4411
Other languages / Re: Как наричат Османското владичество на други езици
« on: March 23, 2019, 02:39:12 AM »
Много добър линк с прекрасен материал! Насочвам вниманието на субекта, дано да прочете и да вдене за какво се говори:
1) Авторите: Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН
Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН
Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ
Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН
Кета Мирчева – историк на свободна практика
2) Цитирам и подчертавам важните моменти: "Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя."
3) Още един важен цитат: "От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни."
4) И да завърша с важен цитат за така желаното от субекта и много подобни нему определение "робство" ("Турско робство"): "Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите."
Та много правилно, чисто и ясно учените са си казали нещата и аз мисля по същия начин (дори и преди да прочета това писмо. Признавам си, че ми попадна сега за първи път!), което и се опитвах да обясня на субекта, но той си знае неговото и ме "опровергава" с такива твърдения като
Та, както и обещах - нищо повече няма да говоря по темите, защото хем няма напредък (нито ти приемаш, нито аз доводите поради колосални културни и методологични различия, а и, както забелязвам - светогледни в много отношения), хем губим време за нещо излишно, а ти (и особено аз) не сме в позицията да си позволиме лукса да спорим по теми, които не само не ни правят по-успешни, по-богати, по-спокойни в живота, а напротив - черпят ни ценен ресурс! Не го приемай като "аз го оборих, той бяга победен" - напротив, оставам с точно обратното убеждение, но просто не искам да стана на 50 години и да повтарям стари грешки - безкрайни онлайн спорове (преди и по 10 часа съм прекарвал в спорове с разни религиозни, синофоби, вегани, привърженици на "всички учени са подкупени и не вярвам на науката, сам зная всичко", автохтонни привърженици "прабългаристи" и всякакви.) И КАКВО ПОСТИГНАХ? Ако всичкото това време го бях вложил в изкарване на пари и/или курсове поне и/или спорт - съвсем друго нещо. Та, просто няма смисъл. " Подчертавам, че след последните ни спорове мнението ми за субекта се затвърди - имаме си с него големи и непреодолими културни, методологични и светогледни различия.
1) Авторите: Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН
Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН
Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН
Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ
Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН
Кета Мирчева – историк на свободна практика
2) Цитирам и подчертавам важните моменти: "Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя."
3) Още един важен цитат: "От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни."
4) И да завърша с важен цитат за така желаното от субекта и много подобни нему определение "робство" ("Турско робство"): "Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите."
Та много правилно, чисто и ясно учените са си казали нещата и аз мисля по същия начин (дори и преди да прочета това писмо. Признавам си, че ми попадна сега за първи път!), което и се опитвах да обясня на субекта, но той си знае неговото и ме "опровергава" с такива твърдения като
Quote
Признаването на факта, че България е била под робство (именно робство, а не власт или друг изсмукан от пръстите термин, целящ да смекчи възприемането на онова, което е било), е от времето на комунизма в България, когато историческата наука е била на ниво в пъти над това, което се демонстрира в момента от разни сегашни "историци".За въпросния субект всичко, което учените твърдят и не се вмества в неговите вярвания е невалидно. В случая виждаме, че сегашните български историци са "историци" (историци в кавички). А преди имаше също подобен хит - по друг спор субектът писа, че научните трудове били платени, учените били подкупени. Та още тогава се бях изнервил на субекта за такова избирателно негово отношение към науката и му бях писал "... в момента, в който някой започне да ми говори (когато представя научни линкове и се позова на учени), че те са ПОДКУПЕНИ, че ИГРАЯТ ПАРИ и пр., аз също спирам да дебатирам, защото то тогава "всичко е лъжа за пари" и няма на какво да се позовем (а има правило, че с "Непризнаващите основите не спорят." - една латинска сентенция. В случая - щом за теб научни материали за това... са НЕвалидни, защото "играят пари" или по други причини, аз няма какво да добавя.) Пак същото - НЕ Е ВАЖНО, защото нито аз ще ти променя мнението, нито ти моето по въпроса, а хората ще продължават да си произвеждат и пият алкохол (в по-голямата част на света, независимо, че на султана на Бруней това не му харесва или, че на кварталния клуб на трезвениците не им харесва)...
Би трябвало ти и аз да сме учили по учебниците за история от онова време (КОМУНИСТИЧЕСКОТО). Само че аз съм ги и научила. А ти ми пишеш неща, които в моите учебници от онова време не присъстват.
Та, както и обещах - нищо повече няма да говоря по темите, защото хем няма напредък (нито ти приемаш, нито аз доводите поради колосални културни и методологични различия, а и, както забелязвам - светогледни в много отношения), хем губим време за нещо излишно, а ти (и особено аз) не сме в позицията да си позволиме лукса да спорим по теми, които не само не ни правят по-успешни, по-богати, по-спокойни в живота, а напротив - черпят ни ценен ресурс! Не го приемай като "аз го оборих, той бяга победен" - напротив, оставам с точно обратното убеждение, но просто не искам да стана на 50 години и да повтарям стари грешки - безкрайни онлайн спорове (преди и по 10 часа съм прекарвал в спорове с разни религиозни, синофоби, вегани, привърженици на "всички учени са подкупени и не вярвам на науката, сам зная всичко", автохтонни привърженици "прабългаристи" и всякакви.) И КАКВО ПОСТИГНАХ? Ако всичкото това време го бях вложил в изкарване на пари и/или курсове поне и/или спорт - съвсем друго нещо. Та, просто няма смисъл. " Подчертавам, че след последните ни спорове мнението ми за субекта се затвърди - имаме си с него големи и непреодолими културни, методологични и светогледни различия.

(a blurry photo).