3481

Other languages / Външнизъм

« on: January 05, 2021, 04:05:03 AM »

"Външнизъм" вместо "лукизъм"

 Тези дни си мислех, че външнизъм (от "външност") би било подходящо на мястото на лукизъм.

3482

Other languages / Re: 2021

« on: January 02, 2021, 11:37:45 PM »

 Честита да е!
 За желанията и мечтите - не си правете илюзии. Повечето няма да се сбъднат, освен ако не са някои простички и лесно-изпълними.

3483

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 91 (Безплатна онлайн книга)

« on: January 02, 2021, 02:54:15 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 91
"Голямата война - 3"

- Ха! Уйкито!!! Ама им еба мамата на тия значи в Плашипутария, а!?! - възкликна бай Петър Полисексът (Президентът) и се завтече да го поздрави, но веднага се спря, защото се сети, че Уйки и Нико може да са радиоактивни! Нареди веднага да ги проверят за ниво на радиоактивност. За щастие тази планета беше достатъчно развита, за да разбира от нива на радиоактивност.
 - Защо ги проверявате за радиоактивност? - доближи се Пишкяр предпазливо до бай Петър.
 - Защото радиоактивните лъчения увреждат клетките на живите организми, мойто Пишкярче! - прегърна го ласкаво дядо Петър.
 - Малииии, уплаших се! - реши да се сгуши и Спаска до тях.
 - Така, така... - започна да обмисля нещата бай Петър, - Сега да видим как да се справим с онова Киянено-Сушево нещо.
 - А то може да довтаса всеки момент, ей! - каза и Петър Пикапът загрижен.
 - Каквото и да става, ние сме с вас!!! - прегърнаха няколко от младите момичета двамата Пешовци.
 - Ето това се казва приказка!!! - зарадва се дядо Петър, а малкият Пешо остана без думи от щастие.
 - Аз, може ли, все пак да се обадя? - попита притихналата Сиси.
 - Може, но уважително! - предупреди я бай Петър.
 - Ти не разбираш ли, че така ще опропастиш всичкия труд и жертви положени досега?
 - Ти си имаш Шики, нали? - обади се след кратък няколкосекунден размисъл бай Петър, - А Шики си има тебе, нали? Лиан си има Бияна... Нико си имаше Кияна, до едно време... Хм,... Уйки си има май Питка. А аз, бе, моме? А внукът, м? Ти мислиш ли за нас? Това са години, ГОДИНИ в безплодно търсене на нещо за целувки и любов!
 - И на тебе, ако не ти харесва, Сиси, с цялото ми уважение, можеш да се откажеш и да си ходиш. - допълни малкият Пешо.
 - Така е. - продължи дядо му, - Ами вземайте си А-корабчето и всичко най-добро! На добър път!
 В този момент отвън се чуха викове:
 - Изроди! Изродииииииииииииии! Вън!!! Всички изроди вън!
  Беше се насъбрала огромна тълпа граждани, а и немалко селяни.
 - Това е бунт! - каза с радост в гласа завърналият се охранител.
 - Голям бунт! - допълни също тъй радостно хигиенистът.
 Малко след охранителят влезнаха Нико и Уйки.
 - Не знам дали е важно точно в този момент, но не сме радиоактивни. Онези тела, които сме имали там явно нещо са били виртуални или каквото и да са били, но тук сме си нормални. - отбеляза Нико и започна да гледа през прозорците многохилядната екзалтирана.
 - Още като го близнах и разбрах, че няма нищо да ни стане. - похвали се скромно Уйки.
 - Това хубаво, но тъкмо се оправихме с една проблемация в лицето на Куро и сега пък недоволни хора! - каза свъсено и полуотчаяно бай Петър.
 - Хм, не бих се притеснявал за тази проблемация, както я нарече... - отвърна Уйки, който се беше втренчил в една точка някъде зад прозореца, - защото ни се задава една по-голяма, която се нарича "Кияна".
 Кияна, летейки съвсем сама, без никаква видима сила, се насочваше право към прозореца и след секунди щеше да мине през него!
                                                     

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

3484

Other languages / Re: Депресиран съм, търся съвет

« on: January 01, 2021, 06:55:35 PM »

 Който се надява и предоверява, така става... Да ти е (да ни е) за урок!
 Честита Нова 2021 година на всички и по-умерено с надеждите и мечтите!
 Заключваме темата!

3485

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 90 (Безплатна онлайн книга)

« on: January 01, 2021, 05:40:48 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 90
"Голямата война - 2"

  Уйки повдигна стоварилият се в краката му Нико, който каза, че е дошъл само да го предупреди, че Куро се е втурнал с гръм и трясък в президентството и иска да тръгват веднага.
 - Щяхме да тръгнем, ако тези тук... - посочи Уйки всички наоколо, - се бяха съгласили да не помагат повече на октидите.
 - Сега вече няма ли да можем да се измъкнем оттук? - погледна го учудено Нико.
 - Според каквото облизах, може и да можем. - прошепна Уйки и извади главата на Роботчо.
 - И какво? - попита плашипутарникът, който не звучеше много обезспокоен..
 - Още в самото начало усетих, че тази машинка не е обиновена, но вече съм убеден, че е специална! Това е глава с ядрен заряд! И сега ще го включа, ще го стартирам или накратко, ще го взривя! - отсече Уйки и преди още някой да е успял да реагира, той наистина активира някакво копче с жичка в Роботчовата глава и ядреният взрив се случи! Нито той, нито Нико успяха да разберат какво се случи в резултат на ядрената експлозия в Плашипутар, защото и двамата се върнаха веднага и напълно там, откъдето бяха тръгнали - на планетата на бай Петър, така да я наречем - единият в болницата, а другият в президентсвото. За Уйки нямаше нещо особено ново, освен че поредният престарял доктор го пипаше, изследваше, а след като самият Уйки отвори очи, докторът дори се похвали, че го е "съживил и излекувал". Голяма досада за Уйки, особено след като беше детонирал ядрената глава на Роботчо в Плашипутар. Не такова бе положението на Нико, който завари един припаднал и арестуван Кяпутен Куро, заедно с една ранена супер-котка, която бяха сложили набързо в клетка; вече ги влачеха нанякъде. Малкият Пешо пък държеше на прицел Сиси, която се дърлеше на висок глас с бай Петър-президента, а Шики се опитваше да я удържа, за да не стане по-голяма белята. Пишкяр се беше подал плахо изпод стола, а Питка държеше пред брадичката си ръцете изплашена от цялата тази неочакваност. Единственият много доволен и дори усмихнат човек беше хигиенистът.
 - Хей! ХЕЙ! Какво става тук?! - затича се Нико към тях. След ядреният взрив толкова се беше стресирал, че в момента без много-много да му мисли се хвърли направо срещу Пешовците размахвайки усмирително ръце.
 - Спри, за малко, чакай!... - втурна се пък след него Питка и взе да му разправя как изведнъж двамата Пешовци са се разярили, че Куро иска да ги откъсне от толкова добро място - президентски пост и много жени - след което Спаска се е подчинила на заповедта на бай Петър и т. н.
 - Ама всичко това сериозно ли?! - не можа да повярва на ушите си Нико.
 "Нико! Трябва веднага да ги спреш!" - обади му се Кяпутен Куро през игличката. Явно се беше освестил.
 - Ще спре, ама друг път! - ревна бай Петър и добави Нико да си наляга парцалите, че да не отиде и той зад решетките.
 "Петре, нима забрави, че Суши с Кияна ще побеснее и ще ви изпепели до крак? Помниш какво стана последния път, нали?"
 - Да ме изпепелява, това ми е за последно в живота! Няма да изпусна това щастие, Куроооооооооо! И да ме убие Сушиляка, поне ще умра щастлив! Хайде стига вече сме ви ходили по свирката и по гайдата! - крещеше бай Петър.
 - Уйки преди малко взриви целият Плашипутар с ядрена бомба! - просто каза Нико и това подейства като отрезвяващо хапче на всички в залата. Настана леко объркване, а когато на вратата се показа и самият Уйки всички погледи се насочиха към него.
 
                                                     

СЛЕДВА

Връзка към следващата част.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

3486

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 89 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 31, 2020, 03:13:54 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 89
"Голямата война"

  Кяпутен Куро извади пистолета си и активира допълнителните си оръжия. Охранителите и придошлите войници по заповед на бай Пешо нямаха шанс, но нещата се промениха за миг.
 - Спаске, удари го по главата този, бе! - рече бай Петър, докато малкият Пешо държеше на прицел Куро.
 - Ама, аз не съм сигурна защо и дали. - замисли се Спаска, но в момента, в който суперкотето й скочи върху едната глава, а Куро я ритна по другата, тя реши, че е сигурна и опирайки се на инстинктите си, захапа котката с една глава, с друга заби един приспиващ удар на Куро.
 Пишкяр се скри под един стол, Ена припадна, Сиси извади също оръжие, но Шики го натисна надолу с една ръка, а с другата я натисна по врата да приклекне. Решиха, че е по-добре да покажат неутралитет при тази изненадваща ситуация.
 - Ехееей, тези как сами се оправят! - възкликна искрено хигиенистът, но охранителят му показа с цялата си строгост, че трябва да замълчи.
 - В най-строго охранявания затвор! В единична килия! - заповяда бай Петър.
 - И го съблечете гол!!! - истерично, но сериозно и съзнателно добави малкият Петър. Имаше основание, като си знаеше с какви оръжия може да се е оборудвал Кяпутенът.
 - И пълна, максимална охрана! - добави бай Петър, който не искаше да изпусне нищо необходимо за задържането и опазването на Куро.
 - Всичко ще е подсигурено! Не се притеснявайте! - отдаде чест охранителят и лично потегли с военните, охраната и всякакви други, които отговаряха за сигурността на президентството.
 - Абе, старче, ти луд ли си?! - приближи се Сиси.
 - Ало, момиченце, мери си приказките, че да не отидеш и ти при Куро! - сгълча я бай Петър.
 А Нико стоеше като замръзнал. Всъщност така стоеше и Уйки, в болницата. Никой не можеше и да се досети, освен донякъде Питка, която бе приклекнала уплашена до "замръзналия" Нико, че и той, и Уйки, фактически бяха в тези критични моменти в Плашипутар, където започваше Голямата война.
 
                                                     

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

3487

Other languages / Re: Депресиран съм, търся съвет

« on: December 30, 2020, 10:02:15 PM »

 Както и да е - или не те е харесала и/или те държи в резерва, докато изпробва останалите! Даже има и такива, които вече си имат, но продължават да търсят!

3488

SEO / Re: What do you mean by the term Web optimization ?

« on: December 30, 2020, 03:46:03 AM »

It's controlled as long as there isn't some new Google algorithm update. (Or let's just say SEs algorithm updates.)

3489

Other languages / Re: Депресиран съм, търся съвет

« on: December 29, 2020, 04:57:17 AM »

 Има една древна приказка, че един мъж имал две приятелки - той бил малко с прошарена коса, старата му приятелка била с бяла коса, а младата с черна. Старата му скубела черните косми, че да изглежда по-стар и да не я подиграват и одумват, че ходи с по-млад мъж, а младата му скубела белите косми, за да не й е неудобно, че ходи с по-стар от нея. Накрая, казват, човекът останал без коса.
 И тук така - тази жена е с някакъв си неин вкус и разбирания (незадължително да са като тези на други жени). Не е задължително нейният фийдбек, мнение, да е полезно. Ще дам пример с една, която ми каза честно, че по онова време съм много дебел и така хората нямало да ме харесват. Отслабнах, благодарен съм за честността, а и съм доволен, защото така е по-приятно и по-здравословно. Обаче през последните месеци, на едно и също място, попаднах на две, които смятат, че по-пълните мъже са по-привлекателни (едната направо дебели ги харесваше, а не просто пълнички).
 Съжалявам, че няма искреност и смелост да си казват какво точно не им е харесало! Обаче наистина не е болка за умиране, защото всеки нормално-интелигентен човек може сам да се променя към по-добро: да спортува за хубаво тяло, да яде и пие здравословно, да се мие и къпе, да чете добри книги и статии, да си подбира подходящи дрехи, да има оптималната за него прическа... и, ако е възможно, да стане по-богат.

3490

Philosophy / Re: About the honesty

« on: December 29, 2020, 04:39:47 AM »

Maybe it is you who is not deliberately lying, but simply telling it as it is, and you commit to saying it even if it makes you unpopular.

It's not true that the popularity is goal number one for everybody. In most of the cases I don't want to be popular.

It's more work to track all your lies because there are so many different ways to tell white lies.

 That's true.

You lose friends, you don't get what you want, maybe no one is lying intentionally, only the ones you told.

Depends how much the friends value the truth. And if there is another way to get what you want, and if it worth.

 To be continued...

3491

Philosophy / Re: Some philosophy from "DICE: The Cube that Changes Everything"

« on: December 29, 2020, 04:28:23 AM »

 One more from the DICE's "#356 - Kaleidoscope (11)": "In a world where frustration and failure are normal, why should only you get special treatment?"

3492

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 88 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 28, 2020, 05:36:23 PM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 88
"В тъмнината - 5"

"100% запълнен енергиен ресурс!... 100% запълнен енергиен ресурс!" разнесе се съобщение по игличките и всички подскочиха. Това идваше от А-корабът, който за първи път беше толкова пълен с така желаната енергия! Кияна се изправи като зомби от позата, която заемаше, а Кяпутен Куро подскочи в съня си и веднага се събуди. Суперкотката леко се стресна. За останалите беше ясно, че Кияна и Кяпутенът веднага ще "изхвърчат" към А-кораба. Куро беше толкова превъзбуден, че дори дръпна унесената Спаска и й каза, че ще трябва да литнат на гърба й дотам.
 Сиси и Шики, както и Пишкяр не се дори обърнаха да гледат разбързалите се Куро, Спаска и Кияна, а си се взираха щастливи по довършителните работи с електричеството. Нико и Питка леко се притесниха от това съобщение и това бързане от страна на Куро с Кияна, защото знаеха, че точно сега Уйки сигурно нещо е зает. Нико дори го знаеше с какво точно е зает! Най-много обаче се притесниха и ядосаха дори Пешовците:
 - Дядо! А-е стига, бе! Точно сега ли това се напълни?! - прошушна ядно Пешо Пикапът.
 - Майка му да еба! - просъска гневно и дядо Пешо, - Баш сега, когато се заимахме с щастие ли, бе?! Тези като едното нищо ще ни кажат пак да се изнасяме от тук и даже да ни мобилизират!
 През ума им дори минаваше еретична и бунтовническа мисъл да не продължават и някакси да си останат тук завинаги!
 Двама от местните служители се правеха през цялото време на "декор" - единият беше охрана, а другият само от време на време дезинфекцираше тук-там из огромната зала. Сега обаче лекичко, незабележимо се приближиха един до друг и се заговориха с жив интерес и съзаклятнически:
 - Този може и да е стар, извънпланетен, опитен и мъдър. Обаче аз бях по-добрият избор. - каза охранителят.
 - Съгласен съм, защото си ми приятел. - отвърна му хигиенистът.
 - Сега тръгваме да проследим къде ще ходят тези! И ако намерим противодържавна дейност! Какъв късмет! - потри силните си ръце охранителят.
 - Дори и да не намерим, пак ще е късмет! Просто ще кажем на всички, че това са изроди, че са направили нещо изродско. Населението ни е простовато, лесно се пали и чуе ли "изроди" само ще скочи да ги унищожи, още преди военните или прокурорите да са се намесили! - засмя се от сърце хигиенистът.
 - О-о-о! - грейна в грозна усмивка охранителят, - Вярно, вярно думаш! Хората ни са дресирани да реагират като обучени животинки. Хъ-хъ-ха-ха! Почнеш ли да говориш за някой, че е изрод, всички го приемат за изрод. Малко ще са онези, които ще се осъмнят, а още по-малко онези, които ще си губят времето да намерят доказателства. Хъ-хъъъ!
 - Кой ще ги проследи?
 - Ще им пратя от невидимите ни дронове.
 - Да, но те може и да ги виждат!
 - Амиии... сетих се! Обади се Ъблипу да пусне няколко от надушващите животни с вградени камери в очите и да ми прати директна връзка в контрол-залата!
 - Веднага! Лично ще го предупредя!
 В същото време Уйки също получи съобщението за 100% енергиен ресурс, но не го чу по неговата игличка, защото тя беше блокирана предвидливо в Плашипутар. Сега там му обясняваха колко са прави плашипутарниците и колко са грешни чикибойците.
 - Толкова сте прави, че се включихте на страната на Октид, за да превзема и унищожава цели светове? Това ли е правотата? - питаше ядно Уйки.
 - Не се включихме, а ги включихме. Така се базираме по-солидно за последната война с Чикибой. - отговаряха му един през друг плашипутарниците.
 - ЪБЛИПУ ПРАЩА СИГНАЛ! - викна хигиенистът и подаде на охранителя устройство, което детайлно проследяваше координатите. Охранителят се бе настанил удобно в контрол-залата и следеше на няколко нива Спаска, Кияна и Куро. Това последното устройство обаче, ясно показваше как те влизат в някакъв измимикрен космически кораб, правят нещо вътре и излизат отново.
 - Същински изроди! - възкликна охранителят.
 - Нали? - захили се шумно хигиенистът.
 - Веднага тези данни да се разпространят на населението по всякакви информационни източници! - рече охранителят на няколко от подчинените си в контрол-залата и те се разтичаха.
 - Веднага трябва да се махаме оттук! - влетя в президентството Кяпутен Куро със Спаска. Кияна беше оставена близо до А-кораба да бди.
 - Ето тук свършва хубавото! - възмути се бай Петър - Как така изведнъж?!
 - Много се налага, започва се!!! - каза Куро.
 Настана малка суматоха. Пешовците не искаха да се започва нищо и то пък точно в този момент. Шики и Сиси се спогледаха, а Пишкяр се прегърна със супер-котката. Ена, която беше прекарала цялото време в сън, влезна малко след като Куро се беше развикал и си помисли, че още спи и сънува. Нико тихичко произнесе кода и също се озова в Плашипутар, където някаква сила, като мощен магнит, го дръпна и сгромоляса на пода в краката на Уйки и Лиан.
 - А ти защо дойде?! - ужаси се Уйки, който искаше Нико да е на сигурно място, за да има надежда за неговото оцеляване и съответно за така нужните пространствени аномалии.
 - Охрана! Охрана! - разяри се бай Петър - Арестувайте този човек, бе!
  Главният охранител, който пък влетя в президентството с цел да обяви всички за изроди се гипсира от изненада, защото не очакваше Петър Полисексът сам да заповяда арестуването точно на един от неговите си хора.
                                                     

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

3493

Other languages / Re: Женски форум за интернет-бизнес

« on: December 28, 2020, 03:06:21 PM »

 Разбира се, за много хора и различни морални системи и закони по света, проституцията е презряна, подсъдна, неприемлива. Обаче, икономически погледнато, особено на местата, където е законна, това е част от бизнеса и икономиката на услугите. В такива условия (на законна и регулирана проституция) хора могат да правят и такъв бизнес, който по своята икономическа същина е не по-различен от фризьорски салон, салон за маникюр или автомивка - все е в сектора на услугите, плаща данъци, дава работни места и заплати.
 Естествено много хора - и жени, и мъже - ще уважават момиче, което се е напрегнало малко да учи и работи други неща, а не да си изкарва парите по този по-лесен начин (който даже някои виждат като нетрудов - не го признават за труд) - например училата педагогика 5 години и станала учителка ще е по-уважавана и по-приемана за съпруга, майка и т. н. от някоя, която е избрала да не учи нищо, а само за няколко часа да се образова как да прави сексуалните услуги и да си продава тялото. Обаче пак казвам - строго-икономически погледнато и това може да е бизнес и част от дадена икономика.

3494

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 87 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 28, 2020, 04:37:30 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 87
"В тъмнината - 4"

- За какво спряха тока почти в целия град? - попита бай Петър учуден, докато си стоеше в президентството. (За има-няма няколко часа хората го бяха преценили и оценили, че става за ръководител на тази огромна планета, защото беше много възрастен, а и идваше от друго място).
 - Ще ни трябва повече електроенергия, за да отпразнуваме новия ни ръководител. - обясниха му няколко стари геронтократа, които се бяха присламчили около него и се явяваха негов новосформиран съветнически отдел.
 - Да не стане преразход само! - предупреди ги Петър Полисексът. Оцениха му спестовността.
 Той беше много доволен, че най-после, някъде, макар в някаква свръхдалечна галактика, на една странна за много планета, го бяха оценили и можеше да има уважение, власт и много любов.
 Tой си даваше сметка, че това е някакъв рядък шанс, но имаше в себе си и убеждението, че напълно го заслужава. Ех, да не бяха тези чикибойци, плашипутарници, октиди, харкунци и да не развалят целия този кеф! Да, но без тях, нямаше да попадне точно тук.
 - Знам за какво си мислиш, дядо. - каза му малкият Пешо, който се прегръщаше с едно от местните красиви момичета.
 - Мисля си, че няма да е задълго.
 - Трябва да се радваме на всеки момент, въпреки че сме стари и всеки ден може да ни е последен. -  позволи си да се обади един от съветниците.
 - Де да беше само дъртизмът! - рече си бай Петър, представяйки си какви пушилки и катаклизми ги очакват в предстоящия гигантски сблъсък между Чикибой и Плашипутар.
 - Хей, гледай какви светлини, блясъци, мълнии и какви ли не чудеса правят тези с едно обикновено електричество! - каза Сиси, която се беше прегърнала с Шики пред огромен прозорец, в другия край на президентството, наблюдавайки какво тържествено отбелязване на новия президент се заформя. Шики беше щастлив, че бяха намерили мигове спокойствие и усмихнато я целуна по главата, загледан в електрическата феерия. Пишкяр се беше настанил на един мек, удобен фотьойл и чак пляскаше с ръчички от радост, понеже обичаше светлинки. Ламята Спаска се беше проснала по корем точно пред прозореца, встрани от Шики и Сиси, беше проточила главите си напред и не искаше да мърда - цялата тази светлееща и  светукаща картина навън я унасяше сладко и й даваше усещане за приятна и релаксираща медитация. Почти по същия начин се чувстваше и суперкотката, която мъркаше в скута на Кяпутен Куро, който беше задрямал сладко на голям диван. Кияна стоеше седнала в поза като за медитация, но не гледаше нито към електрическите чудеса, нито към някой от останалите, а сякаш отсъстваше и беше в представите си на друго място. Бяха й свикнали и вече не й обръщаха сериозно внимание, защото знаеха, че едва ли може да се очаква някаква промяна у нея, докато е инструмент на Суши от Чикибой. Нико само не сваляше очи от нея. Стоеше прав, вдясно от задрямалия на дивана Куро и съвсем незабележимо гледайки Кияна се поозъртваше и за Питка, която чакаше да се завърне от болницата, в която беше Уйки. Мислеше си дали въобще някога Кияна щеше да се оправи, възприемаше я вече като някоя почти луда и неадекватна - даваше си сметка, със съжаление, че с всеки изминал ден и дори час тя го отблъсква и дори отвращава. Ето и сега, чакаше Питка и страх го обземаше като си представяше какъв хистеричен изблик ще се случи от страна на Кияна/Суши, ако по някакъв начин разберат какво е занесла Питка на Уйки. Ох, ето я и нея, най-после! Както беше инструктирана от Уйки тя застана точно до Нико и не помисли да се отделя от него. Показа му тайно знак с 3 пръста, че е успяла с предаването на информацията.
 - Той ще е добре, нали? - попита тя тихо Нико, имайки предвид Уйки.
 - Силно се надявам да е добре и то скоро. - отвърна също тъй тихо Нико.
 А Уйки вече вървеше в странната тъмнина на Плашипутар. Скоро му се открои част от този тъмен, но свръхразвит свят, който беше нещо като черна версия на Чикибой.
 - Не може по-натам, но поне оттук можеш да видиш, чуеш, усетиш... - започна да изрежда Лиан възхитено, който се обърна да види Уйки дали също се е възхитил, но той беше навел глава към земята и лижеше.
 - Ъх! -  погнуси се Лиан и дори подскочи леко изненадан.
 - Всичко трябва да се опита! - усмихна се перверзно Уйки, докато изучаваше нещата с език.
 - ТУК! - чу се командващ, вледеняващ, но приятелски плашипутарнически глас. Лиан и придружаващите го двама плашипутарника се поклониха и тръгнаха към мястото, където ги зовеше този командващ глас. Уйки също се надигна и ги последва. Не беше сигурен дали присъства в тази част на Плашипутар само мисловно или някакси и физически. Но явно това за него бе много важно, защото се беше подсигурил с нещо напълно физическо и дори леко тежко - главата на Роботчо! Тя се беше дори леко подала от мястото, където я беше държал през цялото време у себе си. Най-интересното беше, че тук и сега, тя отново се активира, "оживя". Уйки хареса това.
 - Ще ми потрябваш, особено като знам какво точно има в теб вече! - усмихна се дяволито той и влезна в някакво помещение съставено от триъгълници заедно с останалите.

                                                     

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License

3495

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 86 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 26, 2020, 06:42:45 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 86
"В тъмнината - 3"

"Безспирно ще търся за теб, така както е безспирна моята обич към теб!" прошепна женски глас в тъмнината. Уйки веднага разпозна в него гласът на Питка.
 - Защо и как си тук?!  - хвана я Уйки силно обезспокоен за ръката и я придърпа в тъмнината.
 - Спокойно, спокойно, спокойно! - прошушна му тихо тя. След това му обясни, че Нико я е пратил, за да каже това - "Та 8 ка 4 шя 9". Това беше кодът за връзка с Плашипутар!
 - А останалите къде са?
 - Бай Петър понеже е дърт го направиха нещо като цар. Сега много го уважават, церемония ще има! В суматохата успях да те намеря тук.
 - Връщай се и не се отделяй от Нико! - заповяда й Уйки и се приготви за пътешествието си.
 Електроподаването постепенно се възстановяваше в болницата, Уйки се приготви, пое си въздух, въпреки тукашната атмосфера много да не му понасяше и произнесе:
 - Та 8 ка 4 шя 9.
 Всичко се забави около него, усети че преминава в нещо различно. Появиха се две сенчести фигури, определено плашипутарници, а малко зад тях и самият Лиан. Уйки разбираше, че това може да са му последните мигове живот. Но не съжаляваше за опита си, защото негов дълг беше да брани на всяка цена световете, галактиките, измеренията и цялото Битие от октидите. Страх го бе завладял, но не и отчаяние или съжаление. Беше много горд със себе си и не показа капка притеснение, а вместо това се усмихна и каза на Лиан:
 - Когато го няма Нико си спестявате Бияна като посрещачка, защото знаете, че не ми влияе, нали?
 - Скоро сам ще се повлияеш, когато видиш този прекрасен свят! - каза му свръхуверено Лиан. След това се обърна и го поведе в тъмнината.
                                                     

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License