Show Posts
4681
Other languages / Философски и полуфилософски мнения от преди много години - 28
« on: December 31, 2018, 05:21:34 PM »
197. Веско, личи си, че си мил и културен човек. Радвам се, че се радваш не само на подкрепата, но и на критиките, които ти отправяме! Аз лично по-често пиша, ако има нещо за критикуване, което е полезно. Нещата, които са за хвалба, по принцип, може и да се пропускат, защото хвалбата освен емоционална, няма някаква познавателна стойност, докато критиката е с доста познавателен заряд (ако е градивна, де).
И сега конкретно - "Склонен съм да приема интерпретацията на Дядо Ники, доколкото тя ни отвежда в едно по-общо, в смисъл на родово, говорене по темата и ни дава възможност за форумно разбиране.
Категоричното разпознаване на природното като субективно (в смисъла на произхождащо от субекта) принадлежи на Кант и е направено в Критика на чистия разум, където се забелязва, че природата изобщо не е нещо само по себе си, а в крайна сметка се отнася до единството на съществуването на явления според принципа на каузалността, като противопоставен на свободата."
Съгласен съм и даже на времето във форум по зоология и етология, на който бях модератор, отстоявах подобна теза - Че природата е понятие за обозначаване на съвкупността от единични живи и неживи обекти + нас, субектите. "Природа" е понятие, което може да се каже, че е обобщение. От Ленин знаем, че общото не съществува отделно, независимо от единичните неща. Кант разсъждава по подобен начин. Така или иначе, обаче, тези единичности, които са сложени "под общия знаменател" (Природа/Природно) са си ОБЕКТИВНИ, ВЪНШНИ и САМОСТОЙНИ.
"която пък от своя страна най-вероятно прозитича от религиозни съображения и мотиви"
Ето това е много важно да се усети. Религията в Западната философия има такъв отпечатък, който още тегне върху понятийността на философите, включително и на вас. Ярък пример е мисленето за "богоподобие", което може да твори "от нищо" и пр., което редовно се прокрадва в анализите тук-таме. А това са мисловни атавизми, дори може да си послужим с термина МЕМОВЕ. ("Мем" = единица културна информация, предаваща се по аналогия с "ген"). Ето защо
няма лошо да се мисли следвайки някакви схематичности, но е хубаво и да се НАДСТРОЙВА, КОРЕГИРА мисленето с оглед на съвременното състояние на нещата.
Идеалът на диалектическата критика е да се снемат нещата, т.е. да се запазва от тях само по-ценното, прогресивно и да се доразвива. Иначе се изпада в доктринерство.
"Именно от позициите на Абсолюта, Хегел в крайна сметка не може да получи разликата между Природа и Съществуващо (такова за каквото ни го представя в „Учението за Битието” и „Учението за Същността” от „Науката логика”)."
А аз питам КОМУ Е НЕОБХОДИМО ТОВА? Тоест, ако се мисли всичко съществуващо като природа, строго-дефинирана на ЖИВА-НЕЖИВА и, примерно, с уговорки, на ПЪРВА/ВТОРА природа, нещо губи ли мисленето? Не. Дори печели, защото се освобождава от идоли (по Бейкън). Правя веднага аналогия с ТОПЛОРОДА. Много физици, вкл. и философи са си мислели, че това е особено вещество, пренасящо топлината; да но се оказало, че топлината е просто по-бързо движение на частиците. По този начин мисля, че СЪЩЕСТВУВАЩО и ПРИРОДА е едно и също нещо и трябва да се използват като синоними, просто защото обозначават едно и също.
"О-плътняването на съществуващото, конкретното съществуващо добива своята плът само формално и външно. В този смисъл и науката за пространството се мисли като чиста механика (геометрия). Математиката е природна наука."
Едно време е можело и така да се мисли. Днес е ретроградност.
"Истинската работа във връзка с философия на природата е свързана с разкриването на спецификите в развитието на духовното, субектното, разумното, доколкото то е мислено през себесността си."
Това е една добра насока, именно защото, точно в материалистическия дух на научно-философското, духовното се поражда от материалното, от природното. При един добър мироглед и метод (до което свеждат философията хора като Жданов /Димитър Денков много се беше стреснал и ядосал, че в курсова работа съм цитирал Жданов
/) + едно владеене на поне средно ниво на достиженията на генетика, сравнителна анатомия, сравнителна психология и някои други може да се постигат забележителни резултати.
"Т.е. изкуството, производството, науката, природното са свързани със себесността (собствеността) на разумното, субектното."
Забележи само как "природното" стои не на място! Изкуство, производство, наука - ДОБРЕ, все производни на човешката дейност и ХОП... природното, което го е имало и преди човека и, което, дори днес не е напълно подвластно нему (земетръси, торнада, тайфуни и пр.)
"Dalai-tatar, благодаря, че намесваш „Философия с деца”, дейност в която вече 12 години трупам опит и изучавам. Темата за „природно и не-природно / природа и не-природа” е изключително предпочитана от децата (според авторската методика, с която работя, от децата се изисква сами да предлагат теми, по които да мислим заедно)."
Ами аз съм почти-колега, доколкото основно преподавам в детски градини (китайски), но, за съжаление не философия, а чужди езици. Ако решите да правите някой проект за изследване и да включим транс-национални изследвание - дай насам, живот и здраве, ще се потрудим заедно, ще спретнем, както казва Каприев един "Виртуален институт, но реално произвеждащ, а не реален, но произвеждащ само виртуална наука." /И от това нищо не излезна. Предлагам, предлагам, но няма обратна връзка и желание... Просто едно от многото ми предложения за сътрудничество през годините, което е било неуспешно. Все някакви пречки има - или не искат, или нямат пари, или не разбират, че има на този свят и мита/митници, или не ми вярват дори... Лошо./
"Надявам се, някога да успея да направя публично достояние емперичните данни, които получавах до скоро почти сам, а от една година и от едни много талантливи и изключително отдадени колеги, каквито са спомената вече Цена Желязкова, Ева Добрева, Цветелина Калъчева и Стефан Андонов."
Виждаш ли? Мислим еднакво. Точно това и аз предлагам като съдействие. После славата ще я делим по равно. Нали знаеш - то като не е пари, е неизчерпаемо По схемата - Ако аз имам две ябълки и ти дам една, после аз ще имам една ябълка и ти ще имаш една. Ама, ако аз имам една идея и ти я дам, после аз ще имам една идея и ти ще имаш една идея.
Извинявам се на теб и на останалите за емпиричното-прагматично, дори МАМОНИСТИЧНО
отклонение, но аз съм искрен човек (напоследък) и си казвам нещата направо (икономисва се време, нерви, енергия и пр. ресурс).
"Не мисля, че водещата идея в случая е за обективно и субективно."
В онзи пример не знам каква е била водещата идея на колежката, но аз разкрих в отговора на детето много находчиво раграничаване на въображаемост и реалност.
"Ето още един пример. Разглежда се златна халка на един от моите пръсти и се питаме дали е природа или не. Максим (1 клас) казва: „Златото в този пръстен е природа, а формата е направена от човек.”"
Ами много добре е казал човекът! Ето точно по Марксистко-Енгелски - природа и Втора природа! Евала! (Няма да е зле да отворим една темичка за такива по-интересни отговори, аз също имам наблюдения от над 5 години работа по детски градини в Китай - да речем бях настинал като работех на Север и кашлях и едни 3 годишни : "ХА! ЧУЖДЕНЦИТЕ И ТЕ КАШЛЯТ!!!")
"Когато казвах, че Слънцето не е природа, се имаше предвид една крайна и радикална гледна точка, т.е. такава, при която разумното, идеята не открива никаква себесност в Слънцето. Явно е, че с НАШЕТО Слънце това не е така. Най-малкото, защото има мсисъл, в който то е именно наше."
Аз разбирам и ми хареса примерът, защото е именно нагледен и може да служи за свеждане до абсурд. Излиза, че преди хората да открият Антарктида (а тя се отрива сравнително късно) такава интересна природа там с пингвини не е била природа. С това и пари да ми дават - няма да се съглася (предполагам поне докато не се нахвърли някоя сума от 6-7 цифри , хехе!)...
"Освен това и благодарности към намесилите темата за „Магията”. Това е един много благодатен пример да се отработва отношението към природното през разликата Цел-Инструмент, Ценност-Употреба. Темата се родее с тази за „Науката”, но разбира се, в крайна сметка са от съвсем различен вид."
Не точно. Имат си преходни, свързващи звена като алхимията, примерно. /А иначе аз мисля, че магии не съществуват. Науката не е доказала да има такова нещо./
Ами мерси отново, че си "губиш времето" с нас и, особено с мене, доколкото аз съм най-радикално-отличаващия се с моя диалектическо-материалистически подход. Надявам се, че и на теб ти е поне полезно, ако не интересно комуникирането с различните гледни точки, както и самият ти заявяваш подобни мисли и/или чувства!
Поздрави, живи-здрави и до нови срещи!
198. Здравей, приятелю!
Aз съм по-скоро Ленинст, а не Марксист. (Говорейки във философски смисъл, т. е. относно моята философска ориентация, като професионален философ.) Ленинизмът е по-близко до реалността, а Марксизма има доста фатализъм и др. недостатъци.
"Повече тръпка откривам в определени аспекти на въпроси от рода примерно на: как мисленето мисли?"
Това е тавтология. Просто подчертавам, за да не стават методологически грешки.
"И тъй като по някаква случайност имам представа от Хегел, е напълно постижимо за мен в рамките на седмица да направя такова изложение на Хегел, в което да покажа генезисът на почти всички твърдения на Vesselin - като деконцептуализация: един вид антисистематичност, която чрез фрагментирането на Хегеловата система образува страхотна словесно-понятийна някаквост."
Да се опира човек на Хегел, а и на който и да е друг, с градивни, полезни, смислени резултати философ не е проблем. Проблем става, ако не ги надскочи, ако не ги преодолее с оглед на съвременното разбиране на нещата, опиращо се на практиката. Примерно аз много обичам Ленин, но не си служа с идеята му за топлорода, ако самият той е жив също няма да си служи с нея. /Това с топлорода може и да не е подходящ пример, защото бяхме спорили дали Ленин е вярвал в топлорода или не. Но принципът си остава - всеки философ, който може да се развива, би могъл ако живее по-дълго, в новите времена, да променя това-онова от системата си/от философията си./
"Това последното е типично и много разпространено в научните среди през 20 в., аз го наричам поведение на 'интелектуалния пролетариат': когато става дума за имидж и позиция изведнъж се забързват и реагират светкавично; когато става дума за собствената им практика - или нямат време поради други занимания, или са уморени и не им се говори за това."
Просто имиджът е по-важен за човеците, отколкото практиката. Обаче, ако свържеш практиката с имиджа, веднага пак ще отреагират. Въпрос на асоциативност.
Колкото до курса, като всеки курс, понякога в процеса на работа се появяват ЕПИФЕНОМЕНИ и само заради тях си струва да се посети.
(Следва...)
И сега конкретно - "Склонен съм да приема интерпретацията на Дядо Ники, доколкото тя ни отвежда в едно по-общо, в смисъл на родово, говорене по темата и ни дава възможност за форумно разбиране.
Категоричното разпознаване на природното като субективно (в смисъла на произхождащо от субекта) принадлежи на Кант и е направено в Критика на чистия разум, където се забелязва, че природата изобщо не е нещо само по себе си, а в крайна сметка се отнася до единството на съществуването на явления според принципа на каузалността, като противопоставен на свободата."
Съгласен съм и даже на времето във форум по зоология и етология, на който бях модератор, отстоявах подобна теза - Че природата е понятие за обозначаване на съвкупността от единични живи и неживи обекти + нас, субектите. "Природа" е понятие, което може да се каже, че е обобщение. От Ленин знаем, че общото не съществува отделно, независимо от единичните неща. Кант разсъждава по подобен начин. Така или иначе, обаче, тези единичности, които са сложени "под общия знаменател" (Природа/Природно) са си ОБЕКТИВНИ, ВЪНШНИ и САМОСТОЙНИ.
"която пък от своя страна най-вероятно прозитича от религиозни съображения и мотиви"
Ето това е много важно да се усети. Религията в Западната философия има такъв отпечатък, който още тегне върху понятийността на философите, включително и на вас. Ярък пример е мисленето за "богоподобие", което може да твори "от нищо" и пр., което редовно се прокрадва в анализите тук-таме. А това са мисловни атавизми, дори може да си послужим с термина МЕМОВЕ. ("Мем" = единица културна информация, предаваща се по аналогия с "ген"). Ето защо
няма лошо да се мисли следвайки някакви схематичности, но е хубаво и да се НАДСТРОЙВА, КОРЕГИРА мисленето с оглед на съвременното състояние на нещата.
Идеалът на диалектическата критика е да се снемат нещата, т.е. да се запазва от тях само по-ценното, прогресивно и да се доразвива. Иначе се изпада в доктринерство.
"Именно от позициите на Абсолюта, Хегел в крайна сметка не може да получи разликата между Природа и Съществуващо (такова за каквото ни го представя в „Учението за Битието” и „Учението за Същността” от „Науката логика”)."
А аз питам КОМУ Е НЕОБХОДИМО ТОВА? Тоест, ако се мисли всичко съществуващо като природа, строго-дефинирана на ЖИВА-НЕЖИВА и, примерно, с уговорки, на ПЪРВА/ВТОРА природа, нещо губи ли мисленето? Не. Дори печели, защото се освобождава от идоли (по Бейкън). Правя веднага аналогия с ТОПЛОРОДА. Много физици, вкл. и философи са си мислели, че това е особено вещество, пренасящо топлината; да но се оказало, че топлината е просто по-бързо движение на частиците. По този начин мисля, че СЪЩЕСТВУВАЩО и ПРИРОДА е едно и също нещо и трябва да се използват като синоними, просто защото обозначават едно и също.
"О-плътняването на съществуващото, конкретното съществуващо добива своята плът само формално и външно. В този смисъл и науката за пространството се мисли като чиста механика (геометрия). Математиката е природна наука."
Едно време е можело и така да се мисли. Днес е ретроградност.
"Истинската работа във връзка с философия на природата е свързана с разкриването на спецификите в развитието на духовното, субектното, разумното, доколкото то е мислено през себесността си."
Това е една добра насока, именно защото, точно в материалистическия дух на научно-философското, духовното се поражда от материалното, от природното. При един добър мироглед и метод (до което свеждат философията хора като Жданов /Димитър Денков много се беше стреснал и ядосал, че в курсова работа съм цитирал Жданов
/) + едно владеене на поне средно ниво на достиженията на генетика, сравнителна анатомия, сравнителна психология и някои други може да се постигат забележителни резултати."Т.е. изкуството, производството, науката, природното са свързани със себесността (собствеността) на разумното, субектното."
Забележи само как "природното" стои не на място! Изкуство, производство, наука - ДОБРЕ, все производни на човешката дейност и ХОП... природното, което го е имало и преди човека и, което, дори днес не е напълно подвластно нему (земетръси, торнада, тайфуни и пр.)
"Dalai-tatar, благодаря, че намесваш „Философия с деца”, дейност в която вече 12 години трупам опит и изучавам. Темата за „природно и не-природно / природа и не-природа” е изключително предпочитана от децата (според авторската методика, с която работя, от децата се изисква сами да предлагат теми, по които да мислим заедно)."
Ами аз съм почти-колега, доколкото основно преподавам в детски градини (китайски), но, за съжаление не философия, а чужди езици. Ако решите да правите някой проект за изследване и да включим транс-национални изследвание - дай насам, живот и здраве, ще се потрудим заедно, ще спретнем, както казва Каприев един "Виртуален институт, но реално произвеждащ, а не реален, но произвеждащ само виртуална наука." /И от това нищо не излезна. Предлагам, предлагам, но няма обратна връзка и желание... Просто едно от многото ми предложения за сътрудничество през годините, което е било неуспешно. Все някакви пречки има - или не искат, или нямат пари, или не разбират, че има на този свят и мита/митници, или не ми вярват дори... Лошо./
"Надявам се, някога да успея да направя публично достояние емперичните данни, които получавах до скоро почти сам, а от една година и от едни много талантливи и изключително отдадени колеги, каквито са спомената вече Цена Желязкова, Ева Добрева, Цветелина Калъчева и Стефан Андонов."
Виждаш ли? Мислим еднакво. Точно това и аз предлагам като съдействие. После славата ще я делим по равно.
Нали знаеш - то като не е пари, е неизчерпаемо По схемата - Ако аз имам две ябълки и ти дам една, после аз ще имам една ябълка и ти ще имаш една. Ама, ако аз имам една идея и ти я дам, после аз ще имам една идея и ти ще имаш една идея. Извинявам се на теб и на останалите за емпиричното-прагматично, дори МАМОНИСТИЧНО
отклонение, но аз съм искрен човек (напоследък) и си казвам нещата направо (икономисва се време, нерви, енергия и пр. ресурс)."Не мисля, че водещата идея в случая е за обективно и субективно."
В онзи пример не знам каква е била водещата идея на колежката, но аз разкрих в отговора на детето много находчиво раграничаване на въображаемост и реалност.
"Ето още един пример. Разглежда се златна халка на един от моите пръсти и се питаме дали е природа или не. Максим (1 клас) казва: „Златото в този пръстен е природа, а формата е направена от човек.”"
Ами много добре е казал човекът! Ето точно по Марксистко-Енгелски - природа и Втора природа! Евала! (Няма да е зле да отворим една темичка за такива по-интересни отговори, аз също имам наблюдения от над 5 години работа по детски градини в Китай - да речем бях настинал като работех на Север и кашлях и едни 3 годишни : "ХА! ЧУЖДЕНЦИТЕ И ТЕ КАШЛЯТ!!!")
"Когато казвах, че Слънцето не е природа, се имаше предвид една крайна и радикална гледна точка, т.е. такава, при която разумното, идеята не открива никаква себесност в Слънцето. Явно е, че с НАШЕТО Слънце това не е така. Най-малкото, защото има мсисъл, в който то е именно наше."
Аз разбирам и ми хареса примерът, защото е именно нагледен и може да служи за свеждане до абсурд. Излиза, че преди хората да открият Антарктида (а тя се отрива сравнително късно) такава интересна природа там с пингвини не е била природа. С това и пари да ми дават - няма да се съглася (предполагам поне докато не се нахвърли някоя сума от 6-7 цифри , хехе!)...
"Освен това и благодарности към намесилите темата за „Магията”. Това е един много благодатен пример да се отработва отношението към природното през разликата Цел-Инструмент, Ценност-Употреба. Темата се родее с тази за „Науката”, но разбира се, в крайна сметка са от съвсем различен вид."
Не точно. Имат си преходни, свързващи звена като алхимията, примерно. /А иначе аз мисля, че магии не съществуват. Науката не е доказала да има такова нещо./
Ами мерси отново, че си "губиш времето" с нас и, особено с мене, доколкото аз съм най-радикално-отличаващия се с моя диалектическо-материалистически подход. Надявам се, че и на теб ти е поне полезно, ако не интересно комуникирането с различните гледни точки, както и самият ти заявяваш подобни мисли и/или чувства!
Поздрави, живи-здрави и до нови срещи!
198. Здравей, приятелю!
Aз съм по-скоро Ленинст, а не Марксист. (Говорейки във философски смисъл, т. е. относно моята философска ориентация, като професионален философ.) Ленинизмът е по-близко до реалността, а Марксизма има доста фатализъм и др. недостатъци.
"Повече тръпка откривам в определени аспекти на въпроси от рода примерно на: как мисленето мисли?"
Това е тавтология. Просто подчертавам, за да не стават методологически грешки.
"И тъй като по някаква случайност имам представа от Хегел, е напълно постижимо за мен в рамките на седмица да направя такова изложение на Хегел, в което да покажа генезисът на почти всички твърдения на Vesselin - като деконцептуализация: един вид антисистематичност, която чрез фрагментирането на Хегеловата система образува страхотна словесно-понятийна някаквост."
Да се опира човек на Хегел, а и на който и да е друг, с градивни, полезни, смислени резултати философ не е проблем. Проблем става, ако не ги надскочи, ако не ги преодолее с оглед на съвременното разбиране на нещата, опиращо се на практиката. Примерно аз много обичам Ленин, но не си служа с идеята му за топлорода, ако самият той е жив също няма да си служи с нея. /Това с топлорода може и да не е подходящ пример, защото бяхме спорили дали Ленин е вярвал в топлорода или не. Но принципът си остава - всеки философ, който може да се развива, би могъл ако живее по-дълго, в новите времена, да променя това-онова от системата си/от философията си./
"Това последното е типично и много разпространено в научните среди през 20 в., аз го наричам поведение на 'интелектуалния пролетариат': когато става дума за имидж и позиция изведнъж се забързват и реагират светкавично; когато става дума за собствената им практика - или нямат време поради други занимания, или са уморени и не им се говори за това."
Просто имиджът е по-важен за човеците, отколкото практиката. Обаче, ако свържеш практиката с имиджа, веднага пак ще отреагират. Въпрос на асоциативност.
Колкото до курса, като всеки курс, понякога в процеса на работа се появяват ЕПИФЕНОМЕНИ и само заради тях си струва да се посети.
(Следва...)
, 
, 
, 
, 
, 
, 
.
.
.
. I like it. 
.
. 
.
. Very interesting! 
.
and 
.
.
-- blue balloons, Doraemons, and a "4". 
-- Chinese style lanterns (palace lanterns) and European style lanterns (street lanterns) decoration. I like it very much!