1351
Other languages / Най-сетне на път да се продаде (и то на сметка) проклетият шумен апартамент!
« on: May 05, 2023, 07:18:18 PM »Най-сетне на път да се продаде (и то на сметка) проклетият шумен апартамент!
Много често преди съм споменавал, че поради безпаричие и по-високите цени на апартаментите в този град, успях да купя едва едностаен апартамент. Проблемът ми беше не толкова теснотията, колкото шумността му - много лоша шумоизолация - чуваха се дори съседите, когато си говорят нормално (да не говорим, ако се карат пък какво е!) или когато някой отиде до тоалетната (например чуваш как си пуска водата в 2 през нощта). Наспиването беше почти не възможно. През цялото това време опитвах какво ли не - и до разправии със съседи се е стигало, в най-лошия случай с една дива там и някакъв неин мъж се стигна да им размахам един сатър, та най-сетне тя се изнесе оттам (след многобройни културни разговори, предупреждения, безполезни оплаквания до полицията), след което се осъзнах, че такива "методи" са твърде опасни и безотговорни, където и да се намираш, едва ли има закон да те подкрепи в размахването на това или онова оръжие, та реших да търся по-културни методи - тапи за уши и пр., но нищо не помагаше! Отчаяно, стигащо до молби и унижения, започнах да уговарям родители на ученици, бивши съученици, бивши състуденти, настоящи приятели да ме подпомогнат с малко капитал - да отворим едно ресторантче (което по онова време си беше много добра бизнес идейка, защото в Китай още не бяха разбили икономиката и живота на хората с локдауните и неофеодализираната (неоимператоризирана и неоимпериализираща се) политика), но само много малка част се отзоваха - някои се включиха символично с предложения от рода на "Ами аз мога да заделя 30 лева.", повечето нямаха и толкова, макар и да декларираха някаква подкрепа, само един се включи с "Давам 1000 лева.", което беше най-голямото включване, след моето с 2250 лева. Общо положението беше, че имахме само 3610 лева, което не беше никак достатъчно дори за малка закусвалня. За детайли, който иска и не е чел и/или е позабравил: Бизнес предложението, което бях озаглавил "Зов за бизнес, за да няма после "зов за помощ"". Най-отвратителни ми станаха онези, които имаха капитал, но не пожелаха и 1% от него да дадат, че да започна бизнесчето, да изкараме заедно пари, част от които да са за тях, част за мен (равен и равноправен дял), та да се замогна за поне още една стаичка (да имам поне двустаен апартамент, та като е шумно в едната стая, поне да е по-малко шумно в другата; да има повече избор и шанс за наспиване), но не би! Някои директно отказваха, други ме въртяха година или с години, давайки ми напразни крехки надежди! Наложи се над 10 години да живея в шумове, проблеми с постоянен мухъл, от който няма избавяне колкото и да проветряваш и да пребоядисваш, ненормално постоянно пукане на стари тръби, наводняване тук и там, а и за капак - негодна фирма, отговаряща за жилищата там (специфичен за Китай проблем), която крадеше доста от собствениците и се стигна до дела, които продължават и днес, с години! Никой (с изключение на няколко човека, които нямаха как да дадат капитал, дори и да искаха) не ме съжали от имащите! Наложи се сам да чакам, да опитвам още и още! Е, най-сетне му се вижда краят и на този проблем! (А тези, които не помогнаха - едва ли им тежи на съвестта, тя е нещо дефицитно в днешно време - та им пожелавам поне половината от моите мъки и те да имат по-натам, за да видят какво е да страдаш истински и да няма съчувствие!)
Е, най-накрая имах и аз късмет:
1. Цените на имотите скочиха много нагоре! Вече мога да го продам за 350 000 юана (а го купих за 200 000 юана преди години)!
2. Намерих фирма, която да го предекорира, за да добие по-привлекателен вид за следващия собственик, който ще го купи също сигурно с цел препродажба или за наемане. Нормален човек при такъв шум, колкото и да е на централно място в близост до супермаркет, училища, важни административни сгради, болници, аптеки, магазини и ресторанти, няма как да живее там спокойно. Хубавото е, че тази фирма пое всякакви други разходи, разкарвания и прочие, та имах късмет и с нея!
Ето и малко снимки, за да се види какво беше преди и сега - наистина хората знаят как да печелят пари: вземат нещо старо, обновяват го, продават го (класическото "Пари - Стока - Пари прим")!
- От времето на дългогодишното страдание в този тесен, шумен, мухлясващ и наводняващ се апартамент, т. е. стари снимки:
- И ето сега, най-новите снимки, след предекорирането и преобзавеждането му, изцяло на собствени разноски на фирмата! 8 нови снимки: