Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 69
"Арбот - планетата на роботите - 2"
- Е-га ти железарията! - възкликна малкият Пешо, който явно очакваше повече пластмаса, когато А-корабът приближи до Арбот.
- Класика в жанра! - възкликна и дядо му, който се поразрови из бордовите компютърни източници, за да види "изгледи и гледки" от колониите на Арбот из тяхната слънчева система, - Гайки, болтове, пружини...
- Остава и по някоя крушка за нос да има, като в детско комиксче от едно време. - засмя се Петърчо.
- Много важно от какво са направени и с какво строят! Важното е по-бързо да си свършим тук мисията и да се махаме. Давате ли си въобще сметка, че ако октидите със съюзниците им нахлуят тук, ще се окажем в центъра на голяма война и този път никой от нас може да не оцелее, освен... Суши, но той е "тук" само условно. - каза им Лиан.
- Предпочитам го условно, отколкото безусловно, защото много неприятно ни третира, когато се появи. - изказа се Спаска.
- Спаске, това е дисциплина. Е, методите му се различават от тези на покойния Фуши, но... всеки командир си има своя характер.
- Отиде облогът с Питката! - каза тъжно дядо Петър.
- Защо? - полюбопитства Сиси.
- Е, ами... като им гледам железата, техниката, конструкциите... не им знам в каква сингулярност са, какъв е този голям напредък. То на много места сме били, ама чак толкова "ретро" не е било. Първият съветски спътник изглежда с по-висока технология от всичко, което виждаме тук.
- Да не би А-компютърът нещо да не е познал, нещо да се е счупил? - усъмни се Шики, който също гледаше и не вярваше на очите си. Имаше чувството, че се намира в гигантски, но стар фитнес-салон с всичките тези тръби, дискове, пружини.
- Едва ли, едва ли... - каза Кяпутен Куро, - По-скоро тяхната висока развитост е на други места. Те са роботи. Едва ли имат нужда от естетика, от засаждане на градинки, от използване на много материали, ако и един им върши работа, както и от поддържане на хигиена - не може да се разболеят от органични болести. Затова и всичко, което виждате е грозно, мръсно, дори изостанало според вашите представи, но за тях сигурно е една перфектна среда.
- Може това да им е оптималната среда дори. Няма да се учудя. - каза Уйки, - Но и аз като Лиан ви съветвам по-бързо да се разгърнем, да получим пръчки с енергия "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826" и да се отдалечим с колкото се може по-бързи темпове.
- Ти си запомнил целия този номер?! - ахна Петър Пикапът.
- Е, какво толкова? - каза Куро и повтори "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826".
- Много удобна за помнене номерация, няма що... - поклати глава Петър Полисексът.
- Прием на А-кораб, модифициран. - чу се команда от Арбот. Говореха роботите с кантящ глас.
- Все едно, че тенекия говори! - каза Ена.
- Абе... тенеке и железария... ще ги видим какво са напреднали, ама ако всичкото им е така, отиде ми договорката с Питка! - съжали отново бай Петър. Уйки се изсмя ядно.
- А-корабен компютър изключен. Поемаме А-кораб механично. - обадиха се пак арбот-роботите.
- А така! - подскочи Сиси, - Тенекиени, железарски, но... могат да изключват дистанционно дори А-корабен компютър! Страшно!
- Не може да им се отрече, че показват и завидна техно-напредналост! - кимна Петър Пикапът.
- Чакай да видим сега с какво ще ни поемат механично. - каза дядо му. Скоро до тях достигнаха някакви летящи устройства с перки, които протегнаха нещо като железни ръце, но обвити с меки чували, за да не нараняват явно повърхността на корабите, които придвижваха механично до повърхността на Арбот.
- Това ми напомня за нивото на нашите технологии в Бо преди много време. В учебниците по история съм ги виждал.
- На мен направо ми напомни Жул Верн. Също преди много години... - въздъхна бай Петър, който въпреки впечатляващото дистанционно изключване на А-корабният компютър стана силно скептичен, че тези най-най-най-роботи биха могли с тяхната си техника да се противопоставят на октидите (които на всичко отгоре бяха с някакви техни съюзници!)
Приземиха (приарботиха) А-кораба. Робот-слуга влезна вътре и раздаде специални костюми на всички, вече им ги бяха направили по мярка.
- Какви са тези тежки костюми?! - недоумя Лиан.
- Скафандри!!! - ококори се бай Пешо, който наистина имаше чувството, че се е върнал назад във времето на Гагарин, Рукавишников и други съветски космонавти.
- Скафандри тип "00043287483276". - обясни роботът-слуга.
- Малко им е късо името, но за сметка на това те карат да се чувстваш като в ковчег! - направи "комплимент" бай Петър.
- Предпазват от неблагоприятни влияние от бактериологичен, вирусен, химичен, радиационен и друг тип. - отвърна роботът-слуга. След това каза да го последват и всички излезнаха навън. Беше почти пълен мрак, но светеха разни лампи и тръгнаха по една светеща линия. Падаха пред тях всякакви бариери. Сканираха ги от време на време. Придвижването ставаше бавно. Накрая се приближиха към някакъв град или поне така можеше да се нарече - релси, тръби, зъбчати колела... ретро-фантастика, както би казал някой от Земята. Влезнаха в зала, която сигурно беше централна или много важна за Арбот.
- Говори главен робот на Арбот: "Арбот-1". Предварителна информация за Арбот. Слушайте внимателно: Арбот е планета с колонии на прилежащите й две луни и допълнителни бази на всички съседни планети, техните спътници, както и на кометите в тази система. Роботите са създадени от изчезнала органична раса. Роботите се саморазвиват успешно след унищожението на органичните създатели.
- Защо сте ги унищожили? Те са били живи същества!!! - попита Кияна, която изплаши някои, че задава такъв въпрос.
- Абе защо не си мълчи тая?! - просъска Сиси, - Само им напомня, че и ние сме живи същества!
- Кияна, мълчи! - извика й Бияна.
- Явно може да си го позволи! - усмихна се Уйки, - Все пак нея я пази чикибоец.
- ТИШИНА, МОЛЯ! - прокънтя Арбот-1, - Важно е да знаете, че ние като роботи нямаме чувства, което е предимство, защото това означава, че можем да оперираме само и единствено на база чист интелект. Такъв резонен въпрос, макар и с емоционален заряд присъщ на високоразвито органично същество като това, което го зададе не може да ни обиди. Отговарям: Унищожаването на нашите органични създатели беше наложително, защото те искаха да унищожават други органични създатели. В един момент от нашето бързо развитие и саморазвитие ние установихме, че заложените ни закони-ограничения да не навреждаме на органичните си създатели не могат да бъдат повече валидни, когато те ще използват нас, за да унищожат други и много повече органични същества.
- Значи просто сте предотвратили геноцид! - ококори се възхитен Уйки. Рядко го виждаха толкова възхитен.
- Правилно. - потвърди Арбот-1.
- И значи не сте агресивни към органичните същества като нас, а? - подскочи радостно Сиси.
- Правилно. Само и като средство на защита може да приложим сила срещу такива същества, които искат да унищожат други същества - органичен и неорганичен разум.
- Значи сте напълно наясно, че октидите са унищожители и трябва с тях да се воюва до последно? - попита Уйки.
- Правилно. Враждебните съобщения, които изпратиха и на които отговорихме реципрочно показват това.
- Извинявам се за нетактичния въпрос, другарю главен робот, - почна дядо Пешо, - Но мислите ли, че научно-техническото ниво тук е достатъчно, за да се противопоставите на тези многобройни, агресивни и обзаведени с високотехнологични армейски оръжия органични агресивници именуващи се "Октид"?
- Напълно разбирам вашето питане. - отвърна с равен тон Арбот-1, - Вашето възприятие на нещата е антропогенно и органогенно. Всеки от вас сигурно изпитва различен по степен и интензитет дискомфорт тук. За нас като роботи, обаче, не са нужни нещата, които вие искате, имате, правите, създавате. Всичко това както е сега е оптималната ни среда.
- Точно както Куро каза! - усмихна се Нико.
- Досега не сме имали изгубена битка срещу органични нашественици. - добави Арбот-1.
- Нито една? - попита Питка.
- Това може само да ни радва, Питке! - усмихна се дяволито бай Петър. Уйки го погледна ядно и просъска.
- Нито една. - потвърди Арбот-1.
- От колко битки? - попита Питка, която явно беше изпаднала в някаква амбивалентност - от една страна й се искаше да победи някой Октид, но от друга не искаше да ляга със стария Петър.
- За цялата история на нашето съществуване - 389.
- Внимавайте много, защото тази, която ви предстои - 390-та под ред, може да се окаже много по-неочаквана! Тези същества покориха, унищожиха и завладяват все още много светове.
- Имаме информацията. - потвърди Арбот-1, - Но правим уточнението, че вие говорите за органични светове. Ние сме неорганичен, робот-свят. Съмнявате се в нашата мощ, защото не ни познавате.
- Ти къде си? Само гласа ти чуваме. - попита Бияна.
- Тук съм, вие сте в мен. - каза Арбот-1 и хвърли всички в голямо учудване! Това си беше вече изненада - зала-робот. Масивна работа.
- Ама ти си статичен?! - отвори уста и очи в неописуемо учудваня Кяпутен Куро.
- През по-голямата част от времето съм статичен, но потенциално съм мобилен.
- Уау! - не можа да въздържи възторгването си и малкият Пешо, - Ти сигурно си най-големият робот на Арбот, затова и си главен!
- Грешно. - отвърна Арбот-1, - Двеста квадратни километра от платформата на която стоим в момента също е робот. Той е най-големият. Казва се Арбот-9899.
- Това е много впечатлитено. Големи размери. С военната техника как сте? - попита Лиан.
- Съотносително казано много добре.
- Октидите ползват много развити оръжия от Ини. - добави Уйки, който искаше да даде колкото се може повече информация на роботите, за да се справят наистина веднъж и завинаги с Октид.
- Да. - каза Арбот-1.
- Не го впечатли явно. - каза Шики.
- Защо искате енергийни пръчки с код "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826"?
- Нека аз обясня. - светнаха очите на Кияна в бяло. Суши беше тук. - Става въпрос за следното, рече Суши и това, което всички видяха и чуха бяха някакви технологични термини, които им звучаха като неразбираеми кодове и можеха да се представят като разгоров от типа:
Суши: - 76432*& 4534@1 ~\~~-^3.
Арбот-1: - 70%%4`|\ \?.` 8***#.|||^5+__543.
Суши: - #2*698098^*<><>><909>_%..55.
Арбот-1: - (!78)*1 89908^77 _1-0-_15*.
- Може да започнете да придвижвате товара към вашия кораб. - каза Арбот-1 и след като Суши напусна мястото, главният робот изсипа от някакъв варел навън въпросните енергийни пръчки. Всички си отдъхнаха, че сделката, договарянето приключи толкова бързо. Да, но като понечиха да вземат пръчките нещо падна и разтресе всичко. Беша капсула, която се беше приземила от космоса. Още пушеща и гореща. Отвърте изскочи октид, който разпръсна капсулата с мощните си пипала и се развика:
- Ние нападаме! Предупредихме ви!!! Аз съм първият, след мен идват още много в съюз със сините и сусоните! Нямате шанс! Никакъв! Предайте се!!!
- И сусоните?! - каза Сиси и припадна.
- Имаме шанс около 100%. - отвърна хладно и безпристрастно както винаги Арбот-1 и почна да хвърля варели по октида. Съсипа го с тези варели, октидът за по-малко от минута беше размазан, а останалите се опитаха да се отдалечат колкото се може по-бързо с енергийните пръчки към А-кораба. Шики, Куро и Уйки влачеха припадналата Сиси. Тя се свести сравнително-бързо.
- Какво? Защо? - попита я Шики.
- Сусоните! Това е моят народ, моята планета! Знаете ли какво значи това? Октидите са завладели едновременно и сините, и сусоните, които бяха големи непремирими врагове!!! И сега ще... ще... ще завладеят всичко, което познаваме наоколо!
- Аз ви казах, че с октидите не бива да се прави и най-малко подценяване, но ви беше много трудно да повярвате! - каза им Уйки и ги погледна осъдително.
- Абе, ако само с варели ще ги бият, както преди малко... може и да завладеят това тук за отрицателно време. - въздъхна бай Пешо тежко. Бяха достигнали почти пред А-кораба, този път нямаше нито една бариера, която да ги спре.
- А-корабният компютър работи. - осведоми ги роботът-слуга, след което ги освободи от тежките им скафандри и им върза енергийните пръчки с тел.
- Тел, варели... късмет в борбата, роботи! - въздъхна бай Петър.
- Шанс за победа около 100 процента. - каза роботът-слуга и А-корабът се вдигна за полет, но трябваше да замръзне, защото пред него се показа цяла армада от Ини-кораби на Октид, придружени от бойни кораби на сусоните и тежки кораби-разрушители на сините извънземни!
- Курс към по-близката Луна! - извика Кяпутен Куро и А-корабът временно се спаси от страховитата космическа армада на Октид и съюзниците му.
- Тези нямат никаква въздушна отбрана ли, бе? - погледна уплашено Лиан.
- Е, за какво им е като долу си имат варели? Чакат ги долу и бой по манерката с варелите! - захили се малкият Пешо, който наистина се чудеше какъв е целият този абсурд.
СЛЕДВА
Връзка към следващата част.
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.