Писано в отговор на "Коледа с... Хайдегер" от Николай Турлаков.
Николай Турлаков: "Напоследък се сдобих с някои много ценни работи на Хайдегер. Пред мен лежи една забележителна купчинка от книги и ксерокопия. Преди всичко, издания на текстове на негови ръкописи и бележки към лекции, студентски записки на лекционни курсове, семинари, дебати. За разлика от подготвените за печат от Хайдегер текстове, това са непосредствени записи на неговото живо слово. Записи и лекции от онова време, на онзи Хайдегер, в когото студенти като Хана Аренд и Гадамер виждат новия "философски крал". Всъщност, ако Хайдегер е бил много по-добър лектор, отколкото писател, може би това, което е написал, става напълно разбираемо само от яснотата на това, което е казал. …
Зачитането в онези ранни семинари и лекции на Хайдегер от периода 1915 до началото на 1927 г., период, през който на практика Хайдегер не публикува нищо, постави за мен в една нова светлина както "Битие и Време", така и "късния" Хайдегер. На фона на това, което ми се разясни, се разкриха редица неща, които належащо трябва да преосмисля. Много неща се "объркаха" и отново трябва да бъдат подредени. Ще ми се отново да започна да се уча, дори и да не съм преставал…
Хайдегер е истински учител, защото той не преподава философия, а учи на философско виждане. В своите ранни лекции той често и почти винаги се завръща към Аристотел или по-точно към онова, за което Аристотел е говорел. Такова завръщане е осъществено не просто като "история на философията" или "нов ренесанс" на Аристотеловата мисъл, а като ход на нашето собствено мислене. В този смисъл, от нито една история на философията не съм почувствал Аристотел толкова жив, така актуален и близо до мен, толкова ценен за моето настояще философско дело с това, което казва, колкото да речем от един съвсем кратък запис на Хайдегеров доклад, какъвто е този от декември 1924 г., озаглавен "Dasein und Wahrsein nach Aristoteles (Interpretation von Buch VI der Nikomachischen Ethik) Хайдегер не казва нещо кой знае какво като спекулация или трактовка там- той просто подпомага философския читател на Аристотел да види философското от очевидното…
Трябва наистина да започна да мисля по-свободно, по-живо и автентично с опита на философската история…И чувствам как Хайдегер ми помага…Помага ми не да го следвам – помага ми да следвам философското, да си го приобщя…
Ето защо сега ми се чете – ужасно ми се чете, чете ми се, сякаш никога не съм чел…С прибързан трепет и удивление, в усещането за изтичащото време…И както понякога се струва насън, когато човек бяга от нещо или към нещо, върху него са стоварва едно ужасно забавяне и усилие, така е и с моето четене на Хайдегер. Колкото повече го чета, толкова по-бавно го чета. Вече не повече от 10 страници на ден – само толкова мога да си приобщя, само за толкова ми стига времето да осмисля…А понякога и това е много, понякога ми стига и само една страница, дори параграф, дори едно изречение…за да отмине деня
Чете ми се, чете ми се и ми се мисли,а трябва да …пиша
Трябва да пиша и то много, сега… от тази дата до другата…в тези времеви рамки.
Искат от мен да пиша сега, а не после или тогава, когато вероятно бих правил това по-добре, по-свободно, по-живо, оригинално и автентично…и най-важното, когато бих имал какво да кажа.
Но ето, идват празници! Идва Коледа и хората поне за кратко оставят своите всекидневни дела, за да празнуват…
Искам да си пожелая да оставя всичко друго и тази Коледа да прекарам с лекциите на Хайдегер!

"
Гесер Курултаев: "Хайдегер ще се окаже като Брус Ли (Ли Сяолун), който твърди, че неговото кунгфу (Джийт Кун До) не е някакъв определен тип бойно изкуство, а начин на мислене, система. Да, но на практика тази система си е точно едно бойно изкуство, та и с Хайдегер така. Бягайки от Хусерл, така както Брус Ли бяга от Ип Ман или Исус Христос от традиционния Юдаизъм, Хайдегер си задава своя догматика – Фундаменталната онтология.И да, трудно се чете Хайдегер. Можело е нещицата да си ги пише по-ясно и разбираемо, да се посъобрази малко с аудиторията. Ето, примерно, Хана Аренд си е доста по-добра в това отношение.Колкото до Коледата – ама ти робуваш ли на такива условни рефлекси? Ооооо, аз вече не. Даже рождените си дни приемам за ден като ден. И така човек се чувства наистина по-свободен и може да си прави каквото иска, а не каквото прави МАСАТА (Das Man).И личен съвет – внимавай с Хайдегер, защото човекът (по Бодрияр казано) е създал немалко симулакруми. А да живееш с вяра на симулакруми не е добре. Осъзнатите симулакруми от типа на Дядо Коледа или Дисни Ленд дори може да развият мисленето. Но неосъзнатите като симулакруми, симулакруми са като религия."