289. Аз затова и съм съставил парадокса на т. нар. "глупав професор". Човек много ерудиран в едно отношение може да е пълен профан в друго. Мен пък направо ме хваща яд като се сблъскам тука с някоя "овца" или, хайде - "патка" /
така в българския език някои използват тези неща като епитети за неуки, глупави хора от женски пол/, която си няма хабер кеде е Казахстан (макар да е голям съсед и партньор на Китай), нито пък може да изброи поне 10 човека от света на науката и философията. Да не говорим, че някои не си познават и анатомията. Обаче в същото време могат да разчитат по над 5000 йероглифа минимум, а аз едва се справям с около 3000. И се получават парадокси, че аз уча някоя китайка как да каже на китайски "триада" (
三合一) и в същото време трябва да търся в речника какво значи нещо елементарно казано от нея като "задомяване"... Ама какво да правим сега? ДЖУАН ДЗЪ-то си го е казал:
"Животът е ограничен, а познанието безпределно. Глупаво е да се надяваш, че в ограниченото ще схванеш безграничното." Така и ще си умрем без да сме научили, примерно и 1/100 от химията или пък без да можем да говорим и на 2% от езиците по света. Нали и Ленин казва - "Да се учим, да се учим и пак да се учим!", защото постоянно има какво да се учи, а и нещата се изменят, така се налага да се учат още повече работи...
Не е важно всеки път да получаваш печеливши карти. Това е невъзможно. Важното е така да си изиграеш получените слаби карти, че да не станат абсолютно губещи.
Ето и ти така - не се е случило да научиш нещо за него, но пък сега имаш възможност и ще понаучиш (дано само Герджиков да не изкилифищри нещата, че имам
философска фобия от него! Не знам от кого повече ме е било страх - от него или от Бъркли...)
Ето и как Джуан дзъ с
черепността направо удря "Хамлет" в земята, осъществявайки с череп не просто монолог както е правил главния герой на Шекспир, а ДИАЛОГ!

Голям майтап:
Върви си той по пътя и вижда да се търкаля череп. Джуандзъ почва да го оплаква:
- Ей, горкия човечец как си умрял! Лоша работа...
И черепът се обадил:
-Ти пък откъде знаеш, че да си умрял е лошо?! Отделно преди Прудон създава подобно социалистическо-анархистично учение. И изказва Дарвиновата догадка, че животът се е развил от простото към сложното, като хората са част от процеса в това Дао.
290. Няма какво да ти е жал. Аз още от сега искам да направя едно завещание :
"Като умра хич не се тревожете за мене и не си давайте зор да палите свещи, хартии /в Китай и така правят/ и пр. ритуали. Отделно хич не се притеснявайте дали ще ме споменавате или няма. Гледайте си личната и обществената работа, и не се занимавайте с мъртъвци по задължение."
Дионисий прави философия в религиозна парадигма, което е достатъчен атестат, че и да има верни резултати ще са
ПО СЛУЧАЙНОСТ. /
Защото религията не е наука, не е и философия, и достига до истини само понякога, случайно./
291. Да, ама както някои невербални идеи могат да се вербализират, така и от многото език, пропозиции и пр. могат да възникват съвсем вербално идеи.
Не ща да анализирам "Ти си луд."
292. 1. Зависи от средната плътност на Вселената. Още не са я измерили. Като я измерят и ще си покаже дали ще се разширяваме до безкрай, дали ще се свием или по някое време просто ще се запрем и ще си стоим относително на един и същи обем. /
Според съвременното състояние на науката, главният въпрос за бъдещето на Вселената е: "Каква е средната й плътност?" Ако тя е по-малка от критичната стойност, Вселената ще продължи да се разширява вечно. Ако е по-голяма, Вселената ще колапсира отново и времето ще свърши в "Големия срив"... така разсъждават специалистите. Разбира се, ако пък се окаже вярна теорията, че сме просто в симулирана Вселена и сме симулации, тогава вече нищо от това може и да не е такова, каквото си го мислим и представяме. 
/
2. Зависи какво спира. Ако ти спре дишането или да ти спрат яденето - умираш. Ако ти спрат движението на Земята сигурно ще има малко екологични катастрофи.
"Просто затваряме очи и не мислим за нищо."
Аз познавам хора, които и без да си ги затварят пак не мислят за нищо...
293. Карел Чапек и той бил завършил философия! /
Приятно се изненадах, когато научих това по онова време./
294.
Притча за малките "чудеса":"Един ученик бил наскоро дошъл от друга школа и често хвалел своя Учител. Веднъж той направил това пред сегашният си Учител:
- Моят Учител заставаше на единия бряг на реката с четка за писане в ръка, а ученикът му заставаше с лист хартия на другия бряг. Така той можеше да изписва от разстояние йероглифи върху листа. Вие можете ли Учителю да извършите такова голямо чудо?
- Не. - отвърнал Учителят, - Аз умея да правя само малки чудеса. Когато съм гладен - ям, когато съм жаден - пия, а когато съм обиден - прощавам."
295.
Друга притча:"Всеки странстващ Чан-будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успеел, трябвало да напусне храма.
В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая, той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси. По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:
- Иди и проведи разговора в мълчание. - посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
- Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.
- Разкажи ми моля ти се разговорът ви. - полюбопитствал баткото.
- Отначало, - започнал странникът - аз повдигнах един пръст, символизирайки просветления Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така той ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.
- Къде е този човек?! - извикал малкият брат, приближавайки се към големия.
- Разбрах от него, че си го победил в спора! - посрещнал го големия брат, - Разкажи ми за какво спорихте?
- Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи."
/
Интерпретации, какво да се прави. 
/
СЛЕДВА...