☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев  (Read 18854 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
  Преди имах сайт - kurultaev.com, който после стана поддомейн в бившия ми друг сайт - kry4ma.com (kurultaev.kry4ma.com), но вече не съществуват. Тук ще може да използвам този форум, за да споделя отново философско-научните материали от Гесер Курултаев*.

БИОГРАФИЯ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
__________
* {{Биография инфо
| име=Гесер Курултаев
| описание=философ-антрополог
| наставка=
| роден-дата=[[26 октомври]] [[1975]]
| роден-място=[[България]]
}}

'''Гесер Курултаев (Георги Иванов Русев)''' e [[философ-антрополог]],[[актьор]], [[журналист]] и [[поет]] с интереси в областта на [[лингвистиката]], [[психопатологията]], [[историята]], [[изтокознанието]], [[кинематографията]] и др.

== Биография в дати ==
* 1991 г. — първа публикация за Азиатските открития в Плевенския в. "Училище"
* 1993/1994 г. — приет редовно обучение в СУ "Св. Климент Охридски"
* 1994/1997 г. — работи в "Телефон на доверието" към БЧК, пише в Плевенските издания "Посоки" и "Нова Полемика".
* 1998 г. — издава собствен вестник "Лунно цвете".
* 1999 г. — води собствено предаване по ефирна ТВ "Мизия" под названието "Искара в полумрака". (В периода 1996 - 1998 заснема 4 игрални късометражни филма, в които е актьор, а също сценаристи режисьор)
* 2000 г. — защитава дипломна работа на тема "Върху отделните аспекти на любовта" с научен ръководител проф. Валери Динев, с което получава своята магистърска степен по философия.
* 2004 г. до сега — започва да живее и работи в Китай: опит като преподавател в различни частни школи (Джилин, Хейлундзян, Ляонин, Гуандун, Хайнан), опит в туризма (Хайнан, гр. Саня), опит в ресторантьорството (Хайнан, гр. Саня), преводач (Хайнан, гр. Саня, гр. Хайкоу); онлайн-преводач, онлайн-редактор, онлайн-съветник.



== Научни открития ==

-Етимология на българското самоназвание.
-Етимология на "Сегиз-тугиз".


****************
« Last Edit: August 16, 2011, 03:56:12 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
  Тези дни, както знаят всички, които са следили част от постовете ми на английски писах материал за Георг Зимел и, по-точно, за неговото отношение към модата по един повод, който тук не е интересен. Сега ще го споделя и тук за всички, които се интересуват от тази материя:

Георг Зимел е немски философ и социолог. Той пише социологическата си студия „Към психология на модата” през 1895 г. За философски/логически непросветените (непосветените) и/или тези, които се ръководят само от модата в областта на книгите, това (1895г.) може да е достатъчно основание да сметнат, че нещата писани в тази студия не си струва да се четат. Но за тези, които се интересуват от наука и/или философия/логика, е пределно ясно, че истината не зависи от това кога е изказана, а от това дали отговаря на фактическото състояние на нещата от реалността (според кореспондентната теория за истината). Ето защо намирам за смислено да се занимаем с тази статия, чиято материя е актуална и е напълно възможно да остане актуална дотогава, докато има човечество, и подобни на човечеството (потенциални) извънземни цивилизизации.
 Зимел започва студията си с едно типично-диалектическо описание на човека и по-точно на неговата биологично-психологическа, гносеологическа (познавателна), поведенческа, и социална пророда. Щом е диалектическо, значи е (по всяка вероятност) правилно или близко до правилното, доколкото диалектиката задава някакви гаранции за правилни умозаключения. Адмирации заслужава пасажът „то всичко това са единични проявления на големите противоположни сили, в чиято битка и примирие се състои съдбата ни.”(от гледна точка на всеки радетел за диалектическо мислене и отношение към света). По-натам обаче прави впечатление някаква агностическа нотка, че видите ли, „Тези извори и последни същностни ориентири на всичко човешко не могат да бъдат обозначени с думи”. Смятаме, че не само подобни неща, но и почти всичко за което имаме някакъв наглед/представа/опит, и в тоя порядък, би могло да се обозначи с дума (понятие). Понятия се създават дори за несъществуващи неща (да ги наречем „симулакрумни понятия”). Ето защо от една не-агностична и неизлизаща от границите на разумния скептицизъм гледна точка, можем да твърдим, че понятия (и конкретно - думи) може да се създават (историята на човешката научна и недотам научна практика го е доказала).
 Смятаме за много находчиво споменаването на ПОДРАЖАНИЕТО. Това си е доста и почти-изцяло КЛЮЧОВО ПОНЯТИЕ за психологията на модата (а и не само за нея, но това не е обект на сегашните ни разсъждения). Подражанието не само се споменава, но и доста добре се обяснява в своята психологично-логическа природа: „Подражанието ни привлича на първо място с целесъобразното доказване на сила, което обаче не изисква значително лично креативнo усилие, а в резултат от предпоставеността на съдържанието протича лесно и гладко. Същевременно то ни осигурява успокоението, че не сме сами в това действие; то се издига върху досегашните упражнявания на същата дейност като върху здрав фундамент, който спестява на актуалното действие трудността само да си изгражда фундамент. В подражанието отделният индивид се опира на групата, която му предава формите на неговото поведение и по този начин го освобождава от мъчението на избора и индивидуалната отговорност за него.”
 Добро впечатление прави и поредният диалектически поглед върху същността на подражанието тук: „Подражанието обаче отговаря само на една от основните посоки на нашата същност, само на онази, която намира удовлетворение в симетричността, еднаквостта, претопяването на единичното в общото, която подчертава постоянстващото в промяната. Но не на онази, която – обратното – търси промяната в непроменливото, индивидуалното различие, уникалността, търсенето на отличителност от общото.”
 Няма как да не се съгласим и с това правилно твърдение на Георг Зимел, че: „За модата е съществено следното. От една страна тя удовлетворява потребността от социална опора, доколкото е подражание; тя води отделния индивид по пътя, по който вървят всички. От друга обаче, тя удовлетворява също потребността от различие, тенденцията към диференциация, смяна, дистинкция, при това както посредством смяната на нейните съдържания, която придава на актуалната мода индивидуален облик по отношение на вчерашната и утрешната...”
 Тук, обаче, ни се струва, че нещата са попресилени или, да речем, търпящи изключения: „модите са винаги класови моди, че модите на по-висшия слой се различават от тези на по-нисшите слоеве и биват изоставяни в мига, в който последните започнат да ги следват.”-пише Зимел. От днешна гледна точка, от опита ни с различни субкултурни и поп-културни явления, можем да заключим, че дадена мода може да се разпространи сред различни класи. Да речем феновете и/или подражателите на Лейди Гага (САЩ), Джоу Дзие-лун (Тайван), Глория (България) и т.н. може и са от различни класи, региони, професии, възрастови групи, националности. Предполагаме в това играе роля много по-силната степен на глобализация днес, отколкото по времето на Георг Зимел, когато не е имало например Интернет и самите класи са били по-изолирани, донякъде по-капсулирани в себе си и за себе си. Още един цитат, който не издържа проверката на обществената практика: „Също както честта първоначално е съсловна чест, т.е. черпи характера си и преди всичкo моралните си оправдания от това, че в своята чест отделният индивид представлява и съхранява честта на своя социален кръг, на своето съсловие, така и модата означава от една страна приобщаване към онези, които са в сходна социална позиция, от друга – затварянето им като група по отношение на поставените в по-ниска социална позиция.” Това, с което не сме съгласни тук е, че дадената модна група (да речем „метълисти” – музикална мода) може да е съставена от съвсем различни хора по пол и по класов произход – дъщеря на миньор и синове на фабриканти може да са в една и съща метълска общност – да си споделят, да си запиват, да си се кефят заедно и въобще да не осъзнават или и да осъзнават да не го правят на въпрос кой в каква социална позиция бил/-а. В днешно време нито едно „съсловие” не е застраховано, че детето му няма да стане „емо”, „метъл”, ”рапър” и всичко, каквото е на мода в обществата – модата Хикс или модата Омега. Естествено, че в процентово съотношение може да има преобладаване на дадени моди в едни или други държави, области, градове, квартали, според условията. Но в условията на глобализиране тенденцията към унифициране си върви прогресивно нагоре. Това важи особено за модите, които не изискват участието на много средства (например, ако модата Алфа или Игрек, налага, за да си модерен, да си купиш кола с цена няколко годишни средни заплати и дрехи на стойност апартамента на дядо ти в средно-голям град, тогава може и да не станеш част от тази мода. Но, ако е само до по-достъпни неща като промяна на прическа, окосмяване, вкарване на няколко неологизма в речника и пр., тогава в-модяването е „на една ръка разстояние”).
 Тука има някакъв „закон” – „В момента, в който последните започнат да следват модата, защото винаги гледат и се стремят нагоре и в най-голяма степен могат да го постигнат в областите, подчинени на модата, горните съсловия се отказват от тази мода и се ориентират към някоя нова, чрез която отново се диференцират по отношение на широките маси.”Уви, отново по причини, произтичащи от нашите исторически познания и опит, не можем да смятаме, че този закон е валиден. Това е по-скоро потенциална закономерност, чиято потенция се проявява или не се проявява в зависимост от различните фактори на конкретните моди, епохи, обществено-икономически формации.
 За привлекателността на външната мода в разбирането на Зимел – има доста вярно, предвид че сме били дори живи свидетели (а и продължаваме да бъдем) на такива явления и то не само сред примитивни народи, а и сред съвсем задоволитено или поне прилично-развити в различни отношения.
 Следва отново диалектически пасаж с познатите ни „единство и борба на противоположностите”, „форма и съдържание”, както и доста добър извод, който можем да аплодираме: „т.е. разликата по отношение на досегашното състояние, рязко открояващата смяна, която често се движи между противоположности, защото едва те правят възможно тя да бъде осъзната. Едната от противоположните тенденции на нашата същност, които всеки аспект на модата се опитва да обедини по особен начин, намира удовлетворение в социалната форма на модата, другата – в нейното съдържание. Там, където един от двата момента отсъства – или потребността и възможността за дистинкция или потребността и желанието за обединяване, там свършва царството на модата.”
 Интересно е и друго наблюдение/извод/заключение – „в кръг, в който всеки индивид иска да бъде нещо уникално и неповторимо и подражанието се смята за нещо ужасно, не се стига до никаква мода. Във Флоренция около 1390 година не е имало доминираща мода в мъжкото облекло поради това, че всеки се е опитвал да се облича по неповторим начин.”
 Можем да приветстваме и следното: „В момента, в който тя (модата – бел. наша) е проникнала тотално, т.е. в момента в който онова, което първоначално правят само някои, започне наистина да се упражнява от всички без изключение, тя вече не се обозначава като мода, примерно някои елементи на облеклото, някои форми на общуване.”
 Сега отново трябва да се спрем на момент, в който не можем да сме единодушни с автора. А именно – „Затова нагласата, на която се натъква модното, е една благотворно действаща смесица от одобрение и завист.” Би трябвало да се отчетат и други не само възможни, но и актуализиращи се постоянно отношения като БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, например (За някой пенсионер, който се вълнува от избори, пенсии, зимнина и здравни въпроси, напълно вероятно е да са безразлични дължините, цветовете, кройките на някакви си поли или променения стил на Джъстин Тимбърлейк, налагащ някаква нова музикална мода, да речем...).
 Трябва да допълним и следното твърдение: „Така модата е същинският притегателен център за индивиди, които вътрешно и съдържателно са несамостоятелни, нуждаещи се от опора, чието самочувствие обаче се нуждае от отличителност и внимание. Тя издига и най-незначимия индивид, превръщайки го в представител на една съвкупност, той се чувства представител на духа на една голяма съвкупност.” Това по принцип е вярно, НО НЕ ИЗЧЕРПВА всички възможни съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни мотивации. За пример веднага даваме хората, които се присламчват към някоя мода поради:
1.   комформизъм (да не си разваляме кефа с останалите; да не си игнорират; да не ни презират)
2.   прагматизъм (например модата като тактически прийом за спечелване на нечие внимание; модата като популистки трик, дори)
3.   други (евентуално...)

По-нататък отново блестящи изречения, които оценяваме високо: „В примитивните, но и в по-високо развитите отношения една мода често възниква в резултат от това, че една изтъкната в някакво отношение личност изобретява нов модус на обличане, на поведение, на интереси и т.н., който я отличава от другите; те на свой ред започват възможно най-бързо да подражават на появилата се по този начин дистинкция заради значимостта на този, който я е създал. Удовлетворението на първия се подхранва явно от смесването на индивидуалното усещане, че притежава нещо специфично, и социалното усещане, че всички се опитват да му подражават, като по този начин намира опора в техния дух. Въпреки че двете усещания изглежда да си противоречат логически, психологически те са напълно съвместими и дори се подсилват взаимно. Всеки подражател участва – в по-слаба степен, разбира се – в тази констелация на усещанията, докато модата бъде напълно масовизирана, така че индивидуалният момент да отпадне.”
А също и „Същата комбинация на двете тенденции, която се постига посредством крайно подчиняване на модата, може да се постигне и чрез опозицията срещу нея. Който се облича или държи съзнателно немодерно, постига всъщност свързаното с това усещане за индивидуализация не чрез индивидуалните си качества, а чрез елементарното отрицание на социалния пример: ако модерността (в поведението и облеклото) е подражание на последния, то преднамерената немодерност е подражание с обратен знак, което обаче е не по-малко свидетелство за властта на социалната тенденция, която ни прави зависими от себе си все едно по какъв начин – позитивен или негативен.”
А това може да се ползва като златна мисъл: „Нещо повече: в цели кръгове в рамките на едно по-голямо общество може да стане модерно немодерното поведение и облекло.”
Интересно, но Зимел в изказванията си за жените изпада в неоправдан сексизъм. Поне от наша гледна точка разликите МЪЖКО-ЖЕНСКО в морален, психологичен, социологичен, политологичен и, в крайна сметка – антропологичен план, са пренебрежимо-малки и може да се докаже при нужда с прости, но достатъчно убедителни и многобройни примери. Един мъж и една жена може да са метълисти, а други (мъж и жена) да не са. Един мъж и една жена може да са със зелени очи, а други мъж и жена да не са. Един мъж и една жена може да са китайци, а други да не са (поне в днешно време, в бъдеще не се знае колко националности ще има по света, дали ще има националности и, в крайна сметка, дали ще има въобще човечество и свят. Т.е. истината е винаги конкретна, абстрактни, вечни истини – няма, както знаем от гносеологията на диалектическия материализъм). Но да продължим – един мъж и една жена може да са морални (каквото и да означава това), а други да не са (Моралът няма пол, както сме писали преди, на други места)...Така и модата – това дали си с мъжка или с женска полова система въобще не те прави по-податливо същество на някакви си моди. Виждали сме много модерни мъже и също толкова немодерни жени. Разбира се, можем да проявим разбиране, проявявайки обективно и НЕ-ХРОНОЦЕНТРИЧНО отношение, давайки си сметка, че по времето на Зимел ЕМАНЦИПАЦИЯТА не е била толкова силна, колкото днес (и то не навсякъде, де), та сексисткият му уклон от настояща гледна точка, тогава вероятно не би бил така отчетлив на фона на онези нива на еманципация.
 Може да се поразсъждава върху това политологическо-социално твърдение: „От една страна нисшите слоеве са по-трудно подвижни и по-бавно развиващи се.” В зависимост от това какво се разбира под „нисши слоеве”, нещата може да се окажат спорни. Един Владимир Улянов или един Георги Димитров не са били от върховете, но са изиграли доста подвижна и развиваща, революционна роля, опирайки се точно на по-нисшите слоеве, на народната маса. А в днешно време, при глобализацията и в „световното село” – „Интернет”, всеки що-годе глобализиран, независимо от слоя си би могъл да бъде колкото си иска и колкото му позволяват конкретните условия, закони и пр подвижен, развиващ се и в тоя порядък.
 Хубаво звучи това: „че всяка единична мода излиза на сцената по такъв начин, сякаш ще живее вечно.” Ако сме по-точни в изказа, ще кажем, че това „сякаш ще живее вечно” не е нещо присъщо на самата мода като мисъл или поведение, а на хората, които са създателите и потребителите на модите. Хубаво, при все това, звучи тази мисъл именно, защото отразява много добре отношението на много у модерните или искащите-да-са модерни, попаднали под „хипнозата” на някоя мода.
 Много добре звучи и това, особено като се има предвид, че се отнася не само до модата, а и до морала, законите, естетиката...: „И все пак след няколко години очарованието на модата очевидно е напуснала старите, както и новите и ги оставя на други критерии за оценка.” Това, което днес е законно, морално, красиво, утре може да е незаконно, неморално, грозно...и обратно – непристойното, грозното, незаконното днес, може да е „окей” след години или векове.
 И в заключение, смятаме че няма как да „заключим” по-добре от Георг Зимел, който пише така: „Но своеобразно пикантният, вълнуващ чар на модата се състои в контраста между нейното широко, всеобхватно разпространяване и нейната бърза и принципна преходност, на която от друга страна противостои също онази привидна претенция за трайна валидност. Той се състои не по-малко в силата, с която модата затваря определен кръг и показва неговата сплотеност както като причина, така и като следствие, а също и в решителността, с която го разграничава по отношение на други кръгове. И накрая, той се състои в опората, която даден социален кръг дава на индивида, като налага на членовете си взаимно подражание и по този начин освобождава всеки отделен член от всяка отговорност – както етическа, така и естетическа, както и във възможността в рамките на тези граници да се произвежда индивидуално подсилване и оригинално нюансиране на елементите на модата. Така модата се оказва само едно отделно, специфично образувание измежду онези най-разнообразни образувания, в които социалната целесъобразност е обективирала в еднаква степен противоположните течения на живота.  ”
 
 
« Last Edit: May 22, 2011, 03:31:27 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
  Пак по същия повод избрах да напиша друго съчинение относно Зимел. Този път става дума за рози  ;) Та ето и тук, на вашето внимание:


               

Разсъждения върху Зимеловото „РОЗИ. Една социална хипотеза” от Гесер Курултаев


  Първото, което хваща окото веднага, когато започнем да четем „РОЗИ. Една социална хипотеза” е формата на притча или приказка, която авторът е избрал. Това е добър избор с оглед на факта, че притчите се четат не само от учени, но и от обикновени хора, дори и от деца.
 Вниманието от самото начало грабва символът, причината за неравенството – розите (и по-точно ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА ИМАШ РОЗИ): „Но някои можели освен това да си позволят да отглеждат рози в имотчето си. Било то, защото имали повече пари от другите, било то защото разполагали с повече време за това или просто защото имали такава земя и слънце, каквито обичат розите, накратко: при тях имало рози, а при другите - не.”
 След това авторът ни въвежда към едно възможно и до голяма степен закономерно желание на бедните (олицетворени от без-розните, нямамащите рози) – да се изравнят с богатите. Това е желанието към егалитаризъм и комунизъм.
 В приложената аргументация на един от идеолозите на егалитаризма (комунизма) в приказната страна ( за правото (на рози) по рождение ) има доста патос, но и доста невярност. ПРАВАТА сами по себе си са продукт на обществото. Ако погледнем раждането като биологичен, природен акт, то ние нямаме никакви права. В природата няма права. Правата се измислят, утвърждават и прилагат в обществото. По този начин правото да имаш рози или прасе зависи само от тези, които правят законите за розите или прасетата. Ето затова в някои държави нямаш право да отглеждаш прасета. Ако някой с власт реши да не се отглеждат рози – и рози няма да има. Така че правата зависят от обществата и по-специално от тези, които имат властта там.
 Ако приемаме следното Зимелово твърдение „Тъй както уханието на розата не само гали сетивата ни (жалък е този, който я възприема само с носа си!), но ни изпълва до най-финните и далечни струни на нашето същество със сладки възбуди,” не просто като литературна експресивност, а и като наистина научно-философско твърдение, то трябва да възроптаем срещу една такава стигматизация на тези, които са жалки, защото не възприемали розите отвъд мириса им. Напълно е възможно да има хора, които не могат и/или не искат да възприемат розите, зюмбюлите, теменугите, слънчогледите, картофите или брюкселското зеле по друг начин, освен с обонянието си, НО да са хора, които обичат да възприемат, напр. Филосфските текстове, ДНК-анализите, проблемите на екзобиологията, социално-политическите проблеми и много, много други полета на дейност, които макар и да не са свързани с естетиката (или направо - АКСИОЛОГИЯТА) на розата, да са доста НЕ-жалки от гледна точка на тяхната полезност за себе си, за обществото, за научно-техническия прогрес, както и от гледна точка на личните им възможности.
 По-нататък трябва да вземем една важна поука – че законите се пишат от победителите. Много често не е важно дали си прав или не. Важното е дали имаш СИЛАТА, ВЛАСТТА да наложиш тази правота. Накратко казано с примера на революцията (победата на розо-егалитаристите или розо-комунистите във въпросната притча) Зимел ни дава да разберем, че един от най-силните „логически” аргументи е „argumentum ad baculum.”.
 За по-незапознатите трябва да кажем в какво се изразява този „аргумент”, който фактически се явява една от логическите грешки:
„Ако Х приеме П за вярно, то тогава следва К.
К е наказание за Х.
Следователно, П е невярно.”

 Така че преразпределението на розите не е станало с консенсус, а революционно, с насилие, в крайна сметка. За някои това може да е несправедливо, че по-силните се налагат, но за други може да е несправедливо точно обратното – защо, ако си по-силен и ще спечелиш да не се наложиш? Защо да те тъпчат по-слабите, ако може да не те тъпчат?...Ето защо винаги може да се вижда справедливостта и от тази, физическа гледна точка, която е известна като „Правото на силата”. Редовно в историята на човечеството (не само в животинския свят) ставаме свидетели за такова Право на силата, а не на Сила на правото.
  Одобряваме напълно идеята за ВЪТРЕШНА и ВЪНШНА победа в смисъла, вложен от Зимел. Наистина вътрешните победи по време на революции, избори и каквото и да е друго, свързано с мислещи същества (без значение хора или извънземни, ако ги има последните, или бъдещи еволюирали до по-висше мислене животни) са важни, защото иначе лесно прокарват пътя на възможните контрареволюции. А контрареволюцията обезсмисля почти напълно делото, енергията, загубите, кръвта на революцията. Това е и една от причините да се въздържат хората от кървави революции, с оглед на това, че в бъдещето може да доведе до някоя контра-революция, най-малкото, което обезсмисля всички техни жертви в настоящия момент и то не какви да е жервти, а плътно до загуба на крайници, зрение, ЖИВОТ...и за какво? За това някой ден потомците да решат, че не щат тая революция и да върнат всичко по старому или по някакъв още по-зле начин? Ами хайде няма нужда! В тоя ред на мисли, надявам се да се е изяснила една от нелишените от здрав смисъл и инстинкт за самосъхранение гледни точки.
 По-сетне – за „качеството на човешката душа”, което конкретно Зимел обяснява така: „” душата не може да усеща нищо друго, освен различието между нейното моментно движение и възбуда и предхождащато го; последното продължава да звучи по загадъчен начин в душата и образува фона, на който сегашният миг придобива и измерва своето съдържание и значение. Затова животът, независимо от висините и спадовете, през които преминава, ни изглежда толкова празен и без-различен, когато му липсват вътрешните различия; ето защо непрекъснатото блаженство на рая е също толкова страшно, колкото и непрекъснатата скука. Загубата на стотици хиляди прави богатия също толкова нещастен, колкото бедния, който е загубил няколко талера, и едно тайничко стискане на ръцете на първите стъпала на любовта ощастливява не по-малко от окончателното постигане на пълното щастие на нейните най-високите стъпала. Следователно ние не усещаме абсолютната величина на жизнените очарования, не колко високо или ниско е общото ниво на нашите удовлетворения и лишения, а само разликите между неговите отделни изпълвания.
 Това кореспондира много точно с откритие на екип от психолози, че най-вече от темперамента си зависи какво щастие/нещастие ще изпитва човек. Даже и да стане милионер този, който е с по-депресивен темперамент, бързичко ще си навлезе в депресивното ниво след първоначалната радост. Показателно е и заглавието на мексикански сериал „Богатите също плачат”. С радост отново цитираме Зимел, който и без системни психологически изследвания правилно е заключил, че: „Затова този, който се издига или слиза от едно жизнено ниво на друго, след известен период на приспособяване ще отговори на колебанията и различията в рамките на новото ниво с абсолютно същите чувства на радост и страдание, с които е отговарял на по-големите или по-малките колебания и различия в предходното състояние.”
 Общо взето, според нас с точност до почти 100%, така си стоят нещата.
 Зимел, обаче, не е много прав като пише по-нататък, че „Не, не това, дали притежавам или не даден предмет, е решаващо за чувствата ми, а дали другите не го притежават или притежават.” Сега, то че в някои случаи, дори в много случаи може да е така – така е, но има твърде много възможни и актуални изключения, които показват, че не винаги е така. Ако някой, например, иска да лети и никой около него не лети, но той продължава да иска това, значи че чувствата му не зависят от другите, а от нещо друго (което в рамките на тези разсъждения не ни интересува). Същото е и, ако някой е решил, че му трябва за жена виетнамка, португалка или пък някакъв папагал, ДОРИ И никой в жизнения му опит да няма такива „неща”. Тъй че – да искаш да имаш каквото другите имат си е едно на ръка, НО също и да искаш да имаш нещо, защото ти харесва (независимо дали други го имат, нямат, познават, искат, знаят и т.н.) си е също съвсем НОТОРЕН ФАКТ. И това съвсем не е нещо, което се случва като „изключение” само при цитирам: „най-изтънчените и чисти души, които са достатъчно богати, за да живеят от своите най-съкровени вътрешни чувства”. Повярвайте ми може някоя неизтънчена и нечиста „душа” , съвсем не богата, да иска да отиде на есккурзия в Гана (страна, която никой от нейното обкръжение не е чувал, камо ли да е ходил там) или да иска да си отглежда вкъщи попово прасе (макар и никой друг да не ще и да не си е помислял дори за такова домашно животно). И обратно – ако всички имат бутилки с ракия и пият ненаситно, а ти си въздържател и/или просто те е гнус от ракия, едва ли ще вземеш да се правиш на важен/-на като подражаваш и купуваш ракия. Така че това, което Зимел казва за притежанието или непритежанието у съседа като мотив и ти да имаш може да важи за много и дори за повечето хора (нямаме нищо против и не оспорваме съотношението), но е вярно и това, че за някои не е мотив и modus Vivendi тоя „шопски” (както го мислят много българи наивно) светоглед.
 И последно – „самодостатъчна красота” (на розите) е нещо, което е субективно. Смятаме, че не съществува обективна красота. За един може да е красиво мулето, а за друг да е грозно или дори ужасяващо. Някои харесват бели, а други предпочитат жълти или мулати, негри...Красивото е красиво само в представите, оценките на мислещото, на мозъка. Извън него – то не съществува. Естетичното е субективизъм.
 Това е по темата. Зимел е определено един от авторите, които е приятен за анализ, защото винаги има с какво да се съгласим и с какво да не се съгласим при него; какво да добавим и какво да прескочим, което го прави приятен за четене и анализ.
 
 
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

"За (Против) революциите" от Гесер Курултаев


Едно време, като по-малък, симпатизирах на революциите. Израстнал съм и с учебен материал, в който се защитаваше революционния дух. Говоря за политическите революции. В последните години намирам политическите революции и особено революционерството за глупаво нещо. Сега и ще изложа аргументите си защо мисля, че да ставаш революционер (партизанин) е не-умно действие:

а) Висок риск от загуба на живот, на здраве, на свобода. Т.е. може да загинеш по време на акция/на война или да изгубиш пръст, око, крайник...ако това не се случи, можеш да попаднеш в плен и да отидеш в затвора. Тук някои ще възразят с мотива, че така и така ще се мре, то нека поне да е в името на по-доброто (доколкото революциите се правят със съзнанието за по-добро), а не от старост и/или от болест безцелно.
И тук аз парирам с най-коронния си аргумент
б) А кое гарантира, че революцията (ако въобще успее) ще се задържи? Първо може да настъпи контра-революция и нещата да се върнат по старому. Язък за загиналите революционери и за невинните покрай тях! А, ако, все пак, не настъпи контра-революция? Тогава пак не е сигурно, че след едно, две или Х поколения няма да се появи управляваща сила, която да реши, че революцията е била неправилна или, че революцията е остаряла (без значение дали това ще е основателно или не) и да настъпи РЕВИЗИЯ, която да доведе пак до нещо като КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ. И пак - язък за загиналите. След всички тези съображния мисля, че ще се убедите, че да правиш революции не е умно. По-добре е да се отдадеш на науката. От научните революции има повече смисъл и полза за човечеството.

 Първоначално написано и публикувано в http://kry4ma.com/index.php?topic=2271.msg9180#msg9180
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
   Ето една моя статия за Северна Корея писана неотдавна. Чисто-научна, неповлияна по никакъв начин от прострастията ми към социалистическото обществено развитие, корейската култура, корейския народ, прабългарите и т.н.

  "Ще направя един политологически опит за по-прецизно определение на политическата същност на КНДР, позната също като "Северна Корея".
 Официалното й название е КНДР = Корейска Народно-Демократическа Република. (На корейски: 조선민주주의인민공화국 - Чосън Минджуджуъй Инмин Конгхуагук, буквално Корейска Демократично-Народна Република, т.е. КДНР). Названията и самоназванията, обаче, не винаги и не задължително изразяват политическата същност на една държава.
 Заради идеологическата платформа (определяна като социализъм или комунизъм от корейски тип) някои наричат Северна Корея "комунистическа страна", което също не отразява точната й същност, защото по определенията на класическия Марксизъм тази страна, а и която и да е друга по света днес, не може да бъде комунистическа, защото не е построила въпросния комунизъм. Някои са по-близко до истината като казват, че това е Комунистическа монархия. Преди и аз мислех, че това е най-точното определение, но накрая стигнах до още по-точно и, навярно, най-точното: Държавно-капиталистическа монархия (ДКМ) или в случая КДКМ (Корейска Държавно-Капиталистическа Монархия).
 Държавният капитализъм е капиталистическа икономическа система при която държавата е единственият капиталист. В този смисъл Съветският модел на социализма също е държавен капитализъм, защото собствеността не е обществено-контролируема, а се контролира от държавата, която е собственост на Партията, т.е. Партокрация. В стози смисъл СССР се е явявал ДКП - Държавно-Капиталистическа Партокрация. Северна Корея не е просто партокрация, а и монархия, защото вече 3 поколения Ким (дядо,баща и внук) са на път да контролират властта, т.е. това е клан или династия. Ето защо, според мен, КНДР е КДКМ - Корейска Държавно-Капиталистическа Монархия. Манархът им се нарича "Вожд" ("Сурьонг" - наподобява ми на тюркския титул СЮБАШИ и на парбългарския СЮБИГИ), "Слънце" ("Теянг" - думата е китаизъм, от китайското "ТАЙЯН"), "Гакха" (Негово Превъзходителство) и пр."

 Първоначално написано в бившия ми форум (Първа българска виртуална кръчма) http://kry4ma.com/index.php?topic=2118.0
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Ето и едно мое проникновено материалче, което преди бях писал в бившия си сайт kurultaev.com, а по-късно и на други места. Сега ще го пренапиша в малко по-разширен вид:

   "Най-доброто икономическо (политико-икономическо) решение
                   /от Гесер Курултаев/
 
Представете си, че хората нямат пари…Не могат да си купуват каквото искат. Едно от най-спонтанните решения е: "трябва да се печатат и да им се раздават пари." Тогава хората ще започнат да купуват колкото си искат, каквото си искат и да задоволяват нуждите си. До какво води това при пазарна икономика и планова икономика? Опитът показва:

а) Пазарна икономика:

Много пари = повишаване на цените. Защо? Защото всеки търговец/продавач/фирма и пр. има правото да си сменя цените, както си иска, и това води до инфлация, което пък отново води до обедняване на хората, на които са им раздадени пари. Т.е. СТОКИ И УСЛУГИ ИМА, ПАРИ - НЯМА.

б) Планова икономика:

Много пари = дефицит. Защо? Защото цените са замразени и всеки купува, но в един момент нещата се изчерпват, и няма какво да се купи. Т.е. ПАРИ ИМА, СТОКИ И УСЛУГИ - НЯМА.

РЕШЕНИЕТО?

Ето го и РЕШЕНИЕТО:

1. Да дадем на хората много пари.
2. Да замразим цените.
3. И ДА ВЪВЕДЕМ КУПОННА СИСТЕМА.

Така ще се разпределят получените стоки и услуги по равно между членовете на обществото.
"

 :D
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Китайското "ЛАЛА" ("拉拉")
« Reply #6 on: July 22, 2011, 02:13:41 PM »
   Китайската дума ЛАЛА (на новокитайски: 拉拉, на пинин (китайската латиница):  lālā) означава няколко неща. Преди малко превеждах, както следва:

"1) тряс! (шум на падащо, чупещо се дърво)
 2) диал. бърборя, беседвам (сходно с "лаладжия")
 3) диал. лее се (за дъжд)
 4) сленг. лезбийка
 5) името Лара "

 Интересното е съвпадението с българското "лаладжия" (лаладжийка, лаладжийче, лаладжии), които по смисъл съвпада с отбелязаното китайско значение на "лала". Не ми е ясно дали тази българска дума с източен (може би тюркски?) произход има някакво лингвистично родство или поне историческо с китайската подобна, но поне информацията, представена тук ще е полезна за изучаващите китайски език българи или изучаващите български език китайци, които ще запомнят въпросното значение по асоциативен път.

 Поздрави на всички китайски и български приятели: Гесер Курултаев
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
           

Ролята на Китай (накратко) от Гесер Курултаев


  Преди време трябваше да пиша за ролята на Китай по някакъв повод, та бях отбелязал следните няколко роли, които са по-значими, с което не претендирам да съм ги изчерпал:

Ролята на Китай се свежда до няколко пункта, които ще проследим последователно.
 _________________________________
  Първият, хронологически, е Пътят на коприната. На китайски той се нарича "Съчоу джълу", на чувашки (потомък на прабългарски) се нарича "Аслъ пуршън шулъ", на узбекски "Буюк ипак юли", на казахски "Жъбек жолъ".  Терминът "Път на коприната" е въведен  за пръв път от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен. Това , всъщност, е древен търговски път, свързващ чрез няколкото си разклонения, по суша и море, Китай със Средиземноморието. Коприната, която дълго време се произвежда само в Китай, е най-важната стока, транспортирана по пътя.
 Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море, и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.
 Старият Северен път (първата част от Пътя на коприната), възниква по инициатива на императора У-ди, който се нуждаел от породисти коне за войската. Такива коне видял по време на своето посолство в Средна Азия (през 138—126 г пр. н. е.) сановникът Джан Цян. Той доложил на императора за отсътствието в другите страни на копринопроизводство и посъветвал императора да изнася зад граница коприна в замяна на  коне, а също и на плодове, вино, и др продукти. През 121 г. пр. н. е. първият камилски керван с коприна и бронзови огледала потеглил за Средна Азия...След това, знайно е, колко допринася започнатият и изграден от Китай Път на коприната за не само стоков, но и културен обмен, чак до Европа и Африка.
 ___________________________

  Вторият пункт, това са Великите географски Китайски открития, направени от мореплавателя Джън Хъ и изпреварили с известно време тези на европейците.
 Биографията на Джън Хъ: Роден през 1371 г. във видно мюсюлманско семейство в Дзин-нин в днешната провинция Юн-нан, последното владение на монголската династия Юан в Китай. Рожденото му име е Хаджи Махмуд Шамс (На китайски - Ма Сан-бао).   През 1381 г. Юн-нан е завладян от династията Мин и Ма Санбао е пленен, кастриран, и изпратен на служба в армията. Там той се отличава със своите военни и дипломатически умения, а от 1390 г. служи под командването на бъдещия император Юнлъ, когото подпомага при детронирането на предшественика му Дзиен-уън.
 Като един от най-приближените хора на император Юнлъ, Джън Хъ оглавява поредица от морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан, имащи за цел установяването на дипломатически контакти, демонстрирането на военна сила и улесняването на търговията. Според някои сведения Джън Хъ осъществява пътуванията си с над 300 кораба и няколко десетки хиляди войници. Той нанася удари на пиратите в Югоизточна Азия и улеснява заселванията на китайци в този регион.
 При първото си пътуване през 1405–1407 г. Джън Хъ посещава Чампа, Сиам, Малака и Ява, пресича Бенгалския залив, и достига до Каликут, Кочин и Цейлон. През 1409 г. влиза в конфликт с владетеля на Цейлон Алагонакара, когото пленява и отвежда в китайската столица Нанкин. При третото пътуване, започнало през 1411 г., заобикаля Индия и достига до Ормуз на входа на Персийския залив. При четвъртото пътуване през 1413–1415 г. Джън Хъ отново достига Ормуз, като оттам изпраща мисия към Мека и Египет, и друга към Аден, и Малинди, която почти достига Мозамбикския проток. При завръщането си довежда в Нанкин посланици на повече от 30 държави, които отдават почести на императора, както и екзотични подаръци, като зебри и жирафи за императорската зоологическа градина. Той отново посещава Източна Африка при петото (1417-1419) и шестото си пътуване (1421-1423), при което връща посланиците в техните страни.
 През 1424 г. император Юнлъ умира и неговият наследник Хунси прекратява експедициите, като Джън Хъ е назначен за началник на гарнизона в Нанкин. Той оглавява едно последно пътуване по времето на император Сюендъ. Джън Хъ умира през 1435 г.
___________________________

 Третият пункт това е относително-агресивната външна политика на Китайската империя, превърнала Китай в третата по големина страна в света (след Русия и Канада). Подобно на Руската или Британската империя, които налагат и разпространяват своята култура, език, и влияние на огромни територии, Китай успява да достигне, с успешните си военни капнании, от Корея до Индия и от Казахстан до Филипините, ползвайки съвременните географски ориентири.


(В тази статия са използвани материали от Уикипедиите.)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
  

"Най-добрата форма на държавно управление"

(Гесер Курултаев)

Да се спрем на възможните форми на държавно управление:
1. Теокрация. "Власт на Бога". Невъзможно. Първо, защото не е доказано, че има Бог, второ, че даже и да има не е сигурно дали му се занимава с управление на държави. Трето - де факто теокрацията си е КЛЕРИКАЛИЗЪМ.
2.Клерикализъм. Даже и да приемем, че може да съществува идеален вариант, където да се основава управлението само на религиозни принципи, това не е научно управление, защото религиите са пълни с неадекватности, грешки, догматизми...
3. Монархия. Вид тоталитаризъм. Несправедливо форма на управление, базираща се само на това, че преди години някой е взел властта и после, всеки от семейството му може да се ползва с нея, просто защото се е родил в това семейство...
4. Демокрация (Охлокрация). Невъзможна форма на управление. Най-често се явява като непряка демокрация. Т.е. дори и да се изберат честно народните представители, след това, в дълъг период от време, те самодейно вземат решения. Дори не правят референдуми по важни въпроси. В чист вид демокрацията би била нищо повече от охлокрация. Власт на тълпата. А тълпата в днешно време е съставена от повече неспособни, неумни хора, отколкото от способни и умни. Те се поддават лесно на манипулации, поведението им е изпълнено с грешки.
4.1. Доста т.нар. демокрации са , де факто, ПЛУТОКРАЦИИ (вкл. КОРПОРАТОКРАЦИИ). Богатството не гарантира способности, ум, морал. Плутокрацията е вид ОЛИГАРХИЯ.
5. Диархия (Двувластие). Шизофренна форма на управление. Знайно е, че една система е успешна, ако има един ръководен център, а не противоречивост в себе си.

 Предвид всичко посочено по-горе, за най-удачна форма на управление считам МЕРИТОКРАЦИЯТА-ТЕХНОКРАЦИЯ. Т.е. управлението трябва да е дело на заслужили, достойни, морални, знаещи, способни хора, организирани в някакъв непротиворечив властови център.
« Last Edit: September 08, 2011, 03:20:37 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

"Интернетът е част от реала"

Гесер Курултаев

Много често някой/някоя ми заявава, че в Интернет било така, ама в РЕАЛА било иначе… Под "реал" те разбират реалността, ежедневието, офлайн житието и всичко, което служи за отразяване на обективната реалност и нашия живот в нея. А това е голям предразсъдък. ИНТЕРНЕТ е ЧАСТ от реала. По същия начин по който телефоните са част от реала, телевизията е част от реала и всичко останало.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
   

Против "Какво е искал да каже авторът?"

                                                Гесер Курултаев

  Аз съм против въпросите от рода на: "Какво е искал да каже авторът?", "Какво е искал да каже поетът?", "Какво е искал да ни внуши творецът?" и т.н. Защо? Защото:

1. Когато някой пише/твори нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има определени асоциации. Например пише/изобразява "КРЪГ" и под този кръг си асоциира (мисли, разбира) "целият свят".
2. Когато някой чете/наблюдава нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има свои определени асоциации (които по никакъв начин не е задължително да съвпадат с тези на твореца). Например четем/виждаме "КРЪГ" и под този кръг си представяме: 0 (нула), О (буквата "О"), дуло на оръдие, дупка, геометричната фигура "кръг", слънце...
 Заключение: Въз основа на всичко това, смятам че питането "Какво е искал да каже авторът?" (и подобните му) е неподходящо, защото информацията, с която може да се сдобием, не винаги е достатъчна за даването на правилен отговор. Всичко, което може да се направи в такива случаи е само да гадаем/налучкваме/предполагаме асоциациите (виждането, разбирането) или проектираме собствени асоциации (виждания, разбирания) на/спрямо авторът/авторката. По този начин отговорите едва ли ще са адекватни/коректни/верни.
 Препоръка: По-коректното формулиране на въпроса би било: "Какво, вероятно, е искал да каже творецът?" или "Какво, според вас, е искал да каже творецът?"...Тогава всички отговори биха били по-коректни/по-адекватни и, разбира се, по-верни спрямо такъв въпрос.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Какво е НИЩОТО? (Гесер Курултаев)
« Reply #11 on: December 08, 2011, 08:18:58 PM »
   

Какво е НИЩОТО?


              Гесер Курултаев


  Въпросът за нищото е един от най-старите философски, а и не само философски въпроси. Нищото освен обект на философията е и обект на физиката, теологията, математиката, информатиката, езикознанието...
 Ето и моят отговор на въпроса "Какво представлява нищото (небитието, пустотата) ?"
 
 За да си го представите, трябва да изчистите "картината" (представата си) от всякакви неща:

няма градове, няма села, няма гори, няма планини, няма езера, няма хора, няма риби, няма прашинки, няма въздух, няма други газове, няма фотони (т.е. няма даже светлина)...

 Дотук добре, някой може да си е представил вакуум. Да, обаче вакуумът все още не е нищото, защото в него има поле, зараждат се и изчезват частици. Значи изчистваме от представата си за вакуума полетата и частиците и получаваме абсолютната пустота.
 
 А възможно ли е наистина да има съвсем нищо, абсолютна пустота? Според съвременните представи на физиката това е невъзможно, т.е. нямаме абсолютно празни пространства. В този смисъл НИЩОТО (в чист вид) НЕ СЪЩЕСТВУВА  ;D Остават обаче открити следните въпроси:

а) Дали в дълбочина (ако материята не е безкрайна, т.е. от позициите на ФИНИТИЗМА) няма да се стигне до едно ниво, в което да се окаже, че е празни пространства?

б) Дали извън Вселената (която постоянно се разширява, следователно не е безкрайна) нямаме нищо в чист вид?

  Трябва да се знае, че можем да имаме и "условно нищо", което да отразява "неналичие на няколко предвидени неща", напр. "Какво правиш? - Нищо.", където под нищо се разбира неналичие на дейности като гледане на телевизия, ползване на компютър, спортуване, хранене и т.н., но се подразбира неналичие на дейности като лежане, дишане и пр., според разбиранията/формулировките на нищото у събеседниците. Друг пример: "Какво има в тази стая? - Нищо.", където под нищо се разбира неналичие на предмети като гардероб, хладилник, телевизор, фризер, столове, маси, газови бутилки, котлони, бюра, компютри, телефони, дрехи и т.н., но не се подразбира неналичието на въздух, прах, светлина, полета, елементарни частици, микроби и др.
 Това е то условното нищо, което е конкретно неналичие/конкретни неналичия, а не абсолютно неналичие (абсолютно нищо или абсолютна пустота).
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

                                      Гесер Курултаев
  Всеки, дори и човек, който не се е занимавал с философия, е възможно да се замисли за бъдещето на книгите. Говорим за традиционните, печатни, хартиени книги.
 Погледнато исторически, книгата си е нещо важно за българите. Всъщност самата дума "книга" в българския език има ПРАБЪЛГАРСКИ произход - идва от китайското "кюен", което значи "свитък" (едно време не е имало книги, а свитъци) и има аналог със Средно-азиатското "куйниг". В старобългарския език, който е славянски, но има влияние от прабългарския, средно-азиатски език - "книга" е "кънига". В този смисъл, прабългарите донасят културата на писмеността и, особено на пракнижовната писменост, доста рано, и всички спекулации, че наследяват книжовността само от Източната Римска империя - Византия, не са съвсем издържани. Самата писменост Глаголица (от която по-късно произлиза и Кирилицата в пределите на тогавашна България) също е създадена с осезаемото влияние на прабългарските руни. В Кирилицата букви като Ъ, Ь, Ж, Ц, Ш, Щ, Ю и др. имат прабългарски произход (приличат на аналогичните прабългарски руни).
 След това лирическо-историческо отклонение, може да продължим с нашите съвременни есеистични размисли за бъдещето на книгата в епохата на глобалните технологии:
 Мислейки по въпроса не може да не отбележим явлението ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ, на английски - "E-BOOKS", които са също книги по съдържание, но "електроника" по форма. В този смисъл, бъдещето на електронните книги е гарантирано, по един или по друг начин, дотолкова и дотам, доколкото и докъдето има интелигентни хора, които се интересуват от четене на книги.
 А какво да кажем за традиционната, книжна книга? Възможни са няколко варианта, за които, доколкото се развиват в бъдещето, можем само да гадаем (или, в най-добрия случай - да направим научни прогнози). Един от тези възможните варианти е книгата да продължи да си съществува както и досега. Основание за такова заключение ни дава историята - преди, когато се е появило радиото, а по-късно и телевизията, някои хора са смятали, че книгите ще изчезнат, но уви - те (книгите) са продължили да съществуват, независимо и редом, с радиото, телевизията, вестниците, списанията и т.н. По тази историческа логика, може да очакваме, че традиционната, книжна книга, ще продължи да съществува, ако не вечно, то поне дълго време, заедно с Интернет и конкретно с електронните книги, с Уикипедия и всякакви други известни ни към днешна дата електронни, Интернет-явления. В същото време, за необразованите хора, които понякога са цели общности и дори племена, книгата ще е непозната и ще остава непозната в какъвто и да е вид/форма - електронна, аудио или книжна такава.
 Глобалните технологии, сами по себе си, не са само препятствие, но са и възможност за книгата (в нейните различни съдържателни и формални аспекти). Затова нашата философско-научна прогноза за нейното бъдеще ще е по-скоро оптимистична, а не песимистична.
« Last Edit: December 10, 2011, 07:49:13 PM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Есе на английски (Гесер Курултаев)
« Reply #13 on: January 24, 2012, 01:37:51 AM »
  Наскоро писах това есе на английски за човешката душа (human soul), предлагам го и на вашето внимание.

"The human soul -
a neat back garden or a vast forest?"


                          Гесер Курултаев (Geser Kurultaev)

Many philosophical and spiritual systems teach, that human has soul, and others teach, that even all living things (and even inanimate objects /such as stones/) have souls.
 As far as "soul" can function as a synonym for spirit, mind or self we can think about if the human soul is a neat back garden or a vast forest. This is an interesting comparison, isn't it?

So, depends on what we're thinking about this "soul", we may say different stuff about it:

1. If it is our SELF (our "Ego") then...well, for some of us it may be a neat back garden, for others - not. It will be a vast forest, you know...The same as this simple example: A wants to spend his life in the nature, taking care for plants, monkeys and rhinos. But another one will say - "What the hell?! I want to spend my life drinking wine and enjoying women" (like the one in the Bulgarian song "George - The Dude" - "Гошо Хубавецът"). Different men - different values, this is it...

2. If it is the mind...Well, in this case, it is equal to the SELF. In an anthropological point of view you are nothing else, but mind + body. Your "self"/"Ego" is your mind. According to this we can use the same conclusion as above.

3. If it is like a "spirit"...come on! It's nothing but a religion. As we know: "Religion is the opium of the people". It's just a fake, a story, a simulacrum.There is no conclusive scientific proof of the existence of such a matter as "soul", "souls", "angels", "demons" and other religious elements. That's why if something is unproved, we can't say if it's like a garden, like a forest or like a big bad wolf...


  It was a sincere and honest answer of the question: "The human soul - a neat back garden or a vast forest?"
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 15699
  • SEO-karma: +638/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Правилно ли разбираме Доброто и Злото?
« Reply #14 on: July 02, 2012, 01:03:45 AM »

Правилно ли разбираме Доброто и Злото?


  (Писано от мен в началото на студентските години)


  Ако отворим някой речник, в който се разглеждат етически понятия и въпроси, ако попаднем на статията "Добро и Зло", ще открием, че макар и достатъчно внушителна по обем, тя не може да ни покаже, наистина, какво е това Добро и какво е това Зло. Защо? Причините за това могат да бъдат различни, в зависимост от това кой е писал и кой чете. Но, все пак, ако приемем, че и пишещият и четящият са достатъчно развити хора, с нормални: мислене, интелект, памет, емоции, съзнание и възприятно-представна дейност, то тогава проблемът опира до нещо съвсем просто за проумяване. Какво е то? Истината - непълното достигане до нея. А истината е само една. Истината по отношение на проблема "Добро-Зло" е също само една, т.е. те са само това, което са и всичко казано, излизащо извън тази "рамка" е вече не-истина, псевдо-истина, по отношение на тях.Причините за недостигане до Истината са различни. Заблудата е думата, побираща ги почти изцяло в себе си, но това е тема на друг разговор. А сега аз ще изложа своята собствена позиция по проблема "Добро-Зло", която съвсем не ще бъде безполезна. Тя може много да помогне на този, който се интересува от тези въпроси.
 И така, за да разрешим правилно даден проблем (а проблемът има само едно истинско решение - правилното), ние трябва да разберем правилно значението на неговите символи и значението на техните конкретни проявления.
 Подходът, пишат някои на шега, към "големите" въпроси бил само два вида - български и японски. Общото между тях било само това, че и двата приличали на пирамида. Разликата, вече, се състояла в това, че по японски се тръгвало от общите приказки към същността (от основата към върха на пирамидата). По български пък се правело тъкмо обратното - от същността на проблема се отивало към общите приказки (от върха към основата на пирамидата). Погледнато сериозно, аз имам по-добра идея, а именно, да разгледаме по-неясното (в сравнение с реалния образ) огледално изображение на пирамидата и самата пирамида, т.е. да тръгнем от върха към основата и отново към върха.
 Една моя мисъл гласи: "Доброто е противоположно на Злото. Въпреки това те биха могли да образуват единно цяло. Когато то се използва умело и неразумно, се появява Голямата несправедливост. Когато то се използва умело и разумно, се появява Великата справедливост." Това е едно типично изказване в Източен стил и то звучи повече като откровение на Буда-Майтрея, отколкото на научна формулировка, но ние трябва да тръгнем от тук. Именно това е върхът D1, от който започва нашето пътешествие към същия този връх, но вече под формата на D.
 Какво е, първо, това Добро? Как да го разбираме? Доброто е съставено от два компонента - положителен и отрицателен. Често положителният компонент, поради липса на дума за неговото обозначаване, бива наричан "добро", но това е подобно на случая с държавите Алжир и Мексико, и техните столици със съответно същите имена. Както знаем, че столицата на Алжир не е държавата Алжир, а само нейна съставна част; както знаем, че столицата Мексико не е цялата държава Мексико, а само част от нея, така не бива да смятаме, че "доброто" като компонен е цялото Добро, а само негова съставна част. Стигнахме до извода, че доброто е съставено от положителен и отрицателен компонент. За Злото можем да кажем абсолютно същото като приложим разсъжденията по-горе, за да отбележим, че отрицателният компонент в Злото не е зло, а само негова съставна част.
 По-нататък, в какво се състои разликата между Доброто и Злото? Възможно ли е между две неща имащи еднакъв количествен и качествен състав да има разлика? Да, действително, основателни въпроси. Разбира се, че има разлика между Добро и Зло - това е една твърде голяма разлика. Освен това, в случая е напълно възможно тя да съществува между тези две неща - с еднакъв количествен и качествен състав. Тя се получава от нееднаквото комбиниране на съставните им елементи по отношение на обектите на влияние. Дотук, някой може да придобие впечатление, че ние си говорим едва ли не за нещо материално. Затова трябва да отбележим някои неща, които казахме дотук. Значи, положителното (нека го наричаме положително действие, като под "действие" може да разбираме чуства, мисли, въздействия или комбинациите от трите) е противоположно на отрицателното действие. За тяхното конкретно проявление трябва да имаме определен обект (субект), на когото трябва да се въздейства. Когато те (положителното и отрицателното) се използват правилно (адекватно; разумно) по отношение на определен обект (субект) се получава добър резултат (Добро). Обратно - се получава лош резултат (Зло). Ето, стигнахме до един важен извод - за да се прояви Доброто или Злото, едно от задължителните условия е да имаме най-малко два субекта. Субектът, сам по себе си, не може да бъде "добър" или "зъл", тъй-като той не може да въздейства на нещо, което го няма. Дори и неговото отношение към собсвения Аз не би могло да го определи като добър или зъл, ако не съществуват други. За да имаме добър и зъл, Добро и Зло, ние трябва да имаме някакво действие.

Следва...
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.