194. Аз разбирам, че си опитвал да изясниш казаното от по-горните и критикувам тяхното разбиране за природното, като същевременно пиша и някои отношения към твоята позиция. Колкото до това дали ти си се изразил неясно или аз не съм разбрал - не знам. Знаеш, сигурно, ориенталската приказка : "Аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?"... Причината за неразбирането ни (не само между мен и теб, а между почти всеки/всички двама души) е, че хората си правят различни асоциации (според умствения багаж, миналия опит и сегашното състояние - т.е. АПЕРЦЕПЦИЯТА по Кант). Знаеш, няма начин, Гадамер колко е дълбоко промислил РАЗБИРАНЕТО и понякога достига до не много радостни изводи; от друга страна, както казва Жижек, "Не е толкова важно да се разбираме, а е по-важно да можем да съ-съществуваме заедно."

Да речем, че аз заемам някаква междинна позиция по въпроса.
Иначе, не се и съмнявай, всичко което към теб казвам го правя с много уважение, обич и даже някакво чувство на преданост. Преди се питах дали "Духовно богатство" е неправилен термин/симулакрум/алегория/символичност... Но всеки път като чета твой пост се усещам по-богат, което и ме кара да не се съмнявам в неща като "Духовно богатство" или "Духовен капитал".



/
За съжаление, обаче, в свят където се иска и истинско богатство, само духовното забогатяване е много недостатъчно./
195. Първо към Хераклит-Кирилица, след това и към Дядо Ники (все си казвам, че "Дядо" е относително: за някои "дядо", за други - "батко", за трети "чичо"...)
Хераклит-Кирилица (Да не се бърка с
Хераклит-Латиница), харесва ми модела ти на представяне на нещата, заявен от самия тебе - "Тука четат и хора, които тепърва навлизат във философията, затова и аз пиша неща, които на професионалистите може да се сторят отегчителни." Определено си беше удоволствие ОТНОВО да прочета за Киническата школа (дори тепърва научих, че там освен кучета е имало и боклуци, нещо като бунище, значи е било), но ще добавя нещо, което може и професионалистите тука да не знаят: Според Лудвиг Соучек, Диоген не е живял в бъчва (според повечето мнения - ДЕЛВА). Имал е малка къща, която просто носела подигравателното "бъчвата"/"делвата". Не се наемам да твърдя дали Соучек е прав, но споделям и ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА, за да се обогатяваме.
Ники, спомняш ли си на моя семинар, когато имаше и физици как един доцент по физика не се съгласи с прилагането на
философска спекулация, просто защото я сбърка с
икономическата спекулация?

Наистина извън някаква договореност, конвенционалност по използваните понятия направо може да излезне, че говорим на различни езици. Правя
редукционен пример не с философско понятие на български, а с дума. За руснак "дума" значи "мисъл", за китаец - "Самотен кон" (
приблизително казано - например "独马" - среща се в "单枪独马"), т.е. който както са го учили. ЦЕЛТА НА ВСЯКА ЕДНА НАУКА, особено пък на други форми на културата, като ФИЛОСОФИЯ и РЕЛИГИЯ, задължително трябва да бъде достигане на прецизност, яснота и непротиворечивост на понятията. Иначе, пак редукционистки пример - ти може да говориш за "книга", а у събеседника ти да възниква представата за
хартия, като по този начин диалог ще се състои, дори и успешен диалог може да се състои, но няма да е автентичен, а само имитация на такъв. Сагатовский казва
(по смисъл), че ако във философския диалог като употребяваме понятието "кон", примерно, у мене възниква представата за еднокопитен бозайник, пасящ на воля, а у тебе статуята пред Народното събрание на "Цар Освободител", яздещ кон, това не е проблем, защото е ясно, че асоциираме и оперираме с качествено-еднакъв смисъл. Обаче, ако след казан/прочетен "кон" аз си мисля за ИЗВЕСТНИЯ ФИЛОСОФ И.С. Кон, а ти си мислиш за kon.org (
домейн), то, както е казал Тодор Живков "Така до никъде няма да стигнем. Голяма грешка ще направим."

"Тясно-философски интереси в определена традиция" наподобява американско философстване. Още си спомням Дейвид Дърст (
американски философ, който ни беше преподавал), при който карахме "Модерна Политическа Философия", който обясняваше със задоволство колко напредничава е американската образователна система, при която хората се концентрират върху само 2-3 неща и накрая (аз добавям) не знаят колко страни има един триъгълник (Който не е гледал да гледа клипа в Youtube - "Americans are not stupid.", там средно-интелигентните хора смятат, че Фидел Кастро е певец, триъгълникът има една страна или николко, а пък Иран се намира в Австралия)... /
Това не значи, че няма и образовани, знаещи американци. Не говорим, че 100% са все такива незнаещи./ Тоест, пак позовавайки се на Сагатовский, ще кажа, че така човек се ЗАКОПАВА само в собствената си яма и губи връзка с останалото полезно знание. Примерът му е, че някои физици не са запознати с последните математически открития, някои литературоведи не са запознати с различни философски течения, а това осакатява възможностите на една по-добра физика, философия и пр. И ето, да вземем предвид не само Енгелс, който без познанията си по други сфери на знанието едва ли е можело да напише "Анти-Дюринг" и "Диалектика на природата", но твоят настоящ любимец ХАЙДЕГЕР-
Хайдегер е немец. А немците, за разлика от американците, имат един доста по-различен подход на образование - вкл. на ФИЛОСОФСКО ТАКОВА. В този смисъл Хайдегер НЕ Е чел само 2-3 философа. Според енциклопедиите - над 10 философа е изследвал и се е повлиял от тях от Аристотел през Дънс Скот до Хусерл! ОТДЕЛНО Хайдегер е имал понятие и от : теология, изкуство, ТЕХНИКА! Същото може да се каже и за Хегел - изключителна за времето си, макар и не абсолютна, информираност по различни страни на света.
Ето защо, няма как да очакваме, че EX NIHILO, от TABULA RASA, ще може да се направи ВИНАГИ-И-ЗАДЪЛЖИТЕЛНО качествена философия. Това е атавизъм, останал от миналото, когато не е имало обособени науки и хората са си философствали, най-често, достигайки до някакви НАИВНИ ФИЛОСОФИИ. Ако непредубедено изследваме РЕЗУЛТАТИТЕ на който и да е Древногръцки философ, примерно от Досократиците, няма как да не признаем, че днес едно 17 годишно "дете" с успех в училище над средния, но и под отличния, ще е доста по-способно да представи АДЕКВАТНА КАРТИНА НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ЗАНИМАВАЛИ ДРЕВНИТЕ ФИЛОСОФИ и по-АДЕКВАТНИ резултати. Да речем преди са си представяли, че от очите излизат едни неща и от предметите други, та така ставало ЗРЕНИЕТО... Пълен наивитет!
+++
И сега, с оглед на казаното, се връщам към темата (и то съвсем първоначалното, което ме "бодна"), че "Атомите и Слънцето не са природа, но пък Слънчевата светлина е." Аз съм далече от мисълта, че науката ще приеме едно такова определение на ПРИРОДА/ПРИРОДНО. И, все пак, доколкото понякога имеменно философите за "законодателите" и "понятие-творците" (
понятотворците) на науките, се безспокоя, че в един "Възможен свят"

, ако такова определение се застъпи официално и, съответно, промие мозъка на учениците, то ще се върнем доста назад и логически ще стигнем до субективен идеализъм и солипсизъм.
Не само онтологично, чисто физически е абсурдно да се мисли, че Слънцето не е природа, но ЕСТЕСТВЕНОТО МУ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ, ЛЪЧИТЕ, ТОПЛИНАТА са природа, само и само, защото се индикират от Homo Sapiens-а. Това е като фоклорното шопско мислене, направо, че "няма жираф, защото досега не е присъствал в нагледа и опита".
Индикаторът - човек, животно, огледало (с уговорки), микроб и пр. не задава наличност. Наличността, както са казали класиците, е "ВЪН И НЕЗАВИСИМО ОТ" нашето възприемане, съзнание и пр.
Съвсем последно ще си послужа с пример от "Философия за деца" в българска детска градина. Доколкото е безспорно, че и децата могат да философстват - ето нещо МНОГО МЪДРО от момиченце:
- Като си затвориш очите какво виждаш?
- Виждам (иска да каже "представям си" - бел. моя) делфини.
- А какви са на цвят?
- КАКВИТО СИ ПОИСКАМ!
- А като си отвориш очите можеш ли пак да си променяш както си поискаш цветовете на нещата.
- Не.
- Защо?
- Ами защото те са си там!!!
Тоест, даже дете, след определена възраст, може да разсъди кое е обективно и кое е субективно.
(Ако се не лъжа примерът, който възпроизведох е на доктор по онтология - Цена Желязкова).
196.
Философска типология на проф. Каприев
От част от някакво интервю: Аз на шега, мисля за първи път пред вас, направих една типология на българската философия и хуманитаристика. Има философи-аграрници, индустриалци и постиндустриалци. Искам да направя уговорката, че това е идеална типология. Във всяка страна бихме могли да открием тези типове, нещо повече - във всяка отделна личност се открива действие и на трите типа, въпросът е за пропорциите. Аграрниците са тези, които се реализират вербално на, така да се каже, местна почва. Тази почва се характеризира с два топоса: единият - ако изобщо е налице - е университетската аудитория, другият кръчмата или приятелският кръг, където те - наистина, някои блестящо, хвърлят сентенции, идеи, анализи, които остават акустични. Падат в земята и не гният само по изключение. Индустриалците са ясно кои - хората, които произвеждат текстове, критични издания, преводи, изобщо всичко, което се брои за траен продукт в една наука. Пост-индустриалците са тези, които пишат проекти и правят експертни оценки. Светът е такъв, че всеки от нас се занимава по малко с всичко това. Но пак казвам - въпросът е в пропорциите. Както е известно, България е предимно аграрна страна - и във философски аспект също. И това се отнася не само за философията, а за всичките ни хуманитарни науки. Това си има някакъв чар, но носи и проблеми.
Доста ми допада и доста съжалявам, особено за първите, които наистина раждат добра философия, но тя остава непозната за тези извън тесния им кръг.
(Следва...)