За пчелата, мухата, цветята, лайната и възможността за обективност
Има една приказка (или притча) за муха и пчела, които се познавали, та прекарали един ден в една непозната им гора. След това пак се видели и като споделяли впечатления пчелата споделила, че навсякъде в гората имало цвета, а мухата пък споделила, че навсякъде видяла много лайна. Алегорията е свързана с черногледите (песимистите) и с оптимистите (хората с розови очила). На мен лично не са ми харесвали крайностите от край време.
Чашата с 50% течност в нея не е само наполовина пълна, не е само наполовина празна, а е
наполовина пълна-и-наполовина празна.
Писал съм и по-рано, но ще припомня за хора, които бяха в Китай за по-дълго или по-кратко, но говореха/пишеха само за лошото, което са видели (или което им се струва така) в Китай. В същото време имах случай с човек, който преди да дойде в Китай и дори след като дойде, в началото, всичко му беше идеално и оптимистично в Китай (после започна да развива синофобия, но това вече сме го говорили в
Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия). Ето ви два пресни примера:
- Натоварил съм се с 3 торбички с боклук и 3 стъклени бутилки. Нямам проблем да ги нося, но стара съседка, която също е натоварена с торбичка с боклук, на път за контейнерите за отпадъци, ми казва, че иска да ми помогне и посяга да вземе и трите стъклени бутилки. Ясно е, че ще ги хвърли, защото напоследък тук не се търси стъклен амбалаж (пластмасовите бутилки се продават за по някоя стотинка, но не и стъклените). Добра жена, отговорна, социална - доказвала се е много пъти! Давам й, за да не я обидя нещо, 2 бутилки (понеже тя се пресяга да ги вземе и говори как ще ми се изморят ръцете), а с третата и трите си торбички за боклук продължавам към контейнерите за отпадъци. (Там намирам хвърлена голяма пластмасова бутилка и я занасям на собственичката на малко магазинче наблизо, защото знам, че те събират и продават амбалаж, но това е друга тема). Идеален пример за алтруизъм!
- Днес беше отново дъждовен и ветровит ден. Беше трудно да се добера до мястото, където преподавам урок по английски на ученик, защото не си позволявам да се охарчвам за такси (беден човек не трябва да се охарчва постоянно за неща без които може), а наоколо няма нито един автобус, който да отива до там. Мокър, изтощен и изнервен на беднотията си се добирам до мястото; набързо се измивам (не ща да хвана някоя зараза от мръсните порои по пътищата, защото на беден човек само това му трябва - да се разболее и да не може да си плати лекарствата!!!
) и почвам урока. Ученикът има 4 учебника по които работим, аз също подкрепям с 4 мои книжки по английски. Масата на заведението за бързо хранене, където му преподавам (защото вкъщи е само 1 стая и няма къде да се седне, а у тях не канят явно учители - всеки си има правила, не им се сърдя) е отрупана с 8 учебника, 1 тетрадка и 1 писалка. Ученикът за сетен път е забравил как се образува множествено число в английския и с какво се различават глаголите в трето лице единствено число. Обяснявам енергично - с толкова много учебни материали и толкова много обяснения, и ученик пред мен няма как да не си личи, че съм ЗАЕТ! Да, но някаква студентка с въпросник идва и ни прекъсва. "Какво има?" питам, "Искам да ми отговориш на въпроси!" заявява и явно в егоцентричното й съзнание аз трябва да си прекъсна работата, ученикът ми трябва да си изгуби времето и/или парите, за да отговарям аз на нейните въпроси! Егоцентризъм, несъобразителност и тъпотия! "Сега преподавам и не мога да отговарям на въпроси!" обяснявам аз очевидното, след което тя си се връща на нейната маса с още някаква друга и някакъв друг, хили се нещо (от срам, защото е осъзнала грешката си или просто от глупост, или дори с насмешка, защото не разбира, че да се прекъсват така хората за лични цели не е добре? Не знам.) След малко се изнизват дори без едно "Довиждане!", но аз и не очаквам такова. Идеален пример за егоизъм!
Ако бяха някои от споменатите по-горе хора, които виждат в Китай само лошото, сигурен съм, че щяха да ви раказват надълго и нашироко само за несъобразителната студентка, а бабичката с добро и отговорно сърце, щеше да бъде само мимоходом спомената или въобще пропусната от повествованието!
Навсякъде по света, вероятно, може да се срещнат и добри, и лоши, и умни, и глупави, и алтруистични, и егоистични личности. Аз дори си мисля, че по-голямата част от хората не са умни, не са алтруисти и не са много добри. Това, обаче, никак, АМА НИКАК, не ми пречи ДА ЗАБЕЛЯЗВАМ И ДА ОТЧИТАМ добрите, умните, учените, алтруистите! Да, наистина в гората сигурно има повече лайна, отколкото цветя (ежедневно много животни произвеждат лайна, а цветята искат по-дълго време за развитието си; през зимата дори няма цветя, а има само лайна), НО това не значи, че трябва само да се фокусираме върху лайната (или само върху цветята) - обективност, здравомислие ни трябва: да можем да отчитаме и плюсовете (+) и минусите (-)! Това просто е полезно, защото ни прави по-адекватни на реалността - например да си адекватен значи да знаеш, че мечката е мечка, а не орел; че синьото е синьо, а не оранжево; че краставицата е краставица, а не дюля. Това спомага за правилната ориентация, за възможността да правим по-добри избори и т. н.
Знание, с една дума.
Знанието не е панацея, но, в края на краищата, знанието е сила.
Show Posts
. 
I like it, too! 
-- a grapefruit bubly. 
.
.
-- "Candybus" fashion clothes for kids. 
-- Spiderman and others.
.
-- Kimchi flavor.
-- Wasabi flavor.