☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯

Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on May 22, 2011, 12:41:12 AM

Title: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев
Post by: MSL on May 22, 2011, 12:41:12 AM

  Преди имах сайт - kurultaev.com, който после стана поддомейн в бившия ми друг сайт - kry4ma.com (kurultaev.kry4ma.com), но вече не съществуват. Тук ще може да използвам този форум, за да споделя отново философско-научните материали от Гесер Курултаев*.

БИОГРАФИЯ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
__________
* {{Биография инфо
| име=Гесер Курултаев
| описание=философ-антрополог
| наставка=
| роден-дата=[[26 октомври]] [[1975]]
| роден-място=[[България]]
}}

'''Гесер Курултаев (Георги Иванов Русев)''' e [[философ-антрополог]],[[актьор]], [[журналист]] и [[поет]] с интереси в областта на [[лингвистиката]], [[психопатологията]], [[историята]], [[изтокознанието]], [[кинематографията]] и др.

== Биография в дати ==
* 1991 г. — първа публикация за Азиатските открития в Плевенския в. "Училище"
* 1993/1994 г. — приет редовно обучение в СУ "Св. Климент Охридски"
* 1994/1997 г. — работи в "Телефон на доверието" към БЧК, пише в Плевенските издания "Посоки" и "Нова Полемика".
* 1998 г. — издава собствен вестник "Лунно цвете".
* 1999 г. — води собствено предаване по ефирна ТВ "Мизия" под названието "Искара в полумрака". (В периода 1996 - 1998 заснема 4 игрални късометражни филма, в които е актьор, а също сценаристи режисьор)
* 2000 г. — защитава дипломна работа на тема "Върху отделните аспекти на любовта" с научен ръководител проф. Валери Динев, с което получава своята магистърска степен по философия.
* 2004 г. до сега — започва да живее и работи в Китай: опит като преподавател в различни частни школи (Джилин, Хейлундзян, Ляонин, Гуандун, Хайнан), опит в туризма (Хайнан, гр. Саня), опит в ресторантьорството (Хайнан, гр. Саня), преводач (Хайнан, гр. Саня, гр. Хайкоу); онлайн-преводач, онлайн-редактор, онлайн-съветник.



== Научни открития ==

-Етимология на българското самоназвание.
-Етимология на "Сегиз-тугиз".


****************

Title: "За Георг Зимел и модата" от Гесер Курултаев
Post by: MSL on May 22, 2011, 03:21:16 AM

  Тези дни, както знаят всички, които са следили част от постовете ми на английски писах материал за Георг Зимел и, по-точно, за неговото отношение към модата по един повод, който тук не е интересен. Сега ще го споделя и тук за всички, които се интересуват от тази материя:

Георг Зимел е немски философ и социолог. Той пише социологическата си студия „Към психология на модата” през 1895 г. За философски/логически непросветените (непосветените) и/или тези, които се ръководят само от модата в областта на книгите, това (1895г.) може да е достатъчно основание да сметнат, че нещата писани в тази студия не си струва да се четат. Но за тези, които се интересуват от наука и/или философия/логика, е пределно ясно, че истината не зависи от това кога е изказана, а от това дали отговаря на фактическото състояние на нещата от реалността (според кореспондентната теория за истината). Ето защо намирам за смислено да се занимаем с тази статия, чиято материя е актуална и е напълно възможно да остане актуална дотогава, докато има човечество, и подобни на човечеството (потенциални) извънземни цивилизизации.
 Зимел започва студията си с едно типично-диалектическо описание на човека и по-точно на неговата биологично-психологическа, гносеологическа (познавателна), поведенческа, и социална пророда. Щом е диалектическо, значи е (по всяка вероятност) правилно или близко до правилното, доколкото диалектиката задава някакви гаранции за правилни умозаключения. Адмирации заслужава пасажът „то всичко това са единични проявления на големите противоположни сили, в чиято битка и примирие се състои съдбата ни.”(от гледна точка на всеки радетел за диалектическо мислене и отношение към света). По-натам обаче прави впечатление някаква агностическа нотка, че видите ли, „Тези извори и последни същностни ориентири на всичко човешко не могат да бъдат обозначени с думи”. Смятаме, че не само подобни неща, но и почти всичко за което имаме някакъв наглед/представа/опит, и в тоя порядък, би могло да се обозначи с дума (понятие). Понятия се създават дори за несъществуващи неща (да ги наречем „симулакрумни понятия”). Ето защо от една не-агностична и неизлизаща от границите на разумния скептицизъм гледна точка, можем да твърдим, че понятия (и конкретно - думи) може да се създават (историята на човешката научна и недотам научна практика го е доказала).
 Смятаме за много находчиво споменаването на ПОДРАЖАНИЕТО. Това си е доста и почти-изцяло КЛЮЧОВО ПОНЯТИЕ за психологията на модата (а и не само за нея, но това не е обект на сегашните ни разсъждения). Подражанието не само се споменава, но и доста добре се обяснява в своята психологично-логическа природа: „Подражанието ни привлича на първо място с целесъобразното доказване на сила, което обаче не изисква значително лично креативнo усилие, а в резултат от предпоставеността на съдържанието протича лесно и гладко. Същевременно то ни осигурява успокоението, че не сме сами в това действие; то се издига върху досегашните упражнявания на същата дейност като върху здрав фундамент, който спестява на актуалното действие трудността само да си изгражда фундамент. В подражанието отделният индивид се опира на групата, която му предава формите на неговото поведение и по този начин го освобождава от мъчението на избора и индивидуалната отговорност за него.”
 Добро впечатление прави и поредният диалектически поглед върху същността на подражанието тук: „Подражанието обаче отговаря само на една от основните посоки на нашата същност, само на онази, която намира удовлетворение в симетричността, еднаквостта, претопяването на единичното в общото, която подчертава постоянстващото в промяната. Но не на онази, която – обратното – търси промяната в непроменливото, индивидуалното различие, уникалността, търсенето на отличителност от общото.”
 Няма как да не се съгласим и с това правилно твърдение на Георг Зимел, че: „За модата е съществено следното. От една страна тя удовлетворява потребността от социална опора, доколкото е подражание; тя води отделния индивид по пътя, по който вървят всички. От друга обаче, тя удовлетворява също потребността от различие, тенденцията към диференциация, смяна, дистинкция, при това както посредством смяната на нейните съдържания, която придава на актуалната мода индивидуален облик по отношение на вчерашната и утрешната...”
　Тук, обаче, ни се струва, че нещата са попресилени или, да речем, търпящи изключения: „модите са винаги класови моди, че модите на по-висшия слой се различават от тези на по-нисшите слоеве и биват изоставяни в мига, в който последните започнат да ги следват.”-пише Зимел. От днешна гледна точка, от опита ни с различни субкултурни и поп-културни явления, можем да заключим, че дадена мода може да се разпространи сред различни класи. Да речем феновете и/или подражателите на Лейди Гага (САЩ), Джоу Дзие-лун (Тайван), Глория (България) и т.н. може и са от различни класи, региони, професии, възрастови групи, националности. Предполагаме в това играе роля много по-силната степен на глобализация днес, отколкото по времето на Георг Зимел, когато не е имало например Интернет и самите класи са били по-изолирани, донякъде по-капсулирани в себе си и за себе си. Още един цитат, който не издържа проверката на обществената практика: „Също както честта първоначално е съсловна чест, т.е. черпи характера си и преди всичкo моралните си оправдания от това, че в своята чест отделният индивид представлява и съхранява честта на своя социален кръг, на своето съсловие, така и модата означава от една страна приобщаване към онези, които са в сходна социална позиция, от друга – затварянето им като група по отношение на поставените в по-ниска социална позиция.” Това, с което не сме съгласни тук е, че дадената модна група (да речем „метълисти” – музикална мода) може да е съставена от съвсем различни хора по пол и по класов произход – дъщеря на миньор и синове на фабриканти може да са в една и съща метълска общност – да си споделят, да си запиват, да си се кефят заедно и въобще да не осъзнават или и да осъзнават да не го правят на въпрос кой в каква социална позиция бил/-а. В днешно време нито едно „съсловие” не е застраховано, че детето му няма да стане „емо”, „метъл”, ”рапър” и всичко, каквото е на мода в обществата – модата Хикс или модата Омега. Естествено, че в процентово съотношение може да има преобладаване на дадени моди в едни или други държави, области, градове, квартали, според условията. Но в условията на глобализиране тенденцията към унифициране си върви прогресивно нагоре. Това важи особено за модите, които не изискват участието на много средства (например, ако модата Алфа или Игрек, налага, за да си модерен, да си купиш кола с цена няколко годишни средни заплати и дрехи на стойност апартамента на дядо ти в средно-голям град, тогава може и да не станеш част от тази мода. Но, ако е само до по-достъпни неща като промяна на прическа, окосмяване, вкарване на няколко неологизма в речника и пр., тогава в-модяването е „на една ръка разстояние”).
 Тука има някакъв „закон” – „В момента, в който последните започнат да следват модата, защото винаги гледат и се стремят нагоре и в най-голяма степен могат да го постигнат в областите, подчинени на модата, горните съсловия се отказват от тази мода и се ориентират към някоя нова, чрез която отново се диференцират по отношение на широките маси.”Уви, отново по причини, произтичащи от нашите исторически познания и опит, не можем да смятаме, че този закон е валиден. Това е по-скоро потенциална закономерност, чиято потенция се проявява или не се проявява в зависимост от различните фактори на конкретните моди, епохи, обществено-икономически формации.
 За привлекателността на външната мода в разбирането на Зимел – има доста вярно, предвид че сме били дори живи свидетели (а и продължаваме да бъдем) на такива явления и то не само сред примитивни народи, а и сред съвсем задоволитено или поне прилично-развити в различни отношения.
 Следва отново диалектически пасаж с познатите ни „единство и борба на противоположностите”, „форма и съдържание”, както и доста добър извод, който можем да аплодираме: „т.е. разликата по отношение на досегашното състояние, рязко открояващата смяна, която често се движи между противоположности, защото едва те правят възможно тя да бъде осъзната. Едната от противоположните тенденции на нашата същност, които всеки аспект на модата се опитва да обедини по особен начин, намира удовлетворение в социалната форма на модата, другата – в нейното съдържание. Там, където един от двата момента отсъства – или потребността и възможността за дистинкция или потребността и желанието за обединяване, там свършва царството на модата.”
 Интересно е и друго наблюдение/извод/заключение – „в кръг, в който всеки индивид иска да бъде нещо уникално и неповторимо и подражанието се смята за нещо ужасно, не се стига до никаква мода. Във Флоренция около 1390 година не е имало доминираща мода в мъжкото облекло поради това, че всеки се е опитвал да се облича по неповторим начин.”
 Можем да приветстваме и следното: „В момента, в който тя (модата – бел. наша) е проникнала тотално, т.е. в момента в който онова, което първоначално правят само някои, започне наистина да се упражнява от всички без изключение, тя вече не се обозначава като мода, примерно някои елементи на облеклото, някои форми на общуване.”
 Сега отново трябва да се спрем на момент, в който не можем да сме единодушни с автора. А именно – „Затова нагласата, на която се натъква модното, е една благотворно действаща смесица от одобрение и завист.” Би трябвало да се отчетат и други не само възможни, но и актуализиращи се постоянно отношения като БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, например (За някой пенсионер, който се вълнува от избори, пенсии, зимнина и здравни въпроси, напълно вероятно е да са безразлични дължините, цветовете, кройките на някакви си поли или променения стил на Джъстин Тимбърлейк, налагащ някаква нова музикална мода, да речем...).
 Трябва да допълним и следното твърдение: „Така модата е същинският притегателен център за индивиди, които вътрешно и съдържателно са несамостоятелни, нуждаещи се от опора, чието самочувствие обаче се нуждае от отличителност и внимание. Тя издига и най-незначимия индивид, превръщайки го в представител на една съвкупност, той се чувства представител на духа на една голяма съвкупност.” Това по принцип е вярно, НО НЕ ИЗЧЕРПВА всички възможни съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни мотивации. За пример веднага даваме хората, които се присламчват към някоя мода поради:
1.   комформизъм (да не си разваляме кефа с останалите; да не си игнорират; да не ни презират)
2.   прагматизъм (например модата като тактически прийом за спечелване на нечие внимание; модата като популистки трик, дори)
3.   други (евентуално...)

По-нататък отново блестящи изречения, които оценяваме високо: „В примитивните, но и в по-високо развитите отношения една мода често възниква в резултат от това, че една изтъкната в някакво отношение личност изобретява нов модус на обличане, на поведение, на интереси и т.н., който я отличава от другите; те на свой ред започват възможно най-бързо да подражават на появилата се по този начин дистинкция заради значимостта на този, който я е създал. Удовлетворението на първия се подхранва явно от смесването на индивидуалното усещане, че притежава нещо специфично, и социалното усещане, че всички се опитват да му подражават, като по този начин намира опора в техния дух. Въпреки че двете усещания изглежда да си противоречат логически, психологически те са напълно съвместими и дори се подсилват взаимно. Всеки подражател участва – в по-слаба степен, разбира се – в тази констелация на усещанията, докато модата бъде напълно масовизирана, така че индивидуалният момент да отпадне.”
А също и „Същата комбинация на двете тенденции, която се постига посредством крайно подчиняване на модата, може да се постигне и чрез опозицията срещу нея. Който се облича или държи съзнателно немодерно, постига всъщност свързаното с това усещане за индивидуализация не чрез индивидуалните си качества, а чрез елементарното отрицание на социалния пример: ако модерността (в поведението и облеклото) е подражание на последния, то преднамерената немодерност е подражание с обратен знак, което обаче е не по-малко свидетелство за властта на социалната тенденция, която ни прави зависими от себе си все едно по какъв начин – позитивен или негативен.”
А това може да се ползва като златна мисъл: „Нещо повече: в цели кръгове в рамките на едно по-голямо общество може да стане модерно немодерното поведение и облекло.”
Интересно, но Зимел в изказванията си за жените изпада в неоправдан сексизъм. Поне от наша гледна точка разликите МЪЖКО-ЖЕНСКО в морален, психологичен, социологичен, политологичен и, в крайна сметка – антропологичен план, са пренебрежимо-малки и може да се докаже при нужда с прости, но достатъчно убедителни и многобройни примери. Един мъж и една жена може да са метълисти, а други (мъж и жена) да не са. Един мъж и една жена може да са със зелени очи, а други мъж и жена да не са. Един мъж и една жена може да са китайци, а други да не са (поне в днешно време, в бъдеще не се знае колко националности ще има по света, дали ще има националности и, в крайна сметка, дали ще има въобще човечество и свят. Т.е. истината е винаги конкретна, абстрактни, вечни истини – няма, както знаем от гносеологията на диалектическия материализъм). Но да продължим – един мъж и една жена може да са морални (каквото и да означава това), а други да не са (Моралът няма пол, както сме писали преди, на други места)...Така и модата – това дали си с мъжка или с женска полова система въобще не те прави по-податливо същество на някакви си моди. Виждали сме много модерни мъже и също толкова немодерни жени. Разбира се, можем да проявим разбиране, проявявайки обективно и НЕ-ХРОНОЦЕНТРИЧНО отношение, давайки си сметка, че по времето на Зимел ЕМАНЦИПАЦИЯТА не е била толкова силна, колкото днес (и то не навсякъде, де), та сексисткият му уклон от настояща гледна точка, тогава вероятно не би бил така отчетлив на фона на онези нива на еманципация.
 Може да се поразсъждава върху това политологическо-социално твърдение: „От една страна нисшите слоеве са по-трудно подвижни и по-бавно развиващи се.” В зависимост от това какво се разбира под „нисши слоеве”, нещата може да се окажат спорни. Един Владимир Улянов или един Георги Димитров не са били от върховете, но са изиграли доста подвижна и развиваща, революционна роля, опирайки се точно на по-нисшите слоеве, на народната маса. А в днешно време, при глобализацията и в „световното село” – „Интернет”, всеки що-годе глобализиран, независимо от слоя си би могъл да бъде колкото си иска и колкото му позволяват конкретните условия, закони и пр подвижен, развиващ се и в тоя порядък.
 Хубаво звучи това: „че всяка единична мода излиза на сцената по такъв начин, сякаш ще живее вечно.” Ако сме по-точни в изказа, ще кажем, че това „сякаш ще живее вечно” не е нещо присъщо на самата мода като мисъл или поведение, а на хората, които са създателите и потребителите на модите. Хубаво, при все това, звучи тази мисъл именно, защото отразява много добре отношението на много у модерните или искащите-да-са модерни, попаднали под „хипнозата” на някоя мода.
 Много добре звучи и това, особено като се има предвид, че се отнася не само до модата, а и до морала, законите, естетиката...: „И все пак след няколко години очарованието на модата очевидно е напуснала старите, както и новите и ги оставя на други критерии за оценка.” Това, което днес е законно, морално, красиво, утре може да е незаконно, неморално, грозно...и обратно – непристойното, грозното, незаконното днес, може да е „окей” след години или векове.
 И в заключение, смятаме че няма как да „заключим” по-добре от Георг Зимел, който пише така: „Но своеобразно пикантният, вълнуващ чар на модата се състои в контраста между нейното широко, всеобхватно разпространяване и нейната бърза и принципна преходност, на която от друга страна противостои също онази привидна претенция за трайна валидност. Той се състои не по-малко в силата, с която модата затваря определен кръг и показва неговата сплотеност както като причина, така и като следствие, а също и в решителността, с която го разграничава по отношение на други кръгове. И накрая, той се състои в опората, която даден социален кръг дава на индивида, като налага на членовете си взаимно подражание и по този начин освобождава всеки отделен член от всяка отговорност – както етическа, така и естетическа, както и във възможността в рамките на тези граници да се произвежда индивидуално подсилване и оригинално нюансиране на елементите на модата. Така модата се оказва само едно отделно, специфично образувание измежду онези най-разнообразни образувания, в които социалната целесъобразност е обективирала в еднаква степен противоположните течения на живота.  ”
 
 

Title: Разсъждения върху Зимеловото „РОЗИ. Една социална хипотеза” от Гесер Курултаев
Post by: MSL on June 28, 2011, 04:03:31 AM

  Пак по същия повод избрах да напиша друго съчинение относно Зимел. Този път става дума за рози  ;) Та ето и тук, на вашето внимание:


               

Разсъждения върху Зимеловото „РОЗИ. Една социална хипотеза” от Гесер Курултаев

  Първото, което хваща окото веднага, когато започнем да четем „РОЗИ. Една социална хипотеза” е формата на притча или приказка, която авторът е избрал. Това е добър избор с оглед на факта, че притчите се четат не само от учени, но и от обикновени хора, дори и от деца.
 Вниманието от самото начало грабва символът, причината за неравенството – розите (и по-точно ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА ИМАШ РОЗИ): „Но някои можели освен това да си позволят да отглеждат рози в имотчето си. Било то, защото имали повече пари от другите, било то защото разполагали с повече време за това или просто защото имали такава земя и слънце, каквито обичат розите, накратко: при тях имало рози, а при другите - не.”
 След това авторът ни въвежда към едно възможно и до голяма степен закономерно желание на бедните (олицетворени от без-розните, нямамащите рози) – да се изравнят с богатите. Това е желанието към егалитаризъм и комунизъм.
 В приложената аргументация на един от идеолозите на егалитаризма (комунизма) в приказната страна ( за правото (на рози) по рождение ) има доста патос, но и доста невярност. ПРАВАТА сами по себе си са продукт на обществото. Ако погледнем раждането като биологичен, природен акт, то ние нямаме никакви права. В природата няма права. Правата се измислят, утвърждават и прилагат в обществото. По този начин правото да имаш рози или прасе зависи само от тези, които правят законите за розите или прасетата. Ето затова в някои държави нямаш право да отглеждаш прасета. Ако някой с власт реши да не се отглеждат рози – и рози няма да има. Така че правата зависят от обществата и по-специално от тези, които имат властта там.
 Ако приемаме следното Зимелово твърдение „Тъй както уханието на розата не само гали сетивата ни (жалък е този, който я възприема само с носа си!), но ни изпълва до най-финните и далечни струни на нашето същество със сладки възбуди,” не просто като литературна експресивност, а и като наистина научно-философско твърдение, то трябва да възроптаем срещу една такава стигматизация на тези, които са жалки, защото не възприемали розите отвъд мириса им. Напълно е възможно да има хора, които не могат и/или не искат да възприемат розите, зюмбюлите, теменугите, слънчогледите, картофите или брюкселското зеле по друг начин, освен с обонянието си, НО да са хора, които обичат да възприемат, напр. Филосфските текстове, ДНК-анализите, проблемите на екзобиологията, социално-политическите проблеми и много, много други полета на дейност, които макар и да не са свързани с естетиката (или направо - АКСИОЛОГИЯТА) на розата, да са доста НЕ-жалки от гледна точка на тяхната полезност за себе си, за обществото, за научно-техническия прогрес, както и от гледна точка на личните им възможности.
 По-нататък трябва да вземем една важна поука – че законите се пишат от победителите. Много често не е важно дали си прав или не. Важното е дали имаш СИЛАТА, ВЛАСТТА да наложиш тази правота. Накратко казано с примера на революцията (победата на розо-егалитаристите или розо-комунистите във въпросната притча) Зимел ни дава да разберем, че един от най-силните „логически” аргументи е „argumentum ad baculum.”.
 За по-незапознатите трябва да кажем в какво се изразява този „аргумент”, който фактически се явява една от логическите грешки:
„Ако Х приеме П за вярно, то тогава следва К.
К е наказание за Х.
Следователно, П е невярно.”

 Така че преразпределението на розите не е станало с консенсус, а революционно, с насилие, в крайна сметка. За някои това може да е несправедливо, че по-силните се налагат, но за други може да е несправедливо точно обратното – защо, ако си по-силен и ще спечелиш да не се наложиш? Защо да те тъпчат по-слабите, ако може да не те тъпчат?...Ето защо винаги може да се вижда справедливостта и от тази, физическа гледна точка, която е известна като „Правото на силата”. Редовно в историята на човечеството (не само в животинския свят) ставаме свидетели за такова Право на силата, а не на Сила на правото.
  Одобряваме напълно идеята за ВЪТРЕШНА и ВЪНШНА победа в смисъла, вложен от Зимел. Наистина вътрешните победи по време на революции, избори и каквото и да е друго, свързано с мислещи същества (без значение хора или извънземни, ако ги има последните, или бъдещи еволюирали до по-висше мислене животни) са важни, защото иначе лесно прокарват пътя на възможните контрареволюции. А контрареволюцията обезсмисля почти напълно делото, енергията, загубите, кръвта на революцията. Това е и една от причините да се въздържат хората от кървави революции, с оглед на това, че в бъдещето може да доведе до някоя контра-революция, най-малкото, което обезсмисля всички техни жертви в настоящия момент и то не какви да е жервти, а плътно до загуба на крайници, зрение, ЖИВОТ...и за какво? За това някой ден потомците да решат, че не щат тая революция и да върнат всичко по старому или по някакъв още по-зле начин? Ами хайде няма нужда! В тоя ред на мисли, надявам се да се е изяснила една от нелишените от здрав смисъл и инстинкт за самосъхранение гледни точки.
 По-сетне – за „качеството на човешката душа”, което конкретно Зимел обяснява така: „” душата не може да усеща нищо друго, освен различието между нейното моментно движение и възбуда и предхождащато го; последното продължава да звучи по загадъчен начин в душата и образува фона, на който сегашният миг придобива и измерва своето съдържание и значение. Затова животът, независимо от висините и спадовете, през които преминава, ни изглежда толкова празен и без-различен, когато му липсват вътрешните различия; ето защо непрекъснатото блаженство на рая е също толкова страшно, колкото и непрекъснатата скука. Загубата на стотици хиляди прави богатия също толкова нещастен, колкото бедния, който е загубил няколко талера, и едно тайничко стискане на ръцете на първите стъпала на любовта ощастливява не по-малко от окончателното постигане на пълното щастие на нейните най-високите стъпала. Следователно ние не усещаме абсолютната величина на жизнените очарования, не колко високо или ниско е общото ниво на нашите удовлетворения и лишения, а само разликите между неговите отделни изпълвания.
 Това кореспондира много точно с откритие на екип от психолози, че най-вече от темперамента си зависи какво щастие/нещастие ще изпитва човек. Даже и да стане милионер този, който е с по-депресивен темперамент, бързичко ще си навлезе в депресивното ниво след първоначалната радост. Показателно е и заглавието на мексикански сериал „Богатите също плачат”. С радост отново цитираме Зимел, който и без системни психологически изследвания правилно е заключил, че: „Затова този, който се издига или слиза от едно жизнено ниво на друго, след известен период на приспособяване ще отговори на колебанията и различията в рамките на новото ниво с абсолютно същите чувства на радост и страдание, с които е отговарял на по-големите или по-малките колебания и различия в предходното състояние.”
 Общо взето, според нас с точност до почти 100%, така си стоят нещата.
 Зимел, обаче, не е много прав като пише по-нататък, че „Не, не това, дали притежавам или не даден предмет, е решаващо за чувствата ми, а дали другите не го притежават или притежават.” Сега, то че в някои случаи, дори в много случаи може да е така – така е, но има твърде много възможни и актуални изключения, които показват, че не винаги е така. Ако някой, например, иска да лети и никой около него не лети, но той продължава да иска това, значи че чувствата му не зависят от другите, а от нещо друго (което в рамките на тези разсъждения не ни интересува). Същото е и, ако някой е решил, че му трябва за жена виетнамка, португалка или пък някакъв папагал, ДОРИ И никой в жизнения му опит да няма такива „неща”. Тъй че – да искаш да имаш каквото другите имат си е едно на ръка, НО също и да искаш да имаш нещо, защото ти харесва (независимо дали други го имат, нямат, познават, искат, знаят и т.н.) си е също съвсем НОТОРЕН ФАКТ. И това съвсем не е нещо, което се случва като „изключение” само при цитирам: „най-изтънчените и чисти души, които са достатъчно богати, за да живеят от своите най-съкровени вътрешни чувства”. Повярвайте ми може някоя неизтънчена и нечиста „душа” , съвсем не богата, да иска да отиде на есккурзия в Гана (страна, която никой от нейното обкръжение не е чувал, камо ли да е ходил там) или да иска да си отглежда вкъщи попово прасе (макар и никой друг да не ще и да не си е помислял дори за такова домашно животно). И обратно – ако всички имат бутилки с ракия и пият ненаситно, а ти си въздържател и/или просто те е гнус от ракия, едва ли ще вземеш да се правиш на важен/-на като подражаваш и купуваш ракия. Така че това, което Зимел казва за притежанието или непритежанието у съседа като мотив и ти да имаш може да важи за много и дори за повечето хора (нямаме нищо против и не оспорваме съотношението), но е вярно и това, че за някои не е мотив и modus Vivendi тоя „шопски” (както го мислят много българи наивно) светоглед.
 И последно – „самодостатъчна красота” (на розите) е нещо, което е субективно. Смятаме, че не съществува обективна красота. За един може да е красиво мулето, а за друг да е грозно или дори ужасяващо. Някои харесват бели, а други предпочитат жълти или мулати, негри...Красивото е красиво само в представите, оценките на мислещото, на мозъка. Извън него – то не съществува. Естетичното е субективизъм.
 Това е по темата. Зимел е определено един от авторите, които е приятен за анализ, защото винаги има с какво да се съгласим и с какво да не се съгласим при него; какво да добавим и какво да прескочим, което го прави приятен за четене и анализ.
 
 

Title: "За (Против) революциите" - Гесер Курултаев
Post by: MSL on June 28, 2011, 04:16:25 AM

"За (Против) революциите" от Гесер Курултаев

Едно време, като по-малък, симпатизирах на революциите. Израстнал съм и с учебен материал, в който се защитаваше революционния дух. Говоря за политическите революции. В последните години намирам политическите революции и особено революционерството за глупаво нещо. Сега и ще изложа аргументите си защо мисля, че да ставаш революционер (партизанин) е не-умно действие:

а) Висок риск от загуба на живот, на здраве, на свобода. Т.е. може да загинеш по време на акция/на война или да изгубиш пръст, око, крайник...ако това не се случи, можеш да попаднеш в плен и да отидеш в затвора. Тук някои ще възразят с мотива, че така и така ще се мре, то нека поне да е в името на по-доброто (доколкото революциите се правят със съзнанието за по-добро), а не от старост и/или от болест безцелно.
И тук аз парирам с най-коронния си аргумент
б) А кое гарантира, че революцията (ако въобще успее) ще се задържи? Първо може да настъпи контра-революция и нещата да се върнат по старому. Язък за загиналите революционери и за невинните покрай тях! А, ако, все пак, не настъпи контра-революция? Тогава пак не е сигурно, че след едно, две или Х поколения няма да се появи управляваща сила, която да реши, че революцията е била неправилна или, че революцията е остаряла (без значение дали това ще е основателно или не) и да настъпи РЕВИЗИЯ, която да доведе пак до нещо като КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ. И пак - язък за загиналите. След всички тези съображния мисля, че ще се убедите, че да правиш революции не е умно. По-добре е да се отдадеш на науката. От научните революции има повече смисъл и полза за човечеството.

 _{Първоначално написано и публикувано в http://kry4ma.com/index.php?topic=2271.msg9180#msg9180}

Title: "Политологично определение на КНДР" (от Гесер Курултаев)
Post by: MSL on July 01, 2011, 04:00:15 AM

   Ето една моя статия за Северна Корея писана неотдавна. Чисто-научна, неповлияна по никакъв начин от прострастията ми към социалистическото обществено развитие, корейската култура, корейския народ, прабългарите и т.н.

  "Ще направя един политологически опит за по-прецизно определение на политическата същност на КНДР, позната също като "Северна Корея".
 Официалното й название е КНДР = Корейска Народно-Демократическа Република. (На корейски: 조선민주주의인민공화국 - Чосън Минджуджуъй Инмин Конгхуагук, буквално Корейска Демократично-Народна Република, т.е. КДНР). Названията и самоназванията, обаче, не винаги и не задължително изразяват политическата същност на една държава.
 Заради идеологическата платформа (определяна като социализъм или комунизъм от корейски тип) някои наричат Северна Корея "комунистическа страна", което също не отразява точната й същност, защото по определенията на класическия Марксизъм тази страна, а и която и да е друга по света днес, не може да бъде комунистическа, защото не е построила въпросния комунизъм. Някои са по-близко до истината като казват, че това е Комунистическа монархия. Преди и аз мислех, че това е най-точното определение, но накрая стигнах до още по-точно и, навярно, най-точното: Държавно-капиталистическа монархия (ДКМ) или в случая КДКМ (Корейска Държавно-Капиталистическа Монархия).
 Държавният капитализъм е капиталистическа икономическа система при която държавата е единственият капиталист. В този смисъл Съветският модел на социализма също е държавен капитализъм, защото собствеността не е обществено-контролируема, а се контролира от държавата, която е собственост на Партията, т.е. Партокрация. В стози смисъл СССР се е явявал ДКП - Държавно-Капиталистическа Партокрация. Северна Корея не е просто партокрация, а и монархия, защото вече 3 поколения Ким (дядо,баща и внук) са на път да контролират властта, т.е. това е клан или династия. Ето защо, според мен, КНДР е КДКМ - Корейска Държавно-Капиталистическа Монархия. Манархът им се нарича "Вожд" ("Сурьонг" - наподобява ми на тюркския титул СЮБАШИ и на парбългарския СЮБИГИ), "Слънце" ("Теянг" - думата е китаизъм, от китайското "ТАЙЯН"), "Гакха" (Негово Превъзходителство) и пр."

 Първоначално написано в бившия ми форум (Първа българска виртуална кръчма) http://kry4ma.com/index.php?topic=2118.0

Title: Най-доброто икономическо (политико-икономическо) решение (от Гесер Курултаев)
Post by: MSL on July 19, 2011, 10:09:04 PM

Ето и едно мое проникновено материалче, което преди бях писал в бившия си сайт kurultaev.com, а по-късно и на други места. Сега ще го пренапиша в малко по-разширен вид:

   "Най-доброто икономическо (политико-икономическо) решение
                   /от Гесер Курултаев/
 
Представете си, че хората нямат пари…Не могат да си купуват каквото искат. Едно от най-спонтанните решения е: "трябва да се печатат и да им се раздават пари." Тогава хората ще започнат да купуват колкото си искат, каквото си искат и да задоволяват нуждите си. До какво води това при пазарна икономика и планова икономика? Опитът показва:

а) Пазарна икономика:

Много пари = повишаване на цените. Защо? Защото всеки търговец/продавач/фирма и пр. има правото да си сменя цените, както си иска, и това води до инфлация, което пък отново води до обедняване на хората, на които са им раздадени пари. Т.е. СТОКИ И УСЛУГИ ИМА, ПАРИ - НЯМА.

б) Планова икономика:

Много пари = дефицит. Защо? Защото цените са замразени и всеки купува, но в един момент нещата се изчерпват, и няма какво да се купи. Т.е. ПАРИ ИМА, СТОКИ И УСЛУГИ - НЯМА.

РЕШЕНИЕТО?

Ето го и РЕШЕНИЕТО:

1. Да дадем на хората много пари.
2. Да замразим цените.
3. И ДА ВЪВЕДЕМ КУПОННА СИСТЕМА.

Така ще се разпределят получените стоки и услуги по равно между членовете на обществото."

 :D

Title: Китайското "ЛАЛА" ("拉拉")
Post by: MSL on July 22, 2011, 02:13:41 PM

   Китайската дума ЛАЛА (на новокитайски: 拉拉, на пинин (китайската латиница):  lālā) означава няколко неща. Преди малко превеждах, както следва:

"1) тряс! (шум на падащо, чупещо се дърво)
 2) диал. бърборя, беседвам (сходно с "лаладжия")
 3) диал. лее се (за дъжд)
 4) сленг. лезбийка
 5) името Лара "

 Интересното е съвпадението с българското "лаладжия" (лаладжийка, лаладжийче, лаладжии), които по смисъл съвпада с отбелязаното китайско значение на "лала". Не ми е ясно дали тази българска дума с източен (може би тюркски?) произход има някакво лингвистично родство или поне историческо с китайската подобна, но поне информацията, представена тук ще е полезна за изучаващите китайски език българи или изучаващите български език китайци, които ще запомнят въпросното значение по асоциативен път.

 Поздрави на всички китайски и български приятели: Гесер Курултаев

Title: Ролята на Китай (накратко) от Гесер Курултаев
Post by: MSL on August 13, 2011, 03:51:34 PM

           

Ролята на Китай (накратко) от Гесер Курултаев

  Преди време трябваше да пиша за ролята на Китай по някакъв повод, та бях отбелязал следните няколко роли, които са по-значими, с което не претендирам да съм ги изчерпал:

Ролята на Китай се свежда до няколко пункта, които ще проследим последователно.
 _________________________________
  Първият, хронологически, е Пътят на коприната. На китайски той се нарича "Съчоу джълу", на чувашки (потомък на прабългарски) се нарича "Аслъ пуршън шулъ", на узбекски "Буюк ипак юли", на казахски "Жъбек жолъ".  Терминът "Път на коприната" е въведен  за пръв път от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен. Това , всъщност, е древен търговски път, свързващ чрез няколкото си разклонения, по суша и море, Китай със Средиземноморието. Коприната, която дълго време се произвежда само в Китай, е най-важната стока, транспортирана по пътя.
 Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море, и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.
 Старият Северен път (първата част от Пътя на коприната), възниква по инициатива на императора У-ди, който се нуждаел от породисти коне за войската. Такива коне видял по време на своето посолство в Средна Азия (през 138—126 г пр. н. е.) сановникът Джан Цян. Той доложил на императора за отсътствието в другите страни на копринопроизводство и посъветвал императора да изнася зад граница коприна в замяна на  коне, а също и на плодове, вино, и др продукти. През 121 г. пр. н. е. първият камилски керван с коприна и бронзови огледала потеглил за Средна Азия...След това, знайно е, колко допринася започнатият и изграден от Китай Път на коприната за не само стоков, но и културен обмен, чак до Европа и Африка.
 ___________________________

  Вторият пункт, това са Великите географски Китайски открития, направени от мореплавателя Джън Хъ и изпреварили с известно време тези на европейците.
 Биографията на Джън Хъ: Роден през 1371 г. във видно мюсюлманско семейство в Дзин-нин в днешната провинция Юн-нан, последното владение на монголската династия Юан в Китай. Рожденото му име е Хаджи Махмуд Шамс (На китайски - Ма Сан-бао).   През 1381 г. Юн-нан е завладян от династията Мин и Ма Санбао е пленен, кастриран, и изпратен на служба в армията. Там той се отличава със своите военни и дипломатически умения, а от 1390 г. служи под командването на бъдещия император Юнлъ, когото подпомага при детронирането на предшественика му Дзиен-уън.
 Като един от най-приближените хора на император Юнлъ, Джън Хъ оглавява поредица от морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан, имащи за цел установяването на дипломатически контакти, демонстрирането на военна сила и улесняването на търговията. Според някои сведения Джън Хъ осъществява пътуванията си с над 300 кораба и няколко десетки хиляди войници. Той нанася удари на пиратите в Югоизточна Азия и улеснява заселванията на китайци в този регион.
 При първото си пътуване през 1405–1407 г. Джън Хъ посещава Чампа, Сиам, Малака и Ява, пресича Бенгалския залив, и достига до Каликут, Кочин и Цейлон. През 1409 г. влиза в конфликт с владетеля на Цейлон Алагонакара, когото пленява и отвежда в китайската столица Нанкин. При третото пътуване, започнало през 1411 г., заобикаля Индия и достига до Ормуз на входа на Персийския залив. При четвъртото пътуване през 1413–1415 г. Джън Хъ отново достига Ормуз, като оттам изпраща мисия към Мека и Египет, и друга към Аден, и Малинди, която почти достига Мозамбикския проток. При завръщането си довежда в Нанкин посланици на повече от 30 държави, които отдават почести на императора, както и екзотични подаръци, като зебри и жирафи за императорската зоологическа градина. Той отново посещава Източна Африка при петото (1417-1419) и шестото си пътуване (1421-1423), при което връща посланиците в техните страни.
 През 1424 г. император Юнлъ умира и неговият наследник Хунси прекратява експедициите, като Джън Хъ е назначен за началник на гарнизона в Нанкин. Той оглавява едно последно пътуване по времето на император Сюендъ. Джън Хъ умира през 1435 г.
___________________________

 Третият пункт това е относително-агресивната външна политика на Китайската империя, превърнала Китай в третата по големина страна в света (след Русия и Канада). Подобно на Руската или Британската империя, които налагат и разпространяват своята култура, език, и влияние на огромни територии, Китай успява да достигне, с успешните си военни капнании, от Корея до Индия и от Казахстан до Филипините, ползвайки съвременните географски ориентири.

(В тази статия са използвани материали от Уикипедиите.)

Title: "Най-добрата форма на държавно управление" (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on September 08, 2011, 03:01:15 AM

  

"Най-добрата форма на държавно управление"

(Гесер Курултаев)

Да се спрем на възможните форми на държавно управление:
1. Теокрация. "Власт на Бога". Невъзможно. Първо, защото не е доказано, че има Бог, второ, че даже и да има не е сигурно дали му се занимава с управление на държави. Трето - де факто теокрацията си е КЛЕРИКАЛИЗЪМ.
2.Клерикализъм. Даже и да приемем, че може да съществува идеален вариант, където да се основава управлението само на религиозни принципи, това не е научно управление, защото религиите са пълни с неадекватности, грешки, догматизми...
3. Монархия. Вид тоталитаризъм. Несправедливо форма на управление, базираща се само на това, че преди години някой е взел властта и после, всеки от семейството му може да се ползва с нея, просто защото се е родил в това семейство...
4. Демокрация (Охлокрация). Невъзможна форма на управление. Най-често се явява като непряка демокрация. Т.е. дори и да се изберат честно народните представители, след това, в дълъг период от време, те самодейно вземат решения. Дори не правят референдуми по важни въпроси. В чист вид демокрацията би била нищо повече от охлокрация. Власт на тълпата. А тълпата в днешно време е съставена от повече неспособни, неумни хора, отколкото от способни и умни. Те се поддават лесно на манипулации, поведението им е изпълнено с грешки.
4.1. Доста т.нар. демокрации са , де факто, ПЛУТОКРАЦИИ (вкл. КОРПОРАТОКРАЦИИ). Богатството не гарантира способности, ум, морал. Плутокрацията е вид ОЛИГАРХИЯ.
5. Диархия (Двувластие). Шизофренна форма на управление. Знайно е, че една система е успешна, ако има един ръководен център, а не противоречивост в себе си.

 Предвид всичко посочено по-горе, за най-удачна форма на управление считам МЕРИТОКРАЦИЯТА-ТЕХНОКРАЦИЯ. Т.е. управлението трябва да е дело на заслужили, достойни, морални, знаещи, способни хора, организирани в някакъв непротиворечив властови център.

Title: "Интернетът е част от реала" (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on September 08, 2011, 03:07:00 AM

"Интернетът е част от реала"

Гесер Курултаев

Много често някой/някоя ми заявава, че в Интернет било така, ама в РЕАЛА било иначе… Под "реал" те разбират реалността, ежедневието, офлайн житието и всичко, което служи за отразяване на обективната реалност и нашия живот в нея. А това е голям предразсъдък. ИНТЕРНЕТ е ЧАСТ от реала. По същия начин по който телефоните са част от реала, телевизията е част от реала и всичко останало.

Title: Против "Какво е искал да каже авторът?" (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on December 08, 2011, 05:26:35 PM

   

Против "Какво е искал да каже авторът?"

                                                Гесер Курултаев

  Аз съм против въпросите от рода на: "Какво е искал да каже авторът?", "Какво е искал да каже поетът?", "Какво е искал да ни внуши творецът?" и т.н. Защо? Защото:

1. Когато някой пише/твори нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има определени асоциации. Например пише/изобразява "КРЪГ" и под този кръг си асоциира (мисли, разбира) "целият свят".
2. Когато някой чете/наблюдава нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има свои определени асоциации (които по никакъв начин не е задължително да съвпадат с тези на твореца). Например четем/виждаме "КРЪГ" и под този кръг си представяме: 0 (нула), О (буквата "О"), дуло на оръдие, дупка, геометричната фигура "кръг", слънце...
 Заключение: Въз основа на всичко това, смятам че питането "Какво е искал да каже авторът?" (и подобните му) е неподходящо, защото информацията, с която може да се сдобием, не винаги е достатъчна за даването на правилен отговор. Всичко, което може да се направи в такива случаи е само да гадаем/налучкваме/предполагаме асоциациите (виждането, разбирането) или проектираме собствени асоциации (виждания, разбирания) на/спрямо авторът/авторката. По този начин отговорите едва ли ще са адекватни/коректни/верни.
 Препоръка: По-коректното формулиране на въпроса би било: "Какво, вероятно, е искал да каже творецът?" или "Какво, според вас, е искал да каже творецът?"...Тогава всички отговори биха били по-коректни/по-адекватни и, разбира се, по-верни спрямо такъв въпрос.

Title: Какво е НИЩОТО? (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on December 08, 2011, 08:18:58 PM

   

Какво е НИЩОТО?

              Гесер Курултаев


  Въпросът за нищото е един от най-старите философски, а и не само философски въпроси. Нищото освен обект на философията е и обект на физиката, теологията, математиката, информатиката, езикознанието...
 Ето и моят отговор на въпроса "Какво представлява нищото (небитието, пустотата) ?"
 
 За да си го представите, трябва да изчистите "картината" (представата си) от всякакви неща:

няма градове, няма села, няма гори, няма планини, няма езера, няма хора, няма риби, няма прашинки, няма въздух, няма други газове, няма фотони (т.е. няма даже светлина)...

 Дотук добре, някой може да си е представил вакуум. Да, обаче вакуумът все още не е нищото, защото в него има поле, зараждат се и изчезват частици. Значи изчистваме от представата си за вакуума полетата и частиците и получаваме абсолютната пустота.
 
 А възможно ли е наистина да има съвсем нищо, абсолютна пустота? Според съвременните представи на физиката това е невъзможно, т.е. нямаме абсолютно празни пространства. В този смисъл НИЩОТО (в чист вид) НЕ СЪЩЕСТВУВА  ;D Остават обаче открити следните въпроси:

а) Дали в дълбочина (ако материята не е безкрайна, т.е. от позициите на ФИНИТИЗМА) няма да се стигне до едно ниво, в което да се окаже, че е празни пространства?

б) Дали извън Вселената (която постоянно се разширява, следователно не е безкрайна) нямаме нищо в чист вид?

  Трябва да се знае, че можем да имаме и "условно нищо", което да отразява "неналичие на няколко предвидени неща", напр. "Какво правиш? - Нищо.", където под нищо се разбира неналичие на дейности като гледане на телевизия, ползване на компютър, спортуване, хранене и т.н., но се подразбира неналичие на дейности като лежане, дишане и пр., според разбиранията/формулировките на нищото у събеседниците. Друг пример: "Какво има в тази стая? - Нищо.", където под нищо се разбира неналичие на предмети като гардероб, хладилник, телевизор, фризер, столове, маси, газови бутилки, котлони, бюра, компютри, телефони, дрехи и т.н., но не се подразбира неналичието на въздух, прах, светлина, полета, елементарни частици, микроби и др.
 Това е то условното нищо, което е конкретно неналичие/конкретни неналичия, а не абсолютно неналичие (абсолютно нищо или абсолютна пустота).

Title: Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии? (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on December 10, 2011, 07:06:57 AM

Има ли бъдеще книгата в епохата на глобалните технологии?

                                      Гесер Курултаев
  Всеки, дори и човек, който не се е занимавал с философия, е възможно да се замисли за бъдещето на книгите. Говорим за традиционните, печатни, хартиени книги.
 Погледнато исторически, книгата си е нещо важно за българите. Всъщност самата дума "книга" в българския език има ПРАБЪЛГАРСКИ произход - идва от китайското "кюен", което значи "свитък" (едно време не е имало книги, а свитъци) и има аналог със Средно-азиатското "куйниг". В старобългарския език, който е славянски, но има влияние от прабългарския, средно-азиатски език - "книга" е "кънига". В този смисъл, прабългарите донасят културата на писмеността и, особено на пракнижовната писменост, доста рано, и всички спекулации, че наследяват книжовността само от Източната Римска империя - Византия, не са съвсем издържани. Самата писменост Глаголица (от която по-късно произлиза и Кирилицата в пределите на тогавашна България) също е създадена с осезаемото влияние на прабългарските руни. В Кирилицата букви като Ъ, Ь, Ж, Ц, Ш, Щ, Ю и др. имат прабългарски произход (приличат на аналогичните прабългарски руни).
 След това лирическо-историческо отклонение, може да продължим с нашите съвременни есеистични размисли за бъдещето на книгата в епохата на глобалните технологии:
 Мислейки по въпроса не може да не отбележим явлението ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ, на английски - "E-BOOKS", които са също книги по съдържание, но "електроника" по форма. В този смисъл, бъдещето на електронните книги е гарантирано, по един или по друг начин, дотолкова и дотам, доколкото и докъдето има интелигентни хора, които се интересуват от четене на книги.
 А какво да кажем за традиционната, книжна книга? Възможни са няколко варианта, за които, доколкото се развиват в бъдещето, можем само да гадаем (или, в най-добрия случай - да направим научни прогнози). Един от тези възможните варианти е книгата да продължи да си съществува както и досега. Основание за такова заключение ни дава историята - преди, когато се е появило радиото, а по-късно и телевизията, някои хора са смятали, че книгите ще изчезнат, но уви - те (книгите) са продължили да съществуват, независимо и редом, с радиото, телевизията, вестниците, списанията и т.н. По тази историческа логика, може да очакваме, че традиционната, книжна книга, ще продължи да съществува, ако не вечно, то поне дълго време, заедно с Интернет и конкретно с електронните книги, с Уикипедия и всякакви други известни ни към днешна дата електронни, Интернет-явления. В същото време, за необразованите хора, които понякога са цели общности и дори племена, книгата ще е непозната и ще остава непозната в какъвто и да е вид/форма - електронна, аудио или книжна такава.
 Глобалните технологии, сами по себе си, не са само препятствие, но са и възможност за книгата (в нейните различни съдържателни и формални аспекти). Затова нашата философско-научна прогноза за нейното бъдеще ще е по-скоро оптимистична, а не песимистична.

Title: Есе на английски (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on January 24, 2012, 01:37:51 AM

  Наскоро писах това есе на английски за човешката душа (human soul), предлагам го и на вашето внимание.

"The human soul -
a neat back garden or a vast forest?"

                          Гесер Курултаев (Geser Kurultaev)

Many philosophical and spiritual systems teach, that human has soul, and others teach, that even all living things (and even inanimate objects /such as stones/) have souls.
 As far as "soul" can function as a synonym for spirit, mind or self we can think about if the human soul is a neat back garden or a vast forest. This is an interesting comparison, isn't it?

So, depends on what we're thinking about this "soul", we may say different stuff about it:

1. If it is our SELF (our "Ego") then...well, for some of us it may be a neat back garden, for others - not. It will be a vast forest, you know...The same as this simple example: A wants to spend his life in the nature, taking care for plants, monkeys and rhinos. But another one will say - "What the hell?! I want to spend my life drinking wine and enjoying women" (like the one in the Bulgarian song "George - The Dude" - "Гошо Хубавецът"). Different men - different values, this is it...

2. If it is the mind...Well, in this case, it is equal to the SELF. In an anthropological point of view you are nothing else, but mind + body. Your "self"/"Ego" is your mind. According to this we can use the same conclusion as above.

3. If it is like a "spirit"...come on! It's nothing but a religion. As we know: "Religion is the opium of the people". It's just a fake, a story, a simulacrum.There is no conclusive scientific proof of the existence of such a matter as "soul", "souls", "angels", "demons" and other religious elements. That's why if something is unproved, we can't say if it's like a garden, like a forest or like a big bad wolf...


  It was a sincere and honest answer of the question: "The human soul - a neat back garden or a vast forest?"

Title: Правилно ли разбираме Доброто и Злото?
Post by: MSL on July 02, 2012, 01:03:45 AM

Правилно ли разбираме Доброто и Злото?

  ^{(Писано от мен в началото на студентските години)}


  Ако отворим някой речник, в който се разглеждат етически понятия и въпроси, ако попаднем на статията "Добро и Зло", ще открием, че макар и достатъчно внушителна по обем, тя не може да ни покаже, наистина, какво е това Добро и какво е това Зло. Защо? Причините за това могат да бъдат различни, в зависимост от това кой е писал и кой чете. Но, все пак, ако приемем, че и пишещият и четящият са достатъчно развити хора, с нормални: мислене, интелект, памет, емоции, съзнание и възприятно-представна дейност, то тогава проблемът опира до нещо съвсем просто за проумяване. Какво е то? Истината - непълното достигане до нея. А истината е само една. Истината по отношение на проблема "Добро-Зло" е също само една, т.е. те са само това, което са и всичко казано, излизащо извън тази "рамка" е вече не-истина, псевдо-истина, по отношение на тях.Причините за недостигане до Истината са различни. Заблудата е думата, побираща ги почти изцяло в себе си, но това е тема на друг разговор. А сега аз ще изложа своята собствена позиция по проблема "Добро-Зло", която съвсем не ще бъде безполезна. Тя може много да помогне на този, който се интересува от тези въпроси.
 И така, за да разрешим правилно даден проблем (а проблемът има само едно истинско решение - правилното), ние трябва да разберем правилно значението на неговите символи и значението на техните конкретни проявления.
 Подходът, пишат някои на шега, към "големите" въпроси бил само два вида - български и японски. Общото между тях било само това, че и двата приличали на пирамида. Разликата, вече, се състояла в това, че по японски се тръгвало от общите приказки към същността (от основата към върха на пирамидата). По български пък се правело тъкмо обратното - от същността на проблема се отивало към общите приказки (от върха към основата на пирамидата). Погледнато сериозно, аз имам по-добра идея, а именно, да разгледаме по-неясното (в сравнение с реалния образ) огледално изображение на пирамидата и самата пирамида, т.е. да тръгнем от върха към основата и отново към върха.
 Една моя мисъл гласи: "Доброто е противоположно на Злото. Въпреки това те биха могли да образуват единно цяло. Когато то се използва умело и неразумно, се появява Голямата несправедливост. Когато то се използва умело и разумно, се появява Великата справедливост." Това е едно типично изказване в Източен стил и то звучи повече като откровение на Буда-Майтрея, отколкото на научна формулировка, но ние трябва да тръгнем от тук. Именно това е върхът D1, от който започва нашето пътешествие към същия този връх, но вече под формата на D.
 Какво е, първо, това Добро? Как да го разбираме? Доброто е съставено от два компонента - положителен и отрицателен. Често положителният компонент, поради липса на дума за неговото обозначаване, бива наричан "добро", но това е подобно на случая с държавите Алжир и Мексико, и техните столици със съответно същите имена. Както знаем, че столицата на Алжир не е държавата Алжир, а само нейна съставна част; както знаем, че столицата Мексико не е цялата държава Мексико, а само част от нея, така не бива да смятаме, че "доброто" като компонен е цялото Добро, а само негова съставна част. Стигнахме до извода, че доброто е съставено от положителен и отрицателен компонент. За Злото можем да кажем абсолютно същото като приложим разсъжденията по-горе, за да отбележим, че отрицателният компонент в Злото не е зло, а само негова съставна част.
 По-нататък, в какво се състои разликата между Доброто и Злото? Възможно ли е между две неща имащи еднакъв количествен и качествен състав да има разлика? Да, действително, основателни въпроси. Разбира се, че има разлика между Добро и Зло - това е една твърде голяма разлика. Освен това, в случая е напълно възможно тя да съществува между тези две неща - с еднакъв количествен и качествен състав. Тя се получава от нееднаквото комбиниране на съставните им елементи по отношение на обектите на влияние. Дотук, някой може да придобие впечатление, че ние си говорим едва ли не за нещо материално. Затова трябва да отбележим някои неща, които казахме дотук. Значи, положителното (нека го наричаме положително действие, като под "действие" може да разбираме чуства, мисли, въздействия или комбинациите от трите) е противоположно на отрицателното действие. За тяхното конкретно проявление трябва да имаме определен обект (субект), на когото трябва да се въздейства. Когато те (положителното и отрицателното) се използват правилно (адекватно; разумно) по отношение на определен обект (субект) се получава добър резултат (Добро). Обратно - се получава лош резултат (Зло). Ето, стигнахме до един важен извод - за да се прояви Доброто или Злото, едно от задължителните условия е да имаме най-малко два субекта. Субектът, сам по себе си, не може да бъде "добър" или "зъл", тъй-като той не може да въздейства на нещо, което го няма. Дори и неговото отношение към собсвения Аз не би могло да го определи като добър или зъл, ако не съществуват други. За да имаме добър и зъл, Добро и Зло, ние трябва да имаме някакво действие.

Следва...

Title: Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 2
Post by: MSL on July 03, 2012, 06:09:54 AM

Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 2

(Продължение)

  Отговорът на въпроса "Кога е възможно съществуването на Добро и Зло?" е: "Тогава, когато имаме най-малко два субекта и въздействие под някаква форма, произтичащо от тях." (Трябва да се отбележи обаче, че в определен момент действие може да произтича и от външни по отношение на субектите причини, действащи на някой субект - напр. природни, които също толкова силно биха могли да помогнатили да навредят. Но, все пак, съществуването на повече от един субект е наложително). Под субект трябва да разбираме всяко мислещо същество до голяма степен. Всеки субект се определя като "добър" или "зъл" ("лош") по своите действия, които той е извършвал от появата си на този свят до момента, в който го определяме. Някой ще каже "Но това са крайни определения! "Добър", "лош", нима може да се залепи едно такова клеймо на който и да било? Все пак, всеки от нас е имал и грешки, и добри дела." Да, но все пак, като добър или лош може да се означи човек, извършил съответно повече добри или повече лоши дела. Нещо повече - съществуват дори хора с нищо добро зад гърба си (напр. затворници с по няколко присъди), както и чисти, обикновени хорица, без каквито и да било провинения (напр. честните монаси).
 Всеки, който е използвал правилно, разумно положителния и отрицателния елемент (компонент) е добър, прав. А да си добър или да си прав означава да си свързан по един или друг начин с Правдата (Справедливостта). Правда! Тази хубава дума е тъждествена на другата прекрасна дума Истина. Ето, посредством езика, ние виждаме връзката - добрият е този, който постъпва правилно в използването на положителното и отрицателното; който работи за Правдата, за Истината, за Справедливостта. Обратно - лош е онзи, използващ неправилно положителното и отрицателното, работещ за Неправдата, унищожаващ Истината и Правилността. Оттук идва и думата грешник (т.е. грещащ, неправилно постъпващ).
 Някои казват, че ако изчезнело Злото, не ще имало и Добро, то (Доброто) ще изгубело смисъл. Това може да се чуе от устата и на посредствени хора, и на авторитетни личности. Но аз смело мога да заявя, че това са глупости и то произтичащи от повърхностно, инфантилно и механично мислене - все едно да кажем, че ако няма черно не ще има и бяло. Но нека обосновем въпроса по-ясно. Ако ти си "човекът, постъпващ правилно" (добър) и си обкръжен от хора добри и зли, то тогава ще постъпваш с добрите положително, а с лошите отрицателно (обратното би било абсурдно). Ако някой постъпва абсурдно, то тогава той ще се отнася към Злото (злите) добре, а към Доброто (добрите) зле. И както виждаме Доброто може да се върши по два начина (които е желателно да са свързани по между си):
 1) Като използваме отрицателното по отношение на лошите
и
 2) Като използваме положителното по отношение на добрите.

 Да предположим, че един ден, както е записано в свещените книги на трите големи религии в света (Будизъм, Християнство и Ислям), Злото бъде унищожено. Тогава Доброто няма да изчезне, защото то ще се използва само по втория начин, т.е. то ще се запази във втория си вариант. Това ще рече, че отрицателният компонент не ще влиза в употреба, с изключение на случаите, когато някой се провини.  Ако вземем предвид идеалния вариант, че с помощта на Всевишния (в религиозния смисъл, за който пиша) въобще не ще има човек, който да се провини, който да предаде установения "Божествен ред" на земята, то тогава, действително, отрицателният компонент не ще влиза в употреба, тъй-като не ще има причини за това (Злото, лошите ще са вече Минало). Разбира се, това не ще означава, че Доброто ще бъде осакатено, напротив, напротив!...Именно това ще бъде най-висшето и най-светло Добро - необкръжено от Зло и съответно използващо само единия от компонентите си - положителния (Злото, лошите, както бе отбелязано, ще са вече само история). В днешно време ние живеем при абсолютно различни условия от тези на първобитно-общинния строй. Въпреки това, всеки един що-годе образован човек познава същността на този строй. И никой не може да твърди, че ако няма първобитно-общинен строй, не ще има и по-висш строй или, че не ще знаем какво е това "първобитно-общинен строй". В Идеалната, Божествена епоха, която може да дойде, Доброто не ще се изгуби, а хората тогава ще имат понятие какво е било това Зло от историята, например.
 Преди да обобщим, чрез схема, начините за извършване на Добро и Зло, искам да отбележа още нещо важно, което се схваща от повечето хора погрешно. Става дума за самите неща от рода на: унищожение, изтребление, убийство, неуважение и пр. Всеки или почти всеки ще каже "Това са лоши неща.", но това не е най-вярното твърдение. По принцип неща от този род, сами по себе си, са нито добри, нито лоши, те са просто неутрални. НЕКА ПОСОЧИМ НЯКОЛКО ПРИМЕРА:
 1) Унищожението, ако бъде "приложено" по отношение на белите дробове на даден човек, заслужаващ да живее, това е Зло и, разбира се, то, в случая, се явява органон на Злото. Така е, няма две мнения по въпроса. Но нима това е всичко? Не, защото ако унищожението бъде приложено по отношение на вируси нападнали същия този организъм, то това вече е Добро, защото се явява органон на Доброто.
 2) Да подложиш на изтребление високо-развити, кротки и хуманни хора е Зло. Затова и изтреблението в дадения случай е органон на Злото. Но да подложиш на изтребление престъпниците осакатяващи децата им, ограбващи родителите им и несправедливо унищожаващи ги, това вече е Добро.
 3) Да не уважаваш добрият човек, който ти носи радост и щастие е Зло. Но да не уважаваш лошия (лицемера, злодея и въобще безнравствения) е нещо наситина добро.
 Мисля, че няма нужда да изброяваме повече. Можем само да дадем три примера с обратния вариант:
 1) Ако обратното на "унищожение" е "поддържане на живота", о тогава да поддържаш живота на белите дробове на онова тяло е правилно, Добро е. Но да поддържаш живота на вирусите, които го убиват, е направо казано - Зло.
 2) Ако обратното на "изтребление" е "благотворно влияние", то тогава да влияеш благотворно на онези високо-развити, кротки и хуманни хорица е Добро. Но да влияеш благотворно на злодеите, на престъпниците е Зло.
 3) Тъй-като обратното на "неуважение" е "уважение", да уважаваш добрия човек е Добро, но да уважаваш лошия е направо едно голямо Зло.
 Ние виждаме колко точно е всичко това, но все пак, могат да възникнат спонтанно два въпроса:
- Нима добрият човек не трябва да използвасамо добрия компонент?
- А как, ако аз искам да съм добър човек мога наистина да отлича добрия човек от лошия човек, за да действам адекватно спрямо тях?
 Мисля, че на първия въпрос вече бе отговорено достатъчно изчерпателно - в настоящите условия, за да бъде човек истински добър, справедлив, той не трябва само да прави положително на добрите, но и отрицателно на злите (например не само да научиш някой как да си вади с честен труд прехраната, но и да сътрудничиш на полицията да залавя престъпниците, за да бъдат заловении и съдени). Едва, когато светът се оттърве от Злото, от неговите носители, добрият човек ще може да действа само положително и да не използва отрицателния компонент (няма да има нужда от това). Това е много добре изказано в легендата за Гесер-хан (разпространена сред тибетци, монголци, буряти, калмики и др.) Великият войн е добър, но той и народът му страдат от злите ханове. Гесер-хан знае,че да използваш оръжие не е приятно, но когато е срещу онези лоши ханове, е вече нещо съвсем друго. Едва, когато всичко идва на мястото си, Гесер-хан заключва всички оръжия, тъй-като в Новия свят, който той създавам те могат да бъдат само вредни за добрите. А кой иска да им вреди?
 На втория въпрос не може да се отговори обемно сега, защото това е обект на един друг разговор, но, накратно казано: за да отличаваме кой е добър и кой - лош, е необходимо да се вслушваме в истински-мъдрите (хора), да не се подаваме на чувствата, да познаваме видовете грешки (и да ги избягваме) и, най-вече, да се стремим да бъдем изключително трезво-мислещи, нормални хора.

 Следва...

Title: Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 3
Post by: MSL on July 03, 2012, 04:22:06 PM

Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 3

 (последна част)

 Накрая прилагам фигуративно същността на Доброто и Злото, като искрено се надявам всеки да я запази дълбоко в душата си:

1) S^a ----------->^- S^- = Добър резултат (Добро)
2) S^a ----------->⁺ S⁺ = Добър резултат (Добро)
3) S^a ----------->⁺ S^- = Лош резултат (Зло)
4) S^a ----------->^- S⁺ = Лош резултат (Лош)

Легенда:
S^a - въздействащ (активен) субект
-----------> - въздействие (+ - положително; - - отрицателно)
S⁺, S^- - добър и лош субект
= - "равно на"

 Синтезирана схема:
1. - -----> - -----> +
2. + -----> + -----> +
3. + -----> - -----> -
4. - -----> + -----> -

  Край.


  _{(Понеже с годините някои мои гледни точки са се доразвили/променили, при добра възможност може да допълня настоящото си виждане по тази философско-етична тема "Доброто и Злото".)}

Title: Re: Правилно ли разбираме Доброто и Злото?
Post by: MSL on March 22, 2014, 11:15:25 PM

Quote

А истината е само една.

  Става дума за кореспондентната теория за истината.

Quote

Истината по отношение на проблема "Добро-Зло" е също само една, т.е. те са само това, което са и всичко казано, излизащо извън тази "рамка" е вече не-истина, псевдо-истина, по отношение на тях.

Звучи тавтологично, но се има предвид кореспондентността на истината.
 

Quote

И така, за да разрешим правилно даден проблем (а проблемът има само едно истинско решение - правилното), ние трябва да разберем правилно значението на неговите символи и значението на техните конкретни проявления.

Смятам отдавна, че един и същи проблем е възможно да има и повече от едно правилно решение.
 

Quote

Ето, стигнахме до един важен извод - за да се прояви Доброто или Злото, едно от задължителните условия е да имаме най-малко два субекта. Субектът, сам по себе си, не може да бъде "добър" или "зъл", тъй-като той не може да въздейства на нещо, което го няма. Дори и неговото отношение към собсвения Аз не би могло да го определи като добър или зъл, ако не съществуват други. За да имаме добър и зъл, Добро и Зло, ние трябва да имаме някакво действие.

Склонен съм вече да приема и тезата, че човек може да е лош/добър към себе си и, че, например, самонавреждането е зло.

Title: Re: Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 2
Post by: MSL on March 23, 2014, 02:22:39 AM

 

Quote

Отговорът на въпроса "Кога е възможно съществуването на Добро и Зло?" е: "Тогава, когато имаме най-малко два субекта и въздействие под някаква форма, произтичащо от тях." (Трябва да се отбележи обаче, че в определен момент действие може да произтича и от външни по отношение на субектите причини, действащи на някой субект - напр. природни, които също толкова силно биха могли да помогнат или да навредят. Но, все пак, съществуването на повече от един субект е наложително). Под субект трябва да разбираме всяко мислещо същество до голяма степен. Всеки субект се определя като "добър" или "зъл" ("лош") по своите действия, които той е извършвал от появата си на този свят до момента, в който го определяме.

  Отново добавям и подчертавам, че съм склонен да приема и тезата, че и само 1 субект е достатъчен - например самоунищожението е зло.
 
 

Quote

Някой ще каже "Но това са крайни определения! "Добър", "лош", нима може да се залепи едно такова клеймо на който и да било? Все пак, всеки от нас е имал и грешки, и добри дела." Да, но все пак, като добър или лош може да се означи човек, извършил съответно повече добри или повече лоши дела. Нещо повече - съществуват дори хора с нищо добро зад гърба си (напр. затворници с по няколко присъди), както и чисти, обикновени хорица, без каквито и да било провинения (напр. честните монаси).

  Теоретично може и да е така (за закоравелите престъпници и монасите, дадени като примери), но на практика не съм сигурен доколко биха се намерили такива чисти примери.

Quote

Всеки, който е използвал правилно, разумно положителния и отрицателния елемент (компонент) е добър, прав. А да си добър или да си прав означава да си свързан по един или друг начин с Правдата (Справедливостта). Правда! Тази хубава дума е тъждествена на другата прекрасна дума Истина. Ето, посредством езика, ние виждаме връзката - добрият е този, който постъпва правилно в използването на положителното и отрицателното; който работи за Правдата, за Истината, за Справедливостта. Обратно - лош е онзи, използващ неправилно положителното и отрицателното, работещ за Неправдата, унищожаващ Истината и Правилността. Оттук идва и думата грешник (т.е. грещащ, неправилно постъпващ).

  Мога да допълня и с думата кривда.
 

Quote

...Всевишния...

По онова време бях религиозен. По-късно реших, че няма достатъчно доказателства за наличието на неща, които проповядват религиите и, подхождайки научно, то не може току така да вярвам на недоказаности. В момента съм скептично-атеистично настроен, както подобава на един учен-философ. Ако се намерят доказателства, тогава, с удоволствие, бих повярвал отново.

Quote

Но да подложиш на изтребление престъпниците осакатяващи децата им, ограбващи родителите им и несправедливо унищожаващи ги, това вече е Добро.

  Вече съм привърженик на по-хуманните методи. Предпочитам качествено превъзпитание, отколкото смъртно наказание. По онова време бях привърженик на смъртното наказание, но вече не съм.

Title: От какво зависи щастието
Post by: MSL on March 23, 2014, 11:20:58 PM

За това от какво зависи щастието

Смятам, че щастието е субектно, следователно то зависи от потребностите. За да е щастлива баба Мара, примерно, й трябва фураж за животните, 5-кратно увеличение на пенсията и още няколкодребни неща, да речем.
 За да е щастлив чичо Пешо, обаче, е нужно да има 2-3 коли, 4-5 апартамента и, да речем, любимият футболен отбор е шампион завинаги, както и да има яхта. Иначе няма радост! ;D
 За да е щастлив, пък, някой истински влюбен, му стига само да му се отвърне на любовта и да няма много големи проблеми около него от типа на болести, смърт и т.н. Ако, след като е с любимата си, тя започне да има някакви претенции, то той ще е щастлив, ако тя спре да има такива претенции или пък, ако може, да й ги удовлетворява веднага и лесно. За да е щастливо едно котенце, пък, са нужни още по-дребни нещица... Та така - зависи щастието кой от какво има нужди, за да се почувства ОК, след удовлетворяването им. Ето защо - да, различно е, няма на 100% общовалидни условия.

Title: Дори и да нямаме понятие за щастие, пак можем да сме щастливи
Post by: MSL on March 23, 2014, 11:32:13 PM

Даже и да нямаме понятие за щастие, пак можем да сме щастливи

  Така си е. Дори и да нямаме понятие за щастие, пак можем да сме щастливи. По същия начин по който и даже да нямаме понятие за болка, то пак може да ни боли, безспорно.
 Малко повече пояснения:
 Ами просто не е нужно никакво осъзнаване на понятието или конструкта щастие. Може да ти е хубаво/щастливо в живота даже и да не си служиш с такава дума/понятие (щастие), а, когато си щастлив да си кажеш, например: "Ех, че ми е добре!".
 Смятам, че при животните също има щастие, обаче те, както знаем, нямат развити езици. Да речем има животни, които си служат само с около няколко десетки сигнала, които можем да мислим като "думи" и сред тях, примерно, може и да няма нито един, който да значи "Щастлив/-а/-о съм." Бебетата (човешките бебета) още преди да се научат да говорят и да имат понятия са щастливи или нещастни. Така че, мисля, това съвсем доказва моята теза, че може и да нямаме понятие за щастие, но да сме щастливи.

Title: Простото и лесното
Post by: MSL on March 24, 2014, 12:55:02 AM

Просто и лесно не са едно и също

 Простото и лесното не са едно и също. Нещо може да е просто, но да е трудно. Може и да е сложно, но да е лесно. Разбира се, може да е сложно и да е трудно, както и да е просто и да е лесно.
 Това, което искам да подчертая е, че не винаги простото е лесно. Простото може и да е лесно, но може и да не е много лесно, а може и да си е направо трудно.

Title: "Правото на децата на здраве е над правото на родителите на (погрешни) решения"
Post by: MSL on March 27, 2014, 12:13:35 AM

  Това е нещо, което ми направи добро впечатление. Аз отдавна смятам по абсолютно същия начин - http://www.seo-forum-seo-luntan.com/health/children%27s-right-to-health-is-above-parent%27s-right-to-make-%28wrong%29-decisions/msg19211/#msg19211 (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/health/children%27s-right-to-health-is-above-parent%27s-right-to-make-%28wrong%29-decisions/msg19211/#msg19211)
 Писах за него в линка по-горе, на английски. Става дума за едно решение на Хърватски съд.
 Защо смятам и аз, че правото на децата на здраве е над правото на родителите им да правят грешни/погрешни решения? Самоочевидно е, че решението за здраве е по-правилно и по-добро от решението да излагаш на риск от болест. А, в по-общия смисъл, не всички родители са достатъчно:
- образовани
- отговорни
- осведомени.
 Предполага се, че ако не в болшинството, то поне в повечето случаи (над 50%), държавата/правителството/компетентните служби и органи ще са по-наясно кое е добре и кое не е добре за живота и здравето на един човек, отколкото двамата му родители. Нещо повече - понякога по-правият/по-умният/по-отговорният/по-осведоменият родител не може да вземе превес в решенията в семейството. Например мъжът може да е много ерудиран, образован, отговорен, но ако глупавата му и/или безотговорна и/или необразована жена (по някакви причини) взема решенията в семейството, то е ясно, че е по-добре решенията да се предоставят на държавата/правителството/компетентните служби и органи.
 Тези мои оценки, разсъждения и убеждения произтичат от моята убеденост в технокрацията и меритокрацията - напр., ако имам математически или здравословен проблем, аз като нематематик и немедик, бих разчитал повече на заключенията/решенията на доказали се и заслужили математици и медици, а не на моите лични.

Title: Няма пътешествия във времето и машина на времето, защото "време" е човешка мярка
Post by: MSL on March 29, 2014, 02:47:23 AM

  

Няма пътешествия във времето и машина на времето,

защото "време" е просто човешко творение -

мярка на движението.

 Това е едно мое виждане на нещата, което го имам отдавна и съм го споменавал по-бегло преди на други места, но тези дни реших да го поразширя малко. Вече писах за него на английски тук (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/philosophy/time-travel-time-machine-just-impossible/), а сега ще го напиша, почти същото и на български в тази тема. Много обичам филми, свързани с пътешествие във времето. Тази концепция е, според мен, прекрасна и вълнуваща, когато става въпрос за литература, кино и други изкуства. Смятам, обаче, че по отношение на науката и реалността, тази концепция е погрешна и заблуждаваща. Сега ще изложа, накратко, защо смятам, че не просто няма пътешествия във времето и машини на времето, но и защо не може да има.
 Първо, да поясня, какво е това "пътешествие във времето"? Това е просто една концепция, една идея, според която, АКО пътува някой или нещо във времето, то той/тя/то/те се придвижват от един негов период до друг (да речем от 2014 година да се отиде до 3478 или пък до 1783 и т.н., т.е. "пътешествието" става или от настоящето към бъдещето или от настоящето към миналото). Това е измислено точно по аналогия с пътешествието между различни точки в пространството (например от България до Канада или от България до Индонезия и пр.) Сама по себе си, тази идея, у мен буди смях. ;D
 А сега да видим пък какво е това "машина на времето"? Това е теоретично (направо казано - фантастично) изобретение, което е способ за "придвижването/пътешествието във времето". В научната фантастика, всъщност, има и други измислени (изфантазирани) способи за пътува във времето (да речем с четене на дневник, както беше в любимия ми филм "Ефектът на пеперудата"), но аз се спирам на т.нар. "машина на времето", просто защото е най-популярна и най-символична. Тази имагинерна машина ме разсмива двойно. ;D ;D
 Та ето и защо тези две неща (пътуване във времето и машина на времето) са, според мен, невъзможни:
 1. Не съществува такова нещо като материално/веществено време. Времето е нематериално/невеществено. То е ПРОСТО и САМО една мярка. Времето е измерване на движението на нещата (например - движението на Слънцето, движението на Луната, движението на пясъка и пр.) Ето защо и на света са се появили различни календари - слънчеви, лунни, слънчево-лунни...; ето защо и има различни видове часовници - слънчеви, водни, пясъчни... дори такива, при които се използва горяща свещ.
 2. Доколкото времето (ера, век, година, месец, седмица, час, минута, секунда и т.н.) е просто мярка за движението на материята (Слънце, Луна, вода, пясък, въртенето на Земята и пр.), то такива неща като "машина на времето" или "пътуване във времето" са невъзможни, защото не може да се пътува в мярка. :P
 Миналото е нещо, което се е случило/което е било и вече го няма, т.е. миналото не съществува. Бъдещето е нещо, което може да се случи (а може и да не се случи), т.е. нещо, което също не съществува. Единственото съществуващо е това, което е сега, т.е. настоящето. Самоочевидно е, че не може да се пътува от настоящето към миналото или от настоящето към бъдещето, понеже, чисто и просто, не може да се пътува от нещо съществуващо до нещо несъществуващо. По аналогия с пътуването в пространството - може да се пътува от Гърция до Гренландия, защото и двете съществуват, но не може да се пътува от Гърция до Невърландия (Neverland, на английски), защото последната просто е художествена измислица и не съществува реално.
 

Извод: просто забравете за пътуване във времето, машина на времето и други такива. Те са всички измислици, имагинерни и невъзможни.

П.П. Сетих се и да добавя нещо - за известните експерименти, при които при пътуване с голяма скорост "времето се забавяло". Така е - часовниците се забавят, следователно и процесите/движението се забавя вследствие от скорост, гравитация и пр., но това показва само и единствено забавяне на самото движение, на самите процеси, а не на някакво си материално/субстанциално време. Такова просто няма. От това, че ако някой пътува с много висока скорост, ще старее по-бавно от другите, които не пътуват с толкова висока скорост, не означава, че този човек "пътува във времето".

Title: Какво значи "субективно по форма, но обективно по съдържание"
Post by: MSL on March 29, 2014, 05:09:54 PM

Субективно по форма, но обективно по съдържание

  Това съм го учил едно време, когато следвах философия в университета и досега често го използвам, при нужда. Става дума за субективно по форма, но обективно по съдържание. Ако за нефилософите може да звучи, до някаква степен, сложно, то искам веднага да поясня, че е доста просто и полезно за разбиране. Сега и ще го обясня тук.
 Всичкото човешко знание/информация, си е субективно, т.е. произхожда от хората, но някои информации са верни, а други са грешни - напр. на някой му се иска 2+2 да е равно на 10 и това е субективно, а който казва/знае/мисли, че 2+2 е равно на 4, тогава е обективен. Същият пример може да се даде и с друга област, различна от математическата. Да речем, ако някой смята, че Бразилия и Парагвай са в Азия, той бърка, а ако смята, че са в Южна Америка, той е прав. Значи субективната форма на знанието (това, че то се съдържа в главите ни, демек) може да бъде както обективна (т.е. вярна/адекватна) по съдържание, така и необективна (т.е. невярна/неадекватна).
 Харесва ми много уточнението на което ни е учил проф. Александър Андонов - субективно и субектно(това е точно свързаното и произтичащото от субекта/субектите). Та, в този контекст, субектната ни информация може да е субективна или обективна.

Title: Една нова дефиниция от Гесер Курултаев
Post by: MSL on August 27, 2015, 06:34:01 AM

  Ето и една нова дефиниция, която създадох преди малко, на английски е и се отнася до симулакрумите: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/philosophy/3-tier-simulacrum/msg24745/#msg24745 (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/philosophy/3-tier-simulacrum/msg24745/#msg24745)

Title: За успехите
Post by: MSL on August 28, 2015, 04:30:17 PM

Относно успехите

  Определено съществува успех и неуспех. Успехът и неуспехът са конкретни и обективни (според съответните дефиниции, които имаме за тях - напр., ако смятаме закупуването на нов апартамент за успех и купим нов апартамент, то имаме постигнат успех, а ако не успеем да купим въпросния апартамент, то говорим за неуспех). В по-общ план се говори за успял човек и неуспял човек. Под това се разбира съвкупност (по-малка или по-голяма, според зависи) от различни успехи или неуспехи. Успехите (а и неуспехите) зависят от много обективни и субективни (външни и вътрешни) фактори. Дори успелите хора (каквото и да означава това) не са перманентно (постоянно) успяващи. Те също може да имат своите по-малки или по-големи неуспехи. Обратното е в сила също - т.нар. неуспели хора също може да имат своите по-малки или по-големи успехи в живота.
 Важно е да се знаят следните неща, според мен:

• 1. Колкото и да ни се иска успехът не е задължителен, т.е. не се случва винаги и при всеки, колкото и да се стараем, колкото и да го желаем.
• 2. Успехът, дори когато е постижим и постигаем, не винаги е една "възходяща линия". Има си понятия за това от рода на "(с) променлив успех", "с различен успех".

Title: Защо нежълтите (немонголоидите) не могат напълно да се приемат за китайци днес
Post by: MSL on October 17, 2015, 03:56:53 PM

 

Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец

  Искам да напиша по темата "Защо нежълтите (немонголоидите) не могат напълно да се приемат за китайци днес" или по друг начин написано - "Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец".
 Преди години си мислех, че понеже в Китай има и някои бели или почти бели народности (напр. руско малцинство, татарско малцинство, таджикско малцинство...), то не е много трудно някои чужденец, принадлежащ към бялата голяма раса да се натурализира напълно в Китай и да се усеща като китаец (китайка) и да се признава от китайците за китаец (китайка). Това, както разбирам сега, години по-късно, е невъзможно, независимо колко добре владееш китайски език и колко си запознат с китайската култура, история, новини и т.н. (т.е. независимо от твоите езикови и други знания, свързани с Китай).
 За някои, които по принцип са си знаели (или просто са били убедени), че нежълт/немонголоид не може да стане напълно натурализиран китаец, това четиво няма да е нещо ново. Ново ще е за тези, които вярват, че даже и да не са жълти (монголоиди), то ако достатъчно обичат Китай и китайското, и знаят добре китайски език и култура, то ще могат да се китаизират дотам, че да се усещат китайци и самите китайци да ги усещат като такива.
 Ето ги и причините:
 1. Очевидно е, че в Китай няма черни (негроиди). Има по-тъмни (тъмно-жълти) китайци (и китайски малцинства), но точно черни (негроиди) китайци няма.
 2. Да, има някои европеиди или почти европеиди (европеиди с малко монголоидност) като споменатите по-горе руско малцинство, татарско малцинство, таджикско малцинство и някои членове на други малцинства (например някои уйгури, узбеки), но като процент те са малко, а и повечето от този малък процент живеят в северо-западен Китай, а не са разпръснати равномерно из целия Китай.
 2.1. Самите тези китайци (китайски граждани от нехански произход; най-голямата народност в Китай е народността хан) от много хан-китайци се смятат за "малцинства" (те са наистина малцинства), "некитайци" (което не е вярно, ако те имат китайско гражданство) или напрво "чужди". При това положение, в най-добрия случай (ако ти си европеиден или почти европеиден чужденец, желаещ да бъде китаец) може да те помислят китайци (понякога) за човек от някое северо-западно (синдзянско) малцинство - например да те помислят за уйгурин (уйгурка) или просто за синдзянец (синдзянка), защото много от китайците не са наясно какви точно малцинства има в Синдзян (лично съм срещал китайци, които не са чували за наличието на татарско малцинство в Китай, например).
 3. Дори и да има (в близката ти китайска среда - например колеги и/или съседи) хора, които са те приели за свой и/или за китаец (или полу-китаец), то повечето китайци, които срещаш извън този тесен кръг - хора на улицата, в супермаркета, на пазара, в градския транспорт, по градове и села, на летища и гари, и пр., те приемат за чужденец и съответно ти казват "Хелоу" ("Здравей" на английски) или "Хай" ("Здрасти"/"Мара" на английски), или "Привет" ("Здравей"/"Привет" на руски), ако си в район, където има руснаци и други граждани на Русия; деца, тийнейджъри, младежи, а и по-стари хора често подвикват, че си: лаовай/лаоуай ("чужденец" на китайски), Мейгуо-жен/Мейгуо-жън ("американец"/"американка" на китайски) или нещо друго, свързано с чужбина (например англичанин/англичанка, руснак/рускиня). Гледат те с жив интерес, сочат те с пръст... Всичко това, неизбежно, оставя впечатлението и го затвърждава, че ти си не-китаец, че те приемат като не-китаец, като чужденец. (Да те приемат така има и лоши, и добри страни, но това е съвсем отделна тема, която в случая не разглеждаме.)
 Предполагам, че това е ситуацията и в други държави, които са с население, съставено почти изцяло от една раса и, при това положение, Китай не е уникален в това отношение, но темата си струва, според мен.

Title: За фамилиите
Post by: MSL on November 12, 2015, 04:08:40 AM

Относно фамилните имена

  Някои от фамилните имена са свързани с традиционни професии или нещо друго - например "Ковачев"-"Ковачева" (съответстват на английското "Blacksmith" и "Smith", на руското "Кузнецов" и "Ковалёв" и т. н.) или "Шивачев"-"Шивачева" и т.н. Днес има нови професии - например уебмастър (повече за тази професия в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%B1%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80), но няма фамилии, които са производни от тези професии - например "Уебмастъров"-"Уебмастърова". Следователно - наблюдава се една ригидност при фамилните имена (за разлика при личните).

Title: Непретенциозен комфорт
Post by: MSL on February 27, 2016, 02:57:26 AM

За т.нар. непретенциозен комфорт

  Попаднах на словосъчетанието "непретенциозен комфорт" и реших да споделя малко размисли по темата за комфортите. Оказва се, че "комфорт" е субективно нещо. За някой даден комфорт може да е просто непретенциозен комфорт за друг и никакъв комфорт за трети. Да вземем за пример животът в малък апартамент - за някои независимо колко ще е хубав/красив, подреден, добре декориран, с хубав изглед и т.н., щом е малък, то никога няма да се почувстват в него комфортно, т.е. да го почувстват и определят като комфортен. За тях необходимо условие за комфортност при апартаментите е да са големи (а под "големи" пак всеки си има дадени определения - 5 стаи, 7 стаи, 100 квадрата, 150 квадрата, 200 квадрата и пр.)
 Самият непретенциозен комфорт също е нещо субективно, а оттам и - относително. За някой - печка, радио, интернет и топла супа може да са достатъчни за непретенциозен комфорт, а за друг - яхта, малък остров, морски дарове и маркови питиета!
 Това са примери от съвремеността. В бъдещето - кой знае - може за комфорт да се смятат летящи автомобили, пътувания до други планети, нови електроники или по-песимистично/по-регресивно (антиутопично) погледнато - чаша чиста вода, някаква храна годна за ядене...

Title: За притеснението относно изпити в университета
Post by: MSL on March 04, 2016, 01:47:16 AM

 Ами чатя тук с една студентка, която казва, че се притеснявала за изпитите си утре в един ВУЗ, та моята гледна точка се синтезира в това: (давам на китайски и на английски почти дословни цитати, без да претендирам за перфектен английски и още по-малко - за перфектен китайски; важното е, че се разбираме!):

Quote

Don't worry! After a certain graduation, there are not many people, who care about the tests you past. If you haven't own company, your income will be almost the same; an average. For example, look me: I'm a philosopher, I can use a few languages, etc., but my salary was the same as my other ex-colleagues (a common Canadian worker, an Australian journalists, etc.)
The bosses don't like to pay. They doesn't care much about your major, knowledge, university. So, to be honest, if you haven't money, if you haven't a company, if you haven't rich parents and if you haven't a rich husband, then probably you will be poor all the time. (So -- worrying about the tests isn't useful.)

Quote

别担心！ 毕业后没有那么多人关你的考试. 如果你自己没有公司，你的工钱是差不多一样的。看我：我是哲学家，我会几种语言，等等，但是我的以前的同事们（普通的加拿大工人，澳大利亚记者， 等等)' 的工资跟我的是一样的。老板们不太爱付钱。他们（老板们）不太关你的专业，你的智力，你的大学。所以，说实话：如果你自己没有钱，没有公司，没有富有的父母，没有富有的老公，你大概一直是个穷人。（所以担心考试--没有用。）

Сега ще направя и едно преводче на български, за тези, които не разбират добре нито английски, нито китайски: "Не се тревожи! След като се дипломираш няма да има много хора, които да ги е еня за твоите изпити. Ако ти самата нямаш фирма, заплатата ти ще е почти една и съща. Виж ме: философ, използващ няколко езика и пр., само че предишните ми колеги (канадски работник, австралийски журналист и др.) вземаха същата заплата като мен.
 Шефовете (работодателите) не обичат много-много да дават пари за заплати. Те (шефове; работодатели) не се интересуват много от твоята специалност, знания/познания, завършен университет. Така че, да си кажем правичката, ако ти самата нямаш пари, нямаш фирма (бизнес), нямаш богати родители, нямаш богат съпруг, то най-вероятно ще си останеш завинаги бедна. (Така че притесненията за изпитите са безполезни.)"
 
 Това е синтезирана мисъл - разбира се, че има нюанси, изключения и пр. Например някои работодатели много залагат на завършения ВУЗ, други - на опита (стажа) и пр. Основната ми мисъл е, че по-добре с ВУЗ, отколкото без ВУЗ (макар че завършен колеж или университет не ти осигурява автоматично добра работа, камо ли забогатяване), но престараване и притесняване за конкретните изпити и оценки си е излишно натоварване на психиката, което не е добре за здравето. Аз, примерно, съм се притеснявал за изпит по "Философия на Средновековието и Ренесанса". Взех го успешно. Някои го взеха по-добре от мен, някои го взеха по-зле, някои даже не го и взеха. И сега мислите ли, че някой от тези, които ще иска да му работя нещо ще ме пита "Абе, младеж, ти колко си изкарал на изпита по "Философия на Средновековието и Ренесанса"?", а? Едва ли ще има работодател, който да знае, че аз съм учил точно такава философия, камо ли да се интересува аз на този изпит 4-ка ли съм изкарал, 3-ка ли, 5-ца ли... Добре че още по онова време ми просветна, че много-много файда от оценки няма и затова не съм се явявал на поправки за по-високи оценки - всички изпити съм ги вземал успешно (от един даже бях освободен с отличие), но ако не съм имал 6-ца, то въобще не съм се притеснявал и да се тормозя да ходя пак! Даже и единственият път, когато имах 3-ка, пак не съм си и помислял за поправка, защото просто ми е било добре, че съм минал изпита! Накрая завърших с общ успех над 5-ца (и под 6-ца, както се подразбира), което не е никак лошо, но и с 3-ка да бях завършил и с 6-ца да бях - това по никакъв начин нямаше да окаже (и да оказва) влияние върху кариерата ми, работите ми, заплащането ми и съдбата ми (жизнения ми път).

Title: За роботизацията
Post by: MSL on May 10, 2016, 02:29:51 AM

Роботизацията

  Навлизането на роботите в живота е непрестанно. Ежегодно прочитам за случаи на роботизация в нови сектори. Роботите (роботизацията) си има и привърженици, и противници; има и хора, които въобще не се интересуват от нея, разбира се.
 
 

Роботизацията е изцяло положително явление само при комунизма

 Моето мнение по въпроса е, че наистина, когато дадена фирма или частник могат да заменят работниците си с роботи, то те (фирмите, частниците, капиталистите) най-вероятно ще го направят, за да спестят пари от заплати, да избегнат различни отговорности като застраховки и взаимодействия (разправии, например) с персонал. Това (заменянето на хората, работещите) с роботи (или всякакви други неща) при капитализма оказва влияние върху безработицата. Следователно, само в едно (истинско) комунистическо общество, където всичко е обществена собственост (ресторантите - общи, магазините - общи и т. н.), роботизацията ще е единствено положително явление, понеже ще дава повече свободно време на хората (по-малка заетост), които не се нуждаят от заплати (пари), понеже при комунизма всичко трябва да е безплатно.
 Ето и пример за по-голяма разбираемост: Ако имаме 100 души и само 2-ма от тях имат бизнеси (например фабрики, ресторанти, фирми), то 98 човека ще работят на/за 2-ма. Ако двамата решат, че могат да роботизират (автоматизират, компютъризират) изцяло производството си, то 98 остават без работа (ако роботизацията и/или автоматизацията и/или компютъризацията е/са частична/частични, то част от тези 98 ще останат без работа и следователно без заплати, без пари, без средства за съществуване!)
 Да вземем и комунистическият вариант - 100 души и всичко е тяхно, общо. Те работят в различните фабрики, ресторанти, фирми наоколо и изработеното/произведеното си е пак тях, т.е. всичко е обществена собственост. Ако тези 100 човека си роботизират/автоматизират/компютъризират всичко и не им се налага да работят, те няма да пострадат от недоимък, защото пак изработеното/произведеното от роботите/автоматите/машините/компютрите ще е обществена собственост, обща, делена по равно, достъпна безплатно (и свободните хора от труд ще могат да се отдават на повече култура, наука, спорт, развлечения и пр., т.е. за тях това ще е една безпроблемна свобода.)
 Редактирам, само за да добавя една проста и много добра илюстрация за капитализъм-социализъм: (http://www.theblaze.com/wp-content/uploads/2012/02/capitalism-or-communism.jpg) (Източник: http://www.theblaze.com/wp-content/uploads/2012/02/capitalism-or-communism.jpg.)

Title: Какво е идеалната жена (или поне добрата жена)
Post by: MSL on June 01, 2016, 03:52:55 AM

Идеалната жена

  Идеалното е, по принцип, несъществуващо, затова, ако не за идеалните, то поне нека поговорим за добрите жени.

Каква е добрата жена

 Безспорно много от младите жени искат да се развият и да бъдат колкото се може по-добри, да са колкото се може "по-истински", по-успешни и т.н. Обаче какво правят за тази цел много (да не кажа и "повечето") от тях? Залагат на развитието на външността си: фитнес, тен, гримове, дрехи, обувки, бижута, аксесоари дори - не чак толкова нужни пластични операции.
 Те забравят (или никога и не са знаели), че жената (и човекът въобще) не е само тяло и външност. Аз нямам предвид така наречените "душа" и "дух". Това са религиозни понятия, недоказани научно, затова и аз не искам да задълбавам в тях. Аз говоря в смисъл, че човек не е само тяло/външност, но и ум/мислене/психика/познания/поведение. В този научно-материалистически смисъл.
 Грижата за външността (фитнес, миене, къпане и пр.) е важна, но още по-важна е грижата за мозъка (ума; мисленето; знанията; етиката и етикета; поведението...). Затова и е добре, когато младите жени (а и не само те, защото човек се учи и развива, докато е жив) в свободното си от занятия/работа/задължения време отделят време да учат малко повече за (примерно): Хегел, Ленин и др. (философия), Реноар (изкуство), английски, испански, китайски, японски и др. (чужди езици)... Също е добре да отделят повече внимание на местните и световни новини, да понаучат малко геополитика... Всичко това - лека-полека, стъпка по стъпка. Не е казано да се пресилва човек, но все пак, да се учи къде малко, къде повече, защото само чар (чаровност), красота, сексапил не са достатъчни за пълнотата на една жена. Има и други необходими неща като: познания, начина на поведение (етикет и етика), достойнство и пр. (Ако става дума за жена със съпруг и/или дете/деца, тогава вече нещата се усложняват с възпитанието на децата, готвене и друга къщна работа, независимо от това дали е поделена или не със съпруга и/или децата...)
 Така че, в заключение, може да се каже, че идеалната (или - добра) жена е тази, която е хармонично развита. Хармоничното развитие предполага, образно казано, човек да е развит не само в 1-2 отношения: не може да си хармонично-развит, ако само знаеш това и онова, а си затлъстял/-а и не можеш да сготвиш едно ястие. Или пък да си прекрасна в тялото и готвенето, примерно, а да нямаш елементарно понятие от хигиена и познания за действителността (елементарни частици, атоми, молекули, микроорганизми, животни, хора, политическа и икономическа ситуация, културни и научни събития, държави, свят, Слънчева система, галактика, космос...).
 Това е положението.

Title: Относно различните удоволствия
Post by: MSL on June 15, 2016, 11:43:04 PM

Удоволствията

Относно различните предикати на удоволствието

  Реших да попиша за различните удоволствия. По-точно казано - за някои различни удоволствия, защото не мисля, че може да изчерпам напълно всички видове удоволствия. Целта ми е, чисто и просто, да се спра на някои интересни комбинации от прилагателни (предикати) със съществителното "удоволствие" - например "съмнително удоволствие" или пък "опасно удоволствие". Мисля че така обяснено е ясно за всички от вас, които бихте чели нещо такова по-философско четиво.
 Започвам, без някаква определена систематизация.
 

Съмнително удоволствие

Съмнително удоволствие е нещо, което може и да не е удоволствие (т.е. да се предполага, че е удоволствие, поради липса на достатъчно информация, но да се окаже, че не е). Също така, съмнително удоволствие, може да е такова (понятието "съмнително удоволствие" да се употребява за такова удоволствие), което е субективно (например яденето на чесън за някои е удоволствие, а за други - напротив).
 

Опасно удоволствие

Опасно удоволствие е лесно за разбиране. Мисля че дори не се нуждае от примери.
 

Философско удоволствие

Това удоволствие може да се разбира и като професионално удоволствие и като по-разширено. Предпоставя доста тълкувания. Едно от добрите и адекватни според мен е, че философското удоволствие е удоволствието от изучаването на (и заниманието с) философия.
 

Title: "Майките му" и "бащите му". "Майките й" и "бащите й".
Post by: MSL on June 17, 2016, 02:43:39 PM

"Майките им" и "бащите им".

  С узаконяването на еднополови бракове на различни места по света все повече ще има еднополови двойки, които ще имат деца (осиновени или по друг начин, все едно). Та все повече и ще има изрази от рода на: майките му, майките й, майките им, бащите му, бащите й, бащите им.

Title: За връзката пари-свобода
Post by: MSL on June 25, 2016, 06:29:03 PM

Пари-свобода

  Слагам един линк към моя статия относно връзката пари-свобода (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/m-ooeta-koto(moe-)-oe-ma-teet/msg22256/#msg22256).

Title: За нещо противоположно на затвор (анти-затвор, "отвор"...)
Post by: MSL on July 04, 2016, 12:30:19 AM

Както има затвор защо да няма и неговата противоположност

(анти-затвор, "отвор" или както и да се нарича то.)

  От много години съм го мислил това, а един път даже съм го и дискутирал с колега (философ) една вечер на път към един приятел в краен квартал. Става дума за наказанието и поощрението, за "тоягата и моркова" (това е една метафора). "Тоягата" (наказанието) е ясно - затвор. А защо да няма и негова противоположност (независимо как ще се казва: анти-затвор или, ако щете - "отвор")? Това противоположно на затвора нещо да е поощряващо, възнаграждаващо, а и колкото се може по-масово (а не рядкост от рода на ордените, например); да се дава на хората, които са се показали като добри граждани, добри членове на обществото. Една от идеите какво да бъде това е - безплатни почивки, но конкретните му форми не са толкова важни. Важното е някой ден то да се осъществи по някакъв начин.

Title: За истинското богатство
Post by: MSL on July 23, 2016, 08:59:50 PM

За истинското богатство

  Искам да поговорим за истинското богатство (става дума за материалното, паричното, а не за разни духовни богатства).
 Дълги години живеех под наем (издавал съм сигурно пари колкото за половин апартамент, но нямаше как, защото нито имах пари за апартамент, нито получавах наследство). Най-сетне, след тези поредни години даване на "грешни пари", получих достатъчно пари и закупих желания апартамент. Живях така няколко години, поех си малко въздух от наемите, докато не се оказа, че шумът тук става от непоносим по-непоносим (напълни се със съседи отвсякъде, а преди това имаше обикновено само по 1 съсед и не се усещаше дискомфорт). Това бе и основната причина да поискам да продам апартамента и да купя по-нов и/или по-голям, добавяйки малко спестявания от банката. Дотук добре, но се случи нещо, което ме убеди в две неща:

• Инвестирането в недвижима собственост не е най-доброто инвестиране.
• Богатството във всеки един момент от времето е това, което към този момент е ликвидно.

 Ето и как се убедих: Оказа се, че цените са паднали и продавайки сега го продавам на по-малка или по-голяма загуба. Сравних с обяви за продажби наоколо - наистина, няма шега, всички продават доста по-евтино от преди! Намалих от началната му цена (на която го купих тогава) около 25%! Една четвърт по-евтино хич не е шега работа. Обаче и това не помогна, защото вече няколко месеца почти никой не идва на оглед (пък и от дошлите няма никаква полза, защото се пазарят за още по-евтино, направо за "без пари" и на голяма загуба да го продавам или просто не им харесва, което е напълно естествено). Следователно в момента (а може и да се окаже, че не само в момента, но и вбъдеще или завинаги) този апартамент е непродаваем. Е, какво като струва (струваше) много пари? Сега аз мога ли да ги получа тези пари? Не. Мога ли да получа поне 75% от това, което похарчих? Пак не! Е, още ли някой мисли, че инвестирането в недвижима собственост е толкова сигурно, удачно? Ами то не само, че в момента част от парите "отидоха на кино"; "изгоряха", но и въобще не може да се продаде, а продаде ли се ще е на загуба голяма и пак няма да стане бързо. В същото време, мисля си, ако това беше злато, акции или нещо друго поне по-бързо можеше да се продаде и парите да влезнат в движение.
 Така че, да повтора пак: личното богатството във всеки един момент е това което, към този момент е ликвидно.
 Някой да е несъгласен?

Title: Противоположности, видимости…
Post by: MSL on January 13, 2017, 03:10:58 AM

Противоположности, видимости…

(От "САЙТЪТ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
Наука, философия, друго…", 8 май 2010 г.)



Движение-Покой.

Покоят е относителен, част от движението е.

Бяло-Черно.

Бялото е всички цветове заедно отразени, а черното е нито един от тях, липса на отражение, тъмнина.

Всичко-Нищо.

Всичкото е съвкупността от наличните неща без изключение. А нищото просто не е, то е неналичност, нула.

Title: Банах-Тарски изхождат от погрешна предпоставка…
Post by: MSL on January 13, 2017, 03:26:54 AM

Банах-Тарски изхождат от погрешна предпоставка…

Също от  "САЙТЪТ НА ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
Наука, философия, друго…", 8 май 2010 г.":

Извадки от споровете ми с привърженици на тезата, че от една топка може да се направят 2 други, напълно еднакви с нея, както доказали Банах и Тарски, мислейки си, че нещата са безкрайни:

1. Аааааааааааа, значи с реални топки не ставало! Ами и аз това си мисля, то ако ставаше така, щеше да става и с луканката. Вземаш една луканка, нярязваш я и после от нея слепваш 2 нови, идентични на нея луканки…И no more hungry. :) Да, ама не става, защото нещата са крайни.

Запознат съм с постулата, че в една линия, примерно, имало безкрайно много точки, защото “точката била безкрайно малка”, но на такива неща за “безрайната делимост на нещата в дълбочина” не вярвам, особено след като физици, а и философи казват, че на едно ниво няма материя, а почва само енергия. Знам, че точката не е материален обект, но я смятам за нещо атомарно и крайно.

Да си жива и здрава, че ми обясни, че не става дума за истински, а само за идеално-въображаеми геометрически топки, че бях взел сериозно да се замислям как да направим номера и с луканката, щото и тя се състои от “безкрайно много точки” ;)

2. И така…Накрая може да се окаже, че е като с топките на Банах и Тарски - на теория става, щото приели, че имало безкрайно частици (де да имаше от една топка не две, а МИЛИОНИ топки можеше да се направят!), ама на практика - ядец!…

3. Ваня, мерси, но искаше ми се и да разбера дали ти не си на същото мнение като мене, че нищо не е делимо до безкрайност, че Атомизмът в класическият му смисъл е правилен и, точно затова, от една топка не може да се получат две нови еднакви, поради което и от една луканка или лютеница също не могат да се получат две еднакви. Ако нещата бяха делими до безкрайност и съдържаха в себе си безкрайно-много точки то не една, а още безброй много индентични топки биха могли да се направят от една-единствена. Да, ама не става, защото в един момент стигаме до енергия, а не до материални, безкрайно много точки…
Иначе то Лилито сладко било, а аз да не знам…така и можеше да си умра непросветен. А той Ленин си го е казал : “Да се учим, да се учим и пак да се учим!”…

Title: За миналото
Post by: MSL on February 06, 2017, 03:03:45 AM

 

Относно миналото

  Да разгледаме миналото. Според мен (и не само според мен) времето е просто една човешка мярка на движението на материята (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/oo-aka-am-eeta-tat-ot-ee-ktae/msg19241/#msg19241), а не някакво "вещество", "вместилище", "измерение", в което може да се пътува.
 Какво е миналото? Някои смятат, че то съществува като някакво паралелно настояще, където нещата си се случват пак, и пак, и пак... За други пък то въобще не съществува. Аз съм на мнение, че няма паралелни светове; също така и съм на мнение, че миналото го е имало (т.е. било е, а вече не е). При положение, че времето е само мярка за движението на материята (като под движение се разбира всякакво развитие и изменение, а не само просто физическо движение), то минало означава нищо повече от това къде се е намирала Земята, Слънцето, Слънчевата система, Галактиката (и каквото друго там се движи), когато са ставали разни неща. А те са ставали и това лесно се доказва.

Как се доказва, че миналото е било (че е ставало; че го е имало)

 Както писах вече, миналото се характеризира (определя) с това, че е било, станало. Как се доказва това? Лесно и по доста начини. Някои от начините:

1. Следите, които са останали. Например някой е нарисувал преди много години рисунка в пещера. Тя е останала. Това е вид следа.

2. Снимките. Снимаш нещо. Остава като свидетелство, че нещото е било тогава еди-какво си, еди-къде си.

3. Видео. (Или различните филми.)

  Научно-техническият прогрес ни предоставя повече възможности за доказване, че миналото го е имало, ако за някой паметта не е достатъчно доказателство.

Title: Защо науката се нуждае от философия и обратно
Post by: MSL on February 09, 2017, 06:16:19 AM

Взаимонуждаещите се наука и философия

  За някои философията е наука, за други - не е наука, а за трети е форма на културата (заедно с наука, религия и пр.) Аз я приемам като форма на културата, различна от науката, но и, донякъде, като наука (поне по форма, защото се изучава, вкл. в колежи, институти, университети, а не само в училища).
 Ето и част от чат по темата, от вчера:

- 15:23:50
без връзка с предишните неща, но ти някога беше казвал, че само на научно-проверени теории се доверяваш. Няма лошо, и аз съм съгласен, но трябва да направим уточнението, че говорим за безпристрастна наука. Не за псевдонаука каквато правят ... тук (а сигурно и не само тук, а вероятно дори и по принцип), а също и не за платена наука, която е пристрастна да изопачава резултати, защитавайки интересите на една или друга група хора/гилдия/корпорация.

- (Моя отговор) 17:10:17
То затова е философията: първо да видим дали ПОНЯТИЯТА (изходна база) са верни. Например преди ти четеше някакъв, който наистина имаше диплома за физика, НО изхождаше от ИЗМИСЛЕНИ понятия и правеше НЕВЕРНИ заключения (това в лъженауката - измислят си някакви "нови полета", "нови взаимодействия" и вече те залъгват като в религията, че ако си позитивен, значи ще ти върви, а ако не ти върви, значи не си бил достатъчно позитивен.)
 Второ - самите данни (тук вече е по-трудно, но най-малкото може да се види количеството дали е достатъчно - не може например на база 1000 изследвани да знаеш за цялото човечество. А това често се пренебрегва.)
Трето - интерпретацията на данните (важно е да се познават всякакви логически грешки, например).
Четвърто - сравненията с досега откритото, с наличното, със "здравия разум"; верификацията и фалсификацията (това е метод за проверка на истинността, а не в смисъла на "фалшифициране").
Пето - наистина да се знае кой има полза от това, кой спонсорира изследванията, каква е биографията на изследователите (например зависимости, склонности).

 Най-доброто е, че има научен закон/етика за ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТТА на резултатите. Т.е. то може някой или някоя да публикува глупост, НО ако после седнат още 5-6 колеги и НЕ МОГАТ да възпроизведат същия резултат, а получават друг/други, то явно тя се е издънила! Така ВИНАГИ разбиват на пух и прах разни екстрасенси - слагат ги в лаборатории и ги карат няколко пъти да направят едно и също. Ако могат - значи окей (и пак трябва да се следи добре, да не стане като онази, която пускала незабелязано кристалче сол и лъжела, че влияе на микроорганизмите с "енергия", а те шавали, че им ставало солено.)

 Та, само с наука не може, трябва си и МИСЛЕНЕ (философия), което пък се подобрява от науката (когато не е фалшива), и така нещата в културата/познанието са свързани и навързани.

- 17:11:34
Да... и - да не ти е нахалост писаното - това е екстра да го сложиш на твоята страничка, може да е полезно на някой...

- 17:13:20 (Мой отговор)
Ами то не е доизпипано за страничка, ама може да се сложи с уточнението, че е полупрофесионално и за общата публика (понеже има колеги, които ако седнат за това ще напишат поне 1 книга с 300 страници.)

- 17:16:00
така е, но казаното си е добро за практическа употреба... че на някой дето има нужда може да не му се чете цяла книга :)

- 17:18:49 (Мой отговор)
Ще го турна след малко...

 :D

Title: "Жертвите на либерализма"
Post by: MSL on February 11, 2017, 06:32:11 PM

За понятието "жертвите на либерализма"

  Днес разбрах, че унгарският премиер Виткор Орбан е употребил понятието "жертви на либерализма". Съгласен съм, че има основание за използването и въвеждането на такова понятие. Може някой ден да влезне в учебниците по история, а и не само там.

Title: За мечтите, мечтаенето/мечтането, мечтаното и пр.
Post by: MSL on February 17, 2017, 04:11:57 PM

За мечтите, мечтаенето/мечтането, мечтаното и т. н.

  Става дума, че мечтаем обикновено за неща, които нямаме. Ако ги имаме не ги мечтаем (може да ги мислим, но това е различно). Ето и по темата от един скорошен чат. Да се самоцитирам: "А идеализмът е за мечтатели, които (както знаем от психологията) мечтаят, защото не им е добре. Човек на който му е добре, обикновено, не мечтае. Може да има планове, ама не и мечти, надежди кой знае колко... Идеализъм, мечти - чуеш ли - значи по-скоро е някой или някоя, които не са добре... Ако си гладен - мечтаеш да се наядеш. Ако има 100 милиона ПЛАНУВАШ нещо или ПРАВИШ нещо, защото мечтите са реалност."

"Ето по-простичък пример: мечтаеш за идеално момиче. Ако го имаш до себе си - няма да мечтаеш, а ще си правите нещо готино или ще си направите планче утре на кой остров или на кое казино да отидете, на коя опера. Схващаш ли разликата между мечтателство и възможности? /Трябва да сме благодарни на психологията, че е отрила такива неща./"
 Уточнявам, че надежда и мечта не са едно и също и за надеждите беше употребено в по-свободен и неточен смисъл (ясно е, че в чатовете не сме толкова стриктни в изказа, а някои даже и в правописа, но това си е отделен въпрос).
 Така че, пак да добълня и дообясня тук: мечтател или мечтателка са хора, които са с дадена липса - независимо каква е липсата - някои си мечтаят да са богати, защото са бедни; други си мечтаят за мир, защото има много войни и си нямат спокойствие; трети мечтаят за любов, защото са самотни или неудовлетворени... мечтае се за нещо, което не е налично спрямо времето на мечтаенето; мечтаното (обекта на желанието, това за което се мечтае) е някаква възможност (но не и действителност).

Title: За реалността и потенциалността на въпросите
Post by: MSL on January 23, 2018, 04:04:05 PM

Относно реалността и потенциалността на въпросите

  Въпросите (неща от типа на "На колко е равно двеста плюс седем?", "Кога е избухнала Кримската война?", "Колко е разстоянието между Земята и Луната?", "Обичаш ли личи?" и т. н.) са реални, съществуващи, но не всички. Една част са просто потенциални (може да засъщестуват, в бъдещето, а може и да не засъществуват). Пример - през 1810 година въпросът "Къде е роден президента Румен Радев?" още не е съществувал, а и не е можело да съществува, защото тогава дори и да е имало човек, който се казва "Румен Радев", то не е имало български президенти, както и още не е имало държава България (защото през 1810 българските земи са под властта на Османската империя). Така е и с бъдещите въпроси, които в момента не съществуват, но по-натам, ще започнат да съществуват.
 Потенциалността на въпросите се заключава в това, че те могат да започнат да съществуват, но може и никога да не се появят на бял свят. Ето един имагинерен пример: Да речем, че през 2044 година се появи машина за лекуване на всички болести (да я наречем "Панацея 2044"). Ще се появят много въпроси за нея - кой я е изборетил, кога е изобретена, от колко енергия се нуждае, как действа, на какви принципи и т. н. Да, но някои потенциални (възможни) въпроси може никога да не се появят (защото никой не се интересува или защото никой не се е сетил за тях) - например "Колко тежи "Панацея 2044" с точност до милиграма?" или пък "Защо "Панацея 2044" не започне да се прави във всички цветове на дъгата?" :)
 Въпросите не са уникален случай - същото - за реалността и потенциалността - важи и за отделните думи. Пример - имам една дума на ум. Ако не я споделя, тя ще остане потенциална - неизказана, ненаписана, като в бъдеще може някой да я напише/каже, а може и да не я  (хубав пример е думата нуждология" (наука за нуждите), която ми попадна преди малко, проверявайки дали някой вече не я е създал - видях я в материал на Волен Войнов "НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ МЕЧТА"). Това е потенциалността във философски смисъл. Така че, думата до момента, която имам на ум, е била просто потенциална, но не реална; не-съществуваща; несъществуваща. Сега ще я напиша тук и тя ще стане реална, "реализирана", "осъществена", съществуваща, налична: думата е извънземнознание (в смисъл на нещо като космология + астрономия + уфология + екзобиология, примерно). :)

Title: Постоянно нарастващо незнание (в историческото развитие)
Post by: MSL on January 25, 2018, 02:35:45 AM

Постоянно нарастващо незнание

(в историческото развитие)

  Говорейки за постоянно нарастващото незнание имам предвид не снижаването на образоваността и/или интелигентността у някои, а обективния исторически процес, при който колкото повече неща се случват, толкова по-голяма информация остава неизвестна за следващите поколения (заедно и с все по-нарастващото познание; заедно и с все повече известните неща, разбира се). При все повече нарастващото незнание имаме и все по-нарастващо знание, но незнанието, поне количествено, остава повече отколкото знанието.
 Има една древнофилософска аналогия - с кръг: кръгът е знанието, а всичко около него е незнанието и колкото по-голям става кръгът (колкото повече неща знаем), толко повече се докосва до незнанието (толкова повече неща разбираме, че още не знаем). Аз, обаче, нямам предвид само това. Аз имам предвид, пак да подчертая, самият исторически процес - колкото повече време минава, колкото повече хора и животни се раждат, природни процеси се осъществяват и прочие, то толкова повече незнанието, неизвестното нараства. Ето и простият пример, с който да онагледя нещата: ако имаме 1 древен писател, който е писал много и голяма част от трудовете му не са се запазили досега, то имаме примерно незнание x, но ако имаме още 1 (тоест 2-ма древни писатели) и те двамата имат незапазени трудове, то вече количеството на незапазените авторови произведения се увеличава (x + y). Може да се дават безкрайно много други примери, ако е необходимо.

Title: Re: Против "Какво е искал да каже авторът?" (Гесер Курултаев)
Post by: MSL on May 15, 2018, 03:05:51 AM

Quote from: MSL on December 08, 2011, 05:26:35 PM

   

Против "Какво е искал да каже авторът?"

                                                Гесер Курултаев

  Аз съм против въпросите от рода на: "Какво е искал да каже авторът?", "Какво е искал да каже поетът?", "Какво е искал да ни внуши творецът?" и т.н. Защо? Защото:

1. Когато някой пише/твори нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има определени асоциации. Например пише/изобразява "КРЪГ" и под този кръг си асоциира (мисли, разбира) "целият свят".
2. Когато някой чете/наблюдава нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има свои определени асоциации (които по никакъв начин не е задължително да съвпадат с тези на твореца). Например четем/виждаме "КРЪГ" и под този кръг си представяме: 0 (нула), О (буквата "О"), дуло на оръдие, дупка, геометричната фигура "кръг", слънце...
 Заключение: Въз основа на всичко това, смятам че питането "Какво е искал да каже авторът?" (и подобните му) е неподходящо, защото информацията, с която може да се сдобием, не винаги е достатъчна за даването на правилен отговор. Всичко, което може да се направи в такива случаи е само да гадаем/налучкваме/предполагаме асоциациите (виждането, разбирането) или проектираме собствени асоциации (виждания, разбирания) на/спрямо авторът/авторката. По този начин отговорите едва ли ще са адекватни/коректни/верни.
 Препоръка: По-коректното формулиране на въпроса би било: "Какво, вероятно, е искал да каже творецът?" или "Какво, според вас, е искал да каже творецът?"...Тогава всички отговори биха били по-коректни/по-адекватни и, разбира се, по-верни спрямо такъв въпрос.

Добавям някои мисли/писаници по темата - "Да. Там е работата, че "какво е искал/искала да каже" визира субектността в авторския замисъл. Смисълът (полагането му като такъв) е субектогенно (идващо от твореца, в случая) и всичко в стил "какво е искал да каже"/"какво е искала да каже", всъщност, е вече интерпретация. Дори самият автор (авторка) може, например, след години да забрави конкретния смисъл на това, което е сътворено някога. Затова, според мен, най-добре е този въпрос да се ползва като "Какво, СПОРЕД ТЕБ, е искал/искала да каже...?" Така или иначе, опираме до въпроса за смисъла във философски план, а аз открай време отстоявам позицията, че смисълът (или смислите) се създават и/или осмислят/преосмислят, а не са изначални. Например в "А" може да се вложи смисъл на буква или на остър ъгъл, или на какво ли още не."

Title: Защо съм "твърдо за" хазарта в условията на некомунизъм
Post by: MSL on May 25, 2018, 01:12:11 PM

"Твърдо за" хазарта в условията на некомунизъм

  Ако има комунизъм, то няма нужда от хазарт, защото няма нужда и от пари - всичко е безплатно. В условията на некомунизъм обаче (както е засега по света), аз съм твърдо за хазарта. Много хора са съгласни, че хазартът продава/дава мечти. Аз добавям -  не само мечти, но и доста милионери (по света) произвежда хазартът ежеседмично (Например в Китай от играта "Шуангсъциъу" ("双色球" на китайски език), която аз с гордост играя, всяка седмица средно поне по 10 човека вземат милиони!) НЕ ВСЕКИ може да се уреди на висока заплата, а повечето хора НЯМА КАК да започнат печеливш бизнес. Ако им отнемеш и малката възможност с хазарта, какво да правят?! Така че аз съм "твърдо за" хазарта от тази гледна точка! (Друга подкрепяща точка е, че част от парите отиват за данъци, за благотровителност, за спорта и пр., според зависи от хазартната игра.)

Title: Re: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев
Post by: boyanova6 on May 25, 2018, 05:26:50 PM

Аз предпочитам да виждам как политическата класа, а не лотариите, работят над проблемите на бедността сред населението. Уви, реалността с политическата класа не ме прави щастлива.

А за лотариите като средство на отклоняването на вниманието от наболели проблеми, може би също има какво да се каже.

Не съм чела Оруел, "1984". Като намеря време обаче ще го прочета. Причината е, че попаднах на следния откъс, дето в първия момент реших, че за България е писан:

"С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик"

роман: "1984" , автор: Джордж Оруел.

Title: Re: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев
Post by: MSL on May 25, 2018, 11:17:30 PM

Quote from: boyanova6 on May 25, 2018, 05:26:50 PM

Аз предпочитам да виждам как политическата класа, а не лотариите, работят над проблемите на бедността сред населението. Уви, реалността с политическата класа не ме прави щастлива.

А за лотариите като средство на отклоняването на вниманието от наболели проблеми, може би също има какво да се каже.

Не съм чела Оруел, "1984". Като намеря време обаче ще го прочета. Причината е, че попаднах на следния откъс, дето в първия момент реших, че за България е писан:

"С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик"

роман: "1984" , автор: Джордж Оруел.

Гледал съм филма, не съм чел книгата (освен резюмета и в Уикипедията каквото има). Да предположим, че цитатът е верен - намерих на английски съответствие тук: https://www.goodreads.com/quotes/450335-the-lottery-with-its-weekly-pay-out-of-enormous-prizes-was.
 И ето какво:
 1. Не само за днешна България, а за всичките днешни държави се отнася - просто НЕ МОЖЕ всеки да се роди богат, да има богати (и дашни) родители; да има богати (и дашни) приятели, да намери качествени бизнес-ангели, да намери заеми с приемливи ниски лихви... И какво му остава на човекът, който се стреми да забогатее, че поне да си покрие минимални потребности от болнично обслужване, екскурзия до чужда държава, ходене на ресторант 1-2 пъти месечно, някоя по-скъпа стока в месеца... (да не говорим за многодетни семейства - днес съзрях човек, който чака ТРЕТО дете в България, а не е богат!...)...
 2. Политическата класа да работи над проблема за бедността?! Моля, моля! В некомунистическо общество, дори и най-хуманната, най-дашната политическа класа НЕ може да направи всеки богат. Толкова милиони или милиарди население - дори и да спестява от какви ли не военни и други харчове, накрая ще ти даде най-много 2-3 средни заплати, примерно, годишно, и пак ще си на почти същото дередже (ниво; равнище)! Само при един комунизъм, където наистина всички държавни приходи се разпределят ПО РАВНО, може да има някакъв напредък, но пак не е сигурно, защото ако БВП-то ти е по около 1000-2000 лева на глава, какво ще се получи? Ами еднакво-бедно и полубедстващо население.
 3. Отклоняване на вниманието? Ами не мисля, че това е основен способ. Сигурен съм, че някой националистически проблем го отлонява с пъти повече - например някой лош съсед, който иска територия на страната ти (мнимо и/или реално); някоя болест (фактическа или преувеличена)... има много, ама много психо-социално-политически техники за отклоняване на вниманието. Не знам дали някой, който го иска, ще опре точно до лотариите като средство. Не, че не е възможно, но е ограничено, предвид че повечето народ е привикнал към тях. Едно е да ти кажат, че някоя си лотария има джакпот от 500% повече, а друго е да ти кажат, че съседна държава иска да ти вземе някой окръг/вилает/област/шънг или пък, че някоя болест от Африка може да нахлуе у вас... Десетки, ако не стотици по-добри и мощни за отклонение на вниманието има техники, та не знам и не вярвам много, че лотариите целенасочено се използват за тази цел.
 С една дума - при капиталистическа (феодална, социалистическа и др.) система, където се искат ПАРИ, ако ще и "ангели" (в добрия и секуларен смисъл) да имаш, то няма как да стане забогатяването - дори и по равно да разпределиш целия приход, то мощните и богати, които вече имат власт и/или пари, ще вложат тези средства в производството, а бедният само ще си покрие разходите и (най-много) ще спести някой и друг лев. Примерче: Пешо е на работа със заплата 1000 лева на месец. Едва успява по 30 да спести. Дават му в края на годината още 2000 лева. И какво ще направи с тях?... В същото време господин Пешев, ако има разработен бизнес за по 200 000 на година чисти пари и му дойдат 202 000 накрая, съвсем по друг начин (би могъл) да се развие...
 Накрая - да предположим, че ти остават 50 или дори 80 години живот. Мислиш ли, че политическата класа (политическите класи) ще ти помогнат на теб (и на всеки останал) да забогатееш за това време? Че то дори 100-200-300... 1000 години може да минат, докато (и ако!) това се случи! Според мен шансът да спечелиш от лотарията е по-голям, отколкото дадена политическа класа да ти помогне да забогатееш. Честно ти говоря; честно ви говоря.

Title: Re: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев
Post by: MSL on August 12, 2018, 08:40:09 PM

Малко просветление за неадекватните бедни идеалисти по паричния въпрос (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'oko-a-ete!'-'amo-a-e-taa-ako-ee!'-tm/msg37495/#msg37495).

Title: За пчелата, мухата, цветята, лайната и възможността за обективност
Post by: MSL on August 18, 2018, 01:54:12 AM

За пчелата, мухата, цветята, лайната и възможността за обективност

(http://i57.tinypic.com/2dj7629.jpg) (http://i43.tinypic.com/2dvr42e.jpg)

  Има една приказка (или притча) за муха и пчела, които се познавали, та прекарали един ден в една непозната им гора. След това пак се видели и като споделяли впечатления пчелата споделила, че навсякъде в гората имало цвета, а мухата пък споделила, че навсякъде видяла много лайна. Алегорията е свързана с черногледите (песимистите) и с оптимистите (хората с розови очила). На мен лично не са ми харесвали крайностите от край време. :) Чашата с 50% течност в нея не е само наполовина пълна, не е само наполовина празна, а е наполовина пълна-и-наполовина празна.
 Писал съм и по-рано, но ще припомня за хора, които бяха в Китай за по-дълго или по-кратко, но говореха/пишеха само за лошото, което са видели (или което им се струва така) в Китай. В същото време имах случай с човек, който преди да дойде в Китай и дори след като дойде, в началото, всичко му беше идеално и оптимистично в Китай (после започна да развива синофобия, но това вече сме го говорили в Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/oakata-otoo-kta-moe-a-oeat-o-oo/msg34954/#msg34954)). Ето ви два пресни примера:

• Натоварил съм се с 3 торбички с боклук и 3 стъклени бутилки. Нямам проблем да ги нося, но стара съседка, която също е натоварена с торбичка с боклук, на път за контейнерите за отпадъци, ми казва, че иска да ми помогне и посяга да вземе и трите стъклени бутилки. Ясно е, че ще ги хвърли, защото напоследък тук не се търси стъклен амбалаж (пластмасовите бутилки се продават за по някоя стотинка, но не и стъклените). Добра жена, отговорна, социална - доказвала се е много пъти! Давам й, за да не я обидя нещо, 2 бутилки (понеже тя се пресяга да ги вземе и говори как ще ми се изморят ръцете), а с третата и трите си торбички за боклук продължавам към контейнерите за отпадъци. (Там намирам хвърлена голяма пластмасова бутилка и я занасям на собственичката на малко магазинче наблизо, защото знам, че те събират и продават амбалаж, но това е друга тема). Идеален пример за алтруизъм!
• Днес беше отново дъждовен и ветровит ден. Беше трудно да се добера до мястото, където преподавам урок по английски на ученик, защото не си позволявам да се охарчвам за такси (беден човек не трябва да се охарчва постоянно за неща без които може), а наоколо няма нито един автобус, който да отива до там. Мокър, изтощен и изнервен на беднотията си се добирам до мястото; набързо се измивам (не ща да хвана някоя зараза от мръсните порои по пътищата, защото на беден човек само това му трябва - да се разболее и да не може да си плати лекарствата!!! ???) и почвам урока. Ученикът има 4 учебника по които работим, аз също подкрепям с 4 мои книжки по английски. Масата на заведението за бързо хранене, където му преподавам (защото вкъщи е само 1 стая и няма къде да се седне, а у тях не канят явно учители - всеки си има правила, не им се сърдя) е отрупана с 8 учебника, 1 тетрадка и 1 писалка. Ученикът за сетен път е забравил как се образува множествено число в английския и с какво се различават глаголите в трето лице единствено число. Обяснявам енергично - с толкова много учебни материали и толкова много обяснения, и ученик пред мен няма как да не си личи, че съм ЗАЕТ! Да, но някаква студентка с въпросник идва и ни прекъсва. "Какво има?" питам, "Искам да ми отговориш на въпроси!" заявява и явно в егоцентричното й съзнание аз трябва да си прекъсна работата, ученикът ми трябва да си изгуби времето и/или парите, за да отговарям аз на нейните въпроси! Егоцентризъм, несъобразителност и тъпотия! "Сега преподавам и не мога да отговарям на въпроси!" обяснявам аз очевидното, след което тя си се връща на нейната маса с още някаква друга и някакъв друг, хили се нещо (от срам, защото е осъзнала грешката си или просто от глупост, или дори с насмешка, защото не разбира, че да се прекъсват така хората за лични цели не е добре? Не знам.) След малко се изнизват дори без едно "Довиждане!", но аз и не очаквам такова. Идеален пример за егоизъм!

Ако бяха някои от споменатите по-горе хора, които виждат в Китай само лошото, сигурен съм, че щяха да ви раказват надълго и нашироко само за несъобразителната студентка, а бабичката с добро и отговорно сърце, щеше да бъде само мимоходом спомената или въобще пропусната от повествованието!
 Навсякъде по света, вероятно, може да се срещнат и добри, и лоши, и умни, и глупави, и алтруистични, и егоистични личности. Аз дори си мисля, че по-голямата част от хората не са умни, не са алтруисти и не са много добри. Това, обаче, никак, АМА НИКАК, не ми пречи ДА ЗАБЕЛЯЗВАМ И ДА ОТЧИТАМ добрите, умните, учените, алтруистите! Да, наистина в гората сигурно има повече лайна, отколкото цветя (ежедневно много животни произвеждат лайна, а цветята искат по-дълго време за развитието си; през зимата дори няма цветя, а има само лайна), НО това не значи, че трябва само да се фокусираме върху лайната (или само върху цветята) - обективност, здравомислие ни трябва: да можем да отчитаме и плюсовете (+) и минусите (-)! Това просто е полезно, защото ни прави по-адекватни на реалността - например да си адекватен значи да знаеш, че мечката е мечка, а не орел; че синьото е синьо, а не оранжево; че краставицата е краставица, а не дюля. Това спомага за правилната ориентация, за възможността да правим по-добри избори и т. н. Знание, с една дума. Знанието не е панацея, но, в края на краищата, знанието е сила.

Title: Преходната актуална и потенциална стойност на един лотариен билет/фиш
Post by: MSL on August 21, 2018, 02:05:20 PM

Преходната актуална и потенциална стойност на един лотариен билет/фиш/талон

  Даден лотариен билет (фиш, талон или каквото и да от този род) има своята стойност. Независимо дали е актуална или потенциална, тя е преходна и важи за всеки един лотариен билет/фиш/талон, без значение дали той ще е непечеливш, малко печеливш, средно печеливш, много печеливш или най-печеливш. Ето и конкретно - всеки един билет/фиш/талон, преди да се извърши тегленето (или изтриването), е с неизвестна стойност (потенциално всеки един от тях би могъл да е печеливш, с еднаква вероятност). На този етап (преди тегленето/изтриването) стойността на всички билети/фишове/талони е еднаква, конкретно, като цена, също са еднакви, защото на никой не е известно кой от тях е печеливш (ако са за триене) и кой от тях ще стане печеливш (когато се изтеглят печелившите комбинации). След приключването на тегленето стойността на билети/фишове (и след приключването на триенето при талоните) се оказва (или открива) в своите разлики: много малка част са печелившите, а останалата огромна част са непечелившите. Тук вече имаме второто състояние/втория момент от развитието (историята) на стойността им. Третият, последен, момент е, когато вече изтече срокът за получаване на печалбите. Тогава всеки един билет/фиш/талон, независимо дали е бил печеливш или непечеливш, става еднакво невалиден (не може повече да участва в тегленията, не може да дава възможност за печалби) и оттам еднакво ненужен в качеството си на лотариен билет/фиш/талон.
 

Три етапа

 Това са трите етапа на развитието на стойността на лотарийните билети/фишове/талони: еднаква и неопределена (преди да се знае кой печели и кой не), различна и определена (след като се разбере кой печели и кой не), еднаква и определена (след като вече е приключено с получаването на печалбите).

Title: Re: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев
Post by: MSL on August 27, 2018, 02:06:18 AM

 Колко много зависи бъдещето ни от родителите ни! (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/koko-moo-a-eeto-ot-otete-!/).

Title: За Хайдегер, Брус Ли, Исус Христос и симулакрумите
Post by: MSL on September 08, 2018, 02:48:48 AM

  Писано в отговор на "Коледа с... Хайдегер" от Николай Турлаков.

 Николай Турлаков: "Напоследък се сдобих с някои много ценни работи на Хайдегер. Пред мен лежи една забележителна купчинка от книги и ксерокопия. Преди всичко, издания на текстове на негови ръкописи и бележки към лекции, студентски записки на лекционни курсове, семинари, дебати. За разлика от подготвените за печат от Хайдегер текстове, това са непосредствени записи на неговото живо слово. Записи и лекции от онова време, на онзи Хайдегер, в когото студенти като Хана Аренд и Гадамер виждат новия "философски крал". Всъщност, ако Хайдегер е бил много по-добър лектор, отколкото писател, може би това, което е написал, става напълно разбираемо само от яснотата на това, което е казал. …

Зачитането в онези ранни семинари и лекции на Хайдегер от периода 1915 до началото на 1927 г., период, през който на практика Хайдегер не публикува нищо, постави за мен в една нова светлина както "Битие и Време", така и "късния" Хайдегер. На фона на това, което ми се разясни, се разкриха редица неща, които належащо трябва да преосмисля. Много неща се "объркаха" и отново трябва да бъдат подредени. Ще ми се отново да започна да се уча, дори и да не съм преставал…
Хайдегер е истински учител, защото той не преподава философия, а учи на философско виждане. В своите ранни лекции той често и почти винаги се завръща към Аристотел или по-точно към онова, за което Аристотел е говорел. Такова завръщане е осъществено не просто като "история на философията" или "нов ренесанс" на Аристотеловата мисъл, а като ход на нашето собствено мислене. В този смисъл, от нито една история на философията не съм почувствал Аристотел толкова жив, така актуален и близо до мен, толкова ценен за моето настояще философско дело с това, което казва, колкото да речем от един съвсем кратък запис на Хайдегеров доклад, какъвто е този от декември 1924 г., озаглавен "Dasein und Wahrsein nach Aristoteles (Interpretation von Buch VI der Nikomachischen Ethik) Хайдегер не казва нещо кой знае какво като спекулация или трактовка там- той просто подпомага философския читател на Аристотел да види философското от очевидното…
Трябва наистина да започна да мисля по-свободно, по-живо и автентично с опита на философската история…И чувствам как Хайдегер ми помага…Помага ми не да го следвам – помага ми да следвам философското, да си го приобщя…
Ето защо сега ми се чете – ужасно ми се чете, чете ми се, сякаш никога не съм чел…С прибързан трепет и удивление, в усещането за изтичащото време…И както понякога се струва насън, когато човек бяга от нещо или към нещо, върху него са стоварва едно ужасно забавяне и усилие, така е и с моето четене на Хайдегер. Колкото повече го чета, толкова по-бавно го чета. Вече не повече от 10 страници на ден – само толкова мога да си приобщя, само за толкова ми стига времето да осмисля…А понякога и това е много, понякога ми стига и само една страница, дори параграф, дори едно изречение…за да отмине деня
Чете ми се, чете ми се и ми се мисли,а трябва да …пиша
Трябва да пиша и то много, сега… от тази дата до другата…в тези времеви рамки.
Искат от мен да пиша сега, а не после или тогава, когато вероятно бих правил това по-добре, по-свободно, по-живо, оригинално и автентично…и най-важното, когато бих имал какво да кажа.
Но ето, идват празници! Идва Коледа и хората поне за кратко оставят своите всекидневни дела, за да празнуват…
Искам да си пожелая да оставя всичко друго и тази Коледа да прекарам с лекциите на Хайдегер! :)"

 Гесер Курултаев: "Хайдегер ще се окаже като Брус Ли (Ли Сяолун), който твърди, че неговото кунгфу (Джийт Кун До) не е някакъв определен тип бойно изкуство, а начин на мислене, система. Да, но на практика тази система си е точно едно бойно изкуство, та и с Хайдегер така. Бягайки от Хусерл, така както Брус Ли бяга от Ип Ман или Исус Христос от традиционния Юдаизъм, Хайдегер си задава своя догматика – Фундаменталната онтология.И да, трудно се чете Хайдегер. Можело е нещицата да си ги пише по-ясно и разбираемо, да се посъобрази малко с аудиторията. Ето, примерно, Хана Аренд си е доста по-добра в това отношение.Колкото до Коледата – ама ти робуваш ли на такива условни рефлекси? Ооооо, аз вече не. Даже рождените си дни приемам за ден като ден. И така човек се чувства наистина по-свободен и може да си прави каквото иска, а не каквото прави МАСАТА (Das Man).И личен съвет – внимавай с Хайдегер, защото човекът (по Бодрияр казано) е създал немалко симулакруми. А да живееш с вяра на симулакруми не е добре. Осъзнатите симулакруми от типа на Дядо Коледа или Дисни Ленд дори може да развият мисленето. Но неосъзнатите като симулакруми, симулакруми са като религия."

Title: Полувъзможност и полуневъзможност - има ли такова нещо?
Post by: MSL on November 15, 2018, 11:24:29 PM

"Полувъзможност и полуневъзможност"

Възможно ли е да има такива?

  Възможност и действетелност. Базови философски категории. Искам да разгледам възможността и може ли тя да е "полу-" (има ли полувъзможност)? Същото може да се запитаме като изходим от невъзможност и може ли тя да е "полу-" (има ли полуневъзможност)?
 Ето и какво мисля. Ако нещо е невъзможно, то: не е възможно, възможността му е равна на 0, няма възможност, отсъства възможност.
Появи ли се каквато и да е възможност (дори съвсем малка, клоняща към нулата, клоняща към невъзможността), то тогава нещото от невъзможно става "малко възможно" или "теоретично възможно", "до известна степен възможно", т. е преминало е от невъзможност във възможност. Овъзможностяването случи ли се, имаме прехода невъзможност - възможност. Самата възможност може да е много малка (формална), средна (абстрактна) и голяма (реална) /вероятността е мерилото на възможността/, никъде обаче не минаваме през "полу-"-та - нямаме полуневъзможност или полувъзможност. Нещата са като при + и - (плюс и минус) в математиката; положителни и отрицателни числа. Между тях няма полуположителни или полуотрицателни числа - само едно нищо (което се нарича "нула" - 0). Между възможност и невъзможност също е нищота (да не се бърка с "нищета"), не може да има полуневъзможно/полувъзможно; полувъзможност/полуневъзможност. Невъзможността сама по себе си е единствена - не може да има по-голяма невъзможност или по-малка невъзможност, или средна невъзможност. Ако не може, невъзможно е, то просто няма възможност - "нямането", отсъствието не може да е "малко няма", "средно няма" или "много няма". Нулата, неналичието не биват малки, средни или големи. Възможността (измерена с вероятности) може да се мисли като малка, средна, голяма (формална, абстрактна, реална). Нея винаги я има (малко или много, възможно ли е нещо, то е някакво възможно, то съществува като някаква възможност, налично е, измеримо е чрез степените на вероятност), затова и не може да бъде полувъзможно/полувъзможност, защото то си е вече някаква, съвсем определена (макар и трудно определяема понякога от хората) възможност.
 Разговорните понятия като "почти невъзможно" означават не "полувъзможно" или "полуневъзможно", а ниска вероятност/малка възможност.

Title: За предаването (отказването)
Post by: MSL on December 22, 2018, 04:18:04 PM

За предаването (отказването)

  Да се предадеш не винаги е по-лошото (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/tema-a-aaot-oaot-tm-eemetam/msg39820/#msg39820).

Title: Относно самоубийствата
Post by: MSL on March 02, 2023, 04:44:37 AM

Относно самоубийствата

 Това е една от философските, екзистенциални теми. Ето малко мои размисли за самоубийствата (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/za-ili-protiv-samoubijstvata-chestni-filosofski-razmisli/).

Title: За табуто (от 2010)
Post by: MSL on March 18, 2023, 03:52:01 AM

Относно табуто

от 2010

  Забележка: Разчиствам си компютъра от най-различни файлове и попадам на един от 2010, който съдържа мой труд на тема "Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението." Понеже е от преди 13 години съм забравил вече за кого ли съм съчинил това нещо (предполагам че е един от многото пъти, когато съм писал нечие "домашно", но не мога да се сетя конкретно), но понеже си е авторско и не знам дали въобще някъде е запазено (пък макар и под името на някой друг), нека си го приложа и тук, за да си го имаме.

Тема ^ Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението.
 Ключовите думи в това изследване са  „табу”, „З.Фройд”, „общностен  регулатор”, „поведение” и „метапсихология”.
Нека се запознаем, първо, с тяхното значение.
Какво е ТАБУ? Табу-то е полинезийска дума. Означава „забрана”, но и „свещен”. Разбира се, табута са имали и имат не само полинезийците, но и много други народи. Едва ли е имало народ без табута. Те са толкова различни, че понякога се струват необясними на хората от други култури. За някой е табу да се пипа главата на дете (Камбоджа), за други е табу да се произнася буквата „Р” от момичетата (в Чукотка, Русия), за трети е табу да се коли крава (Индия)... С процеса на глобализацията много табута отпадат или се създават нови, но доста от тях присъстват, особено в по-традиционните културни общности.
 Кой е Зигмунд Фройд? Накратко – философ и психолог, терапевт, чието учение, особено от гледна точка на материалистическата психология и съвременните достижения на науката, е спорно, недотам научно и недоказуемо. Не, не бива да се мисли, че то среща критика само от Диалектическия материализъм и Павловото учение. Дори учениците на Фройд – Адлер, Юнг и др. го критикуват от по-материалистични или по-идеалистически позиции. Например Юнг с основание критикува Фройд за неговия свръх-сексуализъм (или пан-сексуализъм). „Като ходихме на изложба, Фройд се спираше пред някоя картина и веднага почваше да обяснява какви са били сексуалните мотиви на художника!”... Същото Юнг прави и по отношение на фалическите комплекси, позовавайки се конкретно на сестра си, която никога не е имала някаква „фалическа завист”, според постановките на Фройд.
 Добра критика на Фройд дава и западният философ на науката – Карл Попър. Той добре показва, че постановките на Фройд/диагнозите са недоказуеми, давайки пример с това как, ако се обвини някой, че е хомосексуалист, спред Фройдовото учение, няма как да се докаже противното, заради спекулациите с подсъзнанието.
 Естествено от всичко това не следва, че Фройд няма своя психотерапевтичен и философско-психологически принос. Особено внимание, според нас, заслужават защитните механизми на психиката, доразвити от дъщеря му – Ана Фройд. Така или иначе названието „мета-психология” е един точен избор по същия начин по който би било точно и названието пара-психология, до известна степен на редица от Фройдовите постановки, които не издържат проверката на опита и не се доказват от обществената практика (като най-висш критерий).
 Нататък – „общностен регулатор”. Това се подразбира правилно от почти всеки средно-интелигентен човек. Дори по-примитивна асоциация като регулиране на обществото с полиция, съд и др. са точни. Общностите/обществата се нуждаят от контрол, с цел тяхното оцеляване, ако приемем постановката на философа Сергей Герджиков, който в книгата си „Граници на науката”, казва че целта на животът е неговото запазване и експанзия.
                                            ***
 След като дефинирахме накратко понятията нека разгледаме и конкретното съдържание по темата. Фройд се е произнесъл по тези въпроси в книгата си „Тотем и табу” от 1913 година. Както цялата метапсихология на Фройд така и в отношението му/разбирането му към табуто има спорни и/или неверни постановки. Нека да се спрем на някои примери като тези (с право критикувани в страни като Съветска Русия и Германия), че, видите ли инцестът (Едиповия комплекс) и хомосексуализмът (наричан от някои, на шега, днес „хомобандитизъм”) са табу-ирани, забранявани, на ниво „култура”, а не са природни. Т.е. това да има хомосексуализъм си е някакво природно явеление, естествено. Доста хора не са съгласни с подобна постановка, разглеждайки хомосексуалността точно като биологично/природно несъобразна. Точно заради едни такива интерпретации в Германия Фройд бива обявен за сексуално-извратен, непристоен и безнравствен. По-късно и определян, в СССР като игнориращ икономическите предпоставки в развитието на човека, сексуализиран идеализъм от  хегелиянски тип и метафизициран еклектизъм. Но да не се отдалечаваме от конкретната тема. Табуто, всъщност, е една добра находка или topic, както биха казали някои англо-гововящи люде, защото е било, е, и ще Е, актуално във, вероятно, всякакво време-епоха. Независимо от достиженията на Зигмунд Фройд по тази тема (от обективно-научна, прагматична или, дори, утилитаристична гледна точка), заслужава уважение-и-признание това, че той, в началото на 20-я век, й е обърнал сериозно, според силите и възможностите си, внимание.
 Ето някои основни постановки. Според Фройд момченцата се фиксират към майките си като сексуален обект, още от детството. Излишно е да коментираме дали това е така, предвид че, много момчета, младежи и мъже въобще се гнусят от мисълта (предположението и/или психологемата) да имат нещо общо с майка си и/или сестра си (примерно). Причините за това са доста тривиални – голямото свикване (навикване) навикът да виждаш и следиш толкова отблизо дейностите, развитието, живота на една жена, води до голямо унищожаване на всякакви помисли за каквато и да е сексулана близост. То, дори, двойки (нормални, съставени от не-роднини), след дълго съжителство си омръзват, следователно такова нещо като майката (Едипов комплеск) или бащата (комплекс на Електра) се появяват изключително рядко. Така че някакво отклонение, не бива да се предпоставя като норма, по Фройдовски (не казваме по Фройдистки, защото Фройдизмът може да се разглежда и като цяла школа, а не само като Фройд-теорията). Така че не става дума за преодоляване на Едипов комплекс („Желая майка си!”) въз основа на някакво табу, а просто за това, че такъв комплекс е ИЗМИСЛЕН, е един СИМУЛАКРУМ (както би казал Бодрияр). В този смисъл са разбираеми реакциите на тогавашните германски ръководители (без значение на неправилната им, нацистка политическа идеология), че такова едно мислене е сексуално-извратено, а не научно-психологическо. То даже самата история/легенда за Едип говори за човек, който спи с майка си, АМА НЕ ЗНАЕ, че му е майка, а я възприема като зряла, сексуално-привлекателна жена, след дълга раздяла. И да се интерпретира тя по начин, по който да обосновава някакво изначално, природно-психологическо състояние на нещата, което се проявявало с някакъв регулатор-табу си е психическо отклонение (според тогавашни германски учени), спекулация (според Попър), идеализъм (според съветските учени) и прочие. „Нищо лично”, както се казва, сред широките народни маси, но такава е фактологията, към днешна дата и според познатите ни достижения на съвременната наука, около 100 години след „Тотем и табу” (без да се приема като хроноцентризъм от наша страна, не бихме си го позволили!)...
  Но нека разгледаме и основанието (както би се изразил, евентуално някой онтолог, от школата на философът Александър Андонов) на „Тотем и табу”. Върху какво знание, каква информация, Фройд достига до своите забележителни (макар и съмнителни) заключения. Ами, че това са просто и основно изследванията върху австралийските аборигени на антрополога Джейм Джордж Фрейзър (1854-1941), от Шотландия. От него се повлияват и Рене Жирар, и Карл Густав Юнг, и Ерих Нойман, както и, разбира се, собствено, Зигмуд Фройд. Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител Уилям Р. Смит, който е редактор не на какво да е, а на „Енциклопедия Британика” и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки по този начин  автор на важни статии като „Табу” и „Тотем“. Първата му книга „Тотемизмът” излиза в 1887 г. Излишно е да пишем повече за това от кого Фройд е заел и интерпретирал по... особен... начин идеята, а може би и понятието, във философски смисъл.
 Според Фройдовото табу и емоционална амбивалентност, авторът му си служи с понятията „амбивалентност” („амбиваленция”) и „проекция” (всъщност нелоши понятия, ако се използват правилно). Примитивните хора, подобно на невротиците били амбивалентни, но не си го признавали. Такава една постановка ни се втъплява от Фройд, разбира се, от позициите на arm-chair психологията и с нагласата за лесни традукции. Други „проблясъци” на Фройд са, че доколкото хората обичали много майките си, то много от майчините недостатъци оставали подтиснати. Чудно защо ли тогава толкова много хора имат конфликти с родителите си, а и дори физически разправи (без да се спираме на патологичните случаи с убийствата). Просто отново едно идеалистичеко-метафизическо раздуване на даден, особен или конкретен феномен (в дискурса на разсъжденията „единично-особено-общо” на диалектически материализъм, хегелианската онтология и други подобни). Затова и аборигените си намирали извинение с тотема – „Не ща аз мама да умре, ама тотемът иска!”... Това, разбира се, ставало подсъзнателно (а, да не се позоваваме пак на Попър, такива доказателства са много съмнителни, защото всичко може да е „подсъзнателно” като например „Вие, подсъзнателно, искате да ми пишете 6-ца, но съвсем съзнателно ми пишете 3-ка или двойка, заради табуто, което...”). С една дума, без да се впускаме в повече подробни анализи на примерите от „Тотем и табу”, можем да кажем, че пренасянето на тотеми и табута от една култура върху всички останали е колкото основателно, толкова и неоснователно. Защото, пак в дискурса на единично-особено-общо, хората са колкото еднакви, толкова и различни в една или друга степен. Ако за някои има тотеми и табута, за други няма такива неща.
 Доста по-добро обяснение на регулаторните и саморегулаторните механизми може да зададе концепцията за „Аз-То-Свръхаз”, която е доста по-натурална, обективна и задаваща регулаториката. А колкото до табутата, в един извън-фройдов смисъл, те са и си остават силни регулаторни явления в живота ни, като разбира се, са динамични подобно на много други човешки конструкти.
 Ето защо, нашето заключение е, че с Фройд или без Фройд (или по-точно тези, от които е взел идеята), табуто си е регулатор, но само един от регулаторите и то, според: вида, епохата, обществото, икономическата база и надстройка, правото, политическата система и много други фактори в обществото. Едно и също табу, в различните общества, „работи” по различен начин, в различна степен; оттам и неговата различна възможност за регулативност.