[MSL]

 Намаляването (и елиминирането) на социалните придобивки си е директна последица от ликвидирането на социалистическата система.

[MSL]

"Chemnitz ist weder grau noch braun"

  Научих, че "Chemnitz ist weder grau noch braun." значело "Кемниц не е нито сив, нито кафяв." За град Кемниц в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Кемниц.

[MSL]

Частна линейка

  Преди малко видях онлайн за една частна линейка. По-рано не бях виждал. Казвам си, че вече видях.

[MSL]

Обратното действие на степенуване

 Обратното действие на степенуване е коренуване.

[MSL]

 Не съм милиардер. Даже не съм и милионер. Не ми е целта да ставам милиардер, но бих искал да съм милионер. (Защото не ми се занимава с милиарди. Няколко милиона ще са ми достатъчни. )

[MSL]

Тъжно ми е заради безпомощността

 Тъжно ми е в това безпомощно състояние - никой не иска и/или не може да ми помогне да започна бизнес; трудно се намира и подходяща работа с висока заплата, въпреки непрестанните търсения... Чувствам се тъжен, безпомощен и съвсем сам.

[boyanova6]

Горе главата. Не се давай и не се предавай. Докато не си се предал, битката не е приключила! И не си сам. Ние сме тук (за сега аз, но съм убедена, че и другите) и те подкрепяме, ако не друго, то поне морално!

[MSL]

 Имам предвид сам в безпомощността. То е нещо като да се давиш в океана и да стоят на брега 100 човека да те гледат и да ти само да ти приказват: "Спокойно, ще успееш!", "Има и по-зле от теб!", "Потърси помощ отнякъде!", "Не се предавай!", "Търси начин!", "Смени тактиката!", "Много си нетърпелив, бъди по-търпелив!", "Докато не си се удавил, нищо не е загубено!", "Съчувствам ти, но няма какво да направя.", "Ти се давиш, но на мен пък ще ми правят операция." Това е реалната САМОТА В НЕЩАСТИЕТО, а иначе физически ги има хората навсякъде, но това не те прави по-малко сам или сама. За такъв човек, който така и така ще се удави заради лошия си късмет и нежеланието и/или невъзможността да му се помогне, по-добре да не му приказват нищо от това и да го оставят да си умре "на спокойствие".
 И, за да не започвам нова тема - по повод на "мъдростта", която ми пратиха по QQ-то: "Ако се предадем по-добре няма да стане.", писах така: "...това е вярно само в някои случаи - в много случаи като се предадеш и става по-добре, отколкото ако не се предадеш. Например може да си спестиш болест или смърт... например предаваш се да изкачиш Еверест и не умираш като многото умрели до върха. Ама това няма и 10% от хората да си го помислят: "Отказването понякога може да е полезно."" Допълвам с примери от историята - предавайки се, някои държави са си спестявали много повече жертви, разрушения, смърт и страдания - например представете си какво е щяло да стане с Япония и много от японците, ако не се е предала тогава!

[boyanova6]

Картината е малко по-друга. На брега са само онези, които не се давят, т.е. имат възможност да помогнат. Останалите, които биха искали да помогнат, но не могат, са до теб във водата, като уви, също се давят. Не винаги, но понякога, НЕ са виновни за ситуациацията, в която се намират.

Затова аз лично правя разделение по мотиви. В смисъл такъв, че ако някой от тези на брега тръгне да ми дава съвети срещу давене, които не включват помощ от брега, при условие, че има възможност да помогне, такъв човек ще се постарая да спре да говори и да спре да бъде дори в графата на познатите ми. Причината е в мотива за приказките му. Този мотив може да бъде само един и той гласи нещо в стил: "Мога да ти помогна, ама не искам. И понеже не искам да ти помогна, ще ти говоря глупости." Такъв човек не може да бъде приятел. Приятелите се подкрепят. Не може да бъде и познат. Познатите не ти се подиграват в очите с проблемите ти. Това може да бъде единствено леке за графа НИКОЙ.

Ако някой има проблеми, но си прави труда да ми говори такива неща, то е защото иска да помогне, но няма с какво. Обаче иска ей тъй. И думите идват не със злоба, не с подигравка с проблема и не с желание да ме отсвири. А ей тъй, от безсилие на човека да даде нещо повече, независимо от доброто желание за това. Ситуацията е различна. Мотивът е различен. При това положение и няма как да се отнеса по същия начин с думите, както бих се отнесла, ако ми ги каже "някой от брега".

Да, съгласна съм, че няма да ми помогне. Но ще ги приема не за друго, а защото не са казани с лоша умисъл или подигравка. А от човек, който утре ако има възможност да помогне и ще помогне. По-добре такъв приятел, отколкото фалшиво менте от брега.

Що се отнася до отказването, вариантите са 4.

1. Отказва се действие и става по-зле. Примерно човек вижда падаща скала (защото е на неподходящо място в неподходящо време, за целите на примера). Отказва се да прави каквото и да е. Бам скалата отгоре му. Имаме 1 на 0 за скалата.

2. Отказва се действие и е все тая. Пак скалата си пада. Човекът не прави нищо. Бам скалата до него. Жив и здрав си е нашият човек. Все тая, че нищо не е правил. Имаме 1 на 0 за човека.

3. Действа и става по-зле. Скалата пада. Човекът решава да бяга. Не преценява посоката и/или скоростта на бягане. Бам скалата върху него. Имаме 1 на 0 за скалата.

4. Действа се и се постига успех. Скалата пада. Човекът бяга в правилната посока и/или с правилната скорост. Бам скалата до него. Имаме 1 на 0 за човека.

Съответно и факторите, които са валидни са няколко- зависещи от човека и независещи от човека. Комбинацията какво действа и как действа дава крайният изход от ситуацията. Нещо такова ще да е. Няма еднозначен отговор дали е хубаво да не се действа или не. Всичко е според онази гадна думичка ЗАВИСИ, която прави нещата сложни.

[MSL]

 Ако започнеш да създаваш цялостна картина (най-пълна аналогия), то тогава не е само океан с давещи се и плаж - има такива на плажа, които си мислят, че им е добре, а над главите им виси Дамоклев меч и може да си отидат преди давещия се; има такива, които въобще не са дошли на плажа; има такива, които са на други плажове, има такива, които дори са в Космоса... и да, има и такива, които се давят, други които още не знаят, че животът ги влачи към дълбокото, където скоро ще почнат да се давят, трети които ще ги изяде дори акула, докато почнат да се давят (това като аналогия с раковите болести например)... неизброими са. Но кому е нужна тази всеобхватна аналогия? На мен ми е достатъчно да обобщя нещата конкретно с "Мъча се, не мога сам, искам помощ, а не я получавам, защото има хора, които 1. могат, но не искат, 2. искат, но не могат, плюс 3. не искат и не могат."
 Нещо полезно за приятелите като определение: Има приятели, които може да се провалят откъм очаквания като "Да не си прави майтапи, когато имам проблеми.", но в същото време да са полезни в други отношения, в които пък по-сериозните и възпитани приятели няма да обърнат внимание. Срещат се такива "парадокси" - Пешо може да го е страх да дойде в 2 през нощта, ако имаш проблеми, но няма да се поколебае да ти услужи с 20 лева, ако имаш нужда от пари. В същото време Осман ще дойде и в 3 през нощта, няма да спи 48 часа да ти помага за това или онова, но стане ли дума за пари - е, и 10 стотинки няма да даде. Дейвид, пък ще услужи и с пари, ще дойде и в 3 през нощта - нямаш проблеми с него като стане дума за подкрепа и пари, но през цялото време няма да може да си държи устата затворена - ще клюкарства, ще се шегува по дебилен начин, ще се хили, когато не е смешно... Разбираш ли? Няма идеални хора и никой НЕ покрива 100% представата за "истински приятел". Естествено, някои и на 1% не стават за приятели, но ако някой го бива поне на 70% не бива с лека ръка да го отпращаме, само защото бил/била нещо си недотам добро. (Разбира се, ако някой няма нужда от приятелства и му е по-добре да си е саможив, може да си позволи да си е на принципа "Всичко или нищо." Аз и такъв избор съм виждал; влизам в положение, разбирам саможивите хора.)
 И, е, 100% има значение кой с какви мотиви ти приказва; по-образованите хора, които разбират от мотиви (защото има и такива, които не знаят за мотивите и смятат, че едно и също действие има само един и същи мотив/една и съща причина), определено ще направят разликата. Аз лично я правя, гарантирам, но когато ме повлече поредната гигантска вълна на отчайващата безизходица единственото, което чувам са само думи, думи, думи... (все думи, непомагащи с нищо за излизането от кризата, въпреки че някои са с добри, а други с не чак толкова добри мотиви). Всичкото това, на времена, е толкова отчайващо, подтискащо и опустошаващо, че се чудиш дали не е по-добре по-бързо да се удавиш или да те изяде набързо акулата, която дебне всички ни.
 Аналогията със скалата е много добра; хареса ми. Точно и аз така ги виждам нещата.

[Nadia]

Имаше едно, как беше? "Животът е гаден и после умираш"?

[boyanova6]

@ MSL

Опростяването важи само ако ситуацията не е изначално простичка и без много елементи. Когато елементите са много, ако се опрости ситуацията и крайното заключение започна да съдържа логически грешки.

Аз пиша от моята камбанария на човек, който бидейки интроверт, си е самодостатъчен  и има цели три графи.

В първата графа, която е масовата, това е графа НИКОЙ и в нея много лесно попада ВСЕКИ, който не е успял да се дореди до другите две графи. Както си подсказва името, не ги броя за аха и почти да речем, че несъществуващи. Цялото човечество спокойно може да се окаже "натъпкано" в тази графа.

Втората графа е ПОЗНАТИ. И тя е многобройна, защото познавам много хора. Както и друг път съм писала, това са хора, за които зная много, но не съм им върнала жеста да се разкрия и те не знаят нищо за мен. Броя ги за съществуващи, но не повече. Не са хора, които ще допусна до себе си по какъвто и да е повод и очаквам от тях да бъдат така добри да стоят настрана от мен. И в тази графа хората попадат не особено трудно. Наброява стотици хора.

Третата графа обаче е специална. Става дума за графата ПРИЯТЕЛИ. Броят се на пръстите на едната ми ръка онези, които съм допуснала до това да ги определя като приятели. Както аз се раздавам на макс за приятелите ми, така и те трябва да са в състояние да се раздават на макс за мен. Ако не, просто излизат от тази графа и попадат в някоя от другите две графи.

По изброените характеристики на примерните Пешо, Осман и Дейвид, нито един от тях няма да се класира за графа Приятели. Нещо повече. От нито един от тях не бих поискала услуга, защото поведението им ще ме накара да съжалявам, че съм поискала услуга.

Разбира се, това съм аз. За другите със сигурност е друго. Всеки си е какъвто си е. =)

[boyanova6]

Имаше едно, как беше? "Животът е гаден и после умираш"?

Цялото гласи: "Животът е гаден, за сметка на това пък е дълъг, а накрая вземаш, че умираш!"
Има логика в тази реплика. За съжаление.

[MSL]

 Не съм сигурен, но за първи път това го срещнах на английски. След това се поразтърсих и разбрах, че е име на траш метъл албум: "Life Sucks... And Then You Die!" от 1988 година. Нямам никаква представа дали и преди този албум го има като идиом, поговорка, анекдот или нещо друго.

[MSL]

 При мен ситуацията наистина е "изначално простичка и без много елементи". По-точно от това няма как да се каже: приятелите, които ми останаха, се броят на пръстите на едната ръка (всичко останало са познати, роднини, колеги, съученици, но не и приятели); от тези малко хора няма никой, който да е в състояние да помогне за бизнеса (на времена се плаша не само за своето, но и за тяхното бъдеще, защото така карат нещата в живота си, че не виждам много светло бъдеще за тях - нито забогатяват, нито се развиват кой знае колко, а някои дори деградират (влошават се като способности и възможности в сравнение с по-рано).) Сещаш се, че тези хора дали са на брега и казват нещо от рода на "Не знам как да ти помогна!", "Иди да работиш нещо за много пари!" и пр. или се давят във водата повече от мен, или вече даже ги е захапала я акулата, я някоя друга риба, ТО С НИЩО НЯМА ДА ПРОМЕНЯТ КАРТИНКАТА. (Искам да вметна нещо ВАЖНО - за някои хора писането със "заглавки", т. е. с големи/главни букви, било нещо като "крещене", но аз не влагам такъв смисъл - използвам го за подчертаване на смисъл по същия начин по който бих го сторил, ако ползвам болднат текст, италик или подчертан такъв. Просто ми е по-удобно да натисна "шифт"-а или "капслок"-а, отколкото да се отделям от клавиатурата, за да кликвам с мишката на B, I или U.
 Това го пиша специално за тук, защото по други форуми, едно време, много пъти е ставало дума, но тук май досега не се е налагало да с споделям виждането, че за мен големият шрифт не се асоциира с "викане", "крещене", "ниско възпитание", "агресия" задължително. Естествено, може да се ползва и с такъв смисъл, но АКО го ползвам така, то се разбира от контекста. В случая, ясно е, че не "крещя". То даже не ми се и крещи, защото ми е едно такова "равно" - равнодушно, неемоционално, "убито" и, явно, хиподепресивно.)
 Ооо! Не бях прочел - ето и ти казваш "Броят се на пръстите на едната ми ръка онези, които съм допуснала до това да ги определя като приятели." СЪЩАТА РАБОТА ПРИ МЕН! Преди много години имах доста приятели (в един момент може да са наброявали и над 30 човека и доста години са варирали определено на ниво "20+"), но по-късно започна "да ми писва" и да се отказвам от приятелствата с тях (с някои стана по абсолютно обективни причини - там намаше начин да се продължава приятелството, а и никой сигурно на белия свят нямаше да го продължи, а с останалите - просто проявих ПО-ВИСОКА ВЗИСКАТЕЛНОСТ). Та, заради тази "по-висока взискателност" останах почти без приятели. (Не се оплаквам, защото не търся количество, но предупреждавам всеки, на който са му потребни повече хора, че колкото повече си взискателен човек, толкова по-малко ще можеш да намираш такива, които да ти отговарят на изискванията. А и да намериш, пък, никак не е задължително, че ти ще отговориш на техните.)

 Е точно по този мотив -

Както аз се раздавам на макс за приятелите ми, така и те трябва да са в състояние да се раздават на макс за мен. Ако не, просто излизат от тази графа и попадат в някоя от другите две графи.

аз отсвирих един от най-близките си приятели (а по-късно и сестра му), защото нещата се развиха точно така - от една страна аз с часове може да стоя, да обмислям проблемите им, да пиша пак с часове предложения, идеи, подкрепа - правил съм неща, които никой друг, никога не е могъл да направи за тях - примерно "Напиши ми стихотворение за една мадама, че ги пишеш много добре." - пиша. "Олеле, помагай че се скарах с гаджето!" - цяла нощ не спя, мисля стратегии, пиша мейли, накрая ги сдобрявам. "Бившия иска да ме бие, страх ме е." - стоя с часове онлайн да успокоявам, да съм нащрек да се обаждаме на полиции, ако трябва, да давам съвети как да реагира... Мога да изброявам до утре, ама има ли смисъл?! Когато на мен ми се наложи аз да споделя нещо - ами то 3 пъти пращам, онзи НЕ чете, гледа си спортовете (спортна мания), няма време за мен... и после, след месеци, ми пише дали не съм се бил разсърдил нещо или така му се струвало... Ами правилно му се струваше! А с нея беше даже трагикомично - аз пиша текст, в който се оплаквах от любовна мъка и накрая слагам даже 3 емотикона с плач -

и онази женица ми отвръща "Виждам, че си добре!"... (Не само не прочела, ами даже и не забелязала накрая, че има сълзи...) Та, айде и с нея край. Можеше ли да не слагам край? Можеше, ама за какво при такива не просто НЕРЕЦИПРОЧНИ, а МНОГО НЕРЕЦИПРОЧНИ отношения?!
 Няма как, ако вдигнеш летвата високо, да си пълен с приятели. В същото време, убедил съм се, че и 20-30 да имаш, това не ти гарантира, че някой ще ти помогне за по-съществените нужди и потребности в живота.