Толкова много... малееее... километричност, бре! 
(цитат от английско съобщение до тайванска началничка)
На тайванодебелачката това ще й пратя по някое време.
(
Неологизъмчето е с цел да му припомня за коя става дума (дебелата тайванка), а и за малко свежост, веселост в диалога, не е за да проявявам дискриминация към дебелите (вж. размеризъм), защото съм против всякакъв вид дискриминиране на хората!)
-
видеото е три минути, обща информация за макао, за значението на зодиака и дракона в културата на кит., а ти беше казал че на долната част бил европейски зодиак, ама ако не си сигурен няма да пишем... нещо стил national geographic- и като сложиш достатъчно време за четене и няма да е много дълго
ще направим и на англ и на бг
(
Сетне се оказа, че има някакви авторски права, та нямаше печалба нито цент от него (като видео за изкарване на пари говорим).)
аз дори не се сещам какви инвалиди

откровено. освен мадамите не се сещам да съм адвал други, или ми напомни
за тайванката - ок
-
Да, вярно че беше европейски в долната част.
Ама нещо не ми идва такъв текст. Не съм писал в такъв жанр (а и тези зодиаци знаеш, че никак не им вярвам). Да не си помислиш, че не искам да ти отделя 10-15 минути? Не е това. Просто не знам какво да пиша по темата - знам само общи приказки и каквото може да се чопне от Уикипедиите...
(
За още по темата - вижте зодизъм, ако не го знаете. 
)
Инвалидите - онези от които купи чантичките. Снимахме се с женицата. Много приятни хора и хубаво магазинче. Сигурно най-топлата атмосфера при тях почувствах от цялото Макао.
а, ок, тях още не съм добавил, не трябва да ги забравяме, наистина
Хубави хорица бяха - гледаха да си продадат стоката, ама не досаждаха! Бяха тихи, любезни, кротки - дадоха да си почина... напълниха ми душата просто...
-
да

-
Ти добави дебелата или слабичката в Уейсина (аз нали им казах да се добавим). Провери. Хубаво е с такива милички да си има човек вземане-даване!... (То като цяло повечето макаовци, както и ти забеляза, са по-възпитани от средния китаец, но тези бяха нещо уникално като атмосфера и отношение към нас). Тази слабичката, даже и да не беше първа хубост и да беше с доста обезобразена кожа около врата и надолу, много ми хареса женицата.
Казваш, че си позабравил - ето, ако още не се сещаш: ...
-
помня, просто забравих че са инвалидизирани
кожата й не бях забелязал, честно казано
-
На снимката не се вижда, но аз видях отблизо... после установих по визитката, че са нещо от инвалидите.
(
т. е. някаква организация, клуб, от сорта.)
Намерих им страницата.
(скрийншотната страница)
А жената каза, че всички там говорели на Гуанджоуския кантонски. Логично да е така, но да си знаеш. Просто хората са си запазили езика, въпреки дългото Португалско владичество.
А тези португалци, четох по-сетне, голям бой са яли по света. Примерно Индия ги бие, че да си вземе колониите там... Не им е било леко...
В днешно време, сигурно не знаеш - Португалия от велика империя се е свила на територия по-малка от България! Като някой каже, че БГ-то е малко и му речеш, че е по-голямо от Португалия и се ококорва.

(
А има и хора, които си мислят, че Южна Корея е по-голяма от България, а то не е вярно. Северна Корея е малко по-голяма от България, а Южна - малко по-малка. Географски факти.)
Не, че има значение кой колко е голям, ама 'се пак.
(Иначе по население и по икономика са си доста над БГ-то. /А то кой ли не е?.../)
(
Говорим за ЕС страните. Извън ЕС, много държави са с по-нискоразвити икономики. А по отношение на населението, и в ЕС има държави с по-малко население от Република България.)
За сина на приятелката на баща ми: ...
(скрийншотове на диалог с въпросната жена относно въпросите за работа и препитание)Значи аз пък бих се радвал, ако поне ЕДИН мой ученик ми даде бакшиш, ама НЕ! Няма... е, някое подаръче дават - например кутийка с оризова храна или кетчуп...
(Скрийншот на отговор.
И струва си да се пренапише тук - "Разбирам, но честно казано аз си мечтая поне за това ниво - мой ученик да се сети з мен и да ми даде нещо (досега са ми давали най-много малко храна или кетчуп; в по-редки случаи - вечеря от страна на родителите). Няма някой бивш ученик да се сети, пък да каже: "Учителю, как си? Искаш ли малко пари отгоре?" - всичко е "Пито-платено". Всеки си става, в повечето случаи, по-голям от теб - например някои вече отвориха ресторанти и магазини (ама защото имат качествена подкрепа от родителите, най-малко), а ние още се трудим на ниво "преподаване" и "сайтове за някоя стотинка". Дето се казва - "Крушата не пада по-далече от дървото!" (Ще перифразирам един български милионер: "Не може майка ти да е просякиня, а баща ти да е с минимална пенсия, а ти да станеш богат бизнесмен!"). И разни изключения, които цитират - това са от тъпаци, които не правят разлика между "правило" и "изключение от правилото". Примерно за Зуки - как станал богат "от нищото". Абе хора, човек, който е роден в САЩ и е от американско еврейско семейство, и учи в университет беден ли е по-принцип?! Не е."
Идеше дума, когато бяхме ограничени в Китай с работата (изведнъж стана незаконно да си преподавател, ако не си от държава, която е с майчин език английски, а за такива се признават САЩ, Великобритания, Канада... и дори Южна Африка, но не и Ямайка, Малта... много нескопосан закон, субективно-политически подплътен), а останалите работи са кът (не е като в други държави да можеш дори да станеш барман, продавач, чистач - в краен случай, ако нямаш пари за собствен бизнес в началото).
Е, по-късно вече все по-голямото ксенофобизиране, неоимператоризиране, неоимпериализиране и други проблеми, благодарение на неоимператора, решихме да се хванем в ръце и да напуснем! А и родителското тяло стегна в позитивна насока! Успешно продадох апартамент, трейднах няколко неща - от валути до стари предмети, продължавам неотклонно и онлайн бизнесчетата, та вече ще има 100% сигурно капитал за опитване на няколко малки бизнеса в по-свободни държави (не в неоимперии, неоцарства от рода на Русия, Беларус и др.))
(още 1 скрийншот с бивш приятел) - (палче)

-
ами в такъв случай текста за видеото сам ще си го натворя когато ми е кеф да се занимавам и само ще ти го дам за критична редакция

-
мога да ти дам една идея как да си покрием загубите от казиното и да спечелим мъничко отгоре

(
Пак казвам, че аз като видях, че с картите там почва да се губи, спрях до нивото на което бе започнато. 0 загуба! Но събеседникът бе в настроение да се играе, ей-така, за кеф, до край. И отиде на загуба.)
ама може и да не стане, че късно се сещам, но може за догодина
-
Е, ако сътвориш нещо, разбира се, че ще го редактирам и (ако) нещо ми хрумне, ще напиша допълнително. (И предлагам да не пишеш точно в кое казино е това, защото толкова пари им "подарихме", не си струва да се рекламират).
Целият съм в слух!!! Казвай за идеята. Аз днес бая се наквасих - бурята се върна, наводнения по улиците, ама няма как - не пропуснах урока!
... - после ще сложа още снимки; мисля да го включа в тема как бедният човек няма избор - в студ, пек, дъжд - трябва да излиза...
...(август 2018, 10 юана).
(
Непрестанна борба беше - преподаване на частно (със страх дали няма всеки момент да те обвинят в незаконно преподаване; знайно е как избирателно и непоследователно може да се прилагат законите), редовно опитване на лотариите, писане денонощно онлайн с надеждата да паднат малко парички от реклами... но без особен успех, чак до сега. Най-сетне!...)
-
браво. ако е удобно помоли жена ти да прати обновената междинна сума при вас, да не се забравя. за идеята ще пиша във фб, че на телефона не е мн удобно да се пише
-
ОК. Казах й да ти прати . Ще видя във ФБ след малко.
Индонезийката май се бе засилила да идва тук, но аз й казах, че съм с ограничени доходи.
(скрийншот,
където си казвам отрано, че съм с ниски доходи; не бива да се дават напразни надежди.)
-
много ентусиазирана
-
Ако стане дума, също може да потвърдиш, че съм беден. Няма смисъл да има велики надежди, че ще я посрещна като принцеса.
-
да
-
Ами да. Много обича бели чужденци тя...
(
Става дума за хора от бялата раса, вкл. и от Турция. Разправяше ни, че имала преди турски приятели.)
Аз преди също си мислех от какво се нуждаят руснаците в Саня и какво могат да предоставят китайците. И така открих доста добри идейки като онова с хляба, но нямаме начин.
И ти хубаво си открил, че при вас има НУЖДИ, а няма ЗАДОВОЛЯВАНЕ, но при такива случаи ще спечелят онези, които НА МЯСТО направят неща за студентите - представи си толкова много хора там и някой да направи ПЪРВИЯ ИСЛЯМСКИ (ХАЛАЛ) РЕСТОРАНТ или първата ПИЦАРИЯ... Ето такива ще спечелят (ако не им се случи случка с наем или нещо друго). Това, изначално, е добър бизнес - около учебно заведение - например срещу училище да имаш баничарница (или суши, или поне сокове).
(Скрийншот с "Мутрокрацията закъса за качествени българи")
Хората бягат от БГ като от чума, онези ги викат обратно!... Акъл...
(
В днешно време, честно казано, като сравним с много, много други държави, България е по-доброто място за живеене. Е, аз лично, не мисля да живея там засега. Само отбелязвам обективно, че не бива да се смята за най-лошото място, защото е над средното ниво за света със сигурност.)
profit.bg/svezho/kak-napravih-1-milion-dolara-prodavayki-dzhapanki/
(Скрийншот от новината за Скот Санти и неговия бизнес.)
-
еми, ок... идеята става и за тук, ако успееш да биеш евтинията, и с нещо дизайнерско
Тук не ти трябва никакъв франчайз - за повечето хора една нова марка със западно име и една утвърдена западна е все едно. Примерно повечето няма да направят разлика между PUMA и да кажем, ако ти си направиш някаква POMAK.

(
Говорим за по-голямата част от населението. Сега с по-голямата изолация, антизападност, неофеодализация, все повече такива ще се появяват. Такава е тенденцията и то за цялата т. нар. КНР вече, уви.)
Все пак на този остров си имаме работа с хора, които често не са чували, че има неща като Антарктида или бъркат "Европа" и "Русия"... Имам предвид, че ако имаш пари - с нова марка си пак вървящ. Според мен тези, които тук разбират от марки са не повече от 15% население.
-
ами ок

но наистина, опира си до пари
-
Главният ни проблем.
Да сме живи и здрави, че вече нямаме точно този проблем! 
-