Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 71
"Аномалии" 2
- Какво си се развикал?! - сряза го ядосана Кияна, която видя, че Уйки пак нещо изкрейзва на темата за пространствените аномалии и се притесни, че може да налети на Нико, - Веднага го изкарайте оттук! Спаске, Лиане, Шики!
Спаска, Лиан и Шики любезно придружиха Уйки навън, докато той оживено ръкомахаше към Нико с "Сега е моментът! Дай най-доброто от себе си! Спри ги с пространствените аномалии!"
- Какво ще правим сега? - попита бай Петър.
- Аз мисля... - започна Кяпутен Куро, но Кияна го резна и него:
- Няма какво да мислим. Получихме всичко тук, а вече става опасно! Трябва да се евакуираме и да продължим с мисията си за Доброто, Бялото, Чикибой.
След като тя (и фактически Суши) бяха показали на какво са способни, никой не помисли да не се подчинява - някои като Сиси и Пешовците се зарадваха, че ще се евакуират, други като Куро приеха нещата, но с лека неохота. А-корабът се вдигна бързо и се отдалечи на прилично разстояние от което ясно се видя, че различните по размери и вид кораби на октидите, произведени в Ини, тези на сусоните и тези на сините започнаха да се настаняват по планетите на роботите. Последните обаче не се шегуваха, че ще се самовзривят, за да не оставят възможност на тези агресивни органични същества да ги превземат. Арбот обяви, че започва обратно броене, след което ще последва мощен и задружен ядрен взрив.
- Блъфират! - не повярва на всичко това главнокомандващия цялата космическа армада октидски генерал Октю.
- Генерал Октю! - влезна при него Ини-сътрудник отговарящ за разузнаването и подслушването, - Това не е блъф. Преди малко един от роботите е споделил с Уйки, че наистина ще се саморазрушат! Дайте заповед за евакуация!
- Уйки е тук! Харкунците са тук?! - разяри се помощника и пръв приятел на генерал Октю, който се казваше Октидю.
- Разпространете информацията до всички кораби! - заповяда Октю, - Сусони, сини, октиди и Ини-сътрудници! Напускане на планетите на 50%! Всеки четен номер кораб остава долу, всеки нечетен излита на безопасно разстояние и се групира около нас, тук, близо до Арбот!
Това беше зловеща и безжалостна стратегия. Октидският генерал Октю беше готов да пожертва половината от всички свои подчинени - октиди, сусони, сини извънземни и Ини-сътрудници, но да види дали наистина арботите ще се самоунищожат!
- Я!... Напускат масово... - гледаха отдалече какво се случва в тази Арботска слънчева система от А-кораба и коментираха.
- Това е истински апокалипсис! - промълви Куро, - Да видиш как цял един свят загива!
- Това са машини... - промълви отчаяно и посърнало Уйки, който след като беше спрял да крещи "аномалии" го бяха върнали с обещанието да се държи нормално, - Това са машини и поне не изпитват болка, не изпитват чувства. Но какво ще стане, когато всичката тази сган на Октид и подчинените им продължат да унищожават всичко ЖИВО по пътя си? Колко болка, страх, ужас ще изпита Битието?
При тези думи някои се разчувстваха и отрониха искрени сълзи - Спаска, Ена, Кияна и... Нико. Сърцето му не можеше да понесе всичко това.
- Ще опитам! Не знам как, но ще започна да искам аномалии... - рече той и това вече втрещи всички, които не очакваха от него, че и той ще почне да говори за пространствените аномалии.
- Жълти! Чувате ли ме? Искам пространствена аномалия, която да накаже тези агресори!
Нищо не се случи - жълтите не го чуваха или не се намесваха, дори и да го чуваха. В същото време, обаче, тъкмо като беше си довършил изречението за агресорите, започнаха взривове по всички планети, луни дори на кометите, които бяха сравнително близо по това време. Арботите наистина се взривяваха и убиваха себе си и тези октиди, сини, сусони и инийци, които бяха останали край тях. Само главната планета - Арбот, остана без взривове.
- Не им стиска да се самоубият до края! - възтържествува Октю, на който загубата на половината армада явно не му беше направила някакво емоционално впечатление. Радваше се, че е победил и, че е на път да отбележи голяма славна победа над голяма слънчева система, населена от роботи. Само че му беше рано да се радва. Арбот започна да се приближава до тях.
- Браво! Планетата на роботите може да се движи самостоятелно! - изсмя се злобно и подигравателно Октю, - Жалко, обаче, че няма да може да се придвижи достатъчно близко до нас, защото е пълна огнева мощ, ние ще я разпилеем на парчета, преди да ни е докоснала!
Октидю започна да дава команди до всички кораби да стрелят по Арбот така, че да се разпилее на парчета. Ини-корабите на Октид, сините и сусоните се подготвиха за атака. И тогава се случи неочакваното!!! Всички те, както се бяха скупчили по заповед на Октю попаднаха в пространствена аномалия! Не можеха да помръднат! А Арбот се приближи без проблеми до тях, след което се разнесе мощният саморазрушителен ядрен взрив... И нищо не остана...
- Лелеее, ужасия!... - не можеше да повярва на очите си Питка.
- Браво! Браво, Нико!!! - стискаше юмуци и пипала Уйки, който най-после се наслади на мощта на пространствените аномалии, използвани срещу най-големите му врагове - октидите.
- Те просто ме чуха!... - не можеше да повярва Нико.
- Приближава се друга голяма армада! Трябва да изчезваме! - предупреди Лиан. Беше прав идваха много други кораби. Отдалечиха се преди да видят кои са. Не им трябваше повече стрес за днес.
А това бяха корабите на Харкунската царска дъщеря.
- Удивително!... - не можа да скрие възторга си тя.
- Права сте! - потвърди генерал Уйо.
- Всичко това... всичко това... - не можеше да намери думи от вълнение Пишомир.
- Нико... - каза царската дъщеря..., - Той наистина може! Той наистина ще е нашето спасение!
- Значи, все пак, Уйки беше прав за това. - каза Пишомир.
- Не ми припомняй за това същество!!! - заповяда му царската дъщеря и Пишомир се сви, и се прибра в корабната канцелария, където го бяха натоварили с различни рапорти за писане.
- Нико ще бъде наш! - каза твърдо генерал Уйо.
- Дано да е така! - отвърна сурово царската дъщеря.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.