Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 76
"Навлизане"
Станалото станало! Край. С двама повече или с двама по-малко (с Лиан и Бияна или без Лиан и Бияна) трябваше да се продължи нататък. Суши дори счете за ненужно да се материализира и да се бие с плашипутарниците. Представяте ли си? Каза им (чрез Кияна), че просто тези двамата ще ги остави да си заминат (да си отлетят) със "злото", но ако още някой опита нещо такова, то направо да счита, че е мигновено умрял или умряла!
Това беше донякъде очаквано от всички, а и малко или повече се подразбираше, защото чикибойците не възнамеряваха да се отказват от екипа си.
А-корабът навлезе в новата, непозната и страшна галактика.
- Дядо, какво мислиш, че ще се случи тук? - попита малкият Пешо.
- Дядовото, честно казано, мисля че ще го ядем същия дебел, чепат и голям както навсякъде досега, докато Чикибой (демек Доброто, Великото, Бялото) не реши да започне големия кьотек...
Шики беше прегърнал Сиси и не я пускаше от прегръдките си. Искаше тя да е спокойна и защитена, а и искаше, ако стане нещо неприятно, тя да е прикрита от мощното му, мускулето тяло. Би предпочел да умре преди нея, с нея, вместо нея... каквото и да станеше, не би дал своята Сиси да си отиде преди него!
Спаска и супер-котето се бяха сгушили. Вече, съзнателно, не знаеха доколко са наиситна
ламя и доколко
супер-коте... Беше ги страх, а и с основание, защото А-корабът се движеше в напълно нова галактика, където октиди не смееха да пристъпят, а някакви местни, космати прнедупредители от аванпоста им махаха тъжно и дори бършеха сълзи...
- Погледни това! - каза Кяпутен Куро на Нико, - Може да е последното значимо, което виждаме тук. Космати, развити същества плачат за нас, искрено...
- Аз също, за малко, да заплача за Бияна. - призна си Нико с почти насълзени очи.
- Все още? - попита Куро, макар и да не се учудваше толкова.
- Да...
Все още,... по-скоро,
все някак... - отвърна му изповедалчески Нико, докато гледаха отдалечаващият се аванпост.
- Всъщност, не е чудно... - намеси се Ена, която се доближи до тях двамата да съзерцава отдалечаващите се познати неща и след като се огледа внимателно за Кияна (Шики) добави шепнешком - При положение, че Кияна стана такава кукла на конци!...
- А ти, Куро, вярваш ли, че някой ден, ако Чикибой победи Плашипутар, навсякъде и навред всички галактики във Вселената ще настъпи добро, хармония, щастие? - попита Нико някак вяло и отпуснато.
- Вижте... - намеси се Уйки, който явно не искаше да стои сам с Питка, нито със Спаска и суперкотката, нито с Шики и Сиси или пък с Роботчо, който беше зациклил в режим "Те избраха - аз помогнах! Свбодна воля, свещен избор!!!", и добави, - Според мен може да настъпи нов ред и нова хармония, но щастие няма да има за всички!
- Да не прозвуча тъпо, но виж, виж!!! Каква хубава планета има пред нас! - извика Питка, която дори заподскача от щастие. Това не бе чак толкова свойствено за нея и обра погледите на всички.
- Е, нека да се припланетим тук. - каза Куро, огледа се дали няма възражения от страна на Кияна/Суши, но тя беше седнала в поза "лотус" със затворени очи, та явно нямаше да има възражения и всички се зарадваха, че намериха (и то точно в началото на тази опасна галактика) нещо толкова красиво, обитаемо и, поне външно, спокойно.
А-корабният компютър не изчисли никакви неприятности, но по едно време спря...
- За първи път засича!!! - отбелязаха няколко от екипажа.
- Спокойно. Няма проблеми. Слизайте по-бързо. - потвърди Роботчо.
- Момченце!... - сграбчи го отново Уйки, - Пак ти казвам много, много, ама много да внимаваш!!!
- Надушваш нещо неприятно, а? - попита го Сиси, преди да слезне от А-корабът, който вече се бе припланетил.
- ДА! - кимна Уйки, който наистина беше взел силно да се съмнява в качествата на Роботчо.
- Смятай, че си прав!... - отвърна тя и насочи личното си оръжие към главата, показвайки че е готова да се гръмне всеки момент, защото ужасът не я напускаше в тази Галактика. Точно тогава, Питка, която беше останала последна, зад Уйки, се притисна нежно и безпокойно до него:
- Страх ме е тук! - каза тя. Уйки се обърна към нея. Взря се с грозното си и необичайно лице към нея и отговори: - Да, знам! И мен!!!
Това го чу само Питка. Ако някой от останалите бе чул, че дори Уйки се страхува, това би било ужасно обезверително, защото всеки смяташе, че Уйки е практически безстрашен.
Всички лека-полека се изнесоха навън. Изучиха планетата с различни практични и електронни способи. Обезопасиха се откъм непознати вируси, микроби и какво ли не от микросвета на тази външно-изглеждаща райска планета; посветиха месец за иследване на отрвовите и опасностите тук.
- Представяте ли си?! Тук няма нито една фауна, нито едно животно! Само свеж въздух, растения, дъвета, цветя... Боже, толкова е красиво! - каза един ден Ена и се обърна към Роботчо да му благодари едва ли не, че е изчислил добре тази спокойна планета, когато компютърът на А-кораба отказа, но роботът го замени. Той обаче леко се изви назад и отвърна:
- Вече мина месец откакто живеете спокойно тук! Това обаче е началото на края. Скоро ще има край на този ваш "рай"! Изчислих, казах! Време е да отлитате!
- Кога?! - извикаха почти всички, които почти бяха повярали, че в тази галактика и на тази планета не е толкова лошо (или поне, че ще има оазисче на което да заживеят дълго).
- Не исках да ви отнема това време на относителна наслада! Трябваше да си починете. Ако ви бях казал какво предстои, нямаше да кацнете тук, защото според други мои изчисления повечето от вас щяха да кажат, че ще продължаваме напред!
- И какво предстои? - попитаха ужасени в един глас Сиси и Питка, които бяха чули това.
- Вулкани и земетресения, и гигантски вълни!
- Кога?! - попитаха в един глас Куро, Шики, Уйки и Нико, които зарязаха заниманията си с някакви дървета и дотичаха насам.
- След около 2 минути! - отвърна спокойно, по роботски, Роботчо... и всичко наистина започна след толкова - вулканични изригвания от всякакви вулкани, земетресения, гигантски вълни... А това, че А-корабът бе на над километър разстояние бе повече от смущаващо!...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.