☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯
Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on June 15, 2016, 11:53:03 PM
-
Атеистично четиво
Една интересна гледна точка (авторът не съм аз, но подкрепям). Ето я:
И вярващите сте атеисти
Може би още пещерните хора са имали своите култове и прото-религии и са започнали да вярват в богове – съвсем нормално, човешкият мозък е любопитен и има нужда да си обясни необяснимото и измислянето е било основата на задоволяването на тоя стремеж през вековете в тия области, в които е нямало как да се добие знание. Може дори да се каже, че цялата човешка история е история на различни божества и митични създания…
Всеки народ по Земята е имал своите богове (някои по един, други цели стада). Някои народи обожествяват и персонифицират природата и природните явление – измислят си богове на гръмотевиците, на огъня, на слънцето, на луната, на Земята, на жътвата, на океана, По-късно исторически, други народи си измислят богове по свой образ и подобие, които покровителстват определени занаяти, после професии, и които са досущ като хора – бият се, карат се, развеждат се, изобщо голяма драма пада в античните религии.
Разбира се, никой не вярва в тези богове вече. Исторически боговете биват забравени заедно с обществата, които ги почитат или вярванията за тях се трансформират в други. Интересно е да се проследи корена на различните вярвания и как едни богове “преминават” в други, като легендата за тях се доизмисля и се базира на някоя стара – така гръцкият Зевс става римският Юпитер, а легендите за различни египетски, персийски и сирийски божества, заченати непорочно и родени от девица по време на зимното слънцестоене, стават основата на разказа за Исус (както забелязва още римският историк Тацит през 116 г. сл,н.е.).
Ричард Докинс: Твърдя, че всички сме атеисти. Само дето аз вярвам в един бог по-малко, отколкото ти. Ако ми изброиш смислените причини, поради които ти отхвърляш всички останали възможни богове и божества, тогава веднага ще разбереш защо аз отхвърлям и твоя.
Ти си вярващ християнин или мюсюлманин, нали? И не вярваш в Зевс? Нито в Атина, Аполон, Юпитер, Марс, Юнона, а дори и в Катцетлкоатл, Тзитзимл, Кзочиквецал (само ацтекските са стотина)? Нито в Один, Тор, Локи, Кали или Шива? Разбира се, че тия “божества” са просто измислици, легенди и приказки на древните народи, как може който и да е нормален човек наистина да вярва в тях и да им се моли, нали?
А как може който и да е нормален човек да вярва в твоя бог? Написал бил книга – уау, божествените книги и митологии с лопата да ги ринеш – и доказателствата, че коя да е от тях е “боговдъхновена” са точно толкова, колкото че Слънцето е гигантска горяща топка камилска тор, която свещения египетски скарабей Кхепри търкаля всеки ден по хоризонта.
С какво твоя бог е уникален, единствен и истински? Същите “аргументи” за съществуването на твоя бог , каквито ти даваш, са давали последователите на всички изброени горе и на хиляди други божества – и неизменно са твърдели, че техните богове са единствени – точно така, както правиш и ти. Ти обаче не вярваш в хилядите други богове. – ти си своево рода атеист спрямо тях. Аз също не вярвам в тях, аз също съм атеист. Разликата между мене и тебе е просто, че аз не вярвам и в още един бог.
http://kaka-cuuka.com/2668#more-2668
-
Отговори на някои религиозни (теистични, креационистични и пр.) неща
Отварям и тук един научно-атеистичен фронт - да отговоря на някои религиозности (теистични, креационистични и пр.)
1. Чета, че вярващ пише, че наистина не разбира логиката на дарвинистите: след като допускали, че Природата сама е произвела такова дивно организирано и мислещо същество като човека, защо не я оставят на мира, без да й се месят?
Отговарям така: първо дарвинизмът е отдавна развит с най-нови открития на генетика, палеонтология и пр. Еволюционната теория не е просто учението на Дарвин, а е много по-всеобхватна и развита.
Второ "Природата" е нещо, което е обобщаващо понятие. Няма такова нещо като "природа", а има само отделни неща, които си взаимодействат пряко или косвено - напр. почва, дървета, пеперуди, въздух, вода, човеци... няма такова нещо като природа, камо ли "Природа" (за повече вж. "Майката Природа" (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/oeamameto-m-(ot-ee-ktae)/msg4395/#msg4395)). Природата не е субект. Това е просто съвкупност от обекти и субекти, които обобщаваме в едно такова понятие.
Човекът, преди да стане "дивно, организирано и мислещо същество" са минали милиарди години! Нещата са ставали много бавно и постепенно. И това е много по-реалистично, лесно и възможно, отколкото "хоп и готово" да бъде сътворен от някакво още по-свърхсъщество като измисления и противоречив Бог, който, според религиозните може сам да си се произведе (да си самосъществува от вечност), обаче нищо друго не може да се произведе, дори една обикновена звезда или камъче! Сбъркана логика, непризнаваща самоставането, самосъздаването, самодвижението (за което още Аристотел е приказвал).
2. Можело ли и най-ученият да произведе от капка неорганична материя човек?
Еволюционистите (и в частност - дарвинистите) никога, никъде не са твърдели, че човекът се получава като резултат на еволюционното си развитие от капка неорганична материя. Такова опростено и наивно мислене (че човек се прави от кал/пръст) е религиозно, а не научно. Еволюционната теория вижда ставането на човека в нещо като: неорганично-полуорганично-микроорганизми и т. н. Най-ранните доказани към момента микроорганизми са фосилизираните преди около 3,465 милиарда години открити в Австралия (за повече информация - https://en.wikipedia.org/wiki/Pilbara_Craton#Eastern_Pilbara,_Warrawoona_Group). На този фон е смехотворно твърдението на разни вярващи, че Земята е само на няколко хиляди години! ;D Вярващите, обаче, са така - за тях простите обяснения, като в детска приказка или анимационно филмче, са по-примливи - вместо милиарди години еволюция - само няколко хиляди. И вместо милиарди години необходими за поява на човеците, еднократен акт на сътрорение от пръст... И това хора в 21-ви век (което не е антропологично погрешно, а показва, че вече имаме достатъчно дори ПОПУЛЯРНО-НАУЧНИ източници за образование и е срамота да вярваме на древно-еврейски митологеми повече, отколкото на съвременната наука на 21-ви век!)
3. Идеята за еволюцията ужким предполагала развиващата се Природа да се остави НА МИРА, щото тя поне се е доказала като по-умна от ""своето" творение".
Разбрахме се вече, че няма творения (креационизъм), а има самоставане, самосътворяване, което е единственото научно и реалистично обяснение за научно-мислещия и информиран мозък на 21-ви век (а и по-рано). А ето и по въпроса за друго заблуждение, че природното е по-развито от "втората природа" (човешките изобретения). Ако чакаме само на природата, ще има ли интернет, парно, телевизия, радио, книги...? Няма да има най-вероятно. Така че човешкото може доста и то градивно да се намесва в природата, отколкото всичко останало. Сравнете как хората могат да евакуират и защитават по време на вулкан с всичко останало природно (а с несъществуващите и недоказани същества като боговете - да не става и дума за сравнение!)
Друг пример - ако оставиш само на природното да излекува нещо - рядко ще има същия успех, сравнен с човешките операции, някои лекарства и други терапии.Та, голяма заблуда е (дори и при някои недоучили и/или недостатъчно мислещи атеисти), че природното е винаги по-добро от изкуственото, човешкото, второ-природното.
4. Човекът не можел да направи най-прост жив организъм.
"Смях в залата!", както казваше старият лаф. Смешно е, защото едно, че това нищо не доказва в полза на креационизма (защото, ако животът е трудно изкуствено сътворим от нас, то още по-трудно ще е сътворен от противоречиво и невъзможно нещо като Бог). Второ - който твърди такова нещо не знае за пооследните успехи на синтетичната биология. Препоръчвам това - https://en.wikipedia.org/wiki/Synthetic_biology#Synthetic_life (https://en.wikipedia.org/wiki/Synthetic_biology#Synthetic_life). Колко ли вярващи са чували въобще за синтетичната биология?
5. Научните открития са за навлизане в природата, а не за нейното надмогване?
Ами зависи за какви открития говорим. Ще прощавате, но никой нормален не се кефи на разни природни неща (колкото и да са си природни) като земетресения, тайфуни (урагани), вулкани и др., които отнемат животи! Такива неща определено трябва да се надмогват по един или друг начин. Ако толкова беше хубаво всичко природно, то щяхме да се радваме и на чумата примерно. Ама, все пак, нормални хора трябва да сме. Помнете - природно не е равно на задължително добро!
6. Генно модифициране, инженерство или психоексперименти - човек не внасял нищо свое, ами той просто изкривявал наличното вече.
Такива съждения са направо обскурантистки. Представяте ли си това - някой модифицира болни гени, за да станат здрави. Той лекува, спасява бъдещи животи и здраве! Но за религиозния това е "изкривяване". Инженер проектира мост - помага на хора да минат от едно място на друго, да си повишат стандарта на живот. За религиозния - това е "изкривяване" - нека оставим хората изолирани, нека се давят в реките, нека пропадат в пропасти без мостове!?! Психоексперименти, които помагат да се види естественото и истинско състояние на психиката (а не да се вярва в дяволи и бесове, които обсебват човека) - това също е "изкривяване", защото явно пречи на религиозната пропаганда и опиването на простолюдието с измислици!
7. Вярата в науката била "чиста глупост", именно защото науката извличала една мъничка част от вече съществуващото.
Това само човек, който не познава или не иска да опознае науката може да го каже (а и също някой, който постоянно се възмущава как нито един научен факт не доказва, а опровергава религиозните митове)!
Да, науката извлича една малка част за съществуващото и го обяснява, доразвива или променя. А религията нищо не извлича, а само дава олигофренски и неверни обяснения за съществуващото (като това, че гръмотевиците се дължат на търкаляне на бъчви по небето от някой светия или пък, че наводнението в което умират много хора е "божие наказание", защото няма нито един праведен от загиналите!)
8. Човешкият ум бил просто играч. Дори и при най-жежък напън, той не можел да роди несъществуващото.
Първо това не е вярно. Повечето неща, които използвате - компютър. телевизор, мобилен телефон, уайфай, химикалка, молив, вентилатор, климатик, много от лекарствата НЕ СА съществували в природата и без човека, никой не е можел да ги сътвори (човекоподобните маймуни още не са толкова еволюирали; по-натам може и те да започнат да изобретяват. Това разбира се е плашещо за религиозниците, защото за тях всичко е сътворено "сега и завинаги" и няма развитие, няма еволюционност, а само примитивна есхатология и дотам!)
Второ - дори и да е така - науката поне научава нови неща, развива се, прави нови неща, докато религията само паразитизира върху хората и науката, не допринася за развитието, а го спъва или направо забранява, ако й падне повече власт! Ако не беше възпиращата роля на идеализма и религиите през човешката история, както казваше един колега - "Досега да сме достигнали звездите!"
-
Внимание!!! Поредна религиозна заблуда - само християни били правили голяма наука!
Да, доживяхме да прочетем и нещо толкова невярно и подвеждащо, израстнало върху дървото на идеалистичното, религиозното мислене: жена пише, че ако погледнем кой кой е в науката, ще забележим, че всички значими учени, които някога са открили нещо, са били християни или вярващи. Дори самият научен метод бил измислен от християнин. Митът за несъвместимостта на вярата с науката пък бил измислен от атеисти.
ПРОТИВОПОСТАВЯМ СЕ КАТО УЧЕН-ФИЛОСОФ-АТЕИСТ със следното:
1. Много от постиженията на човешкия ум са направени ПРЕДИ да има каквото и да е християнство и/или на континети (Азия), където семитски религии като християнство и ислям пристигат доста по-късно. Повярвайте ми, че хартия, порцелан, коприна, компаси и дори стъкло, са произвеждани без всякаква помощ от религии!
2. Да, някои учени са били промити с религия, но това е защото по онова време такъв е бил "софтуеъра" и е нямало с какво друго да им пълнят главите. Те са станали УЧЕНИ И ОТКРИВАТЕЛИ НЕ ЗАРАДИ ХРИСТИЯНСТВОТО, А ВЪПРЕКИ НЕГО - религията не допринася и не зове към промяна, а само към сляпо вярване, закостенялост, ригидност и невървене напред - с молитви, подчинение, вярвания в сътворение и пр., не се стимулира критично и изследователско мислене!
3. Няма никаква практическа и теоретична нужда от митове, легенди, приказки, притчи и пр., за да се прави наука. Напротив - промитият мозък с божества, ангели, дяволи, креационизъм и пр. дивотии само се затормозява при опита за чист, непредвзет и природен поглед към света с неговото научно разбиране и овладяване.
-
Продължавам в тази тема, за да не разводнявам в много подобни - все за атеизъм (научен при това) става дума и все е свързано с неща, които съм писал в спорове с вярващи.
Първо припействане на отговори във Фейсбука, защото както всеки знае искам да си слагам съдържанието тук, а не да го дарявам на Зукърбърг и неговите хора, които и без това са свръхбогати!
1. Относно съвеста и науката.
Аз писах така: Само че съвестта трябва да е научно (истинно) обоснована! Сам човек не може да знае истината, без постиженията на науката. Чакай ти съвест самостоятелно или от книги написани по времето, когато не са познавали дори елементарни микрочастици, канцерогени, психологически закони и пр. С лека ръка антинаучност не води до добро! Долу обскурантизма! Истината първо! А истината, най-паче, се постига с НАУЧНОСТ! (И да, някои учени са псевдо, доста наука е ограничена или временна, но НАУКАТА КАТО ЦЯЛО е единственото нещо, което човечеството е създало като ценност - нито измислици/митологии, нито пари, нито нищо могат да заменята ИСТИННОТО ПОЗНАНИЕ!)
2. Петко се шегува, че все едно четял страници от учебник по диамат... Ще се запишел на курс по съвест при микрочастиците...
3. Отговарям му, че Аз основно по такива учебници съм се учил, а за тези,които не знаят - ДИАМАТ = Диалектически Материализъм - възможно най-добрата философия - хем научна, хем без илюзии, хем без религии (като метафизиката и идеалистичните неща). Отделно комбинацията философия + наука + вярване само на ДОКАЗАНИ неща (а не на всякакви приказки за ангели, вещички, божества, богчета, Богове, Бог, бог, дявол, таласъм и пр. измислици) ЗАДАВА ПО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ здрав фундамент за правилно мислене и насока на открития (иначе - знаете - "Земята е плоска, всички, които открият нещо - на клада!" И, ако някой мисли, че това е само при католиците, мога да му изровя за изгорените и убити от православни в България, Русия и др. страни). Попщината, идеализма, религиозността от всякакъв тип (особено от семитския) не е довела до нищо кой знае какво и е по-скоро назадничаво явление, отколкото спомагащо напредъка на света и човечеството. Отделно взет и абсолютизиран факт (за частиците) може да служи за присмех, но в ЦЯЛОСТТА си - от микрочастици през атоми и молекули, до белтъци и биохимия и чак до поведение, психика и социум - НАУКАТА задава истинското разбиране на човека като: същност, поява, поведение. Самата динамика на мислене, чувства, морал и пр., може много по-дълбинно и същностно да се обясни точно, ако почнем от микрочастици, атоми, молекули, еволюция, връзка между организмите, историческо развитие и пр., отколкото през ДОГМИ като "Той създаде мъжа от кал, пък после от реброто му и жена създаде." Не става така. И най-най-най-вярващият СЪВРЕМЕНЕН човек, ако се замисли, тайничко в себе си, ще види, че това не е така - прекалено много данни за еволюция, а не за екс нихило създаден хомо сапиенс (и 1000 още други неща), но уви... И още - ако някой си мисли, че атеизмът и научното мислене са само приоритет на (омразният им) диалмат, да знаят, че дори в САЩ има много атеистични и атеистично-научни общества, които отстояват ЗДРАВАТА ОСНОВАНА-НА-ДОКАЗАТЕЛСТВА мисъл, а не на догматичност (ислям, християнство, юдаизъм и още много знайни и незнайни религии).
4. Идва човек, който се казва Христо Стилиянов (не го познвам) и ми пише, че Науката може да познава материалния свят, но не може да познава човека като душа, нито да го направи по-добър. Колкото способи за добротворство е дала, толкова и за злотворство. На ръцете на Дарвин лежи кръвта на милиони, избити по класови, расови и други единородни причини. Аз бих почакал съвременната наука да роди рожбите си, преди да я захваля. Но струва ми се, пак ще бъде вярна слугиня на злото, както преди. Нали е рожба на злото човешко сърце...
"Наричайки себе си мъдри, те обезумяха"
Съвестта сама по себе си също е погрешима, защото човек в природното си състояние клони към зло и често счита за позволено и дори богоугодно непозволеното. Единствено Божията благодат, написването на Божия закон на любовта върху самото сърце на онзи, когото Бог роди чрез Светия Дух за вяра в Исус Христос и неговите изкупителни смърт и възкресение (жив е той), единствено тя може да направи човек истински добър - пред Бога и пред човека. А това е рядко явление. Защото избраните са малцина. Религиите на света, в т.ч католицизма и православието, са религии не на благодатта, а на закона, на буквата, а законът не може да освободи от греха и омразата. Законът, както Бог го даде на каменните плочи, говори заплахи, страх, осъждение, Божия гняв, навъсения Бог, готов по правда да потопи света в разруха. Човек, който по този начин, чрез нравственост или своя собствена праведност от закона, се стреми да умилостиви Бог и да го накара да го заобича, е заблуден. Той никога няма да успее да постигне помирение и винаги ще се чувства отхвърлен, мразен и дори подигран (затова във всички религии са наизмислили множество добри дела, чинове и "подвизи") и в злото си сърце ще таи омраза, която е готова да избие нанякъде. Но който е бил постигнат от Христос, който е приел от благодатта на Божия Син и е разбрал своята греховност, и е познал Божията любов, и вярва в благоуханната жертва на Божия агнец, и се чувства в мир с Бога, и му е дадено ново сърце по Божие обещание, ще прощава, ще обича, ще дава, ще търси доброто на всички. "И ние познахме и повярвахме любовта, която Бог има към нас...Ако някой каже: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец" 1 Йоан 5:16-20
5. Моят отговор към Христо бе: Христо Стилиянов , самата душа е понятие, което подлежи на доказване - още никой, никога, никъде не е доказал, че има такова нещо. Докато нещо не се докаже, че е съществуващо, то остава в най-добрия случай хипотеза, теория. Защото иначе някой може пък да си измисли, че освен душа имаме и "муша", "луша", "жубурлукша", нали... Просто коректните хора не приемат на гола вяра всяко понятие (в историята на науката се видя, че дори научни понятия, понякога, се оказват празни и лишени от смисъл, а камо ли религиозните, неподплътени с нищо освен с фантазми и измислици, а, възможно, и халюцинаторики). Добротворството на и от науката е неизмеримо повече, отколкото злотворството. Че то стига само да погледнеш ефикасността й срещу болестите (в същото време религията можа да измисли само това, че те са породени от демони и да сътвори смехотворния екзорцизъм - гоненето на духове. Разлика от земята до небето, демек.) Дарвин няма отношение към расизма пряко. Все едно да изкарваш Христос виновен за Кръстоносните походи и "мъдрости" като "Бог ще познае своите, ние дай да ги избие всички!"... В самите религии има също доста дискриминация (и то в самата теоретична фундаментална постановка - особено в семитските, най-вече в юдаизма и исляма). "Слугиня на злото" може да е всяка една от формите на културата - и религията, и науката, и философията. Това не е релевантно към същността, съдържанието на тези неща. Защото едно е да вярваш на нещо доказано научно-експериментално, а друго е на някой си евреин от преди столетия, за който не е ясно шегувал ли се е, халюцинации ли е имал, умишлено ли е лъгал, че горящ храст му приказва... Разликата е огромна. А "рожба на злото в човешкото сърце" е лъжата, измамата - по-голяма лъжа и измама от религиите едва ли има. Цитатът от Йоан е изпълен с НЕДОКАЗАНИ неща като Бог, Божи гняв и пр., няма смисъл да му се обръща внимание. Учените хора приемат такива текстове само като това, което са - митология (институциализирана като религия). :)
6. Петко се намеси и каза, че мисля, че "толерантността" му взе да се изчерпа – предлага да открием специална тема за спор между креационизма и дарвинизма. В научните среди вече има дълголетен диалог. А за него лично темата се изчерпва с избора между две вери:
"Вярата в Хаоса-материята-създател" и "Вярата в Бога-Разума-създател"/"Вярата в човека като дете Божие" и "Вярата в човека като дете маймунско" Всеки си избирал много преди да е "научен" от науката.
7. Тук аз решавам, че е време да се махна, защото аз във Фейсбукът съм се появил основно, за да си помогна, а не да си създавам конфликти с хората особено заради това, че вярвали в приказки и митове, а аз вярвам на доказателства и наука. Та му писах: Петко Хинов , предположих че ще се стигне до този момент, защото религията е догма и не задава толерантност като науката, която е отворена за диалог дори и по ненаучни теми. Все пак профилът си е твой и ти си решаваш. Аз съм го казвал и преди на общ и наши познати, но ще го кажа и тук официално - добавих те, защото се надявах да чета основно неща за Китай и китайското, понеже ти си специалист в областта, а аз съм само любител, живеещ дълго в Китай. Да, но на моменти преобладава религиозността и ненаучността. Няма да отварям никакви теми, където да споря за очевидното, всеки има право да си се заблуждава колкото си иска и да се промива с митологии колкото си ще. Аз вяра имам само на ДОКАЗАНОСТИ, а не на 随便-казванки от преди Новата ера. За да улесня и теб, изтривам те от "приятели" и считам диалогът ни за приключен (естествено, отговорите си мога да ги давам в моя сайт и ги давам, защото знаеш, че на евреина Зуки безплатен труд не дарявам, защото съм беден и искам по-добър живот.) Така че - на добър час! (Ако още някой тук ми пише нещо отговори - да си търси отговорите при мен, тук всичко трия и толкова.) Разделяме се като добри познати, да се надяваме! Сбогом!
8. Петко пита " ДИАМАТ не беше ли догма? " Отговорих, че не, ДИАМАТ-ът поне официално е диалектически развиваща се система, която се променя според последните научни открития, като сама е методология за тях)
9. Петко пита и защо заради неговата вяра го изтривам от "приятели". Не е ли това доказателство, че за приятелството условието е да приеме моята вяра?
10. Отговорих му конкретно така: Петко Хинов , защото не искам да ти се меся тук, а и нали казваш, че толерантността вече е на границата. За какъв чеп да се скараме сега?! Все пак сме донякъде колеги, може да се наложи и да се срещнем на живо. Няма смисъл, просто! А и това "приятели" особено в на Зукърбърг идиотския сайт е много условно. Аз не вярвам в нищо, само в доказани неща. В този смисъл съм безверник/неверник, според вашата терминология.
11. Той добави, че последно – разбира се, че всеки може да чете какво пиша там за Китай, добре съм дошъл за това. Уважава мнението ми, но когато по даден въпрос не постигаме диалог, най-спокойно можем да го оставим настрана. И да продължим да общуваме по теми, които ни свързват нали. Мисли, че с това само ще докажем, че догмите, в които вярваме, са незадължителни теми и непременни условия за добри отношения. Поне от негова страна, пише, е така.
12. Отговорих, че Петко Хинов , да, ОБАЧЕ аз не мога да си контролирам добре "нервите", когато видя нещо ненаучно, антинаучно, религиозно, догматично. (И не ДИАМАТ-ът поне официално е диалектически развиваща се система, която се променя според последните научни открития, като сама е методология за тях). И така - приемаме, че проблемът е и у мен, и у теб - ти си "нетолерантен", аз съм "нервен". И предвид горчивия ми опит с други хора, с които не съм искал да се скарам, но съм се скарвал, на време си "обирам крушите" - като някой не ми е в "приятели", поне не се показва какво пише на "стената", и съответно аз не трябва да "излизам от кожа" и да ходя да пиша губещи и моето време неща като "Ама ти не си прав, няма доказателства, вярваш на голо! Осъзнай се." Хайде, със здраве и всеки да е щастлив оптимално! :)
13. Петко писа и, че както предпочитам. Той ценя приятелството ми и молбата му е – просто да не пиша по тази тема там. Той също многократно се въздържа да не пише коментари там, където знае, че би предизвикал несъгласие вместо диалог. Споделя мислите си, защото това не е нещо непременно лошо. Може и да не го прави, но това няма да го направи друг човек. Смята и, че може би е по-здравословно хората, които искат да го добавят като приятел, да знаят в какво вярва и ако това им пречи, да не го добавят.
+
Смята че щом аз не мога да търпя неговата вяра – разбира ме. Свободата е моя. Що се отнася до доказателствата – еволюцията също не била доказана и ще се учудя колко много биолози не я "изповядвали". Диаматър бил идеология, алтернативна на "религията", която също носела религиозни и догматически черти. Дори самото понятие "факт", отнесено към предполагаеми, ненаблюдаеми, доказвани чрез логични според логиката на приетата вече идея "аналогии" било под огромен въпрос. Но както и да е – вярата, че нещо е доказан факт, била също вяра. Да бъда здрав и до нови срещи!
14. Казвам му: Петко Хинов , ще ти отговоря за еволюцията задочно в моя сайт. Тук вече приключих. Там всеки е добре дошъл да спори и да му доказвам колко е заблуден. :)
15. Пише, че нямало нужда да му отговарям. Той отдавна се бил информирал по темата и можел да ми цитира научни издания, които я оспорват. Считал темата за закрита.
16. Намесва се Антон Караиванов (не го познавам) и казва, че Всяко нещо, което не се разбира добре, може да бъде предмет на насмешка. И тук въпросът е в потенциалът на нашия разум. Т.е. ако нещо не разбираме, нека да не се надсмиваме. Хуморът е добър само относно неща, които разбираме добре. А пропо, "никой" още не е доказал съществуването на разум също както и съществуването на душа. Мозъкът може да се вида, измери, опише. Разумът, както и душата, се "вижда" в своите проявления. Ако на някого не му достига това доказателство, то нека приемем, че разум не съществува до доказване на противното. Толкова по темата за науката.
ПП. И на двата края на науката има вяра.
Петко му пише, че Както атеистите искат да им покажат Бога, за да повярват, тъй и аз искам да видя маймуна, станала на човек, за да повярвам в човекогенезиса. Или най-малкото, фактово, обосновано родословно дърво на човек до прародителната му маймуна. "Фактите", за които говори той са, както във всички случаи с тази теория, догадки, подкрепени с КОСВЕНИ доказателства (т.е. умопостроения, наподобяващи доказателства). Някои честни учени, които не приемат идеята за Творец, признават, че са приели еволюционната просто защото няма по-добро "рационално обяснение" за света. Но еволюционизъм и факти на еволюцията, това са две различни планети. Факти няма и няма да има. И за Бога, и за маймуночовека. И двата случая човек е длъжен да се задоволи с вярата си и да приеме последиците от такава вяра.
17. Казвам им:
"Антон Караиванов, вече не пиша тук. Ще давам отговорите си само в моя сайт. Ще ви дам линкове на ЛС, за да видите какво пиша; да не излиза, че съм се покрил."
+
Петко Хинов, скоро ще дам отговор и на това в моя сайт. На ЛС ще дам линк. Ако имате желание, прочетете моята научно-атеистична и философска позиция; все пак не съм обикновен атеист, а образован, енциклопедичен и философски такъв. Може да е полезно."
18. Петко ми пише, че "Няма смисъл, приятелю! Не си прави труда – аз отдавна съм приключил с диамата и разклоненията на идеологията му. Обещавам, че нямам време да чета нищо по тази тема. Уверявам те, че съм чел много по-енциклопедични, образовани и философски автори от тебе. Но се съмнявам, че ти си чел и една стотна от онова богатство от духовна литература на православието, която аз съм чел. Така че – няма смисъл."
А АЗ ОТГОВАРЯМ: " Петко Хинов , не може. Аз съм се зарекъл да дам отговорите. Изучавал съм "Философия на Средновековието и Ренесанса", "Християнска философия", "Източни религии". Чел съм и Библията, и Корана (второто пожелание, първото по задължение по време на следването). Чета непрестанно (може да питаш общи познати). Виждам, че не ме имаш за много начетен, но това няма значение - аз съм магистър по философия, с няколко чужди езика, който непрестанно чете и мисли, и иска ДОКАЗАТЕЛСТВА. Ще си дам отговорите в сайта, а който иска да чете и да МИСЛИ! Смисъл няма, но за мен има, защото развивам сайт, който пълня със съдържание, вместо да пълня на евреина този сайт за без пари! За мен това е първичния смисъл, а идеологиите и митологиите, и "богатството" на неща като Василий Велики съм ги чел за изпити и канон, идеология, догматизъм и пр. са ми ясни още от курса за "Името на розата" при Каприев и Бояджиев. Ипостас даже знам какво е. Всеки е добре дошъл да поговорим и от тази гледна точка - не съм само специалист по Диалектически материализъм, спокойно."
("Евреинът" - имам предвид Зукърбърг. Пояснявам, че нямам нищо против самите евреи. Един от най-мъдрите хора - Маркс е също евреин. Айнщайн, също просветен човек, е бил евреин и пр. Не съм антисемит, а пацифист и интернационалист.)
ЕТО И СЕГА ОБЕЩАНИТЕ ОТГОВОРИ ПО НАУЧНИТЕ ТЕМИ (ЗА ДА СЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА, НАУЧНАТА ИСТИНА, А НЕ ИЗМИСЛЕНАТА РЕЛИГИОЗНА "ИСТИНА")
1. "Е, щом ти не можеш да търпиш моята вяра – разбирам те."
Не става дума за търпение. Аз съм за плурализма в мненията. Но става дума, че ако няма толерантност на едно място, то беседата ще се прехвърли на друго - като това място. Аз тук давам трибуна на всички гледни точки, стига да не са свързани с престъпления и да влизат в противоречия със законите!
2. " еволюцията също не е доказана и ще се учудиш колко много биолози не я "изповядват"."
Еволюцията се доказва НЕПРЕСТАННО и все повече и повече данни - палеонтологични, генетични, биохимични и пр. са в ПОДКРЕПА на еволюцията. А това, че дори и сред учените има някой религиозник, който може да се усъмни (или някой, който на научна основа да се усъмни), добре. Но по-добре научна теория за еволюция, която все повече и повече се доказва, отколкото ИЗМИСЛИЦИ, че първо имало само един Адам, направен от кал, а после жена - Ева от ребро и после родили деца и цялото човечество е плод на кръвосмешение! Ама бива ли такива неща да се вярват в днешно време?!
3. "Диамат е идеология, алтернативна на "религията", която също носи религиозни и догматически черти."
Идеология, но научна, ръководеща се от последните научни открития - отворена и променяща се диалектично система, а не закостеняла вяра. При някои философи може и да се наблюдават религиозни и догматични черти, но това са само черти, а не СЪЩНОСТ на най-научната философия - диалектическия материализъм. (Отново припомням, че има и други видове НАУЧЕН АТЕИЗЪМ - хватката "Комунистите са лоши, значи и Диалектическият материализъм е лош, значи има Бог", НЕ минава! Дори и без капка ДИАМАТ, с обикновен западен либерален научен подход може да се докажат прости неща, че човечеството не произлиза готово от Адам и хората не са продукт на кръвосмешение на децата на Адам и Ева. Да не говорим за още по-големите глупости и налудности в семитските религии!)
4. "Дори самото понятие "факт", отнесено към предполагаеми, ненаблюдаеми, доказвани чрез логични според логиката на приетата вече идея "аналогии" е под огромен въпрос."
Ако беше само логиката - може би, но тук говорим за изследвания като геном на човек и шимпанзе, останки на кости от динозаври, намерени много преходни форми на човек, кон, слон и какво ли не! Това, ако за религиозните умове не са "факти", само и само, за да не приемат ужасяващото заключение, че нещата са породени ЕСТЕСТВЕНО, а не БОЖЕСТВЕНО/Свръхестествено - здраве му кажи!
5. "... вярата, че нещо е доказан факт, е също вяра."
Вяра, която може да бъде ПРОВЕРЕНА. Едно е някой да каже, че петелът и тиранозавърът са роднини. ПОДЛЕЖИ на проверка и е доказано! Друго е някой да си измисли "Сатана" - не подлежи на проверка, не може да се докаже като всяка измислица (вкл. Невидимия еднорог и Макароненото чудовища... за Чайника да не говорим.)
6. "... ако нещо не разбираме, нека да не се надсмиваме"
Религиите са добре разбрани и осмислени поне от времето на края на Немската класическа философия. В днешно време, с толкова много емпирични, теоретични и интердисциплинарни научни данни, не може и дума да става, че нещо религиозно може да е голяма загадка. Например дали човекът е направен от кал. Дали изведнъж е имало жирафи или не... Нека четем повече реална наука, а не само религиозни текстове, писани от хора, които не са знаели дори какво е "Плутон" и какво е "ДНК".
7. "А пропо, "никой" още не е доказал съществуването на разум също както и съществуването на душа. Мозъкът може да се вида, измери, опише. Разумът, както и душата, се "вижда" в своите проявления. "
Разумното може да се види като проявления (феноменологично), окей. А къде е тази така наречена "душа"? (Да не говорим за "дух"!)... Емоции, логика, потребности, нагони - всичко може да се види, а душата къде се вижда, как се отсъжда, че има такова нещо? Ами няма никакво доказателство, че има душа/души!
8. "И на двата края на науката има вяра."
Да, но едно е подплътена вяра, друго е гола вяра.
9. "Както атеистите искат да им покажат Бога, за да повярват, тъй и аз искам да видя маймуна, станала на човек, за да повярвам в човекогенезиса. "
Това сериозно ли го пише човек, който твърди, че е чел много литература по въпроса?!
А) Никой не казва, че човекът произлиза от маймуна. Казано е, че днешните ЧОВЕКОПОДОБНИ МАЙМУНИ имат общ ПРАРОДИТЕ с човеците.
Б) Еволюцията (за разлика от Революцията) е постепенен процес, а не "вземаш кал и правиш човек"! Постепенно са се развивали животните, включително и приматите. В интернет има достатъчно картинки, снимки, графики, които показват човекогенезата! Ако наистина някой толкова не е виждал, ще се наема да издиря и да прикрепя тук.
10. ""Фактите", за които говори той са, както във всички случаи с тази теория, догадки, подкрепени с КОСВЕНИ доказателства (т.е. умопостроения, наподобяващи доказателства)."
Ще им се на религиозните това да са само догадки и косвени неща. Ех, ако имаше как да забранят изцяло науката, че да не им тормози "свещените текстове", които са по-зле и от научно-фантастичен комикс за деца с тяхното креационистично "За 6 дена хоп и готово!"...
11. "Някои честни учени, които не приемат идеята за Творец, признават, че са приели еволюционната просто защото няма по-добро "рационално обяснение" за света."
Ами така се работи в науката. Приема се НАЙ-ДОБРОТО ВЪЗМОЖНО, а не се приемат писаници на древни евреи, римляни и всякакви, които не са знаели даже, че съществува Япония или, че има Галактики! Еволюционната теория е най-добротно научно нещо, което имаме сега. Като се намери и АКО се намери по-добро - тогава се НАДСТРОЙВА ДИАЛЕКТИЧНО, а не се стои на метафизични идеалистически позиции, сляпо вярвайки в чудовищни измислици с корени в първобитно-общинния строй и пещерния период на човека!
12. "Но еволюционизъм и факти на еволюцията, това са две различни планети. Факти няма и няма да има. И за Бога, и за маймуночовека. И двата случая човек е длъжен да се задоволи с вярата си и да приеме последиците от такава вяра."
За противоречивото понятие "Бог" факти няма как да има явно... Виж, обаче, за еволюцията фактите са много - човек само от една обикновена палеонтология може да се наслади на измрели динозаври и други видове, на предци на най-различни съвременни животни, но... просто трябва повечко четене и БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - нещо, което на религиозните и промити с религия умове не се отдава, независимо дали са ислямисти или някакви други подобни ултра-религиозни. По-слабо религиозните може и за момент да проявят малко безпристрастност и обективност, но... рядко, рядко става това!
-
Представям чат с много набожен човек от моята атеистично-научна гледна точка, формирана след дълго изучаване на философиите, религиите и науката по света (магистър-философ съм, за тези, които ме четат за първи път, да знаят.)
Ето какво казва много набожният християнин (Христо Стилянов): Не можеш да контролираш нервите си, защото мразиш Бог. Библейската антропология се е произнесла, че сърцето на човек се бунтува против Бог по един или друг начин. Не можеш да обясниш ирационалната си реакция. Твоите не са думи на човек, който е уверен във вярванията си. Вътрешно те гложди усещането за справедлив Бог, който вижда. Най-вероятно цял живот ще използваш големия си ум да "отмислиш" Бог, но няма да ти се получи. Но "светът с (фило)софията си не позна Бога." Сега можеш да говориш, но един ден ще стоиш ням на Божия съд и няма да можеш да отговориш едно от хиляда. Хокинг и Хитчънс замлъкнаха приживе, виж Божията ръка в това, ако има надежда за тебе.
Писах още в чата, че Не, това за нервите беше образно казано. Затова го писах в кавички. Не мразя Бог - просто мисля, че не съществува такова нещо - не може да мразиш или обичаш небитието. :) По останалите - ще ти отговоря пак там, когато намеря време, че сега нямам време да пиша по чата, Христо. Само тези 2 неща, че са важни - не съм някой невротик, не съм и някой мразещ. Просто си обичам Чистата наука и вярвам само на доказани неща. По-натам ще видя целия ти пост докрая, ще го анализирам научно-философиски. Чао, засега!
Отговарям така тук по-подробно:
1. Познавам много религиозни хора, които наистина не могат да контролират нервите си. Контролът върху поведението не зависи от това дали някой вярва във въображаеми същества или не вярва в тях.
2. Библейската антропология като основана на религия каквото и да се произнесе, то може да е вярно само по случайност, а не по необходимост. Необходимо истинното знание се основава на научен подход - експерименти, повторяемост, доказателственост, научна база, а не върху митове и легенди, приети безоснователно за истини.
3. Бунтуването не става със сърцето, а с мозъка. Да, едно време са си мислели, че всичко е от сърцето. Това е разликата - в днешно време знаем, че всичко е от главата, а не от сърце, черен дроб или стомах, когато иде реч за осъзнати действия и особено за бунтове.
Конкретният бунт срещу Бог е нещо, което всеки човек, който иска да мисли ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, а не ОТ ГОЛО ДОВЕРЯВАНЕ НА СКАЗКИ ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ХОРАТА НЕ СА ЗНАЕЛИ ДОРИ КАКВО ТОЧНО СА ЗВЕЗДИТЕ, трябва да направи - не да се бунтува срещу недоказано, алогично понятие, а просто да не приема всичко на гола вярва.
4. Ирационалните реакции затова са ирационални, защото не могат да се обяснят. Моята реакция, обаче, не е ирационална - аз просто, като по-голямата част от разумните, нормални и образовани хора, не вярвам без доказателства. В противен случай трябва да вярваме на всичко - на юдаизма, на будизма, на исляма, на скандинавските митове... Кой нормален, умен и разумен вярва на всичко, което му се поднесе без доказателства?!
5. Моите не са думи на човек, който е уверен в знанията си? Ама моля ти се! Дори съм по-уверен от много други, което дразни и комплексира този и онзи (но не трябва да ми пука). СТАВА ДУМА ЗА НЕЩО ДРУГО - само много простият и/или промит човек е 100% уверен - ние учените-атеисти, вярваме, че науката се развива и имаме увереност в диалектическото развитие и изменение на нещата. Ето защо нашата увереност е условна - вярваме, на базата на доказателства, а променята на вярването (научната парадигма) става ЕДВА СЛЕД като има достатъчно нови, задоволителни доказателства, обяснения... Това са сложни неща за чисто-религиозното мислене, което е свикнало само на следване на догми.
6. Не ме гложди усещане за справедлив Бог, напротив - ВИЖДАЙКИ ТОЛКОВА МНОГО НЕСЪВЪРШЕНСТВО И ЗЛО в света: войни, изгаряния на хора, рак, бедност и пр. ме гложди усещане, че БОГ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ИМА. Ако и ти помислиш ИЗВЪН религиозната промивка, ще видиш, че това, което става и което е говори по-скоро за неналичие на Бог, а не за наличието му.
Тези неща отдавна са доказани с парадоксите на злото и на всемогъществото. Ако не ги знаеш, ще ти пиша и за тях.
7. Ама защо да използвам големия си ум да отмислям нещо, което е несъществуващо?! Бог е измислица на хората, която няма нужда от отсмисляне, защото тя дори е немислима - самото понятие е логически противоречиво и е набллъскано с какви ли не взаимоизключващи се определения. Не си въобразявай глупости - аз даже през по-голямата част не мисля за религиите и техните измамни, неверни постановки - отделям време за реална наука, за спорт, за китайски език, за писане...
8. Ама как светът да познае с философия или с каквото и да е нещо като Бог, което е просто фикция и то по-лошо скроена дори от някой научно-фантастичен образ като Супермен?! Ами то не може, а и няма нужда. Научно-философското мислене има по-важни задачи от това да се занимава с Бог, Аллах, Тор, Вишну... не се самозалъгвай.
9. Един ден ще стоя ням на Божия съд? Ама то първо няма доказан Бог, а камо ли Божи съд. Първо няма доказано съществително "Бог", а ти направо го правиш на прилагателно "Божи" пред друго недоказано съществително "съд, който е някъде след живота". А и как знаеш какво ще стане с мен, при положение, че ти дори със себе си не знаеш какво точно ще се случи след час или след ден? Ти още малко и ще ми кажеш числата от лотарията? (Тогава обещавам да делим по равно!)
10. Много учени приживе или на смъртен одър може да кажат някоя религиозна простотия (в момент на слабост, на желание да не обидят някой или просто защото им преиначават думите), НО това не отменя достиженията на науката.
А за мен надежда има, защото работя само на сигурно - с доказателства и наука, но хора, които на голо вярват в духчета, дяволи, ангели, феи и какво ли не, вкл. в противоречиви измислици като "Бог", не давам много надежда - лесни са за подлъгване и за манипулиране.
-
:) Чудесно написано! Благодаря за хубавите разсъждения!
-
Лошо няма, но... аз както си мисля, ако имам време за такива "теоретични занимания", по-добре да мисля за изборите в Унгария (в момента текат) ;D, отколкото за богове и гяволи. ;D А яйца ще ядем по Великден и ще се чукаме! ;D Честито на празнуващите!!!
-
Ами радвам се, че има някои на които им допадат и такива, по-реалистично-научни неща! Нямах преки намерения да се занимавам с вярващите и техните дълбоки заблуди, но така се случи и реших да приложа във форума, че да не отива всичко на вятъра.
-
Dimitroff, значи, ако има бира и вино и трябва да се избира, ще избера и ракията към тях. В кръга на шегата де. =) И избори, и гяволите на вярващите, и великден, т.е. празника на Перун с перашките... Всичко да си кара по реда, щом пък така е тръгнало. Лошо няма. =))) Пък и аз обичам да чета за заблудите на вярващите. Понякога това е по-добро от четенето на вицове. А и по-полезно. Човек търси правилните отговори, когато види грешните разсъждения и се обогатява по този начин. Така че не е съвсем загуба на време. Поне според мен де.
-
MSL, ако има още атеистични разсъждения, брой ме в завилите желание да четат. =)))
-
Е, нави ме! :) Честно казано мислех да не пиша, но щом казваш, че ти е интересно - веднага ще напиша за птиците, за които "Бог се грижел", та и ние да сме бъдели като тях... Някъде из ФБ-то го мярнах, веднага подразни атеистично-филсофско-научния ми поглед и си викам "Ужас! Как може, бе?!..." и мислех да пиша, после реших, че няма, но сега реших, че ще напиша, а то е кратичко и без това:
1. На птиците не им е никак леко (зависи кои птици, все пак, но като цяло). Някои си мислят, че те са безгрижни - нищо подобно.
2. Бог не е доказано да има, а и да имаше, нищо не показва някаква грижа за птиците. Те просто ЛОВУВАТ и/или СЪБИРАТ храната си. Преди малко гледах - някоя лови жаба, друга - гущер, трета убива своя "посестрима" - примерно орел яде гълъб или сокол - сврака. Има и рибоядни/риболовни птици.
3. Ако човек наистина иска да е като птица - трябва да се засели в нещо като пещера или колиба, да се занимава със събирателство, лов и риболов - т. е. да се върне на едно много начално историческо ниво (направо доисторическо) и съм сигурен, че повечето няма и 1 седмица да издържат така - нито ще получат помощ от Бог/богове/феи/Доналд Дък/Дядо Мраз/Нострадамус..., нито ще могат успешно да уловят нещо, а и понеже не са като много от птиците да могат стомашните им сокове да избиват бактерии и др. болестотворни нещица, ще се поболеят, ако ядат сурово като птиците...
По-натам, да сме живи (и ако не здрави, то поне не-много-болни! :) ), ще драсна и по едни по-задълбочени теми - за "невидимото" и за "съвършената жена Дева Мария + съвършения мъж Исус" (че и за такива неща четох у любимия си към момента вярващ човек и на тях ще обърна по подробно внимание, особено като си имам и читателка, мда! :) ).
-
За птиците и аз съм си мислила същото. Замисляла съм се и за самите възгледи на религиозните. Те нали не чатат и масово не са чели свещената книга на религията, която уж е тяхната. Така примерно не са чели библията, а се пишат християни. В резултат си измислят някакви неща, в които да вярват. Такива, които нямат нищо общо с написаното в библията. Примерно, че бог бил някаква енергия. Или че Исус и Йехова, и гълъбът, са три различни неща. Повечето не са чували за гълъба и не знаят, че е част от триединния бог, който е баща и син сам на себе си. Те такива работи. =)))
-
Точно така е. С малки изключения (хората, които са учили богословие или нещо сходно), тези по манастирите и някои ученолюбиви, които четат всичко наред, то повечето си имат някава своя представа за нещата, собствена религия и са по-скоро християноподобни/ислямободоби/будизмоподобни/юдаизмоподобни отколкото същински вярвания (по книгата, по канона).
А Троицата поначало си е малко такъв един "шизофреничен" конструкт (за някои от другите религии пък това си е малко или повече политеизъм) и малко хора ще го схванат този "Триликия Бог".
-
Ето и както обещах по въпросите за видимото и невидимото. Любимият ми в момента вярващ човек (любим ми е, защото е добър китаист, библиофил и пр.) пише, че техният (на християните) символ на вярата започва с вярата във "всичко видимо и НЕВИДИМО". Още в първия ред човек "изгубвал" сетивния критерий за реалност – на подличкото "его" това не му се нравило и то се отказвало от духовното възприятие на света, въпреки че описвало и материалното с духовни "единици" – думите, според този човек, са осъществени идеи, а идеите са с недоказуемо битие. Затова отказът да се обяснява реалността и с доводи от "невидимо естество" провалял самото обяснение в корен и го превръщал във версификация на петосетивната наблюдаемост. А обяснението било просто. Включваме в реалността "Божието, ангелското и демонското присъствие" и много алогични нейни елементи ще станели напълно логични. Неслучайно логичност и логосност били еднородови понятия. И тъкмо това Слово било в началото, а не брътвежите на "обърканото човешко естество".
Отговарям от своята философско-научна гледна точка:
1. Невидимото трябва да се доказва, че съществува, а не недоказано и произволно да му се изобразяват неща, да му се нахвърлят определения. Едно е научно да докажеш и обясниш невидимата за нашите сетива радиация, например, а съвсем друго е да си измисляш, че по облаците има ангели или пък че под земята имало дяволи и ад.
2. В самото научно изследване, в научния подход също се работи с несетивни, теоретични неща, но базирани на доста повече от обикновени измислици и предоверяване на древни митове, легенди, които по нищо не се различават от халюцинации, например. Не може просто на "юнашко доверие" да приемаме небивалици само, защото са "духовни", само защото са плод на идеализма (което, дори, напротив, трябва да ни е нещо като напомняне, че има голяма вероятност да не е вярно - не всеки идеализъм е погрешен и не всеки материализъм е верен, но в повечето случаи идеалистите, метафизиците, попщината не боравят и не създават истинско знание, основано на опит, експеримент, повторяемост, доказателственост и т. н.)
3. Духовното възприятие на света може да става и на чисто научна основа - например един художник или един писател, който е реалист, може да си възприема и обрисува света и в такъв един духовен, одухотворен модус, но това няма нищо общо с "духовното като лъжа; духовното като измама; духовното като произволно въображение", което ни предлагат религиите.
4. Само "логично" не означава задължително "вярно". Има много примери за логически издържани, но съдържателно грешни постановки. А и за неуките логично може да изглежда и нелогичното. Например на някои им изглежда "логично" гръмотевиците да се получават от търкаляне на големи бъчви по небето, но реалността е съвсем друга - електричество и прочие! Това, че ако пришиеш измислени дяволи, ангели и божество нещата може да изглеждат "логично", не означава, че е вярно. Например, ако някой чукне на вратата, то може да си кажеш, че това е зъл дух и това да се приеме за логично. В същото време, обаче, проверката ще покаже, че е чукнал най-вероятно човек, избягало куче или просто нещо се е откъртило от тавана и е рикуширало към вратата. Ако става дума за измислици - ние може да си измислим много повече логични неща - например, че роботи правят вятъра, че извънземни святкат със светкавици, че компютри генерират болестите, и какво ще ни донесе тази "логичност"?! Просто още една заблуда! Затова нещата се разбират и овладяват (както е доказала човешката история) не с измислици, а с научен подход - например докато хората си обясняват болестите "логично" със зли духове, това не води да намиране на начини за излекуването и разбирането им. Съвсем друго е, когато се откриват истинските причинители - патогени от всякакъв тип, околна среда, гени и пр., ето тогава вече започва и по-ефективното разбиране-и-справяне с нещата.
5. Петосетивното е база, но не е само то като възможност за познаваемост. Например някои астрономически открития стават по опосредствен начин - не с пряко наблюдение (оптически телескопи), а с , рентгенови телескопи, гама-телескопи и др.
6. В началото няма доказателства да е имало "Слово". Дори след началото, дори в средата на съществуването на Земята словото не същестува, а се появява едва с еволюирането на човека. (Дори и да приемем условно животинските сигнали за вид слово, то пак се вижда, че словото е продукт на висшата нерна система, а не нещо, което съществува от вечност из Вселената/из Битието.)
7. Нещата не бива само да се казват, а и да се доказват. Всеки може да каже, че в началото е имало нещо, че сега има нещо, но без доказателства, на гола вяря, може да се вярва на всичко - размиват се истина и неистина, всичко казано/измислено придобива статут на една и съща истинност, дори и противоречащи си неща. А така не бива и това не води до никъде.
-
Моя реплика относно публикация със заглавие "СЛАВНОТО МИНАЛО: Ето как първият кмет на София изчисти града от минаретата с ГРЪМ И ТРЯСЪК!": Славен ще е този, който успее да изчисти всички религии от лицето на Земята и да може хората да следват само истината (науката, материалистично-диалектическата философия, реалистичното изкуство). Останалото е частично или просто "мойто заблуждение срещу заблуждението на другия".
-
Ето и обещаното за съвършенството на Христос и майка му: Бог се родил "Мъж съвършен". А най-съвършеното човешко същество в историята била жена - Богородица (т. е. Христос е не само съвършен, но е и не просто човешко същество, а богочовек, бог и пр - това е малко обяснение на догматиката за тези, които не разбират) и с това всички претенции и на феминизма, и на маскулинизма са "завинаги оборени и недействителни", а във възкресения човек полът бил изгубил силата и временното си предназначение.
Оставям настрана въпроса дали полът изгубва силата и предназначението си във възкресения човек, защото просто няма доказани случаи на възкресения, възкръснали, възкръсналости. Има хора, които са излезнали от кома; има хора, които са и спасени след клинична смърт. Да умреш обаче напълно (биологична смърт) и да те съживят - е такова нещо още не се е случвало! (А аз много искам да би могло да се случи и дано някой ден науката да напредне и дотам!) Засега, обаче, доколкото ни е известно (през 2018) няма случаи на възкръснали.
И по реда на нещата:
1) Бог не е доказано да съществува, следователно още по-малко доказано е и да се е раждал. Не може да се твърди нещо за начина на произход на обект/субект, ако въпросният обект/субект (в случая Бог) сам по себе си не е доказан да е наличен.
2) Няма данни някоя жена да е раждала божество извън литературата, митологията, легендите, вицовете и пр. измислици. Следователно "Богородица" не може да се приеме за исторически достоверен образ. Ако някой се е самообявил за Бог и някои други го мислят за Бог/син на Бога, това не значи, че той наистина е Бог/син на Бог, следователно това не означава, че майка му е Бого-родица (родила Бога/Богородица).
3) Феминизмът/Маскулинизмът може да бъдат оборвани и дори да се окажат "недействителни", но не на базата на митове, легенди, измишльотини, приемане на вяра/доверие безрезервно НЕДОКАЗАНОСТИ. (Иначе аз конкретно съм за равенството на половете и нямам тежнения нито към едното, нито към другото - аз съм за баланса, за равенството.)
-
Отново се заформи спор с един от любимите ми религизни (православни) субекти. По тема за забогатяването се получи. Ще го представя и тук изцяло или на части (според развитието и според свободното си време), защото както знаете, не обичам да дарявам съдържание на Фейсбука, при положение, че той (ФБ) си има толкова много, а аз си нямам сигурно и 1% от това съдържание като количество (за качеството - друга тема и може да се спори ;) 8)).
Та по темата за забогатяването се почна с това, че има и "shortcut" (кратък път/пряк път) - продай си душата на дявола и поличаваш "12 в 1" (това във връзка с 12-те правила за успеха на Джон Рокфелер, които не знам дали са точно 12 и дали въобще той ги е формулирал, но нямам в момента интерес да търся какво точно е казал Рокфелер, защото в момента, например, повече ме интересува състоянието на турската лира и китайския юан, както и какви ще са по-решителните ми планове за лятото от икономическа гледна точка).
Та, оставяме настрана Рокфелер, и си продължаваме по атеистично-научната част:
Аз отговарям така:
"В метафоричен и литературен план - приемам, че тръгналите по лош път (например станали част от мафии или наемници в религиозни войски като тази на Исламска държава) може за кратко да забогатеят. В онтологичен план (реалност), обаче, трябва да отбележа, че най-плодотворният метод за достигане до истини и произвеждане на ново знание - Научният такъв, не е регистрирал досега съществуване на дявол/дяволи, таласъми, феи и други митологични същества, плод на древното човешко въображение. Накратко - дяволи, божества и пр., няма доказани, но доказано може да се забогатее бързо по нелегални начини (които ние всички по-етични и разумни хора) не използваме (и затова повечето от нас - по-етичните и по-разумни - са само в средната класа или под нея до степен на работници, работещи бедни и пролетарии (нямащи нищо) )."
На това ми се възрази, че той и моралът "не съществува" - не мога да го пипна, да го видя, да го докажа биологично и прочие.
Моят отговор е: "Моралът като такъв е човешко творение. Моралното е субективно и варира според културата. Например за някои е морално да се оригваш на масата (защото иначе вреди на храносмислането и др. обосновки), но за други това е възмутително. За канибалите (из Африка, Океания и др.) места не е имало нещо неморално в това да изядеш противника си (също много добре са го обосновавали от техните си ценностни системи - не гладуваш, вместо да го оставиш да го ядат някакви червеи го ядеш ти, вземаш въображаемата част от силата му или цялата сила). Едно и също нещо - например девствено момиче, може да се тълкува според различните морали по ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖЕН начин - напр. за някои девствеността е желан идеал, а за други е пречка и срамота ("На 19 години, а още девствена?! Тази е луда!"), а за трети морални системи девствен-недевствен е несъществено и безсмислено. Историята на човешкото общество (още от зората му, където има най-различни маймуноподобни субекти - доказани палеонтологично и археологично, малка част от еволюционните доказателства - другите с коне, слонове и пр., които се променят с милионите години също съм ти ги давал на линкове, за да видиш, че няма готови създадени хора, коне, слонове и пр., а всичко е еволюция очевидно) безспорно показва, че моралните системи са от най-различен тип. Дори в една и съща религиозна, атеистична, политическа система може да има различни морални гледни точки. Така че - да, прав си, моралът не съществува обективно (като нещо безспорно и съществуващо вън от човешките мозъци), той е само РАЗЛИЧНИ проявления и конвенционален (по договорка), подобно на законите на държавите (напр. някъде проституцията се наказва със смърт, а на друго място дори има паметници на секс-труженичките). Това е същината на морала, според както съм я учил в специалност "Философия" (1993-2000) на СУ, и според както по-късно съм рефлектирал върху нея научно-исторически и от личен опит. (А моралът като "система от правила и убеждения свойствен на определена част от човеците" е дори по-обективно съществуващ, отколкото митологичните същества като Кали, Сатанаил, орките, и другите древни митологични въображения. Принципът е ясен: На недоказано НЕ вярвай, защото в противен случай трябва да вярваш на всяко едно КАЗВАНЕ. Без научен метод съждението "Кали съществува." и "Сатаната съществува." са равносилни и еднакво достойни за вярване. Лековерно е да приемаме всичко без да е доказано.)"
-
Ето и конкретно, със същия мой любим вярващ - относно доказването на съществуване, онтологичността на религиозните измислици, историята/историчното и... аз. :) Ето:
В отговор на това, че "Да се, ама не можеш да го докажеш научно. Това са общи разсъждения. Аз например, не вярвам в съществуването на ума, на чувствата... Нито съм ги виждал, нито съм ги пипал. И историята не съществува, това са човешки разкази, които взаимно си противоречат. И теб не съм те виждал, откъде да зная съществуваш ли или някой друг ми говори? Не, това трябва да се докаже, тогава ще продължи разговорът.", аз казвам (пиша, отговарям), че "Петко Хинов, напротив - това са конкретни разсъждения (дори давах примери с канибалския морал и др.) Гледам, че и вие, лека-полека, сте го осъзнали (там, където дискутирате, че пороците за някои са благодетели. Ами така е. За някой нещо е добро, а за друг не е добро, за трети е неутрално. Субективност и субектност има в моралните устои, защото са просто човекогенни). Как работи научното доказателство? На първо място не се вярва на нещо, което е само КАЗВАНИЦА. Това, че някой древен евреин, индус, китаец или индианец е рекъл нещо и после безкритично, безрезервно, нанаучно, без всакакво подлагане на съмнение (поне от прост Картезиански/Декартов тип) са го приели много хора, не значи, че е вярно, не задава никакъв онтологичен (съществуващ в реалност) статут! Дали баба Пена и 1001 още човека вярват, че има караконджул ИЛИ дали Диджей Пешо и 10000 човека още вярват, че има полтъргайст, не прави вярването им валидно откъм реалност, защото няма ли научно доказателство, няма нищо (а културата на Земята още не е намерила по-мощно средство от науката за доказване на съществуване). УМ и ЧУВСТВА могат да се манифестират (феномелогия), да се изследват (тестове за интелигентност), дори да се провокират. Дори и да приемеш, че УМ-ЧУВСТВА са една класическа "Черна кутия" (Петко сигурно знае какво е, но за който не знае - https://bg.wikipedia.org/wiki/Черна_кутия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Черна_кутия) ) - то поне на ВХОД и ИЗХОД има нещо, което ги валидизира. При измислените Бог/богове, ангели/дяволи и пр. митология няма такова нещо, защото каквото и да изледваш, опитваш, подаваш, няма никакъв отговор (вж. Чайника на Ръсел - за който не знае - https://bg.wikipedia.org/wiki/Чайникът_на_Ръсел (https://bg.wikipedia.org/wiki/Чайникът_на_Ръсел)), съответно НИЩО не загатва дори за съществуване на НИТО ЕДИН/ЕДНА/ЕДНО/ЕДНИ от митологичните същества (а самият "Бог", от игностицистична гледна точка дори е противоречиво логическо понятие; в строго-научен смисъл - безсмислено). В науката ВИЖДАНЕТО И ПИПВАНЕТО са само 1 малък компонент. Някои неща се доказват като наличност БЕЗ пипане и виждане - напр. ретнгеновото излъчване може да се докаже без човешко око и тактилно усещане. За съжаление или за радост - дори опосредствени научни методи, данни, знания не задават фундамент на каквато и да е вярва в някакво митологично (или свръхмитологично - религиозно) имагинерно (въображаемо) същество (освен тези с човешки прозход като Мохамед, Буда (Сидхартха), Йешуа (Исус), за които може да се приеме, че са били реални човеци, макар и пресъздадени малко или повече тип "Крали Марко" - реална личност, но в митологията силно отдалечена с реалния си образ.) Историята наистина е човешки разкази (наративи дори), които срещат противоречия, НОоооооооооооооооо за разлика от религията има нещо такова, че ДРУГИ НАУЧНИ РАЗДЕЛИ - литература, археология, палеонтология и пп. МОГАТ ДА ПОДКРЕПЯТ КАЗАНОТО ОТ ИСТОРИЯТА (а това за религиите не важи - например палеонтологичните находки подкрепят еволюцията, намирайки нееднакви скелети на коне, слонове, хора...; подкрепят различни битки описани в историята, но не подкрепят разни неща като религиозните заблуди, че Земята е само на няколко хиляди години и че всичко е създадено във вида, в който е днес.) Това е разликата! Как се доказва моето съществуване? ;D Лесно. Може да проговоря по чата, може Камен Иванов и други да го потвърдят, може да бъда сниман, може да бъда срещнат... В същото време това важи ли за поне едно от имагинерните ви религиозни същества? Не важи! А разговорът дали ще продължи или не - зависи само от теб (аз имам желание за дебати и значи в момента сме като Тръмп-Ким, да направя и аз една аналогия, ама по-точно). Аз на Фейсбук/Зукърбърг не дарявам нищо! Всичко, което ми попадне в полезрението и отговарям, го отговарям първо тук (бел. имам предвид във ФБ-ка), а после си го копирам при нас (бел. имам предвид тук), а тук (бел. там) го трия, защото не обичам да правя богатите още по-богати, а аз да тъна в полубедност и да не мога да си доспивам, защото живея в шумен едностаен апартамент! Та, ако все пак искаш да продължим дискусиите - тук (бел. ФБ страницата/профила на Камен Иванов) или на мястото, където задочно ти отговарям (а и на други вярващи, а и с атеистка си хортуваме) - (дадох връзка към "Атеистично" в този омнилогичен форум). Това е. Има разлика между нещата, които даваш като аналогии. Просто до едно са доказауеми по пряк и/или опосредстван начин от науката, а религиозните досега - никак. Вяваме само на казано+доказано, а не само на казано."
-
А малко по-точно как за някои "пороците са добродетели"?
-
Пропуснах да обясня, сега ще го направя. Ами става дума за това, че самият той е стигнал правилно до извода за субективността на морала на Земята (може и на други места да е така, но ние си знаем, засега, само Земята, та затова и аз така пиша "морала на Земята"). Цитирам го: "Според най-новите моди, пороците и греховете трябва да се разглеждат като нетрадиционни достойнства и добродетели.", на което една жена (Miroslava Bacheva) отвръща, че "Седемте смъртни гряха се превърнаха в Светски заповеди.. :(". Дори и в религиозен план, това е едно осъзнаване (от тях двамата), че моралът по земното кълбо е субективен, субектен, човекогенен (производен от човека). Ако още някой не е разбрал - пак просто примерче: за някой да ядеш животни е кощунствено и е веган, за друг е напълно нормално и е всеяден, за трети е все тая и може да си е всяден, може да си е вегетарианец, може да си е флекситарианец...
-
Относно "Не винаги в изпитанието можеш да почувстваш Божието присъствие, а това, че не можеш да го почувстваш не означава, че Божието присъствие не е с теб.
Not always in the trials you can feel the presence of God, and the fact that you can not feel it does not mean that God's presence is not with you." аз казвам така:
Догматизъм. Вяра базирана на нищо. Няма доказателства за наличие на божества до ден-днешен, въпреки колосалния напредък на науката и познанието - напротив, всички предишни митове на религиите един по един се разобличават от науката.
-
Относно "Всичко, което е неразбираемо, не значи, че не съществува." аз казвам така: "Но не значи и че съществува! Съществуването се доказва, а не се предпоставя слепешката!"
-
Още една безсмислена човешка жертва - християнският мисионер Джон Алън Чау (John Allen Chau) (американски гражданин) бе убит на остров Северен Сентинел (Индия) от местното племе, което е първобитно, изолирано и агресивно-негостоприемно към другоземците. И преди е имало смъртни случаи. Мисионерът е знаел това, но си въобразил, че има шанс да ги покръсти. Няколко пъти му се разминало, но продължил (и то незаконно, според индийските закони) да посещава острова, докато не го убили туземците. Всичко това показва колко объркващо и назадничаво нещо може да е религията - този мисионер се е държал на нивото на някой средновековен човек - вярвал, че може да го разберат, ако им говори на африкански език (кхоса), смятал че ще разберат какво е "Исус", навлиза в тази "реликтова цивилизация" няколко пъти и въобще не разбира, че би могъл да ги зарази с опасни за тях вируси, бактерии и пр. патогени, които да ги изтрият от лицето на земята. (Това вече се е случвало с някои от сентинелците, когато насила били взети през 1880 година от англичани и 2-ма от тях умират скоро.) С две думи - голяма простотия! Такова нещо атеист с поне малко образование не би допуснал в днешно време. Индийското правителство много мъдро е постъпило като е ограничило достъпа до острова. Аз лично бих препоръчал да се изследва племето по безопасен за тях начин - например може да се стерилизират камери и да се инсталират там, да се понаблюдава малко начинът им на живот, да се изучи по-добре първобитната им култура. От това има смисъл при една научна гледна точка, а не от промиване на мозъци с религии.
-
Откачена работа! :o
-
Ами те онези диви, че диви хора, ама пак, въпреки дивостта си, няколко пъти го пощадили, ама религиозната откаченост не прощава. В случая, това може да се разглежда, като съдържание, като някаква шизофренична налудност, която тласка човекът да върши неща, които са против неговия интерес (здраве, живот). Фикс-идея да покръства... и го убили.
А като говорим за дивостта им - нещо внушително: имали си няколко вида стрели. Едни от тях са без остриета, т. е. само предупредителни. Всеки индивид си е различен и едва ли всеки предупреждава, но фактът, че дори такава примитивна култура може да прави предупреждения и средстава за предупреждаване съзнателно, говори че има наченки на човечност (в смисъл на "хуманизъм").
-
Може би тук им е точното място...
"Без религия не би имало морал"
Написано от Борислав Станимиров
В спор, за доказване на правотата на религията, религиозни хора (а понякога и нерелигиозни) често използват аргумента, че без религия не би имало морален кодекс сред хората. Че бихме се избивали, изнасилвали и бихме вършили какви ли не зверства, ако не беше религията. Ако не беше Бог.
Да започнем с дефиницията на морал. Това е кодекс на поведение, който се счита за определящ за квалификацията на действия като добри и зли. Тази проста дефиниция ни казва, че моралът е нещо, което е изцяло в ръцете на обществото. Не моралът определя обществото, а обществото определя морала. Цайтгайстът на едно общество непряко указва какво е добро и какво е зло. В наши дни, например, измъчването на хора, не е морално. А някога е било. В наши дни робовладелството не е морално. А някога е било.
Съждението "без религия не би имало морал" може да се интерпретира по три начина.
Първият е, че светите книги - единствената дума от самия Бог, според вярващите - са източник на морал и те са за хората учебниците по държание. Без да спазваме написаното в светите книги, ние бихме били неморално и зло общество. А спазваме ли написаното в светите книги? Според мен контактуваме с жени по време на месечният им цикъл, не убиваме хора, ако правят секс през това време. Не е неморално ако жена поучава мъж, не е неморално жена да заема началническа длъжност. Не е морално да се убиват децата, които не слушат родителите си. Не е морално да изгаряме неверниците. Има още десетки примери и от Библията, от Корана и от други по-непопулярни свети писания, които ни "учат на морал". "Морал", който, от съвременната ни гледна точка, считаме за нелеп или жесток. Това е така, защото моралът ни сега е наш продукт. Той се е променил от времето на писането на тези книги. Той е еволюирал. Да, в срещените книги пише неща, които и сега също ни харесват. Например "не убивай" (с прилежащите му в книгите десетки изключения), "не кради" (с още много изключения) и други. Все пак, никой в наши дни не спазва стопроцентово "моралът", описан там. Това което правят хората, които твърдят, че черпят морал от тези книги, е да избират. И те избират на базата на обществения морал, който така или иначе съществува в тях. Никъде в свещените книги не пише "този и този стих са с по-малко тежест". Не, еднакво голямо извращение е да ядеш ракообразни и да разбойничестваш, убиваш и изнасилваш. Никъде в свещените книги не са описани едни от най-важните морални ценности за съвременното ни общество. За равенството между половете. За равенството между расите. За човешките права. Това са все нови неща,
но са залегнали дълбоко у нас. Те са направени от нас, скоро. Не са от две хиляди-годишни книги.
Втори начин да интерпретираме заглавието е, че независимо от книгите, които са продукт на хора - а хората могат да грешат - моралът у нас е пряко вложен от Бог. Хората, като божествено дело, са надарени с морал, независимо дали са вярващи и дали четат свещените книги. Тук можем да кажем само: "Много нескопосана работа, Боже". Хората са едни от малкото животни, които се избиват помежду си. Те са единствените животни, които съзнателно подлагат други, даже и от собствения си вид, на мъчения. Не е необходим Бог, за да обясним добрите дела на хората. Сред много животни съществува сътрудничество. В светлината на еволюцията, сътрудничеството и вършенето на дела, които подпомагат обществото, с цената на усилия от страна на един индивид са полезни. Това прави видът стабилен. Почти всеки сложен организъм се бори не само за собственото си оцеляване, а и за това на целия вид. За това има стада. За това има редица други форми на сътрудничество: предупреждаване, "животински детски градини"... За това животните не убиват други от собсвения си вид. Лесно се показва, чрез взаимоотношенията на различни видове животни, на маймуните и особено на шимпанзетата, че фундаменталната форма на това, което наричаме морал е еволюирала. Още по-лесно се показва, ако разгледаме човешката история. Моралът се е променил, а религиите не са.
Третият начин да се интерпретира съждението е, че независимо дали съществува Бог, и какво пише в книгите, религиите подтикват хората към морални действия, с това, че плашат потенциалните злодеи със ад и следсмъртни вечни мъки за душата. Нека хората, които рационализират моралът си по този начин се замислят, дали ако знаеха, че не ги чакат гореспоменатите мъки, биха убивали, изнасилвали, крали, разбойничествали. Биха ли?
Няма никаъв паралел между религиозността и склонността към престъпничество. Добрите хора са добри и без религия, злите хора са зли и със религия. Бихме могли да кажем, че религията едно от малкото неща, които могат да подтикнат добри хора да вършат зли дела. Едва ли свещениците, лидери в светата инквизиция, до един са били злодеи и мъчители. Много от тях, най-вероятно, просто са вярвали че с делата си помагат на обществото и го спасяват от "проклетите вещици". Атентаторите в лондонското метро са били хора със семейства. Приживе те са се грижели за тях и са ги обичали. Религията, обаче ги е заслепила до такава степен, че да се самоубият и убият десеки хора, вярвайки че помагат на Аллах и исляма. Има и много други подобни примери, в които именно религията подтиква хората към неща, които, от съвременна, или просто външна гледна точка, изглеждат отвратителни и жестоки.
Религията не е източник на морал. Някои хора оправдават делата си с религия, но преценката дали са добри или зли идва от вън. Идва от нас. Идва от обществото, от което сме част.
---------------------------------------------------------------
"За свободата на избора и люлчината песен на религията"
Написано от Марияна Илиева
Религията безспорно е феномен в човешката история. Повсеместността и, от една страна, а и многото и лица със сигурност пораждат въпроса защо я има и защо владее умовете на голяма част от хората дори и днес, когато знанието разкрива все повече и повече от мистериите, вероятно породили вярата в свръхестественото.
Потребна ли ни е такава вяра? Как да намерим всеки за себе си отговор на този въпрос?
Свободен ли е човекът днес, повече от всякога, да избира нагласата си по отношение на света – да премисля потребността си от вяра (религия), да избира тази вяра, ако се нуждае от такава, да я изповядва безпроблемно където и да е по света? А свободен ли е щом отхвърли потребността от религиозност, да се чувства комфортно където и да е по света?
Направих личния си избор по този въпрос в атмосфера на никаква принуда, но възприемайки и следвайки нагласите на родителите ми. А и всичко, което ми даде срещата с науките още в детството, ми показа, че най-силният двигател на света е човешката любознателност. Можеше обаче да последвам нагласите на родителите на моите родители – моите вярващи баба и дядо. Ако не се бях опитвала да мисля....
Видях как децата на моя приятелка – полякиня нямат шанса да опознаят отношението и нагласата към религиозна посветеност дори на своите собствени двама родители, нито пък на хора с различно мислене, за да могат едва след това да направят своя избор. Те всяка сутрин бяха принуждавани още на 5 годишната си възраст да коленичат край неоправените си креватчета и да отправят молитвите си към Бога на майка им, въпреки нерелигиозността на техния баща!
Видях как децата на мой първи братовчед въпреки неговия личен атеистичен избор бяха задължително въведени в лоното на майчината им църква.
Понесох масирана атака над моето собствено семейство - включително над мен, съпруга ми, 7-годишната ми дъщеря и едва ли не над 8-месечното ни бебе, от страна на представители на секта, решили, че трябва да ни «спасяват» от собствения ни избор!
Непрекъснато контактувам с хора, които успяват да помирят своята научна подготовка с религиозните си виждания или може би по-скоро със спомена за натрапения им избор в детството под формата на «добро възпитание» или «национални традиции».
Чувам, че в едното от кварталните ни училища е изграден параклис, изографисан от самия директор на училището; че на родителите на децата от началните класове там се предлага доброволно да приемат въвеждането на задължително избираема дисциплина «Вероучение»....
Виждам как в цял свят, както и у нас, дори празниците за хората се определят от преобладаващата религия! А има ли световен празник на атеизма, сиреч – на тържеството на разума?
Ще се върна към въпроса за свободата на избора - със или без религия. Защото в нашата реалност калъпът на традицията и люлчината песен на религията почти са довели тази свобода до степен на нищожност.
---------------------------------------------------------------------------
"Но това е просто теория"
Написано от Борислав Станимиров
Религиозните хора често упрекват науката в недостоверност и даже в неправдоподобност. Поради незнание, неразбиране, първична, неинформирана интуиция, но по-често поради предубеждения, сляпа вяра в свещените книги, или "свещените" хора, те често отхвърлят наложили се научни теории с думи като "това не може да е вярно", "това противоречи с личната ми вяра и не мога да го приема", и "та това е просто теория".
Наистина най-честата причина за автоматичното отричане на научни твърдения е непознаването им. За съжаление, то много често е придружено с нежелание за запознаване с тях. Все пак независимо от причината, отхвърлянето им може да е лесно и безболезнено, но то не прави твърденията грешни. А публичните изяви против тези твърдения, без каквото и да е разбиране, са направо обидни (често и смехотворни) за цялото научно общество. Огромен би бил списъкът на изказвания на религиозни хора против някоя научна теория, които са били гротескно грешни, показващи неразбиране на елементарни основи от тази теория, както и неподкрепени от каквито и да е смислени доказателства. Заслужава споменаване твърдението, че бананът, с формата си, удобна за човешката ръка, с дръжката си, удобна за белене от човек, с богатите си хранителни стойности за човека е доказателство, че това е растение, създадено от Бог, и е просто невъзможно да бъде продукт на еволюцията. Тези хора звучат като човек, седнал на маса за покер, който получава от раздаването четири еднакви карти, пляска с ръка по масата и крещи "Магаре!". Подлагането на научна теория на съмнение изисква разбирането и, както и налични сведения, които да опровергават нейните твърдения. В въпросът не е какво ни харесва и какво не, а какво е вярно и подкрепено от доказателства.
Ако един човек реши за себе си, поради личните си убеждения, да не "вярва" в научна теория, той ,естествено, има това право. Това, което не бива да прави обаче, е да спори с твърденията на тази теория и да се бори да я заличи. Опитите да се постигне това са огромна загуба на време и ресурси за защитаващата страна. Често се случва организирането на дебат, между религиозна страна, която твърди че има "доказателства, опровергаващи теорията" и научна страна, която защитава въпросната теория. След представянето на "доказателствата" винаги, в 100% от случаите, без изключение, се оказва, че те са празни приказки, на незапознат човек, който се води не от сведенията, а от емоцията. Думи като "моето твърдение е също толкова "теория", колкото вашето", са често срещани.
Теория във всички области на науката, с изключение на математиката, е най-силният статут, който едно обяснение може да има. Теорията не е просто случайна хипотеза, която някой произволно е изказал. Вече сме говорили за това как не всяко твърдение е абсолютно равносилно на всяко друго. Теориите в науката са обяснения, които са логически изведени от експерименти и наблюдения, предсказват резултатите на бъдещи експерименти и наблюдения, и са опровержими, в случай че тези бъдещи резултати не съвпадат с очакванията. Стъпките за формирането на една теория са прости. Първо, според начални сведения, било то от експерименти или от наблюдения, се формира хипотеза, която ги обяснява логически, и/или с помощта на други, съществуващи и утвърдени теории. Хипотезата трябва да може да бъде проверена с бъдещи експерименти или наблюдения. После, получават се нови сведения, които съвпадат с предсказаните от хипотезата. Постига се консенсус сред специалистите, че алтернативни хипотези (ако съществуват) са отхвърлени. Тогава първоначалната хипотеза се издига в теория. Благодарение на научния метод - най-мощносто средство в ръцете (или може би в ума) на човека - можем да твърдим, че за всяка смислена цел в не строго научен разговор, съждението "Х е теория" е равносилно на "Х е истина". Наистина можем да сме сигурни, че ако Х е научна теория, то тя е подкрепена от огромно количество доказателства.
Понякога сведенията и доказателствата за теорията стават толкова много, толкова убедителни и толкова лесно достъпни, че всички забравят, че това е "само теория". Почти всеки не би се и замислил, че теорията, че Земята, на която живеем, е сферично тяло, тежащо шест хиляди секстилиона тона, в орбита около звезда, също сферична, тежаща около триста и трийсет хиляди пъти повече, може да не е вярна. Предубеждения, неразбиране и емоции, все пак са причината десетки хора да бъдат изгорени на клада за поддържането и.
В науката няма място за лично мнение и чувства. Чувствата може да са подходящи, когато става въпрос за мотивация или общуване, но са неприложими за фактите. Фактите не се променят от чувствата ни към тях. Когато емоциите и безпочвената вяра водят разсъжденията, се постига обратният ефект. В науката сведенията водят до приемането и отхвърлянето на хипотези, а в религията хипотезите водят до приемането и отхвърлянето на сведения. Е, кое е по-достоверно?
------------------------------------------------------------------------------
"Глинена вяра"
Написано от Таня Владимирова
"Трябва да ви кажа истината. Когато става въпрос за простотии – големи, първокласни простотии, шампионът на всички времена по лъжливи обещания и преувеличени твърдения – това е Религията! Помислете за момент. Религията е убедила хората, че има един невидим човек, живеещ на небето, виждащ всички, какво правят, всяка минута и всеки ден. И този някой има специален списък от десет неща, които не иска да правите! И ако случайно направите някое от тях, той има специално място, на което да ви прати, пълно с огън, дим и мъчения, на което вие ще крещите, ще се задушавате и плачете, до края на дните си. Но, иначе... Той ви Обича!"
Джордж Карлин
Някои психолози твърдят, че човек има нужда от вяра. Те казват, че тя е нещо като малко моторче, което го движи напред. Захранва го с оптимизъм, който го кара да мисли положително. А мисленето определя поведението на човек. И така системата се затваря. Моторчето се върти. Човек се развива, открива и създава нови технологии, достига далечни планети... И именно тук се намесва великата илюзия. Илюзията, че тази нужда прави Религията необходима. Необходима, защото именно тя ни учи на вяра! О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА!
Ключът тук е вяра без никава мисъл. Не е нужно да мислите - това ще ви разконцетрира и накара да тръгнете в грешна посока. Просто вярвайте! Вярвайте в това, че някой седи и ви наблюдава денонощно. Не, няма начин това да не ви доведе до положителни мисли (и никакви мърсотии под одеалото – той вижда и това)! И да, оптимизмът определено се поражда от твърдението, че човек е нодостоен, лош и изваян от недостатъци. А ако си ударите и по няколко камшика на голо или се съгласите да се опашете с експлозиви и да пийнете кафе в съседния парк, мисля че няма шанс да не вземете великото учение със шест.
И не забравяйте задължителната вяра в спасението. Спасението е нещо като диплома за вяра. Скъсат ли те на защитата – няма спасение за теб! Никакви бонбони и подаръци за коледа. Дишаш и вярваш, молиш се на тоз, дето гледа за това, че си човек и плюeш в кафето на шефа, защото теб вярата те извисява и няма начин да те накажат за това. Вечерта може да понабиеш жената, но нали ще те спасяват – няма проблеми. Велико нещо е религията, ей! Без нея вярата щеше да е безсмислена нужда на човешкия индивид, която, съчетана с мислене, го кара да открие, че планетата земя е кръгла. Нямаше да имаме велики истории за чичковци, разделящи водата или възкръсващи. Нямаше да има изгарания на хора, обвинявани във вещерство, самовзривяващи се типове по метростанции и самолети, кацащи в небостъргачи.
От това има нужда човек. Учение, което да твърди, че той е глинено нищожество, да го учи да вярва. Да прикрива всички направени гнусотии с това, че те е трябвало да станат, защото някакъв летящ дядка е решил това. Да те оставя да убиваш, просто защото ако се молиш и поднасяш заклана коза всяка вечер, ще бъдеш спасен. Спасен от какво?!
Признавам, аз съм човек. И може би лош човек, бягащ от своето спасение – невярващ или "неверник", така, както великият учител – религията – учи. Не искам да се спасявам. Не искам да вярвам, че съм недостойна. А като имам нужда от летящи килимчета и хора, живеещи в облаците, обикновенно чета приказки. Имам голямо въображение, и големи надежди. И понякога не забравям да мисля, докато вярвам, че аз съм една от щастливките, живеещи на тази планета. Затова, моля ви – оставете ме неспасена ...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
"Псевдогени: останки от славно минало"
Написано от Kалин Наров
Широко разпространено заблуждение е, че биологичната еволюция е прогресивен процес, явление, при което новите форми са по-съвършени и сложни от предходните. Според тази представа, биологичната еволюция често се изобразява като стълба, в чиято основа се намират най-просите организми (бактерии, протисти) и, придвижвайки се към върха, организмите се усложняват – появяват се първите многоклетъчни организми, след това първите организми с тъкани и органи, с поведение, и накрая, на върха, стои човекът в цялото си величие и блясък.
В действителност обаче, явленията в живата природата далеч не са толкова праволинейни и тенденциозни, а опростяването на структури и функции в хода на еволюцията е широко застъпен процес. В последните две десетилетия се установи, че това с все сила важи на молекулярно ниво, у всички досега проучени организми.
Отдавна е известно, че гените са централни носители на наследствеността. Всеки ген представлява участък от ДНК, който съдържа информацията за синтеза на полипептидна (белтъчна) верига или некодираща протеин (белтък) РНК молекула. Пътят от информацията, съдържаща се в ДНК (т.е. гените), до синтеза на функционално активен протеин, се нарича генна експресия. В този процес, посредници между ДНК и белтъците са РНК молекулите (информационни РНК-и – презапис на гена за конкретна полипептидна верига върху РНК; рибозомни РНК-и – участват в структурата на рибозомите; транспортни РНК-и – къси РНК молекули, които са посредници в трансфера на информация от информационна РНК към изграждащата се полипептидна верига, именно транспортни РНК-и носят аминокиселините (това са градивните единици на белтъците), нужни за синтеза на конкретна протеинова верига в рибозомите; и не на последно място – няколко класа РНК-и с регулаторни функции).
През последните десетилетия, при изследване геномите на различни видове, са открити особени структури, наречени псевдогени. Това са гени, които в резултат на натрупани мутации са се превърнали в нефункциониращи участъци от ДНК. Необходимо е обаче да се направят няколко уточнения. Първо, псевдогените са неактивни копия на гени, с непроменена функция, които се намират заедно с тях в генома. Второ, под "нефункциониращи" се има предвид, че псевдогените не кодират функциониращ протеин, като повечето от тях дори не се превеждат в РНК. В известен смисъл, псевдогените са молекули-фосили, намиращи се в генома на всички изследвани досега видове: от бактерии до бозайници, включително и човек.
Псевдогените са структури, които в миналото са били функциониращи гени. Тогава възниква въпросът, "Как интактни гени се превръщат във фосили, и как е възможно естественият подбор да не отстрани такива елементи от генома, т.е. как отборът е "позволил" тези гени да "оцелеят” досега?". Поставеният въпрос очевидно е многокомпонентен и изисква такъв отговор. По отношение на възникването на псевдогените, това може да се осъществи по два механизма. Някои от псевдогените се формират при дупликация на изходен ген: едното от копията продължава да изпълнява функциите на гена - предшественик (поради силното селективно действие на естествения подбор), а другото е свободно да мутира в по-голяма степен, с по-висока скорост, тъй като е "невидимо" за отбора, то не е необходимо за организма. Когато мутациите засегнат критични участъци от допълнителното копие, то може да се превърне в псевдоген.
В редки случаи обаче, допълнителното копие не остава "незабелязано" от отбора. Това се наблюдава, когато то, изменено от случайни мутации, придобива нова функция, увеличаваща шансовете за оцеляване на организма. Тогава новото копие се подлага на положителен отбор и се запазва активно.
Голяма част от псевдогените се формират при явление, наречено ретротранспозиция – информационната РНК на даден ген се копира обратно в ДНК (обратна транскрипция) и ДНК копието се интегрира на ново място в генома, например в друг ген, като често по този начин прицелният ген се поврежда. Не прицелният ген обаче е псевдогенът в случая, а самото копие на ДНК. Защо? Поради факта, че е копие на РНК, този "нов ген" не притежава критично-важни елементи за собственото му функциониране, т.е. такива псевдогени не могат да се транскрибират в РНК (с малки изключения). И отново, тъй като са копия на непроменени гени, тези псевдогени са "невидими" за естествения отбор и се запазват в генома.
За гените с все сила важи изразът "Или използваш даден ген или го губиш!". Гени, които поради една или друга причина не са вече необходими, дегенерират и се превръщат в псевдогени, след което настъпва момент, при който някогашните псевдогени дотолкова "ерозират", че вече дори не могат да се разпознаят като останки на гени!
След краткото описание на механизмите за образуване, ето и няколко интересни примера за псевдогени в природата.
Способността за възприемане на цветове при животните, се дължи на присъствието на протеини, наречени опсини. При гръбначните животни има няколко типа опсини, като всеки се кодира от определен ген. Много от приматите в групата Catarrhini (приматите в Африка и Азия, вкл. и човекът, но без лемурите и др. Prosimii) експресират в ретината 3 различни опсини: SWL (максимум на поглъщане в синята част от спектъра), MSW (максимум на поглъщане в зелената част от спектъра) и LWS (максимум на поглъщане в червената част от спектъра). Такива животни притежават трихроматично зрение. Маймуните от група Platyrrhini (южноамериканските примати), както и Prosimii (лемури, лорита и др.) имат два опсина – SWS и MWS/LWS, т.е. те притежават дихроматично зрение. Всеки от тези белтъци се експресира върху отделен тип колбичка. От физилогични и молекулярно-биологични изследвания се знае, че първите бозайници не са възприемали много от цветовете. Това не е и било нужно, тъй като те са водели нощен начин на живот. По-древните предшественици на бозайниците обаче са притежавали много добро цветно зрение. Това се доказва от факта, че SWS, MWS и LWS, а също и други, допълнителни опсини, са открити у миноги, костни риби, гущери, птици и др. Повечето бозайници обаче притежават един SWS ген и един MSW/LSW ген. В еволюцията на някои от приматите, генът за опсин MWS/LWS търпи дупликация, и така се формират двата гена за MWS и LWS. Tова събитие дава възможност на тези примати, включително и човекът, да възприемат богато разнообразие от цветове.
Но да се върнем към псевдогените. У някои маймуни от Platyrrhini, като сем. Aotidae, SWS-генът се е превърнал в псевдоген – натрупал е множество мутации, една от които води до преждевременна терминация в синтеза на полипептидната верига. Маймуните от тази група водят нощен начин на живот, и очевидната причина, поради която естественият отбор е позволил "загубата" на този ген е, че генът е станал ненужен. В тъмнината на нощта възприемането на цветове е изключително трудно. Поради това SWS постепенно дегенерирал и загубил своята функция.
Подобна дегенерация на SWS (но в различни участъци) се наблюдава при много дълбоководни риби; лемури, активни през нощта; китове; някои гризачи и други.
В генома на човека също са установени много псевдогени. Например при човек, а и останалите бозайници, способността за възприемане на миризми се дължи на експресията на гени за олфакторни (обонятелни) рецептори (ORGs) , разположени в клетъчната мембрана на специализирани рецепторни клетки в участък от носната лигавица. В генома на мишката (Mus musculus), както и в този на човека, има приблизително 25 000 гена. Гените за олфакторни рецептори формират най-многобройното генно семейство и при двата вида. В мишката това семейство наброява около 1 400 гена, всичките функциониращи. При човек, броят на тези гени е приблизително същият, но с тази особеност, че повече от половината не функционират, т.е. повече от половината са псевдогени – повече от 700! Обърнете внимание на следните стойности: при човек над 50% от ORGs са псевдогени; при останалите хоминиди това число е приблизително 33%; при Cercopithecidae (африк. и азиатски майнмуни) около 29%; а при гризачите, лемурите и южноамер. маймуни, около 18% от ORGs са псевдогени. Moже да са направи заключението, че колкото по-добра способност за възприемане на цветове имат бозайниците, толкова по-голям процент от техните ORGs не функционират. Приматите с трихроматично зрение имат по-ограничен спектър от разпознаваеми миризми, в сравнение с дихроматите, поради по-голямата редукция в броя на активните ORGs, което пък е резултат от отслабване на отбора върху тези гени.
Освен ORGs, при човека има множество други примери за псевдогени. Например генът MYH16 кодира миозин, който се експресира специфично в темпоралните мускули (отстрани на черепа) при много бозайници. Темпоралните мускули имат важна роля за движението на долната челюст в процеса на хранене, и са особено добре развити при животните, консумиращи твърди и жилави храни. Но при човека, както може би се досещате, MYH16 е псевдоген. След като ранните хора преминали към друг режим на хранене, с по-меки и термично-обработени храни, необходимостта от добре развити темпорални мускули отпаднала, а от там отпаднала и необходимостта от този тип миозин. Важно е да се поясни, че дегенерацията на MYH16, и на псевдогените като цяло, не е насочен, стимулиран от някаква цел процес, а постепенно натрупване на повреди, които ако бяха настъпили в нужен ген, биха били веднага остранени от естествения отбор.
Сред големите генни семейства на имуногобулините и глобините при гръбначните животни, също има псевдогени.
В някои случаи, превръщането в гени-фосили може да обхване цели каскади от гени. Така например, при повечето дрожди основен източник на въглерод и енергия е глюкозата. При недостиг на глюкоза обаче, дрождите активират метаболитен път за усвояване на галактоза. Този процес включва четири последователни стъпки, всяка катализирана от определен ензим. Всеки ензим се кодира от даден ген. Целият процес се намира под контрола на още три гена. Общо 7 гена са необходими за усвояването на галактоза при недостиг на глюкоза. При дрождите от вида Saccharomyces kudriavzevii, които обитават бедни на галактоза почви в Япония, всичките седем гена, така необходими за галактозния път, са изключително повредени – от тях са останали едва разпознаваеми парчета, т.е. и седемте са се превърнали в псевдогени!
Природата, както винаги, предлага и още по-фрапиращи случаи! Бактерията Mycobacterium leprae, причинител на лепрата, е еволюционно близка до друга познайница – Mycobacterium tuberculosis, която, както ясно говори името, е причинител на туберкулоза. М. tuberculosis притежава около 4 000 функциониращи гена в генома си и само 6 гена-фосили. За разлика от нея, M. leprae, която е облигатен вътреклетъчен паразит, притежава около 1 600 интактни гена и приблизително 1 100 гена-фосили. От изложеното следва, че M. leprae е изгубила около 2 000 гена в хода на еволюцията при адаптирането си към вътреклетъчен, паразитен начин на живот!
През последните години се установява, че някои "псевдогени" са функционално активни. Част от тях контролират функцията на информационни РНК, например. Но тъй като по дефиниция псевдогените са гени, чиито протеини не се експресират (или ако има синтез, то полипептидната верига е с абсолютно различна аминокиселинна последователност или твърде скъсена), фактът, че тези "псевдогени" имат все пак някакви функции, налага необходимостта те да не се класифицират като псевдогени, а като съвсем нормални информационни единици.
В заключение може да се добави, че е любопитно как привържениците на интелигентния дизайн и креационистите биха обяснили присъствието на нефункциониращи гени (у някои видове с хиляди!) при всички организми, които според техните представи, са "разумно и предвидливо построени от всемогъщ създател, като всеки елемент, всяка структура си има предназначение".
Е, както видяхме в действителност, не всички структури функционират и имат предназначение.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Опровергайте съществуването на Бог"
Написано от Борислав Станимиров
Често повдигана тема от религиозните хора, които искат да оправдаят вярата си, е опровергаването на Бог - доказателство, че Бог не съществува. Обикновено в духа на "Аз не мога да ти докажа, че Бог съществува, но ти пък не можеш да докажеш, че не съществува. ", като понякога се стига до "Заради предното твърдение, атеизмът се базира също толкова на вяра, колкото самата религия." Опровергаването на Бог наистина е невъзможно, но... не е и нужно.
Тази теза изхожда от презумпцията, че всяко твърдение е равно по сила на всяко друго. Естествено това не е вярно. Не е необходимо всяко едно твърдение да бъде опровергано, а да бъде доказано. Съдебната система на свободните държави работи така и ние сме щастливи с нея. Ако бъдете обвинени в престъпление, не трябва да доказвате невинността си, а обвинителите трябва да докажат виновността ви. За щастие не могат да ви вкарат в затвора само за това, че нямате алиби. Иначе едно престъпление би имало милиони заподозрени. Науката работи така и ние сме щастливи с нея. Ако имате нова научна теория, трябва да покажете какви експериментални или изследователски резултати са ви подтикнали към изказването и. Иначе, за щастие, никой няма да ви обърне внимание и да пилее усилия и пари в развиването и или опровергаването и. Ако опонентът ни се замисли, ще види, че ако изключи религията, самият той мисли по подобен начин за света. Има редица твърдения, които сатирично илюстрират безсмислеността и неинтуитивността на тезата за Бог. Едно от най-популярните е Чайникът на Ръсел. То гласи, че има порцеланов чайник, който се върти в орбита около слънцето между орбитите на Марс и Юпитер от няколко милиарда години. Това твърдение е също толкова недоказуемо за съвременната наука, колкото съществуването на Бог. В наши дни няма как да проверим това невъобразимо огромно пространство за нещо толкова малко като един чайник. За това той не съществува. Нарочно използваме толкова силен израз. Ако трябва да бъдем педантични, бихме могли да кажем, че шансът да съществува е толкова микроскопичен (но все пак има шанс: както атомите биха могли да се наредят в планета, така, но с много, много, много по-малка вероятност биха могли да се наредят и в чайник), толкова микроскопичен, че мисълта той да повлияе на живота ни е просто абсурдна. Това всъщност е и дългият начин да кажем, че нещо не съществува. Следователно, накратко, научно погледнато Бог не съществува.
Ако, все пак, детайлизираме общото "Бог" до християнската троица, еврейския Яхве, или мюсюлманския Аллах, нещата стоят по различен начин. Повечето им характеристики и предполагаеми деяния, описани в свещените книги, могат да бъдат опровергани. Например, съществуването на който и да е от тях е обвързано с логически парадокси. И тримата претендират за всемогъщие (омнипотентност), което е логически невъзможно. И тримата претендират както за всезнание (омнисценция), така и за свободна воля у хората, създадени от тях, което също е логически невъзможно. Създаването на хората и животните за дни също се оказва грешно твърдение, както ни показва теорията на еволюцията. Ноевият ковчег, раждането от девственица, шест хиляди годишната земя... има десетки.
Философски и логически необикновеното твърдение че съществува Бог има нужда от необикновени доказателства, особено в светлината на гореспоменатите пропуски на религията, които напомнят на приказката за лъжливото овчарче. Поради липсата на необикновени (или каквито да е) доказателства, единственото правилно действие е да не вземаме под внимание теорията за Бог; по същия начин, по който не вземаме под внимание Чайника на Ръсел или всяко едно налудничаво твърдение, което може произволно да хрумне на всеки един човек. Въпреки че не можем педантично да покажем, че той не съществува, за всяка една практическа цел това е така. Не се изисква никаква вяра за да отхвърлим безпочвените хрумвания на хора от каменната ера. Това е просто в синхрон със здравия разум.
--------------------------------------------------------------------------------
"Облогът на Паскал"
Написано от Борислав Станимиров
Облогът (или гамбитът) на Паскал е често повдигана тема в религиозните спорове. Той представлява следното твърдение:
Бог или съществува или не. Ако той не съществува, няма значение дали сме вярвали в него или не. Смъртта ще си е смърт. Ако, обаче, има Бог, и ние не сме били вярващи, ще бъдем подложени на вечни мъчения в Ада. За това, естествено правилно е да вярваме. Само така няма какво да загубим.
На някои хора се струва, че това твърдение подкрепя вярата в Бог. И наистина, на пръв поглед залагаме на нищо или рай, срещу нищо или ад. Лесен избор, нали?
Е, изборът е лесен, но не този, който Паскал защитава. Вижда се, че твърдението е цинично, до известна степен меркантилно, неточно, и, във всеки случай, доста далеч от "духовното", което използват религиозните хора, а много близо до материализма, който отричат. Бихме могли направо да си кажем, че е грешно.
Паскал някак си априори решава, че религията е ясна. Неутрално погледнато това е безпочвено и, даже, нагло допускане. Защо Християнството (което без съмнение се защитава тук) да е по-вероятно от Исляма или Юдаизма или която и да е от хилядите религии, появявали се на земята? Ако Ани, например, вярва в Исус, а Борис не вярва в никой Бог и Ислямът се окаже истината, и двамата ще идат в един и същи ад, нали? Това, че някой вярва в един Бог, не значи, че ще избегне ада на друг.
Имената, които ползваме - Християнство, Ислям - са недостатъчни, за да се види детайлът и разделението на стотици деноминации на всяка една широко практикувана религия. Всяка от тези деноминации смята, че другите ще идат в Ада. Със следващата история можем доста добре да илюстрираме какво всъщност е положението:
Един човек, разхождайки се вечер, минава по един мост и вижда друг човек, който очевидно смята да се хвърли през моста и да се самоубие.
- Спри! Не го прави! - казва първият.
- Защо? - пита другият.
- Е, има толкова много неща, заради които си струва да живееш.
- Какви?
- Ами... религиозен ли си или атеист?
- Религиозен.
- Аз също. Католик ли си или Протестант?
- Протестант.
- Аз също! Епископален или Баптист?
- Баптист.
- Еха! Аз също! От Баптистка църква на Бог или Баптистка църква на Отеца?
- Баптистка църква на Бог.
- Хаха. И аз! От Оригиналната Баптистка църква на Бог или от Реформираната Баптистка църква на Бог.
- Реформираната Баптистка църква на Бог.
- И аз! От Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1879 г. ли си или от Реформиранта Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.?
- Реформираната Баптистка църква на Бог, реформация 1915 г.
Тогава първият човек възкликва:
- Гний в ада, еретична свиньо! - и го бута през моста.
Не е кой знае какво преувеличение. До ден днешен Протестанти и Католици се избиват едни други в Ирландия, всеки убеден във Рая, който го очаква и Ада, който очаква другия. Та къде са сведенията за това коя религия да изберем? Някои хора твъдят, че ги имат. Ясно е обаче, че за незаинтересования наблюдател такива няма, а всички религии и деноминации са с равен шанс за вярност. Та, ако за момент бъде допуснато, че и шансът нито една религия да не е вярна е равен на останалите (а това не е така), се вижда, че от двете страни на залога има не 0 и 1/2, а 0 и 1/10000. Две доста близки числа.
"Но, добре" - може би ще каже Паскал - "все пак даже и едно на милион да беше, шансът е по-добър от нула". Това вече е меркантилното и търгашеското в случая. Да заложи живота си, за да спази задгробната си кожа. Защото не е вярно, че при избора на религия не се губи нищо. Човек губи именно живота си. Вместо да го използва, за да се радва на света, да открива тайните на вселената, да обогатява познанията си, да е щастлив и доволен през краткия момент, в който може, той се заробва с ограничаващи мисълта суеверия, които пречат на развитието на личността, пречат на развитието на човечеството, пречат на свободата на словото и мисълта, създават вражда за повърхностни разлики в мнението и потискат почти всяко поле за изява. Залага живота си за шанс по-малък от 1/10000. Ако религията се окаже грешна, всяка минута, прекарана във вяра, молитва, църква... е просто пропиляна. Това не си струва.
Все пак обратно към това 1/10000. За да го получим допуснахме, че има 9999 религии (а те са повече) и равен по вероятност с тях атеизъм. Атеизмът, обаче, не е равен по вероятност със другите религии. Има много начини, по които може да бъде подхваната тази вероятност, но ако използваме само философия и аритметика, без да навлизаме в същината на научния метод за доказателствата, можем да покажем, че той има поне 50% шанс за вярност. Причината е проста. Той отхвърля всички религии, без да дава преференции към която и да е. Към 9999 религии може да бъде добавена нова, със също толкова доказателства. Ето я:
Светът и вселената са създадени от Летящо спагетено чудовище. Трябва да вярваме в него и да се молим да бъдем докоснати от Неговия макаронен крайник.
...и още една, и още една... до безкрайност. А атеизмът отхвърля всички наравно. Щом от едната страна може да бъде прибавяно до безкрайност и тя продължава да бъде еднакво противоположна на другата, това значи, че двете страни са равнопоставени. Ако филсофът Паскал можеше да прочете това, щеше да види, че залага единствения си живот за микроскопичния шанс да получи рай.
Циничността на твърдението обаче не приключва дотук. То допуска, че великият, всеможещ, всевиждащ и все [поставете произволно деятелно причастие тук] Бог може да бъде излъган с едно просто заявление. Когато един човек не вярва в Бог, той прави така заради липсата на доказателства. Някои хора мислят, че е хубаво да се вярва за много повече причини от едно просто спасяване на задника (на душата) си. Някои хора искат да вярват, но просто не могат, защото могат да мислят. Ако твърдението на Паскал цели да убеди тях, то много принизява Бога, когото защитава. Ако такъв човек попадне пред хипотетичния Бог и каже "Ето, Боже, аз ходих на черква, палех свещи, молех се", всевиждащият Бог би трябвало да отговори "Но ти не вярваше. Ти правеше това заради малкия, според теб, шанс да спасиш душата си. Сега си озадачен, че религията ми все пак се оказа вярна, но щастлив за това, че си я спазвал. Обаче религията ми иска вяра, а не лицемерие."
В крайна сметка гамбитът на Паскал е един остарял аргументативен похват, който няма как да се защити в наши дни. Религията не е нещо, което се подразбира. Ограниченията на религиозността не си заслужават на фона на пълното удоволствие от живота. Вярата не е нещо, което се постига с желание за вяра.
------------------------------------------------------------
"Златната среда е правилното решение"
Написано от Борислав Станимиров
Аргумент, често изказван от слабо религиозните хора, които искат да се разграничат от фундаменталистките вярвания е този, че между атеизма и фундаментализма единствено "златната" среда е вярното решение. Заемането на (привидно) умерена позиция е широко използвано и хвалено от Аристотел и играе важна роля в неговата теория на етиката. Привидно, това е едно полезно и безболезнено решение. Привидно...
Ако спорът е за това, дали религията е вярна или не, заемането на "балансирана", средна позиция е безсмислено. Също толкова, както ако спорим дали две по две е четири или седем, заемането на позицията, че е пет и половина. Съществува тенденция да се смята, че ако има спор между две крайни твърдения, вярното е винаги някъде по средата. Самите медии се държат така, като че ли "умереното" или "центристкото" мнение са винаги по-добрият избор от страстно и твърдо защитаваните идеи, независимо дали тези идеи са рационални или верни. Марк Върнън в "Гардиан" пише, че едва ли не споровете между религиозни и нерелигиозни трябва да се игнорират, защото те биха накарали хората да вземат нечия страна. Ужасно, нали?
Абсурдно е да се смята, че нещо, което е или вярно, или не, може да бъде решено със заемането на средна позиция. Пък и какво значи да се заеме средна позиция с религията? Да се отхвърлят някои елементи на догмата, но да се оставят други? Тук обаче липсва каквото и да е основание да предпочетем някои неща пред други. Ако разгледаме християнството, да вярваме ли в това, че светът е на 6000 години? Да позволяваме ли на жените да говорят? Да убиваме ли непослушните деца с камъни? Няма някакво обяснение от религията, което да ни кара да отхвърлим именно тези неща. Но това е и друга тема...
"Златната" среда е още едно твърдение, което, изведено от контекста на религията, става много трудно за защитаване. Ако предложите на борците за освобождение на Бъглария умереното решение всеки ден - от понеделник до четвъртък - да сме свободна държава, а от петък до неделя да сме пак част от Османската империя, те биха ли приели? Или може би по-доброто е северна България да бъде свободна, а южна - не? Реално съществувало предложение от годините преди гражданската война в САЩ, известно като Компромисът от 1850-та е било: "за да се спрат тези дрязги и спорове около робството, нека със закон се определят определена бройка щати, в които да няма робство, а останалите да си продължат по старому". Ако сте роб, това не е особено приятна новина. Любопитно, но и самата Библия съдържа пример за това как средното решение може да бъде абсурдно. Това е притчата за Соломон, в която две майки претендират за едно дете. Царят решава да бъде неутрален и предлага да съсече детето с меча си, и да даде на всяка майка по половин дете.
Това, което трябва да се смята за важно при вземане на решение, било то крайно или центристко, са аргументите и доказателствата, които подкрепят едната или другата страна на въпроса. Само те трябва да накланят везните. Ако има достатъчно убедителни такива, в която и да е от двете посоки, вероятно центристкото решение е удачно. "Златната" среда не е валиден аргумент. Заемането на средна позиция само заради самото заемане на средна позиция е нелепо действие, което почти винаги само ще създаде нова крайност спрямо по-рационалната и по-добре аргументираната от двете предишни.