6148
« on: July 13, 2018, 04:22:15 PM »
Katya Sofronieva: "Нетът. Токът играе. Вятър и студ, утре и в неделя повече.
Кофти е да се пробвам, че се кликва насам-натам и после може да не мога да го върна лесно.
Може да спре тока, сега едвам мъжди.
Но, да ти кажа, сдобрих се с един човек, тоест не, че аз се сдобрих, а той изобщо не ми се е сърдил, че го отписах от живота си за дълго и направо ми олекна.
Поради моята вина, че бягам, избягах. Избягах защото избягах. Но сега отбягах.
Едвам ме завлякоха до колата му и там имаше едно шарено куче, заплеснах се да му приказвам, но човекът взе, че ме заговори, рекох си, какво пък толкова ще стане.
Кучето било там, защото му дал и си хапнало грозде.
После все едно нищо. Все едно не сме се разделяли.
Е, отнесох си вината заедно с мезетата обратно.
Всичко беше, понеже не знаех как и какво по принцип.
И после вината с мезетата.
Шарено куче - мост към душата ми.
Утре ще пробвам да оличностя изказването си, само да спре дъждоподозрението."
+
"...
Дано успея да дойда някак, че нещо много се губя в метеорологичните промени виртуално..."
Me: "Знаеш какво мога само да кажа: действай тази зима по влизане в оптимална форма, за да може като се затопли да излезнеш, ако не в чужбина, поне в столицата или някой добър град в БГ, да заживееш по-качествено и по-нормално!"