Show Posts
1756
Other languages / За табуто (от 2010)
« on: March 18, 2023, 03:52:01 AM »Относно табуто
от 2010
Забележка: Разчиствам си компютъра от най-различни файлове и попадам на един от 2010, който съдържа мой труд на тема "Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението." Понеже е от преди 13 години съм забравил вече за кого ли съм съчинил това нещо (предполагам че е един от многото пъти, когато съм писал нечие "домашно", но не мога да се сетя конкретно), но понеже си е авторско и не знам дали въобще някъде е запазено (пък макар и под името на някой друг), нека си го приложа и тук, за да си го имаме.Тема ^ Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението.
Ключовите думи в това изследване са „табу”, „З.Фройд”, „общностен регулатор”, „поведение” и „метапсихология”.
Нека се запознаем, първо, с тяхното значение.
Какво е ТАБУ? Табу-то е полинезийска дума. Означава „забрана”, но и „свещен”. Разбира се, табута са имали и имат не само полинезийците, но и много други народи. Едва ли е имало народ без табута. Те са толкова различни, че понякога се струват необясними на хората от други култури. За някой е табу да се пипа главата на дете (Камбоджа), за други е табу да се произнася буквата „Р” от момичетата (в Чукотка, Русия), за трети е табу да се коли крава (Индия)... С процеса на глобализацията много табута отпадат или се създават нови, но доста от тях присъстват, особено в по-традиционните културни общности.
Кой е Зигмунд Фройд? Накратко – философ и психолог, терапевт, чието учение, особено от гледна точка на материалистическата психология и съвременните достижения на науката, е спорно, недотам научно и недоказуемо. Не, не бива да се мисли, че то среща критика само от Диалектическия материализъм и Павловото учение. Дори учениците на Фройд – Адлер, Юнг и др. го критикуват от по-материалистични или по-идеалистически позиции. Например Юнг с основание критикува Фройд за неговия свръх-сексуализъм (или пан-сексуализъм). „Като ходихме на изложба, Фройд се спираше пред някоя картина и веднага почваше да обяснява какви са били сексуалните мотиви на художника!”... Същото Юнг прави и по отношение на фалическите комплекси, позовавайки се конкретно на сестра си, която никога не е имала някаква „фалическа завист”, според постановките на Фройд.
Добра критика на Фройд дава и западният философ на науката – Карл Попър. Той добре показва, че постановките на Фройд/диагнозите са недоказуеми, давайки пример с това как, ако се обвини някой, че е хомосексуалист, спред Фройдовото учение, няма как да се докаже противното, заради спекулациите с подсъзнанието.
Естествено от всичко това не следва, че Фройд няма своя психотерапевтичен и философско-психологически принос. Особено внимание, според нас, заслужават защитните механизми на психиката, доразвити от дъщеря му – Ана Фройд. Така или иначе названието „мета-психология” е един точен избор по същия начин по който би било точно и названието пара-психология, до известна степен на редица от Фройдовите постановки, които не издържат проверката на опита и не се доказват от обществената практика (като най-висш критерий).
Нататък – „общностен регулатор”. Това се подразбира правилно от почти всеки средно-интелигентен човек. Дори по-примитивна асоциация като регулиране на обществото с полиция, съд и др. са точни. Общностите/обществата се нуждаят от контрол, с цел тяхното оцеляване, ако приемем постановката на философа Сергей Герджиков, който в книгата си „Граници на науката”, казва че целта на животът е неговото запазване и експанзия.
***
След като дефинирахме накратко понятията нека разгледаме и конкретното съдържание по темата. Фройд се е произнесъл по тези въпроси в книгата си „Тотем и табу” от 1913 година. Както цялата метапсихология на Фройд така и в отношението му/разбирането му към табуто има спорни и/или неверни постановки. Нека да се спрем на някои примери като тези (с право критикувани в страни като Съветска Русия и Германия), че, видите ли инцестът (Едиповия комплекс) и хомосексуализмът (наричан от някои, на шега, днес „хомобандитизъм”) са табу-ирани, забранявани, на ниво „култура”, а не са природни. Т.е. това да има хомосексуализъм си е някакво природно явеление, естествено. Доста хора не са съгласни с подобна постановка, разглеждайки хомосексуалността точно като биологично/природно несъобразна. Точно заради едни такива интерпретации в Германия Фройд бива обявен за сексуално-извратен, непристоен и безнравствен. По-късно и определян, в СССР като игнориращ икономическите предпоставки в развитието на човека, сексуализиран идеализъм от хегелиянски тип и метафизициран еклектизъм. Но да не се отдалечаваме от конкретната тема. Табуто, всъщност, е една добра находка или topic, както биха казали някои англо-гововящи люде, защото е било, е, и ще Е, актуално във, вероятно, всякакво време-епоха. Независимо от достиженията на Зигмунд Фройд по тази тема (от обективно-научна, прагматична или, дори, утилитаристична гледна точка), заслужава уважение-и-признание това, че той, в началото на 20-я век, й е обърнал сериозно, според силите и възможностите си, внимание.
Ето някои основни постановки. Според Фройд момченцата се фиксират към майките си като сексуален обект, още от детството. Излишно е да коментираме дали това е така, предвид че, много момчета, младежи и мъже въобще се гнусят от мисълта (предположението и/или психологемата) да имат нещо общо с майка си и/или сестра си (примерно). Причините за това са доста тривиални – голямото свикване (навикване) навикът да виждаш и следиш толкова отблизо дейностите, развитието, живота на една жена, води до голямо унищожаване на всякакви помисли за каквато и да е сексулана близост. То, дори, двойки (нормални, съставени от не-роднини), след дълго съжителство си омръзват, следователно такова нещо като майката (Едипов комплеск) или бащата (комплекс на Електра) се появяват изключително рядко. Така че някакво отклонение, не бива да се предпоставя като норма, по Фройдовски (не казваме по Фройдистки, защото Фройдизмът може да се разглежда и като цяла школа, а не само като Фройд-теорията). Така че не става дума за преодоляване на Едипов комплекс („Желая майка си!”) въз основа на някакво табу, а просто за това, че такъв комплекс е ИЗМИСЛЕН, е един СИМУЛАКРУМ (както би казал Бодрияр). В този смисъл са разбираеми реакциите на тогавашните германски ръководители (без значение на неправилната им, нацистка политическа идеология), че такова едно мислене е сексуално-извратено, а не научно-психологическо. То даже самата история/легенда за Едип говори за човек, който спи с майка си, АМА НЕ ЗНАЕ, че му е майка, а я възприема като зряла, сексуално-привлекателна жена, след дълга раздяла. И да се интерпретира тя по начин, по който да обосновава някакво изначално, природно-психологическо състояние на нещата, което се проявявало с някакъв регулатор-табу си е психическо отклонение (според тогавашни германски учени), спекулация (според Попър), идеализъм (според съветските учени) и прочие. „Нищо лично”, както се казва, сред широките народни маси, но такава е фактологията, към днешна дата и според познатите ни достижения на съвременната наука, около 100 години след „Тотем и табу” (без да се приема като хроноцентризъм от наша страна, не бихме си го позволили!)...
Но нека разгледаме и основанието (както би се изразил, евентуално някой онтолог, от школата на философът Александър Андонов) на „Тотем и табу”. Върху какво знание, каква информация, Фройд достига до своите забележителни (макар и съмнителни) заключения. Ами, че това са просто и основно изследванията върху австралийските аборигени на антрополога Джейм Джордж Фрейзър (1854-1941), от Шотландия. От него се повлияват и Рене Жирар, и Карл Густав Юнг, и Ерих Нойман, както и, разбира се, собствено, Зигмуд Фройд. Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител Уилям Р. Смит, който е редактор не на какво да е, а на „Енциклопедия Британика” и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки по този начин автор на важни статии като „Табу” и „Тотем“. Първата му книга „Тотемизмът” излиза в 1887 г. Излишно е да пишем повече за това от кого Фройд е заел и интерпретирал по... особен... начин идеята, а може би и понятието, във философски смисъл.
Според Фройдовото табу и емоционална амбивалентност, авторът му си служи с понятията „амбивалентност” („амбиваленция”) и „проекция” (всъщност нелоши понятия, ако се използват правилно). Примитивните хора, подобно на невротиците били амбивалентни, но не си го признавали. Такава една постановка ни се втъплява от Фройд, разбира се, от позициите на arm-chair психологията и с нагласата за лесни традукции. Други „проблясъци” на Фройд са, че доколкото хората обичали много майките си, то много от майчините недостатъци оставали подтиснати. Чудно защо ли тогава толкова много хора имат конфликти с родителите си, а и дори физически разправи (без да се спираме на патологичните случаи с убийствата). Просто отново едно идеалистичеко-метафизическо раздуване на даден, особен или конкретен феномен (в дискурса на разсъжденията „единично-особено-общо” на диалектически материализъм, хегелианската онтология и други подобни). Затова и аборигените си намирали извинение с тотема – „Не ща аз мама да умре, ама тотемът иска!”... Това, разбира се, ставало подсъзнателно (а, да не се позоваваме пак на Попър, такива доказателства са много съмнителни, защото всичко може да е „подсъзнателно” като например „Вие, подсъзнателно, искате да ми пишете 6-ца, но съвсем съзнателно ми пишете 3-ка или двойка, заради табуто, което...”). С една дума, без да се впускаме в повече подробни анализи на примерите от „Тотем и табу”, можем да кажем, че пренасянето на тотеми и табута от една култура върху всички останали е колкото основателно, толкова и неоснователно. Защото, пак в дискурса на единично-особено-общо, хората са колкото еднакви, толкова и различни в една или друга степен. Ако за някои има тотеми и табута, за други няма такива неща.
Доста по-добро обяснение на регулаторните и саморегулаторните механизми може да зададе концепцията за „Аз-То-Свръхаз”, която е доста по-натурална, обективна и задаваща регулаториката. А колкото до табутата, в един извън-фройдов смисъл, те са и си остават силни регулаторни явления в живота ни, като разбира се, са динамични подобно на много други човешки конструкти.
Ето защо, нашето заключение е, че с Фройд или без Фройд (или по-точно тези, от които е взел идеята), табуто си е регулатор, но само един от регулаторите и то, според: вида, епохата, обществото, икономическата база и надстройка, правото, политическата система и много други фактори в обществото. Едно и също табу, в различните общества, „работи” по различен начин, в различна степен; оттам и неговата различна възможност за регулативност.
, но всъщност става дума за държава (от бивша Югославия), която се намира на Балканите. Да знаете, също така, че на черногорски "гора" значи "планина", та смислово хората там си наричат държавата "Черна планина" (ако не вярвате, сравнете преводните й имена на чужди езици - Montenegro (на английски и др. западни езици, както и на незападни - например "몬테네그로" ("монтенегъро") на корейски), което идва от италианските "монте" и "негро", което си значи буквално "черна планина". За сведение, на турски "Черна гора" е "Karadağ" (Карадаа), което също значи в превод "Черна планина", а на китайски е ”黑山“ (приблизително изговаряне - "хей-шан"), което буквално е "Черна планина").