"Ако знаеш какво ще се случи накрая, дали би го мечтал?"
Автор: Джисър Каралтай
Част 3
"Пичанка"
- Абе човек, как можахме да се набутаме тук? - шепнеше Нешко на Нергюн, докато пътуваха в някакъв харкунски полицейски камион към планинския градец Четвъртит, където била живяла и по-късно убита поетесата Пичанка.
- Стига си се страхувал, бре! - отвърна му Нергюн, който вече по-скоро започваше да се радва и да оценява (положително) случилото се - бяха в друго измерение, виждаха неща, за които можеше само да мечтаят или да четат в някоя измислена книжка на Земята. Митакът продължаваше да се информира от Ебли.
- Да не го приемете лично, но доколкото виждам имаме определени антропологични различия. При нас ушите са по-закръглени, а вашите са по-островърхи. Това значи, че местните ви хора, от Четвъртит, ще знаят, че ние сме... чужденци. - каза Митакът.
- Тук, в Харкун, има много раси. Няма да обърнат много сериозно внимание, повярвай ми. - отвърна му генерал Ебли.
- Къде ще живеем там? - продължаваше да се информира Митакът.
- В най-добрия хотел, разбира се. Няма къде другаде. - отговоряше му Ебли.
- А, ама ние може и на полето или в горичката, на палатка. Защо да ви обременяваме? - обади се Нергюн.
- Абе, млъкни бе! - побутна го Нешко.
- И всеки, в местното Четвъртито районно полицейско, ще ви слуша. Началникът - подполковник Шибльо също ще ви слуша.
- Егаси имената тука! - не можа да се въздържи Нешко.
- Виж... - обърна се строго към него Ебли, - Аз нищо не казвам за вашите имена, може да си спестиш коментара за нашите! ОКЕЙ?
- ДА! Мълчете! - допълни го строго-кооперативно Митакът.
- Абе... ти забеляза ли нещо по-важно? - направо отклони темата Нергюн.
- Говорещите дървета... това дендрони?
- Не, не това... Имах предвид, че тук говорят на български!
- А!!! Вярно!!! - опули се Нешко.
- Не си въобразявайте такива неща. След като преминете през спиралодупка, ставате автоматично полиглоти и разбирате, а и говорите, всякакви езици. - обясни им генералът.
- Уау! Брато!!! Ние сме готови за преводачи у нас, значи! - възкликна Нешко.
- Не си го и помисляй! Камен нали вече опита?! И знаеш ли какво ми каза в последния ни чат? А? Каза така: "Ааа, за преводите - аз навремето не знаех каква е главната уловка - мислех че просто се иска талант, нямах представа че сроковете са по-ужасни, отколкото на нормална работа, и че е нужна физическа издръжливост..."
- Абе, ако няма какво друго... - заключи Нешко.
- Колко много красиви дървета наоколо!... - започнаха да се възхищават и Митакът, и Нергюн, и Нешко, когато навлезнаха в територията на Четвъртит.
- Започнах... започнах да свиквам с всичко тук... - измърмори Нергюн и допълни: - Само с тези техните уши, е, не мога да свикна.
- Това е Пичанка. - подаде им по една снимка на всички новодошли (Митака, Нергюн и Нешко) генерал Ебли. Вгледаха се в нея. Намериха я за най-красивата жена, която някога бяха и тримата виждали през живота си. Ушите й не бяха въобще проблем и бяха приети за напълно нормални, дори красиви уши.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Show Posts
Ето конкретно: 
. 
-- a silver color transparent pen, 2. 
-- a golden color and black color transparent pen, 3. 
-- and a pen with "I love you more everyday" 
, 
, 
. What a beauty! 
