По повод на рибарското ми стихотворение от 2010 в един друг форум - "Аз не съм рибар, но много уважавам тоя занаят, затова ето един мой пресен стих за рибарите, както и няколко други, не-рибарски творения
В града е много жежко,
Живея много тежко!
На село се преместих,
Багажът си изместих!
И купих мрежа, куки!
Дано е на сполука!!!
Защото там, на село-
Рекичка тече смело!
Реката е живот!
Водата е живот!
Без вода, без риба -
Едва ли ще ни има!
И казах си тогаз:
"Рибар съм, Боже, аз!"
На село и със риба -
Не ще ми трябва нива!
Не щеш ли - ей така!
Съседката изникна!
Лелей! Баш сега ли
Майка й я викна!?
Съседката е гот!
в лицето е красива!
А тялото й - "Бог"!
Същинка, морска Дива!
А майка й - скумрия!
Дан' кажа - "шафрантия!"
От риба не разбира;
И тъпо се навира!
Какво пък толкоз има,
Ний двама във захлас
С съсдеката - пленила
Сърцето ми, от раз -
Да си поговорим,
Да си споделим,
Да си отговорим-
Кой кому е мил?
Варай! Заеби го!
Майките са тъй:
Пазят си момите!
Нямат май акъл!
Казах им аз смело:
"РИБА АЗ ЛОВЯ!
Вие сте от село!
Ето я стръвта!"
Те ми не повЕрваха
Аз пък окъснях!
И във тъмна доба,
Рибата съзрях!
Плуваше в реката.
И беше голяма!
Кършеше снагата.
Оха! Грешка няма!
Щука, Шаран или Змей -
Дреми ми на Моя!
"Ще те хвана бързо, ей!
Ти ще си баш МОЯ!"
Хвърлих мрежата тогаз,
Хванаха се много!
Гледам ги аз във захлаз-
Жаби във неволя!
"Бах'го!" - викам си-
Защо ли не бях във Италия?
И в Китай да си,
То пак, жабата е мания!
Хвърлям пак за риба - йок!
Няма си и няма!
Казвам си - "Карък си, мой!"
Бягай ти за мряна!
После взех си въдичката,
Сложих й примамка!
Хвърлих малко тесто, тъй-
"Удавник - и за сламка!"
Хванах 2-3 рибки аз
Казах си - "Това е!"
Риба-скара до захлас!
Всичко е наяве!
Ето вече, в полунощ,
Барбекю приготвям!
Тя ме гледа в тъмна нощ
И ми се кикоти!
"Яла, батко, погледни-
Колко риба има!
Всеки ден ще ни дари,
Реката голяма!"
И тя идва, и ядем,
И ме гледа мило...
Ех, либодото съвсем,
Ме надърви диво!
Тя видя го - по-голям
Даже от скумрия! :lol:
И понесе замечтано,
Мислите си диво...
После, знаете какво
С нази там се случи,
Млад рибар - какво, защо?
Нека се поучим:
Щом си готин и рибар си
Няма начин, братче,
Да не пипнеш ти
Отблизо някое пут*че

*********************************************
Ето и едно от най-сериозните му произведения:
"Не смея да ти кажа аз “Обичам те!”, защото слаби думи са за чувството у мен!
Не смея да целуна устните ти пламенни, защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна, прегръдките не ще покажат сладкия ми плен!
ОЧИ ОТ ТВОИТЕ АЗ БЪРЗО ЩЕ ОТВЪРНА, но ще горя, макар отвън да съм студен…
А толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой, един!
И ти да бъдеш моята принцеса,
А аз - твой верен ангел - Херувим!”
Хайде, на слука!

_____
* Авторът се разграничава от лирическият си герой и призовава да не се държите бракониерски като него :!:", един човек (с ник "stich") писа, че още във втория куплет откривал склонност към бракониерство!

Аз отговорих: "Ами какво да се прави, лирическият герой е правно-неграмотен и смята, че "рибата е на всички като въздуха" :lol:
Иначе аз не съм той. Ловил съм риба само 1 път, като малък, когато държах въдица с плувка 5 минутки

. После ходих и на риба с един чичо, който хвърляше мрежата и все улавяше жаба :lol: , та от там този спомен за жабите...".