Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 77
"Неизчислимост"
Уйки и Кяпутен Куро в една и съща секунда се сетиха да повикат А-кораба. Той автоматично започна да се приближава, а всички бягаха към него. Спаска реши да литне и да помогне на по-бавните, но я удари тежък камък от току-що изригнал вулкан по едната глава, която припадна, взе да се влачи и Спаска трябваше сама за себе си да се грижи. Земята се разлюля, започнаха да се образуват процепи, още няколко вулкана изригнаха, огромни дървета се строполяваха, а на хоризонта се зададе най-гигантската вълна.
- Цунами! - възкликна Куро, който беше виждал много японски рисунки и снимки на цунамита, но това беше толкова високо и обемно, че създаваше усещането "от земята до небето".
- Шики! - викна Сиси и го предпази от друг летящ камък с изгаряща лава. Шики остана невредим и я хвана за ръка, за да бягат по-бързо към А-корабът който се показа вече на отсрещния хоризонт. Същото правеше Уйки с Питка. Имаше някаква перверзна усмивка на лицето на Уйки, който едва ли не се съревноваваше с Шики кой ще бяга по-бързо и не показваше никакъв страх от ставащото около него. Съвсем на другия полюс беше Ена, която се чувстваше супер шокирана, не можеше да бяга бързо и Нико с Кияна я дърпаха, но дори Спаска с припадналата глава в ръце, без да може да лети, ги изпревари. Зад тях беше само Роботчо, който помогна с побутване Ена отзад, но той беше сравнително-муден и с нищо не увеличаваше скоростта, а по-скоро служеше за подпорка някой да не падне по гръб.
Нико се извърна назад да види какво става с Пешовците, които въобще не се виждаха.
- Петър и Петър! Къде сте? - провикна се той. Куро също се спря и също ги повика. Роботчо замръзна и рече. Изчислих, че преди малко са пропаднали в онзи трап, който е дълбок достатъчно, за да пропадат докато не ги извадим с А-кораба.
- Ужасно! - изквикаха Кияна, Нико и Куро. Останалите вече се качваха в А-кораба, който беше пристигнал. Всички се качиха там, последен се тътреше Роботчо, но малко преди да се качи и той, поредния летящ камък с лава го удари непоправимо! Само главата му остана що-годе цяла и се търкулна в А-кораба. Последният бързо се насочи по команда на Куро към трапа, за да извлече с притегателен лъч Пешовците. През това време върху А-кораба се стовариха и камъни, и скали, и лава и даже няколко силни цунами-удара, но защитите му бяха достатъчно силни срещу тези природни катаклизми. Най-сетне всички бяха вътре, дядо Пешо почти беше получил микроифаркт и го лекуваха с каквото имаше на А-кораба като възможности и щеше да се оправи, но същото не можеше да се каже за Роботчо, който почти беше забравен от всички, а няколкото които сетиха за него дори не искаха да доближават останалата от него глава, защото ги беше много яд, че такава мечешка услуга им е направила тази машина!
Уйки се приближи пръв към Роботчовите останки. След това го последваха Куро, Нико, Кияна и Шики.
- Нямам шанс за поправка. След малко угасвам. - изрече Роботчо очевидното.
- Не можа да изчислиш, че ще те удари това, а всичко толкова добре изчисляваше? - попита малкият Пешо, който тъкмо се беше появил и той да погледа последните минути на Роботчовия "живот".
- Неизчислимост (по Тюринг) и непълнота (по Гьодел). Ти ще ме разбереш. - изказа нещо Земно Роботчо и угасна.
- Не всичко може да се изчисли. Дори Роботчо не можа да изчисли собствената си смърт. - каза тъжно Куро.
- Знам го, бе! Знам го, че не може. - въздъхна бай Петър.
- Ти пък откъде си знаел? - попита Уйки, който явно беше надценявал изчислителната мощ на робота, но той Уйки си беше такъв - вечно се надяваше на чудеса, които ще помогна за победа на Октид.
- Да, наистина. Защо не си ни казвал, ако си знаел? - попита и Нико.
- Ами, защото мислех, че си го знаете, че машинката завалията не е перфектен.
- Ама как разбра? - полюбопитства и Сиси.
- Преди време, - заразказва бай Петър, - когато го накарах за изчисли кои числа ще се паднат от Тотото и той ми каза, че това било неизчисляемо, непредвидимо, защото нямало последователност в случайността. Е, това съвършен робот ли е, ако не може едни числа от Тотото да ти каже?!
- Ех, дядо Пешо, дядо Пешо... - махна с ръка внукът му и се засмя.
- Казах ли ви? Аз казах ли ви? - викна ядно Сиси, - Казах ли ви, че тук ще е ужасно и Предупредителите не лъжат!
- НЕ МРЪНКАЙ! - светнаха очите на Кияна. Суши се беше появил, - Важното е, че А-корабът е успял да извлече енергия докато е траел катаклизмът, която е много ценна за Доброто!
- Ама ние можеше да умрем. - простена Ена.
- Колатерални щети! На война е така. - каза равнодушно Суши и напусна Кияна, която оклюма изморена.
- На какво чудо попаднахме, не е за разправяне! - прошепна тихичко, като на себе си малкият Пешо, - Донякъде започвам да разбирам Лиан и Бияна.
- Даже не си го и помисляй! - каза му Кяпутен Куро, - Суши е много строг, но е от страната на Доброто. Плашипутарниците са черно, тъмно зло, което ще ти се стори с пъти по-зле и от 1000 Сушита!
- Не бъди толкова сигурен! Тук сме повече от добре! - чу се познат глас. О! Това беше Лиан, който се обаждаше по игличката нейде от Плашипутар, може би.
- Лиане, ти ли си, бе? - засмя се Шики, - Избяга като последен страхливец, пък уж си от Корпуса. Ха-ха!
- Мълчи, Шики! - викна Нико, - Бияна! Бияна къде е, как е?
- Ами никак не мога да се оплача, добре сме си. - каза и тя. Не вярваше никой, че ще се чуят отново с Бияна и Лиан. Това, обаче не продължи дълго, защото Куро каза, че няма какво да си кажат, а Суши отново се включи, дори се материализира при тях, издаде нервен вик, след което блокира игличките на всички, измъкна ги от тях дистанционно, а после им заби по една нова игличка.
- НИКАКВИ КОНТАКТИ С ПРЕДАТЕЛИ, СЛУЖЕЩИ НА ЗЛОТО! - извика Суши и дори удари по един "дистанционен шамар" на тези, които си бяха позволили да контактуват с Лиан и Бияна - Шики, Нико и Куро. Последният, фактически, беше на мнението на Суши, но и той го отнесе.
- Куро, брате, и ти го отнесе! - рече бай Петър, - Пък сте на едно и също мнение със Сушо.
- Просто попадна под ударите на правилото "Никакви контакти с Плашипутар". - засмя се хладно Уйки.
- Ама той искаше просто да преустанови контакта... - замисли се за момент Питка, - Защо го бият?
- Защото се е обадил, а като го набият показват, че за никой няма да има милост дори и при формално нарушение! - вникна във военната дисциплина на Чикибой Уйки и въздъхна, че му липсват неговите войници, защото и той точно по такъв начин раздавал правилата, дисциплината.
- Да, никак не се съмняваме за теб, че и ти така правиш... - държеше се за бузата Нико и още не можеше да стане от пода, където го бе отвеял дистанционният шамар на Суши.
- Погледнете го от добрата страна, имаме си нови иглички. - каза ведро Куро, който едва ли не се радваше, че е получил плесник, който не го беше съборил на пода, защото Куро беше як, но му беше разбил носа и лицето му беше кърваво.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Show Posts
.
.
Не знам дали ще има купувачи, но предвид, че е в квартал, където има скъпи апартаменти и живеят немалко богати хора, няма да се учудя, ако въпросните 2 котки бъдат продадени. Колко му е? Само 2-ма клиента да се намерят по-заможни (може и един, теоретично 
Wow! 
-- a small spider, spiderweb and some dead insects around.
-- colorful and pretty artificial rooster, stone and green grass. 
, 
, 
, 
, 
, 
, 
, 
.