6586

Other topics / About the likes and dislikes

« on: May 26, 2018, 02:47:26 PM »

Me: На който не допадам като научни, обосновани, обективни и балансирани исторически (и други по науките и за живота) разсъждения, да ме премахне от "приятели". Никой не съм добавил насила, но не мога да си мълча, когато виждам грешки и се опитвам добронамерено да отбележа. Животът ми и без това е достатъчно труден и до известна степен - тежък, за да понасям и неразбирането на хора!

6587

Other topics / About the business 2

« on: May 26, 2018, 01:39:35 PM »

Kamen Ivanov: И аз си мислех че трябва да се провери казал ли е такова нещо. Иначе имаше някакви притчи за някакъв милиардер, не помня кой, дето бил започнал с продажба на, ако се не лъжа, ябълки на някаква гара - продал една на двойна цена, купил после две, и тях продал на двойна цена, докато се замогнал да прави сериозен бизнес. Ама не мога да си представя колко ябълки е трябвало да продаде. Ами слагай го това на твоя сайт ако не те мързи, интересен повод за размисъл е.

Me: Kamen Ivanov, то това е от вица май: "Продавал ябълка, после купил 2 и продал и 2-те, след това 4 и продал и 4-те... и така ДОКАТО чичо му умрял и му оставил наследство от няколко милиона и той станал милионер!" :D

Kamen Ivanov: И се пита в задачата чичо му от кого е наследил парите

Me: Kamen Ivanov, ами може просто да е спечелил от лотарията. Не всички милионери са наследствени. Има си и лотарийни (числят се към self-made-натите милионери).

6588

Other topics / About the business

« on: May 26, 2018, 01:27:19 PM »

Kamen Ivanov: Geser Kurultaev, как ще коментираш правило номер 3 от статията отнесено към днешната действителност?

Me (about " Ако имаш малко пари, започни бизнес. Ако изобщо нямаш пари, трябва да почнеш бизнес веднага."): Ами към която и действителност да го отнесеш, без пари не става да почнеш, защото няма да ти дадат даже да стъпиш на мястото за бизнес. Дори за една сергия на пазар, пак се иска да си платиш мястото, а след това да плащаш за каквото вече искаш да продадеш/препродадеш; преди това - за разрешителни и регистрации пари... Който си мисли, че без начален капитал става - или е малоумник или някакъв гений, който тепърва ще ни светне как от нищо се прави нещо! (Иначе не знам дали Рокфелер е изтърсил наистина такава глупост и в какъв контекст, ако "да".)

6589

Other languages / "Требе" какво е

« on: May 26, 2018, 12:55:23 PM »

Какво е "требе"

  "Требе" в едно от значенията си е "трябва". Диалектна форма. Например "Що требе?" на литературен български е "Защо трябва?"; "Не ти требе." = "Не ти трябва."
 Думата може да се употребява диалектно от някои и в значение като "изтребва", "трепе", "убива". Например "Това требе всякакви насекоми." = "Това изтрепва всякакви насекоми."

6590

Other languages / Re: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев

« on: May 25, 2018, 11:17:30 PM »

Аз предпочитам да виждам как политическата класа, а не лотариите, работят над проблемите на бедността сред населението. Уви, реалността с политическата класа не ме прави щастлива.

А за лотариите като средство на отклоняването на вниманието от наболели проблеми, може би също има какво да се каже.

Не съм чела Оруел, "1984". Като намеря време обаче ще го прочета. Причината е, че попаднах на следния откъс, дето в първия момент реших, че за България е писан:

"С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик"

роман: "1984" , автор: Джордж Оруел.

Гледал съм филма, не съм чел книгата (освен резюмета и в Уикипедията каквото има). Да предположим, че цитатът е верен - намерих на английски съответствие тук: https://www.goodreads.com/quotes/450335-the-lottery-with-its-weekly-pay-out-of-enormous-prizes-was.
 И ето какво:
 1. Не само за днешна България, а за всичките днешни държави се отнася - просто НЕ МОЖЕ всеки да се роди богат, да има богати (и дашни) родители; да има богати (и дашни) приятели, да намери качествени бизнес-ангели, да намери заеми с приемливи ниски лихви... И какво му остава на човекът, който се стреми да забогатее, че поне да си покрие минимални потребности от болнично обслужване, екскурзия до чужда държава, ходене на ресторант 1-2 пъти месечно, някоя по-скъпа стока в месеца... (да не говорим за многодетни семейства - днес съзрях човек, който чака ТРЕТО дете в България, а не е богат!...)...
 2. Политическата класа да работи над проблема за бедността?! Моля, моля! В некомунистическо общество, дори и най-хуманната, най-дашната политическа класа НЕ може да направи всеки богат. Толкова милиони или милиарди население - дори и да спестява от какви ли не военни и други харчове, накрая ще ти даде най-много 2-3 средни заплати, примерно, годишно, и пак ще си на почти същото дередже (ниво; равнище)! Само при един комунизъм, където наистина всички държавни приходи се разпределят ПО РАВНО, може да има някакъв напредък, но пак не е сигурно, защото ако БВП-то ти е по около 1000-2000 лева на глава, какво ще се получи? Ами еднакво-бедно и полубедстващо население.
 3. Отклоняване на вниманието? Ами не мисля, че това е основен способ. Сигурен съм, че някой националистически проблем го отлонява с пъти повече - например някой лош съсед, който иска територия на страната ти (мнимо и/или реално); някоя болест (фактическа или преувеличена)... има много, ама много психо-социално-политически техники за отклоняване на вниманието. Не знам дали някой, който го иска, ще опре точно до лотариите като средство. Не, че не е възможно, но е ограничено, предвид че повечето народ е привикнал към тях. Едно е да ти кажат, че някоя си лотария има джакпот от 500% повече, а друго е да ти кажат, че съседна държава иска да ти вземе някой окръг/вилает/област/шънг или пък, че някоя болест от Африка може да нахлуе у вас... Десетки, ако не стотици по-добри и мощни за отклонение на вниманието има техники, та не знам и не вярвам много, че лотариите целенасочено се използват за тази цел.
 С една дума - при капиталистическа (феодална, социалистическа и др.) система, където се искат ПАРИ, ако ще и "ангели" (в добрия и секуларен смисъл) да имаш, то няма как да стане забогатяването - дори и по равно да разпределиш целия приход, то мощните и богати, които вече имат власт и/или пари, ще вложат тези средства в производството, а бедният само ще си покрие разходите и (най-много) ще спести някой и друг лев. Примерче: Пешо е на работа със заплата 1000 лева на месец. Едва успява по 30 да спести. Дават му в края на годината още 2000 лева. И какво ще направи с тях?... В същото време господин Пешев, ако има разработен бизнес за по 200 000 на година чисти пари и му дойдат 202 000 накрая, съвсем по друг начин (би могъл) да се развие...
 Накрая - да предположим, че ти остават 50 или дори 80 години живот. Мислиш ли, че политическата класа (политическите класи) ще ти помогнат на теб (и на всеки останал) да забогатееш за това време? Че то дори 100-200-300... 1000 години може да минат, докато (и ако!) това се случи! Според мен шансът да спечелиш от лотарията е по-голям, отколкото дадена политическа класа да ти помогне да забогатееш. Честно ти говоря; честно ви говоря.

6591

Other languages / Re: Зов за БИЗНЕС, за да няма по-късно "зов за помощ"!

« on: May 25, 2018, 07:08:45 PM »

 Аз даже не реших да обръщам много смисъл на такива твърдения, че въпросните от 0-та са почнали и реших, все пак да призная, че дори и да е така, то това са много малко хора от всичките богати (еле пък от всичките свръхбогати!), които наистина биха могли с нищо да направят нещо.
 ТОВА, КОЕТО МЕ ВТРЕЩИ В СЛУЧАЯ НА ТОЗИ ГОСПОДИН бяха някакви такива етически нормички като онези, че да си "уонаби-богаташче" (да искаш да станеш богат) не е добре; че да търсиш съдружие/партньорство е равносилно на измамничество; че бизнесът с ресторант е задължителна загуба на пари и че да искаш да правиш бизнес и да констатираш икономически закони е "изпаднало поведение"  . Странна птица, определено. 

6592

Other languages / Защо съм "твърдо за" хазарта в условията на некомунизъм

« on: May 25, 2018, 01:12:11 PM »

"Твърдо за" хазарта в условията на некомунизъм

  Ако има комунизъм, то няма нужда от хазарт, защото няма нужда и от пари - всичко е безплатно. В условията на некомунизъм обаче (както е засега по света), аз съм твърдо за хазарта. Много хора са съгласни, че хазартът продава/дава мечти. Аз добавям -  не само мечти, но и доста милионери (по света) произвежда хазартът ежеседмично (Например в Китай от играта "Шуангсъциъу" ("双色球" на китайски език), която аз с гордост играя, всяка седмица средно поне по 10 човека вземат милиони!) НЕ ВСЕКИ може да се уреди на висока заплата, а повечето хора НЯМА КАК да започнат печеливш бизнес. Ако им отнемеш и малката възможност с хазарта, какво да правят?! Така че аз съм "твърдо за" хазарта от тази гледна точка! (Друга подкрепяща точка е, че част от парите отиват за данъци, за благотровителност, за спорта и пр., според зависи от хазартната игра.)

6593

Internet / A picture of another obese Asian man

« on: May 24, 2018, 02:38:55 PM »

Another obese man

  A photograph of another obese Asian man (and other two Asian persons next to him): .

6594

Food / New Fried potatoes (French fries)

« on: May 24, 2018, 02:31:27 PM »

 And a new style of French fries from another fast food restaurant: .

6595

Drinks / New Coca Cola 0 calorie drinks

« on: May 24, 2018, 02:19:21 PM »

New Coca Cola 0 calorie drinks

  A photo of a bottle of new Coca Cola 0 calorie drink: . And another photo of many of these and other 0 calorie bottles (drinks) in a supermarket: .

6596

Other languages / Най-големите градове в България

« on: May 23, 2018, 04:39:39 PM »

Ето кои са най-големите градове в България

  Видях, че някои търсят кои са най-големите градове в България и веднага посочвам. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Това са първите 6 най-големи града в България. Ако ви трябват още, ще спомена и други.
 Източник и за повече справки: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_and_towns_in_Bulgaria.

6597

Other languages / Re: Зов за БИЗНЕС, за да няма по-късно "зов за помощ"!

« on: May 23, 2018, 03:27:35 PM »

 Голям спор се заформи по темата (до голяма степен безполезен, защото човекът, който се включи не дава никаква градивна идея, само критикува и то от някакви субективно-етични позиции), но ето, все да прецени. Ще му отговарям тук и занапред, защото май не може да престане да пише.

 Почна се с моето това:

"Относно работещите бедни: "Има нещо такова - работещият има повече пари от едно неработещо дете (от сходно семейство, а не от семейство на милиардери, например, където може джобните пари на дете да надхвърлят средна работна заплата на човек от средната класа!), но за забогатяване не може да става и дума. Трябва НАЧАЛЕН КАПИТАЛ - пари-бизнес-пари прим (по Маркс, колкото и някои да не го разбират и/или ненавиждат). А като нямаш начален капитал (или просто казано - пари, за да се закачиш - да почнеш бизнеса - да си платиш: разрешителни, данъци, наем, заплати на наемни работници, ток и какво ли не!), то не става нищо!... Работникът (продаващият труда си, защото няма просто какво друго да продаде, изключая тялото си, по Джек Лондон и не само!), не може да се надява на "имам пари", демек на "богат съм". (Сега, предвид опита ми с Фейсбук, мисля че повечето няма да го разберат какво съм казал (затъпяването е прогресивно в много отношения!), но дано поне 1-2 човека са разбрали какво имам предвид.)""
 
 Той се намесва, че "Като чуя или прочета "по еди кой си" и веднага разбирам, че това е човек, който не прави това, за което говори, поради най-вероятната причина, че не му стиска."

 Обяснявам му, че " "Стискането" (осмеляването) е едно на ръка и е валиден фактор за успешна дейност в много отношения (не само в бизнесовите) - важно условие, но не единствено. В поста (отговор на една шега, че "ако като малък си мислиш, че като порастнеш и почнеш работа, ще си богат, значи си тъпо дете") аз наблягам на началния капитал - ако нямаш пари, няма как да почнеш нещо, даже и да имаш останалия комплекс от достатъчните условия: смелост, креативност, образованост (незадължително, но помага), добра социално-икономическо-политическа среда и другите. В конкретния случай - аз искам да направя ресторант в Китай, защото тук хората са много, пари за храна поне имат в изобилие (макар средният китаец да не е по-богат от средния българин), обичат чуждата кухня, но с години не мога да намеря началния капитал (иначе ми стиска, дори неистово го желая това да се случи, че да излезна от дъното на средната класа, в което се намирам с години вече), НО уви - роднини, приятели, познати - всеки се спотайва като стане дума за включване в такъв бизнес със споделен капитал и/или няма пари, за да се включи. Та - вода газя, но жаден ходя, както казали едно време някои от народа - милиони потенциални клиенти около мен, ама йок парици (лихвите по заемите са високи и заем не е решение на проблема)."

 Той казва: "Кажи това на Марк Цукерберк, Бил Гейтс и всички други, започнали без лелеяният от теб капитал. Когато пък чуя някой да ми говори за начален капитал, веднага става ясно ц че това е някой, който търси чужди пари."

 Камен Иванов се намесва с "Темата е сложна. Един от проблемите е заложен от физичните закони: текущото положение на нещата е следствие от предходните положения на нещата. И като се добавят и ефектите на глобализацията, мъката става пълна, защото на думи има равни условия, свободи и справедливост, но на практика ги няма за всички."

 Аз отговарям: " Kamen Ivanov, то това може да влияе на по-големите бизнеси. За малки идеи като моята - ресторант, едва ли има и 1% влиянието на международното положение. Става дума, че БЕЗ ПАРИ не може (Освен ако Георги Даракиев не предложи нещо за което не съм се сетил, ще го видим, но едва ли - това без капитал да почнеш бизнес направо е като заслужаващо Нобелова по икономика. Още никой досега не го е измислил за условията на живот, където за всичко се плаща - никой няма да ти даде нито безплатен ток, нито безплатни картофи... Капитал се иска.)"

 Пак Камен Иванов с " Ами международните разлики по-скоро. Примерно, в Китай фамилиите са големи (все още) - и където са задружни - ще се съберат и ще си отворят ресторанта. А в България - фамилия от един или двама човека си е равна на толкова човеци. Ето ти разлика. Това кой на какви родители, държава е случил - вече не го коментирам. В частност и дали си жена или мъж, дали си хубав(а) или грозен и т.н. Ако си мъж, не много хубав, и роден на кофти място в кофти семейство нямаш същите условия както някоя хубавица в перфектно семейство на банкери някъде по западните държави."
 
 И пак аз: " Kamen Ivanov, о, не надценявай фамилиите тук. Повечето са същите като в България - стане ли дума да те подкрепи някой със заем - "Ама ти сам защо не си спечелиш пари?", "Ами нямам.", "Ама то това няма да има клиенти!", "Не всеки ресторант успява!", "Ами предпочитам да си гледаме работата на заплата, защото е по-сигурна."... То, ако беше иначе - всеки китаец щеше да е бизнесмен. Повечето работят на заплата. (Иначе - да, хората не се раждат равни. Но тук пак повтарям - става дума за пари, които ги нямаме, а ни трябват. И всеки само ръси акъл, ослушва се, но не ще да се включи, макар че и за него ще има приход. Имена няма да цитирам, ама си ги знаем до един "хубавците", които имат и могат, но НЕ желаят.)"

 Давам отговор (пореден) и на главния спорещ по темата: " Georgi Darakiev, би ли обяснил как се започва ресторант в КНР БЕЗ пари? Че то само наемът за 1 година на помещението (тук искат да си плащаш така - за 1 година напред) ти отива примерно колкото 400 заплати. Ами пари за маси, столове, декорация (някаква), пари за продукти, разходи за ток, вода (и всичко това, ако си готвиш и сервираш сам). Така че някакви изключения (и то не много валидни) на успешни бизнесмени не отменят по никакъв начин правилото, че в капиталистически условия за започване на бизнес се иска КАПИТАЛ. Никой няма да те пусне безплатно (даже за разрешителни пак пари се искат). И да, прав си - КОЙТО НЯМА СОБСТВЕНИ ПАРИ, търси ЧУЖДИ ПАРИ (например като теглиш кредит от банка за закупуване на нещо си там, това са ПАРИ НА ЗАЕМ, НЕ-твои, ЧУЖДИ пари). И какво от това? Ако после си ги върнеш парите, не виждам никакъв морален, нито икономически проблем в цялата работа. Сериозно питам - аз ти споделям като човек каква ми е малката бизнес-мечта, ти кажи, ако имаш идея как без пари да го завъртя ресторантчето тук, и ти гарантирам доживотно 15% от приходите! Не се майтапя. Гледам четеш в. СЕГА, като мен, имаш добри попадения по политиките, изглеждаш ми образован човек - кажи каквито идеи ти дойдат на ум, слушам с внимание.
"
 Той: "Като видя пък много приказки, съвсем става ясно." + "Или прави това , което ще правиш или се захващай с нещо, което смяташ да направиш."

 Аз: " Georgi Darakiev, ясно стана нали? Ами аз нали това обяснявам - без пари нищо не може да се започне. Никой няма да ти даде безплатно помещение, продукти, маси и пр. Всеки разумен човек и без много приказки ще го проумее."
 
 Той: "Много приказки, ти нищо няма да започнеш, само ще приказваш и никой няма да ти даде пари за тези приказки."

 Аз: " Georgi Darakiev, правенето зависи от възможностите, а те са силно-ограничени, ако нямаш пари. Бедният може само да продава труда си на работодатели. Кратко, точно и ясно." + " Georgi Darakiev, ами не дават ми. Нали за това става дума. Затова и си остава на ниво "МЕЧТА". Иначе аз не стоя безработен - преподавател съм, отделно правя сайтове, работя и онлайн това-онова. Понякога и по 20 часа на денонощия работя, но си оставам работещ беден."

 Той: "Ти да не си уонаби богаташче? От ония с МЛМ-а или застраховките или "инвестициите", дето си търсите чужди пари да "инвестирате"?"

 Аз: " Georgi Darakiev, според теб кое е по-естествено? Някой да иска да е богат или да е беден? Че то без пари даже на автобуса не те пускат (тук) да се качиш. Иначе аз съм дипломиран магистър от СУ, работя като преподавател на езици в КНР, търся си СЪРАТНИЦИ/ОРТАЦИ за бизнес, защото имам МАЛКО спестени пари. Мисля, че няма нищо лошо в това, нали така?"

 Той: "Щом искаш да си прахосаш парите... гледай само да не баламосваш други да си ги прахосат с теб. И да - жалко е да искаш да си богат. Не е лошо, но е жалко да ти е цел."

 Аз: " Georgi Darakiev, защо смяташ, че ресторант в Китай е равносилно на прахосване на пари? Всеки бизнес си е риск, но тук има много чужденци, които успяха - японци, руснаци, французи и пр., точно с ресторантьорство. Предлагането на партньорство за бизнес НЕ Е баламосване. Всеки може да си прецени ползите и рисковете, все пак това е ресторант, а не е ядрена физика. Няма нищо жалко в това, ако навсякъде ти искат пари, да искаш да ги имаш. Това се нарича адекватно отношение към реалността. Мисля, че приключихме темата, няма повече какво полезно да си кажем. Със здраве!"

 Той: "То и преди това нямаше. Просто не дразни такова изпаднало поведение, надушвам уонабитата от километри."

 Аз: "Georgi Darakiev, виждам че имаш желание за спор. Сега трия всичко тук, прехвърлям го в сайт, където модерирам. Заповядай там да спорим, ако толкова ти се спори. Няма нищо изпаднало да иска човек да направи бизнес и да търси партньорство! Няма нищо лошо да си уонаби (стига това, което уон-иш да е добро и полезно). Етическите ти визии не съвпадат с моите, но може да дойдеш да си спорим там. След 5 минути трия всичко тук и го слагам в темата за ресторанта си, заповядай там, ако решиш (нищо лично, но просто редовно си трия от Фейсбука нещата, защото не ща да дарявам съдържание на Зукърбърг ). Ето ти линк, по-нататъшни отговори на евентуални твои постове тук, ще четеш само там." (И му дадох линк към тази тема, да заповяда, ако иска, макар че не е кой знае колко приятно да се чати на такава заядлива основа, която той предлага, а и на емоционална). Сега си трия нещата във Фейсбука, защото както знаете, не обичам да давам излишно съдържание на Зукърбърг и сие. Както каза и преди малко Камен Иванов в личен чат: "Те двама се карат Зукърбърг печели  ". Е, не точно.

6598

Animals / Two lovely lovebirds

« on: May 23, 2018, 01:35:37 PM »

Two lovely lovebirds

  Two lovely lovebirds, three interesting photos (one of the lovebirds in their coconut birdhouse (coconut birdbox)):

• 
• 
• 

Lovely lovebirds!

6599

Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 70 (Безплатна онлайн книга)

« on: May 23, 2018, 12:03:22 AM »

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 70
"Аномалии"

- Абе, Куро! - викна бай Петър, - Нямаше ли да е по-добре директно да се ометем оттук?! Защо към луната? Октид-келешите ще нападнат всичко наоколо!
 - Така е, но това ми хрумна първо. А и тези роботи заслужават нашата подкрепа, трябва да сме готови да помогнем! - рече Кяпутен Куро, което учуди някои от екипажа, защото по-скоро беше оставил впечатление на много прагматичен и на не толкова помагащ, а гледащ по-бързо да свърши работата за Чикибой.
 - Уйки, ти какво ще кажеш? - включи се Питка, за която вече беше ясно, че гледа на Уйки като на най-знаещият, можещият и въобще не мислеше, че друг може по-добре да командва в критични (а и сигурно във всякакви) ситуации.
 - Мисля, че щом вече сме се запътили към този естествен спътник на Арбот, трябва да отидем там, а после ще видим. Не трябва да променяме курса. - каза Уйки, с което фактически се съгласи с Куро.
 - Нашият А-кораб е добре екипиран с оръжия, но с цялата тази орда от Октиди с Ини-кораби, с на Сиси народа и със сините войнствени извънземни, не мисля че можем и 1% да им навредим. - даде някакво експертно мнение Лиан.
 - Божкеее, направо ще си умрем тук... - почти проплака Спаска, на която наистина напоследък стресът й избиваше по този начин.
 - Е, успокой се! - включи се някакси несвойствено и Бияна, - В краен случай Куро или друг ще ни отвори спиралодупка и ще се спасим.
 - Ако въобще има време да отвори спиралодупка! - каза мрачно и превъзбудено Сиси, - От октиди не разбирам, но само сусоните и голите сини ще ни пребият за кратък отрязък от време!
 - Положението не е никак розово! Октиди, а и тези, за които Сиси казва, които са хем опасни, хем вече техни подчинени, макар и условно "съюзници".
 - Може и "партньори" да им казват, знаеш ли?... - направи асоциация с някои земни геополитически реалности бай Петър.
 - Прилуняваме се. Внимавайте. Не говорете излишни неща. Съсредоточете се. - каза Кияна. Прозвуча им като Суши. Малко вече правеха разлика Кияна ли говори или Суши. След дългият й престой на Чикибой тя сигурно беше прихванала доста от техните начини на изразяване и светоглед дори. Определено никак не беше същата Кияна, която познаваха.
 - Така е. - веднага потвърди най-прочикибойския субект тук (Кяпутен Куро).
 - Я!... Тук няма железа, тенекийки, чаркове... - заизброява бай Петър. Ена и Шики също се взряха през илюминаторите. Наистина нямаше нищо такова.
 - Ама това си е почти копие на нашата Луна! - рече бай Петър.
 - Не точно. Виж - камъните мърдат. Я... вериги от камъни мърдат. - прояви наблюдателност внук му.
 - Стига, бре! - намести очилата си бай Петър, - На главната планета железария, тук "каменна епоха"!
 - Прилунете се, където ви е най-удобно. - каза роботски глас от въпросната арботска луна.
 - Тези тук са по-неформални. - отбеляза бай Петър. Прилуниха се и... нищо. Чакаха 20-30 минути, никой не дойде. Най-сетне отново се чу познатият роботски глас:
 - Можете да останете колкото пожелаете.
 - Пък и гостоприемни, бе!... - пак отбеляза бай Петър.
 - Тук всичко ли е от камък, дори роботите? - попита Уйки, който отново искаше да даде каквото може от себе си, за да се постигне победа на Октид, макар и това да изглеждаше невъзможно.
 - Много добър въпрос, драго органично същество! - отвърна роботът.
 - Тц-тц-тц, пък и любезни, бре! - рече бай Петър, който май беше най-много запазил самообладание от всички.
 - След като Арбот беше усвоен от роботи с метална форма, при колонизацията на околните спътници, планети, астероиди, комети и други тела, те използваха местните подходящи материали за изработване на следващите поколения роботи. Ние сме на основата на камъни, на минерали и всичко, което се намира тук. На диамантената планета пък, всички роботи са от диамант.
 - Ох, на дядаааа!... - рече замечтано бай Петър, - То само един робот от диаманти да си имаш на Земята, ехеее...
 - Няма значение материалът от който може да бъде изработен даден робот. - продължи с образователната информация местният лунен арботски робот.
 - Това е прекрасно! - похвали ги Уйки, - А сериозно и математически погледнато срещу един такъв обединен флот от най-висш тип съставен от 3 органични, но високо-агресиви и/или високо-технологични същества, може ли да се справите с тях?
 - Както вече ви е осведомил Арбот-1, официалните разчети са за около 100%.
 - Да. А фактическите, неофициални разчети какви са? - попита направо Уйки.
 - Долавям съмнение в способностите ни. - каза роботът.
 - Извинявам се, но предвид това, което видяхме... допускане на военно-космическа капсула до повърхността и едва след това защита с... варели... правим обосновано предположение, че може да имате сериозни проблеми с тези.
 Лунният началник-робот замълча за момент. Явно изчисляваше отговора си. След това направо им почука на една от А-корабните врати и влезна при тях. Напомняше на ходеща скала.
 - Издялкаха ме набързо, сигурно нямам естетически издържан според вашите органични представи вид, но за роботите това не е важно, защото за нас нямат значение естетическите чувства и усещания.
 - Имам чувството, че си говорим с камък. - каза Спаска.
 - Спаске, остави чувствата на страна. Тоя ни обясни, че те нямат значение. - усмихна се Уйки добродушно.
 - Влезнах при вас, за да поговорим по-насаме и по-откровено. - каза местният, лунен началник-робот.
 - Много оценяваме такива индивиди; откровени! - каза искрено и сериозно Нико.
 - Спечелили сме много битки и войни срещу органични създания през цялата си история, но този път нещата изглеждат различни. Въпреки това, ние ще победим. Защо ще победим? Защото разбираме, че от една страна вие сте по-прави и по-неагресивни от тях, а от друга страна, зад вас стои органично-развито същество от друг тип.
 - Има предвид Суши и Чикибой. - поясни Куро.
 - Ама те също ли са органични същества?! - учуди се Сиси.
 - Аз мислех, че са чиста енергия. - добавиха в един глас Ена и Шики.
 - Не са. - каза Кияна, - Те са като нас, но са с много по-дълга еволюция и са достигнали до това ниво, което на нас може да ни се струва чисто енергийно, призрачно, ангелско дори, но са органични.
 - Ооооооо, такава била работата. - казаха Пешовците.
 - И как конкретно мислите да спечелите тази важна за вероятно цялото съществуващо битие война? - попита Уйки, който пак, отново, за пореден път изяви страха си, че Октид може да покори всичко и всички.
 - Отначало ще използваме наличните защитни средства. А в края... - не можа да довърши изречението си роботът, защото в същия момент на луната му се стовариха няколко военни кораба на коалицията Октид-Сини голи-Сусони.
 - Не ви знаем къде сте, но се предавайте, че никой няма да остане жив! - прозвуча познат синьо-гол извънземен стил.
 - Ужас... - разтресе се Сиси, която още имаше кошмари с тези същества.
 - Не се безспокойте. Вижте какво става навън! - увери ги скалата-робот. Всички погледнаха навън, но бяха силно озадачени, а някои дори обезспокоени, когато видяха, че тукашните роботи атакуват всички с камъни, скали, отломки от астероиди. Лиан, Бияна, Шики, Ена, двамата Пешовци, Спаска - всички бяха зинали в учудване. Тази война приличаше на битка на носорози с врабчета или нещо от сорта.
 - Ние ще се оправим, гарантирам на 100%. Пълни 100%, а вие може да се отправите към съседната луна; тъкмо е на добра дистанция в момента. Докато премигнете 20-30 пъти и сте там. Тази органична напаст още не е достигнала дотам, а аз ще се включа в битката.
 - Много ни беше приятно! Разговаряш почти като органичен. - каза Нико.
 - Ние сме от второ поколение. Затова наподобяваме органичните. На другата луна са от трето поколение. Те не наподобяват, понеже са продукт на идеологичната линия, че като не комуникираме с органични, няма защо да им подражаваме. Но, все пак, ще се разберете и с тях. Отлитайте, а аз отивам да хвърля ей-онази скала по тези! - рече скалистият робот и се изниза бързо от А-кораба.
 - Не искам да ви плаша, но не отива на добре тази работа! - каза Лиан, позовавайки се на целия си военен корпусен и космически опит. Суперкотката изсъска притеснено. Едва сега всеки си спомни и за нея, горкичката.
 - Уау! Тази луна е с растителност!!! - заяви малкият Пешко очевидното. Приближаваха се към луна, която беше развила (или запазила) удивителен растителен свят. Кацнаха тук. Веднага ги посрещна някакъв робот, който пък беше изграден от органична материя.
 - Ей, вие местните роботи няма да спрете да ни изненадвате! Значи имало и органик-роботи?! - почна пръв малкият Петър.
 - Само обвивката или формата. - каза той, беше от трето поколение, лаконичен робот. Нищо повече не продума. Явно трябваше само да му се задават въпроси, за да е активен.
 - Как мислите да се противопоставите на заплахата на тези 3 чисто-органично изградени враждебни и навреждащи сили? - попита Уйки.
 - С наличните органични средства за противопоставяне. - отвърна местният лунен робот с органична (растителна) обвивка.
 - Ясно, ясно... на съседната луна беше с камъни, тук ще е с "дървье". - позова се на литературния земен класик бай Петър.
 - Вече разбрахме, че в крайна сметка, вие ще победите. - намеси се отново Уйки и попита как точно ще стане това.
 - Ако не победим с наличните средства, в мига, в който се установят по 100% от нашите владения, ние ще се саморазрушим, което ще доведе и до тяхното разрушение. - каза роботът и хвърли в шах всички на А-кораба.
 - Аномалии!!! - викна Уйки... а това не беше никак едносмислено на А-кораба. Повечето веднага се досетиха, че той говори за пространствените аномалии...

СЛЕДВА

Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

6600

Other languages / И японски алпинист загина при опит за изкачване на Еверест

« on: May 22, 2018, 09:19:07 PM »

И японски алпинист (Нобукадзу Курики) загина при опит за изкачване на Еверест

  35-годишният японски алпинист Нобукадзу Курики загина при 8-я си опит за изкачване на връх Еверест. Върхът е най-високата точка на земното кълбо и се намира на границата между Китай и Непал.
 Повече за загиналия в английската Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Nobukazu_Kuriki.