5068
« on: November 20, 2018, 01:52:38 PM »
Ненормалница номер 3.
Преди време, за кратко, работих в едно училище, където имаше няколко колежки и историята е по-скоро банална, но ще я споделя, за да върви рубриката. Имаше една, с която работехме заедно (водехме заедно класове). Нямаше си приятел (беше една едва, кокалеста и дебела, късо-подстригана жена. Въобще не беше привлекателна за мен, а и явно за много от останалите мъже). Тя нищо не казваше, но една друга колежка - голяма досадница, която бях запомнил с други нейни ненормалности като 5 пъти чукане на вратата на офис, където бях онлайн на един компютър, защото нямаше друг в цялата сграда, с едни и същи думи "Извини ме!", за да ме търси за неща, които въобще не са наложителни. Усетих я още тогава, че е ненормална май, но по-късно подозренията ми се потвърдиха. Същата беше решила, че щом онази, за която разказах в началото - кокалесто-дебелата с къса коса - си нямала приятел и аз си нямам приятелка, то задължително трябва да станем гаджета. Веднъж се прибирахме заедно в една лека кола няколко човека - включително и тези двете. И ненормалницата като почна: "Ти нямаш приятелка. Ето, тя те харесва, съгласи се да х бъдеш гадже!" Въобще не се усещаше да спре, въпреки че аз си мълчах или отговарях с по някое възклицание (изразяващо неудоволствие) и с поклащане на глава в смисъл "Няма никакъв начин това да стане!" една друга (също ненормалница, но за нея ще разкажа по-сетне, защото е също специален случай) също се включи да ме притиска с "Ама какво толкова? Защо да не сте гаджета?", все едно че съм длъжен да тръгвам с всяка, която въобще не е мой тип, просто защото тя била самотна и ме харесала. Големи простачки, с една дума! Едвам дочаках да пристигнем, слезнах от колата и май най-после им светна, че не стават така нещата с любовта (защото никога повече не повдигнаха темата, но не е сигурно дали въобще нещо им е просветнало).