[MSL]

За страданията на бедните по време на война

При войните най-много страдат бедните (както и по време на локдауни и пр. кризи).

[MSL]

"КОВИД 0" - моят открит протест

 "Нула КОВИД" - политика на невъзможното срещу която протестирам. Давам си сметка, че не е никак безопасно да изразявам такова мнение при положение, че все още съм в Китай, но съм решил да бъда честен на всяка цена, а не да живея и умра в лъжа.

[MSL]

"Адска контрапродуктивност"

Адска контрапродуктивност.

[MSL]

 Попаднах на нещо, което казва доктор Цветеслава Гълъбова и което чудесно се връзва със забелязаното и отбелязано от мен оварваряване, а именно, че има "проблеми свързани с ценностната система и отбелязваме сериозен цивилизационен регрес".

[MSL]

"Ефекта на по-високия статус... до време!"

  Ето, да добавя тук и това: Ефекта на по-високия статус... до време!.

[MSL]

Относно религиозните обяснения и други ненаучни такива

  Едно време, без да се замислям много (като ученик започнах и приключих преди да навърша 30) приемах буквално "на вяра", т. е. на безрезервно доверие какви ли не религии, психотронни теории и т. н., просто защото изглеждаха "доказани", "свръхнаучни" и какво ли не от сорта на "С добри термини е обяснено." и "Щом толкова много хора и от толкова много време го вярват, не може да е погрешно." Е, вече знам, че нещата не са толкова прости - дори и най-погрешните мнения може да се облекат в наукоподобна форма, а да не говорим за това, че милиони и милиарди може да са подвластни на някоя свръхпогрешна, вредна идея. Исторически примери - много, дори в днешната, най-нова история на човечеството. Научих се да не вярвам без наистина добри, солидни, научни доказателства.
 Ето и вчера, стана дума, че някой харесвал нещо, защото в "предишен живот" еди-какво си... Ако съвсем бегло познаваме еволюцията на живота, то ще сме наясно, че в началото е нямало живот, след това се поражда постепенно от най-прости организми и така докато се стигне до днес. Душа, дух и подобни неща и до ден-днешен не са доказани да съществуват. Дори и (напълно хипотетично) да приемем, че има нещо-което-се-преражда, то проста математическа операция ще покаже, че "не излиза сметката" - ако в началото имаш например 30 000 живи същества, а след това станат 100 000 000, а сетне 9 000 000 000, то "душите" не достигат, за да се получава прераждането.
 Да оставим прераждането настрана. Има много други (всякакви) измислени (казани-но-недоказани) теории - от религиозни до приказни - Бог, богове, феи... Самоцитирам се:

Е, "минал живот-следващ живот"... това е индуистко и будистко. Ако е според ислямското - просто Аллах те е дарил с такъв усет. А, ако е пък по магическото мислене - феите са ти дали тази любов към източното. 😃 Виждаш ли... като няма наука, всеки може да си изфантазира всичко, а според науката, нещата са по-прости: харесваме нещо, защото така са се стекли обстоятелствата + такова ни е наследството. НАПРИМЕР, замисли се: през годината 1624 например някоя Йорданка или някой Георги в България (под Османска власт) дали може да каже "Много ми харесват будистки манастири, защото в преден живот..."? 😁 Ами те тогава освен за църкви и джамии, за друго не са чували, да не говорим за индуистки теории за предни животи, та затова по онова време хората не са харесвали такива неща, а и не са си ги обяснявали така. Иначе, ако имаше прераждане, сигурно и някой турски Султан можело да се "сети", че в предишен живот е бил "гяурка" и да реши пък да даде свобода на всички завладени народи с някой ферман. 😁

Ето, в заключение, малко от полезния "Окамов бръснач": Ако видите едно паднало дърво след буря, може да направите предположение, че е отрязано от извънземни, бутнато от воден дух, прокълнато от вещица и всякакви други хипотетични или измислени същества. Най-правдоподобното и близко до науката, както и с най-голяма вероятност вярно заключение обаче ще е, че дървото е паднало, заради бурята (в краен случай - защото е отсечено от някой човек, ударено от гръм и т. н.), т. е. всички тези по-реални, по-натурални, по-прости обяснения. Окамовият бръснач гласи: "Не умножавай същностите повече от необходимото." ("Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem.")

[MSL]

"Отвор" като противоположно на "затвор"

  Преди време, съм споделял с колега по философия за идеята ми: "Отворът" нещо отвъд затвора и архитектурата на наказанието; негова противоположност да е.
 Исторически правосъдието и общественият ред винаги са били изграждани около тази асиметрична ос: наказание, още повече наказание... Сградата на тази система е затворът (място за изолация, депривация, често - страдания и несправедливости, и, пожелателно - корекция на онези, които са прекрачили границите на "обществения договор".) Да, обаче какво става с онези, които системно градят, спазват този договор?
 Ако затворът е инструментът за ограничаване на разрушителното поведение, то концепцията за "отвор" представлява неговият огледален, градивен и поощрителен полюс. "Отворът" не е просто метафора за свобода, а предложение за нова институционална архитектоника на обществото. В система, управлявана единствено от наказания, добродетелта остава "невидим фонов шум". От хората се очаква да бъдат спазващи закона граждани, но това се третира като абсолютно базово задължение, а не като активен ресурс, който заслужава награда. Ето и затова концепцията ми за "отвор" променя този механизъм, като въвежда организирано, системно поощрение за градивния принос на човека. Тя предполага създаването на обществени пространства, ресурси и признания, достъпни за индивидите, които показват висока степен на алтруизъм, социална отговорност, творческа градивност, както и, е по-малка степен, за тези, които не са нарушили нито един закон през последната година, например. Ако затворът стеснява хоризонта и изолира вредата, то отворът разширява възможностите и подхранва полезността. Такова общество преминава от реактивен модел към проактивна социална система. В него правосъдието престава да бъде само репресивен апарат и се превръща в двупосочен механизъм за баланс. Поощрението на добрината не бива да се бърка с наивен идеализъм; то е измерима инвестиция в социалния капитал. Когато системата вижда, мери и възнаграждава градивния избор, тя променя самото разпределение на вероятностите в общественото поведение.
Отворът ще е признанието, че здравото общество не се крепи само върху страха от стените на затвора, а върху съзнателното отваряне на врати от възможности и блага за онези, които го движат напред.