За прекалените оптимисти
Това е за прекалените оптимисти на тема как ще се махнат от България, ще емигрират, ще си сменят българското гражданство и пр. Слагам го в темата за всеизвестните неща, защото мисля, че за много хора това ще е ясно, но пък, от друга страна, мисля че все още има
доста големи оптимисти
, които смятат, че просто да избягаш от България и да станеш пълноправен и уважаван гражданин другаде е въпрос само и единствено на решение - решаваш и се махаш! Е, уви, не е толкова просто; не е толкова лесно! Няколко причини за това:
1) Визите (и останалите подобни "разрешителни").
В някои страни за българските граждани (което значи не само
българи, но и
турци,
арменци,
татари,
каракачани,
евреи,
власи и други малцинства в България с българско гражданство) се искат визи. Ако нямаш виза - не можеш да стоиш легално в дадената държава и трябва да се връщаш в България или да ходиш в друга държава. Визите са различни, струват и пари. Няма да се впускаме в подробности, но да речем, че ако нямаш работа или не си женен/омъжена, виза за дълго няма да ти дадат и като турист няма да прекараш дълго време - ставаш нелегално пребиваващ/пребиваваща и рано или късно те намират и те изгонват от държавата, в която си си харесал да пребиваваш.
2) Гражданството
За да си нямаш проблеми с визи (което е досадно, което струва пари и, което, понякога е свързано с рискове за здравето - напр. за издаване на разрешително за работа в някои страни се искат рентгенови и кръвни изследвания, които както се досещате, не са съвсем безопасни за всеки и навсякъде!), то е най-добре да вземеш гражданство. Първият проблем е, че някои страни не признават двойно гражданство - т.е., ако искаш да си техен гражданин, трябва да се откажеш от българското си гражданство. Вторият проблем (за тези, за които българското гражданство не е никаква ценност и/или за тези, за които това е дори проблематично) е, че чуждо гражданство не се получава просто ей-така! Има много изисквания - напр. в някои страни трябва да стоиш 5 или 10 години там и трябва да доказваш, че имаш достатъчно пари (добра и легална работа), собственост (например поне едностаен апартамент), роднини (напр. поне съпруг или съпруга), да не си бил криминално проявен, да не си издирван за престъпления в България и други неща.
Някои си го представят като "две и две - четири" - отиваш, жениш се, имаш деца и готово, приемат те! Не е задължително да е така, ама хич! Проучвал съм законите за гражданство на доста страни - често има изисквания - не само да си омъжен/женен, но и да си НЯКОЛКО ГОДИНИ; не само да си в страната, но и да си престоял НЯКОЛКО ГОДИНИ; не само да си там, но и да има собственост, редовна заплата и легална работа... абе, да не се повтарям, защото, поне на повечето, ви е станало ясно!
3) Приемането и отношението
Има една поговорка, че "чужденецът си е чужденец"... Това се усеща по един или друг начин - в началото, ако не владеете езика на страната, в която сте решили, че искате да живеете, то най-вече това ще ви тежи, ще ви нервира, ще ви отнема доста време и т.н.
След това, даже и да сте научили езика, все може да се появят недоволни и/или подигравчии, които ще ви намират кусури, ще ви се присмиват, че не сте употребили дадена дума или фраза така, а иначе...
'Айде, да приемем, че
езиковата бариера, някои по-способни и спрямо някои по-лесни (относително казано) езици ще я прескочат. Само че остават други признаци - напр.
расовия. Ако сте в държава, в която се различавате коренно от повечето хора по улиците, твърде вероятно е да станете обект на повишен интерес, а това означава и по-голям шанс за неща, които не винаги ще ви харесват:
- по-чести поздрави в стил "Хелоу!"
- по-често сочене с пръст от деца, а и не само.
- по-често взиране.
- по-чести атаки от различно естество ("Защо вие - чужденците така?", "Защо вие - чужденците - иначе?")... някъде някой си решава, че си отговорен за цялата чужда политика, която не му харесва! Друг може да реши, че си от нация, която мрази - напр. руснак, американец... Трети може просто да си е ксенофоб и да те нападне поради това!...
Навсякъде, малко или повече, има стереотипи спрямо чужденците - напр. "всички чужденци са богати/бедни/лоши...", особено сред по-необразованите и/или агресивни прослойки от населението.
Преминаваме нататък - приемаме, че езикът и расата/подрасата не са ви проблем. Вървите си по улиците, пазарувате си, ходите си на кино, на масажи, на басейни, на плажове - въобще правите си каквото си искате и никой не ви привижда като различен, като чужденец, като чужд. Това добре, но пак ще намерите проблеми сред тези, които знаят вашия ПРОИЗХОД, т.е. вашата национална и/или народностна принадлежност - същата раса сте, владеете същия език, но... примерно, не ви харесват или направо ви мразят, защото сте българин или някакъв друг, а не сте от техните. Един много лесен за разбиране пример давам с отношението в България - дадено момче или момиче са бяла раса, говорят перфектно български и са изрядни граждани. Да, ама в един момент сред колегите им става ясно, че те са български граждани, но не са българи по етнос, а са примерно турци или евреи... и се намират, да речем, един-двама-трима, които ще счетат това за проблем и ще почнат да им натякват или да ги атакуват за това, че са не-българи. Това е пример за България, но такива неща се случват и в доста други страни - в Либия, в Китай, в Япония... не очаквайте толерантност на 100% и навсякъде.
4) Останалите неща
Има и други пречки/причини/основания, които могат да възпрат устройването ви извън България - напр. носталгията, но понеже не се сещам в момента за някоя по-значителна, от моя гледна точка, ще ви спестя време за нещо друго.
Topic: Тема за баналности, досадности, труизми и елементаризми (Read 115919 times)