188. Хераклит се самоцитира и си говори сам. Както се казваше във филма за Злостър:
"- Охо, ти вече сам ли си приказваш?
-Да! Приятно е да се разговаря с интелигентен човек..."

/
По-точния цитат, който намерих онлайн: "Melchett: Started talking to yourself, Blackadder?
Blackadder: Yes, it's the only way I can be sure of intelligent conversation around here!" - "Мелчет: - Започна да си говориш сам, Злостър?
Злостър (Черното влечуго): - Да, това е единственият начин по който мога да съм сигурен, че имам интелигентен разговор тук!"/
За усмихнатите в телевизионните реклами - то щото им плащат.

Имаше един доктор, който ревнуваше жена си, че харесва един актьор (Ален Делон) и викаше: "КАКВО МУ Е ХУБАВОТО? КАКВО КАТО ПОГЛЕДНАЛ "ТАКА"?!?! ТО И НА МЕН ДА МИ ПЛАТЯТ ТОЛКОВА ПАРИ И АЗ ЩЕ ГЛЕДАМ НЕ ТАКА, АМИ И ИНАЧЕ!" Идеите са си приложими. Има си МИСЛОВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ. Т.е. без идеи не става, но и само с идеи не става. Критерият за природност не е добър. Според него излиза, че ако няма хора, няма да има и природа. Поздрави.
189.
Това и преди е споменавано, но като съм започнал последователно да се препоствам, нека го има и тук. Парадоксът на глупавия професор. Да вземем например професор по математика, който е виден специалист в областта си. Поставяме го на изпит на първокурсници по медицина. Той почти задължително се проваля на всички медицински изпити. Същото се случва и с професор по медицина на изпити по математика.
Даден виден специалист в определена област, може да бъде пълен профан в друга, т.е. да се прояви като глупав.
190. То не е точно като матрьошката, а като онзи кръг, малкият, очертан на празен лист. "Кръг = знание", "онова извън него" - "незнание" /
Аналогия на знанието и незнанието - колкото по-голямо е познанието, толкова повече допирателни/въпроси има с незнанието/. Колкото е по-голям кръгът - толкова повече неясноти се задавали. Древногръцка максима.
За матрьошките има един виц, който съм чувал от Велко Велин:
Един майстор направил матрьошка, тя казала, че иска дете. Направил по-малка, тя също казала, че иска дете. И така стигнал до много малка. След като видял, че "не може повече да онтологизира на микрониво" (както е казал Андонов!), той нарисувал просто едни мустачки на малката матрьошка:
- И аз искам да си имам детенце! - казала малката.
- А не виждаш ли, че имаш мустаци?! Ти си момченце, а момченцата не раждат деца! - отвърнал й майсторът.
191.
По какво се познава, че сте затънали в мракобеси и ретроградност:
1. Смяташ, че само с мислене може ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се постигне повече знание, отколкото с четене, експериментиране и трупане на всякакъв опит.
2. Въобще не ти прави впечатление, че в изказване на колега са допуснати капитални несъответсвия с данните на съвременните науки.
3. Лекция, в която се говори за правилното желание на Платон относно унищожаването трудовете на атомистите е напълно по твой вкус.
4. Оформяш си мнение по даден въпрос само от няколко лекции на Фихте.
5. Кефиш се на сина на Фихте (теолог и философ).
6. Хегел и Ницше са твоят избор за правота по въпросите на нацията и бъдещето на човечеството.
7. Четенето само на философски трудове е основното ти трупане на знания.
8. Четенето на Попър за теб е начин да надникнеш в науката.
9. Игнорираш всякакви новини от областта на зоологията, физиката, химията и пр.
10. Харесват ти "проповедите" на вярващи философи на религията, които се отнасят със симпатия към вярващи студенти и се мръщят на тези, които се съмняват в Него!
11. Факти като наличие на интелект и съзнание у животните те карат да нервничиш.
12. Намираш кварталния проповедник на сектата за човек напълно полезен, изпълнен със знания и истински-дружелюбен.
13. Последните геологически и етологически изследвания ти изглеждат заплашителни.
14. Повече не ти трябват новини извън сферата на философията и религията.
15. Диалектическите материалисти ти се струват неудобни.
16. Вярваш, че всяка безсмислица, изпълнена с неологизми, всъщност съдържа ценни философски достижения, които са полезни за твоето развитие като философ и личност.
17. Мозъкът ти вече не приема никакви съвременни идеи.
18. Питаш приятелката си не се ли отегчава от липсата на онтичност в квартала.
Ако има интерес може и да продължим.
192. Абе бива... Аз да не казвам на кой пък друг курс (
спецкурс) един иначе уважаван от мене преподавател си запълваше времето като с помощта на колежката си питаше ВСЕКИ ЕДИН ПООТДЕЛНО: "Разкажи как си, как се чувстваш и как ти мина седмицата?" Така, като се изредят 20 човека в групата, и о-пааа, 30% от времето литнало...

. (
Примерно. Не съм засичал процентността време.)
На тоя фон тема като "МАГИЯ И ПРИРОДА" звучи съвсем философски и смислено. Предпочитам да науча нещо за магиите, отколкото да слушам колежки и колеги как се чувствали в момента (мигар има голямо познавателно значение дали някой в момента му е тъжно, го е страх или му се ходи до тоалетната!) и как миналата седмица някой си получил бъбречна криза, та го водили в болницата!... /
В смисъл не, че има доказани неща като "магия", но може да се изучават от философска, културологична и пр. гледна точка нещата, които се мислят като магии. А това за бъбречната криза си е факт. Една колежка разказваше как пътували донякъде в кола с други, включително с нейния шеф (едновременно тя учеше и работеше), та получил той бъбречна криза, трябвало да викат линейка и се уплашили, та взели да "философстват" за крехкостта и преходността на живота... С такива неща се губеше времето, вместо да се запълни с нещо по-полезно и по темата на спецкурса./
193. " "Природното" се мисли като субектно, доколкото се мисли като "получаващо" се като другост (дали обаче само и еднозначно, както е при Хегел, като инобитие?) на разумното, в само-създаването и само-запазването на последното като субект?""
Такъв един подход на мислене много наподобява Герджиков (с който ти имаше спорове, макар и да му признаваше правото и ценността на отстояващ някаква си собствена система). Тоест при едно последователно провеждане на такова мислене излиза, че природното е РЕЛАЦИОННО СВОЙСТВО и/или КОНСТРУКТ на самия човек. Такова едно антропогенно, антропоцентрично мислене е логически предтеча на субективен идеализъм, плътно до солипсизъм. Показва не само стереотипно мислене, но и неспособност/нежелание да се надскочи Егото на човечеството (в случая на човека-философ) и да се мислят нещата по-обективистки, "по-скромно" (в смисъл, че Човекът не е единственият /възможен/ "Венец на природата"), и пр. По времето на тиранозавър Рекс, ще се окаже, че не е имало природа, не е имало природности, нищо... Няма разум = няма природа.

Ами че това си е почти Бъркли!... Утре някой ще каже, че като няма човек, няма и Битие. Освен това - разумното го тълкуваш и разбираш едностранчиво, не в неговата пълнота. Какво имам предвид? САМОСЪЗДАВАНЕ и САМОЗАПАЗВАНЕ. Вярно, има диалкетика в това и без разбирането на САМОСЪЗДАВАНЕТО и САМОЗАПАЗВАНЕТО (САМОДВИЖЕНИЕТО, най-вече) ще изпаднем в креационизми, ОБАЧЕ (!), разумното се и СЪЗДАВА (исторически, във филогенетичен план, както и в онтогенетичен, индивидуален) ОТ ПРИРОДАТА (Според съвременните представи за еволюция, ако в определен момент не е имало по-различна доза радиация, ДНК-то не е щяло да се промени, ТАКА ЧЕ да се получат хора.), КАКТО И ОТ ОБЩЕСТВОТО, което КУЛТИВИРА И ЗАПАЗВА отделностите (индивидуалните субекти) на това разумно. Ако си спомняш Георги Димитров (социологът) ни учеше, че обществото не е монолит, а си е сбор от индивиди и беше прав човекът.
"А битието на субекта тук е субстантив от "мислене" - "мислещото"? Тоест "мисленето", и като "мислене", е това, което и в което разумното прави своята себестност?"
Аз пък предлагам всяко нещо да си има себестност. А разликата да е в това дали се осъзнава тя или не. Тоест в САМОСЪЗНАНИЕТО. Липсата на самосъзнание не води автоматично до несъществуване на себестност. На много равнища всяко нещо съществува като СЕБЕ СИ, а не като ДРУГО.
"Опасността, която виждам в твоето разбиране за "природа", ако съм на прав път, е същата, която виждам и при Хегел: така или иначе природата е инобитие, е другост, е външност, е "отчуждение" на мислещото (духа, разумното и т.н.)."
Тука отново и неотклонно се натъкваме на ЗАБЛУДА и то много коварна, капитална заблуда. Някакъв си СЛУЧАЕН продукт на природата, който на 99% е идентичен със шимпанзе, наречен Homo Sapiens, си САМОВНУШАВА (независимо дали е в лицето на Хегел или на някой овчар от Анадола), че видите ли той не бил природен, той е "голямата работа" и/или е Творение на Бога (Абсолютния дух, Макароненто чудовище и пр.), следователно (без значение, че е толкова "крехка тръстика", както е казал Паскал) всичко останало е в ОПОЗИЦИЯ, е дори НИСШЕ... А истината е съвсем другаде, отдавна прозряна от хора и ПРЕДИ ДАРВИН, че природата си е съвкупността от всичко, вкл. и мислещия човек (а някои негови представители, наистина не могат да мислят качествено) си е природа, също. Тоест ПРИРОДАТА (примерно един КОН) е толкова "инобитие" за тебе, колкото е и всеки един друг ЧОВЕК или КРИСТАЛ. Иначе Хегел си има едно хубаво инсайтче, където казва, че в човека природата се самоосъзнава (цитирам по смисъл). Виж това е много вярно и точно. И отговаря на Лениновото разбиране за човешкия мозък като форма на материята, способна на най-висше отражение на нещата.
"По-нататък, като как само в мисленето и като как само като субект, "себесността" може да бъде автентична или пък да не бъде такава?"
Харесва ми позоваването на Андонов с "като как", аз бих добавил също Андоновото "и откъде-накъде?" Просто такова едно свръх-концентриране върху човешкото ми прилича на някакво Ренесонсово подхождане, което не отговаря на нивото на съвременните достижения на науката, и техниката. И носи много, ама много имплицитен религиозен оттенък.
"Защото не е ли правилно ако се каже, че всеки разумен субект, в един или друг конкретен начин или случай на субектиране, именно като такъв (като субект), именно по своята субектност, е равен на всеки друг, осъществяващ "субектиране"."
Абсолютно. Като даже продължим знака на равенството под формата на "равно или по-голямо" спрямо останалите животни, както и потенциалните извънземни форми на живот и/или разум. Предлагам винаги да си мислите, че, може би, не сме сами във Вселената и да полагате философстването си с оглед на това, че може би сега, а, ако не сега, то може би НЯКОЙ ДЕН:
- Извънземни същества ще четат мненията ви.
- Еволюирали земни животни ще четат мненията ви. (Казват, че с този темп на развитие висшите маймуни след време ще могат да имат нашия интелект. Отделно, който вярва в предсказания - Нострадамус, Ванга и пр. са видели, че някой ден "животните проговарят".) /
Това, рабира се, само чисто-теоретично. Не е задължително нито да има извънземни, нито някой ден човекоподобните маймуни ще се развият дотам./ Така или иначе, даже и да няма извънземни, нито да има реална възможност животните да поумнеят, е хубаво човек да си дава сметка, че не е нищо толкова особено и философстването му да се придържа именно в рамките на "ние сме ЧАСТ ОТ природата".
"Можем ли само през "онтологични" характеристики на "субектното", именно като субект, да "получим" своя автентична "себестност""
Може донякъде. Знаем, че всяка наука може да показва различни страни/нива на реалността. Субектното подлежи както на онтологичен, така и на физически, биохимически и пр. анализ. ОТДЕЛНО ИСКАМ ДА НАПРАВЯ ЗАБЕЛЕЖКА, че някои ден, ПРИНЦИПНО-И-ВЪЗМОЖНО, ще има и нови науки, които също ще разкрият неподозирани в момента страни на субектното. В този смисъл - пак се връщаме на Ленин - абсолютната истина си се достига постепенно и на различни етапи в проникването в същността от първи порядък, към същността от втори порядък и така нататък.
(Следва...)