Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 73
"Там, където даже октиди не ходят!"
- Сега може да опитате там, където даже октиди не ходят. - чуха всички роботен глас. Всеки, който имаше оръжие го извади, насочи го по посока на гласа и скоро стерсираните им погледи преминаха в ококорени погледи, защото забелязаха, че чуждият роботен глас беше на някакъв малък робот, около "метър и половина с вдигнати ръце", който се приближаваше към тях на колелца, бавничко.
- Ама ти как оцеля, бе, мойто момче? Нали всички се само-... самоизкамикадзихте?! - попута учуден бай Петър, който разпозна веднага, че това е някакъв оцелял арботски робот.
- И как успя да проникнеш тук? - викна му Лиан.
- Движи се на колелца. - подсмихна се малкия Пешо.
Роботът спря пред тях, защото все пак никой не го изпускаше от мушката. Не можеха да му се доверят, а и повечето се страхуваха да видят неканен робот на А-кораба, още повече, когато се предполагаше, че те са се самоунищожили във войната си с Октид. Уйки, най-невъзмутимо, се приближи към роботът, погали го по овалната главица с пипало, пък му рече:
- Създание от изгубения свят на сингулярност, как така само ти оцеля и как влезна тук?
- Изчислих, че моето самовзривяване ще увеличи силата на взрива само с приблизителните 0,0000487%, а шансът, ако се самооткажа и продължа съществуването си да увелича интересното за мен са 10
17 пъти по-големи, от преди, когато цялото време прекарвах на Арбот и наоколо. Избрах си вашия А-кораб.
- Ти си робот. Не може да имаш неща, които са ти интересни и емоции! - усъмни се Кяпутен Куро.
- Аз говоря за това, което би могло да е в мой интерес. "Интерес" равно на "полезно".
- Просто машинката си има добре-развита програма за оцеляване. - усмихна се Уйки докато оглеждаше роботът от главата до петите (по-точно - от главата до колелцата).
- А какво е станало с програмата му за подчинение на вида, на командването? - попита основателно Нико.
- Много просто, - веднага отвърна роботът, - Реших да я игнорирам като остаряла, дефинирах я като "вирусна" и я блокирах. Така в момента аз съществувам, а останалите не съществуват. Ако преформулирам на ваш език: "Аз оживях, другите не."
- Значи си предател!!! - изтърси Бияна.
- Или просто високоосъзнат робот, който не иска да се "похарчи" толкова лесно! - каза бай Петър.
- Може да се гледа на това по много начини. - отвърна им Уйки, който наистина си беше харесал роботът с неговата нестандартност, а и предвкусваше някаква негова полезност.
- Каквото и да е, - намеси се делово Кияна, - Ако Суши не разреши, няма как да остане с нас. Знаете, че ние сме се посветили на мисията на Доброто, Бялото...
- Чикибойското! Знаем... - добави бай Петър, който беше вече научил това клише отдавна и му беше втръснало.
- Суши отговори, - каза Кияна, с което за пореден път доказа, че чикибойците могат да контактуват бързо и телепатично, - че роботът трябва да премине пробен срок при нас.
- Ще го премине, много е сладък! - потупа го нежно по гърба Уйки и го поведе да го избърше от прахоляка в който беше потънал, след което роботът се оказа, че дори е цветен, съставен от различни цветни метали.
Няколко часа по-късно роботът обясни как минал всички защити на А-кораба, защото софтуеърно микрокомпютърната му система била много по-напреднала, доколкото можа надгради (ъпгрейдна) А-корабния компютър, а след това вече всички започнаха да се интересуват от него, защото си личеше, че това е най-революционният, най-напредничав робот от всички арботски роботи съществували някога и някои искрено се радваха за него, че е оцелял.
- А-корабният кюмпютър - рече Спаска и точно така го каза "кюмпютър", - да не ми се разсърди нещо, но този Роботчо е много по-знаещ.
- А-корабният компютър не може да се сърди. - успокои я Кяпутен Куро.
- Аз също си мислех нещо такова. - каза Шики, - Затова искам да попитаме Роботчо той да преизчисли курса на А-кораба, за да е по-сигурно, че няма се натъкваме на октиди и на харкунци.
- Аз вече ъпгрейднах А-компютърър ви. - каза Роботчо, - Изчисленията и преизчисленията, които ще направя ще са само с 0,16% по-добри от неговите.
- Е все е нещо! Мен даже и с толкова да ми вдигнат пенсията, пак ще се радвам! - рече дядо Пешо.
- Какво е "пенсията"? - попита Роботчо, който си личеше, че иска да учи.
- Ние нали имахме връзка със Земния интернет? - сети се малкият Пешо, - Я направо се включи там да разбереш за пенсиите.
Пешко му даде да се включи към лаптопа и Роботчо за има-няма 10 минути изчерпа цялата настоящна земна интернет информация! Това беше донякъде полезно, защото след този Роботчов ъпгрейд той се похвали, че може да прави изчисления с 0,17% по-добре, а и вече знаеше неща като "пенсия", "педикюр", "пеерас" и т. н.
- Много съм нетърпелива! - каза Ена, - Какво ще покажат новите изчисления?
- Какво толкова може да покажат 0,17% по-точни изчисления? - беше скептичен и неразвълнуван Шики.
- Всичко може да покажат! Великолепна идея беше това! - беше оптимист Уйки и се оказа, че има право.
- Предишните изчисления въобще са изхождали от погрешна предпоставка да се движите на случаен принцип, избягвайки двете главни за вас опасности. Аз преформулирах задачата.
- Много обича да преформулира този робот. - забеляза Спаска, която имаше набито ухо.
- След преформулацията нещата са такива: Вместо да се движите на случаен принцип и да бягате, може да отидете в Галактика, където даже октиди не ходят.
- КАК?! Как знаеш поговорката от Харкун "Там, където даже октиди не ходят."? - извика Уйки.
- Случайно я формулирах. - обясни с равния си и безпристрастен роботски глас Роботчо.
- И защо не ходят? Това сигурно ли е? - попитаха един след друг Лиан и Шики.
- Ето, вижте сами това. - изобрази холографска картина Роботчо. Тя показваше динамично голяма част от Вселената, а октидските нашествия бяха изобразени като малки овални петънца, които се движеха, щъкаха насам-натам и се установяваха по най-различни планети, комети, спътници.
- Как е възможно толкова бързо да напредват?! - не можеха да повярват на очите си много от присъстващите.
- Аз ви говорех, говорех, но вие трудно схващахте, бавно разбирате силата и мощта на октидите. Преди бяха доста лесни за контролиране, преди да се заимат с тези нови техники. А сега техниките плюс тяхната сила и тяхното лесно размножаване са заплаха за много светове. - рече невъзмутимо, неизненадано, но и с трудно подавяна тъга Уйки.
- Е, все пак да не забравяме, че повечето планети са ненаселени и всеки може да ги завладее като просто кацне на тях. - прояви скептицизъм Куро, за който октидската мощ беше пеленаче в сравнение с тази на чикибойци и на плашипутарници.
- Това обаче е интересното за вас. - каза Роботчо и посочи една голяма галактика, която се отличаваше не само със своята големина, а и с това, че октиди, които приближаваха там или я заобикаляха отдалече или отиваха до някакъв пункт там, след което пак си омитаха крушите.
- Защо избягват това?! Много интересно! - попита Нико.
- Всичко е възможно. Например да има нещо, което избива октидите. - рече Куро.
- Да, но в такъв случай ще избие и повечето от нас. - отбеляза Уйки, - Отделно, те не биха се приближавали чак толкова там, ако знаят, че е опасно за тях. Има нещо друго...
- Но аз знам тази галактика! - подскочи като убодена Сиси, - Това е нашата съседна галактика!!!
- Значи сусоните живеете съвсем наблизо там? - попита Куро.
- За нашите скорости - да. Посещавали сме покрайнините й. Там живеят много и различни раси. Не може да ходим там!
- Стига, де. Не може да е по-лошо отколкото това, с което сме се сблъсквали досега: ташлари, паякообразни пирати, октоподообразни изчадия... - започна да изброява Пешко.
- Повярвай ми!!! МОЖЕ! - каза ужасена Сиси.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.