☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

5551
Other languages / Фейкнюзаджийница
« on: October 11, 2018, 04:57:26 AM »

Фейкнюзаджийница


  Фейкнюзаджийница. Дума съставена от "фейк нюз" (от английски, означава "фалшива новина" или "фалшиви новини") и "-джийница" (по аналогия с "бозаджийница", "бояджийница", "бакърджийница" и др.) Неологизъм, който се употребява за шеговито/саркастично/подигравателно/осъдително назоваване на реални (или набедени за) лъжливи медии (вестници, телевизии, сайтове и др.)
 Статия в Уикипедия за фалшивите новини: https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалшиви_новини.

5552
Other languages / За сънищата при бозайниците
« on: October 11, 2018, 04:46:39 AM »
 Спомням си, че на времето бях чел по темата за сънищата при бозайниците (вкл. и котките), че се смятало за доказано, че сънуват. Там се предполагаше, че дори животни (влечуги) като змиите може би сънуват.

5553
 Ето и моите философски и полуфилософски мнения от преди доста години. Бях ги писал на друго място (в друг форум, където получих несправедлив бан) и бих искал да си ги имаме и тук, в нашия си форум, защото няма нищо по-логично от това своето творчество да си е при своя форум, а не само да стои по чужди форуми, особено пък ако там си получил бан!
 Ето и според каквото се е запазило (и с някои редакции, които ще си направя тук, за да са по-правилни и издържани постовете ми; все пак имам какво да подобря след толкова много време на учене и опит):

1. Ами те двете половинки са еднакви. Така, че няма смисъл да се пита: "Коя половина?". То този преподавател направо жива конкуренция на Буридановото магаре направил с този въпрос... :)

2. Детето по презумпция казва, че 8 трябва да се разполови. Т.е. да го превърнем в "4 + 4".  А АРИТМЕТИЧЕСКИ Е ВЯРНО, че 4 + 4 = 8. Нали? Вярно е аритметически и това, че 2 х 4 = 8, нали? ДАЖЕ ПОСЛЕДНОТО МУ СЕ ВИКА В ОСНОВНОТО УЧИЛИЩЕ - "Проверка" на това дали 8 : 2 = 4!
ПОНЕЖЕ, ако имаме 8 овце и ги разделим между двама овчаря, наистина, ще си останат 8 овце, само че на 2 различни места по 4. В ПРИРОДАТА НИЩО НЕ СЕ ГУБИ. :)

3. Общо взето мислиш правилно, но последното ти изречение няма особена стойност. Като имаш 8 (1+1+1+1+1+1+1+1) или (2+2+2+2) или (4+4) или..., то както и да го делиш, стигнеш ли до ИСКАНОТО "две равни части" НЯМА НАЧИН да не стигнеш до ЧЕТВОРКИТЕ и то точно до ДВЕТЕ ЧЕТВОРКИ. -------> Н-Е-О-Б-Х-О-Д-И-М-О-С-Т !!!  Само за миг да стигнеш до нещо различно :

а/ (1+1) + (1+1) + (1+1) + (1+1)

б/ 3 + 5, и пр., то значи си стигнал НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, но не и В ЦЕЛТА ( ДВЕ РАВНИ ЧАСТИ), защото при а/ имаме РАВНИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ, а при б/ ДВЕ, но НЕРАВНИ ЧАСТИ!!!
"ДВЕ ЧАСТИ" и то "РАВНИ" могат да са НЕ-ЧЕТВОРКИ при нещо друго - да речем при 10 или при 25 МИЛИОНА! Но, когато ги ИЗИСКАМЕ ПО ОТНОШЕНοЕ НА 8, няма как да не намерим НЕОБХОДИМИТЕ ЧЕТВОРКИ.
  Може да го наречеш "ДЕТЕРМИНИЗЪМ", "ФАТАЛИЗЪМ" или "ПРОМИСЪЛ" ;), но си е така, както ти го казах.

4. Да взема да отговоря :)

  "Какво става когато от 8 извадите 4?"

 По принцип не става нищо особено, но, зависи - ако сме в първи клас и го правим на контролно, може да станат много неща, особено, ако сбъркаме. :)




" Ето: "8-4"... Къде се дяват извадените от вас неща (при това 4-ри неща)?"

а/ Неееее, няма НЕЩА тук. "4" е само "предикат" и абстракция.
б/ Все пак може да се помисли къде се дява ИЗВАДЕНОТО "НЕЩО".
  За да отговорим на този АБСТРАКТЕН ПРИМЕР, може да си позволим някои по-конкретни примери:
  - Петърчо имал 8 ябълки и изял 4, колко са му останали?... ( 8 - 4 = х )
  - Петърчо имал 8 ябълки и  дал на Марийка 4. Колко са му останали? (8 - 4 = х)
(ЗАДАЧА СЪС ЗВЕЗДИЧКА):
- Петърчо срещнал 8 циганина, които искали да му вземат парите, но убил 4. Колко роми са останали живи? Пояснявам, че не съм имал нищо анти-ромско (анти-циганско), нито пък анти-хуманно. Против насилието съм, пацифист съм. Просто пародирах съдържанието на някои задачи по математика и исках да се получи малко по-увлекателно за читателите давайки пример с криминална ситуация.
- Петърчо имал 8 лева, но похарчил 4 за храна, колко пари са му останали? ...
  СЛЕДОВАТЕЛНО, СПОРЕД КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ И ОБЕКТ, 4 може да бъдат изядени, дадени, ликвидирани, похарчени и пр. Т.е. сега да минем пак към някакви по-общи категории : ИЗВАЖДАНЕТО, МИНУСЪТ илюстрира всякакви АНИХИЛАЦИИ, ПРЕХОДИ И ПРОМЕНИ.
Та, на въпроса, изваденото нещо се дява в НЕБИТЕТО или, конвенционално, в ИНОБИТИЕ. САМИЯТ МИНУС показва ОТНЕТОСТ/ОТНЕМАНЕ/ЛИШАВАНЕ. Следователно ние с тези "4 неща" не правим нищо, освен да КОНСТАТИРАМЕ ЛИПСАТА ИМ и да вървим напред.

5. "На жена, която 10 години се бори с мизерията, й дават Н хиляди лева, които да изхарчи за себе си. Жената се връща разплакана след 4 часа ходене по магазини, без да е изхарчила стотинка, дори и за градски транспорт."

Хм, отделен случай е (ако е въобще реална случката). Я дай на някой циганин дето не 10 години, ами 40 години се е борил с мизерията Н не хиляди, а просто Н-стотин лева, да видиш дали ще ходи разплакан! Тук също пояснявам - давам пример с беден човек и циганин в добрия смисъл - в случая, че би задоволил потребности и би бил щастлив. Естествено не казвам, че всички бедни цигани са с един и същи темперамент и характер. Главното което имах предвид е, че бедни хора (а много от бедните са цигани) биха се радвали, а не биха плакали, ако имат пари. Ето и аз - беден съм, в момента, а ако имам пари ще се радвам, няма да плача!


"Когато не са надзиравани, робите не копаят тръстиката. Същото го правят и много хора в съвременните офиси."
  Ами резонно е.


"интересни са тези житейски примери. Нека обаче огледаме нещата и размислим защо жената с Н хиляди лева е по-свободна от жената без тях."
  Това е ТОЛКОВА САМООЧЕВИДНО, ЧЕ ВСЯКАКВО ОБЯСНЯВАНЕ, СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СИ ИМАМЕ ВРЕМЕ С ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАРИТЕ.

6. Има някои неща, които наистина ме карат да се удивя на креативността на философския ум - "Свободата като не-морална категория!". Добро е, насочва към мислене... Ноооооооооооо, други неща като: "svobodata e iluziya, koyato sazdavame kato reaktziya na useshtaneto za prinuda, ako nyamame tova useshtane, ne mislim za svoboda.", ми звучат също като :
"Гладът се появява, когато не ни дават да ядем, ако си нямаме проблеми с яденето, то въобще не мислим за глад."
"Жаждата е реакция на усещането, че са ни спрели водата преди 48 часа и не сме се запасили с минерална вода. Ако нямаме това усещане, не мислим за жажда."
"Сексуалното желание е илюзия, която създаваме като реакция на усещането за това, че "не ни пускат", ако ни пускат, нямаме често такова желание, че даже може и да стигнем до периоди на асексуалност, фригидност и пр."...
С ДРУГИ ДУМИ - всеки знае, че ни ЛИПСВА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ. Ако имаме как ще ни липсва? И, без да съм чел книгата, предвид такива "ПРОЗРЕНИЯ" си мисля - не пишат ли някои философи САМО, за да вземат пари? /Това си го мисля вече и не само за някои философи./

7. Ooooх, Скинър ли е това? Извинявай, но аз съм го виждал само на кирилица и, честно казано, за срам или не, не знаех, че така му е името в оригинал, най-малкото си го преставях само с едно "ен". Човекът си има оригинални идеи, не оспорвам. Обаче конкретният пасаж, лесно озадачава търсачите на нещо ново и качествено.
Аналогиите, които дадох, разбира се, че не са напълно коректни, откъм релацията им със СЪЗНАНАНИЕТО, но ставаше дума, че е същото по отношение на това, че като НЯМА НЕЩО, е естествено да ни липсва, да си мечтаем за него и пр., независимо дали е свобода, чист въздух или пържени картофки със сирене.

8. Даже според Павлов, ако се не лъжа, това беше "инстинкт за свобода".
Всъщност от етологията знаем, че някои животинки не са много мераклии за свободен живот, но други, например лисиците, определено, поставени в клетки, не могат да си намерт място и голяма част от времето си прекарват в търсене на изход.

9. " за свобода (по-точно за "степени на свобода") се говори и в механиката :-), но това говорене за "свобода" е доста по-различно от говоренето за свобода при хората. За машините не казваме, че имат свобода на избор, но за хората сме склонни да мислим именно по този начин."
  Машините са си машини, това е вярно.


"Не съм убедена, че можем да говорим за свободен избор при животните, поне нямаме достатъчно свидетелства за това."

  А, защо да няма? Пред очите ни са. Дай на една домашна котка месо и хляб и гледай как си избира месото. Остави я после на "пост и молитва" 10 дена, след това й дай само хлебец да видиш как, като няма ИЗБОР, ще яде каквото има. 90% от хората, които познавам ще направят същото. /Примерът е за самоочевидното (че "АКО оставиш котка гладна, ТО..."), НЕ призовавам никой да оставя котки или други животни, които има да гладуват! Против съм, от малък, всякакво безсмислено насилие и всякакво ненужно причиняване на болка на животни!/



"Примерите на поведение, което ни изглежда свободно (като опитите на лисицата да се измъкне от клетката) могат спокойно да се интерпретират съвсем в духа на Скинър - като реакция на принуда. А Скинър твърди, че нямаме достатъчно свидетелства и за наличието на наистина свободен избор и при хората."
 
 Т.е. от неговата си гледна точка може и да няма, но пък, ето че дори тук "подобието" с лисицата проличава, което значи, че от нашата, по-обективна да я наречем от Скинъровата гл. точка, свобода и стремеж към нея си има.


"Тезата му е много силна, съзнавам, и социално неприемлива, но това само по себе си не означава, че е невярна."
  Определено по такива мотиви не може да я определим като невярна, но къде забеляза сила в такава една теза?




"Последното трябва да се докаже, а не просто да се отхвърля на базата на позоваване на емоции и морални норми."
  С пълна сила важи и казването ти за "силата" на тезата. Въх... извинявам се за тавтологията!

"Извън темата - ще отсъствам няколко дни и няма да мога да участвам в дискусията (ако тя продължи) до понеделник."
  Няма никакви проблеми. Какво са за философията няколко дена? Има хора с Аристотел полемизират, въпреки, че е живял векове назад и е починал, пък ние с някой дето е жив и не е на линия само няколко дена ли няма да полемизираме?

10. Далаят прави много добра разлика между двете неща и, започвайки да отговаря илюстрира това с усмивчица ":)" (емотиконка). Колкото до мотивацията (поставено сериозно или несериозно някое питане), тя има значение, но, защо пък, когато, така и така, си поставил интересен казус за размишление (по съдържание) да го пренебрегваме заради формата му (риторична)?
Отделно Далаят би се радвал да има повече нови теми, за да не се налага да намира интересни неща само в риторичните въпроси на "застаряващи" топици. //"топици" = "теми"; в ед. число - "топик" = "тема". Просто чуждица от английското "topic". Аз не съм за чуждиците. Даже тук, в този форум, си имаме тема за български думи за някои чуждици и заемки.

11. Много ценя диалектиката. Едно от забележителните неща там е твърдението, че причината определя следствието, а то, на свой ред, влияе на причината. Смятате ли, че това е закон?

12. Да, разбира се, има случаи. Най-простото май беше, ако вода кипне на огъня и го загаси.  :) :Р

13. Определено тонът ти е неуважителен и не бих се впуснал в дискусия с теб. Ако цениш критичността, изпробвай я върху себе си.
Ако някой, по някаква малка вероятност, е проявил фриволност от твоя тип, да поясня, че примерът е "патент" на Брутян - философ, който, повярвай, разбира доста повече от теб от причини и следствия. Чуваш го за първи път? Ами не се учудвам.

14. "Какво става с това консултиране? Има ли люде да си дават парите за таквиз работи или се бачка ей така - за слава? Странно и интересно."
  "Странното" и "интересното" по принцип са субектогенни категории. За един дивак например може да е странно, че самолетът лети без да размахва криле и да е интересно, че вечер има светлина и без слънце, когато светнеш някоя крушка. Фактът, че нестранни и нормални явления като философското консултиране, ти се струват "странни" и "интересни" говори за не особена развитост на ЦНС-то ти, но какво да се прави? Всеки според възможностите си. Както виждам ти дори не си чел Брутян в една съседна тема, държиш се грубо във философски форум, така че...

15. Артъре, позволи ми да се усъмня, че предвид склонността ти да се заяждаш темата е провокирана от тебе, а сега се правиш на съпричастен към Юнуз!

16. So what? You can type SOME English! LOL! Not a big deal, dude! I am able to type 6!
А ти си просто един полиглот, ама не в естествения, а в смисъла на креатурата ти - "Юзър", дето беше нарекъл Юнуз по този нелеп начин.

17. "Аз пък предпочитам интериорните блондинки пред екстериорните такива."
Проблемът в твоя случай е, че, дори и да изходим от изчистения вариант на анекдотичната блондинка, поставяйки го като потенциална реалност в една психологема от типа на : "Ти я срещаш и тя те поглежда.", нямаш даже формални шансове да събудиш някакво предпочитание от нейна страна.

18. Я се сети водата колко състояния има и дали е мокра при всяко едно от тях.
Я се сети, дали, ако ти не се сещаш за нещо, то обезателно не съществува? Нали не си солипсистче ? :)

19. :)  /Усмивчица просто./

20. Странгер!!! :)))) /Стана ми смешно от така транслитерираното "Stranger", което се произнася приблизително като "стрейнджъ"/"стрейнджър": [ˈstreɪndʒə(r)]/
[ˈstrendʒɚ].
/


Апропо, да ти отговорим на въпроса, но първо уточни какво разбираш под "мокър"! Ако, случайно, е способността му да намокря - очевидно да. В контекста на сюжета - спорно е дали това може да се определи като "ДЪЖД", доколкото беше виртуален такъв. А, от гледна точка на реалността по производството на филма, може би някой запознат ще ни каже дали са ползвали комютърна обработка или са използвали класическия пожарникарски маркуч :)

21. Артърчо,  все пак да напомня с една съветска песничка:
"Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое портфель без фель
Это все равно что медведь без ведь
ο конечно если трамвай без вай
Это что угодно только вовсе не трамвай
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое луна без на
Это все равно что земля без ля
ο конечно если лимон без мон
Это что угодно только вовсе не лимон
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое зима без ма
Это все равно что каток без ток
ο конечно если игра без ра
Это что угодно только вовсе не игра
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись не глотать слова"
   Ще поясня, че споменаването на "лимон" в песента не е това, поради което е поставена тук. Основно имам предвид СПИНОЗА. Хайде, съгласно него, да се опиташ да ми кажеш - ЛИМОН, БЕЗ ВИТАМИН ЦЕ И КИСЕЛИНА, ОСТАВА ЛИ СИ ЛИМОН?
 21. Добре, Артъре, хайде, кажи сега дали според тебе това е закон и, дали въобще, е възможно?
 22. Мерси (искрено) за отношението! Предпочитам несъгласен, дето пише, пред съгласен, който си мълчи :)
И така:
"причината за кипване на водата е, че, най-общо казано, температурата на водата е достигнала точката на кипене."
  Това според мен е голяма онтологическа, дори, конкретно - физическа, тавтология. Причината за кипене на водата била, че температурата й била достигнала точката на кипене! За да разберем какво се крие зад това изречение, да го опростим:

"Водата кипи, защото става толкова топло, че да кипи."
Кипенето е движение (бързо движение, най-общо). Температурата, откакто откриха, че няма топлород, е просто различна степен на движение на частиците. Т.е. излиза, че казваш :
ПРИЧИНАТА ЗА БЪРЗОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВОДАТА Е, ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО Й (температурата) Е ДОСТИГНАЛА ТОЧКАТА НА БЪРЗО ДВИЖЕНИЕ.
Т.е. КИПИ, ЩОТО КИПИ.
Да, ама каква е ПРИЧИНАТА ДА КИПИ? Кое е направило ДВИЖЕНИЕТО НА ЧАСТИЦИТЕ ТОЛКОВА БЪРЗО, КОЕ Е НАМАЛИЛО ПРИВЛИЧАНЕТО МЕЖДУ ТЯХ?...
ОГЪНЯ!!!!!!! Значи Георг Абелович Брутян е прав.
- Брутян.



"Наличието на огън е условие за възникване на причината."

  КАКТО ВИДЯХМЕ, самият огън е ПРИЧИНАТА. Кипенето е СЪСТОЯНИЕ на водата. А пряката му причина е ОГЪНЯ (В този случай! Ако имахме случай на кипнала вода от лава или нажежена стомана, тогава причината ще е друга, но ЗА ТОЗИ ПРИМЕР-ТАЗИ ПРИЧИНА!)

"причината за загасването на огъня би могло да бъде, най-общо казано, отсъствието на кислород, елемент необходим за горенето. Заливането на огън с вода е условие за възникването на такова отсъствие."
Което не променя ситуацията, че огънят "сам си е направил" да няма как да гори, понеже е залят от задвижената от него водица. (Иначе няма да спорим, че в самата вода пак си има кислород И ПРИ МНОГО ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ, АКО ПУСНЕШ ВОДА, ТЯ ЗАПОЧВА ДА ГОРИ, т.е. разделят се водорадът и кислородът, и става опасно! Пожарникарите го изучават това и си имат специални способи за гасене на пожари, чиято температура надхвърляше някакви си стотици градуси - 700 ли, 800 ли, 500 ли, не помня!!!). /Това го бях гледал в някакъв филм, но по-късно се разтърсих за повече информация и гледам, че има вече доста повече информация по въпросите от преди: та, доколкото разбирам, наистина водата не винаги била подходяща за гасене на пожари, но бе било, защото се разпадала на водород и кислород, а по други причини - ето някои източници за повече информация - reddit.com/r/askscience/comments/3gyizf/is_there_a_temperature_at_which_water_will_ignite/, physicsforums.com/threads/can-water-be-flammable.388918/. Длъжен съм да внеса уточнението, защото вече разполагам с малко повече информция по въпроса, но пак не бих казал, че напълно ми е ясно./




"По този начин, Далай, се различава условие от причина."

  Ако изключим този пример, абсолютно съм съгласен. Даже и основание от причина се различава, както ни е учил Александър Андонов, да ни е жив и здрав!

"Иначе в най-спекулативен смисъл, разбира се, че следствието определя причината, доколкото и причината и следствието са моменти от взимодействието и в този смисъл, ако следствието не се получи, то причината няма на какво да бъде причина и не може да бъде мислена като причина."

 Това ми харесва, понеже подкрепя диалектиката, а и много философски е казано "не може да бъде мислена като причина", но какво да кажем за възражение от сорта (бих искал да чуя вашите мнения, аз съм вземал отношение към тях на други места):

- Причина и следствие са често разединени времево и няма как следствието да окаже влияние на причинилото го, ако последното отдавна го няма, примерно.
Това вярно ли е и, ако е вярно, какво да правим с този диалектически феномен? Броим ли го за закон или не?
Мерси!
23. А, не е точно така, хубава дискусийка завързахме за причина и следствие, заповядай да си кажеш гл. точка, защото мисля, че ще добавиш нещо интересно, съдейки по постовете ти до сега.
24. Ами без ограничения. Всяка една такава е добре дошла, макар че предпочитам да изхождаме от една ежедневна парадигма, за да не се натоварва допълнително и без това сложния въпрос.
25. "Искам да кажа, че причината за кипването на водата е нейната температура. По-специално - еди коя си температура. Която може да бъде достигната от своя страна по различни начини - причини, ако щеш."

  За мене температура е просто движението на частиците. Т.е. нещата се припокриват. Иначе, че може да има различни причини - разбира се. КАКТО НИ Е УЧИЛ ГОСПОДИН ЛЮБЕН СИВИЛОВ - "Едно и също следствие може да има различни причини."


"Моля те, Далай, помисли малко върху това, че водата кипи при различна температура. Зависи от надморската височина и налягането общо взето."
  Правилно, това е комплексът от условия. Но ние разглеждаме само един пример, подразбиращ се като кипнала вода, примерно в Сф., а не на Мусала. :)

"Иначе - любопитно е какво е говорил Александър Андонов за причина и основание - сигурно това, което е казал Хегел, а?"

  Оооо, А. Андонов не може да се пресъздаде, той трябва да се чуе. ;)
26. "а не, причината за кипването на водата определено е някой, който е сложил тенджерата върху огъня и е съобразил, че температурата на огъня ше промени температурата на водата, ако дистанцията между двете субстанции се намали достатъчно, за да стане взаимодействието между  тях възможно :)))"
  Тука вече излизаме, мисля, извън конкретния пример : "Кипнала вода гаси огън.".Ако вървим по този път, ще трябва да кажем, че "всъщност" причината са родителите му, които са го създали и... ще стигнем до Дарвин, че и до Големия... /имам предвид "Големия взрив"./

Иначе ми хареса хумора. :)
27. Зависи в контекста на кое говорим? Дъждът там трябва да се дефинира първо.
28. "нашата симпатична човешка цивилизация е шизоидна по дефиниция, константен преход, шифт между една сетивна и една серебрална матрица
виждаме, че земята е плоска
но знаем, че е кръгла"

   Не, това е просто диалектика на ВИДИМОСТ и СЪЩНОСТ. Няма нищо шизоидно.




"във втората серия, в чистилището, нео боледуваше и изстрадваше младежкия си екзистенциализъм, екзистенциалната си депресия, в който сетивната матрица се възприема като майа, илюзия, а серебралната - като извънматрична, обективна истина :)"
   Той Нео си страда по принцип. ;) Както казваше един - "И на мен да ми дадат толкова много пари за една роля и аз ще играя, че страдам!" :) Иначе сериозно - мисля, че лирическият му герой определено си беше образ в развитие, но то при такава динамична сюжетност, няма как.

"колко детинско :)
защото земята е кръгла, но и плоска, и метафизичния раздор престава да бъде тегуба и проблем, когато се научим да сърфираме междуматрично без да падаме в софистичните дупки :))))"
    Тука малко не разбрах замисъла ти, но искам да потвърдя, че няма никакви раздори от какъвто и да е порядък, камо ли - метафизически, ако сме наясно с диалектиката на ВИДИМОСТ-ЯВЛЕНИЕ-СЪЩНОСТ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК-СЪЩНОСТ ОТ ВТОРИ ПОРЯДЪК И ПР. Това са РаЗЛИЧНИ СТЕПЕНИ в ОНТОЛОГИЯТА и, НАЙ-ВЕЧЕ, В ГНОСЕОЛОГИЯТА.



"проблема, или метафизичния конфликт, се появява при postdialetheism-a, когато се пръкват философите, люде невежи, които постановяват че земята не може да бъде и двете, и плоска, и кръгла :)"
   Това може да го твърди само човек, незапонат с ДИАЛЕКТИКАТА. Няма начин да си чел ЛЕНИН-МАРКС-ЕНГЕЛС-ХЕГЕЛ и да си стоиш на ниво "а ла Аристотел".


"а колко разбираемо и непоболяващо е било сложното преди този псевдопрогрес:
"Ние стъпваме и не стъпваме в същата вода"
᾿We step and do not step into the same rivers; we are and we are not’
Heraclitus "
  МНОГО СИ ПРАВ - ПОНЯКОГА И ХЕРАКЛИТ + ЛАО ДЗЪ са достатъчни, за да разберем тези прости неща!
29. Е, то радостта си е лесно-постижима. Без никакъв намек за личните ти качества, само като бегло примерче, някой, примерно си се чувства радостен, понеже е пил 3 водки и са му платили мезето в кварталната кръчма. Та викам радостта да я оставим.
Аристотел точно с това го отъжествих, с едно класическо "Закон за изключеното трето", който си има своите приложения и валидности, но само в определени рамки, контексти, условия и пр. По същия начин както Нютоновите положения важат на (и до) определено ниво, после... трябва да излезнем малко извън Нютон.
" никак не е трудно да си "а ла Аристотел" в днешен ден "
То МНОГО ТРУДНИ НЕЩА ИМА НА ТОЗИ СВЯТ, но дали ТРУДНОСТТА е самодостатъчност, самоцел или нещо от сорта?
Не, че е аргумент, ама аз като изключа проф. Ради Радев, който смяташе, че Аристотел е най-великият човек на всички времена и е "много несправедливо Христос да е по-популярен от Аристотел", досега не бях срещал втори, който да омаловажава героите на диалектиката за сметка на ученик на Платон, но,...
А относно "ефективната причина" - определено доста ефективно ще е това - казва му се "регрес". ;)
Разбира се, тук не му е мястото, но би ми било много интересно да прочета кратка съпоставка на това къде диалектиката бърка, а метафизиката тържествува. "Метафизика" си ползвам в Енгелсовия смисъл, накратко:
1. Гледане на всичко като състояние на безжизненност. 2. Гледане на действителността като пребиваваща в статично състояние. 3. Гледане на всички явления като изолирани едно от друго. 4. Признаване само на нови конфигурации на дадените елементи. 5. Описване на света като непротиворечащ.

30. Ами това може да е един от вариантите. То нещата са както при дадена система. Да речем, понеже в момента е модерно да се дават примери с Интернета - "Вселедствие на какво ми спира интернетът? Дали заради модема (само)?"... Надявам се разбираш за какво говоря.

31. Може и да е имало такива случаи в историята, но такова твърдение е опростенческо. Обществото е по-сложно, по-висше и, дори, по-хаотично, и приспособимо от един биологичен организъм, което го прави не задължително подвластно на "младост, старост...".  Ако твърдим, че всяко общество минава през такива етапи просто сме в един механицизъм и фатализъм.

32. Ами, Ясен/-е, явно тя си има някакви субективни критерии, аз си имам други (вероятно не съвпадат, ако вземем да сравняваме), но това не е съществено в случая. Визира се някакъв регрес, а в първия и основен въпрос - "Кога едно общество загива?" мисля, че всички сме еднозначни като понятие и едва ли ще има две мнения. Загиването си е загиване. :)

33. Ами аз, също така реминисцентно, се сещам за класическия пример от училище за загиването на обществото на Аварския хаганат и последвалото "сатори" /в смисъл на "просветление"/ от страна на хан Крум, дето въвел прословутите си ЗАКОНИ. /Имам предвид Крумовите закони: https://bg.wikipedia.org/wiki/Крумови_закони./

34. Това, че няма строги критерии не значи, че нямаме достатъчно нагледни исторически и съвременни примери за регреси и деградации, които може да се обозначават с различни думи като "загниване".

35. "Hello, ще се включа след снимките на едно филмче. Само накратко: да не бъркаме красотата с мъдростта. Поетите, в някой случаи пишат красиво но това по никакъв начин не означава мъдро. Или даже умно. За мъдростта се иска нещо много повече от навързването на думи. Иска се определено отношение на тези думи с това, което обикновено наричаме свят (и не, не става въпрос "само" за физическия свят)."

  How are you doing ? ;) Всичко, което казваш е абсолютно вярно, но, не бива да се изхожда от предпоставката, че : "Хегел е поет". Това просто не е вярно. Отворете която и да е енциклопедия и ще видите, че човекът е бил философ. Колегата за поета го е казал образно или ентимематично, но в никой случай не е имал предвид, че Хегел е само и единствено поет.



"А постигането на мъдростта е това, което (се опитва да) (на) прави философията. В този смисъл, да Хегел разбира се е поет. Но според някой, като мен например. Макар и да е супер различен "поет" от Фуко например. Или Дерида, лека им пръст. Дали може светът да се окаже в такова отношение, което да демонстрира Хегел като философ а не просто като поет? Да, може. Тогава ще си посипя косата с пепел кротко в кухнята и ще запо4на да го 4ета отново. Дотогава - не, благодаря. А и не вярвам да стане."

   АМА МОМЕНТ, СЕГА! ТОВА, ЧЕ НА ХЕГЕЛ КАРТИНАТА НА СВЕТА НЕ Е ОБРАЗЦОВА, НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОТХВЪРЛЯМЕ ЦЯЛАТА МУ ФИЛОСОФοЯ, БАРАБАР С РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО НА ДИАЛЕКТИКАТА. Т.е. заради ИДЕАЛИСТИЧЕСКАТА ОНТОЛОГοЯ, НЕ МОЖЕ ДА ОТХВЪРЛИМ ДИАЛЕКТИЧЕСКОТО, което е обективно-действащо и ПРОНИЗВА ЦЯЛОТО БИТИЕ на ниво МИСЛЕНЕ-ОБЩЕСТВО-ПРИРОДА-ВСЕЛЕНА...

"ПС Не мисля че достатъчно добре се оценява "нивото на Аристотел". Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. Така, че малко повече уважение към собсвения си начин на мислене :)."
  Нивото на Аристотел е оценено и предъвкано в световната история на философията до болка. Никой не отрича геният му (за онова време) и почините, които е направил. ОТДЕЛНО доста обстойно са се занимали хората и с грешките му. Така че Аристотел е много, до болка, разработван.
Изречението: "Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. " ми е неясно, така че няма да се спирам на него.
Колкото до уважението към собсвения начин на мислене, би било редно да има такова, само ако и когато мисленето ни е диалектично. В противен случай не може да се проявява уважение и да се себевеличаем. Най-прост пример - ако не мислим нещата в развитие как бихме могли да се себеуважаваме?

36. Dude, I luv your English. ;) And about the "абсолютна истина" си прав. /Заигравка с английския - в превод "Пич, обичкам твоя английски. ;) И относно... "/ Аз, както сигурно се досещате, подкрепям Ленин в теорията за истината и, съответно, бягам от догматизми, така че оценявам и твоето отношение в тази насока.
"Ако забеляза съм си оставил вратичка по-горе, но го направих от любезност а не защото наистина вярвам в нейната наложителност."
  Ееее, много комплицирано, аз мисля, че ако се държим философски и възпитано, според най-общи рамки, това е достатъчно за диалога. Много съм прагматично насочен спрямо дискусиите, така че, няма проблеми (поне спрямо мен) даже и да не си много любезен. Стига да даваш повече "инфо" от себе си, понеже, не е четкане, но харесвам начина ти на разсъждение формално, методологично, че даже, понякога и съдържателно :)


""Хегел е поет" не е предпоставка а заключение на аргумент (който може и да не присъства в звършен ви в горния постинг но не ми се и иска да започваме войни върху Хегел)."
  Ъхъ. Точно и аз това имах предвид - на ЕНТИМЕМА приличаше.


"Твърдението, че е философ явно напълно игнорира моето обяснение на философията като активност по постигане на мъдростта, която едновременно трябва да е вързана по определен начин с (това, което наричаме) "свят", не разбирам добре това игнориране."
   Е, нима Хегел е съвсем инкохерентен и неадекватен на света!? Човекът даже за полицията и за костите на динозаврите пише, т.е. доста информиран и адекватен на ставащото е бил, без да ползва интернет (сигурно не е имал пари да се включи, кой знае?! ;) )... Разбира се, не е бил абсолютно точен и меродавен за всичко (лично мое мнение е, че се дъни в заключенията си за стойността на китайската мисъл), но си е "вързан" по доста "определен начин" с това, което си наричаме ние "свят".

"Енциклопедиите не са особено достоверен източник понякога даже и за етикети."
  Щом им нямаш вяра, попитай тогава някои от преподавателите си : "Хегел поет ли е или е философ?", съветвам те, да не е преди да си си взел изпитите, понеже иначе е малко рисковано. ;)


"Накратко, всички тези люде, които, налепени с каквито и да е етикети, най-често "философ", са произвели нищо друго освен (промишлени количества) думи някак навързани, които няма грам смислена връзка с начина, по който светът е, не би трябвало да бъдат всъщност приемани за философи по горната формулировка."
   Много бих се радвал да ми посочиш поне един етикиран като философ, който съвсем е некохерентен към света и не можем да му намерим в изреченията нищо релевантно на света. Не мисля, че ще успееш.



"И за да завърша аргумента аз, въпреки едногодишното си младенческо увлечение по стила на Хегел преди десетина години не бих го приел за философ, каквито и постинги да повлече това :). За споменатите французи още по-малко."
   Лошото не е, че не приемаш безспорни философи за философи, а, че личните ти критерии се "дънят", понеже имаме достатъчно примери в творчеството им на точно обратното в това, което им вменяваш за коронен недостатък.

"Аз не оспорвам картината на Хегел като не-образцова, аз въобще я оспорвам като откъсната от света. А иначе тя сама за себе си има много образцови, според мен поетически качества."

   А МЕТОДЪТ НЕ Е ЛИ ДОСТА СВЪРЗАН СЪС СВЕТА?
"Израза "рационалното зърно на диалектиката" е наистина страшно сладък."
  Ами такъв си е :)



"Тази рационалност обаче, така формулирана се крепи на вражеската Аристотелова класическа логика и ми се струва за уместно този, който твърди, че има рационално зърно в диалектиката да бъде така добър да стигне до него и да го формулира БЕЗ да използва вражески прийоми."
  ИМАХ ПРЕДВИД, ЧЕ САМАТА ДИАЛЕКТИКА Е РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО. ПРОСТИЧКО КАЗАНО: Картината му, поради своята идеалистичност може да е на времена дори шизофренична, но ДИАЛЕКТИКАТА му е РАЦИОНАЛНА. А Аристотеловите неща са просто "by the way" /англ. "между другото"/, приеми ги като епифеноменални с оглед на този въпрос и няма да имаме проблеми.

"Щото другото си е як чийтинг и не прави добро впечатление на евентуалните последователи."
   Както са казали Диалектическите материалисти - това си е въпрос на практиката. Ако някой последовател се съмнява в чийтинг /от английското "измама; лъжа; лъжене; мамене"/, да заповяда да каже кой диалектически закон му се струва "out of order"/англ. "неработещ; повреден; не в ред"/ и ще го засипем с "армия" от примери, след което, може да стане последовател на нещо друго. ;)

37. Няма такива работи. Страхът е психологическо и биологично явление. А философията е форма на културата. Да се каже, че философията я било страх е, все едно, да се каже, че на философията й се спи или й се... прави някаква "физиология".
Ако ли пък се касае до отделните й носители - може. Може някои студенти да се страхуват от семиотиката, особено, преди изпит. Но страхуват се или не, все тая. Все ще има скъсани, понеже за поправителните сесии също трябват хора, нали така? /Лека шегичка, но някои сериозно това си го приказваха при нас - нямало как да няма скъсани, дори и всички да са перфектно подготвени, защото на поправките трябвало да има кой да се явява... Не съм проучвал въпроса допълнително, не знам нищо конкретно. Аз лично на поправки не съм ходил./

38. А не само те, не само те. Те философите са си частен случай. Просто некохерентните лесно минават за луди (с повече или по-малко основание).

39. /Относно "Нищото нищува"/: Един възможен отговор е, че това е ТАВТОЛОГИЯ. И после обясняваш на даскала какво е тавтология. После казваш какво е нищото. След което казваш и, че не може да нищува, защото то си е нищуване само по себе си. Примерно! Това е, ако даскалът цени оригиналните отговори и/или, ако си му любимка/любимец. В последния случай каквото и да напишеш, в рамките на културното, все ще минеш метър. Защото даскалите се подчиняват и на психологически закони, дори и да са философи. /Това е като лека шегичка. Всъщност само с "любимост" няма как да се надява даден ученик да мине и да успее. Трябва си учене и полагане на усилия./
ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР е да почнеш да говориш за Сартр, Хайдегер и пр., като задължително кажеш, че подобна тематика се разработва в България от хора като Александър Андонов, да речем... и тогава, ако даскалът харесва тоя тип есета, пак връзваш добрата оценка (нали за това става дума в крайна сметка или?...)
По тая логика, може и да направиш КОМБИНАЦИЯ от двата варианта - ти си кажи мнението, а и кажи кой какво е казал по въпроса, доколкото ти е известно. По тоя начин няма как да не просвириш поне по една от струните на даскаловата душевност (в случай, че човекът не е изморен и наистина чете какво сте писали, разбира се).
                                          Поздрави от един друг даскал. :)
40. Разбирането, езикът и всички гносеологични неща въобще не бива да се обвързват с половата принадлежност. οма случаи на:
-Мъж разбира жена
-Жена разбира мъж
-Мъж разбира мъж
-Жена разбира жена
-Мъж не разбира жена
-Мъж не разбира мъж
-Жена не разбира мъж
-Жена не разбира жена.
  От всички възможни и ежедневно-актуализиращи, случващи се комбинации по-горе ясно съзнаваме, че разбирането не зависи от пола. Умът няма пол.
 (Следва...)

5554
Other languages / Дъртизъм
« on: October 10, 2018, 08:11:35 PM »

Дъртизъм


  Шеговито название на старостта, създадено по аналогия с познати болести като ревматизъм, алкохолизъм, страбизъм (означава "кривогледство") и други. Всъщност, дъртизъм може да се приеме, че има и, донякъде научен, смисъл, защото според някои учени, философи и други хора старостта е болест или някаква аномалия, която някой ден би могла да се овладее от науката. Аз съм един от привържениците на тази идея (че старостта е болест), затова приемам дъртизъм като напълно сполучлива конструкция, която освен шеговитото може да носи и научното в себе си.
 Синоним (по-малко известен) на дъртизъм е "старизъм". Едното идва от "дърт", а другото от "стар".

5555
Other topics / Concrete mixing transport trucks
« on: October 10, 2018, 06:33:38 PM »

Concrete mixing transport trucks


 A photograph of many concrete mixing transport trucks: -- such a long queue of concrete mixing transport trucks. :o

5556
Drinks / Pink Cola
« on: October 10, 2018, 06:00:59 PM »

Bottles of pink cola


  Bottles of pink cola in a local supermarket -- a photo: . :)

5557
Drinks / Milk in transparent bag
« on: October 10, 2018, 05:57:04 PM »

Transparent milk bag


 Good to add a new milk photo here -- milk in transparent bag: . A photo from a local supermarket (in China).

5558
SEO / Re: Why Bing delay for website index?
« on: October 10, 2018, 03:49:55 PM »
 According to what I see -- sometimes at once (in less than 24 hours), but sometimes never. It's just not as good as Google, but I use Bing often and I like it.

5559
Other languages / ВИЦ - Нешо
« on: October 10, 2018, 03:24:17 PM »

Нешо


 Нешо работеше в женски колектив. Всички там знаеха, че той спи с шефката и с половината колектив... само Нешо не знаеше.

;D

5560
Other languages / За любовта от разстояние
« on: October 10, 2018, 05:11:48 AM »
 За любовните връзки от разстояние. Ами какво да мисля? Мисля, че има такива, имало е и, може би, ще има. Въпрос на лични избори. Това е.

5561
Other languages / За обезкосмяването при мъжете
« on: October 10, 2018, 05:10:04 AM »
 Обезкосмяването при мъжете си е личен избор на всеки отделен мъж. Също като бръсненето - някои се бръснат изцяло, други си пускат големи бради, трети си оставят само мустаци... Индивидуално и въпрос на личен избор.

5562
Other languages / Чайнатаун
« on: October 10, 2018, 05:08:13 AM »
 Сетих се да добавя, във връзка с първото значение на "Чайна" (като "Китай" на английски), че го има и като „Китайски квартал“ (на английски - Chinatown), което на български понякога се предава в английския вариант - "Чайнатаун". На китайски тези квартали се наричат "唐人街" (táng rén jiē) /приблизително изговаряне - "Танжен дзие"/"Танжън дзие"./

5563
Other languages / От Valentino (философия)
« on: October 10, 2018, 04:59:21 AM »
 Неща от философ (или поне философстващ човек) с ник "Valentino" (от 2009 година са и тогава съм си ги чел и на някои дори отговарял онлайн, а сега каквото е запазено, споделям тук):

1.
С фактите се занимава позитивизмът. Негативни факти не може да има. Ала съществуването не е тъждествено на фактическото съществуване. Логиката не изчерпва живота. Позитивизмът не се припокрива с философията... Та оттук въпросът съществуват ли негативни факти израства до: как съществува не-фактическото? (Не-фактическото не може да бъде какво - то бива как.)
-
2.
Дейвид Хюм доказа (фактически) нефактичността на аза, ала, отъждествявайки съществуване и фактично съществуване, побърза на основание на достоверното си философско наблюдение да провъзгласи аза за несъществуващ. Та, откритикувайки Хюм, Кант изведе съществуването на аза за трансцендентално-аперцептивно (възможността, условието за перцепция). Нали?
-
3.
Обаче Кант също, макар и само терминологически, отъждествява съществуване и фактично съществуване, доколкото в кантианското (трансценденталистко) положение "аз мисля" присъства имплицитно анти-картезианското (че не и просто антидогматичното) "мисля, та следователно не съществувам". И ето в какъв смисъл Сартр, екзистенциалистът, се връща към Декарт, прогласявайки: "Няма друга истина освен: cogito, sum" - акцентирайки върху интенционалното, насъщното, присъствено-субстанциалното на "мисля" ("уплътнявайки" хусерлиански Кант). Нали?
-
4.
Сартр се явява един "позитивен екзистенциалист" - в отлика спрямо терзателния, скрупульозен и нерешителен, деликатен (дневниците!) Киркегор. (Религиозна непоколебимост псевдонимичният К. си придава изотвън, сиреч. спроти своята нагласа, доктринерски.)
-
5.
От това, което ми пишеш, разбирам за едно класическо, абстрактно, неекзистенциално, анти-хайдегерианско (и дори: анти-хусерлианско) разбиране за битие. Т. е. не говоря за такова (битие), за какаквото говориш ти. Та:
- Сартровата позитивност привиждам в бунта му срещу схващанията за практическо и теоретическо ("чисто", познавателно) предопределение;
- Сартровата субстантивност привиждам в неговия (хайдегериански) почин към (в стила на феноменологичната онтология) онтология накъм мисленето.
(Не съм чел Сартр, но - на основата на това, което съм подочул - се опитвам да си въобразя, че съм го чел.)
-
6.
Констатацията "виждам, че Пиер го няма" е логически ирелевантна, тя бележи един онтичен "потрес" от "разбито" очакване (емоционалността е само атрибут). Пиер го няма там, но същевременно биването му там е тук. Да, не иде реч за острумно позитивистко онагледяване на логически парадокс, а за жива илюстрация на екзистенциален абсурд. (Битийната "дупка" е все таки во истине битийна, нежели оригиналничене с име за логическа нула.)
-
7.
Т. е. не че, видиш ли, "как може нещо да бъде твърдено в неговото нямане" ("негативен факт: парадокс, любопитна и занимателна позитивистка  задача"), а: "Боже-Господи, как може едно мое очакване да не се сбъдва!"... Логико-онтологичната пропозиция "Пиер го няма" твърди изпървом, че, божем, ето го на него, Пиер; а едва отпосле тя прибавя, че същия този имащ го Пиер го няма. Пиер го има нямайки го. Но не че в изречението "има" и "няма" са амбивалентни - "няма" играе ролята на сказуемно определение на неявното "има"... Там е работата обаче, че в Сатровата уста "Пиер го няма" не е някаква си логико-онтологична пропозиция.
-
8.
Киркегор би навярно рекъл (в отговор): "Нека не се разочароваме от или отчайваме за Пиер, нека вярваме, че го има - за Бог всичко е възможно, та дори и невъзможното да прави възможно... Христос воскресе из мертвих."
-
9.
Ах, бедни ми Пиер!... Впрегнаха те, обезличиха те в семантика, най-обикновено нарицателно.
-
10.
(Ако ще говориш в логико-позитивистки аспект, то, мисля си, иди си какнижи стандартизирани семантични рисунки ("математически формули") с г-н Пенчо Вълев. Да, логико-позитивисткото говорене изисква мъртви тиренца, точки, кръстчета, цифри и пр., отпращащи отправно-значещо към т. нар. метафизическа област на понятията и принасящи полза и ориентация в света. Всяко онагледяване и живописване звънва мигом в ушите ми и блясва в очите ми като "чиста монета", насъщна метафора.)
-
11.
Свободата не че е едно отрицателно нещо, а едно положително нищо. (Напр. заявяваното твое предпочитане.)
-
12.
Свободата не че е "отрицателен факт", а воля, положителен не-факт. - В този смисъл екзистенциализмът е позитивизъм. Към фактите свободата се отнася избиращо.
-
13.
Отрицателната на свободата нефактичност е илюзията, все-нещо-повечето (link).

Не е възможно да съществуват негативни факти!
-
14.
Г-н Фреге,

Ти, изглежда, употребяваш думите факт, нещо и пр. не само в синонимична връзка, но и съвсем нестрого, като фактите, нещата негласно приравняваш с онтичното, схващайки негативното строго в оценъчен аспект, а нищото - строго в логическо спрежение.

Онтичното не е тъждествено на фактите, нещата и т. н. Свободата съществува, но тя въобще не е факт, нещо, нито е логическо нищо или пък някакво оценъчно дистанциране на човека ("отрицателно нещо"), оттласкване. Свободата е воля, едно екзистенциално положително нищо, което полага във фактите, нещата и т. н. ценности, за да привлече, усвои, асимилира, проникне, прониже, зароби света и стане едно с него. Неин екзистенциален антипод е илюзорността, съзерцанието.
15.
-
Логиката е инструмент на свободата.
-
16.
Атрибут на факта в класическото понятие за факт е фиксацията, т. нар. snapshot - фактът е нещо пределно точно, ясно, откроено и (в макроаспект) статично. Но ето и едно (представено от г-н Фреге) модерно понятие за фактичността, т. е. не и набор, множество от факти, а тъкмо фактичност - от която израстват, "набиват се на очи" средоточия, т. нар. факти. Фактичността като онтичен грунд, основа на... фактичността. "Фактичността е фактична" - тази пропозиция, бидейки тавтология, не притежава съждителна стойност. Но как "фактичността е фактична" именно бива? Фактите, изглежда, имат своя нефактичност, свое светуване, своя отрицателност. Та доколкото отрицателността е все таки фактична, дотолкова тя не е субективна; но доколкото пък е нефактична, дотолкова не е и обективна. Фундаменталното епистемологично разделение субект/ обект се снема - предвид отрицателността на фактите. Т. е. отрицателността на фактите е онтичен феномен, тя не е събирателно наименование за вид факти, "отрицателни факти", които (позитивистки) се нареждат до "положителните", а онтичната характеристика на всички възможни факти, условието за съществуване на факти. Фактът е интенционален. Не е възможен отрицателен факт.
-
17.
(По повод достъпните за "стилистиката" на математическото остроумие форуми псувам всеки път.)
-
18.
Философът-хищник

Засмя се пролетта -
проекция на твоята усмивка.
Обичам те по зимному,
по зимному фуча.

Че не за мене грейна ти,
а грейна ти за пролетта.
И завидях ней - зима бях
и зима съм сега.

Философът-хищник, похитителят на усмивки, възхищаващият се от злото... Всичко това започва от един сърдит, завистлив, подозрителен поглед към усмивката: може ли усмивката да не бъде невинна и все таки да бъде усмивка? Да не бъде сърдечна и все пак да бъде от сърце? Но този път ще заобиколя Чезаре Борджия и пиратите и великата метафора за волята към мощ и ще се отправя в откровено некрофилска посока.

Философското мизантропично чувство за хумор: битието като смешното... Чувствеността, потенцията да се смеем, е нефилософска поставеност: поставеност към будещо смях нещо. Смехът не философства. Философеещият е в отношение към смешното като към Великата маска (битието като изсмятото, смехът като изсечена в онтичната безизразност праформа). Та оттук: най-философичният модус на смеещото се е сардоничното. Какво се крие зад моята сардонично застинала усмивка? - Пита във философска рефлексия себе си философеещият. - Аз съм жив; кое я отличава спрямо гримасата на умрелия от тетанус (зад която не стои нищо повече от спазмирал труп) или зъбенето на маймуната (което не се състои в нищо повече от физиогномика на натурата, безличие)? В сардоничната усмивка се разбужда философският страх: философското "чувство за хумор", заключено в редуцираното феноменологически до ступор съществуване. На английски език има една много хубава дума за сардонична усмивка: grin. Казвам към сардонично ухиленото си лице: "Grin 'til I lose myself!" ("хили се, докато изгубя себе си!"), по един песенен рефрен.

Сардоничната усмивка е еманацията на виновната усмивка. "Grin 'till I lose myself", говори вината в усмивката и неистово се нахвърля ней в нарастваща сардоника. Понеже смехът не търпи отчуждение, а пък ето че тук отчуждението е налице тъкмо в смеха... Само човекът - редом с боговете - може да се смее. Смехът исконно е израз на невинност, наивност на духа, бидейки атрибут на "човешката семка". Но Грехопадението о-винява духа, а респективно - и смеха. Поставя ги под опеката на Христа. Че смехът би следвало да бъде автоматично снет при грехопадителното овиняване на духа: един вече сериозен, скучен си, съзрял, недоумяващ, интенциран, празен, формален, просъхнал откъм дръзновение дух... Протестантската етика... До ден днешен ние, хората, можем да се смеем непринудено, ала пренесени в отварящото се между глупостта и остроумието пространство на профанизиралата наивност. Та в автентиката си смехът ни днес не може да бъде непринуден. И ето парадокса!... "Grin 'till I lose myself", вината импрегнира грехопадналия дух... Един не само логически, ала и екзистенциален парадокс: ще се смея! Насила, но ще се смея божествено!... Тя тъй божествено се смее... Не е човек тя, паднала богиня, countess Bathory, човекът-хищник, чистата непринудена естетическа стойност на греха. (Психоаналитическата естетика се произнася за "перверзната усмивка", а бихейвиористичната - за "извинителна усмивка".) Съществуването се нуждае от оправдание: нужда, извиквана от виновността на духа. Човекът-хищник не може да бъде оправдан другояче от философа, освен естетически.

Графиня Батори или Андрей Чикатило? Кому да се възхищава философът-некрофил? Кой от тях двамата е естетически по-адекватен на истинното зло (човешкото хищничество)? По силата на естетическата (естетическата, не и естетската!) индиферентност на либералистката политическа реалност Батори е сводима към Чикатило – при извършване на профанизационна редукция. Което ще рече, че либерализационната интенция на Батори разклаща истината на Батори - доколкото истината на Батори е податлива на истината на Чикатило. Ала истината на Чикатило не е цялата истина (на злото)... Сводим ли е обаче Чикатило към Батори (обратното движение)? По никакъв начин. Да, поради естетическата претенция на обратния преход Чикатило “упорито” си витае тук, бидейки Чикатило, а Батори, разбира се, си пребивава “там”, непокътната. И все таки ги обединява неуловимият и неведом фундамент на злото... Ето как в този обратен случай истината на Чикатило си остава истината на Чикатило, а истината на Батори – истината на Батори. - Феноменологическото условие истината на злото да се съхрани в своята насъщна скритост и да бъде такава, каквато е: истина на злото, неистината на просветлението.



Графиня Ержебет Батори, човекът-хищник от плът и кръв
-
19.
Уточнение: "смешното" = "битието под определение на смеха". И не че философът преживява в смях битието, ала че в усмивката философът разпознава битие.  А оттук - сардоничното като философичният модус на смеха, а самият философ - като рефлектиращ върху сардоничната си усмивка... Та тази специфична рефлексия наричаме "философското чувство за хумор", което визионерски похищава звънливия детски смях.
-
20.
Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята.
...
И си мисля как пък на някои хищници (големите котки) взорът е отправен остро в далечината, а на някои минувачи погледът - тъпо сведен към тротоара.
...
-
21.
На първи план: ясно е, че спрямо науката Хайдегер разграничава философията; и не е толкова ясно дали в това си разграничение той обича науката или не. А на втори план е ясно, че колкото са му "повърхностни" разбиранията за науката, толкова са му задълбочени разбиранията за философията! Някога философия, наука и религия са били едно. Но днешната наука неправомерно претендира, че вмества в себе си философията и отваря очите на религията, т. е. че "наука" е по-голямо от "философия" и по-зрящо от "религия". Днес има разделение на тези три, възлизащи от общ корен, направления - което полага възможност за шарлатанска еклектика. Отсъствието на философска задълбоченост е характерно за човека на съвременната ни "обща наука". Много от сегашните фундаментални учени се изкушават - дублирайки алхимиците - да обобщят и изведат науката в метанаука, без да прибягват до философията и най-често достигат до несъстоятелности ("торсионни полета", "божествена матрица" и пр.). В почина към издържано съдържателно (т. е. не и само формално) запълване на тази цивилизационна метанаучна празнина се състои голямото дело на Хайдегер. Защото метанаука, както и метаизкуство не може да бъде друго освен философия... Философската състоятелност на метафилософията наричаме мислене - в неговата най-вътрешна и себеоснователна творческа спонтанност. И ето в какъв смисъл "науката не мисли": науката прилага мисленето, тя е приложното мислене (както в теоретически, така и в практически план). А чистата философия не се изчерпва с трансценденталните - формални и овъзможностяващи същинските научни занимания - познавателни методи и принципи, но тя изпълва и с екзистенциално съдържание и, значи, с тъкмо смисъл, същите тези занимания. Та оттук - науката не бива да се сбъдва в руслото на един необуздан прогрес на технологията, нито пък нейният устрем бива да бъде отклоняван от религиозни предразсъдъци, но тя в ставането си бива да бъде съпровождана и от същинко осмисляне, истинска философия. Философията, автентичната, досократическата, не е безвъзвратно снета от метода и нормата, да, философията и науката следва днес бъдно да намерят редом една до друга своите места в живота на човека - ето веруюто на Хайдегер!
-
22.
Корекция:
"А чистата философия не се изчерпва с познаване натрансценденталните...".
-
23.
При това положение религията би била излишна.
-
24.
Изводът, който правя:
Заглавието на настоящата тема, а именно "Науката не мисли", бих заменил с: "Наука и философия".
-
25.
Хайдегерианското "мислене" е едно "страхово мислене". (Вж. рефлексията ми по Киркегор в темата за събеседването.)
-
26.
Г. К., да, не че днес няма истинска наука - напротив: никога науката не е била толкова близо до научната истината! Но днес (както казва Дядо Ники) няма истинска философия, което ще рече: автентична, а не ретроспективна (учебникарска, т. е. "научна"). И кой друг, ако не Хайдегер е радетелят на човешката наука и човешката философия в тяхното взаимодествие! Инициаторът обаче на такова човешко взаимодействие следва да бъде философ - в истинския, досократическия си образ!
-
27.
Философията днес бива да се еманципира ("автентизира") спрямо науката, за да се същевременно съедини с нея - ето диалектиката! Аз не съм (на първи план) за разделение на наука и философия и (на втори план) за някаква независимост на философията, нито пък Хайдегер... Във формулата "наука и философия" "и"-то е диалектическо.
-
28.
Едно човешко "и".

Това, дали някой мисли, не се познава, а се прострахува.
-
29.
Смисъл и критерий

Г. К., говориш за човещина, а изискваш научен подход към философията. Науката не може да бъде метафилософия, критерий за философия; но, напротив, философията необходимо е метанаука, смисъл за научност. Бих дръзнал да ти предложа да се поровиш в Кирекгоровата диалектика.
-
30.
Междупрочем, Киркегор и Маркс са слушали в една и съща аудитирия лекции на Хегел.

За мисленето не може да има критерий: за мисленето има с-мисъл.
-
31.
КАКТО И ДА Е, НЕ СЕ ОПРАВЯМ С ТЕЗИ РЕДАКЦИИ, МАХАМ СЕ ОТТУК!!
-
32.
По възнамерение на инициатора на темата: синтетично ли е настоящото задание или аналитично? И ако (както подозирам) е аналитично, та опредеметяването с "Кораба на Тезей" следва да се приема за чисто и просто илюстративно, то бих признал, че се чувствам безсилен за отговор. Но в първия случай бих рекъл, че тъкмо името "Корабът на Тезей" възприсъства тук и сега за онтична, екзистенциално-същностна основа на въобще диалектическото разделение на цялото и неговите части, частите и тяхното цяло, структурата и нейния състав, състава и неговата структура...  Но като как феноменологично съществува "Корабът на Тезей"? Ето въпроса за автентиката - той снема положения тук тематично парадокс: доколкото парадоксалността не е възможна извънсистемно (извънепистемологически)... Разговорът: нека със "свои думи" (конвенция), вместо със семантиката на "вездесъщата логика" (научна конвенция), споделим разбирането си за "Кораба на Тезей"... Не претендирам за друго, освен че на аналитична постановка подобава математически език. Стилистиката на т. нар. "забавна математика" намирам за несъстоятелна: обидна както за математиците, тъй и за сладкодумците. И, да, само един пишманакадемичен философ, сиреч "металаик" (не и скромен лаик) в литературата и математиката, би си позволил подобна лековата надменност... Най-вътрешното на разбирането е логически неизразимо иначе, освен във форма на парадокс (по Киркегор). Хайдегеровото извращение с езика има своята мисия - призвано е да бори научната конвенция, защитавайки "свойската". Но стилистиката на забавната математика не принадлежи към великия език на Волфиус, а си е чиста проба подигравка.
-
33.
Аналитиката разрушава митовете, легендите, съновиденията, вярванията, фантазмите, метафориката на живота, заменяйки смисъл с полза. (Виж Клагес contra Фройд.) Не казвам дали това е добро или лошо, но казвам, че не е красиво.
-
34.
Но пък (от друга страна), както е казано (R. Wagner, Der Ring des Nibelungen, Rheingold, Erste Szene, Woglinde):

"Nur wer der Minne Macht versagt,
nur wer der Liebe Lust verjagt,
nur der erzielt sich den Zauber,
zum Reif zu zwingen das Gold."
-
35.
1. Дали съм ти неприятен или не - слабо ме вълнува.

2. Дистинкцията синтетично - аналитично се отнася преди всичко за езика.

3. Философията е колкото математика, толкова и литература, та въпросите въобще са толкова формулировки, колкото и задания.

4. Ако ще продължаваш към мен в същия (пренебрежителен) дух, то най-добре ме забрани пълно и во веки (препоръчвам ти!), за да не се стигне (по моя вина!) наистина до неприятна за всички тук ситуация. Или-или. Очаквам твоето модераторско решение. Аз няма да се променя.
-
37.
Всъщност, извинявайте. Приемам забележката. Аз не съм образован. (Което обаче, мисля си, по никакъв начин не ме оправдава.)
-
38.
1. Във форумите съм (или поне искам да бъда, и поне се опитвам да си въобразя, че съм ) равен на това, което пиша. Наричам (си) го с оксиморона "искреност на позата".

2. За мен би било чест и благоговение да се запозная с теб извън форума.

3. Какво означава "аре"?  (В предния ти пост го сметнах за нещо като печатна грешка.)

4. Млъквам и се подчинявам.
-
39.
Наместо логистичната съпоставка епистемология - семантика бих съответно предложил дифузната философия - филология.
-
40.
И ако, както твърди Г. К., семантиката принадлежи към епистемологията, а епистемологията - към философията, то бих задал въпроса: как си съпринадлежат философията и филологията?
-
41.
В кой свят Попър поставя митовете?
-
42.
"Да, трябва да се борим с вредното", мислели си вредителите на полезното.
-
43.
Реален проблем = насъщен проблем, т. е. проблематика, която ни вълнува.
-
44.
То това от теб зависи. Аз няма да се променя. Принципният трябва да бъдеш ти - нали си модератор. (Ако горното играе ролята на формално предупреждение, то ето че с чиста съвест можеш вече да ме забраниш.)
-
45.
Странно, но тъкмо привеждането в принцип изисква у човека промяна: едно усилие да се унифицираш според правилата, които етико-познавателно си възприел (или пък си в процес на възприемяна на такива)... О, ежедневно извършвам над себе си това усилие, ала резултатите, уверяваш се, са плачевни.
-
46.
Обществото в контекста на приятелството. - Всеки човек съществува по едно екзистенциално измерение ("хоризонт", личностна отправност). Общество от двама души наричаме приятелство. Приятелството е двумерно. Че както през една точка не могат да преминат четири взаимноперпендикулярни прави (пространството е най-много тримерно), тъй и трима не могат да се гледат взаимно в очите. И както n-мерното пространство е ментална абстракция, тъй и обществото е екзистенциална абстракция: общото небе над група хора. Срине ли се небето, обществото рухва. А социалното небе, предвид абстрактния си екзистенциално характер, е предразположено към сриване: загуба на религия, загуба на магичност, загуба на предразсъдъци ако щете и пр.: загуба на свръхсетивност, загуба на световост и възцаруване метафизиката на фактите, т. нар. логически позитивизъм, аналитична философия, прагматизъм и т. н. Това, което Ницше нарича нихилизъм. И тъкмо на този въпрос е посветена Хайдегеровата статия "Думите на Ницше "Бог е мъртъв".
-
47.
За (в последна сметка) природата на нещата

Предполагам, всички (в т. ч. и аз) имаме представа как в своята знаменита поема Тит Лукреций Кар в ненадминато изящество обговаря тъкмо природата на нещата. Какво обаче има предвид той под "природа на нещата", и включително и с атомистичното си описание, и с "пустотата"?

Нека се разговоря по темата (проанализирайки в осмисляне хегелианската съпричастно субстанциална логика на духа):

Прелюд. Въпросът какво е съзнание е тъждествен с въпроса кой е субектът (субектът като "нещото"). Съзнанието за неща се нарича дух. Да, нещата не са (нито пък съзнанието) сами по себе си - или са в съпричастие, или в отчуждение.

1. Нещата в съпричастие (битие на нещата). По линия (отправност) на отчуждението няма битие (на нещата) - битие (на нещата) не може да има отправно "нещото", сиреч догматично, т. е. под субектно спрежение. Та битието на нещата = съпричастието ("спомежду" нещата, "във вихъра на нещата"). Общото тук е играта. Обективацията снема битието. Интенцията е небитието.

2. Нещата в отчуждение (интенция, небитие, отправност). Та - по линия (отправност) на отчуждението нещата изстъпват двояко: (а) в система и (б) по природа.
а) Система на нещата. Общото там е логиката (+ тъждество на неща и понятия).
б) Природа на нещата. Общото там е субстанцията. "Нещата по природа" значи "нещата субстанциално".

Извод. Нещата по природа не са нещо повече от атрибутивни средоточия.

Поука. Не че едни неща са природни, а други - не. Ала: говорим в природен аспект за нещата или не в природен аспект говорим за нещата.

За вълнението и буденето на интерес
Лукреций говори в природен аспект за нещата. Но това ли е най-вълнуващото у Лукреций? За съвременниците му - да, може би: едно за тях необщоприето тълкувание за нещата. Но не и за нас - за нас най-вълнуващото у Лукреций е неговият изказ. И ето пак догадката: че тъй или иначе извън езика - било по изказ или било по тълкувание - няма природа на нещата; или ако има, то... к'во ли ме вълнува!... Вълнува ме, че някои ги вълнува: едва ли някога ще разбера употребата "буди интерес" (евфемизъм?).

Емоцията - критерий за истината.

Не съм център на вселената, но и вселената не е нито времето, нито мястото, където живея.
-
48.
За да бъде човек в собствено съзнат досег с изкуството, то не е необходимо той да бъде артист, нито е необходимо да бъде изкуствовед... Та питам философите: за да бъде човек в собствено съзнат досег с науката, то (аналогично) необходимо ли е той да бъде човек на науката?
-
49.
Да, никой днес у нас не философства с чук в ръка.
-
50.
Поставеният тук проблем се състои в лингвистичната неавтентичност на ситуативното представяне (т. нар. едни "психологически задачи"). Реалната ситуация не е разделена на логика и илюстрация. Големите белетристи са затова големи, защото езикът им е ситуативно автентичен, без такъв, присъщ на стилистиката на занимателната математика (и респ.: т. нар., едни популистки, тестове за интелигентност), хистерезис.

Езикът на логиката (и въобще математиката) следва да бъде чисто и строго семантичен, символно-алгоритмичен.

Та ако например тези две задачи бъдат изписани на строг и стандартизиран,  и академично конвенционализиран, перфектен математически език, то едва тогава те биха могли да послужат в един научно поставен тест за интелигентност - при, разбира се, условие, че относно изпитвания се преполага, че владее този език.

Ето защо тестовете за интелигентност са по-същество невалидни в, какво се казва, живия живот и бива да спадат към вътренаучния кадрови контрол. Останалото е нездрав популизъм... Апропо, в живия свят истински важи здравият популизъм, "военната школа на живота", а именно, че "това, което  не ме убива, ме прави по-силен". (И едва ли тук е за подценяване фактът, че блестящият езиков стилист Ницше е страдал от липса не белетристичен талант.)
-
51.
Нима т. нар. философи на живота не дължат своето проникновение на страданието си по отсъствието на белетристичност - живот-роман и роман-живот, - на сблъсъка на езиковия талант и хистеричната ситуация!
-
52.
Някой би могъл да рече, че горепоместените задачи извират от щекотливостта на живота (т. е. ежедневието) и не поддават на (математическа) семантизация. Но науката познава поне един велик случай на адекватно математизиран житейски проблем: граничният преход, Огюстен Луи Коши асимилира в езика на математиката актуалността на граничния преход.
-
53.
Да, мислене в житейска ситуация, вместо в строго математическа постановка... Строгото математическо мислене е на общоконвенционално основание, т. е. по етикеция, "предопределение" елитарно (елитът научна общност) и не притежава стойност в морално-естетически смисъл. А житейското (може да включва и математическо) е елитарно в изключителни, т. е. "избрани" случаи - тогава то намира своето оправдание в политическата естетика (в т. ч. и сюблимните герои в романите на Достоевски).
-
54.
Математиката се намира извън добото и злото и поради това не може да бъде отвъд доброто и злото. За наличие на отвъд-бъдна перспектива е изискуемо присъствието на възможност за надмогване, т. е., що се отнася до доброто и злото, пребиваване в етическото пред (всред) естетически (-ско) хоризонт (обкръжение). Резултатът от надмогването би бил заставане на "възбог" (по превода на Ж. Николова-Гълъбова), т. нар. (по Киркегор) религиозен (сиреч етико-екстатичен) стадий. "Добро ли е да освещаваш войната? - Добрата война освещава всичко." Звучи маниакално, звучи cool, звучи heavy metal!
-
55.
Beavis и Butthead - философи.
-
56.
Кое в една общност е името на човек? Например за мен името на този, който тук пише под наименованието "frege" е тъкмо "Г-н Фреге". А ако по лична карта той примерно се казва Фарамонд, то по никакав начин не бих могъл да свържа този човек с името му по лична карта и камо ли пък със самия дук Фарамонд, сина на Маркомер.
-
57.
Г-н Фреге, ако държи тук на името си "frege", не би могъл да бъде тук анонимен. Да, г-н Фреге участва тук системно и физиогномично, не и спорадично!
-
58.
Ако азът се представляваше пред самия себе си именно (т. е. посредством име), то това би било равносилно на (шизофренен) разпад на аза. Името представлява аза, но в едно общество, в което азът участва. А азът няма как да безименно участва в някакво общество (т. е. без име). И ето че ако човек е в някакво общество известен, то не е възможно да бъде известен другояче освен с името, с което го знаят в тази общност. А цветист пример за именната орисия са мутренските имена.

Съумее ли някой да се успешно представи пред теб в обществото за самия теб (т. е. с твоето име), то проблемът е извънобществен и изстъпва очи в очи между теб и този друг човек, без вече името да опосредява отношението ви... Срещу такъв не бих парадирал с името си, а бих му посочил с два пръста своите кървясали очи.
-
59.
Няма как да бъдеш известен като друг - та ти там си тъкмо това, с което си известен! Да, името ти се образува в обществен контекст. Имаш ли проблем с името си, то имаш проблем всъщност с обществото. И обаче нима всички сме конформисти!
-
60.
Конформистът нито участва в обществото, към което се е конформирал и нито пък му опонира. Конформистът е една "тухла в стената".
-
61.
Доколкото името носи авторитет - дотолкова то може да промени отношението към мнението.
-
62.
Ако една теория противоречи на друга, то от това не следва, че или едната, или другата е "грешна", а че би могло това противоречие да бъде (или вече да е) преодоляно с трета теория. И въобще - не би могло да има извънтеоретичен критерий за "вярна" теория.
-
63.
Осмисляйки това, в което (с полза или без полза, с успех или без успех, с удоволствие или болка, с амбиция или без амбиция, рушително или градивно, за добро или зло и т. н.) участва и това, което сам той в своето участие прави, човек извършва движение на духа по надлитане рамката на настоящото си ценностно вместилище и в последна сметка - по осмисляне самия себе си. И въобще - философията осмисля живота, т. е. средоточва човешкото: това е нейният основен принос към живота (доколкото животът бива най-подир да бъде един човешки живот). О, да, философията прави смисъл!
-
64.
Формулата "философията прави смисъл" се онасъщностява в противоположна на "философът прави смисъл" посока, т. е.: "философстването ражда смисъл" - та именно философът бива екзистенциалният резултат (екзистенцията) на това онтично инкубиране... И ето как ставането философ нито е по формула, нито по свободна воля. Ала доколкото свободната воля би могла да бъде израз на смисъл, сиреч на философска екзистенция, то дотолкова една такава (с инструменталонтично звучене) формулировка ("философията прави смисъл") очертава рамка на валидност на тематично говорене за принос на философа.
-
65.
Sorry, знам ти името по лична карта, но няма да те нарека с него... И още повече, че не към мен е отправен отговорът ти... Чувствам се малко неловко... Написала си нещо, чиято искреност е дотолкова изключителна, че стилистиката да губи значимост: та в случая заиграването би било неуместно и нелепо.
-
66.
"Въобще"-то тук вече не иде от Господ Логос, а от смисловото присъствие на т. нар. "мъртъв Бог" - едно онтично узряване на общото, едно именуващо посредством екзистенциали раздуване. Себерефлективната инфлексия от насъщно битие към наличен свят се нарича философ, наричайки себе си.
-
67.
Казано грубо в прав текст: да, днес без пари не се живее; но пък ако (и щом) на всяка цена държиш да си философ (иначе ти не би бъдел философ), защо философстваш с нагласа да скланяш тъкмо в качеството си на философ глава пред обществените ценности, нихлистичните ценности, кухите ценности, пазарните ценности?! Ами намери си цинично работа, от която да получаваш доход, но в която "философски да не се влагаш" (т. е. философичността ти да не пропада в методология) и... продължавай да бъдеш философ! (И (пре-)прочети Ницшевото есе "Шопенхауер като възпитател".)
-
68.
Към Иван - философичният принос прошества в хоризонта на очакването на философа. Философската реалност не може да бъде извън философската екзистенция, т. е. при снета интенция на себерефлексията.
-
69.
Добавка (към Иван): Кой да очаква от философа? Кой в осмислянето е над философа!... Тъй или иначе, въпросът за приноса на философа се върти около осмислянето.
-
70.
Ако питането е за някакви нефилософски приноси на философа, то това е съвсем друг въпрос, въпрос, който ми е чужд.
-
71.
Майната им на конституциите и пр. - екскременти на "обществени договори"!
-
На забележка, че, видиш ли, на конституционно гарантираната от либералната демокрация свобода на словото дължа сега възможността да псувам в общественото пространство либерално-демократичния конституционализъм, бих отвърнал: настоящата ми емоционално-словесна противоконституционствувателност е израз на циничната ми неблагодарност, яда, че камък върху камък не съм поставил в живота си.
-
72.
По каква причина човек е свободен?
-
73.
... освобождава философско пространство за безметафизична онтология (екзистенциализъм). Пръв забелязва тази ниша Шопенхауер, чиято метафизика се свежда до отъждествяване на отвъдно и отсамно (т. нар. "воля" по Шопенхауер). Докато Фихте вижда във волята просто гносеологическото начало.
-
74.
Към Модератора: Модераторе, умолявам Ви да ме забраните (вкл. и за четене); тоя Фреге едва го понасям вече, а все се изкушавам да надничам тук!... Ще ми помогнете ли, Модераторе? Усещам, че дойде и моят ред... Всички имаме интерес от това; и най-вече форумът... Благодаря в аванс. И знайте, че този път съм искрен... Ако до няколко дни не ме забраните, ще Ви принудя.
-
75.
"Aut Caesar, aut nihil!", "в живота бях готов за всичко, та смъртта ми не влизаше в сметката - и ето че сега трябва да умра неподготвен" - Чезаре Борджия
(+ Nietzsche, "Jenseits von Gut und Böse", 197 & "Der Antichrist", 61)
-
 Само с толкова мога да се отчета от творчеството на този незабравим философстващ индивид, който е заслужил моето уважение и оценка на дипломиран философ.

5564

"Чайна"


  Ето една тема за значенията на "Чайна" (и "чайна"). Много от вас сигурно не знаят всички от значенията и биха се изненадали да научат повече.
 1. "Чайна", когато идва от английското "China" означава "Китай". Освен като "чайна" може да се произнася и като "чайнъ" (по-конкретно така: /'tʃaɪnə/). Другото значение на думата (на английски) е "порцелан", обаче това на английски може да се каже и с друга дума - porcelain (произнася се приблизително като "поосълин": "/ˈpɔ:səlɪn/" или "/ˈpɔ:rsəlɪn/").
 2. "Чайна", когато се пише/набира като "Chyna" е псевдоним на една кечистка от САЩ, чието име е "Joan Marie Laurer". Повече за нея в Уикипедията на английски - https://en.wikipedia.org/wiki/Chyna.
 3. "Чайна", като съществително, означава заведение за пиене на чай. В някои страни такива заведения се наричат "чайхана" - (азерб. Çayxana; дари چای‌خانه; перс. چای‌خانه‎; тадж. Чойхона; туркм. Çaýhana; узб. Choyxona; уйг. چای‌خانه) - за повече - в руската Уикипедия: https://ru.wikipedia.org/wiki/Чайхана. В множествено число "чайна" е "чайни". Примерно използване в изречения - "Много им харесали едни чайни в Сингапур.", "Преди малко видях снимки на стари узбекски чайни."
 4. "Чайна", като прилагателно, означава "чаена" - примери: "Чайна церемония", "Чайната церемония".

5565
Other topics / Who is queen Grimhilde
« on: October 09, 2018, 10:15:02 PM »
 Well, queen Grimhilde is the Evil Queen, a.k.a. the Wicked Queen or just the Queen. Sometimes instead identified by her given name as Queen Grimhilde. Source: https://en.wikipedia.org/wiki/Evil_Queen_(Disney).
* * *
The next question: Who is Banksy?

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.