279. "Дали според критериите на Dalai_tatar няма да се окаже, че всичко в математиката е имагинерно?"
Човекът (
аз) няма нищо против нещата в математиката, които отразяват реалност, но има против неправилните и подвеждащи моменти. Примерно вярата, че точката е "безкрайно малка". С оглед на финитизма, на чиито позиции стоят не един и двама учени, нещата имат предел. В този смисъл една топка не е съставена от "безброй много елементи-точки", а само от "много".
Същата работа и със законите на математиката... Първо не стига, че се прави компромис и се въвеждат числа със знак минус отпред, които са напълно фантастични, защото, де факто, значи че съществуват ОТВЪД НИЩОТО - 0 (нулата), но и се нарушава ЗАКОНЪТ създаден за тях, според който като се умножели две такива "отвъдни" неща или пък каквото и да е друго се получавало КОРЕН КВАДРАТЕН ОТ МИНУС ЕДНО... След толкова много фалшиви предпоставки как да имаме реалност? /
Самите отрицателни числа може да са полезни за обозначаване на дългове, например и за други неща, но строго-онотолично погледнато, не може да ги има; прекалено условно./
"А може би всичко в науката, всичко, с което изобщо си имаме работа?"
Напротив. Не може да би. Човекът /
пак аз/ е диалектически материалист и ратува за единство на наука и философия, като последната за него се явява мироглед и метод на първата.
"Това, което може да се каже за имагинерните числа, може да се каже, например, за отрицателните."
Не точно. Отрицателните са
първата измислица, а имагинерната единица е
надстроена над тази измислица, нарушавайки математически закон. Това се нарича "Дърта лъжа", макар и заявена. /
Леко-хумористично казано.
/
"Нека да застанем на позицията на петокласника, който не е изучавал отрицателни числа: съществуват само положителни числа и, евентуално, нулата. Тогава отрицателните числа са несъществуващите ("имагинерните") разлики на едно по-малко число с едно по-голямо от него (например 3-5)."
Наскоро, точно това също установих като учудване - умно дете, което се учи добре, но още не е стигнало до отрицателните числа се учуди що за задача може да е примерно "7 - 10 = x" ("На колко е равно седем минус десет.") Нашият учител, който наскоро почина от рак на белия дроб, щото така и не повярва, че цигарите са вредни, точно така ни учеше. "Да се изважда от по-малкото по-голямото е невъзможно." След това ни обясни, че може и да си изваждаме и да получаваме числа със знак минус, но само, ако си представяме нещата условно. В реалността не можеш да имаш 3 лева и аз да ти взема 5 и да съм ти длъжен с два. То, ако можеше така, щях да взема от тебе няколко милиарда и да завъртя бизнес из целия свят. Нищото, 0-та е пределът.
Много добре са установили в математиката, че на нищо не може да се дели. Обаче, от нищо можело да се изважда... Илюзии."невъзможна разлика, нека да не прекъсваме смятането, а да приемем, че имаме отрицателно число и да продължим. Може по-нататък в хода на сметките да се появи някакво число, което да компенсира недостигащата двойка, и всичко да завърши благополучно."
To, според математиците, и едно просто уравнение като НУЛА МИНУС СТО МИЛИОНА (0 - 100000000) пак си завършва много благополучно. Тоест в някакъв приказен свят (ама не в нашия, за съжаление) нищото е ИЗТОЧНИК на КОЛИЧЕСТВО (нали числата това и означават), от което можеш даже да извадиш БЕЗКРАЙНОСТ. (То и таква олигофрения е имало при индианци в Америка, които бележели "0" и "безкрайност" с един и същи йероглиф, т. е. всеки луд човек, стига да има влияние, може да съставя каквито си поиска понятия и СТАДОТО следва... И само от време на време се появяват критични хора, които да не приемат или пък да допълнят нещо от верните неща в математиката като Лобачевски.
"Но отрицателните числа са просто удобна фикция! Нима практическата изгода е гаранця за съществуване, за истина?"
Tочно това и аз казах на Лилия. Много фикции могат да са практически изгодни, но това не означава, че ги има в реалността.
"По-нататък, от позицията на човек, който не е ходил на училище, защо това да не важи за числата изобщо? Числата ги няма в природата. Можем да посочваме по една овца и всеки път да свиваме по един пръст. Можем всеки път да теглим по една резка на гегата. Можем да ползваме римски или арабски цифри. Свиването на пръсти, резките, различните знаци, са нещо, което ние правим. Безспорно те вършат работа, но това не значи, че съответстват на нещо в действителността. "
Числото е обобщаващо понятие за количество. Количеството е налично в природата и се доказва дори емпирично. Числата са символи, отражения (по конвенция) на нещо. Но, когато това нещо ГО НЯМА и остане само на СИМВОЛ, то вече е СИМУЛАКРУМ от висш порядък."и не важи ли същото, например, за електричеството, за предметите около нас, за собственото ми тяло, за другите хора? Няма откровение, с което на физиците да са били доверени съществуването и природата на електричеството. То е било измислено от тях, по-точно, те са измислили една система от понятия, формули, начини на пресмятане, инструменти и практики, благодарение на които се получават такива неща като електрическото осветление или телеграфния сигнал. "
Това е вече
ИЗОБРЕТЕНИЕ. А и електричеството Е НАЛИЧНО В ПРИРОДАТА, примерно една светкавица е електричество.
"Но електричеството е удобна фикция!"
Годишно имаше няколко десетки май убити от мълнии по света. Да ти кажа хич не е фикция електричеството.
"Бебето не получава откровение, че храната, топлината, ласката, която сме свикнали да казваме, че му дава майка му, идват от някакво нещо само по себе си. Бебето трябва да измисли майката. "Мама" е удобна фикция! "
Бебето не измисля майка си, а МУ СЕ КАЗВА, че му е майка. Ако поставиш едно бебе в някоя комуна и цял живот го отглеждат лелки и чичковци, които никога не го запознават с това, че хората имат майки и бащи, то може да израстне като човек, който е твърдо убеден, че хората се раждат от дървета, при определени условия, ако така са го възпитали.
Винаги съм давал пример с една баба, която си мислеше, че звездите са малки точици на небето и въобще не можеше да си представи, че са планети или звезди. /
Даже, ако сме по-стриктни, ще кажем, че някои неща, които на нас, с невъоръжено око, ни изглеждат като звезди, може да са не звезди или планети, а двойни звезди, мългявини.../ Тя даже нямаше ясно понятие какво е планета.
"Затова предлагам да се върнем към практиката като критерий за съществуване."
Практиката е много добър критерий за проверка на истината, но това не значи, че всяка лъжа, която дава практически резултати е истина. Ето, на практика, не може да се извади нещо от нищо. И точно в тази практическа проверка аз казвам, че отрицателните числа са илюзия.
"Тук има едно възражение на Dalai_tatar. Как тогава да отличим измамата, която върши работа, от истината, която върши работа?"
Ами точно това казва човекът /
аз/. Много се радвам, че независимо дали си
съгласен - несъгласен с позицията ми, то си разбрал всичко, което пиша тук.
"Според мен няма един начин, който може да се формулира от философите. Но във всяко нещо може да се отличи сериозната работа от измамата. Например, в по-голямата част от случаите специалистите могат да различат резултатите от експериментална работа върху електричеството от голословни претенции или натурфилософски спекулации върху електричеството."
Това е прекрасно! И много го ценя! И точно по този експериментален път съм се убедил, че има само НЕЩА (положителни числа). Тяхното отсътвие може да се бележи с
патерицата НУЛА, която е по-удобна, отколкото да се оставя празно пространство, както са правели в някои математики преди. И всичко друго със знак минус е
измислица, ако е в релация с НИЩО или с ПО-МАЛКО ЧИСЛО. Примерно "-5", ако го сложиш в релация с 10 има смисъл, защото може да вземеш 5 от 10. Но напишеш ли 1-5 вече става онтологична и физическа грешка, защото ЖЕЛАНОТО НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО. /
От едно може да се извади едно, но не може да се извадят пет./ Ето защо, ако искаш да си купиш нещо за 10 лева, а имаш само 2 лева не става. В икономиката може (за удобство) да ти напишат, че си с -8 лева като задлъжнял, т. е., че си НА ЧЕРВЕНО, но тези -8 са взети от НЯКЪДЕ, КЪДЕТО ИМА "по-голямо или равно на 8", а не от НИЩОТО.
280. Така е. Прагматизмът е сурова работа. А и може да подвежда яко. Примерно по лоша индукция - видиш, че два-три пъти нещо сработва и решаваш, че това е адекватното на действителността. А то се оказва, че просто си попаднал на изключения по късмет. И после идват фаловете.
За овцете - ами какво? Примерно имал е 80 и вечер преброява 75, т. е. 5 са изгубени. 80 - 5 = 75. Липсват му 5 овце, но му липсват от ОБЩИЯ БРОЙ, който е РАВЕН на ИЛИ ПО-ГОЛЯМ от 5 (пет), в случая ни - осемдесет (80). Не му липсват ОТ НИЩО. За да ти липсва нещо, ТРЯБВА ПЪРВО ДА ГО ИМАШ.
Затова и Хегел, лака му пръст, казва: "По-добре никога да не си притежавал, отколкото да изгубиш!"
281.
Относно "що се касае до метафизиката, то тази наука вместо да се възползва от някои понятия и учения на математиката, често по-скоро се обявява против тях и дори там където би могла да заимства сигурни основи, върху които да постави своите разсъждения, ние я виждаме да се старае понятията на математика да превъврне само в негови измислици"
Кант И., Опит да се въведе във философията понятието за отрицателни величини
/Избр. произв. С.1998, с.295/
-- Обявяването против тях става в определени рамки и на базата на анализи и практика. Не е самоцелно обявяване.
282. "Реал" е българизиран вариант на "REAL", т.е. РЕАЛЕН и означава РЕАЛНОСТТА (под формата на сленг), а и вече на полу-професионален и професионален жаргон.
Въпросът какво е реалността е доста сложен, но Диалектическият материализъм отговаря: материята в нейното многоообразно движение, най-общо. В по-прецизен план можем да говорим и за енергията, но, мисля че и така е достатъчно иначе става като в един виц:
Във влак до Шотландия пътували художник, философ, математик и физик.
Художника: - Я! Черна овца! Всички овце в Шотландия са черни!
Философа: - Ако искаш да си по-точен, трябва да кажеш, че има вероятност в Шотландия да има само черни овце.
Математика: - По-точното е да се каже, че в Шотландия има минимум една черна овца.
Физика: - Най-точно е да се каже, че в Шотландия има минимум една овца, чиято дясна страна, гледана от преминаващ влак с определена скорост, със сигурност е черна.
"Ако и зарядното на компютъра ми, и приказките, и Интернет са си все части от "реала", каква е тогава разликата им, принципната? Която ми дава право да казвам, че приказките и Интернет са нещо, което е "виртуално", а зарядното не е?"
Нематериалността.
"Мисля, че всичко идва от терминологично объркване — вие говорите за "реални истории" и в същото време казвате, че "виртуалността може да представя както истина, така и лъжа". Какво тогава, собствено, е "виртуалност"??"
Истории, които отразяват действителност, реалност = реални истории. Виртуално реално и виртуално нереално. Брутян казва, че истината е гносеологическа, а не онтологическа категория. Примерно не може един стол да е неистински. По същата логика виртуалността може да представя и истини (т. нар. реални неща) и неистини (измислици, например).
"Питам, защото за мен самото вкарване на "виртуалност" като понятие е излишно и пречещо.
Няма "виртуалност". "Реал" също е неопределено нещо. Все измислени думички без общ и приет смисъл.
Има действителност и недействителност. В действителността субекти извършват действия. Разпознават ги, оценяват ги и ги разграничават. Недействителното — няма субект и няма действие."
Уважавам хората, които подлагат на съмнение понятията! Спечели уважението ми!!! Обаче виртуалността е разработена и философски, сега ще ти дам определение, което харесвам, а, ако го обориш убедително, ще е полезно и за мен. Аз пиша тук и да се уча, не само да преподавам и споделям.
Надявам се да разбираш руския, че бързам и няма да преведа:
"Философия абстрагирует идею виртуальной реальности от её технического воплощения; так, виртуальную реальность можно толковать как совокупность моделируемых реальными процессами объектов, содержание и форма которых не совпадает с этими процессами; существование которых подчинено реальности, но рассматривается обособленно от неё. Виртуальные объекты существуют, но не как субстанции реального мира; в то же время эти объекты актуальны, а не потенциальны. «Виртуальность» (мнимость, ложная кажимость) реальности устанавливается по отношению к обуславливающей её «основной» реальности. Виртуальные реальности могут быть вложены друг в друга. При завершении моделирующих процессов, идущих в «основной» реальности, виртуальная реальность пропадает.
В этом свете идеальный внутренний мир человека можно считать виртуальной реальностью, моделируемой электрохимическими процессами взаимодействия нейронов."
СЛЕДВА...