Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 75
"Разделението"
Новината за незавърналите се като голяма процентност сериозно смути много от тези на А-кораба, но особено Бияна и Лиан, както и Сиси, която и преди беше чувала ужасии за точно тази Галактика.
- Ама вие нещо да не послъгвате? - попита си откровено и прямо Ламята Спаска, която на съвсем доброволни начала литна до пункта на косматите предупредители. Те наистина бяха космати същества, поне колкото земните шимпанзета, но за разлика от тях, изключително интелигентни, умни, много приятелски настроени, а също и ведри същества.
- Галактиката ни е голяма. Виждате, - казаха те, - има място за всеки. Не си я пазим за нас, но просто се изморихме да виждаме трагедия след трагедия из нашата Галактика. Особено ни е тежко за външно-галактически същества като вас, които идвате тук с надежда за по-добър живот или с вяра, че ще се укриете от нещо по-лошо. Смеем да твърдим, че по-лошо от тук няма.
- Ама вие не сте лоши, така ми изглеждате! - каза им Спаска и беше напълно откровена.
- Е, колкото и да е нескромно, да,... ние не сме лоши, но от лошотия избягахме по краищата на Галактиката, за да предупреждаваме наивните и незапознати. Всеки е свободен да се движи тук, но ние просто трябва да предупредим. Наш дълг е.
- Добре, че поне има такива като тях, да избягат накрая и да си посветят живота на предупреждението, на това да спасяват останалите! - просълзи се Сиси, когато разбра какво са казвали косматковците.
- Е, след всичко това, явно е по-добре да не ходим там. - каза Лиан и си му личеше, че абсолютно не желае да припарва и на сантиметър в тази ужасяваща Галактика, където даже октиди не стъпват.
- Трябва да сме супер ненормални, за да влезнем в такова ужасно място! - подкрепи го Бияна.
- А на вас по-приятно ще ви е да се разхождаме следвани от октидите ли? - намеси се Уйки, който явно предпочиташе, поне засега, прикритието на тази Галактика.
- Я и аз да кажа нещо, по-скоро - да повторя нещо! - намеси се Кяпутен Куро, - Преди съм ви казвал, поне един път, доколкото си спомням, че тук всеки е свободен да напусне когато пожелае.
Борбата на Доброто срещу Злото трябва да е доброволна!
- КАЗАЛ СИ, КОГАТО СИ БИЛ РЪКОВОДИТЕЛ ТУК! - веднага светна Кияна, т. е. Суши. Ясно беше, че Суши не пуска никой да се самоотлъчва.
- Аха... - само каза Лиан и се отдалечи с някакъв "пъклен план" в главата си. Бияна го последва. Сиси остана като в ступор. Всички се събраха да пообсъдят нещата, макар че то какво обсъждане, след като Суши беше направо заповядал да отиват в тази опасна Галактика и нямаше какво да му се противопостави? Да, но Лиан си имаше явно своя план. Викна почти незабелязано Роботчо при себе си и му обясни:
- Преди време ми сложиха нещо да ме блокира от едни други. Искам да ми го махнеш, защото искам да съм свободен да избера.
- Той трябва да избере, да направи сам своя избор! - добави Бияна.
- Останалите дали ще са съгласни? - попита Роботчо.
- Ееее, не! Точно ти, който избра свободния собствен избор въпреки другите роботи?! Моля те! - почти проплака Лиан.
- Знаеш, че моята изчислителна мощ е много велика, нали? Искаш ли да изчисля дали при теб шансът е по-добър, ако продължиш с тези или ако ти махна онова и продължиш с другите?
- Много добре предложи, но колкото и да е по-зле там, аз искам да съм там, а не тук! Знам, че там може да умреш и то бързо, но знаеш ли кое е доброто там? Че е винаги бързо! Поне аз така го усетих, когато чудовищната черна сила ме стискаше за гърлото! А тук! Тук може всичко - може да умреш бавно и мъчително, може да умреш внезапно, дори когато не знаеш... Това е опасно място! Разбери ме, ако можеш да разбираш органични неща като нас!
- Ще ти помогна, но да знаеш, че съм ти предложил преди това да направиш по-информативен, по-изчислен избор.
- Ще знам! - каза твърдо Лиан.
- И аз ще знам! - подхвърли Бияна, която неизвестно дали заради Лиан и/или заради уплахата, но поиска да го последва.
- Приготви се. - каза Роботчо и започна да вади от себе си какви ли не метални джунджурии и кинкалерии. То беше някакво чудо да помисли дори човек, че някакъв такъв полу-ретроробот може да надвие Чикибойска фина блок-технология, но.... в края на краищата, Роботчо успя. Успя! И тук стана интересното. Колко "интересно", доколко и за кого, вие сами преценете: Веднага след като роботът сне защитата, тутакси около Лиан се появиха черни плашипутарници. Да,
плашипутарници (в множествено число), а не само онзи. И ето тук стана нещо, което за някои може да е зашеметяващо - тези плашипутарници нямаха кой знае колко общо с онзи гадния, измъчващ, страшен плашипутарник - тези бяха някакси едни сервилни, мазни. На техния фон "белият" и "добрият" Суши си беше истински садист! След няколко любезни думи и покана Лиан с Бияна да се присъединят към Плашипутар, то и двамата веднагически избраха тази опция. Съвсем леко ги смути новината, че Плашипутар е вече в комбина с... Октид! Октиди и плашипутарници! Аха-а-а-а! Ето защо с такава "полусветлинна скорост" октидите превземаха нови светове. Но, какво от това? Тези, новите, плашипутарници заменили стария плашипутарски "отговорник" на Лиан, бяха толкова предразполагащи, че на фона на неизвестно-колко-опасната Галактика плюс решението на Лиан да не стъпва там за нищо на света, предопределиха нещата на сто процента! Конкретно, черна мъгла обви Лиан и Бияна, които бавно се понесоха над главите на всички, а скоро и преминаха А-корабния таван, след което като черен лъч изчезнаха.
- Опалянка! Тези се изнизаха! - усети нещата бай Петър.
- Ще ги спрем!!! - обади се Суши, очите на Кияна светнаха, не се знаеше дали Суши ще се материализира всеки момент. Стана страшно!...
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.