсенс (нека да е смислено съдържание, а не какво да е), даже и престъпниците щяха да си цъкат залудо по собствените си сайтове. Или да плащат на друг да цъка. Нямаше да има престъпници, щото така те щяха да печелят лесно и безрисково пари. До тази идея за престъпниците не съм стигнала аз, но пък ми харесва логиката, която е заложена в нея.

Може и да има успели по този начин- с цъкане в собствен сайт и чакане на адсенс. Нямам си идея (честно си признавам) и не зная кои са успелите и колко на брой спрямо общото ползватели на адсенс, зная само за неуспелите- с лопата да ринеш.

Адсенс не го ползвам като нещо, на което да разчитам да ми даде доход. Да обясня защо. Имам сайт за психология. В пика му (това е преди да забременея, да се окаже тежко и всичко последвало, което остави сайта вече 4-та година на самотек и нароили се проблеми от естество псевдоприятели), този сайт го ползвах да ми води клиенти. 50лв/час.

За опростяване на сметката нека е 50лв/1час, понеже-защото. Тегля чертата да смятам по себе си- имало ли е момент, в който адсенс ми е плащал 50лв за похабен в писане 1 мой час? Не. Никога. Даже в пика на посещаемостта.

Не го виждам как и да има в някакво бъдеще. Хората развиват слепота към рекламите, игнорират ги и сега това е така повече от преди. Да пиша за стотинки от адсенс? За да правя богат онзи, дето прибира тлъстия пай от рекламите, хвърляйки ми същите тези стотинки за труда ми? Практично ли е това? Или май клони към подигравка с труда ми.

Да, аз поддържам сайтове. Аз отново ще развия бизнеса си онлайн. Там, където развивам бизнес онлайн няма адсенс. Няма и да има. Ясно защо.

Слагам адсенс на сайтове, в които пиша за удоволствие, а не за жълтите стотинки, които ще ми подхвърли адсенс, докато обира труда ми и печели от реклама на мой гръб. Полза за мен- кафе, а за собственика на адсенс ползата е такива приходи от обирджийство на идиоти като мен, каквито аз даже и не си мечтая.

Съответно и нямам спирачки да пиша по чужди сайтове, форуми и прочие. Условието е да ми харесват. Ако не ми харесват, ми няма да пиша. Що да си губя времето да пиша, ако това няма да ми носи удоволствие? Щото пари няма да ми донесе със сигурност.

Така че, според мен, ако искаш, търси начин да правиш онлайн бизнес от това, което имаш като ресурси, като авторство, като твои умения, а не да пишеш залудо, за да правиш "гугъл" по-богат.

По мен си съдя. Предпочитам 50лв/час от личен труд, отколкото жълтите стотинки срещу колко загубено време за писане?

Ако опитът ми ти е от полза- възползвай се. Ако не ти е от полза- игнорирай го.

Tags:
 

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.