5176

Food / Chips with dog faces

« on: November 13, 2018, 03:30:50 AM »

Chips packages with dog faces

  Many chips (chips packages) with dog faces: . A photo from a local supermarket. Interesting dogs.

5177

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 79 (Безплатна онлайн книга)

« on: November 13, 2018, 03:20:18 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 79
"Ърбън - 2"

- До всички кораби! До всички кораби! Има ли оцелели? - попита Уйки. Сигналът на А-кораба моментално достигна до всички кораби, само от 2 се обадиха оцелели октиди, които звучаха изморени, гладни и измъчени.
 - Ще трябва да им помогнем! - каза Ена.
 - Да, разбира се! - съгласи се Уйки, - Аз затова и ги попитах кои са още живи, за да им помогнем да умрат! Огън по тези!!!
 Още преди да отменят командата, А-корабът с мощните си оръжия простреля и взриви октидските кораби.
 - Какво правиш, бе?! Ти луд ли си? - блъсна го Кяпутен Куро и се опули насреща гледайки гърмящите и взривяващи се кораби. Уйки се хилеше перверзно и повтаряше колко е хубаво да гледа умиращи октиди!
 - Не се карайте! Не е моментът за караници! - каза им Кияна, - По-добре да помислим как да се измъкнем оттук!
 - Аз вече предложих, - напомни малкият Петър нещото, което от целия този шок всички бяха забравили, - Със спиралодупка да отидем в друго измерение; не в това нашето, не в Харкун, а някъде на трето място.
 - Ти забрави, че за тези преходи се иска много енергия. Не можем да прокараме целия А-кораб през спиралодупка!
 - Енергията трябва да се пести. - кимнаха Уйки и бай Петър в един глас, защото и двамата бяха уловили отдавна "генералната линия" на Чикибой.
 - И още нещо, - добави Кияна, - Докато бях там, при тях, чикибойците ме обучаваха по география на измеренията. Харкун е най-близкото и най-подобно на нашето измерение. Затова и енергията до Харкун, която се използва при спиралодупчения феномен, е малка. Останалите измерения са по-далечни, много по-енергоемки и много по-различни.
 - Преди време Фуши, вечна му памет, ми показа едно такова друго измерение. - припомни си с лека тъга Кяпутен Куро.
 - Ти си ходил и до трето измерение? - удивиха се Нико, Ена, Шики и Пешовците, които мислеха, че Куро, както тях, се е подвизавал само тук и из Харкун.
 - Да, но само веднъж. Беше като кратко обучение от страна на Фуши. Трябваше да видя каква голяма грешка може да е това да объркам посоката при отварянето на спиралодупка. Оказвайки се в някакво трето измерение не само може да похабиш всичката си енергия и да няма с какво,  да няма как да се върнеш обратно, но може и директно да умреш!
 - Ама как? Защо директно? - полюбопитства Уйки, който си правеше моментална сметка да има как да прати всичкия Октид на едно такова пътуване и директно да унищожи всичките октиди до крак (по-точно казано "до пипало")!
 - Зависи от измерението, обясни Куро, но може да е ужасно. Представете си, че попадате в измерение, където нямате никаква твърда материя, няма и въздух. Реете се в "празното", няма какво да дишате... умирате.
 - Ти в какво измерение беше? - попита оживен Петър Пикапът.
 - В някакво много неприятно. Всичко беше червено-оранжево или някаква подобна светлина, много шумно, различни звукови вълни се пораждаха и ме заглушаваха - всичко блестеше силно в очите, всичко беше пронизващо неприятно ушите, температурата също не беше ниска. Фуши беше с мен, даде ми специална визия с помощта на неговата сила да погледна на нещата през чикибойски очи. Тогава започнаха да се открояват някакви фигури. Приличаха на "бутилка на Клайн", както казваме в Земната математика или на "странната повърхнина", както е известен на науката на Бо. Нямаше нищо живо. Едно чисто физично измерение с доста странни физични закони. Вероятно можех да загина, ако нямах Фуши до себе си. Всичко беше толкова изтощаващо и объркващо за едно същество от това измерение или от Харкун. Когато пипах някои от тези "бутилки на Клайн", ако мога да ги нарека така, те бяха нещо средно между пух, желе и вода.
 - А близна ли ги? Какви бяха на вкус? - попита Уйки.
 - Не! Ти пък! За какво ми е да им знам вкуса? - погнуси се Куро само като си представи нещо такова.
 - Другарят Уйки явно е по фундаменталната наука и би ги близнал, защото при науката всичко е важно. - каза бай Петър.
 - И това е вярно, - призна Уйки, но добави, - Аз наистина щях да ги оближа, за да разбера какъв е вкуса на тези страннотии.
 - Ти самият си една голяма страннотия! - засмя се Питка.
 - Права си! - опита се да я оближе Уйки с дългия си език, но тя се дръпна разсмяна.
 - Хубаво си хортувате, - намеси се Спаска, която беше с една бинтована глава, - Но май забравихте, че сме в някаква гигантска змия, червей или нещо такова. Не го знам дали прилича на бутилка на Клайн или на бутилка на дядо Мраз, но тук сме като в плен.
 - Да го накараме да ни повърне! - предложи Питка.
 - Ами правилно, защо не! - каза Кяпутен Куро и зададе задачка на А-корабния компютър да изясни анатомията на гигантския звяр и да изчисли как да го накарат да му прилошее, преди да бъдат храносмлени евентуално. А-ха да започне процесът и се чу някакво разтърсване, усетиха нещо като земетръс и скоро се подаде някаква светлина. Съществото само беше започнало да повръща! Избълва много неща от устата си. А накрая погнусено сякаш от собствената си повръщня промърмори нещо нечленоразделно, но А-корабният компютър направи анализ на този говор, който по-скоро беше емоционален, отколкото логически и разшифрова информацията за екипажа като "Пак гърмя в мене, пак повръщам!"
 - Да. Изгърмяните октидски кораби са свършили работата. - каза Куро.
 - Няма смисъл да ми благодариш! - потупа го по рамото ядно Уйки.
 А-корабът беше изповръщан, заедно с какво ли не, в природната, неурбанизирана зона на голямата планета. Можеше да останат тук, но фауната беше наистина стряскаща - множество огромни, агресивни животни; всякакви отровни животни и много плашещи с ужасния си, за представите на Земята и на Бо вид. Дори ламята Спаска изглеждаше като манекенка на фона на всичките тези "изроди", които се мяркаха наоколо.
 - Ех, ех, ех... ненапразно ни предупреждаваха... - клатеше глава Сиси.
 - Ами ще ходим в ърбан-зоната! - подкрепиха я Шики, Пешовците и Уйки.
 - А то там да не мислите, че ще е по-добре? - попита ги Куро, - Видяхте колко е запушено и какъв смог има.
 - Куро, онези предупреждаващите си познават територийката, - каза бай Петър, - и ни казаха, че тук изборът ще е между "трън" и "глог", но тези тръни тука с изроденяшките си лица и мутри ми идват в повечко, та... айде да опитаме в урбанизираната зона, няколко дни, колко му е, докато корабчето ни не се налапа с енергия, а после да се омитаме отново в открития космос.
 Предложението беше единственото най-добро за което се сетиха. Прие се. Изненадващо, оказа се, че местните хуманоиди - едни такива като хора, но със сива кожа и без много окосмяване, с със съвсем леко-издължени глави и малко по-дълги пръсти - не бяха много агресивни към новодошлите. Знаеха, че не са сами във Вселената, имаха някакъв опит с контакти, макар и редки, с други цивилизации.
 - Яяяяяяяя! Яяяяя! - зарадва им се още като ги съзря да вървят пеша към първата градска зона някакъв местен младеж. - От малък не съм виждал "извънредни".
 Личеше му, че се радва, но почти всеки беше в готовност да използва оръжието си, ако нещо станеше не както трябва. Още преди да кажат каквото и да било, този им махна да го следват:
 - Айде, че ще закъснеем за големия купон! Идвайте с мен!
 - Какъв купон?! Какво става? - не разбра Питка.
 - Нямаме друг по-добър от местните, по-добре да го последваме. - отвърна Куро, който вече покашляше от мръсния въздух, а не беше като да нямаше опит със замърсен въздух из японските мегаполиси.
 - Как въобще дишате този отвратителен въздух? - попита Ена местния.
 - Това е част от нашия ърбън стайл! - каза той едва ли не със задоволство.
 - Нямате ли технология за пречистване на въздуха? - поинтересува се Нико.
 - Не разбирам технологиите. - каза си простосърдечно местният и продължи да ги води към някакъв концерт. Имаше много фенове, истински фенове, които очакваха музикалните си идоли. Това в комбинация с факта, че тук знаеха, че не са сами във Вселената и, че ги бяха посещавали същества поне от местната им галактика, рязко снизи момента на изненадата от вида на "извънредните", както ги нарекоха тук Куро, Шики, Ена, Нико, Кияна, Сиси, Пешовците, Уйки, Питка и ламята Спаска.
 Музикантите излезнаха. Не им приличаше музиката на нищо от това, което някога бяха чували нито в Харкун, нито на Земята, нито на Бо. За всички това по-скоро беше същинска какафония, но вече бяха в тълпата и се опитваха да се приспособят, доколкото можеше.
 - Ърбън стайл! - викна един от главните изпълнители и няколко от техническата част на концерта донесоха огромни маркучи-тръби по които избълваха срещу публиката заводски пушек!!! Жива отрова за всеки нормален бял дроб! Навалицата обаче възприе с екстаз това обгазяване. За Куро и компания, обаче, това беше твърде много и те започнаха да се отдалечават от въпросния концерт.
 - Еййййййй, май не сте му свикнали тука! - извика им техният познат, - Разходете се, аз после ще ви намеря!
 - Тук населението сигурно не е много гъсто, щом този е сигурен, че ще ни намери. - отбеляза Куро.
 - А-компът изчисли, че гъстотата е около 35 индивида на квадратен километър. - каза малкият Пешо.
 - Аха, ясно, ясно... - отвърна разсеяно Куро, който вече се беше замислил по следващата тема от престоя им тук, а тя беше как да е най-сигурно, че ще оцелеят.
 - И тук не е много по-чист въздухът, в сравнение с мястото на концерта. - оплака се Ена, докато вървяха по някаква главна улица и от време на време обираха по някой поглед от случайни минувачи.
 - Да... - покашля се бай Петър, който наистина се чудеше дали няма да припадне от тази запушеност и запрашеност, - И все млади особи.
 - Тук стари няма. Едно време е имало такива стари като вас, но вече няма. - каза им местният познаник, който ги беше догонил.
 - Чакай, бе! Ти не беше ли на концерта? - попита го Нико.
 - Ами той свърши!
 - Много кратки при вас?
 - Защо? Тук са по толкова дълго. Пеят малко, кефиме се на пушилката, защото сме яко ърбън стайл и толкова.
 - Заради тази пушилка умирате рано! - опита се да му даде малко знание по екология и биология Сиси, но този се оказа осведомен.
 - Така е. Едно време, когато не е имало толкова ърбън, хората са живели дълго. А сега - кратко. Всеки умира млад. Така е супер.
 - И какво му е супер да умреш млад? - попита бай Петър.
 - Ами не се мъчиш в старостта. - каза местния и си личеше, че беше много убеден в теорията си. Изненадващо, обаче, изникна група от местни полицаи и всички бяха помолени любезно да отидат в местния полицейски участък. Настаниха ги в камион, който работеше с някакъв двигател, който произвеждаше син пушек.
 - Тази миризма ми е любимата. Успокоява ме... - облегна се удобно местният, който не изглеждаше много притеснен, че ги водят вкупом в местната полиция.
 - А ние защо въобще се съгласихме? - попита Сиси, докато си беше сложила влажен парцал на носа, опитвайки се да не диша.
 - Защото не искаме да прекараме времето си тук бягайки и биейки се. - каза й Куро, - Надяваме се да се размине с добро.
 - Но как ще се размине с добро?! - не повярва Сиси и понечи да му каже пак как Предупредителите са казали, че тук цялата Галактика е негодна, но Куро я прекъсна с:
 - Знам какво си мислиш, но нека предположим, че тук много от чуждите за тази планета не са се задържали заради голямото замърсяване на въздуха и, че няма други проблеми.
 - То само този е достатъчен! - възроптаха дядо Пешо и още няколко, които наистина си стискаха носовете и/или правеха гримаси на отвращение от цялата тази задименост. Камионът ги опушваше със синия си пушек допълнително, сякаш не им стигаше цялата пушилка наоколо. Покрай тях се нижеха еднотипни сгради, блокчета, блокове и огромни заводи, фабрики, които бълваха тоновете си пушек, сажди и прах. Почти навсякъде се носеще различна химична миризма, на времена буквално-задушаваща, а шумът от различните стругове, резачки, бургии и други инструменти беше влудяващ.
 Най-сетне пристигнаха в кабинета на някакви местни висши полицаи. Състояха се от екипи по трима, незнайно защо - такъв им беше редът.
 - Пушек с дъх на сяра? - предложиха им някакви местни цигари. Само Уйки прие да опита.
 - Сега ще трябва да ви поканим в нашия затвор. Само за 2-3 денонощия. - казаха полицаите.
 - И сега ли трябва да се подчиним? - попита Сиси, а Кяпутенът трескаво мислеше какво да правят.
 - В затвор, без да сме виновни за нещо? - отреагира Уйки преди още Кяпутен Куро да се беше произнесъл.
 - Направили сте. Пропагандирате срещу индустриализацията. Това е голямо престъпление тук! - обясни единият от тримата полицаи.
 - Но понеже сте нови, само 2-3 денонощия. После, ако пак пропагандирате срещу индустриализацията, ще бъдете арестувани за повече време. - каза им спокойно вторият.
 - При трето нарушение, ще ви поканим да бъдете осъдени на смърт. - заяви им третият още по-спокойно.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

5178

Food / Banana chips, Jackfruit chips, Purple potato chips and Mix fruit chips

« on: November 13, 2018, 03:10:07 AM »

Banana chips, Jackfruit chips, Purple potato chips and Mix fruit chips

  A photo from a local supermarket. Four kinds of chips: -- banana chips, jackfruit chips, purple potato chips and mix fruit chips.

5179

Food / Police car cake

« on: November 13, 2018, 03:04:58 AM »

Police car shaped cake

  An interesting police car cake (a police car shaped cake): . It's pretty and it looks tasty!

5180

Other languages / Философски и полуфилософски мнения от преди много години - 15

« on: November 13, 2018, 02:33:03 AM »

 Нататък:

 134. Аз й казах, че е книга на Енгелс, тя нещо е позабравила или е имала предвид, че по-предпочита Ленин, но с оглед на липсата на Ленинова философска литература, ще се примири и с някой си Енгелс. А това е похвално. Не е като един бивш приятел, който бъркаше Енгелс с Кърт Енгъл (олимпийски шампион по борба на САЩ и настоящ кечист). /Не съм му следил напоследък развитието на Кърт Енгъл, но със сигурност знам, че и актьор стана и играе в няколко филма./
 В Китай проституцията е разрешена де факто, защото има сериозна диспропорция мъже - жени (над 5 % в полза на мъжете) и без жени за общо ползване, които са официално "фризьорки", "масажистки" и пр. ще настъпи бум на сексуални престъпления. /Така ми беше обяснено от една китайка, която казваше, че учи право./ Отделно, частни лица, са ми казвали, че така икономиката се стимулирала повече. /Имаше и разни, които говореха как като се премахнали тези услуги от един град напълно и икономиката започнала да се свива. Не съм се задълбочавал над тези проблеми и само предавам какво са ми казвали. По принцип този сектор (независимо дали е разрешен или забранен по света, си е част от икономиката, защото става дума за услуги (макар и по-особени, т. е. сексуални услуги) и е нормално да влияе малко или повече на икономическите показатели.)/
Когато ми дойдеш на гости ще те разведа по всички улици с проститутки и сама ще се убедиш дали има арестувани клиенти и проститутки, както си мислиш. Те даже реклами си слагат на билбордове, ти за арести ми говориш... /По местна телевизия дори показваха репортаж за това как много такива малки бордеи съществуват и не ги спират. В същото време, де юре, проституцията е забранена в Китай и по медиите редовно има и новини за заловени проститутки./
Колкото до китайките от кастинга - те не пасат трева и знаят, че всеки ерген си ги посещава жените за обществено ползване. /В същото време има и китайки, които не са много запознати с тази сфера и едва ли не си представят всеки мъж като монах, ангел, човек който не изпитва полово влечение, ако не е влюбен. Зависи от степента на образованост и осведоменост./ Наивно е да смятаме, че човек с години може да откара на "ръкоделие", когато има финансовата възможност да има нормален сексуален живот. /Не твърдя, че ползването на секс-услуги е най-нормалното в сексуалния живот, а само го сравнявам с мастурбацията, спрямо която е по-естествено - мастурбацията не е полово сношение, а при платените секс-услуги поне имаме (теоретично) някакъв вид полово сношение./ Срещу една от детските градини, където преподавам има цели 3 публични дома за "масаж". Просто не се уточнява, че е мануален, орален и вагинален този масаж... Мда. /По-късно тази улица беше разрушена, за да се застроява с нови сгради, но и в днешно време има такива парадокси (относително казано, защото за някой това може да не е парадокс) - детски градини и на няколко метра наоколо - "масаж"./ Колкото до гражданството - искам го, да. Но, както е казал Хайтов - едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем трето е да го направиш... Човекът е, както всяко останало животно, е искащо "създание".
А тайните служби, да знаеш, си нямат друга работа и само с ваш Гошко се занимават - какво яде, какво пие, къде си слага... третото краче ... Хората са заети с доста по-важни задачи. /Наистина много се възмущавам, когато хората си измислят врели-некипели за "страшните" тайни служби в Китай и за "голямото нарушаване на правата на човека" в Китай и други измислици, които не показват някаква точна реалност в Китай, а само раздуват нещата и демонизират Китай. Ясно е, че КНР не е рай и си има своите проблеми, но в същото време е пределно ясно и това, че немалко чужденци и много китайци живеят спокойно и щастливо в Китай и нямат никакви проблеми! Някои дори успяват да забогатеят добре./ Много ми харесва Ники като каже за задачата на този или онзи философ. Та и аз ти казвам, че задачата на тайните служби определено не е следене на обикновен философ, който учителства тук-таме. /Продължавам да си мисля, че нелепите обвинения срещу тайните служби на Китай, че се занимават със следене на обикновени хора, както и твърденията, че Китай бил "полицейска държава" не почиват на никакви реални факти. В същото време аз не съм работил в такива служби и не мога да твърдя нищо със сигурност, но от това, което виждам и чувам като обикновен гражданин, не оставам с впечатления за следене на обикновените хора, нито за някаква "полицейщина"./
 135. Няма проблеми, но, просто настоявам, ако някой е лош човек да си казваме, че е лош. Аз съм за адекватното, по КОРЕСПОНДЕНТНАТА ТЕОРИЯ ЗА ИСТИНАТА, отражение на действителността. По същия начин и аз не се срамувам да си кажа, че съм "само" магистър, че съм по-нисък от тебе, че като нямам жена/приятелка посещавам хора, които са "така добри", за да не се стискат и да предпоставят свежа плът срещу нормално обезпечаване с УНИВЕРСАЛНА СТОКА (парите)... В този смисъл давам светъл пример, ако щете - ПОЧИН (тази категория на етиката малко хора я знаят!) за честност, откритост и ПРОЗРАЧНОСТ. Така се пести време, най-малкото, а и нерви. Да не говорим за бъдещи разочарования.
МОЕТО отношение към жените, БИ ТРЯБВАЛО (в благопожелателен смисъл) да е ВСЕОБЩО. Защо? Защото е правилно, както е казал Ленин по отношение на Маркс-Енгелс. Пак повтарям :
1. ЧОВЕКЪТ се състои от МЪЖЕ и ЖЕНИ.
2. ЖЕНАТА е ЖЕНСКИ ЧОВЕК.
3. ЧОВЕКЪТ СИ Е ЧОВЕК, независимо от пола.
4. ЧОВЕШКИ НЕЩА КАТО - морал, етика, професии и пр. НЯМАТ ПОЛ.
  Това е едно наистина философско-научно, СПРАВЕДЛИВО отношение към жената от страна на мъже и жени. Така се премахват всякакви попщини (че жената била по-малко от мъжа, понеже е по-късно направена от ребро), сексизми (че жените са по-крехки, по-страхливи, по-лоши шофьори и пр.) и други глупави неща.
Еманципацията във всяко едно общество показа, че женският човек не е с нищо по-добър или по-лош от мъжкия човек. Така че никакво НАД- и ПОД- ценяване на база ПОЛ!!!
  Относно аспектите на любовта, наистина няма какво да добавя. Базовото е това, че любовта се случва на всички нива и колкото по-сложно е устроено едно същество, толкова по-сложна е и любовта му.

5181

Other languages / Re: Цифросъчетания, буквосъчетаниия, символосъчетания, цифробуквосъчетания, от сорта

« on: November 12, 2018, 11:50:00 PM »

 Да. Кодовете не са толкова трудни за учене. Новичко: 721dhd873dp9.

5182

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 78 (Безплатна онлайн книга)

« on: November 12, 2018, 05:35:20 PM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 78
"Ърбън"

  Отново Нико беше сполетян от чувствата си към Бияна, но тези чувства отдавна не бяха онази възхитителна и омайна любов, а по-скоро смесицата от гняв, обида, огорчение, разочарование, тъга и една малка или по-голяма липса. Гняв, защото беше избрала всичко да направи срещуположно на неговите избори - Нико искаше тя да е с него, а тя избра да бъде с Лиан; Нико остана верен на екипа на бялото и доброто, а тя избра черното и злото... Обида. Това чувствто отдавна се беше настананило у него и просто все повече се разгаряше, докато най-накрая не се разпламтя, когато тя не само остана с Лиан, но и избяга при плашипутарниците. Огорчение от нея, че не отвърна дори с частица любов на любовта му, но и доста по-голямо огорчение от себе си, че не е успял да стане това, което тя би харесала. Разочарование - това беше най-опустошителното чувство, което здраво и безмилостно показваше, че тя не е това, за което я е мислил, става това, за което той никога не би си помислил и никога няма да стане онова, което би искал. Тъга - една стара познайница, която сега вече още повече се беше загнездила в сърцето му, придобила просто един нов оттенък с името "Бияна"... и, накрая, липса липсваше му малко, а сега, когато Суши им прекъсна връзката завинаги, знаейки че дори няма да може да я чуе повече, тя му залипсва повече. Старата, изпитана "рецепта", когато Бияна му залипсва вместо да се измъчва с тези мисли, да се обърне към Кияна и да се отдаде изцяло на общуването си с нея, този път не работеше, защото тя все си стоеше някъде наоколо полунеподвижна, застинала, безизразна дори. Приличаше на всички на нещо като марионетка, зомби, робот - просто една бледа сянка на предишната Кияна.
 Депресивните мисли на Нико се разсеяха мигновено, когато пред тях изникна голяма планета на която имаше условия за живот. Даже с просто око се забелязваха 2 зони - една зелено-синя природна и една сива, запушена и задимена.
 - Там е доста ърбън! - каза Пешо Пикапът и беше прав, защото краткото сканиране на усъвършенствания А-корабен компютър показа точно това - градски зони с много индустриално производство и хуманоидно население.
 - Много ми е залипсвал градския пейзаж. - сподели бай Пешо.
 - Ще е интересно да видим какви са им градовете. - отвърна и Шики, но Сиси го перна по рамото с отрезвяващото "Ти да не забрави предупредителите какво ни казаха за тази Галактика! Не искам да слизаме там!"
 - Но мястото е едно от малкото годни за живот наоколо, а и скоро няма да видим друга планетна система! А-корабът има нужда от релаксация, както и ние.
 - Корабът има нужда от енергия, за Чикибой. - изказа недоизказаното Уйки, който вече беше чудесно прозрял какво е най-важното за чикибойците и не искаше да си прави илюзии. На него илюзии и не му бяха необходими, защото той не се страхуваше от нищо, освен от вероятността Октид да завладее цялата Вселена и двете им познати измерения.
 - Ти не се страхуваш от нищо, нали? - викна нервно Сиси, която постоянно си беше в настроение "нервна", откакто навлезнаха в тази галактика.
 - Страхувам се само от това Октид да не завладее всичко! - каза Уйки и я погледна в очите прямо и ядно, - Ако това се случи с това измерение, а вие видяхте, че те окупират почти всичко до което се докоснат, това ще се случи и с нашето измерение, което е много по-просто и по-ограничено!
 - Еййййй, как не се бяхме сетили досега! - викна радостно малкият Петър забравил за ърбън-гледката пред себе си, - Ние просто може да се измъкнем от тази Галактика и със спиралодупка да отидем в трето измерение!
 Тази идея беше толкова велика, че всички се ококориха, зинаха от учудване, с изключение на Кияна и Куро. Уйки също погледна усъмнен и невярващ кой знае колко. Преди да продължат по темата, обаче нещо гигантско изскочи, направо подскочи, от природната синьо-зелена зона на планетата, отвори уста и ги погълна! Бяха попаднали в някакво гигантско животно!!! Корабът се спусна по вътрешностите му и се сблъска с няколко старопогълнати октидски кораби!
 - Ето защо и почти никакви октиди не се връщат обратно, ако влезна тук. - каза Уйки запазил самообладание на фона на всеощия ужас, който разтресе всички, включително и безизразната студена Кияна.

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

5183

Other languages / Оттенък

« on: November 12, 2018, 04:47:46 PM »

Оттенък

  Думата се пиша не с едно, а с две "т" ("С две тъта.", както бихме рекли в разговорната реч). Правилното изписване (набиране) е "оттенък".
 Примерно използване на думата в изречение: "Това е основният оттенък."

5184

Other languages / Re: 5 произволни номера

« on: November 12, 2018, 05:44:09 AM »

 Да добавя трицифрени: 283, 491, 222, 391, 905.

5185

SEO / Re: What is semantic SEO?

« on: November 12, 2018, 01:24:14 AM »

 I'm trying to be helpful and to improve his English. It's also useful for the forum to possess comments written in better English. And I'm the biggest content contributor of this forum. I can't see the reason -- why someone is feeling bad of my constructive behavior?

5186

Other languages / Също като в живота

« on: November 12, 2018, 01:00:16 AM »

 То и в живота е така. Примерно увеличил си мускулната маса с +14%, увеличил си и познанията си с +27%, но са ти намалели доходите с -55% и забелязваш, че по-малко те намират за привлекателен  (-20%) от жените. Това е много условно, но реших да го проилюстрирам по-житейски така - за много от зрелите жени в днешно време е важно мъжът да е финансово стабилен - да има добра работа, къща, кола... няма ли тези неща, колкото и да е знаещ и колкото и да е мускулест, повечето жени няма да се захласнат по него като е беден. Е, да - по-красивото тяло и повечето знания може да са донякъде предпоставки за по-добро заплащане, но това е теоретично (не винаги, не навсякъде става така). В случая с Адсенс е същото - увеличили се импресиите, увеличило се и тъй-нареченото "мобайл френдли" (на англ. "mobile friendly", и по-точния израз - "mobile-friendliness") на сайта, но спаднали кликовете (цъкванията) и спаднали приходите също.

5187

Animals / Rabbits and hamsters in cages

« on: November 12, 2018, 12:28:45 AM »

Rabbits and hamsters in cages

  A new photo. Rabbits and hamsters in cages for sale (on a street in South China's city): .

5188

Food / Different flavors

« on: November 12, 2018, 12:21:38 AM »

Different flavors

-- many different flavors.

5189

Other topics / Another black ink pen (MG-666)

« on: November 12, 2018, 12:14:07 AM »

Another black ink pen

MG-666

And today we saw another black ink pen. It's an MG-666 pen. A photo: .

5190

Other topics / Re: QUESTIONS

« on: November 11, 2018, 11:47:42 PM »

 A Persian (Iranian) name.
Which is the biggest city in Xinjiang (شىنجاڭ)/(新疆), PRC?