☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯
Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on April 09, 2012, 02:09:17 AM
-
Алтаистика
На други места също съм повдигал тази тема - алтаистика. Нека я има и тук. Все пак това е един, до голяма степен, източен, както и интернационален форум.
Какво е това алтаистика? Алтаистиката е наука за алтайските езици (култури, народи).
Какви са тези алтаиски езици? Е ли това само алтайският език (един от тюркските езици)? Съвсем не. Алтайските езици се групират така:
- Японска група
- Корейски език
- Тунгусо-манджурска група
- Монголска група
- Тюркска група
Алтаистиката си е сериозно знание. Интересно е колко сходни татарски и корейски думи има, например, а и, също така, татарски и японски...проличава си общият корен. Примери ЖЕРАВ на корейски е ТУРУМИ, а на татарски е ТУРНА. Около 15-20 % от думите си приличат, както бях чел на времето в една от големите енциклопедии в една българска библиотека. С японският език е почти същото - ето примерно японското КУРО значи черен, а това ("черен") на татарски е КАРА...Неизчерпаема тема, както се казва!
Всички фенове (любители) на лингвистиката (и конкретно на алтаистиката) нека са наясно, че родството на думите може да се проследява най-вече и основно в по-прости думички. Да речем, ако сравняваш 2 родствени езика по-голяма вероятност е да имат родствени, с общ корен, думи от рода на вода, трева, ръка, а не някои понятия като онтология или информатика.
В случая с тези три езика (японски, корейски и татарски) има едно неудобство - ГОЛЕМИЯ БРОЙ ЧУЖДИЦИ И ЗАЕМКИ в тях - докато японците и корейците имат много китаизми и англицизми (стигали са и до 70 % от езика им, доколкото съм чел), то при татарския език има много персизми, арабизми и русизми. Това е естествено, предвид историята на тези алтайски народи и различното им географско разположение. Така може да разберете защо японското АЙШИТЕРЮ (Обичам те) излиза извън строя, защото идва от китайското ОБИЧ/ЛЮБОВ - "АЙ" （пише се: 爱, ако са ви китаизирани компютрите, ще го виждате като йероглиф, ако ли не - ще ви излиза като квадратче :)）. Корейските САРАНГХЕ или САРАНГХЕЙО нека видим с кое татарско любовно изречение е родствено. Коренът на тези думи е САРАНГ - 사랑 (обич; любов). В татарския родственото е СЬОЙ или СЮЙ (според диалекта), което има родство със САРАНГ. Най-родствения начин с корейския език е, ако кажеш "СЬОЯМЕН СИНЕ", почти звучи като "САРАНГ-ХЕ", иначе си има и други начини, но този си е, вероятно, "най-корейският". :)
Може за непрофесиоланистите и за нелюбителите на алтайлъка това да не е много интересно, но, ако има желаещи, то ще ви разкажа много интересни неща за аналогии между КОРЕЙСКИ и ПРАБЪЛГАРСКИ, например (все пак ПРАБЪЛГАРИТЕ са важна тема за този омнилогичен оптимизаторски и не-оптимизаторски международен водещ форум - seo-forum-seo-luntan.com). Тази наука - алтаистиката - си ми е голямо хоби, макар и по образование да съм философ (философ-антрополог, по-точно), както знаят всички, които ме познават.
Какво друго мога да кажа по тази тема, преди да я приключа в този пост? Например това, че алтаистиката е интересна и полезна наука; особено, за хора, които обичат алтайските народи и култура (а татарите и прабългарите са си алтайци, от западно-хунския клон на тюрксата група в Алтайското семейство).
В следващите дни, може да продължа тази интересна и вълнуваща ме, както и, надявам се - полезна тема за всички нас.
-
Нека продължим темата "Алтаистика" с
Алтайските народи
Алтайските народи в началото, съдейки по данните на палеолингвистиката и на общото диалектическо исторически-материалистично развитие, са били само един народ, който с резон може да наречем: праалтайски народ. После този народ започва да се дели/разпада/разклонява, докато се стигне до днешното разнообразие от различни алтайски народи. Ето как е станало вероятно разделянето по етапи:
1) Алтайски голям народ или праалтайски народ.
2) Отделяне на Западен дял и Източен дял. Западен дял - тюрко-монголци; Източен - Японо-корейо-манджури (условно казано, от гледна точка на днешното наличие на тюрки, монголи, манджури, корейци и японци).
3. Разделяне на Монголския и Тюркския народ (хуни/хунски народ по онова време; хуните се смятат за най-първите тюрки). Все още неразделен японо-корейо-манджурски народ.
4. Монголски народ, Тюркски народ (хуни). Разделяне на манджурите с корейо-японците.
5. Отделни тюркси народ, монголски народ, манджури, отделяне на японците от корейците.
Общо взето това е като етапи. На онзи, 3-ти етап, в най-ранните му моменти, едни тюрки (хуни), все още пазещи много тюрко-монголски елементи в речта си (преобладаването на звуковете Л и Р, за разлика от тези на останалите, по-късни тюрки, при които ще преобладават З и Ш), се отделят от останалата тюркска маса и се придвижват на Запад, към Европа. Точно това са хуните или хуно-българите (прабългарите). По въпроса защо хуни и прабългари е едно и също вече сме писали в темата за прабългарите.
Р-тюрките или ЛИР-тюрките са: прабългари (хуни), авари, хазари и днешните чуваши. При тях много думи са се консервирали като тюрко-монголски или тюрко-алтайски, следователно по-често може да се намери прилика с японските, корейските, монголските и тунгусо-манджурските такива. Прост пример: КАМЪК - в обикновените тюркски езици е основно ТАШ (ТАС). Да, но в чувашкия (новопрабългарски език) е ЧУЛ или ЧОЛ. Това е родствено с монголското ЧУЛУУ и с корейското ТОЛЬ.
До нови срещи в рубриката "Алтаистика"! :)
-
Защо "алтаистика", защо "алтайски"?
За други теми може и да не остава време, но за алтаистиката, както виждате, се намира. :) Много обичам да се занимавам с алтаистика.
Сега нека се спрем на въпроса защо алтаистика и защо алтайски (а не примерно софийски, румънски, африкански или галактически). Ето и отговорът: името им иде от планината Алтай, защото преди се е смятало, че алтайските народи/езици произлизат оттам. По-късно някои учени установяват, че преди това т.нар. алтайски народи са живяли в днешна Манджурия (Дунбей - на китайски език /东北/; Дунбей заема по-голямата част от историческата Манджурия. Останалата е в автономния район Вътрешна Монголия). Възможно е и само част от предците им да са дошли от Дунбей, а самият алтайски (праалтайски народ) да се е сформирал наистина в Алтай, но това са подробности.
Ето, вече знаете, откъде и как идва названието алтайски (алтайска, алтайско) и алтаистика.
Освен планината Алтай, има и много други неща със същото име - например градове, република в Русия и пр. Алтай като дума идва от злато и естествено е с алтайски произход. ;D
-
Нали си спомняте, че писах:
Да речем, ако сравняваш 2 родствени езика по-голяма вероятност е да имат родствени, с общ корен, думи от рода на вода, трева, ръка, а не някои понятия като онтология или информатика.
?
Ако не си спомняте, то вече си припомнихте. ;D Е, намерих нещо по темата, което, преди мен, по същия смисъл, е разработено от един известен лингвист на име Morris Swadesh. Той съставя списъци от точно такива прости думи за различните родствени езици. Направо вижте в линка, защото ще е много интересно не само за интересуващите се от алтаистика, но и за тези, които се интересуват от лингвистика като цяло:
http://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%B0
(На руски език е.)
-
Алтай
Както споменах в предишен пост под "Алтай" се разбира не само планината Алтай. Ето и списък, на руски език, с много други значения на тази дума: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B9_%28%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%29
-
По традиция, нека представя и рими на думата (в случая - на думата алтаистика), защото те може да са полезни за тези, които решат да пишат стихотворения за алтаистиката и др.
Алтаистика - китаистика
алтаистика - иранистика
алтаистика - българистика
алтаистика - кореистика
алтаистика - японистика
алтаистика - лингвистика
алтаистика - психолингвистика
алтаистика - еквилибристика
алтаистика - статистика
алтаистика - евристика
алтаистика - стъкмистика
алтаистика - балканистика
алтаистика - социолингвистика
алтаистика - етнолингвистика
алтаистика - белетристика
алтаистика - анимистика
алтаистика - софистика
алтаистика - балистика
алтаистика - логистика
алтаистика - акваристика
Има и още, но смятам, че тези са достатъчни. Ако не са - пишете, за да ви изнамеря и други. :)
-
За т.нар. Тюрко-алтайски произход
Сега да кажа и за така наречения Тюрко-алтайски произход. Прабългарите, а и много други народи са с такъв произход. Това е ясно. Някои казват, обаче, че словосъчетанието "Тюрко-алтайски" не било правилно, защото, все пак, Алтайският се дели на тюркски, монголски, тунгусо-манджурски, корейски и японски. В този смисъл Тюрко-алтайски е излишно и по-добре само да се пише "Тюркски", тъй както няма "Японско-алтайски" или пък "Корейско-алтайски" като утвърдени словосъчетания. Защо, обаче, аз мисля, че "тюрко-алтайски" е адекватна формулировка? Това е, защото прабългарският има много не само тюркски, но и други, също така алтайски елементи - напр. монголски, тунгусо-манджурски. В този смисъл той не е просто-и-само тюркски. И "тюркско-алтайски" е това словосъчетание, тази формулировка, които го отразяват най-добре като същност, а и като произход.
-
Тюрко-алтайски народи
След като обърнахме внимание по-горе на тюрко-алтайския произход, сега нека се произнесем и по този за т.нар. тюрко-алтайски народи. Това са просто тюркските народи. По въпроса за тях, в Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8)
-
Ето нещо ново около алтаистиката, което мисля, че ще е интересно за привържениците й: да поговорим за ЧЕРНИЯ ЦВЯТ у различни алтайски народи. Черният цвят е ахроматичен, но това го пиша само за обща култура и за малко въведение. :)
Черното при японците първо:
В японской культуре чёрный — символ возраста и опыта по контрасту с белым цветом, который символизирует ученичество, молодость. Чёрный цвет символизирует высший ранг во многих боевых искусствах (чёрный пояс).
А сега и за черното при тюрките:
В тюркской истории, топонимике чёрный «кара» означает понятие «великий», «большой», «непобедимый». Империя Караханидов — Великие (Черные) ханы, Кара-Кумы (не чёрные пески, а большая пустыня), Кара-Булак, Кара-калпак и даже сказочный «Кара-Бас Барабас» — в переводе «Чёрная голова» с тюркского.
Накрая и за черното конкретно при чувашите:
Чуваши животным чёрного цвета приписывают сверхъестественную силу. Считается, например, что ворон знает злонамеренность всех людей и каждый раз, когда он, каркая, пролетает над людьми, он тем самым предсказывает будущее, предупреждает о бедах. Если у матери-чувашки один за другим умирают малые дети, то новорождённому ребёнку, чтобы он остался в живых, дают имя какого-либо животного чёрной масти. По чувашским же поверьям, петух чёрной масти приносит счастье своему хозяину.
Цитатите са от https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%91%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82 (и са с такъв лиценз: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%B8_Creative_Commons_Attribution-ShareAlike_3.0_Unported). Надявам се да са били разбираеми, макар и да са на руски. Ако някой от вас иска да ги разбере, а не владее съвсем руски, мога и да ги преведа, не ми пречи. :)
-
Докато пишех за столицата на Тибет (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/ko-e/msg22535/#msg22535) попаднах на нещо интересно, което и по-преди съм предполагал малко или повече. Интересното е, че думата "Тибет" е с тюркски произход. Тя идва от тюрко-алтайското Töbäd, което означава "Височини". В българския има тюркска дума "тепе", която значи "хълм", "височина". :)
-
Музейни експонати от Китай -
орочонски, даурски и евенски
Предполагам, че ще е интересно за много от почитателите на алтаистиката и на професионалните алтаисти да видят някои музейни експонати от Китай, представящи бита на три алтайски народа - орочони, даури и евенки.
За начало ще запозная незапознатите с тези народи, което и за запознатите ще е полезно, понеже ще са наясно, че става дума точно за въпросните три народа, а не за някои други със сходни имена, да речем.
1. Орочони
Орочоните (не става дума за орочите), на китайски - 鄂伦春族 (на пинин - èlúnchūnzú), на руски - орочоны, на английски - Oroqen people, са алтайски народ от тунгусо-манджурската група, родствен на по-долу споменатите евенки.
2. Даури
Даурите, на китайски - 达斡尔族 (на пинин - dáwòĕrzú), на руски - дауры, на английски - Daur people, са алтайски народ, от монголската група.
3. Евенки
Евенките, на китайски - 鄂温克族 (на пинин - èwēnkèzú), на руски - эвенки, на английски - Evenks, са алтайски народ от тунгусо-манджурската група.
Доколкото прабългарите са също от алтайското семейство (от Огурската, тюркска група, която най-рано се отделя от останалите тюрки и, поради това, запазва сходството си с монголските и дори други алтайски езици, говорейки лингвистично), то в бита, материалната и духовна култура на орочоните, евенките и даурите, може да се намерят сходства с прабългарските.
Започваме със снимковия материал (с мои, не дотам професионални коментари, защото аз съм професионален философ-антрополог и любител-алтаист, любител-прабългарист, и, донякъде - китаист; ако някой може да добави нищо по-точно, по-научно, нека да заповяда да добави и/или да ме поправи, ако някъде бъркам в нещо.):
1. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийска брадва балтия и два ловджийски ножа.jpg) - ловджийска брадва (балтия) и два ловджийски ножа.
2. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийски арбалет.jpg) - ловджийски арбалет.
3. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийски пушки и лък.jpg) - ловджийски пушки и лък.
4. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийски неща.jpg) - oще ловджийски неща.
5. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийски.jpg) - и още ловджийски неща.
6. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийски със снимки.jpg) - ловджийски...
7. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловджийските.jpg) - ловджийски...
8. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ловен.jpg) - ловджийски...
9. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/еленски кошници.jpg) - кошници, които се слагат на елена.
10. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/еленови седла.jpg) - еленови седла.
11. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/еленовъдство.jpg) - еленовъдство...
12. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/еленовъдски неща.jpg) - еленовъдство...
13. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/еленовъдски бит.jpg) - еленовъдство...
14. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/риболов.jpg) - риболов.
15. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/риболовни принадлежности.jpg) - риболов...
16. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/риболовни.jpg) - риболов...
17. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/за риболова.jpg) - риболов...
18. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/тютюнопроизводство.jpg) - тютюнопроизводство.
19. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/за тютюна.jpg) - тютюнопроизводство...
20. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/още за тютюн.jpg) - тютюнопроизводство...
21. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/обувки и ботуши.jpg) - обувки/ботушки.
22. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/още ботуши.jpg) - и още.
23. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/облекло.jpg) - облекло.
24. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/още обувки.jpg) - още обувки.
25. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/ръкавици.jpg) - ръкавици.
26. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/чанта.jpg) - чанта.
27. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/чанта 2.jpg) - чанта.
28. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/чанта 3.jpg) - чанта.
29. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/мехове.jpg) - мехове.
30. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/pics/торбички.jpg) - торбички.
Следва продължение...
-
Ето я и втората част! 8)
1. (http://i59.tinypic.com/33mx4ap.jpg) - различни видове шапки.
2. (http://i62.tinypic.com/9uyi4m.jpg) - съдове: чайник, чаша, паници.
3. (http://i58.tinypic.com/f3i6x0.jpg) - още съдове.
4. (http://i58.tinypic.com/ao7y3s.jpg) - снимка на местна лодка и по-малки снимки с процеса на направата на този вид лодки.
5. (http://i60.tinypic.com/3585her.jpg).
6. (http://i62.tinypic.com/20hloio.jpg) - чанта.
7. (http://i61.tinypic.com/16azatj.jpg) - чанти и кутии.
8. (http://i57.tinypic.com/2zgywph.jpg) - същите, от друг ъгъл.
9. (http://i58.tinypic.com/16giubs.jpg) - чанти.
10. (http://i61.tinypic.com/e7y007.jpg) - чанти, лодка...
11. (http://i59.tinypic.com/28875m9.jpg).
12. (http://i60.tinypic.com/2vu0eps.jpg) - модел на талига.
13. (http://i59.tinypic.com/2i278di.jpg) - принадлежности.
14. (http://i60.tinypic.com/ipnu6c.jpg).
15. (http://i58.tinypic.com/ngqa9d.jpg).
16. (http://i57.tinypic.com/2628gvm.jpg) - бебешка люлка.
17. (http://i59.tinypic.com/25korhg.jpg) - възглавница.
18. (http://i62.tinypic.com/33yomxw.jpg) - традиционни жилища - чум и юрта.
19. (http://i57.tinypic.com/iyq4jo.jpg) - шейна. (Тази дума - "шейна" - е алтайска и възможно - прабългарска в българския език.)
20. (http://i57.tinypic.com/2089to1.jpg) - маса и столчета.
Следва...
-
Някои мои мнения по темата (алтаистика (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/a-ee-ooe-me-ot-otmate-o/msg33866/#msg33866)) от 2010 година.
-
Относно прабългарския календар
Ето относно прабългарския календар, което бях почнал да пиша в друг форум още през 2010-2011:
Прабългарският календар е една от разновидностите на познатият в днешно време Азиатски/Китайски, 12 - циклов календар. Разпространен е и в Япония, Корея, Виетнам...бил е познат и на тюркютите (Тюркютския хаганат - голяма държава простираща се от границите на Корея до границите на северното Черноморие). Състои се от 12 животни, като сред различните народи има малка разлика. Напр. тюркютите вместо дракон са ползвали вълк, а виетнамците вместо заек ползват котка.
Прабългарският календар е едно от доказателствата, че прабългарите са били тюрко-алтайци. Сега ще покажа родството на запазените думи за животни в него с тези в алтайските езици (японска група, корейски език, тунгусо-манджурска група, монголска група и тюркска група).
ВЕРЕНИ или ДРАКОН
Преди се смяташе дори от Моско Москов, който направи много за изясняването на тюрко-алтайската същност на календара, че верени е иранска дума. Уви, оказа се, че е алтайска.
Аналогии с другите алтайски езици:
Altaic etymology:
Meaning: snake
Russian meaning: змея
Turkish: (Osm.) evren 'dragon', cf. mod. 'heaven vault' ( < `snake-rainbow' ?)
Middle Turkic: MKypch. ewren 'adder' (Houts.)
Chuvash: vǝʷre śǝlen 'dragon' (lit. 'hot snake'), vereni (Bulg.)
Gagauz: ievrem 'fiery snake'
http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?single=1&basename=/data/alt/turcet&text_number=1351&root=config
---
ЕТХ или ЕТ
Това е КУЧЕ според Прабългарският календар
Алтайските му корени
Proto-Altaic: *ŋĭ̀ndó
Nostratic:
Meaning: dog
Russian meaning: собака
Turkic: *ɨt / *it
Tungus-Manchu: *ŋinda-
Japanese: *ìnú
http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=config&morpho=0&basename=%5Cdata%5Calt%5Caltet&first=1&text_proto=&method_proto=substring&ic_proto=on&text_meaning=dog&method_meaning=substring&ic_meaning=on&text_rusmean=&method_rusmean=substring&ic_rusmean=on&text_turc=&method_turc=substring&ic_turc=on&text_mong=&method_mong=substring&ic_mong=on&text_tung=&method_tung=substring&ic_tung=on&text_kor=&method_kor=substring&ic_kor=on&text_jap=&method_jap=substring&ic_jap=on&text_reference=&method_reference=substring&ic_reference=on&text_any=&method_any=substring&sort=proto&ic_any=on
-
Ето пак едно свързано с алтаистиката (и по-конкретно - кореистиката), писано от мен през 2011, в един друг форум, но го слагам и тук, защото този си заслужава:
Защо е добре да се имат предвид и Северните корейски диалекти
Всеки кореист (би трябвало да) знае, че освен южни корейски диалекти, съществуват и северни. Северните корейски диалекти СЪВСЕМ НЕ изчерпват тези на територията на днешната Северна Корея (или поне по-голямата й част), а обхващат и огромна територия от Китайската Народна Република (Китай), която е съизмерима с общата площ на Кореите. Като териториален обхват разпространението на Северните корейски диалекти (Северна Корея + част от Китай) е много по-голям отколкото цялата Южна Корея:
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a8/Koreandialects.png)https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a8/Koreandialects.png
А като числово изражение съотношението между южно-корейски и северно-корейски (вкл. и на територията на Китай) диалекти е приблизително около 50 000 000 за южните и 26 000 000 за северните диалекти.
Макар и да има числено превъзходство на южните, то 26 милиона души, на територията на две страни като Северна Корея и Китай не са за пренебрегване.
Третото ми съображение е свързано с чистотата на езика. В Северно-корейските диалекти (тези в Северна Корея) има запазени натурални корейски думи и стремеж към пуризъм (чистота) на езика откъм чуждици, за разлика от южно-корейския, в който има много англицизми. Една от интересните особености на Северно-корейският литературен език е и това, че той се опитва да транскрибира имената на чуждите градове, държави и пр. не от английски, както правят в Южна Корея, а от конкретния език на народа. Ето и следните примери
Столицата на Монголия се нарича "Червен герой" и на монголски се произнася като "Улаан Баатар". Южно-корейското за него е : 울란바토르 (Улан Баторъ), а северно-корейското - 울란바따르 (Улан Бадаръ; Улан Баттаръ). "Копенхаген" е "København" и на южно-корейски става 코펜하겐 (Куофенхаген; Копхенхаген), а на северно-корейски 쾨뻰하븐 (Куебенхабън). "Кайро" на арабски е al-Qāhirah и на северно-корейски си става 까히라 (Кахира), а на южно-корейски - 카이로 (Каиро) *
______
* Транскрибциите на кирилица са приблизителни.
Използван източник - Английската и руската уикипедии.
-
Корейско-узбекски
И корейският, и узбекският са алтайски езици. Ето малко корейски и узбекски думи:
저 - MEN
아니요 – YO`Q
가수 – QO`SHIQCHI
캐나다 - KANADA
태국 - TAILAND
베트남 - VIETNAM
영국 – BRITANIYA
사람 - ODAM
-
Қанағаттандырылмағандықтарыңыздан
Қанағаттандырылмағандықтарыңыздан е на казахски език. Казахският е един от алтайските езици. Думата қанағаттандырылмағандықтарыңыздан се смята за най-дългата казахска дума. Пише се с 33 букви.
Още по темата: https://informburo.kz/novosti/samoe-dlinnoe-kazahskoe-slovo-pytayutsya-vygovorit-inostrancy.html.
-
Ето как е "Обичам те!" на узбекски език
Това може да послужи на хората, които се интересуват от следните неща: 1. Как е на узбекски "Обичам те!", 2. Какво означават някои надписи на бележки/писма в узбекски филми, гледани от хора, които не разбират въобще узбекски език. 3. Почитателите на фундаменталната алтаистика (по аналогия с фундаментална наука), т. е. на почитателите на алтаистиката заради самата алтаистика (по аналогия с френското "l'art pour l'art", изкуство заради самото изкуство; изкуството като автономна ценност, като самоценност), т. е. алтаистиката като самоценност (когато всяко ново алтаистично знание си е ценно само по себе си).
И на темата - Мен сизни севаман! на кирилица (или Men sizni sevaman! на латиница) означава "Обичам те!" на узбекски (буквално преведено е "Аз Ви обичам!"). По-фамилиарното е "Мен сени севаман!" (и на латиница - "Men seni sevaman!").
-
Тюрклък
Съвсем кратко включване в темата - за значението на думата "тюрклък". "Тюрклък" може да се преведе като "тюркство" или "тюркщина" (за сравнение - "българщина") и да означава тюрките, тюркските култури, езици и пр.
-
За аварите
Просто малко размисли за аварите (тюркски народ, родствен на прабългарите):
1. Думата "авари", в единствено число - "авар"... малко не звучи на тюркски, а по-скоро е позападнена (погърчена; повизантийчена). Защо ли? Ами, защото в гръцката азбука няма "б". Даже "България" е "Βουλγαρία" (Вулгариа), на гръцки, ако не знаете.
2. В Орхонските надписи (старотюркски) името се изписва като "апар".
3. В славянските варианти имаме "обри".
Според тюрко-алтайските фонетични закони, този етноним би трябвало да е нещо като "ауар", "абар" или "апар". Обаче, предвид, че "в"-то не е чуждо на чувашки и прабългарски (огурските тюркски езици, известни още и като ЛиР-езици, към които се отнасят аварски и хазарски), то не изключвам самоназванието да е било с "в", т. е. наистина като "авар".
-
Каратека, джудока, айкидока - японски думи
Японските думи "каратека", "джудока", "айкидока" означават, съответно, "каратист", "джудист" и "айкидист". За да звучат по-родствено, бихме ги превели и по-диалектно (неологично) като "каратеджия", "джудоджия" и "айкидоджия". ;D Има една теория, че тази тюркска наставка "-джия" (която я има и в други тюркски варианти - например "-чъ"/"-шъ") е с китайски произход, както и японската (и корейската) "-ка".
-
"Ниндзялар" и "нинджалар"
Думите "ниндзялар" или "нинджалар" в някои тюркски езици означават "нинджи" ("нинджа" в множествено число). Формата "ниндзялар" е с руско влияние, защото "нинджа" на руски е "ниндзя".
-
Преди малко писахме за доларите в трейдърския блог, та се присетих да напиша и нещо в алтаистичната тема тук относно тях. Значи, в много тюркски езици "долари" е "долларлар". Двойното "л" е поради руското влияние в тези езици. Същото е и в друг алтайски език (тюркските езици, да не забравяме, включително и прабългарският, са алтайски езици) - корейския. В него "долари" е "달러들" - "дальодъль" (-лар суфиксът е сходен с -дъль суфикса, който по принцип, според мен, е бил "-дър", близък до днешния казахски "-дар". На казахски "долари" е "доллардар". А казахският е тюркски език.) Като стана дума за "-дар", на това ще обърна внимание, когато пиша за "нандар" (да не се бърка с "нандор") - "нановете" в следващия си пост тук.
-
Има едно уйгурско (а и не само уйгурско) тестено изделие, което се нарича "нан". Когато говоря с някои уйгури, освен на китайски, използвам понякога смесица от татарски с малко казахски, собствено уйгурски и други думи, за да постигна някакво ниво на разбиране (за неучил почти никак уйгурски език) с помощта само на алтайски (тюркски) думи и изречения.
Преди години не знаех коя точно множествена форма (можествено число) използват за "нан" на уйгурски. Та пробвах с "нанлар" - не разбират, замислих се дали няма да е като на татарски в такива случаи (примерно - "хун"-"хуннар" ("хун"-"хуни")) - "наннар", но ми се стори малко вероятно. Оказа се, че като в казахския език (например "адам"-"адамдар" ("човек"-"хора")) - използват "-дар", та формата е "нандар". На казахски "нан" означава "хляб" - напр. въпросното ястие се нарича "тандыр нан" ("тандър нан"), защото се приготвя обикновено в печката, наречена "тандър" (модерните се правят от метал, традиционните са от глина или нещо такова - не знам точно). Други примери: "ақ нан" = "бял хляб", "таба нан" - вид нан, който се приготвя с мляко, "қара нан" = "черен хляб" (в някои български източни диалекти се казва и като "чер хляб") и т. н.
-
Озънборън (озынборын)
Преди малко споменах за една комаризация (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/kako-e-te-a-otaa/msg44880/#msg44880), та се сетих, че подобно нещо (толкова много комари изведнъж) съм виждал преди само, когато бях в Казан (Татарстан). По онова време много от местните татари си употребяваха руското "комар" (произнася се "камар" или по-точно - [kɐˈmar]), в множествено число, разбира се - "камарлар", та само аз знаех, че баш татарското "комар" е "озънборън" (на татаски - "озынборын"), което буквално значи "дълъг нос" или "дългонос". Тук идва и множественото число, за което вече говорихме в предишната тема когато стана дума за "наннар"; то е "озынборыннар". Ето и още за въпросната дума: https://ru.wiktionary.org/wiki/озынборын (https://ru.wiktionary.org/wiki/озынборын).
-
За алтаизмите
Познати са ви, вероятно, англицизми, русизми, арабизми и др. А кои са алтаизмите (не "алтаистизмите" ;D )?
Алтаизми
В лингвистичен план "алтаизъм" е всяка дума произлизаща от някой от алтайските езици (или конкретно от един от тюркските езици, които се нарича "алтайски" и се говори в република Алтай - "алтай тил"/"алтай тили"). Не бива да се бърка с политическото явление наречено "алтаизъм" (което е вид идеология за сближаване на алтайските народи/алтайско-говорящите и от сорта).
Ето ги и видовете алтаизми:
1/ тюркизми - например "сазан" (което значи "шаран") в руския език е тюркизъм.
2/ монголизми - например "далай" (което значи "океан") в тибетския език е монголизъм.
3/ тунгусо-манджуризми - например "阿哥“ (приблизително произношение "агъ"/"а-гъ") в китайския език е тунгусо-манджуризъм (по-конкретно - манджуризъм). Да, за всички, които се чудят дали има общо с други алтайски (вкл. тюркски) думи като "акка", "акай", "ага" - мисля, че са родствени.
4/ кореизми - например "김밥" ("кимбап", което е корейското суши) в различни езици е кореизъм.
5/ японизми - например "нинджа", "карате", "кимоно" и т. н. са все примери за японизми. Един сравнително по-нов японизъм, например, е думата "манга".
Засега толкова. Другия път, ще пиша по въпроси, свързани с някой друг алтайлък. ;D
-
Освен в казахския, уйгурския и дори в корейския (под формата -дъль (-дър)), това нещо (множествено число образувано с "-тар") го има и в якутския (саха) език. Якутският е един от тюркските езици. Интересен е с това, че е най-близък до древнотюркския, както и до чувашкия ("новопрабългарския", както го наричам), защото исторически е вторият отделил се, след булгарския ЛиР езици (прабългарски, аварски, хазарски...) от общотюркското езиково семейство, та затова и е запазил най-много (на второ място след новопрабългарски, т. е. чувашки) ламбдацизми (ш --> л) и ротацизми (з --> р).
В случая, обаче, имам предвид наставката за множествено число, която срещнах преди малко. Гагаузите на много тюркски езици са си просто с "-лар" - "гагаузлар". Да, ама на якутски "гагаузи" е "гагаузтар".
-
Сега продължавам отново с множественото "-нар" (наставката за множествено число), както и с интересен пример, а именно, как се казва "кумани" на татарски. Ето така: "команнар". Има и алтернативен вариант - "сары кыпчаклар" ("саръ къпшаклар", т. е. жълти кипчаки; кумани и кипчаки/кипчаци е едно и също; понякога европейските кумани, т. е. тези, които са пред Волга, са приемани за западни кипчаки/западни кипчаци.)
Казвам, че този пример (с куманите на татарски) е интересен, защото самите татари говорят на кумански (новокумански); самите татарски езици (с малко изключение) принадлежат точно към куманските (кипчакските) езици.
-
Аглутинацията с няколко интересни и полезни примера. (Полезни, поне за изучаващите и занимаващите се професионално, иначе - както съм установил, на повечето хора не им пука колко си научил във връзка с някой алтайски език, та за ползи в живота - много малко вероятно).
Първо, какво е аглутинация. Това е термин, който се използва в много науки - в психология, в биология и т. н. В случая става дума за аглутинацията в езикознанието и, конкретно, за аглутинацията на алтайските езици. Някой да не си помисли, че само тюркските езици са аглутинативни? Не. Японски, корейски, тунгусо-манджурски, монголски... всички са аглутинативни. Примерно в корейския аглутинацията се нарича "교착성" ("гьочаксонг", което идва от китайски, но това е естествено, защото корейският е пълен с китаизми). Давам прост пример с корейския език с приблизителна транскрибция - "집" (джип) - "къща", "집에" (джибе) - "в къщата". Съответен пример от татарския език с приблизителна транскрибция - "өй" ('йой") - "къща", "өйдә" ("йойде") - "в къщата".
И нека сега да преминем към онзи пример, който е свързан с това как да кажем "европейци" на татарски. Образуването на "европейци" става изключително по аглутинативен начин: (Започвам с варианта "Европа", който е по-русизиран) 1. "Европа" - "Европа", 2. "европалы" (европалъ) - "европеец", 3. "европалылар" (европалълар) - "европейци". В друга вариант, който е с по-тюркска същност (понеже в тюркските езици рядко може да се срещне исторически "в") - "Ауропа": 1. "Ауропа" (със значение "Европа") - ауропалы (ауропалъ) - ауропалылар (ауропалълар).
В заключение същия пример с корейските аналози: 유럽 (Юроп) - 유럽인 (юробин) - 유럽인들 (юробиндъль).
Надявам се всичко това да е допринесло за вашето разбиране на алтайската аглутинация.
-
Ето и част от едно изречение, в което са споменати различни чужди езици на узбекски: "Русча, инглизча, туркча, қозоқча, қирғизча, тожикча, туркманча ва бошқа тиллар..." Превеждам: "Руски език, английски език, турски език, казахски език, киргизки език, таджикски език, туркменски език и други езици..."
Толкоз по айтайлъка, засега. ;D
-
Какво е това "АКШ" (съкращение, очевидно), което срещаме толкова често в тюрко-алтайски текстове? Хе-хе! Знам, знам, че някои ще кажат, че "тюрко-алтайско" е неправилно, тавтологично и пр., защото просто "тюркско" е достатъчно, предвид, че алтайското езиково семейство съдържа в себе си тюркските езикови групи с техните многобройни тюркски езици и тюркски диалекти. ОК. :) Просто така се е наложило това клишенце. ;D
Та, на въпроса за "АКШ"-а. Ами това е "САЩ". Ето и конкретно как се пише в пълния си вид на различни тюркски езици:
1. Татарски - "Америка Кушма Штатлары" (съкратено - "АКШ", както вече казахме.)
2. Казахски - "Америка Құрама Штаттары" (тук съкращението е "АҚШ", а не "АКШ".)
3. Киргизки - "Америка Кошмо Штаттары" ("АКШ", като татарското.)
4. Узбекски - "Америка Қўшма Штатлари" ("АҚШ", като казахското.)
Толкова по алтайските въпроси засега. :)
-
Вече бе споменат уйгурският език (става дума за новоуйгурския език, говорен от днешните уйгури). В Китай уйгурите пишат на арабица, а в бившия СССР - на кирилица. Ето текст на уйгурска кирилица, свързан точно с описание на Алтайското езиково семейство:
"Алтай тил аилиси:
1. түркий тиллири;
2. моңғул тиллири;
3. туңгус-манжур тиллири;
4. корей тили;
5. япон тили."
За всеки поне малко грамотен в алтаистиката, това не се нуждае от превод, но все пак, нека преведа, за да е достъпно дори и за незапознатите с алтаистичните въпроси.
"Алтайско езиково семейство:
1. тюркски езици;
2. монголски езици;
3. тунгусо-манджурски езици;
4. корейски език;
5. японски език."
Толкоз по "уйгурлук"-а засега, ако мога така да се изразя. :)
-
Мисля, че и в българския език има някои случаи с аглутинация - вижте например тези:
- клон - клонче - клончета - клончетата
- отряд - отрядче - отрядчета - отрядчетата
- кон - конче - кончета - кончетата
.
-
"Турчуля", "гърчуля" - подобни на "монголчуул"
Има едни названия на турците и гърците в българския език - "турчуля" и "гърчуля". Не съм срещал дали има подобни с "-чуля" за други етноси и/или народности. Оставям на страна въпроса доколко са културни такива названия; тук ги пиша само от лингвистична гледна точка, защото ми стана много любопитно дали нямат общо с едно от монголските множествени числа, което се образува с "-чуул" - например "монголци" на съвременен монголски език е "монголчуул". Та, ето някаква хипотеза - това "-чул" ("-чуля") дали не е някакъв древен алтаизъм (или дори конкретно монголизъм), например дошъл от прабългари или по-сетнешните алтайски народи идвали по днешните български земи (например авари, печенеги и др.)... или е просто случайност, нямаща нищо общо с алтайското?
-
Така. Ами отново узбекски. Този път, народности (и др.) на узбекски език:
арменец - армани
грузинец - гуржи
персиец/иранец - форс
евреин - яҳудий, жугут
грък - юнон (рум)
циганин - лўли
руснак - ўрис
турчин - турк
азърбайджанец - озари, озарбайжонлик
монголец - мўғул
немец - олмон, немис (прост.)
французин - француз, фаранг
англичанин - инглиз
индианец - ҳинду
индиец - ҳиндлар
етиопец - ҳабаш
чернокож, негър (това не е народност, а раса) - занжи
китаец - хитой, чин
якутин - ёқут
казах - қозоқ
киргизин - қирғиз
туркмен - туркман
таджик - тожик
афганистанец - афғон
уйгурин - уйғур
калмик - қалмоқ
кумик/кумък - қўмиқ
башкирин - бошқирд
асириец - айсор, осурий
ногаец - нўғой
каракалпак - қорақалпоқ
арабин - араб
алтаец - олтой
татарин - татар
кримски татарин - қрим-татар
даргинец - даргин
чеченец - чечен
египтянин - мисрлик
унгарец - можор (стар.), венгр
европеец - оврупалик, европалик
азиатец - осиёли
-
Лъклък
Ето и малко алтаистична неологизмичност. :) Вече бяха споменати тюрклък (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/atatka/msg43887/#msg43887)а и татарлък (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/social-network-seo-social-network/no-more-yahoo-e-mail-for-the-people-in-china/msg44211/#msg44211)а. Имало е (исторически) и булгарлък (места и/или общности от прабългари и техни потомци), което се изписва на някои езици и като "булгарлык". Всички тези може да се преведат на български (макар и да няма нужда да бъдат превеждани) като "тюркство" ("тюркщина"), "татарство" ("татарщина") и "булгарство" ("булгарщина"). Та, след толкова "-лък"-думи ето и един неологизъм - "лъклък" (което може да се преведе като "лъкство" или "лъкщина"). :)
-
За прозхода на "ако"
В българският език съществуват безспорно редица чужди думи. Част от тях са чуждици, други са заемки. По произход те са главно от латински и гръцки език. Главно, но същетсвуват и такива от по-ново време с руски, немски и, напоследък, англо-саксонски произход. Немалък е делът на тюркските думи в българския език. Те са наследени от 3-те основни тюркски вълни, с който последователно в България са се заселили прабългари, авари, печенеги, кумани и др. народи оставяйки своите следи не само в бита, но и в различни аспекти на културата и, конкретно, в езика. Голяма част от тези думи са се срастнали с "ухото" до такава степен, че се приемат като типично "родни", "славянски", "славанобългарски", "чисто български". Смятам, че такъв е случаят с думи като: калпак (тюркска), "ела" (гръцка), "юмрук" (турска), компютър (латинска) и т. н. Конкретно тюркските думи са се срастнали по различен начин с психологическото им възприятие. Хората са склонни да приемат прабългарски думи като "шаран", "тояга" и "бъбрек" за напълно естествени в езика си, докато други, с турски произход като "лаф", "ибрикчия", "чалга" и пр. се възприемат като чуждици, макар и в случая с "чалга" да имаме работа със заемка.
Една от думите, които са с тюркски, но не-турски произход и, поради това нявлезнала в езика от Втората или, дори, Първата тюркска вълна, напълно срастнала се в съзнанието на българина като "славяно-българска", е думата "ако" (става въпрос за съюза, например в изречението "Ако спечеля от тотото, ще мога да си купя по-голям имот.").
Доказателства, че думата е с тюрко-алтайски произход:
1. В много от тюркските езици "ако" звучи по подобен начин.
а/ Казахски - Егер
б/ Татарски - Әгәр (Ъгър), Eger (Егер)
в/ Узбекски - Agar (Агар)
г/ Турски - Eğer (Е-ер)
д/ Башкирски - Әгәр (Ъгър)
е/ Азерски - Əgər (Ъгър)
ж/ Киргизски - Эгер
з/ Туркменски - Eger (Егер)
2. В корейския е 만약 (ман-як), което донякъде е сходно.
Наясно съм че в персийски думата също е "агар", ако някои ще я изкарат персизъм. Подчертавам обаче, че може да е и китаизъм, защото на китайски пък е "如果" (жу-гуо).
-
Един стар файл (от 2006-та година) където правих сравнения между някои корейски думи и някои кримско-татарски такива (имайте предвид, че не съвпадат задължително с литературните, по-разпространените думи).
Ето и краткото списъче тук:
Котка - Мечунбу - Мъшък
Млад - Джолмън - Джаш
Мек - Джойонхан - Джъмшък
Път - Кил - Джол
Зет - Кауи - Киеу
Баща - Аппа - Аппай (баща на бащата - дядо)
Ходя - Када - Кетти
Малък - Хачанън - Къшкене
Стар - Къриун - Карт
Тиква - Хобак - Кабак
Чушка - Чу - Шушка
-
За сюбиги, сюбаши, бик, пик
Сигурно тези, които се интересуват от алтаистика (и, особено, от прабългаристика) са запознати с теорията, че прабългарското "сюбиги" се свързва със "сюбаши", което е тюркско. Тук искам да добавя и конкретно за бик (пик), които са родствени с "бег", "бек", "бий" и "бей". Примерно чувашките имена, които завършват на "-пик", "-пике","-пикке" като: "Элпикке", "Хампике", "Силпик" или пък, друг пример, казанската царица (регентка) "Сююмбике" (на ногайски - Суьйимбийке, на казанскотатарски -"Сөембикә").
Пояснения - сю + баш + и = ръководител на войскатата (главнокомандващ). Сродни - онбаши (онбашъ), юзбаши (юзбашъ), бинбаши (бинбашъ) - буквално "десетник", "стотник", "хилядник". Та, в този смисъл, напълно възможно и логично - сю + биг + и = владетел и главнокомандващ.
-
Ето нещо, от Гумильов, което на времето ми хареса, та съм го запазил във файл:
"Проницательный Юе, искренне преданный новому господину, указывал на опасность, возникавшую от этих перемен. "Численность хуннов, - говорил он Лаошань-шаньюю, - не может сравниться с населенностью одной китайской области, но они сильны потому, что имеют одеяние и пищу отличные и не зависят в этом от Китая. Ныне, шаньюй, ты изменяешь обычаи, любишь китайские вещи. Если Китай употребит только одну десятую своих вещей (на подкуп. - Л.Г.), то до единого хунны будут на стороне Дома Хань. Получив от Китая шелковые и бумажные ткани, дерите одежды из них, бегая по колючим растениям, и тем показывайте, что такое одеяние прочностью не дойдет до шерстяного и кожаного одеяния. Получив от Китая съестное, не употребляйте его и тем показывайте, что вы сыр и молоко предпочитаете им"
Чудесен съвет за неподкупност, между другото.
-
Ето и с наставка за множествено число "-дар": булгари (прабългари) = булгардар, авари = авардар, хазари = хазардар... и още: кутригурдар (кутригури), огурдар (огури)... Сещате ли се в кой алтайски език се използва тази наставка? В якутския (т. е. сахаския), например. Друг? Казахския (напр. адамдар = хора).
Много сходна е и корейската наставка за множествено число "-дър" (която, може да се произнася и "-дъль", ако след нея няма гласна: например "сарамдъль" става "сарамдърън", ако след "дъль"-то следва "-ън"). Пише се "들", ако някой има интерес, а още не знае. Накратко, корейският, като алтайски език, има почти същата наставка за множествено число като някои от тюркските наставки в отделни тюркски езици.