4756

Food / Japanese muskmelons

« on: December 19, 2018, 03:54:02 PM »

Japanese muskmelons

  Some muskmelons from Japan.

4757

Plants / Muskmelons from Japan

« on: December 19, 2018, 03:52:36 PM »

Japanese muskmelons

 Muskmelons from Japan: -- a photo of Japanese muskmelons in a Chinese supermarket.

4758

Other topics / How to Draw a Female

« on: December 19, 2018, 03:46:03 PM »

How to draw a female

 How to draw a female (how to draw a woman) in three steps: .

4759

Other topics / How to Draw a Male

« on: December 19, 2018, 03:45:01 PM »

How to draw a male

 How to draw a male (how to draw a man) in 3 steps: .

4760

EARN MONEY / From: "Jayachandra Santoso" <jayachandrasantoso@yahoo.com>

« on: December 19, 2018, 03:35:22 AM »

From:
"yaya" <ajayomnternational@gmail.com>:

"
I really appreciate your response and like i said before .. I am from Indonesia but my husband is from Angola and we live in United Kingdom. I lost my husband on August 16, 2014. Meanwhile i have been struggling with cancer for long time and my doctor said that the present stage is uncontrollably and I have a few months more to live.

Before the death of my husband, he work a contract with the British government worth of 4.7 million dollars but death took him away before the money is sent to my bank account, my husband was a philanthropist before his death, he also encouraged me to help poor peoples because since we got married we have not been able to have any child.

Because of the condition of my health i have sent two million dollars to my home town ( Indonesia ) and have deposited 700,000.00 $ to the hospital for my medication. I will like to send the remaining two million dollars to you so that you will help me to give it to the poor peoples and the widows over there in Angola as instructed by my late husband since we did not have any children to inherit this money.

Please do not discriminate on religion , race , ethnicity when handling this project. Try to reply me immediately for more information. May God bless you and your family, I would love to talk to you on the phone, but the problem is that i do not know the language and can not speak well due to pains, please keep this information very secret, never tell anyone about this money at all for security reasons.
"

My reply:
"I really don't know you, but let try it. How can I help you with the money?"

From:
"Jayachandra Santoso" <jayachandrasantoso@yahoo.com>:

"Dear ... ...,

How are you doing, thank you for your response, it was the desire of my late husband to reach those poor people in his country before his death. Thanks for your message? I wanted to give this money for the less privileged poor, widows, and those who are need no matter the race, religion and ethnicity. orphanages, caring centers for elderly, daycare for handicapped children, schools people in over there through you.

Thank you for your attention to my situation and i pray that God will give you a good heart to handle this project with sincerity because i will not be there watching you for this project or know how you spend the money, but God will be there to see you, you should take 30% of the total money for your personal use and use the rest for charity work, please do not allow bad friends or family members to deceive you to use all the money for yourself because the consequences will be on you.

I want you to send me your personal data such as your full name, complete address, phone number, picture of any of your ID card and tell me the kind of work you are working presently, I will contact my bank manager to know the best way to send the money to you in your country. Dear Please keep this very secret, do not tell anyone about this money until you receive and save the money, this is my address No. 42 Eamont Close, LE2 , Leicester United Kingdom .... I need your full name , address and telephone number.

Your Name:______________
Your Address____________
Your Phone Number_______
Your Occupation_________
Your Age________________
Your country_______________
Your Email______________
A copy of your passport or any Id card____________
Best Regards,
I waiting for your massage my dear and God bless you.

Chandra"

4761

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 81 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 18, 2018, 04:38:27 PM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 81
"Най-развитите в галактиката"

- Въпреки нашия висок научно-технически потенциал и нашата, хм, бяла, висша, добра и прочието подкрепа от Чикибойците, хм, за малко не пукнахме там. - изказа се бай Петър правдиво.
 - Ако не бяха отреагирали от химична защита... - отвърна Нико, който също осъзнаваше колко на косъм бяха.
 - Направо си бяхме пукнали за малко! - каза нервно Сиси и посочи Уйки, който още се влачеше с някакви системи в ръката и не се беше оправил, - А той почти пукна!
 - Всички щяхме да измрем от отровата, вярно е. - каза си експертното мнение и Куро.
 - Без мен, защото аз мога да не дишам дълго време, но аз какво щях да правя без вас?! - попита простодушно Спаска.
 - Яка набутвация тук, хора! - каза с прискърбие малкият Петър.
 - Ами дайте да измислим нещо, де! - предложи Питка.
 - Дайте да дадем! - изсмя се Нико, - Ти измисли нещо, ако има нещо за измисляне.
 - Много ясно, че има! - отвърна Питка.
 - Е, кажи тогава, де! Предложи варианти. - рече Ена, която се беше затлачила от спомени за Бо и й липсваше всичко - и широките дворове на учебното заведение, и големите му сгради, и заведенията, дори на Шики фитнеса и сградата на Корпуса. Имаше чувството, че никога повече няма да види всичко това.
 - Вариант първи: отиваме при нея - посочи тя Кияна, която си стоеше седнала в един ъгъл и съзерцаваше нищото - и се свързваме с онзи белия командир, Суши, и му казваме, че така не се издържа, не ни се умира, глупаво е!
 - Много е глупаво!!! - подкрепи я емоционално Сиси, но това не помогна за нищо, освен Куро да се ошашави и да ги смъмри да мълчат.
 - Куро е прав. - обади се и Шики най-после, - Суши си го каза ясно, че ще се чака тук, ще събираме енергия и... ако оцелеем, като мине войната, ще се оправим.
 - Дай друг вариант. - подсмихна се бай Петър.
 - Вариант втори: махаме се от тази проклета галактика!
 - Дори и Чикибой да одобри това, - каза Куро, - То попадаме на стария проблем - навсякъде октиди, които на всичко отгоре са в съюз с Плашипутар. При едно пряко противопоставяне А-корабът няма да ни помогне с нищо. Плашипутарниците даже може да проникнат тук по всяко време, ние нямаме средства да им се противопоставим. Това е 100% сигурна смърт. Тук имаме някакъв шанс да оцелеем. И досега го правим. Оцеляваме. Дори енергия събираме.
 Естествено, може да се реем из междугалактическите пространства, но това нито ни спасява от риска да попаднем на октидски кораби и на плашипутарници, нито може да стоим дълго там без ресурси. Трябват ни планети наблизо, за да се запасяваме от време на време. Ние не сме съвсем самодостатъчни. А-корабът също не е самодостатъчен.
 - Дай нататък! - подкания я бай Пешо отново.
 - Вариант трети: да намерим в тази галактика най-развитата им планета! Ако са най-развити, сигурно при тях ще е най-малко опасно.
 Тази идея на пръв поглед не беше толкова зле.
 - Аз съм живяла дълго и според както съм видяла, да ви кажа, че най-развитите може и да са най-лоши. - такова заключение изказа Спаска.
 - Ама защо? - не разбра Питка.
 - Защото може да са развити технически, научно... но да не са доразвити морално.
 - А и какво е моралното? За тях може да е морално да ни изядат, защото ставаме за ядене, а те са гладни. И кое е по-моралното - те да умрат от глад и ние да останем живи или те да не умрат, а ние да им станем храна! - додаде бай Петър нова порция акъл.
 - Извън морала, - каза си мнението и Кяпутен Куро, - Аз мога да ви кажа, че ако попаднем на закони, на право, които са неочаквани за нас, то може без да искаме да ги нарушим, както и стана на последната планета и тогава, дори и да са морални по нашия морал, какво? Можем да бъдем осъдени дори на смърт.
 - Цялата работа е като една лотария. - рече Пешко, - Дали следващото на което ще попаднем е развито или не, все може да има неочаквани закони, отрови, враждебни чудовища и каквото се сетите. Така че, аз съм "за" идеята на Питка, като е гарга, да е рошава. Дайте да намерим най-развитата планета в тази галактика и да се отправим натам. Поне и да умрем, ще сме видели най-развитата планета в най-шибаната галактика!
 - Ммм-да. - поклати в съгласие и трите си глави Спаска, - А после може да видим, ако сме живи, и най-неразвитата планета в най-шибаната галактика.
 - Чудя се... - доближи се Сиси до Спаска, - Ти една личност ли си с 3 глави или сте 3 личности с 1 тяло.
 - Отде да знам, мойто момиче?! - отвърна Спаска, - Аз, ако мисля чак за такива неща, ще хвана мигрена!
 - Спаска е фактически динозавър, който се състои от 3 еднояйчни сиамски близнака. В самото начало са били 3 личности, но понеже динозавърът живее много дълго време, 3-те глави, 3-те мозъка, 3-те личности дотоколкова са свикнали с това, дотолкова са се уеднаквили, че вече се възприемат като едно цяло и ламята Спаска има завършена, единна, хармонизирана личност. - обясни нещата Кяпутен Куро.
 - Я! Ама аз вярно, че съм динозавър!!! - присети се Спаска, - Бях забравила. То колко години минаха оттогава!
 - И как ще търсим най-развитата планета тук? - попита Питка, която наистина се надяваше там да й е добре.
 - Няма как по друг начин, освен с анализа на А-корабния компютър. - каза Уйки, който с труд се влачеше напред-назад, само и само да успее да се подобри след газовите поражения.
 Зададоха на компютърът да търси. Това, което той успя да намери, обаче, беше един друг край на тази опасна галактика, където имаше, както се и очакваше пост на предупредители с почти същия размер като онзи, който ги посрещна, когато навлезнаха за първи път тук. Тях трябвало да се попита, защото нямало достатъчно данни в базата на компа, за да намери кои са най-развитите. След няколко часа ускорен полет А-корабът достигна до тази покрайнина на галактиката, където беше създаде постът.
 - Напускате ли?! - засмяха се и се зарадваха от сърце косматите мили предупреждаващи същества, - Честито, че сте оцелели! Разказвайте на другите, които са се запътили насам да не идват! Нека спасим колкото се може повече животи!
 - За съжаление няма как да напуснем, сложно е. - отвърна Кяпутен Куро. Това потопи предупредителите в тъга. Всички си помислиха, че виждат за последен път тези същества в А-кораба.
 - Какво искате? - попита едно, което се беше просълзило.
 - Най-развитата планета в Галактиката коя е? - попита Питка, като авторка на идеята.
 - Нашата. - отвърнаха скромно предупредителите.
 - Еееее, че супер!!! - заподскача Сиси от радост.
 - Да, вие сте добри същества. При вас сигурно е добре? - попита Шики.
 - Да... Има, обаче, няма как да влезнете там. - казаха те.
 - Ама защо? - попитаха в един глас почти всички от А-кораба.
 - Ами, защото ще ви убият. Ние не допускаме никой на нашата планета.
 - Ама как така?! - не повярваха на ушите си Пешовците и Нико.
 - Ами, за да останем най-развитите не пускаме външни, недоразвити, защото ще ни дръпнат в развитието си назад, ще ни унищожат... горе-долу така си представяме нещата. Изолационисти сме.
 - Има логика. - заключи Куро, който не искаше да разисква галактическата политика и попита: - А коя е втората по развитост планета и там пускат ли?
 - Там пускат. Всички пускат... Това е 82376-К90. Ще ви пуснем координатите.
 - Е, значи виждате ли? Може да се пускат и чуждоземци, пък да си е развито, нали? - попита Пешко, който се чудеше на изолационизма им и връзката с развитието.
 - Пускат, защото ги ядат. Те там са канибали, всеядни. Може да бъдете изядени и то съвсем законно по законите на 82376-К90. - отвърнаха с равен тон предупредителите, които в душите си бяха отписали вече като живи тези същества в А-кораба и ги смятаха за обречени независимо къде ще попаднат.
 

СЛЕДВА

Връзка към следващата част.

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

4762

Other languages / Философски и полуфилософски мнения от преди много години - 22

« on: December 18, 2018, 03:58:32 AM »

 173. Е, болдването и пр. си е за подчертаване на смисли, които ми се струват важни. Болдвам спрямо всеки, не е било лично. Неразрешимите истинни пропозиции, ако не са парадокси (а само свързани с парадоксите), тогава към какво ги причислявате - апории, антиномии или просто нещо трето? Иска ми се да са ми субординирани и подредени нещата, та питам. Ако може поне една дефиницийка?

"тук пък не виждам какво ново той добавя към Хегел, ама айде, от мен да мине"
   Към Хегел се добавя по принцип материализъм и доста наука, както и се отнемат някои конюнктурни негови твърдения като тези колко най-велика е Прусия, колко китайците не могат да правят философия и пр. Т.е. Хегел е само една част от Диалмата - останалото са също немски "неща" - Фойербах; английски неща - Д. Рикардо, А. Смит; френски неща (утопичен социализъм) и пр. По-подробно в:
"ТРИ ИЗТОЧНИКА И ТРИ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА МАРКСИЗМА." (В. И. Ленин, 1913 г.)

"Честно казано, не съм видял досега някаква полза от диамата във философията на математиката, но пък може и да съм "проспал" нещо, де да знам."
  Ами нали затова сме тука в това комунистическо нещо - Интернета (където, често, за всеки има според потребностите и от всеки има според възможностите), за да си помагаме. Аз каквото не знам - веднага (те) питам, ти като не знаеш - също питаш и работата върви добре. Съвсем случайно мога да отговоря на този въпрос - има доста силни математически логици, представители на Диалмата. Пример давам с Андрей Марков, който създава КОНСТРУКТИВНАТА МАТЕМАТИЧЕСКА ЛОГИКА (или школата на Конструктивната математика и логика). Разни неща като това за Възможните светове са проиграни отдавна в тази школа. Ето нещо интересно от нея:
(Няма да се стряскаш, ще го болдна за по-нагледно.)
"Конструктивните обекти сами по себе си не съществуват вечно. Те се раждат в резултат на конструктивни процеси, след което изчезват. Примерно като напишеш нещо на бялата дъска с маркера, то ще си стои там докато някой не го изтрие. Същото е и с информацията в компютъра - рано или късно може да се форматира дискът. Ето защо в КОНСТРУКТИВНАТА МАТ. ЛОГИКА откриват, че съществуването на конструктивните обекти е на ниво ПОТЕНЦИАЛНА ОСЪЩЕСТВИМОСТ, т.е. наличие на разположение на метод, който позволява да възпроизвеждаме тези обекти, когато и колкото пъти ни се наложи! (Ех, ако ставаше така и със сиренето, а?!!! Това е идеалът за научност на вуйчо ми - машина, която да прави храна "от въздух"!...)
Такова разбиране рязко се различава от разбирането за СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ОБЕКТ, прието в теоретико-множествената математика. В теорията на множествата фактът за постоянно раждане и изчезване на конструктивните обекти не намира никакво изражение - от нейна гледна точка, подвижните реални обекти се явяват само като "сенки" на вечно съществуващите в някакъв фантастичен свят статични "идеални обекти" (и само тези "идеални обекти" следва да се разглеждат в математиките).
Разбирането за съществуването на обекта като ПОТЕНЦИАЛНА ОСЪЩЕСТВИМОСТ довежда до това, че логическите закони, действащи в конструктивната математика, се оказват различни от класическите - примерно закона за изключеното трето си губи универсалността."


"Това за Сагатовский, дето казал, че "някои аксиоми не са доказуеми в рамките на тяхната си теория" си е типичен пример за това, защо съм скептичен към диаматската философия на математиката - всяка аксиома е доказуема в рамките на собствената си теория и има тривиално доказателство с дължина единица, защото по дефиниция, всяка аксиома съвпада със собственото си доказателство (иначе казано, приема се за доказуема без доказателство)."
  Хайде тука няма да ползвам болд, а ИТАЛИК :
Приятелю млад, той точно това и казва. Значи в първата си книга "Вселената на философа" представя разговор между СКЕПТИК и ФИЛОСОФ (Скептикът е материалист-физик, а философът си е философ-диал. материалист). И там скептикът прави забележка, че "АКСИОМИТЕ НЕ СЕ ДОКАЗВАТ!", на което философът ПОЯСНЯВА, че те не се доказват в рамките на собствената си теория (това, което и ти казваш), но подлежи на доказване ОТВЪН. И това е много добре, бих казал, защото иначе това САМОДОКАЗВАНЕ си е "УРОБОРОС".
  Мерси за примерите! Аз не мога да докажа тези неща, понеже най-малкото не им разбирам уравненията, но попрегледах успехите постигнати през последните години и се оказва, че компютрите голяма роля изиграли в процеса. Затова и продължавам да твърдя, че колкото по-се развиват науката и техниката, толкова повече доказателствената мощ ще нараства.
 174. /Относно "Философия на природата"/: Как дефинирате вие там неприродното? В моето съзнание има само природно и изкуствено (или както се нарича в Диалектическия материализъм ВТОРА ПРοРОДА, т.е. сътворено от човека). Ако може една кратка дефиницийка на разбирането ви за "неприродно", както и ще се радвам за примери на неприродни неща. Мерси!
 175. "Това става със съобразяване."
Вземе ли философ във философията да се съобразява - отпиши го като сериозен философ. Философията я има там, където има свобода. Колкото повече ти налагат/самоналагаш да се съобразяваш с настроения, желания и пр. на някой (говоря принципно, не за "фронта на приятелите" самоиницииран от Ванчето току-що), толкова повече се превръщаш в пиончест или осакатен философ.

"Но все пак има основни положения, които не са трудни да си ги отбележиш и да се опиташ да ги синхронизираш с тези на останалите."
   Тука е психологическата уловка - "останалите" се вземат като МАСА и се насочват срещу един. Може ли да докажаеш, че Хераклит е също толкова "останал", колкото модератора или пък, че Турлаков е толкова останал, колкото тебе? Не слагай под общ знаменател всички, защото не е коректно от гносеологическа гл. точица. И искам да знам с кой точно трябва да се синхронизирам? Защото всички от "останалите" са достатъчно несинхронизирани помежду си. И слава Богу, иначе щяхме да сме като една армия, а не като философи.

"с изключение на случаите като си прекалено натурален, но все пак съм момиче и ..."
  Ха-ха. Точно със същата предпоставка много жени са ми казвали, че им е интересно натуралното, щото нали са жени, а не мъже и било нормално... Въпрос на ценности и убеждения.


"но с твоите си мисли с твоите си думи, т.е. не цитати от известни революционери и материалисти."
   Е, да. Ако Ники цитира Хайдегер, "Фреге" цитира Фреге, а Хераклит цитира Ницше - проблеми няма. Нооооо, ако Курултаев цитира материалисти - лошо. Това да не е нещо стил "Иван Костов" или "Синята идея"? Дай по-малко идеологически да го караме! Няма значение дали някой е или не е революционер. Важното е дали има стойност изказването му. А и нали си чувала за Теорията за плодовото дърво? ОТНАЧАЛО ИМ Е ЛЕСНО НА ФИЛОСОФИТЕ, УЧЕНИТЕ - откриват, изобретяват неща, които всеки средно-интелигентен с повече свободно време БИ МОГЪЛ/МОГЛА да изобрети, открие... И после иде трудното. Т.е. аз със собствени думи и мисли мога да преоткрия доста неща, вкл. и колко прави 2 и 2, но защо да се излагаме при положение, че НЯМА ДА СМЕ ОРИГИНАЛНИ (Н. Турлаков), а ще преповтаряме открити неща. То това прилича на плагиатство. А аз съм коректен. Отказах се да пиша статия против СПЕЦИЕЦИЗМА, просто защото видях, че един английски свещеник ВЕЧЕ Е КАЗАЛ това, което аз мисля по въпроса. И това е въпрос на философска съвест, на гражданска отговорност.

"Каквото са имали да казват са го казали, който ги е чел и му е интересно да си ги чете, да почиват в мир, а последователите им да са останали удовлетворени от това, което са научили и разбрали, но чак такова преклонение... досадно е."
   Ами на мене да не мислиш, че не ми е досадно, да речем, от Хайдегер или от Ницше? Досадно ми е, ама не роптая. Досадата е субективно нещо. Примерно за тебе е досадно, ама за Велко Вълканов, примерно, ще е интересно, ако се говори за Ленин или, примерно, за Дешан (бас ловим, че и този ти е непознат и, съответно, досаден!)... Така че възразявам срещу такова отношение. Никак не е философско. Най-малкото привеждам хората в КОНТЕКСТА НА ТЕМАТА, както да речем логико-математика Марков. И така се обменят знания, в което няма нищо лошо, престъпно или нарушаващо правилата на форума. Да не говорим, че от икономическа гледна точка това е по-добре, защото привлича повече посетители (по ключовите думи в търсачката. Ето, примерно, като писах ДЕШАН, това ще се отчете от т . нар. паяци на Гугъла и после който търси за Дешан вероятно ще попадне и тук. А това е добре за сайта! /Добавям, че това важи за думи, които не са с голяма конкуренция - например, ако думата е не много конкурентна и има само 2-3 сайта с нея, то като я вкараш в своя си сайт съдържателно, ще попадат хората на него, търсейки я, защото ще си на първа страница, заедно с въпросните 2-3 сайта. Ако, обаче думата е много с много голяма конкуренция и сайтът ти се класира някъде назад в резултатите - например на 9-та страница или на 12-та, то тогава това почти няма значение, защото много малък процент от хората ще посетят точно 9-та или точно 12-та страница, а и да изберат от там точно твоя сайт./)

"Ленин, Маркс, Енгелс, не са ОТКРИЛИ нищо кой знае колко интересно."
 
 Това може да го каже някой много предубеден и/или много нечел. Да не говорим, че интересното е друга много субективна категория и не отива на философ. Примерно за някой интересното е как става соевото сирене (тофу), а за друг как Маркс е открил източника на капитала (принадената стойност).
Така че, за разлика от децата до 2-3 годишна възраст, които често смятат, че когато на тях им е тъжно/топло/скучно, то и на останалите е така, зрелият индивид изисква да прави ясно-и-решително разграничение между СУБЕКТИВНИ ИЗЖИВЯВАНИЯ, ВКУСОВЕ, НАСТРОЕНИЯ... и тези на останалите. За да е по-сигурно, че ще бъда разбран давам прост пример - Ако на мен ми е интересен Виетнам, не следва, че на някой му е по-интересна Гърция! /Може да му е по-интересна, може и да не му е по-интересна от Виетнам. Това няма връзка с моя интерес./...




"Дори това което са написали е основано, голяма част на нацистите и феодалите."

Ако аз направя такава груба грешка, ще се самобичувам като Тартюф ... Маркс, Енгелс и Ленин живеят преди появата на нацизма. Колкото до ОСНОВАНОТО - вече споделих на какво се основава, според "Три източника и три съставни части..." А и не е важно на кого си се основал, а какво си постигнал. Неслучайно Нютон е казал: "Аз можех да погледна толкоз надалеч, само защото бях стъпил на раменете на титани." НЯМА ФИЛОСОФ, особено пък от съвременниците на тези тримата, дето да не е бил ОСНОВАН на някой. Самоуки философи като Якоб Бьоме се броят на пръсти.


"причинността може и да е добре обяснена в ДМ, но на нас не ни е интересно как е обяснена там. На нас ни е интересно ние да си я обясним, с нашите си "ограничени" знания"

  Ами защо тогава всеки ми цитира някакви западни имена? И защо правиш забележка само на мене? (Риторичен въпрос.)
  И в заключение, макар и да е първи април, нещо сериозно :

През 1993/1994 един асистент, на който не си спомням вече името ни запита на упражнение по "Въведение във философията":
- ЕЗИКЪТ, КОЙТО ГОВОРЯ, МОЙ ЛИ Е ИЛИ НЕ Е МОЙ?
Въпреки привидната тъпота на въпроса, той постави измеренията на един по-общ:
- Ваня, това което ти имаш за СОБСТВЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА, НЕЦИТИРАЩА, доколко е ТВОЕ-ЛИЧНО и доколко е ПРЕПОВТАРЯНЕ на авторитети (независимо дали си даваш или не сметка за това)?
 
Това стана офтопик, но е провокиран от личната бележка на Ванчето до мене.

(СЛЕДВА)

4763

EARN MONEY / Re: SCAM, SCAMMING, SCAMMER, SCAMMERS, etc.

« on: December 18, 2018, 01:28:53 AM »

 One thing is sure -- scammers. Bot-scammers or human-scammers, but 100% scammers.

4764

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 80 (Безплатна онлайн книга)

« on: December 17, 2018, 05:34:15 PM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 80
"Ърбън - 3"

Уйки се озъби враждебно, защото не искаше да влиза в арест за 2-3 денонощия. Шики също за малко не посегна да ги удари, но Кяпутен Куро и бай Петър ги подхванаха, казаха им да не се гневят за нищо и всички поеха към огромна, запушена килия.
 - Оставяме ви отворени прозорците, за да влиза малко дим. - казаха им, мислейки си, че и за тях димът е много хубаво нещо. След като ги оставиха сами Уйки веднага скочи затвори всички прозорци, защото вече кашляше от дима и се беше променил като цвят дори.
 - Какво ти е? - хвана го за лицето съчувствено Питка.
 - Октидската част от мен не може да диша правилно... Октидите са израснали в много екологично-чиста среда. Нямат имунитет към толкова много гадни фини прахови частици. - каза той.
 - И за нас не е никак добре тук. - рече малкият Петър.
 - Ще трябва да се махнем при първа възможност оттук. - заключи Капутенът.
 - И да отидем при природната незамърсена част и пак да ни погълне нещо? - ококори се смутена Сиси, която най-много имаше поносимост към дима и не й личеше да й се отразява зле по никакъв начин.
 - Нямах предвид това. Имах предвид да напуснем планетата въобще. - отвърна Куро и погледна към Кияна, за да види дали чикибоецът Суши няма да се възпротиви, но от Кияна не се получи нито съгласие, нито възражение. Тя си стоеше седнала и безизразна в медитативен вид.
 - Абе, цялата работа си е е... - започна изречение бай Петър Полисексът, но не можа да го довърши, защото 2-ма от висшите полицаи и охраната мъкнеха някакъв огромен извънземен (извънпланетен) екземпляр, който също беше арестуван за "антииндустриална пропаганда". Чуваше се неудържимата му кашлица и храчкоотделяне, а те му говореха почти ласкаво:
 - Хайде, не се отпускай! Ще седиш тук 2 денонощия само. После като излезнеш не приказвай пак глупости, че това запушване ще ни избиело всички и, че не било полезно!
 Чуваше се как буквално влачат кашлящото и храчещо същество, което по-скоро беше за болница, а не за арест. Едвам го довлачиха, защото хем беше тежко, хем се беше отпуснало полуживо-полуумряло и когато го хвърлиха при останалите с думите: "Ето още един от вашите!" веднага се отдалечиха, а в килията всички замръзнаха на място, когато видяха, че това е октид! Беше някакъв офицер. Той се изправи за секунда, след което се опита да направи крачка напред, но се закашля отново и падна безпомощен точно в скута на "най-големия фен на октидите" - Уйки! Уйки го погледна с отвращение и малко преди да го затръшне на пода, за да го убие октидът каза:
 - Гигантска биологична единица ни зашемети кораба с един-единствен удар с опашка. Паднахме и всички умряха. Аз само избягнах смъртта... добрах се до тук... димът, пушекът... убиват ме. Казах им, те ме сложиха тук и... умирам!... - и умря! Умря още преди Уйки да го тръшне на пода. Уйки само го пусна долу без видима емоция, безизразен, но след секунда стана замислен и се загледа към прозореца...
 - Не знам дали и аз няма да умра, докато излезнем оттук. - промърмори той.
 - Аз ще ида да поговоря с тях, може да разберат. - каза ламята Спаска и още преди някой да е успял да реагира, тя направо отнесе решетъчната врата на килията и тръгна към стаята на висшите полицаи.
 - Спаске!!! - ококори се Ена и няколко от останалите.
 - Я! Ама те умрели! - чу се да казва Спаска и долетя по коридорите веднага.
 - Как умрели?! Избити ли? - учуди се Нико.
 - Не, бе! Паднали и умрели.
 - БЪРЗО, БЪРЗО! Всички да излизат! Противогази носим! - нахълтаха някакви от местна "химическа защита" и обясниха, че имало авария в някаква фабрика, която изтровила много хора. За Спаска нямаше подходящ противогаз, но тя каза, че ще си поеме въздух и ще може да издържи няколко часа без да диша!
 На улицата беше суматоха. Някои хора припадаха, не успели да се доберат до противогази. Вятърът скоро отвя повечето от отровните газове, но това не промени пораженията - много невинни жертви.
 - Няма как да останем тук, в този ад! - каза Куро и всички се отправиха към А-кораба. Уйки едвам ходеше, запушването тук почти го беше разболяло.
 За щастие се добраха до А-кораба и излетяха. Той беше насъбрал енергия в задоволително количество. Всички бяха добре, освен Уйки, който беше на системи и с кислородна маска, но се очакваше да се оправи.
 - Сега разбрахме защо и тук не може да оцелеят октидите. Ако не ги изяде нещо, то ще умрат от замърсяването на въздуха. - каза Питка очевидното.
 А-корабът продължаваше своето пътешествие из тази страшна галактика. Всички се чудеха на какво друго лошо място може да се натъкнат.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

4765

Other languages / Философски и полуфилософски мнения от преди много години - 21

« on: December 17, 2018, 04:53:01 PM »

 168.  Лилия, много спиш - проспала си това, проспала си онова. Това, че спиш е добре и лошо. Диалектически говоря - добре е, защото е добре за здравето в умерени дози, ама е лошо, защото не е С МЕН! /Това като един виц, който по-рано бях чул по една българска телевизия./
За Желко - сайтът вече не съществува, а текста на който се позовах беше този: "МОИТЕ СРЕЩИ С АКАД. ТОДОР ПАВЛОВ

Д-р Желю Желев

1. Спорът за характера на историческия материализъм - 1959 г.

На 24 години аз имах в главата си разработена ясна и цялостна програма за критическото преодоляване на марксистко-ленинската философия - програма, както сега бихме го казали, за постмарксисткия период във философията. По същество тя се свеждаше до завършването на историческия процес на отделяне, обособяване на частни науки от философията - процес, който започва още от античната древност, минава през Средновековието и Ренесанса, през цялата буржоазна епоха и стига до нас, като, разбира се, в наши дни той не спира, а трябва да завърши с отделянето на последните частни науки от философията.

И тези науки са логиката, гносеологията и историческия материализъм, доколкото етиката, естетиката и психологията вече бяха признати за частни науки. С ясно оформения си предмет, който се оказва различен от този на философията, те отдавна бяха узрели за обособяване като самостоятелни частни науки, изучаващи различни области от действителността.

Съгласно тази схема единствената наука, която оставаше да представлява философията, е диалектиката. В строго научния смисъл на думата философия трябваше буквално да бъде равно на диалектика. Диалектиката остава единствената философска наука, самата философия, защото изучава най-общите закони, на които се подчинява движението, изменението и развитието на процесите в света. Такива универсално действащи закони не изучава никоя друга наука. В това се състои и железният критерий за разграничаване на частно научното от философското познание. Този критерий не можеше да се оспорва по никакъв начин. С това се завършваше един период от развитието на философията, продължил близо 2500 години и приключи с пълното изчистване на нейния предмет от частнонаучните знания. Следващата голяма задача в нейното развитие като наука би трябвало да бъде изграждането й като системна наука, т. е. проблемите, които има всяка сериозна наука.

Разбира се, в тогавашните мои младежки и твърде романтични представи за нещата тази своеобразна реформация на философията се рисуваше като по-нататъшно развитие на диалектическия материализъм. Но колкото по-дълбоко навлизах в практическото осъществяване на програмата, толкова повече се убеждавах, че работата излиза далеч зад пределите на онова, което се нарича марксистко-ленинска философия, а верността на нейните най-основни постулати се поставяше директно под въпрос.

Разбрах, че осъществяването на тази мащабна програма за реформирането на философията задължително предполага критическото преосмисляне на диалектическия и историческия материализъм, изградени върху куп недомислия и предразсъдъци на политическото доктринерство, домогващо се до идеологическа експлоатация на философските знания.

Към тези недомислия трябва да бъдат отнесени: 1) определението на материята като "обективна реалност", дадено от Ленин и несъстоятелно във всяко отношение както от логическа, така и от фактологическа гледна точка; 2) крилатата му металургична фраза за "нашата философия - диалектическия и историческия материализъм - е излята като от един къс стомана", която дефинитивно провъзгласява историческия материализъм за философска наука; 3) тезата за тъждеството на логиката, диалектиката и гносеологията ("Не надо трех слов. Это одно и тоже!"); 4) предвзетата теза, че борбата между материализма и идеализма била главната движеща сила в развитието на философията от древността до наши дни, която изобщо не отговаря на истината, но за сметка на това представлява класически пример как политическото доктринерство проектира тезата за класовата борба в самата философия... 5) твърдението, че теорията на познанието можела да се изгради само и единствено като теория на отражението; 6) всеобщият характер на свойството отражение и т. н.

Тези и редица други догми от по-частен характер, въздигнати в ранг на абсолютни истини, неподлежащи на оспорване, трябваше да бъдат отхвърлени, и то задължително.

Аз имах ясното съзнание, че без това не може да се разчиства пътят за постмарксисткия период в развитието на философията. Разбирах също така, че то не може да стане с един замах наведнъж, но че напротив, трябва да се прави стъпка по стъпка. Всякакъв опит наведнъж да бъде изрината тази вехтория е предварително обречен на неуспех. Освен това цялата тази работа трябва да се прави не по пътя на голото отрицание отвън и не по пътя на елементарното ругателство, а обратно, чрез т. нар. "иманентна критика", критика отвътре. Критикът застава на позицията на дадената теза и започва да разгъва нейните вътрешни логически противоречия, докато не стане очевидно ясна пълната й несъстоятелност, така че читателят сам да каже: Ами, да! Това е една глупост. Какво общо има тя с философията и какво прави в науката философия?

Така реших да започна от историческия материализъм, като докажа неговия нефилософски, частнонаучен характер. Главният аргумент беше, че законите, които изучава, нямат по-широка валидност от сферата на човешкото общество. В този смисъл историческият материализъм, противно на подвеждащото философско наименование ("материализъм!"), представлява една глобална наука за обществото, един от възможните варианти на науката социология и по-точно - на общата социология.

За разлика от други привърженици на това схващане, които де последователно, де половинчато се опираха на същия аргумент, аз извеждах необходимостта историческият материализъм да се отдели като частна наука от по-общия процес на обособяване на частнонаучните знания от философията като наука за универсалните закони на изменението и развитието.

През пролетта на 1959 г. на тази тема бях написал научна студия от 120 машинописни страници, която обаче не можах никъде да публикувам.

Тогава изложих тезата си във вестникарска статия от 5-6 страници и я предложих на вестник "Народна младеж". Много я харесаха, но ми казаха, че за да я пуснат, трябва някоя тежка академична фигура да застане зад редакцията. Предложих я в "Студентска трибуна" - поставиха ми същото условие.

Тогава отидох при Добрин Спасов, който винаги е бил наш уважаван преподавател и го помолих той да застане зад статията. Д. Спасов ми каза, че няма нищо против да го направи, но че той като доцент едва ли ще тежи толкова, колкото е необходимо в случая. Посъветва ме да отида при акад. Тодор Павлов и да му поискам подкрепата. Каза ми още, че академикът много се ласкаел, когато при него отиват млади философи за съвет или подкрепа. Обичал да влиза в ролята на покровител. Даде ми домашния му телефон на ул. "Добруджа" 2 и ми каза към колко часа е най-удобно да се обадя. Така и постъпих.

На моето позвъняване се обади възрастна жена. Разбрах, че това е съпругата му, баба Гана, както фамилиарно я наричаха във философските среди. Казах й, че съм млад философ, завършил преди една година, и че се нуждая много от съвета и подкрепата на другаря Тодор Павлов, който никога не е отказвал поддръжката си за младите хора.

Моите думи очевидно ентусиазираха възрастната жена и тя каза: "Почакай така на телефона да питам другаря Павлов дали ще може да те приеме..."

Когато след минута се обади, за да ми каже, че академикът може да ме приеме на другия ден в 11 часа, отново употреби израза "другаря Павлов".

Това "другаря Павлов", изречено от собствената му съпруга, ми направи силно впечатление. Явно жената боготвореше своя мъж, който в нейните очи трябва да е бил най-великият философ...

В уреченото време позвъних на вратата на апартамента им на ул. "Добруджа" 2. Отвори ми мъж на средна възраст и ме покани да седна на една табуретка в хола. Холът, макар и неголям, беше с портал и преграден със завеса.

На стената срещу мен стоеше огромен портрет на академик Тодор Павлов с намръщен, свъсен лик, както очевидно според замисъла на художника е трябвало да изглежда войнстващият марксист-ленинец...

Докато разглеждах портрета, зад завесата се чу покашляне и се появи самият председател на Българската академия на науките.

- Кажи бе, душко, кажи за какво си дошъл... Какво те носи насам?

Аз най-напред сърдечно благодарих, че при неговата огромна заетост е намерил време да ме приеме още същия ден.

После се представих и му разказах в сбита форма моите идеи за бъдещето на философията.

Но докато разказвах, забелязах, че лицето на Тодор Павлов започваше все повече да се променя. Първоначалният покровителствен израз изчезна и се замени с някаква отчужденост и дори враждебност. А когато свърших своя разказ, той ми каза:

- Момче, не вярвам в България да се е родил човекът, който ще събори Маркс, Енгелс и Ленин. Това са гении. Велики авторитети, които трябва да изучаваме, а не да оспорваме...

- Академик Павлов, аз не съм дошъл при вас да събарям Маркс, Енгелс и Ленин, а да искам вашата лична подкрепа да публикувам тезата си за характера на историческия материализъм...

- Но това, което ти предлагаш, представлява пълно отрицание на тяхното дело, на всички основни положения в тяхното философско творчество... Ето, ти оспорваш философския характер на историческия материализъм и го обявяваш за частна наука, а Ленин е казал "нашата философия - диалектическият и историческият материализъм - е излята като от едни къс стомана".

- Но ако марксизмът-ленинизмът е наука, както постоянно и навсякъде се твърди, то тогава трябва да може да се оспорва мнението и на най-големите авторитети. Между авторитета и истината науката винаги дава предпочитание на истината. Благодарение на това тя се развива, а не закостенява. Само в религията авторитетите са безспорни и неприкосновени.

- Ти не ме учи какво е наука и какво - религия. Ти чел ли си "Материализъм и емпириокритицизъм" на Ленин?

- Да, разбира се.

- Колко пъти?

- Ами трябва да има два-три пъти сумарно.

- Какво? Аз досега съм го прочел най-малко 60 пъти. И всеки път откривам все нови и нови неща. До края на живота си мисля още толкова пъти да го прочета. Отивай вкъщи и започвай с молив и тетрадка да четеш и конспектираш "Материализъм и емпириокритицизъм"...

- Е, тогава какво излиза? Вие в Големия салон на БАН пред цялата научна общественост твърдите, че свободните дискусии са жизнено необходими на науката, че без тях науката не може, а ето сега, когато в един конкретен случай ви искат подкрепата за научна дискусия, вие отказвате подкрепа...

Настъпва неловко мълчание. Междувременно акад. Павлов е загубил първоначалното си достолепие и покровителствено отношение. Трудно скрива раздразнението си от моето упорство.

- Ти какво предлагаш? Как си представяш публикуването?

- Ами, аз съм ходил и в "Народна младеж", и в "Студентска трибуна" да предлагам една статия на тази тема. И на двете места харесаха текста. Намират го за много интересен и логичен. И са готови да го пуснат, но само при едно условие - писмена резолюция отгоре от авторитетен философ, най-добре, ми казаха, това да бъде акад. Т. Павлов...

- Дума да не става. Ти представяш ли си какво ще стане, ако се публикува такава статия в "Народна младеж". Ще настъпи пълно объркване сред трудещите се... сред младежта... Ние в учебните заведения и в партийната просвета учим хората, че историческият материализъм е неделима част от нашата марксистко-ленинска философия, ти искаш аз да дам зелена улица на една немарксистка и идеологически вредна теза...

Отново настъпи неловко мълчание, но този път за по-кратко време. Т. Павлов продължи:

- Това, което мога да направя, е да ти пусна тезата в сп. "Философска мисъл" в раздела "Дискусии". Напиши една по-голяма статия и я донеси в редакцията. Дай я на Стефан Ангелов - той отговаря за историческия материализъм.

Благодарих на акад. Т. Павлов и си тръгнах. На връщане по пътя ми мина през ума мисълта, че може да ме е преметнал. По този начин да ме е махнал от главата си, както се и оказа впоследствие.

Твърде скоро представих уговорения текст във "Философска мисъл", но когато след време се срещнах със Стефан Ангелов, за да го попитам защо не пускат статията, той ми каза направо, че Т. Павлов никога не би позволил на страниците на неговото списание да излезе такава статия, а когато му казах, че той самият ми е обещал да я публикува и е предложил този вариант, ми беше казано, че академикът просто е искал да ме махне от главата си...

След срещата с акад. Т. Павлов се върнах в катедрата по логика, където ме чакаха Д. Спасов и Асен Игнатов. Възпроизведох им разговора. Те много се смяха. А когато стигнахме до възможното объркване на трудещите се относно философския характер на историческия материализъм, възклицанието на Д. Спасов беше: "Те, трудещите се, нямат друга работа, та по цял ден обсъждат характера на историческия материализъм. Възможно ли е Т. Павлов това сериозно да го мисли? Едва ли. По-скоро го е използвал като претекст да не се ангажира с препоръка за статията. Той е хитър..."

На излизане от университета, Асен със свойствения си начин неочаквано да избухва в смях ми каза: "Слушай, ако този разговор след години се възпроизведе в автентичния му вид, хората ще го възприемат като гоголевска сцена от "Мъртви души"...

2. Редколегията на сп. "Философска мисъл" о(б)съжда моята критика на Ленинското определение на материята - 1964 г.

Втората ми среща с Т. Павлов беше през 1964 г. Тя стана в редакцията на сп. "Философска мисъл". Бях завършил дисертацията си за философското определение на материята и по закон трябваше задължително да публикувам части от нея или поне основните й тези в една отделна статия, за да ме допуснат до публична защита.

По онова време друго специализирано философско списание в България нямаше и аз, ща не ща, трябваше там да предложа статията си.

Разбира се, в статията се доказваше пълната несъстоятелност на Лениновото определение на материята като "обективна реалност, съществуваща вън и независимо от нашето съзнание и отразяваща се в него". С широк набор от аргументи се показваше, че това определение е не само научно несъстоятелно, но и вредно за философията, особено като се има предвид догматично безапелационният начин, по който се налага като единствено възможно научно определение.

Статията беше подействала на членовете на редакционната колегия като червено на бик. Започнаха един след друг да ме громят, и то, разбира се, само с идеологически аргументи. Колко неправилна, колко погрешна и вредна е такава теза... И какво недопустимо посегателство е тя върху Лениновото определение на материята, което представлява крайъгълният камък на цялата марксистко-ленинска философия - на диалектическия и историческия материализъм.

Един от членовете на редколегията в критическата си екзалтация дори се провикна: "И това ли трябваше да доживеем... В България да се критикува Ленин... Чудовищно... Срам и позор за нашата философска мисъл!"

Изказаха се всички членове на редколегията до един и всички без изключение ме заклеймиха като ревизионист. За публикуване на статията вече и дума не можеше да става.

Накрая, когато решиха, че аз съм напълно размазан, Тодор Павлов като главен редактор на списанието реши да покаже снизхождение към "блудния син" и предложи да се откажа от тези глупости, които съм написал, и да седна да напиша една сериозна статия в защита на ленинското определение на материята.

Членовете на редколегията одобрително кимаха към великодушния жест на главния редактор. Само двама-трима изразиха съмнение, че ще мога да се справя с такава отговорна задача.

Аз изтъпях. Не можех да повярвам на ушите си. Как е възможно да предложиш на човек, който убедено е твърдял и доказвал една теза, да се откаже от нея и да започне да доказва точно обратното. Дявол да го вземе, си мислех аз, най-сетне съществува и такова нещо като научна съвест!

Съвсем накрая, когато ми дадоха думата да се защитя срещу критиките, аз започнах точно с това. Въпросът за научната съвест. Но това изобщо не ги впечатли. Явно никой от тях нямаше проблем със съвестта, защото не ги интересуваше научната истина. Очевидно за тези хора, възпитани в сталинистки дух, и истината, и неистината са еднакво ценни, когато служат на партийната идеология. За тях това беше критерият!

Казах им, че никой от тях не се е докоснал до научните аргументи на статията, че в критичната еуфория по много странен начин бяха заобикаляни точно аргументите, поради което аз смятам, че основната теза на моята статия изобщо не е оборена.

Тук вече те престанаха да ме слушат, а Т. Павлов направи с ръцете си жест, който трябваше да показва, че случаят е безнадежден и е безсмислено да си губят времето с мен.

Моето мнение за редколегията не беше по-ласкаво и затова им казах, че си изтеглям статията обратно и нека да не си мислят, че "Философската мисъл" е единственото място, където може да се публикува. Съществува и чужбина, и там има философски списания.

И си тръгнах. И вече буквално на вратата, Т. Павлов, обръщайки се към членовете на редколегията, каза: "Това момче няма да може да си изкарва хляба от философията!", на което аз доста ядно отговорих: "Много жалко, че вие, освен да си изкарвате хляба, друго не правите във философията."

Разбира се, това, че си бях изтеглил статията съвсем не попречи на главния редактор още в следващата книжка на "Философска мисъл" да публикува редакционна статия, подписана от него, в която той разгромява "псевдоноваторите във философията", които се опитват да оборват Лениновото определение за материята, без да са го разбрали.

"Определението на философското понятие за материята също си остава, каквото ни го завеща Ленин, каквото то е било валидно през цялата история на философията (валидно преди още да е било формулирано?!! - Ж. Ж.) и каквото ще бъде валидно за всяка бъдеща философия.

Тръгнем ли обаче по пътя на отрицанието на Лениновото определение на материята и на Енгелсовото определение на основния въпрос на философията, рискуваме да завършим в края на краищата с пълна ревизия на основните положения на марксистко-ленинската философия, т. е. с решително напускане всяка позиция на материализма и диалектиката и свличане на позицията на идеализма и метафизиката и в края на краищата пак на мистиката.

Ние засега ще отбележим само, че у нас открито ревизионистично отрицание на Лениновото определение на философското понятие за материята намираме например в статията "За философското определение на материята" от българските автори Желю Желев, Ив. Джаджев и Д. Уваков, поместена в кн. 5, 1964, с. 633-635 на "Немско списание за философия". (Философска мисъл, кн. 5, год. ХХ, 1964, с. 9.)

И след като излага съвсем превратно и непълно основните аргументи на нашата статия, публикувана в "Немско философско списание", следва окончателната присъда: "Краят увенчава всяко дело", казва българската поговорка. А краят тук е кристално ясен - имаме явна ревизия на основата на основите на цялата философска концепция на Ленин в "Материализъм и емпириокритицизъм", имаме явна ревизия на Лениновото определение на философското понятие за материята, а оттук с логическа необходимост и на Лениновата теория на отражението.

На предстоящата у нас национална философска конференция ще имаме възможност във връзка с ленинската теория на отражението и нейните нови аспекти и критики да разгледаме и други някои "новаторски" опити за връщане от Ленин към Беркли, Авенариус, Ремке, Поанкаре, Конт, Кант и др. Тук ще отбележим само, че др. Ж. Желев бе предложил своята статия (с почти същото съдържание) за публикуване в сп. "Философска мисъл". Редколегията обаче единодушно отклони това предложение, тъй като за разлика от някои апологети на безпринципните дискусии по всички въпроси и при всички обстоятелства, тя сметна за недопустимо да публикува на страниците на "Философска мисъл" явно ревизионистически възгледи върху ленинските определения на философията и на философското понятие за материята."

В кн. 1 на сп. "Септември" от 1965 г. акад. Т. Павлов отново публикува разгромяваща статия срещу критиците на Ленин под заглавието "За някои дискусионни неща". За нас това беше добре дошло, защото правеше и литературните среди причастни към дискусията.

Всъщност статията в "Септември" преповтаряше казаните във "Философска мисъл" неща. Но тук акад. Т. Павлов беше направил и една груба политическа грешка, като цитира и онзи пасаж от своята критика, където на практика той си позволяваше да чете нотация на немското философско списание какво да публикува и какво не. "В светлината на догматичната и националистическа вълна, задала се от Изток, и на известни ревизионистически отстъпления от основната линия на марксизма-ленинизма, набелязали се на Запад, този въпрос не е безразличен за нас, както не може, иска ни се да вярваме, да бъде безразличен и за редколегията на иначе сериозното и четено с интерес у нас "Немско списание за философия". ("Септември", кн. 1, 1965 г., с. 33-34.)

Този пасаж, изнесен на страниците на литературното списание "Септември", което имаше несравнимо повече читатели от "Философска мисъл", веднага привлече вниманието на регионалния кореспондент на "Die Welt" и след няколко дни на страниците на авторитетния западногермански вестник цъфна статия, в която се обяснява как сталинистът Т. Павлов поучава източногерманците какво могат да правят и какво не във философията. Очевидно за ръководството на ГДР това трябва да се е оказало твърде унизително, защото ЦК на ГЕСП, доколкото ми е известно, е реагирало по съответния начин до ЦК на БКП, като е протестирало срещу подобно вмешателство.

За пореден път бяхме забъркани от Т. Павлов от трибуната на Деветия конгрес на БКП (ноември 1966 г.). Без да споменава имена, бяхме изобличени моя милост, Нарцис Попов и Асен Игнатов.

За мен беше казано следното: "Какво обаче може да се каже и как трябва да се процедира при други случаи, когато например на всички другарски, лични и колективни усилия и логически аргументи самозваните критици на марксизма-ленинизма, живеещи със самочувствието на големи "новатори", в противопоставянето си на "догматиците" в името уж на борбата срещу култовщината, отричат ленинското философско понятие за материята, обявявайки го за логически противоречиво и научно вредно, като стигат в края на краищата до отрицание и на всички без изключение основни положения на Лениновия "Материализъм и емпириокритицизъм". Да се гладят ли по косъма подобни "новатори" и "критици", особено когато те и след като са бивали изключвани от партията по политически причини и освобождавани от преподавателска работа по идеологически причини, са намирали, за съжаление, определено съчувствие и морална подкрепа у някои научни и културни работници" (Стенографски дневник на Деветия конгрес на БКП, София, стр 487).

За Нарцис Попов: "Също така как да се процедира, когато например кандидат на философските науки стига до предложението за съчетаване философията на Ницше, теоретически основоположник, може да се каже, на фашизма, с философията на марксизма и ленинизма, и до концепции за културния напредък, изградени върху основата на известните американски "теории" за индустриалното общество, разпространявани усилено на Запад." (Пак там, с. 488.)

За Асен Игнатов: "Без да говоря за други подобни случаи, не мога да не отбележа, че на страниците на някои наши периодични издания, имащи за задача да пропагандират марксистко-ленинската научна идеология, един преподавател в университета, изключен също по политически причини от партията, излиза ни повече, ни по-малко със статия, посветена на скептицизма като основен принцип на развитието на марксистко-ленинската наука и идеология." (Пак там.)

Този сталинистки морал в науката, който приемаше за съвсем нормално да громиш публично някого и да не му даваш никаква възможност да се защити, ме беше предизвикал на едно публично събрание във Философско-историческия факултет да обвиня Тодор Павлов, че насажда "философски бандитизъм", за което впоследствие имах допълнителни неприятности.

Мисля, че същото възмущение беше накарало по-късно Радой Ралин в "Люти чушки" да напише за Т. Павлов известната си епиграма, озаглавена "Едному академику":

Коса сива.

Глава дива!

3. Ламар предлага тактиката на "Осул Кетапа"

Третата среща стана години по-късно. Мисля, че беше през 1971 г., когато вече се беше родила малката ми дъщеричка Йорданка.

Тъстът ми, угрижен за това, че вече имаме второ дете, а мен шеста година ме държат на село и не ми дават никаква работа по специалността, един ден ми казва, че трябва все пак да отида да разговарям с Тодор Павлов. По онова време акад. Т. Павлов беше тарторът на идеологията в България. Беше член на Политбюро и наблюдаваше целия "идеологически фронт", което на обикновен човешки език означаваше, че в тази област "той коли, той беси".

Иди, казва тъст ми, при Т. Павлов, и той е човек, и ще разбере какво значи младо семейство с една заплата. Като всеки добър и честен човек, тъст ми беше и много наивен. Наивно вярваше, че като му се обяснят нещата, академикът ще се трогне, ще махне с ръка на миналото и ще ми предложи работа.

Обяснявам му, че Т. Павлов е един от най-фанатичните сталинисти и поради това с него такъв човешки разговор не може да се води. Той най-напред ще поиска да си направя пълна и безусловна самокритика за Ленин, ще поиска публично да посипя главата си с пепел и едва тогава може да се съгласи изобщо да разговаряме.

А пък аз на такъв компромис никога не мога да се съглася, още повече като знам, че истината е на моя страна...

Виждам обаче, че моите думи не го убеждават напълно... Все остава съмнението, че не могат да бъдат точно тъй нещата, както аз ги представям.

Тогава, за да се убеди, му предлагам да отиде в София, да се срещне с Т. Павлов и сам да разговаря с него, за да види със собствените си очи.

Старецът, който често отскачаше до София, на драго сърце се съгласи. Една сутрин сложи звездата за "Герой на социалистическия труд" и замина за столицата. Най-напред се среща с акад. Димитър Косев, с когото са приятели и другари още от детските и юношеските години. Разказва на Косев за какво е дошъл и му иска съдействието. Д. Косев го води при Станко Тодоров, с когото също се познават от времето, когато Станко е първи секретар на Бургаския окръжен комитет на БКП. Разказват на министър-председателя, който е и член на Политбюро, за какво е дошъл бай Иван Маринов от Грозден. Станко ги изслушва внимателно, но им казва, че по случая нищо не може да направи, тъй като в Политбюро ресорният отговорник за идеологията е акад. Т. Павлов. Трябва при него да отидат и по телефона веднага им урежда среща. Когато наближават академията, където е трябвало да се състои срещата, акад. Д. Косев отказва да отиде при Т. Павлов, тъй като винаги е изпитвал неприязън към него заради фанатичния му сталинизъм. Тук ще отворя една скоба заради характерологичните особености на двамата академици - особености, които играха важна роля в научния живот на страната.

За разлика от Т. Павлов, който беше фанатичен последовател на Ленин, готов да идеологизира и политизира всички проблеми на философията, Косев беше умерен и балансиран човек. Той също си беше убеден комунист от младини (участвал е в Септемврийското въстание 1923 г.), но заедно с това у него винаги е бил ясно изразен стремежът към търсене на обективната истина, към изследване на фактите и събитията без предубеждение.

Може би естеството на материята, която изследваше, го е научило да се придържа към такъв стил на мислене. Все пак да не забравяме, че историята е наука само когато е здраво опряна върху основните факти и документи за събитията.

Възможно е за тази по-голяма трезвост в неговото мислене и поведение определена роля да е изиграл един трагичен факт от фамилната му история. Неговият по-малък брат Иван (Косев) като революционер бяга от България и загива в лагерите на Сталин в Сибир...

Че доайенът на историците беше съвсем различен от философския папа, може да се види и от един такъв детайл от биографията на Стефан Савов, който последният, не знам защо, винаги е спестявал. От 1968 до 1972 г. Савов работи при акад. Д. Косев като негов личен секретар към Обединението по история в БАН. При постъпването на работа Савов му съобщава: "Другарю Косев, аз трябва да ви кажа, че съм син на Димитър Савов, който е осъден от Народния съд..., за да не го научавате от други...", на което Косев отговаря, че това нещо изобщо не го интересува. Интересува го квалификацията и добросъвестното отношение към работата...

Четири години по-късно, когато Ст. Савов пожелава заради по-високото възнаграждение и по-интересната работа да отиде в Съюза на преводачите, акад. Косев лично поръчителства пред Леда Милева.

За да не остане читателят с убеждението, че идеализирам акад. Косев, за да изпъкнат по-добре черните краски в образа на акад. Т. Павлов, ще кажа, че Косев беше ректор на университета, когато ме изгониха от СУ. Формално той можеше да спре тази процедура. Казвам "формално", защото въпросът беше предрешен на друго място и на друго равнище и ректорът тогава беше длъжен да изпълнява волята на висшестоящите партийни и държавни инстанции.

Спомням си когато влязох при него в ректорския кабинет на СУ да се жалвам и търся защита срещу политическата и административна репресия заради дисертацията ми. Той дълго ме слуша и накрая ми каза безпомощно: "Абе, момче, къде си тръгнал от мечка ремък да дереш... Ами че тя, естествено, ще те изяде..."

Аз не се и надявах на друго. Предварително знаех, че каузата е пердута, защото нещата бяха предрешени другаде. Той го е знаел не по-зле от мен. Но това беше най-високата академична инстанция, към която трябваше да се обърна, иначе щеше да излезе, че приемам репресията като справедливо наказание.

Направих това не много лирично отклонение за характерите на двамата академици не за друго, а за да обясня двата различни сценария, по които се развиха събитията на философския и историческия "фронт" през 60-те години. При историците не беше дискриминиран никой от старите "буржоазни учени", нито пък от младите бунтари, най-яркият представител на които беше Николай Генчев, който непрекъснато скандализираше идеологическата полиция на ЦК и Държавна сигурност както чрез книгите си, така и чрез лекциите пред студентите.

При философите нещата се развиха по съвсем друг начин. Там имаше същински погроми, в основата на които стоеше акад. Т. Павлов заедно с неговите приближени във Философския институт. В края на 50-те години в Големия салон на БАН имаше "научна" сесия, на която беше разгромен "ремкеанеца" акад. Димитър Михалчев. Неговите последователи бяха заставени публично да се откажат от учителя си и от ремкеанството и да дадат доказателства, че са се преустроили на позициите на марксизма-ленинизма.

В началото на 60-те години започнаха хайките срещу ревизионистите в Катедрата по философия в Софийския университет. Обследван беше Исак Паси, който дразнеше сталинистите просто с по-високата си интелигентност, с пластичния си публицистичен език, с интереса на студентите към неговите лекции. Обследван беше проф. Иван Славов, който по онова време беше само асистент и водеше упражненията по философия във филологическия факултет. Обследвани бяхме Петър-Емил Митев, Асен Игнатов и моя милост. Аз бях обсъждан нееднократно и по различни поводи. В средата на 60-те атмосферата в Катедрата по философия стана до такава степен мракобесническа, че аз бях изключен от БКП, изгонен от университета и по етапен ред и от София.

Асен Игнатов също беше изключен от партията заради "реакционния произход" на жена си и принуден през 1972 г. да избяга на Запад.

От Философския институт при БАН беше уволнен Нарцис Попов за това, че беше публикувал нестандартна статия за Ницше в югославското философско списание "Праксис".

Разказвам тези подробности, за да обясня защо акад. Д. Косев тогава не е пожелал да придружи тъста ми на срещата с Т. Павлов и защо тъст ми в края на краищата е трябвало сам да се яви на тази среща.

На срещата тъст ми е бил приет много радушно от Т. Павлов. След като му разказал кой е, откъде идва и за какво идва, Т. Павлов започнал да говори най-ласкави неща за мен и обещал непременно да помогне за уреждането на нещата, но трябвало да се срещнем лично и да разговаряме...

Тъстът ми се връща от София радостен и преизпълнен с надежди, че нещата най-сетне ще се оправят. Ние, двамата с жена ми, реагирахме доста сдържано и скептично.

Във всеки случай, за да не попарвам съвсем надеждите на тъст ми, казвам му, че ще отида на среща с акад. Т. Павлов, но че много се съмнявам дали от това ще излезе нещо сериозно; че ще отида повече заради хатъра на тъста ми...

В уреченото време, мисля че беше 11 часа преди обяд, влизам в сградата на академията и се насочвам към кабинета на Председателя. В коридора срещам Жоро Братоев да излиза и той ми казва, че Т. Павлов е вътре и ме чака за срещата. Пожела ми успех и се разминахме. Чукам на вратата и в отговор отвътре чувам ясното "да". Влизам и поздравявам с "Добър ден", но не получавам никакъв отговор. Оглеждам се и виждам акад. Т. Павлов, облечен в сребристосив костюм с ордена "Ленин" на китела, нещо пише на бюрото и не вдига глава. Получава се една доста дълга и неловка пауза. В края на краищата той не издържа и пръв се обади с неопределения въпрос:

- Е... е?

- Идвам - казвам му аз - по уговорката, която сте имали с тъста ми да се срещнем и да разговаряме...

- Какво има да разговаряме? Пълна и безусловна самокритика за Ленин. Трябва да напишеш една такава самокритика и аз ще се разпоредя да бъде веднага публикувана в "Работническо дело", "Ново време" и "Философска мисъл". Тогава вече можем да разговаряме за работа и за публична защита...

Понеже очаквах приблизително такъв развой на срещата, бях се приготвил предварително и аз да блъфирам. Отговарям му: "Другарю Павлов, вие представяте ли си колко смешна ще бъде такава самокритика... и как може да компрометира страната... Та ние не сме Китай, за да си правим самокритики в стила на "китайската културна революция"... България все пак е европейска държава...

- Ти няма да ме учиш мен... Като идваше насам, сигурно си срещнал Георги Братоев. Той отива във Франция да си лекува рака. Неговите парижки лекари ще му излекуват рака, но моя рак, рака на времето, няма кой да излекува... И затова съм решил, преди да умра да ви вкарам в правилния път, пътя на марксизма-ленинизма.

На какво прилича това? Извадили сте си пишките и пикаете наляво и надясно върху Маркс и Ленин... Къде дават така?

- Но другарю Павлов - използвам аз кратката пауза, - това не е разговор на равнище, който може да се води в този кабинет...

- Ти няма да ме учиш... Ще си направиш ли самокритика ми кажи! Отговори ми с "да" или "не"!

Разбрах, че разговорът беше свършил. С поклащане на главата му дадох отрицателен знак и си тръгнах...

Оттам се насочих направо към "Парка на свободата", където ме чакаха историците, за да узнаят резултата от срещата. Те живо се интересуваха и се надяваха, че след всички премеждия може най-сетне да има положителен резултат. Казах им направо, че резултатът е отрицателен и започнах в най-общи линии да им предавам съдържанието на разговора, но те недоволни скочиха като един срещу мен и гракнаха: "Чакай, чакай! Така не се разказва! Дай да възпроизведем последователно сцената!"

Николай Генчев седна на една пейка и каза: "Аз съм Т. Павлов и седя тук на бюрото си... Ти влизаш от вратата и какво ми казваш? Какво ти казвам аз?" Така възпроизведохме цялата среща. Всеки епизод беше съпроводен с много коментари, остроумни забележки и с не по-малко смях.

Не се сърдех на моите приятели, защото това не беше продиктувано от нездрав интерес... Тези същите хора се бяха ангажирали с моята политическа защита в далеч по-трудни времена и то неведнъж...

А когато през 1973 г. Т. Павлов, макар и член на Политбюро, заради Людмила изпадна в немилост пред Живков, те успяха чрез натиск върху отделите на ЦК и Министерството на просветата и висшето образование да ми издействат публична защита на кандидатската дисертация на тема "Възможност, действителност, необходимост".

При едно от идванията ми в София Ламар, който беше стар приятел на тъст ми, ни покани на обяд в Клуба на журналистите. Изглежда тъстът ми му беше разказвал подробно за моите истории и премеждия. И Ламар започна направо: "Слушай, момко, така, както си я подкарал войната с бачо Тодор Павлов, никога няма да я спечелиш. Зад него стои ЦК, Философският институт, академията на науките, цялата партия и държавата... А зад теб кой стои? Никой! Ти си сам. Може да си съвършено прав, може цялата истина да е на твоя страна, но с фронтална атака няма да можеш да спечелиш... За да победиш, трябва да приложиш друга тактика - тактиката на "Осул кетапа"!"

- Това пък какво е? - попитах аз, тъй като за пръв път чувах подобно словосъчетание.

- Как да ти го обясня - казва Ламар, - то трудно се обяснява. Вие сега му казвате компромис, ама то не е същото... По-тънко е, по-хитро... Затова можеш да го разбереш от една стара турска приказка, която ще ти разкажа.

Един млад ходжа, като теб, се изучил, научил се да чете Корана и горд със своите знания, се върнал в родното си село. Още на първата служба в джамията разбрал, че старият ходжа не може да чете, а само разлиства Корана и мънка нещо неразбираемо под носа си.

Скочил възмутен младият ходжа и казал на вярващите, че ходжата не чете правилно Корана и с това може да предизвика гнева на Аллаха и да докара големи беди на селото.

Но противно на неговото очакване вярващите да го подкрепят, те се опълчили срещу него и взели страната на стария ходжа. "Толкова години - казали те - старият ходжа ни чете Корана и Аллах нищо лошо не е направил на селото. Кой си ти да поучаваш стария ходжа?...

Отчаян, младият ходжа си тръгнал с наведена глава, но един белобрад старец го спрял и му казал, че така никога няма да може да измести стария ходжа. Трябва да използваш "Осул кетапа"! Трябва - продължил старецът - още утре на молитвата да седнеш най-отпред, пред ходжата и като свърши службата да му кажеш: "Ходжа, ти чете чудесно Корана. Аз съм възхитен, нямам думи... Ходжа, ти си свят човек, мога ли за спомен да си откъсна един косъм от брадата ти? На следващата молитва също ще поискаш да си откъснеш косъм, после пак и така докато ходжата остане без брада. А ти знаеш, че ходжа без брада, ходжа кьосе, няма. Коранът не го позволява. И тогава, щат не щат, теб ще направят ходжа.

Младият човек послушал съвета на белобрадия старец и си постигнал целта.

Каква е поуката, която Ламар искаше да ми внуши, е очевидно и не се нуждае от пояснения. Но аз разказвам този случай не с някаква друга цел, а защото по онова време много хора, добронамерени и доброжелателни към мен, ме съветваха да приема компромиса, за да изляза от дупката, пък после да правя каквото искам...

Някои от моите приятели, главно измежду историците, дори ме ругаеха: Ти си дръвник - един компромис не можеш да направиш, догматик такъв. Тръгнал си да се бориш срещу догматизма, а самият ти си догматик и т. н.

Обяснявам им, че не съм против компромисите, но че в случая става дума за компромис със съвестта, с принципите, за принципен компромис, който обезличава човека и обезсмисля всичко, за което се е борил.

При един такъв разгорещен разговор на мен ми кипна келът и аз на свой ред започнах да ги ругая. Накрая казах на Н. Генчев: "Добре, за да се убедиш, че е безсмислено да се разговаря със сталинист като Т. Павлов, иди ти да разговаряш с него. Ето, аз те упълномощавам да отидеш да говориш от мое име, без обаче да поемаш ангажименти за самокритики и прочие глупости!"

Генчев, както и цялата компания на младите тогава историци, намери предложението за интересно и се реши Н. Генчев незабавно да поиска среща с акад. Т. Павлов.

Още на другия ден поканата за среща беше получена. В уреченото време Генчев се явява в академията. Акад. Т. Павлов го посреща с думите, че се радва на такава среща. Прави му комплимент, че напоследък е станал много известен, че особено много се е прочул със статиите си в сп. "Младеж".

Н. Генчев, с присъщото си остроумие и бързина на реакцията, също му отвръща с комплименти, че акад. Павлов е голям човек, голямо име, но заедно с това му казва, че идва да разговаря не за себе си или по някакви общи въпроси, а за личността и съдбата на философа Ж. Желев, на когото не се разрешава защита на кандидатската му дисертация само затова, че е критикувал определението на Ленин за материята... Все пак, продължил Генчев, ние не можем да преследваме хора за това, че могат да имат мнение, различно от мнението на класиците...

Тук Тодор Павлов избухва и започва да вика: "Вие какво искате? Да ни свалите от власт ли? Как си го представяте изобщо?

На това Н. Генчев веднага отговаря: "Другарю Павлов, аз съм партиен секретар на Историческия факултет. Смятате ли, че ако имах такова намерение, щях да дойда при вас? Ние не правим конспирация... Аз идвам при вас като при папата на философите в България, като при човек, който най-добре може да разбере сложността на ситуацията, в която се намираме... И ви моля да проявите бащинско чувство към един млад и способен човек с две деца, който има бъдеще във философията...

Тук акад. Т. Павлов избухва още по-невъздържано: "Виж какво, другарю Генчев, ние тази власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем... Не реки, не морета, океани от кръв ще пролеем и пак няма да я дадем..."

На следващия ден след "разговора" с акад. Т. Павлов, Н. Генчев беше все още като ошашавен. Не можеше да повярва, че това е била действителна среща, а не кошмарен сън. Още по-трудно му беше да повярва, че може да има такива динозаври на сталинизма като Т. Павлов, които при това са и членове на Политбюро и следователно решават съдбините на България...

От друга страна, това беше много полезно, защото моите приятели историци получиха един прекрасен урок по демокрация.

Да си призная, аз, който никога не съм бил злорад, изпитвах нещо като чувство на злорадство всеки път, когато Генчев, с присъщата му артистичност, възпроизвеждаше срещата си с Тодор Павлов. Защото едно е да говориш на студентите за демократизацията на социалистическото общество в резултат на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС и съответните конгреси на БКП, друго е да се сблъскаш с реалния процес на ресталинизация през началния период на Брежневата епоха. Защото възходът на Т. Павлов и компания към върховете на партийната йерархия след свалянето на Хрушчов (през октомври 1964 г.) беше резултат и израз на тази ресталинизация."
Обяснява за Тодор Павлов и за неговата си система. Много мрази Тодор Павлов. А и Андонов на времето много, ама много се засегна, че споменах Тодор Павлов по време на лекция. И какво да правя като обичам Тодор Павлов? Това си е човек, който ми е един от идеалите. Ленинист-философ!!!
За Желев - защо е десидент и как - четеш линка и разбираш. Обаче, УДЪРЖАЙ В ПОНЯТИЕТО СИ (липсва ми Ники ), че аз не съм апологет на Желев, така че...
Лиле, мило, защо си служиш с чуждици, бе, душа? Кажи си го "БОЖЕСТВО", не "deity"! Разбирам те, че го правиш от интенция в обичта си към мен, но, в името на народа - недей!!!

169. Както е казал Дугин (философ, който тука малко познават, доколкото ни веднъж не видях някой да си служи с него) - "2 и 2 са количествени неща. При философията се борави с качествени определености!"
Възрастова група?! Айде сега ЕЙДЖИЗЪМ, като при Ники, понякога! Какво е това възрастта? Относителна работа - паспортна, биологична, психологическа... всички те са възрасти и невинаги съвпадат.
Аз границите на философския диалог не ги напускам. Сравни Диоген Киника с мене и ще видиш, че съм къде-къде по-сериозен. Няма да забравя какво пише адаша му Диоген Лаертски - "Хванали го на площада да мастурбира и го запитали как може така! А той рекъл - ЩОМ МОЖЕ ДА СЕ ЯДЕ, ДА СЕ ПИЕ И ПР. ЗАЩО ДА НЕ МОЖЕ И ДА СЕ МАСТУРБИРА?!"...
Не съм съгласен, че "Deity" има нещо повече като смисъл и значение от "Божество", ама простено да ти е! /Всъщност всеки може да си осмисля нещата както си иска. Няма единно мнение по въпроса, доколкото научавам от това: https://en.wikipedia.org/wiki/Deity#Definitions./

 Моля, моля, за мене е удоволствие да представа онзи труд на Желко Желев. Все пак не е прост човек. Аз и Ахмед Доган ценя като философ. Особено с неговата дума ЗАЕДНОСТ...

170. Лилинко, по принцип нещата нямат само една причина, а комплекс от причини. Там премера с Гошето да речем - казваш, ако не е взел решението, нямало да загине. Но има и много други АКО, както на времето се казваше - "Ако Левски беше с ботуши нямаше да го хванат!",..."Ако Ботев беше с каска, нямаше да го убият!"...
Т.е. за да се умре на Хималаите, трябва не само да вземеш решение, но и :
- да вземеш виза... Като не ти дадат виза, ти си вземай решения, колкото щеш...
- да имаш пари да си купиш билета. Нямаш ли пари доста решения отиват на вятъра...
  И така. Както виждаме, за да се случат нещата, то те трябва да се причинят от различни фактори и при определени условия. Простото причиняване, линейното едно такова е лесно във физиката, но в социологията, примерно не е.

171. Aз имах предвид света на механиката, примерно.
За останалото - да, може. Както се казва - "Като се обърне колата - пътища много!"...

172. Благодаря на Ваничка за линка! Аз вече дадох само част от тази книга. Колкото до ВПЕЧАТЛЯВАЩИЯ ПОДХОД, аз, като антрополог, съм открил, че ако човек сам не се впечатли, т.е. да се САМОВПЕЧАТЛИ, по-трудно е да го впчеталяваш. Т.е. вярно си е, че има и случаи, когато с упорити напъни може да се привлече някой (както казва мъдрия български народ - ДА ГО СВАЛИШ!), ама друго си е, ако си е САМОСВАЛЕН субектът. В този смисъл - няма да опитвам, но ти благодаря за вниманието! Личи си, че я харесваш тази жена и това си е!
"Надъхана асистентка" не е лошо за една жена. По-ли добре да е ненадъхана кранистка/трактористка? Умствен и физически труд са си равноценни. А надъхването, хъса за работа са похвални!
 
"Защо сте толкова „стресиран” от тази каузалност?"

  Това и на мен ми прави впчеталение. Не го знам дали е стресиран, но, много емоционално приема нещата, а трябва да го кара малко по-леко, по-експериментаторски и по-смело. Иначе едно такова отбягващо поведение колкото помага, толкова е и неградивно в научно-философските търсения, постигания, сътворявания.


"и не търсим и не се тормозим с открития."

  Анджък, анджък! Ето и аз това мисля/усещещам!... Трябва по-всеотдайно, смело, дръзновено да се действа. Защото знанието е доста незадоволително като потребности днес. Ами ние още не можем един рак да излекуваме качествено...

"Интересно е това с ........ релацията непротиворечиво и доказуемо. Хъм. Сигурно проблема е, че доста непротиворечиви твърдения са НЕдоказуеми, по-гадния въпрос е: защо така?"

   Аз знам защо. Не си ме питала, не си разбрала! Според Марксизма-Ленинизма, това се дължи на недостатъчното развитие на научно-техническата база. По-просто казано - като сме тъпи, няма да можем да докажем, ама като напреднем, ще може и това да стане. Цялата история на науката го показва. Хората какви ли не неща доказаха напоследък. Примерно, дето ви бях казал за хипопотамите, че са роднини на свинете, да, потвърди се, ама се и оказа, че са още по-близки роднини на китовете. Т.е. китовете произлизат, май, от един древен хипопотам или поне имат общ предтеча с хипопотамите.
Отделно, аз това сам го бях открил чисто морфологически като им сравнявах скелетите, външния вид, а и позовавайки се на серологични изследвания, но вече и ГЕНЕТИЧЕСКο се доказа, че кокошките имат доста силна връзка с тиранозавър Рекс. Генетически един тиранозавър е по-близък до петел или щраус, отколкото до крокодил (не знам кой "идиот" из известните биолози си е мислел, че крокодилите са по-близки роднини на тиранозаврите!)...

"Така че, аз продължавам да съм фен на МакКинси."

Защото още не си дочела Енгелс.


"OOOOk! За необходимо истинните (на които явно необходимост-та е ДОСТАТЪЧНА, за да са абсолютни) твърдения. Много е сладко, това уточнение след „истинността им не е относителна..”, защото (просто) са истинни „винаги и навсякъде”- thank you of all my heart!"

  Ето тука пак имаме връзка с Теорията на познанието... Абе Ленин си е бил ум голям!... А и той казва, че Абсолютната истина е нещо, към което се върви постоянно, при сбора на относителните истини...

(Следва)

4766

EARN MONEY / From: "yaya" <ajayomnternational@gmail.com>

« on: December 17, 2018, 03:40:22 PM »

From:
"yaya" <ajayomnternational@gmail.com>:

"
I really appreciate your response and like i said before .. I am from Indonesia but my husband is from Angola and we live in United Kingdom. I lost my husband on August 16, 2014. Meanwhile i have been struggling with cancer for long time and my doctor said that the present stage is uncontrollably and I have a few months more to live.

Before the death of my husband, he work a contract with the British government worth of 4.7 million dollars but death took him away before the money is sent to my bank account, my husband was a philanthropist before his death, he also encouraged me to help poor peoples because since we got married we have not been able to have any child.

Because of the condition of my health i have sent two million dollars to my home town ( Indonesia ) and have deposited 700,000.00 $ to the hospital for my medication. I will like to send the remaining two million dollars to you so that you will help me to give it to the poor peoples and the widows over there in Angola as instructed by my late husband since we did not have any children to inherit this money.

Please do not discriminate on religion , race , ethnicity when handling this project. Try to reply me immediately for more information. May God bless you and your family, I would love to talk to you on the phone, but the problem is that i do not know the language and can not speak well due to pains, please keep this information very secret, never tell anyone about this money at all for security reasons.
"

My reply:
"I really don't know you, but let try it. How can I help you with the money?"

4767

Other languages / Re: Тема за бизнес

« on: December 17, 2018, 03:08:56 PM »

 С по-малките, сигурно зависи къде се увиват - защото наистина и по-малко да е, ако стегне някой с часове за врата и той/тя не може да се освободи - пак си е опасно.
 Иначе и аз не разбирам - знам само видове змии - питон, боа, пепелянка, усойница... Интересни са ми еволюционно - преди са имали крака, а сега нямат (имат само зачатъци на краченца). Такива ми ти работи.

4768

Other languages / Re: Тема за бизнес

« on: December 17, 2018, 02:30:01 PM »

 Не, те просто им измерваха силата на стискането с уред. Не са правили спаринг (дуел). По същия начин измерваха силата на захапката на разни животни (вкл. хора, куче, акула, крокодил), та според уреда най-силно хапел крокодилът. Всичко е с измерватели и хуманно.
 Най-гигантските змии, за които казваш даже убиват крокодили, поглъщат антилопи и пр. Аз тях не си ги представях дори за масаж, защото може да "смажат" само с тегло човек. Говорех само за тези, по-средните питони и питончета какво съм гледал, че слагат по телата за масаж.

4769

Other languages / За любимата книга

« on: December 17, 2018, 03:32:46 AM »

 Ами, едно време имах, но вече не. Няма как да стана нещо като "еднокнижник".

4770

Other languages / Риба разбива мида в камък

« on: December 17, 2018, 02:03:41 AM »

Риба разбива мида в камък

  Много са животните, които използват камъни, за да счупят нещо твърдо, което съдържа храна за тях - маймуни, птици... преди малко видях и зъбата риба (по телевизията), която прави същото - хваща мида, започва да я захвърля по един подводен камък (малка скала) и след многократни опити мидената черупка започва да се чупи малко по малко. Когато съвсем се строши, рибата изяжда месестата част от мидата (не яде мидените черупки).