Аз съм бил сравнително-малък тогава, а и последните две години на социализма ги прекарах извън България (в Либия, която по онова време също беше вид социалистическа държава). Обаче имам добра памет, та помня много неща.
Ще прокоментирам този пост:
1. По онова време не знам колко точно са стрували ток и вода, но определено не съм чувал някой да не може да си ги плати. Та, явно са били на поносими цени.
2. Бензинът наистина беше под левче, защото по едно време имаше повишение. На една бензиностанция, когато вуйчо ми спря да налее бензин питахме колко струва след повишението и една жена, която работеше там каза "
Левче-кефче".

Запомнящо се. Та явно в един момент е бил повишен до 1 лев.
3. Да, уличните телефони бяха по 2 стотинки, но по-късно ги повишиха на 5 стотинки.
4. Банички, милинки, еклери, принцеси... - такива неща закусвахме. При нас бяха по около 20 стотинки. Най-честата монета, която виждах в ръцете на съучениците си беше тази - 20 стотинковата. Защото с 20 стотинки можеше да се купи въпросната закуска. Малко по-късно имаше и пици - по 50 стотинки бяха.
4. Градският транспорт беше по 5 стотинки (тролеи, автобуси).
5. Сметките по ресторантите наистина се движеха в някакъв порядък между 2 лева и нещо до 5 лева и нещо. Е, ако е голяма компания и над 10 лева може да е сметката, но още си спомням разни сметки оставени по масите от клиенти, които не са си ги прибрали или хвърлили в коша - примерно 2,34, 3,56, 4,20 - такива сумички за неща като примерно "Две кебапчета, шопска салата и 1 мастика" или "Една пържола, пържени картофи, 2 менти"... горе-долу такива цени.
6. Да, почти всички ходеха на почивки. Някои и по повече от веднъж.
7. Здравеопазване и образование - безплатни бяха, да.
Засега толкова с коментарите. По-натам, ако се сетя, може да се завърна да допълня тази тема.